Международни конвенции и споразумения на ЕС

РЕЗЮМЕ НА:

Член 216 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз

КАКВО Е ПОСОЧЕНО В ДОГОВОРИТЕ ЗА ЕС ОТНОСНО КОНВЕНЦИИТЕ И СПОРАЗУМЕНИЯТА НА ЕС?

• Те представляват договори съгласно международното публично право и пораждат права и задължения за договарящите се страни, както е договорено между тях.
• За разлика от едностранните актове конвенциите и споразуменията не са резултат от законодателна процедура или едноличната воля на дадена институция.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Международни споразумения (конвенции, договори)

Международните споразумения се сключват между ЕС, от една страна, и друг субект на международното публично право, т.е. държава или международна организация, от друга страна. В член 216 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) са цитирани случаите, в които ЕС е упълномощен да сключва подобни споразумения. След като са договорени и подписани, и в зависимост от предмета им, те може да изискват ратифициране чрез вторичен законодателен акт.

Освен това международните споразумения с държави извън ЕС или с международни организации също са неделима част от правото на ЕС. Тези споразумения са отделни от първичното право и вторичното законодателство и образуват своя собствена категория, (т.е. категория sui generis). Съгласно някои решения на Съда на ЕС те могат понякога да имат пряко действие, а правната им сила е по-голяма от тази на вторичното законодателство, което съответно трябва да бъде съобразено с тях.

Освен това с член 207 от ДФЕС се урежда търговската политика на ЕС — основна външна компетенция на ЕС и централен елемент в отношенията му с останалата част от света.

Примери за международни споразумения:

• Протокол от Нагоя: достъп до генетични ресурси и подялба на ползите от тяхното използване;
• Споразумение на ЕС за търговия с Колумбия, Перу и Еквадор.

Ако предметът на дадено споразумение не попада в изключителните компетенции на ЕС, държавите от ЕС също трябва да подпишат това споразумение. Тези споразумения са известни като смесени споразумения. Това означава, че освен самия ЕС, държавите от ЕС стават договарящи се страни спрямо държавите извън ЕС, които са договарящи се страни. Смесените споразумения може освен това да изискват приемането на вътрешен акт на ЕС, за да се споделят задълженията между държавите от ЕС и ЕС.

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част пета: Външна дейност на Съюза — Дял V: Международни споразумения — Член 216 (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 144)

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част пета: Външна дейност на Съюза — Дял II: Обща външна политика — Член 207 (предишен член 133 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 140—141)

последно актуализация 13.03.2020