Законодателни процедури

РЕЗЮМЕ НА:

Член 289 от Договора за функционирането на Европейския съюз

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ЧЛЕН 289 ОТ ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ?

Той реформира предходния процес на вземане на решения в ЕС, като по този начин засилва капацитета му да взема решения и да предприема действия.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Член 289 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се отнася за 2 типа законодателни процедури:

• обикновена законодателна процедура
• специална законодателна процедура.

Обикновена законодателна процедура

• При обикновената законодателна процедура Европейският парламент е съзаконодател със Съвета. Първоначално въведена с Договора от Маастрихт, когато е била наречена процедурата за съвместно вземане на решения, тази процедура вече е най-широко използваният метод на вземане на решения в ЕС. ДФЕС променя нейното име и разширява нейния обхват до области, като например:
  • съдебното сътрудничество по граждански дела;
  • полицейското сътрудничество;
  • хуманитарна помощ; и
  • мерки относно контрола по външните граници, убежището и имиграцията.
• Действието на обикновената законодателна процедура е описано подробно в член 294 от ДФЕС. Парламентът и Съветът законодателстват наравно. Двете институции приемат законодателни актове на първо или на второ четене. Ако след второто четене двете институции все още не са стигнали до съгласие, се свиква помирителен комитет.
• По силата на обикновената законодателна процедура решенията се вземат с квалифицирано мнозинство, като това е система, която гарантира:
  • че дадено решение се изпълнява, когато има както мнозинство от държавите от ЕС (55 % в повечето случаи, но 72 % в други); и
  • че тези държави съставляват най-малко 65 % от населението на ЕС.
• ДФЕС също така въвежда „транзитни клаузи“. Тези клаузи позволяват обикновената законодателна процедура да се прилага в други области извън нейния обхват при определени условия.

Специална законодателна процедура

Както предполага името, специалните законодателни процедури са изключение от обикновената законодателна процедура. Те се използват в определени по-чувствителни зони на политика. За разлика от случаите, при които се използва обикновена законодателна процедура, ДФЕС не предоставя точно описание на специалните законодателни процедури. Поради това и правилата за тях са определени за всеки отделен случай в членовете на договора, в които са изложени условията за прилагането им.

При специалните законодателни процедури на практика Съветът е единственият законодател. Парламентът е само свързан с процедурата. Така ролята му е ограничена до консултация (като например в рамките на член 89 от ДФЕС относно трансграничните полицейски операции) или съгласие (като например в рамките на член 86 от ДФЕС относно Европейската прокуратура) според случая.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

• Как се вземат решенията в ЕС (Европейска комисия)
• Обикновена законодателна процедура (Съвета)
• Специални законодателни процедури (Съвета)
• Законодателни правомощия (Европейски парламент).

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — част шеста: Институционални и финансови разпоредби — дял I: Институционални разпоредби — глава 2: Правни актове на Съюза, процедури за приемане и други разпоредби — раздел 1: Правните актове на Съюза (член 289) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 172)

последно актуализация 11.10.2017