Директиви на Европейския съюз
РЕЗЮМЕ НА:
Член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз — директиви
КАКВА Е ЦЕЛТА НА ТОЗИ ЧЛЕН?
С него се определят различните видове правни актове, които Европейският съюз (ЕС) може да приема, включително директиви.
ОСНОВНИ АСПЕКТИ
- Директивите са част от вторичното законодателство на ЕС. Следователно те се приемат от институциите на ЕС в съответствие с договорите. След като се приемат на равнище ЕС, след това те се транспонират от държавите — членки на ЕС, така че да станат част от законодателството им.
- Например с Директива 2003/88/EC (вж. резюмето) относно организацията на работното време се определят задължителни периоди за почивка и ограничение на седмичното работно време, разрешено в ЕС.
- От всяка отделна държава членка обаче зависи да разработи свои собствени закони, за да определи как да се прилагат тези правила.
Обвързващ правен акт с общо приложение
- Член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз гласи, че директивата е обвързваща по отношение на резултата, който трябва да се постигне, в държавите членки, до които е адресирана (една, няколко или всички), като същевременно оставя на националните органи правото на избор на формата и методите за постигане на резултата.
- Директивата е различна от регламента или решението, защото:
- за разлика от регламента, който се прилага директно във вътрешното законодателство на държавите членки веднага след влизането му в сила, директивата не се прилага пряко в държавите членки, тя първо трябва да се транспонира в националното законодателство, преди да се приложи във всяка държава членка;
- за разлика от решението, директивата има общо приложение.
Приемане
Задължително транспониране
- За да породи действие дадена директива на национално равнище, държавите членки трябва да приемат закон, с който да я транспонират. С тази национална мярка трябва да се постигнат целите, определени от директивата. Националните органи трябва да съобщят тези мерки на Европейската комисия.
- Транспонирането трябва да се изпълни до крайния срок, определен при приемането на директивата (обикновено в рамките на 2 години).
- Когато дадена държава не транспонира някоя директива, Комисията може да започне процедура за нарушение и да заведе дело срещу тази държава пред Съда на Европейския съюз (неизпълнението на съдебното решение в този случай може да доведе до нова присъда, по силата на която могат да бъдат наложени глоби).
- Съгласно член 260, параграф 3, когато държава членка не съобщи за мерките за транспониране на директива, Комисията може да поиска въпросната държава членка да плати глоба.
Максимално и минимално хармонизиране
- Важно е да се прави разграничение между изискванията за минимално и максимално (пълно) хармонизиране, определени в директивите.
- В случай на минимално хармонизиране, с директива се определят минимални стандарти, често като признание на факта, че правните системи на някои държави членки вече имат определени по-високи стандарти. В този случай държавите членки имат право да определят по-високи стандарти от тези, установени в директивата.
- В случай на максимално хармонизиране държавите членки трябва да въведат правила с минимални и максимални стандарти, определени в директивата.
Защита на физическите лица в случай на неправилно транспониране или липса на транспониране на директивите
- По принцип директивата поражда действие само когато се транспонира. Въпреки това Съдът счита, че директива, която не е транспонирана, може да произведе някои преки въздействия, когато:
- транспонирането в националното законодателство не е извършено или е направено неправилно;
- разпоредбите на директивата са безусловни и достатъчно ясни и точни;
- разпоредбите на директивата дават права на физически лица.
- Когато тези условия са изпълнени, физическите лица могат да се позоват на директивата срещу държава членка в националните съдилища. Въпреки това, дадено лице не може да разчита на предявяване на иск срещу друго лице по отношение на прякото действие на директива, ако тя не е транспонирана (Решението по дело C-41/74 Yvonne van Duyn срещу Home Office е пример за вертикално пряко въздействие*, а Решението по дело C-152/84 M. H. Marshall срещу Southampton and South-West Hampshire Area Health Authority (Teaching) е пример за липса на хоризонтално пряко въздействие*).
- Съдът също така дава възможност, при определени условия, физически лица да получат обезщетение от държавата за директиви, чието транспониране е лошо или забавено (например Решението по дело C-6/90 Francovich).
Забавяния на транспонирането
- За да се гарантира правилното прилагане на законодателството на ЕС в полза на гражданите и предприятията, Комисията наблюдава транспонирането, за да се увери, че то е извършено, че е правилно и пълно, с цел да се постигнат желаните резултати, и че е извършено в необходимия краен срок.
- ЕС си е поставил за цел да намали дефицита на транспониране — разликата между броя на директивите, приети от ЕС, и броя на директивите, които държавите членки са транспонирали — до 1 %. Индексът с резултатите от транспонирането се актуализира всяка година като част от индекса с резултатите за развитието на единния пазар и се намира в раздела за резултатите за всеки инструмент за управление, където е налична информация за ЕС като цяло и с разбивка по държави членки.
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
За допълнителна информация вж.:
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ
Вертикално пряко въздействие. Това се отнася до връзката между законодателството на ЕС и националното законодателство и как държавите членки са длъжни да гарантират, че тяхното национално законодателство е съвместимо със законодателството на ЕС.
Хоризонтално пряко въздействие. Тази доктрина описва ситуацията, при която лицата могат да разчитат на преките въздействия от индивидуалните права, предоставени от членове на договора за ЕС, за да предявят искове срещу други лица пред националните съдилища. Следователно не е необходимо дадена директива да се прилага от националното законодателство.
ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ
Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част шеста — Институционални и финансови разпоредби — Дял I — Институционални разпоредби — Глава 2 — Правни актове на Съюза, процедури за приемане и други разпоредби — Раздел 1 — Правни актове на Съюза — Член 288 (предишен член 249 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 171—172).
последно актуализация 16.03.2022