Тя определя минимум общи правила за определяне на престъпления, свързани с трафика на хора и с наказването на нарушителите. Тя също предоставя мерки за по-добра превенция на този феномен и да подобри защитата на жертвите.
Определения
Санкции: максималното наказание, определено в директивата за тези престъпления, е лишаване от свобода за срок не по-малък от 5 години затвор и не по-малък от 10 години в случай на наличие на утежняващи вината обстоятелства, например, ако престъплението е извършено срещу жертви, които са особено уязвими (като деца) или ако то е извършено от криминална организация.
Наказателни преследвания: Държавите от ЕС могат да започнат наказателно преследване на свои граждани за престъпления, извършени в друга държава от ЕС, и да използват инструменти за разследване, като подслушване (на например телефонни разговори или електронна поща).
Подкрепа за жертвите: жертвите получават помощ преди, по време на и след наказателно производство, така че да могат да упражнят правата, предоставени им съгласно статута на жертви в наказателни производства. Тази помощ може да се състои в приемане в убежища или предоставяне на медицинска и психологическа помощ и информационни и преводачески услуги.
Децата и подрастващите (на възраст под 18 години) имат право на допълнителни мерки, като физическа и психо-социална помощ, достъп до образование и при необходимост — възможност за определяне на настойник или представител. Те трябва да бъдат интервюирани незабавно в подходящи помещения и от опитни професионалисти. Жертвите имат право на полицейска защита и правна помощ, за да могат да предявят иск за обезщетение.
Превенция: Държавите от ЕС трябва да предприемат мерки за:
Създадена е длъжността координатор на ЕС за борба с трафика на хора, за да се постигне съгласуван и координиран подход при предотвратяването на това явление.
С цел подпомагане на националните органи при борбата срещу злоупотребата с правото на свободно движение, Комисията публикува наръчник относно фиктивните бракове между граждани на ЕС и граждани на трети държави. Някои принудителни бракове например могат да включват аспекти на трафик на хора.
Директивата се прилага от 15 април 2011 г. Тя трябваше да бъде въведена в законодателството на държавите от ЕС до 6 април 2013 г.
Трафикът на хора се забранява изрично от Хартата на основните права на ЕС (член 5), а ЕС създаде цялостна правна и политическа рамка за борба с това явление, по-специално посредством тази директива (2011/36/EС) и Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012-2016 г.
За допълнителна информация вж.:
Директива 2011/36/EС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1—11)
последно актуализация 25.07.2018