Данък върху финансовите сделки

В контекста на икономическата и финансова криза все по-широка подкрепа получава мнението, че финансовият сектор следва да даде по-справедлив принос, като се има предвид недостатъчното облагане на този сектор до момента, предвид освобождаването от ДДС на повечето финансови услуги. Настоящото предложение за директива цели въвеждането на общ данък, засягащ финансовите сделки, чиито основни цели са осигуряването на равностойно участие на финансовите институции в покриването на разходите от кризата и избягването на фрагментацията на вътрешния пазар на финансови сделки.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Предложение за директива на Съвета от 28 септември 2011 г. относно обща система на данък върху финансовите сделки и за изменение на Директива 2008/7/ЕО [COM(2011) 594 окончателен — непубликуван в Официален вестник].

ОБОБЩЕНИЕ

Настоящото предложение цели установяването на обща система на данък върху финансовите сделки * (ДФС).

То се отнася за всички финансови сделки, а именно покупката и продажбата на финансови инструменти, като акции, облигации, инструменти на паричните пазари, дяловете на предприятията за колективно инвестиране, структурирани продукти и деривати, както и сключване или изменение на договори за деривати, при условие че поне една от страните по сделката е установена в държава членка и че страна по сделката е финансова институция (като например инвестиционни посредници, организирани пазари, кредитните институции, застрахователни или презастрахователни предприятия, предприятия за колективни инвестиции и техните управители, пенсионни фондове и техните управители, някои други предприятия, голяма част от дейността на които включва сделки), установена на територията на държава членка, която действа за своя сметка или за сметка на друго лице или действа от името на страна по сделката.

По принцип една финансова институция се счита за установена на територията на държава членка, ако е получила разрешение да действа като такава, но следва да се отбележи, че при определени условия финансова институция, която не е установена в държава членка — например когато тя е страна по финансова сделка и другата страна по сделката е установена на територията на държава членка — се счита също за установена на територията на държава членка (последната спомената в случая).

Следните субекти са изключени от обхвата на директивата:

• Европейският инструмент за финансова стабилност;
• всяка международна финансова институция, установена от две или повече държави членки, чиято цел е да мобилизира средства и да отпуска финансова помощ в полза на своите членове, които изпитват или са заплашени от сериозни проблеми, свързани с финансирането;
• централните контрагенти, а именно юридическите лица, които посредничат между контрагентите във финансова сделка;
• националните централни депозитари на ценни книжа или международните централни депозитари на ценни книжа.

Следните сделки са изключени от обхвата на директивата:

• сделките на първичния пазар по отношение на емитирането на акции или облигации;
• при определени условия, сделки с Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка, органи, сформирани от Европейския съюз или от Европейската общност за атомна енергия, и други международни организации или органи;
• сделки с централните банки на държави членки.

Изискуемост, облагаема сума и ставки на ДФС

ДФС става изискуем в момента на възникване на финансовата сделка. Последващото анулиране или коригиране на дадена финансова сделка не оказва въздействие върху изискуемостта, освен в случай на грешка.

За сделки, различни от свързаните със споразумения за деривати, облагаемата сума на ДФС по принцип включва всичко, което представлява платено или дължимо възнаграждение за прехвърляне от контрагент или трета страна.

За сделки, свързани със споразумения за деривати, облагаемата сума на ДФС е равна на условната сума (а именно основната номинална сума, която се използва за изчисляване на плащанията, извършвани по дадено споразумение за деривати) на споразумението за деривати към момента на финансовата сделка.

По целесъобразност, приложимият обменен курс е последният записан курс продава в момента, в който ДФС става изискуем, на най-представителния валутен пазар на въпросната държава членка или обменният курс, определен чрез позоваване на този пазар.

Ставките на ДФС, които държавите членки следва да приложат, не могат да бъдат по-ниски от (минималната ставка):

• 0,1 % за всички финансови сделки, различни от свързаните със споразумения за деривати;
• 0,01 % за всички финансови сделки, свързани със споразумения за деривати.

Плащане на ДФС, свързани задължения и предотвратяване на отклоняването от данъчно облагане и данъчните злоупотреби

ДФС е платим от всяка финансова институция (считана за установена на територията на държава членка), която отговаря на някое от следните условия:

• тя е страна по сделката, която действа или за своя сметка, или за сметка на друго лице;
• тя действа от името на страна по сделката;
• сделката е осъществена за нейна сметка.

Следва да се отбележи, че следователно всяка финансова институция, която е страна по сделка или която участва в сделка, е платец на данъка. Следователно, една финансова сделка може да доведе до плащане на данък от двете страни по сделката, според ставката, приложима в държавата членка по регистрация на въпросната финансова институция.

Въпреки това когато финансовата институция действа от името или за сметка на друга финансова институция, само въпросната друга финансова институция е отговорна за плащането на ДФС.

Освен това всяка страна по сделка става солидарно отговорна за плащането на данъка, дължим от финансовата институция по отношение на тази сделка.

Сроковете за плащане на ДФС на данъчните органи на държавите членки са следните:

• в момента, в който данъкът стане изискуем — в случай че сделката се извършва по електронен път;
• в рамките на три работни дни от момента, в който данъкът стане изискуем — във всички други случаи.

Държавите членки следва да установят други задължения, насочени към гарантиране на плащането и потвърждаване на плащането на данъка.

Държавите членки не могат да въвеждат, нито да поддържат други данъци върху финансовите сделки, различни от ДФС или данъка върху добавената стойност (ДДС), предвиден в Директивата за ДДС.

Контекст

На 7 октомври 2010 г. Европейската комисия разгледа значението на въвеждането на данък върху финансовите сделки (ДФС) в своето Съобщение относно данъчното облагане на финансовия сектор. Настоящото предложение за директива конкретизира въвеждането на данъка и по този начин представлява първата стъпка към възможното въвеждане на по-глобална система за данъчно облагане.

See also

• Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ — данъчното облагане на финансовия сектор (DE) (EN) (FR)

Последна актуализация: 23.11.2011