29.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 355/1

1.

През последните години беше постигнато увеличаване на усилията за подобряване на съдебното сътрудничество по наказателноправни дела. Тази тема, която сега заема ключова позиция в Програмата от Стокхолм (4), се характеризира с изключителна чувствителност на съответните лични данни и с ефектите, които обработването на свързани данни може да окаже върху субектите на данни.

2.

Поради тези причини Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) отдели особено внимание на тази тема (5) и възнамерява чрез своето становище да подчертае още веднъж необходимостта от защита на основните права като един от основополагащите принципи на пространството на свобода, сигурност и правосъдие (ПССП), както е заложено в Програмата от Стокхолм.

3.

Настоящото становище е в отговор на две инициативи за директива на редица държави-членки, както е предвидено в член 76 от ДФЕС, а именно:

4.

Консултациите във връзка с тези инициативи попадат в обхвата на задачата, поверена на ЕНОЗД в член 41 от Регламент (ЕО) № 45/2001, за консултиране на институциите и органите на ЕС по всички въпроси, свързани с обработването на лични данни. Поради това в настоящото становище се обсъждат инициативите, дотолкова доколкото те са свързани с обработването на лични данни. Тъй като на ЕНОЗД не беше изпратено искане за консултация, настоящото становище се издава по негова собствена инициатива (8).

5.

ЕНОЗД припомня, че съгласно член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 Комисията е длъжна да се допита до ЕНОЗД, когато приема законодателно предложение, свързано със защитата на правата и свободите на хората, във връзка с обработването на лични данни. В случай на инициатива на държави-членки това задължение не се прилага strictu sensu. При все това след влизането в сила на Лисабонския договор обикновената законодателна процедура се прилага и по отношение на полицейското и съдебното сътрудничество, с едно специфично изключение, предвидено в член 76 от ДФЕС, а именно че четвърт от държавите-членки могат да поемат инициативата за мерки на ЕС. Съгласно Лисабонския договор тези инициативи се съгласуват във възможно най-голяма степен с предложенията на Комисията и при възможност следва да се използват процесуални гаранции. Поради тази причина настоящите инициативи се придружават от оценка на въздействието.

6.

На този фон ЕНОЗД не само изразява съжаление, че не е получил искане за консултация при издаването на инициативите, но освен това препоръчва на Съвета да установи процедура, в рамките на която ще се осъществяват консултации с ЕНОЗД, в случай че представена от държави-членки инициатива е свързана с обработването на лични данни.

7.

Въпреки че двете инициативи са с различни цели — т.e. подобряване на защитата на жертви и трансгранично сътрудничество по наказателноправни въпроси чрез трансгранично събиране на доказателства — между тях има някои важни сходства:

Поради тези причини ЕНОЗД счита, че е уместно да ги разгледа заедно.

8.

В тази рамка трябва да се посочи, че и Европейската комисия наскоро проучи въпроса със събирането на доказателства с оглед предаването им на компетентните органи в други държави-членки (това е специфичният предмет на инициативата за ЕЗР). В действителност в края на 2009 г. беше публикувана Зелена книга  (11) — чиято фаза на консултации вече приключи (12) — във връзка с целта на Комисията (която може да се изведе от „План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм“ (13)) да се представи законодателно предложение относно създаване на цялостен режим за доказателства по наказателноправни въпроси въз основа на принципа на взаимно признаване и обхващане на всички видове доказателства през 2011 г. (14).

9.

Горепосочените инициативи са част от тенденцията към действия на ЕС в ПССП през последните години. От септември 2001 г. насам се наблюдава значително увеличение на събирането и споделянето на информация в рамките на Европейския съюз (и с трети държави) благодарение на развитието на ИКТ и улеснението, постигнато с редица правни инструменти на ЕС. Освен това инициативите за ЕЗОЗ и ЕЗР са насочени към подобряване на обмена на информация, свързана с физически лица в ПССП.

10.

Инициативата за ЕЗОЗ — въз основа на член 82, параграф 1, буква г) от ДФЕС — е насочена към осигуряване на защита на жертви на престъпления, особено жени, и цели да гарантира ефективна защита за тях в рамките на Европейския съюз. С оглед постигане на тази цел инициативата за ЕЗОЗ позволява разширяване на мерките за осигуряване на защита, посочени в член 2, параграф 2 от нея и приети съгласно законодателството на една държава-членка („издаващата държава“), така че да обхванат друга държава-членка, в която се премества защитеното лице („изпълняващата държава“), без да е необходимо жертвата да започва нова процедура или да представя доказателства в изпълняващата държава.

11.

Поради това наложените мерки за осигуряване на защита (по искане на жертвата) във връзка с лицето, създаващо заплаха, целят да защитят живота, физическата или психологическата неприкосновеност, свободата или сексуалната неприкосновеност на жертвата в рамките на ЕС независимо от национални граници и се опитват да предотвратят нови престъпления срещу същата жертва.

12.

ЕЗОЗ следва да се издава по искане на жертвата в „издаващата (държава-) членка“ от който и да е съдебен (или равностоен) орган. Процесът се състои от следните стъпки:

13.

За постигане на тази цел трябва да се установят административни мерки. Те отчасти обхващат обмена на лична информация между „издаващата“ и „изпълняващата“ държава-членка във връзка с въпросното лице („жертвата“) и лицето, създаващо заплаха. Обмен на лични данни се предвижда в следните разпоредби:

14.

Информацията, посочена в предходния параграф, очевидно попада в обхвата на личните данни, общо определени в законодателството относно защитата на данни като „всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице“ (15) и допълнително обяснени в член 29 „Работна група“. Инициативата за ЕЗОЗ е свързана с информация относно отделно лице (жертвата или лицето, създаващо заплаха) или информация, която се използва или има вероятност да се използва за оценяване, третиране по определен начин или оказване на въздействие върху статута на отделно лице (по-специално лицето, създаващо заплаха) (16).

15.

Инициативата за ЕЗР — въз основа на член 82, параграф 1, буква а) от ДФЕС — изисква от държавите-членки да събират, съхраняват и предават доказателства, дори да няма закон за това в националното им законодателство. Поради това инициативата надхвърля принципа за наличност, представен в Програмата от Хага от 2004 г. като иновативен подход към трансграничния обмен на информация, свързана с правоприлагането (17). Освен това тя надхвърля Рамково решение 2008/978/ПВР на Съвета от 18 декември 2008 г. относно европейската заповед за предаване на доказателства, което се прилага само по отношение на (конкретни) вече съществуващи доказателства (18).

16.

ЕЗР трябва да се издава с цел предприемане на една или повече специфични мерки за разследване в изпълняващата държава с оглед събирането на доказателства (които евентуално не съществуват, когато се издава заповедта) и прехвърлянето им (член 12). Тя се прилага по отношение на почти всички мерки за разследване (виж съображения 6 и 7 от инициативата).

17.

Целта на инициативата за ЕЗР е да се създаде единен, ефикасен и гъвкав инструмент за получаване на доказателства в друга държава-членка в рамките на наказателни производства, вместо по-сложния сегашен правен инструмент, използван от съдебните власти (основан на правна взаимопомощ от една страна и взаимно признаване от друга) (19).

18.

Очевидно доказателствата, събирани посредством ЕЗР (виж също приложение A към инициативата), може да съдържат лични данни, например в случай на информация относно банкови сметки (член 23), информация относно банкови трансакции (член 24) и наблюдение на банкови трансакции (член 25), или биха могли да обхващат съобщаване на лични данни (например в случай на видеоконферентна връзка или по телефона, както е определено в членове 21 и 22).

19.

Поради тези причини инициативата за ЕЗР оказва значително въздействие върху правото на защита на личните данни. Освен това предвид факта, че датата за прилагане на Рамково решение 2008/978/ПВР още не е изтекла (и поради това е трудно да се оцени ефективността на инструмента и необходимостта от допълнителни правни мерки) (20), ЕНОЗД припомня необходимостта от периодична проверка на ефективността и пропорционалността на правните мерки, приети в ПССП, в контекста на принципите за защита на данни (21). Поради това ЕНОЗД препоръчва да се добави клауза за оценяване към инициативата за ЕЗР, с която да се изисква държавите-членки редовно да докладват относно прилагането на инструмента и Комисията да обобщи тези доклади и по целесъобразност да изготви подходящи предложения за изменения.

20.

Както беше обяснено по-горе в точки 13, 14 и 18, е ясно, че съгласно предложените директиви компетентните органи на отделните държави-членки ще обработват и обменят лични данни. При тези обстоятелства субектът на данни за защитава от основното право на защита на данните, признато в член 16 от ДФЕС и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

21.

Въпреки това в „Подробната декларация“ към инициативата за ЕЗОЗ оцененият „Риск от нарушаване на основни права“ е установен като „0“ (нула) (22), а в анализа на въздействието, който се съдържа в „Подробната декларация“ към инициативата за ЕЗР, въпросите относно защита на данните не са взети под внимание (23).

22.

ЕНОЗД изразява съжаление във връзка с тези заключения и подчертава колко е важна защитата на данни в конкретния контекст на обработване на лични данни, а именно:

23.

Този контекст придава особено въздействие на операциите по обработване на данни и в резултат на това те могат значително да засегнат основните права на субекта на данни, включително правото на защита на личните данни.

24.

Поради горепосочените съображения ЕНОЗД изразява недоумение защо в инициативите нито се посочва защитата на лични данни (прави се единствено позоваване на задълженията за поверителност, наложени на участващите страни в разследване от член 18 от инициативата за ЕЗР), нито се посочва изрично Рамково решение 2008/977/ПВР. В действителност това рамково решение би следвало да се прилага по отношение на операциите по обработване, предвидени в двете инициативи (виж член 1, параграф 2, буква a)).

25.

Поради тази причина ЕНОЗД изразява удовлетворение от факта, че по време на подготвителните дейности в Съвета във връзка с инициативата за ЕЗОЗ беше направено позоваване на Рамково решение 2008/977/ПВР (25), и изразява увереност, че Европейският парламент ще потвърди тази промяна на оригиналните инициативи (26).

26.

ЕНОЗД изразява съжаление, че все още не е въведено подобно съображение в инициативата за ЕЗР, която включва много по-интензивен обмен на лични данни. В този контекст ЕНОЗД изразява удовлетворение от факта, че когато коментира инициативата за ЕЗР, Европейската комисия предложи да се включи позоваване (както в съображението, така и в основния текст на предложението) на приложимостта на Рамково решение 2008/977/ПВР (27).

27.

Поради това, без да се накърнява раздел III по-долу, двете инициативи следва да включват специфична разпоредба, в която се пояснява, че Рамково решение 2008/977/ПВР се прилага по отношение на обработването на данни, предвидено в инициативите.

28.

Двете инициативи за пореден път поставят фундаменталния въпрос с непълното и непоследователното прилагане на принципите за защита на данни в сферата на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (28).

29.

ЕНОЗД осъзнава колко е важно да се повиши ефективността на съдебното сътрудничество между държавите-членки, включително в сферите, обхванати от инициативите за ЕЗОЗ и ЕЗР (29). В допълнение ЕНОЗД вижда предимствата и необходимостта от споделяне на информация, но иска да подчертае, че обработването на такива данни трябва да е в съответствие — inter alia  (30) — с правилата на ЕС относно защита на данни. Това става още по-очевидно в контекста на Лисабонския договор, който въвежда член 16 от ДФЕС и дава обвързваща сила на член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

30.

Ситуации, които включват трансграничен обмен на информация в рамките на ЕС, заслужават специално внимание, тъй като обработването на лични данни в повече от една юрисдикция увеличава рисковете за правата и интересите на засегнатите физически лица. Личните данни ще се обработват в множество юрисдикции, чиито правни изисквания и техническа рамка не са непременно еднакви.

31.

Освен това така се стига до правна несигурност за субектите на данни: може да са засегнати страни от други държави-членки, може да се прилагат националните закони на различни държави-членки, които може да се различават от законите, с които са свикнали субектите на данни, или да се прилагат в рамките на правна система, с която субектът на данни да не е запознат. Това изисква по-големи усилия, за да се гарантира съответствие с изискванията, произтичащи от законодателството на ЕС относно защитата на данни (31).

32.

По мнение на ЕНОЗД поясняването на приложимостта на Рамково решение 2008/977/ПВР, както се предлага в точка 27, е само първата стъпка.

33.

Специфичните предизвикателства за ефективна защита в сферата на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в съчетание с не съвсем задоволителното Рамково решение 2008/977/ПВР (виж точки 52—56) могат да създадат необходимост от специфични разпоредби за защита на данни, когато специфични правни инструменти на ЕС изискват обмен на лични данни.

34.

Ефективната защита на лични данни (както е подчертано в точка 29) не е важна единствено за субектите на данни, а допринася и за успеха на самото съдебно сътрудничество. В действителност готовността за обмен на такива данни с органи от други държави-членки ще се увеличи, ако съответният орган е сигурен относно нивото на защита, точност и надеждност на личните данни във втората държава-членка (32). Накратко, определянето на (висок) общ стандарт за защита на данни в тази чувствителна област ще насърчи взаимното доверие и увереност между държавите-членки и ще укрепи съдебното сътрудничество въз основа на взаимно признаване, като така ще се подобри качеството на данните при обмена на информация.

35.

В този специфичен контекст ЕНОЗД препоръчва да се включат специфични предпазни мерки за защитата на данни в инициативите за ЕЗОЗ и ЕЗР в допълнение към общото позоваване на Рамково решение 2008/977/ПВР (както се предлага в параграф 27).

36.

Някои от тези предпазни мерки са с по-общ характер и идеята е да се включат и в двете директиви, по-специално предпазните мерки, насочени към подобряване на точността на данните, както и сигурността и поверителността. Други предпазни мерки са свързани със специфични разпоредби или в инициативата за ЕЗОЗ, или в инициативата за ЕЗР.

37.

В тези ситуации на обмен на данни между държавите-членки, предвидени в директивите, трябва да се обърне специално внимание на гарантирането, че информацията е точна. В това отношение ЕНОЗД изразява удовлетворение от факта, че в член 14 от инициативата за ЕЗОЗ се съдържат ясни задължения на компетентния орган на издаващата държава да уведоми компетентния орган на изпълняващата държава за всяко изменение, изтичане или отмяна на заповедта за осигуряване на защита.

38.

ЕНОЗД също така отбелязва, че необходимостта от превод може да засегне точността на информацията, по-специално тъй като инициативата е свързана със специфични правни инструменти, които могат да имат различно значение в отделните езици и правни системи. В този контекст ЕНОЗД изразява удовлетворение от факта, че инициативата за ЕЗОЗ разглежда въпроса с преводите (член 16), но освен това предлага да се включи подобна разпоредба в инициативата за ЕЗР.

39.

Увеличаването на трансграничното сътрудничество, до което може да доведе приемането на двете инициативи, изисква внимателно проучване на аспектите на сигурността при трансграничното предаване на лични данни във връзка с изпълнението на ЕЗОЗ или ЕЗР (33). Това е необходимо не само за да се постигнат стандартите за сигурност при обработването на лични данни, които се изискват съгласно член 22 от Рамково решение 2008/977/ПВР, но и за да се гарантира тайната на разследванията и поверителността на съответните наказателни производства, която се регулира от член 18 от инициативата за ЕЗР, и като общо правило във връзка с лични данни при трансграничен обмен съгласно член 21 от Рамково решение 2008/977/ПВР.

40.

ЕНОЗД подчертава необходимостта от сигурни системи за далекосъобщения при процедурите по предаване на данни. Поради това органът изразява удовлетворение от разпоредбата за използване на Европейската съдебна мрежа (34) като инструмент за гарантиране, че ЕЗОЗ и ЕЗР правилно се адресират към компетентните национални органи и по този начин се предотвратява или свежда до минимум риска неподходящи органи да участват в обмена на лични данни (виж член 7, параграфи 2 и 37 от инициативата за ЕЗОЗ и член 6, параграфи 3 и 4 от инициативата за ЕЗР).

41.

Поради това инициативите следва да включват разпоредби, в които се изисква държавите-членки да гарантират, че:

42.

Освен това ЕНОЗД препоръчва въвеждането на разпоредби, които гарантират спазване на съществените принципи за защита на данни при обработване на лични данни и създаването на необходимите вътрешни механизми, за да се демонстрира съответствието на външни заинтересовани страни. Такива разпоредби биха представлявали инструменти, с които администраторите на данни да се отчитат (в съответствие с „принципа на отчетност“, който се обсъжда в контекста на настоящия преглед на рамката за защита на данни (35)). Така от тях се изисква да вземат необходимите мерки за гарантиране на съответствие. Тези разпоредби следва да включват:

43.

Предвид особено интрузивните характеристики на някои мерки за разследване, ЕНОЗД призовава за внимателно обмисляне на допустимостта на доказателства, събрани с цел, различна от превенция, разследване, установяване или преследване на престъпления или принудително изпълнение на наказателни санкции и упражняване на правото на защита. По-специално внимателно трябва да се проучи използването на доказателства, събрани съгласно член 11, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/977/ПВР (36).

44.

Поради това в инициативата за ЕЗР трябва да се включи изключение от прилагането на разпоредбата в член 11, параграф 1, буква г), в което се посочва, че събраните съгласно ЕЗР доказателства не могат да се използват за цели, различни от превенция, разследване, установяване или преследване на престъпления или принудително изпълнение на наказателни санкции и упражняване на правото на защита.

45.

По отношение на инициативата за ЕЗОЗ ЕНОЗД признава, че личните данни, обменени между компетентните органи и посочени в приложение I към инициативата (свързани както с жертвата, така и с лицето, създаващо заплаха), са подходящи, уместни и не са прекомерни от гледна точка на целите, за които се събират и след това обработват.

46.

При все това от инициативата — и по-специално от член 8, параграф 1, буква б) — не става достатъчно ясно кои лични данни, свързани с жертвата, ще се съобщават на лицето, създаващо заплаха, от компетентния орган на изпълняващата държава.

47.

ЕНОЗД счита, че е уместно да се проучат обстоятелствата и съдържанието на мерките за защита, постановени от съдебния орган в издаващата държава-членка, преди да се уведоми лицето, създаващо заплахата. Поради това последното лице трябва да получи само онези лични данни на жертвата (което в някои случаи може да включва данни за връзка), които са абсолютно необходими за пълното изпълнение на мярката за защита.

48.

ЕНОЗД осъзнава, че предоставянето на информация за връзка (например телефонни номера, адрес на жертвата, както и други често посещавани места като работното място или училището, в което учат децата) може в действителност да изложи на опасност физическото и психологическото благосъстояние на жертвата, както и да засегне неговото или нейното право на неприкосновеност и на защита на лични данни. От друга страна съобщаването на съответните адреси в някои случаи може да е необходимо, за да се предупреди създаващото заплаха лице за местата, които е забранено да посещава. По този начин се дава възможност за спазване на заповедта и предотвратяване на всякакви евентуални наказания за нейното нарушаване. Освен това в зависимост от обстоятелствата може да се наложи идентифициране на мястото или местата, забранени за лицето, създаващо заплаха, така че да не се ограничава ненужно неговата свобода на движение.

49.

В контекста на тези съображения ЕНОЗД подчертава важността на тази тема и препоръчва в инициативата за ЕЗОЗ ясно да се посочи, че в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай на лицето, създаващо заплаха, трябва да се предоставят само онези лични данни на жертвата (което в някои случаи може да включва данни за връзка), които са абсолютно необходими за пълното изпълнение на мярката за осигуряване на защита (37).

50.

На последно място ЕНОЗД отправя искане за поясняване на израза „електронни средства“, който се съдържа в съображение 10 от инициативата за ЕЗОЗ. По-специално трябва да се обясни дали лични данни се обработват с „електронни средства“ и какви гаранции се предоставят в този случай.

51.

Рамково решение 2008/977/ПВР се прилага по отношение на всеки обмен на лични данни съгласно инициативите за ЕЗОЗ и ЕЗР.

52.

Макар че ЕНОЗД призна, че Рамково решение 2008/977/ПВР — когато се прилага от държавите-членки — е важна стъпка напред за защита на данните в полицейското и съдебното сътрудничество (38), самото рамково решение не е напълно задоволително (39). Основното нерешено опасение е свързано с ограничения му обхват. Рамковото решение е ограничено до обмен на лични данни в сферата на полицията и правосъдието между органи и системи в различни държави-членки и на нивото на ЕС (40).

53.

Дори ако се окаже, че това опасение не може да се отстрани в контекста на инициативите за ЕЗОЗ и ЕЗР, ЕНОЗД изрично подчертава, че липсата на (висок) общ стандарт за защита на данни при съдебното сътрудничество би могла да означава, че даден съдебен орган на национално ниво или ниво ЕС, който се занимава с наказателно дело, включващо информация с произход от други държави-членки (включително например доказателства, събрани въз основа на ЕЗР), би трябвало да прилага различни правила при обработването на данни: автономни национални правила (които трябва да са в съответствие с Конвенция 108 на Съвета на Европа) за данни с произход от самата държава-членка и правилата за прилагане на Рамково решение 2008/977/ПВР за данни с произход от други държави-членки. По този начин различни „части от наличната информация“ биха могли да попаднат в обхвата на различни правни режими.

54.

Последствията от прилагането на „двоен“ стандарт за защита на данни по отношение на всяко наказателно дело с трансгранични елементи са уместни за ежедневната практика (например, запазване на информацията, описана в приложимите закони на всеки от предаващите органи; допълнителни ограничения за обработване, поискани от всеки от предаващите органи; в случай на искане от трета държава всеки предаващ орган дава своето съгласие в съответствие със собствената си оценка на адекватността и/или международните ангажименти; и разлики в регулирането на правото на достъп от страна на субекта на данни). Освен това защитата и правата на гражданите могат да се различават и да са предмет на различни общи дерогации в зависимост от държавата-членка, в която се извършва обработването (41).

55.

Поради това ЕНОЗД използва случая, за да повтори своето становище относно необходимостта от цялостна правна рамка за защита на данни, която обхваща всички сфери на компетентност на ЕС, включително полиция и правосъдие, и която да се прилага по отношение на предаване или предоставяне на лични данни от компетентните органи на други държави-членки и по отношение на национално обработване в рамките на ПССП (42).

56.

На последно място ЕНОЗД констатира, че правилата за защита на данни следва да се прилагат по отношение на всички сектори и към използването на данни за всякакви цели (43). Разбира се, следва да са възможни надлежно обосновани и ясно описани изключения, по-специално във връзка с лични данни, обработени за цели във връзка с правоприлагането (44). Пропуските в защитата на лични данни са в разрез с настоящата (подновена) правна рамка на Европейския съюз. Член 3, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО — който изключва от обхвата на прилагане на директивата сферата на полицията и правосъдието — не отговаря на идеята, съдържаща се в член 16 от ДФЕС. Освен това тези пропуски не се обхващат в достатъчна степен от Конвенция № 108 на Съвета на Европа (45), от която са обвързани всички държави-членки.

57.

ЕНОЗД препоръчва по отношение на инициативите ЕЗОЗ и ЕЗР:

58.

ЕНОЗД препоръчва по отношение на инициативата за ЕЗОЗ:

59.

ЕНОЗД препоръчва по отношение на инициативата за ЕЗР:

60.

Освен това в по-общ смисъл ЕНОЗД:

29.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 355/10

1.

На 15 юни 2010 г. Комисията прие предложение за решение на Съвета относно подписването на Споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати относно обработката и изпращането на данни за финансови съобщения от Европейския съюз до Съединените щати за целите на Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (ППФТ) (наричано по-долу „предложението“). Предложението (заедно с текста на проект на споразумение със Съединените щати) беше изпратено на ЕНОЗД за консултация. ЕНОЗД приветства консултацията и препоръчва в преамбюла на предложението да бъде включено позоваване на настоящото становище.

2.

Предложението на Комисията е вследствие на промените в структурата на Дружеството за световна междубанкова финансова телекомуникация (SWIFT) (3), което от 1 януари 2010 г. гарантира, че съобщенията на SWIFT за финансови операции, които са вътрешни за Европейското икономическо пространство и Швейцария, остават в рамките на европейската зона — но не се изпращат в трансатлантическата зона — и вече няма да бъдат наблюдавани в оперативния център на САЩ.

3.

С настоящото предложение Комисията предвижда международно споразумение между ЕС и САЩ, което, въз основа на членове 216 (международни споразумения), 82 (съдебно сътрудничество) и 87 (полицейско сътрудничество) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), ще изисква изпращането на Министерството на финансите на САЩ на съответни данни за финансови съобщения, които са необходими за целите на Програмата на Министерството на финансите на САЩ за проследяване на финансирането на тероризма.

4.

Във връзка с решението на Европейския парламент от 11 февруари 2010 г. да се въздържи от одобряване на временното споразумение, подписано на 30 ноември 2009 г., целта на новия проект е по-специално да се разгледат опасенията по отношение на защитата на личните данни, основно право, което след влизането в сила на Договора от Лисабон придоби още по-голямо значение в правната рамка на Европейския съюз.

5.

В предложението се подчертава значението на защитата на данните чрез изрично позоваване на съответните членове от договорите и на други международни инструменти и чрез признаване на нейната същност на основно право. В предложението обаче не се предвижда използването на член 16 от ДФЕС като правно основание въпреки факта, че в член 1, параграф 1 от предложеното споразумение високото равнище на защита на данните се изтъква като една от неговите основни цели. Във връзка с това ЕНОЗД заявява отново, че настоящото споразумение има отношение не само към обмена на лични данни, но също и към защитата на тези данни. Следователно член 16 от ДФЕС е не по-малко подходящ като правно основание в сравнение с членове 82 и 87 от ДФЕС относно сътрудничеството в областта на правоприлагането, които са били избрани като правни основания.

6.

Предложението подлежи на процедурата от член 218, параграф 6 от ДФЕС. Съгласно посочената процедура Съветът може да приеме решение, с което се разрешава сключването на споразумението, едва след като получи одобрението на Европейския парламент. Ето защо настоящото предложение представлява важен опит за проверка на прилагането на новите процедури от Договора от Лисабон по отношение на международно споразумение относно защитата на личните данни. Гарантирането, че принципите и гаранциите за защита на данните са предвидени в задоволителна степен в споразумението, ще проправи пътя за успех в други преговори.

7.

В този контекст ЕНОЗД подчертава значението на преговорите за споразумение между Европейския съюз и Съединените американски щати относно защитата на личните данни, когато те се изпращат и обработват с цел предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления, включително тероризъм, в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. На 26 май 2010 г. Комисията прие проекта на мандат за започване на преговорите. В представянето на проекта на мандат Комисията подчерта необходимостта от стабилно споразумение относно защитата на личните данни (4).

8.

В тази връзка ЕНОЗД препоръчва в настоящото предложение да се добави силна връзка с преговорите със САЩ относно общата трансатлантическа рамка за защита на данните. Следва да се гарантира, че тези стандарти ще се прилагат и по отношение на споразумението във връзка с ППФТ II. ЕНОЗД препоръчва това изискване да се включи в настоящото предложение или поне да се постигне договореност с правителството на Съединените щати, че евентуално бъдещо споразумение относно защитата на данните ще обхваща обмена на данни, предвиден в настоящото предложение.

9.

И накрая, ЕНОЗД участва активно в изготвянето на становища на създадените по член 29 работна група за защита на данните и работна група по полицейско и съдебно сътрудничество. Освен забележките, които са направени или ще бъдат направени в тези становища, в настоящото становище се анализира настоящото предложение, като се основават на предишни мнения на ЕНОЗД по отношение на временното споразумение, както и на протичащите преговори със Съединените щати.

10.

ЕНОЗД признава, че в предложението са предвидени някои значителни подобрения в сравнение със споразумението ППФТ I, като например:

11.

Освен това, вследствие на исканията на Европейския парламент и на европейските органи за защита на данните, в предложението се установяват редица разпоредби (членове 14—18), засягащи правата на лицата, чиито данни се обработват, като например правото да бъдат информирани, правото на достъп, правото на коригиране, заличаване или блокиране на данните, както и правото на съдебна защита. Все още обаче не е изяснено конкретното прилагане на тези разпоредби и следването на посочените процедури от страна на лица, които не са граждани или не пребивават на територията на САЩ (вж. точка II.2.3 по-долу).

12.

ЕНОЗД изцяло споделя необходимостта да се гарантира, както е посочено в член 1, параграф 1 от предложението, пълно зачитане на правото на личен живот и защита на личните данни. Във връзка с това ЕНОЗД посочва, че все още има някои нерешени проблеми, които да бъдат преодолени, и основни елементи, които да бъдат подобрени, с цел да бъдат изпълнени условията в правната рамка на ЕС относно защитата на личните данни.

13.

ЕНОЗД напълно разбира, че борбата срещу тероризма и финансирането за тероризъм може да изисква ограничения върху правото на защита на личните данни, както и на разпоредбите за банковата тайна. Такъв е случаят в редица инструменти на ЕС (6), които съдържат някои мерки, насочени към борбата срещу злоупотребата с финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Тези инструменти също така съдържат конкретни разпоредби, които позволяват обмен на информация с органите на трети държави, както и гаранции за защитата на личните данни в съответствие с Директива 95/46/ЕО.

14.

Освен това със споразумението за взаимна правна помощ между ЕС и САЩ изрично се разрешава обменът между правоприлагащите органи на информация, свързана с банкови сметки и финансови операции, и се предвиждат условия и ограничения по отношение на този обмен. Също на международно равнище така наречените принципи „Егмонт“ (7) определят основата за международен обмен на информация за финансови операции между отделите за финансово разузнаване, като същевременно установяват ограничения и гаранции по отношение на използването на обменяните данни. Освен това вече са въведени инструменти за обмен на данни между САЩ и Европол и Евроюст, което гарантира едновременно обмен на информация и защита на личните данни.

15.

В тази връзка в предложението на Комисията се подчертава полезността на Програмата за проследяване на финансирането на тероризма, представена от Министерството на финансите на САЩ и в докладите на изтъкнати личности. Но условието, посочено в член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи с цел да се оправдае намесата в личния живот, е „необходимостта“, а не „полезността“.

16.

Според ЕНОЗД са необходими достатъчно доказателства за действителната добавена стойност на настоящото споразумение, като се вземат под внимание вече съществуващите инструменти, или, с други думи, в каква степен споразумението е действително необходимо, за да се постигнат резултатите, които не биха могли да бъдат постигнати чрез използване на инструменти, които се намесват в по-малка степен в личния живот, като например тези, които вече са предвидени в съществуващата европейска и международна рамка. Според ЕНОЗД тази добавена стойност следва да бъде установена недвусмислено, като предварително условие за всяко споразумение със САЩ относно обмена на финансови данни, както и с оглед на възможността за намеса в личния живот във връзка със споразумението (вж. също параграфи 18—22 относно пропорционалността).

17.

ЕНОЗД не е в състояние да прецени необходимостта от настоящото споразумение. Въпреки това, дори ако необходимостта от споразумението бъде доказана, други елементи все пак заслужават вниманието на преговарящите страни.

18.

Пропорционалността също е основен критерий при оценката на количеството на изпращаните данни и на срока на тяхното съхраняване. С член 4 от предложението се ограничава обхватът на исканията от страна на САЩ. В предложението обаче все още се предвижда личните данни да бъдат предавани на органите на САЩ като масиви от данни и след това да бъдат съхранявани за срок от 5 години, независимо от това дали са били извлечени или има доказана връзка с конкретно разследване или наказателно преследване.

19.

Предложението, въпреки изискванията на Европейския парламент и на европейските органи за защита на данните, все още се основава на идеята личните данни да се изпращат на Министерството на финансите на САЩ като масиви от данни. Във връзка с този въпрос е важно да се изясни, че фактът, че настоящата система SWIFT не позволява целенасочено търсене, не може да се счита за достатъчно основание изпращането на масиви от данни да се приеме за законосъобразно според законодателството на ЕС относно защитата на данните.

20.

Поради това ЕНОЗД счита, че следва да се намерят решения, чрез които да се осигури замяната на изпращането на масиви от данни с механизми, които позволяват данните за финансови операции да бъдат филтрирани в ЕС и гарантират, че на органите на САЩ се изпращат само подходящи и необходими данни. Ако тези решения не могат да бъдат намерени веднага, в споразумението непременно следва строго да се определи кратък преходен период, след който вече няма да се позволява изпращане на масиви от данни.

21.

По отношение на периода на съхраняване ЕНОЗД признава, че в предложението правилно се определят максимални срокове за съхраняване, както и механизми, с които да се гарантира, че личните данни се заличават, когато вече не са необходими. Въпреки това разпоредбите на член 6 от предложението по отношение на неизвлечените данни изглежда имат обратно действие. На първо място, понятието „неизвлечени данни“ не е ясно само по себе си и следователно е необходимо да бъде пояснено. Второ, не са доказани причините, поради които е необходимо неизвлечените данни да се съхраняват в продължение на 5 години.

22.

ЕНОЗД напълно признава необходимостта да се гарантира, че личните данни, необходими за конкретно антитерористично разследване или наказателно преследване, са достъпни, обработвани и съхранявани толкова дълго, колкото е необходимо, в някои случаи дори за период, по-дълъг от 5 години, тъй като може да се окаже, че личните данни са необходими за продължителни разследвания или съдебни процедури. Ако се приеме обаче, че неизвлечените данни са данни, които са били изпратени като масиви от данни и до които не е имало достъп или не са били използвани за конкретно наказателно преследване или разследване, разрешеният период за съхраняване следва да бъде много по-ограничен. Във връзка с това е полезно да се подчертае, че Федералният конституционен съд на Германия е преценил, че в случай на съхраняване на телекомуникационни данни периодът на съхраняване от 6 месеца е вече много дълъг и съответно изисква адекватна обосновка (8). Изглежда Конституционният съд е счел този шестмесечен период за максимален срок за данни, които не са свързани с конкретно разследване.

23.

Съгласно мандата за водене на преговори публичен съдебен орган следва да носи отговорността за получаване на исканията от страна на Министерството на финансите на САЩ, да оценява тяхното съответствие със споразумението и при необходимост да изисква от доставчика да предаде данните на основата на системата „push“. Както Европейският парламент, така и ЕНОЗД приветстваха този подход, който представлява важна гаранция — в съответствие с националните конституции и правните системи на държавите членки — за осигуряване на законосъобразно и балансирано предаване на данни, както и на независим надзор.

24.

В предложението обаче тази задача се възлага на Европол, която е агенция на ЕС за предотвратяване и борба с организираната престъпност, тероризма и други форми на тежка престъпност, засягащи две или повече държави-членки (9). Очевидно е, че Европол не е съдебен орган.

25.

Освен това Европол има специфични интереси по отношение на обмена на лични данни въз основа на предложеното споразумение. С член 10 от предложението на Европол се предоставя правомощието за искане на съответната информация, получена чрез ППФТ, ако е налице основание да се предполага, че лице или образувание има връзка с тероризма. Това правомощие на Европол, което може да бъде важно за изпълнението на задачата на Европол и което изисква добри отношения с Министерството на финансите на САЩ, трудно може да се съчетае със задачата на Европол да гарантира независим надзор.

26.

Освен това ЕНОЗД си задава въпроса до каква степен настоящата правна рамка възлага на Европол — особено без промяна на правното основание съгласно обикновената процедура, установена в Договора от Лисабон — задачите и правомощията да придаде задължителна „правна сила“ на административно искане, идващо от трета държава, (член 4, параграф 5) по отношение на частно предприятие, което следователно ще бъде „оправомощено и задължено“ да предостави данните на тази трета държава. В този контекст е уместно да се отбележи, че при сегашното състояние на правото на ЕС не е ясно дали решение на Европол по отношение на частно предприятие ще подлежи на съдебен контрол от страна на Съда на Европейския съюз.

27.

В тази връзка ЕНОЗД отново заявява позицията си, че, също така с оглед на спазването на мандата за водене на преговори и действащата правна рамка на ЕС, задачата за оценяване на исканията на Министерството на финансите на САЩ следва да бъде възложена на публичен съдебен орган.

28.

Както вече беше посочено във въведението на настоящото становище, в предложението се установяват редица права на лицата, чиито данни се обработват, като например правото да бъдат информирани, правото на достъп, правото на коригиране, заличаване или блокиране на данните, както и правото на правна защита. От една страна обаче е необходимо някои елементи на тези разпоредби да бъдат подобрени, а от друга страна — да се гарантира тяхното ефективно прилагане.

29.

По отношение на правото на достъп до собствените лични данни в споразумението се определят редица ограничения. ЕНОЗД признава, че, особено в контекста на борбата с тероризма, ограничения върху правата на лицата, чиито данни се обработват могат да бъдат наложени, доколкото това е необходимо. В предложението обаче следва да се посочи ясно, че докато разкриването пред дадено лице на неговите лични данни може да бъде ограничено при условията, посочени в член 15, параграф 2, то разкриването на тази информация на европейските национални органи за защита на данните следва да бъде възможно във всички случаи, за да могат тези органи да изпълняват ефективно своята задача за надзор. Разбира се, органите за защита на данните ще бъдат обвързани със задължение за поверителност при изпълнение на своите задачи и няма да разкриват данните пред засегнатото лице, докато съществуват условията за изключение.

30.

По отношение на правото на коригиране в член 17, параграф 2 се посочва, че „Когато това е възможно, всяка страна информира другата, ако ѝ стане известно, че е изпратила информация или е получила от другата страна информация, по силата на настоящото споразумение, която е неправилна или ненадеждна“. ЕНОЗД счита, че задължението за коригиране на неправилни или ненадеждни данни е важна гаранция не само за лицето, чиито данни се обработват, но също и за ефективността на действията на правоприлагащите органи. В тази връзка органите, които си обменят информация, следва да въведат механизми, с които да се гарантира, че винаги е възможно коригиране и поради това думите „когато това е възможно“ следва да бъдат заличени от предложението.

31.

ЕНОЗД обаче изразява загриженост преди всичко по отношение на конкретното прилагане на тези права. От една страна, от съображения за правна сигурност и прозрачност в предложението следва да се уточни по-подробно кои са конкретните процедури, които лицата, чиито данни се обработват, могат да използват, за да прилагат правата, които се признават в споразумението, както в ЕС, така и в САЩ.

32.

От друга страна, в член 20, параграф 1 се посочва категорично и ясно, че споразумението „не поражда и не предоставя никакви права или ползи за никое други физическо или юридическо лице, с частен или публичен характер“. ЕНОЗД отбелязва, че изглежда тази разпоредба отменя или поне поставя под въпрос задължителната сила на разпоредбите в споразумението, с които се гарантират права на лицата, чиито данни се обработват, които понастоящем все още не са нито признати, нито подлежат на прилагане съгласно правото на САЩ, по-специално когато лицата, чиито данни се обработват, не са граждани или не пребивават постоянно на територията на САЩ. Например в САЩ Законът за неприкосновеността на личния живот осигурява квалифицирано право на достъп до лична информация, което има по-голяма сила от общото право на достъп, предоставено на широката общественост по силата на Закона за свобода на информацията в САЩ. В американския Закон за неприкосновеност на личния живот обаче се посочва, че достъп до собственото лично досие може да поиска само „гражданин на Съединените американски щати или чужденец, който има законно разрешение за постоянно пребиваване“ (10).

33.

Поради това ЕНОЗД препоръчва настоящата формулировка на член 20, параграф 1 да бъде преразгледана с цел да се гарантира, че предоставяните с предложението права са ясно посочени и могат да бъдат прилагани ефективно и на територията на САЩ.

34.

В член 12 от предложението се определят различни степени на мониторинг на условията и гаранциите, които се установяват със споразумението. „Независими наблюдатели“ ще следят в реално време и ретроспективно търсенията от страна на Министерството на финансите на САЩ. Освен това „независима личност, посочена от Европейската комисия“, ще извършва текущ мониторинг на първото равнище на надзор, включително на неговата независимост. Следва да се изясни какви ще бъдат задачите на това независимо лице, как ще се гарантира, че то може действително да изпълнява задачите си и на кого докладва.

35.

В член 13 също така се установява механизъм за съвместен преглед, който да се извършва след изтичане на период от 6 месеца и след това на редовни интервали. Съвместният преглед ще се извършва от съвместна делегация на ЕС и САЩ, като делегацията на ЕС ще включва представители на два органа за защита на данните, а в следствие на прегледа се изготвя доклад, който Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета.

36.

ЕНОЗД подчертава, че независимият контрол е важен елемент на правото на защита на личните данни, както се потвърждава в член 16 от ДФЕС и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Неотдавна Съдът на Европейския съюз установи строги критерии за независимост в решението си от 9 март 2010 г. по дело Комисията срещу Германия (11). Очевидно е, че същите строги критерии не могат да бъдат наложени на трети държави, но също така е ясно, че може да има адекватна защита на личните данни (12), само ако съществуват достатъчно гаранции за независим надзор. Това също така е условие при международни споразумения с държави, чиито правни системи не установяват необходимостта от контрол от независим орган.

37.

В тази връзка е изключително важно в споразумението да се определят ясно най-малко реда и условията за надзора и за общия преглед, както и правомощията и гаранциите за независимост на лицата, които участват в надзора, вместо те да се „координират съвместно“ или да се определят от страните по споразумението на по-късен етап. По-специално е важно да се гарантира, че както на лицето, назначено от Европейската комисия, така и на представителите на европейските органи за защита на данните са осигурени възможности да действат независимо и да изпълняват ефективно своите задачи по контрол.

38.

Освен това в предложението следва да се определи не само датата на първия съвместен преглед, който да се извърши след 6 месеца, но също и срокът за следващия преглед, който може да се извършва например всяка година след това. ЕНОЗД също така препоръчва да се установи връзка между резултата от тези общи прегледи и срока на действие на споразумението.

39.

В този контекст ЕНОЗД подчертава, че e желателно да се включи клауза за изтичане на срока на действие, също във връзка с възможността за намиране на по-целенасочени решения в по-дългосрочен план. Освен това клаузата за изтичане на срока на действие може да бъде подходящ стимул да се гарантира, че се полагат необходимите усилия за разработване на такива решения, след които вече няма да има основание за изпращане на масиви от данни на Министерството на финансите на САЩ.

40.

С цел да се подобри ефективността както на надзора, така и на съвместния преглед, следва да бъдат на разположение информация и съответните данни за броя на исканията за достъп и правна защита, евентуалните последващи действия (заличаване, коригиране и т.н.), както и за броя на решенията за ограничаване на правата на лицата, чиито данни се обработват. По същия начин, по отношение на прегледа следва да бъде на разположение и да се съобщава информация за количеството не само на броя на съобщенията, „до които е бил предоставен достъп“ на Министерството на финансите на САЩ, но и на съобщенията, „които са били предоставени“ на Министерството на финансите на САЩ. Това следва да бъде уточнено в споразумението.

41.

Освен това правомощията и компетентността на европейските органи за защита на данните в никакъв случай не следва да бъдат ограничавани с настоящото предложение. Във връзка с това ЕНОЗД отбелязва, че предложението представлява стъпка назад в сравнение с временното споразумение ППФТ. Действително, докато в преамбюла на предишното споразумение се посочваше, че „настоящото споразумение не представлява дерогация от съществуващите правомощия на органите за защита на личните данни в държавите-членки за защита на лицата във връзка с обработката на личните им данни“, понастоящем в предложението се посочва „контрола на компетентните органи за защита на личните данни по начин, съвместим с конкретните разпоредби на настоящото споразумение“. Поради това ЕНОЗД препоръчва в предложението да се посочи ясно, че споразумението не представлява дерогация или не ограничава правомощията на европейските органи за защита на данните.

42.

ЕНОЗД признава, че в настоящото предложение се предвиждат някои съществени подобрения в сравнение с временното споразумение относно ППФТ I, като например изключването на данни, свързани с Единната зона за плащания в евро, по-ограничено определение за тероризъм, както и по-подробни разпоредби относно правата на лицата, чиито данните се обработват.

43.

ЕНОЗД отбелязва обаче, че е необходимо да бъде изпълнено важно условие за оценката на легитимността на новото споразумение относно ППФТ. Необходимостта от схемата следва да бъде установена по отношение на вече съществуващите европейски и международни инструменти.

44.

При това положение ЕНОЗД посочва, че все още има проблеми, чакащи решение, и основни елементи, които се нуждаят от подобрение, за да бъдат изпълнени условията на правната рамка на ЕС относно защитата на личните данни, като:

29.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 355/16

1.

На 20 юли 2010 г. Комисията прие Съобщението, озаглавено „Преглед на управлението на информацията в областта на свободата, сигурността и правосъдието“ (наричано по-долу „Съобщението“) (3). Съобщението беше изпратено до Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) за консултация.

2.

ЕНОЗД приветства факта, че Комисията се е консултирала с него. Още преди да бъде прието Съобщението, на ЕНОЗД беше дадена възможност да направи неофициални коментари. Голяма част от тези коментари са взети предвид в окончателната версия на документа.

3.

ЕНОЗД приветства целта на Съобщението, която е да представи „за първи път пълен преглед на мерките на равнище ЕС, които са въведени или са в процес на прилагане или разглеждане и с които се уреждат събирането, съхранението или трансграничният обмен на лична информация за целите на правоприлагането и управлението на миграцията“ (4). Друга цел на документа е предоставянето на гражданите преглед на това каква информация се събира, съхранява и обменя за тях, с каква цел и от кого се извършва това. Освен това според Комисията Съобщението трябва също така да изпълнява функцията на прозрачен инструмент за правене на справки, който може да се използва от всички заинтересовани лица, желаещи да участват в дискусии за бъдещата посока на политиката на ЕС в тази област. Поради това то трябва да допринесе за провеждането на информиран стратегически диалог с всички заинтересовани лица.

4.

По-конкретно в Съобщението се споменава, че то има за цел да поясни основното предназначение на тези инструменти, тяхната структура и вида лични данни, които обхващат, „списъка на органите, които имат достъп до тези данни“ (5), както и разпоредбите относно защитата и запазването на данни. В допълнение, в Приложение I се съдържат ограничен брой примери, показващи как функционират тези инструменти на практика.

5.

Освен това в документа се посочват общите принципи („принципи по същество“ и „принципи, ориентирани към самия процес“), от които Комисията смята да се ръководи при бъдещото изготвяне на инструменти за събиране, съхраняване и обмен на данни. Като „Принципи по същество“ в Съобщението се изброяват принципи като зачитане на основните права, и по-специално на правото на личен живот и защита на данните, необходимост, субсидиарност и прецизно управление на риска. „Принципите, ориентирани към самия процес“, включват рентабилност, концепция на политиката „отдолу-нагоре“, ясно разпределение на отговорностите и клаузи за преразглеждане и за прекратяване на действието.

6.

Съгласно Съобщението тези принципи ще бъдат приложени при оценяване на съществуващите инструменти. По мнение на Комисията възприемането на такъв принципен подход към изготвянето и оценяването на политиките ще увеличи съгласуваността и ефективността на настоящите и бъдещите инструменти по начин, който изцяло съблюдава основните права на гражданите.

7.

ЕНОЗД отбелязва, че Съобщението представлява важен документ, който прави всеобхватен преглед на съществуващите и (възможните) бъдещи инструменти за обмен на информация в областта на свободата, сигурността и правосъдието. То съдържа разискване на глави 4.2.2 (Управление на информацията) и 5.1 (Интегрирано управление на външните граници) от Стокхолмската програма (6). Съобщението ще играе важна роля в бъдещото развитие на тази област. Поради тази причина ЕНОЗД счита, че е полезно да изрази мнение относно различните елементи на Съобщението, въпреки че самият текст на Съобщението няма да бъде променен.

8.

ЕНОЗД възнамерява да представи няколко допълнителни виждания, които по негово мнение трябва да бъдат взети предвид при по-нататъшното развитие на областта на свободата, сигурността и правосъдието. В това становище се посочват редица виждания, които са били представени по-рано в становището на ЕНОЗД от 10 юли 2009 г. относно Съобщението „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите“ (7) и в редица други становища и коментари. В него също така се разискват мненията, представени по предишни поводи. В този смисъл трябва да бъде направено позоваване също така и на Доклада относно бъдещето на неприкосновеността на личния живот, приет от работната група за защита на данните по член 29 и работната група по полицейско и съдебно сътрудничество на 1 декември 2009 г. Този доклад, който представлява съвместен принос към консултацията с Европейската комисия относно правната рамка за основните права по отношение на защитата на личните данни и е подкрепен от ЕНОЗД, даде важни насоки относно бъдещето на защитата на данните, приложими също така и спрямо обмена на информация в областта на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси.

9.

ЕНОЗД приветства Съобщението като отговор на призива на Европейския съвет (8) за създаването на инструменти за управление на информацията на равнище ЕС в съответствие със Стратегията на ЕС за управление на информацията и за размисъл върху необходимостта от Европейски модел за обмен на информация.

10.

Освен това ЕНОЗД отбелязва, че Съобщението трябва също така да бъде разглеждано като отговор на споменатата по-горе Стокхолмска програма, която призовава за съгласуваност и консолидация при развиване на обмена на информация в областта на вътрешната сигурност на ЕС. По-точно глава 4.2.2. от Стокхолмската програма приканва Европейската комисия да оцени необходимостта от разработване на Европейски модел за обмен на информация въз основа на оценката на наличните инструменти, включително рамката от Прюм и т.нар. Шведско рамково решение. Оценките ще помогнат да се установи дали тези инструменти действат в съответствие с първоначалния замисъл и дали изпълняват целите на стратегията за управление на информацията.

11.

В този контекст е полезно да се изтъкне фактът, че Стокхолмската програма посочва силния режим за защита на данните като основно необходимо условие за стратегията на ЕС за управление на информацията. Този силен акцент върху защитата на данните е в пълно съответствие с Договора от Лисабон, който, както беше споменато, съдържа обща разпоредба относно защитата на данните, даваща на всяко едно лице — включително на граждани на трети държави – право на защита на данните, което е защитено от предявяване на искове пред съда, и задължава Съвета и Европейския парламент да установят всеобхватна рамка за защита на личните данни.

12.

ЕНОЗД също така одобрява изискването на стратегията за управление на информацията за това всички нови законодателни мерки, които биха улеснили съхранението и обмена на лични данни, да бъдат предлагани само ако се основават на конкретни доказателства за необходимостта от тях. ЕНОЗД е препоръчал този подход в различни становища относно законодателни предложения, свързани с областта на свободата, сигурността и правосъдието, например относно ШИС (Шенгенската информационна система) от второ поколение (9), относно достъпа на правоприлагащите органи до Евродак (10), относно преразглеждането на Регламента за Евродак и Регламента от Дъблин (11), относно Съобщението на Комисията за Стокхолмската програма (12) и относно PNR (резервационни данни на пътниците) (13).

13.

В действителност необходимостта да бъдат оценявани всички съществуващи инструменти за обмен на информация, преди да бъдат предлагани нови, е от особена важност. Това е дори по-важно, ако се счита, че настоящата рамка представлява разнородна смесица от различни инструменти и системи, някои от които са били приложени съвсем наскоро, поради което тяхната ефективност все още не може да бъде оценена, други са в процес на прилагане, а някои нови инструменти още се намират на етап на подготовка.

14.

Поради това ЕНОЗД с удовлетворение отбелязва, че Съобщението прави ясна връзка с други начинания, предприети от Комисията с цел проследяване и оценяване на тази област като продължение на Стокхолмската програма.

15.

Във връзка с това ЕНОЗД приветства по-специално начинанието за изготвяне на „карта на информацията“, започнато от Комисията през януари 2010 г. и осъществявано в тясно сътрудничество с екип по проекта за карта на информацията, който се състои от представители на държавите-членки на ЕС и ЕАСТ, Европол, Евроюст, Frontex и Европейския надзорен орган по защита на данните (14). Както е споменато в Съобщението, Комисията има за цел още през 2010 г. да представи на Съвета и на Европейския парламент резултатите от „картата на информацията“. Като следваща стъпка тя също така има за цел да представи съобщение относно Европейския модел за обмен на информация.

16.

По мнение на ЕНОЗД установяването на ясна връзка между Съобщението и начинанието „карта на информацията“ се приветства, тъй като те са взаимно свързани. Очевидно въз основа на дискусиите относно Европейския модел за обмен на информация все още е рано и в по-общ план да се прецени какъв ще бъде резултатът от тези начинания (доколкото „картата на информацията“ е била представена от Комисията единствено като „анализ на сегашното състояние“). ЕНОЗД ще продължи да следва тази посока на действие. Освен това още на този етап ЕНОЗД обръща внимание върху необходимостта да се осигури взаимодействие и да се избегнат разнопосочни заключения от всички начинания, предприети от Комисията в контекста на дискусиите относно Европейския модел за обмен на информация.

17.

Освен това ЕНОЗД желае да се позове на провеждания понастоящем преглед на рамката за защита на личните данни, и по-специално на намерението на Комисията да излезе с всеобхватна рамка за защита на данните, включително в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.

18.

Във връзка с това ЕНОЗД отбелязва, че Съобщението — в точка „Зачитане на основните права, и по-специално на правото на личен живот и защита на данните“ — се позовава на член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който предвижда правно основание за работа върху такъв цялостен режим за защита на данните. В тази връзка ЕНОЗД отбелязва също, че в Съобщението се споменава, че не са анализирани конкретни разпоредби относно обсъжданите инструменти за защита на личните данни предвид това, че въз основа на гореспоменатия член 16 понастоящем Комисията работи върху нова всеобхватна рамка за защита на личните данни в ЕС. В тази връзка ЕНОЗД изразява надежда, че ще бъде предоставен един добър преглед на съществуващите и евентуално различаващите се режими на защита на данните, както и че Комисията ще обоснове вземането на следващи решения въз основа на този преглед.

19.

И не на последно място, въпреки че ЕНОЗД приветства целите и основното съдържание на Съобщението, също така обръща внимание на факта, че този документ трябва да бъде считан единствено като първа стъпка по отношение на процедурата за оценка, и че трябва да бъде последван от по-нататъшни конкретни мерки, в резултат на които да се постигне всеобхватна, интегрирана и добре структурирана политика на ЕС за обмен и управление на информация.

20.

В текста на Съобщението Комисията се позовава на принципа на ограничаване на целта като „основно съображение при по-голямата част от инструментите, които се разглеждат в настоящото съобщение“.

21.

ЕНОЗД приветства поставения в Съобщението акцент върху принципа за ограничаване на целта, който изисква целите, поради които се събират личните данни, да бъдат ясно посочвани не по-късно от момента на събирането им, както и данните да не се обработват за цели, несъвместими с тези първоначални цели. Всяко едно отклонение от принципа за ограничаване на целта трябва да представлява изключение и трябва да бъде осъществявано съгласно строги условия и с необходимите предпазни, правни, технически и други мерки.

22.

При все това ЕНОЗД изразява съжаление, че Съобщението описва основния принцип за защита на данните като ключово съображение единствено „при по-голямата част от инструментите, които се разглеждат в настоящото съобщение“. Освен това на страница 22 в Съобщението има позоваване на ШИС, ШИС II и визовата информационна система (ВИС), като се посочва „че с изключение на тези централизирани информационни системи ограничението на целта се очертава като основен фактор при изготвянето на мерките за управление на информацията на равнище ЕС“.

23.

Този текст може да бъде разбиран като предполагащ, че посоченият принцип не е бил ключово съображение във всички случаи и за всички системи и инструменти, свързани с обмена на информация в ЕС. Във връзка с това ЕНОЗД отбелязва, че изключенията и ограниченията по отношение на този принцип са възможни и биха могли да бъдат необходими, както се признава в член 13 от Директива 95/46/ЕО и член 3, параграф 2 от Рамково решение 2008/977/ПВР (15). При все това задължително е да се гарантира, че всеки нов инструмент, свързан с обмена на информация в ЕС, се предлага и приема само ако принципът за ограничаване на целта е бил надлежно отчетен, както и ако за всички възможни изключения и ограничения по отношение на този принцип се взема решение поотделно и след като бъде извършена сериозна оценка. Тези съображения са приложими също така и относно ШИС, ШИС II и ВИС.

24.

Всяка друга практика би противоречала на член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на правото на ЕС в областта на защитата на данни (напр. Директива 95/46/EO, Регламент (ЕО) № 45/2001 или Рамково решение 2008/977/ПВР), както и на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека. Неспазването на принципа за ограничаване на целта също така би могло да доведе до т.нар. „изместване на функциите“ на тези системи (16).

25.

Съобщението (на стр. 25) се позовава на изискванията, установени в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, отнасящи се до „теста за пропорционалност“ и в него се заявява, че „във всички бъдещи предложения за политика Комисията ще прави оценка на очакваното въздействие на инициативата върху правото на защита на личния живот и на защита на личните данните на лицата и ще посочва защо подобно въздействие е необходимо и защо предложеното решение е пропорционално на легитимната цел за поддържане на вътрешната сигурност на територията на Европейския съюз, за предотвратяване на престъпления или за управление на миграцията.“

26.

ЕНОЗД приветства гореспоменатите твърдения, тъй като е настоявал и за това, че спазването на принципите „пропорционалност“ и „необходимост“ трябва да има доминиращо значение при вземането на решения относно съществуващите и новите системи, включващи събиране и обмен на лични данни. В перспектива това е от особена важност и за настоящото обсъждане на въпроса как трябва да изглеждат стратегията на ЕС за управление на информацията и Европейският модел за обмен на информация.

27.

В този контекст ЕНОЗД приветства факта, че за разлика от текста относно необходимостта, използван от Комисията при позоваване на принципа за ограничаване на целта (вж. параграфи 20—21 от настоящото становище), Комисията се ангажира да направи оценка на всички бъдещи предложения за политика, що се отнася до въздействията върху правото на личен живот и личните данните на лицата.

28.

Като се има предвид казаното, ЕНОЗД обръща внимание на факта, че всички тези изисквания относно пропорционалността и необходимостта произтичат от съществуващото право на ЕС (по-специално Хартата на основните права, която понастоящем представлява част от първичното законодателство на ЕС), и добре установената съдебна практика на Европейския съд по правата на човека. С други думи, Съобщението не внася никакви нови елементи. Вместо това, по мнение на ЕНОЗД Съобщението не трябва просто да повтаря тези изисквания, а трябва да предвижда конкретни мерки и механизми, които биха гарантирали, че както принципът „необходимост“, така и принципът „пропорционалност“ са спазени и приложени на практика във всички предложения, които имат въздействие върху правата на личността. Оценката на въздействието върху неприкосновеността на личния живот, обсъдена в параграфи 38—41, би могла да бъде добър инструмент за тази цел. Освен това тази оценка не трябва да обхваща единствено новите предложения, а също така и съществуващите системи и механизми.

29.

В допълнение, ЕНОЗД се възползва от тази възможност, за да изтъкне, че при отчитане на принципите „пропорционалност“ и „необходимост“ в стратегията на ЕС за управление на информацията, трябва да се настоява за необходимостта от точен баланс между защитата на данни, от една страна, и правоприлагането, от друга страна. Балансът не означава, че защитата на данни ще възпрепятства използването на информация, която е необходима за разкриване на престъпление. Цялата информация, която е необходима за тази цел, може да бъде използвана в съответствие с правилата за защита на данни (17).

30.

Стокхолмската програма изисква обективна и цялостна оценка на всички инструменти и системи за обмен на информация в Европейския съюз. Разбира се ЕНОЗД напълно подкрепя този подход.

31.

Съобщението обаче не изглежда напълно балансирано. Изглежда в него се дава приоритет — поне когато става въпрос за данни и статистически сведения — на онези инструменти, които са се доказали като успешни през годините и се считат за „успешни случаи“ (напр. брой успешни засичания в ШИС и Евродак). ЕНОЗД не поставя под въпрос цялостния успех на тези системи. При все това, като пример той споменава, че докладите за дейността на Съвместния надзорен орган (СНО) за ШИС (18) разкриват, че в немалък брой случаи сигналите в ШИС са били остарели, неправилно изписани или грешни, което е довело (или е можело да доведе) до отрицателни последици за съответните лица. В Съобщението липсва такава информация.

32.

ЕНОЗД ще посъветва Комисията да преразгледа подхода, предприет в Съобщението. За да се осигури справедлив баланс, ЕНОЗД предлага при бъдещата работа по управление на информацията да бъдат докладвани също така и повредите и слабостите на системата, каквито са например броят на хората, които са погрешно арестувани или обезпокоени по какъвто и да било начин вследствие на грешно засичане от системата.

33.

Например, ЕНОЗД предлага данните, съдържащи се в засичанията от ШИС/SIRENE (Supplementary Information Request at National Entry, искане за допълнителна информация при национално вписване) (Приложение 1), да бъдат допълвани чрез препратка към работата, извършвана от СНО относно надеждността и точността на сигналите.

34.

От „принципите, ориентирани към самия процес“, посочени на страници 26—27, в Съобщението има позоваване на принципа на „ясно разпределение на отговорностите“, по-специално когато става въпрос за първоначалното проектиране на структурите за управление. В тази връзка Комисията се позовава на проблемите, свързани с проекта ШИС II и бъдещите отговорности на агенцията за информационни технологии.

35.

ЕНОЗД се стреми да се възползва от тази възможност, за да изтъкне значимостта на принципа „отчетност“, който също така трябва да бъде прилаган в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и изпълнява важна роля в концепцията за нова и по-разработена политика на ЕС относно обмена на данни и управлението на информация. Понастоящем принципът се обсъжда в контекста на бъдещето на европейската рамка за защита на личните данни като допълнителен инструмент, чрез който администраторите на данни да бъдат накарани да намалят риска от неспазване на изискванията, като прилагат подходящи механизми за ефективна защита на данните. Отчетността изисква от администраторите да въведат вътрешни механизми и системи за контрол, които да гарантират спазването на изискванията и да осигуряват доказателства, каквито са одиторските доклади, с цел да бъде доказано спазването на изискванията пред външните заинтересовани лица, включително пред надзорните органи (19). В своите становища относно ВИС и ШИС II от 2005г. ЕНОЗД също така е изтъкнал необходимостта от такива мерки.

36.

Комисията обяснява понятието „защита на личния живот още при замислянето на инструментите“ на страница 25 от Съобщението (в рамките на принципите по същество, „Зачитане на основните права и по-специално на правото на личен живот и защита на данните“) като обявява, че „при създаването на нови инструменти, за които се разчита на използването на информационните технологии, Комисията ще се стреми да следва подхода, при който защитата на личния живот ще бъде заложена още при замислянето на инструментите.“

37.

ЕНОЗД приветства позоваването на това понятие (20), което е разработено към настоящия момент както за частния, така и за публичния сектор като цяло и също така трябва да играе важна роля в сферата на полицейското и съдебно сътрудничество (21).

38.

ЕНОЗД е убеден, че настоящото съобщение дава добра възможност да се размишлява повече върху това, какво трябва да се има предвид под действителна „оценка на въздействието върху неприкосновеността на личния живот и защитата на данните“ (PIA).

39.

ЕНОЗД отбелязва, че този аспект не е посочен, нито развит в изискванията относно политиката както в общите насоки, описани в настоящото съобщение, така и в Насоките на Комисията за оценка на въздействието (22).

40.

Поради това ЕНОЗД препоръчва относно бъдещите инструменти да бъде провеждана по-специфична и строга оценка на въздействието върху неприкосновеността на личния живот и защитата на данните или като отделна оценка, или като част от общата оценка на въздействието върху основните права. Трябва да бъдат разработени конкретни показатели и характеристики, за да се гарантира, че всяко предложение, което оказва въздействие върху неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, се разглежда задълбочено. ЕНОЗД също така предлага този въпрос да бъде част от текущата работа по всеобхватната рамка за защита на данните.

41.

Освен това, в този контекст би могло да бъде полезно позоваването на член 4 от Препоръката относно Съобщението за радиочестотната идентификация (RFID) (23), в която Комисията призовава държавите-членки да гарантират, че в сътрудничество със съответните заинтересовани лица от гражданското общество промишлеността разработва рамка за оценки на въздействието върху неприкосновеността на личния живот и защитата на данните. Резолюцията от Мадрид, приета през ноември 2009 г. от Международната конференция на комисарите по неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, също насърчи прилагането на PIA преди внедряването на нови информационни системи и технологии за обработка на лични данни или въвеждането на съществени изменения в съществуващите такива.

42.

ЕНОЗД отбелязва, че Съобщението не разглежда специално важния въпрос за правата на субектите на данни, които представляват съществен елемент от защитата на данни. От особена важност е да се гарантира, че гражданите се ползват с едни и същи права във всички различни системи и инструменти за обмен на информация, свързани с начина на обработване на техните лични данни. В действителност много от посочените в Съобщението системи, установяват конкретни правила относно правата на субектите на данни, но са налице много разновидности на системи и инструменти, за което липсва основание.

43.

Поради това ЕНОЗД приканва Комисията в близко бъдеще да разгледа по-внимателно въпроса за съгласуването на правата на субектите на данни в ЕС.

44.

Въпреки че Комисията споменава използването на биометрични данни (24), тя не разглежда конкретно съществуващото понастоящем нараснало използване на биометрични данни в областта на обмена на информация в ЕС, включително в инструментите за създаване на широкомащабните информационни системи и други инструменти за управление на границите. Освен това Съобщението не дава никакво конкретно указание относно това как Комисията възнамерява да се справи в бъдеще с проблема и дали тя работи върху всеобхватна политика, свързана с тази нарастваща тенденция. Този факт буди съжаление, като се има предвид, че въпросът е от много важно и чувствително естество в контекста на защитата на данните.

45.

В този контекст ЕНОЗД желае да спомене, че по много поводи, на различни форуми и в различни становища (25) той е изтъкнал възможните рискове, свързани със значителните въздействия на използването на биометрични данни върху правата на личността. По този повод той също така предложи включването на строги предпазни мерки за използване на биометрични данни в конкретни инструменти и системи. ЕНОЗД също така обръща внимание на проблема, свързан с вътрешно-присъщите неточности при събирането и сравняването на биометрични данни.

46.

Поради тези причини ЕНОЗД се възползва от тази възможност, за да поиска от Комисията да разработи ясна и строга политика относно използването на биометрични данни в областта на свободата, сигурността и правосъдието въз основа на сериозна оценка и оценка за всеки отделен случай на необходимостта от използване на биометрични данни при пълно спазване на основните принципи на защита на данните, каквито са пропорционалността, необходимостта и ограничаването на целта.

47.

По повод на по-ранни случаи (26) ЕНОЗД изрази редица опасения относно понятието „оперативна съвместимост“. Една от последиците от оперативната съвместимост на системите е, че тя би могла да бъде стимул за предлагане на нови цели за широкомащабни информационни системи и/или за използването на биометрични данни като основен способ в тази област. За различните видове оперативна съвместимост са необходими конкретни предпазни мерки и условия. В тази връзка ЕНОЗД също така изтъкна, че оперативната съвместимост на системите трябва да бъде осъществявана при надлежно отчитане на принципите на защита на данните, и по-специално принципа на ограничаване на целта.

48.

В този контекст ЕНОЗД отбелязва, че в Съобщението не се споменава конкретно въпросът за оперативната съвместимост на системите. Поради това ЕНОЗД призовава Комисията да разработи политика относно особено важния аспект на обмена на информация в ЕС, който трябва да бъде част от оценката.

49.

В Съобщението се съдържа глава относно законодателните предложения, които предстои да бъдат представени от Комисията. Наред с другото в документа се споменава предложение относно Програма за регистрирани пътници (RTP) и предложение за Система за влизане/излизане (EES). ЕНОЗД би желал да направи няколко забележки и по двете гореспоменати предложения, по които — както е предложено в Съобщението — Комисията вече е взела решение.

50.

Съгласно изтъкнатото в точка 3 от становището, Съобщението има за цел да представи „пълен преглед на мерките на равнище ЕС, (...), с които се уреждат събирането, съхранението или трансграничният обмен на лична информация за целите на правоприлагането и управлението на миграцията“.

51.

В тази връзка ЕНОЗД си задава въпроса каква ще бъде крайната цел на Програмата за регистрирани пътници и как това предложение, което понастоящем се разглежда от Комисията, ще бъде обхванато от целите за правоприлагането и управлението на миграцията. На 20 страница от Съобщението се посочва, че „тази програма ще даде възможност на някои групи лица от трети държави, които често пътуват, да влизат в ЕС (…) през автоматични врати при опростени проверки на границите“. Следователно целта на инструментите представлява улесняване пътуването на лица, които често пътуват. Поради това тези инструменти няма да имат никаква (пряка или ясна) връзка с целите за правоприлагането и управлението на миграцията.

52.

При споменаване на Системата за влизане във/излизане от ЕС в Съобщението (страница 20) се посочва проблемът с „лицата, които са надхвърлили разрешения срок за престой“, и се обявява, че тази категория хора „съставляват най-голямата група от незаконни мигранти в ЕС“. Последният аргумент се представя като причина, поради която Комисията е решила да предложи въвеждането на система за влизане/излизане за гражданите на трети държави, които влизат в ЕС за краткосрочен престой до три месеца.

53.

В допълнение в Съобщението се споменава, че „системата ще регистрира датата и мястото на влизане, както и продължителността на разрешения престой, и ще изпраща автоматични сигнали до компетентните органи за лица, които са надхвърлили разрешения срок за престой. Въз основа на проверка на биометричните данни Комисията ще разработи същата биометрична съпоставителна система и оперативни съоръжения като тези, които се използват от ШИС II и ВИС.“

54.

ЕНОЗД счита, че е от особена важност да се посочи целевата група лица, които са надхвърлили разрешения срок за престой, с позоваване на съществуващото правно определение или представяне на достоверни показатели или статистически данни в подкрепа на това. Това дори е по-важно, като се има предвид, че всички изчисления, във връзка с броя на „лицата, които са надхвърлили разрешения срок за престой“, в рамките на ЕС, се основават единствено на теоретични пресмятания. Също така трябва да бъде разяснено какви мерки ще бъдат предприети спрямо „лицата, които са надхвърлили разрешения срок за престой“, след като веднъж са били идентифицирани от системата, като се има предвид, че в ЕС липсва ясна и изчерпателна политика относно хората, които „надхвърлят разрешения срок за престой“ на територията на ЕС.

55.

Освен това от текста на Съобщението се разбира, че решението за въвеждане на системата вече е било взето от Комисията, докато в същото време в Съобщението се споменава, че Комисията понастоящем провежда оценка на въздействието. ЕНОЗД изтъква, че решения за въвеждане на такава сложна система, нарушаваща неприкосновеността на личния живот, трябва да бъдат взимани единствено въз основа на специфична оценка на въздействието, предоставяща конкретни доказателства и информация относно това защо такава система е необходима и защо не могат да бъдат предвидени алтернативни решения, основани на съществуващите системи.

56.

На последно място Комисията изглежда свързва тази бъдеща система с биометричната съпоставителна система и оперативните съоръжения, използвани от ШИС II и ВИС. При все това споменатото свързване се извършва без позоваване на факта, че все още нито ШИС II, нито ВИС е започнала да функционира, и че точните дати на тяхното влизане в експлоатация не са известни на този етап. С други думи, системата за влизане/излизане ще зависи в голяма степен от биометричните и оперативните системи, които все още не функционират, вследствие на което е възможно да не е могла да бъде извършена адекватна оценка на техните експлоатационни характеристики и функционални възможности.

57.

В контекста на инициативите, които предстои да бъдат проучени от Комисията — тези, по отношение на които Комисията не е взела окончателно решение — в Съобщението, основано на исканията, направени в Стокхолмската програма, се споменават 3 инициативи: система на ЕС за проследяване на финансирането на тероризма (равностойна на ППФТ на САЩ), Електронна система за разрешение за пътуване (ESTA) и Европейска система за индексиране на полицейските регистри (EPRIS).

58.

ЕНОЗД ще следи отблизо всички обстоятелства, свързани с тези инициативи, и ще направи коментари и предложения, когато това е уместно.

59.

ЕНОЗД подкрепя напълно Съобщението, което представя пълен преглед както на въведените, така и на планираните за бъдещи периоди системи за обмен на информация в ЕС. В различни становища и коментари ЕНОЗД дава препоръки относно необходимостта от оценка на всички съществуващи инструменти за обмен на информация преди предлагането на нови.

60.

ЕНОЗД също така приветства споменатата в Съобщението текуща работа по всеобхватната рамка за защита на данните въз основа на член 16 от ДФЕС, която трябва да бъде взета предвид също и в контекста на работата по прегледа на управлението на информация в ЕС.

61.

ЕНОЗД счита Съобщението за първа стъпка в процеса на оценяване. Последващо действие по отношение на Съобщението трябва да бъде една действителна оценка, резултатът от която трябва да бъде всеобхватна, интегрирана и добре структурирана политика на ЕС за обмен и управление на информация. В тази връзка ЕНОЗД изразява задоволството си от това, че вижда връзката, направена с други начинания, предприети от Комисията като реакция на Стокхолмската програма, по-специално начинанието за изготвяне на „карта на информацията“, провеждано от Комисията в тясно сътрудничество с екип по проекта за карта на информацията.

62.

ЕНОЗД предлага в бъдещата работа по управление на информацията да бъдат докладвани и взимани предвид също така слабостите и недостатъците на системите, каквито са, например броят на хората, които са погрешно арестувани или обезпокоени по какъвто и да било начин вследствие от грешно засичане в системата.

63.

Принципът на ограничаване на целта трябва да бъде считан за основно съображение при всички инструменти за обмен на информация в ЕС, а новите инструменти могат да бъдат предлагани само ако принципът на ограничаване на целта е бил надлежно отчетен и спазен по време на изготвянето на тези инструменти. Това продължава да бъде така по време на тяхното прилагане.

64.

ЕНОЗД също така насърчава Комисията да гарантира чрез разработване на конкретни мерки и механизми, че принципите „необходимост“ и „пропорционалност“ са спазени и действително приложени във всички предложения, които имат въздействие върху правата на личността. Съществува също така и необходимост от оценка на вече съществуващите системи в тази област.

65.

Освен това ЕНОЗД е убеден, че настоящото Съобщение дава отлична възможност да бъде започната дискусия и да се определи по-точно какво се има предвид под „оценка на въздействието върху неприкосновеността на личния живот и защитата на данните“.

66.

Той също така приканва Комисията да разработи по-съгласувана и последователна политика относно предварителните условия за използване на биометрични данни, политика относно експлоатационните качества на системите и по-голямо съгласуване на равнище ЕС по отношение правата на субектите на данни.

67.

ЕНОЗД също така приветства позоваването на понятието „защита на личния живот още при замислянето на инструментите“, което понастоящем се разработва както за частния, така и за публичния сектор като цяло и поради това играе също важна роля в областта на полицейското и съдебното сътрудничество

68.

И не на последно място, ЕНОЗД насочва вниманието към забележките и опасенията си относно главата, озаглавена „Законодателни предложения, които ще бъдат представени от Комисията“, по отношение на системата за влизане/излизане и програмата за регистрирани пътници.

29.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 355/24

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32010M5952. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

29.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 355/24

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32010M6040. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

29.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 355/25

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32010M6072. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

29.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 355/26

29.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 355/27

Občina Benedikt

Čolnikov trg 5

SI-2234 Benedikt

SLOVENIJA

1.

Помощ за инвестиции в земеделски стопанства за първично производство:

2.

Помощ за инвестиции за съхраняване на традиционния ландшафт и сгради:

3.

Помощ за препарцелиране на земи:

4.

Помощ за насърчаване на производството на качествени селскостопански продукти:

5.

Помощ за предоставяне на техническа помощ в селскостопанския сектор:

Občina Piran

Tartinijev trg 2

SI-6330 Piran

SLOVENIJA

Regione del Veneto

Palazzo Balbi

Dorsoduro 3901

30123 Venezia VE

ITALIA

Тел. +39 412795030

Факс +39 412795085

Електронна поща: dir.formazione@regione.veneto.it

Provincie Utrecht

Postbus 80300

3508 TH Utrecht

NEDERLAND

1.

До 100 % възстановяване на разходите за отстраняване и унищожаване на умрели животни, когато е задължително да се правят изследвания за ТСЕ (трансмисивни спонгиформни енцефалопатии) на тези животни.

2.

До 100 % възстановяване на разходите за отстраняване и до 75 % от разходите за унищожаване на умрели животни:

3.

До 61 % възстановяване на разходите за отстраняване и до 59 % възстановяване на разходите за унищожаване на умрели животни:

Lietuvos Respublikos žemės ūkio ministerija

Gedimino pr. 19

LT-01103 Vilnius

LIETUVA/LITHUANIA

Department of Agriculture, Fisheries and Food

Agriculture House

Kildare Street

Dublin 2

IRELAND

29.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 355/34

1.

Malta Freeport

2.

Mġarr Yacht Marina

3.

Msida Yacht Marina

4.

Valletta Seaport

1.

Malta International Airport, Luqa

29.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 355/35

1.

Открива се тръжна процедура за намаляване на митото за внос на сорго с код по КН 1007 00 90 от трети държави.

2.

Тръжната процедура се провежда съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1262/2010 на Комисията (1).

1.

Срокът за подаване на оферти за първата частична тръжна процедура изтича на 13 януари 2011 г. в 10 часа брюкселско време.

Срокът за подаване на оферти за следващите частични тръжни процедури изтича на следните дати в 10 часа брюкселско време:

2.

Това обявление се публикува само за откриване на настоящата тръжна процедура. Без да се засяга неговото изменение или замяна, това обявление е валидно за всички частични тръжни процедури, провеждани в периода на валидност на споменатата тръжна процедура.

1.

Подадените в писмен вид оферти следва да бъдат получени най-късно на датите и до часовете, посочени в дял II, като подаването става чрез представяне на офертата срещу обратна разписка или по електронна поща на един от следните адреси:

Адрес за подаване на офертите:

Офертите, които не са подадени по електронна поща, следва да бъдат изпратени на съответния адрес в двоен запечатан плик. Върху вътрешния плик, който също трябва да е запечатан, следва да бъде отбелязано „Оферта във връзка с тръжна процедура за намаляване на митото за внос на сорго — Регламент (ЕС) № 1262/2010“.

До момента, в който съответната държава-членка съобщи резултата на лицето, заинтересовано от възлагането на поръчката, подадените оферти остават непроменени.

2.

Офертата, както и доказателството и декларацията, посочени в член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1296/2008 на Комисията (2), се съставят на официалния език или на един от официалните езици на държавата-членка, чийто компетентен орган е получател на офертата.

а)

правото на издаване в държавата-членка, където е била подадена офертата, на лицензия за внос, в която се посочва намалението на митото за внос, посочено в офертата, за предложеното количество;

б)

задължението да се изиска в държавата-членка, посочена в буква a), лицензия за внос за това количество.

29.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 355/37

1.

Открива се тръжна процедура за намаляване на митото за внос на царевица с код по КН 1005 90 00 от трети държави.

2.

Тръжната процедура се провежда съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1262/2010 на Комисията (1).

1.

Срокът за подаване на оферти за първата частична тръжна процедура изтича на 13 януари 2011 г. в 10 часа брюкселско време.

Срокът за подаване на оферти за следващите частични тръжни процедури изтича на следните дати в 10 часа брюкселско време:

2.

Това обявление се публикува само за откриване на настоящата тръжна процедура. Без да се засяга неговото изменение или замяна, това обявление е валидно за всички частични тръжни процедури, провеждани в периода на валидност на споменатата тръжна процедура.

1.

Подадените в писмен вид оферти следва да бъдат получени най-късно на датите и до часовете, посочени в дял II, като подаването става чрез представяне на офертата срещу обратна разписка или по електронна поща на един от следните адреси:

Адрес за подаване на офертите:

Офертите, които не са подадени по електронна поща, следва да бъдат изпратени на съответния адрес в двоен запечатан плик. Върху вътрешния плик, който също трябва да е запечатан, следва да бъде отбелязано „Оферта във връзка с тръжна процедура за намаляване на митото за внос на царевица — Регламент (ЕС) № 1262/2010“.

До момента, в който съответната държава-членка съобщи резултата на лицето, заинтересовано от възлагането на поръчката, подадените оферти остават непроменени.

2.

Офертата, както и доказателството и декларацията, посочени в член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1296/2008 на Комисията (2), се съставят на официалния език или на един от официалните езици на държавата-членка, чийто компетентен орган е получател на офертата.

а)

правото на издаване в държавата-членка, където е била подадена офертата, на лицензия за внос, в която се посочва намалението на митото за внос, посочено в офертата, за предложеното количество;

б)

задължението да се изиска в държавата-членка, посочена в буква a), лицензия за внос за това количество.

29.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 355/39

1.

Открива се тръжна процедура за намаляване на митото за внос на царевица с код по КН 1005 90 00 от трети държави.

2.

Тръжната процедура се провежда съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1262/2010 на Комисията (1).

1.

Срокът за подаване на оферти за първата частична тръжна процедура изтича на 13 януари 2011 г. в 10 часа брюкселско време.

Срокът за подаване на оферти за следващите частични тръжни процедури изтича на следните дати в 10 часа брюкселско време:

2.

Това обявление се публикува само за откриване на настоящата тръжна процедура. Без да се засяга неговото изменение или замяна, това обявление е валидно за всички частични тръжни процедури, провеждани в периода на валидност на споменатата тръжна процедура.

1.

Подадените в писмен вид оферти следва да бъдат получени най-късно на датите и до часовете, посочени в дял II, като подаването става чрез представяне на офертата срещу обратна разписка или по електронна поща на един от следните адреси:

Адрес за подаване на офертите:

Офертите, които не са подадени по електронна поща, следва да бъдат изпратени на съответния адрес в двоен запечатан плик. Върху вътрешния плик, който също трябва да е запечатан, следва да бъде отбелязано „Оферта във връзка с тръжна процедура за намаляване на митото за внос на царевица — Регламент (ЕС) № 1262/2010“.

До момента, в който съответната държава-членка съобщи резултата на лицето, заинтересовано от възлагането на поръчката, подадените оферти остават непроменени.

2.

Офертата, както и доказателството и декларацията, посочени в член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1296/2008 на Комисията (2), се съставят на официалния език или на един от официалните езици на държавата-членка, чийто компетентен орган е получател на офертата.

а)

правото на издаване в държавата-членка, където е била подадена офертата, на лицензия за внос, в която се посочва намалението на митото за внос, посочено в офертата, за предложеното количество;

б)

задължението да се изиска в държавата-членка, посочена в буква a), лицензия за внос за това количество.

29.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 355/41

1.

На 17 декември 2010 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1) чрез която предприятие Veolia Eau — Compagnie Génerale des Eaux SCA („Veolia Eau“, Франция), собственост на група Veolia Environnement и на предприятие Electricité de France International SA („EDFI“, Франция), собственост на група Electricité de France („EDF“), придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията съвместен контрол над Société d'Energie et d'Eau du Gabon („SEEG“, Габон) посредством покупка на дялове/акции от SEEG's holding company, Veolia Water India Africa SA („VWIA“, Франция), понастоящем под контрола единствено на Veolia Eau.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окон- чателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламента на ЕО за сливанията (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.6105 — Veolia/EDF/Société d'Energie et d'Eau du Gabon, на следния адрес: