Изисквания за притежаване на виза за граждани на трети страни

Този регламент посочва страните извън Европейския съюз (ЕС), чиито граждани трябва да притежават виза или да са освободени от изискването за виза, когато пресичат външната граница на ЕС.

АКТ

Регламент (ЕС) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване.

ОБОБЩЕНИЕ

Регламент (ЕО) № 539/2001 определя изискванията за виза и за освобождаване от изискване за виза за граждани на страни извън ЕС, които влизат в ЕС с цел кратък престой. Освен това той предвижда изключения от изискванията за виза и освобождаване от изискванията за виза, които държавите от ЕС могат да определят за специфични категории лица.

ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СПИСЪЦИ

Регламентът посочва общ списък със страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато пресичат външните граници на дадена държава членка (приложение I или отрицателен списък). Освен това регламентът посочва страните, чиито граждани са освободени от изискването за виза (приложение II - положителен списък).

Тези списъци се актуализират редовно с последващите изменения на Регламент (ЕО) № 539/2001.

Решенията за изменение на списъците се вземат на основата на подробна оценка на страни извън ЕС, за които се прилагат критерии като например незаконна имиграция, обществена политика и сигурност, икономически ползи (туризъм и външна търговия), външни отношения, включващи съображения, свързани с човешките права и основните свободи, както и регионална съгласуваност и реципрочност. Понякога тези решения се вземат в резултат на успешни диалози за визова либерализация със засегнатите трети страни.

ВИЗА ЗА КРАТКОСРОЧЕН ПРЕСТОЙ

По принцип виза за краткосрочен престой, издадена от която и да е от държавите в шенгенската зона, дава право на нейния притежател да пътува в 26-те шенгенски държави членки с престой от не повече от 90 дни за всеки период от 180 дни.

Визите за посещения, които превишават този период, продължават да бъдат обект на национални процедури.

В допълнение регламентът посочва, че от изискванията за виза се освобождават:

ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ИЗИСКВАНЕТО ЗА ВИЗА

Държавите членки могат да определят изключения от изискването за виза или освобождаването от виза за определени категории лица, като например притежатели на дипломатически, работни и специални паспорти, екипажи на гражданската авиация и морски екипажи или екипаж на полет и служители на полети при извънредни ситуации/спасителни полети.

Останалите специфични случаи на освобождаване са описани в регламента.

МЕХАНИЗЪМ ЗА РЕЦИПРОЧНОСТ

Задейства се механизъм, ако дадена страна извън ЕС, включена в положителния списък, въведе изискване за виза за граждани на една (или повече) държава членка/държави членки. Тогава държавите членки следва да информират Комисията и Съвета, след което се задейства специфична процедура с оглед възстановяване на безвизовото пътуване. Ако тази страна продължи да налага тези изисквания повече от 6 месеца след публикуването на уведомлението за ситуацията на нереципрочност, Комисията може да предложи като реципрочна мярка временното възстановяване на изискването за виза за определени категории от гражданите на тази страна извън ЕС. Този специфичен механизъм за реципрочност се прилага за ЕС като цяло. Следователно, ако страната извън ЕС приложи изискване за виза за граждани на дадена държава от ЕС, може да има общ отговор от всички държави членки.

МЕХАНИЗЪМ ЗА СУСПЕНДИРАНЕ

При строги условия и след задълбочена оценка от Комисията друг механизъм позволява временното повторно въвеждане на изисквания за виза за граждани на държави извън ЕС, когато съществува извънредна ситуация, предизвикана от злоупотреба с безвизовия режим от граждани на държава извън ЕС от положителния списък, водеща до значително и внезапно увеличение на броя на:

ПРЕПРАТКИ

Акт

Влизане в сила

Краен срок на транспониране в държавите членки

Официален вестник на Европейския съюз

Регламент (ЕО) № 539/2001

10.4.2001 г.

-

OВ L 81, 21.3.2001 г.

Акт/актове за изменение

Влизане в сила

Краен срок на транспониране в държавите членки

Официален вестник на Европейския съюз

Регламент (ЕО) № 2414/2001 на Съвета

1.1.2002 г.

-

OВ L 327, 12.12.2001 г.

Регламент (ЕО) № 453/2003 на Съвета

2.4.2003 г.

-

OВ L 69, 13.03.2003 г.

Акт относно условията за присъединяване

1.5.2004 г.

-

OВ L 236, 23.9.2003 г.

Регламент (ЕО) № 851/2005 на Съвета

25.6.2005 г.

-

OВ L 141, 4.6.2005 г.

Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета

1.1.2007 г.

-

OВ L 363, 20.12.2006 г.

Регламент (ЕО) № 1932/2006 на Съвета

19.1.2007 г.

-

OВ L 405, 30.12.2006 г.

Регламент (ЕО) № 1244/2009 на Съвета

19.12.2009 г.

-

OВ L 336, 18.12.2009 г.

Регламент (ЕС) № 1211/2010 на Европейския парламент и на Съвета

11.1.2011 г.

-

OВ L 339, 22.12.2010 г.

Регламент (ЕС) № 517/2013

1.7.2013 г.

-

OВ L 158, 10.6.2013 г.

Регламент (ЕС) № 610/2013

19.7.2013 г.

-

OВ L 182, 29.6.2013 г.

Регламент (ЕС) № 1289/2013

9.1.2014 г.

-

OВ L 347, 20.12.2013 г.

Регламент (ЕС) № 259/2014

28.4.2014 г.

-

OВ L 105, 8.4.2014 г.

Регламент (ЕС) № 509/2014

9.6.2014 г.

-

OВ L 149, 20.5.2014 г.

Последващите изменения и допълнения на Регламент (ЕО) № 539/2001 са инкорпорирани в основния текст. Тази консолидирана версия е само за справка.

Последна актуализация: 12.08.2014