Работници от държави извън ЕС - улеснени процедури за разрешение за пребиваване и работа

Тази директива установява единно разрешение за пребиваване и работа за работници от държави извън Европейския съюз (ЕС). С нея се определя набор от специфични права с цел осигуряване на равно третиране на работниците от държави извън ЕС, обхванати от директивата.

АКТ

Директива 2011/98/EС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава-членка.

ОБОБЩЕНИЕ

Тази директива установява единно разрешение за пребиваване и работа за работници от държави извън Европейския съюз (ЕС). С нея се определя набор от специфични права с цел осигуряване на равно третиране на работниците от държави извън ЕС, обхванати от директивата.

КАКВО Е ДЕЙСТВИЕТО НА ТАЗИ ДИРЕКТИВА?

С директивата се установяват:

• комбинирано единно разрешение за пребиваване и работа за работници от държави извън ЕС, които законно пребивават в държава от ЕС;
• единна процедура за кандидатстване за това разрешение;
• набор от права (включително равно третиране спрямо гражданите в тази държава) за работниците от държави извън ЕС, обхванати от директивата.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

За кого се отнася директивата?

Директивата се прилага за граждани на държави извън ЕС, които имат разрешение да пребивават или работят в ЕС, независимо от целта, за която са първоначално приети. Това включва:

• граждани на държави извън ЕС, които искат да бъдат приети в държава от ЕС с цел престой и работа;
• граждани на държави извън ЕС, които вече пребивават и имат достъп до пазара на труда или които вече работят в държава от ЕС.

Определени категории граждани на държави извън ЕС не са обхванати от директивата - като тези, които вече са получили статут на дългосрочно пребиваващ в ЕС (те са обхванати от друго законодателство на ЕС).

Единна процедура за кандидатстване

Органите в държавите от ЕС трябва да разглеждат всяко заявление за това единно разрешение за пребиваване и работа (ново, изменено или подновено) в рамките на единна процедура за кандидатстване. Те трябва да решат дали заявлението трябва да бъде подадено от гражданина на държава извън ЕС или от неговия работодател (или от двамата).

Форматът на единното разрешение е същият като описания в Регламент (ЕО) № 1030/2002, който определя единен формат на разрешенията за пребиваване за граждани на държави извън ЕС.

Право на равно третиране

Единното разрешение позволява на бенефициерите от държави извън ЕС да се ползват с определен набор от права, включително:

• правото да работят, пребивават и да се движат свободно в държавата от ЕС, издаваща разрешението;
• същите условия като гражданите на издаващата държава по отношение на условията на труд (като възнаграждение и уволнение, здравословни и безопасни условия на работното място, работно време и почивка), образование и обучение, признаване на квалификациите, определени аспекти на социалната сигурност, данъчни облекчения, достъп до стоки и услуги, включително жилищно настаняване и услуги за консултации в областта на заетостта.

Директивата определя специфични критерии, въз основа на които държавите от ЕС могат да ограничат равното третиране в определени области (достъп до образование/обучение, социално-осигурителни обезщетения като семейни обезщетения или жилищно настаняване).

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

От 25.12.2013 г.

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 година относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (OВ L 157, 15.6.2002 г,, стр. 1-7).

Директива 2003/109/EО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (OВ L 16, 23.1.2004 г,, стр. 44-53).

последно актуализация 02.01.2015