Трансгранични последствия от промишлени аварии

РЕЗЮМЕ НА:

Решение 98/685/EО за сключване на Конвенцията за трансграничните последствия от промишлени аварии

Конвенция за трансграничните последствия от промишлени аварии

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕШЕНИЕТО И НА КОНВЕНЦИЯТА?

• С решението от името на Европейската общност (сега Европейски съюз (EС)) се сключва Конвенцията за трансграничните последствия от промишлени аварии.
• Конвенцията цели защита на хората и околната среда от промишлени аварии, които са в състояние да окажат трансгранични последствия, и насърчаване на активното международно сътрудничество между договарящите се страни преди, по време на и след такива аварии.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

• На 18 март 1992 г. в Хелзинки 26 държави, включително 14 държави от ЕС, и самият ЕС подписаха Конвенцията за трансграничните последствия от промишлени аварии в рамките на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. С това решение на Съвета конвенцията се одобрява от името на Общността.
• Конвенцията определя набор от мерки за защита на хората и околната среда от трансграничните последствия на промишлени аварии, и за насърчаване на активното международно сътрудничество между договарящите се страни преди, по време на и след такива аварии.
• Тя се прилага за промишлени аварии, които са в състояние да окажат трансгранични последствия, включително за аварии, причинени от природни бедствия, с изключение на:
  • ядрени аварии или случаи на радиационна опасност;
  • аварии с военни съоръжения;
  • неизправности в работата на язовири;
  • аварии със сухопътен транспорт;
  • случайно изпускане на генетично модифицирани организми;
  • аварии, причинени от дейност в морска среда, и разливи на вредни вещества в морето.
• Договарящите се страни трябва да определят опасните дейности в рамките на своята юрисдикция и трябва да информират засегнатите държави за всяка такава планирана или съществуваща дейност. По инициатива на която и да е от тях трябва да започнат дискусии относно установяването на дейности, които е възможно да имат трансгранични последствия.
• Подписалите държави трябва да предприемат подходящи мерки за предотвратяване на промишлени аварии. По-специално те трябва:
  • да подтикнат операторите към действия, които да намалят риска от промишлени аварии;
  • да формират политики за разполагане на новите опасни дейности и за значително модернизиране на съществуващите опасни дейности с цел свеждане до минимум на риска за населението и за околната среда;
  • да се подготвят за аварийни случаи, причинени от промишлени аварии, като въведат необходимите мерки, включително аварийни планове, за предотвратяване и свеждане до минимум на трансграничните последствия. Подписалите държави трябва да положат усилия за съгласуване на своите планове.
• Съгласно конвенцията, подписалите я държави трябва да гарантират, че на обществеността се предоставя уместна информация в областите, които могат да бъдат засегнати от промишлена авария, произтичаща от опасна дейност. Освен това при определени случаи подписалите я държави трябва да дадат възможност на обществеността да участва в процеса на вземане на решение относно мерките за превенция и готовност.
• Физически или юридически лица, които са или могат да бъдат засегнати от трансграничните последствия на една промишлена авария на територията на подписала държава, трябва да получат същия достъп до свързаните административни и съдебни процедури като засегнатата държава.
• Всяка страна по конвенцията трябва да въведе система за нотифициране.
• В случай на промишлена авария или непосредствена опасност от такава авария, която е причинила или може да причини трансгранични последствия, държавата на произход трябва:
  • незабавно да уведоми засегнатите държави;
  • да гарантира, че са активирани аварийни планове;
  • да гарантира, че възможно най-бързо се предприемат мерки за реагиране, за да се ограничат и сведат до минимум въздействията на аварията. Подписалите конвенцията държави трябва да се опитат да координират своите мерки за реагиране.
• Държавата на произход трябва да помоли за помощ останалите подписали държави.
• Всяка подписала конвенцията страна трябва да определи една точка за контакт за целите на нотифицирането на промишлени аварии и една точка за контакт за целите на взаимопомощ. Тя трябва да съобщи за тях на останалите договарящи се страни в рамките на три месеца от датата на влизане в сила на конвенцията.
• Договарящите се страни трябва активно да насърчават научното и техническото сътрудничество, и да улесняват обмена на технологии за ограничаване на рисковете и последствията от промишлени аварии. Освен това те трябва да подкрепят съответните международни усилия за изготвяне на правила относно отговорностите и задълженията.
• Страните по конвенцията трябва да се срещат най-малко веднъж в годината.
• Конвенцията предвижда 3 механизма за уреждане на спорове между подписалите я страни:
  • търсене на разрешаване чрез преговори;
  • предаване на спора за разрешаване на Международния съд;
  • арбитраж.
• Последните 2 метода могат да се използват само в случаи, при които страните не са успели да уредят своя спор чрез преговори.
• Използването на тези методи не е задължително и е реципрочно; с писмена декларация дадена страна може да приеме задължителното използване на един или и на двата от тези методи при взаимоотношенията си с всяка друга страна, която приема същото задължение.
• Ако страните по спора са приели и двете средства за уреждане на спор, спорът може да се предаде само на Международния съд, освен ако засегнатите държави не са се договорили друго.
• Подписалите държави трябва редовно да информират останалите страни за изпълнението на конвенцията.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГАТ РЕШЕНИЕТО И КОНВЕНЦИЯТА?

• Решението се прилага от 23 март 1998 г.
• Конвенцията влезе в сила за Европейската общност на 19 април 2000 г., 90 дни след датата на депониране на 16-я документ за ратифициране, приемане, одобряване или присъединяване.

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Решение 98/685/EО на Съвета от 23 март 1998 година за сключване на Конвенцията за трансграничните последствия от промишлени аварии (ОВ L 326, 3.12.1998 г., стр. 1—4)

Конвенция относно трансграничните последствия от промишлени аварии — Декларация на Европейската общност относно компетентността (OВ L 326, 3.12.1998 г., стр. 5—33)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Предложение за Решение на Съвета относно предложение за изменение на приложение I към Конвенцията за трансграничните последствия от промишлени аварии на ИКЕ на ООН (COM(2006) 493 окончателен, 13.9.2006 г.)

Предложение за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА относно позицията, която да бъде приета от името на Европейския съюз на Осмата Конференция на Страните по Конвенцията от Хелзинки за трансграничните последствия от промишлените аварии по отношение на предложението за изменение на приложение I (COM(2014) 652 final, 23.10.2014 г.)

Решение № 1313/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 924—947)

Директива 2012/18/EС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета (Директива Seveso III) (ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 1—37)

последно актуализация 20.02.2017