Обезщетение на жертвите на престъпления в други държави от ЕС
РЕЗЮМЕ НА:
Директива 2004/80/ЕО — относно обезщетението на жертвите на престъпления
КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВАТА?
-
С нея се създава система за сътрудничество с цел да се помогне на жертвите не престъпления да получат обезщетение, независимо от това къде в Европейския съюз (ЕС) е извършено престъплението.
-
Системата действа въз основа на националните режими за обезщетяване на страните от ЕС за жертвите на тежки умишлени престъпления, извършени на тяхна собствена територия.
ОСНОВНИ АСПЕКТИ
Директивата съдържа два главни елемента.
-
Тя изисква всички държави от ЕС да имат режими за обезщетяване за жертви на тежки умишлени престъпления, извършени на тяхна територия. Организацията и действието на тези режими са предоставени на преценката на всяка държава от ЕС.
-
Тя установява система за сътрудничество в целия ЕС, основана на националните режими.
Гарантиране на подходящо обезщетение
Осигуряването на подходящо обезщетение за жертвите може да се окаже трудно поради една от следните причини:
-
извършителят на престъплението не разполага с необходимите финансови средства; или
-
не е било възможно извършителят да бъде идентифициран и преследван (възможността за получаване на обезщетение от извършителя на престъплението е предмет на Директива 2012/29/ЕС, която установява минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления).
Съгласно Директивата жертвите трябва:
-
да бъдат обезщетени независимо от страната си на пребиваване или държавата от ЕС, в която е извършено престъплението;
-
да получат справедливо и подходящо обезщетение — точният размер е оставен на преценката на държавата от ЕС, в която е извършено престъплението.
Сътрудничество
Всички държави от ЕС трябваше да установят национални режими, предлагащи справедливо и подходящо обезщетяване, до 1 юли 2005 г. С Директивата се установява система за сътрудничество между националните органи с цел улесняване на достъпа до обезщетение за жертвите на престъпления в целия ЕС:
-
жертвите на престъпления, извършени в държава от ЕС, различна от онази, в която обичайно живеят, може да поискат от орган в страната, в която живеят (орган за помощ), информация как да кандидатстват за обезщетение;
-
националният орган след това изпраща молбата директно до националния орган на държавата от ЕС, в която е извършено престъплението (органа, вземащ решение), който отговаря за оценяване на молбата и изплащане на обезщетението;
-
цялата комуникация трябва да се осъществява на езика на страната, вземаща решението. Европейската комисия състави стандартни формуляри за изпращане на молбите и решенията, свързани с обезщетяването на жертвите;
-
директивата създава система от централни точки за контакт във всяка държава от ЕС с цел улесняване на сътрудничество при трансгранични ситуации, които осъществяват редовни срещи. Допълнителна информация може да се намери на уебсайта на Европейския портал за електронно правосъдие.
ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?
Тя влезе в сила на 26 август 2004 г. Държавите от ЕС трябваше да я въведат в националното си законодателство до 1 януари 2006 г.
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
За допълнителна информация вж.:
ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ
Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно обезщетението на жертвите на престъпления (ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 15—18)
СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ
Решение 2006/337/ЕО на Комисията от 19 април 2006 година за определяне на стандартни формуляри за предаване на молби и решения съгласно Директива 2004/80/ЕО на Съвета относно обезщетението на жертвите на престъпления (ОВ 125, 12.5.2006 г., стр. 25—30)
Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (OВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57—73)
последно актуализация 08.12.2015