Принципа на субсидиарност

ВСТЪПИТЕЛНА ЧАСТ

Принципът на субсидиарност е основен за функционирането на Европейския съюз (ЕС) и по-специално за вземането на решения на европейско равнище. По-конкретно принципът определя кога ЕС е компетентен да издава законодателство и допринася за това решенията да се вземат възможно най-близо до гражданите.

Принципът на субсидиарност е дефиниран в член 5 от Договора за Европейския съюз. Той се появява заедно с други 2 принципа, които също се считат за особено важни за вземането на решения на европейско равнище: принципа на предоставената компетентност и принципа на пропорционалност.

Протоколът относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност дефинира също така прилагането на принципа на субсидиарност. В допълнение Договорът от Лисабон значително укрепи принципа на субсидиарност чрез въвеждането на няколко контролни механизми с цел извършване на мониторинг на неговото прилагане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Принципът на субсидиарност има за цел да определи степента на намеса, която е най-уместна, в областта на споделените компетенции между ЕС и държавите от ЕС. Това може да засяга действия на европейско, национално или местно равнище. Във всички случаи ЕС има право на намеса, само ако е в състояние да действа по-ефективно от държавите от ЕС на тяхното съответно национално или местно равнище. Протоколът относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност определя 3 критерия, насочени към определяне на необходимостта от намеса на равнище ЕС:

• Има ли действието междунационални аспекти, които не могат да бъдат решени от държавите от ЕС?
• Действията, предприети на национално равнище, или липсата на действия ще бъдат ли в противоречие с изискванията на договора?
• Действията на равнище ЕС имат ли ясни предимства?

Принципът на субсидиарност има също така за цел да доближи ЕС до гражданите, като гарантира, че се предприемат действия на местно равнище, когато това е необходимо. Принципът на субсидиарност обаче не означава, че винаги трябва да се предприемат действия на равнището, което е най-близо до гражданите.

Допълване с принципа на предоставената компетентност и принципа на пропорционалност

Член 5 от Договора за Европейския съюз дефинира разделянето на компетенциите между ЕС и държавите от ЕС. Той се позовава най-напред на принципа на предоставената компетентност, според който ЕС разполага само с онези компетенции, които са му дадени от Договорите.

Субсидиарността и пропорционалността са производни принципи на принципа на предоставената компетентност. Те определят до каква степен ЕС може да прилага компетенциите, дадени му от Договорите. По силата на принципа на пропорционалност, средствата, използвани от ЕС за изпълнението на целите, определени в Договорите, не могат да надхвърлят необходимото.

Следователно ЕС може да действа в дадена област на политика само ако:

• действието съставлява част от компетенциите, дадени на ЕС от Договорите (принцип на предоставената компетентност);
• в контекста на компетенциите, споделени с държави от ЕС, равнището на ЕС е най-уместно за изпълнението на целите, определени в Договорите (принцип на субсидиарност);
• съдържанието и формата на действието не превишават необходимото за постигане на целите, определени в Договорите (принцип на пропорционалност).

МОНИТОРИНГ НА ПРИНЦИПА НА СУБСИДИАРНОСТ

Механизмите за мониторинг на принципа на субсидиарност бяха въведени с Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност. С Договора от Лисабон този протокол се преработи, за да се подобри и засили мониторингът.

Протоколът, въведен с Договора от Амстердам, предвижда спазването на определени задължения по време на действителното изготвяне на законодателството. В тази връзка преди предлагането на законодателни актове Европейската комисия трябва да изготви Зелена книга. Зелените книги включват широкообхватни консултации. Те позволяват на Комисията да събере становища от национални и местни институции и от гражданското общество относно необходимостта от дадено законодателно предложение, по-специално по отношение на принципа на субсидиарност.

Освен това протоколът добавя задължение за Комисията да придружава проектите на законодателни актове с декларация, в която се демонстрира съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност.

Договорът от Лисабон въвежда иновации чрез по-тясното асоцииране на националните парламенти с мониторинга на принципа на субсидиарност. Националните парламенти извършват двоен мониторинг:

• те имат право на възражение при изготвянето на законодателство. По този начин те могат да отхвърлят дадено законодателно предложение пред Комисията, ако считат, че принципът на субсидиарност не е спазен (вж. файл национални парламенти);
• те могат да оспорят даден законодателен акт пред Съда на ЕС, ако считат че принципът на субсидиарност не е спазен.

Договорът от Лисабон също така свързва Комитета на регионите с мониторинга на принципа на субсидиарност. По същия начин като националните парламенти Комитетът може да оспорва пред Съда на ЕС даден законодателен акт, който не съответства на принципа на субсидиарност.

Като част от прилагането на инициативата за по-добро регулиране Европейската комисия публикува годишни доклади относно субсидиарността и пропорционалността.

последно актуализация 03.09.2015