31.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 161/1

A.

като има предвид, че една справедлива и реалистична миграционна политика на Европейския съюз, водеща до създаването на Обща европейска система за убежище (ОЕСУ), трябва да включва ефективна, стабилна и устойчива програма за презаселване, предоставяйки трайно решение за бежанците, които не могат да се завърнат в своята страна на произход и чиято защита и препитание не могат да бъдат гарантирани в първата държава, в която те са потърсили убежище,

Б.

като има предвид, че презаселването не само служи на хуманитарни цели по отношение на презаселваните лица, но също така облекчава бремето на трети държави, свързано с приемането на голям брой бежанци, и е изключително полезен инструмент за разпределяне на отговорността,

В.

като има предвид, че понастоящем само 10 държави-членки презаселват ежегодно бежанци и че координацията между тях по отношение на приоритетите на презаселване е слаба, поради което не могат да се постигнат стратегически ползи от презаселването като външнополитически инструмент на ЕС,

Г.

като има предвид, че стратегическото приложение на програмата за презаселване може да има пряка и непряка полза не само за бежанците, които биват презаселвани, но и за други бежанци, които остават в първата страна на убежище, за приемащата страна и за други страни, както и по отношение на всички международни договорености за тяхната закрила,

Д.

като има предвид, че програмата за презаселване може да помогне за превръщането на незаконната имиграция в по-малко привлекателна възможност за бежанци, които искат да влязат в Европейския съюз,

Е.

като има предвид, че необходимостта от демонстриране на солидарност към трети страни, даващи убежище на голям брой бежанци, нуждаещи се от международна закрила, е изключително важен фактор и отразява необходимостта да се демонстрира солидарност и в рамките на ЕС,

Ж.

като има предвид, че делът на ЕС в глобалното презаселване на бежанци продължава да бъде сравнително скромен; като има предвид, че това оказва отрицателно въздействие върху амбицията на ЕС да играе значима роля на международната сцена в сферата на глобалните хуманитарни въпроси,

З.

като има предвид, че ефективната солидарност трябва да бъде в центъра на общата имиграционна политика и политика на убежище между държавите-членки, като това би позволило справедливо разпределение на отговорността за спазването на международните задължения по отношение на закрилата на бежанците, както и по отношение на трети държави, които понасят тежко бреме по приемането на голям брой бежанци,

И.

като взе предвид, че в своята резолюция от 7 май 2009 г. Европейският парламент призова и за задължителна солидарност при презаселването на бежанци в рамките на ЕС в случаите, когато, наред с другото, капацитетът за прием на една държава-членка е недостатъчен, с цел улесняване на презаселването на лицата, получили международна закрила в други държави-членки, при условие че заинтересованите страни дадат своето съгласие и че са спазени техните основни права,

Й.

като има предвид, че сътрудничеството с трети държави, които вече са осъществили няколко програми по презаселване, следва да бъде засилено, с цел чрез обмен на най-добри практики да се извлече полза от техния опит в мерките по приемане и интегриране и в общото качество на инициативите за презаселване,

К.

като има предвид, че на всички етапи от програмата на ЕС за презаселване следва да бъдат включени както местни, така и международни правителствени и неправителствени организации, по-специално ВКБООН, за да могат те да допринесат със специфичната информация, техническите познания, логистичното прогнозиране и опита, с който разполагат,

Л.

като има предвид, че Европейската програма за презаселване не трябва допълнително да усложнява процеса на презаселване,

М.

като има предвид, че се очаква Европейската служба за подкрепа в областта на убежището да започне работата си през 2010 г.; като има предвид, че тя ще е в състояние да предостави подкрепа на държавите-членки при изпълнението на инициативите по презаселване, като същевременно осигурява координация на политиките в рамките на ЕС; като има предвид, че Европейската служба за подкрепа в областта на убежището трябва да участва активно в обсъжданията между държавите-членки, Комисията и ВКБООН,

Н.

като има предвид, че следва да се привлече внимание не само към необходимостта от участието на повече държави-членки в презаселването на бежанци, но също така и към качеството, устойчивостта и ефективността на презаселването, като в центъра на вниманието се поставят мерките по интегриране,

О.

като има предвид, че на бежанците следва незабавно да се предостави достъп до курсове за изучаване на езика и културата, а при необходимост и до медицински и психологически грижи,

П.

като има предвид, че достъпът до възможности за работа за възрастните и незабавната интеграция на непълнолетните в училищната система представляват съществена стъпка с оглед на успеха на една ефективна инициатива за презаселване и че поради тази причина те следва да имат достъп до услуги по образователно и професионално ориентиране,

Р.

като има предвид, че съществуват различни организации, както в рамките на публичната администрация (като например общините), така и в рамките на гражданското общество – от НПО до благотворителни организации и от училища до социални служби, които разполагат с опита и познанията, необходими за осъществяването на последващи мерки,

С.

като има предвид, че сътрудничеството с горепосочените организации – по-специално с общините – беше особено ценно при приемането и интегрирането на бежанци в държавите с утвърдена практика на презаселване,

Т.

като има предвид, че определянето на приоритетите следва да бъде колкото е възможно по-гъвкаво, без в никакъв случай да се пренебрегва ефективният приоритет, който трябва да се дава на най-уязвимите категории хора, както са определени от ВКБООН,

У.

като има предвид, че презаселването следва да бъде извършено в допълнение към и без да се пренебрегват други съществуващи трайни решения за лица, търсещи международна закрила в ЕС, и като има предвид, че усилията в сферата на презаселването на бежанци не следва да ограничават стремежа към гарантиране на справедлив и ефективен достъп до убежище в ЕС,

Ф.

като има предвид, че програмите за вътрешни премествания също така играят важна роля и следва да бъдат подкрепяни в допълнение към дейностите по презаселване, представляващи предмет на настоящия доклад,

Х.

като има предвид, че в своята резолюция от 7 май 2009 г. Европейският парламент също така призова за създаване на схема за преразпределяне на лица, ползващи се с международна закрила, от държави-членки, изправени пред специфичен и непропорционален натиск, към други държави-членки, при консултиране със Службата на върховния комисар за бежанците към ООН, като същевременно се гарантира, че преразпределянето следва обективни, прозрачни и недвусмислени правила, които трябва да се прилагат и вследствие на искането на Парламента,

Ц.

като има предвид, че без достъп до информация, човешки ресурси, експертни съвети и непрекъснат контрол на усилията за презаселване държавите-членки, които никога не са участвали в програми по презаселване, ще срещнат сериозни затруднения в присъединяването си и ще бъде трудно да се постигне целта за участие на повече държави-членки,

1.

Приветства инициативата на Комисията да предложи промяна в Европейския фонд за бежанците с цел да се включи въздействието на Програмата на ЕС за презаселване;

2.

Високо оценява определените в съобщението общи цели относно Програмата на ЕС за презаселване, посочени по-горе, и нарастващото внимание, което се посвещава на презаселването в цялостната политика на ЕС за убежище;

3.

Призовава за въвеждане на мерки за информиране на държавите-членки и местните органи относно ползите, произтичащи от презаселването на бежанци;

4.

Въпреки това припомня, че наличието на бюджетен ред и финансова подкрепа не е достатъчно за създаването на реална програма за презаселване, обхващаща целия ЕС;

5.

Настоятелно призовава държавите-членки да насърчават създаването на механизми за частно финансиране и по-широко разпространени публично-частни инициативи за подпомагане на Програмата на ЕС за презаселване;

6.

Призовава за по-амбициозна програма, гарантираща качеството и ефективността на презаселването и съдържаща специфични насоки за новия модел на определяне на приоритетите, стимули за привличане на повече държави-членки в презаселването на бежанци, съгласуваност на презаселването с останалите политики на ЕС в областта на убежището, стандарти за условията на приемане и последващи мерки при всяка инициатива за презаселване;

7.

Счита, че съгласно новите финансови перспективи (2013–2017 г.) следва да се изготви специален пакет за презаселване; този пакет би могъл да приеме формата на специален фонд за презаселване и следва да предоставя финансова подкрепа за по-амбициозна програма за презаселване;

8.

Приветства откриването на нов Евакуационен транзитен център (ETC) в Румъния, който предлага временен подслон за бежанци, спешно нуждаещи се от презаселване и/или бежанци, които не могат да останат в страните, които са им предоставили първо убежище; призовава Комисията да се възползва от това и също така да насърчава презаселването чрез Евакуационни транзитни центрове;

9.

Приветства ad hoc инициативите, предприети от редица държави-членки за настаняване на бежанци, които спешно се нуждаят от презаселване, като в същото време признава необходимостта от по-структурирана форма на тези инициативи;

10.

Подчертава, че за да бъде ефективна, Програмата на ЕС за презаселване, следва да осигурява закрила и трайни решения както за продължителни проблемни ситуации с бежанци, така и за бърза и адекватна реакция в критични ситуации и непредвидени спешни случаи и че определянето на годишните приоритети следва да дава възможност за незабавна реакция на внезапни хуманитарни кризи, които могат да възникнат през годината;

11.

Подчертава важността на това, да се осигури възможност за извършване на работа на място, с цел да се подготви презаселването на бежанците, да се оценят техните потребности и да се позволи адекватно планиране на бъдещите етапи от презаселването, успоредно с информацията, която би могла да бъде предоставена от ВКБООН, от НПО и други организации;

12.

Насърчава създаването на публично-частно партньорство с НПО и други социални партньори, като религиозни и етични организации, с цел да се допринесе за осъществяването на презаселването и насърчаването на доброволната работа в тази сфера;

13.

Счита, че общините, които вече участват или започват участието си в презаселването, следва да създадат партньорства и проекти за „туининг“ с други общини в своите държави и в държавите-членки на ЕС с цел обмяна на опит в тази сфера и засилване на сътрудничеството в целия ЕС;

14.

Подчертава необходимостта от установяване на рамка за структурирано сътрудничество чрез мерки за натрупване на познания и предоставяне на възможност за събиране и обмен на информация; подчертава също така, че за да бъде ефективна, Програмата на ЕС за презаселване трябва да осигури на държавите-членки (онези, които вече участват в програмата и онези, които желаят да участват) достъп до човешки ресурси, експертни съвети и информация, които могат да бъдат полезни на всеки от етапите на инициативата за презаселване; признава, че всички, които участват в презаселването, и най-вече презаселените бежанци, представляват ценен източник на информация за оценяване на инициативите за презаселване;

15.

Призовава за разглеждане и обмен на най-добри практики, укрепващи ефикасността между държавите-членки, които могат да включват насърчаването на съвместни програми, партньорска оценка, създаването на съвместни мисии, използването на общи инфраструктури (като например транзитни центрове) и организиране на мисии в държавите-членки с цел оценка на текущите инициативи за презаселване;

16.

Призовава да не се пренебрегва значението на последващите мерки за качеството на приемането и интегрирането в приемащата държава-членка; счита, че успехът на презаселването трябва да се определя не само от гледна точка на физическото преместване на бежанци от трети държави в държава-членка, но също така и от гледна точка на прилагането на мерки, които позволяват интегриране на бежанците в приемащата държава;

17.

Призовава да се отдели специално внимание на човешките ресурси, участващи във всяка настояща или бъдеща програма на ЕС за презаселване с цел да се гарантира процедура, която да позволи добри практики на приспособяване и интегриране на бежанците в приемащите ги общества, тъй като опитът показва, че усилията за презаселване трябва да бъдат придружавани от мониторинг от подходящи служители и експерти;

18.

Признава липсата на структурирано сътрудничество по отношение на дейностите по презаселване в рамките на ЕС, за които е необходима значителна логистична подготовка, като мисии с цел подбор и ориентация, медицинско осигуряване и гарантиране на сигурността, договорености за пътуване и издаване на визи, програми за приемане и интегриране, както е посочено в COM(2009)0447;

19.

Освен това потвърждава възгледа, че липсата на механизми на сътрудничество и координация между държавите-членки повишава разходите за операциите, свързани с презаселването, прави ги по-малко привлекателни и намалява тяхното стратегическо въздействие;

20.

Поради това препоръчва създаването на специален орган с подходящ персонал за осъществяване на необходимата координация между всички текущи дейности по презаселване в държавите-членки;

21.

Счита, че най-подходящата институционална рамка за този орган по презаселването би била Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), където той би могъл да сътрудничи в обсега на политиките на ЕС в областта на убежището и миграцията;

22.

Счита, че този орган би могъл да установи тесни контакти с ВКБООН и местните НПО, с цел получаване на важна информация, която да предава на държавите-членки и институциите на ЕС, по отношение например на спешни политики, техники на интеграция и т.н.;

23.

Настоява също така, че органът по презаселването може да играе важна роля в наблюдението и оценката на ефективността и качеството на програмата по презаселване на равнище ЕС, като издава годишни доклади относно всички извършвани дейности въз основа на информацията, събрана от институциите/органите, участващи в инициативите по презаселване в държавите-членки;

24.

Желае да подчертае, че органът по презаселването следва да поддържа списък на НПО, благотворителни и други организации, които могат да сътрудничат с публични органи в процеса на презаселване на бежанци; освен това отбелязва, че горепосоченият орган следва редовно да издава документи, указващи стандартите и критериите, на които трябва да съответстват тези организации, за да имат право да участват в схемите на ЕС за презаселване;

25.

Подчертава, че EASO може да има изключително полезен принос чрез осигуряването на съгласуваност и допълняемост между Програмата на ЕС за презаселване и останалите политики за убежище на ЕС;

26.

Признава, че за да бъде адекватна програмата за презаселване, е необходимо редовно актуализиране на националностите и категориите бежанци, които следва да получат приоритет в процеса на презаселване, като по-специално се отчитат географските аспекти на неотложните ситуации и особено уязвимите лица, които най-много се нуждаят от защита;

27.

Изразява убеждението си, че годишните приоритети на ЕС следва да бъдат определяни от Комисията въз основа на предложения, с активното и ефективно участие на ВКБООН и Европейския парламент на всички етапи на установяване и оценка на кандидатите за презаселване;

28.

Предлага участието на делегация от членове на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), комисията по външни работи (AFET) и комисията по развитие (DEVE) в годишните заседания на експертната група по презаселването;

29.

Счита, че Програмата на ЕС за презаселване следва да съдържа специални процедури за включване на Европейския парламент в разработването на годишните приоритети на ЕС;

30.

Насърчава EASO да играе важна роля в определянето на дневния ред за презаселването в рамките на ЕС;

31.

Застъпва принципа, че в съответствие с необходимостта от приспособимост на годишните приоритети на ЕС следва да има категории, които остават непроменени всяка година, така че държавите-членки да могат да презаселват особено уязвими лица по всяко време на годината;

32.

Предлага отделните държави-членки да имат възможността да се подготвят за спешни процедури в случаи на непредвидени хуманитарни ситуации – например, когато бежанците са обект на въоръжено нападение или когато природни бедствия или катастрофи засегнат сериозно бежански лагери; счита, че тези процедури следва да дават възможност презаселването да се извършва в кратък срок, като административните стъпки се осъществяват или в съкратени срокове, или в някои случаи след преместването на бежанците; препоръчва това усилие да бъде разгледано като една от целите на Програмата за презаселване на ЕС;

33.

Изразява съжаление, че понастоящем само 10 държави-членки имат програми за презаселване, създадени без координация помежду им;

34.

Признава, че участието на държавите-членки остава доброволно, като се имат предвид различията в условията на приемане, партньорите, с които се сътрудничи и законовите критерии, използвани за определяне на лицата, които да бъдат презаселени;

35.

Признава, че някои държави-членки, особено в южна Европа, са изправени пред особени предизвикателства поради своето положение на външната граница на Съюза;

36.

Въпреки това призовава за по-сериозни стимули, с които повече държави-членки да бъдат насърчени да участват в Програмата на ЕС за презаселване; признава, че въпреки значението на по-голямата финансова помощ не следва да се подценява приносът, който EASO може да има по отношение на този аспект, като спомогне за регулиране на ситуацията чрез повишаване на качеството на услугите, предоставяни на бежанците в държавите-членки и като предложи помощ чрез най-ефективните практики за приемане и интеграция;

37.

Предлага по-устойчива финансова помощ за държавите-членки, които желаят да започнат участие в Програмата на ЕС за презаселване, с цел да им помогне да създадат програма за устойчиво презаселване и да се облекчи първоначалната тежест по организирането на такава инициатива; предлага – с цел да се избегне прекомерно въздействие за Европейския фонд за бежанци, стойността на финансовата помощ да бъде изравнена с другите държави-членки след първите години на участие в програмата;

38.

Счита, че няма да е възможно да се увеличи броят на бежанците, презаселени в ЕС, без наличието на административна и експертна рамка, която да подкрепи програмата, и без създаването на постоянни структури за подготовка на презаселването и за контрол на процеса на интеграция;

39.

Счита, че за да бъде ефективна, Програмата на ЕС за презаселване трябва да включва последващи мерки, при които да се набляга на качеството на презаселването във всяка държава-членка, на добрите стандарти на всички етапи от признаването до приемането и интеграцията на бежанците;

40.

Призовава държавите-членки, участващи в програмата за презаселване, да направят оценка на предприетите от тях мерки в процедурата по презаселване, за да осигурят и подобрят интегрирането на бежанците; държавите-членки следва също така редовно да предприемат последващи действия във връзка с интеграцията на бежанците;

41.

Счита, че правителствените органи следва да насърчават максимално сътрудничеството с неправителствените организации (например международни и местни НПО) и да се възползват от познанията и близостта на последните за осигуряване на най-ефективни инициативи за презаселване на бежанци; участието на гражданското общество в Европейската програма за презаселване ще увеличи подкрепата и инициативите за приемане от страна на държавите-членки и на местните органи;

42.

Застъпва се за интензивни усилия от страна на всички участващи организации да предоставят на бежанците, по-специално на най-уязвимите, достъп до подходящо жилище, здравеопазване, образование, езикови курсове и психологическа помощ, както и достъп до пазара на труда, така че да се гарантира успешно интегриране;

43.

Призовава EASO, по-специално чрез предложения отдел за презаселване, да установи ясни критерии за качествено презаселване в тясно сътрудничество с ВКБООН, НПО и местните органи и да проследява презаселването на бежанците с цел да допринесе за оценката и по-нататъшното подобряване на дейностите по презаселване в държавите-членки;

44.

Подчертава още веднъж ролята на EASO като организация, която би могла да повиши осведомеността за определени слабости в инициативите за презаселване, като подпомогне държавите-членки в намирането на специфични решения, и да насърчи добри практики, в случай че бъде създаден постоянен орган по презаселването;

45.

Призовава за организирането на съвместен ежегоден дебат на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по външни работи с цел принос за развитието на програмата;

46.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

31.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 161/8

А.

като има предвид, че качественото образование и обучение са задължителни по отношение на личностната реализация, равнопоставеността, борбата със социалната изолация и бедността, активната гражданска позиция и социалното сближаване,

Б.

като има предвид, че съществува приоритетна необходимост от подобряване качеството на образованието и обучението за всички учащи се, за да се постигнат по-добри резултати и по-висока компетентност, първоначално посредством нови и по-решителни политики за повишаване предлагането на образование,

В.

като има предвид, че въпреки известно подобрение на резултатите в образованието и обучението в Европейския съюз, болшинството от целите на ЕС, заложени за 2010 г., няма да бъдат достигнати, като има предвид, че особено нивото на уменията остава неадекватно и че една трета от населението на Европа има много ниски образователни квалификации,

Г.

като има предвид, че десет години след началото на Болонския процес не е постигнато желаното сближаване между държавите-членки по отношение на висшето образование,

Д.

като има предвид, че политиките за образование и обучение би следвало да дават възможност на всички граждани, независимо от тяхната възраст, пол, здраве, физическо, умствено и психическо състояние, език, етническа принадлежност, националност, религиозни убеждения и социално-икономическо положение, да придобиват, актуализират и развиват своите умения и компетентност през целия си живот,

Е.

като има предвид, че образованието и обучението са ключови елементи за успешното изпълнение на обновената Социална програма за възможности, достъп и солидарност; като има предвид, че изпълнението на тази програма би спомогнало за създаването на повече и по-добри работни места и би дало на европейските граждани възможността да достигнат своя потенциал,

Ж.

като има предвид, че е необходимо непрекъснато да се полагат усилия, за да се гарантира, че жените имат равен достъп до всички нива на образование и че изборът на образование не се предопределя от стереотипи, свързани с половата принадлежност,

З.

като има предвид, че за пълното прилагане на ключовите умения са необходими допълнителни действия по политиките както на европейско, така и на национално равнище,

И.

като има предвид, че най-важното предизвикателство за образованието и обучението в Европа е реформата на образованието към холистична образователна система, в ядрото на която е ученето и която подготвя младите хора да бъдат щастливи, активни граждани на света и да бъдат готови да навлязат на пазара на труда,

Й.

като има предвид, че прилагането и допълнителното развитие на стратегии за учене през целия живот остава предизвикателство с решаващо значение за много държави-членки; като има предвид, че следва да се обърне по-съществено внимание върху целия жизнен цикъл, вместо само върху конкретни сектори или групи,

К.

като има предвид, че ползите от инвестициите в образованието се виждат едва в дългосрочна перспектива и е важно да се гарантира, че те не са пренебрегвани в дневния ред на политиките; като има предвид, че следва да призоваваме за насоки на ЕС по отношение на качеството на системите за образование и обучение и за избягване на бюджетните ограничения, или най-малкото разпределените ресурси следва да се увеличават, а не да намаляват, като има предвид, че във връзка са това ЕС трябва да си осигури бюджетни механизми, които не са обвързани с годишно програмиране в областта на образованието и обучението,

Л.

като има предвид, че инвестициите в образование, обучение и преквалификация и актуализирането и адаптирането на знанията и уменията на всички е съществено предварително условие за излизане от кризата и справяне с дългосрочните предизвикателства за постигането на глобална икономическа конкурентоспособност, заетост, мобилизация и социално приобщаване,

М.

като има предвид, че повече от 80 % от учителите в началните училища и 97 % от учителите в предучилищния образователен цикъл в Съюза са жени, докато в средното образование съответстващата цифра е едва 60 %, а във висшето образование и в изследователската сфера е по-малко от 40 %,

Н.

като има предвид, че предизвикателствата, пред които са изправени учителите, се увеличават с тенденцията образователната среда да става по-сложна и хетерогенна, като например промени в информационните и комуникационни технологии (ИКТ), финансови ограничения, причинени от икономическата криза, промени в социалните и семейните структури и възникването на многокултурни общества,

О.

като има предвид, че прилагането на Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението – „ЕС 2020“, ще бъде важно за посрещането на тези жизненоважни предизвикателства,

П.

като има предвид, че цифровата грамотност ще придобива все по-голямо значение за развиващата се, основана на знанието икономика и пазара на труда в ЕС; като има предвид, че тази грамотност предлага възможности за икономическо възстановяване, насърчаване на предприемачеството и по-голям достъп до заетост,

Р.

като има предвид, че спортът е едно от най-ефективните средства за борба със злоупотребата с наркотични вещества (тютюнопушене, алкохолизъм и приемане на наркотици), тъй като учениците и студентите са една от социалните групи, която е най-много изложена на риск в това отношение; като има предвид, че спортуването на учениците и студентите зависи преди всичко от съществуването на подходяща инфраструктура,

1.

Приветства гореспоменатото съобщение на Комисията, озаглавено „Ключови умения за променящ се свят“;

2.

Отбелязва, че въпреки напредъка през последните години много европейски граждани все още нямат достатъчни умения; посочва, че един от седем млади хора (18-24 г.) напуска училище рано (6 милиона отпаднали ученици в ЕС 27), че един от четири 15-годишни има слабо развити умения за четене, че около 77 милиона души (близо една-трета от населението на Европа на възраст между 25 и 64 г.) нямат никакви формални квалификации или имат ниски такива, че едва една четвърт имат високо ниво на квалификация и че твърде много европейски граждани не притежават умения в областта на ИКТ; подчертава, че ниските нива на умения са постоянен проблем в целия ЕС и изразява безпокойство от увеличаването на броя на младежите, които не са напълно грамотни на 15-годишна възраст (21.3 % през 2000 г., 24.1 % през 2006 г.);

3.

Приканва Комисията да продължава да провежда разисквания по темата „Нови умения за нови работни места“; изтъква, че до 2020 г. още 16 милиона работни места ще изискват високи квалификации, а още четири милиона работни места ще изискват средни квалификации, докато работните места, за които е достатъчно ниско ниво на квалификация, ще бъдат с 12 милиона по-малко; изтъква, че до 2015 г. по-голямата част от работните места във всички сектори ще изискват умения в областта на ИКТ; призовава този дебат да включва всички страни, включително учителите, учениците, компетентните професионални организации, съответните НПО, заинтересовани лица от гражданското общество, особено сдружения на родители и ученици и представители на бизнеса;

4.

Счита за изключително важно въвеждането на политики, които имат за цел подобряване качеството на образованието и обучението за всички учащи се, и подчертава, че за да може европейската образователна система да посрещне предизвикателството на глобалната конкурентоспособност, е необходимо да се увеличат наличните образователни възможности, които трябва да са от по-високо ниво и с по-широк обхват, за да може да се отговори на непосредственото търсене на професионалните сектори и пазара на труда;

5.

Счита, че изучаването на езици е от особена важност за улесняване достъпа на младите хора до пазара на труда и за насърчаване на тяхната мобилност и равни възможности;

6.

Призовава държавите-членки да прилагат в по-голяма степен Европейската квалификационна рамка;

7.

Настоятелно призовава да бъде обърнато внимание не само върху така наречените „зелени работни места“, но и върху „белите работни места“; посочва, че до 2030 г. съотношението на хората над 65 години спрямо тези на възраст между 15 и 64 години ще се увеличи от 26 % през 2008 г. на 38 % до 2030 г.; следователно отбелязва, че ще нараства нуждата от споделени политики за активно остаряване с особено внимание към мерки за насърчаване на грамотността и опресняване и актуализиране на основни умения в областта на ИКТ, за да се превъзмогне цифровото разделение, което е все по-голям фактор в социалната изолация на възрастните;

8.

Отбелязва, че съобщението на Комисията относно „ЕС 2020“ подчертава, че „равнището на заетост при жените е изключително ниско“ (само 63 % от жените работят, докато този процент при мъжете е 76 %) и че „ще са необходими политики за насърчаване на равенството между половете, за да се увеличи участието на трудовата сила“; отбелязва, че във връзка с това политиката в областта на образованието и обучението трябва да бъде насочена към премахването на тези разлики на пазара на труда, допринасяйки по този начин за постигането на устойчив растеж и социално сближаване; подчертава значението на образование, което не е основано на половете, от възможно най-ранна възраст;

9.

Призовава да бъде обърнато специално внимание на нуждата от улесняване на интеграцията на инвалидите, независимо от тяхната възраст, в образованието и обучението, като се обърне особено внимание към действителната интеграция на децата с увреждания от ранна възраст в учебните заведения; подчертава необходимостта от подходящи инвестиции и дългосрочна стратегия за премахване на всякакви пречки в тази област;

10.

Счита, че цялото образование следва да насърчава придобиването на компетентност в областта на демокрацията чрез оказване на подкрепа на ученическите съвети и даване възможност на учащите да споделят отговорността за тяхното образование, както е предвидено в хартата за правата на учащите; в тази връзка призовава за провеждането на задълбочено разискване в европейското общество относно функцията и ролята на образованието и предлага „Агората на европейските граждани“ да бъде мястото за провеждането на този дебат;

11.

Призовава Европейската комисия, държавите-членки и работодателите, в тясно сътрудничество с доставчиците на услуги в областта на образованието и обучението, да насърчават повишаването на уменията на хората в неравностойно положение;

12.

Признава, че глобализацията дълбоко промени обществата в Европа и препоръчва включването на образованието за глобално развитие на всички нива на образование, за да се даде възможност на гражданите да се справят със заплахите и възможностите на един променящ се свят;

13.

Счита, че е от съществено значение да се установи дигитална и медийна грамотност и да се осигури въвеждане в новите технологии на всички нива в образованието и обучението и всички да бъдат обучавани на всички нива в образованието и обучението да прилагат еднакво експертен опит и критичност, когато използват съвременни форми на комуникация и медийно съдържание; подчертава неотложната необходимост от подобряване на електронните умения на всички европейски граждани; изтъква, че образованието и обучението в областта на ИКТ, на национално и европейско равнище, са необходимост, предвид нарастващото значение на тези умения в развиващия се пазар на труда;

14.

Подчертава значението на висококачествената и достатъчна подкрепа за развитие на компетентността на учителите и въвеждане на нови методи за организация на обучението в привлекателна училищна среда;

15.

Подчертава значението на изкуството, културата и спорта в образованието и обучението и нуждата да им се обърне особено внимание, не само в предучилищното, основното и средното образование, но и в хода на ученето през целия живот; счита, че както развиването на професионални и технически умения, то така и културното и социално обучение са неразделна част от образованието и обучението, тъй като те спомагат за развиването на неакадемични умения, като по този начин насърчават личностната реализация и придобиването на основни умения;

16.

Призовава държавите-членки да осигурят достатъчно средства на образователните институции за инвестиции в спорта и да увеличат сътрудничеството на публичния и частния сектор в тази област;

17.

Призовава държавите-членки да осигурят достатъчно инвестиции в образование, за да гарантират достъп до пазара на труда за всички категории;

18.

Подчертава важността от използването на историята и езика като средства за постигане на европейска социална и културна интеграция;

19.

Обръща внимание на значимостта на висококачественото образование в ранното детство за ранно придобиване на ключови умения, включително способността на детето да общува на родния си език и на езика на приемащата държава, и в частност за подпомагане на децата в неблагоприятна среда и тези със специални (образователни) нужди с цел воденето на борба срещу бъдеща бедност и социална изолация;

20.

Обръща внимание на факта колко е от значение насърчаването на културата на четене още в предучилищните форми на обучение и на значението на достъпа до материали за четене още от предучилищна възраст;

21.

Обръща внимание на значението на образование на роден език особено по отношение на традиционните малцинства;

22.

Подчертава значението на многоезичието за мобилността: поради тази причина призовава държавите-членки да въведат изучаването на втори език от ранна възраст;

23.

Подчертава, че е от особено значение да се създадат мерки в подкрепа на обучението за деца на имигранти, за да се улесни тяхното приспособяване към образователната и социална среда на приемащата държава;

24.

Подчертава нуждата да бъдат насърчавани и подкрепяни действията за подобряване на творческите способности от ранна детска възраст, с което да се подготви пътят за култура на иновации в Европа;

25.

Обръща внимание на целите от Барселона, които са насочени към осигуряване на грижа за деца до 2010 г. за най-малко 90 % от децата на възраст между три години и задължителната възраст за започване на обучението в училище, и за най-малко 33 % от децата на възраст под три години, и създаване на възможности за достъпни грижи за деца за възможно най-голям брой хора;

26.

Подчертава нуждата да бъде продължено развитието и затвърждаването на ученето на езици в началното и средното училище с внимание, насочено към децата на имигрантите, и значението на обучението на роден език по отношение на традиционните малцинства;

27.

Подкрепя идеята за образователен подход, който позволява по-редовни консултации на учениците и по-голямо тяхно участие в управлението на образователния процес, активно участие на родителите в образователната общност и развиване на отношения основани на доверие между ученици и учители, които служат за стимулиране на инициативния дух и придобиването на социални и граждански умения, които са от съществено значение за активна гражданска позиция;

28.

Подчертава значението на включването на новите технологии в учебната програма като необходим инструмент за обучение в една модерна образователна система; подкрепя идеята децата в ранна възраст, при подходящ надзор, да придобиват умения, които им дават възможност да боравят с медийно съдържание, и в частност интернет, с чувство за отговорност и критичност и счита за особено важно децата да са запознати с въпросите, свързани със защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни и спазването на нормите за авторското право;

29.

Счита, че отбелязаният напредък при адаптирането на учебните програми на училищата е стъпка в положителна посока, но е от жизнено значение да се положат по-нататъшни усилия, особено чрез признаване и сертифициране на умения, придобити в неформалното и неофициалното образование, за подпомагане на придобиването на ключови умения от хората, застрашени от посредствени резултати в образованието и социална изолация;

30.

Призовава за действия с цел насърчаване на физическите и спортни дейности в училищата и създаване на училищни шампионати и участие в тях, което ще подобри здравето, ще насърчи интеграцията и ще помогне за развиването на ценности, които ще допринесат за създаване на положителни модели на поведение;

31.

Застъпва се за образование и обучение на децата от семейства на мигранти, като подчертава големия принос на образованието за успешната интеграция на мигрантите в европейското общество;

32.

Призовава за широкообхватна стратегия за придобиването на ключови умения, започваща с реформа в учебната програма и преминаваща през подкрепа за текущото обучение и професионално развитие на учителите, като по този начин се осигури добре обучено образователна общност; счита, че на учителите следва да бъдат предлагани стимули, за да им се позволи да подобрят своето преподаване и да съсредоточат своето внимание върху професионалното развитие;

33.

Призовава държавите-членки да въведат нови комбинации от предмети и материали в училищата, които предоставят общо образование, за да се даде възможност на младите хора с едно от най-разпространените разстройства свързани с ученето – дислексията – успешно да завършат обучението си, въпреки своето увреждане;

34.

Изтъква значението на интегрираното образование с цел избягване на социални предразсъдъци и дискриминация, като по този начин се допринесе за европейска социална солидарност;

35.

Призовава за засилване на мобилността между институциите за висше образование, света на бизнеса и професионалното образование и обучение (например студенти, учители, служители, обучаващи) за поощряване на обучение, в чийто център са студентите и придобиването на умения като предприемчивост, междукултурно разбирателство, критично мислене и творчески способности, които стават все по-нужни на пазара на труда; за тази цел счита, че е наложително да се обърне внимание на съществуващите в ЕС пречки, по-специално на пречките свързани с финансовите бариери и тези пред признаването, така че да се повиши качеството на мобилността за всички студенти; подкрепя осигуряването на качество на висшето образование като средство за засилване на мобилността за научни и за изследователски цели и като предварително условие за равни възможности за работа за всички граждани на ЕС;

36.

Изтъква колко е важно на всички млади хора да бъде предоставена солидна основа за основните умения, които са особено важни за насърчаване на мобилността през целия живот и които им дават възможност да се справят с развитието на пазара на труда и появата на нови икономически и социални нужди;

37.

Призовава да се насърчават научноизследователските програми, за да се укрепи „триъгълникът на знанието“, който е от особено значение за повишаване на растежа и заетостта в Европейския съюз;

38.

Призовава държавите-членки да модернизират програмата на висшето образование и, по-специално, да съгласуват учебните планове с търсенето на пазара на труда;

39.

Призовава институциите в сферата на висшето образование да модернизират своите курсове на обучение и като цяло да ускорят Болонския процес;

40.

Счита, че институциите в сферата на висшето образование следва да стават по-отворени и да бъдат готови за всички видове учащи се, по-специално за нетрадиционни учащи, студенти със специални потребности и групи в неравностойно положение и че едно от най-полезните средства в тази връзка биха били добре финансирани системи за предоставяне на стипендии, чрез които младежите от бедни семейства могат да бъдат насърчени да започнат курс на обучение; счита също така, че държавите-ленки следва да прилагат специални политики, за да гарантират основното право на образование за всички, включително младежи с по-малки финансови възможности и че в бъдеще следва да се проучи референтен критерий за равнопоставеност във висшето образование като част от Стратегическата рамка за образование и обучение;

41.

В тази връзка припомня заключенията на Съвета (6) от май 2007 г. относно показателите, разработени за последващите действия в изпълнение на Платформата за действие от Пекин в областта на образованието и обучението на жените, по-специално висше образование и научни изследвания; изразява съжаление обаче, че тези показатели не са изцяло взети предвид при наблюдението на изпълнението на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“; в тази връзка насърчава тяхното използване като инструмент за наблюдение на напредъка към равенство между жените и мъжете в образованието и обучението;

42.

Отбелязва, че независимо от напредъка по отношение на достъпа на жените до висше образование, те все още не са достатъчно представени в дисциплините математика, науки и технологии (само 32 % от завършилите са жени, а 68 % са мъже); изтъква, че намаляването на неравенството между жените и мъжете в тези области би допринесло за намаляване недостига на умения, който изпитва ЕС в тези сектори;

43.

Счита неформалното образование за образователна област, допълваща формалното образование и препоръчва то да се третира като такова при изготвянето на образователната политика съгласно „Образование и обучение 2020 г.“;

44.

Призовава за повече, по-ефективни и широкообхватни инвестиции във висшето образование;

45.

Призовава държавите-членки да насърчават партньорствата (на международно, национално, регионално и местно ниво) между институциите в сферата на висшето образование, университетите, изследователските центрове и света на бизнеса, както и финансовите инвестиции от страна на бизнеса във висшето образование;

46.

Призовава държавите-членки да отделят необходимите ресурси за сектора на висшето образование, за да може той да реагира на глобалните предизвикателства като основен инструмент за икономическо и социално възстановяване след последния спад;

47.

Призовава държавите-членки да подкрепят със законодателни, административни и финансови средства образованието на роден език за малцинствата;

48.

Настоява, че висококачественото професионално образование и обучение са основополагащи за осигуряването на нови специалисти и е от съществено значение за действието, предприето във връзка с придобиването на „нови умения за нови работни места“, като обръща специално внимание на разпростирането на обучението в процеса на работа и стажовете, включително за млади дипломанти, въз основа на споразумения между университетите и предприятията; освен това счита, че е важно да се подпомагат периоди на обучение и стажове за учащите в рамките на професионалното образование в други държави от Европейския съюз по модела на програмата Erasmus за студентите; призовава за предоставянето на по-голяма подкрепа и придаването на по-голям престиж на професионалното обучение;

49.

Подчертава необходимостта от допълнително модернизиране на програмите за професионално обучение, като се вземат предвид слючовите умения, за да се подобри тяхното качество и да станат по-привлекателни за младите хора, от една страна, и за да станат по-подходящи за развиващите се нужди на пазара на труда, от друга; счита, че програмите за професионално обучение следва да подобряват широко приложимите ключови умения;

50.

Подчертава необходимостта от приемане, въз основа на съществуващите добри практики, на модел за признаване на свързани с граждански умения кредити за млади хора, които участват в доброволни и обществени дейности, организирани от сдружения с нестопанска цел или в контекста на сътрудничеството за развитие;

51.

Призовава за по-добър преход между средното професионално образование и обучение и висшето образование, което осигурява по-високи квалификации;

52.

Изтъква измерението на ученето през целия живот на Препоръката относно ключовите умения и настоява, че за да бъде постигнато пълното й приложение, е необходим допълнителен напредък в областите на професионалното образование и обучение и обучението за възрастни, включително посредством законно признаване на всеобщото право на обучение през целия живот;

53.

Изтъква значението на обмена на информация и добри и успешни практики между държавите-членки в областта на професионалното образование и обучение;

54.

Призовава за бързи действия за справяне с нарастващия брой хора с ниско равнище на четивна грамотност, осигурявайки специална подкрепа на местните органи, тъй като те са най-достъпни за обществеността; призовава държавите-членки и Комисията да насочат своето внимание към неграмотните, чийто брой все още е твърде голям, и да предприемат решителни действия за справяне с този проблем, включително когато става въпрос за възрастни;

55.

Изразява изключителна загриженост относно увеличаващия се брой безработни млади хора, особено по време на настоящата икономическа криза; настоятелно призовава държавите-членки да гарантират, че пазарите на труда са възможно най-гъвкави, за да могат младите хора лесно да намират работа и да могат да се прехвърлят от едно работно място на друго;

56.

Изтъква необходимостта от по-добро включване на доставчиците на услуги в областта на образованието в разработването на общи национални квалификационни рамки и за по-голямо признаване на предходно образование, включително придобитото на неформална или ad hoc основа;

57.

Отбелязва, че целите, заложени по отношение на четири от петте критерия, приети през 2003 г., няма да бъдат достигнати; призовава Комисията, държавите-членки, регионалните и местни органи и другите действащи лица да проучат причините и да предприемат уместни действия за постигане на обрат в тази ситуация;

58.

Подчертава значението на един текущ структуриран диалог и консултации между хората, които са в последния етап на образованието и обучението си, институциите в сферата на висшето образование и бизнеса;

59.

Подкрепя целта за повишаване участието на възрастни в учене през целия живот от 12,5 % на 15 % до 2020 г. и призовава за предприемане на съответните действия; за тази цел призовава университетите да улесняват по-широк достъп до обучение, като разнообразят и разширят студентската база и променят учебните програми, за да ги направят по-привлекателни за възрастните, които започват отново да учат; призовава Комисията и държавите-членки да предприемат още по-решителни действия за подкрепа и разпространение на институции за учене през целия живот като училищата „втори шанс“; призовава равенството между половете да се отчита и насърчава при прилагането на стратегиите за учене през целия живот; обръща внимание на факта, че университетите на третата възраст играят изключително важна роля в ученето през целия живот;

60.

Отбелязва, че една от основните пречки, пред които са изправени възрастните, желаещи да вземат участие в образователни инициативи и обучение, е липсата на инструменти за подпомагане на техните семейства; следователно насърчава държавите-членки да създават мерки за подпомагане, като средство за осигуряване на възможност за всички студенти и работници със семейни задължения (например гледане на деца или други зависими лица) да имат възможност да актуализират и/или увеличават своите умения и компетенции, въз основа на добрите практики, разработени в тази област по програмите на Европейския социален фонд, които включват ваучери за услуги и съвместяване; счита, че възможностите за провеждане на електронното обучение, по-специално, следва да се проучат, тъй като те позволяват по-голяма гъвкавост при съчетаването на образование, работа и грижи за други лица;

61.

Насърчава Европейския институт за равенство между половете да предприеме мерки с оглед подобряване събирането и анализа на сравними данни относно равенството между мъжете и жените в областта на образованието и обучението и да гарантира, че статистическите данни по съответните показатели, свързани с Платформата за действие от Пекин, са лесно достъпни и редовно се актуализират;

62.

Препоръчва на учебните заведения да се стремят да рекламират по-широко своите програми, които са отворени за възрастни, и да опростят административните процедури за получаване на достъп до тези програми;

63.

Призовава Европейската комисия да отчете напълно експертните умения на заинтересованите лица и тяхната роля за прилагането на стратегията „Образование и обучение 2020 г.“;

64.

Призовава Европейската комисия да включи неформалното образование, професионалното образование и обучение и учениците в предстоящия критерий за мобилност за „Образование и обучение 2020 г.“ и да възприеме критерия за мобилност на учениците от Болонския процес;

65.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

31.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 161/16

А.

като има предвид, че Европейският съюз и светът преминават през най-тежката икономическа криза през последните 60 години, реалната икономика трябва да се справи с най-лошата рецесия за този период и се очаква влошаване на условията на труд въпреки относителното икономическо възстановяване,

Б.

като има предвид, че, независимо от вида дружество или сектора, в който то развива дейност, редица въпроси, свързани с управлението на дружествата, са от значение в общия контекст на деонтологията на бизнес поведението, като например дължимата грижа, прозрачността, корпоративната социална отговорност, управлението на риска, икономическата устойчивост на решенията за финансови инвестиции, действията на управителния или надзорния съвет или упражняването на правата на акционерите; като има предвид, че последната финансова криза показа, че тези въпроси трябва да бъдат разгледани с оглед на запазване на финансовата стабилност и непрекъснато да бъдат анализирани, за да се подпомогне намирането на решения, които да позволят на дружествата да се справят с настоящите предизвикателства и да спомогнат за насърчаване на икономическия растеж и по-високото равнище на заетост в ЕС,

В.

като има предвид, че кризата разкри също така съществуването на тясна връзка между управлението на риска и политиката по отношение на възнагражденията, както и значението на последната за механизмите за управление на правилното функциониране на дружествата; по тази причина управлението на риска следва надлежно да бъде взето предвид при формирането на политиката по отношение на възнагражденията по начин, който да дава възможност за внедряване на ефективни системи за управление на риска в един по-обхватен и балансиран подход към управлението на предприятията, както и да гарантира, че ако бъдат изградени системи за предоставяне на стимули се полагат грижи за осигуряване на съответни, еднакво силни системи за управление на риска,

Г.

като има предвид, че дружествата във всички сектори споделят редица категории рискове, макар че някои видове риск са характерни за определени сектори (като например рисковете, с които се сблъскват дружествата във финансовия сектор); като има предвид, че неуспешното прилагане на ефективно управление на риска, произтичащо от неадекватния контрол върху спазването на правилата за надзора, и неуместните стимули в политиките по отношение на възнагражденията изиграха решаваща роля по време на последната финансова криза,

Д.

като има предвид, че управлението на риска следва да се разглежда и прилага по отношение на цялата организация, а не само на отделните оперативни отдели; то също така следва да бъде открито, прозрачно и да подлежи на изисквания за отчетност,

Е.

като има предвид, че всяко решение следва да гарантира, че, когато се поема риск, той съответства на целта на дейността и на стратегията на дружеството с надлежно отчитане на ефективното управление на риска; ефективното управление на риска следва да се разглежда като един от най-важните елементи на доброто корпоративно управление във всички дружества,

Ж.

като има предвид, че една от първите стъпки, предприети от Комисията след кризата, се отнасяше до политиката по отношение на възнагражденията, допълвайки Препоръка 2004/913/ЕО и Препоръка 2005/162/ЕО на Комисията; тя имаше за цел да гарантира подходяща политика по отношение на възнагражденията, излагайки най-добри практики за нейното планиране в нова препоръка относно режима на възнагражденията на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, и публикувайки препоръка относно политиката на възнаграждения в сектора на финансовите услуги,

З.

като има предвид, че има различни степени на препоръки в зависимост от вида дружество, с надлежно отчитане на размера, вътрешната организация и комплексния характер на извършваните дейности; като има предвид, че такива разграничения могат да се правят между финансови дружества (независимо дали техните ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар или не) и дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, но не са финансови дружества, и между различните отрасли на финансовата индустрия, като например банково дело, застрахователно дело и управление на фондове,

И.

като има предвид, че по отношение на възнагражденията трябва да се вземат предвид няколко аспекта, като например (i) схемите за възнаграждения, включително тяхната структура, прозрачност и симетрия, както и връзката между възнагражденията и стимулите, (ii) процесът на формиране на схемите за възнаграждения, включително определянето на участниците, ролите и отговорностите, (iii) контролът над схемите за възнаграждения, като се обръща специално внимание на акционерите, и (iv) цялостното възнаграждение, включително заплати и пенсии,

Й.

като има предвид, че някои аспекти на принципите от първостепенно значение, заложени в препоръките, остават неясни и изискват подходящо прилагане в практиката, като например концепцията за критериите за постигнати резултати, която следва да спомогне за създаването на връзка между заплащането и резултатите, понятието „незадоволителни резултати“ в случай на плащания при прекратяване на трудови правоотношения, плащането при прекратяване на трудови взаимоотношения и променливите компоненти на възнагражденията в сектора на финансовите услуги,

К.

като има предвид, че с оглед на постоянно възникващите трудности при определянето на връзката между заплащане и резултати следва да се постави акцент върху ефективността на процеса на формиране на политиката по отношение на възнагражденията и върху прозрачността, като и двете следва да се основават на добро управление, определено и оценено с оглед на подходяща времева рамка в средносрочен и дългосрочен план, с цел избягване на опасните и неустойчиви краткосрочно или изключително краткосрочни политики на управление на риска, с ясно определени и разграничени роли и свързаните с тях отговорности,

Л.

като има предвид, че приетите решения не трябва да следват принципа „един и същ аршин за всички“, а дружествата следва да проявяват гъвкавост, съобразявайки системите със собствените си нужди,

М.

като има предвид, че е необходима последваща оценка на резултатите и политиката по отношение на възнагражденията,

Н.

като има предвид, че прозрачността се оказа важен елемент от доброто управление; като има предвид, че тя не трябва да се свежда само до обикновено разгласяване, а да означава, че дружествата могат да обяснят избора на конкретна политика по отношение на възнагражденията,

О.

като има предвид, че разгласяването на политиката по отношение на възнагражденията на директорите по ясен и лесно разбираем начин следва принципно да подпомага процеса на взимане на решения относно тази политика, в частност от страна на акционерите; такова разгласяване може да включва подробни данни за общата сума на възнагражденията и другите привилегии, предоставени на отделните директори, в годишните счетоводни отчети или в отчета за възнагражденията,

П.

като има предвид, че целта на дружествата следва да бъде конструктивно участие на акционерите и служителите; като има предвид, че това изисква разглеждане на други мерки за ефективно участие на акционерите във формирането на политиката на дружеството по отношение на възнагражденията (като например въведената в Германия възможност дружествата да поискат одобрението на акционерите за политика на разпределяне на възнагражденията по нива чрез консултативно гласуване), особено предвид факта, че акционерите не винаги желаят или са готови да поемат по-активна роля; като има предвид, че това означава също, че следва да се проучат пътища за гарантиране на по-активно, а не реактивно поведение на акционерите спрямо бордовете,

Р.

като има предвид, че особено в дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, неучастието на акционерите е значително и затова следва да бъде насърчавано електронното гласуване по време на общи събрания на акционерите,

С.

като има предвид, че съществуващото законодателство в областта на информирането и консултирането на работниците и служителите относно управлението на предприятията, в които работят, следва да бъде правилно прилагано, за да се осигури възможност за истински диалог с ръководителите на предприятията и ясно определяне на практиките на предприятията по отношение на възнагражденията и корпоративните цели,

Т.

като има предвид, че определянето на критерии за възнаграждението на ръководните кадри и на неговия размер попада в правните компетенции на надзорните органи на предприятията,

У.

като има предвид, че доброволните стандарти са от ключово значение за подобряване на резултатите на бордовете и че може да е необходим преглед на добрите практики,

Ф.

като има предвид, че целта следва да бъде създаване на компетентни управителни и надзорни съвети, които са способни на обективна и независима преценка; като има предвид, че ефективността и ефикасността на тези съвети следва да бъде предмет на оценка,

Х.

като има предвид, че поради признатите слабости на съществуващата система на корпоративно управление, определен процент (например една трета) от директорите (членовете на управителния съвет) следва да бъдат професионалисти, които получават възнаграждение и се отчитат и са подчинени единствено на акционерите; като има предвид, че тяхната отговорност и йерархичната структура следва да бъдат установени въз основа на професионалните експертни знания и умения,

Ц.

като има предвид, че, макар че изготвянето на законодателство в тази област може да се окаже по-труден и продължителен вариант от приемането на препоръки, подходът с приемане на акт с незадължителна юридическа сила не е удовлетворителен,

Ч.

като има предвид, че Комисията планира да даде продължение на препоръките със законодателни предложения, които да включат схемите за възнаграждение в обхвата на пруденциалния надзор, и че за тази цел тя предложи да преразгледа Директивата за капиталовите изисквания; като има предвид, че Комисията възнамерява да разгледа допълнителни мерки по отношение на небанковите финансови услуги,

Ш.

като има предвид, че не е задължително издадените от Комисията препоръки по отношение на дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, да служат като подходящи общи насоки за разработване на най-добри практики в дружествата, чиито ценни книжа не са допуснати до търговия на регулиран пазар,

Щ.

като има предвид, че еднаквото и последователно прилагане на всеки инструмент, приет в тази област, в целия ЕС и от всички заинтересовани страни, е от жизнено значение,

1.

Приветства стъпките за разглеждане на деонтологичните аспекти на управлението на дружествата, които, както разкри последната финансова криза, далеч не са решени; с оглед на това приветства двете препоръки, издадени от Комисията;

2.

Изтъква, че въпреки това подходът с приемане на акт с незадължителна юридическа сила не е удовлетворителен;

3.

Поради тази причина приветства първото законодателно предложение на Комисията, което позволява на законодателния орган на ЕС да потърси подходящо решение на съответните проблеми, а именно изменение на Директивата за капиталовите изисквания;

4.

Подкрепя принципите, предложени от Комисията в препоръките от 30 април 2009 г., относно, на първо място, режимите на заплащане и механизмите на управление във връзка с възнагражденията за директорите и управленските кадри на дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, и, на второ място, относно режимите на заплащане и процеса на изготвяне и прилагане на политиката в областта на възнагражденията (управление), прозрачността на политиката в областта на възнагражденията и пруденциален надзор (мониторинг) във финансовия сектор, но подчертава, че тези принципи не са били приложени на практика по задоволителен начин от държавите-членки;

5.

Счита, че ЕС се нуждае от дългосрочен промишлен, социален и екологичен модел, съответстващ на общия интерес – на дружества, акционери и работници и служители – и с нова финансова архитектура, основана върху система от разумни и деонтологични правила и върху националните и европейските надзорни органи с обвързващи правомощия; също така вярва, че финансовият сектор следва да задоволява потребностите на реалната икономика, да насърчава устойчивия растеж и да демонстрира възможно най-голяма степен на социална отговорност;

6.

Припомня, че по време на процеса на икономическо възстановяване е много важно, освен мерките в подкрепа на реалната икономика, да бъдат предприети мерки за защита на работните места, както и в областта на обучението и условията на труд, и че това следва да се има предвид от всички заинтересовани страни;

7.

Подчертава, че политиките в областта на възнагражденията, целящи едно правилно и устойчиво управление на предприятията, са необходими не само по деонтологични съображения, но и по икономически съображения, тъй като тези политики оказват пряко влияние върху активите и перспективите за развитие както на самите дружества, така и на икономиката като цяло, а също и върху създаването и поддържането на високо равнище на заетост;

8.

Счита, че разпоредбите относно политиките в областта на възнагражденията на директорите на банки и кредитни институции не могат да останат просто препоръки, а трябва да се превърнат в обвързващи разпоредби, свързани със система на надзор, така че променливата съставна част на възнагражденията - бонусите, опциите върху акции и стимулите – да не насърчава провеждането на прекалено рисковани политики на инвестиране и управление на дружествата, които политики не отчитат вредното въздействие върху реалната икономика;

9.

Подчертава, че корпоративното управление и политиките в областта на възнагражденията трябва да спазват и насърчават принципите на равенство на заплащането и еднакво третиране на жени и мъже, залегнало в Договорите и в директивите на ЕС;

10.

Отбелязва необходимостта от допълнителни европейски законодателни действия за справяне с проблема с различните национални правила по отношение на възнагражденията в дружествата в случаи, когато управители се местят от една държава-членка в друга в рамките на едно (холдингово) дружество, или от едно дружество в друго в различна държава-членка, или когато дружества се възползват от свободата на движение на вътрешния пазар, например чрез трансгранични сливания;

11.

Счита за важно да се подчертае общата социална отговорност на надзорните органи за устойчивото и дългосрочно развитие на дадено дружество със седалище в една от държавите-членки на ЕС, както и да се подчертае, че от тези надзорни органи се очаква като задължение да определят в съответствие с тези цели размера на възнагражденията на членовете на управителните съвети на дружествата и да го оповестяват на обществеността на европейско равнище;

12.

Настоятелно призовава Комисията да предложи отраслово специфични изменения на законодателството за финансовите услуги, за да се осигури съгласуваност между банковите и небанковите институции по отношение на политиката в областта на възнагражденията; в допълнение към това, призовава Комисията да представи законодателни предложения в областта на дружественото право за справяне с проблемите на корпоративното управление и за гарантиране на последователността на политиката в областта на възнагражденията за всички видове дружества;

13.

Приканва Комисията да насърчи и подкрепи ефективното прилагане на мерките, приети на равнище ЕС, като се съсредоточи преди всичко върху трансграничните дружества, и да спази ангажимента си да представи доклад за оценка на прилагането на двете препоръки от страна на държавите-членки; с оглед на това призовава Комисията да включи в заключенията на доклада за оценка график на съответните законодателни и незаконодателни действия, които могат да се окажат необходими последващи мерки;

14.

Иска ефективно прилагане на правилата за консултиране и системите за участие на заетите лица, избрани в рамките на Директива 2001/86/ЕО (5) за допълнение на Устава на европейското дружество;

15.

Разглежда европейското дружество като подходяща платформа за намиране на най-добри решения, така че в управлението на транснационалните дружества да залегнат етични принципи, които да бъдат прилагани на практика;

16.

Призовава държавите-членки да приложат ефективно мерки като Директивата за правата на акционерите в ЕС, за да премахнат пречките и да насърчат участието на акционерите в гласуването, в частност трансграничното гласуване;

17.

Призовава всички акционери да се включат активно в преразглеждането на бизнес практиките и промените в бизнес културата;

18.

Призовава за насърчаване на назначаването на повече жени на ръководни длъжности чрез препоръка на Комисията за въвеждане на система при назначаването на длъжности в ръководните органи на предприятията, както и при назначаването в други органи и на други длъжности;

19.

Предлага националните надзорни органи, като определят по-стриктно независимостта на членовете на ръководните органи на предприятията, да изготвят по-ефикасни механизми за борба срещу корупцията, чието прилагане не само ще позволи да се подобри етичното управление на предприятията, но също така може да подобри и техните икономически резултати;

20.

Подкрепя въвеждането на еднакви и последователни насоки относно управлението на риска, което към момента изглежда се урежда от различни кодекси и стандарти, които се прилагат само откъслечно в държавите-членки;

21.

Подчертава, че в случай на икономически престъпления е възможно образуването на наказателно производство срещу отделните членове на управителния съвет, които са отговорни за тези престъпления;

22.

Приканва Комисията да насърчава използването на насоки за най-добри практики за дружества, чиито ценни книжа не са допуснати до търговия на регулиран пазар, които насоки са разработени по такъв начин, че да отчитат специфичните особености и разлики на тези дружества;

23.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

31.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 161/21

A.

има предвид, че инвестирането в дейности, насочени към младите хора е от ключово значение за бъдещето на европейските общества, особено в периоди, през които броят на младите хора като процент от цялото население постоянно намалява;

Б.

като има предвид, че всички млади хора представляват добавена стойност за обществото и следва да бъдат признати за такава;

В.

като има предвид, че днешните поколения, формирайки политиките на днешния ден, носят голяма отговорност към младите хора и бъдещите поколения; като има предвид, че е необходимо политиците и изследователите да вземат под внимание възгледите на младите хора, за да ги направят съпричастни;

Г.

като има предвид, че Европейският съюз разполага с важни инструменти във връзка с политиките за младежта, но тези инструменти трябва да се използват, представят и интегрират в пълна степен от държавите-членки;

Д.

като има предвид, че заетостта означава нещо повече от възнаграден труд: тя е средство за социализация и може да бъде важен източник на подкрепа, формиране на структури и идентичност;

Е.

като има предвид, че положението на трудова несигурност може да доведе до това, младите хора да се въздържат или да отлагат създаването на семейство, което би повлияло върху демографското развитие;

Ж.

като има предвид, че европейската младеж понастоящем е изложена на увеличаващи се равнища на безработица и е силно засегната от икономическата криза и че в частност за младите хора с ниска квалификация е по-вероятно да бъдат безработни, както и че във връзка с това е важно да се гарантира, че младите хора получават възможно най-доброто обучение, което им гарантира бърз достъп до и дългосрочно участие на пазара на труда;

З.

като има предвид, че равният достъп за всички млади хора до висококачествено образование и обучение на всички равнища следва да се подкрепя и следва допълнително да бъдат насърчени възможностите за обучение през целия живот;

И.

като има предвид, че преходът на младите хора от образование и обучение към пазара на труда следва да бъде улесняван;

Й.

като има предвид, че спешно се налага проблемите, свързани с ранно отпадане от училище, неграмотност, най-вече сред младите хора и сред младите затворници да се превърнат в абсолютен приоритет;

К.

като има предвид, че въпросите, свързани със здравеопазването, жилищното настаняване и околната среда са от особено значение за младите хора и могат да доведат до сериозни последици за техния живот и бъдеще, като има предвид, че е необходимо да се насърчава създаването на благоприятни условия за образованието, заетостта, социалната интеграция и здравеопазването;

Л.

като има предвид, че от една страна за младите хора е необходимо да могат да разчитат на здрава семейна среда, а от друга - да получат подкрепа при удовлетворяване на своята потребност от автономност и независимост;

М.

като има предвид, че свързани с околната среда аспекти не са изрично включени в съобщението на Комисията и в резолюцията на Съвета, въпреки че са изключително важни за младите хора и оказват сериозно въздействие върху здравето, качеството на живот и благосъстоянието на бъдещите поколения; като има предвид, следователно, че в една стратегия на ЕС за младежта е необходимо свързаните с околната среда въпроси да бъдат ясно посочени сред областите на действие;

Н.

като има предвид, че активното участие в обществото е не само важно средство за мобилизиране на потенциала на младите хора, а и допринася за тяхното развитие като личности, за по-доброто им интегриране в обществото, за придобиването на умения и развитието на чувство за отговорност;

О.

като има предвид значението на работата на младежите в стратегията на ЕС за младежта като ценно занимание, организирано за и от младите хора, което обаче има също за цел придобиването на умения и постигането на лично развитие;

П.

като има предвид, че научаването и придобиването на опит относно това, какво означава участие в обществото, насърчава разбирането и активното участие в демокрацията и нейните процеси;

Р.

като има предвид, че младите хора следва да бъдат по-добре информирани относно наличието на европейски програми в полза на младежта, с което да се насърчи тяхното участие;

С.

като има предвид, че ефективната политика за младежта може да допринесе за развитието на европейски начин на мислене;

1.

Приветства съобщението на Комисията относно „Стратегията на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал“;

2.

Приветства резолюцията на Съвета относно обновена рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.);

3.

Отбелязва, че определението за понятието „младеж“ се различава в различните държави-членки; отбелязва, че това понятие е повлияно от различни социални условия и че този факт предоставя възможности за различен подход от всяка държава-членка;

4.

Счита, че програмите и средствата на Общността следва да отразяват амбицията на Европа за младежта;

5.

Призовава държавите-членки в пълна степен да изпълнят разпоредбите на Договора от Лисабон в областта на политиката за младежта, като например насърчаване на участието на младите хора в демократичния живот, специално внимание за младите спортисти, както и прилагане на Хартата на основните права;

6.

Признава, че засиленият отворен метод на координация (ОМК), който зачита принципа на субсидиарност, е подходящо средство за сътрудничество по въпросите на политиката за младежта въпреки слабостите му, ограничената му употреба, недостатъчна легитимност, липса на ефективно сътрудничество между „експертите“ и избраните политици, липса на необходимата интеграция с националните приоритети и опасност от „объркване на отговорностите“ на различните равнища; счита, че с цел достигане на дългосрочни резултати, отвореният метод на координация следва да бъде засилен;

7.

Подчертава, че отвореният метод на координация трябва да се използва със силна политическа воля от всички участващи страни, за да се постигнат най-добри резултати; счита, че недостатъците при изпълнението представляват основна пречка пред постигането на поставените цели;

8.

Признава значението на сътрудничеството между институциите на местно, регионално и европейско равнище с оглед постигането на целите на тази стратегия и призовава за активното участие на Комисията, държавите-членки и представителите на младежта в определянето на стратегия за младежта;

9.

Настоятелно призовава за по-тясно сътрудничество по въпросите на младежта между Европейския парламент, Комисията и Съвета, и подчертава необходимостта от по-интегрирано сътрудничество с и между националните парламенти, в рамките на процеса, свързан с ОМК;

10.

Приветства ясното определение на двуизмерния подход, въвеждането на работни методи и особено ясния списък на инструментите за прилагане, изготвен от Съвета; изисква участието на Европейския парламент в определянето на приоритетите на работните цикли; призовава европейско сътрудничество по въпросите на младежта да бъде основано на обективни фактори, съобразено с нуждите и конкретно;

11.

Подчертава необходимостта от разработване на ясни и лесни за употреба индикатори както на европейско, така и на национално равнище, които да направят възможно подобряването, разширяването и актуализирането на реалните познания за положението на младите хора, както и измерването и сравняването на прилагането на съвместно поставени цели; подчертава значението на постоянния мониторинг и оценка;

12.

Посочва значението на оценката за състоянието на прилагането на стратегията на ЕС за младежта; подчертава, че докладите за напредъка на държавите-членки в областта на младежта следва да бъдат обществено достъпни, за да се увеличи осведомеността на обществото; изтъква необходимостта от мониторинг на начина, по който се развива и променя животът на младите хора в Европа, за да се направи оценка на действително постигнатия напредък;

13.

Счита, че обучението между равнопоставени партньори следва да се развие в по-голяма степен като средство за улесняване на обмена на добри практики и като принос към съгласуваността на мерките, предприети на национално равнище;

14.

Счита, че за да има цялостна стратегия на ЕС за младежта, определянето на политиките за младежта и на програмите и действията на ЕС трябва да вървят ръка за ръка по точен и прозрачен начин; счита, в частност, че произтичащите от изпълнението на програмите на ЕС резултати следва да дадат насоки за формулирането на политиките за младежта и стратегията на ЕС за младежта като цяло, и обратното;

15.

Наред с това изтъква необходимостта от задълбочен анализ на изпълняваните програми, за да стане възможно ефективното управление на качеството и въз основа на това да се предвидят подобрения, които може да са необходими за програмите в бъдеще;

16.

Подчертава необходимостта да бъдат мобилизирани и опростени процедурите за достъп до програми на ЕС и социални фондове за младежта и да се улесни достъпа до тях; изтъква колко важно е да се изработи практичен, небюрократичен подход в тази област с оглед изпълнение на интегрирана стратегия за подобряване на живота на младите хора; подчертава значението на участието на младите хора в прилагането на програми за младежта, така че потребностите им да бъдат отчетени в по-голяма степен;

17.

Подчертава важната роля на програмите Comenius, Erasmus и Leonardo da Vinci за развитието на европейски политики в областта на образованието и обучението; припомня своя политически приоритет да разглежда тези програми като крайъгълен камък в развитието на стратегия на ЕС за младежта, особено за следващото поколение многогодишни програми;

18.

Счита, че следва да се положат още повече усилия за насърчаването на мобилността на младите хора в рамките на Европа и че в програмите за мобилност трябва да бъде отделено достатъчно място и да бъде обърнато достатъчно внимание на обмена на млади хора извън формалните образователни институции;

19.

Призовава Комисията, в рамките на новите програми за мобилност, да посвети специално внимание на мобилността на младите работници и за целта призовава специалният визов режим, който понастоящем съществува за студентите, да бъде разширен и да обхване и младите работници;

20.

Обръща внимание на необходимостта, средствата за масова информация да бъдат включени в популяризирането на програмите за младите хора;

21.

Отчита, че подобряването на живота на младите хора е комплексна задача, която трябва да се вземе предвид във всяка област на политиката; приканва европейските институции и държавите-членки да насърчават създаването на младежки сектор във всички отдели и министерства, което ще спомогне за подобряване на изготвянето на подходящи политики за младежта; във връзка с това призовава Комисията да назначи служители, работещи по проблемите на младежта, в своите генерални дирекции и да им осигури по-нататъшно обучение; целта следва да бъде оценка на документите на Комисията с оглед на целите на политиката за младежта; решително приветства междусекторния подход като необходим фактор за постигане на най-високо равнище на ефективност; счита, че интегрирането на въпроси, свързани с младежта, във всички области на политиката, е ключов фактор за успеха на стратегията за младежта;

22.

Подчертава необходимостта от институционализиране на справедливостта между поколенията на европейско равнище и възприемане на този принцип от държавите-членки за справедливо уреждане на отношенията между поколенията;

23.

Силно подчертава, че световната икономическа криза оказва значително влияние върху младите хора и затова следва в голяма степен да въздейства на приоритетите в сферите на действие; счита, че това следва да се осъществи чрез определяне на серия от мерки в подкрепа на стратегията за изход в областта на социалната защита и че следва да се обърне специално внимание на преразглеждането на системите за социално подпомагане и социално осигуряване;

24.

Подчертава значението на премахването на всички видове дискриминация сред младите хора, като дискриминация основана на пол, расов или етнически произход, религия, увреждане, възраст и сексуална ориентация;

25.

Изтъква важността на това, младите хора да бъдат разглеждани като приоритетна група в социалната визия на ЕС;

26.

Силно подчертава необходимостта на младите хора с увреждания да се предостави ефективна, съобразна с нуждите подкрепа, както и реални и равни възможности за физически, сетивен и когнитивен достъп до образование, трудова заетост, култура, развлечения, спорт, социални дейности и участие в обществения и граждански живот;

27.

Призовава за мерки за гарантиране на зачитането на многообразието и за успешна интеграция на младежите и децата;

28.

Призовава държавите-членки да определят междусекторни връзки между политиките за младежта и образованието, обучението, заетостта, културата и други политики;

29.

Изтъква необходимостта от силни връзки между политиките за младежта и за децата;

30.

Насърчава държавите-членки да засилят взаимодействието между страните в триъгълника на знанието (образование, научни изследвания, иновации) като ключов елемент за растеж и създаване на работни места; настоятелно препоръчва насърчаването на общи критерии за по-добро признаване на неформалното образование и професионалното обучение, например като се ускори приемането на системата ЕКР за признаване на квалификациите, прозрачност и удостоверяване на уменията;

31.

Призовава държавите-членки да обвържат образователните програми с изискванията на пазара на труда, да предоставят законодателство за краткосрочно професионално обучение (там, където такова все още е необходимо) и да използват, при възможност, удостоверяването на умения и признаването на квалификации;

32.

Привлича вниманието към проблема с ранното отпадане от училище и на необходимостта да се предприемат мерки, с които да се гарантира оставането в училище до края на задължителната образователна възраст на възможно най-голям процент млади хора;

33.

Решително насърчава държавите-членки, в контекста на увеличеното финансиране, да стимулират свързаната с учене и обучение мобилност на всички млади хора, което е ключов фактор за натрупване на знания и трудов опит; подчертава значението на мобилността на младите хора и в регионите, граничещи с ЕС чрез гарантиране на широко участие в европейски програми, които са от полза за младежта;

34.

Настоятелно приканва държавите-членки да положат всички възможни усилия за постигането на критериите, установени в стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ET 2020“), особено по отношение на хората със слаби основни умения, и на лицата, рано отпаднали от училище;

35.

Призовава държавите-членки да създадат достатъчно канали за хората, прекъснали преждевременно образованието си, за да могат те да го възобновят, както и да гарантират наличието на подходящи възможности за преход за хора, завършили курсове за професионално обучение, да продължат към по-високо ниво на образование и призовава държавите-членки да вземат мерки и да предложат целенасочени програми за младите хора, които са изостанали или са отпаднали рано от училище поради трудни условия или липса на избор;

36.

Изтъква значението на младите хора да бъде предоставен достъп до насоки и консултиране във връзка с прехода от образование към работа;

37.

Призовава държавите-членки да гарантират правото на държавно образование за децата и младите хора, независимо от правния статут на семействата им и да им помогнат да постигнат, при полагащото се уважение към родната им култура и език, необходимото равнище на владеене на езика на приемащата държава-членка и познаване на нейната култура като средство за интеграция;

38.

Призовава държавите-членки да гарантират равен достъп до образование на младите хора независимо от техния социален произход и финансови възможности, и да гарантират равен достъп до образование за младите хора в неравностойно положение, произлизащи от семейства с ниски доходи;

39.

Призовава държавите-членки да приложат Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и да превърнат в реалност включващото образование – покриващо както формалното, така и неформалното образование;

40.

Подчертава значението на една нова, ефективна и непрекъсната система за обучение на преподавателите, които да помогнат на младите студенти да се справят по-добре с предизвикателствата на променящото се бързо общество;

41.

Изтъква значението на насърчаването на грамотността в областта на медиите;

42.

Посочва, че образованието играе основополагаща роля за положителното развитие на личните нагласи;

43.

Изразява особена загриженост относно увеличаващия се брой безработни, непълно заети и неразполагащи със сигурна работа млади хора, особено в настоящата икономическа криза; категорично подкрепя поканата, отправена към Европейския съвет за гарантиране на младежкото измерение в Лисабонската стратегия за периода след 2010 г. и за оказване на подкрепа за продължаването на инициативи в съответствие с общите цели на Европейския младежки пакт; категорично подкрепя предложението за разработване на подходящи мерки, насочени към младите хора, в плановете за възстановяване, които са част от плановете по отношение на икономическата и финансова криза;

44.

Изтъква сериозната необходимост от постигане на целите на Лисабонската стратегия на Европа за растеж и работни места и счита, че обновената програма на ЕС за 2020 г. следва да даде възможност на ЕС за пълно възстановяване от кризата посредством по-бърз преход към икономика, ориентирана към нововъведенията и създаването на работни места; във връзка с това, настоятелно призовава обновената програма да бъде в по-голяма степен насочена към младите хора;

45.

Призовава държавите-членки да предприемат действия срещу несигурността на работните места и лошите условия на труд, пред които са изправени младите хора на пазара на труда, както и да подкрепят активно съвместяването на работата с личния и семеен живот;

46.

Призовава държавите-членки при определянето на политиките за насърчаване на заетостта да отчетат аспектите, свързани с разликите между поколенията;

47.

Призовава държавите-членки да улеснят достъпа на младите хора до всички видове заетост при добри условия на труд, за да се избегне несъответствието между умения и работни места, което представлява пропиляване на способности; във връзка с това, препоръчва подобряване на качеството на предлаганите стажове, както и на правата на стажантите, като се гарантира, че мнозинството от програмите за стажове дават на младите хора квалификации и са стъпка към платени работни места;

48.

Препоръчва също държавите-членки да предложат повече възможности за заетост, да прилагат политики за социална закрила на младите хора в неравностойно положение, да гарантират равни възможности за младите хора от крайните квартали и градските центрове и да предоставят специална подкрепа за младите майки;

49.

припомня риска от „изтичане на мозъци“ и отрицателните последствия за страните на произход на младите хора; призовава държавите-членки да проучват и разработват стратегии за задържане на младежта в страните и регионите, засегнати от емиграция под различни форми, като например „изтичане на мозъци“, запълване на липсващи умения и евтин, гъвкав, неквалифициран и често сезонен труд;

50.

Призовава държавите-членки да премахнат случаите, в които се забелязват различия между равнищата на доходи на младите мъже и жени въз основа на пола;

51.

Призовава държавите-членки да гарантират необходимите права на трудова заетост и социално осигуряване в ерата на глобализация чрез постигане на баланс между гъвкавост и сигурност;

52.

Призовава държавите-членки да гарантират изцяло възможността за прехвърляне на социални придобивки, така че да не излагат на опасност социалната защита на мобилните млади работници;

53.

Подчертава значението на периодите на практическо обучение в предприятия и институции по време на образованието, които по-късно могат да улеснят намирането на работа;

54.

Предлага насърчаване на предприемаческа култура сред младите хора чрез подобряване на комуникацията по въпросите на предприемачеството, чрез подкрепа на развитието за тази цел на европейски структури и мрежи и чрез насърчаване на младите хора да развиват дейност като самостоятелно заети лица и да използват инструменти за микрокредитиране и микрофинансиране; изтъква значението на обучението през целия живот;

55.

Подкрепя необходимостта от отношения на взаимодействие между света на училището и производствените реалности, и на развити форми на интеграция между университетите и предприятията;

56.

Насърчава държавите-членки да подкрепят частните инициативи за млади хора, включително чрез национални програми, допълващи европейските програми;

57.

Обръща внимание на необходимостта от изготвяне на политики за съвместяване на професионалния и личния живот и насърчава младите хора да създават семейства; обръща внимание на необходимостта да се гарантират на младите хора достатъчни приходи, за да могат те да вземат независими решения, включително за създаване на семейство;

58.

Подчертава, че въздействието на изменението на климата и околната среда и влошаването на околната среда имат отрицателно въздействие върху живота на младите хора и призовава към устойчиви действия в тази област;

59.

Приканва държавите-членки да включат в учебните програми подходящи форми за осведомяване в областта на превенцията на свързаните със здравето и околната среда опасности;

60.

Изразява дълбоко съжаление поради факта, че рамката на сътрудничество не включва политики за защита на потребителите; застъпва становището, че някои здравословни проблеми може да бъдат свързани с производството и маркетинга на нездравословни храни;

61.

Подчертава необходимостта да се вземе предвид особената уязвимост на младите хора и на децата, когато се формулират политиките в областта на защитата на потребителите и околната среда; изтъква необходимостта от гарантиране на високо равнище на защита за младите потребители посредством мерки като информационни и образователни кампании;

62.

Подчертава значението на по-нататъшната борба срещу употребата на наркотици и алкохол, и срещу вредите, свързани с тютюнопушенето и други форми на пристрастяване, включително хазартни игри, най-вече чрез превенция и рехабилитация; призовава държавите-членки да използват максимално Плана за действие на ЕС по отношение на наркотиците и Стратегията на ЕС за оказване на подкрепа на държавите-членки в борбата им срещу вредите, предизвикани от алкохола, както и срещу други форми на пристрастяване;

63.

Наред с това, припомня, че децата и младите хора са изложени на множество сцени, съдържащи насилие, в медиите; предлага този въпрос да бъде допълнително проучен и да се вземат всички необходими мерки с цел предотвратяване на въздействието върху психичното им здраве;

64.

Препоръчва при използването на нови технологии младите хора да бъдат съпътствани от образователни политики, медии и осведоменост относно опасностите, свързани с безконтролната им употреба;

65.

Подчертава ролята на информирането на младите хора по въпроси на сексуалното образование за опазването на тяхното здраве;

66.

Обръща внимание на запазващия се висок брой непълнолетни бременни момичета и призовава Комисията и държавите-членки да осведомяват и образоват младежите относно този проблем;

67.

Призовава държавите-членки да гарантират достъпа до основно здравеопазване на децата и младежите от имигрантски семейства, независимо от законността на основанието за пребиване на техните семейства;

68.

Подчертава ролята на спорта като цялостен комплекс от дейности, стимулиращ здравословен начин на живот за младите хора и подкрепящ работата в екип, честната игра и поемането на отговорност, както и ролята на информирането на младите хора за борбата с проявите на спортно хулиганство; призовава за специални програми за младите хора с увреждания;

69.

Насърчава държавите-членки, в усилията си за насърчаване на участието на младежите в спортни занимания, да отчитат въпросите, свързани с пола, и да предоставят подкрепа и за по-малко популярни спортове;

70.

Подчертава значението на насърчаването на образователни кампании за младите хора с цел борба срещу допинга и в подкрепа на чистия спорт;

71.

Изтъква важността на непрекъснатия структуриран диалог и консултации с младите хора; решително насърчава засилването на участието на младите хора и младежките организации на всички равнища (местно, национално и международно) при определянето на общите политики, и по-конкретно, на политиката за младежта, и не само на нея, посредством провеждащия се структуриран диалог;

72.

Изтъква значението на това да се обмисли методът на консултиране с младежта, така че да се гарантира отчитането на широк спектър от възгледи на младите хора; подкрепя развитието на структури, в които всички участници могат да работят заедно, да оказват в еднаква степен въздействие върху политиките и решенията и да предоставят необходимите средства за създаване на тези структури;

73.

Насърчава държавите-членки да включат младежките организации в процеса на определяне на политики, включително на местно равнище;

74.

Подчертава важността на участието на представители на младежта в структурирания диалог и препоръчва Комисията да се консултира с представители на националните младежки съвети по въпроси от приоритетно значение за младите хора;

75.

Изразява съгласие с често разглежданата необходимост от признаване на и оказване на подкрепа за младежките организации и сериозния принос, който те дават за неформалното образование; призовава Комисията и Съвета да насърчават държавите-членки за създаване и предоставяне на подкрепа за местни младежки парламенти и съвети и да стартират съответните програми;

76.

Подчертава необходимостта да участват повече и най-различни млади хора с оглед на увеличаване на представителността; подкрепя насърчаването на участието от ранна възраст; във връзка с това, насърчава размисъла относно засилването на връзките между училищата, младежките организации и други организации на гражданското общество и силно препоръчва насърчаването на по-голямо признаване на неформалното образование;

77.

Предлага създаването на схеми за награждаване на младите хора, които активно участват в обществото, с крайна цел създаване на култура на права и на задължения;

78.

Изтъква необходимостта от полагане на особени усилия за насърчаване на младите хора, които живеят в периферни и селски райони, както и в бедни квартали, към активно участие в европейски дейности; изразява съжаление, че рамката за сътрудничество не предлага специфично действие за по-добро представяне на програмите на ЕС на младите хора, и в частност на тези от тях, които живеят в отдалечени места, както и на тези, които не участват в политически, социални или неправителствени организации; призовава Комисията да поеме ясен ангажимент в този смисъл;

79.

Подчертава необходимостта от засилване на усилията за гарантиране на ефективен обмен на мнения в рамките на тристранното сътрудничество между науката, бизнеса и политиката на местно, национално и европейско равнище;

80.

Призовава държавите-членки да насърчат достъпа до нови технологии, за да се разгърне творчеството и новаторския капацитет на младите хора и да се привлече интересът им към културата, изкуствата и науката;

81.

Изразява учудване от пълната липса ни изрично споменаване на културните предизвикателства в съобщението на Комисията; добавя, че тези предизвикателства не могат да бъдат сведени до предприемаческия дух и новите технологии;

82.

Приветства факта, че резолюцията на Съвета взема предвид ролята на социалните и културни дейности, която допълва ролята на образователната система и на семейството; отбелязва, че подобни дейности също решително допринасят за борбата срещу дискриминацията и неравенството, и улесняват достъпа на младите хора до забавления, култура и спорт;

83.

Подчертава необходимостта при разпределянето на средства от държавите-членки културата на младите хора да бъда призната и подкрепяна, което е от съществено значение за развитието на творческите способности на младежите;

84.

Приветства включеното в резолюцията на Съвета предложение за насърчаване на специализираното обучение на младежките възпитатели в областта на културата, новите медии и междукултурните умения;

85.

Предлага включването на младежкото измерение в политиките, програмите и действията в областта на културата и медиите;

86.

Застъпва становището, че културните институции (напр. музеи, библиотеки и театри) следва да се насърчават да ангажират деца и млади хора в по-голяма степен;

87.

Призовава Комисията и Съвета да разработят проект за европейски младежки паспорт, така че младите хора да имат достъп до културните институции в целия ЕС срещу много ниско заплащане;

88.

Приветства решението на Съвета да определи 2011 г. за Европейска година на доброволческите дейности и мерките, изложени в Препоръката на Съвета относно мобилността на младите доброволци в Европейския съюз;

89.

Счита, че следва да се окаже подкрепа на младежките доброволчески дейности, включително чрез разширяване на Европейската програма за доброволчество и като се подпомага ангажирането на самите млади хора в неравностойно положение в доброволческа дейност;

90.

Счита, че в зависимост от резултата от оценката на подготвителното действие Amicus, следва да се предвидят по-нататъшни действия от този вид;

91.

Застъпва становището, че доброволческите дейности не бива да заместват професионалните възможности за платен труд, а да добавят стойност за обществото;

92.

Призовава за въвеждането и взаимното признаване на „европейски паспорт на доброволеца“ като допълнение към съществуващия „европейски младежки паспорт“; в този паспорт би била включена информация за доброволческия труд, извършен от децата и младежите, и той би могъл да бъде представян на потенциални работодатели като доказателство за квалификация;

93.

Приветства факта, че 2010 г. е определена за Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване, по-специално в контекста на икономическата и финансова криза, която оказва особено силно влияние върху младите хора;

94.

Застъпва становището, че на фона на стареещите общества, равнопоставеността между поколенията е ключово предизвикателство; призовава държавите-членки да вземат под внимание интересите на младите хора и на бъдещите поколения, когато формулират своите политики, особено във време на икономическа и финансова криза;

95.

Подчертава също така необходимостта от разработване на достигащи по-широк кръг програми за маргинализирани групи като млади имигранти и всички лица със специални нужди( лицата с увреждания, млади хора, които се нуждаят от реинтеграция в обществото след престой в затвор, бездомни хора, лицата на непостоянна работа и т.н.);

96.

Отчита необходимостта от повишаване на информираността относно младите хора с увреждания и призовава европейските институции да предприемат мерки, за да гарантират, че в бъдеще младите хора с увреждания ще бъдат интегрирани в пълна степен;

97.

Повтаря искането си за гарантиране на равенство между половете от ранна възраст и във всички области на живота; във връзка с това, приветства по-специално факта, че резолюцията на Съвета цели подобряване на полагането на грижи за децата и насърчаване на споделянето на отговорности между родителите, за да бъде улеснено съвместяването на професионалния и личния живот, както за младите жени, така и за младите мъже;

98.

Подчертава необходимостта от разясняване на децата и младежите, че всяка форма на дискриминация в която и да било област е неприемлива, и от предприемане на решителни действия за борба с всички форми на екстремизъм;

99.

Препоръчва всяка държава-членка да превърне в свой приоритет предоставянето на гаранция, че на никое непълнолетно или малолетно лице няма да бъде отказан достъп до социални грижи;

100.

Подчертава значението на дигиталното интегриране в дигитална среда; насърчава държавите-членки да разработят концепции в рамките на официалното и неформалното образование, така че да се гарантира достъп до информация, образование и култура, и да се подобри медийната компетентност на младите хора;

101.

Препоръчва директна помощ за развитие за мерките в полза на младите хора и за борба срещу употребата и трафика на наркотици в развиващите се страни;

102.

Подкрепя насърчаването на дейности от общ интерес, които създават чувство на отговорност сред младите хора, като например доброволчески дейности срещу изменението на климата, в областта на развитието и хуманитарната помощ; в тази връзка, приветства възможностите, които ще предостави на младите хора създаването на Европейския доброволен корпус за хуманитарна помощ за участие в хуманитарните дейности на ЕС и призовава държавите-членки да гарантират, че младите хора са добре информирани относно съществуването на корпуса;

103.

Насърчава Комисията да проучи допълнително възможността за засилване на дейностите на международно сътрудничество в младежкото доброволчество;

104.

Призовава държавите-членки да разработят обмени и побратимяване с трети държави и общности, с цел да се насърчи междукултурния диалог и да се подтикнат младите хора да предприемат общи проекти;

105.

Призовава за подобряване и широко изпълнение на програмата Erasmus Mundus;

106.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки.

31.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 161/32

A.

като има предвид, че всеки законодателен акт трябва да бъде пропорционален на целта и следва да бъде приет само след извършване на цялостна оценка на въздействието, анализираща финансовата тежест, която законодателният акт би наложил и включваща цялостен анализ на разходите и ползите;

Б.

като има предвид, че опростяването следва да облагодетелства преди всичко земеделските производители, а не само националните органи и разплащателните агенции в държавите-членки, както обикновено се случва;

В.

като има предвид, че новата ОСП следва да позволи на земеделските производители да се съсредоточат върху основната цел на предоставяне на безопасни, качествени и проследими храни, като същевременно ги подпомага да осигуряват непазарни обществени блага;

Г.

като има предвид, че целта следва да бъде намаляване на разходите за прилагане на ОСП, при същевременно намаляване на административните тежести върху производителите от Общността, така че земеделските производители да имат възможност да отделят повече време на обработката на земите си;

Д.

като има предвид, че новата ОСП следва да бъде устойчиво конкурентоспособна;

Е.

като има предвид, че е необходимо да се осигури ясно и разбираемо законодателство, което предоставя правна сигурност за компетентните органи и земеделските производители, и да се премахнат ненужни законодателни актове;

Ж.

като има предвид, че разпределението на единните плащания сред земеделските производители следва да гарантира равнопоставеност;

З.

като има предвид, че за решаване на важните правни въпроси, свързани с ОСП, е необходима действаща правна рамка;

И.

като има предвид, че новата ОСП следва да бъде в по-голяма степен пазарно ориентирана, в хармония с неотдавнашните реформи на общата селскостопанска политика, и фокусирана върху намаляването на прекомерния протекционизъм, при същевременно запазване на инструментите, които съществуват с цел оказване на помощ на земеделските производители в периоди на сериозна икономическа нестабилност;

Й.

като има предвид, че новата ОСП следва да бъде по-опростена и отзивчива;

К.

като има предвид, че законодателството би следвало да бъде по-гъвкаво, за да даде възможност на ОСП да се приспособи към признати специфични региони и територии, без нарушаване на общия характер на ОСП;

Л.

като има предвид, че следва да се насърчава обменът на добри практики между държавите-членки и местните органи;

М.

като има предвид, че Общата селскостопанска политика заема централно място по важност в ЕС-27 като средство не само за гарантиране на достатъчно доставки на безопасна храна, но също и като продължава да отговаря на предизвикателства като опазването на селски райони, планински региони, необлагодетелствани райони, крайно периферни райони и многофункционалността на европейското селско стопанство;

1.

Подчертава, че ОСП следва да се стреми да хармонизира законодателството, като премахва дублирането; също така отправя призив към Комисията да се стреми да премахва ненужните пречки едновременно с въвеждането на ново законодателство;

2.

Настоятелно приканва Комисията да провежда обширни и редовни консултации със заинтересованите страни от селскостопанския сектор с цел по-добро оценяване на въздействието на законодателството по места и за набелязване на практически, опростени и прозрачни правила за земеделските производители;

3.

Подчертава, че е необходимо допълнително опростяване на ОСП за намаляване на разходите по нейното прилагане за институциите на ЕС, държавите-членки и самите бенефициенти; по този начин политиката също ще стане по-разбираема за земеделските производители и данъкоплатците;

4.

Призовава Комисията да хармонизира правилата на ОСП чрез премахване на дублирането на задачи и намаляване на бюрокрацията, с оглед увеличаване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор във всичките държави-членки;

5.

Подчертава, че мерките на ОСП следва да бъдат пропорционални на целта, и че законово регулиране следва да се прилага само когато е истински оправдано, като по този начин се избягва правна конструкция, която е трудно разбираема за земеделските производители;

6.

Призовава ОСП да бъде по-скоро ориентирана към постигане на резултати, отколкото фокусирана върху регулирането, както и всички държави-членки и техните регионални органи да предлагат повече помощ и съвети на земеделските производители чрез инструменти за консултиране и подходящи методи на комуникация;

7.

Очаква, в съответствие с принципите за по-добро регулиране, всеки бъдещ законодателен акт да бъде придружен от пълна оценка на въздействието с отчитане на регулаторните и административните тежести, и да се гарантира, че всеки нов закон е пропорционален на целите, които се стреми да постигне;

8.

Счита, че държавите-членки следва да позволят самосертифицирането, когато е възможно;

9.

Счита, че държавите-членки следва да имат възможността, в контекста на планове за развитие на селските райони, да въвеждат схема за парцели земя с фиксирани суми, особено за малки земеделски стопанства, при условие че се гарантира изпълнение на поетите ангажименти;

10.

Признава стойността на принципа за кръстосаното спазване като един от ключовите аспекти на преките плащания в рамките на ОСП, но и че се препоръчва значителното му опростяване, без намаляване на ефективността му;

11.

Подчертава необходимостта ОСП да бъде по-опростена, по-прозрачна и по-справедлива;

12.

Изтъква, че опростяването на ОСП не е необходимо да води до по-малко подкрепа за земеделските производители и премахване на традиционни инструменти за пазарно управление; призовава Европейския съюз да въведе ефективни механизми за овладяване на ценовите колебания в бъдеще;

13.

Подчертава, че опростяването на ОСП трябва да върви ръка за ръка с информационните мерки за бенефициентите, и призовава Комисията да разшири и развие информационните мерки за общата селскостопанска политика;

14.

Призовава за възможността за автономно поправяне на грешки, което би позволило на получателите на плащания, които неволно са нарушили правилата, да уведомят органите, без да им се налагат глоби в резултат от това;

15.

Подчертава, че системата за глобяване на земеделски производители за грешки в заявленията за плащане следва да е пропорционална на мащаба на нарушението и че не следва да се налагат санкции в случай на маловажни грешки, и особено в случай на грешки, които не са по вина на земеделския производител;

16.

Подчертава, че административните глоби, включително задължението за възстановяване на плащания, получени от даден земеделски производител, не следва да се основават на обстоятелства, които обективно са извън контрола на земеделския производител;

17.

Подчертава проблема със земеделски производители, чиито съпрузи ръководят отделни селскостопански предприятия, които поради това следва да имат отделни права и задължения по отношение на искания за плащания в рамките на ОСП;

18.

Счита, че основната цел на извършването на проверки е на земеделските производители да се предлагат консултации и напътствия, така че да спазват в по-голяма степен законовите изисквания и с възможно най-малко затруднения; поради това, проверките следва да продължат да се извършват от публичните органи за да се гарантира, че са независими и безпристрастни;

19.

Подчертава, че според ООН световното производство на храни трябва да се увеличи със 70 % до 2050 г. за удовлетворяване на нуждите на девет милиарда души;

20.

Счита, че следва да се установят изисквания за кръстосано спазване и че те следва да вземат предвид размера на земеделското стопанство с цел намаляване на тежестта върху малките стопанства, където рискът е по-нисък;

21.

Настоява, че когато държавите-членки налагат санкции на земеделски производители за неспазване на законодателството, тези санкции трябва да се налагат по прозрачен, опростен и пропорционален начин, който взема предвид даденостите по места;

22.

Счита, че законовите изисквания за контрол на кръстосаното спазване следва да бъдат лесно разбираеми за земеделските производители и контролните органи;

23.

Счита, че основната цел на инспекциите е да насърчат земеделските производители да изпълняват по-стриктно законодателството и че ежегодният контрол на кръстосаното спазване на законоустановените изисквания за управление би могъл да се ограничи или замени със случайни проверки, в случай че през предходните години са направени малко на брой нарушения;

24.

Подчертава, че изискването за извършване на последващи проверки във връзка с по-незначителни нарушения (предел на незначителност) следва да се ограничи до случайни проверки;

25.

Счита, че използването на законоустановени изисквания за управление, което не е лесно да се контролира и е неизмеримо, следва да се премахне;

26.

Счита, че държавите-членки или регионалните и местните органи, по целесъобразност, следва да имат право да ограничават квотата за инспекции до определена долна граница, при положение че имат рамка за оценка на риска, която отговаря на изискванията на правото на Общността, наред с доказателства за висока степен на спазване;

27.

Призовава за въвеждането във всяка държава-членка на рамка за оценка на риска, която да съответства на изискванията на правото на Общността, с оглед ограничаване на квотата за инспекции до определена по-ниска граница;

28.

Счита, че повече помощ и насоки посредством ефективни инструменти за информиране и консултиране, като например телефонна линия или използването на интернет, биха спомогнали за предотвратяването на нарушения и биха предоставили на държавите-членки средство за непрекъснато намаляване на квотата им за инспекции;

29.

Счита, че извършваните или планираните проверки в земеделски стопанства от различните органи, чиято работа или законово задължение е да ги провеждат, следва да се координират с оглед намаляване на броя на посещенията за инспекция в земеделски стопанства;

30.

Счита, че следва да се изготви комуникационен план за кръстосаното спазване с цел предоставяне на възможно най-много информация на земеделските производители и на потребителите относно изискванията за кръстосано спазване и ползите, произтичащи от обществените блага и услуги, предоставяни от земеделските производители, чиито дейности съответстват на тези изисквания;

31.

Счита, че броят на изискванията за кръстосано спазване трябва да се намали, а техният обхват да се обнови;

32.

Призовава за одобряването на приложима и прозрачна система от индикатори с цел опростяване на инструментите за оценка за контрола на кръстосаното спазване, и призовава за премахване на сегашната система и на възможността за налагане на две или повече санкции за една единствена грешка; призовава Комисията да анализира непропорционалността между нарушенията на правилата за идентификация на животните, които представляват около 70 % от всички нарушения, и други изисквания, и да направи подходящите промени;

33.

Счита, че следва да се състави един законодателен текст в областта на кръстосаното спазване; счита, че положителните външни ефекти, създадени от земеделските производители, от гледна точка на обществени блага и услуги, следва да се възнаграждават справедливо;

34.

Призовава за запазването на някои задължителни правила в рамките на кръстосаното спазване, с които държавите-членки могат да се съгласят и да спазват;

35.

Счита, че земеделските производители трябва да имат достъп до работещи системи, които да им позволяват лесно и без излишна бюрокрация да подават заявления за директни плащания, обикновено в района, където живеят;

36.

Счита, че за опростяването на правилата на схемата за единно плащане следва да се премахне изискването за ежегодно предоставяне на идентична подробна информация;

37.

Счита, че в заявленията следва да се изисква предоставянето на по-малко информация, като се има предвид, че необходимата информация може да бъде намерена в разплащателните агенции на държавите-членки;

38.

Призовава да бъдат разрешени по-гъвкави процедури за плащане, които да направят възможно извършването на плащания дори преди окончателното приключване на всички проверки;

39.

Настоятелно приканва Комисията да разгледа дефиницията за земя с право на помощ и нейното тълкуване в държавите-членки;

40.

Счита, че настоящата дефиниция за селскостопанска дейност за целите на единното плащане би трябвало да бъде преразгледана с цел да се гарантира, че заявителите, които не са действащи земеделски производители, нямат право на помощ;

41.

Счита, че бъдещата система следва да вземе предвид принципите на опростяване и че опростяването, прозрачността и справедливостта следва да бъдат ключови приоритети на реформата на ОСП;

42.

Призовава Комисията да преразгледа системата за контрол и приключване на сметките;

43.

Счита, че Комисията следва да приеме по-пропорционален и в крайна сметка основан на риска подход към прилагането на регулаторен контрол, провеждането на проверки на спазването и налагането на финансови корекции;

44.

Приканва Комисията да представи предложения, с които рамката на ОСП за проверки и контрол би могла да се подобри;

45.

Счита, че съществуващите значителни различия в директната помощ между отделните държави-членки трябва да се предотвратят за гарантиране на равно третиране на земеделските производители в целия Европейски съюз и за избягване на нарушаване на пазара и конкуренцията;

46.

Признава, че за справяне с екологичните предизвикателства, включително приспособяването към изменението на климата и неговото смекчаване, земеделските производители имат важна роля в определянето на практически мерки, необходими за постигане на тези цели, и счита, че споразумения за постигане на резултати, а не законодателство, са най-добрите механизми за постигане на тези цели;

47.

Подчертава, че намаляване на свързаната с проследяване и докладване административна тежест върху организациите на производители в сектора на плодовете и зеленчуците би направило тези организации по-привлекателни за земеделските производители и би ги насърчило да се обединяват и да действат заедно;

48.

Подчертава, че при плащания, извършени въз основа на съществуваща система за сертифициране (напр. схеми за помощ при биологично и екологично производство), една проверка е достатъчна;

49.

Със загриженост отбелязва големия брой грешки в заявленията за директни плащания, отчетени в някои държави-членки; подчертава, че тези грешки се дължат основно на използваното ортофотографско оборудване, а не толкова на земеделските производители; призовава такива грешки да бъдат санкционирани единствено в случаи на очевиден опит за измама;

50.

Счита, че законодателни актове, които си противоречат (напр. законодателството по отношение на околната среда и схемата за единно плащане), следва да бъдат уредени преди да бъдат приложени при земеделските производители;

51.

Счита, че дефинициите в законодателството за развитие на селските райони следва да се преразгледат и, ако е необходимо, да се разширят с цел гарантиране на спазването на законодателството относно директните плащания;

52.

Счита, че би трябвало да бъде повишена прозрачността по отношение на санкциите и задълженията на земеделските производители;

53.

Призовава за въвеждането на точно определени задължения на земеделските производители с оглед премахване на липсата на прозрачност по отношение на санкциите;

54.

Желае при контрола на тези схеми да се използва по-широкообхватен, дългосрочен подход, който да придава по-голямо значение на окончателното въздействие и на резултатите, вместо да се съсредоточава върху специфични грешки, дължащи се на мерки за развитието на селските райони или на мерки за опазване на околната среда;

55.

Подчертава, че настоящата сложна система от индикатори се нуждае от преразглеждане и опростяване и че системата за проследяване, годишните доклади и предварителните, междинни и последващи оценки са създали извънредно сложна система от индикатори и доклади;

56.

Отправя молба към Комисията да обмисли използването на споразумения за постигане на резултати като опростен и по-ефективен метод за доставяне на обществени блага в бъдеще;

57.

Призовава за въвеждането на опростена и последователна система от индикатори, която косвено би довела до по-лесно разбиране и прилагане, уместни оценки и по-малко бюрокрация;

58.

Счита, че правилата относно допустимостта на финансиране на разходите за ДДС по втория стълб на ОСП, особено за дейности, извършвани от публичноправни субекти, следва да се хармонизират в съответствие с тези, използвани при структурните фондове;

59.

Подчертава, че опростяването на ОСП трябва да върви ръка за ръка с нейното прилагане, и призовава държавите-членки да сведат до минимум бюрократичните формалности, пред които са изправени потенциалните бенефициенти по ОСП, особено в областта на развитието на селските райони;

60.

Призовава държавите-членки, в рамките на техните програми за развитие на селските райони, да осигурят на потенциалните бенефициенти системи, които да гарантират прозрачност, и да им предоставят необходимото време за подготвяне на заявленията за финансиране и изпълняване на различните критерии за допустимост за схемите за помощ; призовава Комисията да гарантира, че този въпрос е постоянна тема на разговор в двустранните обсъждания с държавите-членки;

61.

Настоятелно приканва Комисията да разгледа системата за идентификация на животните, използвана във всяка държава-членка, и да работи за уеднаквена система за идентификация на животните, гарантирайки премахване на излишното регулиране: в частност, преглед на номерата на производители и номерата на стопанства, броя на необходимите регистри и разликата между производител и стопанство;

62.

Призовава за всеобхватно хармонизиране на сегашните, силно диференцирани правила за идентификация на животните;

63.

Счита, че отчитането на движенията на овце и кози и предоставянето на информация в бази данни и на органите следва да се опрости във възможно най-голяма степен, като са позволени всички инструменти за комуникация, включително нови технологии;

64.

Счита, че при овцете и козите, както при свинете, идентификация на стадото е достатъчна;

65.

Призовава за отмяна на задължението за електронна идентификация на овце и кози, в сила от 31 декември 2009 г., с оглед на свързаните с това прекомерни разходи в условия на икономическа криза;

66.

Призовава за амнистия от три години за санкции за нарушаване на кръстосаното спазване, свързани с електронната идентификация на овце и кози, тъй като това е нова и сложна технология и на земеделските производители ще е необходимо известно време, за да привикнат към нея и да я тестват в реални условия; освен това, призовава Комисията да проведе цялостно преразглеждане на законодателството;

67.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

31.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 161/38

—

от 19 април 2007 г. по Дело C-295/05 (Tragsa),

—

от 18 декември 2007 г. по Дело C-532/03, Комисия/Ирландия (Услуги за спешен транспорт с линейка в Ирландия),

—

от 13 ноември 2008 г. по Дело C-324/07 (Coditel Brabant),

—

от 9 юни 2009 г. по Дело C-480/06, Комисия/Германия (Stadtwerke Hamburg),

—

от 10 септември 2009 г. по Дело C-206/08 (Eurawasser),

—

от 9 октомври 2009 г. по Дело C-573/07 (Sea s.r.l.),

—

от 15 октомври 2009 г. по Дело C-196/08 (Acoset),

—

от 15 октомври 2009 г. по Дело C-275/08, Комисия/Германия (Datenzentrale Baden-Württemberg),

—

от 25 март 2010 г. по Дело C-451/08 (Helmut Müller),

—

„Evaluation of Public Procurement Directives: Markt/2004/10/D Final Report“, Europe Economics, 15 септември 2006 г.,

—

„The Institutional Impacts of EU Legislation on Local and Regional Governments: A Case Study of the 1999/31/EC Landfill Waste and 2004/18/EC Public Procurement Directives“, Европейски институт по публична администрация (EIPA), септември 2009 г.,

A.

като има предвид, че кризата в икономиката и на финансовите пазари изтъкна голямото значение на обществените поръчки в икономически план, че въздействието от кризата върху местните органи вече е очевидно, и че публичните администрации могат да изпълняват добре своите задачи в обществен интерес само ако разполагат с необходимата правна сигурност в тази област, а процедурите за възлагане на обществени поръчки не са прекалено сложни,

Б.

като има предвид, че наличието на добре функциониращ пазар на обществените поръчки е от съществено значение за вътрешния пазар с цел насърчаването на трансграничната конкуренция, стимулирането на иновациите, насърчаването на икономика с ниски емисии на въглерод и постигането на оптимална стойност за публичните органи,

В.

като има предвид, че законодателството в областта на обществените поръчки има за цел да гарантира разумното и ефективното управление на публичните средства и предоставянето на възможност на заинтересованите дружества да им бъдат възлагани поръчки в контекста на лоялната конкуренция,

Г.

като има предвид, че преразглеждането на директивите относно възлагането на обществени поръчки от 2004 г. трябваше да доведе до опростяване, модернизиране и по-голяма гъвкавост на съответните процедури, както и до повишаване на равнището на правна сигурност,

Д.

като има предвид, че с Договора за реформа от Лисабон за пръв път в рамките на първичното право на Европейския съюз беше признато правото на самоуправление на регионалните и местните органи, беше засилен принципът на субсидиарност и бяха въведени права за завеждане на искове пред Съда на ЕС както за националните парламенти, така и за Комитета на регионите,

Е.

като има предвид, че Съдът на Европейския съюз разглежда прекомерно много дела за нарушение в тази област, което сочи, че редица държави-членки са срещнали трудности за спазване на директивите в областта на обществените поръчки,

Ж.

като има предвид, че за да се гарантира развитието на европейските политики по начин, който отговаря на очакванията на европейските граждани, Договорът за функционирането на Европейския съюз включва понятието за социална пазарна икономика, социална клауза и протокол относно услугите от общ интерес, определящи споделяните в ЕС ценности,

З.

като има предвид, че Конвенция № 94 на Международната организация на труда предвижда общите договори за обществени поръчки да съдържат клаузи, гарантиращи справедливо възнаграждение и условия на труд, които са не по-малко благоприятни от тези, посочени в колективните договори например,

1.

Изразява съжаление, че все още не са постигнати целите на преразглеждането на директивите относно възлагането на обществени поръчки от 2004 г., особено що се отнася до опростяването на правилата за обществените поръчки и създаването на по-голяма правна сигурност; изразява надежда обаче, че последните решения на Съда на Европейския съюз ще допринесат за изясняване на неуредените правни въпроси, а броят на производствата по нарушения ще намалее; призовава Комисията да обръща внимание и активно да преследва целта за опростяване и оптимизиране на процедурата за обществените поръчки при всяко преразглеждане на европейските правила;

2.

Освен това осъжда факта, че заедно с непълните мерки за прилагане на национално и регионално равнище, множеството инициативи с незадължителна правна сила на Европейската комисия и тълкуването на съответните правни разпоредби от страна на европейските и националните съдилища, действащите регламенти са довели до оформянето на един сложен и неясен режим от правила, което изправя, най-вече, публичните органи, частните предприятия и доставчиците на услуги от общ интерес пред сериозни правни проблеми, които те вече не могат да преодоляват без допълнителни административни разходи или външни юридически консултации; настоятелно призовава Комисията да намери средства за подобряване на положението и в рамките на инициативата за по-добро законотворчество да проучи последствията от актовете с незадължителна правна сила, да ограничи подобни предложения до ключовите им аспекти и да ги подложи на оценка в контекста на принципите на субсидиарност и пропорционалност, като взема предвид петте принципа, изложени в Бялата книга за европейското управление от 2001 г. (отвореност, участие, отговорност, ефикасност и последователност);

3.

Посочва, че в резултат от тези промени на възложителите на обществени поръчки често се налага да поставят правната сигурност над нуждите на политиката и, предвид натиска върху публичните бюджети, често да възлагат съответния договор или услуга на подалия оферта с най-ниска стойност, вместо на подалия икономически най-изгодна оферта; изразява опасения, че това ще доведе до отслабване на иновативната база и конкурентоспособността на световно равнище на ЕС; настоятелно призовава Комисията да поправи това положение и да разработи стратегически мерки за насърчаване и оправомощаване на възложителите на обществени поръчки да възлагат договорите на подалите икономически най-изгодни и с най-високо качество оферти;

4.

Подчертава, че европейските инициативи в сферата на възлагането на обществени поръчки трябва да бъдат координирани по-добре, за да не застрашават съгласуваността с директивите за възлагане на обществени поръчки и да не изправят прилагащите ги лица пред юридически проблеми; поради това изисква въвеждането на задължителни мерки за координация в рамките на Европейската комисия, под ръководството на Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“, в чийто ресор попадат обществените поръчки, и при участието на другите свързани генерални дирекции; призовава за единно присъствие в интернет пространството и редовно информиране на възложителите на обществени поръчки с оглед на това, съответните правни разпоредби да бъдат направени по-прозрачни и по-разбираеми за потребителите;

5.

Критикува липсата на прозрачност по отношение на състава и работата на действащата в рамките на Комисията консултативна група по въпросите на възлагането на обществени поръчки, ролята и компетентността на консултативната група по въпросите на откриването на процедура за възлагане на обществени поръчки, и призовава Комисията да предприеме мерки с цел осигуряване на балансиран състав, както на въпросната група, така и на планираната нова консултативна група относно публично-частните партньорства, като се включат членове на профсъюзите и представители на бизнеса, по-специално на МСП, както и осигуряване на прозрачност на тяхната дейност; изисква Европейският парламент да бъде надлежно информиран и да получава цялата налична информация на всеки етап и на края на процеса;

6.

Счита, че тъй като обществените поръчки засягат обществени средства, те следва да бъдат прозрачни и открити за обществен контрол; отправя искане към Комисията да предостави пояснения, за да се гарантира, че местните и другите публични органи имат правна сигурност и могат да информират своите граждани за договорните си задължения;

7.

Подчертава, че възлагането на обществени поръчки трябва да се извършва в условията на прозрачност и равно третиране на всички заинтересовани страни, и че съотношението цена/изпълнение на проекта трябва да бъде основен критерий, така че да се взема предвид най-добрата оферта, а не само и единствено най-ниската финансова оферта;

8.

Призовава Комисията да извърши последваща оценка на директивите относно възлагането на обществени поръчки, като вземе предвид позициите, заявени в настоящия доклад; очаква преразглеждането да се проведе с широко участие на всички заинтересовани страни и в тясно сътрудничество с Европейския парламент; обявява се за това, преразглеждането да отчита цялата рамка и да включва директивата относно процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки, както и на анализ на националните законодателства, транспониращи директивата относно процедурите за преразглеждане, за да се избегне още по-силно разпокъсване на правото в областта на обществените поръчки; счита, че засега не може да се даде оценка за практическите последствия от тази директива, тъй като тя все още не е транспонирана в националното законодателство на всички държави-членки;

9.

Припомня, че с влезлия в сила от 1 декември 2009 г. Договор от Лисабон за пръв път в рамките на първичното право на Европейския съюз се признава правото на регионално и общинско самоуправление (член 4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз); подчертава, че в някои свои решения Съдът на Европейския съюз се е позовавал на правото на общинско самоуправление и ясно е заявявал, че „тази възможност за публичните органи да прибягват до свои собствени средства за изпълнение на задачата си за обществена услуга може да се упражнява в сътрудничество с други публични органи“ (решение по Дело C-324/07); обръща внимание също така на решението в разширен състав на Съда на ЕС от 9 юни 2009 г. по Дело C-480/06, което постанови още, че съгласно общностното право няма изискване публичните органи да използват определена правна форма, за да изпълняват съвместно задълженията си за обществени услуги; съответно счита публично-публичните партньорства, като например споразумения за сътрудничество между местни органи и форми за сътрудничество на национално равнище, за непопадащи в обсега на директивите в областта на обществените поръчки, ако са изпълнени изцяло следните критерии:

10.

Посочва, че Комисията е пояснила, че не всяко действие, предприето от публичните органи, попада в обсега на законодателството в областта на обществените поръчки, и че ако разпоредбите на европейското право не изискват създаването на пазар в определена област, държавите-членки следва да вземат сами решение дали и до каква степен желаят самите те да изпълняват публични функции;

11.

Посочва, че заключенията на Съда на ЕС в посоченото по-горе решение не само се прилагат пряко към сътрудничеството между местните органи, но са и общовалидни, като резултатът е, че те могат да се прилагат и за сътрудничеството между други възложители на обществени поръчки;

12.

Посочва, че Съдът на ЕС, в своето решение от 10 септември 2009 г. по Дело C-573/07, постанови, че теоретичната възможност да се предостави на частни инвеститори участие в капитала на публично до този момент дружество може да се разглежда във връзка със законово задължение за възлагане на обществена поръчка само в случай, че естеството на публичното капиталово дружество се е променило по време на срока на действие на договора, като по този начин са се променили съществените условия на договора и е възникнало задължение за възлагане на нова обществена поръчка; отбелязва, че в резултат от съдебната практика на Съда на ЕС е настъпило съществено развитие във връзка с правилата в областта на публично-публичното сътрудничество и приветства последните решения на Съда в тази област; поради тази причина призовава Комисията и държавите-членки да предоставят на широката общественост информация относно правните последствия от тези решения;

13.

Посочва, че концесиите за услуги съгласно член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2004/17/ЕО и член 4 от Директива 2004/18/ЕО представляват договори, при които „насрещното задължение на предоставянето на услуги се състои или само в правото да се експлоатира тази услуга или се състои едновременно в това право и в заплащане“; подчертава, че концесиите за услуги са изключени от приложното поле на директивите относно възлагането на обществени поръчки, за да се предостави на възложителите и изпълнителите възможност за повече гъвкавост; посочва, че Съдът на ЕС е потвърдил в няколко свои решения, че концесиите за услуги не попадат в приложното поле на тези директиви, а се уреждат по-скоро от общите принципи на Договора за функционирането на Европейския съюз (забрана за дискриминация, принцип на равно третиране и прозрачност), и че възложителите на обществени поръчки трябва да разполагат с възможността за изпълнение на услуги чрез отдаването на концесия, когато считат, че така предоставянето на въпросната обществена услуга може да се гарантира по възможно най-добър начин, дори и в случаите, когато рискът, свързан с това действие, е ограничен, но този ограничен риск се поема изцяло от концесионера (решение по Дело C-206/08 от 10 септември 2009 г., точки 72–75);

14.

Отбелязва съобщението на Комисията от 19 ноември 2009 г. относно развиване на публично-частни партньорства и очаква с голям интерес съответната оценка на въздействието; очаква Комисията да си извлече поуки от неуспешните публично-частни партньорства; подчертава, че следва да бъдат отчетени както сложността на процедурите, така и разликите в правната култура и правната практика в държавите-членки в областта на концесиите за услуги; счита, че има развитие на процеса на дефиниране на термина „концесия за услуга“ и на създаване на правна рамка за подобни концесии в резултат на директивите относно възлагането на обществени поръчки от 2004 г. и допълващата ги съдебна практика на Съда на ЕС; настоява всяко предложение за законодателен акт относно концесии за услуги да бъде обосновано единствено с оглед коригирането на нарушения във функционирането на вътрешния пазар; посочва, че такива нарушения досега не са били установени, и следователно не е необходим законодателен акт относно концесиите за услуги, ако не е насочен към доказуемо подобрение във функционирането на вътрешния пазар;

15.

Приветства правното изясняване на условията, при които законодателството относно обществени поръчки се прилага при институционализирани публично-правни партньорства, по-специално предвид голямото значение, което Комисията отдава в своето съобщение от 19 ноември 2009 г. на подобни партньорства във връзка с борбата с изменението на климата, насърчаването на енергията от възобновяеми източници и устойчивия транспорт; посочва, че директивите относно възлагането на обществени поръчки се прилагат винаги, когато трябва да се възложи поръчка на предприятие, в чиято собственост има дори минимален дял частно участие; подчертава обаче, че както Комисията в своето съобщение относно публично-частните партньорства от 5 февруари 2008 г., така и Съдът на ЕС в своето решение от 15 октомври 2009 г. по Дело C-196/08, изясниха, че за възлагането и прехвърлянето на определени задачи на новоосновано публично-частно партньорство не е необходим двоен търг за възлагане; изтъква обаче, че за да може да се прехвърли концесията върху смесено публично-частно дружество, специално създадено за тази цел, без обявяване на търг, трябва да са изпълнени следните критерии:

поради това счита за решен въпроса за прилагането на законодателството относно обществените поръчки по отношение на институционализирани публично-частни партньорства и призовава Комисията и държавите-членки да направят съответните изявления;

16.

Подчертава обаче, че настоящата финансова криза хвърли нова светлина върху начините, по които често се финансират публично-частните партньорства и се споделят финансовите рискове; изисква от Комисията да оцени адекватно финансовите рискове, свързани със създаването на публично-частни партньорства;

17.

Приветства решението на Съда на ЕС по дело C-451/08; счита, че широките и амбициозни цели на дирестивата трябва да се имат предвид при тълкуването й, но не трябва да се приема, че чрез позоваване на целите на мярката нейното приложно поле може да бъде разширявано до безкрай, тъй като в противен случай съществува опасността да се приеме, че всяка градоустройствена дейност попада в обхвата на директивата, тъй като по дефиниция мерките, с които се урежда възможността за застрояване, променят по същество, стойността на земята, за която се отнасят; счита, че през последните няколко години законодателството относно обществените поръчки е обхванало области, за които не е присъщо да бъдат класифицирани в категорията „закупуване чрез обществени поръчки“ и поради това предлага при прилагането на правилата на законодателството относно обществените поръчки да се наблегне още по-силно върху критерия за закупуването;

18.

Припомня, че Европейският парламент е страна по делото Германия / Комисия, заведено в Съда на ЕС на 14 септември 2006 г. във връзка с тълкувателното съобщение на Комисията от 1 август 2006 г.„относно общностното право в областта на възлагането на обществени поръчки, които не са обхванати или са обхванати само частично от директивите относно възлагането на обществени поръчки възлагането на обществени поръчки“ и очаква решение в близко време;

19.

Изисква от Комисията да оцени последствията от директивите в областта на обществените поръчки за микро-, малките и средните предприятия, и по-специално тяхната роля на подизпълнители, както и да оцени с оглед на бъдещото преразглеждане на директивите, дали са необходими допълнителни правила за възлагането на договори за подизпълнение, за да се избегне по-специално получаването от страна на МСП като подизпълнители на по-неблагоприятни условия в сравнение с основния изпълнител на обществената поръчка;

20.

Призовава Комисията да опрости процедурите за възлагане на обществени поръчки, за да се облекчи отделянето на много време и пари от страна както на органите на местно управление, така и на предприятията, за решаването на бюрократични проблеми; подчертава, че чрез улесняването на процедурите МСП ще разполагат с по-добър достъп и ще могат да участват в такива поръчки по по-равностоен и справедлив начин;

21.

Счита, че възлагането на подизпълнители е форма на организация на труда, която подхожда на специализираните аспекти на изпълнението на строителните работи; подчертава, че договорите за подизпълнение трябва да са съобразени всички задължения, наложени на основните изпълнители, по-специално що се отнася до трудовото право и безопасността; счита, че с оглед на тази цел е препоръчително да се установи връзка на взаимна отговорност между изпълнителя и подизпълнителя;

22.

Подкрепя систематичното допускане на алтернативни тръжни оферти (или варианти); посочва, че тръжните условия, и по-специално допускането на алтернативни тръжни оферти, са от ключово значение за насърчаването и разпространението на иновативни решения; подчертава, че спецификациите, отнасящи се до изискванията за изпълнението и функционалните изисквания, както и ускореното допускане на варианти, дават възможност на участниците в търга да предлагат иновативни решения;

23.

Насърчава създаването на единен портал за интернет достъп до цялата информация, свързана с обществените поръчки, като мрежа за всички покани за участие в търгове; отбелязва, че целта би била да се предостави обучение и информация, да се насочват предприятията към поръчки и да се обясни приложимото законодателство, по-специално за МСП (които обикновено не разполагат с големи човешки и административни ресурси с опит в терминологията, свързана с обществените поръчки и процедурите), и че специални помощни центрове също биха могли да им помогнат в оценката, дали наистина отговарят на условията на търга, и ако това е така – в попълването на документацията;

24.

Отбелязва, че МСП се борят да получат достъп до пазарите на обществени поръчки, както и че следва да се направи много повече за разработване на „стратегия за МСП“; във връзка с това, като част от тази стратегия, призовава държавите-членки да работят с възложителите, за да се насърчат, където е уместно, възможностите за възлагане на подизпълнители, да се разработят и разпространят най-добри практически техники, да се избегнат процеси на предварителен подбор с прекалено много предписания, да се използват стандарти в тръжните документи, за да се гарантира, че на доставчиците не се налага да започват без всякаква подготовка, и да се създаде централизиран рекламен портал за договорите; също така призовава Комисията да извърши преглед на инициативите на държавите-членки в тази област и да насърчи по-широкото разпространение на европейския Кодекс на най-добри практики на Small Business Act;

25.

Насърчава държавите-членки да съдействат за „Програма за развитие на доставчиците“, каквато вече е разработена в някои страни; отбелязва, че един такъв инструмент може да се използва за насърчаване на диалога между доставчиците и възложителите на обществени поръчки, като се дава възможност на участниците да се срещнат на ранен етап от процеса на закупуване; подчертава, че този механизъм е от съществено значение за стимулиране на иновациите и подобряване на достъпа на МСП до пазарите на обществени поръчки;

26.

Настоятелно призовава Комисията да направи повече за осигуряването на по-съществена роля за европейските МСП при международните обществени поръчки и да положи по-големи усилия за предотвратяването на дискриминация срещу европейските МСП, като въведе същите специални разпоредби, каквито имат някои членове на споразумението относно държавните поръчки (например Канада и САЩ); отбелязва, че мерки за подобряване на прозрачността и достъпа до националните пазари на поръчки биха помогнали на МСП да получат достъп до тези пазари;

27.

Призовава Комисията да осигури включването в предоговарянето на споразумението относно държавните поръчки в рамките на СТО на клауза, която дава възможност на Европейския съюз да дава предимство на МСП при възлагането на договори за обществени поръчки, в духа на тези клаузи, които вече се прилагат от други държави – страни по споразумението;

28.

Обръща внимание на голямото значение на възлагането на обществени поръчки за области като опазването на климата и околната среда, енергийната ефективност, иновациите и стимулирането на конкуренцията и отново подчертава, че публичните администрации следва да бъдат насърчавани и да разполагат с възможността да използват екологични, социални и други критерии при възлагането на обществени поръчки; приветства практическата помощ, предоставяна на административните и други публични органи, за устойчиво изпълнение на обществени поръчки; призовава Комисията да проучи възможността за използване на „зелени“ обществени поръчки като средство за насърчаване на устойчивото развитие;

29.

Повтаря своя призив от доклада си от февруари 2009 г., Комисията да изготви справочник за предхождащо търговската реализация възлагане на поръчки, който да предостави практически примери за разпределяне на рисковете и ползите в съответствие с пазарните условия; счита, че правата върху интелектуалната собственост трябва да бъдат предоставени на компаниите, които участват в предхождащо търговската реализация възлагане на поръчки, което ще повиши разбирането сред публичните органи и ще насърчи доставчиците да се включат в процедурите за предхождащо търговската реализация възлагане на поръчки;

30.

Приветства създаването на бюрото за помощ на Схемата за управление по околна среда и одитиране (EMAS) на Европейската комисия, което предоставя практическа информация и помощ на компании и други организации във връзка с оценяването, докладването и подобряването на екологичните резултати на обществените поръчки; призовава Комисията да обмисли разработването на по-широко приложим онлайн портал, който би могъл да предлага практически съвети и помощ за ползващите процеса на обществени поръчки, по-специално участниците в сложни и изискващи сътрудничество процедури за обществени поръчки;

31.

Подчертава липсата на яснота в областта на социално отговорното възлагане на обществени поръчки и призовава Комисията да предостави помощ в тази област под формата на ръководства; във връзка с това обръща внимание на промените в правната рамка, произтичащи от Договора от Лисабон и Хартата за основните права, и очаква Комисията да приложи съответните разпоредби по подходящ начин; обръща внимание на вътрешно присъщите проблеми, свързани с това, че социалните критерии по същество се отнасят към производствения процес, съответно най-често не могат да бъдат установени в крайния продукт и поради това трудно могат да бъдат контролирани при глобализирано производство и комплексни вериги на доставка; поради това очаква разработването на по-прецизни и подлежащи на проверка критерии в областта на социално отговорните обществени поръчки, съответно създаването на база данни с критерии, специфични за отделните продукти; обръща внимание на трудностите и разходите, които възникват за органите по обществените поръчки при проверката на спазването на тези критерии, и призовава Комисията да предостави съответната помощ, както и да насърчава инструменти за сертифициране на надеждността на веригите за доставка;

32.

Призовава Комисията да поясни, че при възлагането на обществени поръчки публичните администрации могат да използват социални критерии като плащането на съответни стандартни възнаграждения, както и други критерии; призовава Комисията да разработи насоки или друга практическа помощ, предоставяна на административните и други публични органи за устойчиво изпълнение на обществени поръчки и настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да организират редовни обучения и кампании за повишаване на осведомеността във връзка с това; изразява подкрепа за идеята за прозрачен процес с участието на държавите-членки и местните органи с оглед на по-нататъшно развитие на критериите; посочва, че именно в областта на социалните критерии един такъв процес осигурява добри възможности за подобрения;

33.

Призовава Комисията да насърчи публичните органи да използват критерии за справедлива търговия в своите търгове за обществени поръчки и политики за закупуване въз основа на дефиницията за справедлива търговия, приета в резолюцията на Европейския парламент относно справедливата търговия и развитието от 6 юли 2006 г. и съобщението на Комисията от 5 май 2009 г.; отново отправя своя предишен призив към Комисията да насърчи използването на такива критерии, например като изготви конструктивни насоки за обществени поръчки по правилата на справедливата търговия; приветства единодушното приемане на становището на Комитета на регионите на 11 февруари 2010 г., в което се призовава за обща европейска стратегия за справедлива търговия за местните и регионалните органи;

34.

Призовава за създаване на редовно обновявана база данни за стандарти, по-специално свързани с екологичните и социални критерии, която да бъде на разположение на публичните органи, за да се гарантира, че възложителите имат достъп до подходящи насоки и ясен набор от правила при изготвянето на тръжни оферти, така че да могат лесно да проверят тяхното съответствие с необходимите стандарти; очаква държавите-членки и всички заинтересовани страни да участват изцяло в този процес; отбелязва, че този вертикален процес следва да взема под внимание ценния опит и знания, които често са налице на местно, регионално и национално равнище; освен това обръща внимание на отрицателните последствия от един фрагментиран пазар поради множеството различни регионални, национални, европейски и международни етикети, най-вече в областта на иновациите и научните изследвания;

35.

Отбелязва значението на стандартите за обществени поръчки по отношение на това, че те могат да помогнат на възложителите на обществени поръчки да постигнат своите цели, като им позволяват да използват изпитани процеси за възлагане на договори за продукти и услуги, осигурявайки по-ефективни в разходно отношение тръжни процедури и гарантирайки постигането на други цели на политиката от съответната обществена поръчка, например устойчивост или закупуване от малки предприятия;

36.

Признава, че обучението и обменът на опит между публичните органи и Комисията е от съществено значение за преодоляването на някои от сложните аспекти на пазара на обществени поръчки; изразява загриженост обаче, че със затягането на публичните бюджети тези инициативи биха могли да намалеят; поради това призовава държавите-членки и Комисията да използват съществуващите ресурси и механизми на тяхно разположение, като например партньорските проверки, предвидени в Директивата за услугите, за да насърчат малки екипи от експерти в областта на обществените поръчки от един регион да извършват преглед на дейностите на друг регион на ЕС, което би могло да спомогне за изграждането на доверие и установяването на най-добри практики в различните държави-членки;

37.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да провеждат обучения и кампании за повишаване на осведомеността на местните органи и вземащите политически решения, както и да включват и други заинтересовани страни, по-специално доставчиците на социални услуги;

38.

Подчертава, че Сметната палата посочва редовно в годишните си доклади относно изпълнението на бюджета на ЕС, както и в последния годишен доклад за финансовата 2008 година, че неспазването на правилата на ЕС относно обществените поръчки е една от двете най-чести причини за грешки и нередности при изпълнението на европейските проекти, съфинансирани от структурните фондове и от Кохезионния фонд; в този контекст подчертава, че нередностите често се дължат на неправилното транспониране на правилата на ЕС и на разликите в правилата, прилагани от държавите-членки; призовава Комисията и държавите-членки да преразгледат, в сътрудничество с регионалните и местните органи на управление, съвкупността от различни разпоредби, приложими за обществените поръчки, с оглед тяхното уеднаквяване и опростяване на цялата нормативна уредба за обществени поръчки, по-специално за да се намали рискът от грешки и да се подобри ефикасността при използване на структурните фондове;

39.

Счита, че не само разходите и сложността могат да бъдат пречка, но също така и необходимото време за приключване на процедурата по възлагане на обществените поръчки и опасността от съдебни искове под формата на продължителни процедури по обжалване, които често се възпрепятстват от различни участници, затова приветства факта, че благодарение на плана за възстановяване за основните публични проекти е възможно да се прилагат ускорени версии на процедурите, посочени в директивите за обществени поръчки, по-специално през 2009 и 2010 г.; призовава държавите-членки да използват процедурата и да подпомагат местните и регионални органи при прилагането на тези процедури и възползването от тях, като във всеки случай се спазват стандартните правила и разпоредби относно обществените поръчки;

40.

Призовава Комисията да разгледа възможността за по-нататъшно използване на ускорени процедури във връзка със структурните фондове, дори и след 2010 г., и за удължаване на срока на прилагане на временното увеличение на праговете с конкретната цел инвестициите да се засилят;

41.

Посочва, че все повече нараства взаимната обвързаност между вътрешния пазар и международните пазари; в този контекст, счита, че законодателите на вътрешния пазар на ЕС и преговарящите от името на ЕС в областта на международната търговия следва да имат предвид възможните последици за другата страна при осъществяването на своята дейност, както и че следва да приемат съгласувана политика, която да бъде винаги насочена към насърчаване на ценностите на ЕС в политиките в областта на обществените поръчки, като например прозрачност, принципна позиция срещу корупцията и напредък в сферата на социалните права и правата на човека; приканва комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по международна търговия да проведат съвместни информативни заседания, с цел подобряване на взаимодействието;

42.

Подчертава, че една стабилна рамка за държавните поръчки е предварително условие за пазар, който е ориентиран към принципите на лоялна и свободна конкуренция, а също така подпомага борбата с корупцията;

43.

Посочва също така, в контекста на ангажиментите на Европейския съюз в областта на международните обществени поръчки, важността на засилването на антикорупционните механизми в тази област и обръща внимание на необходимостта да се съсредоточат усилия за осигуряването на прозрачност и справедливост при използването на обществени средства;

44.

Настоятелно призовава 22-те държави наблюдатели на споразумението относно държавните поръчки да ускорят процеса на присъединяването си към споразумението;

45.

Призовава Комисията да извърши оценка на възможността за включване в споразуменията относно обществените поръчки с международни партньори на разпоредби, изискващи спазване на задълженията, произтичащи от основните права на човека, посочени в конвенции и международни споразумения;

46.

Решително се обявява срещу протекционистки мерки в областта на обществените поръчки на световно равнище, но същевременно силно вярва в принципа на реципрочност и пропорционалност в тази област; призовава Комисията да разгледа възможността за налагане на пропорционални целеви ограничения върху достъпа до части от пазара на обществени поръчки на ЕС по отношение на тези търговски партньори, които се възползват от отворения характер на пазара на ЕС, но не са показали намерение да отворят своя собствен пазар за дружества от ЕС, с цел нашите партньори да бъдат насърчени да предложат реципрочни и пропорционални условия за пазарен достъп за европейските дружества;

47.

Обръща внимание на разпоредбите на членове 58 и 59 от Директива 2004/17/ЕО; призовава държавите-членки да се възползват изцяло от възможността да информират Комисията за проблеми, свързани с достъпа на техни предприятия до пазарите на трети страни, и призовава Комисията да предприеме ефективни мерки, за да гарантира, че предприятията от Съюза имат реален достъп до пазарите на трети страни;

48.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

31.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 161/47

А.

като има предвид, че ОИСР предложи да определи понятието съгласуваност на политиките за развитие (СПР), което означава работа за гарантиране, че целите и резултатите на политиките за развитие на дадено правителство не се подкопават от други политики на това правителство, които засягат развиващите се страни, и че, когато това е осъществимо, другите политики поддържат целите за развитие (13), като има предвид, че Европейският съюз изработи концепция за СПР, предназначена да засили взаимодействието на политиките на ЕС, и като има предвид, че липсата на политически действия в тази връзка може да има отрицателно въздействие върху очакваните резултати от сътрудничеството за развитие,

Б.

като припомня задължението на Европейския съюз да предприеме мерки за подкрепа на съгласуваността на политиките за развитие в съответствие със заключенията, приети от Европейския съвет през 2005 г. (14),

В.

като има предвид, че съществува разлика между съгласуваността между политиките (избягването на противоречия между различните области на външната политика) и последователността на политиките за развитие (задължението всички политики на ЕС, които засягат развиващите се страни, да отчитат целите за развитие),

Г.

като има предвид, че член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз установява за главна цел на политиката за развитие на ЕС намаляването и, като крайна цел, изкореняването на бедността; като има предвид, че СПР работи за постигане на целите на ЕС за сътрудничеството за развитие посредством всички негови политики,

Д.

като има предвид, че е налице явна несъгласуваност в политиките на ЕС в областта на търговията, селското стопанство, рибарството, климата, правата на интелектуалната собственост, миграцията, финансите, оръжията и суровините; и като има предвид, че СПР може да доведе до намаляване на бедността чрез намиране на фундаментални взаимодействия между политиките на ЕС,

Е.

като има предвид, че липсата на политическа подкрепа, неясните мандати, недостатъчните ресурси, отсъствието на ефективни инструменти и показатели за наблюдение, както и липсата на приоритет на СПР над несъвместими интереси, представляват ограничения за СПР,

Ж.

като има предвид, че финансовите компенсации, отпуснати от ЕС в рамките на споразуменията за партньорство в областта на рибарството, не са допринесли за укрепване на политиките в областта на рибарството, като това се дължи до голяма степен на липса на контрол при изпълнението на споразуменията, на бавния темп на предоставяне на помощта и дори понякога на неусвояване на тази помощ,

З.

като има предвид, че първата цел на хилядолетието за развитие е намаляване наполовина на броя на гладуващите до 2015 г., но че приблизително 1 милиард души все още страдат от недостиг на храна всеки ден, въпреки факта, че планетата произвежда достатъчно храна, за да удовлетвори потребностите на цялото си население,

И.

като има предвид, че субсидиите на ЕС за износ на европейски селскостопански продукти оказват пагубно въздействие върху продоволствената сигурност и развитието на жизнеспособен селскостопански сектор в развиващите се страни,

Й.

като има предвид, че ЕС се е ангажирал да достигне целта на ООН за предоставяне на 0,7 % от брутния национален доход (БНД) за официална помощ за развитие (ОПР) до 2015 г., и че междинната цел за помощта за ЕС като цяло е 0,56 % до 2010 г.,

К.

като има предвид решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) от ноември 2008 г., съгласно което операциите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в развиващите се страни трябва да дават приоритет на развитието пред всяка икономическа или политическа цел,

Л.

като има предвид, че кризата показа, че ОПР е единствената, насочена към най-бедните страни и осигуряваща финансиране за развитие по по-предвидим и надежден начин, отколкото други финансови потоци,

М.

като има предвид, че голям брой проучвания показват, че незаконни финансови потоци в размер на приблизително 900 милиарда евро годишно изтичат от развиващите се страни, което силно пречи на фискалните им приходи и следователно на възможностите им сами да се развиват,

1.

Приветства нарасналото внимание на Комисията, Съвета и държавите-членки към СПР и тяхната ангажираност, както се посочва в двугодишния доклад;

2.

Потвърждава своя собствен ангажимент за подобряване на СПР в ЕС и в парламентарната си дейност;

3.

Подчертава, че Европейският съюз е несъмнено най-големият донор на помощ в света (помощта на ЕС нарасна на 49 млрд. евро през 2008 г., което представлява 0,40 % от БНД) и че обемът на помощите се очаква да нарасне до 69 млрд. през 2010 г., за да се изпълни колективният ангажимент за 0,56 % от БНД на ЕС, поет на срещата на високо равнище на Г-8 в Гленийгълс през 2005 г.; посочва, че това би освободило допълнително 20 млрд. евро за целите на развитието;

4.

Припомня приемането през октомври 2007 г. на стратегията на ЕС за помощ за търговията, с ангажимент да се увеличи общото подпомагане от ЕС, свързано с търговията, на 2 млрд. евро годишно до 2010 г. (1 млрд. евро от Общността и 1 млрд. евро от държавите-членки);

5.

Призовава развиващите се страни, особено тези, които извличат най-голяма полза от помощта на ЕС, да осигурят добро управление във всички публични дела и особено в управлението на получената помощ и настоятелно призовава Комисията да предприеме всички необходими стъпки, за да осигури прозрачно и ефикасно използване на помощта;

6.

Приветства работната програма за СПР за периода 2010-2013 г. като насока за институциите и държавите-членки на ЕС и признава нейната роля като система за ранно предупреждение за предстоящите инициативи по политиките; приветства също взаимовръзките между различните политически области;

7.

Припомня отговорността на Европейския съюз за вземането под внимание на интересите на развиващите се страни и техните жители;

8.

Счита, че всички области на политика на ЕС с външно въздействие трябва да се проектират така, че да подкрепят и да не противоречат на борбата срещу бедността и постигането на Целите на хилядолетието за развитие, както и спазването на правата на човека, включително социалните, икономическите и свързаните с околната среда права и равенството между половете;

9.

Подчертава необходимостта да се вземат предвид съответните аспекти на съгласуваността на политиките за развитие при двустранни и регионални търговски споразумения, както и при многостранни търговски споразумения, които стъпват твърдо на основаната на правила система на СТО, и в тази връзка настоятелно призовава Комисията и държавите-членки активно да работят с всички други съответни партньори в СТО, които могат да допринесат за достигане на балансиран, амбициозен и ориентиран към развитието резултат от кръга преговори в Доха в непосредствено бъдеще;

10.

Подчертава факта, че т.нар. „сингапурски въпроси“, като например либерализирането на услугите, инвестициите и обществените поръчки, въвеждането на правила за конкуренцията и по-строгото прилагане на правата на интелектуална собственост, не спомагат за постигането на осемте Цели на хилядолетието за развитие;

11.

Настойчиво призовава Европейския съюз, държавите-членки и ЕИБ да поемат водеща роля в тази дейност и да намалят привлекателността на инвестициите, осъществени чрез данъчни убежища, като приемат нормативна уредба за обществените поръчки и предоставянето на публични средства, която да забранява на всяко предприятие, банка или друга институция, регистрирана в данъчно убежище, да получава публични средства; в този смисъл отправя искане към Комисията и държавите-членки да се възползват от междинния преглед на дейностите по външно кредитиране на ЕИБ, за да подобрят на практика способностите си за оценяване на бенефициентите на тези кредити и да се уверят, че техните инвестиции в развиващите се страни допринасят за ефективното изкореняване на бедността, като представят годишни доклади за постигнатия напредък;

12.

Призовава Комисията и държавите-членки да дадат цялостна оценка на споразуменията в областта на рибарството с трети държави, така че външната политика на ЕС в областта на рибарството да бъде изцяло съгласувана с политиката на развитие, като се увеличи и капацитетът на страните-партньори на ЕС за гарантиране на устойчив риболов в техните собствени води, което ще повиши продоволствената сигурност и заетостта на местно равнище в сектора;

13.

Припомня, че достъпът на ЕС до рибните запаси в трети държави по-никакъв начин не бива да е условие за предоставянето на помощ за развитие за тези страни;

14.

Настойчиво призовава Комисията освен социалните клаузи да включи и клаузи относно правата на човека във всички споразумения за партньорство в областта на рибарството, за да позволи на ЕС да предприема подходящи мерки в случай на доказано нарушение на правата на човека в третите държави, които са подписали споразумения за партньорство в областта на рибарството със Съюза;

15.

Припомня, че 75 % от бедното население на света живее в селски райони, но само 4 % от ОПР е предназначена за селското стопанство; затова призовава Комисията, държавите-членки и развиващите се страни да поставят въпроса за селското стопанство на челно място в своите програми за развитие;

16.

Изразява загриженост относно отрицателното въздействие върху развитието на третите държави на финансови институции, чиято основна цел е организиране на избягването на заплащането на данъци; в този смисъл призовава Комисията да засили сътрудничеството в областта на данъчното управление, особено със страните, посочени в приложение 1 от нейното законодателно предложение от 24 април 2009 г. (A6-0244/2009), които се ползват от европейските фондове за развитие;

17.

Приветства препоръката, съдържаща се в заключенията на Съвета, приети на заседанието от 14 май 2008 г., които имат за цел да включат клауза във връзка с доброто управление на данъчното облагане в търговските споразумения, тъй като те съставляват първата крачка в борбата срещу данъчните разпоредби и практики, които благоприятстват избягването на заплащането на данъци и данъчните измами; призовава Комисията да включи незабавно подобна клауза в преговорите за бъдещи търговски споразумения;

18.

Призовава Комисията и държавите от АКТБ да продължат своя диалог относно миграцията, за да се укрепи принципът на „циркулярна миграция“ и нейното улесняване чрез издаването на циркулярни визи; подчертава, че зачитането на правата на човека и справедливото третиране на гражданите на държави от АКТБ е сериозно застрашено от двустранните споразумения за реадмисия с транзитни държави в контекст на екстернализиране на управлението на миграцията от страна на Европа, които не гарантират зачитането на правата на мигрантите и могат да доведат до верижни реадмисии, застрашаващи тяхната безопасност и техния живот;

19.

Изисква от Съвета бързо да постигне максимално съгласие във връзка с предложението за преразглеждане на директивата относно данъчното облагане на доходи от спестявания, по-специално по отношение на страните, посочени в приложение 1 от посоченото по-горе законодателно предложение, които се ползват от европейските фондове за развитие;

20.

Подчертава необходимостта ЕФР, който е основният инструмент на ЕС за финансиране за сътрудничеството за развитие, да бъде включен в рамките на СПР; потвърждава подкрепата си за пълното включване на ЕФР в бюджета, в контекста на демократичния парламентарен контрол и прозрачността в неговото изпълнение, като взема предвид по-конкретно нарастващото значение на прилагането на политиките на ЕС за развитие, които установяват специфични механизми (какъвто беше случаят със стратегията ЕС-Африка);

21.

Приканва Комисията не само да наблюдава целите на икономическия растеж, но и да обърне специално внимание на намаляването на разликите при разпределението на доходите, както в рамките на отделните развиващи се страни, така и на глобално равнище; особено внимание трябва да се обърне на развитието на процесите на участие за устойчиво самостоятелно развитие посредством форми на сдружение от кооперативен тип и методологии PRA („Participatory Reflection and Action“), които, тъй като са основани на съгласието и участието на местните общности, осигуряват организационни модели с по-голяма ефикасност и с продължително въздействие, като придават по-значима роля на социалната икономика за развитието;

22.

Приканва Комисията да насърчава дейности за подпомагане на развитието, които, отчитайки последиците от финансовата криза, да бъдат в състояние да предотвратят повишаването на несигурността и конфликтите, световната политическа и икономическа нестабилност и увеличаването на принудителната миграция („бежанци поради глад“);

23.

Призовава развиващите се страни да предоставят основни обществени услуги и да гарантират достъпа до земя, в това число и до кредити за дребните земеделски производители, за да се насърчи продоволствената сигурност и борбата срещу бедността, които спомагат за намаляване на концентрацията на големи стопанства и интензивното използване на ресурси със спекулативни цели, водещи до разрушаване на екосистемите; също така призовава Комисията да подкрепи горепосочените политики;

24.

Приканва Комисията да направи оценка на въздействието, което оказва пропастта в сферата на цифровите технологии между богатите и бедните държави, като обърне особено внимание на риска, свързан с информационните технологии, които изглежда са подвластни на дискриминационна логика, тъй като изолират онези, които по социални, икономически и политически причини нямат достъп до новите продукти, представляващи движещата сила на новата информационна революция;

25.

Призовава за ясни правомощия за оценка на СПР, за ясни и точни оперативни цели и за подробни процедури за изпълнение;

26.

Подчертава решителната необходимост към СПР да се подхожда като към дългосрочен проект, така че да се осигури продължителна подкрепа за нея; подчертава значението на навременната оценка на политиките за избягване на отрицателните последици за развиващите се страни; за тази цел отправя искане за проверка на въздействието на дейностите на частните европейски и неевропейски участници, като се обърне специално внимание на мултинационалните компании;

27.

Приканва да се направи, чрез сравнителен анализ, оценка на подхода, методологията и резултатите от политиките на сътрудничество и помощ извън Европа и съответните равнища на международно сътрудничество, като се обърне специално внимание на действията на Китай в Африка;

28.

Подчертава, че решението на Съвета да се съсредоточи върху пет широкообхватни области за оценката на СПР за 2009 г. не трябва да замести наблюдаването на 12-те традиционни области на политики – търговия, околна среда, изменение на климата, сигурност, селско стопанство, двустранни споразумения в областта на рибарството, социални политики (заетост), миграция, научни изследвания/иновации, информационни технологии, транспорт и енергетика; също така призовава Комисията да открива случаите на несъгласуваност, когато европейските политики оказват отрицателно въздействие върху развитието, и да предлага решения; призовава Комисията да създаде механизми за включването на нови политически области, които трудно се вписват сред съществуващите 12 области, като например суровините;

29.

Припомня своите обвързващи международни ангажименти за достигане на целта от 0,7 % от БНД за ОПР за 2015 г., които трябва да бъдат насочени единствено към изкореняването на бедността; изразява загриженост, че подходът „ОПР+“ може да размие приноса на ЕС в рамките на ОПР за борбата срещу бедността; отбелязва със загриженост, че средствата, събрани посредством подхода „ОПР+“, не са обвързани с никакви правни задължения с оглед на изкореняването на бедността и приноса за постигане на Целите на хилядолетието за развитие;

30.

Отбелязва със загриженост, че никъде в подхода „ОПР+“ не се посочва причиненото от несъгласувани политики изтичане на капитал от развиващи се страни към ЕС, както и това, че не се обръща внимание на вредите, които се причиняват на развиващите се страни от нелоялната данъчна конкуренция и незаконното изтичане на капитал;

31.

Изразява загриженост, че подходът „ОПР+“ е насочен единствено към финансовите потоци от ЕС към Юга и пренебрегва финансовите потоци от Юга към ЕС, което дава заблуждаваща картина за посоката на финансовите потоци;

32.

Иска от Комисията допълнително разясняване на единния подход за целия Съюз и неговото въздействие върху политиката за развитие на ЕС; изразява загриженост, че този подход би могъл да се интегрира в следващата финансова перспектива;

33.

Призовава европейските членове на Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР да отхвърлят всеки опит за разширяване на определението за ОПР, което да включва наскоро предложените от Европейската комисия „единен подход за целия Съюз“ и подход „ОПР+“, както и елементи, които нямат отношение към помощите, като например финансовите потоци, разходите за военни цели, анулирането на дългове, особено за експортно кредитиране и средствата, изразходвани в Европа за студенти и бежанци;

34.

Признава, че изпълнението на ангажиментите на ОПР е наложително, но все пак недостатъчно, за справяне с извънредното положение във връзка с развитието и отново призовава Комисията за спешно идентифициране на допълнителни иновативни източници на финансиране за развитие и за представяне на предложения за въвеждането на данък върху международните финансови операции, с цел генериране на допълнителни ресурси, за да се превъзмогнат най-тежките последствия от кризата и да се изпълнят в срок ЦХР;

35.

Настоятелно припомня на Комисията и държавите-членки, че ОПР трябва да продължи да бъде гръбнакът на европейската политика на сътрудничество за развитие, имаща за цел изкореняване на бедността; затова подчертава, че ако ще се насърчават широко иновативните източници на финансиране за развитие, те трябва да допълват ОПР, да се използват в интерес на бедните и не могат в никакъв случай да бъдат използвани за заместване на тази помощ;

36.

Опасява се, че в повечето развиващи се страни голяма част от ЦХР няма да бъдат изпълнени до 2015 г.; във връзка с това настоятелно призовава държавите-членки да постигнат колективната си цел и да преминат към задължително законодателство, както и да публикуват годишни графици за изпълнение на дадените от тях обещания; като има това предвид, приветства представения през януари 2010 г. от правителството на Обединеното кралство проектозакон за международно развитие;

37.

Припомня, че в съответствие с институционална рамка на ЕС, предлага да се назначи постоянен докладчик за „съгласуваност на политиките за развитие“, с мандат да следи и да информира комисията по развитие за случаи на несъгласуваност в политиките на ЕС;

38.

Призовава Комисията да използва систематични, ясни критерии и редовно актуализирани показатели с оглед измерване на СПР, например показателите за устойчиво развитие, както и да подобри прозрачността спрямо Европейския парламент, държавите – получатели на помощта, и гражданското общество;

39.

Призовава развиващите се страни да изработят конкретни за всяка страна показатели за СПР, в съответствие с общите показатели на ЕС, с оглед оценка на действителните потребности и постижения по отношение на развитието;

40.

Изразява становище, че ако действията и мерките в рамките на политиката на ЕС за развитие не зачитат принципите и целите, заложени в член 208 от Договора от Лисабон и външните действия на ЕС, посочени в член 21 от Договора за Европейския съюз, това представлява неспазване на задължение, което подлежи на обжалване пред Съда на Европейския съюз по силата на членове 263 и 265 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

41.

Подчертава значението на съгласуваността между политиките в областта на търговията и на развитието за по-добро развитие и осезаемо прилагане и в тази връзка приветства Доклада на ЕС от 2009 г. относно съгласуваността на политиките за развитие (COM(2009)0461);

42.

Припомня необходимостта от съгласуваност на търговската политика с другите политики (в социалната сфера и в областта на околната среда), по-специално в рамките на споразумения за търговия, съдържащи стимули за производство на биогорива в развиващите се страни;

43.

Припомня значението на съгласуваността между политиките в областта на търговията и развитието и подчертава, че изпълнението на разделите за устойчиво развитие в споразуменията за търговия трябва да бъде използвано от Европейската комисията за насърчаване на добро управление и прилагане на основните европейски ценности;

44.

Счита, че неотдавнашното решение на ЕС да възстанови експортните субсидии за мляко на прах и други млечни продукти, което по същество субсидира селскостопанския бизнес в Европа за сметка на нуждаещите се фермери в развиващите се страни, е грубо нарушение на основните принципи на последователност на политиките за развитие и призовава Съвета и Комисията да отменят незабавно това решение;

45.

Призовава към прекратяване на субсидиите за износ; за тази цел припомня поетия през 2001 г. в Доха от всички членове на СТО ангажимент за приключване на кръг от преговори за развитието, който има за цел коригиране на съществуващите в търговската система неравенства и поставяне на търговията в услуга на развитието, като допринася за изкореняването на бедността и постигането на Целите на хилядолетието за развитие;

46.

Призовава Комисията, с цел да осигури за ГД „Търговия“ съгласуван мандат за търговски преговори, да вземе надлежно предвид предварителните условия на Парламента за даване на съгласие за сключване на търговски споразумения;

47.

Призовава Комисията да вземе всички налични мерки с цел гарантиране, че с края на Протокола за захарта и настъпването на реформата на ЕС на режима за захарта, тя ще защити засегнатите партньори срещу всякакви временни сътресения на пазара;

48.

Предлага също да се развият съществуващите инструменти на ЕС за намаляване на митническите тарифи като например режима ОСП/ОСП+ и разделите в споразуменията ССТ и СИП и допълнително да се включат международно договорените трудови и екологични норми в тези инструменти;

49.

Отново призовава Комисията да използва в пълна степен механизмите на ОСП и ОСП+ за изграждане на институционален капацитет в развиващите се страни, за да се подобри тяхната вътрешна съгласуваност при разработването на стратегиите за развитие;

50.

Подчертава, че систематично допитване до трудовите организации и професионалните съюзи относно прилагането на социални и екологични стандарти в държави извън ЕС би позволило да се осигури, по-специално преди сключването на СИП или даване на преференции по ОСП+, по-голяма съгласуваност на търговските политики в интерес на устойчивото развитие в развиващите се страни;

51.

Признава, че според мониторинговия доклад на Комисията за 2009 г. относно помощта за търговията (COM(2009)0160, окончателен, стр. 30) поетите от ЕС задължения във връзка с помощ за търговията към държавите от Африка, Карибските острови и Тихоокеанския басейн (АКТБ) са намалели от 2 975 милиона евро през 2005 г. на 2 097 милиона евро през 2007 г., както и че делът на държавите от АКТБ от общия размер на поетите от ЕС задължения във връзка с помощ за търговията се е понижил от 50 % на 36 % за същия период, като това не е в съответствие с предходните обещания за приоритетно отношение към изкореняването на бедността и развитието;

52.

Приветства в тази връзка всички съществуващи инициативи в областта на търговията с развиващите се страни на равнище ЕС и СТО, и по-специално инициативата „Всичко освен оръжие (ВОО)“, ОСП и ОСП+, асиметрията и преходните периоди във всички съществуващи европейки споразумения за партньорство (СИП) и работната програма „Помощ за търговията за 2010–2011 г.“ и призовава за преразглеждане на последната, с цел да се увеличи въздействието ѝ за подкрепа на устойчивия растеж;

53.

Признава важната роля, която може да изпълнява системата на ЕС за ОСП+ за насърчаване на доброто управление и устойчивото развитие в рамките на развиващите се страни, и насърчава Комисията да гарантира, че този инструмент е ефективен и че конвенциите на МОТ и ООН се прилагат правилно по места;

54.

Отново заявява, че ЕС следва да подпомага тези развиващи се страни, които използват „възможностите за гъвкавост“, предвидени в споразумението ТРИПС, за да могат да осигуряват лекарства на достъпни цени по своите национални програми за обществено здравеопазване;

55.

Приветства предпазната клауза за сигурността на храните, включена в споразуменията за икономическо партньорство, и насърчава Комисията да гарантира ефективното ѝ прилагане;

56.

Изразява съжаление по повод разпоредбите ТРИПС+, включени в Споразумението за икономическо партньорство КАРИФОРУМ–ЕО, както и в споразуменията с държавите от Андската общност и Централна Америка, които са в процес на договаряне – разпоредби, които затрудняват достъпа до основни лекарствени средства;

57.

Настоятелно приканва Комисията да прекрати настоящия си подход „ТРИПС+“ в преговорите за СИП относно фармацевтичните и лекарствените продукти, за да се даде възможност на развиващите се страни да предоставят лекарства на достъпни цени в рамките на своите национални програми за обществено здраве;

58.

Изтъква, че никакви мерки при преговорите за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА) за засилване на правомощията за трансгранична проверка и конфискуване на стоки не бива да са в ущърб на глобалния достъп до законни, достъпни и безопасни лекарства;

59.

Изразява загриженост относно неотдавнашните случаи на конфискуване от страна на митническите органи на държави-членки на ЕС на транзитно преминаващи през европейски пристанища и летища генерични лекарства и подчертава, че подобно поведение подкопава декларацията на СТО относно достъпа до лекарства; изисква от съответните държави-членки на ЕС бързо да прекратят тази практика; призовава Комисията да увери Парламента, че договаряното в момента споразумение ACTA не пречи на достъпа на развиващите се страни до лекарства;

60.

Счита, че на предизвикателството на изменението на климата трябва да се реагира чрез структурни реформи и призовава за систематична оценка на риска по отношение на изменението на климата във всички аспекти на планирането на политиките и вземането на решения за тях, включително в областта на търговията, селското стопанство и продоволствена сигурност; изисква резултатите от тази оценка да се използват за формулиране на ясни и последователни стратегически документи за страните и регионите, както и във всички програми и проекти за развитие;

61.

Приветства неотдавнашните изявления на Комисията, че ще разгледа отново Регламент (ЕО) № 1383/2003, който доведе до нежелани последствия за транзитното преминаване през ЕС на генерични лекарства с крайни получатели развиващи се страни;

62.

Счита, че инициативи като патентния пул на UNITAID за лекарства срещу ХИВ/СПИН могат да помогнат за съгласуване на политиките на ЕС в областта на здравеопазването и на интелектуалната собственост;

63.

Приветства подкрепата на Комисията за предложения с цел да се помогне на местните общности да експлоатират и да се възползват от своите традиционни знания и генетични ресурси;

64.

Приветства изявленията на Комисията, че ЕС би могъл да понижи митата за екологосъобразни стоки със страни, които имат подобно виждане по въпроса, в случай, че не бъде постигнато споразумение в рамките на СТО;

65.

Подкрепя Комисията за улесняване на трансфера на технологии към развиващите се страни, и по-специално нисковъглеродни и устойчиви спрямо климата технологии, които са от съществено значение за адаптиране към изменението на климата;

66.

Отчита икономическото значение на трансфера на средства към развиващите се страни, но подчертава необходимостта от това, проблемът с „изтичането на мозъци“ да се решава при прилагането на двустранните търговски споразумения, особено в сектора на здравеопазването;

67.

Подчертава работата, извършена от много организации на гражданското общество относно укриването на данъци от мултинационални компании от ЕС в развиващите се страни и отправя искане до Комисията да взема предвид техните препоръки при бъдещи преговори;

68.

Приветства механизмите за подобряване на СПР в рамките на Комисията, по-конкретно системата за междуведомствени консултации, процедурата за оценка на въздействието, оценката на въздействието върху устойчивото развитие и междуведомствената група за поддръжка на качеството, и когато е необходимо, стратегическата екологична оценка; въпреки това запитва какви критерии използва ГД „Развитие“ при решението за отхвърляне на несъгласувани с политиките инициативи и призовава към по-голяма прозрачност по отношение на резултатите от междуведомствените консултации; изисква информацията, събрана при оценките на въздействието, да бъде представяна на Европейския парламент в по-достъпна форма и също така Европейският парламент, националните парламенти и парламентите на развиващите се страни да бъдат ангажирани по-отблизо в тези механизми;

69.

Изисква всички развиващи се страни да се възползват от стратегията за „подпомагане на търговията“, а не само онези, които се съгласяват да либерализират пазарите си в по-голяма степен; призовава Комисията, в рамките на търговските преговори, и по-конкретно в контекста на споразуменията за икономическо партньорство, да не налага противно на желанията на развиващите се страни започване на преговори по раздели относно „сингапурските въпроси“ и финансовите услуги, и да не се ангажира с такива споразумения, ако тези страни не са създали предварително съответна национална регулаторна и надзорна рамка;

70.

Призовава Комисията в подписаните от ЕС търговски споразумения системно да бъдат включвани правно обвързващи социални и екологични стандарти, с цел да насърчаване на търговия в служба на развитието;

71.

Отправя искане към Комисията да започва оценките на въздействието по-рано, т.е. преди процеса на изготвяне на инициативи по политиките да е твърде напреднал, и да ги основава върху съществуващи или специално провеждани, основани на факти проучвания, като системно включва социалното, екологичното и свързаното с правата на човека измерения, тъй като един бъдещ анализ е твърде полезен и практичен предвид липсата на данни и сложността на измерването на СПР; отправя искане към Комисията да включи резултатите от оценките на въздействието в регионалните и националните стратегически документи към Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), наред с предложения за последващи действия;

72.

Изразява своята загриженост, че от 82 проведени от Комисията през 2009 г. оценки на въздействието само една е посветена на развитието; подчертава необходимостта от систематичен подход за измерване на изпълнението на СПР; във връзка с това призовава Комисията да определи централна роля на своя отдел за насочени към бъдещето проучвания на съгласуваността на политиките в ГД „Развитие“ за подобряване на разглеждането на СПР;

73.

Призовава Комисията да включи Европейския парламент в процеса на изготвяне на доклада на Комисията относно СПР, например по отношение на въпросника, по-доброто планиране на времето и отчитането на докладите по собствена инициатива на Парламента;

74.

Отправя искане към Комисията да включи делегациите на ЕС в работата по СПР като определи отговорник за събирателните пунктове за СПР във всяка делегация с цел наблюдение на въздействието на политиките на ЕС на равнището на страната-партньор; призовава за включване на СПР в обучението на персонала; призовава Комисията да публикува ежегодно резултатите от консултациите по места, които се провеждат от делегациите на ЕС; за тази цел, призовава Комисията да гарантира, че делегациите на ЕС разполагат с достатъчен капацитет, за да могат да провеждат широки консултации с местните правителства и парламенти, и да гарантират възможности за активно участие на недържавни субекти и гражданското общество по въпросите на СПР;

75.

Предлага персоналът на Европейската комисия и членовете на делегациите на Съвета, които работят в областта на СПР, да преминат обучение, с оглед постигане на по-голяма осведоменост за тази политическа цел;

76.

Призовава Комисията да натовари члена на Европейската комисия, отговарящ за развитието, с цялата отговорност за разпределението на средствата по страни, за тематичните стратегически документи по страни и региони, националните и многогодишните индикативни програми, годишните програми за действие и реализирането на помощта във всички развиващи се страни, в тясно сътрудничество с Върховния представител и члена на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ, за да се избегнат несъгласувани подходи в рамките на Колегиума и Съвета;

77.

Призовава държавите-членки и националните парламенти да насърчават СПР посредством конкретна работна програма със задължителни графици, за да се усъвършенства европейската работна програма относно СПР, наред с работата по помощта, като същевременно се гарантира, че тази програма не реализира стратегии за развитие, насочени срещу страните-партньори;

78.

Предлага СПР да се включи в средносрочния преглед на ИСР, по-конкретно в съответните тематични програми;

79.

Предлага включване на конкретните ангажименти за СПР в работната програма на всяко председателство;

80.

Предлага на Съвета да подобри работата на съществуващите структури за подобряване на СПР, например посредством организиране на повече съвместни заседания на работните групи и предоставяне на публичен достъп до работната програма;

81.

Предлага изготвяне на доклад на ЕП относно СПР на всеки две години; предлага на всички комисии да изготвят доклади, които се занимават с перспективите за развитие, съответни за областта на всяка комисия;

82.

Подчертава важността на сътрудничеството между комисиите в Европейския парламент; за тази цел предлага, когато дадена комисия разисква чувствителен въпрос относно СПР, останалите компетентни комисии да се включват активно в разискванията, и когато дадена комисия организира изслушване на експерти по чувствителен въпрос относно СПР, останалите компетентни комисии да участват в организацията на изслушването;

83.

Изисква институционално пояснение относно съобщението на Комисията за съгласуваност на политиките за развитие (COM(2009)0458) във връзка с разширеното партньорство и диалога с развиващите се страни по темата за СПР; отправя питане дали това разширено партньорство ще включва и механизъм за консултиране на развиващите се страни относно това, какво могат самите те да направят за насърчаване на СПР, както и план за изграждане на капацитет на равнище на отделните страни за извършване на оценки на СПР;

84.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

31.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 161/58

А.

като има предвид, че през последните години Европейският съюз създаде система от социални разпоредби в автомобилния транспорт чрез приемането на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и Регламент (ЕО) № 561/2006, както и Директива 2006/22/ЕО, за да повиши безопасността по пътищата и да осигури лоялна конкуренция,

Б.

като ма предвид, че националните системи за санкции в държавите-членки на Европейския съюз са се обособили по исторически път и затова различията между тях са големи, като например глоби, които в крайни случаи могат да бъдат до десет пъти по-високи в една държава спрямо друга,

В.

като има предвид, че правната система в международния транспорт е станала трудно разбираема за предприемачите и особено за водачите, като има предвид, че държавите-членки са изправени пред големи предизвикателства при прилагането на разпоредбите и че сегашното положение е несъвместимо с вътрешния пазар,

Г.

като изразява загриженост във връзка с докладваните недостатъците на цифровите тахографски системи, които ги правят силно податливи на подправяне,

1.

Приветства доклада на Комисията относно анализа на наказанията за сериозни нарушения на социалните разпоредби в автомобилния транспорт, предвидени в законодателството на държавите-членки; изразява съжаление обаче, че докладът не прави пълен анализ на актуалното за момента състояние в Европа, поради непълни данни за отделни държави-членки; отправя искане към Комисията да призове държавите-членки да предоставят липсващите данни;

2.

Отбелязва, че докладът на Комисията се основава на категоризирането на нарушенията съгласно новото приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Комисията, без да взема под внимание срока за прилагане съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2009/5/ЕО на Комисията;

3.

Затова призовава Комисията, преди края на 2010 г. да представи актуализиран и пълен доклад относно прилагането на новото приложение III към Директива 2006/22/ЕО;

4.

Посочва, че по време на минали отчетни периоди е имало значителни забавяния, като например настоящият доклад от 3 август 2009 г. (Двадесет и четвърти доклад на Комисията, озаглавен „Анализ на наказанията за сериозни нарушения на социалните разпоредби в автомобилния транспорт“) обхваща данните от 2005 и 2006 г. и следователно едва ли може да направи заключения относно настоящото състояние на хармонизирането на социалните разпоредби за автомобилния транспорт;

5.

Призовава Комисията и държавите-членки да положат всички усилия, за да гарантират по-бързото изпълнение на целите, посочени в член 17 от Регламент (ЕО) № 561/2006, така че да са налице актуални статистически данни за бъдещите мерки за хармонизиране;

6.

Посочва, че и в приложение IV от Регламент (ЕО) № 1071/2009 се съдържа списък от сериозни нарушения по смисъла на този Регламент; поради това счита, че е крайно необходимо да се направи хармонизирана категоризация на сериозните нарушения на социалните разпоредби;

7.

Отбелязва, че различията в санкциите за сериозни нарушения на социалните разпоредби в автомобилния транспорт, предвидени в законодателството на държавите-членки, се състоят не само в размера на глобите, но и във вида и категоризацията на наказанията;

8.

Посочва, че тези различия се дължат на икономическите и географски фактори, както и на различните правни системи на държавите-членки в областта на наказателното право и на различните им политически подходи към безопасността на движението по пътищата;

9.

Отбелязва, че социалните разпоредби в автомобилния транспорт, особено Регламент (ЕИО) № 3821/85 и Регламент (ЕО) № 561/2006, както и Директива 2006/22/ЕО, предоставят на държавите-членки много голяма свобода за интерпретация; изразява съжаление, че многобройните непрецизни формулировки в европейските разпоредби водят неизбежно до неединно транспониране в държавите-членки; счита, че за да постигне по-нататъшно хармонизиране, е необходимо единно и задължително тълкуване на посочените по-горе регламенти и директива;

10.

Изразява съжаление, че някои държави-членки не предвиждат степенуване на наказанията в зависимост от сериозността на нарушението; призовава държавите-членки да приемат национални разпоредби, които имат ефективен, пропорционален и възпиращ ефект и са съобразени със сериозността на нарушението;

11.

Подчертава, че една ефективна, хармонична и с възпиращо действаща наказателна система може да се основава единствено на ясни, прозрачни и съпоставими между държавите-членки наказания; призовава държавите-членки да намерят законодателни и практически решения, за да намалят отчасти много големите различия във вида и тежестта на наказанията;

12.

Призовава Европейската комисия, след консултации с контролните органи и с представители на транспортния сектор, да предложи единно и задължително тълкуване на Регламента относно времето на управление и периодите на почивка. Контролните органи следва да вземат предвид това тълкуване;

13.

Счита, че за по-нататъшно хармонизиране на вида на наказанията и размера на глобите е необходимо категоризиране на глобите, свързано с категоризация на наказанията, както и определяне на минимални и максимални наказания за отделните нарушения на социалните разпоредби в автомобилния транспорт; подчертава, че при съгласуването на наказанията, необходимостта от съобразяване с икономическите различия между държавите-членки, основаващо се на обективни критерии (като БНП или географски фактори), трябва да се балансира посредством ефективен възпиращ фактор срещу сериозни нарушения;

14.

Посочва, че внесеното с Директива 2009/5/ЕО на Комисията ново приложение III към Директива 2006/22/ЕО следва да се приеме като основа за единен подход към категоризирането на нарушенията на социални разпоредби в автомобилния транспорт съгласно законодателствата на държавите-членки; настоятелно призовава държавите-членки да приемат необходимите правни и административни разпоредби за бързо прилагане на Директива 2009/5/ЕО на Комисията;

15.

Припомня освен това, че Договорът от Лисабон добави към Договора за функционирането на Европейския съюз нов член 83, параграф 2 относно сближаването на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки в областта на наказателното право; призовава Комисията да проучи тези нови законодателни средства в областта на съдебното сътрудничество по наказателно правни въпроси и да предаде на Съвета и на Европейския парламент в срок от дванадесет месеца доклад относно възможните мерки за хармонизиране, включително аспектите във връзка с безопасността на движението по пътищата и трансграничното налагане на глоби, ако това все още не е направено;

16.

Приветства разработването от страна на Комисията, в съответствие с член 22, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 561/2006, на насоки в подкрепа на държавите-членки при националното тълкуване и прилагането на този Регламент; отбелязва обаче че тези насоки нямат правно обвързваща сила и поради това не са постигнали своята цел, а именно единно транспониране в държавите-членки;

17.

Счита, че за да се постигне вътрешен пазар в транспорта и да се увеличи правната сигурност за водачите и превозвачите, е необходимо хармонизиране на тълкуването на прилагането на социалното законодателство; поради това призовава Комисията в сътрудничество с Конфедерацията на правоприлагащите организации в областта на автомобилния транспорт (Corte), Европейската мрежа за пътна полиция (Tispol) и организацията „Euro Contrôle Route“, да внесе предложения, които имат за цел да прекратят различното прилагане на социално законодателство в областта на автомобилния транспорт; в тази връзка подчертава необходимостта от общо тълкуване, член по член, на прилагането на Регламент (ЕО) № 561/2006 и Регламент (ЕИО) № 3821/85;

18.

Призовава държавите-членки да използват тези насоки при прилагането на социалните разпоредби, за да се осъществи хармонизирано транспониране;

19.

Подчертава, че предотвратяването на нелоялна конкуренция и гарантирането на безопасността по пътищата може да се постигне единствено чрез последователното и недискриминационно прилагане на действащите правни разпоредби; настоява, че за прилагането на социалните разпоредби в автомобилния транспорт е необходим хармонизиран и ефективен подход към контрола;

20.

Посочва, че условията на движение по пътищата в отделните държави-членки по отношение на инфраструктура, интензивност на движението и задръствания, са много различни и поради това счита, че тези фактори, наред с другото, биха могли да бъдат взети предвид при определяне на честотата на проверките, като се има предвид, че тяхната основна цел е да гарантират спазване на социалните разпоредби;

21.

Смята, че Комисията би могла да разработи и насърчава такива хармонизирани подходи към проверките и би могла да предприеме регулиращи стъпки за премахване на пречките пред европейския вътрешен пазар и за подобряване на безопасността на движението по пътищата; призовава Комисията, с цел постигането на тези цели, да създаде ефективен и подходящ инструмент за координиране на европейско равнище;

22.

Призовава Комисията да състави препоръки и европейски минимални стандарти за обучение на контролните органи и за координиране на сътрудничеството между тях; отправя искане към Комисията да подобри събирането а статистически данни, за да може да бъде направен един съдържателен анализ на ефективността на прилагането и да насърчава хармонизиран подход на държавите-членки по въпросите по прилагането;

23.

Призовава държавите-членки винаги да обучават своите правоохранителни органи относно последните достижения в областта на събирането на данни и прилагането на общите стандарти и да работят в тясно сътрудничество с Европейската комисия, за да допринасят за утвърждаването на хармонизиран подход към проверките, като по този начин създават правна сигурност;

24.

Счита, че по пътищата и на територията на предприятията следва да се правят по-чести и по-щателни проверки; призовава Комисията да гарантира, че държавите-членки спазват броя проверки, които трябва да бъдат извършени съгласно член 2, параграф 3 от Директива 2006/22/ЕО; призовава Комисията да информира Европейския парламент за други подходи, които възнамерява да предприеме по отношение на тези проверки;

25.

Призовава Комисията да представи възможно най-скоро доклад относно извършените проверки във връзка с недостатъците на тахографските цифрови системи и предприетите стъпки за предотвратяване на тяхната уязвимост;

26.

Подчертава, че тахографската цифрова система, основана на Регламент (ЕИО) № 3821/85, следва да се подобри като средство за контрол: Комисията следва да проучи как да се постигне по-бързо сваляне на данни от тахографската цифрова система от контролните органи;

27.

Обръща внимание на Бюрото за жалби във връзка с непропорционални глоби, създадено от организацията „Euro Contrôle Route“ и призовава водачите на моторни превозни средства и превозвачите да се обръщат към това бюро за жалби в случай на непропорционално прилагане на социалното законодателство в областта на автомобилния транспорт;

28.

Счита, че би било полезно да се изготви лесно разбираема брошура на всички официални езици на Европейския съюз за предприятията и за водачите на товарни автомобили; подчертава, че тази брошура следва да дава на съответните водачи и предприятия по-добра информация за действащите социални разпоредби и свързаните с тях наказания в отделните държави-членки; счита, че такава информация трябва да бъде предоставена и за предприятията и водачите от трети държави; насочва вниманието към ползата от използването на интелигентни транспортни системи за предоставяне в реално време на подобна информация на водачите на моторни превозни средства;

29.

Изразява убеждение, че в контекста на използването на съвременни информационни и комуникационни технологии и интелигентни транспортни системи, следва да съществува възможност за предприятията и водачите да получават информация относно действащите социални разпоредби и наказанията за тяхното нарушаване;

30.

Призовава държавите-членки да засилят сътрудничеството си на основата на съществуващи структури като организацията „Euro Contrôle Route“ и по този начин да подобрят координирането на общите проверки, обмена на добри практики и съвместното осъществяване на програми за обучение на контролните органи;

31.

Счита, че следва да се използват всички налични технологии за предоставяне в реално време на водачите на товарни автомобили, включително и на тези от трети държави, на информация относно съответните социални разпоредби и наказанията, които се прилагат за нарушението им в различните държави-членки, например чрез употребата на GPS или други налични средства;

32.

Призовава държавите-членки да осигурят подходяща инфраструктура, включително достатъчно места за безопасно паркиране и услуги в европейската пътна мрежа, за да могат водачите действително да спазват времето на управление и периодите на почивка и проверките да се извършват ефективно; посочва, че при тази инфраструктура трябва да се придава особено значение на аспектите на сигурността; призовава Комисията да публикува периодично, в най-подходящия формат, наличните частни и публични обекти в Европейската пътна мрежа, като предоставят информация относно предлаганите услуги за работещите в сектора на автомобилния транспорт;

33.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчат и финансират проекти за изграждане на безопасни зони за паркиране, тъй като те са необходими на водачите, за да спазват разпоредбите на Регламент (ЕО) № 561/2006;

34.

Възлага на своя председател да предаде на Съвета и на Комисията настоящата резолюция.

31.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 161/62

A.

като изразява загриженост, че корупцията подкопава принципите на правовата държава, води до злоупотреби със средствата на данъкоплатците от ЕС и нарушаване на пазара, изиграло роля в настоящата икономическа криза,

Б.

като има предвид, че Съюзът е ратифицирал Конвенцията на ООН срещу корупцията и 78 % от гражданите на Съюза са на мнение, че корупцията е основна причина за безпокойство в тяхната страна (Eurobarometer, декември 2009 г.),

В.

като взе предвид поставения от Европейския парламент акцент върху борбата с корупцията в своята Резолюцията относно Стокхолмската програма по отношение на свободата, сигурността и правосъдието,

Г.

като отбелязва Международния ден за борба с корупцията (9 декември), на който оповестява декларацията,

1.

Настоятелно призовава европейските институции да приемат всеобхватна антикорупционна политика и да създадат ясен механизъм за редовно наблюдение на ситуацията в държавите-членки;

2.

Призовава Комисията да осигури всички необходими ресурси за прилагане на механизма за наблюдение и да гарантира, че заключенията и констатациите са последвани от ефективни действия;

3.

Призовава Комисията и съответните агенции на ЕС да вземат всички необходими мерки, включително достатъчно средства, за да гарантират, че финансовите средства на ЕС не са предмет на корупция и да приеме разубеждаващи санкции при установяването на корупция и злоупотреби;

4.

Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица (1), на Съвета, Комисията и държавите-членки.

31.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 161/63

A.

като има предвид, че съгласно член 31 от Регламент (ЕО) № 1333/2008, до изготвянето на общностните списъци с добавки в храните съгласно член 30 от настоящия регламент, Комисията може да приема мерки за изменение на приложенията към, наред с другото, Директива 95/2/ЕО,

Б.

като има предвид, че приложение IV към Директива 95/2/ЕО съдържа списък на добавки в храните, които може да се използват на територията на Европейския съюз, и определя условията на тяхната употреба,

В.

като има предвид, че в допълнение, приложение II към Директива 89/107/ЕИО определя общите критерии за употреба на добавки в храните, но че впоследствие директивата беше отменена и заменена от Регламент (ЕО) № 1333/2008, като понастоящем съответните критерии могат да бъдат открити, наред с другото, в член 6 от въпросния регламент, който се отнася до общите условия за включване и употреба на добавки в храните в общностните списъци,

Г.

като има предвид, че член 6 от настоящия регламент предвижда, че добавка в храната може да бъде разрешена за употреба на територията на ЕС само ако отговаря на дадени условия, включително, съгласно параграф 1, буква в), ако употребата й не води до заблуждаване на потребителя, и съгласно параграф 2, ако носи предимства и ползи за потребителя,

Д.

като има предвид, че член 6 от настоящия регламент предвижда също така, в параграф 1, буква а), че добавка в храната може да бъде разрешена за употреба само ако тя не поражда опасност за здравето на потребителите,

Е.

в допълнение, като има предвид, че Регламент (ЕО) № 178/2002 (известен като „общото законодателство в областта на храните“), и в частност член 8 от него, предвижда, наред с другото, че законодателството в областта на храните цели осигуряване на защита на интересите на потребителите и представлява за потребителите основа за информиран избор по отношение на консумираните от тях храни, и че е насочено към предотвратяване на заблуждаващи практики,

Ж.

като има предвид, че проектът на директива на Комисията и по-специално съображение 25 и точка 3, буква з) от приложението към нея, предвиждат включването в приложение IV към Директива 95/2/ЕО на ензимен препарат на основата на тромбин с фибриноген като добавка в храната за възстановени хранителни продукти,

З.

като има предвид, че тромбинът, извлечен от животински части, годни за консумация, има свойството на „лепило за месо“ и целта му като добавка в храната е да съединява отделни части от месо за получаването на единен месен продукт,

И.

като има предвид, че следователно целта на употребата на тромбина е представянето на части от месо като отделен месен продукт и следователно има очевиден риск от заблуждаване на потребителите,

Й.

като има предвид, че съображение 25 от проекта на директива на Комисията признава, че употребата на тромбин с фибриноген като добавка в храната би могла да заблуди потребителите относно състоянието на крайния хранителен продукт,

K.

като има предвид, че точка 3, буква з) от проекта на директива на Комисията предвижда включването на говежди и/или свински тромбин в списъка на разрешените добавки в храните съгласно приложение IV към Директива 95/2/ЕО в предварително опаковани месни заготовки и предварително опаковани месни продукти за крайния потребител в количество до 1мг/кг, за употреба заедно с фибриноген и при условие че хранителният продукт ще съдържа информацията „смесени части месо“ в близост до търговското си наименование,

Л.

като има предвид, че проектът на директива на Комисията няма да позволи употребата на тромбин като добавка в храната в месни продукти, сервирани в ресторанти или други обществени заведения, където се сервира храна; същевременно обаче съществува ясен риск от това, месото, съдържащо тромбин, да бъде включено в месни продукти, които се сервират в ресторанти или други обществени заведения, където се сервира храна, като се имат предвид по-високите цени, които е възможно да се получат за части от месо, сервирани като отделен месен продукт,