СТО: споразумение по търговията със стоки

РЕЗЮМЕ НА:

Решение 94/800/ЕО на Съвета относно сключването от името на ЕС на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) — аспекти, свързани с търговията със стоки

Уругвайски кръг на многостранните търговски преговори (1986—1994 г.) — Споразумение за създаване на Световната търговска организация (СТО)

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕШЕНИЕТО И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО?

С решението се одобрява от името на Европейската общност (сега Европейски съюз (ЕС) споразумението, с което бе създадена Световната търговска организация (СТО).

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Многостранното споразумение по търговията със стоки включва Общото споразумение от 1994 г. относно тарифите и търговията (ГАТТ) и 13 секторни споразумения. Те обхващат 4 области:

• достъп до пазара;
• правила относно нетарифните мерки;
• митническа и търговска администрация;
• мерки за защита на търговията.

ДОСТЪП ДО ПАЗАРА

Общо споразумение относно тарифите и търговията (ГАТТ) (1994 г.)

• Основният текст съдържа общите правила относно търговията със стоки. Специфичните правила са определени в секторните споразумения, установени със Заключителния акт. ГАТТ (1994 г.) включваше ГАТТ (1947 г.) и всички правни инструменти, приети преди Споразумението за създаване на СТО.
• С Общото споразумение се определят редица основни принципи въз основа на ГАТТ (1947 г.), чиято цел по-специално е да се гарантира лоялна конкуренция, като например:
  • общият принцип на третиране на най-облагодетелствана нация: съгласно този принцип всеки член на СТО третира продуктите на друга държава членка не по-малко благоприятно от сходни продукти на която и да е друга държава членка (концепция за недопускане на дискриминация);
  • принципът на национално третиране по отношение на данъчното облагане и вътрешната нормативна уредба: съгласно този принцип всеки член на СТО третира, по отношение на данъчното облагане и вътрешната нормативна уредба, продуктите на друга държава членка не по-малко благоприятно от своите собствени национални продукти.
• Със споразумението се предвижда също така:
  • задължение за намаляване на максималното ниво на митата;
  • премахване на количествените ограничения върху вноса и износа;
  • изискване за уведомяване за държавните търговски предприятия;
  • антидъмпингови мерки*;
  • антисубсидийни мерки*;
  • защитни мерки*;
  • консултации и процедура за уреждане на спорове;
  • редица критерии относно зоните за свободна търговия и митническите съюзи; и
  • изисквания за членовете на тези зони и съюзи.
• С правилата, добавени през 1965 г., се определят специални изисквания и привилегии за развиващите се държави.

Протокол от Маракеш

С Протокола от Маракеш към ГАТТ (1994 г.) списъците на отстъпките и задълженията за стоките, договорени по време на Уругвайския кръг, се включват в ГАТТ (1994 г.) и се установяват тяхната автентичност и условията за изпълнението им.

Промишлени стоки

• По отношение на промишлените стоки целта на Уругвайския кръг беше да се намалят тарифните ограничения с най-малко една трета в срок от 5 години и да се увеличи броят на митата, по които е поет ангажимент (за които правителствата се договарят да не увеличават размера на митото).
• В резултат на тези ангажименти митата, налагани от развитите държави на промишлените стоки, внасяни от всички региони на свети, спаднаха средно с 40 % — от 6,3 % на 3,8 %.
• По отношение на ЕС почти 40 % от неговите промишлени стоки трябваше да бъдат освободени от мито. Всъщност митата, налагани от ЕС върху промишлените стоки, са сред най-ниските в света.

Селскостопански продукти

• Споразумението за селското стопанство беше насочено към реформиране на търговията със селскостопански продукти и установяване на справедлива и ориентирана към пазара система.
• По този начин достъпът до селскостопанските пазари вече се регулира от режим, основан единствено на мита. Членовете на СТО бяха длъжни също така да намалят експортните субсидии и обема на износа на определени стоки, който се субсидира. Бяха намалени също така мерките за подпомагане за земеделските стопани (подкрепа на цените).
• Споразумението беше съобразено с равнището на икономическо развитие на членовете на СТО. Развиващите се държави не трябваше да намаляват своите субсидии или тарифи колкото развитите държави и разполагаха с повече време за изпълнение на своите задължения. Най-слабо развитите държави бяха освободени от задължението за намаляване.

Текстилни продукти и облекло

• Със Споразумението за текстилното производство (MFA) от 1973 г., което обхваща естествените и синтетичните влакна и свързани продукти, беше регламентирано, че търговията с текстилни продукти остава извън общата система на ГАТТ. Всъщност със споразумението беше въведено изключение за текстилните продукти, с което се дава право на членовете на СТО да сключват помежду си двустранни споразумения, ограничаващи техния общ износ на текстилни продукти. Такива споразумения биха били забранени съгласно общите правила на ГАТТ.
• Преговорите от Уругвайския кръг имаха за цел да гарантират плавното интегриране на сектора на текстилните продукти и облеклото в ГАТТ (1994 г.). Поради това със Споразумението за текстила и облеклото (АТС) беше предвидено постепенното преустановяване на действието на Споразумението за текстилното производство до 1 януари 2005 г. Това означаваше, че двустранните ограничения трябваше постепенно да бъдат премахнати.
• За държави, чиито местни предприятия биха изпитвали затруднения при приспособяването към изискванията, могат да се приложат защитни мерки. Тези мерки не трябва да продължават повече от 3 години и ще бъдат строго наблюдавани от Органа за мониторинг на текстила.

Свързани с търговията инвестиционни мерки (СТИМ)

• Със Споразумението за свързаните с търговията инвестиционни мерки (СТИМ) се признава, че определени инвестиционни мерки може да доведат до ограничаване или нарушаване на търговията. Членовете на СТО приемат да не прилагат СТИМ, които не отговарят на принципа на национално третиране, установен с ГАТТ, или на отстраняване на ограниченията върху количествата. Приложението към споразумението съдържа примери за СТИМ, които не отговарят на тези правила — например изискване за закупуване на определено количество продукти с национален произход.
• Всички СТИМ трябваше да се докладват и премахнат в срок от 2 години за развитите държави, в срок от 5 години за развиващите се държави и в срок от 7 години за най-слабо развитите държави. Мониторингът на тези задължения се осъществява от Комитет по свързани с търговията инвестиционни мерки. Членовете решиха също така да определят на по-късен етап дали споразумението следва да се допълни с правила относно инвестиционната политика и политиката за конкуренцията.

ПРАВИЛА ОТНОСНО НЕТАРИФНИТЕ МЕРКИ

Технически пречки пред търговията

• Споразумението за техническите пречки пред търговията (ТПТ) има за цел да гарантира, че техническите правила, стандартите и процедурите за оценяване на съответствието не създават ненужни пречки пред международната търговия. Със споразумението се потвърждава, че държавите могат да приемат такива мерки при основателна причина, като например за защита на човешкото здраве или безопасност или за опазване на околната среда. Техническите правила и стандарти обаче не трябва да правят разграничение между национални продукти и сходни вносни продукти. Споразумението насърчава използването на международни стандарти и хармонизацията на взаимното признаване на технически правила, стандарти и процедури за оценяване на съответствието.
• Споразумението предвижда също така създаването на национални информационни центрове, които да улесняват достъпа до информация относно техническите правила.

Санитарни и фитосанитарни мерки

• Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки се прилага за всички санитарни и фитосанитарни мерки, които могат пряко или косвено да засегнат международната търговия. Санитарните и фитосанитарните мерки защитават хората, животните или растенията от рискове, свързани с добавки, замърсители, токсини или болести в храните, или защитават дадена държава в случай на навлизане, установяване или разпространение на вредители.
• Със споразумението се признава, че членовете могат да предприемат санитарни и фитосанитарни мерки въз основа на научни принципи, но тези мерки не трябва да допускат дискриминация срещу други държави или да се използват за протекционистични цели. Членовете се насърчават да изготвят своите мерки въз основа на международни стандарти, насоки или препоръки, когато е възможно.
• Ако членовете изберат да не следват международни стандарти, те трябва да представят научни доказателства, че това е необходимо. Прилагането на стандарти може да се оспорва и има установена процедура за уреждане на спорове.

МИТНИЧЕСКА И ТЪРГОВСКА АДМИНИСТРАЦИЯ

Митническо остойностяване

• Когато митата се основават на стойността на стоките, е важно да се установи ясна процедура за определяне на стойността на внасяните стоки. Ако това обаче се извърши несправедливо, митническото остойностяване може да има ефекта на нетарифна защитна мярка и да бъде по-ограничаващо от самото мито.
• Със Споразумението за митническото остойностяване се признава, че митническата стойност следва да се основава на реалната цена на стоките. В много специфични случаи, когато цената не може да се използва за определяне на митническата стойност, споразумението предвижда други методи на митническо остойностяване, които трябва да се прилагат по определен ред на важност.

Предекспедиционна проверка

• С цел предотвратяване на измами и компенсиране на пропуски в своите администрации редица развиващи се държави използват услугите на частни дружества, за да проверяват качеството, количеството, цената и/или митническата класификация на внасяните стоки, преди те да бъдат изнесени от държавите доставчици.
• Със Споразумението за предекспедиционна проверка се определят изискванията за държавите потребители, основно по отношение на недискриминацията, прозрачността, защитата на поверителна търговска информация и проверката на цените.

Правила за произход

• Правилата за произход са необходими критерии за установяване на държавата на произход на даден продукт, но те не трябва да създават ненужни пречки пред международната търговия. Със Споразумението за правилата за произход се установяват режимите за прилагането на тези правила. То обхваща правилата, използвани при инструментите на непреференциалната търговска политика. Основната цел на това споразумение е да се хармонизират непреференциалните правила за произход, за да се гарантира, че всички членове на СТО прилагат едни и същи критерии, независимо от целта на прилагането им.
• До извършването на хармонизацията членовете на СТО трябва да гарантират, че условията за установяване на произхода са ясно определени и че правилата за произход не водят до ограничаване, нарушаване или смущения на международната търговия.

Процедури по лицензиране на вноса

• Лицензиите за внос са административни процедури, при които трябва да се подаде заявление или друга документация до съответния административен орган, преди да се внесат стоки в дадена държава.
• Основните цели на Споразумението за процедурите по лицензиране на вноса са да се опростят тези процедури и да се гарантира, че те са прозрачни и предвидими, така че те да могат да се прилагат и управляват справедливо и безпристрастно.

Улесняване на търговията

Споразумението за улесняване на търговията има за цел да улесни движението, освобождаването и митническото оформяне на стоки, включително стоки под режим на транзит, чрез ефективно сътрудничество между митническите и други съответни органи за улесняване на търговията.

МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА ТЪРГОВИЯТА

Антидъмпингови мерки

• Със Споразумението за прилагане на антидъмпингови мерки се определят правила за прилагане на антидъмпинговите мерки, предвидени в член VI от ГАТТ (1994 г.)
• Със споразумението се въвеждат конкретни и ясни правила за определяне на дъмпинга и процедурите, които да се следват при извършването на разследвания.

Субсидии и изравнителни мерки

• С новото Споразумение за субсидиите и изравнителните мерки се дава определение за „субсидии“ и се посочва, че само тези конкретни субсидии са обхванати от неговите правила. С него се установяват критериите за определяне дали дадена субсидия е специфична за дадено предприятие или сектор, или група от предприятия или сектори. В споразумението субсидиите са разделени на следните 3 категории:
  • строго забранени;
  • субсидии, които могат да се оспорват съгласно правилата на СТО;
  • субсидии, които са разрешени.
• Споразумението предвижда различни средства за защита според категорията на субсидиите.
• Споразумението съдържа също така правила относно използването на изравнителни мерки, т.е. мита, наложени от държава вносител за компенсиране на ефекта на дадена субсидия.

Защитни мерки

• Със Споразумението за защитните мерки се определят правила за прилагане на защитните мерки, предвидени в член XIX от ГАТТ (1994 г.).
• Със споразумението се забраняват мерки на „сиви зони“, като доброволни ограничения на износа или други договорености за разпределение на пазари. Споразумението предвижда също така клауза за погасяване за всички съществуващи защитни мерки. Освен това то съдържа подробности относно процедурите и правилата, които трябва да се следват при прилагане на защитните мерки.

ПЛУРИЛАТЕРАЛНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

• Приложение 4 към Споразумението от Маракеш включва 4 плурилатерални споразумения (т.е. споразумения, които се прилагат само за членове на СТО, които изрично са ги приели):
  • споразумение относно говеждото месо (което е в сила само до декември 1997 г.);
  • споразумение относно млечните продукти (което е в сила само до декември 1997 г.);
  • споразумение относно търговията с граждански въздухоплавателни средства;
  • споразумение относно обществените поръчки. Споразумението за държавните поръчки има за цел да отвори достъпа до държавни поръчки за чуждестранни дружества.
• Споразумението обхваща 5 области на дейност: пристанища, летища, водоснабдяване, електроенергия и градски транспорт. То се основава на принципа на реципрочност: държавите трябва да отворят достъпа до държавните поръчки само в посочените сектори за страните, подписали споразумението, участващи в същия сектор.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГАТ РЕШЕНИЕТО И СПОРАЗУМЕНИЕТО?

• Решението се прилага от 22 декември 1994 г.
• Споразумението се прилага от 1 януари 1995 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.: ЕС и СТО (Европейска комисия).

* ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Решение 94/800/EО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 23.12.1994 г., стр. 1—2)

Уругвайски кръг на многостранните търговски преговори (1986—1994 г.) — Споразумение за създаване на Световната търговска организация (ОВ L 336, 23.12.1994 г., стр. 3—10)

последно актуализация 18.04.2017