ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

23.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 242/2

Актуализиране на списъка на гранично-пропускателните пунктове, посочени в член 2, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ C 316, 28.12.2007 г., стр. 1; ОВ C 134, 31.5.2008 г., стр. 16; ОВ C 177, 12.7.2008 г., стр. 9; ОВ C 200, 6.8.2008 г., стр. 10; ОВ C 331, 31.12.2008 г., стр. 13; ОВ C 3, 8.1.2009 г., стр. 10; ОВ C 37, 14.2.2009 г., стр. 10; ОВ C 64, 19.3.2009 г., стр. 20; ОВ C 99, 30.4.2009 г., стр. 7; ОВ C 229, 23.9.2009 г., стр. 28; ОВ C 263, 5.11.2009 г., стр. 22; ОВ C 298, 8.12.2009 г., стр. 17; ОВ C 74, 24.3.2010 г., стр. 13; ОВ C 326, 3.12.2010 г., стр. 17; ОВ C 355, 29.12.2010 г., стр. 34; ОВ C 22, 22.1.2011 г., стр. 22; ОВ C 37, 5.2.2011 г., стр. 12; ОВ C 149, 20.5.2011 г., стр. 8; ОВ C 190, 30.6.2011 г., стр. 17; ОВ C 203, 9.7.2011 г., стр. 14; ОВ C 210, 16.7.2011 г., стр. 30; ОВ C 271, 14.9.2011 г., стр. 18; ОВ C 356, 6.12.2011 г., стр. 12; ОВ C 111, 18.4.2012 г., стр. 3; ОВ C 183, 23.6.2012 г., стр. 7; ОВ C 313, 17.10.2012 г., стр. 11; ОВ C 394, 20.12.2012 г., стр. 22; ОВ C 51, 22.2.2013 г., стр. 9; ОВ C 167, 13.6.2013 г., стр. 9)

2013/C 242/02

Публикуването на списъка с гранично-пропускателните пунктове, посочени в член 2, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) се основава на информацията, предоставена от държавите-членки на Комисията в съответствие с член 34 от Кодекса на шенгенските граници.

Освен настоящата публикация в Официален вестник, актуализиран вариант на списъка се помества редовно на интернет страницата на Генерална дирекция „Вътрешни работи“.

ХЪРВАТИЯ

СПИСЪК НА ГРАНИЧНИ КОНТРОЛНО-ПРОПУСКАТЕЛНИ ПУНКТОВЕ

РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ—БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

Постоянни гранични контролно-пропускателни пунктове за международен превоз на пътници и стоки със служби за инспекция — шосеен трафик (ГИП) (1):

1.	Stara Gradiška;

2.	Nova Sela.

Постоянни гранични контролно-пропускателни пунктове за международен превоз на пътници и стоки — шосеен трафик:

Županja;

Gunja;

3.	Slavonski Šamac;

4.	Slavonski Brod;

5.	Jasenovac;

Maljevac;

7.	Ličko Petrovo Selo;

Strmica;

Kamensko;

10.	Vinjani Gornji;

11.	Vinjani Donji;

12.	Gornji Brgat;

13.

Klek;

14.	Zaton Doli.

Постоянни гранични контролно-пропускателни пунктове за международен превоз на пътници и стоки — железопътен трафик:

Drenovci;

Volinja;

3.	Ličko Dugo Polje;

4.	Slavonski Šamac;

Metković.

Постоянни гранични контролно-пропускателни пунктове за международен превоз на пътници — шосеен трафик:

1.	Hrvatska Kostajnica;

Užljebić;

Aržano;

Orah;

Čepikuće;

Prud;

Metković;

8.	Mali Prolog;

Dvor.

Постоянни гранични контролно-пропускателни пунктове за местен граничен трафик (2):

1.	Pašin Potok;

2.	Bogovolja;

3.	Lička Kaldrma;

4.	Bili Brig;

5.	Aržano Pazar;

Dvorine;

7.	Jovića Most;

Sebišina;

Slivno;

10.	Podprolog;

11.

Unka;

12.	Vukov Klanac;

13.

Imotica;

14.

Slano;

15.	Hrvatska Dubica;

16.	Gabela Polje.

РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ—ЧЕРНА ГОРА

Постоянни гранични контролно-пропускателни пунктове за международен превоз на пътници и стоки със служби за инспекция — шосеен трафик (ГИП) (3):

1.	Karasovići.

Постоянни гранични контролно-пропускателни пунктове за международен превоз на пътници — шосеен трафик:

1.	Vitaljina.

РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ—УНГАРИЯ

1.	Duboševica;

Goričan;

3.	Terezino Polje;

4.	Donji Miholjac;

Gola.

1.	Koprivnica;

Kotoriba;

3.	Beli Manastir.

Постоянни гранични контролно-пропускателни пунктове за международен превоз на пътници — шосеен трафик:

1.	Goričan II;

2.	Baranjsko Petrovo Selo.

РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ—РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ

Macelj;

Bregana;

Rupa;

4.	Plovanija;

Kaštel;

Požane;

Pasjak;

8.	Jurovski Brod;

9.	Dubrava Križovljanska;

10.

Trnovec;

11.	Mursko Središće;

12.

Prezid;

13.	Brod na Kupi;

14.	Pribanjci;

15.

Razvor;

16.

Lupinjak.

1.	Savski Marof;

Šapjane;

Čakovec;

Buzet.

Постоянни гранични контролно-пропускателни пунктове за международен превоз на пътници — шосеен трафик:

Jelovice;

2.	Bregana Naselje;

Harmica;

4.	Mihanović Dol;

Miljana;

6.	Hum na Sutli;

7.	Otok Virje;

Bukovje.

Постоянни гранични контролно-пропускателни пунктове за местен граничен трафик (4):

Lucija;

Slum;

Lipa;

4.	Prezid II;

Zamost;

Blaževci;

Prilišće;

8.	Pravutina;

Obrež;

10.

Vivodina;

11.

Kašt;

12.	Novo Selo Žumberačko;

13.	Kraj Donji;

14.	Gornji Čemehovec;

15.

Draše;

16.

Plavić;

17.	Luke Poljanske;

18.	Mali Tabor;

19.	Gornja Voća;

20.

Preseka;

21.	Sveti Martin na Muri;

22.

Čabar;

23.

Cvetlin;

24.

Banfi.

РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ—РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ

Постоянни гранични контролно-пропускателни пунктове за международен превоз на пътници и стоки със служби за инспекция — шосеен трафик (ГИП) (5):

Bajakovo.

Batina;

Erdut;

Ilok;

4.	Principovac;

Tovarnik;

6.	Principanovac II;

Ilok II.

Tovarnik;

Erdut.

РЕЧНИ ГРАНИЧНИ КОНТРОЛНО-ПРОПУСКАТЕЛНИ ПУНКТОВЕ

Постоянни гранични контролно-пропускателни пунктове за международен превоз на пътници и стоки — речен трафик:

Osijek;

2.	Slavonski Brod;

Sisak;

Vukovar.

МОРСКИ ГРАНИЧНИ КОНТРОЛНО-ПРОПУСКАТЕЛНИ ПУНКТОВЕ

Постоянни гранични контролно-пропускателни пунктове за международен превоз на пътници и стоки със служби за инспекция — морски трафик (ГИП) (6):

Rijeka;

Ploče.

Постоянни гранични контролно-пропускателни пунктове за международен превоз на пътници и стоки — морски трафик:

Zadar;

Šibenik;

Split;

4.	Dubrovnik;

5.	Raša-Bršica.

Постоянни гранични контролно-пропускателни пунктове за международен превоз на пътници — морски трафик:

Umag;

Poreč;

Rovinj;

Pula;

5.	Mali Lošinj;

Korčula;

Ubli.

Сезонни гранични контролно-пропускателни пунктове за международен превоз на пътници — морски трафик:

1.	Umag-ACI Marina;

Novigrad;

Sali;

Božava;

5.	Primošten;

Komiža;

Hvar;

Vis;

9.	Stari Grad na otoku Hvaru;

10.	Vela Luka;

11.

Cavtat.

ГРАНИЧНИ КОНТРОЛНО-ПРОПУСКАТЕЛНИ ПУНКТОВЕ ПО ЛЕТИЩАТА

Постоянни гранични контролно-пропускателни пунктове за международен превоз на пътници и стоки със служби за инспекция — въздушен трафик (ГИП) (7):

Zagreb.

Постоянни гранични контролно-пропускателни пунктове за международен превоз на пътници и стоки — въздушен трафик:

Pula;

Rijeka;

Zadar;

Split;

5.	Dubrovnik;

Osijek.

Постоянни гранични контролно-пропускателни пунктове за международен превоз на пътници — въздушен трафик:

1.	Mali Lošinj;

Brač.

Забележка:

—	Постоянен граничен контролно-пропускателен пункт означава граничен контролно-пропускателен пункт, който е отворен 24 часа на ден.

—

Сезонен граничен контролно-пропускателен пункт означава граничен контролно-пропускателен пункт, който е отворен от 1 април до 31 октомври (в случай че великденските празници започват преди 1 април, въпросният граничен контролно-пропускателен пункт трябва да бъде отворен седем дни преди великденските празници).

УНГАРИЯ

Заменяне на информацията, публикувана в ОВ C 229, 23.9.2009 г.

СПИСЪК НА ГРАНИЧНИ КОНТРОЛНО-ПРОПУСКАТЕЛНИ ПУНКТОВЕ

УНГАРИЯ—ХЪРВАТИЯ

Сухопътни граници:

1.	Barcs—Terezino Polje;

2.	Beremend—Baranjsko Petrovo Selo;

3.	Berzence—Gola;

4.	Drávaszabolcs—Donji Miholjac;

5.	Drávaszabolcs (река, при поискване) (8);

6.	Gyékényes—Koprivnica (железопътна линия);

7.	Letenye—Goričan I;

8.	Letenye—Goričan II (автомобилна магистрала);

9.	Magyarboly—Beli Manastir (железопътна линия);

10.	Mohács (река);

11.	Murakeresztúr—Kotoriba (железопътна линия);

12.	Udvar—Dubosevica;

УНГАРИЯ—СЪРБИЯ

Сухопътни граници:

1.	Ásotthalom—Backi Vinograd (9);

2.	Bácsalmás—Bajmok (9);

3.	Hercegszántó—Bački Breg;

4.	Kelebia—Subotica (железопътна линия);

5.	Mohács (река);

6.	Röszke—Horgoš (автомобилна магистрала);

7.	Röszke—Horgoš (железопътна линия);

8.	Szeged (река) (9);

9.	Tiszasziget—Đjala (Gyála) (9);

10.	Tompa—Kelebija.

УНГАРИЯ—РУМЪНИЯ

Сухопътни граници:

1.	Ágerdőmajor (Tiborszállás)—Carei (железопътна линия);

2.	Ártánd—Borș;

3.	Battonya—Turnu;

4.	Biharkeresztes—Episcopia Bihorului (железопътна линия);

5.	Csengersima—Petea;

6.	Gyula—Vărșand;

7.	Kiszombor—Cenad;

8.	Kötegyán—Salonta (железопътна линия);

9.	Létavértes—Săcuieni (10);

10.	Lőkösháza—Curtici (железопътна линия);

11.	Méhkerék—Salonta;

12.	Nagylak—Nădlac;

13.	Nyírábrány—Valea Lui Mihai (железопътна линия);

14.	Nyírábrány—Valea Lui Mihai;

15.	Vállaj—Urziceni.

УНГАРИЯ—УКРАЙНА

Сухопътни граници:

1.	Barabás—Kosino (11);

2.	Beregsurány—Luzhanka;

3.	Eperjeske—Salovka (железопътна линия);

4.	Lónya—Dzvinkove (12);

5.	Tiszabecs—Vylok;

6.	Záhony—Čop (железопътна линия);

7.	Záhony—Čop.

Въздушни граници

Международни летища:

1.	Budapest Nemzetközi Repülőtér;

2.	Debrecen Repülőtér;

3.	Sármellék.

Летателни площадки (функционират само при поискване):

1.	Békéscsaba;

Budaörs;

3.	Fertőszentmiklós;

Győr-Pér;

5.	Kecskemét;

6.	Nyíregyháza;

Pápa;

8.	Pécs-Pogány;

9.	Siófok-Balatonkiliti;

10.

Szeged;

11.

Szolnok.

РУМЪНИЯ

Заменяне на информацията, публикувана в ОВ C 77, 5.4.2007 г.

СПИСЪК НА ГРАНИЧНИ КОНТРОЛНО-ПРОПУСКАТЕЛНИ ПУНКТОВЕ

Въздушни граници:

1.	Henri Coandă Bucharest (13);

2.	Cluj-Napoca (13);

3.	Sibiu (13);

4.	Traian Vuia Timișoara (13);

5.	Transilvania Târgu Mureș (13);

6.	George Enescu Bacău (13);

7.	Mihail Kogălniceanu Constanța (13);

8.	Satu Mare (14);

9.	Suceava (14);

10.	Iași (14);

11.	Arad (14);

12.	Baia Mare (14);

13.	Craiova (14);

14.	Tulcea (14);

15.	Aurel Vlaicu Bucharest Băneasa (15);

16.	Oradea (15).

Морски граници:

1.	Constanța;

2.	Constanța Sud-Agigea;

Mangalia;

Midia.

Пристанища на р. Дунав:

1.	Sulina (17);

2.	Tulcea (17);

3.	Galați (17);

4.	Brăila (18);

5.	Cernavodă (18);

Călărași;

Oltenița;

Giurgiu;

Zimnicea;

10.	Turnu Magurele;

11.

Corabia;

12.

Bechet;

13.

Calafat;

14.

Orșova;

15.	Drobeta Turnu Severin;

16.	Moldova Veche.

Сухопътни граници:

Унгария:

1.	Petea, сухопътна;

2.	Urziceni, сухопътна;

3.	Carei, сухопътна;

4.	Valea lui Mihai, железопътна и сухопътна;

5.	Săcuieni, сухопътна;

6.	Borș, сухопътна;

7.	Episcopia Bihor, сухопътна;

8.	Salonta, железопътна и сухопътна;

9.	Vărșand, сухопътна;

10.	Curtici, железопътна;

11.	Turnu, сухопътна;

12.	Nădlac, сухопътна;

13.	Cenad, сухопътна;

14.	Tudor Vladimirescu, сухопътна (RO-LA).

България:

1.	Giurgiu, железопътна и сухопътна;

2.	Ostrov, сухопътна;

3.	Negru Vodă, железопътна и сухопътна;

4.	Vama Veche, сухопътна;

5.	Calafat, железопътна и сухопътна.

Сърбия:

1.	Jimbolia, железопътна и сухопътна;

2.	Stamora Moravița, железопътна и сухопътна;

3.	Naidaș, сухопътна;

4.	Porțile de Fier I, сухопътна;

5.	Porțile de Fier II, сухопътна.

Молдова:

1.	Galați, железопътна и сухопътна;

2.	Oancea, сухопътна;

3.	Fălciu, железопътна;

4.	Albița, сухопътна;

5.	Iași (Ungheni), железопътна;

6.	Sculeni, сухопътна;

7.	Stânca, сухопътна;

8.	Rădăuți Prut, сухопътна.

Украйна:

1.	Siret, сухопътна;

2.	Vicșani, железопътна;

3.	Valea Vișeului, железопътна;

4.	Câmpulung la Tisa, железопътна;

5.	Halmeu, железопътна и сухопътна;

6.	Sighetul Marmației, сухопътна.

(1) Граничен инспекционен пункт.

(2) Отворени ежедневно от 06;00 ч. до 22;00 ч.

(3) Виж бележка под линия на стр. 1.

(4) Виж бележка под линия на стр. 2.

(5) Виж бележка под линия на стр. 1.

(6) Виж бележка под линия на стр. 1.

(7) Виж бележка под линия на стр. 1.

(8) 07,00—19,00.

(9) 07,00—19,00.

(10) 06,00—22,00.

(11) 07,00—19,00.

(12) 08,00—16,00.

(13) Сертифицирано като международно летище.

(14) Сертифицирано като летище, отворено за международен трафик.

(15) Все още несертифицирано ().

(16) Съгласно националната правна рамка в областта на гражданското въздухоплаване, от датата на премахване на контрола на въздушните граници международни полети ще могат да се извършват само към/от международни летища и само понякога към/от летища, отворени за международен трафик. На несертифицираните летища няма да се дава разрешение за опериране на полети към/от трети държави.

(17) Морски участък на р. Дунав.

(18) Вътрешен участък на р. Дунав.

23.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 242/17

Публикация на заявление за изменение съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕC) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

2013/C 242/04

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението за изменение в съответствие с член 51 от Регламент (ЕC) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (2)

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 9

„JAMÓN DE TERUEL“/„PALETA DE TERUEL“

ЕО №: ES-PDO-0217-0987-10.04.2012

ЗГУ ( ) ЗНП ( X )

1. Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на изменение

—	☒	Наименование на продукта
—	☒	Описание на продукта
—	☒	Географски район
—	☒	Доказателство за произход
—	☒	Метод на производство
—		Връзка
—	☒	Етикетиране
—		Национални изисквания
—		Друго [да се посочи]

2. Вид на изменението/измененията

—	☒	Изменение в единния документ или в резюмето
—		Изменение в спецификацията на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за които не е публикуван нито единен документ, нито резюме
—		Изменение в спецификацията, за която не се изисква изменение на публикувания единен документ (член 9, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 510/2006)
—		Временно изменение в спецификацията като последица от налагането на задължителни санитарни или фитосанитарни мерки от страна на публичните органи (член 9, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 510/2006)

3. Изменения

3.1. Наименование на продукта

„Jamón de Teruel“/„Paleta de Teruel“

Наименованието на защитения продукт се изменя с добавянето на думата „paleta“ (плешка), обозначаваща разновидност на продукта със ЗНП. Целта е да се предостави ясна информация относно естеството на специфичните защитени продукти.

Тъй като „Paleta de Teruel“ е наименование, което открай време е популярно сред потребителите, неговото включване в обхвата на ЗНП може само да потвърди репутацията на продукта. Общото наименование на продукта принуждава производителите да го предлагат на пазара с имена, съдържащи метафорични препратки към произхода му, поради което неговото регистриране ще гарантира автентичността на продуктите, разпространявани под защитеното наименование.

Има множество документи, които потвърждават разпространената употреба на наименованието „Paleta de Teruel“ за конкретния продукт. Към настоящия документ са приложени подробни сведения в следните области:

—

история,

—

търговия,

—

реклама,

—	научноизследователски проекти.

3.2. Описание на продукта

Наред с осолената шунка от свински бут в ЗНП се включва и осолената шунка от плешка, която се приготвя от предните крайници на свинете. Приложимите за този продукт изисквания за качество са подобни на изискванията за шунката, приготвена от свински бут, като единствената разлика е в по-малкото тегло и размер на плешката. Във връзка с това в спецификацията трябва да бъдат посочени разликите между двата продукта по отношение на цялата продължителност на производството и на съответните задължителни етапи — осоляване, повторно осоляване, сушене/зреене и стареене, които отнемат по-кратко време при преработката на свинската плешка поради по-малкия ѝ размер. Включването на осолената плешка в спецификацията е съобразено с установените правила по отношение на останалите видове осолена шунка със защитено наименование за произход в Испания (Guijuelo, Dehesa de Extremadura, Huelva/Jabugo и Los Pedroches), регистрирани по-късно от „Jamón de Teruel“.

В тази точка се заличава информацията за животните, използвани като суровина за продукта, тъй като тя вече е включена в съответния раздел относно производството.

За по-голяма яснота се заличава текстът относно лечението или храненето на животните с обработени с лекарства фуражи, тъй като не съдържа данни, засягащи описанието на продукта.

Осолената шунка от свински бут и от плешка със ЗНП „Jamón de Teruel“/„Paleta de Teruel“ е продукт, приготвен съответно от задни и предни свински крайници посредством осоляване, измиване, повторно осоляване, сушене/зреене и стареене. Предлаганото изменение представлява подобрение на текста на спецификацията, тъй като в него се съдържа ясно разграничение на етапите, гарантиращи необходимото качество на произвежданите продукти.

Донякъде неточната формулировка „тегло: между 8 и 9 kg и в никакъв случай под 7 kg“ се заменя със следните конкретни показатели: „след изтичане на установената минимална продължителност на производство теглото трябва да е ≥ 7 kg за осолената шунка от бут и ≥ 4,5 kg за осолената шунка от плешка“.

Също така се изменя информацията относно V-образния прорез, чийто връх трябва да съвпада с оста на осолените бут или плешка. В редактирания текст се указва по-точно начинът на извършване на този V-образен прорез, чийто връх задължително съвпада с оста на продукта, но в зависимост от неговата форма невинаги съвпада със средата на разфасовката.

3.3. Географски район

В следните три раздела на спецификацията, чието изменение е предмет на настоящото заявление, се съдържат както преки, така и непреки препратки към района на производство:

Раздел В: „Районът на производство на шунката включва общините от провинция Teruel, разположени на най-малко 800 метра надморска височина“.

Раздел Д: „… където се съхраняват окачени, при специфична влажност и температура … на над 800 m надморска височина“.

Раздел Е, точка 3, буква б): „Шунката зрее при оптимални климатични условия при най-малко 800 m надморска височина“.

С предлаганото изменение всички изисквания за общините, в които се извършва производството и сушенето, се обобщават в един раздел с информация за района на производство.

Тъй като в досегашния текст на спецификацията не се указва методът за определяне на надморската височина на общините, в които се извършват производството и сушенето на продукта, в новия текст се посочва достатъчно точен метод за изчисление на средната и абсолютната надморска височина, приложим за производствените центрове, вписвани в регистрите за ЗНП. В тези регистри обаче вече фигурират производствени центрове, чиято надморска височина е била изчислена посредством предишни неточни методи, поради което трябва да се приеме допустимо отклонение от максимум 6 % от това изискване, равняващо се на разлика от 48 m. Необходимо е да се отбележи, че с увеличаването на надморската височина със 100 m температурата в тропосферата (най-ниския слой на атмосферата) се понижава средно с 0,65 °C; ако към тази закономерност се приложи посоченото допустимо отклонение, ще бъде възможно в регистрите за ЗНП да се вписват производствени центрове, в които средната температура надвишава с 0,31 °C температурата, съответстваща на лимита за 800 m. Подобно отклонение не оказва влияние върху процеса на производство и неговото въвеждане няма да доведе до изключване от регистрите за ЗНП на вече вписаните производствени центрове, където отдавна се произвеждат защитени продукти, отговарящи на всички критерии за качество съгласно спецификацията.

Наред с това се посочва, че както отглеждането на свинете, така и тяхното клане и разфасоване, се извършва в провинция Teruel, с което се гарантира спазването на съществуващите изисквания за хуманно третиране на животните.

3.4. Доказателство за произход

В съответствие с новите разпоредби на инспекционния орган и начина, по който той трябва да извършва сертифицирането на продукта, от раздел Г на сегашната спецификация се заличават неяснотите, затрудняващи правилното тълкуване на текста. Също така фразата „регулаторен съвет“ се заличава от всички изречения, които могат да се изтълкуват неправилно, и се заменя с „инспекционен орган“.

Въвеждат се по-конкретно следните изменения:

От втория абзац на буква а) се заличават характеристиките на продукта („Единствено потребителите от района и истинските познавачи могат да идентифицират продукта, поради което се налага сертифициране на неговия произход“), тъй като неговата специфика се определя от сертифицираните чрез ЗНП характеристики, а не единствено от етикета върху него.

Заличава се точка 8 от буква в) относно проверките и сертифицирането във връзка с анализа на крайния продукт, тъй като неговите характеристики се контролират през целия процес на производство.

Изменя се съдържанието на маркировката, с която се обозначават свинете, като тя трябва да съдържа кода на стопанството, от което произхожда всяко животно (задължителна официална идентификация). Целта на това изменение е да се подобрят условията на отглеждане на свинете, като се избегне дублирането на маркировката за официалната идентификация и за ЗНП.

3.5. Метод на производство

а)	С оглед на допълнителното изясняване и опростяване на спецификацията се заличава текстът, който не съдържа елементи на обосновка относно начина на производство или който вече е надлежно включен в съответните раздели.

б)

В съответствие със спецификацията животните, подходящи за производството на осолена шунка от свински бут със ЗНП, трябва да са кръстоски от следните породи:

по майчина линия: породи Landrace, Large White или кръстоска между тях;

по бащина линия: Duroc.

Животните по бащина линия трябва да произлизат единствено от породата Duroc, за да се осигури еднородността на продукта, да се ограничат разновидностите при кръстоските и да се постигне значително подобрение на качеството.

Благодарение на постепенните подобрения, въведени с родословната книга на посочените породи в Испания, производителността на свинските стада в района се е увеличила и животните вече достигат необходимото кланично тегло дори при по-млада възраст.

в)

Храненето на свинете в стопанствата също е фактор за качеството на крайния продукт, тъй като съгласно изискванията фуражите трябва да се състоят предимно от зърнени култури (минимално съдържание 50 %).

След представянето през 2005 г. на заявлението за изменение на спецификацията на ЗНП Европейската комисия изиска през октомври 2007 г. допълнителна информация във връзка с произхода и качеството на фуражите.

На 12 септември 2008 г. в Официален вестник на Европейския съюз бе публикувано резюмето на ЗНП, където в точка 4.6 — „Връзка“, бе включен следният текст: „производството на фуража се осъществява в 95 % от случаите във фабрики, разположени в географския район, с което произходът на използваните суровини е до голяма степен гарантиран“. Този текст бе част от допълнителната информация, изпратена до Комисията. На 20 април 2009 г. текстът бе одобрен с публикуването на Регламент (ЕО) № 324/2009 на Комисията от 20 април 2009 г. за одобрение на промяна, която не е минимална, в спецификацията на название, вписано в Регистъра на защитените наименования за произход и на защитените географски указания (Jamón de Teruel (ЗНП).

Що се отнася до твърдението, че производството на фуража се осъществява в 95 % от случаите във фабрики, разположени в провинция Teruel, следва да се изтъкнат следните обстоятелства:

—	традиционният метод на производство на фуража, използван при приготвянето на продукти със ЗНП, не се ограничава само до провинция Teruel, а обхваща и съседни райони,

—

не трябва да се нарушават интересите на производителите на фураж, които са разположени в райони, граничещи с провинция Teruel, но чието основно снабдяване със зърнени култури се извършва в Teruel и които от дълги години доставят фураж за множество стопанства, отглеждащи свине, предназначени за производството на продукта със ЗНП,

—	ако производството на цялото количество фураж се ограничи само до провинция Teruel, това може да доведе до логистични проблеми,

—

снабдяването с фураж от фабриките, разположени в близки до провинция Teruel райони, може да доведе до намаляване на разходите на някои производители на продукти със ЗНП, като същевременно се гарантира, че с оглед на оптимизираното снабдяване и логистиката производителите на фураж се снабдяват, доколкото е възможно, със зърнени култури от района на животновъдство.

С оглед на посочените обстоятелства в настоящото заявление се изисква районът на производство на фуража да се разшири и да обхване граничещите с Teruel провинции — Zaragoza, Guadalajara, Cuenca, Valencia, Castellón и Tarragona.

Трябва обаче да се подчертае, че, доколкото е възможно, използваните за фураж зърнени култури трябва да произхождат от района на животновъдство. Установяването на конкретна стойност не е целесъобразно, тъй като променливостта на производството, дължащо се на климатичните условия или временния характер на производството на фуражите, влияе върху тяхната наличност. За да се удостовери тази наличност инспекционният орган трябва да извършва оценка на формулациите и на произхода на суровините въз основа на предоставените му данни за производството.

г)

Прибавят се нови изисквания, които определят по-добре процеса съгласно технологичното развитие, като целта е:

за производството на осолена шунка могат да се използват единствено бутове и плешки от свински трупове със ЗНП, чието топло тегло е ≥ 86 kg и гръбната им сланина, измерена в лумбалната зона, съвпадаща с основата на бута, е между 16 и 45 mm.

По този начин се определя с по-голяма точност видът свине, предназначени за производството на продукта, и ако той отговаря на свиня с живо тегло около 115—130 kg, отпада това изискване, както и изискването относно възрастта на животното, препратката към която вече не дава точни гаранции за хомогенността на качествата на предназначеното за клане животно. То се заменя с изискването за минимално тегло на кланичния труп и измерването на дебелината на гръбната сланина в лумбалната област, а не на нивото на четвъртото ребро, където измерването не е толкова специфично.

д)	Преди клането животните се зашеметяват с помощта на официално одобрените методи и се използва електрошок.

е)

Другите изменения относно метода на производство се въвеждат в текста единствено с цел да се подобри неговата формулировка и яснота; ако те по някакъв начин засягат качеството на продукта, то е с оглед на неговото подобряване или гарантиране на хомогенността му. Тези изменения не засягат резюмето, а единствено спецификацията.

ж)

Процесът на производство се описва по-ясно и точно, като се разграничават отделните етапи и условия на преработка на шунката, получена от свински бут и от плешка.

На първо място се посочва, че процесът задължително се състои от пет етапа: осоляване, измиване, повторно осоляване, сушене/зреене и стареене. Разграничаването на етапите, чрез които се получава продукт с необходимото качество, представлява безспорно подобрение на спецификацията.

—

Осоляване: посочва се разграничаването по тегло между шунката, произведена от свински бут, и тази от свинска плешка. Тъй като проникването на солта в месото зависи от мускулната маса на съответния продукт, контролът на тази операция от страна на производителите се извършва в зависимост от теглото. Поради това за целите на оценката на процеса и гарантирането на качеството на крайния продукт е по-подходящо продължителността на осоляването да бъде съотнесена към теглото на продуктите, а не да се посочи максималната продължителност в дни като абсолютна стойност.

—

Престой или повторно осоляване: освен че се посочва разграничението в зависимост от теглото между шунката, получена от бут или от плешка, се определят необходимите минимални показатели, за да се гарантира стабилността на продуктите по време на целия процес, като максималната продължителност на етапа зависи от преценката на производителя, който трябва да я съобрази със следващия етап на сушене/зреене.

—

Сушене/зреене: съгласно изменението се изисква при необходимост да се позволи корекция на естествената среда, необходима за оптималното сушене и зреене, посредством евентуалната употреба на техническо оборудване, с което се поддържат подходящи термо-хигрометрични показатели. Техническите средства не трябва да променят условията на средата, а да гарантират, че те оказват равномерно влияние върху цялата инсталация за сушене/зреене, а оттам — и на продукта.

Целта на техническите средства, данни за които се съдържат още в документацията относно вписването на ЗНП в списъка на регистрираните наименования от 1996 г., е да бъдат уеднаквени термо-хигрометричните условия в целия район на производство на продукта. Размерите на сушилните позволяват вътрешната циркулация на въздуха, която се осъществява чрез посоченото техническо оборудване, осигуряващо подаване, извеждане и циркулиране/задържане на въздушния поток. Оборудването се използва с необходимата честота през целия период на сушене/зреене на продукта, за да се гарантира равномерното въздействие на условията на средата и да се постигнат специфичните характеристики на продукта.

С това изменение се въвежда единствено обработката, позволена по силата на нормативната уредба относно наименованието за произход преди влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. за защита на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителни продукти. В член 17 от заповедта на Departamento de Agricultura, Ganadería y Montes (регионалното министерство на земеделието, животновъдството и планините) от 29 юли 1993 г., с която бе одобрен регламентът за ЗНП „Jamón de Teruel“ и неговият регулаторен съвет, се посочва, че сушилните могат да са снабдени с техническо оборудване, с което се поддържат подходящи термо-хигрометрични показатели.

В Регламент (ЕИО) № 2081/92, който влезе в сила на 24 юли 1993 г., е предвидено задължението за изготвяне на спецификация и на резюме за всяко ЗНП/ЗГУ, което се регистрира и защитава от всяка държава-членка. През януари 1994 г. Instituto Nacional de Denominaciones de Origen (националният институт за наименованията за произход), който е независим орган, подчинен на държавната администрация, изпрати на Европейската комисия спецификация и резюме за ЗНП „Jamón de Teruel“. В тези документи не се цитира дословно текстът на упоменатия член 17 от заповедта от 29 юли 1993 г., а се посочва следното: „Сушене: този процес се извършва в естествени сушилни посредством контрол на вентилацията, като се осигуряват оптимални условия на относителна влажност и температура“.

Представените на Европейската комисия спецификация и резюме бяха прилагани едновременно с регламента, одобрен със заповедта от 29 юли 1993 г., до влизането в сила на дерогацията, предвидена в заповедта от 6 февруари 2009 г. на местния министър на земеделието и храните, с която се одобряват специфичните разпоредби относно ЗНП „Jamón de Teruel“. Изискванията за производство на „Jamón de Teruel“, включени в публикуваната в приложение I към посочената заповед спецификация, бяха уеднаквени със спецификацията, представена през 1994 г. на Европейската комисия. Целта на тази преработка бе да се отстранят нормативните разлики, макар това да означаваше заличаване на формулировката „техническо оборудване, с което се поддържат подходящи термо-хигрометрични показатели“.

Въз основа на представените факти е необходимо отново да се посочи възможността при необходимост да се използват механични средства за вентилация, за да се поддържат условията на естествената среда, необходими за оптималното и хомогенно протичане на сушенето и зреенето на всички продукти в сушилнята.

—

Стареене: въвежда се като отделен етап с цел да се гарантира обособяването на необходимите аромат и вкус и изменението на структурата на продукта вследствие на биохимичното зреене. Трябва да се изтъкне, че този етап е необходим за постигането на качествен продукт, тъй като стареенето протича по-бавно от сушенето и зреенето.

Посочва се минималната продължителност на всички етапи от процеса на производство на шунката от свински бут и от плешка. Тази минимална продължителност (60 седмици за шунката от бут и 36 седмици за шунката от плешка) гарантира качеството на крайния продукт. Конкретно за шунката от бут предложеното изменение предвижда общата продължителност на процеса да се удължи от сегашните 12 месеца на 60 седмици. Тази значителна разлика безспорно ще се отрази благоприятно върху качеството на продуктите със ЗНП „Jamón de Teruel“.

Разпределянето на установената продължителност между етапите на сушене/зреене и стареене се извършва по преценка на производителите, като целта е тези етапи да бъдат съобразени с климатичните условия при различните сушилни.

Наред с това се въвеждат критерии за изпълнение по отношение на минималните стойности за всички изисквания, свързани с процеса на производство, тъй като те са определящи за качеството на продукта.

з)

Включва се възможността за предлагане на пазара на опаковки обезкостена шунка и шунка на порции или резени, за сушилните и опаковъчни предприятия в района на производство, които изпълняват изискванията в спецификацията и са преминали установените процедури за контрол и сертифициране. Тази възможност е последица от адаптирането на изискванията за търговия с продукта, които доскоро не бяха предмет на нормативната уредба и претърпяха изменение вследствие на потребителското търсене.

3.6. Етикетиране

Подобно на изискванията, приложими за шунката от свински бут, тази, произведена от свинска плешка, също трябва да носи обозначението „TERUEL“ и осмовръха звезда, поставени с горещ печат, както и номериран етикет с логото на ЗНП.

Включва се по-точна информация относно горещия печат, използван за идентифициране на защитения продукт, като се указва, че той съдържа наименованието „TERUEL“ и осмовръхата звезда.

Уточнява се също идентифицирането на продуктите посредством употребата на номериран етикет, който се поставя върху шунката от цял свински бут или цяла плешка (обезкостена или не), и номериран контраетикет върху опаковките, съдържащи шунка на порции.

Заличава се думата „пръстен“, тъй като обозначава единствено начина на прикрепяне на етикета. Този начин на прикрепяне понастоящем се нарича „фланец“, като в бъдеще може да се премине към друг способ, който да е по-стабилен или по-усъвършенстван в технологично отношение.

Въвеждането на ново обозначение посредством номериран контраетикет за опаковките с обезкостена шунка и шунка на порции или резени, с което „съдържанието на този номериран контраетикет се добавя към търговския етикет“, съответства на технологичните критерии на опаковъчните предприятия, където скоростта на обработка на продуктите не трябва да бъде значително понижена при прикрепянето на контраетикетите.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (3)

„JAMÓN DE TERUEL“/„PALETA DE TERUEL“

ЕО №: ES-PDO-0217-0987-10.04.2012

ЗГУ ( ) ЗНП ( X )

1. Име

„Jamón de Teruel“/„Paleta de Teruel“

2. Държава-членка или трета държава

Испания

3. Описание на земеделския продукт или храна

3.1. Вид продукт

Клас 1.2:

Месни продукти (варени, осолени, пушени и др.)

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

Сушената шунка се приготвя от свински бут или плешка, чието месо е било подложено на осоляване, измиване, повторно осоляване, сушене/зреене и стареене.

Морфологични характеристики

Продуктът има следните характеристики:

а)	форма: издължена, ясно профилирана и заоблена в краищата до мускулната тъкан; копитото не е отстранено. Може да се предлага с цялата кора или с V-образен прорез, при който върхът на прореза трябва да съвпада с оста на бута или на плешката;

б)	тегло: ≥ 7 kg за бутовете и ≥ 4,5 kg за плешките след изтичане на минималния задължителен период на отлежаване.

Органолептични характеристики

Външната повърхност на продукта може да бъде покрита с характерна плесен или да е чиста и намазана с масло или мас. Разрезната повърхност е със следните характеристики:

а)	цвят: червен и лъскав, с леко проникнал в мускулната тъкан мастен слой;

б)	месо: деликатен и леко солен вкус;

в)	мастна тъкан: лъскава, с маслена консистенция, бяло-жълта на цвят, ароматна и с приятен вкус.

3.3. Суровини (само за преработени продукти)

Животните, подходящи за производството на осолената шунка със ЗНП „Jamón de Teruel“/„Paleta de Teruel“, трябва да са кръстоски от следните породи:

по майчина линия: породи Landrace, Large White или кръстоска между тях;

по бащина линия: Duroc.

Животните, чиито бутове и плешки могат да се ползват за производството на осолена шунка със ЗНП, трябва да са родени и угоявани в стопанства, разположени в провинция Teruel, и да са заклани и разфасовани в производствени центрове в същата провинция.

Животните, предназначени за разплод, не могат да се използват за добив на бутове и плешки, предназначени за производството на осолена шунка със ЗНП.

Мъжките екземпляри трябва да бъдат кастрирани преди изпращането им в стопанствата за угояване, а женските не трябва да бъдат разгонени в момента на клането.

За производството на осолена шунка със ЗНП могат да се използват единствено бутове и плешки от свински трупове, чието топло тегло е ≥ 86 kg и гръбната им сланина, измерена в лумбалната зона, съвпадаща с основата на бута, е между 16 и 45 mm.

3.4. Фураж (само за продукти от животински произход)

Производителите на смесени фуражи, използвани за храна на свинете, от чието месо се произвежда шунката със ЗНП, трябва да са разположени в географския район на провинция Teruel или в съседните провинции — Zaragoza, Guadalajara, Cuenca, Valencia, Castellón и Tarragona.

Най-малко 50 % от фуража, предназначен за животните, е съставен от зърнени култури, като в рамките на възможното те трябва да произхождат от района на животновъдство.

Въз основа на данните относно производството инспекционният орган проверява произхода на суровините, обработвани във фуражните цехове, за да осигури посоченото процентно съдържание на зърнени култури, произхождащи от съответния район.

3.5. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Етапи в района на животновъдство:

—	отглеждане на животните,

—	клане и разфасоване на животните.

Етапи в района на производство на продукта:

—	осоляване,

—

измиване,

—	повторно осоляване,

—	сушене/зреене,

—

стареене.

3.6. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.

Регулаторният съвет разрешава на регистрираните сушилни и опаковъчни предприятия в района на производство, изпълняващи изискванията в спецификацията и преминали установените процедури за контрол и сертифициране, да предлагат на пазара опакована осолена шунка от бут и плешка, без да прави разграничение между тези два продукта.

Изискването преработката на шунката и нейното опаковане да се извършват в района на производство е въведено въз основа на строго технически критерии с цел да се гарантира качеството на продукта, което може да бъде увредено при промяна в условията на съхранение и обработка.

3.7. Специфични правила за етикетиране

Върху търговските етикети, поставяни от съответното предприятие за разпространение на продукта, задължително трябва да присъства наименованието „Jamón de Teruel“ или „Paleta de Teruel“ в зависимост от съответната разновидност.

Предназначената за консумация осолена шунка под формата на цял бут или цяла плешка трябва да бъде обозначена с надписа „TERUEL“ и осмовръха звезда, поставени с горещ печат, както и номериран етикет с логото на ЗНП. Тази маркировка се поставя в предприятието по начин, който не позволява нейната повторна употреба.

Върху опаковките с обезкостена шунка и шунка на порции или резени трябва да има номериран контраетикет съответно с думата „jamón“ (бут) или „paleta“ (плешка) и логото на ЗНП.

По искане от страна на предприятието може да се издаде разрешение съдържанието на този номериран контраетикет да се прибави към търговската маркировка.

Дейностите, свързани с правилната употреба на маркировката за защитено наименование за произход и наименованието „TERUEL“, не могат да се прилагат дискриминационно. Издаването на етикети и контраетикети трябва да се извършва автоматично за всички продукти, за които е доказано, че изпълняват изискванията на спецификацията, и в съответствие с докладите на инспекционния орган, извършващ сертифицирането, така че да се гарантира липсата на дискриминация между предприятията, разпространяващи продукта.

4. Кратко определение на географския район

Районът на животновъдство обхваща провинция Teruel.

Районът на производство на осолената шунка от свински бут и от плешка е съставен от общините в провинция Teruel, чиято средна надморска височина е ≥ 800 m, при условие че надморската височина на съответната сушилня е ≥ 800 m. Измерването на средната надморска височина трябва да се извършва посредством цифрово моделиране на терена или аналогичен метод, а измерването на абсолютната надморска височина на сушилнята — съгласно системата за териториални данни на Aragón (SITAR) или друг подобен метод, като допустимото отклонение при двете измервания не трябва да надхвърля 6 %.

5. Връзка с географския район

5.1. Специфична характеристика на географския район

Отличното качество на „Jamón de Teruel“/„Paleta de Teruel“ се дължи най-вече на условията, в които са били отглеждани свинете преди отвеждането им към кланицата, на начина на клане и следкланичната обработка. Необходимо е също да се направи разграничение между географския район на отглеждане, клане и разфасоване на свинете (район на животновъдство) и географския район, в който се приготвя продуктът (район на производство).

Природни фактори

Климатът в района на производство на осолената шунка от свински бут и от плешка е континентален със средиземноморско влияние и се характеризира с дълга и студена зима и обилни слани в равнинните части. Климатът е сух, като през по-голямата част от годината времето е ясно. Средногодишното количество на валежите е 400 mm с приблизително 70 дъждовни дни в годината.

Средногодишната температура е 12 °C, средната максимална температура в абсолютни стойности е 37 °C, а минималната е – 10 °C. Амплитудата между средните температурни стойности през лятото и през зимата е 19 °C, като периодът без слани продължава от май до октомври. В резултат на тези условия в района са се развили различни сектори на месопроизводството.

Осолената шунка от свински бут и от плешка зрее при отличните климатични условия, специфични за района на производство, чийто сух и хладен климат спомага да се обособят качествата, на които продуктът дължи отличната си репутация.

Човешки фактори

В публикуваната през 1798 г. „Historia de la Economía Política de Aragón“ (Политическо-икономическа история на Арагон) от испанския естествоизпитател, юрист и историк Jordan de Asso се посочва, че „свинете, отглеждани в района на Albarracín, се ценят високо поради деликатния им вкус. Тъй като тези животни много обичат листата на бърдуна (Aspholedus ramosus), стопаните ги сушат, за да ги използват като фураж през зимата“. Някога броят на свинете е бил ограничен, но при угояването те достигали голямо кланично тегло, поради което отглеждането им в личните стопанства осигурявало целогодишната прехрана за семействата в селските райони на Teruel. Използването на тези свине, угоявани чрез специален хранителен режим, към който понякога стопаните добавяли жълъди, наред със студения и сух климат в планинските райони на Jiloca, Albarracín, Gúdar и Maestrazgo, е помогнало да се обособи производство на висококачествени месни продукти и най-вече осолена шунка от бут и плешка. Въпреки изчезването на някогашните породи свине („molinesa“ от келтски тип и „morellana“ от иберийски тип с бързо угояване) много от местните животновъди са съхранили традиционните знания и умения, с които гарантират, че и днес се произвежда месо с високо качество, което отговаря на основните характеристики на отглежданите в миналото породи.

Качеството на продукта със ЗНП до голяма степен се дължи на използваните от неговите производители традиционни умения, благодарение на които отглежданите в района свине от породите Landrace, Large White и Duroc изпълняват всички необходими изисквания. Животните представляват кръстоски между посочените породи и съчетават техните най-добри качества, като морфологичните им характеристики зависят до голяма степен от критериите за подбор на техните родители.

Тези знания са съчетани с уменията на работниците в кланиците, които знаят, продуктът отговаря на изискванията за ЗНП само ако теглото на труповете е 86 kg или повече и че гръбната сланина, измерена в основата на бута на разполовения труп, е с определена дебелина. Използването на специфични умения е необходимо и при разфасоването, когато се извършва нарязването на труповете (без да се нарушава целостта на бутовете и плешките), обезкървяването, дрането, превозът до сушилнята и класифицирането на разфасовките по вътрешна температура и тегло. Целта е да се получат хомогенни късове с изискваното съдържание на сланина и без увреждания, които да се използват за производството на осолена шунка.

Традиционните умения, свързани с процеса на осоляване (при който солта трябва да е в контакт с месото между 0,65 и 1 ден за всеки килограм мокро тегло бут или плешка), гарантират приятния, деликатен и леко солен вкус на готовата шунка. До голяма степен осоляването зависи и от влиянието на характерния за района климат.

Осолената шунка присъства в редица традиционни рецепти, познати в района на Teruel, много от които се съдържат в кулинарните справочници, издадени от етнолозите Antonio Beltrán и José Manuel Porquet. Като примери могат да се посочат чесновата супа от Teruel със ситно нарязана шунка, шунката с домат по теруелски или известните „regañaos“ (хлебчета от многолистно тесто, намазани с маслиново масло, покрити с резени шунка и червен пипер и изпечени на фурна или на тиган), които се сервират на празника на Teruel, известен като „La Vaquilla del Ángel“.

5.2. Специфична характеристика на продукта

—	Породата Duroc се характеризира с оптимален темп на растеж, добра издръжливост, плодовитост и висока степен на угояване спрямо вложения фураж. Месото, добивано от тази порода свине, е с високо съдържание на мазнини, което определя отличното му качество.

—

Свинете от породата Landrace са по-едри от останалите, поради което имат особено значение в осигуряването на суровина за производството на продуктите със ЗНП. Тази порода се характеризира с отлична структура на екземплярите, висок коефициент на ежедневно наддаване, оптимално съотношение фураж/наддаване и плътност на гръбната сланина.

—	Породата Large-White се адаптира лесно към околната среда и се отличава с издръжливост, висока плодовитост, добри показатели на растеж и съотношение фураж/наддаване. Месото ѝ е с отлично качество по отношение на неговата сочност, крехкост, структура и цвят.

Качествата на породата Duroc, специфичният фураж, съставен предимно от зърнени култури, и значителното тегло на кланичните трупове са спомогнали за обособяването на специфичните умения на многобройните животновъди, които в миналото са населявали района. Сегашните производители са наследници на техния опит, който, наред с модерните технологии, гарантира качеството на „Jamón de Teruel“/„Paleta de Teruel“.

Основните качествени характеристики, отличаващи продукта от други подобни изделия, се наблюдават при прясното месо още преди неговата обработка, и се състоят в следното:

—	по-високи стойности на pH с по-бавен темп на понижаване,

—	по-тъмен цвят,

—	по-голяма способност за задържане на вода,

—	по-голяма сочност,

—	значително прошарване с тлъстина (по-голям процент междумускулна тлъстина),

—	ниска степен на наситеност на тлъстината,

—	по-деликатна структура, в резултат на която месото е по-крехко (по-силно прошарено с тлъстина и по-сочно),

—	по-добри условия за съхранение и зреене.

Вкусът на готовия продукт не е толкова солен, колкото при другите подобни изделия и се отличава с отчетливи нотки на сушено месо съгласно описанието в точка 3.2.

5.3. Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)

При производството на месни продукти е необходимо суровината да се подложи на методи за консервиране — най-често това са осоляване и сушене, като целта е да се получи стабилен в микробиологично отношение краен продукт. Географските условия, свързани с надморската височина на района, валежите и температурите, както и уменията на местните производители, предавани от поколение на поколение, обуславят специфичните органолептични качества на продукта, и по-конкретно:

—	деликатен вкус, който се дължи на минималното количество сол в резултат на използвания метод на осоляване, при който месните късове се покриват със суха сол при много ниска температура и за минималното време, необходимо за проникване на точното количество сол,

—	престояване на продукта след осоляването, което също се извършва при много ниски температури,

—

разрезна повърхност, отличаваща се с наситено червен лъскав цвят, който се дължи на умерената температура на средата по време на сушенето. Сушенето е съобразено с характерния за провинция Teruel хладен климат със средна до ниска влажност, благодарение на който процесът протича бавно и равномерно. Това на свой ред води до интензивно зреене, при което се обособяват характерните аромат и вкус на продукта, както и крехката му структура. Присъствието на междумускулна тлъстина благоприятства процеса на бавно изсушаване и интензивно зреене,

—	обработка по време на последните етапи на зреенето и стареенето, в резултат на която се повишава активността на протеолитните и липолитичните ензими, водещи до обособяването и формирането на аромата, вкуса и структурата на месото и тлъстината,

—

плътна, мека и ароматна тлъстина с лъскав жълтеникаво-бял цвят и приятен вкус, който се дължи на пригодеността на генотипа на свинете по отношение на продукта, която се изразява в използването по бащина линия на точно определени разновидности на породата Duroc, присъствието на големи количества зърнени култури във фуража и значителното тегло на кланичните трупове. В резултат на това добиваното месо не е нито твърде младо, нито твърде старо, и съдържа оптимален процент тлъстина.

Всички тези характеристики са специфични за продукта в сравнение с други подобни изделия и представляват последица от естествените фактори и дейността на стопанските субекти, описани в точка 5.1.

Препратка към публикуваната спецификация

(член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 (4))

http://www.aragon.es/estaticos/GobiernoAragon/Departamentos/AgriculturaGanaderiaMedioAmbiente/AgriculturaGanaderia/Areas/08_Calidad_Agroalimentaria/jamon_de_teruel_11_2012.pdf

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

(2) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12. Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(3) Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(4) Виж бележка под линия на стр. 3.

		ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.C_2013.242.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 242

Издание на български език	Информация и известия	Година 56 23 август 2013 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2013/C 242/01	Обменен курс на еврото	1

	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ
2013/C 242/02	Актуализиране на списъка на гранично-пропускателните пунктове, посочени в член 2, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ C 316, 28.12.2007 г., стр. 1; ОВ C 134, 31.5.2008 г., стр. 16; ОВ C 177, 12.7.2008 г., стр. 9; ОВ C 200, 6.8.2008 г., стр. 10; ОВ C 331, 31.12.2008 г., стр. 13; ОВ C 3, 8.1.2009 г., стр. 10; ОВ C 37, 14.2.2009 г., стр. 10; ОВ C 64, 19.3.2009 г., стр. 20; ОВ C 99, 30.4.2009 г., стр. 7; ОВ C 229, 23.9.2009 г., стр. 28; ОВ C 263, 5.11.2009 г., стр. 22; ОВ C 298, 8.12.2009 г., стр. 17; ОВ C 74, 24.3.2010 г., стр. 13; ОВ C 326, 3.12.2010 г., стр. 17; ОВ C 355, 29.12.2010 г., стр. 34; ОВ C 22, 22.1.2011 г., стр. 22; ОВ C 37, 5.2.2011 г., стр. 12; ОВ C 149, 20.5.2011 г., стр. 8; ОВ C 190, 30.6.2011 г., стр. 17; ОВ C 203, 9.7.2011 г., стр. 14; ОВ C 210, 16.7.2011 г., стр. 30; ОВ C 271, 14.9.2011 г., стр. 18; ОВ C 356, 6.12.2011 г., стр. 12; ОВ C 111, 18.4.2012 г., стр. 3; ОВ C 183, 23.6.2012 г., стр. 7; ОВ C 313, 17.10.2012 г., стр. 11; ОВ C 394, 20.12.2012 г., стр. 22; ОВ C 51, 22.2.2013 г., стр. 9; ОВ C 167, 13.6.2013 г., стр. 9)	2

2013/C 242/03	Актуализиране на моделите карти, издадени от министерствата на външните работи на държавите-членки на акредитирани членове на дипломатически мисии и консулски представителства и членове на техните семейства, както е посочено в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ C 247, 13.10.2006 г., стр. 85; ОВ C 153, 6.7.2007 г., стр. 15; ОВ C 64, 19.3.2009 г., стр. 18; ОВ C 239, 6.10.2009 г., стр. 7; ОВ C 304, 10.11.2010 г., стр. 6; ОВ C 273, 16.9.2011 г., стр. 11; ОВ C 357, 7.12.2011 г., стр. 3; ОВ C 88, 24.3.2012 г., стр. 12; ОВ C 120, 25.4.2012 г., стр. 4; ОВ C 182, 22.6.2012 г., стр. 10; ОВ C 214, 20.7.2012 г., стр. 4; ОВ C 238, 8.8.2012 г., стр. 5; ОВ C 255, 24.8.2012 г., стр. 2)	13

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,3323
JPY	японска йена	131,45
DKK	датска крона	7,4589
GBP	лира стерлинг	0,85505
SEK	шведска крона	8,6890
CHF	швейцарски франк	1,2349
ISK	исландска крона
NOK	норвежка крона	8,1225
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	25,738
HUF	унгарски форинт	299,40
LTL	литовски лит	3,4528
LVL	латвийски лат	0,7023
PLN	полска злота	4,2416
RON	румънска лея	4,4440
TRY	турска лира	2,6463
AUD	австралийски долар	1,4813
CAD	канадски долар	1,3984
HKD	хонконгски долар	10,3328
NZD	новозеландски долар	1,7049
SGD	сингапурски долар	1,7091
KRW	южнокорейски вон	1 494,58
ZAR	южноафрикански ранд	13,7713
CNY	китайски юан рен-мин-би	8,1550
HRK	хърватска куна	7,5520
IDR	индонезийска рупия	14 838,60
MYR	малайзийски рингит	4,4172
PHP	филипинско песо	58,852
RUB	руска рубла	44,1750
THB	тайландски бат	42,687
BRL	бразилски реал	3,2513
MXN	мексиканско песо	17,6210
INR	индийска рупия	86,4400

	V Становища
	ДРУГИ АКТОВЕ
	Европейска комисия
2013/C 242/04	Публикация на заявление за изменение съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕC) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	17