Разпределение на правомощията в рамките на Европейския съюз

РЕЗЮМЕ НА:

Член 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз — категории и области на компетентност на ЕС

Европейският съюз (ЕС) разполага само с компетентността (правомощията), които са му дадени по силата на Договорите (принцип за възлагане на правомощия). Съгласно този принцип ЕС може да действа единствено в рамките на правомощията, които са му дадени от държавите — членки на ЕС в Договорите, за постигане на целите им. Правомощията, които не са предоставени на ЕС в Договорите, принадлежат на държавите членки.

Договорът от Лисабон разяснява разпределението на правомощия между ЕС и неговите държави членки. Тези правомощия са разделени в три главни категории:

• изключителни правомощия на ЕС;
• споделени правомощия; и
• правомощия за подкрепа.

Три основни вида правомощия

ЕС има изключително правомощие за сключването на международни споразумения при определени условия.

• 1.
  Изключителни правомощия на ЕС (член 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)). Области, в които единствено ЕС може да законодателства и да приема обвързващи актове. Държавите членки могат да правят това само ако са им дадени правомощия от ЕС да прилагат тези актове. ЕС има изключителни правомощия в следните области:

  • митнически съюз;
  • установяване на правила за конкуренция, необходими за функционирането на вътрешния пазар;
  • парична политика за държавите от еврозоната;
  • опазване на морските биологични ресурси съгласно общата политика в областта на рибарството;
  • обща търговска политика.
• 2.
  Споделени правомощия (член 4 от ДФЕС). ЕС и неговите държави членки могат да създават закони и да приемат правно обвързващи актове. Държавите членки упражняват собствените си правомощия, където ЕС не упражнява правомощията си или е решил да не ги упражнява. Споделените правомощия между ЕС и държавите членки се прилагат в следните области:

  • вътрешен пазар;
  • социална политика (но само по отношение на аспекти, специално определени в Договора);
  • икономическо, социално и териториално сближаване (регионална политика);
  • селско стопанство и рибарство (с изключение на опазването на морските биологични ресурси);
  • околна среда;
  • защита на потребителите;
  • транспорт;
  • трансевропейски мрежи;
  • енергетика;
  • пространство на свобода, сигурност и правосъдие;
  • споделени проблеми на сигурността в областта на общественото здраве (ограничени до аспектите, определени в ДФЕС);
  • научни изследвания, технологично развитие и космическо пространство;
  • сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ.
• 3.
  Правомощия за подкрепа (член 6 от ДФЕС). ЕС може да се намесва само за да подкрепя, координира и допълва действията на своите държави членки. Правно обвързващите актове на ЕС не трябва да изискват хармонизирането на законовите и подзаконови разпоредби на държавите членки. Правомощията за подкрепа се отнасят към следните области на политиката:

  • опазване и подобряване на човешкото здраве;
  • промишленост;
  • култура;
  • туризъм;
  • образование, професионално обучение, областта на младежта и спорта;
  • гражданска защита;
  • административно сътрудничество.

Специални правомощия

ЕС може да предприема мерки, за да гарантира, че държавите членки координират икономическите, социалните и трудовите си политики на равнището на ЕС.

Общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС се характеризират с конкретни институционални параметри, като напр. ограниченото участие на Европейската комисия и на Европейския парламент в процедурата за вземане на решения и изключването на законодателна дейност. Тази политика се определя и прилага от Европейския съвет (състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите членки) и от Съвета на Европейския съюз (състоящ се от представител на всяка държава членка на ниво министерство). Председателят на Европейския съвет и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност представляват ЕС по въпросите на общата външна политика и политиката на сигурност.

Упражняване на правомощията

Упражняването на правомощията на ЕС е обект на два основни принципа, определени в член 5 от Договора за Европейския съюз:

• Пропорционалност. Съдържанието и обхватът на действията на ЕС не може да превишават необходимото за постигането на целите на Договорите.
• Субсидиарност. В областите извън изключителните си правомощия ЕС може да действа само в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, но могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на ЕС.

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част първа — Принципи — Дял I — Категории и области на компетентност на Съюза — Член 2 (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 50).

последно актуализация 24.02.2022