Конвенция OSPAR

РЕЗЮМЕ НА:

Решение 98/249/ЕО — относно сключването на Конвенция за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан

Конвенция за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕШЕНИЕТО И НА КОНВЕНЦИЯТА?

С решението се сключва конвенцията OSPAR, от името на Европейския съюз (ЕС) — по онова време известен като Европейска общност.
Конвенцията OSPAR има за цел предотвратяването и отстраняването на замърсяването в моретата и по този начин да се защити Североизточната част на Атлантическия океан срещу вредните въздействия от човешките дейности.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Европейската общност е договаряща страна по Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан, която е подписана в Париж на 22 септември 1992г.
Конвенцията определя различни определения, като например:
- морско пространство*;
- вътрешни води*;
- замърсяване*.
Страните по конвенцията се ангажират да предприемат всички възможни стъпки:
- за предотвратяване и отстраняване на замърсяването,
- за прилагане на необходимите мерки за защита на Североизточния Атлантически океан от вредните въздействия от човешките дейности.
Тези мерки имат за цел да защитят здравето на човека, да съхранят морските екосистеми и, когато е възможно, да възстановят морските пространства, които са били увредени. За тази цел, страните (индивидуално и съвместно):
- приемат програми и мерки,
- хармонизират своите политики и стратегии.
За да изпълнят своите задължения, страните трябва да следват 2 принципа.
- Принцип на предпазливостта: трябва да се вземат превантивни мерки, когато съществуват основателни причини за загриженост, че вещества или енергия, въведени пряко или косвено в морската среда, могат да причинят някое от следните неща, дори когато не съществува безспорно доказателство за причинна връзка между положените усилия и наблюдавания ефект;
  - Да причинят рискове за здравето на човека.
  - Да навредят на живите ресурси и морските екосистеми.
  - Да причинят щети на местата за отдих.
  - Да се намесят при другите форми на законно използване на морето.
- Принципът „замърсителят плаща“:разходите, свързани с мерки за предотвратяване, контрол и намаляване на замърсяването се поемат от замърсителя.
Програмите, които страните изготвят, трябва да вземат предвид последните технологични развития и най-добрите практики в сферата на околната среда.
Предприетите мерки не трябва да увеличават замърсяването на морето извън морското пространство или в други части на околната среда.
Страните, индивидуално или съвместно, се съгласяват да предприемат всички възможни стъпки, за да предотвратят и премахнат:
- замърсяването на морското пространство от наземни източници и дейности;
- замърсяването от изхвърляне или изгаряне на отпадъци или други вещества в океана;
- замърсяване от офшорни източници (офшорни инсталации и тръбопроводи, от които вещества или енергия достигат морското пространство).
Споразумение за сътрудничество може да се договори между страните за справяне с трансграничното замърсяване.

Комисия Ospar

Конвенцията създава комисия, която е органът за взимане на решения на конвенцията и се състои от представители на страните. Комисията обсъжда и приема различни решения и препоръки. Решенията стават задължителни за договарящите се страни след период от 200 дни, докато препоръките не са задължителни.
Нейните задължения са:
- да наблюдава прилагането на конвенцията;
- да преглежда състоянието на морското пространство;
- да проверява ефективността на приетите мерки;
- да изготвя програми и мерки за предотвратяване и отстраняване на морското замърсяване;
- да определя работната си програма;
- да създава инструментите, необходими за изпълнението на програмата.

Работата на OSPAR

Оценката на прогреса по отношение на стратегията на OSPAR за радиоактивните вещества показва, че страните са постигнали съществени намаления в изхвърляните от ядрения сектор отпадъци.
Страните също така приеха мерки за защита и запазване на допълнителни видове (атлантическата сьомга) и хабитати (приливни тинести зони) и двете определени от OSPAR като изключително уязвими в рамките на Североизточния Атлантически океан.
През 2016 г. OSPAR обяви новите защитени морски зони, които бяха добавени към неговата мрежа, като по този начин общият им брой достигна 423.
OSPAR подпомогна международните усилия за намаляване на морските отпадъци чрез създаване на мрежа за риболов на отпадъци в североизточната част на Атлантическия океан, която ще позволи на плавателните съдове да разтоварват отпадъците в над 40 пристанища. Страните по OSPAR също така се споразумяха за справяне със замърсяването на морската среда с микро пластмасови отпадъци.
OSPAR служи като форум за координирано прилагане на Рамковата директива за морска стратегия на ЕС (MSFD) от държавите на ЕС и за междурегионално сътрудничество, основано на принципите и методите на Рамковата директива за морска стратегия (MSFD).

Изследвания

Конвенцията изисква създаването на допълнителни или съвместни програми за научни и технически изследвания, които да се предават на комисията.

Арбитражна процедура

Определена е арбитражна процедура за уреждането на спорове между договарящите се страни.

Приложения

Конвенцията OSPAR съдържа приложения, които се занимават със следните конкретни области

Приложение I: Предотвратяване и отстраняване на замърсяване от наземни източници
Приложение II: Предотвратяване и отстраняване на замърсяване от изхвърляне и изгаряне
Приложение III: Предотвратяване и отстраняване на замърсяването от офшорни източници
Приложение IV: Оценка на качеството на морската среда
Приложение V: Относно защитата и запазването на екосистемите и биологичното разнообразие на морската зона.

Арктическа стратегия на ЕС

Съвместно съобщение от 2016 г. препоръчва

продължително ангажиране на ЕС в многостранните екологични споразумения, като OSPAR, които също имат специално отношение към Арктика;
създаване на защитени морски зони в Арктика, за да се запази биологичното разнообразие;
Работа с арктическите страни и други международни партньори за развиване на инструмент съгласно Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право във връзка с опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие в зоните извън национална юрисдикция.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГАТ РЕШЕНИЕТО И КОНВЕНЦИЯТА?

Решението е в сила от 7 октомври 1997 г.
Конвенцията влезе в сила на 25 март 1998 г. Тя замества Конвенциите от Осло (1972 г.) и от Париж (1974 г.).
Конвенцията е подписана и ратифицирана от Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Исландия, Ирландия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия, Испания, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство ( 1 ), които заедно с ЕС сътрудничат за защитата на североизточната атлантическа морска среда.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

Конвенцията OSPAR (Европейска комисия).

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Морско пространство:

всяко от следните неща:

Вътрешните води и териториалните морета на договарящите се страни.

Морето отвъд и в близост до териториалното море под юрисдикцията на крайбрежната държава до степента, която е призната от международното право.

В открито море, включително леглата на всички тези води и техните недра, разположени в следните граници:

тези части на Атлантическия и Арктическия океани и прилежащите им морета, които са разположени на север от 36° северна ширина и между 42° западна дължина и 51° източна дължина, с изключение на
- Балтийско море и протоците Белт, разположени на юг и изток от линиите, прокарани от Hasenore Head до Gniben Point, от Korshage до Spodsbjerg и от Gilbjerg Head до Kullen, и
- Средиземно море и неговите прилежащи морета до пресечната точка на паралел 36° северна ширина и меридиан 5° 36′ западна дължина.
тази част от Атлантическия океан северно от 59° северна ширина и между 44° западна дължина и 42° западна дължина.

Вътрешни води: водите откъм сушата на основните линии, от които се измерва ширината на териториалното море (простиращи се в случай на речно корито до сладководната граница (мястото в речното корито, където при отлив и по време на слаб приток на сладка вода съществува чувствително увеличение на солеността вследствие на наличието на морска вода)).

Замърсяване:

въвеждането от човека, пряко или косвено, на вещества или енергия в морското пространство, които водят или е вероятно да доведат до някое от следните неща:

рискове за здравето на човека,
вреда за живите ресурси и морските екосистеми,
щети за местата за отдих,
намеса при другите форми на законосъобразно използване на морето.

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Решение на Съвета 98/249/ЕО от 7 октомври 1997 година относно сключването на Конвенция за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (ОВ L 104, 3.4.1998 г., стр. 1)

Конвенция за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (ОВ L 104, 3.4.1998 г., стр. 2—21)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19—40)

Последващите изменения на Директива 2008/56/ЕО са включени в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

Съвместно съобщение до Европейския парламент и Съвета — Интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика (JOIN(2016) 21 final, 27.4.2016 г.)

последно актуализация 26.11.2017

( 1 ) Обединеното кралство напуска Европейския съюз и става трета държава (държава извън ЕС) от 1 февруари 2020 г.