Износ на генетично модифицирани организми в държави извън ЕС

РЕЗЮМЕ НА:

Регламент (ЕС) № 1946/2003 — трансгранично придвижване на генетично модифицирани организми

ОБОБЩЕНИЕ

КАКВО Е ДЕЙСТВИЕТО НА РЕГЛАМЕНТА?

—

Той има за цел прилагане на определени точки от Протокола от Картахена относно предотвратяването на биотехнологични рискове. Причината за това е, че някои генетично модифицирани организми (ГМО) могат да имат неблагоприятни въздействия върху околната среда и човешкото здраве.

—

С оглед на гарантирането на подходящо ниво на защита, с регламента се установява система за изпращане и обмен на информация във връзка с износа на ГМО в държави извън ЕС.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

—

В този регламент се прави разграничение между ГМО, предназначени за съзнателно освобождаване в околната среда (т.е. полеви изпитвания или за отглеждане, внос или преобразуване на ГМО в промишлени продукти), и ГМО, предназначени за храни или фуражи или за преработка.

—

Износителите на ГМО, предназначени за съзнателно освобождаване в околната среда, трябва да уведомят компетентния национален орган на държавата извън ЕС, която внася ГМО (и отново да го уведоми, ако не получи отговор). Уведомлението трябва да съдържа информацията, посочена в приложение I към този регламент. Износителят трябва да съхранява това уведомление и потвърждението за неговото получаване за пет години, а така също трябва да изпрати копия на органите в своята държава от ЕС и на Европейската комисия.

—

Европейската комисия или държавата от ЕС, която е взела решението, трябва да уведоми Клиринговата къща по биобезопасност (BCH) за всяко решение относно използването на ГМО, предназначени за храни или преработка, които могат да се прехвърлят през международни граници. Уведомлението трябва да съдържа информацията, посочена в приложение II към този регламент. Тези ГМО не трябва да се придвижват през граници, ако те не са били разрешени в ЕС.

—

Ако дадена държава от ЕС получи сведение за несъзнателен износ на потенциално опасни ГМО, тя трябва да информира обществеността, да уведоми Европейската комисия и да се консултира със засегнатата държава, за да им даде възможност да предприемат необходимото коригиращо действие.

—

Държавите от ЕС трябва да изпращат доклади за прилагането на този регламент на всеки три години.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

През 2000 г. ЕС и неговите държави подписаха Протокола от Картахена, който е изготвен с цел да се гарантира, че движението на ГМО (особено между държавите) не представлява риск за околната среда или човешкото здраве.

След това през 2011 г. ЕС подписа Допълнителния протокол от Нагоя—Куала Лумпур. С него се доразвиват международните правила и процедури от Протокола от Картахена за обезщетяване на вреди, нанесени от ГМО, които са пренесени през международни граници.

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

* Генетично модифицирани организми: организми, на които е приложена генна терапия. По този начин изкуствено може да се промени техният генетичен материал и те да придобият нови характеристики (например устойчивост на растенията на суша, насекоми или заболявания). Тъй като дългосрочното въздействие на ГМО върху околната среда и човешкото здраве остава в голяма степен неизвестно, ЕС прилага подход на предпазливост.

АКТ

Регламент (ЕО) № 1946/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 година относно трансграничното придвижване на генетично модифицирани организми (ОВ L 287, 5.11.2003 г., стр. 1—10)

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Решение 2002/628/EО на Съвета от 25 юни 2002 година относно присъединяването от името на Европейската общност към Протокола от Картахена за биологична безопасност (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 48—49)

Решение 2013/86/EС на Съвета от 12 февруари 2013 година за сключването от името на Европейския съюз на Допълнителния протокол от Нагоя—Куала Лумпур относно отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност (ОВ L 46, 19.2.2013 г., стр. 1—3)

последно актуализация 24.11.2015