Официален вестник

на Европейския съюз

Издание на български език

15. Околна среда, потребители и здравеопазване

TOM 007

Виж			Съдържание
Година	ОВ	Страница
			Увод		1
2001	L 011	14		32001R0077
			Регламент (ЕО) № 77/2001 на Комисията от 5 януари 2001 година за изменение на приложенията към Регламент (ЕО) № 1547/1999 и Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета относно превозите на определени видове отпадъци до Албания, Бразилия, България, Бурунди, Ямайка, Мароко, Нигерия, Перу, Румъния, Тунис и Зимбабве (1)		3
2001	L 023	31		32001D0068
			Решение на Комисията от 16 януари 2001 година за определяне на два референтни метода за измерване на полихлорирани бифенили в съответствие с член 10, буква а) от Директива 96/59/ЕО на Съвета за обезвреждането на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили (ПХБ/ПХТ) (нотифицирано под номер С(2001) 107)		21
2001	L 047	1		32001D0118
			Решение на Комисията от 16 януари 2001 година за изменение на Решение 2000/532/ЕО относно списъка на отпадъците (нотифицирано под номер С(2001) 108) (1)		22
2001	L 047	32		32001D0119
			Решение на Комисията от 22 януари 2001 година за изменение на Решение 2000/532/ЕО относно замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци (нотифицирано под номер С(2001) 106) (1)		53
2001	L 052	14		32001R0349
			Регламент (ЕО) № 349/2001 на Комисията от 21 февруари 2001 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 94/92 за определяне на подробни правила за прилагане на режима за внос от трети страни, предвиден в Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета		54
2001	L 063	16		32001R0436
			Регламент (ЕО) № 436/2001 на Комисията от 2 март 2001 година за изменение на приложение II към Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храните		56
2001	L 073	32		32001D0204
			Решение на Съвета от 8 март 2001 година за изменение на Директива 90/219/ЕИО по отношение на критериите за установяване на безопасността на някои видове генетично модифицирани микроорганизми за човешкото здраве и околната среда (1)		59
2001	L 077	1		32001R0466
			Регламент (ЕО) № 466/2001 на Комисията от 8 март 2001 година за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните (1)		62
2001	L 106	1		32001L0018
			Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета		75
2001	L 142	10		32001D0405
			Решение на Комисията от 4 май 2001 година за установяване на екологичните критерии за присъждането на знака за екомаркировка на Общността на продукти от хартия тип Тишу (нотифицирано под номер C(2001) 1175)		113
2001	L 149	1		32001F0413
			Рамково Решение на Съвета от 28 май 2001 година относно борбата с измамата и подправянето на платежни средства, различни от парите в брой		121
2001	L 194	26		32001L0037
			Директива 2001/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2001 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи изделия		125
2001	L 197	30		32001L0042
			Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда		135
2001	L 203	18		32001D0573
			Решение на Съвета от 23 юли 2001 година за изменение на Решение 2000/532/ЕО на Комисията относно списъка на отпадъците		143
2001	L 221	45		32001D0633
			Решение на Комисията от 16 август 2001 година за определяне на специалните условия на внос на рибни продукти от Уганда (нотифицирано под номер С(2001) 2524) (1)		145
2001	L 237	5		32001D0677
			Решение на Комисията от 10 август 2001 година относно образеца на доклад, който държавите-членки попълват в съответствие с член 9 от Директива 1999/94/ЕО (нотифицирано под номер С(2001) 1883) (1)		150
2001	L 242	17		32001D0688
			Решение на Комисията от 28 август 2001 година за установяване на екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността за подобрители на почвата и хранителни среди (нотифицирано под номер C(2001) 2597) (1)		161
2001	L 242	23		32001D0689
			Решение на Комисията от 28 август 2001 година за установяване на екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността за миялни машини (нотифицирано под номер C(2001) 2600) (1)		167
2001	L 243	3		32001R1788
			Регламент (ЕО) № 1788/2001 на Комисията от 7 септември 2001 година за определяне на подробни правила за прилагане на разпоредбите за сертификата за инспекция при внос от трети страни по член 11 от Регламент (ЕО) № 2092/91 на Съвета относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни		173
2001	L 244	19		32001R1800
			Регламент (ЕО) № 1800/2001 на Комисията от 13 септември 2001 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1547/1999 по отношение на превозите на определени видове отпадъци до Гвинея (1)		184
2001	L 278	35		32001D0744
			Решение на Комисията от 17 октомври 2001 година за изменение на приложение V към Директива 1999/30/ЕО на Съвета относно пределно допустими стойности за серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух (нотифицирано под номер С(2001) 3091) (1)		185
2001	L 282	69		32001D0752
			Решение на Комисията от 17 октомври 2001 година за изменение на приложенията към Решение 97/101/ЕО на Съвета относно взаимния обмен на информация и данни от мрежите и от пунктовете за мониторинг, измерващи замърсяването на атмосферния въздух в държавите-членки (нотифицирано под номер С(2001)3093) (1)		187
2001	L 282	77		32001D0753
			Решение на Комисията от 17 октомври 2001 година относно въпросник за докладите на държавите-членки във връзка с прилагане на Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно излезлите от употреба превозни средства (нотифицирано под номер С(2001) 3096) (1)		196
2001	L 297	7		32001D0792
			Решение на Съвета от 23 октомври 2001 година за създаване на механизъм на Общността за поощряване на засиленото сътрудничество в рамките на спасителните операции в областта на гражданската защита		200
2001	L 303	11		32001R2243
			Регламент (ЕО) № 2243/2001 на Комисията от 16 ноември 2001 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1547/1999 на Комисията по отношение на превозите на определени видове отпадъци до Камерун, Парагвай и Сингапур (1)		205
2001	L 309	1		32001L0080
			Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 година за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации		210
2001	L 309	22		32001L0081
			Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 година относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители		231
2001	L 310	19		32001L0101
			Директива 2001/101/ЕО на Комисията от 26 ноември 2001 година за изменение на Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламирането на храни		241
2001	L 321	1		32001R2375
			Регламент (ЕО) № 2375/2001 на Съвета от 29 ноември 2001 година за изменение на Регламент (ЕО) № 466/2001 на Комисията за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните (1)		244
2001	L 331	1		32001D2455
			Решение № 2455/2001/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2001 година за определяне на списък на приоритетните вещества в областта на политиката за водите и за изменение на Директива 2000/60/ЕО (1)		249
2001	L 337	9		32001R2491
			Регламент (ЕО) № 2491/2001 на Комисията от 19 декември 2001 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни		254
2001	L 345	18		32001R2589
			Регламент (ЕО) № 2589/2001 на Комисията от 27 декември 2001 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 94/92 за определяне на подробни правила за прилагане на режима на внос от трети страни, предвиден в Регламент (ЕИО) № 2092/91		263
2001	L 345	25		32001R2592
			Регламент (EО) № 2592/2001 на Комисията от 28 декември 2001 година относно допълнителна информация и изисквания за изпитване от производителите или вносителите на определени приоритетни вещества в съответствие с Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета за оценката и контрола на риска от съществуващи вещества		265

			(1) Текст от значение за ЕИП.

15/ 007

Официален вестник на Европейския съюз

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)	номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

—	законодателство (L),

—	съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

32001R0077

L 011/14

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 77/2001 НА КОМИСИЯТА

от 5 януари 2001 година

за изменение на приложенията към Регламент (ЕО) № 1547/1999 и Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета относно превозите на определени видове отпадъци до Албания, Бразилия, България, Бурунди, Ямайка, Мароко, Нигерия, Перу, Румъния, Тунис и Зимбабве

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 г. относно надзора и контрола върху превозите на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (1), последно изменен с Решение 1999/816/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 17, параграф 3 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета от 29 април 1999 г. относно определяне на общи правила и процедури, които да се прилагат за превози на определени видове отпадъци до определени страни, които не са членки на ОИСР (3), последно изменен с Решение (ЕО) № 1208/2000 на Комисията (4), и по-специално член 3, параграф 5 от него,

като има предвид, че:

(1)

През месец януари 2000 г. Комисията изпрати вербална нота до всички страни, които не са членки на ОИСР (както и на Унгария и Полша, за които все още не се прилага Решение С(92) 39 final на ОИСР). Целите на тази вербална нота бяха три: а) да информира тези страни за новите регламенти на Общността; б) да поиска потвърждение на съответните позиции, така както са посочени в приложенията към Регламент (ЕО) № 1420/1999 и Регламент (ЕО) № 1547/1999 на Комисията от 12 юли 1999 г. за определяне на процедури за контрол съгласно Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета, които се прилагат за превозите на определени видове отпадъци за определени страни, за които не се прилага Решение С(92) 39 final на ОИСР (5), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1552/2000 (6), и в) да се получи отговор от онези страни, които не отговориха през 1994 г.

(2)

От страните, които отговориха, Бразилия, България, Бурунди, Ямайка, Мароко, Нигерия, Перу, Румъния, Тунис и Зимбабве, нотифицираха Комисията, че вносът на определени отпадъци, изброени в приложение II към Регламент (ЕИО) № 259/93 се приема или без каквато и да е процедура за контрол, или е обект на контрол по силата на процедурата за контрол, приложима за приложения III или IV към същия регламент или посочени в член 15 от него. По отношение на други отпадъци, те посочиха, че не желаят да получават пратки.

(3)

Албания отговори на вербалната нота, като обяви, че позицията ѝ не се е променила. Въпреки това, разпоредбите относно Албания е необходимо да се изменят, за да се вземе предвид новата система на етикетиране на определени видове отпадъци, посочени в приложение II към Регламент (ЕИО) № 259/93, изменен с Решение 1999/816/ЕО.

(4)

В съответствие с член 17, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 259/93 Комитетът, създаден по член 18 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (7), последно изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията (8), беше нотифициран за официалното искане на тези страни на 23 юни 2000 г. (за Бурунди — на 12 юли 2000 г.).

(5)	За да се вземе предвид новата ситуация в тези страни, е необходимо да се изменят едновременно Регламент (ЕО) № 1420/1999 и Регламент (ЕО) № 1547/1999.

(6)	Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на комитета по член 18 от Директива 75/442/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 1547/1999 се изменя, както следва:

1.	Приложение А се изменя съгласно приложение А към настоящия регламент;

2.	Приложение Б се изменя съгласно приложение Б към настоящия регламент;

3.	Приложение В се изменя съгласно приложение В към настоящия регламент;

4.	Приложение Г се изменя съгласно приложение Г към настоящия регламент.

Член 2

Регламент (ЕО) № 1420/1999 се изменя, както следва:

1.	Приложение А се изменя съгласно приложение Д към настоящия регламент;

2.	Приложение Б се изменя съгласно приложение Е към настоящия регламент.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 5 януари 2001 година.

За Комисията

Pascal LAMY

Член на Комисията

(1) ОВ L 30, 6.2.1993 г., стр. 1.

(2) ОВ L 316, 10.12.1999 г., стр. 45.

(3) ОВ L 166, 1.7.1999 г., стр. 6.

(4) ОВ L 138, 9.6.2000 г., стр. 7.

(5) ОВ L 185, 17.7.1999 г., стр. 1.

(6) ОВ L 176, 15.7.2000 г., стр. 27.

(7) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39.

(8) ОВ L 135, 6.6.1996 г., стр. 32.

ПРИЛОЖЕНИЕ А

Приложение А към Регламент (ЕО) № 1547/1999 се изменя, както следва:

1.	Целият текст относно България се заличава.

2.	Целият текст относно Ямайка се заличава.

Целият текст относно Тунис се заменя с текста:

„ТУНИС

1. Всички видове в раздел GB („Металсъдържащи отпадъци, произхождащи от претопяване, преработване на руда или рафиниране на метали“).

2. В раздел GC („Други отпадъци, съдържащи метали“):

GC 010		Електрически сглобки, съдържащи само метали или сплави
GC 020		Скрап от електронни уреди (печатни платки, електронни компоненти, кабели и др.) и възстановени електронни компоненти, подходящи за оползотворяване на основни и благородни метали
GC 030	ex 8908 00	Кораби и други плавателни съдове, излезли от употреба, предназначени за разкомплектоване, изпразнени съгласно изискванията от всички товари и др. материали, образувани при тяхната експлоатация, които биха могли да бъдат класифицирани като опасни вещества или отпадъци
GC 040		Излезли от употреба моторни превозни средства с източени течности

Следните отпадъци от метали или метални сплави в метална дисперсна форма:

GC 150	Злато
GC 160	Платина (понятието „платина“ включва платина, иридий, осмий, паладий, родий и рутений.)
GC 170	Други благородни метали, например сребро.
Забележка: Живакът е специално изключен като замърсител на тези метали, техните сплави или амалгами.

3. Всички видове в раздел GH („Твърди пластмасови отпадъци“).

4. Всички видове в раздел GI („Хартия, картон и хартиени отпадъци“).

5. В раздел GJ („Текстилни отпадъци“):

GJ 033	5202 99	— Други
GJ 120	6309 00	Употребявани дрехи и други износени текстилни артикули
GJ 132	ex 6310 90	— Други
GJ 140	ex 6310	Отпадъци от текстилни подови покрития, килими.

6. В раздел GK („Каучукови отпадъци“):

GK 020

4012 20

Излезли от употреба пневматични гуми.

7. Всички видове в раздел GM („Отпадъци, които произхождат от селскостопанската и хранителната индустрия“).“.

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

Приложение Б към Регламент (ЕО) № 1547/1999 се изменя, както следва:

Целият текст относно Бразилия се заменя с текста:

„БРАЗИЛИЯ

В раздел GА („Отпадъци от метали и метални сплави в метална недисперсна форма) (1)“

а)

Следните отпадъци и остатъци от цветни метали и техните сплави:

GА 120	7404 00	Отпадъци и скрап от мед
GА 130	7503 00	Отпадъци и скрап от никел
GА 160	7902 00	Отпадъци и скрап от цинк
GА 170	8002 00	Отпадъци и скрап от калай
GА 210	8104 20	Отпадъци и скрап от магнезий (с изключение на тези, изброени в АА 190) (2)
GА 220	ex 8105 10	Отпадъци и скрап от кобалт
GА 230	ex 8106 00	Отпадъци и скрап от бисмут
GА 250	ex 8108 10	Отпадъци и скрап от титаний
GА 260	ex 8109 10	Отпадъци и скрап от цирконий
GА 280	ex 8111 00	Отпадъци и скрап от манган
GА 310	ex 8112 30	Отпадъци и скрап от германий
GА 320	ex 8112 40	Отпадъци и скрап от ванадий

В раздел GB („Металсъдържащи отпадъци, които произхождат от претопяване, преработване на руда или рафиниране на метали“).

GB 020

Отпадъци, които съдържат цинк

В раздел GС („Други отпадъци, съдържащи метали“):

GС 070	ex 2619 00	Шлаки от производството на желязо и въглеродни стомани (включително нисколегирана стомана) с изключение на шлаки, които са били специално произведени, за да отговарят на националните и съответните международни изисквания и стандарти (3)
Следните отпадъци от метали и метални сплави в метална дисперсна форма:
GС 090		Молибден
GС 100		Волфрам
GС 110		Тантал

В раздел GF („Керамични отпадъци в недисперсна форма“):

GF 020

ex 8113 00

Отпадъци и скрап на металокерамики и изделия от металокерамики

В раздел GN („Отпадъци, които произхождат от обработка на кожи и други кожаро-кожухарски операции и използване на кожи“):

GN 040

ex 4110 00

Изрезки и други отпадъци от обработени кожи или от възстановена кожа, негодни за производството на кожени изделия, с изключение на утайки

2.	Целият текст относно Ямайка се заменя с думите: „ЯМАЙКА Всички видове в раздел GM („Отпадъци, които произхождат от селскостопанската и хранителната индустрия“)“.

Целият текст относно Нигерия се заменя с текста:

„НИГЕРИЯ

1.	Всички видове в раздел GA („Отпадъци от метали и метални сплави в метална недисперсна (4) форма“).

2.	Всички видове в раздел GB („Металсъдържащи отпадъци, които произхождат от претопяване, преработване на руда или рафиниране на метали“).

3.	Всички видове в раздел GН („Твърди пластмасови отпадъци“).

4.	Всички видове в раздел GI („Хартия, картон и хартиени отпадъци“).

В раздел GJ („Текстилни отпадъци“):

GJ 010	5003	Отпадъци от естествена коприна (включително пашкулите, негодни за свилоточене, отпадъците от прежди и развлакнените текстилни материали)
GJ 011	5003 10	— некардирани, нито пенирани
GJ 012	5003 90	— други
GJ 020	5103	Отпадъци от вълна или от фини или груби животински косми, включително отпадъци от прежди, но с изключение на развлакнени отпадъци
GJ 021	5103 10	— дреб от вълна или от фини животински косми
GJ 022	5103 20	— други отпадъци от вълна или от фини животински косми
GJ 023	5103 30	— отпадъци от груби животински косми
GJ 030	5202	Отпадъци от памук (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци)
GJ 031	5202 10	— отпадъци от прежди (включително отпадъци от конци)
GJ 032	5202 91	— развлакнени отпадъци
GJ 033	5202 99	— други
GJ 040	5301 30	Дреб и отпадъци от лен
GJ 050	ex 5302 90	Дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и конци и развлакнени отпадъци) от коноп (Cannabis sativa L.)
GJ 060	ex 5303 90	Дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и конци и развлакнени отпадъци) от юта и други текстилни ликови влакна (с изключение на лен, коноп и рами)
GJ 070	ex 5304 90	Дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци) от сизал и други текстилни влакна от рода „Agave“
GJ 080	ex 5305 19	Кълчища, дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци) от кокосово влакно
GJ 090	ex 5305 29	Кълчища, дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци) от абака (Manila hemp или Musa textilis Nee)
GJ 100	ex 5305 99	Кълчища, дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци) от рами и други растителни текстилни тъкани, които не са споменати другаде
GJ 110	5505	Отпадъци (включително дреб, отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци) от ръчно направени влакна
GJ 111	5505 10	— от синтетични влакна
GJ 112	5505 20	— от изкуствени влакна
GJ 130	ex 6310	Парцали, шнурове, въжета и дебели въжета от текстилни материали под форма на отпадъци или на артикули, негодни за употреба:
GJ 131	ex 6310 10	— сортирани
GJ 132	ex 6310 90	— други
GJ 140	ex 6310	Отпадъци от текстилни подови покрития, килими

В раздел GK („Каучукови отпадъци“):

GK 010	4004 00	Отпадъци, остатъци и изрезки от невтвърден каучук и получени от него гранули
GK 030	ex 4017 00	Отпадъци и остатъци от втвърден каучук (например ебонит)

В раздел GM („Отпадъци, които произхождат от селскостопанската и хранителната индустрия“):

GM 070	ex 2307	Винени утайки
GM 080	ex 2308	Изсушени и стерилизирани растителни отпадъци, остатъци и субпродукти, независимо дали са под формата на гранули от видовете, използвани за храна на животни, неупоменати другаде
GM 090	1522	Дегра; остатъци, получени при обработката на продукти, съдържащи мазнини или восъци от животински или растителен произход
GM 100	0506 90	Отпадъци от кости и сърцевини от рога, необработени, обезмаслени, само най-просто подготвени (но неизрязани на форми), третирани с киселини или дежелатинирани
GM 110	ex 0511 91	Отпадъци от риба
GM 120	1802 00	Черупки, обелки, люспи и други отпадъци от какао

Между текстовете, отнасящи се до Нигерия и Русия, се добавя следният текст:

„ПЕРУ

В раздел GA („Отпадъци от метали и метални сплави в метална недисперсна (5) форма“)

GA 430

7204

Чугунен или стоманен скрап

(1) „Недисперсна форма“ не включва отпадъци под формата на прах, утайка, пепел или плътни изделия, в които са затворени течни опасни отпадъци.“

(2) Виж приложение III към Решение 98/368/ЕО на Комисията (ОВ L 165, 10.6.1998 г., стр. 20).

(3) Тази позиция включва употребата на такива шлаки като източник на титанов диоксид и ванадий.

(4) „Недисперсна форма“ не включва отпадъци под формата на прах, утайка, пепел или плътни изделия, в които са затворени течни опасни отпадъци.“

(5) „Недисперсна форма“ не включва отпадъци под формата на прах, утайка, пепел или плътни изделия, в които са затворени течни опасни отпадъци.“

ПРИЛОЖЕНИЕ В

Приложение В към Регламент (ЕО) № 1547/1999 се изменя, както следва:

Целият текст относно Румъния се заменя с текста:

„РУМЪНИЯ

В раздел GА („Отпадъци от метали и метални сплави в метална недисперсна (1) форма“)

а)

Следните отпадъци и остатъци от благородни метали и техните сплави:

GА 010

ex 7112 10

— от злато

GА 020

ex 7112 20

—	от платина (наименованието „платина“ включва платина, иридий, осмий, паладий, родий и рутений)

GА 030

ex 7112 90

— от други благородни метали, например сребро

Забележка: Живакът е специално изключен като замърсител на тези метали, техните сплави или амалгами.

б)

Следните отпадъци и остатъци от цветни метали и техните сплави:

GА 120	7404 00	Отпадъци и скрап от мед
GА 140	7602 00	Отпадъци и скрап от алуминий
GА 150	7802 00	Отпадъци и скрап от олово
GА 160	7902 00	Отпадъци и скрап от цинк
GА 430	7204	Скрап от желязо или стомана

В раздел GЕ („Стъклени отпадъци в недисперсна форма“).

GЕ 010

ex 7001 00

Натрошено стъкло и други отпадъци и остатъци от стъкло освен катодни електроннолъчеви тръби и други активирани (с покритие) стъкла

В раздел GI („Хартия, картон и хартиени отпадъци“):

GI 010

4707

Отпадъци и остатъци от хартия или картон

В раздел GJ („Текстилни отпадъци“):

GJ 020	5103	Отпадъци от вълна или от фини или груби животински косми, включително отпадъци от прежди, но с изключение на развлакнени отпадъци
GJ 030	5202	Отпадъци от памук (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци)

В раздел GO („Други отпадъци, които съдържат основно органични компоненти, които могат да съдържат метали и неорганични материали“):

GO 050

Фотоапарати за еднократна употреба без батерии

ПРИЛОЖЕНИЕ Г

Приложение Г към Регламент (ЕО) № 1547/1999 се изменя, както следва:

Целият текст относно Албания се заменя с текста:

„АЛБАНИЯ

В раздел GА („Отпадъци от метали и метални сплави в метална недисперсна (1) форма“)

Следните отпадъци и скрап от цветни метали и техните сплави:

GА 120	7404 00	Отпадъци и скрап от мед
GА 150	7802 00	Отпадъци и скрап от олово
GА 160	7902 00	Отпадъци и скрап от цинк
GA 170	8002 00	Отпадъци и скрап от калай
GА 430	7204	Скрап от желязо или стомана

2.	Всички видове, включени в раздел GB („Металсъдържащи отпадъци, които произхождат от претопяване, преработване на руда или рафиниране на метали“).

3.	Всички видове, включени в раздел GЕ („Стъклени отпадъци в недисперсна форма“).

В раздел GG („Други отпадъци, които съдържат основно неорганични компоненти, които могат да съдържат метали и органични материали“)

GG 080

ex 2621 00

Шлака от производството на мед, химически стабилизирана, с високо съдържание на желязо (над 20 %) и преработена в съответствие с производствените стандарти (например DIN 4301 и DIN 8201) основно за строителни и абразивни нужди

5.	Всички видове в раздел GI („Хартия, картон и хартиени отпадъци“).

В раздел GJ („Текстилни отпадъци“):

GJ 020	5103	Отпадъци от вълна или от фини или груби животински косми, включително отпадъци от прежди, но с изключение на развлакнени отпадъци:
GJ 021	5103 10	— дреб от вълна или от фини животински косми
GJ 022	5103 20	— други отпадъци от вълна или от фини животински косми
GJ 023	5103 30	— отпадъци от груби животински косми
GJ 030	5202	Отпадъци от памук (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци):
GJ 031	5202 10	— отпадъци от прежда (включително и отпадъци от конци)
GJ 032	5202 91	— развлакнени отпадъци
GJ 033	5202 99	— други.

Целият текст относно Бразилия се заменя с текста:

„БРАЗИЛИЯ

Всички видове в приложение II Б с изключение на тези, изброени в приложение Б, и с изключение на:

В раздел GА („Отпадъци от метали и метални сплави в метална недисперсна (2) форма“)

Следните отпадъци и скрап от цветни метали и техните сплави:

GА 150	7802 00	Отпадъци и скрап от олово
GА 240	ex 8107 10	Отпадъци и скрап от кадмий
GA 270	ex 8110 00	Отпадъци и скрап от антимон
GА 300	ex 8112 20	Отпадъци и скрап от хром
GА 400	ex 2804 90	Отпадъци и скрап от селений
GА 410	ex 2804 50	Отпадъци и скрап от телурий

В раздел GB („Металсъдържащи отпадъци, които произхождат от претопяване, преработване на руда или рафиниране на метали“):

GB 010

2620 11

Щейн от галванизация

В раздел GG („Други отпадъци, които съдържат основно неорганични компоненти, които могат да съдържат метали и органични материали“):

GG 160

Битумни материали (отпадъци от асфалт), получени от строителството и поддръжката на пътища, които не съдържат катран

В раздел GК („Каучукови отпадъци“):

GK 020

4012 20

Излезли от употреба пневматични гуми

3.	Целият текст относно България се заменя с думите: „БЪЛГАРИЯ „Всички видове в приложение II“.

Между текстовете, които се отнасят до Буркина Фасо и Камерун се добавя следният текст:

„БУРУНДИ

В раздел GА („Отпадъци от метали и метални сплави в метална недисперсна (3) форма“)

GА 430

7204

Отпадъци и скрап от желязо и стомана

2.	Всички видове в раздел GI („Хартия, картон и хартиени отпадъци“).

В раздел GJ („Текстилни отпадъци“):

GJ 120	6309 00	Употребявани дрехи и други износени текстилни артикули
GJ 140	ex 6310 10	Отпадъци от текстилни подови покрития, килими.

В раздел GК („Каучукови отпадъци“).

GK 020

4012 20

Излезли от употреба пневматични гуми

В раздел GM („Отпадъци, които произхождат от селскостопанската и хранителната индустрия“):

GM 130

Отпадъци от селскостопанската и хранителната промишленост, с изключение на вторични продукти, които отговарят на националните и международните изисквания и стандарти за консумацията им от човека или животните.

5.	Между текстовете за Монако и Нидерлански Антили, се добавя следният текст: „МАРОКО Всички видове в раздел GJ („Текстилни отпадъци“)“.

Целият текст относно Тунис се заменя с текста:

„ТУНИС

1.	Всички видове в раздел GA („Отпадъци от метали и метални сплави в метална недисперсна (4) форма“)

2.	Всички видове в раздел GD („Отпадъци от експлоатацията на мините: при условие че са в недисперсна форма“).

3.	Всички видове в раздел GE („Стъклени отпадъци в недисперсна форма“).

4.	Всички видове в раздел GF(„Керамични отпадъци в недисперсна форма“).

В раздел GG („Други отпадъци, които съдържат основно неорганични компоненнти, които могат да съдържат метали и органични материали“):

GG 010		Частично рафиниран калциев сулфат, получен при десулфоризация на отпадъчни газове
GG 020		Отпадъци от суха гипсова и варова мазилка, образувани от разрушаване на сгради
GG 090		Сяра в твърда форма
GG 100		Варовик от производството на калциев цианамид (с pH по-малко от 9)
GG 120		Натриеви, калиеви, калциеви хлориди
GG 130		Карборунд (силициев карбид)
GG 140		Бетонни отломъци
GG 150	ex 2620 90	Стъклен скрап, съдържащ литий-тантал и литий-ниобий
GG 160		Битумни материали (отпадъци от асфалт), получени от строителството и поддръжката на пътища, които не съдържат катран

В раздел GJ („Текстилни отпадъци“):

GJ 010	5003	Отпадъци от естествена коприна (включително пашкулите, негодни за свилоточене, отпадъците от прежди и развлакнените текстилни материали)
GJ 011	5003 10	— некардирани, нито пенирани
GJ 012	5003 90	— други
GJ 020	5103	Отпадъци от вълна или от фини или груби животински косми, включително отпадъци от прежди, но с изключение на развлакнени отпадъци
GJ 021	5103 10	— дреб от вълна или от фини животински косми
GJ 022	5103 20	— други отпадъци от вълна или от фини животински косми
GJ 023	5103 30	— отпадъци от груби животински косми
GJ 030	5202	Отпадъци от памук (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци)
GJ 031	5202 10	— отпадъци от прежди (включително отпадъци от конци)
GJ 032	5202 91	— развлакнени отпадъци
GJ 040	5301 30	Дреб и отпадъци от лен
GJ 050	ex 5302 90	Дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и конци и развлакнени отпадъци) от коноп (Cannabis sativa L.)
GJ 060	ex 5303 90	Дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и конци и развлакнени отпадъци) от юта и други текстилни ликови влакна (с изключение на лен, коноп и рами)
GJ 070	ex 5304 90	Дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци) от сизал и други текстилни влакна от рода „Agave“
GJ 080	ex 5305 19	Кълчища, дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци) от кокосово влакно
GJ 090	ex 5305 29	Кълчища, дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци) от абака (Manila hemp или Musa textilis Nee)
GJ 100	ex 5305 99	Кълчища, дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци) от рами и други растителни текстилни тъкани, които не са споменати другаде
GJ 130	ex 6310	Парцали, шнурове, въжета и дебели въжета от текстилни материали под форма на отпадъци или на артикули, негодни за употреба:
GJ 131	ex 6310 10	— сортирани

В раздел GK („Каучукови отпадъци“):

GK 010	4004 00	Отпадъци, остатъци и изрезки от невтвърден каучук и получени от него гранули
GK 030	ex 4017 00	Отпадъци и остатъци от втвърден каучук (например ебонит)

8.	Всички видове в раздел GL („Необработен корк и дървени отпадъци“.

GN 010	ex 0502 00	Отпадъци от четина от свине или глигани; косми от борсук и други косми за четкарската промишленост
GN 020	ex 0503 00	Отпадъци от конски косми, дори в разстлано състояние, със или без подложка
GN 040	ex 4110 00	Изрезки и други отпадъци от обработени кожи или от възстановена кожа, негодни за производството на кожени изделия, с изключение на утайки.

10.

GO 010	ex 0501 00	Отпадъци от човешка коса
GO 020		Отпадъци от слама

7.	След текстовете за Замбия се добавя следният текст: „ЗИМБАБВЕ „Всички видове в приложение II“.

(2) „Недисперсна форма“ не включва отпадъци под формата на прах, утайка, пепел или плътни изделия, в които са затворени течни опасни отпадъци.“

(3) „Недисперсна форма“ не включва отпадъци под формата на прах, утайка, пепел или плътни изделия, в които са затворени течни опасни отпадъци.“

ПРИЛОЖЕНИЕ Д

Приложение А към Регламент (ЕО) № 1420/1999 се изменя, както следва:

Целият текст относно Албания се заменя с текста:

„АЛБАНИЯ

Всички видове, с изключение на:

В раздел GА („Отпадъци от метали и метални сплави в метална недисперсна (1) форма“)

Следните отпадъци и скрап на цветни метали и техните сплави:

GА 120	7404 00	Отпадъци и скрап от мед
GА 150	7802 00	Отпадъци и скрап от олово
GА 160	7902 00	Отпадъци и скрап от цинк
GA 170	8002 00	Отпадъци и скрап от калай
GА 430	7204	Скрап от желязо или стомана

2.	Всички видове, включени в раздел GB („Металсъдържащи отпадъци, които произхождат от претопяване, преработване на руда или рафиниране на метали“).

3.	Всички видове, включени в раздел GЕ („Стъклени отпадъци в недисперсна форма“).

GG 080

ex 2621 00

Шлака от производството на мед, химически стабилизирана, с високо съдържание на желязо (над 20 %) и преработена в съответствие с производствени стандарти (например DIN 4301 и DIN 8201), основно за строителни и абразивни нужди.

5.	Всички видове в раздел GI („Хартия, картон и хартиени отпадъци“).

В раздел GJ („Текстилни отпадъци“):

GJ 020	5103	Отпадъци от вълна или от фини или груби животински косми, включително отпадъци от прежди, но с изключение на развлакнени отпадъци:
GJ 021	5103 10	— дреб от вълна или от фини животински косми
GJ 022	5103 20	— други отпадъци от вълна или от фини животински косми
GJ 023	5103 30	— отпадъци от груби животински косми
GJ 030	5202	Отпадъци от памук (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци):
GJ 031	5202 10	— отпадъци от прежда (включително и отпадъци от конци)
GJ 032	5202 91	— развлакнени отпадъци
GJ 033	5202 99	— други.

Целият текст относно Бразилия се заменя с текста:

„БРАЗИЛИЯ

В раздел GА („Отпадъци от метали и метални сплави в метална недисперсна (2) форма“)

Следните отпадъци и скрап на цветни метали и техните сплави:

GА 150	7802 00	Отпадъци и скрап от олово
GА 240	ex 8107 10	Отпадъци и скрап от кадмий
GA 270	ex 8110 00	Отпадъци и скрап от антимон
GА 300	ex 8112 20	Отпадъци и скрап от хром
GА 400	ex 2804 90	Отпадъци и скрап от селений
GА 410	ex 2804 50	Отпадъци и скрап от телурий

GB 010

2620 11

Щейн от галванизация

GG 160

Битумни материали (отпадъци от асфалт), получени при строителството и поддръжката на пътища, които не съдържат катран

В раздел GК („Каучукови отпадъци“):

GK 020

4012 20

Излезли от употреба пневматични гуми

3.	Целият текст относно България се заличава.

Между текстовете, които се отнасят до Буркина Фасо и Камерун, се добавя следният текст:

„БУРУНДИ

Всички видове, с изключение на:

В раздел GА („Отпадъци от метали и метални сплави в метална недисперсна (3) форма“)

GА 430

7204

Скрап от желязо или стомана

2.	Всички видове в раздел GI („Хартия, картон и хартиени отпадъци“).

В раздел GJ („Текстилни отпадъци“):

GJ 120	6309 00	Употребявани дрехи и други износени текстилни артикули
GJ 140	ex 6310 10	Отпадъци от текстилни подови покрития, килими.

В раздел GК („Каучукови отпадъци“):

GK 020

4012 20

Излезли от употреба пневматични гуми

В раздел GM („Отпадъци, които произхождат от селскостопанската и хранителната индустрия“):

GM 130

Между текстовете, които се отнасят до Гвиана и Кирибати, се добавя следният текст:

„ЯМАЙКА

Всички видове, с изключение на:

Всички видове в раздел GM („Отпадъци, които произхождат от селскостопанската и хранителната индустрия“)“.

Целият текст относно Нигерия се заменя с текста:

„НИГЕРИЯ

Всички видове, с изключение на:

1.	Всички видове в раздел GA („Отпадъци от метали и метални сплави в метална недисперсна (4) форма“)

2.	Всички видове в раздел GВ („Металсъдържащи отпадъци, които произхождат от претопяване, преработване на руда или рафиниране на метали“).

3.	Всички видове в раздел GН („Твърди пластмасови отпадъци“).

4.	Всички видове в раздел GI („Хартия, картон и хартиени отпадъци“).

В раздел GJ („Текстилни отпадъци“):

GJ 010	5003	Отпадъци от естествена коприна (включително пашкулите, негодни за свилоточене, отпадъците от прежди и развлакнените текстилни материали)
GJ 011	5003 10	— некардирани, нито пенирани
GJ 012	5003 90	— други
GJ 020	5103	Отпадъци от вълна или от фини или груби животински косми, включително отпадъци от прежди, но с изключение на развлакнени отпадъци
GJ 021	5103 10	— дреб от вълна или от фини животински косми
GJ 022	5103 20	— други отпадъци от вълна или от фини животински косми
GJ 023	5103 30	— отпадъци от груби животински косми
GJ 030	5202	Отпадъци от памук (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци)
GJ 031	5202 10	— отпадъци от прежди (включително отпадъци от конци)
GJ 032	5202 91	— развлакнени отпадъци
GJ 033	5202 99	— други
GJ 040	5301 30	Дреб и отпадъци от лен
GJ 050	ex 5302 90	Дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и конци и развлакнени отпадъци) от коноп (Cannabis sativa L.)
GJ 060	ex 5303 90	Дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и конци и развлакнени отпадъци) от юта и други текстилни ликови влакна (с изключение на лен, коноп и рами)
GJ 070	ex 5304 90	Дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци) от сизал и други текстилни влакна от рода „Agave“
GJ 080	ex 5305 19	Кълчища, дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци) от кокосово влакно
GJ 090	ex 5305 29	Кълчища, дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци) от абака (Manila hemp или Musa textilis Nee)
GJ 100	ex 5305 99	Кълчища, дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци) от рами и други растителни текстилни тъкани, които не са споменати другаде
GJ 110	5505	Отпадъци (включително дреб, отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци) от ръчно направени влакна
GJ 111	5505 10	— от синтетични влакна
GJ 112	5505 20	— от изкуствени влакна
GJ 130	ex 6310	Парцали, шнурове, въжета и дебели въжета от текстилни материали под форма на отпадъци или на артикули, негодни за употреба:
GJ 131	ex 6310 10	— сортирани
GJ 132	ex 6310 90	— други
GJ 140	ex 6310	Отпадъци от текстилни подови покрития, килими

В раздел GK („Каучукови отпадъци“):

GK 010	4004 00	Отпадъци, остатъци и изрезки от невтвърден каучук и получени от него гранули
GK 030	ex 4017 00	Отпадъци и парчета от втвърден каучук (например ебонит)

В раздел GM („Отпадъци, които произхождат от селскостопанската и хранителната индустрия“):

GM 070	ex 2307	Винени утайки
GM 080	ex 2308	Изсушени и стерилизирани растителни отпадъци, остатъци и субпродукти, независимо дали са под формата на гранули от видовете, използвани за храна на животни, неупоменати другаде
GM 090	1522	Дегра; остатъци, получени при обработката на продукти, съдържащи мазнини или восъци от животински или растителен произход
GM 100	0506 90	Отпадъци от кости и сърцевини от рога, необработени, обезмаслени, само най-просто подготвени (но неизрязани на форми), третирани с киселини или дежелатинирани
GM 110	ex 0511 91	Отпадъци от риба
GM 120	1802 00	Черупки, обелки, люспи и други отпадъци от какао

Текстовете относно Перу се заменят с текста:

„ПЕРУ

Всички видове, с изключение на:

в раздел GА („Отпадъци от метали и метални сплави в метална недисперсна (5) форма“)

GА 430

7204

Отпадъци и скрап от желязо и стомана

Между текстовете, които се отнасят до Перу и Сао Томе и Принсипи, се добавя следният текст:

„РУМЪНИЯ

Всички видове, с изключение на:

В раздел GА („Отпадъци от метали и метални сплави в метална недисперсна (6) форма“)

а)

Следните отпадъци и скрап на благородни метали и техните сплави:

GА 010	ex 7112 10	— от злато
GА 020	ex 7112 20	— от платина (наименованието „платина“ включва платина, иридий, осмий, паладий, родий и рутений)
GА 030	ex 7112 90	— от други благородни метали, например сребро
Забележка: Живакът е специално изключен като замърсител на тези метали, техните сплави или амалгами.

б)

Следните отпадъци и скрап от цветни метали и техните сплави:

GА 120	7404 00	Отпадъци и скрап от мед
GА 140	7602 00	Отпадъци и скрап от алуминий
GА 150	7802 00	Отпадъци и скрап от олово
GА 160	7902 00	Отпадъци и скрап от цинк
GА 430	7204	Скрап от желязо или стомана

В раздел GЕ („Стъклени отпадъци в недисперсна форма“):

GЕ 010

ex 7001 00

В раздел GI („Хартия, картон и хартиени отпадъци“):

GI 010

4707

Отпадъци и остатъци от хартия или картон

В раздел GJ („Текстилни отпадъци“):

GJ 020	5103	Отпадъци от вълна или от фини или груби животински косми, включително отпадъци от прежди, но с изключение на развлакнени отпадъци
GJ 030	5202	Отпадъци от памук (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци)

GO 050

Фотоапарати за еднократна употреба без батерии.

Между текстовете за Танзания и Уганда се включва следният текст:

„ТУНИС

В раздел GC („Други отпадъци, съдържащи метали“):

GC 050

Отработени течни катализатори за каталитичен крекинг (например алуминиев оксид, зеолити)

GC 060

Отработени катализатори, съдържащи метали, които съдържат някои от:

—	метали от групата на платината: рутений, родий, паладий, осмий, иридий, платина,

—	преходни метали: скандий, ванадий, манган, кобалт, мед, итрий, ниобий, хафний, волфрам, титан, хром, желязо, никел, цинк, цирконий, молибден, тантал, рений,

—	лантаноиди (редки метали): лантан, празеодим, самарий, гадолиний, диспросий, ербий, итербий, церий, неодим, европий, тербий, холмий, тулий, лутеций.

Следните отпадъци от метали или метални сплави в недисперсна форма:

GC 090

Молибден

GC 100

Волфрам

GC 110

Тантал

GC 120

Титан

GC 130

Ниобий

GC 140

Рений

GG 030	ex 2621	Дънна пепел и шлака от изгаряне на въглища в електроцентрали
GG 040	ex 2621	Увлечена/летяща пепел от изгаряне на въглища в електроцентрали
GG 050		Анодни отлагания от нефтен кокс и/или битум
GG 060	ex 2803	Отработен активен въглен, образуван от третирането на питейни води, производствени процеси в хранителната промишленост и производството на витамини
GG 080	ex 2621 00	Шлака от производството на мед, химически стабилизирана, с високо съдържание на желязо (над 20 %) и преработена в съответствие с производствени стандарти (например DIN 4301 и DIN 8201) основно за строителни и абразивни нужди
GG 110	ex 2621 00	Неутрализиран червен шлам от производството на алуминий

В раздел GJ („Текстилни отпадъци“):

GJ 110	5505	Отпадъци (включително дреб, отпадъци от прежда и развлакнени отпадъци) от ръчно произведени влакна:
GJ 111	5505 10	— от синтетични влакна
GJ 112	5505 20	— от изкуствени влакна

В раздел GO („Други отпадъци, които основно съдържат органични компоненти, които могат да съдържат метали и неорганични материали“):

GO 030	Дезактивиран гъбен мицел от производството на пеницилин, който се използва като храна на животни
GO 040	Изхабени фотографски филми и хартия (включително основни и фоточувствителни покрития), съдържащи или несъдържащи сребро, и несъдържащи сребро в свободна йонна форма
GO 050	Фотоапарати за еднократна употреба без батерии“

(6) „Недисперсна форма“ не включва отпадъци под формата на прах, утайка, пепел или плътни изделия, в които са затворени течни опасни отпадъци.“

ПРИЛОЖЕНИЕ Е

Приложение Б към Регламент (ЕО) № 1420/1999 се изменя, както следва:

1.	Целият текст относно Бурунди се заличава.

Целият текст относно Мароко се заменя с текста:

„МАРОКО

Всички видове, с изключение на:

Всички видове в раздел GJ („Текстилни отпадъци“)“.

Целият текст относно Тунис се заменя с текста:

"ТУНИС

В раздел GС („Други отпадъци, които съдържат метали“):

GC 070	ex 2619 00	Шлаки от производството на желязо и въглеродни стомани (включително нисколегирана стомана) с изключение на шлаки, които са били специално произведени, за да отговарят на националните и съответните международни изисквания и стандарти (1)
GC 080		Окалина (черни метали)

GN 030

ex 0505 90

Отпадъци от кожа и други части на птици с или без пера (независимо дали са подкастрени), без да са допълнително преработвани освен почиствани, дезинфекцирани или обработени, за да се съхранят.

4.	Целият текст относно Зимбабве се заличава.

(1) Тази позиция включва употребата на такива шлаки като източник на титанов диоксид и ванадий.

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

32001D0068

L 023/31

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 16 януари 2001 година

за определяне на два референтни метода за измерване на полихлорирани бифенили в съответствие с член 10, буква а) от Директива 96/59/ЕО на Съвета за обезвреждането на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили (ПХБ/ПХТ)

(нотифицирано под номер С(2001) 107)

(2001/68/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 96/59/ЕО на Съвета от 16 септември 1996 г. за обезвреждането на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили (ПХБ/ПХТ) (1), и по-специално член 10, буква а) от него,

като има предвид, че:

(1)	По силата на член 10, буква а) от Директива 96/59/ЕО Комисията има задължението да определи референтни методи за измерване, за да се определи съдържанието на ПХБ в замърсени материали.

(2)	Засега е възможно да се създаде референтен метод за определяне на ПХБ в петролните продукти и употребяваните масла, както и референтен метод за измерване на ПХБ в изолационните флуиди.

(3)	Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището, което е изразено от Комитета по член 18 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета (2),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Европейските стандарти EN 12766-1 и prEN 12766-2, както и актуализираните им по-късно версии се прилагат като референтен метод за определяне на ПХБ в петролни продукти и употребявани масла.

Член 2

Европейският стандарт IEC 61619 и неговите актуализирани по-късно версии се използват като референтен метод за определяне на ПХБ в изолационните течности.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила на 30-ия ден след неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 16 януари 2001 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 243, 24.9.1996 г., стр. 31.

(2) ОВ L 78, 26.3.1991 г., стр. 32.

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

32001D0118

L 047/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 16 януари 2001 година

за изменение на Решение 2000/532/ЕО относно списъка на отпадъците

(нотифицирано под номер С(2001) 108)

(текст от значение за ЕИП)

(2001/118/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (1), последно изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 1, буква а) от нея,

като взе предвид Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци (3), изменена с Директива 94/31/ЕО (4), и по-специално член 1, параграф 4, второ тире от нея,

като има предвид, че:

(1)

Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г., което заменя Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяването на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци (5), следва да бъде изменено в светлината на нотификациите от държавите-членки в съответствие с член 1, параграф 4, второ тире от Директива 91/689/ЕИО.

(2)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 18 от Директива 75/442/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Решение 2000/532/ЕО се изменя, както следва:

Член 2 се заменя със следното:

„Член 2

Отпадъци, класифицирани като опасни се счита, че проявяват едно или повече от свойствата, изброени в приложение III към Директива 91/689/ЕИО и, по отношение на Н3—Н8, Н10 (6) и Н11 от въпросното приложение, една или повече от следните характеристики:

—	температура на възпламеняване < 55 °С,

—	едно или повече вещества, класифицирани (7) като силно токсични при обща концентрация > 0,1 %,

—	едно или повече вещества, класифицирани като токсични при обща концентрация > 3 %,

—	едно или повече вещества, класифицирани като вредни при обща концентрация > 25 %,

—	едно или повече корозивни вещества, класифицирани с R35 при обща концентрация > 1 %,

—	едно или повече корозивни вещества, класифицирани с R34 при обща концентрация > 5 %,

—	едно или повече дразнещи вещества, класифицирани като R41 при обща концентрация > 10 %,

—	едно или повече дразнещи вещества, класифицирани с R36, R37, R38 при обща концентрация > 20 %,

—	едно вещество, известно че е канцерогенно от категория 1 или 2 при концентрация > 0,1 %,

—	едно вещество, известно че е канцерогенно от категория 3 при концентрация > 1 %,

—	едно вещество, токсично за репродукцията от категория 1 или 2, класифицирано с R60, R61 при концентрация > 0,5 %,

—	едно вещество, токсично за репродукцията от категория 3, класифицирано с R62, R63 при концентрация > 5 %,

—	едно мутагенно вещество от категория 1 или 2, класифицирано с R46 при концентрация > 0,1 %,

—	едно мутагенно вещество от категория 3, класифицирано с R40 при концентрация > 1 %,

2.	Приложението се заменя с текста на приложението към настоящото решение.

Член 2

Настоящото решение се прилага от 1 януари 2002 г.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 16 януари 2001 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 78, 26.3.1991 г., стр. 32.

(2) ОВ L 135, 6.6.1996 г., стр. 32.

(3) ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 20.

(4) ОВ L 168, 2.7.1994 г., стр. 28.

(5) ОВ L 226, 6.9.2000 г., стр. 3.

(6) В Директива 92/32/ЕИО относно седмо изменение на Директива 67/548/ЕИО, беше въведен терминът „токсичен за репродукцията“. Терминът „тератогенен“ бе заменен със съответстващия термин „токсичен за репродукцията“. Този термин се счита, че е в съответствие със свойство Н10 от приложение III към Директива 91/689/ЕИО.

(7) Класификацията, както и R-фразите, се отнасят до Директива 67/548/ЕИО за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасните вещества (ОВ L 196, 16.8.1967 г., стр. 1) и нейните последващи изменения. Пределните концентрации са тези, предвидени в Директива 88/379/ЕИО за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасните препарати (ОВ L 187, 16.7.1988 г., стр. 14.) и нейните последващи изменения.“

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО относно отпадъците и член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО относно опасните отпадъци

Въведение

1. Настоящият списък е хармонизиран списък на отпадъците. Той ще бъде периодично преглеждан на основата на нови знания и по-специално на изследователски резултати, и ако е необходимо, ревизиран в съответствие с член 18 от Директива 75/442/ЕИО. Включването на материал в списъка, обаче не означава, че материалът е отпадък при всички обстоятелства. Материали се считат за отпадъци само когато е спазена дефиницията за отпадък в член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО.

2. Отпадъци, включени в списъка, попадат под действието на разпоредбите на Директива 75/442/ЕИО, освен когато се прилага член 2, параграф 1, буква б) от тази директива.

3. Различните типове отпадъци в списъка са изцяло дефинирани от шестцифрения код за отпадъка и съответния двуцифрени и четирицифрени заглавия на главите. Това означава, че следните стъпки следва да бъдат взети за идентифициране на даден отпадък в списъка.

3.1. Да се идентифицира източникът, генериращ отпадъка в глави 01—12 или 17—20 и да се идентифицира подходящият шестцифрен код на отпадъка (с изключение на кодовете, завършващи на 99 от тези глави). Дадена специфична производствена единица може да се наложи да класифицира своите дейности по няколко глави. Например, производител на автомобили може да открие своите отпадъци вписани в глави 12 (отпадъци от формиране и повърхностно третиране на метали), 11 (неорганични отпадъци, съдържащи метали от третиране на метали и покриване на метали) и 08 (отпадъци от употребата на покрития), в зависимост от различните стъпки на процеса.

Бележка: отделно събирани отпадъци от опаковки (включително смеси от различни опаковъчни материали) се класифицират в 15 01, а не в 20 01.

3.2. Ако не може да бъде намерен подходящ код на отпадъка в глави 01—12 или 17—20, следва да се прегледат глави 13, 14 и 15 за идентифициране на отпадъка.

3.3. Ако никой от тези кодове за отпадъци не е приложим, отпадъкът следва да се идентифицира според глава 16.

3.4. Ако отпадъкът не е и в глава 16, следва да се използва код 99 (отпадъци, които не са специфицирани по друг начин) в раздела на списъка, съответстващ на идентифицираната дейност в стъпка едно.

4. Всеки отпадък, маркиран със звездичка (*) се счита за опасен отпадък по силата на Директива 91/689/ЕИО относно опасните отпадъци, и попада под разпоредбите на тази директива, освен ако се прилага член 1, параграф 5 от тази директива.

5. За целта на настоящото решение, „опасно вещество“ означава всяко вещество, което е било, или ще бъде класифицирано като опасно в Директива 67/548/ЕИО и последващите ѝ изменения; „тежък метал“ означава всяко съединение на антимон, арсен, кадмий, хром (VI), мед, олово, живак, никел, селен, телур, талий и калай, както и тези материали в метална форма, доколкото те са класифицирани като опасни вещества.

6. Ако даден отпадък е идентифициран като опасен чрез специфично или общо позоваване за опасни вещества, отпадъкът е опасен само ако концентрацията на тези вещества са такива (например процент по тегло), че отпадъкът проявява едно или повече от свойствата, изброени в приложение III към Директива 91/689/ЕИО на Съвета. По отношение Н3—Н8, Н10 и Н11, ще се прилага член 2 от настоящото решение. За характеристиките Н1, Н2, Н9 и Н12—Н14, понастоящем член 2 от настоящото решение не представя спецификация.

7. В съответствие с Директива 1999/45/ЕО, която излага в преамбюла си, че случаят на сплави се счита, че се нуждае от по-нататъшна оценка защото характеристиките на сплавите са такива, че може да не е възможно точно да се определят техните свойства използвайки наличните понастоящем конвенционални методи, разпоредбите на член 2 няма да се отнасят за чисти метални сплави (незамърсени с опасни вещества). Това ще бъде така, докато се предприемат по-нататъшните действия, които Комисията и държавите-членки са се задължили да предприемат по отношение на специфичния подход за класифицирането на сплави. Отпадъчните материали, които са специфично изброени в настоящия списък, ще останат класифицирани както понастоящем.

8. Следните правила са били използвани за номерирането на пунктовете в списъка: за тези отпадъци, които не са били променени, са използвани кодовите номера от Решение 94/3/ЕО на Комисията. Кодовете за отпадъци, които са били променени, са премахнати и остават неизползвани с оглед избягване на объркване след прилагането на новия списък. Отпадъците, които са били прибавени са получили код, който не е бил използван в Решение 94/3/ЕО на Комисията и Решение 2000/532/ЕО на Комисията.

ИНДЕКС

Глави на списъка

01	Отпадъци, в резултат на експлоатация, минно дело, кариерно дело, физическо и химическо третиране на минерали

02	Отпадъци от селското стопанство, градинарството, аквакултурата, горското стопанство, лова и риболова, подготовка и преработка на храни

03	Отпадъци от преработката на дървесина и производството на плоскости и мебели, пулп, хартия и картон

04	Отпадъци от кожарската, кожената и текстилната промишленост

05	Отпадъци от рафинирането на нефт, пречистването на природна газ и пиролитно третиране на въглища

06	Отпадъци от неорганични химически процеси

07	Отпадъци от органични химически процеси

08	Отпадъци от производството, формулирането, доставката и употребата на покрития (бои, лакове и стъклообразни емайли), лепила, запечатващи вещества и печатарски мастила

09	Отпадъци от фотографската промишленост

10	Отпадъци от термални процеси

11	Отпадъци от химическо повърхностно третиране и покриване на метали и други материали; хидрометалургия за цветни метали

12	Отпадъци от формиране и физическо и механично повърхностно третиране на метали и пластмаси

13	Маслени отпадъци и отпадъци от течни горива (освен хранителни масла 05 и 12)

14	Отпадъчни органични разтворители, замръзители и пропеленти (освен 07 и 08)

15	Отпадъчни опаковки, абсорбатори, кърпи за бърсане, филтърни материали и защитно облекло, неспецифицирано по друг начин

16	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин в списъка

17	Строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване (включително екскавирана пръст от замърсени терени)

18	Отпадъци от хуманното или ветеринарното здравеопазване и/или свързани с тях научни изследвания (освен кухненски и ресторантски отпадъци, не произлизащи от пряко здравеопазване)

19	Отпадъци от съоръжения за управление на отпадъците, пречиствателни станции за отпадни води извън производствената площадка и от подготовката на вода, предназначена за човешка консумация и вода за индустриална употреба

20	Общински отпадъци (битови отпадъци и подобни търговски, промишлени и учреждeнски отпадъци) включително разделно събрани фракции

01	ОТПАДЪЦИ, В РЕЗУЛТАТ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯ, МИННО ДЕЛО, КАРИЕРНО ДЕЛО, ФИЗИЧЕСКО И ХИМИЧЕСКО ТРЕТИРАНЕ НА МИНЕРАЛИ
01 01	отпадъци от екскавация на минерали
01 01 01	отпадъци от екскавация на металоносни минерали
01 01 02	отпадъци от екскавация на неметалоносни минерали
01 03	отпадъци от физическа и химическа преработка на металоносни минерали
01 03 04*	генериращи киселина остатъци от преработката на сулфидна руда
01 03 05*	други остатъци, съдържащи опасни вещества
01 03 06	други остатъци, освен тези, посочени в 01 03 04 и 01 03 05
01 03 07*	други отпадъци, съдържащи опасни вещества от физическата и химическата преработка на металоносни минерали
01 03 08	прахови отпадъци и отпадъци под форма на пудра, освен тези, посочени в 01 03 07
01 03 09	червена кал от производството на двуалуминиев триоксид, освен отпадъците, посочени в 01 03 07
03 03 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
01 04	отпадъци от физическа и химическа преработка на неметалоносни минерали
01 04 07*	отпадъци, съдържащи опасни вещества от физическата и химическата преработка на неметалоносни минерали
01 04 08	отпадъчен чакъл и натрошени скали, освен тези, посочени в 01 04 07
01 04 09	отпадъчен пясък и глини
01 04 10	прахови отпадъци и отпадъци под форма на пудра, освен тези, посочени в 01 04 07
01 04 11	отпадъци от поташ и преработка на каменна сол, освен тези, посочени в 01 04 07
01 04 12	остатъци и други отпадъци от промиването и почистването на минерали, освен тези, посочени в 01 04 07 и 01 04 11
01 04 13	отпадъци от каменоделство и рязане на камък, освен тези, посочени в 01 04 07
01 04 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
01 05	кал от сондиране и други сондажни отпадъци
01 05 04	кал и отпадъци от пресноводно сондиране
01 05 05*	кал и отпадъци от сондиране, съдържащи нефт
01 05 06*	сондажна кал и други сондажни отпадъци, съдържащи опасни вещества
01 05 07	сондажна кал и отпадъци, съдържащи барит, освен тези, посочени в 01 05 05 и 01 05 06
01 05 08	сондажна кал и отпадъци, съдържащи хлорид, освен тези, посочени в 01 05 05 и 01 05 06
01 05 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
02	ОТПАДЪЦИ ОТ СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО, ГРАДИНАРСТВОТО, АКВАКУЛТУРАТА, ГОРСКОТО СТОПАНСТВО, ЛОВА И РИБОЛОВА, ПОДГОТОВКА И ПРЕРАБОТКА НА ХРАНИ
02 01	отпадъци от селското стопанство, градинарството, аквакултурата, горското стопанство, лова и риболова
02 01 01	утайки от миене и почистване
02 01 02	отпадъци от животинска тъкан
02 01 03	отпадъци от растителна тъкан
02 01 04	отпадъчни пластмаси (освен опаковъчни)
02 01 06	животински екскременти, урина и оборски тор (включително замърсена слама), отпадни течности, събирани поотделно и третирани извън производствената площадка
02 01 07	отпадъци от горското стопанство
02 01 08*	агрохимически отпадъци, съдържащи опасни вещества
02 01 09	агрохимически отпадъци, освен тези, посочени в 02 01 08
02 01 10	отпадъчен метал
02 01 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
02 02	отпадъци от подготовката и преработката на месо, риба и други храни от животински произход
02 02 01	утайки от миене и почистване
02 02 02	отпадъци от животинска тъкан
02 02 03	материали, неподходящи за консумация или преработка
02 02 04	утайки от третирането на отпадни течности на производствената площадка
02 02 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
02 03	отпадъци от плодове, зеленчуци, зърнени храни, хранителни масла, какао, кафе, чай и подготовка и преработка на тютюн; производство на консерви; мая и производство на екстракт от мая, подготовка и ферментация на меласа
02 03 01	утайки от измиването, почистването, обелването, центрофугирането и отделянето
02 0302	отпадъци от консервиращи агенти
02 03 03	отпадъци от екстракция на разтворител
02 03 04	материали, неподходящи за консумация или преработка
02 03 05	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка
02 03 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
02 04	отпадъци от преработката на захар
02 04 01	пръст от почистването и измиването на цвеклото
02 04 02	неспецифициран калциев карбонат
02 04 03	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка
02 04 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
02 05	отпадъци от млечната промишленост
02 05 01	материали, неподходящи за консумация или преработка
02 05 02	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка
02 05 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
02 06	отпадъци от хлебарската и сладкарската промишленост
02 06 01	материали, неподходящи за консумация или преработка
02 06 02	отпадъци от консервиращи агенти
02 06 03	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка
02 06 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
02 07	отпадъци от производството на алкохолни и безалкохолни напитки (освен кафе, чай и какао)
02 07 01	отпадъци от измиването, почистването и механичното редуциране на суровините
02 07 02	отпадъци от дестилирането на спирт
02 07 03	отпадъци от химическо третиране
02 07 04	материали, неподходящи за консумация или преработка
02 07 05	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка
02 07 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
03	ОТПАДЪЦИ ОТ ПРЕРАБОТКАТА НА ДЪРВЕСИНА И ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПЛОСКОСТИ И МЕБЕЛИ, ПУЛП, ХАРТИЯ И КАРТОН
03 01	отпадъци от преработката на дървесина и производството на плоскости и мебели
03 01 01	отпадъчна дървесна кора и корк
03 01 04*	талаш, стърготини, парчета дърво, талашит и фурнир, съдържащи опасни вещества
03 01 05	талаш, стърготини, парчета, дърво, талашит и фурнир, освен тези, посочени в 03 01 04
03 01 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
03 02	отпадъци от консервирането на дървесина
03 02 01*	нехалогенирани органични консерванти за дървесина
03 02 02*	органохлорирани консерванти за дървесина
03 02 03*	органометални консерванти за дървесина
03 02 04*	неорганични консерванти за дървесина
03 02 05*	други консерванти за дървесина, съдържащи опасни вещества
03 02 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
03 03	отпадъци от пулп, производството и преработката на хартия и картон
03 03 01	отпадъчна дървесна кора и дървесина
03 03 02	утайка от зелен разтвор (от възстановяване на разтвор за изваряване)
03 03 05	утайки от премахване на мастило от рециклирането на хартия
03 03 07	механично отделени остатъци от пулпирането на отпадъчна хартия и картон
03 03 08	отпадъци от сортирането на хартия и картон, предназначени за рециклиране
03 03 09	отпадъци от варна кал
03 03 10	остатъци от утайки от фибри, филтри и покрития от механично отделяне
03 03 11	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка, освен тези, посочени в 03 03 10
03 03 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
04	ОТПАДЪЦИ ОТ КОЖАРСКАТА, КОЖЕНАТА И ТЕКСТИЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
04 01	отпадъци от кожарската и кожената промишленост
04 01 01	изрезки и отпадъци, отделени с вар
04 01 02	отпадъци от варосване
04 01 03*	отпадъци от обезмасляване, съдържащи разтворители без течна фаза
04 01 04	щавеща течност, съдържаща хром
04 01 05	щавеща течност, несъдържаща хром
04 01 06	утайки, особено от третиране на производствената площадка на отпадните течности, съдържащи хром
04 01 07	утайки, особено от третиране на производствената площадка на отпадните течности, несъдържащи хром
04 01 08	отпадъчна щавена кожа (сини платна, обрезки, изрезки, омекотяващ прах), съдържаща хром
04 01 09	отпадъци от обработване и апретиране
04 01 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
04 02	отпадъци от текстилната промишленост
04 02 09	отпадъци от композитни материали (импрегниран текстил, еластомер, пластомер)
04 02 10	органична материя от естествени продукти (например мазнина, восък)
04 02 14*	отпадъци от апретура, съдържащи органични разтворители
04 02 15	отпадъци от апретура, освен тези, посочени в 04 02 14
04 02 16*	бои и пигменти, съдържащи опасни вещества
04 02 17	бои и пигменти, освен тези, посочени в 04 02 16
04 02 19*	утайки от третиране на производствената площадка на отпадните течности, съдържащи опасни вещества
04 02 20	утайки от третиране на производствената площадка на отпадните течности освен тези, посочени в 04 02 19
04 02 21	отпадъци от непреработени текстилни влакна
04 02 22	отпадъци от преработени текстилни влакна
04 02 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
05	ОТПАДЪЦИ ОТ РАФИНИРАНЕТО НА НЕФТ, ПРЕЧИСТВАНЕТО НА ПРИРОДНА ГАЗ И ПИРОЛИТНО ТРЕТИРАНЕ НА ВЪГЛИЩА
05 01	отпадъци от рафинирането на нефт
05 01 02*	утайки от изсолване
05 01 03*	дънни утайки от танкери
05 01 04*	кисели алкилни утайки
05 01 05*	нефтени разливи
05 01 06*	мазни утайки от поддържащите операции на предприятието или съоръжението
05 01 07*	кисели катрани
05 01 08*	други катрани
05 01 09*	утайки от третиране на производствената площадка на отпадните течности, съдържащи опасни вещества
05 01 10	утайки от третиране на производствената площадка на отпадните течности, освен тези, посочени в 05 01 09
05 01 11*	отпадъци от пречистване на горива с основи
05 01 12*	киселини, съдържащи нефт
05 01 13	утайки от захранваща вода за бойлери
05 01 14	отпадъци от охладителни колони
05 01 15*	използвани филтърни глини
05 01 16	отпадъци, съдържащи сяра от нефтена десулфуризация
05 01 17	битум
05 01 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
05 06	отпадъци от пиролитно третиране на въглища
05 06 01*	киселинни катрани
05 06 03*	други катрани
05 06 04	отпадъци от охладителни колони
05 06 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
05 07	отпадъци от пречистването и транспортирането на природен газ
05 07 01*	отпадъци, съдържащи живак
05 07 02	отпадъци, съдържащи сяра
05 07 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
06	ОТПАДЪЦИ ОТ НЕОРГАНИЧНИ ХИМИЧЕСКИ ПРОЦЕСИ
06 01	отпадъци от производството, формулирането, доставянето и употребата (ПФДУ) на киселини
06 01 01*	сярна киселина и серниста киселина
06 01 02*	хидрохлорна киселина
06 01 03*	хидрофлуорна киселина
06 01 04*	фосфорна и фосфориста киселина
06 01 05*	азотна киселина и азотиста киселина
06 01 06*	други киселини
06 01 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
06 02	отпадъци от ПФДУ на основи
06 02 01*	калциев хидроксид
06 02 03*	амониев хидроксид
06 02 04*	натриев и калиев хидроксид
06 02 05*	други основи
06 02 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
06 03	отпадъци от ПФДУ на соли и техни разтвори и метални оксиди
06 03 11*	твърди соли и разтвори, съдържащи цианиди
06 03 13*	твърди соли и разтвори, съдържащи тежки метали
06 03 14	твърди соли и разтвори, освен тези, посочени в 06 03 11 и 06 03 13
06 03 15*	метални оксиди, съдържащи тежки метали
06 03 16	метални оксиди, освен тези, посочени в 06 03 15
06 03 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
06 04	отпадъци, съдържащи метал, освен тези, посочени в 06 03
06 04 03*	отпадъци, съдържащи арсен
06 04 04*	отпадъци, съдържащи живак
06 04 05*	отпадъци, съдържащи други тежки метали
06 04 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
06 05	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка
06 05 02*	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка съдържащи опасни вещества
06 05 03	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка освен тези, посочени в 06 05 02
06 06	отпадъци от ПФДУ на серни химикали, серни химически процеси и десулфуризационни процеси
06 06 02*	отпадъци, съдържащи опасни сулфиди
06 06 03	отпадъци, съдържащи други сулфиди, освен тези, посочени в 06 06 02
06 06 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
06 07	отпадъци от ПФДУ на халогени и халогенни химически процеси
06 07 01*	отпадъци, съдържащи азбест от електролиза
06 07 02*	активиран въглен от производството на хлор
06 07 03*	утайка от бариев сулфат, съдържаща живак
06 07 04*	разтвори и киселини, например контактна киселина
06 07 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
06 08	отпадъци от ПФДУ на силикон и силиконови деривати
06 08 02	отпадъци, съдържащи хлорсилани
06 08 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
06 09	отпадъци от ПФДУ на фосфорни химикали и фосфорни химически процеси
06 09 02	фосфорна шлака
06 09 03*	отпадъци от основана на калций реакция, съдържащи или замърсени с опасни вещества
06 09 04	отпадъци от основана на калций реакция, освен тези, посочени в 06 09 03
06 09 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
06 10	отпадъци от ПФДУ на азотни химикали, азотни химически процеси и производството на торове
06 10 02*	отпадъци, съдържащи опасни вещества
06 10 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
06 11	отпадъци от производството на неорганични пигменти и матиращи вещества
06 11 01	отпадъци от основана на калций реакция от производството на титанов диоксид
06 11 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
06 13	отпадъци от неорганични химически процеси, неспецифицирани по друг начин
06 13 01*	неорганични продукти за растителна защита, агенти за консервиране на дървесина и други биоциди
06 13 02*	използван активиран въглен (освен 06 07 02)
06 13 03	въглеродни сажди
06 13 04*	отпадъци от преработката на азбест
06 13 05*	сажди
06 13 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
07	ОТПАДЪЦИ ОТ ОРГАНИЧНИ ХИМИЧЕСКИ ПРОЦЕСИ
07 01	отпадъци от производството, формулирането, доставянето и употребата (ПФДУ) на основни органични химикали
07 01 01*	водни миещи течности и матерни разтвори
07 01 03*	органични халогенирани разтворители, водни миещи течности и матерни разтвори
07 01 04*	други органични разтворители, водни миещи течности и матерни разтвори
07 01 07*	халогенирани неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 01 08*	други неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 01 09*	халогениран филтърен клей и изразходвани абсорбатори
07 01 10*	друг филтърен клей и изразходвани абсорбатори
07 01 11*	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка съдържащи опасни вещества
07 01 12	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка освен тези, посочени в 07 01 11
07 01 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
07 02	отпадъци от ПФДУ на пластмаси, синтетична гума и изкуствени влакна
07 02 01*	водни миещи течности и матерни разтвори
07 02 03*	органични халогенирани разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 02 04*	други органични халогенирани разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 02 07*	халогенирани неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 02 08*	други неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 02 09*	халогениран филтърен клей и изразходвани абсорбатори
07 02 10*	друг филтърен клей и изразходвани абсорбатори
07 02 11*	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка съдържащи опасни вещества
07 02 12	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка освен тези, посочени в 07 02 11
07 02 13	отпадъчна пластмаса
07 02 14*	отпадъци от добавки, съдържащи опасни вещества
07 02 15	отпадъци от добавки, освен тези, посочени в 07 02 14
07 02 16	отпадъци, съдържащи силикони
07 02 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
07 03	отпадъци от ПФДУ на органични бои и пигменти (освен 06 11)
07 03 01*	водни миещи течности и матерни разтвори
07 03 03*	органични халоганирани разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 03 04*	други органични разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 03 07*	халогенирани неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 03 08*	други неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 03 09*	халогениран филтърен клей и изразходвани абсорбатори
07 02 10*	друг филтърен клей и изразходвани абсорбатори
07 03 11*	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка съдържащи опасни вещества
07 02 12	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка освен тези, посочени в 07 03 11
07 03 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
07 04	отпадъци от ПФДУ на органични продукти за растителна защита (освен 02 01 08 и 02 01 09), агенти за консервиране на дървесина (освен 03 02) и други биоциди
07 04 01*	водни миещи течности и матерни разтвори
07 04 03*	органични халоганирани разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 04 04*	други органични разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 04 07*	халогенирани неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 04 08*	други неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 04 09*	халогениран филтърен клей и изразходвани абсорбатори
07 04 10*	друг филтърен клей и изразходвани абсорбатори
07 04 11*	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка съдържащи опасни вещества
07 04 12	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка освен тези, посочени в 07 04 11
07 04 13*	твърди отпадъци, съдържащи опасни вещества
07 04 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
07 05	отпадъци от ПФДУ на фармацевтични продукти
07 05 01*	водни миещи течности и матерни разтвори
07 05 03*	органични халоганирани разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 05 04*	други органични разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 05 07*	халогенирани неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 05 08*	други неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 05 09*	халогениран филтърен клей и изразходвани абсорбатори
07 05 10*	друг филтърен клей и изразходвани абсорбатори
07 05 11*	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка съдържащи опасни вещества
07 05 12	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка освен тези, посочени в 07 05 13
07 05 13*	твърди отпадъци, съдържащи опасни вещества
07 05 14	твърди отпадъци, освен тези, посочени в 07 05 13
07 05 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
07 06	отпадъци от ПФДУ на масла, мазнини, сапуни, детергенти, дезинфектанти и козметика
07 06 01*	водни миещи течности и матерни разтвори
07 06 03*	органични халоганирани разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 06 04*	други органични разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 06 07*	халогенирани неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 06 08*	други неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 06 09*	халогениран филтърен клей и изразходвани абсорбатори
07 06 10*	друг филтърен клей и изразходвани абсорбатори
07 06 11*	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка съдържащи опасни вещества
07 06 12	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка освен тези, посочени в 07 07 11
07 06 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
07 07	отпадъци от ПФДУ на фини химикали и химически продукти, неспецифицирани по друг начин
07 07 01*	водни миещи течности и матерни разтвори
07 07 03*	органични халоганирани разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 07 04*	други органични разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 07 07*	халогенирани неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 07 08*	други неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 07 09*	халогениран филтърен клей и изразходвани абсорбатори
07 07 10*	друг филтърен клей и изразходвани абсорбатори
07 07 11*	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка съдържащи опасни вещества
07 07 12	утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка освен тези, посочени в 07 07 11
07 07 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
08	ОТПАДЪЦИ ОТ ПРОИЗВОДСТВОТО, ФОРМУЛИРАНЕТО, ДОСТАВЯНЕТО И УПОТРЕБАТА (ПФДУ) НА ПОКРИТИЯ (БОИ, ЛАКОВЕ И СТЪКЛООБРАЗНИ ЕМАЙЛИ), ЛЕПИЛА, ЗАПЕЧАТВАЩИ ВЕЩЕСТВА И ПЕЧАТАРСКИ МАСТИЛА
08 01	отпадъци от ПФДУ и премахването на боя и лак
08 01 11*	отпадъчна боя и лак, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества
08 01 12	отпадъчна боя и лак, освен тези, посочени в 08 01 11
08 01 13*	утайки от боя и лак, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества
08 01 14	утайки от боя и лак, освен тези, посочени в 08 01 13
08 01 15*	водни утайки, съдържащи боя или лак, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества
08 01 16	водни утайки, съдържащи боя или лак, освен тези, посочени в 08 01 15
08 01 17*	отпадъци от премахването на боя или лак, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества
08 01 18	отпадъци от премахването на боя или лак, освен тези, посочени в 08 01 17
08 01 19*	водни суспензии, съдържащи боя или лак, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества
08 01 20	водни суспензии, съдържащи боя или лак, освен тези, посочени в 08 01 19
08 01 21*	отпадъчен препарат за премахване на боя или лак
08 01 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
08 02	отпадъци от ПФДУ на други покрития (включително керамични материали)
08 02 01	отпадъчни покривни прахове
08 02 02	водни утайки, съдържащи керамични материали
08 02 03	водни суспензии, съдържащи керамични материали
08 02 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
08 03	отпадъци от ПФДУ на печатарски мастила
08 03 07	водни утайки, съдържащи мастило
08 03 08	воден течен отпадък, съдържащ мастило
08 03 12*	отпадъчно мастило, съдържащо опасни вещества
08 03 13	отпадъчно мастило, освен това, посочено в 08 03 12
08 03 14*	мастилени утайки, съдържащи опасни вещества
08 03 15	мастилени утайки, освен тези, посочено в 08 03 14
08 03 16*	отпадъчни гравюрни течности
08 03 17*	отпадъчен тонер за принтери, съдържащ опасни вещества
08 03 18	отпадъчен тонер за принтери, освен този, посочен в 08 03 17
08 03 19*	дисперсно масло
08 03 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
08 04	отпадъци от ПФДУ на лепила и запечатващи вещества (включително продукти за водоустойчивост)
08 04 09*	отпадъчни лепила и запечатващи вещества, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества
08 04 10	отпадъчни лепила и запечатващи вещества, освен този, посочен в 08 04 09
08 04 11*	утайки от лепила и слепващи вещества, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества
08 04 12	утайки от лепила и запечатващи вещества, освен тези, посочени в 08 04 11
08 04 13*	водни утайки, съдържащи лепила и запечатващи вещества, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества
08 04 14	водни утайки, съдържащи лепила и запечатващи вещества, водни утайки, съдържащи лепила и запечатващи вещества, освен тези, посочени в 08 04 13
08 04 15*	водни течни отпадъци, съдържащи лепила и запечатващи вещества, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества
08 04 16	водни течни отпадъци, съдържащи лепила и запечатващи вещества, освен тези, посочени в 08 04 15
08 04 17*	колофоново масло
08 04 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
08 05	отпадъци, неспецифицирани в 08
08 05 01*	отпадъчни изоцианати
09	ОТПАДЪЦИ ОТ ФОТОГРАФСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
09 01	отпадъци от фотографската промишленост
09 01 01*	проявител на водна основа и активиращи течности
09 01 02*	разтвори от проявител на водна основа за офсетови платки
09 01 03*	разтвори от проявител на основата на разтворител
09 01 04*	фиксиращи разтвори
09 01 05*	избелващи разтвори и разтвори за фиксиране на избелвател
09 01 06*	отпадъци, съдържащи сребро от третиране на фотографски отпадъци на производствената площадка
09 01 07	фотографски филм и хартия, съдържащи сребърни съединения
09 01 08	фотографски филм и хартия, не съдържащи сребърни съединения
09 01 10	фотографски апарати за еднократна употреба без батерии
09 01 11*	фотографски апарати за еднократна употреба съдържащи батерии, включени в 16 06 01, 16 06 02 или 16 06 03
09 01 12	фотографски апарати за еднократна употреба съдържащи батерии, освен тези, посочени в 09 01 11
09 01 13*	воден течен отпадък от възстановяването на сребро на производствената площадка, освен този, посочен в 09 01 06
09 01 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10	ОТПАДЪЦИ ОТ ТЕРМАЛНИ ПРОЦЕСИ
10 01	отпадъци от електроцентрали и други горивни предприятия (освен 19)
10 01 01	дънна пепел, шлака и бойлерен прах (с изключение на бойлерния прах, посочен в 10 01 04)
10 01 02	въглищна летлива пепел
10 01 03	летлива пепел от торф и нетретирана дървесина
10 01 04*	мазна летлива пепел и бойлерен прах
10 01 05	отпадъци от реакции, основани на калций от десулфуризация в твърда форма на димен газ
10 01 07	отпадъци от реакции, основани на калций от десулфуризация на димен газ в утаечна форма
10 01 09*	сярна киселина
10 01 13*	летлива пепел от емулсирани въглеводороди, използвани като гориво
10 01 14*	дънна пепел, шлака и бойлерен прах от придружаваща инсинерация, съдържащи опасни вещества
10 01 15	дънна пепел, шлака и бойлерен прах от придружаваща инсинерация, освен тези, посочени в 10 01 14
10 01 16*	летлива пепел от придружаваща инсинерация, съдържаща опасни вещества
10 01 17	летлива пепел от придружаваща инсинерация, освен тази, посочена в 10 01 16
10 01 18*	отпадъци от пречистването на газ, съдържащи опасни вещества
10 01 19	отпадъци от пречистването на газ, освен тези, посочени в 10 01 15, 10 01 07 и 10 01 18
10 01 20*	утайки от третирането на отпадни течности на производствената площадка съдържащи опасни вещества
10 01 21	утайки от третирането на отпадни течности на производствената площадка, освен тези, посочени в 10 01 20
10 01 22*	водни утайки от почистването на бойлери съдържащи опасни вещества
10 01 23	водни утайки от почистването на бойлери, освен тези, посочени в 10 01 22
10 01 24	пясъци от втечнени легла
10 01 25	отпадъци от складирането на гориво и подготовката на електроцентрали на въглищно гориво
10 01 26	отпадъци от третирането на охлаждащата вода
10 01 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 02	отпадъци от промишлеността за желязо и стомана
10 02 01	отпадъци от преработката на шлака
10 02 02	непреработена шлака
10 02 07*	твърди отпадъци от газовото третиране, съдържащи опасни вещества
10 02 08	твърди отпадъци от газово третиране, различно от това, посочено в 10 02 07
10 02 10	фрезови стружки
10 02 11*	отпадъци от третиране с охлаждаща вода съдържащи масло
10 02 12	отпадъци от третиране с охлаждаща вода, освен тези, посочени в 10 02 11
10 02 13*	утайки и филтърен клей от газово третиране, съдържащи опасни вещества
10 02 14	утайки и филтърен клей от газово третиране, освен тези, посочени в 10 02 13
10 02 15	други утайки и филтърен клей
10 02 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 03	отпадъци от алуминиевата термална металургия
10 03 02	аноден скрап
10 03 04*	първични производствени шлаки
10 03 05	отпадъчен двуалуминиев триоксид
10 03 08*	солени шлаки от вторично производство
10 03 09*	черни дроси от вторично производство
10 03 15*	пени, които са запалими, или емитират запалими газове в опасни количества при контакт с вода
10 03 16	други пени, освен тези, посочени в 10 03 15
10 03 17*	отпадъци, съдържащи катран от анодно производство
10 03 18	отпадъци, съдържащи въглерод от анодно производство, освен това, посочено в 10 03 17
10 03 19*	прах от димен газ съдържащ опасни вещества
10 03 20	прах от димен газ, освен този, посочен в 10 03 19
10 03 21*	други частици и прах (включително прах от ролкова мелница), съдържащи опасни вещества
10 03 22	други частици и прах (включително прах от ролкова мелница), освен този, посочени в 10 03 21
10 03 23*	твърди отпадъци от газово третиране съдържащи опасни вещества
10 03 24	твърди отпадъци от газово третиране, освен тези, посочени в 10 03 23
10 03 25*	утайки и филтърен клей от газово третиране съдържащи опасни вещества
10 03 26	утайки и филтърен клей от газово третиране, освен тези, посочени в 10 03 25
10 03 27*	отпадъци от третиране с охлаждаща вода съдържащи масло
10 03 28	отпадъци от третиране с охлаждаща вода, освен тези посочени в 10 03 27
10 03 29*	отпадъци от третиране на солени шлаки и черни дроси съдържащи опасни вещества
10 03 30	отпадъци от третиране на солени шлаки и черни дроси, освен тези посочени в 10 03 29
10 03 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 04	отпадъци от оловна термална металургия
10 04 01*	шлаки от първично и вторично производство
10 04 02*	дроси и пени от първично и вторично производство
10 04 03*	калциев арсенат
10 04 04*	прах от димен газ
10 04 05*	други частици и прах
10 04 06*	твърди отпадъци от газово третиране
10 04 07*	утайки и филтърен клей от газово третиране
10 04 09*	отпадъци от третиране с охлаждаща вода съдържащи масло
10 04 10	отпадъци от третиране с охлаждаща вода, освен тези, посочени в 10 04 09
10 04 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 05	отпадъци от цинкова термална металургия
10 05 01	шлаки от първично и вторично производство
10 05 03*	прах от димен газ
10 05 04	други частици и прах
10 05 05*	твърди отпадъци от газово третиране
10 05 06*	утайки и филтърен клей от газово третиране
10 05 08*	отпадъци от третиране с охлаждаща вода съдържащи масло
10 05 09	отпадъци от третиране с охлаждаща вода, освен тези, посочени в 10 05 08
10 05 10*	дроси и пени, които са запалими, или емитират запалими газове в опасни количества при контакт с вода
10 05 11	дроси и пени, освен тези, посочени в 10 05 10
10 05 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 06	отпадъци от медна термална металургия
10 06 01	шлаки от първично и вторично производство
10 06 02	дроси и пени от първично и вторично производство
10 06 03*	прах от димен газ
10 06 04	други частици и прах
10 06 06*	твърди отпадъци от газово третиране
10 06 07*	утайки и филтърен клей от газово третиране
10 06 09*	отпадъци от третиране с охлаждаща вода съдържащи масло
10 06 10	отпадъци от третиране с охлаждаща вода, освен тези, посочени в 10 05 08
10 06 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 07	отпадъци от сребърна, златна и платинена термална металургия
10 07 01	шлаки от първично и вторично производство
10 07 02	дроси и пени от първично и вторично производство
10 07 03	твърди отпадъци от газово третиране
10 07 04	други частици и прах
10 07 05	утайки и филтърен клей от газово третиране
10 06 07*	отпадъци от третиране с охлаждаща вода съдържащи масло
10 07 08	отпадъци от третиране с охлаждаща вода, освен тези, спооменати в 10 07 07
10 07 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 08	отпадъци от други термална металургии за цветни метали
10 08 04	частици и прах
10 08 08*	солени шлаки от първично и вторично производство
10 08 09	други шлаки
10 08 10*	дроси и пени, които са запалими, или емитират запалими газове в опасни количества при контакт с вода
10 08 11	дроси и пени, освен тези, посочени в 10 08 10
10 08 12*	отпадъци, съдържащи катран от анодно производство
10 08 13	отпадъци, съдържащи въглерод от анодно производство, освен тези, посочени в 10 08 12
10 08 14	аноден скрап
10 08 15*	димен газ, съдържащ опасни вещества
10 08 16	димен газ, освен този, посочен в 10 08 15
10 08 17*	утайки и филтърен клей от газово третиране, съдържащи опасни вещества
10 08 18	утайки и филтърен клей от газово третиране, освен тези, посочени в 10 08 17
10 08 19*	отпадъци от третиране с охлаждаща вода съдържащи масло
10 08 20	отпадъци от третиране с охлаждаща вода, освен тези, посочени в 10 08 19
10 08 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 09	отпадъци от леене на детайли от черни метали
10 09 03	пещна шлака
10 09 05*	леярски ядра и калъпи, които не са претърпели изливане, съдържащо опасни вещества
10 09 06	леярски ядра и калъпи, които не са претърпели изливане, освен тези, посочени в 10 09 05
10 09 07*	леярски ядра и калъпи, които са претърпели изливане, съдържащо опасни вещества
10 09 08	леярски ядра и калъпи, които са претърпели изливане, освен тези, посочени в 10 09 05
10 09 09*	прах от димен газ, съдържащ опасни вещества
10 09 10	прах от димен газ, освен този, посочен в 10 09 09
10 09 11*	други частици, съдържащи опасни вещества
10 09 12	други частици, освен тези, посочени в 10 09 11
10 09 13*	отпадъчни свързващи детайли, съдържащи опасни вещества
10 09 14	отпадъчни свързващи детайли, освен тези, посочени в 10 09 13
10 09 15*	отпадъчен агент-индикатор за пукнатини, съдържащ опасни вещества
10 09 16	отпадъчен агент-индикатор за пукнатини, освен този, посочен в 10 09 15
10 09 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 10	отпадъци от леене на детайли от цветни метали
10 10 03	пещна шлака
10 10 05*	леярски ядра и форми, които не са претърпели изливане, съдържащо опасни вещества
10 10 06	леярски ядра и форми, които не са претърпели изливане, освен тези, посочени в 10 10 05
10 10 07*	леярски ядра и форми, които са претърпели изливане, съдържащо опасни вещества
10 10 08	леярски ядра и форми, които са претърпели изливане, освен тези, посочени в 10 10 07
10 10 09*	прах от димен газ съдържащ опасни вещества
10 10 10	прах от димен газ, освен този, посочени в 10 10 09
10 10 11*	други частици, съдържащи опасни вещества
10 10 12	други частици, освен тези, посочени в 10 10 11
10 10 13*	отпадъчни свързващи детайли, съдържащи опасни вещества
10 10 14	отпадъчни свързващи детайли, освен тези, посочени в 10 10 13
10 10 15*	отпадъчен агент-индикатор за пукнатини, съдържащ опасни вещества
10 10 16	отпадъчен агент-индикатор за пукнатини, освен този, посочен в 10 10 15
10 10 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 11	отпадъци от производството на стъкло и стъклени продукти
10 11 03	отпадъчни фиброви материали, на стъклена основа
10 11 05	частици и прах
10 11 09*	отпадъчна подготвителна смес преди термална преработка, съдържаща опасни вещества
10 11 10	отпадъчна подготвителна смес преди термална преработка, освен тази, посочена в 10 11 09
10 11 11*	отпадъчно стъкло на малки частици и стъклен прах, съдържащ тежки метали (например от тръби с катодни лъчи)
10 11 12	отпадъчно стъкло, освен това, посочено в 10 11 11
10 11 13*	утайка от полиране и смилане на стъкло, съдържаща опасни вещества
10 11 14	утайка от полиране и смилане на стъкло, освен тази, посочена в 10 11 13
10 11 15*	твърди отпадъци от третиране с димен газ съдържащи опасни вещества
10 11 16	твърди отпадъци от третиране с димен газ освен тези, посочени в 10 11 15
10 11 17*	утайки и филтърни клейове от третиране на димен газ съдържащи опасни вещества
10 11 18	утайки и филтърни клейове, освен тези, посочени в 10 11 17
10 11 19*	твърди отпадъци от третиране на производствената площадка на отпадни течности съдържащи опасни вещества
10 11 20	твърди отпадъци от третиране на производствената площадка на отпадни течности, освен тези, посочени в 10 11 19
10 11 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 12	отпадъци от производството на керамични изделия, тухли, керемиди и строителни продукти
10 12 01	отпадъчна подготвителна смес преди термална преработка
10 12 03	частици прах
10 12 05	утайки и филтърни клейове от газово третиране
10 12 06	изхвърлени форми
10 12 08	отпадъчна керамика, тухли, керемиди и строителни материали (след термична преработка)
10 12 09*	твърди отпадъци от третиране на газ съдържащи опасни вещества
10 12 10	твърди отпадъци от третиране на газ, освен тези, посочени в 10 12 09
10 12 11*	отпадъци от глазиране, съдържащи тежки метали
10 12 12	отпадъци от глазиране, освен тези, посочени в 10 12 11
10 12 13	утайка от третиране на производствената площадка на отпадъчни течности
10 12 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 13	отпадъци от производството на цимент, вар и гипс и артикули и продукти, направени от тях
10 13 01	отпадъчна подготвителна смес преди термална обработка
10 13 04	отпадъци от калцинирането и хидратирането на вар
10 13 06	частици и прах (освен 10 13 12 и 10 13 13)
10 13 07	утайки и филтърен клей от газово третиране
10 13 09*	отпадъци от производството на азбесто-цимент, съдържащи азбест
10 13 10	отпадъци от производството на азбесто-цимент, освен тези, посочени в 10 13 09
10 13 11	отпадъци от композитни материали на циментова основа, освен тези, посочени в 10 13 10
10 13 12*	твърди отпадъци от газово третиране съдържащи опасни вещества
10 13 13	твърди отпадъци от газово третиране, освен тези, посочени в 10 13 12
10 13 14	отпадъчен бетон и бетонова утайка
10 13 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 14	отпадъци от крематориуми
10 14 01*	отпадъци от газово почистване, съдържащи живак
11	ОТПАДЪЦИ ОТ ХИМИЧЕСКО ПОВЪРХНОСТНО ТРЕТИРАНЕ И ПОКРИТИЕ НА МЕТАЛИ И ДРУГИ МАТЕРИАЛИ; ХИДРОМЕТАЛУРГИЯ ЗА ЦВЕТНИ МЕТАЛИ
11 01	отпадъци от химическо повърхностно третиране и покритие на метали и други материали (например галванични процеси, процеси за поцинковане, гравиране, фосфатиране, алкално обезмасляване, анодизиране)
11 01 05*	киселини за ецване
11 01 06*	киселини, неспецифицирани по друг начин
11 01 07*	основи за декапиране
11 01 08*	фосфатизиращи утайки
11 01 09*	утайки и филтърни клейове, съдържащи опасни вещества
11 01 10	утайки и филтърни клейове, освен тези, специфицирани в 11 01 09
11 01 11*	водни изплакващи течности, съдържащи опасни вещества
11 01 12	водни изплакващи течности, освен тези, специфицирани в 11 01 11
11 01 13*	отпадъци от обезмасляване, съдържащи опасни вещества
11 01 14	отпадъци от обезмасляване, освен тези, специфицирани в 11 01 13
11 01 15*	елюат и утайки от мембранни системи или йонообменни системи, съдържащи опасни вещества
11 01 16*	наситени или изразходвани йонообменни смоли
11 01 98*	други отпадъци, съдържащи опасни вещества
11 01 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
11 02	отпадъци от хидрометалургични процеси за цветни метали
11 02 02*	утайки от цинкова хидрометалургия (включително ярозит, геотит)
11 02 03	отпадъци от производството на аноди за водни електролитни процеси
11 02 05*	отпадъци от медни хидрометалургични процеси съдържащи опасни вещества
11 02 06	отпадъци от медни хидрометалургични процеси, освен тези, посочени в 11 02 05
11 02 07*	други отпадъци, съдържащи опасни вещества
11 02 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
11 03	утайки и твърди тела от закалителни процеси
11 03 01*	отпадъци, съдържащи цианид
11 03 02*	други отпадъци
11 05	отпадъци от горещи галванизиращи процеси
11 05 01	твърд цинк
11 05 02	цинкова пепел
10 05 03*	твърди отпадъци от газово третиране
11 05 04*	изразходван флюс
11 05 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
12	ОТПАДЪЦИ ОТ ФОРМИРАНЕ И ФИЗИЧЕСКО И МЕХАНИЧНО ПОВЪРХНОСТНО ТРЕТИРАНЕ НА МЕТАЛИ И ПЛАСТМАСИ
12 01	отпадъци от формиране и физическо и механично повърхностно третиране на метали пластмаси
12 01 01	стружки и остатъци от изпилване на черни метали
12 01 02	прах и частици от черни метали
12 01 03	стружки и остатъци от изпилване на цветни метали
12 01 04	прах и частици от цветни метали
12 01 05	пластмасови изрезки и стружки
12 01 06*	машинни масла на минерална основа съдържащи халогени (освен емулсии и разтвори)
12 01 07*	машинни масла на минерална основа без халогени (освен емулсии и разтвори)
12 01 08*	машинни емулсии и разтвори, съдържащи халогени
12 01 09*	машинни емулсии и разтвори без халогени
12 01 10*	синтетични машинни масла
12 01 12*	използвани восъци и мазнини
12 01 13	заваръчни отпадъци
12 10 14*	машинни утайки, съдържащи опасни вещества
12 01 15	машинни утайки, освен тези, посочени в 12 01 14
12 01 16*	отпадъчен взривен материал, съдържащ опасни вещества
12 01 17	отпадъчен взривен материал, освен този, посочен в 12 01 16
12 01 18*	метална утайка (утайка от смилане, заглаждане и обшиване), съдържаща масло
12 01 19*	лесно биологично-разградимо машинно масло
12 01 20*	използвани смилащи тела и смилащи материали, съдържащи опасни вещества
12 01 21	използвани смилащи тела и смилащи материали, освен тези, посочени в 12 01 20
12 01 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
12 03	отпадъци от процеси на водно и парово обезмасляване (освен 11)
12 03 01*	водни миещи разтвори
12 03 02*	отпадъци от парово обезмасляване
13	МАСЛЕНИ ОТПАДЪЦИ И ОТПАДЪЦИ ОТ ТЕЧНИ ГОРИВА (освен хранителни масла и тези в глави 05, 12 и 19)
13 01	отпадъчни хидравлични масла
13 01 01*	хидравлични масла, съдържащи полихлорирани бифенили (1)
13 01 04*	хлорирани емулсии
13 01 05*	нехлорирани емулсии
13 01 09*	хлорирани хидравлични масла на минерална основа
13 01 10*	нехлорирани хидравлични масла на минерална основа
13 01 11*	синтетични хидравлични масла
13 01 12*	лесно биодеградируеми хидравлични масла
13 01 13*	други хидравлични масла
13 02	отпадъчни моторни, скоростни и смазочни масла
13 02 04*	хлорирани моторни, скоростни и смазочни масла на минерална основа
13 02 05*	нехлорирани моторни, скоростни и смазочни масла на минерална основа
13 02 06*	синтетични моторни, скоростни и смазочни масла
13 02 07*	лесно биодеградируеми моторни, скоростни и смазочни масла
13 02 08*	други моторни, скоростни и смазочни масла
13 03	отпадъчни изолационни и топлотрансмисионни масла
13 03 01*	изолационни или топлотрансмисионни масла, съдържащи полихлорирани бифенили
13 03 06*	хлорирани изолационни и топлотрансмисионни масла на минерална основа, освен тези, посочени в 13 03 01
13 03 07*	нехлорирани изолационни и топлотрансмисионни масла на минерална основа
13 03 08*	синтетични изолационни и топлотрансмисионни масла
13 03 09*	лесно биодеградируеми изолационни и топлотрансмисионни масла
13 03 10*	други изолационни и топлотрансмисионни масла
13 04	трюмни масла
13 04 01*	трюмни масла от речна навигация
13 04 02*	трюмни масла от вълноломни отходни канали
13 04 03*	трюмни масла от друга навигация
13 05	съдържание от сепаратори масло/вода
13 05 01*	твърди материи от пясъчни камери и сепаратори масло/вода
13 05 02*	утайки от сепаратори масло/вода
13 05 03*	утайки от отходни сифони
13 05 06*	масло от сепаратори масло/вода
13 05 07*	мазна вода от сепаратори масло/вода
13 05 08*	смеси от отпадъци от пясъчни камери и сепаратори масло/вода
13 07	отпадъци от течни горива
13 07 01*	горивно масло и дизел
13 07 02*	петрол
13 07 03*	други горива (включително смеси)
13 08	маслени отпадъци, неспецифицирани по друг начин
13 08 01*	обезсолващи утайки или емулсии
13 08 02*	други емулсии
13 08 99*	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
14	ОТПАДЪЧНИ ОРГАНИЧНИ РАЗТВОРИТЕЛИ, ЗАМРАЗИТЕЛИ И ПРОПЕЛЕНТИ (освен 07 и 08)
14 06	отпадъчни органични разтворители, замразители и пропеленти на пяна/аерозол
14 06 01*	хлорофлуоровъглероди, HCFC, HFC
14 06 02*	други халогенирани разтворители и смеси от разтворители
14 06 03*	други разтворители и смеси от разтворители
14 06 04*	утайки или твърди отпадъци, съдържащи халогенирани разтворители
14 06 05*	утайки или твърди отпадъци, съдържащи други разтворители
15	ОТПАДЪЧНИ ОПАКОВКИ; АБСОРБАТОРИ, КЪРПИ ЗА БЪРСАНЕ, ФИЛТЪРНИ МАТЕРИАЛИ И ЗАЩИТНО ОБЛЕКЛО, НЕСПЕЦИФИЦИРАНО ПО ДРУГ НАЧИН
15 01	опаковки (включително разделно събрани общински отпадъчни опаковки)
15 01 01	хартиени и картонени опаковки
15 01 02	пластмасови опаковки
15 01 03	дървени опаковки
15 01 04	метални опаковки
15 01 05	композитни опаковки
15 01 06	смесени опаковки
15 01 07	стъклени опаковки
15 01 09	текстилни опаковки
15 01 10*	опаковки, съдържащи остатъци от, или замърсени с опасни вещества
15 01 11*	метални опаковки, съдържащи опасна твърда пореста матрица (например азбест), включително празни контейнери под налягане
15 02	абсорбатори, филтърни материали, кърпи за бърсане и защитно облекло
15 02 02*	абсорбатори, филтърни материали (включително маслени филтри, неспецифицирани по друг начин), кърпи за бърсане, защитно облекло, замърсено с опасни вещества
15 02 03	абсорбатори, филтърни материали, кърпи за бърсане, защитно облекло, освен тези, посочени в 15 02 02
16	ОТПАДЪЦИ, НЕСПЕЦИФИЦИРАНИ ПО ДРУГ НАЧИН В СПИСЪКА
16 01	излезли от употреба превозни моторни средства от различни видове транспорт (включително пътни машини) и отпадъци от разкомплектоването на излезли от употреба моторни средства и поддръжка на моторни средства (освен 13, 14, 16 06 и 16 08)
16 01 03	излезли от употреба автомобилни гуми
16 01 04	изхвърлени превозни моторни средства; Забележка: този запис не е част от предложението, внесено за мнение на Комитета. Необходимите промени за този запис ще бъдат направени на основата на резултата от процедурата в Съвета по предложението, включено в документ СОМ(2000) 546
16 01 06	излезли от употреба превозни моторни средства, несъдържащи течности или други опасни компоненти
16 01 07*	маслени филтри
16 01 08*	компоненти, съдържащи живак
16 01 09*	компоненти, съдържащи полихлорирани бифенили
16 01 10*	експлозивни компоненти (например въздушни възглавници)
16 01 11*	спирачни подложки, съдържащи азбест
16 01 12	спирачни подложки, освен тези, посочени в 16 01 11
16 01 13*	спирачни течности
16 01 14*	антифризни течности, съдържащи опасни вещества
16 01 15	антифризни течности, освен тези, посочени в 16 01 14
16 01 16	резервоари за втечнен газ
16 01 17	черни метали
16 01 18	цветни метали
16 01 19	пластмаса
16 01 20	стъкло
16 01 21*	опасни компоненти, освен тези, посочени в 16 01 07—16 01 11 и 16 01 13 и 16 01 14
16 01 22	компоненти, неспецифицирани по друг начин
16 01 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
16 02	отпадъци от електрически и електронни съоръжения
16 02 09*	трансформатори и капацитатори, съдържащи полихлорирани бифенили
16 02 10*	изхвърлени съоръжения, съдържащи или замърсени с полихлорирани бифенили освен тези, посочени в 16 02 09
16 02 11*	изхвърлени съоръжения, съдържащи хлорофлуоровъглероди, HCFC, HFC
16 02 12*	изхвърлени съоръжения, съдържащи свободен азбест
16 02 13*	изхвърлени съоръжения, съдържащи опасни компоненти (2), освен тези, посочени в 16 02 09 до 16 02 12
16 02 14	изхвърлени съоръжения, освен тези, посочени в 16 02 09—16 02 13
16 02 15*	опасни компоненти, премахнати от изхвърлени съоръжения
16 02 16	компоненти, премахнати от изхвърлени съоръжения, освен тези, посочени в 16 02 15
16 03	неспецифицирани партиди и неизползвани продукти
16 03 03*	неорганични отпадъци, съдържащи опасни вещества
16 03 04	неорганични отпадъци, освен тези, посочени в 16 03 03
16 03 05*	органични отпадъци, съдържащи опасни вещества
16 03 06	органични отпадъци, освен тези, посочени в 16 03 05
16 04	отпадъчни експлозиви
16 04 01*	отпадъчни амуниции
16 04 02*	отпадъци от фойерверки
16 04 03*	други отпадъчни експлозиви
16 05	газове в контейнери под налягане и изхвърлени химикали
16 05 04*	газове в контейнери под налягане (включително галони), съдържащи опасни вещества
16 05 05	газове в контейнери под налягане, освен тези, посочени в 16 05 04
16 05 06*	лабораторни химикали, състоящи се от, или съдържащи опасни вещества, включително смеси от лабораторни химикали
16 05 07*	изхвърлени неорганични химикали, състоящи се от, или съдържащи опасни вещества
16 05 08*	изхвърлени органични химикали, състоящи се от, или съдържащи опасни вещества
16 05 09	изхвърлени химикали, освен тези, посочени в 16 05 06, 16 05 07 или 16 05 08
16 06	батерии и акумулатори
16 06 01*	оловни батерии
16 06 02*	никело-кадмиеви батерии
16 06 03*	батерии, съдържащи живак
16 06 04	алкални батерии (освен 16 06 03)
16 06 05	други батерии и акумулатори
16 06 06*	разделно събран електролит от батерии и акумулатори
16 07	отпадъци от транспортни резервоари, складови резервоари и почистване на варели (освен 05 и 13)
16 07 08*	отпадъци, съдържащи масло
16 07 09*	отпадъци, съдържащи други опасни вещества
16 07 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
16 08	използвани катализатори
16 08 01	използвани катализатори, съдържащи злато, сребро, рений, родий, паладий, иридий или платина (освен 16 08 07)
16 08 02*	използвани катализатори, съдържащи опасни преходни метали (3) или съединения на опасни преходни метали
16 08 03	използвани катализатори, съдържащи преходни метални съединения неспецифицирани по друг начин
16 08 04	използвани течни каталитични крекинг катализатори (освен 16 08 07)
16 08 05*	използвани катализатори, съдържащи фосфорна киселина
16 08 06*	използвани течности, използвани като катализатори
16 08 07*	използвани катализатори, замърсени с опасни вещества
16 09	оксидиращи вещества
16 09 01*	перманганати, например калиев перманганат
16 09 02*	хромати, например калиев хромат, калиев или натриев дихромат
16 09 03*	пероксиди, например водороден пероксид
16 09 04*	оксидиращи вещества, неспецифицирани по друг начин
16 10	водни течни отпадъци, предназначени да третиране извън производствената площадка
16 10 01*	водни течни отпадъци, съдържащи опасни вещества
16 10 02	водни течни отпадъци, освен тези, посочени в 16 10 01
16 10 03*	водни концентрати, съдържащи опасни вещества
16 10 04	водни концентрати, освен тези, посочени в 16 10 03
16 11	отпадъчни обвивки и огнеупорни материали
16 11 01*	обвивки на въглеродна основа и огнеупорни материали от металургични процеси съдържащи опасни вещества
16 11 02	обвивки на въглеродна основа и огнеупорни материали от металургични процеси освен тези, посочени в 16 11 01
16 11 03*	други обвивки и огнеупорни материали от металургични процеси съдържащи опасни вещества
16 11 04	други обвивки и огнеупорни материали от металургични процеси освен тези, посочени в 16 11 03
16 11 05*	обвивки и огнеупорни материали от неметалургични процеси съдържащи опасни вещества
16 11 06	обвивки и огнеупорни материали от неметалургични процеси освен тези, посочени в 16 11 05
17	СТРОИТЕЛНИ ОТПАДЪЦИ И ОТПАДЪЦИ ОТ РАЗРУШАВАНЕ (ВКЛЮЧИТЕЛНО ЕКСКАВИРАНА ПРЪСТ ОТ ЗАМЪРСЕНИ ТЕРЕНИ)
17 01	бетон, тухли, керемиди и керамика
17 01 01	бетон
17 01 02	тухли
17 01 03	керемиди и керамика
17 01 06*	смеси от, или отделни фракции от бетон, тухли, керемиди и керамика, съдържащи опасни вещества
17 01 07	смеси от бетон, тухли, керемиди и керамика, освен тези, посочени в 17 01 06
17 02	дървесина, стъкло и пластмаса
17 02 01	дървесина
17 02 02	стъкло
17 02 03	пластмаса
17 02 04*	стъкло, пластмаса и дървесина, съдържащи или замърсени с опасни вещества
17 03	битумни смеси, въглищен катран и катранени продукти
17 03 01*	битумни смеси, съдържащи въглищен катран
17 03 02	битумни смеси, освен тези, посочени в 17 03 01
17 03 03*	въглищен катран и катранени продукти
17 04	метали (включително техни сплави)
17 04 01	мед, бронз, месинг
17 04 02	алуминий
17 04 03	олово
17 04 04	цинк
17 04 05	желязо и стомана
17 04 06	калай
17 04 07	смесени метали
17 04 09*	метални отпадъци, замърсени с опасни вещества
17 04 10*	кабели, съдържащи масло, въглищен катран и други опасни вещества
17 04 11	кабели, освен тези, посочени в 17 04 10
17 05	пръст (включително екскавирана пръст от замърсени терени), камъни и сондажни остатъци
17 05 03*	пръст и камъни, съдържащи опасни вещества
17 05 04	пръст и камъни, освен тези, посочени в 17 05 03
17 05 05*	сондажни остатъци, съдържащи опасни вещества
17 05 06	сондажни остатъци, освен тези, посочени в 17 05 05
17 05 07*	пътен баласт, съдържащ опасни вещества
17 05 08	пътен баласт, освен този, посочен в 17 05 07
17 06	изолационни и строителни материали, съдържащи азбест
17 06 01*	изолационни материали, съдържащи азбест
17 06 03*	други изолационни материали, състоящи се от или съдържащи опасни вещества
17 06 04	изолационни материали, освен тези, посочени в 17 06 01 и 17 06 03
17 06 05	строителни материали, съдържащи азбест
17 08	строителни материали на гипсова основа
17 08 01*	строителни материали на гипсова основа, съдържащи опасни вещества
17 08 02	строителни материали на гипсова основа, освен тези, посочени в 17 08 01
17 09	други строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване
17 09 01*	строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване съдържащи живак
17 09 02*	строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване съдържащи полихлорирани бифенили (например слепващи материали, съдържащи полихлорирани бифенили, подови покрития на смолиста основа съдържащи полихлорирани бифенили, запечатани глазиращи единици, съдържащи полихлорирани бифенили, капацитатори, съдържащи полихлорирани бифенили)
17 09 03*	други строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване (включително смесени отпадъци), съдържащи опасни вещества
17 09 04	смесени строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване, освен тези, посочени в 17 09 01, 17 09 02 и 17 09 03
18	ОТПАДЪЦИ ОТ ХУМАННОТО ИЛИ ВЕТЕРИНАРНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И/ИЛИ СВЪРЗАНИ С ТЯХ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (освен кухненски и ресторантски отпадъци, непроизлизащи от пряко здравеопазване)
18 01	отпадъци от родилни грижи, диагностика, лечение или превенция на заболявания при хората
18 01 01	остриета (освен 18 01 03)
18 01 02	телесни части и органи, включително кръвни банки и кръвни консерванти (освен 18 01 03)
18 01 03*	отпадъци, чието събиране и третиране е предмет на специални изисквания с оглед предотвратяване на инфекция
18 01 04	отпадъци, чието събиране и третиране не е предмет на специални изисквания с оглед предотвратяване на инфекция (например марли, гипсови отливки, бельо, еднократно облекло, пелени)
18 01 06*	химикали, състоящи се от, или съдържащи опасни вещества
18 01 07	химикали, освен тези, посочени в 18 01 06
18 01 08*	цитотоксични и цитостатични медикаменти
18 01 09	медикаменти, освен тези, посочени в 18 01 08
18 01 10*	отпадъци от амалгама от зъболечение
18 02	отпадъци от научни изследвания, диагностика, лечение или превенция на заболявания, свързани с използването на животни
18 02 01	остриета (освен 18 02 02)
18 02 02*	отпадъци, чието събиране и третиране е предмет на специални изисквания с оглед предотвратяване на инфекция
18 02 03	отпадъци, чието събиране и третиране не е предмет на специални изисквания с оглед предотвратяване на инфекция
18 02 05*	химикали, състоящи се от, или съдържащи опасни вещества
18 02 06	други химикали, освен тези, посочени в 18 02 05
18 02 07*	цитотоксични и цитостатични медикаменти
18 02 08	други медикаменти, освен тези, посочени в 18 01 07
19	ОТПАДЪЦИ ОТ СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ, ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ ЗА ОТПАДНИ ВОДИ ИЗВЪН ПРОИЗВОДСТВЕНАТА ПЛОЩАДКА И ОТ ПОДГОТОВКАТА НА ВОДА, ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА ЧОВЕШКА КОНСУМАЦИЯ И ВОДА ЗА ИНДУСТРИАЛНА УПОТРЕБА
19 01	отпадъци от инсинерация или пиролиза на отпадъци
19 01 02	материали от черни метали, извлечени от дънна пепел
19 01 05*	филтърен клей от газово третиране
19 01 06*	водни течни отпадъци от газово третиране и други водни течни отпадъци
19 01 07*	твърди отпадъци от газово третиране
19 01 10*	използван активиран въглен от третиране на димен газ
19 01 11*	дънна пепел и шлака, съдържащи опасни вещества
19 01 12	дънна пепел и шлака, освен тези, посочени в 19 01 11
19 01 13*	летлива пепел, съдържаща опасни вещества
19 01 14	летлива пепел, освен тази, посочена в 19 01 13
19 01 15*	бойлерна прах, съдържаща опасни вещества
19 01 16	бойлерна прах, освен тази, посочена в 19 01 15
19 01 17*	пиролизни отпадъци, съдържащи опасни вещества
19 01 18	пиролизни отпадъци, освен тези, посочени в 19 01 17
19 01 19	пясъци от втечнени легла
19 01 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
19 02	отпадъци от физическото/химическото третиране на отпадъци (включително дехроматизация, децианизация, неутрализация)
19 02 03	предварително смесени отпадъци, съставени само от неопасни отпадъци
19 02 04*	предварително смесени отпадъци, съставени от поне един опасен отпадък
19 02 05*	утайки от физическо/химическо третиране, съдържащи опасни вещества
19 02 06	утайки от физическо/химическо третиране, освен тези, посочени в 19 02 05
19 02 07*	масло и концентрати от сепарация
19 02 08*	течни горими отпадъци, съдържащи опасни вещества
19 02 09*	твърди горими отпадъци, съдържащи опасни вещества
19 02 10	горими отпадъци, освен тези, посочени в 19 02 08 и 19 02 09
19 02 11*	други отпадъци, съдържащи опасни вещества
19 02 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
19 03	стабилизирани/втвърдени отпадъци (4)
19 03 04*	отпадъци, маркирани като опасни, частично стабилизирани (5)
19 03 05	стабилизирани отпадъци, освен тези, посочени в 19 03 04
19 03 06*	отпадъци, маркирани като опасни, втвърдени
19 03 07	втвърдени отпадъци, освен тези, посочени в 19 03 06
19 04	встъклени отпадъци и отпадъци от встъкляване
19 04 01	встъклени отпадъци
19 04 02*	летлива пепел и други отпадъци от третиране на димен газ
19 04 03*	невстъклена твърда фаза
19 04 04	водни течни отпадъци от закаляване на встъклени отпадъци
19 05	отпадъци от аеробно третиране на твърди отпадъци
19 05 01	некомпостирана фракция от общински и подобни отпадъци
19 05 02	некомпостирана фракция от животински и растителни отпадъци
19 05 03	неспецифициран компост
19 05 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
19 06	отпадъци от анаеробно третиране на отпадъци
19 06 03	течности от анаеробно третиране на общински отпадъци
19 06 04	остатъци от анаеробно третиране на общински отпадъци
19 06 05	течности от анаеробно третиране на животински и растителни отпадъци
19 06 06	остатъци от анаеробно третиране на животински и растителни отпадъци
19 06 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
19 07	инфилтрат от депа за отпадъци
19 07 02*	инфилтрат от депа за отпадъци, съдържащ опасни вещества
19 07 03	инфилтрат от депа за отпадъци, различен от посочения в 19 07 02
19 08	отпадъци от пречиствателни станции за отпадни води неспецифицирани по друг начин
19 08 01	отсевки
19 08 02	отпадъци от обезпесъчаване
19 08 05	утайки от третирането на градски отпадни води
19 08 06*	сатурирани или изразходвани йонно-обменни смоли
19 08 07*	разтвори и утайки от регенериране на йоннообменници
19 08 08*	отпадъци от мембранни системи, съдържащи тежки метали
19 08 09*	смеси от мазнини и масла от маслено-водна сепарация, съдържащи хранителни масла и мазнини
19 08 10*	смеси от мазнини и масла от маслено-водна сепарация, различни от посочените в 19 08 09
19 08 11*	утайки, съдържащи опасни вещества от биологично пречистване на промишлени отпадъчни води
19 08 12	утайки от биологично пречистване на промишлени отпадъчни води, различни от посочените в 19 08 11
19 08 13*	утайки, съдържащи опасни вещества от други видове пречистване на промишлени отпадъчни води
19 08 14	утайки от други видове пречистване на промишлени отпадъчни води, различни от посочените в 19 08 13
19 08 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
19 09	отпадъци от подготовката на питейна вода или вода за промишлена употреба
19 09 01	твърди отпадъци от първично филтриране и отсевки
19 09 02	утайки от избистряне на водата
19 09 03	утайки от декарбониране
19 09 04	използван активиран въглен
19 09 05	сатурирани или използвани йонно-обменни смоли
19 09 06	разтвори и утайки от регенерирането на йонообменници
19 09 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
19 10	отпадъци от раздробяването на отпадъци, съдържащи метал
19 10 01	железни и стоманени отпадъци
19 10 02	отпадъци от цветни метали
19 10 03*	мъх - лека фракция, съдържащ опасни вещества
19 10 04	мъх - лека фракция, освен тези, посочени в 19 10 03
19 10 05*	прах и други фракции, съдържащи опасни вещества
19 10 06	прах и други фракции, освен тези, посочени в 19 10 05
19 11	отпадъци от регенериране на масла
19 11 01*	използвани филтърни глини
19 11 02*	кисели катрани
19 11 03*	водни течни отпадъци
19 11 04*	отпадъци от почистването на гориво с основи
19 11 05*	утайки от третирането на отпадни течности на производствената площадка съдържащи опасни вещества
19 11 06	утайки от третирането на отпадни течности на производствената площадка освен тези, посочени в 19 11 05
19 11 07*	отпадъци от почистване с димен газ
19 11 99	отпадъци, неспецифицирани по друг начин
19 12	отпадъци от механичното третиране на отпадъци (например сортиране, смачкване, компактиране, палетизиране), неспецифицирано по друг начин
19 12 01	хартия и картон
19 12 02	черни метали
19 12 03	цветни метали
19 12 04	пластмаса и гума
19 12 05	стъкло
19 12 06*	дървесина, съдържаща опасни вещества
19 12 07	друга дървесина, освен тази, посочена в 19 12 06
19 12 08	текстил
19 12 09	минерали (например камъни)
19 12 10	горими отпадъци (гориво, получено от отпадъци)
19 12 11*	други отпадъци (включително смеси от материали) от механичното третиране на отпадъци, съдържащи опасни вещества
19 12 12	други отпадъци (включително смеси от материали) от механичното третиране на отпадъци, освен тези, посочени в 19 12 11
19 13	отпадъци от почистване на почви и подземни води
19 13 01*	твърди отпадъци от почистване на почви и подземни води, съдържащи опасни вещества
19 13 02	твърди отпадъци от почистване на почви и подземни води, освен тези, посочени в 19 13 01
19 13 03*	утайки от почистване на почви, съдържащи опасни вещества
19 13 04	утайки от почистване на почви, освен тези, посочени в 19 13 03
19 13 05*	утайки от почистване на подземни води, съдържащи опасни вещества
19 13 06	утайки от почистване на подземни води, освен тези, посочени в 19 13 05
19 13 07*	водни течни отпадъци и водни концентрати от почистване на подземни води, съдържащи опасни вещества
19 13 08	водни течни отпадъци и водни концентрати от почистване на подземни води, освен тези, посочени в 19 13 07
20	ОБЩИНСКИ ОТПАДЪЦИ (БИТОВИ ОТПАДЪЦИ И ПОДОБНИ ТЪРГОВСКИ, ПРОМИШЛЕНИ И УЧРЕЖДЕНСКИ ОТПАДЪЦИ), ВКЛЮЧИТЕЛНО РАЗДЕЛНО СЪБРАНИ ФРАКЦИИ
20 01	разделно събрани фракции (освен 15 01)
20 01 01	хартия и картон
20 01 02	стъкло
20 01 08	биодеградируеми кухненски и ресторантски отпадъци
20 01 10	дрехи
20 01 11	текстил
20 01 13*	разтворители
20 01 14*	киселини
20 01 15*	основи
20 01 17*	фотохимикали
20 01 19*	пестициди
20 01 21*	флуоресцентни тръби и други отпадъци, съдържащи живак
20 01 23*	изхвърлени съоръжения, съдържащи хлорофлуоровъглероди
20 01 25	хранителни масла и мазнини
20 01 26*	масла и мазнини, освен тези, посочени в 20 01 25
20 01 27*	боя, мастила, лепила и смоли, съдържащи опасни вещества
20 01 28	боя, мастила, лепила и смоли, освен тези, посочени в 20 01 27
20 01 29*	детергенти, съдържащи опасни вещества
20 01 30	други детергенти, освен тези, посочени в 20 01 29
20 01 31*	цитотоксични и цитостатични медикаменти
20 01 32	други медикаменти, освен тези, посочени в 20 01 31
20 01 33*	батерии и акумулатори, включени в 16 06 01, 16 06 02 или 16 06 03 и несортирани батерии и акумулатори, съдържащи тези батерии
20 01 34	други батерии и акумулатори, освен тези, посочени в 20 01 33
20 01 35*	изхвърлени електрически и електронни съоръжения, освен тези, посочени в 20 01 21 и 20 01 23, съдържащи опасни компоненти (6)
20 01 36	изхвърлени електрически и електронни съоръжения, освен тези, посочени в 20 01 21, 20 01 23 и 20 01 35
20 01 37*	дървесина, съдържаща опасни вещества
20 01 38	дървесина, освен тази, посочена в 20 01 37
20 01 39	пластмаси
20 01 40	метали
20 01 41	отпадъци от почистване на комини
20 01 99	други фракции, неспецифицирани по друг начин
20 02	градински и паркови отпадъци (включително гробищни отпадъци)
20 02 01	биодеградируеми отпадъци
20 02 02	пръст и камъни
20 02 03	други небиодеградируеми отпадъци
20 03	други общински отпадъци
20 03 01	смесени общински отпадъци
20 03 02	отпадъци от пазари
20 03 03	остатъци от почистване на улици
20 03 04	утайки от септични ями
20 03 06	отпадъци от почистване на отходни канали
20 03 07	обемисти отпадъци
20 03 99	общински отпадъци, неспецифицирани по друг начин

(1) За целта на настоящия списък на отпадъците, полихлорираните бифенили ще се определят съгласно Директива 96/59/ЕО.

(2) Опасните компоненти от електрически и електронни съоръжения може да включват акумулатори и батерии, посочени в 16 06 и маркирани като опасни; живачни ключове, стъкло от тръби с катодни лъчи и друго активирано стъкло, и т.н.

(3) За целта на този запис, преходни метали са: скандий, ванадий, манган, кобалт, мед, итрий, ниобий, хафний, тунгстен, титан, хром, желязо, никел, цирконий, молибден и тантал. Тези метали, или техни съединения, са опасни ако са класифицирани като опасни вещества. Класификацията на опасните вещества определя кои между тези преходни метални съединения са опасни.

(4) Стабилизационните процеси променят опасността на съставките на отпадъка и по този начин трансформират опасния отпадък в неопасен отпадък. Втвърдяващите процеси само променят физическото състояние на отпадъка (например течност в твърдо тяло) чрез използването на добавки без променяне на химическите свойства на отпадъка.

(5) Един отпадък се счита за частично стабилизиран, ако след процеса на стабилизиране опасните съставки, които не са се преобразували напълно в безопасни съставки могат да бъдат изпуснати в околната среда в краткосрочен, средносрочен или дългосрочен период.

(6) Опасни компоненти от електрически и електронни съоръжения може да включват акумулатори и батерии, посочени в 16 06 и маркирани като опасни; живачни ключове, стъкло от тръби с катодни лъчи и друго активирано стъкло и т.н.“

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

32001D0119

L 047/32

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 22 януари 2001 година

за изменение на Решение 2000/532/ЕО относно замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци

(нотифицирано под номер С(2001) 106)

(текст от значение за ЕИП)

(2001/119/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци (1), последно изменена с Директива 94/31/ЕО (2), и по-специално член 1, параграф 4 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Е установен общностен списък на опасните отпадъци с Решение 94/904/ЕО на Съвета (3) и това Решение е било заменено с Решение 2000/532/ЕО на Комисията (4).

(2)

Няколко държави-членки са обявили излезлите от употреба превозни средства, от които не са източени течности или други опасни компоненти, за отпадък, който те считат, че проявява едно или повече от свойствата, изброени в приложение III към Директива 91/689/ЕИО и са изискали да бъдат вписани като опасен отпадък в списъка, предвиден по член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО.

(3)	Член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО изисква Комисията да разгледа тези нотификации от държавите-членки с оглед изменение на списъка на опасните отпадъци.

(4)	Комисията се подпомага в тази задача от комитет, създаден по силата на член 18 на Директива 75/442/ЕИО относно отпадъците (5).

(5)	Мерките, формулирани в настоящото решение, не са били в съответствие със становището, изразено от гореспоменатия комитет и следователно не е могло да бъдат включени в Решение 2000/532/ЕО на Комисията.

(6)	Съветът не е взел решение по предложение на Комисията в рамките на времето, предвидено съгласно член 18 от Директива 75/442/ЕИО.

(7)	Следователно, Комисията следва да приеме предложените мерки,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложението към Решение 2000/532/ЕО от 3 май 2000 година относно замяна на Решение 94/3/ЕО на Комисията за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци се изменя, както следва:

Код „16 01 04 изхвърлени превозни средства“ се заменя с:

„16 01 04*

излезли от употреба превозни средства.“

Член 2

Настоящото решение се прилага от 1 януари 2002 г.

Член 3

Адресати на настоящото решение държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 22 януари 2001 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 20.

(2) ОВ L 168, 2.7.1994 г., стр. 48.

(3) ОВ L 356, 31.12.1994 г., стр. 14.

(4) ОВ L 226, 6.9.2000 г., стр. 3.

(5) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39.

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

32001R0349

L 052/14

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 349/2001 НА КОМИСИЯТА

от 21 февруари 2001 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 94/92 за определяне на подробни правила за прилагане на режима за внос от трети страни, предвиден в Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на селскостопански продукти и означаването му върху земеделските продукти и храните (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2020/2000 на Комисията (2), и по-специално член 11, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

Член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2092/91 предвижда, че продуктите, които са внесени от трета страна, могат да бъдат пускани на пазара само когато са с произход от трета страна, която е включена в списък, съставен в съответствие с критериите, определени в член 11, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2092/91. Списъкът е представен в приложението към Регламент (ЕИО) № 94/92 на Комисията (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2426/2000 (4).

(2)

Унгария поиска от Комисията да измени условията за включването ѝ в списъка, за да се разреши вносът на биологично произведени суровини, като предостави необходимата информация съгласно член 2, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 94/92. В резултат от проучването на предоставената информация беше направено заключението, че изискванията в страната са еквивалентни на тези, които произтичат от законодателството на Общността.

(3)	Аржентина предостави на Комисията исканите гаранции по отношение на производството и инспекцията на животните и продуктите от животински произход. Поради това крайният срок на включване, изтичащ на 28 февруари 2001 г., следва да бъде продължен, за да продължи вносът.

(4)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 14 от Регламент (ЕИО) № 2092/91,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложението към Регламент (ЕИО) № 94/92 се изменя по отношение на Аржентина и Унгария съгласно приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 21 февруари 2001 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 198, 22.7.1991 г., стр. 1.

(2) ОВ L 241, 26.9 2000 г., стр. 39.

(3) ОВ L 11, 17.1.1992 г., стр. 14.

(4) ОВ L 279, 1.11.2000 г., стр. 19.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Точка 5 от текста за Аржентина се заменя със следния текст:

„5.	Срок на включване: 30 юни 2003 г.“

Точка 2 от текста за Унгария се заменя със следния текст:

„2.

Произход: продукти от категория 1 а) и съставки, получени от биологично производство на продукти от категория 1 б), произведени или внесени в Унгария:

—	или от Европейската общност

—	или от трета страна в рамките на режим, признат за еквивалентен съгласно разпоредбите на член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2092/91.“

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

32001R0436

L 063/16

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 436/2001 НА КОМИСИЯТА

от 2 март 2001 година

за изменение на приложение II към Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храните

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храните (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2020/2000 на Комисията (2), и по-специално член 13, второ тире от него,

като има предвид, че:

(1)	В съответствие с процедурата, предвидена в член 7, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, след 1997 г. някои държави-членки са представили информация, за да бъдат изменени някои разпоредби на приложение II.

(2)

Компостираните домакински отпадъци и компостираните смески на растителни суровини са продукти, които преди приемането на Регламент (ЕИО) № 2092/91 са били широко използвани в съответствие с прилаганите в Общността правила на практиката на биологичното земеделие. Понастоящем тези продукти се получават също така и след друг тип ферментация, освен компоста, а именно анаеробната ферментация с цел производство на биогаз. Спешно се налага да бъдат внесени изменения по отношение на тези продукти с оглед предстоящия земеделски сезон, през който тези продукти могат да бъдат използвани за наторяване при спазване на ограничителните изисквания, предвидени в приложение I, част А към регламента. Анаеробната ферментация за производство на биогаз е процес, принципно съобразен с целите на биологичното земеделие по отношение на опазването на околната среда.

(3)

Необходимо е да се поправи на няколко езика наименованието на продукта „сгурия от дефосфориране“, за да обхваща един и същи продукт. Оказва се също, че този продукт не фигурира в португалската версия на Регламент (ЕО) № 2381/94 на Комисията (3), с който се установява част А от приложение II. Следователно този пропуск трябва да бъде поправен.

(4)	Опитът от употребата на остатъчна вар при производството на захар в биологичното земеделие показва, че е добре да се разреши използването ѝ и след 31 март 2002 г.

(5)	Редица препарати на основата на пиретрини, извлечени от Chrysanthemum cinerariaefolium, съдържат пиперонилбутоксид в качеството му на синергичен агент. Следователно е необходимо да се предвидят по-строги условия за използването на тези препарати.

(6)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 14 от Регламент (ЕИО) № 2092/91,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение II към Регламент (ЕИО) № 2092/91 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага незабавно.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 2 март 2001 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 198, 22.7.1991 г., стр. 1.

(2) ОВ L 241, 26.9.2000 г., стр. 39.

(3) ОВ L 255, 1.10.1994 г., стр. 84.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение II към Регламент (ЕИО) № 2092/91 се изменя, както следва:

Частта, озаглавена „А. ТОРОВЕ И ПОДОБРИТЕЛИ НА ПОЧВАТА“ се изменя, както следва:

В таблицата разпоредбите относно включването на компостирани домакински отпадъци се заменят със следния текст:

Наименование

Описание; изисквания за състава; условия на употреба

„Компостирани или подложени на ферментация домакински отпадъци

Продукт, получен от домакински отпадъци, извлечени от източника, подложени на компостиране или анаеробна ферментация с оглед производството на биогаз

Само отпадъци от животински и растителен произход

Продукт, получен в затворена и контролирана система за събиране, одобрена от държавата-членка

Максимално съдържание на сухо вещество в мг/кг: калций: 0,7; мед: 70; никел: 25; олово: 45; цинк: 200; живак: 0,4; хром (общо) 70; хром (VI): 0 (1).

Необходимостта се признава от контролния орган или институция

Само през периода, изтичащ на 31 март 2002 г.

б)

В таблицата разпоредбите относно включването на компостираната смеска от растителни суровини се заменят със следния текст:

Наименование

Описание, изисквания за състава, условия на употреба

„Компостирана или подложена на ферментация смеска от растителни суровини

Продукт, получен след смесване на растителните суровини, подложени на компостиране или на анаеробна ферментация с оглед на производството на биогаз

Необходимост, призната от контролния орган или институция“

в)

В датската, немската, гръцката, нидерландската, шведската и финландската версия на таблицата се заменят следните наименования:

—	на датски: наименованието „Thomasslagger“ се заменя с „Jernværksslagger“

—	на немски: наименованието ,„Thomasphosphat“ се заменя с „Schlacken der Eisen- und Stahlzubereitung“,

—	на гръцки: наименованието „Σκωρίες αποφωσφατώσεως (σκωρίες του Θωμά)“ се заменя със „Σκωρίες αποφωσφατώσεως“;

—	на холандски: наименованието „Thomasslakkenmeel“ се заменя с „Metaalslakken“;

—	на фински: наименованието „Tuomaskuona“ се заменя с „Kuona“;

—	на шведски: наименованието „Basisk slagg (Thomasslagg)“ се заменя с „Basisk slagg“.

г)

В португалската версия на таблицата след продукта „Fosfato de aluminio e calcio“ се добавя следният продукт:

Наименование	Описание; изисквания за състава; условия на употреба
„Escorias de desfosforação	Necessidade reconhecida pelo organismo de controlo ou pela autoridade de controlo“

д)

В таблицата разпоредбите относно включването на остатъчната вар от производството на захар се заменят със следния текст:

Наименование	Описание; изисквания за състава; условия на употреба
„Остатъчна вар от производството на захар	Необходимост, призната от контролния орган или институция“

В частта „Б. ПЕСТИЦИДИ“ таблицата, озаглавена „1. Субстанции от животински или растителен произход“ се изменя, както следва:

Разпоредбите относно включването на „пиретрини, извлечени от Chrysanthemum cinerariaefolium“ се заменят със следния текст:

Наименование

Описание, изисквания за състава, условия на употреба

„Пиретрини, извлечени от Chrysanthemum cinerariaefolium

Инсектицид

Необходимост, призната от контролния орган или институция“

(1) Граница на определяне.“

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

32001D0204

L 073/32

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 8 март 2001 година

за изменение на Директива 90/219/ЕИО по отношение на критериите за установяване на безопасността на някои видове генетично модифицирани микроорганизми за човешкото здраве и околната среда

(текст от значение за ЕИП)

(2001/204/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 90/219/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 г. относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия (1), и по-специално член 20а от нея,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 3 от Директива 90/219/ЕИО посочената директива не се прилага при работа в контролирани условия, включваща само видове генетично модифицирани микроорганизми (ГММ), отговарящи на критериите, изброени в част Б от приложение II към нея, които установяват безопасността им за човешкото здраве и околната среда.

(2)

По силата на член 20а от Директива 90/219/ЕИО следва да се приемат критериите за установяване на безопасността за човешкото здраве и околната среда на видовете генетично модифицирани микроорганизми, включени в част В от приложение II към посочената директива. За да се улесни прилагането на тези критерии, Комисията следва да има възможност да приеме подробни ръководни насоки за изпълнението им съгласно процедурата, предвидена в член 21 от посочената директива.

(3)	Директива 90/219/ЕИО следва да бъде съответно допълнена,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Част Б от приложение II към Директива 90/219/ЕИО се заменя с текста в приложението към настоящото решение.

Член 2

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

Член 3

Настоящото решение се прилага от датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 8 март 2001 година.

За Съвета

Председател

K. LARSSON

(1) ОВ L 117, 8.5.1990 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 98/81/ЕО (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 13).

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ЧАСТ Б

Критерии за установяване на безопасността на ГММ за човешкото здраве и околната среда

В настоящото приложение се дава общо описание на критериите, на които следва да се отговори при установяване на безопасността на видове ГММ за човешкото здраве и околната среда, и на възможността те да бъдат включени в част В. То ще бъде допълнено от ръководни насоки за прилагането на тези критерии, които следва да бъдат изготвени и при необходимост изменени от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 21.

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Видовете генетично модифицирани микроорганизми (ГММ), изброени в част В в съответствие с процедурата, предвидена в член 21, са изключени от полето на приложение на настоящата директива. ГММ ще се добавят в списъка всеки поотделно и изключването ще се извършва само за всеки ясно определен ГММ поотделно. Изключването се прилага само за ГММ, които се използват при контролирани условия, както е определено в член 2, буква в). То не се прилага при съзнателно освобождаване на ГММ. За да бъде включен даден ГММ в част В, трябва да се докаже, че той отговаря на изброените по-долу критерии.

2. ОБЩИ КРИТЕРИИ

2.1. Проверка/автентичност на щама

Идентичността на щама трябва да бъде точно установена. Модификацията трябва да е известна и проверена.

2.2. Документирано и установено доказателство за безопасност

Безопасността на организма трябва да се докаже с документирано доказателство.

2.3. Генетична стабилност

Когато съществува риск от нестабилност, която да се отрази неблагоприятно на безопасността, следва да се докаже стабилността на организма.

3. СПЕЦИФИЧНИ КРИТЕРИИ

3.1. Да не е патогенен

ГММ не би трябвало да причини заболяване или вреда на здрав човек, растение или животно. Тъй като патогенността включва генотоксичност и алергизиращо действие, ГММ следва да бъде:

3.1.1. Негенотоксичен

ГММ не следва да има увеличена генотоксичност, получена от генетична модификация, нито да проявява генотоксични свойства.

3.1.2. Без алергизиращо действие

ГММ не следва да има увеличено алергизиращо действие вследствие на генетичната модификация, нито да е известен като алерген с алергизиращо действие, сравнимо по-специално с това на микроорганизмите, идентифицирани в Директива 93/88/ЕИО на Съвета от 12 октомври 1993 г. за изменение на Директива 90/679/ЕИО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа (1).

3.2. Отсъствие на странични патогенни агенти

ГММ не следва да съдържа познати странични патогенни агенти като други активни или латентни микроорганизми, намиращи се в близост до ГММ или вътре в него, които биха могли да са вредни за човешкото здраве и околната среда.

3.3. Пренос на генетичен материал

Модифицираният генетичен материал не трябва да води до никакви вреди в случай на пренос, нито да се самопредава или пренася с по-висока честота, отколкото други гени на приемащия или родителския микроорганизъм.

3.4. Безопасност за околната среда в случай на несъзнателно освобождаване в голям мащаб

ГММ не трябва да имат непосредствено или забавено вредно въздействие върху околната среда при възникване на авария, изразяваща се в несъзнателно освобождаване в голям мащаб.

ГММ, които не отговарят на горните критерии, не могат да бъдат включени в част В.

(1) ОВ L 268, 29.10.1993 г., стр. 71.“

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

32001R0466

L 077/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 466/2001 НА КОМИСИЯТА

от 8 март 2001 година

за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 315/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. за установяването на общностни процедури за замърсителите в храните (1), и по-специално член 2, параграф 3,

след консултация с Научния комитет по храните (НКХ),

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕИО) № 315/93 предвижда, че трябва да се определи максималното съдържание на някои замърсители в храните с оглед защита на общественото здраве. Това максимално съдържание трябва да се приеме под формата на неизчерпателен списък на Общността, който може да включва лимити за един и същи замърсител в различни храни. Могат да се посочат методите за вземане на проби и за анализ, които следва да се прилагат.

(2)

Регламент (ЕО) № 194/97 на Комисията от 31 януари 1997 г. за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните (2), последно изменен с Регламент (EО) № 1566/1999 (3), претърпя многократни и съществени изменения и допълнения. Тъй като са необходими нови изменения и допълнения, той следва да се преработи с оглед постигането на по-голяма яснота.

(3)

От съществено значение е, с оглед защитата на общественото здраве, съдържанието на замърсителите да се поддържа на равнища, които са приемливи от токсикологична гледна точка. Наличието на замърсители трябва да се намалява по-значително винаги, когато е възможно, чрез добра производствена или земеделска практика, с оглед да се повиши равнището на здравна защита, в частност на уязвимите групи от населението.

(4)

Предвид различията в законодателството на държавите-членки относно максималното съдържание на замърсители в някои храни и предвид произтичащата от това опасност от нарушаване правилата на конкуренцията, са необходими общностни мерки, за да се гарантира единството на пазара, като същевременно се спазва принципът на пропорционалността.

(5)	Държавите-членки трябва да приемат подходящи мерки за надзор върху съдържанието на замърсители в храните.

(6)

Към настоящия момент законодателството на Общността не определя максимално съдържание на замърсители в храни, предназначени за кърмачета и малки деца, обхванати от Директива 91/321/EИО на Комисията (4), последно изменена с Директива 1999/50/EО (5) и Директива 96/5/EО на Комисията (6), последно изменена с Директива 1999/39/EО (7). След консултация с Научния комитет по храните следва да се определи специфично максимално съдържание за тези храни във възможно най-кратък срок. Дотогава максималното съдържание, определено в настоящия регламент, се прилага и за тези храни, освен ако националното законодателство не определя по-ниски стойности.

(7)	Хранителните съставки, използвани за производството на съставни храни, трябва да съответстват на максималното съдържание, определено в настоящия регламент, преди да се вложат в посочените съставни храни, за да се избегне разреждане.

(8)

Зеленчуците са основният източник на нитрати, приемани от човека. Научният комитет по храните в своето становище от 22 септември 1995 г. посочва, че общата доза поети нитрати обикновено е доста под допустимата дневна доза. Той препоръчва, обаче, да продължат усилията за намаляване на възможността от приемането на нитрати чрез храната и водата, тъй като нитратите могат да се превърнат в нитрити и нитрозамини, и настоява да се приеме добра земеделска практика за гарантиране на такова ниско съдържание на нитрати, което е реално постижимо. Научният комитет по храните подчертава, че тревогата от наличието на нитрати не бива да води до намаляване на консумацията на зеленчуци, тъй като зеленчуците имат основна хранителна функция и играят важна роля за защита на здравето.

(9)

Специфичните мерки, имащи за цел подобряване на контрола върху източниците на нитрати, наред с кодекси за добра земеделска практика, могат да спомогнат за намаляване на съдържанието на нитрати в зеленчуците. Все пак климатичните условия също влияят върху съдържанието на нитрати в някои зеленчуци. Поради това той посочва, че трябва да се определи различно максимално съдържание на нитрати за зеленчуците в зависимост от сезона. Климатичните условия в отделните региони на Общността са много различни. Поради това е подходящо да се позволи на държавите-членки временно да разрешават да се пускат на пазара марули и спанак, отглеждани и предназначени за консумация на тяхна територия, чието съдържание на нитрати надхвърля определеното в точка 1.1 и 1.3 от приложение I, при условие че наличното количество е приемливо от гледна точка на общественото здраве.

(10)

Производителите на спанак и марули, установени в държавите-членки, които са им издали посоченото по-горе разрешение, трябва постепенно да променят своите методи за отглеждане на зеленчуци чрез прилагането на добрата земеделска практика, препоръчвана на национално равнище, с оглед в края на преходния период да спазват максималното съдържание, определено на общностно равнище. Желателно е общностните стойности да се постигнат във възможно най-кратък срок.

(11)

Следва да се преразгледа и, ако е възможно, да се намали максималното съдържание, определено за марулята и спанака, до 1 януари 2002 година. Това преразглеждане следва да се основава на контрола и наблюдението, извършвани от държавите-членки, и на прилагането на кодекси за добра земеделска практика с оглед определянето на реално постижими ниски равнища на максимално съдържание.

(12)

Контролът и наблюдението върху съдържанието на нитрати в марулите и спанака и прилагането на добра земеделска практика следва да се извършват със средства, които са пропорционални както на желаната цел, така и на резултатите, получени от контрола и наблюдението, като се имат предвид, по-конкретно, рисковете и натрупания опит. Прилагането на кодекси за добра земеделска практика в някои държави-членки следва да се наблюдава отблизо. Поради това е подходящо всяка година държавите-членки да съобщават резултатите от контрола и наблюдението и да докладват за предприетите мерки и за постигнатия напредък при прилагането на кодексите за добра земеделска практика с оглед намаляване съдържанието на нитрати, както и да се осъществява ежегоден обмен на гледни точки по тези доклади с държавите-членки.

(13)	За отглежданите на открито марули са определени по-ниски лимити в сравнение с парниковите марули, като с оглед осъществяването на ефективен контрол лимитите, определени за отглежданите на открито марули, трябва да се прилагат и към парниковите марули, когато няма точно обозначение на етикета.

(14)

Афлатоксините са микотоксини, които се образуват от някои видове Aspergillus и се развиват при високи температури и влажност. Афлатоксините са генотоксични канцерогенни вещества и е възможно да присъстват в голям брой храни. За този вид вещества не съществува никакъв праг, под който да се наблюдава вредно въздействие. Поради това не може да се определи допустима дневна доза. Съвременното научно-техническо познание и напредъкът в техниките за производство и съхранение не предотвратяват развитието на тези плесени и следователно не позволяват да се премахнат напълно афлатоксините в храната. Поради това е препоръчително да се определят реално постижими ниски равнища на лимитите.

(15)

Усилията за подобряване на производството, събирането на реколтата и методите за съхранение с оглед намаляване развитието на плесени трябва да се насърчават. Групата на афлатоксините включва няколко съединения с различна токсичност и честота на срещане в храната. Афлатоксин B1 е най-токсичното съединение. Препоръчително е, от съображения за безопасност, да се ограничат едновременно общото съдържание на афлатоксини в храната (съединения B1, B2, G1 и G2) и съдържанието на афлатоксин B1. Афлатоксин M1 е метаболитен продукт на афлатоксин B1 и присъства в млякото и млечните продукти от животни, които са консумирали замърсени храни. Въпреки че афлатоксин M1 се разглежда като генотоксично канцерогенно вещество, което е по-малко опасно в сравнение с афлатоксин B1, необходимо е да се предотврати наличието му в млякото и млечните продукти, предназначени за консумация от човека и особено от малки деца.

(16)

Прието е, че методите на сортиране или на друга механична обработка дават възможност за намаляване съдържанието на афлатоксини във фъстъците, ядковите и сушените плодове. Следователно, с оглед да се сведе до минимум отражението върху търговията, е препоръчително да се приеме по-високо съдържание на афлатоксини за посочените продукти, когато не са предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като хранителни съставки. В тези случаи максималното съдържание на афлатоксини се определя, като едновременно се вземат под внимание познатия възможен резултат от посочената по-горе обработка на фъстъците, ядковите и сушените плодове и необходимостта по време на обработката да се спазва максималното съдържание, определено за тези продукти, предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като хранителни съставки. При зърнените храни не може да се изключи, че методите на сортиране или на друга механична обработка могат да намалят нивото на замърсяване с афлатоксини. За да се провери реалната ефективност на тези методи и, ако е необходимо, да се определи специфично максимално съдържание за непреработените зърнени храни, се предвижда за неопределен период да се прилагат нормите, предвидени в Приложение I, само за зърнените храни и получените от тях продукти, предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като хранителни съставки. Ако липсват данни, обуславящи определянето на специфично максимално съдържание за непреработените зърнени храни, след определен период лимитът, предвиден за зърнените храни и получените от тях продукти, предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като хранителни съставки, ще се прилага и за непреработените зърнени храни.

(17)

За да е възможен ефективен контрол по отношение на различните лимити, определени за посочените продукти, е необходимо да се знае точното им предназначение чрез подходящо етикетиране. Продуктите със съдържание на афлатоксини, което надхвърля максималното съдържание, не трябва да се пускат на пазара нито в този вид, нито след смесване с други храни или като съставки на други храни. Според член 5 от Регламент (EИО) № 315/93 държавите-членки могат да запазят своите национални разпоредби за максимално съдържание на афлатоксини в някои храни, доколкото за тях не са приети общностни разпоредби.

(18)

Приемането на олово може да създаде сериозен риск за общественото здраве. Оловото може да намали умственото развитие и интелектуалните способности на децата и да повиши кръвното налягане и сърдечно-съдовите заболявания при възрастните. През изминалото десетилетие съдържанието му в храната значително намаля благодарение на осъзнаването, че оловото е здравен проблем, на усилията за намаляване емисиите на олово при източника и за повишаване качеството на химическия анализ. Научният комитет по храните в своето становище от 19 юни 1992 г. стига до извода, че средното съдържание на олово в храните не предизвиква тревога, но въпреки това трябва да последват дългосрочни действия с цел по-нататъшно намаляване на средното съдържание на олово в храните. Поради това максималното съдържание трябва да е с реално постижими ниски равнища.

(19)

Кадмият може да се натрупва в човешкото тяло и да причини нарушение на бъбречните функции, увреждания на скелета и репродуктивна недостатъчност. Не може да се изключи канцерогенно действие върху човека. Научният комитет по храните в становището си от 2 юни 1995 г. препоръчва по-големи усилия за намаляване излагането на храната на кадмий, тъй като храните са основният източник, чрез който човек приема кадмий. Поради това максималното съдържание трябва да е с реално постижими ниски равнища.

(20)

Метилживакът може да предизвика промени в нормалното развитие на мозъка на кърмачетата, а при по-високо съдържание може да предизвика неврологични промени при възрастните. Живакът замърсява предимно рибата и рибните продукти. С оглед защитата на общественото здраве Решение 93/351/EИО на Комисията (8) определя максималното съдържание на живак в рибните продукти. От съображения за прозрачност мерките, постановени в това решение, трябва да се включат в настоящия регламент и да се осъвременят. Съдържанието трябва да е с реално постижими ниски равнища, като се има предвид факта, че поради физиологични причини някои видове натрупват живак в тъканите си по-лесно, отколкото други.

(21)

3-монохлорпропан-1,2-диолът се образува по време на преработката на храните при определени условия. В частност, при производството на солената хранителна съставка „хидролизиран растителен протеин“, която се получава чрез киселинната хидролиза (киселинни-PVH). Чрез подобряване на производствените процеси бе постигнато значително намаляване на 3-MCPD в посочения по-горе продукт през последните години. Неотдавна редица държави-членки също докладваха за високо съдържание на 3-MCPD в някои проби от соев сос. С оглед въвеждането на добра производствена практика и защита здравето на потребителите, трябва да се установи максимално съдържание на 3-MCPD. Научният комитет по храните препоръчва в своето становище от 16 декември 1994 г., което бе потвърдено на 12 юни 1997 г., че 3-MCPD трябва да се разглежда като генотоксичен канцероген и че не трябва да се откриват остатъци от 3-MCPD в хранителните продукти. Извършените наскоро токсикологични изследвания показват, че веществото действа като негенотоксичен канцероген in vivo.

(22)

Максималното съдържание на 3-MCPD, определено в приложение I, се основава на становището на Научния комитет по храните. Той ще направи преоценка на токсичността на 3-MCPD в светлината на новите изследвания. Адекватността на това максимално съдържание трябва да се преразгледа веднага след като новото становище на Научния комитет по храните стане достъпно. Държавите-членки са поканени да изследват други храни, които могат да съдържат 3-MCPD, с оглед при необходимост да предвидят максимално съдържание за допълнителни храни.

(23)	Всяко максимално съдържание, прието на общностно равнище, трябва периодично да се преразглежда, за да се взема под внимание напредъка на научното и техническото познание и нововъведенията в производството или в земеделските практики с цел постигането на постоянно намаляващи количества.

(24)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1. Храните, посочени в приложение I, при пускането им на пазара не трябва да имат по-високо съдържание на замърсители от това, което е предвидено в споменатото приложение.

2. Максималното съдържание, посочено в приложение I, се отнася за ядивните части на споменатите храни.

3. Методите за вземане на проби и за анализ, които следва да се прилагат, са тези, които са посочени в приложение I.

Член 2

1. За продуктите, различни от посочените в член 4, параграф 1, които са изсушени, разтворени, обработени или съставени от повече от една съставка, максималното съдържание, което следва да се прилага, е това, което е предвидено в приложение I, като се имат предвид съответно:

а)	промените в концентрацията на замърсителите, причинени от процеси на сушене или разтваряне,

б)	промените в концентрацията на замърсителите, причинени от обработка,

в)	относителното съотношение на съставките в продукта, и

г)	аналитичната граница на определяне.

Алинея първа се прилага, доколкото не е определено специфично максимално съдържание за тези сушени, разтворени, обработени или съставни продукти.

2. Максималното съдържание, посочено в приложение I, се прилага и за храни, предназначени за кърмачета и малки деца, обхванати от Директива 91/321/EИО и Директива 96/5/EО, доколкото в националаното законодателство не е определено по-стриктно съдържание за споменатите храни, като се вземат предвид съответно промените в концентрацията на замърсителите, причинени от сушенето, разтварянето, обработката, и относителните концентрации на съставките в продукта. Специфичното максимално съдържание на замърсители в тези храни следва да се определи най-късно до 5 април 2004 година.

3. Без да се засягат член 3, параграф 1 и член 4, параграф 3, е забранена употребата на продукти, които не съответстват на максималното съдържание, определено в приложение I, като хранителни съставки за производството на съставни храни.

Член 3

1. Държавите-членки могат, когато има основания за това, временно да разрешат да се пускат на пазара пресни марули и пресен спанак, отглеждани и предназначени за консумация на тяхна територия, чието съдържание на нитрати надхвърля определеното в точка 1.1 и 1.3 от приложение I, за да се въведат кодекси за добра земеделска практика с оглед постепенно да се спазва максималното съдържание, предвидено в настоящия регламент.

Държавите-членки уведомяват всяка година останалите държави-членки и Комисията за прилагането на първа алинея.

2. Всяка година до 30 юни държавите-членки съобщават на Комисията резултатите от контрола и наблюдението и докладват за предприетите мерки и постигнатия напредък по прилагането и усъвършенстването на кодексите за добра земеделска практика с оглед намаляване съдържанието на нитрати в марулите и спанака. Тази информация трябва да съдържа и данните, въз основа на които са приети техните кодекси за добра земеделска практика.

3. Държавите-членки, които не прилагат параграф 1, извършват контрол и наблюдение върху равнището на нитрати в марулите и спанака и прилагат добри земеделски практики, като използват средства, които са пропорционални както на желаната цел, така и на получените резултати от контрола и наблюдението, по-специално като вземат предвид рисковете и натрупания опит.

Член 4

1. Максималното съдържание на афлатоксини, което се прилага за продуктите, посочени в точка 2.1.1.1 и 2.1.2.1 от приложение I, се прилага също за получените от тях продукти, доколкото не е определен специфичен максимален лимит за такива преработени продукти.

2. Що се отнася до афлатоксините, които се съдържат в продуктите, посочени в точка 2.1 от приложение I, забранява се:

а)

да се смесват продукти, които отговарят на максималното съдържание, установено в приложение I, с продукти, които не отговарят, или да се смесват продукти, подлежащи на сортиране или на друга механична обработка, с продукти, предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като хранителни съставки;

б)	да се използват продукти, които не отговарят на максималното съдържание, посочено в точки 2.1.1.1, 2.1.2.1 и 2.1.3 от приложение I, като съставка за производството на други храни;

в)	детоксикацията на продуктите с химическа обработка.

3. Фъстъците, ядковите и сушените плодове, които не отговарят на максималното съдържание на афлатоксини, установено в точка 2.1.1.1 от приложение I, и зърнените храни, които не отговарят на максималното съдържание, установено в точка 2.1.2.1, могат да се пускат на пазара при условие че тези продукти:

а)	не са предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като хранителни съставки;

б)	отговарят на максималното съдържание за фъстъци, установено в точка 2.1.1.2 от приложение I, на максималното съдържание за ядкови и сушени плодове, установено в точка 2.1.1.3 от приложение I;

в)	са подложени на вторична обработка, включваща сортиране или друга механична обработка, и след тази обработка максималното съдържание, установено в точка 2.1.1.1 и 2.1.2.1 от приложение I, не е превишено и самата обработка не води до появата на други вредни остатъци;

г)	са с етикети, на които ясно е посочено тяхното предназначение, и които съдържат указанието „Продукт, подлежащ на сортиране или на друга механична обработка с оглед да се намали равнището на замърсяване с афлатоксини преди консумация от човека или преди влагане като хранителна съставка“.

Член 5

1. Въз основа на резултатите от контрола, който държавите-членки извършват, за спазване на максималното съдържание на нитрати, предвидено в раздел 1 от приложение I, на докладите за прилагане и усъвършенстване на кодексите за добра земеделска практика с оглед намаляване съдържанието на нитрати и на оценката на данните, въз основа на които държавите-членки са приели своите добри земеделски практики, на всеки пет години и първоначално до 1 януари 2002 г. Комисията преразглежда максималното съдържание, като крайната цел е то да се намали.

2. Въз основа на нови научни данни и на резултатите от контрола, който държавите-членки извършват за спазване на максималното съдържание на тежки метали и 3-MCPD, предвидено в раздел 3 и 4 от приложение I, на всеки пет години и първоначално до 5 април 2003 г. Комисията преразглежда максималното съдържание, като крайната цел е да се гарантира висока степен на здравна защита на потребителите.

Член 6

Регламент (EО) № 194/97 се отменя, считано от 5 април 2002 година.

Позоваването на отменения регламент се разглежда като позоваване на настоящия регламент и се чете съгласно таблицата на съответствията в приложение II.

Член 7

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден от публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага, считано от 5 април 2002 година. Раздел 3 (тежки метали) и раздел 4 (3-MCPD) от приложение I не се прилагат за продукти, които са законно предложени на общностния пазар преди тази дата.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 8 март 2001 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 37, 13.2.1993 г., стр. 1.

(2) ОВ L 31, 1.2.1997 г., стр. 48.

(3) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 17.

(4) ОВ L 175, 4.7.1991 г., стр. 35.

(5) ОВ L 139, 2.6.1999 г., стр. 29.

(6) ОВ L 49, 28.2.1996 г., стр. 17.

(7) ОВ L 124, 18.5.1999 г., стр. 8.

(8) ОВ L 144, 16.6.1993 г., стр. 23.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

МАКСИМАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НЯКОИ ЗАМЪРСИТЕЛИ В ХРАНИТЕ

Раздел 1: Нитрати (1)

Продукт

Максимално съдържание (mg NO3/kg)

Метод за вземане на проби

Референтен метод за анализ

1.1.	Пресен спанак (2) (Spinacia oleracea)

Реколта от 1 ноември до 31 март:

3 000 (3)

Директива 79/700/EИО на Комисията (4)

Реколта от1 април до 31 октомври

2 500 (3)

1.2.	Консервиран, дълбокозамразен или замразен спанак

2 000

Директива 79/700/ЕИО

1.3.	Прясна маруля (Lactuca sativa L.) (парникова и отглеждана на открито)

Реколта от 1 ноември до 31 март:

Реколта от 1 април до 31 октомври:

с изключение на пресните марули, отглеждани на открито, чиято реколта е от 1 май до 31 август

4 500 (3)

3 500 (3) (5)

2 500 (3) (5)

Директива 79/700/ЕИО. Все пак минималният брой единици в една лабораторна проба е десет.

Раздел 2: Микотоксини

Продукт

Максимално съдържание (μg/kg)

Метод за вземане на проби

Критерии за оценка на метода за анализ

B1 + B2+ G1 + G2

2.1.

АФЛАТОКСИНИ (1)

2.1.1.

Фъстъци, ядкови и сушени плодове

2.1.1.1.

Фъстъци, ядкови и сушени плодове и продукти от тях, предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като хранителни съставки

2 (6)

4 (6)

—

Директива 98/53/EО на Комисията (7)

Директива 98/53/EО

2.1.1.2.

Фъстъци, подлежащи на сортиране или на друга механична обработка преди консумация или преди влагане като хранителни съставки

8 (6)

15 (6)

—

Директива 98/53/EО

2.1.1.3.

Ядкови и сушени плодове, подлежащи на сортиране или на друга механична обработка преди консумация от човека или преди влагане като хранителни съставки

5 (6) (8)

10 (6) (8)

—

Директива 98/53/EО

2.1.2.

Зърнени храни (включително елда, Fagopyrum sp.)

2.1.2.1.

Зърнени храни (включително елда, Fagopyrum sp.) и продукти от тях, предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като хранителни съставки

—

Директива 98/53/EО

2.1.2.2.

Зърнени храни (включително елда, Fagopyrum sp.), подлежащи на сортиране или на друга механична обработка преди консумация от човека или преди влагане като хранителни съставки

— (9)

—

Директива 98/53/EО

2.1.3.

Мляко ((сурово мляко, мляко за производство на млечни продукти и топлинно обработено мляко съгласно определението в Директива 92/46/ЕИО на Съвета (10), последно изменена с Директива 94/71/ЕО на Съвета) (11).

—

0,05

Директива 98/53/EО

Раздел 3: Тежки метали

Продукт

Максимално съдържание (mg/kg мокро тегло)

Метод за вземане на проби

Критерии за оценка на метода за анализ

3.1.

ОЛОВО (Pb)

3.1.1.

Краве мляко (сурово мляко, мляко за производство на млечни продукти и топлинно обработено мляко съгласно определението в Директива 92/46/ЕИО)

0,02

Директива 2001/22/EО на Комисията (12)

Директива 2001/22/EО

3.1.2.

Храни, предназначени за кърмачета и малки деца съгласно определението в Директива 91/321/ЕИО (13)

0,02

Директива 2001/22/EО

3.1.3.

Говеждо, овче, свинско и птиче месо съгласно определението в член 2, буква а) от Директива 64/433/ЕИО на Съвета (14), последно изменена с Директива 95/23/ЕО (15), и член 2, параграф 1 от Директива 71/118/ЕИО на Съвета (16), последно изменена с Директива 97/79/ЕО (17),с изключение на дреболиите съгласно определението в член 2, буква д) от Директива 64/443/ЕИО и член 2, параграф 5 от Директива 71/118/ЕИО

0,1

Директива 2001/22/EC

3.1.3.1.

Ядивни дреболии от говеда, овце, свине и домашни птици съгласно определението в член 2, буква д) от Директива 64/433/ЕИО и член 2, параграф 5 от Директива 71/118/ЕИО

0,5

Директива 2001/22/EC

3.1.4.

Мускулно месо от риба съгласно определението в категории a), б) и д) от списъка в член 1 от Регламент (ЕО) № 104/2000 (18) на Съвета, с изключение на рибните видове, изброени в т. 3.1.4.1

0,2

Директива 2001/22/EО

3.1.4.1.

Мускулно месо от морски език (Dicologoglossa cuneata), от обикновена змиорка (Anguilla anguilla), от лаврак (Dicentrarchus punctatus), от атлантическо-средиземноморски сафрид (Trachurus trachurus), от морски кефал (Mugil labrosus labrosus), от обикновена морска каракуда (Diplodus vulgaris), от кафява пристипома (Pomadasys benneti) и от сардина (Sardina pilhcardus)

0,4

Директива 2001/22/EО

3.1.5.

Ракообразни, с изключение на кафяво месо от краб

0,5

Директива 2001/22/EО

3.1.6.

Миди

1,0

Директива 2001/22/EО

3.1.7.

Главоноги (без вътрешностите)

1,0

Директива 2001/22/EО

3.1.8.

Зърнени храни (включително елда), бобови и варива

0,2

Директива 2001/22/EО

3.1.9.

Зеленчуци съгласно определението в член 1 от Директива 90/64/ЕИО на Съвета (19), последно изменена с Директива 2000/48/ЕО (20), с изключение на зеле, листни зеленчуци, пресни билки и всички гъби. Максималното съдържание за картофите се отнася за белените картофи.

0,1

Директива 2001/22/EО

3.1.9.1.

Зеленчуци от рода зеле (Brassica), листни зеленчуци и всички култивирани гъби

0,3

Директива 2001/22/EО

3.1.10.

Плодове съгласно определението в член 1 от Директива 90/642/ЕИО, с изключение на горски и дребни плодове

0,1

Директива 2001/22/EО

3.1.10.1.

Горски и дребни плодове съгласно определението в член 1 от Директива 90/64/ЕИО на Съвета

0,2

Директива 2001/22/EО

3.1.11.

Растителни и животински мазнини, включително в млякото

0,1

Директива 2001/22/EО

3.1.12.

Плодови сокове, концентрирани плодови сокове (за пряка консумация) и плодови нектари съгласно определението в Директива 93/77/ЕИО (21) на Съвета

0,05

Директива 2001/22/EО

3.1.13.

Вина съгласно определението в Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета (22) (включително шампанизирани вина, но с изключение на ликьори), ароматизирани вина, ароматизирани напитки на основата на вино и ароматизирани винени коктейли съгласно определението в Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета (23), сайдъри, черешови и плодови вина. Максималното съдържание се отнася за продукти, произведени от реколта 2001 г. вкл.

0,2

Директива 2001/22/EО

3.2.

КАДМИЙ (Cd)

3.2.1.

Говеждо, овче, свинско и птиче месо съгласно определението в член 2, буква а) от Директива 64/433/ЕИО и член 2, параграф 1 от Директива 71/118/ЕИО, с изключение на дреболиите съгласно определението в член 2, буква д) от Директива 64/433/ЕИО и член 2, параграф 5 от Директива 71/118/ЕИО

0,05

Директива 2001/22/EО

3.2.2.

Конско месо

0,2

Директива 2001/22/ЕО

3.2.3.

Черен дроб от говеда, овце,свине и домашни птици

0,5

Директива 2001/22/EО

Директива 2001/22/ЕО

3.2.4.

Бъбреци от говеда, овце, свине и домашни птици

1,0

Директива 2001/22/EО

3.2.5.

Мускулно месо от риба съгласно определението в категории a), б) и д) от списъка в член 1 от Регламент (ЕО) № 104/2000 г., с изключение на рибните видове, изброени в т. 3.2.5.1

0,05

Директива 2001/22/EО

3.2.5.1.

Мускулно месо от морски език (Dicologoglossa cuneata), от обикновена змиорка (Anguilla anguilla), от хамсия (Engraulis encrasicholus), от императорски (бял) тон (Luvarus imperialis), от атлантическо-средиземноморски сафрид (Trachurus trachurus), от морски кефал (Mugil labrosus labrosus), от обикновена морска каракуда (Diplodus vulgaris) и от сардина (Sardina pilchardus)

0,1

Директива 2001/22/EО

3.2.6.

Ракообразни, с изключение на кафяво месо от краб

0,5

Директива 2001/22/EО

Директива 2001/22/ЕО

3.2.7.

Миди

1,0

Директива 2001/22/EО

3.2.8.

Главоноги (без вътрешностите)

1,0

Директива 2001/22/EО

3.2.9.

Зърнени храни, с изключение на трици, зародиши, житни зърна и ориз

0,1

Директива 2001/22/EО

3.2.9.1.

Трици, зародиши, житни зърна и ориз

0,2

Директива 2001/22/EО

3.2.10.

Соеви зърна

0,2

Директива 2001/22/EО

3.2.11.

Зеленчуци и плодове съгласно определението в член 1 от Директива 90/64/ЕИО, с изключение на листните зеленчуци, пресните билки, всички гъби, стъблените зеленчуци, кореноплодите и картофите

0,05

Директива 2001/22/EО

3.2.11.1.

Листни зеленчуци, пресни билки, целина и всички култивирани гъби

0,2

Директива 2001/22/EО

3.2.11.2.

Стъблени зеленчуци, кореноплоди и картофи, с изключение на целината. Максималното съдържание за картофите се отнася за белените картофи.

0,1

Директива 2001/22/EО

3.3.

ЖИВАК

3.3.1.

Рибни продукти, с изключение на посочените в т. 3.3.1.1.

0,5

Директива 2001/22/EО

3.3.1.1. șț Морски дявол (Lophius spp.)

зъбатка ивичеста (Anarhichas lupus)

лаврак (Dicentrarchus labras)

молва (морска щука) (Molva dipterygia)

паламуд (Sarda spp.)

змиорка (Anguilla spp.)

атлантически палтус (Hippoglossus hippoglossus)

тон петнист (Euthynnus spp.)

мерлин (риба мел) (Makaria spp.)

щука (Esox lucius)

едноцветен тунец (Orcynopsis unicolor)

белоока бодлива акула (Centroscymnes coelolepis)

скат (Raja spp.)

бибан голям (Sebasteя marinus, S. mentella), бибан малък (S. viviparus)

атлантически ветроход (Istiophorus platypterus)

Сребриста риба сабя (Lepidopus caudatus), черна риба сабя (Aphanopus carbo)

акула (всички видове)

есколар-деликатесна скумрия (Lepidocybium flavobrunneum) маслена риба рувета (Ruvettus pretiosus) гемпил-змиевидна скумрия (Gempylus serpens)

есетра (Acipenser spp.)

риба меч (Xiphias gladius)

риба тон (Thunnus spp.)

1,0

Директива 2001/22/EО

Раздел 4: 3-монохлорпропан-1,2-диол (3-MCPD)

Продукт

Максимално съдържание (mg/kg)

Критерии за оценка на вземането на проби

Критерии за оценка на методите за анализ

4.1.	Хидролизирани растителни протеини (24)

0,02

Директива 2001/22/ЕО

4.2.	Соев сос (24)

0,02

Директива 2001/22/ЕО

(1) Този раздел вече е включен в Регламент (ЕО) № 194/97 и тук се възпроизвежда без промени.

(2) Максималното съдържание за пресния спанак не се отнасят за пресния спанак, който се подлага на обработка и който директно и на едро се транспортира от полето до преработвателното предприятие.

(3) С уговорка за преразглеждане до 1 януари 2002 г. съгласно разпоредбите на член 5, параграф 1.

(4) ОВ L 207, 15.8.1979 г., стр. 26.

(5) При липсата на подходящи етикети, които посочват начина на производство, се прилага максималното съдържание, определено за марули, отглеждани на открито.

(6) Максималнито съдържание се отнася за ядивните части на фъстъците, ядковите и сушените плодове. Ако се анализират ядкови плодове с черупки, при изчисляването на съдържанието на афлатоксини се допуска, че цялото замърсяване е в ядивната част.

(7) ОВ L 201, 17.7.1998 г., стр. 93.

(8) Максималното съдържание следва да се преразгледа до 1 юли 2001 г. в съответствие с напредъка на научно-техническото познание.

(9) Доколкото до 1 юли 2001 г. няма да е определено специфичното съдържание, съдържанията, определени в точка 2.1.2.1. от таблицата, се прилагат след тази дата към зърнените храни, споменати в тази точка.

(10) ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 1.

(11) ОВ L 368, 31.12.1994 г., стр. 33.

(12) ОВ L 77, 16.3.2001 г., стр. 14.

(13) Максималното съдържание се отнася за продукти, които се предлагат готови за консумация или които се приготвят според указанията на производителя.

(14) ОВ L 121, 29.7.1964 г., стр. 2012.

(15) ОВ L 243, 11.10.1995 г., стр. 7.

(16) ОВ L 55, 8.3.1971 г., стр. 23.

(17) ОВ L 24, 30.1.1998 г., стр. 31.

(18) ОВ L 17, 21.1.2000 г., стр. 22.

(19) ОВ L 350, 14.12.1990 г., стр. 71.

(20) ОВ L 197, 3.8.2000 г., стр. 26.

(21) ОВ L 244, 30.9.1993 г., стр. 23.

(22) ОВ L 179, 14.7.1999 г., стр. 1.

(23) ОВ L 149, 14.6.1991 г., стр. 1.

(24) Максималното съдържание е посочено за течни продукти с 40 %-но съдържание на сухо вещество, което отговаря на максимално съдържание от 0,005 mg/kg в сухото вещество. То трябва да се приравни пропорционално на съдържанието на сухо вещество в продукта.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Настоящ регламент	Регламент (ЕО) № 194/97
—	Член 1
Член 1, параграф1	Член 2, параграф 1, буква а)
Член 2, параграф 1	Член 2, параграф 1, буква б)
Член 2, параграф 1	Член 2, параграф1, буква в)
Член 3, параграф 1	Член 2, параграф2
Член 3, параграф 1	Член 2, параграф 3
Член 4, параграф 2	Член 2, параграф 4
Член 4, параграф 3	Член 2, параграф 5
Член 3, параграф 2	Член 3, параграф 1
Член 3, параграф 3	Член 3, параграф 2
Член 5, параграф 1	Член 3, параграф 3
Член 1, параграф 3	Член 4
Приложение I, раздел 1 „Нитрати“	Приложение I, замърсители в земеделието, точка 1 „Нитрати“
Приложение I, раздел 2 „Микотоксини“	Приложение I, замърсители в земеделието, точка 2 „Микотоксини“
—	Приложение II, „Други замърсители“

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

32001L0018

L 106/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2001/18/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 12 март 2001 година

относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора, като взеха предвид съвместния проект, одобрен от Помирителния комитет на 20 декември 2000 г. (3),

като имат предвид, че:

(1)	Докладът на Комисията за преглед на Директива 90/220/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда (4), приет на 10 декември 1996 г., идентифицира редица области, в които е необходимо подобрение.

(2)	Обхватът на Директива 90/220/ЕИО и съдържащите се в нея дефиниции е необходимо са се изяснят.

(3)	Директива 90/220/ЕИО е била изменена. След като сега се внасят нови изменения на директивата, желателно е, по причини на яснота и рационализация, въпросните разпоредби да се преформулират.

(4)

Живи организми, освободени в околната среда в големи или малки количества за експериментални цели или като търговски продукти, могат да се размножат в околната среда и да пресекат национални граници, с което да засегнат други държави-членки. Последиците върху околната среда от подобно освобождаване могат да бъдат необратими.

(5)	Опазването на човешкото здраве и околната среда изисква да бъде отделено дължимото внимание на контролиране на рисковете от съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми (ГМО) в околната среда.

(6)	Съгласно Договора действията на Общността, свързани с околната среда, следва да се основават на принципа на предприемането на превантивни действия.

(7)	Необходимо е да се сближат законите на държавите-членки по отношение на съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда и да се осигури безопасното разработване на промишлени продукти, използвайки ГМО.

(8)	Принципът за предпазливост е отчетен при изготвянето на настоящата директива и трябва да се отчита при прилагането ѝ.

(9)	Спазването на етичните принципи, признати в дадена държава-членка, е от изключителна важност. Държавите-членки следва да взимат предвид етичните аспекти, когато ГМО съзнателно се освобождават в околната среда или се пускат на пазара като продукти или като съставка на продукти.

(10)	За целите на една всеобхватна и прозрачна законодателна рамка е необходимо да се гарантира обществеността да бъде консултирана от Комисията или от държавите-членки в хода на подготовката на мерките, както и да бъде информирана за предприетите мерки по време на прилагането на настоящата директива.

(11)	Пускането на пазара обхваща и вноса. Продукти, съдържащи и/или състоящи се от ГМО, обхванати от настоящата директива, не могат да бъдат внасяни в Общността, ако не съответстват на нейните разпоредби.

(12)	Предоставянето на ГМО за внос или манипулиране в големи количества, като например селскостопански стоки, следва да се разглежда като пускане на пазара по смисъла на настоящата директива.

(13)

Съдържанието на настоящата директива отчита международния опит в тази област и международните търговски ангажименти и следва да спазва изискванията на Протокола от Картахена по биологична безопасност към Конвенцията за биологичното разнообразие. Във възможно най-кратки срокове и не по-късно от юли 2001 г. Комисията, в рамките на ратификацията на Протокола, следва да внесе подходящи предложения за изпълнението му.

(14)	Указания за прилагането на разпоредбите, свързани с дефиницията на пускането на пазара в настоящата директива, следва да се предоставят от Регулаторния комитет.

(15)	При дефинирането на „генетично модифициран организъм“ по смисъла на настоящата директива човешките същества не следва да се считат за организми.

(16)

Разпоредбите на настоящата директива не следва да накърняват националното законодателство в областта на екологичната отговорност, докато общностното законодателство в тази област се нуждае от допълване с норми, обхващащи отговорността за различни видове екологично увреждане във всички области на Европейския съюз. За тази цел Комисията се е заела да представи законодателно предложение относно екологичната отговорност преди края на 2001 г., което ще покрива и вреди от ГМО.

(17)	Настоящата директива не следва да се прилага за организми, получени чрез определени техники на генетична модификация, които традиционно са били използвани в редица приложения и тяхната безопасност е отдавна известна.

(18)	Необходимо е да се установят хармонизирани процедури и критерии за оценката за всеки отделен случай на потенциалните рискове, възникващи от съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда.

(19)	Оценка на риска за околната среда за всеки отделен случай следва винаги да се извършва преди освобождаването. Тя трябва да отчита и потенциалните кумулативни дългосрочни последици, свързани с взаимодействието с други ГМО и околната среда.

(20)

Необходимо е да се установи обща методология за извършването на оценката на екологичния риск, основаваща се на независими научни препоръки. Необходимо е също така да се установят общи цели за наблюдение на ГМО след съзнателното им освобождаване в околната среда или пускането им на пазара като продукт или като съставка на продукт. Наблюдението на потенциалните кумулативни дългосрочни последици следва да се счита за задължителна част от плана за наблюдение.

(21)

Държавите-членки и Комисията следва да гарантират осъществяването на систематични и независими научни проучвания на потенциалните рискове, свързани със съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда или пускането на пазара. Необходимите ресурси за такива проучвания следва да бъдат осигурени от държавите-членки и Комисията в съответствие с техните бюджетни процедури, като независимите изследователи следва да имат достъп до всички релевантни материали, спазвайки същевременно правата на интелектуална собственост.

(22)	Въпросът за гените, резистентни на антибиотици, следва специално да се вземе предвид, когато се извършва оценката на риска за ГМО, съдържащи такива гени.

(23)	Съзнателното освобождаване на ГМО по време на изследователската фаза в повечето случаи е необходима стъпка в процеса на разработването на нови продукти, произхождащи от или съдържащи ГМО.

(24)

Въвеждането на ГМО в околната среда следва да се осъществява в съответствие с принципа „стъпка по стъпка“. Това означава, че прилагането на контролирани условия по отношение на ГМО се намалява и мащабът на освобождаване се увеличава постепенно, стъпка по стъпка, но само ако оценката на по-ранните стъпки от гледна точка на защитата на човешкото здраве и околната среда показва, че следващата стъпка може да бъде предприета.

(25)

Никакви ГМО — като продукт или като съставка на продукт, предназначени за съзнателно освобождаване, не могат да се разглеждат за пускане на пазара, ако преди това не са били подложени на сериозно полево изпитване по време на изследователския и развойния етап в екосистеми, които биха могли да бъдат засегнати от употребата им.

(26)

Прилагането на настоящата директива следва да се извършва в тясна връзка с прилагането на други свързани с темата документи, като Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (5). Във връзка с това компетентните органи, ангажирани с прилаганего на настоящата директива и на тези актове в рамките на Комисията и на национално ниво, следва да координират колкото е възможно своите действия.

(27)

По отношение на оценката на риска за околната среда в част В, управлението на риска, етикетирането, наблюдението, информацията за обществеността и предпазната клауза, настоящата директива следва да служи за указание по отношение на ГМО като продукт или като съставка на продукт, разрешени по силата на друго общностно законодателство, което следователно следва да предвижда специфичната оценка на риска за околната среда да бъде проведена в съответствие с принципите, установени в приложение II и въз основа на информацията, конкретизирана в приложение III, без да се накърняват допълнителните изисквания, предвидени от упоменатото по-горе общностно законодателство, и изискванията по отношение на управлението на риска, етикетирането, наблюдението, когато е подходящо, информацията за обществеността и предпазната клауза да бъдат най-малко равностойни на тези, предвидени в настоящата директива. За тази цел е необходимо да се предвиди сътрудничество с органите на Общността и на държавите-членки, посочени в настоящата директива по повод прилагането ѝ.

(28)	Необходимо е да се създаде общностна разрешителна процедура за пускането на пазара на ГМО като продукт или като съставка на продукт, когато предназначената употреба на продукта включва съзнателното освобождаване на организма/ите в околната среда.

(29)

Комисията е поканена да извърши проучване, което следва да съдържа оценка на различните възможности за по-нататъшно подобряване на последователността и ефикасността на тази рамка, като специално се съсредоточи върху установяването на централизирана разрешителна процедура за пускане на пазара на ГМО в рамките на Общността.

(30)	По отношение на секторното законодателство може да се наложи изискванията за наблюдение да бъдат адаптирани към съответния продукт.

(31)

Част В от настоящата директива не се отнася за продукти, обхванати от Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета от 22 юли 1993 г. за установяване на общностни процедури за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за човешка и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция за оценка на лекарствени продукти (6), при условие че регламентът включва оценка на екологичния риск, равностойна на тази, предвидена в настоящата директива.

(32)

Всяко лице следва да подаде нотификация до националния компетентен орган, преди да предприеме съзнателно освобождаване на ГМО в околната среда или пускане на пазара на ГМО като продукт или като съставка на продукт, когато предназначената употреба на продукта предполага съзнателното му освобождаване в околната среда.

(33)	Нотификацията следва да съдържа техническо досие с информация, включваща пълна оценка на екологичния риск, подходящи мерки за безопасност и за реакция при непредвидени обстоятелства, а в случая на продукти, точни инструкции и условия за употреба, предложение за етикетиране и опаковане.

(34)	След нотификацията не следва да се извършва никакво съзнателно освобождаване на ГМО, освен ако е получено съгласието на компетентния орган.

(35)	Нотифициращото лице следва да може да оттегли своето досие на всеки етап от административните процедури, предвидени в настоящата директива. Административните процедури следва да се прекратят при оттегляне на досието.

(36)	Отхвърлянето на нотификация за пускане на пазара на ГМО като продукт или като съставка на продукт от компетентния орган не следва да накърнява подаването на нотификация за същия ГМО пред друг компетентен орган.

(37)	Следва да се постигне съгласие в края на периода на посредничество, когато няма повече възражения.

(38)	Отхвърлянето на нотификация вследствие на потвърден отрицателен доклад за оценка не следва да накърнява бъдещи решения, които се основават на нотификация за същия ГМО пред друг компетентен орган.

(39)	В интерес на гладкото функциониране на настоящата директива държавите-членки следва да могат да се възползват от различните разпоредби за обмен на информация и опит, преди да прибягнат до предпазната клауза в настоящата директива.

(40)	С оглед осигуряване наличието на ГМО в продукти, състоящи се от или съдържащи ГМО, да бъде надлежно установено, изразът „Този продукт съдържа генетично модифицирани организми“ следва ясно да фигурира върху етикета или в придружаващ документ.

(41)	Чрез подходящата процедура на комитета следва да се изгради система за назначаването на един-единствен идентификатор на ГМО, като се отчетат релевантните развития по време на международните форуми.

(42)	Необходимо е да се осигури проследяемост на всички етапи от пускането на пазара на ГМО като продукт или като съставка на продукт, разрешени в съответствие с част В от настоящата директива.

(43)

Необходимо е в настоящата директива да се въведе задължение за изпълнение на план за наблюдение с оглед проследяване и идентифициране на всякакви преки или косвени, непосредствени, забавени или непредвидени последици върху човешкото здраве или околната среда от ГМО като продукт или като съставка на продукт, след като са били пуснати на пазара.

(44)	В съответствие с Договора държавите-членки следва да могат да предприемат допълнителни мерки за наблюдение и контрол на ГМО като продукт или като съставка на продукт, пуснати на пазара, например чрез официални служби.

(45)	Следва да бъдат търсени начини за предоставяне на възможности за улесняване на контрола на ГМО или на тяхното изтегляне в случай на сериозна опасност.

(46)	Мнението на обществеността следва да бъде взимано предвид в проектите на мерки, внесени в Регулаторния комитет.

(47)	Компетентният орган следва да даде своето съгласие само след като се е убедил, че освобождаването ще бъде безопасно за човешкото здраве и околната среда.

(48)	Административната процедура за даване на съгласие за пускане на пазара на ГМО като продукт или като съставка на продукт следва да бъде направена по-ефективна и прозрачна и първоначалното съгласие следва да бъде давано за определен период.

(49)	За продукти, за които е било дадено съгласие за определен период, следва да се прилага облекчена процедура за подновяване на съгласието.

(50)

Съществуващите съгласия, предоставени по силата на Директива 90/220/ЕИО, следва да бъдат подновени, за да се избегнат несъответствията между съгласията, предоставени по силата на тази директива, и тези по настоящата директива, и с оглед пълното отчитане на изискванията за съгласие на настоящата директива.

(51)	Такова подновяване изисква преходен период, по време на който съществуващите съгласия, предоставени по силата на Директива 90/220/ЕИО, остават незасегнати.

(52)	Когато дадено съгласие се подновява, следва да бъде възможно да се ревизират всички условия на първоначалното съгласие, включително тези, свързани с наблюдението и ограничението на продължителността на съгласието.

(53)	Следва да се предвиди разпоредба за консултации със съответния Научен/ни комитет/и, учреден/и по силата на Директива 97/579/ЕО на Комисията относно веществата, които е вероятно да имат въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда (7).

(54)	Създадената по силата на Директива 90/220/ЕИО система за обмен на информацията, съдържаща се в нотификациите, е полезна и следва да бъде продължена.

(55)	Важно е да се следят отблизо разработването и употребата на ГМО.

(56)

Когато даден продукт, съдържащ ГМО като продукт или като съставка на продукт, се пусне на пазара и когато такъв продукт е бил надлежно разрешен по реда на настоящата директива, една държава-членка не може да забрани, ограничи или попречи на пускането на пазара на ГМО като продукт или като съставка на продукт, които съответстват на изискванията на настоящата директива. Следва да се предвиди предпазна процедура в случай на риск за човешкото здраве или околната среда.

(57)

Европейската група за етика в науката и новите технологии към Комисията следва да бъде консултирана с оглед получаване на съвети по етични въпроси от общо естество по отношение на съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда или пускането им на пазара. Такива консултации не следва да накърняват компетенциите на държавите-членки по отношение на етичните въпроси.

(58)	Държавите-членки следва да могат да се консултират с всеки комитет, който са създали, с оглед получаването на съвети по етичните аспекти на биотехнологията.

(59)	Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняването на предоставените на Комисията правомощия по прилагането (8).

(60)	Обменът на информация, предвиден по силата на настоящата директива, следва да обхваща и опита, натрупан при отчитането на етичните аспекти.

(61)

За да се увеличи ефективното прилагане на разпоредбите, приети по силата на настоящата директива, е целесъобразно да се предвидят наказания, които да се прилагат от държавите-членки, включително в случай на освобождаване в околната среда или пускане на пазара в нарушение на разпоредбите на настоящата директива, по-специално вследствие на небрежност.

(62)

Докладът, който следва да се издава на всеки три години от Комисията, отчитайки информацията, предоставена от държавите-членки, следва да съдържа отделна глава относно социално-икономическите предимства и недостатъци на всяка категория ГМО, разрешени за пускане на пазара, които да отчитат интересите на фермерите и потребителите.

(63)

Следва да бъде извършен преглед на регулаторната рамка за биотехнологията, за да се идентифицира възможността за по-нататъшно подобряване на нейната последователност и ефективност. Може да се наложи адаптиране на процедурите с оглед оптимизиране на ефективността, като следва да се разгледат всички възможности за постигането на това,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ЧАСТ А

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Цел

В съответствие с принципа за предпазливост целта на настоящата директива е да сближи законите, подзаконовите актове и административните разпоредби на държавите-членки и да защити човешкото здраве и околната среда, когато:

—	се осъществява съзнателно освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда за всяка друга цел освен пускане на пазара в рамките на Общността,

—	се пускат на пазара генетично модифицирани организми като продукт или като съставка на продукт в рамките на Общността.

Член 2

Дефиниции

За целите на настоящата директива:

„организъм“ означава всяка биологична единица, способна да се възпроизвежда или да предава генетичен материал;

„генетично модифициран организъм“ (ГМО) означава организъм, с изключение на човешкия организъм, в който генетичният материал е бил променен по начин, който не настъпва естествено при чифтосване и/или естествена рекомбинация.

В рамките на тази дефиниция:

„съзнателно освобождаване“ означава всяко съзнателно въвеждане в околната среда на ГМО или комбинация от ГМО, за които не се използват специфични мерки за ограничаване на контакта им с околната среда и за осигуряване на високо ниво на безопасност за човешкото здраве и околната среда;

„пускане на пазара“ означава предоставяне на разположение на трети страни срещу заплащане или безплатно;

следните действия не се считат за пускане на пазара:

предоставяне на генетично модифицирани микроорганизми за дейности, регулирани от Директива 90/219/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 г. относно работа с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия (9), включително сбирки от култури;

предоставяне на ГМО, различни от микроорганизмите, посочени в първото тире, за да бъдат използвани изключително за дейности, при които се използват строги предпазни мерки за ограничаване на контакта им и предоставяне на високо равнище на безопасност за човешкото здраве и околната среда; мерките следва да се основават на същите принципи за предпазване като тези, посочени в Директива 90/219/ЕИО;

предоставяне на ГМО, за да бъдат използвани изключително за съзнателно освобождаване в съответствие с изискванията, посочени в част Б от настоящата директива;

„нотификация“ означава предоставянето на информация, изискваща се по силата на настоящата директива, на компетентния орган на държава-членка;

„нотифициращо лице“ означава лицето, предоставящо нотификацията;

„продукт“ означава препарат, състоящ се от или съдържащ ГМО или комбинация от ГМО, който се пуска на пазара;

„оценка на екологичния риск“ означава преценката на рисковете за човешкото здраве и околната среда, преки или косвени, непосредствени или забавени, които съзнателното освобождаване в околната среда или пускането на пазара на ГМО може да породи, и която се осъществява в съответствие с приложение II.

Член 3

Изключения

1. Настоящата директива не се прилага за организми, получени посредством техниките на генетична модификация, изброени в приложение IБ.

2. Настоящата директива не се прилага за превоза на генетично модифицирани организми по железен, автомобилен, вътрешноводен, морски или въздушен път.

Член 4

Общи задължения

1. В съответствие с принципа за предпазливост държавите-членки гарантират, че са взети всички подходящи мерки за предотвратяване на неблагоприятните последици върху човешкото здраве и околната среда, които могат да възникнат от съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда или пускането им на пазара. ГМО могат да бъдат съзнателно освобождавани в околната среда и пускани на пазара единствено съгласно част Б или част В съответно.

2. Преди представяне на нотификация в съответствие с част Б или част В всяко лице извършва оценка на риска за околната среда. Информацията, необходима за извършването на оценката на риска за околната среда, е посочена в приложение III. Държавите-членки и Комисията гарантират, че на ГМО, които съдържат гени, проявяващи резистентност към антибиотици при употреба за медицинско или ветеринарно лечение, се обръща специално внимание, когато се извършва оценка на риска за околната среда, с оглед идентифицирането и постепенното премахване на маркерите за резистентност към антибиотици в ГМО, които могат да имат неблагоприятни последици върху човешкото здраве и околната среда. Това постепенно премахване следва да се осъществи до 31 декември 2004 г. за .ГМО, пуснати на пазара в съответствие с част В, и до 31 декември 2008 г. за ГМО, разрешени в съответствие с част Б.

3. Държавите-членки и, когато е подходящо, Комисията гарантират, че потенциалните неблагоприятни последици върху човешкото здраве и околната среда, които могат да настъпят пряко или косвено посредством трансфер на гени от ГМО към други организми, се оценяват точно за всеки отделен случай. Тази оценка се извършва в съответствие с приложение II, вземайки предвид въздействието върху околната среда според естеството на въведения организъм и приемащата среда.

4. Държавите-членки определят компетентния орган или органи, отговорни за спазването на изискванията на настоящата директива. Компетентният орган разглежда нотификациите по части Б и В за съответствие с изискванията на настоящата директива и за това, дали предвидената в параграф 2 оценка е подходяща.

5. Държавите-членки гарантират организирането от компетентния орган на проверки и други подходящи контролни мерки, за да се осигури спазването на настоящата директива. В случай на освобождаване на ГМО или пускане на пазара като продукт или като съставка на продукт, за които не е било дадено никакво разрешение, засегнатата държава-членка осигурява вземането на необ ходимите мерки за преустановяване освобождаването в околната среда или пускането на пазара, за иницииране на оздравителни действия, ако е необходимо, и за информиране на нейната общественост, Комисията и другите държави-членки.

6. Държавите-членки вземат мерки за осигуряване на проследяемост съгласно изискванията, посочени в приложение IV, на всички етапи от пускането на пазара на ГМО, разрешени по реда на част В.

ЧАСТ Б

СЪЗНАТЕЛНО ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ГМО ЗА ВСЯКА ДРУГА ЦЕЛ, РАЗЛИЧНА ОТ ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА

Член 5

1. Членове 6—11 не се прилагат по отношение на лекарствата за хора и техните съставки, състоящи се или съдържащи ГМО или комбинация от ГМО, ако тяхното съзнателно освобождаване за каквато и да е друга цел, освен пускане на пазара, е разрешено от общностно законодателство, което предвижда:

а)	специфична оценка на риска за околната среда в съответствие с приложение II и на основата на вида информация, посочена в приложение III, без да се накърняват допълнителните изисквания, предвидени от въпросното законодателство;

б)	изрично съгласие преди освобождаването;

в)	план за наблюдение съгласно съответните части на приложение III с оглед установяване на последиците на ГМО върху човешкото здраве или околната среда;

г)	по подходящ начин изисквания, свързани с третирането на нова информация, информация за обществеността, информация за резултатите от освобождаването и обмен на информация, които са най-малко еквивалентни на тези, предвидени в настоящата директива и в мерките, взети в съответствие с нея.

2. Оценката на рисковете, които такива лекарства и съставки представляват за околната среда, се извършва в координация с националните и общностните органи, споменати в настоящата директива.

3. Въпросното законодателство, което трябва да се позовава на настоящата директива, трябва да предвижда процедури, осигуряващи съответствие на специфичната оценка на риска за околната среда и еквивалентност с разпоредбите на настоящата директива.

Член 6

Стандартна разрешителна процедура

1. Без да се засяга член 5, преди предприемане на съзнателно освобождаване на ГМО или на комбинация от ГМО всяко лице трябва да предостави нотификация на компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия ще се извърши освобождаването.

2. Нотификацията, упомената в параграф 1, включва:

а)

техническо досие, предоставящо информацията, посочена в приложение III, необходима за извършването на оценката на риска за околната среда от съзнателното освобождаване на ГМО или на комбинация от ГМО, по-специално:

i)	обща информация, включително информация за персонала и обучението;

ii)	информация, свързана с ГМО;

iii)	информация, отнасяща се до условията на освобождаване и потенциалната приемаща околна среда;

iv)	информация за взаимодействията между ГМО и околната среда;

v)	план за наблюдение съгласно съответните части на приложение III, с оглед идентифициране на последиците на ГМО върху човешкото здраве или околната среда;

vi)	информация за контрола, оздравителните методи, обработването на отпадъци и плановете при спешни ситуации;

vii)	резюме на досието;

б)	оценката на риска за околната среда и заключенията, изискващи се в приложение II, раздел Г, заедно с библиографско позоваване и посочване на използваните методи.

3. Нотифициращото лице може да се позовава на данни или резултати от предишни нотификации, представени от други нотифициращи лица, при условие че информацията, данните и резултатите не са поверителни или въпросните нотифициращи лица са дали своето писмено съгласие, или може да предоставя допълнителна информация, която счита за релевантна.

4. Компетентният орган може да приеме, че освобождаването на същия ГМО или комбинация от ГМО в същото място или на други места за същата цел и в рамките на определен период може да бъде нотифицирано в една нотификация.

5. Компетентният орган потвърждава датата на получаване на нотификацията и разглеждането, когато е целесъобразно, на забележките от страна на други държави-членки, изразени в съответствие с член 11, и отговаря писмено на нотифициращото лице не по-късно от 90 дни след получаване на нотификацията чрез:

а)	посочване, че нотификацията отговаря на изискванията в настоящата директива и че освобождаването може да се извърши; или

б)	посочване, че освобождаването не отговаря на условията на настоящата Директива и че следователно нотификацията се отхвърля.

6. При изчисляването на 90-дневния срок, посочен в параграф 5, не се включва времето, през което компетентният орган:

а)	очаква допълнителна информация, която е изискал от нотифициращото лице, или

б)	провежда обществено допитване или консултация в съответствие с член 9; това обществено допитване или консултация не може да удължава 90-дневния срок, посочен в параграф 5, с повече от 30 дни.

7. Ако компетентният орган изиска нова информация, той трябва същевременно да посочи своите основания за това.

8. Нотифициращото лице може да предприеме освобождаване само след като е получил писменото съгласие на компетентния орган и в съответствие с условията, посочени в това съгласие.

9. Държавите-членки гарантират, че никакъв материал, получен от ГМО, които са били съзнателно освободени в околната среда в съответствие с част Б, няма да се пусне на пазара, ако не съответства на част В.

Член 7

Диференцирани процедури

1. Ако достатъчно опит е бил натрупан от освобождавания на определени ГМО в определени екосистеми и въпросните ГМО отговарят на критериите, посочени в приложение V, даден компетентен орган може да внесе в Комисията мотивирано предложение за прилагането на диференцирани процедури за такива видове ГМО.

2. По собствена инициатива или не по-късно от 30 дни след получаването на предложението от компетентния орган, Комисията:

а)	препраща предложението на компетентните органи, които могат същевременно в рамките на 60 дни да представят забележки;

б)	предоставя предложението на разположение на обществеността, която в рамките на 60 дни може да направи коментари; и

в)	се консултира със съответния Научен комитет(и), който може в рамките на 60 дни да даде становище.

3. Решение по всяко предложение се взема в съответствие с процедурата, предвидена в член 30, параграф 2. Това решение определя минималното количество техническа информация от приложение III, необходимо за оценката на предвидимите рискове от освобождаването, по-специално:

а)	информация, отнасяща се за ГМО;

б)	информация, отнасяща се за условията на освобождаване и за потенциалната приемаща околна среда;

в)	информация за взаимодействията между ГМО и околната среда;

г)	оценка на екологичния риск.

4. Решението се взема в рамките на 90 дни от датата на предложението на Комисията или от получаването на предложението на компетентния орган. Този 90-дневен срок не включва времето, през което Комисията очаква забележките на компетентните органи, коментарите на обществеността или становището на Научните комитети, както е предвидено в параграф 2.

5. Взетото решение по параграфи 3 и 4 предвижда нотифициращото лице да осъществи освобождаването само след като е получило писменото съгласие на компетентния орган. Нотифициращото лице започва освобождаването в съответствие с всички условия, изискващи се в съгласието.

Взетото решение по параграфи 3 и 4 може да предвижда, че освобождаванията на ГМО или комбинация от ГМО на едно и също място или на различни места за една и съща цел и в рамките на определен период от време може да бъдат нотифицирани с една нотификация.

6. Без да се засягат параграфи 1—5, Решение 94/730/ЕО на Комисията от 4 ноември 1994 г. за създаване на опростени процедури за съзнателно освобождаване на генетично модифицирани растения в околната среда в съответствие с член 6, параграф 5 от Директива 90/220/ЕИО на Съвета (10) продължава да се прилага.

7. Когато държава-членка реши да се възползва или не от процедура, установена в решение, прието в съответствие с параграфи 3 и 4, за освобождаване на ГМО на нейна територия, тя информира Комисията за това.

Член 8

Боравене с модификации и нова информация

1. В случай на някаква модификация или непредвидена промяна при съзнателното освобождаване на ГМО или комбинация от ГМО, която би могла да има последици по отношение на рисковете за човешкото здраве и околната среда, след като компетентният орган вече е дал своето съгласие или ако е налице нова информация за подобни рискове, когато нотификацията е била разглеждана от компетентния орган на държава-членка или след като този орган е дал своето писмено съгласие, нотифициращото лице незабавно:

а)	взема необходимите мерки за опазване на човешкото здраве и околната среда;

б)	информира компетентния орган за всяка модификация предварително или веднага след като непредвидената промяна е станала известна или новата информация е налице;

в)	актуализира мерките, посочени в нотификацията.

2. Ако компетентният орган получи информацията, упомената в параграф 1, която би могла да има значителни последици по отношение на рисковете за човешкото здраве и околната среда, или съгласно обстоятелствата, описани в параграф 1, компетентният орган оценява тази информация и я прави достъпна за обществеността. Той може да изиска от нотифициращото лице да промени условията, временно да прекрати или да преустанови съзнателното освобождаване, като информира за това обществеността.

Член 9

Консултации с обществеността и предоставяне на информация

1. Без да се засягат разпоредбите на членове 7 и 25, държавите-членки се консултират с обществеността, а когато е подходящо — с отделни групи, относно предлаганото съзнателно освобождаване. За да осъществяват тези действия, държавите-членки определят условията за провеждането на тези консултации, включително разумен срок, с цел да предоставят на обществеността или групите възможността да изразят становище.

2. Без да се засягат разпоредбите на член 25:

—	държавите-членки правят достъпна за обществеността информацията за всички освобождавания на ГМО по част Б, извършени на тяхна територия;

—	Комисията прави достъпна за обществеността информацията, съдържаща се в системата за обмен на информация съгласно член 11.

Член 10

Докладване от нотифициращите лица относно освобождаванията

След завършване на дадено освобождаване и след това, на интервали, определени в съгласието въз основа на резултатите от оценката на екологичния риск, нотифициращото лице изпраща на компетентния орган резултата от освобождаването по отношение на всеки риск за човешкото здраве или околната среда, като когато е целесъобразно, специално се отбелязва всеки вид продукт, за който нотифициращото лице възнамерява да нотифицира на по-късен етап. Формата за представянето на този резултат се определя в съответствие с процедурата, посочена в член 30, параграф 2.

Член 11

Обмен на информация между компетентните органи и Комисията

1. Комисията създава система за обмен на информацията, съдържаща се в нотификациите. В срок до 30 дни от получаването компетентните органи изпращат на Комисията резюме за всяка нотификация, получена по член 6. Формата на това резюме се определя и изменя, при необходимост, в съответствие с процедурата, посочена в член 30, параграф 2.

2. Най-късно 30 дни след получаването им Комисията препраща тези резюмета на другите държави-членки, които могат, в срок до 30 дни, да представят своите забележки чрез Комисията или пряко. По нейно желание, на дадена държава-членка може да бъде позволено да получи копие от пълната нотификация от компетентния орган на съответната държава-членка.

3. Компетентните органи информират Комисията относно окончателните решения, взети в съответствие с член 6, параграф 5, включително, когато е целесъобразно, за мотивите за отхвърляне на дадена нотификация, както и за резултатите от освобождаванията, получени в съответствие с член 10.

4. За освобождаванията на ГМО, посочени в член 7, държавите-членки изпращат веднъж годишно на Комисията списък на ГМО, които са били освободени на тяхна територия, и списък на нотификациите, които са били отхвърлени. Комисията ги препраща на компетентните органи на другите държави-членки.

ЧАСТ В

ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА НА ГМО КАТО ПРОДУКТ ИЛИ КАТО СЪСТАВКА НА ПРОДУКТ

Член 12

Секторно законодателство

1. Членове 13—24 не се прилагат по отношение на ГМО като продукт или като съставка на продукт, доколкото са разрешени от общностно законодателство, което предвижда специфична оценка на екологичния риск, проведена в съответствие с принципите, определени в приложение II, и на основата на информация, посочена в приложение III, без да се накърняват допълнителните изисквания, предвидени от споменатото по-горе общностно законодателство, и изискванията по отношение на управлението на риска, етикетирането, наблюдението по целесъобразност, информацията за обществеността и предпазната клауза, която да е най-малко равностойна на тази, предвидена в настоящата директива.

2. По отношение на Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета членове 13—24 от настоящата директива няма да се прилагат към ГМО като продукт или като съставка на продукт, доколкото те са разрешени от този регламент, при условие че е била извършена специфична оценка на риска за околната среда в съответствие с принципите, посочени в приложение II към настоящата директива, и на основата на вида информация, посочена в приложение III към настоящата директива, без да се накърняват другите приложими изисквания по отношение на оценката на риска, управлението на риска, етикетирането, наблюдението, когато е целесъобразно, информацията за обществеността и предпазната клауза, предвидена от общностното законодателство относно лекарствените продукти за човешка и ветеринарна употреба.

3. Процедури, които да гарантират, че оценката на риска, изискванията относно управлението на риска, етикетирането, наблюдението по целесъобразност, информацията за обществеността и предпазната клауза са равностойни на тези, предвидени в настоящата директива, се въвеждат с регламент на Европейския парламент и на Съвета. Бъдещото секторно законодателство, основано на разпоредбите на този регламент, ще съдържа позоваване на настоящата директива. Докато регламентът влезе в сила, всички ГМО като продукт или като съставка на продукт, доколкото са разрешени по силата на друго общностно законодателство, се пускат на пазара само след като са били приети за пускане на пазара в съответствие с настоящата директива.

4. По време на оценката на исканията за пускане на пазара на ГМО, упомената в параграф 1, се консултират органите, създадени от Общността по силата на настоящата директива и от държавите-членки за целите на прилагането на настоящата директива.

Член 13

Процедура на нотификация

1. Преди даден ГМО или комбинация от ГМО като продукт или като съставка на продукт да бъде пуснат на пазара, се представя нотификация до компетентния орган на държавата-членка, в която този ГМО се пуска на пазара за първи път. Компетентният орган потвърждава датата на получаване на нотификацията и незабавно препраща резюмето на досието, посочено в параграф 2, буква з), на компетентните органи на другите държави-членки и на Комисията.

Компетентният орган незабавно разглежда дали нотификацията е в съответствие с параграф 2 и ако е необходимо, изисква допълнителна информация от нотифициращото лице.

Когато нотификацията е в съответствие с параграф 2 и най-късно когато той изпраща своя доклад за оценка по реда на член 14, параграф 2, компетентният орган препраща копие от нотификацията на Комисията, която в срок до 30 дни от получаването го препраща на компетентните органи на другите държави-членки.

2. Нотификацията съдържа:

а)

информацията, изискваща се по силата на приложения III и IV. Тази информация отчита разнообразието от места на използване на ГМО като продукт или като съставка на продукт и включва информация за данните и резултатите, получени от освобождавания, проведени с цел изследване и развитие, по отношение на въздействието на освобождаването върху човешкото здраве и околната среда;

б)	оценката на риска за околната среда и заключенията, изисквани по силата на приложение II, раздел Г;

в)	условията за пускането на пазара на продукта, включително специфични условия на употреба и третиране;

г)	във връзка с член 15, параграф 4, предложение за срок за съгласието, който не следва да надхвърля десет години;

д)	план за наблюдение в съответствие с приложение VII, включително предложение за продължителността на плана за наблюдение; този срок може да бъде различен от предложения срок за съгласието;

е)	предложение за етикетиране, което да съответства на изискванията, посочени в приложение IV. Етикетирането следва ясно да посочва, че се съдържа ГМО. Думите „този продукт съдържа генетично модифицирани организми“ се изписват върху етикета или съпровождащия документ;

ж)	предложение за опаковка, което обхваща изискванията, посочени в приложение IV;

з)	резюме на досието. Формата на резюмето се определя в съответствие с процедурата, посочена в член 30, параграф 2.

Ако въз основа на резултатите от дадено освобождаване, нотифицирано по реда на част Б, или въз основа на други съществени, аргументирани научни причини определено нотифициращо лице прецени, че пускането на пазара и употребата на даден ГМО като продукт или като съставка на продукт не създава риск за човешкото здраве и околната среда, той може да предложи на компетентния орган да не представя част или цялата информация, изискваща се по силата на приложение IV, раздел Б.

3. Нотифициращото лице включва в тази нотификация информация за данните или резултатите от освобождавания на същите ГМО или същата комбинация от ГМО, които са били или понастоящем са нотифицирани и/или които са осъществени от нотифициращото лице в рамките или извън рамките на Общността.

4. Нотифициращото лице може също така да се позове на данни или резултати от по-рано представени нотификации от други нотифициращи лица или да предостави допълнителна информация, която той счита за релевантна, при условие че информацията, данните и резултатите не са поверителни или въпросните нотифициращи лица са дали своето писмено съгласие.

5. За да може даден ГМО или комбинация от ГМО да бъдат използвани за цел, различна от вече посочената в нотификацията, се представя отделна нотификация.

6. Ако преди да е предоставено писменото съгласие, е станала известна нова информация относно рисковете от ГМО за човешкото здраве или околната среда, нотифициращото лице незабавно предприема мерките, необходими за опазване на човешкото здраве и околната сред, и информира компетентния орган за това. Нотифициращото лице също така актуализира информацията и условията, посочени в нотификацията.

Член 14

Доклад за оценка

1. При получаването и след потвърждаването на нотификацията в съответствие с член 13, параграф 2 компетентният орган я разглежда за съответствие с настоящата директива.

2. В срок до 90 дни след получаването на нотификацията, компетентният орган:

—	изготвя доклад за оценка и го изпраща на нотифициращото лице. Последващо оттегляне от страна на нотифициращото лице не накърнява всяко по-нататъшно представяне на нотификацията на друг компетентен орган;

—	в случая, упоменат в параграф 3, буква а), изпраща своя доклад, заедно с информацията, посочена в параграф 4, и всяка друга информация, на която е основал своя доклад, до Комисията, която в срок до 30 дни от получаването му го препраща на компетентните органи на другите държави-членки.

В случая, посочен в параграф 3, буква б), компетентният орган изпраща своя доклад заедно с информацията, посочена в параграф 4, и всяка друга информация, на която е основал своя доклад, до Комисията не по-рано от 15 дни след изпращане на доклада за оценка на нотифициращото лице и не по-късно от 105 дни след получаване на нотификацията. В срок до 30 дни от получаването му Комисията препраща доклада на компетентните органи на другите държави-членки.

3. Докладът за оценка посочва дали:

а)	въпросният(те) ГМО следва да бъде(ат) пуснат(и) на пазара и при какви условия; или

б)	въпросният(те) ГМО не следва да бъде(ат) пуснат(и) на пазара.

Докладите за оценка се изготвят в съответствие с насоките, съдържащи се в приложение VI.

4. При изчисляването на 90-дневния срок, посочен в параграф 2, времето, в което компетентният орган изчаква допълнителна информация, която може да е изискал от нотифициращото лице, не се взима предвид. Компетентният орган посочва причините за искането на допълнителна информация.

Член 15

Стандартна процедура

1. В случаите, посочени в член 14, параграф 3, компетентен орган или Комисията може да изиска допълнителна информация, да направи коментари или да представи мотивирани възражения срещу пускането на пазара на въпросния(те) ГМО в срок до 60 дни от датата на разпространение на доклада за оценка.

Коментарите или мотивираните възражения и отговори се препращат на Комисията, която незабавно ги разпространява до всички компетентни органи.

Компетентните органи и Комисията могат да разискват всички спорни въпроси с цел постигане на съгласие в рамките на 105 дни от датата на разпространение на доклада за оценка.

Времето, през което се очаква допълнителна информация от нотифициращото лице, не се взема предвид при изчисляването на крайния 45-дневен срок за постигане на съгласие. Във всяко искане за допълнителна информация се посочват мотивите за него.

2. В случая, посочен в член 14, параграф 3, буква б), ако компетентният орган, който е изготвил доклада, реши, че ГМО не следва да бъде(ат) пуснат(и) на пазара, нотификацията се отхвърля. В решението се посочват мотивите за това.

3. Ако компетентният орган, който е изготвил доклада, реши, че продуктът може да бъде пуснат на пазара, при отсъствие на мотивирано възражение от страна на държава-членка или Комисията в срок до 60 дни след датата на разпространение на доклада за оценка, посочен в член 14, параграф 3, буква а), или ако спорните въпроси се разрешат в рамките на 105-дневния срок, посочен в параграф 1, компетентният орган, който е изготвил доклада, дава своето писмено съгласие за пускането на пазара, изпраща го на нотифициращото лице и в рамките на 30 дни информира за това другите държави-членки и Комисията.

4. Съгласието се дава за максимален период от 10 години считано от датата, на която е издадено съгласието.

За целта на одобряването на даден ГМО или потомство на същия ГМО, предназначени само за търговия със семената им по реда на съответните общностни разпоредби, срокът за първоначалното съгласие изтича най-късно десет години след датата на първото включване на първия сорт растения, съдържащ ГМО, в официален национален каталог на сортовете растения в съответствие с Директиви 70/457/ЕИО (11) и 70/458/ЕИО (12) на Съвета.

В случая на горски репродуктивен материал срокът за първото съгласие изтича най-късно десет години след датата на първото вписване на базовия материал, съдържащ ГМО, в официален национален регистър на базови материали в съответствие с Директива 1999/105/ЕО на Съвета (13).

Член 16

Критерии и информация за определени ГМО

1. Чрез дерогация от член 13 компетентен орган или Комисията по собствена инициатива могат да направят предложение относно критериите и информационните изисквания, на които следва да отговаря нотификацията за пускането на пазара на определени видове ГМО като продукт или като съставка на продукт.

2. Тези критерии и информационни изисквания, както и подходящите изисквания за резюмето се приемат след консултации със съответния(те) научен(и) комитет(и), в съответствие с процедурата, установена в член 30, параграф 2. Критериите и информационните изисквания следва да са такива, че да осигуряват високо равнище на безопасност за човешкото здраве и околната среда и да са основани на наличните научни доказателства за такава безопасност, както и на натрупания опит от освобождаването на сравними ГМО.

Изискванията, посочени в член 13, параграф 2, се заменят с приетите по-горе, като се прилага процедурата, посочена в член 13, параграфи 3, 4, 5 и 6 и в членове 14 и 15.

3. Преди да започне процедурата, посочена в член 30, параграф 2, за решение по критериите и информационните изисквания, посочени в параграф 1, Комисията прави предложението достъпно за обществеността. Обществеността може да направи коментари до Комисията в рамките на 60 дни. Комисията препраща всички такива коментари, заедно с анализ, на комитета, създаден по член 30.

Член 17

Подновяване на съгласието

1. Чрез дерогация от членове 13, 14 и 15 процедурата, предвидена в параграфи 2—9, се прилага за подновяването на:

а)	съгласия, предоставени по реда на част В; и

б)	преди 17 октомври 2006 г. — на съгласия, предоставени съгласно Директива 90/220/ЕИО относно пускането на пазара на ГМО като продукти или като съставка на продукт преди 17 октомври 2002 г.

2. Най-късно девет месеца преди изтичането на съгласието — за съгласията, посочени в параграф 1, буква а), и преди 17 октомври 2006 г. — за съгласията, посочени в параграф 1, буква б), нотифициращото лице по настоящия член подава нотификация пред компетентния орган, който е получил първоначалната нотификация, която съдържа:

а)	копие от съгласието за пускането на пазара на ГМО;

б)	доклад за резултатите от наблюдението, проведено в съответствие с член 20. В случая на съгласия като посочените в параграф 1, буква б), този доклад се представя, когато наблюдението е било проведено;

в)	всяка нова налична информация относно рисковете на продукта за човешкото здраве и/или околната среда; и

г)	когато е целесъобразно, предложение за изменение или допълнение на условията на първоначалното съгласие, inter alia, на условията за бъдещото наблюдение и ограничаването на срока на съгласието.

Компетентният орган потвърждава датата на получаване на нотификацията и когато нотификацията е в съответствие с настоящия параграф, незабавно препраща копие от нотификацията и доклада си за оценка на Комисията, която от своя страна в срок до 30 дни след получаването им ги препраща на компетентните органи на другите държави-членки. Тя изпраща също така и доклада си за оценка на нотифициращото лице.

3. Докладът за оценка посочва дали:

а)	ГМО следва да останат на пазара и при какви условия; или

б)	ГМО не следва да останат на пазара.

4. Другите компетентни органи или Комисията могат да поискат допълнителна информация, да направят коментари или да представят мотивирани възражения в срок до 60 дни от датата на разпространение на доклада за оценка.

5. Всички коментари, мотивирани възражения и отговори се препращат на Комисията, която незабавно ги разпространява до всички компетентни органи.

6. В случая на параграф 3, буква а) и при отсъствие на мотивирано възражение от страна на държава-членка или Комисията в рамките на 60 дни от датата на разпространение на доклада за оценка компетентният орган, който е изготвил доклада, изпраща на нотифициращото лице окончателното решение в писмен вид и информира за това другите държави-членки и Комисията в срок до 30 дни. Като общо правило, валидността на съгласието не следва да надхвърля десет години и може да бъде ограничена или продължена по целесъобразност поради специфични причини.

7. Компетентните органи и Комисията могат да обсъждат всички спорни въпроси с цел постигане на съгласие в срок до 75 дни от датата на разпространение на доклада за оценка.

8. Ако спорните въпроси са разрешени в 75-дневния срок, посочен в параграф 7, компетентният орган, който е изготвил доклада, изпраща на нотифициращото лице своето окончателно решение в писмен вид и информира за това другите държави-членки и Комисията в срок до 30 дни. Валидността на съгласието може да се ограничи, ако се налага.

9. След нотификация за подновяване на съгласие в съответствие с параграф 2 нотифициращото лице може да продължи да пуска ГМО на пазара при условията, конкретизирани в това съгласие, докато се вземе окончателно решение по нотификацията.

Член 18

Процедура на Общността в случай на възражения

1. В случаи на възражение, повдигнато и поддържано от страна на компетентния орган или Комисията в съответствие с членове 15, 17 и 20, в срок от 120 дни се приема и публикува решение съгласно процедурата, определена в член 30, параграф 2. Това решение съдържа същата информация, посочена в член 19, параграф 3.

При изчисляването на 120-дневния период не се отчита времето, през което Комисията е в очакване на допълнителната информация, която може да е поискала от нотифициращото лице, или на становището на Научния комитет, консултиран по реда на член 28. Комисията посочва мотивите си за всяко искане на допълнителна информация и информира компетентните органи за исканията, които е отправила към нотифициращото лице. Периодът, по време на който Комисията очаква становището на Научния комитет, не надвишава 90 дни.

Периодът, необходим за действие от страна на Съвета в съответствие с процедурата по член 30, параграф 2, не се взима предвид.

2. Когато е взето благоприятно решение, компетентният орган, който е изготвил доклада, дава писмено съгласие за пускането на пазара или за подновяване на съгласието, изпраща го на нотифициращото лице и информира за това другите държави-членки и Комисията в срок до 30 дни след публикуването или нотифицирането на решението.

Член 19

Съгласие

1. Без да се засягат изискванията по силата на друго общностно законодателство, само ако е било дадено писмено съгласие за пускането на пазара на даден ГМО като продукт или като съставка на продукт, въпросният продукт може да бъде използван без допълнителна нотификация в цялата Общност, доколкото специфичните условия за употреба и предвидените околности и/или географски райони в тези условия строго се спазват.

2. Нотифициращото лице може да предприеме пускането на пазара само след като е получило писменото съгласие на компетентния орган в съответствие с членове 15, 17 и 18 и в съответствие с условията, предвидени в това съгласие.

3. Писменото съгласие, упоменато в членове 15, 17 и 18, във всички случаи изрично посочва:

а)	обхвата на съгласието, включително идентичността на ГМО, които следва да бъдат пуснати на пазара като продукт или като съставка на продукт, и техния уникален код за идентифициране;

б)	срока на валидност на съгласието;

в)	условията за пускане на пазара на продукта, включително специфични условия за употреба, третиране и опаковане на ГМО като продукти или като съставка на продукти, както и условията за опазване на определени екосистеми/околна среда и/или географски райони;

г)	че, без да се нарушава член 25, при поискване нотифициращото лице предоставя контролни проби на компетентния орган;

д)	изискванията за етикетиране съгласно изискванията, предвидени в приложение IV. Етикетирането ясно посочва наличието на ГМО. Думите „Този продукт съдържа генетично модифицирани организми“ се изписват върху етикета или върху документа, съпровождащ продукта или други продукти, съдържащи дадените ГМО;

е)

изискванията за наблюдение в съответствие с приложение VII, включително задълженията за докладване на Комисията и компетентните органи, срока на плана за наблюдение и когато е целесъобразно, задължения на всяко лице, продаващо продукта, или всеки негов ползвател, inter alia, в случая на ГМО, които се отглеждат — определена информация, необходима за тяхното месторазположение.

4. Държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че писменото съгласие и решението, посочени в член 18, когато е приложимо, са достъпни за обществеността и че условията, посочени в писменото съгласие и решението, когато е приложимо, се спазват.

Член 20

Наблюдение и обработване на нова информация

1. След пускането на пазара на ГМО като продукт или като съставка на продукт, нотифициращото лице гарантира, че наблюдението и докладването за него се провеждат в съответствие с условията, посочени в съгласието. Докладите за това наблюдение се представят на Комисията и на компетентните органи на държавите-членки. На основата на тези доклади, в съответствие със съгласието и с рамката на плана за наблюдение, посочен в съгласието, компетентният орган, който е получил първоначалната нотификация, може да адаптира плана за наблюдение след първия период за наблюдение.

2. Ако след като е дадено писменото съгласие, от ползвателите или от други източници е станала известна нова информация относно рисковете от ГМО за човешкото здраве или околната среда, нотифициращото лице незабавно взема необходимите мерки за защита на човешкото здраве и околната среда и информира за това компетентния орган.

Освен това нотифициращото лице актуализира информацията и условията, посочени в нотификацията.

3. Ако на компетентния орган е станала известна информация, която може да има последици за рисковете от ГМО за човешкото здраве или околната среда, или при обстоятелствата, описани в параграф 2, той незабавно препраща информацията на Комисията и на компетентните органи на другите държави-членки, като може да се възползва от разпоредбите на член 15, параграф 1 и на член 17, параграф 7, когато е подходящо, ако информацията е станала известна преди писменото съгласие.

Когато информацията е станала известна, след като е било дадено съгласието, компетентният орган в срок до 60 дни след получаването на новата информация препраща своя доклад за оценка на Комисията, като посочва дали и как условията на съгласието следва да бъдат изменени или съгласието следва да бъде прекратено. В срок до 30 дни от получаването на доклада Комисията го препраща на компетентните органи на другите държави-членки.

Коментари или мотивирани възражения за по-нататъшното пускане на пазара на ГМО или по предложението за промяна на условията на съгласието се изпращат на Комисията в рамките на 60 дни след разпространението на доклада за оценка. Комисията от своя страна незабавно ги препраща на всички компетентни органи.

Компетентните органи и Комисията могат да обсъждат всички спорни въпроси с цел постигане на съгласие в срок до 75 дни от датата на разпространение на доклада за оценка.

При отсъствие на мотивирано възражение от страна на държава-членка или Комисията в рамките на 60 дни след датата на разпространението на новата информация или ако спорните въпроси са разрешени в рамките на 75 дни, компетентният орган, който е изготвил доклада, изменя съгласието в съответствие с предложението, изпраща измененото съгласие на нотифициращото лице и информира за това другите държави-членки и Комисията в срок до 30 дни.

4. За да се гарантира неговата прозрачност, резултатите от наблюдението, проведено по реда на част В от настоящата директива, са общественодостъпни.

Член 21

Етикетиране

1. Държавите-членки взимат всички необходими мерки, за да гарантират, че на всички етапи от пускането на пазара етикетирането и опаковката на ГМО, пуснати на пазара като продукти или като съставка на продукти, отговарят на съответните изисквания, посочени в писменото съгласие, упоменато в член 15, параграф 3, член 17, параграфи 5 и 8, член 18, параграф 2 и член 19, параграф 3.

2. За продукти, при които случайни или технически неизбежни следи от разрешените ГМО не могат да бъдат изключени, може да бъде установен минимален праг, под който тези продукти няма да е необходимо да бъдат етикетирани в съответствие с разпоредбата в параграф 1. Праговите нива се установяват според въпросния продукт, в съответствие с процедурата по член 30, параграф 2.

Член 22

Свободно разпространение

Без да се накърняват разпоредбите на член 23, държавите-членки не могат да забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара на ГМО като продукти или като съставка на продукти, които отговарят на изискванията на настоящата директива.

Член 23

Предпазна клауза

1. Когато една държава-членка в резултат на нова или допълнителна информация, станала известна след датата на съгласието и засягаща оценката на риска за околната среда или повторната оценка на съществуващата информация, въз основа на нови или допълнителни научни знания, има изчерпателни основания да счита, че даден ГМО като продукт или като съставка на продукт, който е бил надлежно нотифициран и е получил писмено съгласие по силата на настоящата директива, представлява риск за човешкото здраве или околната среда, въпросната държава-членка може временно да ограничи или забрани на своята територия употребата и/или продажбата на този ГМО като продукт или като съставка на продукт.

Държавата-членка гарантира, че в случай на сериозен риск се прилагат спешни мерки, като временно прекратяване или преустановяване на пускането на пазара, включително и информиране на обществеността.

Държавата-членка незабавно информира Комисията и другите държави-членки за предприетите действия по силата на този член и дава мотивите за решението си, предоставя своя преглед на оценката на екологичния риск, като посочва дали и как условията на съгласието следва да бъдат изменени или съгласието следва да се преустанови, както и, когато е целесъобразно, новата или допълнителната информация, на която е основано решението ѝ.

2. Решение по въпроса са взема в срок до 60 дни в съответствие с процедурата, предвидена в член 30, параграф 2. При изчисляването на 60-дневния срок не се взима предвид времето, през което Комисията изчаква допълнителната информация, която е поискала от нотифициращото лице, или е изискала становището на научния(те) комитет(и), с който(които) са проведени консултации. Времето, през което Комисията изчаква становището на консултирания(те) научен(и) комитет(и), не надхвърля 60 дни.

Аналогично периодът, през който Съветът предприема действия в съответствие с процедурата, предвидена в член 30, параграф 2, също не се взема предвид.

Член 24

Информация за обществеността

1. Без да се засягат разпоредбите на член 25, при получаването на нотификация в съответствие с член 13, параграф 1 Комисията незабавно предоставя на разположение на обществеността резюмето, посочено в член 13, параграф 2, буква з). Комисията предоставя на разположение на обществеността докладите за оценка в случая, посочен в член 14, параграф 3, буква а). Обществеността може да изпрати коментари до Комисията в срок до 30 дни. Комисията незабавно препраща коментарите на компетентните органи.

2. Без да се засягат разпоредбите на член 25, за всички ГМО, които са получили писмено съгласие за пускане на пазара като продукт или като съставка на продукт, или чието пускане на пазара е било отхвърлено по силата на настоящата директива, докладите за оценка, изготвени за тези ГМО, и становищата на консултираните научни комитети се предоставят на разположение на обществеността. ГМО или ГМО, съдържащ(и) се във всеки продукт и неговата (тяхната) употреба се посочват ясно.

ЧАСТ Г

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25

Поверителност

1. Комисията и компетентните органи няма да разкриват на трети страни поверителна информация, която е нотифицирана или разменена по силата на настоящата директива, и защитават правата на интелектуална собственост, свързани с получените данни.

2. Нотифициращото лице може да посочи информацията в представената нотификация по силата на настоящата директива, чието разкриване може да увреди неговото конкурентно положение и съответно която следва да бъде разглеждана като поверителна. В такива случаи трябва да се даде проверима обосновка.

3. След консултация с нотифициращото лице компетентният орган решава коя информация ще се съхранява като поверителна и информира нотифициращото лице за своите решения.

4. Следната информация, предоставена съгласно членове 6, 7, 8, 13, 17, 20 или 23, не може да се разглежда като поверителна в никакъв случай:

—	общо описание на един или няколко ГМО, име и адрес на нотифициращото лице, цел на освобождаването, място на освобождаването и планирани употреби,

—	методи и планове за наблюдение на един или няколко ГМО и за ответни мерки в случай на авария,

—	оценка на екологичния риск.

5. Ако по някакви причини нотифициращото лице оттегли нотификацията, компетентните органи и Комисията трябва да запазят поверителността на предоставената информация.

Член 26

Етикетиране на ГМО, посочени в член 2, параграф 4, втора алинея

1. ГМО, които се предоставят за дейности, посочени в член 2, параграф 4, алинея втора, подлежат на изисквания за адекватно етикетиране съгласно съответните раздели на приложение IV с оглед осигуряването на ясна информация върху етикета или съпровождащия документ относно наличието на ГМО. За тази цел думите „Този продукт съдържа генетично модифицирани организми“ се изписват върху етикета или съпровождащия документ.

2. Условията за изпълнението на параграф 1, без да дублират или създават несъответствия със съществуващи разпоредби за етикетиране, предвидени в съществуващо общностно законодателство, се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 30, параграф 2. В този случай следва да се отчитат, когато е целесъобразно, разпоредбите за етикетирането, установени от държавите-членки в съответствие с общностното законодателство.

Член 27

Привеждане на приложенията в съответствие с технническия напредък

Раздели В и Г от приложение II, приложения III—VI и раздел В от приложение VII се привеждат в съответствие с техническия напредък съгласно процедурата, предвидена в член 30, параграф 2.

Член 28

Консултация с научния(те) комитет(и)

1. В случаи, когато е повдигнато възражение от компетентния орган или Комисията по отношение на рисковете от ГМО за човешкото здраве или околната среда и то се поддържа в съответствие с член 15, параграф 1, член 17, параграф 4, член 20, параграф 3 или член 23, или когато според доклада за оценка, упоменат в член 14, ГМО не следва да бъде пуснат на пазара, Комисията, по собствена инициатива или по искане на държава-членка, се консултира със съответния(те) научен(и) комитет(и) относно възражението.

2. Съответният(ите) научен(ни) комитет(и) също може да бъде консултиран от Комисията, по нейна инициатива или по искане на държава-членки, по всеки въпрос, свързан с настоящата директива, който може да има неблагоприятни последици върху човешкото здраве и околната среда.

3. Административните процедури, предвидени в настоящата директива, не се засягат от параграф 2.

Член 29

Консултация с комитета(и) по етични въпроси

1. Без да се засягат компетенцията на държавите-членки по отношение на етични въпроси, Комисията, по собствена инициатива или по искане на Европейския парламент или на Съвета, се консултира по етични въпроси от общо естество с комитет, създаден от нея с цел получаване на съвети по етични аспекти на биотехнологията, като например Европейската група по етика в науката и новите технологии.

Такава консултация може да се осъществи и по искане на държава-членка.

2. Тази консултация се провежда в съответствие с ясни правила на откритост, прозрачност и обществена достъпност. Резултатът от нея е достъпен за обществеността.

3. Административните процедури, предвидени по силата на настоящата директива, не се засягат от параграф 1.

Член 30

Процедура на комитета

1. Комисията се подпомага от комитет.

2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се взимат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 31

Обмен на информация и докладване

1. Държавите-членки и Комисията се срещат редовно и обменят информация за натрупания опит по отношение предотвратяването на рискове, свързани с освобождаването в околната среда и пускането на пазара на ГМО. Този обмен на информация обхваща и опита, натрупан от изпълнението на член 2, параграф 4, алинея втора, оценката на екологичния риск, наблюдението и въпроса с консултациите и информирането на обществеността.

При необходимост комитетът, учреден по реда на член 30, параграф 1, може да предоставя указания за прилагането на член 2, параграф 4, втора алинея.

2. Комисията създава един или няколко регистъра с цел вписване на информацията за генетичните модификациии в ГМО, посочени в буква А, точка 7 от приложение IV. Без да се засяга член 25, регистърът(трите) включва(т) част, която е достъпна за обществеността. Подробните правила за действието на регистъра(трите) се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 30, параграф 2.

3. Без да се засяга параграф 2 и буква А, точка 7 от приложение IV:

а)	държавите-членки създават публични регистри, в които се вписва мястото на освобождаване на ГМО съгласно част Б;

б)

държавите-членки създават и регистри за вписване на мястото на ГМО, отглеждани съгласно част В, inter alia, за да може възможните последици върху околната среда да бъдат наблюдавани в съответствие с разпоредбите на член 19, параграф 3, буква е) и член 20, параграф 1. Без да се засягат тези разпоредби в членове 19 и 20, въпросните места:

—	се нотифицират на компетентните органи, и

—	се известяват на обществеността

по начина, считан за целесъобразен от компетентните органи и в съответствие с националните разпоредби.

4. На всеки три години държавите-членки изпращат до Комисията доклад за мерките, предприети за изпълнението на разпоредбите на настоящата директива. Този доклад включва кратко фактическо изложение за опита им с ГМО, пуснати на пазара като продукти или като съставки на продукти по силата на настоящата директива.

5. На всеки три години Комисията публикува резюме, основано на докладите, посочени в параграф 4.

6. През 2003 г. и след това на всеки три години Комисията изпраща на Европейския парламент и на Съвета доклад за опита на държавите-членки с ГМО, пуснати на пазара по силата на настоящата директива.

7. При подаването на този доклад през 2003 г. Комисията същевременно представя и специален доклад за действието на части Б и В, включително оценка на:

а)	всички свои заключения, като специално се отчитат разнообразието на европейските екосистеми и необходимостта да се допълни регулаторната рамка в тази област;

б)	вероятността различните възможностти за по-нататъшно подобряване на последователността и ефикасността на настоящата рамка, включително една централизирана общностна разрешителна процедура и мерки за окончателно вземане на решение от Комисията;

в)	дали е натрупан достатъчен опит по изпълнението на диференцираните процедури в част Б, за да се обоснове разпоредба за подразбиращо се съгласие в тези процедури, а по част В — за да оправдае прилагането на диференцирани процедури; и

г)	социално-икономическите аспекти от съзнателните освобождавания и пускането на пазара на ГМО.

8. Всяка година Комисията изпраща на Европейския парламент и на Съвета доклад по етичните въпроси, посочени в член 29, параграф 1; този доклад може да бъде придружен, ако е целесъобразно, от предложение за изменение на настоящата директива.

Член 32

Изпълнение на Протокола от Картахена по биологична безопасност

1. Във възможно най-кратък срок и преди м. юли 2001 г. Комисията се поканва да внесе законодателно предложение относно подробното изпълнение на Протокола от Картахена по биологична безопасност. Предложението следва да допълва и ако е необходимо, изменя разпоредбите на настоящата директива.

2. По-специално това предложение включва подходящи мерки за изпълнението на процедурите, предвидени в Протокола от Картахена, и в съответствие с Протокола изисква от износителите от Общността да гарантират, че всички изисквания на Процедурата за предварително информирано съгласие, както са посочени в членове 7—10, 12 и 14 от Протокола от Картахена, са спазени.

Член 33

Наказания

Държавите-членки определят наказанията, които се прилагат при нарушаването на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Тези наказания са ефикасни, пропорционални и разубеждаващи.

Член 34

Въвеждане

1. Държавите-членки въвеждат в сила законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 17 октомври 2002 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 35

Неуредени нотификации

1. Нотификации, които се отнасят до пускането на пазара на ГМО като продукти или като съставка на продукти, получени съгласно Директива 90/220/ЕИО и по отношение на които процедурите на въпросната директива не са приключили към 17 октомври 2002 г., попадат под разпоредбите на настоящата директива.

2. До 17 януари 2003 г. нотифициращите лица следва да са допълнили своите нотификации в съответствие с настоящата директива.

Член 36

Отмяна

1. Директива 90/220/ЕИО се отменя считано от 17 октомври 2002 г.

2. Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и следва да се разглеждат съгласно таблицата за съответствие в приложение VIII.

Член 37

Настоящата директива влиза в сила от датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 38

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 12 март 2001 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

L. PAGROTSKY

(1) ОВ С 139, 4.5.1998 г., стр. 1.

(2) ОВ С 407, 28.12.1998 г., стр. 1.

(3) Становище на Европейския парламент от 11 февруари 1999 г. (ОВ С 150, 28.5.1999 г., стр. 363), Обща позиция на Съвета от 9 декември 1999 г. (ОВ С 64, 6.3.2000 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 12 април 2000 г. (ОВ С 40, 7.2.2001 г., стр. 123). Решение на Европейския парламент от 14 февруари 2001 г. и Решение на Съвета от 15 февруари 2001 г.

(4) ОВ L 117, 8.5.1990 г., стр. 15. Директива, последно изменена с Директива 97/35/ЕО на Комисията (ОВ L 169, 27.6.1997 г., стр. 72).

(5) ОВ L 230, 19.8.1991г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 1999/80/ЕО на Комисията (ОВ L 210, 10.8.1999 г., стр. 13).

(6) ОВ L 214, 24.8.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 649/98 на Комисията (ОВ L 88, 24.3.1998 г., стр. 7).

(7) ОВ L 237, 28.8.1997 г., стр. 18.

(8) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(9) ОВ L 117, 8.5.1990 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 98/81/ЕО (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 13).

(10) ОВ L 292, 12.11.1994 г., стр. 31.

(11) Директива 70/457/ЕИО от 29 септември 1970 г. относно общия каталог на сортовете земеделски растителни видове (ОВ L 225, 12.10.1970 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 98/96/ЕО (ОВ L 25, 1.2.1999 г., стр. 27).

(12) Директива 70/458/ЕИО на Съвета от 29 септември 1970 г. относно търговията със семена от зеленчукови растения (ОВ L 225, 12.10.1970 г., стр. 7). Директива, последно изменена с Директива 98/96/ЕО.

(13) Директива 1999/105/ЕО на Съвета от 22 декември 1999 г. относно търговията с горски репродуктивен материал (ОВ L 11, 15.1.2000 г., стр. 17).

ПРИЛОЖЕНИЕ I А

ТЕХНИКИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 2, ПАРАГРАФ 2

ЧАСТ 1

Техники за генетична модификация, посочени в член 2, параграф 2, буква а), са inter alia:

рекомбинантна ДНК технология, която включва формиране на нови комбинации от генетичен материал чрез вкарването на нуклеинови молекули, произведени извън организма, във вируси, бактериални плазмиди или други векторни системи и включването им в организма-гостоприемник, в който те не се срещат естествено, но в който са способни да се размножават;

2.	техники, при които има директно включване в организма на наследствен генетичен материал, създаден извън организма, включително микроинжектиране, макроинжектиране и микроинкапсулиране;

3.	клетъчно сливане (включително сливане на протопласти) или хибридизационни техники, при които живите клетки с нови комбинации от наследствен генетичен материал са създадени чрез сливане на две или повече клетки по методи, които не се срещат естествено.

ЧАСТ 2

Техники, посочени в член 2, параграф 2, буква б), за които не се счита, че водят до генетична модификация, при условие че не включват използването на молекули на рекомбинантна ДНК или генетично модифицирани организми, създадени чрез техники/методи, различни от тези, изключени от приложение IБ:

1.	ин-витро оплождане;

2.	естествени процеси, като конюгация, трансдукция, трансформация;

3.	полиплоидно индуциране.

ПРИЛОЖЕНИЕ I Б

ТЕХНИКИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 3

Техники/методи на генетична модификация, пораждащи организми, които следва да бъдат изключени от настоящата директива, при условие че не включват използването на молекули на рекомбинантна ДНК или генетично модифицирани организми, различни от тези, произведени чрез една или повече от техниките/методите, изброени по-долу, са:

1.	мутагенеза;

2.	клетъчно сливане на прокариотни и еукариотни организми, включително сливане на протопласти, които могат да извършват обмен на генетичен материал чрез традиционни методи на размножаване.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИНЦИПИ НА ОЦЕНКАТА НА РИСКА ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА

Настоящото приложение описва общо целта, която следва да се постигне, елементите, които следва да се разгледат, и общите принципи и методология, които следва да се спазват при извършването на оценката на риска за околната среда (ОРОС), предвидена в членове 4 и 13. То ще бъде допълнено от ръководни бележки, които ще се разработят в съответствие с процедурата, предвидена в член 30, параграф 2. Тези ръководни бележки ще бъдат завършени до 17 октомври 2002 г.

С цел да допринесе за общото разбиране на термините „пряко, косвено, непосредствено и забавено“ при прилагането на настоящото приложение, без да се накърняват по-нататъшните насоки в това отношение, и по-специално по отношение на степента, до която косвените последици могат и следва да се вземат предвид, тези термини са описани, както следва:

—	„преки последици“ се отнася за първичните последици върху човешкото здраве или околната среда, които са резултат от самия ГМО и които не настъпват посредством причинна верига от събития;

—

„косвени последици“ се отнася за последиците върху човешкото здраве или околната среда, настъпващи чрез причинна верига от събития, чрез механизми като взаимодействия с други организми, трансфер на генетичен материал или промени в употребата или управлението.

Резултатите от наблюдението на косвени последици има вероятност да бъдат забавени;

—	„непосредствени последици“ се отнася за последиците върху човешкото здраве или околната среда, които се наблюдават по време на периода на освобождаването на ГМО. Непосредствените последици могат да бъдат преки или косвени;

—	„забавени последици“ се отнася за последиците върху човешкото здраве или околната среда, които не могат да бъдат наблюдавани по време на периода на освобождаване на ГМО, но стават видими като пряка или косвена последица или на по-късен етап, или след прекратяване на освобождаването.

Общ принцип за извършването на оценка на риска за околната среда е също и това, че следва да бъде извършен анализ на „кумулативните дългосрочни последици“, свързани с освобождаването в околната среда или пускането на пазара. „Кумулативните дългосрочни последици“ се отнасят до натрупаните последици на съгласията върху човешкото здраве и околната среда, включително, inter alia, върху флората и фауната, плодородността на почвата, разграждането на органичен материал в почвата, хранителната верига, биологичното разнообразие, здравето на животните и проблемите, свързани с резистентността към антибиотици.

А. Цел

Целта на ОРОС е да се идентифицират и оценят на основата на всеки отделен случай потенциалните неблагоприятни последици на ГМО — преки или косвени, непосредствени или забавени, върху човешкото здраве и околната среда, които може да има при съзнателното освобождаване в околната среда или пускане на пазара на ГМО. ОРОС следва да се извършва с цел идентифицирането на необходимостта от управление на риска и ако има такава — на най-подходящите методи, които да се използват.

Б. Общи принципи

В съответствие с принципа за предпазните мерки следните общи принципи следва да бъдат спазвани при извършването на ОРОС:

—	идентифицираните характеристики на ГМО и употребата му, които имат възможност да причинят неблагоприятни последици, следва да бъдат сравнени с тези, представени от немодифицирания организъм, от който той произхожда, и неговата употреба в съответстващи ситуации,

—	ОРОС следва да се осъществява по научносъобразен и прозрачен начин, основан на наличните научни и технически данни,

—	ОРОС следва да се осъществява за всеки отделен случай, което означава, че изискваната информация би могла да варира в зависимост от вида на съответните ГМО, тяхната планирана употреба и потенцилната приемаща околна среда, като inter alia се отчитат вече намиращите се в околната среда ГМО,

—

ако стане налична нова информация за ГМО и неговите последици върху човешкото здраве или околната среда, може да е необходимо ОРОС отново да се преразгледа с цел:

—	да се определи дали рискът се е променил,

—	да се определи дали има нужда съответно да се промени управлението на риска.

В. Методология

В.1. Характеристики на ГМО и на освобождаванията

В зависимост от случая ОРОС следва да отчита съответните технически и научни подробности относно характеристиките на:

—	приемащия(ите) или родителския(ите) организъм(и),

—	генетичната(ите) модификация(и), било то въвеждане или заличаване на генетичен материал, както и съответната информация за вектора и донора,

—

ГМО,

—	планираното освобождаване или употреба, включително мащаба му/ѝ,

—	потенциалната приемаща околна среда, и

—	взаимодействието между горепосочените.

Информация от освобождавания на подобни организми и организми с подобни черти, както и тяхното взаимодействие с подобни видове околна среда могат да подпомогнат ОРОС.

В. 2. Етапи на ОРОС

При извеждането на заключения за ОРОС, посочена в членове 4, 6, 7 и 13, следва да бъде обърнато внимание на следните въпроси:

1. Идентифициране на характеристиките, които могат да причинят неблагоприятни последици:

Идентифицират се всички характеристики на ГМО, свързани с генетичната модификация, които биха могли да доведат до неблагоприятни последици за човешкото здраве или околната среда. Сравнението на характеристиките на ГМО с тези на немодифицирания организъм при съответстващи условия на освобождаването или употребата ще подпомогне идентифицирането на специфичните потенциални неблагоприятни последици, възникващи при генетичната модификация. Важно е да не се пренебрегват потенциални неблагоприятни последици на основата, че не е вероятно да възникнат.

Потенциалните неблагоприятни последици на ГМО ще варират при всеки отделен случай и могат да включват:

—	заболяване на хората, включително алергични или токсични последици (виж например раздел II, буква А, точка 11 и буква В, точка 2, i) от приложение IIIА и буква Б, точка 7 от приложение IIIБ),

—	заболяване по животните и растенията, включително токсични и когато е подходящо — алергични последици (виж например раздел II, буква А, точка 11 и буква В, точка 2, i) от приложение IIIА и буква Б, точка 7 и буква Г, точка 8 от приложение IIIБ),

—	последици върху динамиките на популациите на видовете в приемащата околна среда и генетичното разнообразие на всяка от тези популации (виж например раздел IV, буква Б, точки 8, 9 и 12 от приложение IIIА),

—	променена податливост на патогени, улесняваща разпространението на заразни болести и/или създаваща нови резервоари или вектори,

—

компромисни профилактични или терапевтични медицински, ветеринарни или растителнозащитни лечения, например чрез трансфер на гени, придаващи резистентност към антибиотици, използвани в хуманната или ветеринарната медицина (виж например раздел II, буква А, точка 11, буква д) и раздел II, буква В, точка 2, i) и iv) от приложение IIIА),

—

последици върху биогеохимията (биогеохимичните цикли), специално въглеродното и азотното регенериране чрез промени в разграждането на органична материя в почвата (виж например раздел II, буква А, точка 11, буква е) и раздел IV, буква Б, точка 15 от приложение IIIА и буква Г, точка 11 от приложение IIIБ).

Неблагоприятни последици могат да възникнат пряко или косвено чрез механизми, които могат да включват:

—	разпространяването на ГМО в околната среда,

—	трансфер на внесения генетичен материал в други организми или в същия организъм, независимо дали генетично модифициран или не,

—	фенотипна или генетична нестабилност,

—	взаимодействия с други организми,

—	промени в управлението, включително в селскостопанската практика, когато е приложимо.

2. Оценка на потенциалните последствия от всяка неблагоприятна последица, ако тя настъпи

Величината на последствията от всяка потенциална неблагоприятна последица следва да бъде оценена.

Тази оценка следва да допуска, че такава неблагоприятна последица ще настъпи. Величината на последствията е вероятно да бъде повлияна от околната среда, в която е планирано ГМО да бъде(ат) освободен(и), и начина на освобождаване.

3. Оценка на вероятността от настъпване на всяка идентифицирана неблагоприятна последица

Главен фактор при оценяването на вероятността или възможността от настъпването на неблагоприятни последици са характеристиките на околната среда, в която е планирано ГМО да бъде(ат) освободен(и), и начинът на освобождаване.

4. Преценяване на риска, създаван от всяка идентифицирана характеристика на ГМО

Следва да се направи преценка на риска за човешкото здраве или околната среда, създаван от всяка идентифицирана характеристика на ГМО, която има възможност да причини неблагоприятни последици. Такава преценка следва да се направи възможно най-бързо в съответствие с най-добрите правила, чрез комбиниране на вероятността от настъпване на неблагоприятна последица и величината на последствията, ако тя настъпи.

5. Прилагане на стратегии за управление за рискове от съзнателното освобождаване или пускането на пазара на ГМО

Оценката на риска може да идентифицира рискове, които изискват управление, и как най-добре те да бъдат управлявани и следва да бъде съставена стратегия за управление на риска.

6. Определяне на общия риск от ГМО

Следва да бъде направена оценка на общия риск от ГМО, отчитайки предложените стратегии за управление на риска.

Г. Заключения за потенциалното въздействие върху околната среда от освобождаването или пускането на пазара на ГМО

На основата на ОРОС, извършена в съответствие с принципите и методологията, очертани в раздели Б и В, в нотификациите следва да се включи по целесъобразност информация по точките, изброени в раздел Г1 или Г2, за да се подпомогне извеждането на заключения за потенциалното въздействие върху околната среда от освобождаването или пускането на пазара на ГМО.

Г.1. В случая на ГМО, различни от висши растения

1.	Вероятността ГМО да стане устойчив и инвазивен в естествени местообитания при условията на предлаганото(ите) освобождаване(ия).

2.	Всяко селективно преимущество или недостатък, предадени на ГМО, и вероятността то да се осъществи при условията на предлаганото(ите) освобождаване(ия).

3.	Способност за генетичен трансфер към други видове при условията на предлаганото освобождаване на ГМО и всяко селективно преимущество или недостатък, предадени на тези видове.

4.	Потенциално незабавно и/или забавено екологично въздействие на преките и косвените взаимодействия между ГМО и целевите организми (ако е приложимо).

5.	Потенциално незабавно и/или забавено екологично въздействие на преките и косвените взаимодействия между ГМО и нецелевите организми, включително въздействие върху нивото на популациите на конкуренти, жертви, гостоприемници, симбионти, хищници, паразити и патогени.

6.	Възможни незабавни и/или забавени последици върху човешкото здраве в резултат на потенциалните преки и косвени взаимодействия на ГМО и лицата, които работят или влизат в контакт с тях, или се намират в близост до освобождаване(ия) на ГМО.

7.	Възможни незабавни и/или забавени последици върху здравето на животните и последствия за хранителната верига в резултат на консумирането на ГМО и който и да е продукт, произведен от него, ако е предназначен да се използва като храна на животните.

8.	Възможни незабавни и/или забавени последици върху биогеохимичните процеси в резултат от потенциалните преки и косвени взаимодействия на ГМО с целевите и нецелевите организми, които се намират в близост до освобождаване(ия) на ГМО.

9.	Възможни незабавни и/или забавени, преки или косвени екологични въздействия на специфичните техники, използвани за управлението на ГМО, когато те са различни от тези, използвани за организми, които не са генетично модифицирани.

Г. 2. В случая на генетично модифицирани висши растения (ГМВР)

1.	Вероятността ГМВР да станат по-устойчиви от приемащите или родителските растения в земеделски местообитания или по-инвазивни в естествени местообитания.

2.	Всяко селективно преимущество или недостатък, предадени на ГМВР.

3.	Способност за генетичен трансфер на същия или други полово съвместими растителни видове при условия на засаждане на ГМВР и всяко селективно преимущество или недостатък, предадени на тези растителни видове.

4.	Потенциално незабавно и/или забавено екологично въздействие в резултат на преки и косвени взаимодействия между ГМВР и целевите организми, като хищници, паразитоиди и патогени (ако е приложимо).

Възможно незабавно и/или забавено екологично въздействие в резултат на преки и косвени взаимодействия на ГМВР с нецелеви организми (вземайки предвид също организми, които взаимодействат с целеви организми), включително въздействие върху нивото на популациите на конкуренти, тревопасни, симбионти (където е приложимо), паразити и патогени.

6.	Възможни незабавни и/или забавени последици върху човешкото здраве в резултат на потенциални преки и косвени взаимодействия на ГМВР и лица, които работят или влизат в контакт с ГМВР, или които се намират в близост до освобождаване(ия) на ГМВР.

7.	Възможни незабавни и/или забавени последици върху здравето на животните и последствия за хранителната верига в резултат на консумирането на ГМО и всякакви продукти, произхождащи от него, ако е предназначен да се използва като храна за животните.

8.	Възможни незабавни и/или забавени последици върху биогеохимичните процеси в резултат на потенциални преки или косвени взаимодействия на ГМО с целеви и нецелеви организми, които са в близост до освобождаване(ия) на ГМО.

9.	Възможни незабавни и/или забавени, преки или косвени екологични въздействия от специфичните техники на култивиране, управление и събиране на реколтата, използвани при ГМВР, когато тези техники са различни от тези за висши растения, които не са генетично модифицирани.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ИЗИСКВА ЗА НОТИФИКАЦИЯТА

Нотификацията, посочена в част Б или част В от настоящата директива, следва да включва, по целесъобразност, информацията, посочена по-долу в приложенията.

Не всички включени точки ще се прилагат при всеки случай. Следва да се очаква, че отделните нотификации ще се занимават само с определена съвкупност от съображения, която е подходяща за отделната ситуация.

Нивото на подробност, изискващо се в отговор на всяка съвкупност от такива съображения, е вероятно да варира според естеството и мащаба на планираното освобождаване.

Бъдещо развитие в областта на генетичната модификация може да наложи привеждането на настоящото приложение в съответствие с техническия напредък или разработването на ръководни бележки към настоящото приложение. По-нататъшна диференциация на информационните изисквания за различни видове ГМО, например едноклетъчни организми, риби или насекоми, или за специфична употреба на ГМО, като разработването на ваксини, може да бъде възможна след натрупването на достатъчно опит в Общността по отношение на нотификациите за освобождаване на определени ГМО.

Описанието на използваните методи или позоваването на стандартизирани или международно признати методи се упоменава в досието заедно с наименованието на институцията или институциите, отговорни за провеждането на проучванията.

Приложение IIIА се прилага при освобождавания на всички видове генетично модифицирани организми освен висши растения. Приложение IIIБ се прилага при освобождаване на генетично модифицирани висши растения.

Терминът „висши растения“ означава растения, които принадлежат на таксонната група Spermatophytae (Gymnospermae и Angiospermae).

ПРИЛОЖЕНИЕ III А

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ИЗИСКВА В НОТИФИКАЦИИ ЗА ОСВОБОЖДАВАНИЯ НА ДРУГИ ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ ОСВЕН ВИСШИ РАСТЕНИЯ

I. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

А.	Име и адрес на нотифициращото лице (фирма или институт)

Б.	Име, квалификация и опит на отговорния(ите) учен(и)

В.	Наименование на проекта

II. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ОТНАСЯ ДО ГМО

А. Характеристики на а) донора, б) приемника или в) (когато е подходящо) родителския(те) организъм(ми):

1.	научно наименование,

2.	таксономичен статус,

3.	други имена (общоприето наименование, наименование на породата и т.н.),

4.	фенотипни и генетични маркери,

5.	степен на родство между донора и приемащия организъм или между родителските организми,

6.	описание на техниките за идентификация и детекция,

7.	чувствителност, надеждност (в количествено отношение) и специфичност на техниките за детекция и идентификация,

8.	описание на географското разпространение и на естественото местообитание на организма, включително информация за естествените хищници, плячка, паразити, конкуренти, симбионти и гостоприемници,

9.	организми, с които е известно, че се осъществява трансфер на генетичен материал при естествени условия,

10.	потвърждаване на генетичната стабилност на организмите и факторите, които ѝ влияят,

11.

патологични, екологични и физиологични характеристики:

а)	класификация на риска според съществуващите общностни правила относно защитата на човешкото здраве и/или околната среда;

б)	времето за възпроизводство в естествени екосистеми, в полов и безполов репродуктивен цикъл;

в)	информация за оцеляването, включително сезонност и способност за формирането на структури за оцеляване;

г)	патогенност: инфекциозност, токсичност, вирулентност, алергизиращо действие, носител (вектор) на патогени, възможни вектори, възможно приемници, включително организми, които не са целеви. Възможно активиране на латентни вируси (провируси). Способност за колонизиране на други организми;

д)	резистентност към антибиотици и потенциална употреба на тези антибиотици при хора и животни за профилактика и лечение;

е)	участие в екологични процеси: първичен синтез, хранителен кръговрат, разграждане на органична материя, дишане и т.н.

12.

Природа на собствените вектори:

а)	последователност;

б)	честота на мобилност;

в)	специфичност;

г)	наличие на гени, които обуславят резистентност.

13.	Описание на предишни генетични модификации

Б. Характеристики на вектора

1.	природа и източник на вектора;

2.	последователност на транспозоните, векторите и други некодиращи генетични участъци, използвани за конструирането на ГМО и осигуряващи функционирането на вектора и вмъкнатия генетичен материал в ГМО,

3.	честота на мобилност на въведения вектор и/или способността за генетичен трансфер и методи за установяването им,

4.	информация за степента, в която векторът е ограничен до ДНК, необходима за проявяване на желания признак.

В. Характеристики на модифицирания организъм

Информация относно генетичната модификация:

а)	методи, използвани за модификацията;

б)	методи, използвани за конструиране и въвеждане на вмъкнатата последователност в приемника или за изразяване на дадена последователност;

в)	описание на вмъкнатата последователност и/или конструкцията на вектора;

г)	чистота на вмъкнатата последователност по отношение на всяка непозната последователност и информация за степента, до която въведената последователност е ограничена до тази ДНК, която е необходима за проявяване на определения признак;

д)	методи и критерии за селектиране;

е)	последователност, функционална идентичност и местоположение на въпросния(ите) изменен/вмъкнат/изрязан(и) сегмент(и) на нуклеинова киселина, със специално внимание към всяка известна вредна последователност.

Информация за крайния ГМО:

а)	описание на генетичните и фенотипните характеристики и особено на новите признаци и характеристики, които могат да се проявят, или на тези, които вече не се проявяват в ГМО;

б)	структура и количество от всеки вектор и/или донорна нуклеинова киселина, останали в крайната конструкция на модифицирания организъм;

в)	стабилност на организма, що се отнася до генетични признаци;

г)	степен и ниво на експресия на новия генетичен материал; метод и чувствителност на измерването;

д)	активност на експресирания/те белтък/белтъци;

е)	описание на техниките за идентификация и детекция, включително техники за идентификация и детекция на въведената последователност и вектора;

ж)	чувствителност, надеждност (в количествено отношение) и специфичност на техниките за детекция и идентификация;

з)	история на предишни освобождавания или използване на ГМО;

и)

съображения за човешкото здраве, както и за безопасността на животните и растенията:

i)	токсични и алергизиращи ефекти на ГМО и/или техни метаболитни продукти;

ii)	сравнение на патогенността на модифицирания организъм с тази на донора, приемника или (когато е подходящо) родителския организъм;

iii)	способност за колонизиране;

iv)

ако организмът е патогенен за хора, които са с нормална имунна реактивност:

—	причинени заболявания и механизъм на патогенност, включително инвазивност и вирулентност;

—	предаваемост,

—	инфекциозна доза,

—	възможност за промяна на реципиента,

—	възможност за оцеляване извън човешкия организъм,

—	наличие на вектори или начини за разпространение,

—	биологична стабилност,

—	модели на резистентност към антибиотици,

—	алергизиращо действие,

—	наличие на подходящи средства за лечение,

v)	други рискове от продукта.

III. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ОТНАСЯ ДО УСЛОВИЯТА НА ОСВОБОЖДАВАНЕ И ДО ПРИЕМАЩАТА ОКОЛНА СРЕДА

А. Информация за освобождаването

1.	описание на предвижданото съзнателно освобождаване, включително целта(целите) и очакваните резултати;

2.	предвидените дати на освобождаване и времево планиране на експеримента, включително честота и продължителност на освобождаванията;

3.	подготовка на мястото преди освобождаването;

4.	размер на мястото;

5.	метод(и) на освобождаване;

6.	количества ГМО, които ще бъдат освободени;

7.	смущения на мястото (вид и метод на култивиране, извличане, напояване или други дейности);

8.	мерки за защита на работещите по време на освобождаването;

9.	третиране на мястото след освобождаване;

10.	предвидени техники за премахване или инактивиране на ГМО в края на експеримента;

11.	информация за предишни освобождавания на ГМО и резултатите от тях, особено за освобождавания в различни мащаби и екосистеми.

Б. Информация за околната среда (както на местоположението, така и в по-широк обхват):

1.	географско местоположение и посочване на картовите данни на мястото/местата (в случая на нотификации по част Б мястото/местата на освобождаване са предвидените площи на използване на продукта);

2.	физическа или биологична близост до хората и други значими организми в региона;

3.	близост до значителни биотопи, защитени територии или източници за питейна вода;

4.	климатични характеристики на районите, които е възможно да бъдат засегнати;

5.	географски, геоложки и почвени характеристики;

6.	флора, фауна, включително земеделски култури, добитък и мигриращи видове;

7.	описание на целевите и нецелевите екосистеми, които е възможно да бъдат засегнати;

8.	сравнение между естественото местообитание на приемащия организъм и предлаганото(ите) място/места на освобождаване;

9.	всяко известно планирано развитие или промени в земеползването в района, които биха могли да повлияят на въздействието върху околната среда в резултат на освобождаването.

IV. ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЯТА МЕЖДУ ГМО И ОКОЛНАТА СРЕДА

А. Характеристики, засягащи оцеляването, размножаването и разпространението

1.	биологични характеристики, които засягат оцеляването, размножаването и разпространението;

2.	известни или прогнозирани екологични условия, които могат да засегнат оцеляването, размножаването и разпространението (вятър, вода, почва, температура, рН и т.н.);

3.	чувствителност към специфични агенти.

Б. Взаимодействия с околната среда

1.	прогнозирано местообитание на ГМО;

2.	изследвания на поведението и характеристиките на ГМО и тяхното екологично въздействие, проведени в симулирани естествени среди, като микрокосмос, развъдни помещения, парници;

способност за генетичен трансфер:

а)	трансфер на генетичен материал от ГМО в други организми, обитаващи засегнати екосистеми след извършване на освобождаването;

б)	трансфер на генетичен материал от местни организми в ГМО след извършване на освобождаването;

4.	вероятност за селекция след извършване на освобождаването, която води до проявяване на неочаквани и/или нежелани признаци в модифицирания организъм;

5.	мерки за осигуряване и проверка на генетичната стабилност. Описание на генетичните характеристики, които могат да предотвратят или намалят до минимум разпространението на генетичен материал. Методи за проверка на генетичната стабилност;

6.	пътища за биологично разпространение, известни или потенциални начини на взаимодействие с разпространяващия агент, включително вдишване, поглъщане, повърхностен контакт, заравяне и т.н.;

7.	описание на екосистемите, в които ГМО биха могли да се разпространят;

8.	потенциал за прекомерно увеличаване на популацията в околната среда;

9.	конкурентни предимства на ГМО по отношение на немодифицирания приемник или родителския(те) организъм(и);

10.	идентифициране и описание на целевите организми, ако е приложимо;

11.	очакван механизъм и резултат от взаимодействието между освободените ГМО и целевите организми, ако е приложимо;

12.	идентифициране и описание на нецелеви организми, които биха могли да бъдат повлияни неблагоприятно от освобождаването на ГМО, и очаквани механизми на тези неблагоприятни взаимодействия;

13.	вероятност за изменения в биологичните взаимодействия или в разпространението на ГМО спрямо гостоприемника след извършване на освобождаването;

14.	известни или прогнозирани взаимодействия с нецелеви организми в околната среда, включително конкуренти, гостоприемници, симбионти, хищници, жертви, паразити и патогени;

15.	известно или прогнозирано участие в биогеохимични процеси;

16.	други потенциални взаимодействия с околната среда.

V. ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО НАБЛЮДЕНИЕТО, КОНТРОЛА, ТРЕТИРАНЕТО НА ОТПАДЪЦИТЕ И ПЛАНОВЕТЕ ЗА СПЕШНИ ДЕЙСТВИЯ ПРИ АВАРИИ

А. Техники за наблюдение

1.	методи за проследяване на ГМО и за наблюдение на техните въздействия;

2.	специфичност (по отношение на идентифицирането на ГМО и разграничаването им от донора, приемника и където е подходящо — от родителските организми), чувствителност и надеждност на техниките за наблюдение;

3.	техники за откриване на трансфера на вмъкнатия генетичен материал в други организми;

4.	продължителност и честота на наблюдението.

Б. Контрол на освобождаването

1.	методи и процедури за избягване и/или намаляване до минимум разпространението на ГМО извън мястото на освобождаване или предназначената за ползване площ;

2.	методи и процедури за защита на мястото от влизането на лица без право на достъп;

3.	методи и процедури за предотвратяване влизането на други организми в мястото.

В. Третиране на отпадъците

1.	вид на генерирания отпадък;

2.	очаквано количество отпадъци;

3.	описание на предвиденото третиране.

Г. Планове за спешни действия при аварии

1.	методи и процедури за контролиране на ГМО в случай на непредвидено разпространение;

2.	методи за обеззаразяване на засегнати площи, например изкореняване на ГМО;

3.	методи за депониране или санитарна обработка на растения, животни, почви и др., които са били повлияни от ГМО по време или след разпространението;

4.	методи за изолация на площта, върху която е станало разпространението;

5.	планове за защита на човешкото здраве и околната среда в случай на настъпване на неблагоприятни последици.

ПРИЛОЖЕНИЕ III Б

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ИЗИСКВА В НОТИФИКАЦИИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОСВОБОЖДАВАНИЯТА НА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ВИСШИ РАСТЕНИЯ (ГМВР) (GYMNOSPERMAE И ANGIOSPERMAE)

А. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1.	Име и адрес на нотифициращото лице (фирма или институт).

2.	Име, квалификация и опит на отговорния(те) учен(и).

3.	Наименование на проекта.

Б. ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО А) ПРИЕМНИКА ИЛИ Б) (КОГАТО Е ПОДХОДЯЩО) РОДИТЕЛСКИТЕ РАСТЕНИЯ

Пълно наименование:

а)	наименование на семейството;

б)

род;

в)

вид;

г)

подвид;

д)	сорт/селекционна линия;

е)	общоприето наименование.

а)

Информация относно размножаването:

i)	начин(и) на размножаване;

ii)	специфични фактори (ако има такива), засягащи размножаването;

iii)	време за възпроизводство;

б)	полова съвместимост с други културни или диви растителни видове, включително разпространение на съвместимите видове в Европа.

Жизнеспособност:

а)	способност за формиране на структури за оцеляване или състояние на зимуване;

б)	специфични фактори, влияещи на жизнеспособността, ако има такива.

Разпространение:

а)	начини и степен на разпространение (например оценка за понижаване на жизнеспособността на полена и/или семената с увеличаване на разстоянието);

б)	специфични фактори (ако има такива), засягащи разпространението.

5.	Географско разпространение на растението.

6.	В случая на растителни видове, които обикновено не се отглеждат на територията на държавата(ите)-членка(и), описание на естественото местообитание на растението, включително информация за естествените хищници, паразити, конкуренти и симбионти.

7.	Други свързани с ГМО потенциални взаимодействия на растението с организми в екосистемата, в която обикновено се отглежда, или другаде, включително информация за токсичните ефекти върху хората, животните и други организми.

В. ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ГЕНЕТИЧНАТА МОДИФИКАЦИЯ

1.	Описание на методите, използвани за генетичната модификация.

2.	Природа и източник на използвания вектор.

3.	Размер, източник (наименовение) на донорния организъм/организми и очакваната функция на всеки съставен фрагмент на областта, предназначена за вмъкване.

Г. ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНОТО РАСТЕНИЕ

1.	Описание на признака/признаците и характеристиките, които са били въведени или модифицирани.

Информация на действително вмъкнатите/изрязаните последователности:

а)	размер и структура на вмъкнатата последователност и методи за нейното охарактеризиране, включително информация за всички участъци от вектора, вмъкнати в ГМВР, или за всеки носител на чужда ДНК, оставащ в ГМВР;

б)	в случай на изрязване — размер и функция на изрязания(те) участък(ци);

в)	брой на копията на вмъкнатата последователност;

г)	местоположение(я) на вмъкнатата/ите в растителните клетки последователност/и (интегрирани в хромозома, хлоропласти, митохондрии или поддържана в неинтегрирана форма) и методи за определянето му/им.

Информация за експресията на вмъкнатата последователност:

а)	информация за експресията на вмъкнатата последователност по време на жизнения цикъл на растението и методи, използвани за определянето ѝ;

б)	части от растението, в които вмъкнатата последователност се експресира (например корени, стъбло, полен и т.н.).

Информация за различията между генетично модифицираното растение и растението приемник по отношение на:

а)	начин(и) и/или скорост на размножаване;

б)	разпространение;

в)	способност за оцеляване.

5.	Генетична стабилност на вмъкнатата последователност и фенотипна стабилност на ГМВР.

6.	Всяка промяна в способността на ГМВР за трансфер на генетичен материал в други организми.

7.	Информация за токсични, алергизиращи или други вредни последици върху човешкото здраве, възникващи в резултат на генетичната модификация.

8.	Информация за безопасността на ГМВР за здравето на животните, по-специално токсични, алергизиращи или други вредни последици, произтичащи от генетичната модификация, когато ГМВР е предназначено да се използва за храна за животните.

9.	Механизъм на взаимодействие между генетично модифицираното растение и целевите организми (ако е приложимо).

10.	Потенциални промени във взаимодействията на ГМВР с нецелеви организми вследствие на генетичната модификация.

11.	Потенциални взаимодействия с абиотичната околна среда.

12.	Описание на техниките за откриване и идентификация на генетично модифицираното растение.

13.	Информация за предишни освобождавания на генетично модифицираното растение, ако е приложимо.

Д. ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЯСТОТО НА ОСВОБОЖДАВАНЕ (САМО ЗА НОТИФИКАЦИИ, ПРЕДСТАВЕНИ ПО РЕДА НА ЧЛЕНОВЕ 6 И 7)

1.	Местоположение и размер на мястото/местата на освобождаване.

2.	Описание на екосистемата на мястото на освобождаване, включително климат, флора и фауна.

3.	Наличие на полово съвместими диви родствени видове или култивирани растителни видове.

4.	Близост до официално обявени защитени територии, които могат да бъдат повлияни.

Е. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО (САМО ЗА НОТИФИКАЦИИ, ПРЕДСТАВЕНИ ПО РЕДА НА ЧЛЕНОВЕ 6 И 7)

1.	Цел на освобождаването.

2.	Предвиден период и продължителност на освобождаването.

3.	Метод, чрез който генетично модифицираните растения ще бъдат освободени.

4.	Метод за подготовка и управление на мястото на освобождаване преди, по време и след освобождаването, включително култивационни практики и методи на прибиране на реколтата.

5.	Приблизителен брой на растенията (или растения на квадратен метър).

Ж. ИНФОРМАЦИЯ ЗА КОНТРОЛА, НАБЛЮДЕНИЕТО, ПЛАНОВЕТЕ ЗА ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ СЛЕД ОСВОБОЖДАВАНЕ (САМО ЗА НОТИФИКАЦИИ, ПРЕДСТАВЕНИ ПО РЕДА НА ЧЛЕНОВЕ 6 И 7)

Предприети мерки за защита:

а)	отстоянията от полово съвместими диви родствени растителни и земеделски култури;

б)	мерки за намаляване до възможно най-ниското ниво или предотвратяване разпространението на репродуктивни органи на ГМВР (например полен, семена, луковици).

2.	Описание на методите за третиране на мястото след освобождаването.

3.	Описание на методите за третиране на остатъци от генетично модифицираните растения, включително отпадъци след освобождаването.

4.	Описание на плановете и техниките за наблюдение.

5.	Описание на плановете за спешни действия при аварии.

6.	Методи и процедури за защита на мястото.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Настоящото приложение описва общо допълнителната информация, която следва да се представи в случай на нотификация за пускане на пазара, както и информацията относно изискванията за етикетиране на ГМО като продукти или като съставки на продукти, предназначени за пускане на пазара, както и ГМО, изключени по реда на член 2, параграф 4, алинея втора. То ще бъде допълнено от ръководни бележки относно, inter alia, описанието как продуктът следва да бъде използван, които ще се разработят в съответствие с процедурата, предвидена в член 30, параграф 2. Етикетирането на изключените организми според изискването на член 26 се осъществява чрез осигуряване на подходящи препоръки или ограничения за употреба:

А.

Следната информация се предоставя в нотификацията за пускане на пазара на ГМО като продукти или като съставка на продукти в допълнение към тази по приложение III:

предложени търговски наименования на продуктите и наименованията на съдържащите се в тях ГМО, както и специфична идентификация, наименование или код, използвани от нотифициращото лице за идентифицирането на ГМО. След съгласието всяко ново търговско наименование следва да бъде предоставено на компетентния орган;

2.	име и пълен адрес на лицето, установило се в Общността, което е отговорно за пускането на пазара, било то производител, вносител или дистрибутор;

3.	име и пълен адрес на доставчика(ците) на контролни проби;

4.	описание как продуктът и ГМО като продукт или като съставка на продукт са предназначени да бъдат ползвани. Различията в употребата или управлението на ГМО в сравнение с подобни генетично немодифицирани организми следва да бъдат откроени;

5.	описание на географския(те) район(и) и видове среда, в която продуктът е предназначен да се ползва в рамките на Общността, включително, когато е възможно, предвиден мащаб на употреба във всеки район;

6.	категориите потребители, за които продуктът е предназначен — производители на промишлени стоки, земеделски производители, квалифицирани производствени работници, масови потребители;

информация за генетичната модификация, предназначена за вписване в регистър/регистри и използване за по-нататъшна детекция и идентификация на продукти, състоящи се от конкретния ГМО, с оглед облекчаване на контрола и наблюдението след пускането им на пазара. Тази информация следва да включва информация за предоставените на контролните органи проби от ГМО или техния генетичен материал и подробности за нуклеотидната последователност или всяка друга информация, необходима за идентифициране на ГМО продукта и неговото потомство, например методика за откриване на ГМО продукта и експериментални данни, които доказват нейната специфичност; информация, която не може да бъде включена в публичните части на регистъра с цел запазване на нейния поверителен характер;

предложение за етикетиране върху етикет или съпровождащ документ. Това трябва да включва, най-малко в обобщена форма, търговското наименование на продукта, израза „Този продукт съдържа генетично модифицирани организми“, наименованието на ГМО и информацията, упомената в точка 2, етикетирането следва да посочва начина на достъп до информацията в публично достъпната част от регистъра.

Б.

В съответствие с член 13 от настоящата директива в нотификацията се предоставя, когато е приложимо, следната информация в допълнение към тази от буква А:

1.	мерки, които да се предприемат в случай на несъзнателно освобождаване или неправилна употреба;

2.	специфични инструкции или препоръки за съхраняване и работа;

специфични инструкции за провеждането на наблюдение и за докладване на нотифициращото лице и ако е необходимо, на компетентния орган, за да могат компетентните органи да бъдат ефективно информирани за всякакви неблагоприятни последици. Тези инструкции следва да съответстват с приложение VII, буква В;

4.	предлагани ограничения в одобрената употреба на ГМО, например къде и за какви цели продуктът може да бъде използван;

5.	предложение за опаковка;

6.	предвиден обем на производството и/или вноса в Общността;

7.	предложение за допълнително етикетиране. То може да включва, най-малкото в обобщена форма, информацията, упомената в буква А, точки 4 и 5 и буква Б, точки 1, 2, 3 и 4.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

КРИТЕРИИ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ДИФЕРЕНЦИРАНИ ПРОЦЕДУРИ (ЧЛЕН 7)

Критериите, предвидени в член 7, параграф 1, са посочени по-долу:

1.	Таксономичният статус и биологията (например способ на възпроизвеждане и опрашване, способност за кръстосване с родствени видове, патогенност) на немодифицирания организъм (приемник) да е добре известен.

2.	Да са налице достатъчно знания относно безопасността за човешкото здраве и околната среда на родителските, а където е подходящо — на приемащите организми в средата на освобождаване.

3.	Да е налице информация за всяко взаимодействие от особено значение за оценката на риска между родителския, а където е подходящо — приемащия организъм и други организми в екосистемата на експерименталното освобождаване.

Да е налице информация, която да доказва, че всеки вмъкнат генетичен материал е добре охарактеризиран. Да е налице информация за конструкцията на всички векторни системи или последователности генетичен материал, използван с носителя на ДНК. Когато дадена генетична модификация включва заличаването на генетичен материал, степента на заличаване следва да бъде известна. Следва да е налице и достатъчна информация за генетичната модификация, която дава възможност за идентификация на ГМО и неговото поколение по време на освобождаването.

ГМО не създава допълнителни или повишени рискове за човешкото здраве или околната среда при условия на експериментално освобождаване в сравнение с тези, създавани от освобождавания на съответстващите (където е подходящо) родителски и приемащи организми. Всяка способност за разпространяване в околната среда и завземане на несвързани екосистеми и способността за трансфер на генетичен материал на други организми в околната среда не следва да водят до неблагоприятни последици.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

НАСОКИ ЗА ДОКЛАДИТЕ ЗА ОЦЕНКА

Докладът за оценка, предвиден в членове 13, 17, 19 и 20, следва да включва по-специално следното:

1.	Идентифициране на характеристиките на приемащия организъм , които имат значение за оценката на въпросните ГМО. Идентифициране на известните рискове за човешкото здраве и околната среда в резултат на освобождаването в околната среда на приемащия немодифициран организъм.

2.	Описание на резултата от генетичната модификация в модифицирания организъм.

3.	Оценка дали генетичната модификация е била охарактеризирана в достатъчна степен за целта на оценяването на рисковете за човешкото здраве и околната среда.

Идентифициране на нови рискове за човешкото здраве и околната среда, които биха могли да възникнат от освобождаването на въпросния(те) ГМО в сравнение с освобождаването на съответстващи немодифицирани организми, въз основа на оценката на риска за околната среда, извършена в съответствие с приложение II.

Заключение за това дали въпросният(ите) ГМО следва да бъдае(ат) пуснат(и) на пазара в продукти или като съставки на продукти и при какви условия, или въпросните ГМО няма да бъдат пуснати на пазара, както и дали се изискват становищата на други компетентни органи и на Комисията по специфични въпроси на ОРОС. Тези въпроси следва да бъдат уточнени. Заключението следва ясно да обърне внимание върху предложената употреба, управлението на риска и предложения план за наблюдение. В случай че е било заключено, че ГМО не следва да бъдат пуснати на пазара, компетентният орган дава причините за своето заключение.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ПЛАН ЗА НАБЛЮДЕНИЕ

Настоящото приложение описва общо целта, която следва да се постигне, и общите принципи, които да се следват при съставянето на плана за наблюдение, предвиден в член 13, параграф 2, член 19, параграф 3 и член 20. То ще се допълва от ръководни бележки, които ще се разработят в съответствие с процедурата, предвидена в член 30, параграф 2.

Тези ръководни бележки ще бъдат завършени до 17 октомври 2002 г.

А. Цел

Целта на плана за наблюдение е да:

—	потвърди, че всички предположения в ОРОС относно настъпването и въздействието на потенциални неблагоприятни последици от ГМО или от неговата употреба са точни,

—	се установи настъпването на непредвидени в ОРОС неблагоприятни последици от ГМО или от неговата употреба върху човешкото здраве или околната среда.

Б. Общи принципи

Наблюдението, предвидено в членове 13, 19 и 20, се провежда след съгласието за пускане на ГМО на пазара.

Интерпретирането на данните, събрани от наблюдението, следва да се разглежда в светлината на други съществуващи екологични условия и дейности. Когато се наблюдават промени в околната среда, следва да се предприеме допълнителна оценка за установяване дали това са последици от ГМО и неговата употреба, тъй като такива промени могат да са резултат от други фактори на околната среда, различни от пускането на ГМО на пазара.

Натрупаният опит и данните, събрани от наблюдението на експериментални освобождавания на ГМО, могат да подпомогнат за съставянето на режима на наблюдение след предлагането на пазара, необходим за пускането на пазара на ГМО като продукти или като съставка на продукти.

В. Форма на плана за наблюдение

Планът за наблюдение следва да:

1.	бъде подробен на основата на всеки отделен случай, отчитайки ОРОС;

2.	отчита характеристиките на ГМО, характеристиките и мащаба на предвидената му употреба и обхвата на съответните условия на околната среда, в които се очаква да бъде освободен;

включва общ надзор за непредвидени неблагоприятни последици и наблюдение за всеки отделен случай, ако е необходимо, който се фокусира върху неблагоприятните последици, идентифицирани в ОРОС:

3.1.	наблюдението за всеки отделен случай се извършва в продължение на достатъчно продължителен период, за да се установят непосредствените и преките, както и забавените или косвените последици, които са били идентифицирани в ОРОС;

3.2

при използване на вече установени рутинни практики, като наблюдение на земеделските култури, ветеринарномедицинските продукти, лекарствата и продуктите за растителна защита, следва да се посочи начинът, по който информацията, събрана чрез рутинните практики, ще бъде предоставена на притежателя на съгласието;

4.	систематизира наблюдението на освобождаването на ГМО в приемащата околна среда и интерпретирането на резултатите от това наблюдение по отношение на безопасността за човешкото здраве или околната среда;

определя лицето (нотифициращо лице, потребители), което ще осъществява различните задачи, поставени в плана за наблюдение, и което е отговорно за осигуряване планът за мониторинг да бъде съставен и правилно изпълняван, както и за гарантирането, че съществува начин, по който притежателят на съгласието и компетентният орган ще бъдат информирани за всяка наблюдавана неблагоприятна последица върху човешкото здраве и околната среда. (Посочват се фиксирани срокове и интервали за доклади относно резултатите от наблюдението. );

6.	отчита механизмите за идентифициране и потвърждаване на наблюдаване и неблагоприятни последици за човешкото здраве и околната среда и дава възможност притежателят на съгласието или компетентният орган, когато е подходящо, да вземат необходимите мерки за защита на човешкото здраве и околната среда.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ТАБЛИЦА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ

Директива 90/220/ЕИО	Настоящата директива
член 1, параграф 1	член 1
член 1, параграф2	член 3, параграф 2
член 2	член 2
член 3	член 3, параграф 1
член 4	член 4
-	член 5
член 5 член 6, параграфи 1—4	член 6
член 6, параграф 5	член 7
член 6, параграф 6	член 8
член 7	член 9
член 8	член 10
член 9	член 11
член 10, параграф 2	член 12
член 11	член 13
член 12, параграфи 1—3 и 5	член 14
член 13, параграф 2	член 15, параграф 3
-	член 15, параграфи 1, 2 и 4
-	член 16
-	член 17
член 13, параграфи 3 и 4	член 18
член 13, параграфи 5 и 6	член 19, параграфи 1 и 4
член 12, параграф 4	член 20, параграф 3
член 14	член 21
член 15	член 22
член 16	член 23
-	член 24, параграф 1
член 17	член 24, параграф 2
член 19	член 25
-	член 26
член 20	член 27
-	член 28
-	член 29
член 21	член 30
член 22	член 31, параграфи 1, 4 и 5
член 18, параграф 2	член 31, параграф 6
член 18, параграф 3	член 31, параграф 7
-	член 32
-	член 33
член 23	член 34
-	член 35
-	член 36
-	член 37
член 24	член 38
приложение I A	приложение I A
приложение I Б	приложение I Б
-	приложение II
приложение II	приложение III
приложение II A	приложение III A
приложение II Б	приложение III Б
приложение III	приложение IV
-	приложение V
-	приложение VI
-	приложение VII

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

113

32001D0405

L 142/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 4 май 2001 година

за установяване на екологичните критерии за присъждането на знака за екомаркировка на Общността на продукти от хартия тип „Тишу“

(нотифицирано под номер C(2001) 1175)

(2001/405/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1980/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно ревизирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка (1), и по-специално членове 3, 4 и 6 от него,

като има предвид, че:

(1)	Член 3 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда знакът за екомаркировка на Общността да може да се присъжда на продукт с характеристики, които му позволяват да има значителен принос за подобряване на ключови аспекти на околната среда.

(2)	Член 4 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда определянето на специфични критерии за присъждане на знака за екомаркировка в съответствие с продуктовите групи.

(3)

Член 4 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда преразглеждането на критериите за екомаркировка и на свързаните с тях изисквания за оценка и проверка да се осъществи своевременно преди изтичането на периода на валидност на критериите, определени за всяка продуктова група, и следва да доведе до предложение за продължаване, отмяна или преразглеждане.

(4)	С Решение 98/94/EО (2) Комисията установи екологични критерии за присъждане на екомаркировка на Общността на продуктите от хартия тип „Тишу“, валидността на които според член 3 от същото решение, изменено с Решение 2000/413/EО (3), изтича на 31 декември 2001 година.

(5)	Целесъобразно е да се преразгледа обхватът на продуктовата група и екологичните критерии, които са били утвърдени с Решение 98/94/EО, за да се отрази развитието на пазара.

(6)	Следва да се приеме ново решение на Комисията, което да определи специфичните екологични критерии за тази продуктова група, които да са валидни за период от пет години.

(7)

Целесъобразно е новите критерии, установени с настоящото решение, и критериите, установени с Решение 98/94/ЕО, да са едновременно валидни за период, ограничен до дванадесет месеца, с оглед дружествата, които са получили или заявили екомаркировка за своите продукти преди датата на прилагане на настоящото решение, да имат достатъчен срок, за да приведат тези продукти в съответствие с новите критерии.

(8)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са разработени и приети по процедурите за определянето на критериите за екомаркировка, както са изложени в член 6 от Регламент (ЕО) № 1980/2000.

(9)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1980/2000,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Продуктова група „продукти от хартия тип тишу“ (наричана по-нататък с названието „продуктова група“) включва:

Листове или ролки от хартия тип тишу, подходящи за ползване за лична хигиена, за попиване на течности и/или за почистване на замърсени повърхности. Хартиените кърпи и салфетки обикновено са от един или няколко пласта крепирана или релефна хартия. Съдържанието на влакна в продукта трябва да бъде поне 90 %, като под влакна се разбират само влакна от растителен произхд. Ламинираните продукти от хартия тип тишу и мокрите кърпички не се включват продуктовата група.

Член 2

Резултатността на продуктовата група спрямо околната среда, както е определена в член 1, се оценява по отношение на съответствието ѝ със специфичните екологични критерии, дадени в приложението.

Член 3

Обхватът и критериите на продуктовата група са валидни пет години от датата, на която влиза в сила настоящото решение.

Периодът на валидност на обхвата на продуктовата група и критериите, установени от Решение 98/94/EО, заедно с промените, направени с Решение 2000/413/EО, се удължава така че да изтече 12 месеца след датата, на която влиза в сила настоящото решение.

Член 4

Кодът на продуктовата група, използван за административни цели, е „004“.

Член 5

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 4 май 2001 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 237, 21.9.2000 г., стр. 1.

(2) ОВ L 19, 24.1.1998 г., стр. 77.

(3) ОВ L 155, 28.6.2000 г., стр. 63.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

За да получи екoмаркировка, продуктът трябва да попада в обхвата, определен в член 1, да е в съответствие с критериите на настоящото приложение, съгласно тестовете, извършени при подаване на молбата, както е посочено в критериите и в техническата притурка. Когато е необходимо, могат да се използват методи на изпитване, различни от посочените за всяко изискване, ако тяхната еквивалентност е призната от компетентния орган, оценяващ молбата за присъждане на екомаркировка (например, ако равностойността се установява при наличието на калибровъчна крива със значимост 95 %). Когато не са споменати никакви тестове или тестовете са посочени за удостоверяване по време на проверка или мониторинг, компетентният орган би следвало да разчита, доколкото е уместно, на декларациите и документацията, представена от заявителя и/или независимите проверки.

На компетентния орган се препоръчва при оценката на молбите и при проверката за спазване на изискванията да отчита прилагането на признати схеми за управление на околната среда, например Националната схема за управление по околната среда и одитиране (НСУОСО), Схемата на Европейския съюз за управление и одитиране по околната среда (EMAS) и БДС EN ISO 14001. (Забележка: Прилагането на такива схеми за управление не е задължително условие.).

Настоящите критерии имат за цел поощряването на следните мерки:

—	намаляване на изпускането на токсични или други замърсяващи вещества във водите,

—

намаляване увреждането на околната среда или на рисковете, свързани с производството и използването на енергията (глобално затопляне, повишаване киселинността на средата, изчерпването на невъзобновяемите ресурси) чрез намаляване на консумацията на енергия и на свързаните с това вредни емисии в атмосферата,

—	изпълнение на ангажиментите за прилагане на принципите на доброто управление на ресурсите с цел опазване на горите,

—	намаляване на рисковете за човешкото здраве, увреждането на околната среда и рисковете, свързани с използването на опасни химически вещества и препарати,

—	свеждане до минимум количеството на отпадъците и ефективното им използване.

Критериите са определени на нива, които стимулират поставянето на екомаркировка на продукти от хартия тип тишу, при производството на които се оказва по-малко въздействие върху околната среда.

ЕКОЛОГИЧНИ КРИТЕРИИ

1. ЕМИСИИ ВЪВ ВОДИТЕ И ВЪЗДУХА

Показателите на техническите данни за параметрите „химична потребност от кислород“ (COD), „абсорбируеми органохалогенни съединения“ (AOX), въглероден диоксид (CO2 (изкопаеми горива)) и серен диоксид (SO2) трябва да бъдат изразени по отношение количеството на използването им и спрямо референтни стойности, (споменавани като „коефициент“ за всеки параметър).

Сумарните емисии във водата и въздуха, които имат отношение към хартиените продукти, се изчисляват като сбор от емисиите при производството на целулоза и етапите от производството на готовите хартиени продукти.

Таблица 1

Коефициенти и гранични стойности за емисионните параметри

	Коефициенти, (C), kg/ADT (1) хартия	Гранични стойности (H), kg/ADT (1)хартия
1. Органични съединения, изпускани във водата, COD	C1 = 15	H1 = 40
2. Хлорорганични съединения, AOX	C2 = 0,2	H2 = 0,5
3. Въглероден двуокис от изкопаеми горива, CO2	C3 = 1 500	H3 = 3 750
4. Серни окиси, изразени в количество сяра, S	C4 = 1,0	H4 = 2,5

ii)

Замърсяването на въздуха и водите се изразява като „точки на натоварване“. Точките за натоварване, Li, за всеки параметър се изчисляват по начина, посочен в уравнение 1, като реалните емисии за всеки параметър се разделят на съответния коефициент за този параметър, определен в таблица 1.

Li = (стойност на емисията на параметър i)/Ci (уравнение 1)

iii)	Общата сума на точките за общото натоварване, P, се изчислява по уравнение 2 чрез последователно прибавяне на точките за натоварване за всеки параметър. P = L1 + L2 + L3 + L4 (уравнение 2)

iv)

Ако стойностите на емисиите за всеки от параметрите COD, AOX и CO2 изкопаеми горива и SO2, определени за изискване 2 за производството на продуктите от хартия тип тишу, превишават стойностите, определени като „гранични стойности“ в таблица 1, продуктът няма да се допуска за присъждане на eкoмаркировка.

v)	За да получи eкoмаркировка, общият сбор на точките на натоварването (P) за продукта не трябва да превишава четири точки.

Количеството АОХ (изразено като хлор), изпускано от всяка производствена площадка, където се произвежда използвания влакнест полуфабрикат, не трябва да превишава 0,50 kg за въздушно сух тон влакнест полуфабрикат.

Когато в крайния продукт са включени изрезки, емисиите, свързани с тяхното производство, независимо от това дали те са осъществени на същата площадка или на друга, се включват при изчисляване точките за натоварване.

Данните за използването на вода за производството на един тон целулоза и хартия, произвеждани в този промишлен процес, се посочват в доклада. (Бележка: Данните са необходими за оценяването на направените изчисления на изпусканите замърсители и концентрациите им).

Серни съединения: Не е необходимо да се отчитат емисиите, свързани с производството на електроенергия.

Въглероден диоксид: от изкопаеми горива за тон произведена хартия, включително емисии от производството на електроенергия (независимо дали производството е в обекта или извън него).

2. КОНСУМАЦИЯ НА ЕНЕРГИЯ

Общото потребление на електрическа енергия, свързана с производството на продукти от хартия тип тишу, изчислена като сума на електрическата енергия, използвана за производството на влакнестия полуфабрикат и на продуктите от тишу хартия и не трябва да превишава:

—

11 GJ (3 000 KWh) електроенергия на тон произведена хартия.

Заявителят представя декларация за съответствие и подробни изчисления на цялата вложена електроенергия, използвана за производството на влакнестия полуфабрикат и на продуктите от хартия тип тишу, включително електрическата енергия, използвана в процесите за обезмастиляване на отпадъчната хартия при производство от рециклирана хартия.

Електрическа енергия означава нетното количество електрическа енергия, получена от преносната мрежа и самостоятелно произведеното количество електрическа енергия, измерено като електрическа енергия. Не се включва електрическата енергия, използвана за пречистване на отпадъчните води и на емисиите във въздуха.

3. УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ И ПОЛЗВАНЕ НА ГОРИТЕ

Влакната могат да бъдат дървесни влакна, рециклирани влакна (2) или недървесни влакна.

Първичните влакна от дървесина, използвани за производството на продукти от хартия тип тишу, трябва да са от дървесина, добита от гори, които са управлявани и ползвани, като операторите, отговорни за стопанисването, прилагат принципите и мерките, насочени към устойчиво управление и ползване на горите. За целта трябва да се представи декларация, грамота, кодекс на поведение, сертификат или удостоверение от тези оператори или операторите на предприятията за производството на целулоза.

В Европа принципите и мерките, отнасящи се към горното, са в съответствие с Паневропейските насоки на работно ниво за Устойчиво стопанисване на горите, приети от Лисабонската министерска конференция за опазването на горите в Европа (2—4 юни 1998 г.). Извън Европа те отговарят на принципите на Конференцията UNCED по горите (Рио де Жанейро, юни 1992 г.) и, когато е приложимо, на критериите и ръководните принципи за устойчиво стопанисване на горите, както са приети от съответните международни и регионални инициативи (ITTO, Монреалски процес, Процес от Тарапото, Инициатива на Програмата на ООН за опазването на околната среда и на Организацията на ООН за прехрана и земеделие за сухата зона в Африка).

4. ОПАСНИ ХИМИЧЕСКИ ВЕЩЕСТВА

Избелване: Хлор в газообразно състояние не се използва като избелващ агент. Това изискване не се отнася към хлора в газообразно състояние, свързан с производството и използването на хлорен двуокис. (Бележка: Макар че това изискване се отнася също така към избелването на рециклирани влакна, приема се, че влакната в техния предшестващ цикъл могат да бъдат избелвани с хлор в газообразно състояние в предходния им жизнен цикъл).

Обезмастиляване: Алкилфенолетоксилатите (APEOs) или други производни на алкилфенола не се включват в химикалите за обезмастиляване. Като производни на алкилфенола се определят веществата, които се разлагат до образуването на алкилфенол.

Спомагателни вещества за придаване на по-голяма здравина в мокро състояние: Помощните вещества за придаване на по-голяма здравина в мокро състояние не трябва да съдържат общо повече от 1 % (масов, по отношение на сухото вещество) хлорорганични вещества, обозначени с една или повече от следните рискови фрази или комбинация от тях, R45 (може да причини рак), R46 (може да причини наследствено генетично увреждане), R50 (силно токсичен за водни организми),, R53 (може да причини дълготрайни неблагоприятни ефекти във водна среда), R60 (може да увреди възпроизводителната функция), R61 (може да увреди плода при бременност), както е посочено в Директива 67/548/ЕИО на Съвета (3) заедно с последните изменения от Директива 2000/33/ЕО на Комисията (4). Примери за такива хлорорганични вещества са епихлорхидрин (ECH). 1,3-дихлор-2-пропанол (DCP) и 3-монохлор-1,2-пропанедиол (MCPD).

5. УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

Всички производители на влакнест полуфабрикат, на хартия тип тишу или на преработени продукти от хартия тип тишу трябва да имат системи за управление на отпадъците (5) и остатъчните продукти, образувани в процеса на производство. Тази системата трябва да е добре документирана или обяснена в заявлението и трябва да включва най-малко следните елементи:

—	процедури за разделяне и използване на подходящите за рециклиране материали от общото количесто образувани отпъдъци,

—	процедури за повторно използавне на материалите за друг начин на използване, като например изгаряне за получаване на пара за производствения процес или използване в селското стопанство,

—	процедури за събиране, съхраняване и използване на опасните отпадъци (5).

6. БЕЗОПАСНОСТ НА ПРОДУКТИТЕ

Продуктите, произведени от рециклирани влакна или смеси от рециклирани и първични влакна, трябва да отговарят на следните хигиенни изисквания:

Продуктите от хартия тип тишу да не съдържат повече от:

Формалдехид:	1 mg/dm2 според метод за изпитване 8315A на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ
Глиоксал:	1,5 mg/dm2 според метод за изпитване 8315A на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ
Полихлорирани бифенили:	2 mg/kg според метод за изпитване 8270 на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ

Всички продукти от хартия тип тишу трябва да отговарят на следните изисквания:

Слимициди и антимикробни съставни части:	Не трябва да има забавяне на растежа на микроорганизмите според тестов метод ЕN 1104
Багрила и избелващи агенти:	Не трябва да има изпускане на багрила и избелващи агенти според тестов метод ЕN 646/648 (изисква се ниво 4)
Багрила и мастила:	В процеса на производството на продукти от хартия тип тишу не трябва да се използват пигменти и мастила, които включват азотосъдържащи вещества, които могат да се разпаднат до който и да е от ароматните амини, изброени в таблица 3 на техническото допълнение.

ГОДНОСТ ЗА УПОТРЕБА

Продуктите да са годни за употреба.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

До знака за екомаркировката се поставя следния текст:

—	малко замърсяване на водата,

—	малко замърсяване на въздуха,

—	малки емисии на парникови газове и малка консумация на електроенергия.

В допълнение, в близост да знака за екомаркировка, производителят може да посочи също така и минималния процент на съдържание на рециклирани влакна.

Техническо допълнение: определения, изисквания към тестовете и документация

Емисионни параметри

Периодът на измервания или базата за изготвяне на масовите баланси се основава на производството за 12 месеца. В случай, че става дума за ново или реконструирано промишлено предприятие, измерванията се основават поне на 45 последователни дни стабилна експлоатация на предприятието. Измерванията са представителни за съответната производствена кампания.

Ако продуктите са съставени от различни видове влакнести полуфабрикати, емисионните стойности за неговото производство се изчисляват като средно претеглени на съответните стойности за всички използвани влакнести полуфабрикати. Общите емисии се изчисляват чрез сумиране на емисиите от етапите на производството на влакнестия полуфабрикат с емисиите от продукцията на хартията тип тишу.

Изпитванията се извършват от акредитирани за съответните дейности лаборатории или от независими институти за провеждане на тестове съгласно стандарта ЕN 45001.

Лабораторията на производителя на влакнестия полуфабрикат или хартията обаче може да бъде одобрена за провеждането на анализите на замърсяването, ако са изпълнени следните условия:

—	упълномощените органи с контролно-регулаторни функции приемат съответните проби и измервания, правени в тази лаборатория; или

—	производителят е въвел система за управление на качеството, която включва надзор над вземането на образците и провеждането на анализите и е официално одобрена в съответствие със стандартите БДС EN ISO 9001 или БДС EN ISO 9002; или

—	лабораторията е официално одобрена лаборатория „GLP“ (с добра лабораторна практика).

Измерванията на емисиите във водите се извършват върху нефилтрирани и неутаени проби, след пречистването на отпадъчните води в производственото предприятие или в точката на заустване на отпадъчните води в канализационната мрежа, преди пречистването им в съответната пречиствателна станция за отпадъчни води на населеното място. В този случай стойността, измерена преди заустването на отпадъчните води в канализационната мрежа, се намалява, като се умножи с коефициент, съответстващ на средното намаляване на замърсяването в пречиствателната станция. Нивата на замърсители, измерени в постъпващата в завода вода, могат да се извадят от съответните емисии, генерирани в производствения процес и измерени в точката на изпускане на отпадъчните води от производственото предприятие.

COD се измерва в съответствие с второто издание на стандарта ISO 6060 от 1989 г.

AOX се измерва в съответствие с ISO 9562.

Могат да се приемат и други методи за изпитване, ако те са приети за еквивалентни от компетентния орган, оценяващ молбата (например, ако еквивалентността е установена посредством калибровъчна крива с достоверност 95 %).

Количеството на AOX се определя само за процеси, при които за избелването на влакнестия полуфабрикат се използват хлорни съединения. Това означава, че AOX няма нужда да се измерва в следните случаи:

—	в отпадъчни води при разделно производство на продукти от хартия тип тишу,

—	в отпадъчни води от производството на влакнест полуфабрикат без избелване,

—	когато избелването се извършва с вещества, несъдържащи хлор.

Серни оксиди

Заявителят представя баланс на емисиите на серни съединения в атмосферата. Този баланс включва всички емисии на тези съединения, които възникват по време на производството на влакнестия полуфабрикат и на продуктите от хартия тип тишу, с изключение на емисиите, свързани с производството на електрическа енергия. Измерванията включват регенерационните котли, варовите пещи, котлите за пара и пещите за изгаряне на газовете със силна миризма, ако има такива. Неорганизираните емисии трябва също да се отчитат.

Въглероден двуокис

Заявителят представя баланс на емисиите на въглероден двуокис от изкопаеми горива в атмосферата. Този баланс трябва да включва всички източници на СО2 от използването на невъзобновяеми горива, използвани за производството на влакнестия полуфабрикат и продуктите от хартия тип тишу, включително емисиите от производството на електрическата енергия, получена от електроразпределителната мрежа. За изчисляването на емисиите на CO2 от различните видове изкопаеми горива се използват емисионните коефициенти от таблица 2.

Таблица 2

Еквиваленти на CO2 изкопаеми горива от невъзобновяеми горива

Вид гориво	Емисии на CO2 изкопаеми горива	Единици
Въглища	95	g CO2 изкопаеми горива/MJ
Суров нефт	73	g CO2 изкопаеми горива/MJ
Мазут 1	74	g CO2 изкопаеми горива/MJ
Мазут 2-5	77	g CO2 изкопаеми горива/MJ
Пропан	69	g CO2 изкопаеми горива/MJ
Природен газ	56	g CO2 изкопаеми горива/MJ
Електрическа енергия от преносната мрежа (6)	400	g CO2 изкопаеми горива/MJ

За всички обекти, намиращи се в Европейския съюз, се използва стойността за електрическата енергия от преносната мрежа, посочена в таблицата. За обекти извън Европейския съюз, заявителят може да представи документация, установяваща средната стойност за неговия доставчик (доставчици) на електроенергия, и да използва тази осреднена стойност вместо стойността, посочена в таблицата.

Устойчиво управление и ползване на горите Виж критерий 3.

Опасни химични вещества

Заявителят представя декларация от всички доставчици на влакнестия полуфабрикат, за това, че хлор в газообразно състояние не е бил използуван за избелването му.

Заявителят представя декларация от всички доставчици на влакнестия полуфабрикат, от хартия за рециклиране, за това, че в процеса на обезмастиляването не са били използвани алкилфенолетоксилати или други производни на алкилфенола.

Заявителят представя списък на продуктите, използвани в производството на хартията за повишаване якостта на готовите продукти в намокрено състояние. Списъкът включва търговското наименование на продукта, къде е предназначен да бъде използван, името, адреса и телефонния номер на доставчика. В допълнение към този списък, заявителят представя декларация за съдържанието на хлорорганични вещества, като например епихлорхидрин (ECH), 1,3-дихлор-2-пропанол (DCP) и 3-монохлор-1,2-пропандиол (MCPD), които са класифицирани като опасни за околната среда или човешкото здраве според Директива на Съвета 67/548/ЕИО.

Управление и контрол на отпадъците Виж критерий № 5.

Безопасност на продукта

Производителят представя документ за резултатите от изпитанията на готовите продукти от хартия относно съдържанието на: формалдехид, глиоксал, PCB, слимициди, антимикробиални вещества, багрила и избелващи агенти.

Таблица 3

Ароматни амини, изброени в критерий № 6

Амини	CAS №
4-аминоазобензен	60-09-3
о-анисидин	90-04-0
4-аминодифенил	92-67-1
бензидин	92-87-5
4-хлоро-о-толуидин	95-69-2
2-нафтиламин	91-59-8
о-амино-азотолуен	97-56-3
2-амино-4-нитротолуен	99-55-8
p-хлоранилин	106-47-8
2,4-диаминоанисол	615-05-4
4,4′-диаминодифенилметан	101-77-9
3,3′-дихлоробензидин	91-94-1
3,3′-диметоксибензидин	119-90-4
3,3′-диметилбензидин	119-93-7
3,3′-диметил-4,4′-диаминодифенилметан	838-88-0
p-кресидин	120-71-8
4,4′-метилен-бис-(2-хлоранилин)	101-14-4
4,4′-оксидианилин	101-80-4
4,4′-тиодианилин	139-65-1
о-толуидин	95-53-4
2,4-диаминотолуен	95-80-7
2,4,5-триметиланилин	137-17-7
2,4-ксилидин	95-68-1
4,6-ксилидин	87-62-7

Годност за употреба

Заявителят представя доказателства, че продуктите са годни за употреба. Доказателствата могат да включват данни от изпитанията съгласно съответните методи за изпитване на ISO или CEN, но могат също така да включват национални стандарти или собствени методи за изпитване. Подробности за използваните методите за изпитване се представят заедно със заявлението.

(1) ADT = въздушно сух тон.

(2) Рециклирани влакна са влакната, получени от продукти от хартия след използването им или от отпадъци от хартия от етапите на дообработка в съответствие с видовете, определени в Европейския списък на стандартните видове отпадъчна хартия и картон (CEPI, февруари 1999). Бракът от предприятията за производство на хартия не се определя като рециклирани влакна.

(3) ОВ L 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

(4) ОВ L 136, 8.6.2000 г., стр. 90.

(5) Както е определено от съответните законодателни власти за производството на влакнест полуфабрикат и хартия, за които става въпрос.

(6) Средно за Европа.

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

121

32001F0413

L 149/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 28 май 2001 година

относно борбата с измамата и подправянето на платежни средства, различни от парите в брой

(2001/413/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 34, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид инициативата на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че:

(1)	Извършителите на измами и подправяния, засягащи платежните средства, различни от парите в брой, често действат на международно равнище.

(2)	Работата, осъществена от различните международни организации (например, Съвет на Европа, Група на осемте, ОИСР, Интерпол и ООН), е значителна, но е необходимо да бъде допълнена от действия на Европейския съюз.

(3)

Съветът счита, че тежестта и нарастващото значение на някои форми на измама, които засягат платежните средства, различни от парите в брой, правят наложително намирането на всеобхватни решения. Препоръка № 18 от Плана за действие за борба с организираната престъпност (3), одобрен от Европейския съвет в Амстердам на 16 и 17 юни 1997 г., и точка 46 от Плана за действие на Съвета и на Комисията относно най-подходящите способи за привеждане в действие на разпоредбите на Договора от Амстердам за установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие (4), одобрен от Европейския съвет във Виена на 11 и 12 декември 1998 г., изискват действия в тази насока.

(4)

Тъй като целите на настоящото рамково решение, а именно да се гарантира, че измамите и подправянето на платежни средства, различни от парите в брой, са признати за правонарушения, преследвани от наказателното право, и са предмет на ефективни, съразмерни и възпиращи санкции във всички държави-членки, не могат да бъдат осъществени достатъчно добре от държавите-членки предвид международния обхват на тези престъпления и могат, поради това, да бъдат по-добре осъществени на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, предвиден в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност. В съответствие с принципа на пропорционалността, както е установен в посочения член, настоящото рамково решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(5)

Настоящото рамково решение следва да допринесе, наред с другите вече одобрени от Съвета инструменти за борбата с измамите и подправянето на платежни средства, различни от парите в брой, като например Съвместно действие 98/428/ПВР за създаване на Европейска съдебна мрежа (5), Съвместно действие 98/733/ПВР за инкриминиране на участието в престъпна организация в държавите-членки на Европейския съюз (6), Съвместно действие 98/699/ПВР относно прането на пари, установяването, разкриването, замразяването, изземването или конфискацията на оръдията или на приходите от престъплението (7), както и Решение от 29 април 1999 г. за разширяване на мандата на Европол по отношение на борбата с производството на подправени парични знаци и подправени платежни средства (8).

(6)	На 1 юли 1998 г. Комисията представи пред Съвета съобщение, озаглавено „Рамка за действие за борба с измамите и подправянето на платежни средства, различни от парите в брой“, в което се препоръчва политика на Съюза, която да обхваща едновременно превантивните и репресивните аспекти на проблема.

(7)	Съобщението съдържа проект за съвместно действие, който представлява съставна част от този всеобхватен метод и който е отправната точка за настоящото рамково решение.

(8)	Необходимо е да бъдат описани различните действия, свързани с измамата и с подправянето на платежни средства, различни от парите в брой, които трябва да бъдат обявени за престъпления, за да бъдат обхванати всички дейности, които заедно съставляват заплахата от организираната престъпност.

(9)	Необходимо е тези действия да бъдат обявени за престъпления във всички държави-членки, като за физическите и юридическите лица, които са извършители или са отговорни за такива престъпления, да бъдат предвидени ефективни, съразмерни и възпиращи санкции.

(10)

Чрез осигуряването на наказателно-правна защита преди всичко на платежните инструменти, снабдени със специална форма на защита срещу имитация или злоупотреба, целта е да се насърчат стопанските субекти да предвидят тази защита за платежните инструменти, които те издават, и следователно да добавят елемент на превенция към този инструмент.

(11)	Необходимо е държавите-членки да си оказват възможно най-широко съдействие и да се консултират взаимно, когато едно и също престъпление попада под юрисдикцията на няколко от тях,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РАМКОВО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Определения

По смисъла на настоящото рамково решение:

а)

под „платежен инструмент“ се разбира всеки материален платежен инструмент, различен от официалната валута (банкноти или монети), който дава възможност на своя титуляр или ползвател, поради особеното си естество, самостоятелно или в съчетание с друг (платежен) инструмент, да извърши паричен превод или превод на парична сума, например кредитните карти, картите еврочек, другите карти, издавани от финансовите институции, пътническите чекове, еврочековете, другите чекове или менителниците, и който е защитен срещу имитация или подправяне например чрез оформяне, кодиране или подпис.

б)	под „юридическо лице“ се разбира всяко образувание, което има този статут по силата на приложимото национално право, с изключение на държавите или другите държавни органи при изпълнението на техните публичноправни функции и на международните организации на публичното право.

Член 2

Правонарушения, свързани с платежните инструменти

Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да инкриминира умишленото извършване на следните деяния, поне по отношение на кредитните карти, картите еврочек, другите карти, издавани от финансовите институции, пътническите чекове, еврочековете, другите чекове и менителниците:

а)	кражбата или придобиването по друг незаконен начин на платежен инструмент;

б)	подправянето или фалшифицирането на платежен инструмент с цел незаконното му използване;

в)	получаването, придобиването, транспортирането, продажбата или прехвърлянето на трето лице или държането на откраднат или придобит по незаконен начин, или на подправен или фалшив платежен инструмент, за да бъде използван с цел измама;

г)	използването с цел измама на откраднат, придобит незаконно, фалшив или подправен платежен инструмент.

Член 3

Правонарушения, свързани с използването на информационните технологии

Всяка държава-членка взима необходимите мерки, за да инкриминира умишленото извършване на следните деяния:

извършване или разпореждане да бъде извършен паричен превод или превод на парична сума и причиняване по този начин на незаконно лишаване на трето лице от правото на собственост, с цел набавяне на незаконна имотна облага за лицето, което извършва правонарушението, или на трета страна чрез незаконно:

—	въвеждане, изменение, изтриване или укриване на електронни данни, по-специално на данни за идентификация, или

—	затрудняване на действието на програмен продукт или на електронна информационна система.

Член 4

Правонарушения, свързани със специално приспособеното оборудване

Всяка държава-членка взима необходимите мерки, за да инкриминира умишленото извършване на следните деяния:

производството, получаването, придобиването, продажбата или прехвърлянето на трето лице или незаконното държане с цел измама:

—	на инструменти, елементи, програмни продукти или всякакви други средства, специално приспособени за извършване на правонарушенията, посочени в член 2, буква б),

—	на програмни продукти, чрез които се цели извършването на нарушенията, посочени в член 3.

Член 5

Съучастие, подбудителство и опит

Всяка държава-членка взима необходимите мерки, за да осигури, че съучастието или подбудителството към престъпленията, посочени в членове 2, 3 и 4, и опитът да бъдат извършени деянията, посочени в член 2, букви а), б) и г) и в член 3, са наказуеми.

Член 6

Санкции

Всяка държава-членка взима необходимите мерки, за да гарантира, че деянията, посочени в членове от 2 до 5, се наказват с ефективни, съразмерни и възпиращи наказателни санкции, предвиждащи, поне за тежките случаи, наказание лишаване от свобода, което може да бъде основание за екстрадиране.

Член 7

Отговорност на юридическите лица

1. Всяка държава-членка взима необходимите мерки, за да може да бъде търсена отговорност на юридическите лица за действията, посочени в член 2, букви б), в) и г), както и в членове 3 и 4, извършени в полза на всяко лице, действащо самостоятелно или в качеството си на член на орган на юридическото лице, който упражнява правомощия по управление в него, на следните основания:

—	представителна власт на юридическото лице, или

—	правомощия за взимане на решения от името на юридическото лице, или

—	правомощия да се упражнява контрол вътре в юридическото лице,

както и участието в извършването на това правонарушение в качеството на съучастник или подбудител.

2. Независимо от случаите, предвидени в параграф 1, всяка държава-членка взима необходимите мерки, за да може юридическото лице да носи отговорност, когато поради липса на надзор или на контрол от страна на едно от лицата, посочени в параграф 1, е станало възможно извършването на действията, посочени в член 2, букви б), в) и г), както и в членове 3 и 4, в полза на това юридическо лице от едно подчинено на него лице.

3. Отговорността на юридическото лице по силата на параграфи 1 и 2 не изключва наказателното преследване по отношение на физическите лица, които са извършители, подбудители или съучастници в деянията, посочени в член 2, букви б), в) и г), както и в членове 3 и 4.

Член 8

Санкции спрямо юридическите лица

1. Всяка държава-членка взима необходимите мерки, за да гарантира, че всяко юридическо лице, което е наказателно отговорно по силата на член 7, параграф 1, подлежи на ефективни, съразмерни и възпиращи санкции, които включват наказателни и ненаказателни глоби и евентуално други санкции, и по-специално:

а)	мерки за отнемане правото на ползване на обществени блага или помощи;

б)	мерки за временна или постоянна забрана за упражняване на търговска дейност;

в)	поставяне под съдебен контрол;

г)	съдебна мярка за прекратяване.

2. Всяка държава-членка взима необходимите мерки, за да гарантира, че юридическо лице, носещо отговорност съгласно член 7, параграф 2, подлежи на наказание чрез ефективни, съразмерни и възпиращи санкции или мерки.

Член 9

Подсъдност

1. Всяка държава-членка взима необходимите мерки, за да установи своята юрисдикция по отношение на нарушенията, посочени в членове 2, 3, 4 и 5, когато нарушението е било извършено:

а)	изцяло или отчасти на нейна територия; или

б)	от един от нейните граждани, при условие че правото на тази държава-членка може да предвижда съответните действия да бъдат също наказуеми и в страната, където са били извършени; или

в)	в полза на юридическо лице, чието седалище се намира на територията на тази държава-членка.

2. При спазване на разпоредбите на член 10 всяка държава-членка може да реши, че няма да прилага или че ще прилага само в определени случаи или при определени условия правилото за подсъдност , установено

—	в параграф 1, буква б),

—	в параграф 1, буква в).

3. Държавите-членки съобщават своевременно на Генералния секретариат на Съвета за тяхното решение да прилагат параграф 2 и когато е подходящо, описанията на специфичните случаи или условия, при които се прилага това решение.

Член 10

Екстрадиране и преследване

а)

Всяка държава-членка, която въз основа на своето национално право не екстрадира своите граждани, взима необходимите мерки, за да установи своята юрисдикция по отношение на нарушенията, посочени в членове 2, 3, 4 и 5, когато те са извършени от нейни граждани извън нейната територия.

б)

Всяка държава-членка, за един от гражданите на която се предполага, че е извършил в друга държава-членка нарушение, предполагащо едно от действията, посочени в членове 2, 3, 4 или 5, и която не екстрадира това лице в тази друга държава-членка единствено поради неговото гражданство, предава случая на своите компетентни органи, за да предприемат при необходимост такова преследване. За да бъде дадена възможност за осъществяване на това преследване, досиетата, сведенията и доказателствата, свързани с извършеното нарушение, се предават в съответствие с процедурите, предвидени в член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за екстрадиция от 13 декември 1957 г. На държавата-членка, която е отправила искането, се съобщава за започнатото преследване и за резултата от него.

2. По смисъла на настоящия член понятието „гражданин“ на държава-членка се тълкува в съответствие с всяка декларация, направена от тази държава-членка съобразно член 6, параграф 1, букви б) и в) от Европейската конвенция за екстрадиция.

Член 11

Сътрудничество между държавите-членки

1. Съгласно приложимите конвенции, двустранни или многостранни споразумения или други договорености държавите-членки си сътрудничат взаимно във възможно най-голяма степен при процедурите, отнасящи се до нарушенията, посочени в настоящото рамково решение.

2. Когато няколко държави-членки са компетентни по отношение на нарушенията, предвидени в настоящото рамково решение, те провеждат съвместни консултации с оглед съгласуване на техните действия и осигуряване на ефективност на преследванията.

Член 12

Обмен на информация

1. Държавите-членки посочват определени оперативни точки за контакт или могат да използват съществуващите оперативни структури за обмен на информация и за други контакти между държавите-членки за целите на прилагане на настоящото рамково решение.

2. Всяка държава-членка информира Генералния секретариат на Съвета и Комисията относно своята служба или служби, действащи като контактна точка в съответствие с параграф 1. Генералният секретариат съобщава тези контактни точки на другите държави-членки.

Член 13

Териториален обхват

Настоящото рамково решение се прилага по отношение на Гибралтар.

Член 14

Прилагане

1. Държавите-членки въвеждат в сила мерките, необходими, за да се съобразят с настоящото рамково решение преди 2 юни 2003 г.

2. Държавите-членки предоставят на Генералния секретариат на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите от тяхното национално законодателство, които транспонират задълженията, наложени от настоящото рамково решение. Въз основа на доклада, изготвен на базата на тези сведения и на писмен доклад, изготвен от Комисията, Съветът оценява преди 2 септември 2003 г. степента, до която държавите-членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящото рамково решение.

Член 15

Влизане в сила

Настоящото рамково решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Съставено в Брюксел на 28 май 2001 година.

За Съвета

Председател

T. BODSTRÖM

(1) ОВ С 376 Е, 28.12.1999 г., стр. 20.

(2) ОВ С 121, 24.4.2001 г., стр. 105.

(3) ОВ С 251, 15.8.1997 г., стр. 1.

(4) ОВ С 19, 23.1.1999 г., стр. 1.

(5) ОВ L 191, 7.7.1998 г., стр. 4.

(6) ОВ L 351, 29.12.1998 г., стр. 1.

(7) ОВ L 333, 9.12.1998 г., стр. 1.

(8) ОВ С 149, 28.5.1999 г., стр. 16.

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

125

32001L0037

L 194/26

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2001/37/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 5 юни 2001 година

за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи изделия

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 95 и 133 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4), с оглед на съвместния проект, одобрен на 5 април 2001 г. от Помирителния комитет,

като имат предвид, че:

(1)

Директива 89/622/ЕО на Съвета от 13 ноември 1989 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно етикетирането на тютюневите изделия, както и забраната на някои видове тютюн за дъвчене (5) беше значително изменена от Директива 92/41/ЕИО на Съвета (6). Тази директива, както и Директива 90/239/ЕИО на Съвета от 17 май 1990 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно максимално допустимото съдържание на катрани в цигарите (7), които подлежат на други изменения, следва да бъдат консолидирани за по-голяма яснота.

(2)	Все още съществуват значителни различия между законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на производството, представянето и продажбата на тютюневи изделия, които различия представляват пречка за функционирането на вътрешния пазар.

(3)

Необходимо е тези пречки да бъдат отстранени и за тази цел да се извърши сближаване на разпоредбите за производството, представянето и продажбата на тютюневи изделия, като се предостави на държавите-членки възможността да въвеждат при определени условия изискванията, които смятат за необходими за гарантиране опазването на здравето на хората.

(4)

Съгласно член 95, параграф 3 от Договора е необходимо да се приеме за основа висока степен на защита по отношение на здравето, безопасността, опазването на околната среда и защитата на потребителите, като се взима под внимание, по-специално, всяко ново развитие, основано на научни факти. Като се имат предвид изключително вредните последици от тютюна, опазването на здравето следва да бъде обект на приоритетно внимание в този контекст.

(5)	Директива 90/239/ЕИО определя максимално допустимите стойности на съдържанието на катрани в цигарите в търговската мрежа на държавите-членки, в сила от 31 декември 1992 г. Поради канцерогенното действие на катраните е необходимо да се намали още повече допустимото съдържание на катрани в цигарите.

(6)

Директива 89/622/ЕИО е въвела изискване за общ предупредителен надпис върху опаковката на всяко тютюнево изделие, както и специални предупредителни надписи, отнасящи се само за цигарите, а след 1992 г. е разширила обхвата на изискването за специални предупредителни надписи и за останалите тютюневи изделия.

(7)

Редица държави-членки са заявили, че ако не бъдат предприети мерки на ниво Общност за определяне на максимално допустимото съдържание на въглероден оксид в цигарите, те ще приемат такива мерки на национално равнище. Съществуващите разлики в разпоредбите по отношение на въглеродния оксид могат да създадат пречки за търговията и да попречат на правилното функциониране на вътрешния пазар. Доказано е освен това, че отделяното от цигарите количество въглероден оксид е такова, че представлява опасност за здравето на човека и може да допринесе за появата на сърдечносъдови и други заболявания.

(8)	При преразглеждане на нормативната рамка ще бъдат оценени претенциите, основани на доказателства, относно тютюневите изделия, създадени и/или пуснати в търговската мрежа, за да се „намалят рисковете“ или за които производителят претендира, че са с намалена вредност.

(9)

Съществуват различия в законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограничаването на максимално допустимото съдържание на никотин в цигарите. Такива несъответствия могат да създадат пречки за търговията и да попречат на правилното функциониране на вътрешния пазар. Държавите-членки и научните институции са повдигнали специфични въпроси в областта на общественото здраве в област, която вече е била предмет на предварителни мерки за хармонизиране и Комисията е разгледала тези въпроси.

(10)

Тези пречки би трябвало, следователно, да бъдат премахнати и за тази цел пускането в свободно обръщение и в търговската мрежа и производството на цигари би следвало да бъдат подчинени на общи правила, не само по отношение на катраните, но и по отношение на максимално допустимото съдържание на никотин и на въглероден оксид.

(11)

Настоящата директива ще има последици и за тютюневите изделия, предмет на експорт от Европейската общност. Експортният режим е част от общата търговска политика. По силата на член 152, параграф 1 на Договора и съгласно решенията на Съда на Европейските общности, изискванията по отношение на здравето следва да са неразделна част от останалите политики на Общността. Следва да бъдат приети правила, така че да не бъдат накърнени разпоредбите, отнасящи се за вътрешния пазар.

(12)	Разпоредбите на настоящата директива не засягат европейското законодателство, уреждащо използването и етикетирането на генетично модифицирани организми.

(13)	Определянето на международни норми, приложими за тютюневите изделия, е една от темите на преговорите за изготвяне на рамкова конвенция на Световната здравна организация за борба с тютюнопушенето.

(14)

За измерване съдържанията на катрани, никотин и въглероден оксид в цигарите, е необходимо спазване на стандартите ISO 4387, ISO 10315 и ISO 8485, които са единствените международно признати стандарти, като се подразбира, че бъдещите изследвания и техническият прогрес би следвало да позволят разработването и използването на по-точни и по-надеждни методи за измерване на съдържанията в цигарите и разработването на измервателни методи за другите тютюневи изделия.

(15)

Не съществуват международно признати стандарти или тестове, които да позволяват определяне на количеството и концентрацията в цигарения дим на другите компоненти, освен катраните, никотина и въглеродния оксид. Необходимо е, следователно, да се утвърди процедура за определяне на такива стандарти, след консултация с Международната организация по стандартизация.

(16)	Директива 90/239/ЕИО, предвид особените социално-икономически затруднения, предостави на Гърция право на дерогация по отношение на датите за въвеждане на максимално допустимото съдържание на катран. Тази дерогация би трябвало да бъде в сила за предвидения срок.

(17)

Прилагането на максимално допустими количества по отношение на катрана, никотина и въглеродния оксид за изнасяните цигари следва да бъде обект на преходни разпоредби, за да се осигури повече време за изменение на спецификациите на изделията и да се позволи изготвянето на международно признати стандарти.

(18)

Уместно е да се предвидят преходни периоди и за други разпоредби на настоящата директива, за да бъде възможно да се извършат необходимите промени в производството и да се изчерпат запасите, по-специално от изделия, различни от цигарите. Следва да бъде разрешено използването на етикети, които се прикрепват неподвижно, за да се улесни прилагането на изискванията за етикетиране, предвидени в настоящата директива.

(19)

Все още съществуват различия в начините на представяне на предупредителните надписи и посочването на съдържанията в различните държави-членки. Следователно потребителите в една държава-членка могат да бъдат по-добре информирани за рисковете, свързани с тютюневите изделия, отколкото в друга държава-членка. Подобни различия са неприемливи, могат да създадат пречки за търговията и да попречат на функционирането на вътрешния пазар на тютюневите изделия и следователно трябва да бъдат премахнати. За тази цел е уместно да се засили и да се доизясни съществуващото законодателство, като се гарантира висока степен на защита на здравето.

(20)	Основателно е да се предвиди такава маркировка на партидите тютюневи изделия, която да осигурява проследяването на тютюневите изделия, с цел да се контролира спазването на настоящата директива.

(21)	Преките или непреките социално-икономически разходи за активното или пасивно тютюнопушене следва да бъдат предмет на редовни оценки и да бъдат огласявани в рамките на подходящи програми на Общността.

(22)

По отношение на съставките и добавките, използвани при производството на тютюневи изделия, положението е различно в различните държави-членки. Някои държави-членки не разполагат понастоящем със законови разпоредби или доброволни споразумения относно тези субстанции. Редица държави-членки, в които съществуват такива законови разпоредби или доброволни споразумения, не получават от производителите на тютюневи изделия никаква информация за всяка отделна марка относно количествата на тези съставки и добавки, които се съдържат в някои от тютюневите изделия. Уместно би било да се пристъпи към сближаване на мерките, приложими в тази област, което би създало по-голяма прозрачност.

(23)

Липсата на информация и отсъствието на токсикологични данни пречат на съответните власти на държавите-членки да определят в достатъчна степен токсичността на тютюневите изделия и опасното им въздействие върху здравето на потребителите. Това е несъвместимо със задължението на Общността да осигури висока степен на защита на здравето на човека.

(24)	Държавите-членки трябва да са в състояние да предприемат по отношение на тютюневите изделия по-строги правила, които смятат за необходими с оглед опазване на общественото здраве, доколкото това не нарушава правилата, въведени с настоящата директива и под резерва на разпоредбите на Договора.

(25)

Докато се изготви общият списък на съставките, визиран в член 12, държавите-членки ще могат да въвеждат забрани за използването на съставки, които водят до засилване на ефекта на привикване към тютюневите изделия, тъй като използването на тези съставки може да изпразни от съдържание определените в настоящата директива пределни стойности на никотиновите нива.

(26)

Доказано е, че тютюневите изделия съдържат и отделят множество вредни вещества, както и известни канцерогенни агенти, опасни за здравето на човека след изгаряне. Бе доказано, също така, през последните години, че пасивното тютюнопушене крие опасности, по-специално за плода у бременните жени и за кърмачетата и че то може да предизвика или да усложни дихателни проблеми при непушачи, които вдишват дима. Освен това 80 % от новите пушачи в Общността са под 18 години. Следва да се осигури възможно най-голяма прозрачност на информациите относно тези изделия, като се следи за спазването по съответстващ начин на правата, свързани с търговската и интелектуалната собственост на производителите на тютюневи изделия.

(27)

Използването върху опаковките на тютюневите изделия на някои определения като „low tar“, (с ниско съдържание на катран), „light“ (леки) „ultra light“ (ултра леки) и „mild“ (меки), на наименования, рисунки и изображения, или други символи и знаци, крие опасност да заблуди потребителя, като погрешно създаде у него впечатлението, че тези изделия са по-малко вредни, и да доведе до промени в потреблението. Количествата на вдишваните вещества зависят не само от количествата на някои от съдържащите се в изделието вещества преди употребата му, но и от навиците и степента на привикване на пушачите. Този аспект не е взет под внимание при използването на горните определения, което може да изпразни от съдържание изискванията на настоящата директива по отношение на етикетирането. За да се гарантира доброто функциониране на вътрешния пазар и с оглед развитието на предлаганите международни норми, би следвало да се предвиди забраната на това използване в рамките на Общността, като се даде достатъчен срок за прилагането на тази норма.

(28)	Директива 89/622/ЕИО забрани продажбата в държавите-членки на някои видове тютюни за дъвчене. Член 151 от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция предоставя на Швеция право да ползва дерогация по отношение на разпоредбите на тази директива в това отношение.

(29)

Научно-техническият прогрес в областта на тютюневите изделия изисква редовна преоценка на разпоредбите и на прилагането на настоящата директива в държавите-членки. За тази цел е уместно да се предвиди процедура за изготвяне на редовни доклади от Комисията, въз основа на научно-технически данни. Някои елементи следва да бъдат разгледани с особено внимание в този контекст.

(30)

По отношение определянето на максимално допустимите съдържания, уместно би било да се разгледат по-специално, от една страна, целесъобразността на едно бъдещо намаляване на определените съдържания, и по-специално въпросът за евентуалните връзки между тях и, от друга страна, разработването на стандарти относно изделията, различни от цигарите, по-специално тютюна за ръчно свиване на цигари.

(31)	По отношение на другите тютюневи изделия, различни от цигарите, е важно да се изготвят на ниво Общност стандарти и измервателни методи, за които Комисията следва да бъде приканена да внесе съответните предложения.

(32)	По отношение на другите съставки, сред които и прибавките, изготвянето на общ списък следва да бъде разгледано в перспективата на по-нататъшното хармонизиране.

(33)

Мащабите на вътрешния пазар на тютюневите изделия и нарастващата тенденция при производителите на тютюневи изделия да съсредоточават производството си, предназначено за цялата Общност, в ограничен брой структури в държавите-членки, налагат взимането на законодателни мерки за осъществяване на доброто функциониране на вътрешния пазар на тютюневите изделия, по-скоро на ниво Общност, отколкото на национално ниво.

(34)

Функционирането на съвместната организация на пазарите в сектора на необработения тютюн следва да бъде обект на доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета през 2001 г. (8). Комисията посочи, че този доклад ще разглежда и въпроса за интегрирането на съображенията относно общественото здравеопазване, включително стандартите, установени с настоящата директива, в останалите политики на Общността, както го изисква член 152 от Договора.

(35)

За привеждането в изпълнение на настоящата директива е уместно да се предвидят срокове, които от една страна да дадат възможност да се завърши максимално успешно процесът на конверсията, започнал с Директива 90/239/ЕИО и, от друга страна, да позволят постепенното адаптиране на потребителите и производителите към изделия с по-ниско съдържание на катрани, никотин и въглероден оксид.

(36)	Уместно е да се приемат необходимите мерки за изпълнение на настоящата директива, в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., което определя условията за упражняване на правомощията по правоприлагане, предоставени на Комисията (9).

(37)	Настоящата директива не трябва да накърнява сроковете за транспониране и прилагане от държавите-членки на изброените в приложение II директиви,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цел

Настоящата директива има за цел сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, отнасящи се за максимално допустимото съдържание на катран, никотин и въглероден оксид в цигарите, предупредителните надписи относно здравето и други обозначения, които следва да фигурират на опаковките на тютюневите изделия, както и някои мерки по отношение на съставките и наименованията на тютюневите изделия, с оглед осигуряването на висока степен на защита на здравето.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

1.	„тютюневи изделия“ са изделията, предназначени за пушене, смъркане, дъвчене, тогава, когато са, дори и частично, съставени от генетично модифициран или не модифициран тютюн;

2.	„катран“ е сухият безникотинов кондензат на тютюневия дим;

3.	„никотин“ са никотиновите алкалоиди;

„тютюн за дъвчене“ са всички изделия, предназначени за използване през устата, с изключение на тези от тях, които са предназначени за пушене или дъвчене и са съставени изцяло или частично от тютюн; под формата на прах, фини гранули или всякаква комбинация от тези форми, по-специално тези, представени в пликчета дози или в порести пликчета, или под форма, подобна на хранителен продукт;

„съставка“ е всяко вещество или компонент, което не е листо или друга естествена или необработена част на тютюневото растение, използвано при производството или приготвянето на тютюнево изделие и, което все още се съдържа в готовото изделие, дори в изменена форма, включително хартията, филтъра, мастилата и лепилата.

Член 3

Цигари: максимално допустими съдържания на катрани, никотин и въглероден оксид

1. След 1 януари 2004 г. цигарите, пуснати в свободно обръщение и в търговската мрежа, или произведени в държавите-членки, не могат да имат по-високо съдържание от:

—	10 мг за катрани в една цигара,

—	1 мг за никотин в една цигара,

—	10 мг за въглероден оксид в една цигара.

2. За цигарите, произведени в Европейската общност и изнасяни от нея, като изключение, по отношение на посочената в параграф 1 дата, държавите-членки могат да започнат прилагането на максималните съдържания, определени в настоящия член, от 1 януари 2005 г., но трябва да го направят във всички случаи най-късно до 1 януари 2007 г.

3. За Република Гърция, като временна дерогация, датата, визирана в параграф 1 за въвеждане на максималното съдържание на катрани в цигарите, произведени и пуснати в търговската мрежа на нейната територия, е 1 януари 2007 г.

Член 4

Измервателни методи

1. Съдържанията на катран, никотин и въглероден оксид в цигарите се измерват въз основа на стандартите ISO 4387 за катраните, ISO 10315 за никотина и ISO 8454 за въглеродния оксид.

Точността на надписите относно катраните и никотина, отбелязани върху потребителските опаковки, се проверява в съответствие със стандарт ISO 8243.

2. Тестовете, визирани в параграф 1, се извършват или проверяват в опитни лаборатории, одобрени и наблюдавани от компетентните органи на държавите-членки.

Държавите-членки изпращат на Комисията най-късно до 30 септември 2002 г., както и при всяка промяна, списък на одобрените лаборатории, като уточняват критериите за предоставяне на лиценз и използваните средства за контрол.

3. Държавите-членки могат също така да изискват от производителите или вносителите на тютюн да извършват всякакъв друг тест, наложен от компетентните национални органи, с цел да се определи съдържанието на други вещества, които се отделят от техните тютюневи изделия, по марки и по видове, и с цел да се определят въздействията на тези други вещества върху здравето, като се взима под внимание, между другото, и опасността от пристрастяване, която те представляват. Държавите-членки могат също така да изискват тези тестове на бъдат извършени или проверени в одобрени опитни лаборатории, както е посочено в параграф 2.

4. Резултатите от извършените тестове в съответствие с параграф 3 се представят на компетентните национални власти ежегодно. Държавите-членки могат да предвидят по-рядко огласяване на резултатите от тестовете, ако спецификациите на изделието не са променени. Извършените промени в спецификациите на това изделие се съобщават на държавите-членки.

Държавите-членки осигуряват разпространението чрез всякакви подходящи средства на предадените в съответствие с настоящия член информации, за да информират потребителите, като се съобразяват със сведенията, представляващи търговска тайна, когато има такива.

5. Държавите-членки съобщават всяка година на Комисията всички предадени данни и информации в съответствие с настоящия член, които Комисията взима под внимание при изготвяне на доклада, визиран в член 11.

Член 5

Етикетиране

1. Надписът за съдържанието на катрани, никотин и въглероден оксид в цигарите, измерени в съответствие с член 4, се отпечатва върху една от тесните дълги страни на потребителската опаковка, на официалния език или официалните езици на държавата-членка, в която изделието се продава, така че да покрие най-малко 10 % от съответната повърхност.

Това изискване е 12 % за държавите-членки с два официални езика и 15 % за държавите-членки с три официални езика.

2. Всяка опаковка на тютюневи изделия, с изключение на тютюните за дъвчене и другите бездимни тютюневи изделия, задължително носи следните предупредителни надписи:

а)

общ предупредителен надпис:

1.	„Тютюнопушенето убива/може да убие“ или

2.	„Тютюнопушенето сериозно уврежда вашето здраве и здравето на околните“.

Посочените по-горе общи предупредителни надписи следва да се редуват така че да се появяват редовно. Надписът се отпечатва върху една от широките страни на опаковката, както и върху всяка външна обвивка, с изключение на най-горната прозрачна обвивка, използвана при продажбата на дребно на изделието; и

б)

допълнителен предупредителен надпис от списъка в приложение I.

Визираните по-горе допълнителни предупредителни надписи се редуват така че да се гарантира тяхното редовно появяване.

Този предупредителен надпис се отпечатва на другата широка страна на опаковката и върху всяка външна обвивка, с изключение на най-горната прозрачна обвивка, използвана при продажбата на дребно на изделието.

Държавите-членки могат да определят мястото върху посочените страни, на което да поставят задължителните предупредителни надписи, в зависимост от езиковите изисквания.

3. Съгласно процедурата, предвидена в член 10, параграф 2, Комисията приема, веднага щом е възможно и не по-късно от 31 декември 2002 г., правила относно използването на цветни снимки или други илюстрации, показващи или обясняващи последиците от тютюнопушенето за здравето, така че да не бъдат нарушени разпоредбите, отнасящи се за вътрешния пазар.

Когато държавите-членки изискват допълнителни предупредителни надписи под формата на цветни снимки или други илюстрации, последните трябва да отговарят на правилата, посочени по-горе.

4. Тютюните за дъвчене, чието пускане в търговската мрежа е разрешено по силата на член 8, и бездимните тютюневи изделия носят следния предупредителен надпис:

„Това тютюнево изделие може да увреди вашето здраве и да предизвика пристрастяване“.

Този предупредителен надпис е отпечатан на една от широките страни на опаковката, както и върху всяка външна обвивка, с изключение на най-горната прозрачна обвивка, използвана при продажбата на дребно на изделието.

Държавите-членки могат да определят мястото на предупредителния надпис върху тази страна, в зависимост от езиковите изисквания.

5. Общият предупредителен надпис, който се изисква съгласно параграф 2, буква а), както и специфичният предупредителен надпис, визиран в параграф 4, за бездимните тютюневи изделия и тези за дъвчене, покриват най-малко 30 % от външната повърхност на съответната страна на опаковката на тютюневото изделие, върху която то е отпечатано. Това изискване е 32 % за държавите-членки с два официални езика и 35 % за държавите-членки с три официални езика. Допълнителното предупреждение, визирано в параграф 2, буква б), покрива най-малко 40 % от външната част на съответната страна на опаковката, върху която е отпечатано. Това изискване е 45 % за държавите-членки с два официални езика и 50 % за държавите-членки с три официални езика.

За опаковките, предназначени за изделия, различни от цигарите, чиято широка страна превишава 75 см2, повърхността на визираните в параграф 2 предупредителни надписи е най-малко 22,5 см2 за всяка страна. Тази повърхност става 24 см2 за държавите-членки с два официални езика и 26,25 см2 за държавите-членки с три официални езика.

6. Текстът на предупредителните надписи и обозначенията за съдържанията, които се изискват по силата на настоящия член е:

а)

отпечатан с тъмен черен шрифт Helvetica на бял фон. За да се съобразят с езиковите изисквания, държавите-членки имат правото да изберат плътността на шрифта, при условие че размерът на шрифта, специфициран в тяхното законодателство е такъв, че да заема възможно най-голяма част от страната, предназначена за задължителния текст;

б)	с малки букви, с изключение на първата буква от съобщението и когато граматичните правила го изискват;

в)	центриран върху страната, на която трябва да бъде отпечатан текстът, успоредно на горния край на потребителската опаковка;

г)	за изделията, различни от визираните в параграф 4 — ограден с черна рамка с минимална дебелина 3 мм и максимална 4 мм, която по никакъв начин да не се застъпва с текста на предупредителния надпис или на информацията;

д)	отпечатан на официалния език или езиците на държавата-членка, в която изделието е пуснато в търговската мрежа.

7. Текстовете, посочени в настоящия член, не могат да бъдат отпечатвани върху бандеролите на опаковките. Те се отпечатват така че да бъдат неподвижни и неизтриваеми, и по никакъв начин да не могат да бъдат скрити, замаскирани или отделени от други обозначения или изображения, или при отварянето на опаковката. По отношение на тютюневите изделия, различни от цигарите, текстовете могат да бъдат поставени върху стикери, при условие че те се прикрепват неподвижно.

8. Държавите-членки могат да предвидят към предупредителните надписи, визирани в параграфи 2 и 4, извън оградения текст на предупредителните надписи, да бъде упоменат и техният автор.

9. За да се осигури идентификацията и проследяването на изделията, върху опаковката се посочва партидният номер или друг еквивалент под всякаква подходяща форма, позволяваща да се идентифицира мястото и времето на производство.

Техническите мерки за прилагането на тази разпоредба се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 10, параграф 2.

Член 6

Други информации за изделието

1. Държавите-членки изискват от производителите и вносителите на тютюневи изделия да им представят списък на всички съставки и техните количества, използвани при производството на тези тютюневи изделия за всяка марка и за всеки вид.

Този списък е придружен от декларация, в която е изложена причината за включването на тези съставки в тютюневите изделия. Тя посочва тяхната функция и клас. Към списъка се добавят токсикологичните данни, с които разполага производителят или вносителят за тези съставки, при горене или без, в зависимост от случая, отнасящи се по-специално за последствията за здравето и ефекта на пристрастяване. Списъкът се съставя в низходящ ред според теглото на всяка включена в изделието съставка.

Информациите, визирани в първата алинея, се предоставят ежегодно и за първи път най-късно на 31 декември 2002 г.

2. Държавите-членки осигуряват разпространението чрез всякакви подходящи средства на предоставените съгласно настоящия член информации, с цел да информират потребителите. При все това, надлежно се съблюдава защитата на всяка информация за рецепта на специфично изделие, която представлява търговска тайна.

3. Държавите-членки следят за огласяването на списъка на съставките за всяко изделие, в който са посочени съдържанията на катрани, никотин и въглероден оксид.

4. Държавите-членки съобщават всяка година на Комисията всички данни и информации, визирани в настоящия член, която ще ги вземе под внимание при изготвянето на доклада, визиран в член 11.

Член 7

Обозначения на изделието

От 30 септември 2003 г., без да се засяга член 5, параграф 1, се забранява използването върху обвивката на тютюневите изделия на текстове, наименования, символи и знаци, или други маркировки, сочещи, че дадено тютюнево изделие е по-малко вредно от другите.

Член 8

Тютюн за дъвчене

Държавите-членки забраняват пускането на пазара на тютюни за дъвчене, без да се накърняват разпоредбите на член 151 от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция.

Член 9

Мерки за адаптиране

Съгласно предвидената в член 10, параграф 2 процедура, Комисията предприема адаптирането към научно-техническия прогрес:

а)	на измервателните методи, предвидени в член 4, както и на свързаните с тях определения;

б)	на предупредителните надписи, отнасящи се за здравето, които следва да се поставят върху опаковките на тютюневите изделия, включени в приложение I и на периодичността на редуването на тези предупредителни надписи, отнасящи се за здравето;

в)	на маркировките за идентификация и проследяването на тютюневите изделия.

Член 10

Процедура за регламентиране

1. Комисията се подпомага от комитет.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

Предвиденият в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО период е три месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 11

Доклад

Най-късно до 31 декември 2004 г., а след това на всеки две години, Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Икономическия и социален комитет доклад за прилагането на настоящата директива.

При изготвянето на доклада, посочен в първата алинея, Комисията се подпомага от научни и технически експерти, за да си осигурят всички съществуващи информации, които са ѝ необходими.

При представянето на първия доклад, визиран в първата алинея, Комисията посочва по-специално елементите, които следва да бъдат преразгледани или развити, с оглед на напредъка на научно-техническите знания, включително изготвянето на международно признати правила и норми по отношение на изделията, като се обърне специално внимание:

—	на по-нататъшното намаляване на максимално допустимите съдържания, предвидени в член 3, параграф 1,

—	на евентуалните взаимозависимости между тези съдържания,

—	на подобренията, които следва да се направят относно предупредителните надписи, свързани със здравето — размер, разположение и формулировка,

—	на новите научно-технически информации относно етикетирането и отпечатването върху потребителските опаковки на цигарите на снимки или други илюстрации, показващи и обясняващи последствията от тютюнопушенето за здравето,

—	на методите, позволяващи една по-реална оценка и регламентиране на токсичността и вредното въздействие,

—	на определянето на ефекта на пристрастяване, което тези съставки могат да предизвикат,

—	на оценката на тютюневите изделия, които имат евентуалната способност да намалят вредното въздействие,

—	на развитието на стандартизирани методи за тестване, позволяващи да се измерят съдържанията на компоненти, различни от катраните, никотина и въглеродния оксид в цигарения дим,

—	на токсикологичните данни, които следва да бъдат поискани от производителите по отношение на съставките и на начина, по който те следва да бъдат тествани, за да могат органите на общественото здравеопазване да дадат оценка за тяхното използване,

—	на разработването на стандарти относно изделията, различни от цигарите, и по-специално тютюна за ръчно свиване на цигари.

Докладът разглежда също така и връзките между изискванията за етикетиране, предвидени в член 5, и поведението на потребителите. Той е придружен от всички предложения за изменение на настоящата директива, които Комисията счита за необходими, с оглед адаптирането към настъпилите промени в развитието на тютюневите изделия, доколкото това се оказва необходимо за утвърждаването и функционирането на вътрешния пазар, и с оглед на всяко ново развитие, основано на научни факти и развитие на приетите норми за изделията в международен план.

Член 12

Общ списък на съставките

В рамките на първия доклад, визиран в член 11, най-късно до 31 декември 2004 г., и с оглед на доброто функциониране на вътрешния пазар, Комисията се приканва да представи, на базата на посочените в член 6 информации, предложение предвиждащо общ списък на разрешените съставки в тютюневите изделия, като по-специално се взима под внимание опасността от пристрастяване, която те представляват.

Член 13

Внос, продажба и консумация на тютюневи изделия

1. Държавите-членки не могат поради съображения, свързани с ограничаването на съдържанието на катрани, никотин и въглероден оксид в цигарите, с предупредителните надписи за здравето и други обозначения или други изисквания на настоящата директива, да забраняват или да ограничават вноса, продажбата и консумацията на тютюневи изделия, които са в съответствие с на настоящата директива, с изключение на предприетите мерки за проверка на предоставените елементи в рамките на член 4.

2. Настоящата директива не засяга възможността на държавите-членки да запазят или да приемат, при спазване на Договора, по-стриктни правила относно производството, вноса, продажбата и консумацията на тютюневи изделия, които те считат за необходими за защита на общественото здраве, стига тези правила да не нарушават установените с настоящата директива.

3. По-специално, държавите-членки могат, докато бъде утвърден общият списък на съставките, посочен в член 12, да предвидят забрана за използване на съставките, които водят до засилване на ефекта на привикване към тютюневите изделия.

Член 14

Въвеждане в действие

1. Без да се засяга първата алинея на член 15, държавите-членки въвеждат в сила законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 30 септември 2002 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат такива разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Изделията, които не отговарят на разпоредбите на настоящата директива, могат все пак да бъдат пускани в търговската мрежа в продължение на една година след датата, посочена в параграф 1.

3. Чрез дерогация от параграф 2, изделията, различни от цигарите, които не отговарят на разпоредбите на настоящата директива, могат все пак да бъдат пускани в търговската мрежа в продължение на две години след датата, посочена в параграф 1.

4. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 15

Отмяна

Директиви 89/622/ЕИО и 90/239/ЕИО се отменят, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно крайните срокове за транспониране и прилагане на директивите, изброени в приложение III.

Позоваванията на отменените директиви следва да се разбират като позовавания на настоящата директива и да се четат съгласно таблицата на съответствието, включена в приложение III.

Член 16

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 17

Адресиране

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 5 юни 2001 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

L. ENGQVIST

(1) ОВ С 150 Е, 30.5.2000 г., стр. 43 и

ОВ С 337 Е, 28.11.2000 г., стр. 177.

(2) ОВ С 140, 18.5.2000 г., стр. 24.

(3) ОВ С 226, 8.8.2000 г., стр. 5.

(4) Становище на Европейския парламент от 14 юни 2000 г. (ОВ С 67, 1.3.2001 г., стр. 150), Обща позиция на Съвета от 31 юли 2000 г. (ОВ С 300, 20.10.2000 г., стр. 49) и Решение на Европейския парламент от 13 декември 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Европейския парламент от 15 май 2001 г. и Решение на Съвета от 14 май 2001 г.

(5) ОВ L 359, 8.12.1989 г., стр. 1.

(6) ОВ L 158, 11.6.1992 г., стр. 30.

(7) ОВ L 137, 30.5.1990 г., стр. 36.

(8) Член 26 от Регламент (ЕИО) № 2075/92 на Съвета от 30 юни 1992 г. за съвместната организация на пазара в сектора на необработения тютюн (ОВ L 215, 30.7.1992 г., стр. 70), изменен с Регламент (ЕО) № 1636/98, 20.7.1998 г. (ОВ L 210, 28.7.1998 г., стр. 23).

(9) ОВ L 184 от 17.7.1999 г., стр. 23.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на допълнителните предупредителни надписи, отнасящи се за здравето

(посочени в член 5, параграф 2, буква б)

1.	Пушачите умират по-млади.

2.	Тютюнопушенето запушва артериите и предизвиква сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт.

3.	Тютюнопушенето причинява рак на белия дроб.

4.	Тютюнопушенето по време на бременността уврежда здравето на вашето дете.

5.	Пазете децата: не ги принуждавайте да вдишват вашия дим.

6.	Вашият лекар или вашият фармацевт могат да ви помогнат да се откажете от тютюнопушенето.

7.	Тютюнопушенето води до силно пристрастяване.Не започвайте.

8.	Отказването от тютюнопушене намалява рисковете от смъртоносни сърдечни и белодробни заболявания.

9.	Тютюнопушенето може да причини бавна и мъчителна смърт.

10.	Потърсете помощ, за да спрете цигарите: (телефонен номер/пощенски адрес/интернет адрес/посъветвайте се с вашия лекар/фармацевт).

11.	Тютюнопушенето може да намали притока на кръв и да предизвика импотентност.

12.	Тютюнопушенето предизвиква състаряване на кожата.

13.	Тютюнопушенето може да увреди сперматозоидите и намалява оплодителната способност.

14.	Цигареният дим съдържа бензол, нитрозамини, формалдехид и циановодород.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Срокове за транспониране и прилагане на отменените директиви

(посочени в член 15)

Директива	Срок за транспониране	Срок за прилагане
89/622/ЕИО (ОВ L 359, 8.12.1989 г., стр. 1)	1 юли 1990 г.	31 декември 1991 г.
		31 декември 1992 г.
		31 декември 1993г.
90/239/ЕИО (ОВ L 137, 30.5.1990 г., стр. 36)	18 ноември 1991 г.	31 декември 1992 г. (1)
		31 декември 1997 г. (1)
		31 декември 1992 г. (2)
		31 декември 1998 г. (2)
		31 декември 2000 г. (2)
		31 декември 2006 г. (2)
92/41/ЕИО (ОВ L 158, 11.6.1992 г., стр. 30)	1 юли 1992 г.	1 юли 1992 г.
		1 януари 1994 г.
		31 декември 1994 г.

(1) За всички държави-членки с изключение на Гърция.

(2) Изключение, приложимо единствено за Гърция.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЯТА

Настояща директива	Директива 89/622/ЕИО, изменена с Директива 92/41/ЕИО	Директива 90/239/ЕИО
Член 1	Член 1	Член1
Член 2, параграфи 1, 2 и 3	Член 2, параграфи 1, 2 и 3	Член 2, параграф 1
Член 2, параграф 4	Член 2, параграф 4
Член 2, параграф 5
Член 3, параграф 1		Член 2, параграф 2
Член 3, параграф 3		Член 2, параграф 3
Член 4, параграф 1, първа алинея	Член 3, параграф 1	Членове 3 и 4
Член 4, параграф 1, втора алинея	Член 3, параграф 2
Член 4, параграфи 2 до 5
Член 5, параграф 1	Член 3, параграф 3
Член 5, параграф 2, първа алинея	Член 4, параграф 1
Член 5, параграф 2, първа алинея, буква а)	Приложение I
Член 5, параграф 2, първа алинея, буква б)	Член 4, параграф 2а, буква а)
Член 5, параграф 2, втора алинея
Член 5, параграф 4
Член 5, параграф 5, първа алинея	Член 4, параграф 4
Член 5, параграф 5, втора алинея	Член 4, параграф 4
Член 5, параграф 6
Член 5, параграф 7	Член 4, параграф 5
Член 5, параграф 8
Член 5, параграф 9
Член 6
Член 7
Член 8	Член 8, буква а)
Член 9
Член 10
Член 11
Член 12
Член 13, параграф 1	Член 8, параграф 1	Член 7, параграф 1
Член 13, параграф 2	Член 8, параграф 2	Член 7, параграф 2
Член 14, параграф 1	Член 9, параграф 1	Член 8, параграф 1
Член 14, параграф 2	Член 9, параграф 2	Член 8, параграф 2
Член 14, параграф 3	Член 9, параграф 1	Член 8, параграф 3
Член 15
Член 16
Член 17	Член 10	Член 9
Приложение I	Приложение I
Приложение II
Приложение III

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

135

32001L0042

L 197/30

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2001/42/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 27 юни 2001 година

относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета за регионите (3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4), в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 21 март 2001 г.,

като имат предвид, че:

(1)

Член 174 от Договора предвижда, че политиката на Общността по околната среда следва да допринася, inter alia, за съхраняването, защитата и подобряването на качеството на околната среда, защитата на човешкото здраве и благоразумното и рационално използване на природните ресурси и че следва да е основана на принципа за предпазните мерки. Член 6 от Договора предвижда, че изискванията за защита на околната среда следва да бъдат интегрирани при определянето на политиките и дейностите на Общността, и по-специално с оглед подпомагането на устойчивото развитие.

(2)

Петата програма за действие по околната среда — Към устойчиво развитие — Европейска общностна програма за политиката и действията по отношение на околната среда и устойчивото развитие (5), допълнена с Решение № 2179/98/ЕО на Съвета (6) относно нейния преглед, потвърждава значението на оценяването на вероятните екологични последици на плановете и програмите.

(3)	Конвенцията за биологичното разнообразие изисква страните да интегрират, доколкото е възможно и подходящо, съхраняването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в съответните секторни или междусекторни планове и програми.

(4)

Екологичната оценка е важен инструмент за интегрирането на екологичните съображения в подготовката и приемането на някои планове и програми, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда в държавите-членки, тъй като осигурява такива последици от изпълнението на плановете и програмите, които да се вземат предвид в хода на подготовката и преди приемането им.

(5)

Приемането на процедури за екологична оценка на равнище планиране и програмиране следва да облагодетелства начинанията, като предоставя по-последователна рамка, в която да се действа чрез включването на съответната екологична информация при вземането на решения. Включването на по-широка група фактори при вземането на решения следва да допринесе за по-устойчиви и ефективни решения.

(6)	Действащите в държавите-членки различни системи на екологична оценка следва да съдържат група общи процедурни изисквания, необходими за постигането на по-високо равнище на защита на околната среда.

(7)

Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст на Икономическата комисия на ООН за Европа от 25 февруари 1991 г., която се отнася както до държавите-членки, така и до други държави, поощрява страните по Конвенцията да прилагат принципите ѝ също и към планове и програми; на втората среща на страните по Конвенцията в София на 26 и 27 февруари 2001 г., бе решено да се изготви юридически задължителен протокол относно стратегическата екологична оценка, който би допълнил съществуващите разпоредби за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, с оглед възможното му приемане от Петата министерска конференция „Околна среда за Европа“ на извънредно заседание на страните по Конвенцията, насрочена за май 2003 г. в Киев, Украйна. Системите за екологична оценка на планове и програми, действащи в рамките на Общността, следва да осигурят провеждането на адекватни трансгранични консултации, когато изпълнението на даден план или програма, изготвени от една държава-членка, има вероятност да причинят съществени последици върху околната среда на друга държава-членка. Информацията за планове и програми на други държави следва да бъде представена на реципрочна и еквивалентна основа в рамките на подходяща правна рамка между държавите-членки и тези други държави.

(8)

Следователно, необходими са действия на общностно равнище за създаването на минимална рамка за екологична оценка, която да определя общите принципи на системата за екологична оценка и да оставя подробностите на държавите-членки, имайки предвид принципа за субсидиарност. Действията от страна на Общността не трябва да надхвърлят това, което е необходимо за постигането на целите, посочени в Договора.

(9)

Настоящата директива е от процедурно естество и нейните изисквания следва или да бъдат интегрирани в съществуващите процедури в държавите-членки, или да бъдат инкорпорирани в процедури, специално създадени за целта. С оглед избягване дублирането на оценката, държавите-членки следва да имат предвид, където е подходящо, факта, че оценките ще се извършват на различни равнища на йерархия от планове и програми.

(10)

Всички планове и програми, които се изготвят за няколко сектора, и които определят рамка за бъдещо съгласие за осъществяване на проекти, вписани в приложения I и II към Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (7), както и всички планове и програми, които са определени, че изискват оценка по силата на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно опазването на естествените местообитания на дивата флора и фауна (8) има вероятност да причинят съществени последици върху околната среда и по правило следва да подлежат на системна екологична оценка. Когато те определят използването на малки пространства на местно ниво или представляват незначителни изменения на гореупоменатите планове или програми, те следва да бъдат оценявани само когато държавите-членки определят, че има вероятност да причинят съществени последици върху околната среда.

(11)	Други планове и програми, които определят рамката за бъдещо съгласие за осъществяване на проекти, може да не оказват съществени последици върху околната среда във всички случаи и следва да бъдат оценявани само когато държавите-членки определят, че е вероятно те да имат такива последици.

(12)	Когато държавите-членки правят това, те следва да отчитат релевантните критерии, посочени в настоящата директива.

(13)	Някои планове и програми не са предмет на настоящата директива поради особените си характеристики.

(14)

Когато се изисква оценка по силата на настоящата директива, следва да се изготви екологичен доклад, съдържащ релевантната информация, посочена в настоящата директива, идентифицираща, описваща и оценяваща вероятните значителни екологични последици от изпълнението на плана или програмата, и разумни алтернативи, вземайки предвид целите и географския обхват на плана или програмата; държавите-членки следва да съобщят на Комисията за взетите мерки, които засягат качеството на екологичните доклади.

(15)

С оглед допринасяне за по-прозрачното вземане на решения и с цел осигуряване предоставената информация за оценка да е изчерпателна и благонадеждна, необходимо е да се предвиди органите, притежаващи съответни екологични отговорности и обществеността да бъдат консултирани по време на оценката на плановете и програмите, и да се предвидят подходящи срокове, позволяващи достатъчно време за консултации, включително и за изразяването на становище.

(16)

Когато изпълнението на даден план или програма, изготвени в една държава-членка, е вероятно да има съществено въздействие върху околната среда на други държави-членки, следва да се предвиди засегнатите държави-членки да влязат в консултации и съответните органи и обществеността да бъдат информирани и да им бъде предоставена възможност да изразят становището си.

(17)	Екологичният доклад и становищата, изразени от съответните органи и обществеността, както и резултатите от трансграничните консултации, следва да бъдат взети предвид по време на подготовката на плана или програмата и преди приемането им или подлагането на законодателна процедура.

(18)	Държавите-членки следва да осигурят, че когато даден план или програма се приемат, съответните органи и обществеността са информирани и релевантната информация им е предоставена.

(19)

Когато задължението да се извърши оценка на последиците върху околната среда възниква едновременно по силата на настоящата директива и друго общностно законодателство като Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (9), Директива 92/43/ЕИО или Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г., създаваща рамката за общностни действия в областта на политиката по водите (10), с оглед избягване дублирането на оценката, държавите-членки могат да предвидят координирани или общи процедури, изпълняващи изискванията на релевантното общностно законодателство.

(20)

Първият доклад за приложението и ефективността на настоящата директива следва да се изготви от Комисията пет години след влизането ѝ в сила и през седемгодишни интервали впоследствие. С оглед по-нататъшното интегриране на изискванията за защита на околната среда и отчитане на натрупания опит, първият доклад следва, ако е подходящо, да бъде придружен от предложения за изменение на настоящата директива, и по-специално що се отнася до възможността за разширяване на нейния обхват към други области/сектори и други видове планове и програми,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цели

Целта на настоящата директива е да предостави високо равнище на защита на околната среда и да допринесе за интегрирането на екологичните съображения в подготовката и приемането на планове и програми, с оглед съдействие за устойчиво развитие чрез осигуряване, че в съответствие с настоящата директива, се извършва екологична оценка на определени планове и програми, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда.

Член 2

Дефиниции

За целите на настоящата директива:

а)

„планове и програми“ означава планове и програми, включително тези съфинансирани от Европейската общност, както и всяко тяхно изменение:

—	които подлежат на изготвяне и/или приемане от орган на национално, регионално или местно ниво, или които се изготвят от орган с оглед приемане посредством законодателна процедура от парламента или правителството, и

—	които се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби,

б)	„екологична оценка“ означава изготвянето на екологичен доклад, провеждането на консултации и вземане предвид на екологичния доклад и резултатите от консултациите при вземането на решения и предоставяне на информация за решението в съответствие с членове 4—9;

в)	„екологичен доклад“ означава частта от документацията на плана или програмата, съдържаща информацията, изискваща се в съответствие с член 5 и приложение I;

г)	„общественост“ означава едно или повече физически или юридически лица и, в съответствие с националното законодателство или практика, техни асоциации, организации или групи.

Член 3

Обхват

1. В съответствие с членове 4—9 екологична оценка се извършва на плановете и програмите, посочени в параграфи 2—4, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда.

2. В съответствие с параграф 3 екологична оценка се извършва за всички планове и програми:

а)

които се изготвят за селското и горското стопанство, риболова, енергетиката, промишлеността, транспорта, управлението на отпадъците, далекосъобщенията, туризма, градско и териториално планиране или земеползване и които определят рамката за даването на съгласие за бъдещо развитие на проектите, изброени в приложения I и II към Директива 85/337/ЕИО, или

б)	които, с оглед вероятните последици върху местата, са били определени, че изискват оценка в съответствие с членове 6 или 7 от Директива 92/43/ЕИО.

3. Плановете и програмите, предвидени в параграф 2, които определят използването на малки площи на местно ниво, както и незначителните изменения на плановете и програмите, предвидени в параграф 2, изискват екологична оценка само когато държавите-членки определят, че е вероятно те да имат съществени последици върху околната среда.

4. Държавите-членки определят дали други планове и програми освен тези, предвидени по параграф 2, които определят рамката за даването на съгласие за бъдещо развитие на проекти, е вероятно да имат съществени последици върху околната среда.

5. Държавите-членки определят дали плановете и програмите, предвидени по параграфи 3 и 4 е вероятно да имат съществени последици върху околната среда било чрез тяхното разглеждане за всеки случай поотделно, или чрез уточняване на видовете планове и програми, или пък чрез комбиниране на двата подхода. За тази цел държавите-членки във всички случаи ще отчитат релевантните критерии, посочени в приложение II, с оглед осигуряване плановете и програмите, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда, да се обхващат от настоящата директива.

6. При разглеждането на всеки случай поотделно или при уточняване на видовете планове и програми в съответствие с параграф 5, органите, посочени в член 6, параграф 3 се консултират.

7. Държавите-членки осигуряват заключенията вследствие параграф 5, включително причините да не се изисква екологична оценка вследствие на членове 4—9, да бъдат предоставени на обществеността.

8. Следните планове и програми не са предмет на настоящата директива:

—	планове и програми, чиято единствена цел е да обслужват националната отбрана или гражданско извънредно положение,

—	финансови или бюджетни планове и програми.

9. Настоящата директива не се отнася до планове и програми, съфинансирани по силата на текущите съответни програмни периоди (11) за Регламенти (ЕО) № 1260/1999 (12) и (ЕО) № 1257/1999 (13) на Съвета.

Член 4

Общи задължения

1. Екологичната оценка, предвидена в член 3, се извършва по време на подготовката на даден план или програма и преди приемането им или внасянето в законодателна процедура.

2. Изискванията на настоящата директива или се интегрират в съществуващите процедури в държавите-членки за приемането на планове и програми, или се инкорпорират в процедурите, установени за спазването на настоящата директива.

3. Когато планове и програми съставляват част от йерархия, с оглед избягване дублирането на оценката, държавите-членки отчитат факта, че оценката се извършва в съответствие с настоящата директива, на различни нива от йерархията. За целта, inter alia, на избягване дублирането на оценката, държавите-членки прилагат член 5, параграфи 2 и 3.

Член 5

Екологичен доклад

1. Когато се изисква екологична оценка по силата на член 3, параграф 1, изготвя се екологичен доклад, в който се идентифицират, описват и оценяват вероятните значителни последици върху околната среда от изпълнението на плана или програмата, разумните алтернативи, отчитайки целите и географския обхват на плана или програмата. Информацията, която следва да бъде предоставена за тази цел, се посочва в приложение I.

2. Екологичният доклад, изготвян по силата на параграф 1, включва информацията, която може разумно да се изисква, отчитайки текущите знания и методи на оценка, съдържанието и равнището на подробности в плана или програмата, етапа в процеса на вземане на решение и степента, в която определени въпроси се оценяват по-подходящо на различни нива в този процес с оглед избягване дублиране на оценката.

3. Наличната релевантна информация за екологичните последици на плановете и програмите и тази, получена на други равнища на вземането на решения, или по силата на друго общностно законодателство, може да бъде използвана за предоставянето на информацията, предвидена в приложение I.

4. Органите, посочени в член 6, параграф 3, се консултират при решаването за обхвата и нивото на подробности на информацията, която следва да се включи в екологичния доклад.

Член 6

Консултации

1. Проектопланът или програмата и екологичният доклад, изготвен в съответствие с член 5, се предоставя на органите, посочени в параграф 3 от настоящия член, както и на обществеността.

2. На органите, посочени в параграф 3 и на обществеността, посочена в параграф 4, се предоставя ранна и ефективна възможност в рамките на подходящи срокове, да изразят своето становище за проектоплана или програмата, както и за придружаващия ги екологичен доклад преди приемането на плана или програмата, или внасянето им в законодателна процедура.

3. Държавите-членки определят органите, които следва да бъдат консултирани, които, по силата на своите специфични екологични отговорности, е вероятно да бъдат засегнати от екологичните последици на изпълнението на плановете и програмите.

4. Държавите-членки идентифицират обществеността за целите на параграф 2, включително засегнатата общественост, или която е вероятно да бъде засегната, или има интерес от вземането на решения по силата на настоящата директива, включително съответните неправителствени организации, като тези, подпомагащи защитата на околната среда и други засегнати организации.

5. Подробната уредба относно информацията и консултациите на органите и обществеността се определя от държавите-членки.

Член 7

Трансгранични консултации

1. Когато една държава-членка счита, че изпълнението на даден план или програма, изготвяни за нейната територия, е вероятно да имат значителни последици върху околната среда на друга държава-членка, или когато една държава-членка, която е вероятно да бъде значително засегната, поиска това, държавата-членка, на чиято територия се изготвя планът или програмата, препраща копие от проектоплана или програмата и съответния екологичен доклад на другата държава-членка преди приемането му или внасянето в законодателна процедура.

2. Когато на една държава-членка се изпрати копие от проектоплан или програма и екологичен доклад в съответствие с параграф 1, тя посочва на другата държава-членка дали желае да влезе в консултации преди приемането на плана или програмата или внасянето им в законодателна процедура и ако го направи, засегнатите държави-членки влизат в консултации относно вероятните трансгранични екологични последици от изпълнението на плана или програмата и относно мерките, предвидени за намаляването или премахването на тези последици.

Когато такива консултации се състоят, засегнатите държави-членки се споразумяват за подробните мерки за осигуряване органите, посочени в член 6, параграф 3 и обществеността, посочена в член 6, параграф 4 на държавата-членка, които е вероятно да бъдат значително засегнати, да бъдат информирани и да им бъде дадена възможност да представят своето становище в разумен срок.

3. Когато, в съответствие с настоящия член, от държавите-членки се изисква да влязат в консултации, в началото на тези консултации те се споразумяват за разумни срокове за продължителността им.

Член 8

Вземане на решение

Екологичният доклад, изготвен в съответствие с член 5, изразените становища в съответствие с член 6 и резултатите от трансгранични консултации, проведени в съответствие с член 7, се вземат предвид по време на изготвянето на плана или програмата и преди тяхното приемане или внасяне в законодателна процедура.

Член 9

Информация относно решението

1. Когато един план или програма се приемат, държавите-членки осигуряват органите, посочени в член 6, параграф 3, обществеността и всяка държава-членка по силата на член 7, да бъдат информирани и да им бъдат предоставени:

а)	планът или програмата, както са приети;

б)

изявление, обобщаващо как екологичните съображения са били интегрирани в плана или програмата и как екологичният доклад, изготвен в съответствие с член 5, становищата, изразени в съответствие с член 6, и резултатите от проведените консултации по силата на член 7, са били отчетени в съответствие с член 8, както и причините за избора на плана или програмата, така, както са приети в светлината на други разумни разгледани алтернативи, и

в)	мерките, за които е взето решение, относно мониторинга в съответствие с член 10.

2. Подробните мерки относно информацията, посочена в параграф 1, се определят от държавите-членки.

Член 10

Мониторинг

1. Държавите-членки извършват мониторинг на съществените екологични последици от изпълнението на планове и програми с оглед, inter alia, да идентифицират на ранен етап непредвидени неблагоприятни последици и да могат да предприемат подходящи оздравителни действия.

2. С оглед спазването на параграф 1 съществуващите мерки за мониторинг могат да бъдат използвани, ако са подходящи, с оглед избягване дублиране на мониторинга.

Член 11

Взаимоотношение с друго общностно законодателство

1. Екологична оценка, осъществена по силата на настоящата директива, няма да накърнява изисквания по силата на Директива 85/337/ЕИО или други изисквания на общностното право.

2. За планове и програми, за които задължението за извършването на оценки на последиците върху околната среда възниква от настоящата директива и друго общностно законодателство, държавите-членки могат да предвидят координирани или общи процедури, изпълняващи изискванията на съответното общностно законодателсто, с оглед, inter alia, да избегнат дублиране на оценката.

3. За планове и програми, съфинансирани от Европейската общност, екологичната оценка по силата на настоящата директива ще се осъществява в съответствие със специфичните разпоредби в съответното общностно законодателство.

Член 12

Информация, докладване и преглед

1. Държавите-членки и Комисията обменят информация за опита, придобит при приложението на настоящата директива.

2. Държавите-членки осигуряват екологичните доклади да са с достатъчно качество, за да отговарят на изискванията на настоящата директива и съобщават на Комисията мерките, които предприемат относно качеството на тези доклади.

3. Преди 21 юли 2006 г. Комисията изпраща на Европейския парламент и на Съвета първи доклад за приложението и ефективността на настоящата директива.

С оглед по-нататъшното интегриране на изискванията за защита на околната среда, в съответствие с член 6 от Договора и вземайки предвид натрупания опит от приложението на настоящата директива в държавите-членки, такъв доклад ще се придружава от предложения за изменение на настоящата директива, ако е подходящо. По-специално Комисията ще разгледа възможността за разширяване на обхвата на настоящата директива по отношение на други области/сектори и други видове планове и програми.

Нов оценъчен доклад ще се представя през седемгодишни интервали.

4. Комисията докладва относно взаимоотношението между настоящата директива и Регламенти (ЕО) № 1260/1999 и (ЕО) № 1257/1999 много преди изтичането на програмните периоди, предвидени в тези регламенти, с оглед осигуряване на последователен подход по отношение на настоящата директива и последващи общностни регламенти.

Член 13

Изпълнение на директивата

1. Държавите-членки въвеждат в сила законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, необходими за спазването на настоящата директива преди 21 юли 2004 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Когато държавите-членки приемат мерките, те ще съдържат позоваване на настоящата директива или ще бъдат придружени от такова позоваване при тяхното официално обнародване. Методите на подобно позоваване се определят от държавите-членки.

3. Задължението, посочено в член 4, параграф 1, се отнася до плановете и програмите, за които първият формален подготвителен акт е след датата, посочена в параграф 1. Планове и програми, за които първият формален подготвителен акт е преди тази дата и които се приемат или се подлагат на законодателна процедура повече от 24 месеца след това, са предмет на задължението, посочено в член 4, параграф 1, освен ако държавите-членки решат на базата на всеки случай поотделно, че това не е възможно и информират обществеността за своето решение.

4. Преди 21 юли 2004 г. държавите-членки съобщават на Комисията освен мерките, посочени в параграф 1, отделна информация за видовете планове и програми, които в съответствие с член 3 ще подлежат на екологична оценка по силата на настоящата директива. Комисията предоставя тази информация на държавите-членки. Информацията се осъвременява редовно.

Член 14

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 15

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 27 юни 2001 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

B. ROSENGREN

(1) ОВ С 129, 25.4.1997 г., стр. 14 и

ОВ С 83, 25.3.1999 г., стр. 13.

(2) ОВ С 287, 22.9.1997 г., стр. 101.

(3) ОВ С 64, 27.2.1998 г., стр. 63 и

ОВ С 374, 23.12.1999 г., стр. 9.

(4) Становище на Европейския парламент от 20 октомври 1998 г. (ОВ С 341, 9.11.1998 г., стр. 18), потвърдено на 16 септември 1999 г. (ОВ С 54, 25.2.2000 г., стр. 76), Обща позиция на Съвета от 30 март 2000 г. (ОВ С 137, 16.5.2000 г., стр. 11) и Решение на Европейския парламент от 6 септември 2000 г. (ОВ С 135, 7.5.2001 г., стр. 155) и Решение на Съвета от 5 юни 2001 г.

(5) ОВ С 138, 17.5.1993 г., стр. 5.

(6) ОВ L 275, 10.10.1998 г., стр. 1.

(7) ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40. Директива, изменена с Директива 97/11/ЕО (ОВ L 73, 14.3.1997 г., стр. 5).

(8) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7. Директива, последно изменена с Директива 97/62/ЕО (ОВ L 305, 8.11.1997 г., стр. 42).

(9) ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 97/49/ЕО (ОВ L 223, 13.8.1997 г., стр. 9).

(10) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

(11) Програмният период 2000—2006 г. за Регламент (ЕО) 1260/1999 на Съвета и програмните периоди 2000—2006 г. и 2000—2007 г. за Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета.

(12) Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г., предвиждащ общите разпоредби за структурните фондове (ОВ L 161, 26.6.1999 г., стр. 1).

(13) Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно подкрепата за селскостопанското развитие от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) и изменящ и отменящ някои регламенти (ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 80).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Информация, упомената в член 5, параграф 1

Информацията, която трябва да бъде предоставена съгласно член 5, параграф 1, по силата на член 5, параграфи 2 и 3, е следната:

а)	общо изложение на съдържанието, главните цели на плана или програмата и взаимоотношение с други релевантни планове и програми;

б)	релевантните аспекти на текущото състояние на околната среда и вероятната му еволюция без изпълнението на плана или програмата;

в)	екологичните характеристики на пространствата, които вероятно ще бъдат съществено засегнати;

г)	съществуващи екологични проблеми, които са релевантни за плана или програмата, включително по-специално тези, засягащи пространства от особено екологично значение, като например пространства, определени по силата на Директиви 79/409/ЕИО и 92/43/ЕИО;

д)	целите за защита на околната среда, установени на международно общностно ниво или на ниво държава-членка, които са релевантни за плана или програмата и начинът, по който тези цели и всякакви екологични съображения са били отчетени по време на изготвянето му;

е)

вероятните съществени последици (1) върху околната среда, включително върху въпроси като биологично разнообразие, население, човешко здраве, фауна, флора, почви, води, въздух, климатични фактори, материални имущества, културно наследство, включително архитектурно и археологическо наследство, пейзаж и взаимоотношението между горните фактори;

ж)	мерките, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно компенсиране на съществени неблагоприятни последици върху околната среда вследствие изпълнението на плана или програмата;

з)	общо изложение на причините за избор на разглежданите алтернативи и описание как е била осъществена оценката, включително срещнати трудности (като например технически недостатъци или липса на ноу-хау) при комплектоването на изискваната информация;

и)	описание на предвидените мерки относно мониторинга в съответствие с член 10;

й)	нетехническо резюме на информацията, представено по горните точки.

(1) Тези последици следва да включват вторични, кумулативни, едновременни, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, постоянни и временни, положителни и отрицателни последици.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Критерии за определяне на вероятното значение на последиците, упоменати в член 3, параграф 5

Характеристиките на плановете и програмите, отчитайки по-специално:

—	степента, в която планът или програмата създават рамка за проекти и други дейности или по отношение на местоположението, естеството, обема, операционните условия или разпределението на ресурсите,

—	степента, в която планът или програмата оказват въздействие върху други планове и програми, включително тези в дадена йерархия,

—	значението на плана или програмата за интегрирането на екологичните съображения особено с оглед съдействието за устойчиво развитие,

—	екологични проблеми от значение за плана или програмата,

—	значението на плана или програмата за изпълнението на общностно законодателство в областта на околната среда (например планове и програми, свързани с управлението на отпадъците или защита на водите).

Характеристиките на последиците и на пространството, което е вероятно да бъде засегнато, отчитайки по-специално:

—	вероятността, продължителността, честотата и обратимостта на последиците,

—	кумулативното естество на последиците,

—	трансграничното естество на последиците;

—	рисковете за човешкото здраве или околната среда (например вследствие на произшествия),

—	величината и пространствения обхват на последиците (географски район и брой на населението, които е вероятно да бъдат засегнати),

—

стойността и уязвимостта на пространството, което е вероятно да бъде засегнато вследствие на:

—	особени естествени характеристики или културно наследство,

—	превишени екологични стандарти за качество или пределни стойности,

—	интензивно земеползване,

—	последиците върху пространства или пейзажи, които имат признат национален, общностен или международен статут на защита.

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

143

32001D0573

L 203/18

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 23 юли 2001 година

за изменение на Решение 2000/532/ЕО на Комисията относно списъка на отпадъците

(2001/573/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци (1), и по-специално член 1, параграф 4 от нея,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че:

(1)

Списък на отпадъците на Общността е бил установен с Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г. относно замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕО на Съвета относно опасните отпадъци (2).

(2)

Член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО изисква държавите-членки да нотифицират Комисията за отпадъци, които не са включени в списъка на опасните отпадъци, за които те считат, че проявяват едно или повече от качествата, изброени в приложение III на тази директива. Няколко държави-членки са нотифицирали отпадъци, съдържащи хлорсилани, отпадъци, съдържащи силикони и строителни материали, съдържащи азбест, и са поискали списъкът на опасните отпадъци съответно да се адаптира.

(3)	За яснота, следва изрично да се предвиди, че изключително мазна и маслена смес от отделяне масло/вода, съдържаща само ядливи масла и мазнини може да се счита за неопасна.

(4)	Решение 2000/532/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(5)

Мерките, предвидени в настоящото решение, не са в съответствие със становището, представено от Комитета, създаден по силата на член 18 от Директива 75/442/ЕИО от 15 юли 1975 година относно отпадъците (3). Следователно по силата на четвъртия параграф на член 18 от Директива 75/442/ЕИО, те следва да бъдат приети от Съвета,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложението към Решение 2000/532/ЕО се изменя в съответствие с приложението към настоящото решение.

Член 2

Настоящото решение се прилага от 1 януари 2002 година.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 23 юли 2001 година.

За Съвета

Председател

A. NEYTS-UYTTEBROECK

(1) ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 20. Директива, изменена с Директива 94/31/ЕО (ОВ L 168, 2.7.1994 г., стр. 28).

(2) ОВ L 226, 6.9.2000 г., стр. 3. Решение, изменено с Решение 2001/119/ЕО (ОВ L 47, 16.2.2001 г., стр. 32).

(3) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39. Директива, последно изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията (ОВ L 135, 6.6.1996 г., стр. 32).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложението към Решение 2000/532/ЕО се изменя, както следва:

вписване на номер 06 08 02, озаглавен „отпадъци, съдържащи хлорсилани“ се заменя със следното:

„06 08 02*

отпадъци, съдържащи опасни силикони“;

вписване на номер 07 02 16, озаглавен „отпадъци, съдържащи силикони“ се заменя със следното:

„07 02 16*	отпадъци, съдържащи опасни силикони
07 02 17	отпадъци, съдържащи други силикони освен тези, посочени в 07 02 16“;

вписване на номер 17 06 05 озаглавен „строителни материали, съдържащи азбест“ се заменя със следното:

„17 06 05*

строителни материали, съдържащи азбест (1)

вписване на номер 19 08 09*, озаглавен „смеси от мазнини и масла от маслено-водна сепарация, съдържащи хранителни масла и мазнини“ се заменя със следното:

„19 08 09

смеси от мазнини и масла от маслено водна сепарация, съдържащи само хранителни масла и мазнини“.

(1) Що се отнася до депонирането на отпадъци, държавите-членки могат да решат да отложат влизането в сила на настоящото вписване до предприемането на подходящи мерки за третирането и депонирането на отпадъците от строителен материал, съдържащ азбест. Тези мерки следва да се предприемат според процедурата, предвидена в член 17 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1) и следва да се приемат най-късно до 16 юли 2002 г.“;

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

145

32001D0633

L 221/45

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 16 август 2001 година

за определяне на специалните условия на внос на рибни продукти от Уганда

(нотифицирано под номер С(2001) 2524)

(текст от значение за ЕИП)

(2001/633/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 91/493/ЕИО на Съвета от 22 юли 1991 г. за определяне на санитарните изисквания по отношение на производството и пускането на пазара на рибни продукти (1), последно изменена с Директива 97/79/ЕО (2), и по-специално член 11 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Експерт на Комисията проведе посещение с цел инспекция в Уганда, за да провери условията за производство, складиране и експедиция на рибните продукти, които са предназначена за Европейската общност.

(2)	Разпоредбите на законодателството на Уганда по отношение на здравната инспекция и мониторинга на рибните продукти могат да се считат за еквивалентни на определените в Директива 91/493/ЕИО.

(3)	Department of Fisheries Resources (DFR) of the Ministry of Agriculture, Animal Industries and Fisheries има капацитета да проверява ефективно прилагането на действащото законодателство.

(4)

Възможностите за издаване на санитарен сертификат съгласно член 11, параграф 4, буква а) от Директива 91/493/ЕИО включват и определянето на образец на сертификат, като минималните изисквания се отнасят до езика/езиците, на който/които се издава сертификатът и правомощията на лицето, което е упълномощено да го подпише.

(5)

Съгласно член 11, параграф 4, буква б) от Директива 91/493/ЕИО върху опаковката на рибните продукти, с изключение на някои замразени продукти, следва да има прикрепен знак, указващ произхода – наименованието на третата страна, както и номера на одобрението/регистрацията на предприятието, кораба фабрика, хладилния склад или хладилния кораб.

(6)

Съгласно член 11, параграф 4, буква в) от Директива 91/493/ЕИО се изготвя списък на одобрените предприятия, кораби фабрики или хладилни складове, както и списък на хладилните кораби, оборудвани съгласно точки от 1 до 7 от приложение II към Директива 92/48/ЕИО на Съвета (3). Тези списъци трябва да бъдат изготвени въз основа на съобщение от DFR до Комисията. Съответно задължение на DFR е да осигури спазването на разпоредбите, предвидени за тази цел в член 11, параграф 4 от Директива 91/493/ЕИО.

(7)

Специално внимание трябва да бъде обърнато на медицинския контрол на лицата, работещи с рибни продукти, предназначени за консумация от човека, съгласно глава III, точка II, буква Б от приложението към Директива 91/493/ЕИО. Следователно е необходимо да се предвиди специално посочване в санитарния сертификат, който придружава вноса на рибни продукти от Уганда.

(8)	DFR е предоставил официална гаранция по отношение на спазването на правилата, предвидени в глава V от приложението към Директива 91/493/ЕИО, и на изпълнението на хигиенните изисквания, еквивалентни на определените в посочената директива.

(9)

DFR също така е предоставил гаранции, че рибните продукти в езерото Виктория се подлагат на съответния контрол по-специално с оглед установяването на наличие на пестициди. Властите на Уганда гарантират безвредността на продуктите от риболова в езерото Виктория, предназначени за износ в Европейската общност.

(10)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Department of Fisheries Resources (DFR) of the Ministry of Agriculture, Animal Industries and Fisheries е компетентният орган в Уганда за проверка и удостоверяване на съответствието на рибните продукти и продуктите от аквакултури с изискванията на Директива 91/493/ЕИО.

Член 2

Рибните продукти и продуктите от аквакултури с произход от Уганда трябва да отговарят на следните условия:

1.	Всяка пратка трябва да бъде придружени от номериран санитарен сертификат в оригинал, надлежно попълнен, с дата и подпис, състоящ се само от един лист, по образеца от приложение А към настоящото решение.

2.	Продуктите трябва да произхождат от одобрени предприятия, кораби фабрики или хладилни складове, или от хладилните кораби, изброени в приложение В към настоящото решение.

Върху всички опаковки, с изключение на тези със замразени рибни продукти на едро, предназначени за производство на консервирани храни, се изписва с неизтриваеми букви думата „УГАНДА“ и номерът на одобрението/регистрацията на предприятието, кораба фабрика, хладилния склад или хладилния кораб, откъдето произхождат продуктите.

Член 3

1. Сертификатите, посочени в член 2, точка 1, трябва да бъдат съставени на поне един от официалните езици на държавата-членка, в която се извършва контролът.

2. Сертификатите съдържат името, длъжността и подписа на представителя на DFR, както и официалния печат на DFR в цвят, различен от този на останалия текст.

Член 4

Решение 2000/493/ЕО на Комисията (4) се отменя.

Член 5

Настоящото решение влиза в сила шестдесет дни след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Член 6

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 16 август 2001 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 15.

(2) ОВ L 24, 30.1.1998 г., стр. 31.

(3) ОВ L 187, 7.7.1992 г., стр. 41.

(4) ОВ L 199, 5.8.2000 г., стр. 84.

ПРИЛОЖЕНИЕ А

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

СПИСЪК НА ПРЕДПРИЯТИЯТА И КОРАБИТЕ

№ на одобрението	Наименование	Град/Област	Категория
U03/94	Gomba Fishing Industries Ltd	Jinja	ПП
U04/95	Ngenge Limited	Kampala	ПП
U05/96	Hwan Sung Ltd	Kampala	ПП
U06/96	Uganda Fish Packers Ltd	Kampala	ПП
U08/96	Byansi Fisheries Co. Ltd	Kalisizio	ПП
U02/94	Greenfields (U) Ltd	Kampala	ПП

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

150

32001D0677

L 237/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 10 август 2001 година

относно образеца на доклад, който държавите-членки попълват в съответствие с член 9 от Директива 1999/94/ЕО

(нотифицирано под номер С(2001) 1883)

(текст от значение за ЕИП)

(2001/677/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 1999/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно наличието на потребителска информация за разхода на гориво и емисиите на СО2 по отношение на търговията с нови леки автомобили (1), и по-специално член 9 от нея;

като има предвид, че:

(1)	Държавите-членки предоставят на Комисията до 31 декември 2003 г. доклад за действието на разпоредбите на Директива 1999/94/ЕО за периода от 18 януари 2001 г. до 31 декември 2002 г.

(2)	Форматът на този доклад се установява не по-късно от 18 януари 2001 г.

(3)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, създаден по силата на член 10 от Директива 1999/94/ЕО.

(4)	Отговорите на въпросите, съдържащи се в образеца на доклада, се основават на националните данни и информацията, събрана с помощта на подходящи национални методологии, и са възможно най-изчерпателни,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Държавите-членки предават на Комисията своите доклади съгласно изискванията на член 9 от Директива 1999/94/ЕО в съответствие с образеца, даден в приложението.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 10 август 2001 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 12, 18.1.2000 г., стр. 16.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Образец на доклада, който държавите-членки попълват в съответствие с член 9 от Директива 1999/94/ЕО

РЕЧНИК

Следните дефиниции са включени като примери за тълкуване само за целите на настоящия доклад.

Класификационна система за моторните превозни средства: система за класификация на автомобилите, например според техния тип или пазарен клас (напр. семейни, мини, компактни, големи закрити автомобили (тип салон), спортни или класифицирани по други параметри).

Търговски потребител: търговски субект или частно лице, което взема на лизинг или закупува моторно превозно средство, което трябва да се използва предимно с търговски цели.

Посредник: лице, което е представител на местно представителство, чрез което потребителят купува или взема на лизинг моторното превозно средство.

Местно представителство: търговският субект, от който потребителят закупува или взема на лизинг моторното превозно средство.

Франчайзинг при повече производители: местно представителство, което продава права на повече от един производител (например продава автомобили на повече от един производител).

Място на продажбата: специално място, например изложбена зала или изложбена площ, където са изложени нови автомобили, които се предлагат за продажба или лизинг на потенциални купувачи. Търговските панаири, на които се представят нови модели автомобили, също се включват в тази дефиниция.

Частен потребител: частно лице, което плаща за лизинг или покупка на моторно превозно средство, което не трябва да се използва с търговска цел.

Франчайзинг при един производител: местно представителство, която продава права на един производител (например продава автомобили само от един производител).

Съкращения:

(З)	Задължително
(И)	По избор

А. ПОДРОБНОСТИ ЗА ИНСТИТУЦИЯТА/ИТЕ, КОЯТО/ИТО ИЗПРАЩА/Т ОТЧЕТА (1)

ДОЛУПОСОЧЕНАТА ИНФОРМАЦИЯ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА:

1.	Име на лицето, което попълва образеца:

2.	Официално наименование на длъжността, заемана от лицето, което попълва образеца:

3.	Наименование на организацията и отдела на организацията:

4.	Вид на организацията:

Адрес:

6.	Международен телефон:

7.	Международен телефакс:

8.	Електронна поща:

9.	Определена ли е тази институция по силата на член 8 от директивата?

Б. КОНТЕКСТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

1. Предоставят се подробности относно нормативно регулиране или пазарни споразумения, които се отнасят до избора на нови леки автомобили, или които могат по друг начин да повлияят на отговорите във връзка с информацията, посочена в директивата. (З)

1.1. Моля посочете накратко икономически политики в областта на леките автомобили или горивата, които се изпълняват във Вашата държава-членка. Моля дайте подробности относно съдържанието на тези политики и начините на тяхното приложение. Посочете ясно дали и по какъв начин прилагането на всяка от тези икономически мерки е различно по отношение на търговските организации и на частните потребители, които вземат на лизинг или купуват нов/и автомобил/и (например, има ли облекчение по отношение на данъка, дължим за автомобилите на търговските дружества). (З)

1.2. Свързана ли е която и да е икономическа политика, описана в отговора на въпрос 1.1., с етикетиране, ръководство или плакат? Ако отговорът е „да“, моля дайте подробности. (З)

1.3. Съществуват ли приети от държавните органи разпоредби или пазарни договорености по отношение на леките автомобили, които не са посочени по-горе, и които биха могли да окажат влияние на отговорите във връзка с информацията, посочена в директивата? Ако отговорът е „да“, моля дайте подробности. (З)

1.4. Запознати ли сте с пазарни договорености на неправителствено ниво, свързани с леките автомобили, освен посочените по-горе, които биха могли да повлияят на избора на нов автомобил или на отговорите във връзка с информацията, уточнена в директивата? Ако отговорът е „да“, моля дайте подробности. (З)

2. Подробности, свързани с припокриване или предишни информационни инициативи, имащи за цел повишаване на информираността на населението относно необходимостта от икономия на гориво. (З)

2.1. Моля дайте кратки данни относно всички инициативи или програми, които са били провеждани преди влизането в сила на разпоредбите на директивата във Вашата държава-членка, и имат за цел повишаване на информираността на водачите на моторни превозни средства относно икономията на горива (например схема за етикетиране на икономичните горива, рекламни кампании по телевизията и радиото). (З)

2.1.1.

Във връзка с такива въведени програми, моля посочете периода от време, през който те са били реализирани. (З)

2.1.2.

Във връзка с такива въведени програми, моля дайте кратко резюме, в което посочете дали тези инициативи са имали очаквания ефект или не и какви изводи могат да се направят за това, дали посочените инициативи са имали очаквания резултат или не (виж по-горе). По избор, можете да приложите всякакви оценителни доклади, с каквито разполагате, ако те отговарят на горепосоченото искане за информация. (З)

2.2. Използвани ли са допълнителни информационни „средства“ за допълване на разпоредбите на Директива 1999/94/ЕО (например кампании по телевизията, радиото и вестниците; дни на повишаване на информираността, конференции)? За всяко използвано допълнително средство за информация, дайте описание на средството, на медиите, в които е използвано, на времетраенето на кампанията, както и приблизителна оценка на разходите и на броя лица, до които е достигнала кампанията. (З)

3. Дайте кратко описание на структурата на пазара на леки автомобили. (З)

3.1. Брой на местните представителства, регистрирани в държавата-членка. (З)

3.2. Процент на местните представителства, които са независими (т.е., които не са собственост на производителя) и на местните представителства, които не са независими (т.е., които са собственост на производителя). (З)

3.3. Процент на местните представителства, които имат франчайзинг при един производител и процент на местните представителства, които имат франчайзинг при повече производители. (З)

3.4. Процент на новите автомобили, които са регистрирани (закупени или взети на лизинг) от частни потребители. (И)

3.5. Процент на новите автомобили, които са регистрирани (закупени или взети на лизинг) от търговски потребители. (И)

В. ОЦЕНКА НА ДЕЙСТВИЕТО НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА ДИРЕКТИВАТА И ТЯХНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ

1. Извършвали ли сте проучвания относно действието на Директива 1999/94/ЕО по отношение на каквото и да е намаление на общите емисии на СО2 или на специфичните емисии на СО2 от леките автомобили? Моля приложете резултатите и подробните данни от проучванията. (И)

2. Извършвали ли сте проучвания за разходите и ползите, свързани с прилагането на настоящата директива (например за посредниците, правителството или за производителите на леки автомобили), по отношение на производството и разпространението на ръководството, етикета и плакатите? (И)

2.1. Моля, дайте резултатите от анализите стойност—печалба или оценките на разходите и посочете точно какви предположения и кои методологии са използвани. Изчислените разходи трябва да допълват стриктно това, което би било разходвано в отсъствие на директивата. (И)

2.2. Всички органи ли считат, че разходите са приемливи? Ако отговорът е „не“, моля посочете подробности. (И)

2.3. Как предвиждате намаляване на разходите, ако изобщо предвиждате такова намаляване? (И)

3. Оценка на действието на директивата по отношение на информирането на потребителите и влиянието върху тях. (З)

Методи на оценка

3.1. Правила ли е Вашата държава-членка оценка на информираността на потребителите по въпросите, свързани с икономията на горива, преди разпоредбите на директивата да влязат в сила? Ако отговорът е „да“, моля приложете резултатите, изводите, до които сте стигнали, както и подробности относно методите на оценка и приблизителното ниво на точност. Ако са били проведени проучвания, моля посочете подробности, включително брой на анкетираните, приблизителна оценка на точността и оценка на представителността. Моля посочете също така периода от време, за който се отнасят оценките. (З)

3.2. Направихте ли пробен тест на различни форми на ръководството, етикета и плаката в работни условия? Ако отговорът е „да“, моля посочете подробности относно методите и условията на проверката, както и относно резултатите от пробния тест. (З)

3.3. Вашата държава-членка направи ли оценка на действието на разпоредбите на директивата (например етикета, ръководството, плаката и популяризиращите материали) по отношение на възможността да се предложи на потребителя да направи информиран избор? Вашата държава-членка направила ли е оценка на разбирането и реакцията на потребителите по отношение на информацията за икономично разходване на горивата, предвидена в директивата? Ако отговорът е „да“, моля посочете подробности относно всички направени оценки, използваните методи и оценка на нивото на точност. Ако са били проведени проучвания, моля дайте подробности, включително брой на анкетираните, приблизително ниво на точност и степен на представителност. Моля, посочете също така периода от време, за който се отнасят оценките. (З)

Осведоменост на потребителите и разбиране на въпросите, свързани с икономията на гориво

3.4. В каква степен считате, че потребителите са информирани за въпросите, свързани с икономията на гориво, и как ги разбират? (И)

3.4.1. Как частните и търговските потребители оценяват различните фактори, които могат да бъдат взети под внимание, включително икономията на гориво, при закупуване на нов автомобил или при лизинг? (И)

3.4.2. Според частните и търговски потребители колко голяма може да бъде разликата в консумацията на гориво при автомобили от едни и същи клас? (И)

3.4.3. Как се променя значението, което търговските потребители придават на икономията на гориво, в зависимост от предполагаемата употреба на автомобила, водача на превозното средство, икономически фактори, различни от тези, свързани с цената на горивото, политиката на организацията за опазване на околната среда и други важни фактори? (И)

3.4.4. В каква степен частните и търговски потребители са запознати с въпросите, свързани с глобалното затопляне и изменението на климата и тяхната връзката с използването на горивата (изкопаемите горива)? (И)

3.4.5. Как информираността и разбирането на потребителите за икономията на гориво се променят в зависимост от социално-икономическото положение на потребителя, неговата възраст и пол, значението, което потребителят придава на разходите за гориво и данъците за автомобила, както и на други фактори, които биха могли да представляват интерес? (И)

3.4.6. По мнението на посредниците, считат ли частните и търговските потребители, че икономията на гориво е приоритет за тях и до каква степен? (И)

3.4.7. По мнението на посредници, колко често частните и търговските потребители питат относно икономията на гориво, реализирана от автомобили? (И)

Отношение на потребителите към източниците на информация за икономия на гориво

3.5. Как се отнасят частните и търговски потребители към източниците на информация за икономията на гориво? (И)

3.5.1. Според частните и търговските потребители кои източници на информация имат значение за избора на нов лек автомобил при неговото закупуване или вземане на лизинг, включително източниците на информация за икономията на гориво, както е предвидено в директивата? (И)

3.5.2. Получили ли са частните и търговските потребители лесен достъп до сравнителни данни за икономията на гориво при отделните модели автомобили или не? (И)

3.5.3. Получили ли са частните и търговските потребители лесен достъп до сравнителни данни за въздействието върху околната среда на различните модели автомобили или не? (И)

Действие на разпоредбите на директивата като цяло

3.6. Доколко разпоредбите на директивата (например етикетите, ръководствата, плакатите, популяризиращите материали), взети като цяло, са помогнали на потребителя да направи информиран избор? (З)

3.6.1. По мнението на частните и търговските потребители (и на посредниците), достатъчно информативна ли е информационната схема за икономия на гориво (например етикетите, ръководствата, плакатите, популяризиращите материали), взета като цяло? Как се променя това мнение в зависимост от информираността на потребителя по въпросите, свързани с икономията на гориво, от неговото социално-икономическо положение, от неговата възраст и пол, от значението, което потребителят придава на разходите за гориво и данъците за автомобила и от други фактори, които биха могли да представляват интерес? (И)

3.7. В каква степен влияят разпоредбите на директивата като цяло върху поведението на потребителите? (З)

3.7.1. Според частните и търговските потребители (и според посредниците) какво е влиянието на схемата за информация относно икономията на гориво като цяло (например етикетите, ръководствата, плакатите, популяризиращите материали)? Как се променя отношението на потребителите в зависимост от информираността им по въпросите, свързани с икономията на гориво, и в зависимост от тяхното социално-икономическо положение, възраст, пол, значението, което придават на разходите за гориво и данъците за автомобила, и в зависимост от други фактори, които биха могли да представляват интерес? (И)

3.7.2. Как се променя поведението на частните потребители при избора на автомобил в зависимост от информацията, която са получили от информационната схема за икономията на горива съгласно разпоредбите на директивата? Как се променя реакцията на потребителя в зависимост от неговата информираност относно въпросите, свързани с икономията на гориво, под влияние на общото мнение на потребителите за значението на директивата, в зависимост от неговото социално-икономическо положение, възраст, пол, значението, което придава на разходите за гориво и данъците за автомобила, както и в зависимост от други фактори, които биха могли да представляват интерес? (И)

Ефективност на ръководството

3.8. Колко ефективно е ръководството, що се отнася до възможностите на потребителя да направи информиран избор? (З)

3.8.1. Какъв процент от частните и търговски потребители знаят за ръководството и по какъв начин са научили за него? (И)

3.8.2. Как частните и търговски потребители се снабдяват с ръководството? Защо частни и търговски потребители, които знаят за съществуването на ръководството, не се снабдяват с такова? Какъв процент от частните и търговските потребители казват, че не са получили ръководство, когато са поискали такова в местата на продажба? (И)

3.8.3. Какъв процент от частните и търговските потребители се съобразяват с информацията от ръководството? (И)

3.8.4. Ясно и разбираемо ли е ръководството според мнението на частните и търговските потребители (и на посредниците)? (И)

3.8.5. Полезно ли е ръководството от гледна точка на частните и търговските потребители (и на посредниците)? (И)

3.8.6. Считат ли частните и търговските потребители (и посредниците), че ръководството може да бъде подобрено? Какви подобрения препоръчват те? (И)

3.9. Какво е въздействието на ръководството? (З)

3.9.1. Според частните и търговските потребители (и посредниците) какво е влиянието на ръководството по отношение популяризирането на автомобили с икономично потребление на гориво? (И)

Ефективност на етикета

3.10. Какво е въздействието на етикета относно предоставяне на информация на потребителя с цел информиран избор на автомобил? (З)

3.10.1. Какъв процент от частните и търговските потребители виждат етикета върху автомобила или в близост до него? (И)

3.10.2. Какъв процент от частните и търговските потребители казват, че продавачът им е обърнал внимание върху етикета? Какъв процент от частните и търговските потребители казват, че продавачът им е разяснил етикета? Какъв процент от тези потребители са поискали от продавача да им поясни смисъла на етикета? (И)

3.10.3. Какъв процент от частните и търговските потребители четат етикета? (И)

3.10.4. Ясен и разбираем ли е етикетът според частните и търговските потребители (и посредниците)? (И)

3.10.5. Според частните и търговските потребители (и посредниците) каква е ползата от етикета? (И)

3.10.6. Биха ли предпочели частните и търговските потребители етикетът да прави сравнение между икономията на гориво за дадения автомобил и икономията на гориво при други автомобили? Какъв метод на сравнение биха предпочели потребителите? (И)

3.10.7. Запознати ли са частните потребители с Европейския етикет за енергийни данни, който се слага на домакинските електроуреди? Предпочитат ли частните потребители формата на етикета за енергийни данни, който се използва при домакинските електроуреди, или формата на етикета за икономия на гориво за леките автомобили? Предпочитат ли частните потребители етикетите за разхода на енергия за всички продукти да имат сходни формати? (И)

3.10.8. Считат ли частните и търговските потребители (и посредниците), че етикетът може да бъде подобрен? Какви подобрения препоръчват те? (И)

3.11. Какво е въздействието на етикета? (З)

3.11.1. Според частните и търговските потребители (и посредниците) какво е влиянието на етикета по отношение популяризирането на автомобили с икономичен разход на гориво? (И)

Ефективност на плаката (информационното табло)

3.12. Какво е действието на плаката (информационното табло) по отношение на информирания избор на потребителя? (З)

3.12.1. Какъв процент от частните и търговските потребители забелязват плакатите (информационните табла)? (И)

3.12.2. Какво научават частните и търговските потребители от плаката (информационното табло)? (И)

3.12.3. Ясен и разбираем ли е плакатът (информационното табло) според частните и търговските потребители (и посредниците)? (И)

3.12.4. Според частните и търговските потребители (и посредниците) каква е ползата от плаката (информационното табло)? (И)

3.12.5. Считат ли частните и търговските потребители (и посредниците), че плакатът (информационното табло) може да бъде подобрен? Какви подобрения биха предложили те? (И)

3.13. Какво е въздействието на плаката (информационното табло)? (З)

3.13.1. Според частните и търговските потребители (и посредниците) какво е влиянието на плаката (информационното табло) по отношение популяризирането на автомобили с икономичен разход на гориво? (И)

Ефективност на другите видове популяризираща литература

3.14. Доколко разпоредбите на директивата за друга популяризираща литература са помогнали на потребителя да направи информиран избор? (З)

3.14.1. Забелязали ли са частните и търговските потребители дали има информация за икономията на гориво в другите видове популяризираща литература? (И)

3.14.2. Считат ли частните и търговските потребители, че е полезно да има ясно посочени данни за икономията на гориво във всички видове популяризираща литература? (И)

3.15. Какво е въздействието на разпоредбите на директивата по отношение на другите видове популяризираща литература? (З)

3.15.1. Според частните и търговските потребители (и посредниците) какво е въздействието на разпоредбите на директивата за другите видове популяризираща литература по отношение популяризирането на автомобили с икономично потребление на гориво? (И)

3.16. Моля представете вашите заключения относно действието на разпоредбите на директивата във връзка с информираността на потребителите и оказването на влияние върху решенията, вземани от тях. (З)

Г. ФОРМАТ И ПРИЛАГАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ СРЕДСТВА

Формат на етикета

1. Какъв е форматът на етикета, използван във Вашата държава-членка? Моля дайте примери. (З)

1.1. Съдържа ли етикетът сравнение между икономията на гориво при автомобила, за който се отнася, и икономията на гориво при други автомобили? Ако отговорът е „да“, моля пояснете как е направено сравнението (например: автомобилите се сравняват въз основа на нормалната за тях икономия на гориво; автомобилите се класифицират съгласно система за класификация, която позволява даденият автомобил да бъде сравнен с други автомобили от същия клас). (З)

1.2. Ако автомобилите се класират съгласно икономията на гориво, пояснете как се прилага системата за класиране към моделите автомобили, които се продават на пазара. Колко често се актуализира тази информация? Какво е класирането на средната икономия на гориво за целия автомобилен парк? (З)

1.3. Ако етикетът посочва стойност на разходите за гориво, дайте пояснения на каква основа са правени изчисленията (т.е. изминати километри и цена на горивото за литър или галон за всеки вид гориво и брой години, и т.н.) (З)

1.4. Ако етикетът включва „екологичен индекс или клас“ с цел сравнение на въздействието на дадения автомобил върху околната среда с това на други моторни превозни средства, моля пояснете как са получени данните и как се изразяват. (З)

1.5. Ако етикетът включва данни за нивото на шума, моля посочете как са получени данните и как се изразяват. Ако данните за нивото на шума на дадения автомобил се съпоставят с данните за други автомобили, моля пояснете каква е основата за сравнението. (З)

1.6. Ако етикетът съдържа информация и данни относно токсичните емисии, моля посочете как са получени тези данни и как се изразяват. Ако тези данни се съпоставят с данните за други автомобили, моля пояснете каква е основата за сравнението. (З)

1.7. Разработена ли е класификационна система за разпределяне на леките автомобили в конкретни класове с цел тази система да се използва при изготвяне на информацията върху етикета? Ако отговорът е „да“, моля посочете подробности за това как работи системата. (З)

1.8. Съдържа ли етикетът информация относно някои икономически предимства или недостатъци, например данъци — които биха могли да повлияят на избора на типа автомобил и по този начин да се осъществи връзката с икономията на гориво? Моля, обяснете по какъв начин е представена тази информация. (З)

1.9. В допълнение към посоченото по-горе, има ли други подробности, които се съдържат във Вашия етикет за икономия на гориво, допълващи минимума спецификации, посочени в приложение 1 към Директива 1999/94/ЕО? Моля, обяснете как са получени данните. Пояснете също така защо етикетът е разработен именно по този/тези начин/и. (З)

1.10. Имате ли планове за коригиране на формата на етикета в бъдеще? Ако отговорът е „да“, моля посочете подробности, включително предвидения/те срок/ове за осъществяване на промените и пояснете как ще получите данните, които ще бъдат добавени на етикета, както и мотивите за заплануваните промени. (З)

Формат на ръководството

2. Какъв е форматът на ръководството, който използвате във Вашата държава-членка? Моля дайте пример/и. (З)

2.1. Само една версия на ръководството за икономия на гориво ли се използва на цялата територия на Вашата държава-членка (като не се броят вариантите на други езици)? (З)

2.2. Ако ръководството включва стойност на разходите за гориво, моля пояснете на каква основа са правени изчисленията (т.е. изминати километри и цена на горивото за литър или галон за всеки вид гориво и брой години и т.н.) (моля посочете дали е същото като за етикета). (З)

2.3. Ако използвате „екологичен индекс или клас“ за сравнение на въздействието на дадения автомобил върху околната среда с това на други моторни превозни средства, моля пояснете как са получени данните (моля посочете, ако е същото като за етикета). (З)

2.4. Ако ръководството включва данни за нивото на шума, моля пояснете как са получени данните и как се изразяват. Ако тези данни се сравняват с данните за други автомобили, моля пояснете каква е основата за сравнението (моля посочете, ако е същото като за етикета). (З)

2.5. Ако ръководството съдържа информация и данни относно токсичните емисии, моля посочете как се изразяват тези данни. Ако тези данни се сравняват с данните за други автомобили, моля пояснете каква е основата за сравнението. (З)

2.6. Разработена ли е класификационна система за разпределяне на леките автомобили в конкретни класове с цел тази система да се използва в ръководството? Ако отговорът е „да“, моля посочете подробности за това как работи системата (моля посочете, ако е същото като за етикета). (З)

2.7. Съдържа ли ръководството информация относно някои икономически предимства или недостатъци, като данъци, които биха могли да повлияят на избора на типа автомобил и по този начин да се осъществи връзката с икономията на гориво? Моля обяснете по какъв начин е представена тази информация. (З)

2.8. Включено ли е в ръководството класиране на икономията на гориво? Моля обяснете по какъв начин е представена информацията. (З)

2.9. Има ли други подробности, освен посочените по-горе, които се съдържат във Вашето ръководство за икономия на гориво, и които допълват изискващия се минимум от спецификации, посочен в приложение II към Директива 1999/94/ЕО? Ако отговорът е „да“, моля опишете в кое отношение ръководството надхвърля спецификациите на директивата и посочете мотиви за допълнителните разпоредби. (З)

2.10. Съществува ли електронна версия на ръководството? Моля посочете интернет адреса, от колко време е активна страницата и броя на посещенията към днешна дата. Има ли търсачка и средство за подреждане на информацията? Колко често се актуализира електронното ръководство? Моля дайте кратко описание на съдържанието и формата. (З)

2.11. Имате ли планове за коригиране на формата на хартиеното издание или на електронното издание на ръководството за в бъдеще? Ако отговорът е „да“, моля посочете подробности, включително предвидения/те срок/ове за осъществяване на промените, как ще бъдат добавени нови данни, как ще получите данните, които ще бъдат добавени в ръководството, както и мотивите за заплануваните промени. (З)

Формат на плаката (информационното табло)

3. Какъв е форматът на плаката (информационното табло), който се използва във Вашата държава-членка? Моля дайте примери. (З)

3.1. Определила ли е Вашата държава-членка някакви разпоредби в допълнение на тези, съдържащи се в Директива 1999/94/ЕО, относно плакатите (информационното табло) за икономия на гориво? Ако отговорът е „да“, моля да ни уведомите за допълнителните разпоредби, посочени във вашето законодателство или политики, както и за причините за приемане на тези допълнителни разпоредби. (З)

3.2. Имате ли планове за коригиране на формата на плаката (информационното табло) в бъдеще? Ако отговорът е „да“, моля посочете подробности, включително предвидения/те срок/ове за осъществяване на промените, как ще бъдат добавени нови данни, как ще получите данните, които ще бъдат добавени, както и причините за заплануваните промени. (З)

Формат на популяризиращата литература

4. Какъв е форматът, използван за популяризиращата литература? (З)

4.1. Посочила ли е Вашата държава-членка някакви разпоредби в допълнение към разпоредбите, съдържащи се в Директива 1999/94/ЕО, относно „друга популяризираща литература за икономия на гориво“? Ако отговорът е „да“, моля да ни уведомите за допълнителните разпоредби, определени във вашето законодателство или политики, както и за причините за приемане на тези допълнителни разпоредби. (З)

4.2. Има ли във Вашата държава-членка каквито и да е разпоредби относно популяризиращите материали, които не са на хартиен носител (например в Интернет, по телевизията, по радиото)? Ако отговорът е „да“, моля посочете подробности. (З)

4.3. Имате ли планове за коригиране на съществуващите разпоредби за популяризиращата литература или популяризиращите материали, различни от тези на хартиен носител, в бъдеще? Ако отговорът е „да“, моля посочете подробности, включително предвидения/те срок/ове за осъществяване на промените, как ще се добавят нови данни, как ще получите данните, които ще бъдат добавени, както и причините за заплануваните промени. (З)

Изменения във формата, въведени след прилагането на директивата

5. Внасяла ли е Вашата държава-членка промени в която и да е разпоредба на директивата (например плаката, ръководството, етикета) по време на периода на оценка (т.е. след първоначалното въвеждане на разпоредбите на директивата във Вашата страна)? (З)

5.1. Посочете кои от разпоредбите на Директива 1999/94/ЕО, която започна да се прилага от 18 януари 2001 г., са били изменени оттогава. Ако е възможно, дайте примери (например етикет, ръководство). (З)

5.2. Моля, посочете мотивите за отделните изменения. (З)

Д. ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ПРИЛАГАНЕТО

Общи въпроси

1. Как са разпределени отговорностите между правителството, посредниците, производителите и вносителите? (З)

1.1. Кой отговаря за наблюдението върху дизайна, производството и разпространението на ръководството? (З)

1.2. Кой отговаря за наблюдението върху дизайна, производството и разпространението на етикетите? (З)

1.3. Кой заплаща производството и разпространението на ръководството, етикета и плаката? (З)

2. Какви системи са били въведени за производството, управлението и разпространението на информацията? (З)

2.1. Колко ръководства се отпечатват всяка година? Как и на кого се изпращат ръководствата? (З)

2.2. Как посредниците се снабдяват с етикети? (З)

2.3. Как посредниците се снабдяват с плакати? (З)

2.4. Според мнението на посредниците кои са по-ефективните начини за получаване на етикети, ръководства и плакати (информационни табла) и кои според тях са препятствията, които спъват въвеждането на такива по-ефективни системи? (И)

3. Възнамерявате ли да продължавате да използвате съществуващите системи за производство и разпространение на ръководството, етикета и плаката? Ако отговорът е „не“, моля посочете подробности и мотиви, свързани с намерението ви да внесете корекции и изменения, като посочите кога възнамерявате да въведете заплануваните промени. (З)

4. На коя дата Вашата държава-членка въведе в сила разпоредбите на Директива 1999/94/ЕО? Моля посочете дали отделните ѝ разпоредби са влезли в сила по различно време. (З)

5. Направена ли е оценка на степента на съответствие с разпоредбите на директивата? Ако отговорът е „да“, моля посочете подробности за някой от използваните методи за оценка и за оцененото ниво на точност. Моля посочете ясно дали съществува разлика между аспектите на оценката по отношение на етикета, плаката, ръководството и популяризиращата литература. Ако са проведени проучвания, моля посочете подробности, включително брой на анкетираните, приблизително ниво на точност и степен на представителност. Моля посочете също така периода от време, през който са проведени оценките. (З)

6. Каква е степента на съответствие с разпоредбите на директивата? (З)

Съответствие на етикета с изискванията

6.1. Отговарят ли съдържанието и форматът на етикета на разпоредбите на директивата; поставен ли е етикетът в съответствие с разпоредбите на директивата? (З)

6.1.1. Отговарят ли етикетите на стандартизиран формат, с цел да бъдат по-добре разпознати от потребителите? (З)

6.1.2. Равнява ли се размерът на всички етикети на стандартния размер А4 (т.е. 297 mm на 210 mm)? (З)

6.1.3. Съдържат ли етикетите информация за разхода на гориво и за емисиите на СО2, в съответствие с приложение I към директивата? (З)

6.1.4. Съдържат ли етикетите текста, както е определено в приложение I към директивата, относно наличността на ръководството и емисиите на СО2? (З)

6.1.5. Какъв процент от леките автомобили притежават съответен етикет, който отговаря на всички разпоредби на директивата? (И)

6.1.6. Какъв процент от леките автомобили притежават етикет, който е прикрепен към автомобила? (И)

6.1.7. Какъв процент от леките автомобили притежават етикет, който е разположен в удобна близост до автомобила? (И)

6.1.8. Какъв процент от леките автомобили нямат етикет, който е прикрепен към тях или е разположен близо до тях? По мнението на посредници какви са причините за липсата на етикети, разположени върху или близо до автомобилите? (И)

6.1.9. Какъв процент от леките автомобили притежават етикет, който е на скрито място? (И)

6.1.10. Какъв процент от леките автомобили притежават етикет, който е повреден? (И)

6.1.11. Какъв процент от леките автомобили притежават етикети, които не се отнасят за дадения лек автомобил? (И)

6.1.12. Какъв процент от леките автомобили притежават етикети, чието съдържание не отговаря на изискванията на директивата? За тези случаи, в които съдържанието на етикета не съответства на директивата, посочете причините, поради които етикетите имат различно съдържание. (И)

6.1.13. Какъв процент от леките автомобили притежават етикет, чийто формат не отговаря на изискванията на директивата? За тези случаи, в които форматът на етикета не съответства на директивата, посочете какви са причините, поради което етикетите имат различен формат. (И)

6.1.14. Моля посочете подробности относно всички случаи на етикети с объркващи отличителни знаци, символи или надписи, свързани с разхода на гориво или емисиите на СО2, които не съответстват на изискванията на директивата. (З)

6.1.15. Има ли случаи на конкурентни етикети, поставени на леките автомобили и съдържащи информация за разхода на гориво, която противоречи на информацията на официалния етикет? Ако отговорът е „да“, моля дайте подробности за такива случаи. (И)

6.2. Моля представете вашите заключения по отношение на етикета и съответствието му с разпоредбите на директивата. (З)

Съответствие на ръководството с изискванията

6.3. Съответстват ли съдържанието и форматът на ръководството на разпоредбите на директивата и то разпространява ли се в съответствие с разпоредбите на директивата? (З)

6.3.1. Какъв е размерът на ръководството и колко страници съдържа? (З)

6.3.2. Групирани ли са моделите на леките автомобили по марка и в азбучен ред? (З)

6.3.3. В допълнение към групирането в азбучен ред групирани ли са моделите на леките автомобили по други признаци? Моля опишете как са групирани моделите. (З)

6.3.4. Колко често се актуализира ръководството? (З)

6.3.5. Когато се актуализира, съдържа ли ръководството списък на всички нови модели леки автомобили, които са на разположение към датата на публикуването на актуализираната версия? (З)

6.3.6. За всеки модел от списъка посочени ли са верните цифрови стойности на официалния разход на гориво и официалните специфични емисии на СО2 в съответствие с разпоредбите на директивата? (З)

6.3.7. Освен данните, посочени в директивата, предоставени ли са някакви други данни за всеки модел от списъка? Ако отговорът е „да“, моля уточнете и посочете причините за включването на тези данни в ръководството. (З)

6.3.8. В ръководството използвани ли са някакви други объркващи отличителни знаци, символи или надписи относно разхода на гориво или емисиите на СО2, които не съответстват на разпоредбите на директивата? Ако отговорът е „да“, моля посочете подробности. (З)

6.3.9. Има ли случаи на конкурентни ръководства, които се излагат в изложбените зали и съдържат информация за икономията на гориво, противоречаща на информацията, съдържаща се в официалното ръководство? Ако отговорът е „да“, моля посочете подробности във връзка с такива случаи. (И)

6.3.10. Какъв процент от местните представителства имат на разположение безплатни ръководства в местата на продажба; какъв процент от местните представителства нямат такива ръководства? Какви са причините за това в местата на продажба да няма безплатни ръководства? (И)

6.3.11. Имат ли местните представителства трудности във връзка със снабдяването с ръководствата? (И)

6.3.12. Изложени ли са ръководствата в местата на продажба? Защо посредниците не предоставят на разположение ръководствата в местата за продажба? (И)

6.4. Моля представете заключенията, до които сте стигнали във връзка със съответствието на ръководството с разпоредбите на директивата. (З)

Съответствие на плаката (информационното табло) с изискванията

6.5. Отговарят ли съдържанието и форматът на плаката (информационното табло) на разпоредбите на директивата; изложен ли е плакатът съгласно разпоредбите на директивата? (З)

6.5.1. Какъв процент от посредниците не излагат плаката (информационното табло) в мястото на продажбата? (И)

6.5.2. Какъв процент от посредниците не излагат плаката (информационното табло) на видно място в мястото на продажбата? (И)

6.5.3. По какъв начин плакатите (информационните табла) не съответстват на директивата при излагането им в мястото на продажба.? (И)

6.5.4. Какви причини изтъкват посредниците, когато не излагат плаката (информационното табло) за разхода на гориво? (И)

6.5.5. Какви причини изтъкват посредниците, когато не излагат плаката (информационното табло) за разхода на гориво на видно място? (И)

6.5.6. Какви причини изтъкват посредниците, когато форматът или съдържанието на плаката (информационното табло) не отговаря на изискванията на директивата? (И)

6.6. Моля представете заключенията, до които сте стигнали във връзка със съответствието на плаката (информационното табло) с разпоредбите на директивата. (З)

Съответствие на популяризиращата литература с изискванията

6.7. Отговаря ли популяризиращата литература на разпоредбите на директивата? (З)

6.8. Моля дайте примери на случаи, в които популяризиращата литература не отговаря на изискванията на разпоредбите на директивата. (З)

6.9. Моля посочете заключенията, до които сте стигнали във връзка със съответствието на популяризиращата литература с разпоредбите на директивата. (З)

Оценка на тенденциите за съответствие

6.10. Какви са различията при спазването от страна на местните представителства (по отношение на излагането на етикета и плаката и на разпространението на ръководството в съответствие с разпоредбите на директивата) според региона и според вида на местното представителство (т.е. независимо или зависимо; франчайзинг при един или при повече производители; в зависимост от производителя)? (И)

6.11. Какви са различията при спазването от страна на местните представителства (по отношение на излагането на етикета и плаката и на разпространението на ръководството в съответствие с разпоредбите на директивата) според системите за бонуси (комисиони), които се използват за възнаграждение на търговците? (И)

6.12. Как се променя степента на спазване на съответствието във Вашата държава-членка в зависимост от нивото на информираност на потребителите по въпросите, свързани с икономията на гориво, и от оценката на влиянието на разпоредбите на директивата върху поведението на потребителите? (И)

Система на санкции

6.13. Каква система на санкции е въвела Вашата държава-членка при нарушения на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива? (З)

6.13.1. Определила ли е Вашата държава-членка санкции по отношение на нарушения на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива? (З)

6.13.2. Моля представете подробности относно системата на санкции. (З)

6.13.3. Налагани ли са досега санкции? Ако отговорът е „да“, на кого са налагани санкциите и какъв е бил видът на санкцията, която е била наложена? (З)

Система на групиране

7. Член 2, параграфи 5 и 6 от директивата посочват, че версиите и вариантите на дадения тип превозно средство могат да бъдат групирани към един модел. Разработена ли е подобна система на групиране? Моля уточнете основата, на която се основава Вашата система за групиране. Моля посочете как се прилага системата за групиране в съответствие с разпоредбите на директивата. (И)

Е. ВКЛЮЧВАНЕ НА ДРУГИ СРЕДСТВА ЗА ИНФОРМАЦИЯ

1.	Разработили ли сте система за информиране на потребителите, която обхваща и други средства за масова информация/възнамерявате ли да разработите такава по-широка система за информиране на потребителите? Ако отговорът е „да“, как и с каква цел? (И)

2.	Провеждали ли сте изпитвания на други алтернативни медийни форми в работни условия? Ако отговорът е „да“, моля представете подробности за методологията и условията на провеждане на пробните изпитвания и за резултатите от тях. (И)

3.	Идентифицирахте ли правни и институционални препятствия пред възможността за разширяване на изискванията към популяризиращите материали с оглед обхващане на други средства за масова информация? Ако отговорът е „да“, моля посочете подробности. (И)

Ж. ЦЯЛОСТНА ОЦЕНКА

1.	Моля посочете основните изводи, до които стигнахте в процеса на прилагането на директивата (както и допълнителните национални разпоредби). (И)

2.	Моля посочете какви действия мислите, че е наложително да бъдат предприети спешно с оглед подобряване на действието на директивата както във Вашата държава-членка, така и в Европейския съюз. (И)

(1) Ако образецът се попълва от повече от едно лице (организация, отдел), моля дайте подробна информация за всеки отделен случай.

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

161

32001D0688

L 242/17

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 28 август 2001 година

за установяване на екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността за подобрители на почвата и хранителни среди

(нотифицирано под номер C(2001) 2597)

(текст от значение за ЕИП)

(2001/688/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че:

(1)	Член 3 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че екомаркировка може да се присъжда за продукт, притежаващ характеристики, които му позволяват да допринесе значително за подобряване на основните аспекти на околната среда.

(2)	Член 4 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че следва да бъдат установени конкретни критерии за екомаркировка по продуктови групи.

(3)

Член 4 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че преразглеждането на критериите за екомаркировка, както и на свързаните с критериите изисквания за оценка и проверка следва да се осъществят своевременно преди изтичането на срока на валидност на критериите, определени за всяка продуктова група, което следва да доведе до предложение за удължаване, отмяна или преразглеждане.

(4)	С Решение 98/488/ЕО (2) Комисията установи екологични критерии за присъждане на екомаркировка на Общността за подобрители на почвата и хранителни среди, които съгласно член 3 от споменатото решение, изменено с Решение 2001/157/ЕО (3), са валидни до 30 септември 2002 г.

(5)	Целесъобразно е да се преразгледа определението на продуктовата група и екологичните критерии, които са били установени с Решение 98/488/ЕО, за да се отрази развитието на пазара.

(6)	Целесъобразно е да се приеме ново решение на Комисията, в което да се установят конкретните екологични критерии за тази продуктова група, които ще бъдат валидни за срок пет години.

(7)

Целесъобразно е за ограничен период от не повече от дванадесет месеца новите критерии, установени в настоящото решение, и критериите, установени преди това в Решение 98/488/ЕО, да бъдат валидни едновременно, за да могат дружествата, на които е присъдена екомаркировка за техните продукти преди приемането на настоящото решение, да разполагат с достатъчно време, за да приведат тези продукти в съответствие с новите критерии.

(8)	Определените в настоящото решение мерки са разработени и приети съгласно процедурите за определяне на критериите за екомаркировка, посочени в член 6 от Регламент (ЕО) № 1980/2000.

(9)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, създаден съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1980/2000,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Продуктовата група „подобрители на почвата и хранителни среди“ (наричана по-нататък „продуктова група“) включва:

—	подобрители на почвата: материали, които следва да се добавят в почвата in situ главно с цел да поддържат или подобрят физическите ѝ свойства и които могат да подобрят химическите и/или биологическите ѝ свойства или действие,

—	хранителна среда: материал, различен от почвите in situ, в които се отглеждат растения.

Член 2

Определените в член 1 екологични характеристики на продуктовата група се оценяват съгласно специфичните екологични критерии, посочени в приложението.

Член 3

Определението на продуктовата група и критериите за продуктовата група са валидни за срок пет години от датата, на която настоящото решение влиза в сила.

Срокът на валидност на определението на продуктовата група и на определените с Решение 98/488/ЕО критерии се изменя така, че да изтекат 12 месеца след датата, на която настоящото решение влиза в сила.

Член 4

Кодът на тази продуктова група, използван за административни цели, е „003“.

Член 5

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 28 август 2001 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 237, 21.9.2000 г., стр. 1.

(2) ОВ L 219, 7.8.1998 г., стр. 39.

(3) ОВ L 57, 27.2.2001 г., стр. 51.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

За да получи екомаркировка, подобрител на почвата или хранителна среда (наричан по-нататък „продукт“ или „продукти“) трябва да попада в определената в член 1 продуктова група и да отговаря на критериите на настоящото приложение; проведените в подкрепа на заявлението изпитвания трябва да се проведат съгласно посочените в критериите указания.

Изпитванията, когато е приложимо, се провеждат в съответствие с методите за изпитване, разработени от Техническия комитет CEN 223 „Подобрители на почвата и хранителни среди“.

Вземането на проби се извършва в съответствие с определените от CEN/ТС 223 (РГ 3) методологии, така както са определени и одобрени от CEN в EN 12579 — Подобрители на почвата и хранителни среди — Вземане на проби. Когато изпитването или вземането на проби, което следва да се извърши, не е обхванато от тези методи и от тези техники за вземане на проби, компетентният(те) орган(и), който(които) разглежда(т) молбата (наричан по-нататък „компетентен орган“) посочва(т) изпитването и/или метода за вземане на проби, който счита(т), че е подходящ.

Когато е целесъобразно, може да се използват други методи за изпитване, ако тяхната еквивалентност се приема от компетентния орган. Ако не се упоменават изпитвания или ако упоменатите изпитвания са предназначени за проверка или контрол, компетентните органи основават оценката си, ако е целесъобразно, на предоставените от заявителя декларации или документация и/или на независими проверки.

На компетентните органи се препоръчва да вземат под внимание прилагането на признатите схеми за екологично управление, като EMAS или ISO 14001, когато оценяват заявленията и контролират спазването на критериите в настоящото приложение. (Забележка: не се изисква да се прилагат такива схеми за управление.)

Тези критерии имат за цел да насърчат по-конкретно:

—	използването и/или повторното използване на органични вещества, получени от събирането и/или преработката на отпадъчни материали, и по този начин да се допринесе за намаляване обема на твърдите отпадъци на мястото на крайно изхвърляне (например на сметището),

—	намаляване увреждането или рисковете за околната среда от тежки метали или други опасни съединения в подобрителите на почвата и хранителните среди.

Критериите са определени на нива, които насърчават етикетирането на подобрители на почвата и хранителните среди, които имат по-силно въздействие върху околната среда по време на целия цикъл на живот на продукта.

ЕКОЛОГИЧНИ КРИТЕРИИ

1. Органични съставки

а)

Един продукт се разглежда за присъждане на екомаркировка, само ако неговото съдържание на органични вещества е получено от преработка и/или повторно използване на отпадъчни материали (както са определени в Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. за отпадъците (1), изменена с Директива 91/156/ЕИО от 18 март 1991 г. за изменение на Директива 75/442/ЕИО за отпадъците (2), и в приложение I към упоменатата директива.) Забележка: терминът „органичен“ се отнася в общия смисъл за материали, съставени или образувани от живи организми.

б)	Продуктите не следва да съдържат утайки от пречистване на отпадни води.

Заявителят предоставя на компетентния орган подробен състав на продукта и декларация за съответствие с всеки от критериите по-горе.

2. Намаляване на опасните вещества

а)

В крайния продукт съдържанието на следните елементи следва да бъде по-ниско от стойностите, посочени по-долу, изчислени в сухо вещество:

Елемент	Mg/kg (сухо вещество)
Zn	300
Cu	100
Ni	50
Cd	1
Pb	100
Hg	1
Cr	100
Mo (3)	2
Se (3)	1,5
As (3)	10
F (3)	200

Заявителят представя на компетентния орган съответни доклади от изпитвания и декларация за съответствие с това изискване.

б)	Продуктите не следва да съдържат кори, които са били обработени с пестициди.

Заявителят представя на компетентния орган декларация за съответствие с това изискване.

3. Физически замърсители

В крайния продукт (с размер на отвора > 2 mm) съдържанието на стъкло, метал и пластмаса следва да бъде по-ниско от 0,5 %, измерено в тегло сухо вещество.

Заявителят представя на компетентния орган декларация за съответствие с това изискване.

4. Съдържание на хранителни елементи

а)	Концентрацията на азот в продукта не следва да превишава 2 % общо азот (от сухото вещество), като неорганичният азот не трябва да превишава 20 % общо азот (или органичен азот ≥ 80 %).

б)

Когато продуктът се използва в дозите, препоръчани в информацията, която се предоставя с продукта, съдържанието му на хранителни елементи не следва да превишава:

—	17 g/m2 общо азот,

—	10 g/m2 P2O5,

—	20 g/m2 K2O.

Забележка. Това изискване не се прилага за продукти, които съдържат по-малко от 10 % (w/w) хранителни елементи по време на първия сезон на прилагане. Тези продукти се определят като такива в съотношение С:N, по-голямо от 30:1.

Заявителят представя на компетентния орган съответните протоколи от изпитвания и декларация за съответствие с това изискване.

5. Характеристики на продукта

а)	Продуктите се доставят в твърдо състояние и съдържат не по-малко от 25 % сухо вещество и не по-малко от 20 % органични вещества на сухо тегло (измерено чрез загуба при изгаряне).

б)	Продуктите не следва да имат неблагоприятно въздействие върху поникването или растежа на растенията.

в)	Продуктите не следва да изпускат неприятна миризма след прилагането им върху почвата.

Заявителят представя на компетентния орган декларация за съответствие с тези изисквания заедно със съответните протоколи от изпитвания и документация.

6. Здраве и безопасност

Съдържанието на първични патогенни вещества не следва да превишава следните максимални граници:

— Салмонела:	няма в 50 g.
— Е-коли:	< НВЧ/g (НВЧ: най-вероятно число)

Заявителят представя на компетентния орган съответните протоколи от изпитвания и документация и декларация за съответствие с тези изисквания.

7. Жизнеспособни семена/пропагули

В крайния продукт съдържанието на семена на плевели и на елементи за вегетативно размножаване на плевели не следва да превишава 2 единици на литър.

Заявителят представя на компетентния орган декларация за съответствие с тези изисквания заедно със съответните протоколи от изпитвания и/или документация.

8. Допълнителни критерии, специално приложими за хранителните среди

а)	Органичната част от продукта се състои изключително от подобрители на почвата, които отговарят на посочените в настоящото решение изисквания. Минералните добавки, като пясък, глина и др., може да се добавят, за да се подобрят общите физически и химически свойства.

б)	Продуктите не следва да съдържат торф или получени от торф продукти.

в)	Електропроводимостта на продукта не следва да превишава 1,5 dS/m.

9. Информация, предоставяна с продукта

Следната информация се предоставя с продукта (независимо дали продуктът е опакован, или се продава в насипно състояние), написана върху опаковката или на брошурата с данни, придружаваща продукта:

Обща информация:

а)	име и адрес на органа, който отговаря за пускането на продукта на пазара;

б)	описание, в което се посочва видът на продукта и съдържа думите „ПОДОБРИТЕЛ НА ПОЧВАТА“ или „ХРАНИТЕЛНИ СРЕДИ“;

в)	идентификационен код на партидата;

г)	количество на подобрителите на почвата (в тегло) или на хранителната среда (в обем);

д)

основните съставки (които представляват повече от 5 % от обема), от които е произведен продуктът, като се посочва видът на отпадъците (твърди битови отпадъци, сортирани при източника, отпадъци от селско или горско стопанство, промишлени и търговски отпадъци), като се определи секторът на произход (напр. хранително-преработвателна промишленост, целулозно-хартиена промишленост и др.);

е)	препоръчаните условия за съхранение и препоръчан срок на годност;

ж)	насоки за безопасно манипулиране и използване.

Информация за използването на продукта:

з)	описание на целта, за която е предназначен продуктът, и ограничения за използване;

и)	обозначение на вида растения, за които е предназначен продуктът (калцифобни или калцифилни растения);

й)	обозначение за стабилността на органичното вещество („стабилно“ или „много стабилно“) съгласно националните или международните стандарти;

к)	обозначение за препоръчани методи на използване.

Само за подобрители на почвата:

л)

препоръчаната доза за прилагане, изразена като килограми или литри от продукта на единица площ (м2 или хектар) годишно. Препоръчаната доза за прилагане отчита съдържанието и наличието на хранителни елементи в подобрителите на почвата, за да не се превишава максималното съдържание на квадратен метър. Препоръчаната доза за прилагане може също да бъде по-висока, ако прилагането не се извършва всяка година (например при полевите култури) и при условие че средните годишни дози позволяват да се спазват максималните съдържания, предвидени за всеки хранителен елемент;

м)	наличието на N, P2O5 и K2O по време на първия сезон на прилагане.

Подробна информация:

Параметри на подобрителите на почвата	Методи за изпитване
Определяне на количеството	EN 12580
Съдържание на органично вещество и пепел	EN 13039
Съотношение въглерод към азот (C:N)	C/N (4)
Влага/съдържание на сухо вещество	EN 13040
pH (обозначение на обхвата)	EN 13037
Общо N	prEN 13654/1-2
Съдържание на P (като P2O5) и на K (като K2O)	prEN 13650
Тест за стабилност/зрялост (изпитванията, както и резултатите трябва да се описват)	няма
няма= няма CEN метод.

Параметри на хранителните среди	Методи за изпитване
Определяне на количеството	EN 12580
Съдържание на органично вещество и пепел	EN 13039
Съотношение въглерод към азот (C:N)	C/N (5)
Влага/съдържание на сухо вещество	EN 13040
pH (обозначение на обхвата)	EN 13037
Електропроводимост	EN 13038
Разтворими/усвояеми хранителни елементи от растенията (нитрат, амониев радикал, фосфат, калий)	EN 13652
Тест за стабилност/зрялост (изпитванията, както и резултатите, трябва да се описват)	няма
Плътност в насипно състояние, обем на въздуха, обем на водата	EN 13041
няма= няма CEN метод.

Заявителят представя на компетентния орган декларация за съответствие с тези изисквания заедно със съответните протоколи от изпитвания и документация, включително мостра на опаковка или фиш, придружаващ продукта.

10. Информация върху eкoмаркировката

Клетка 2 на eкoмаркировката следва да включва следния текст:

—	допринася за намаляване замърсяването на почвата и водата;

—	насърчава използването на органични отпадъци;

—	допринася за подобряване плодородието на почвата. (Забележка: това се отнася само за подобрителите на почвата и хранителните среди).

(1) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39.

(2) ОВ L 78, 26.3.1991 г., стр. 32.

(3) Данните, отнасящи се до наличието на тези елементи, са необходими само за продукти, които съдържат материал от промишлени процеси.

(4) Въглерод = органично вещество (EN 13039) × 0,58

общо N: prEN 13654/1-2

няма= няма CEN метод.

(5) Въглерод = органично вещество (EN 13039) × 0,58

общо N: prEN 13654/1-2

няма= няма CEN метод.

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

167

32001D0689

L 242/23

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 28 август 2001 година

за установяване на екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността за миялни машини

(нотифицирано под номер C(2001) 2600)

(текст от значение за ЕИП)

(2001/689/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1980/2000 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно ревизирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка (1), и по-специално членове 3, 4 и 6 от него,

като има предвид, че:

(1)	Член 3 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че екомаркировката може да се присъжда за продукт, притежаващ характеристики, които му позволяват да допринесе значително за подобряване на основните аспекти на околната среда.

(2)	Член 4 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че следва да бъдат установени специални критерии за екомаркировка по продуктови групи.

(3)

Член 4 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че преразглеждането на критериите за екомаркировка, както и на свързаните с критериите изисквания за оценка и проверка, следва да се осъществи своевременно преди изтичането на срока на валидност на критериите, определени за всяка продуктова група, което следва да доведе до предложение за удължаване, отмяна или преразглеждане.

(4)	С Решение 98/483/ЕО (2) Комисията установи екологични критерии за присъждане на екомаркировка на Общността за миялни машини, които съгласно член 3 от него, изменено с Решение 2001/397/ЕО (3), са валидни до 31 януари 2003 г.

(5)	Целесъобразно е да се преразгледа определението на продуктовата група и екологичните критерии, които са били установени с Решение 98/483/ЕО, за да се отрази развитието на пазара.

(6)	Целесъобразно е да се приеме ново решение на Комисията за установяване на специалните екологични критерии за тази продуктова група, които ще бъдат валидни за срок от пет години.

(7)

Целесъобразно е за ограничен период от не повече от дванадесет месеца установените в настоящото решение нови критерии и установените преди това в Решение 98/483/ЕО критерии да бъдат валидни едновременно, за да могат да разполагат с достатъчно време дружествата, на които е присъден знака за екомаркировка за техните продукти преди приемането на настоящото решение, да приведат тези продукти в съответствие с новите критерии.

(8)	Определените в настоящото решение мерки са разработени и приети съгласно процедурите за определяне на критериите за екомаркировка, посочени в член 6 от Регламент (ЕО) № 1980/2000.

(9)	Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на Комитета, създаден съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1980/2000,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Продуктовата група „миялни машини“ (наричана по-нататък „продуктова група“) означава:

„Захранвани от електрическата мрежа домакински миялни машини, продавани на населението. Изключват се уреди, които могат да използват също други източници на енергия като акумулатори или нямат вътрешен източник на топлина“.

Член 2

Определените в член 1 екологични характеристики на продуктовата група се оценяват съгласно екологичните специфични критерии, посочени в приложението.

Член 3

Определението на продуктовата група и критериите за продуктовата група са валидни за срок от пет години от датата, на която настоящото решение влиза в сила.

Срокът на валидност на определението на продуктовата група и на определените с Решение 98/483/ЕО критерии се изменя така че да изтекат 12 месеца след датата, на която настоящото решение влиза в сила.

Член 4

Кодът на тази продуктова група, използван за административни цели, е „002“.

Член 5

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 28 август 2001 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 237, 21.9.2000 г., стр. 1.

(2) ОВ L 216, 4.8.1998 г., стр. 12.

(3) ОВ L 139, 23.5.2001 г., стр. 21.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

За да получи екомаркировка, миялна машина (наричана по-нататък „продуктът“) трябва да попада в определената в член 1 продуктова група и да отговаря на критериите на настоящото приложение; проведените в подкрепа на заявлението изпитвания, трябва да се проведат съгласно посочените в критериите указания. Ако е целесъобразно, други методи за изпитване могат да се използват, ако тяхната еквивалентност е приета от компетентния орган, който оценява заявлението. Ако не са упоменати изпитвания или упоменатите изпитвания са предназначени за проверка или контрол, компетентният орган следва да обоснове преценката си според случая въз основа на предоставените от заявителя декларации и документация и/или резултатите от независими проверки.

На компетентните органи се препоръчва да вземат под внимание прилагането на признатите схеми за екологично управление като EMAS или ISO 14001, когато преценяват заявленията и контролират спазването на критериите в настоящото приложение. (Забележка: не се изисква да се прилагат такива схеми за управление).

Тези критерии имат за цел да насърчат по-конкретно:

—	намаляване на вредата за околната среда или рискове, свързани с използването на енергия (глобално затопляне, киселинни дъждове, изчерпване на невъзобновяеми енергийни източници), посредством намаляване на консумацията на енергия,

—	намаляване на вредата за околната среда или рисковете, свързани с използването на природни ресурси, посредством намаляване на консумацията на вода.

Критериите насърчават прилагането на най-добрата практика (оптимално използване по отношение на околната среда) и разширяват екологичното съзнание на потребителите. Освен това маркирането на пластмасовите компоненти насърчава рециклирането на машината.

Критериите са определени на нива, които насърчават етикетирането на миялни машини с ниско въздействие върху околната среда, в частност по време на използването им.

ЕКОЛОГИЧНИ КРИТЕРИИ

1. Икономия на енергия

а)

Миялните машини с капацитет 10 или повече комплекта прибори, чинии и чаши имат индекс на енергийна ефективност по-малък от 0,58, както е определен в приложение IV към Директива 97/17/ЕО от 16 април 1997 г. относно условията за прилагане на Директива 92/75/ЕИО относно етикетирането на разхода на енергия на домакински миялни машини (1), като се използват същият метод на изпитване EN 50242 и цикъл на програма, избрани за Директива 97/17/ЕО.

Миялни машини с по-малко от 10 комплекта прибори, чинии и чаши, но повече от пет комплекта прибори, чинии и чаши следва да имат индекс на енергийна ефективност по-нисък от 0,64, както е определен в приложение IV към Директива 97/17/ЕО, като се използват същият метод на изпитване EN 50242 и цикъл на програма, избрани за Директива 97/17/ЕО.

Миялни машини с пет или по-малко комплекта прибори, чинии и чаши следва да имат индекс на енергийна ефективност по-нисък от 0,76, както е определен в приложение IV към Директива 97/17/ЕО, като се използват същият метод на изпитване EN 50242 и цикъл на програма, избрани за Директива 97/17/ЕО.

Заявителят следва да предостави копие от техническата документация, посочена в член 2, параграф 1 от Директива 97/17/ЕО. Тази документация включва протоколи от най-малко три измервания на разхода на енергия, извършени съгласно EN 50242 и цикъл на програма, избрани за Директива 97/17/ЕО. Посочената върху етикета за енергия стойност не следва да бъде по-малка от тази средна стойност, а посоченият върху етикета за енергия клас на енергийна ефективност следва да съответства на тази средна стойност. В случай на проверка, която не е задължителна при подаване на заявлението, компетентните органи вземат предвид допустимите отклонения и контролни процедури, определени в EN 50242.

б)	Миялната машина следва да може да се свързва с външно захранване с топла вода. Заявителят декларира съответствието на продукта с това изискване.

2. Разход на вода

Разходът на вода на миялна машина (изразен като В(измерена)) следва да бъде по-малък или равен на праговата стойност, както е определена в уравнението по-долу, като се използват същият метод на изпитване EN 50242 и цикъл на програма, избрани за Директива 97/17/ЕО.

В(измерена) ≤ (0,625 x S) + 9,25

където:

В(измерена)= измереният разход на вода на миялната машина в литри за един цикъл, до първото десетично число.

S= посочения брой стандартни комплекти за миялната машина.

Заявителят следва да предостави копие от техническата документация, посочена в член 2, параграф 1 от Директива 97/17/ЕО. Тази документация включва протоколи от най-малко три измервания на разхода на вода, извършени съгласно EN 50242, като се използва същият цикъл на програма, избран за Директива 97/17/ЕО. Средното аритметично от тези измервания трябва да бъде по-малко или равно на граничната стойност, получена от посочената по-горе стойност. Посочената върху етикета за енергия стойност не следва да бъде по-малка от тази средна стойност.

В случай на проверка, която не е задължителна при подаване на заявлението, компетентните органи вземат предвид допустимите отклонения и контролни процедури, определени в EN 50242.

3. Предотвратяване на прекомерната употреба на детергенти

Уредът има ясна маркировка на обема, поставена върху дозатора за детергент, която позволява на потребителя да регулира количеството детергент, използвано според вида и количеството съдове и степента на тяхното замърсяване.

Заявителят декларира съответствието на продукта с това изискване.

4. Шум

а)

Шумът, отделян от уреда, изразен като акустична мощност, не трябва да превишава 53 dB (А) за самостоятелни модели и 50 dB (А) за вградени модели. Нивото шум се измерва съгласно EN 50242/EN 60704-2-3/EN 60704-3, като се използват същият метод на изпитване и цикъл на програма, избрани за Директива 97/17/ЕО.

б)	Информация за нивото на шума се предоставя по начин, който да е ясно забележим за потребителя. Това се извършва, като се включва тази информация в етикета за енергия за миялни машини.

Заявителят следва да предостави копие от техническата документация, посочена в член 2, параграф 1 от Директива 97/17/ЕО. Тази документация включва протоколи от най-малко три измервания на шума, извършени съгласно EN 50242, като се използва същият цикъл на програма, избран за Директива 97/17/ЕО. Декларираното ниво на шума е получено от тези измервани, съгласно стандартите, посочени в EN 50242 и се обявява върху етикета за енергия.

В случай на проверка, която не е задължителна при подаване на заявлението, компетентните органи вземат допустимите отклонения и контролни процедури, определени в EN 50242.

5. Обратно приемане на уреда и рециклиране

а)	Производителят предлага безплатно обратно приемане за рециклиране на миялната машина и на компонентите, които са били подменени от него или от упълномощена фирма с изключение на миялни машини, които съдържат добавени компоненти.

б)	Пластмасовите части, които са по-тежки от 50 g, следва да имат постоянна маркировка, посочваща естеството на материала в съответствие с ISO 11469. Това изискване не важи за екструдирани пластмасови части.

в)

Пластмасовите части, които са по-тежки от 50 g, не следва да съдържат следните невъзпламеними вещества:

Наименование	CAS №
Декабромодифенил	13654-09-6
Монобромодифенил етер	101-55-3
Дибромодифенил етер	2050-47-7
Трибромодифенил етер	49690-94-0
Тетрабромодифенил етер,	40088-47-9
Пентабромодифенил етер	32534-81-9
Хексибромодифенил етер	36483-60-0
Хептабромодифенил етер	68928-80-3
Октабромодифенил етер	32536-52-0
Нонабромодифенил етер	63936-56-1
Декабромодифенил етер	1163-19-5
Хлоропарафин с дължина на веригата от 10 до 13 атома въглерод, съдържание на хлор > 50 тегловни процента	85535-84-8

г)

Пластмасовите части с тегло, превишаващо 25g, не следва да съдържат невъзпламеними вещества или препарати на база на вещества, към които се прилагат или могат да бъдат прилагани рискови фрази R45 (може да причини рак), R46 (може да причини наследствено генетично увреждане), R50 (силно токсичен за водни организми), R51 (токсичен за водните организми), R52 (вреден за водни организми), R53 (може да причини дълготрайни неблагоприятни ефекти във водната околна среда), R60 (може да увреди възпроизводителната функция) или R61 (може да увреди плода при бременност), а също и комбинация от няколко от тези рискови фрази, както са определени в Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни веществa (2) и нейните последващи изменения.

Това изискване не се отнася до невъзпламенимите вещества, чиито химически свойства са променени по време на прилагането, така че нито една от горепосочените рискови фрази не е валидна за тях, и за частите, които съдържат по-малко от 0,1 % остатък от веществото с предишните свойства.

д)

При проектиране на уреда производителят следва да държи сметка за неговото разглобяване; той следва да контролира разглобяването на миялната машина и да достави план за демонтаж, потвърждаващ в частност, че:

—	свръзките са достъпни и лесни за намиране,

—	електронните елементи са достъпни и лесни за намиране,

—	продуктът лесно се разглобява с помощта на общодостъпни инструменти,

—	несъвместимите и опасни материали са отстраними.

Заявителят следва да укаже, че уредът съответства на тези изисквания. Заявителят представя копие от инструкцията за разглобяване на компетентния орган, отговарящ за разглеждане на заявлението. Заявителят и/или неговият или неговите доставчици посочва/т на компетентния орган какви невъзпламеними вещества евентуално са били използвани във или върху пластмасови части с тегло, превишаващо 25 g.

6. Удължаване на срока на употреба

а)	Производителят следва да предложи търговска гаранция за употреба на уреда за срок от минимум две години. Тази гаранция е валидна от датата на доставка до клиента.

б)	Намирането на съвместими резервни части следва да бъде осигурено за период от дванадесет години след спиране на производството.

Заявителят декларира съответствието на продукта с тези изисквания.

7. Дизайн на уреда

а)	Уредът позволява на потребителя да избира програма за измиване на стандартно количество съдове, като се използват детергенти, които действат най-добре при температури по-ниски от 65 °С.

б)	Уредът има ясни маркировки, които да посочват точно подходящите настройки за наличните програми (например стандартна, при ниска температура, при непълно натоварване, слабо или силно замърсени съдове и т.н.)

в)	Когато е приложимо, уредът позволява дозирането на солта да се регулира в зависимост от твърдостта на водата и да има индикатор на нивото на солта.

Заявителят декларира съответствието на продукта с тези изисквания.

8. Ефективност на почистване

Миялната машина следва да има индекс на ефективност на почистване по-голям от 1,00, както е определен в приложение IV към Директива 97/17/ЕО, като се използват същият метод на изпитване EN 50242 и цикъл на програма, избрани за Директива 97/17/ЕО. По този начин миялната машина се класифицира в клас на ефективност на почистване А или Б, както е определен в приложение IV към Директива 97/17/ЕО.

Заявителят следва да предостави копие от техническата документация, посочена в член 2, параграф 1 от Директива 97/17/ЕО. Тази документация включва протоколи от най-малко три измервания на индекса на ефективността на почистване, извършени съгласно EN 50242, като се използва същият стандартен цикъл на програма, избран за Директива 97/17/ЕО. Средноаритметичната стойност от тези измервания следва да бъде по-голяма от стойността, посочена по-горе. Класът на ефективност на почистване, посочен върху етикета за енергия, следва да съответства на тази средна стойност.

9. Ефективност на изсушаване

Миялната машина следва да има индекс на ефективност на изсушаване по-голям от 0,93, както е определен в приложение IV към Директива 97/17/ЕО, като се използват същият метод на изпитване EN 50242 и цикъл на програма, избрани за Директива 97/17/ЕО. По този начин миялната машина се класифицира в клас на ефективност на изсушаване А или Б, както е определен в приложение IV към Директива 97/17/ЕО.

Заявителят следва да предостави копие от техническата документация, посочена в член 2, параграф 1 от Директива 97/17/ЕО. Тази документация включва протоколи от най-малко три измервания на индекса на ефективността на изсушаване, извършени съгласно EN 50242, като се използва същият стандартен цикъл на програма, избран за Директива 97/17/ЕО. Средноаритметичната стойност от тези измервания следва да бъде по-голяма от стойността, посочена по-горе. Класът на ефективност на почистване, посочен върху етикета за енергия, следва да съответства на тази средна стойност.

10. Инструкции за потребителя

Уредът се продава с инструкция за експлоатация, която наред с другото, съдържа съвети за правилното екологично използване, и по-специално, препоръки за оптималното използване на енергията, водата и добавките (детергент, сол и др.) при работата на уреда. Инструкцията съдържа:

а)	върху корицата или на първата страница следния текст: „Настоящите указания за ползване съдържат информации, позволяващи да се сведе до минимум въздействието на уреда върху околната среда“;

б)	съвет как да се инсталира уредът, така че да се сведе до минимум излъчваният шум;

в)

съвет, че използването на външен източник на захранване с топла вода може да спести първична енергия и свързаните емисии, ако водата се загрява със слънчева енергия, от обществената отоплителна система, съвременни отоплителни системи с природен газ или мазут или нагревател с постоянен приток на природен газ. Потребителят следва да бъде информиран, че тръбопроводът, свързващ източника на топла вода с миялната машина, следва да бъде къс и добре изолиран;

г)	съвет за регулиране дозирането на сол в зависимост от твърдостта на местната вода, ако е приложимо;

д)	съвет за използване на уреда с пълен капацитет винаги, когато е възможно;

е)	съвет да не се изплакват предметите, преди да се поставят в миялната машина;

ж)	съвет за най-доброто използване на опциите „изплакване“ и „изчакване“, ако има такива;

з)	съвет за наличието на детергенти, които действат най-добре при температури по-ниски от 65 °С и имат потенциал за пестене на енергия.

и)	съвет за променяне дозата на детергент съгласно вида и количеството на приборите, чиниите и чашите и степента на замърсяването им (например: при натоварване на половина на уреда се изисква по-малко детергент). Прави се справка с маркировките в дозатора за детергента;

й)	информация за нивата на разход на енергия и вода на миялната машина за различните програми, които позволяват на потребителя да идентифицира подходяща програма, при която да се разходват най-малко енергия и вода, а също и информация за нивата на разход при режим на готовност;

к)	съвет, че миялната машина не следва да се оставя на позиция „включено“, когато е завършила цикъла си поради възможната загуба на енергия при режим на готовност. Инструкциите за експлоатация следва да посочват времето, необходимо за завършване на наличните програми;

л)	информация за изискванията за мощност по време на следните режими: режим на спиране, режим на програмиране, край на програмата;

м)	съвет за подходящата поддръжка на миялната машина, включително редовно почистване на филтрите и информация за наличието на резервни части;

н)	информация, че несъобразяването с горепосочените въпроси може да доведе до по-висок разход на енергия, вода и/или детергент и по този начин да се повишат експлоатационните разходи и това да доведе до слаба ефективност;

о)	съвет как потребителят може да се възползва от процедурата на производителя за обратно приемане;

п)

информация, че на продукта е присъден знак за екомаркировка на ЕС с кратко обяснение какво означава това заедно с индикация, че повече информация за екомаркировката може да се намери на адреса на Интернет страницата (http://europa.eu.int/ecolabel), и че има детергенти с екомаркировка за миялни машини.

Заявителят декларира съответствието на продукта с тези изисквания и предоставя копие от ръководството с указания на компетентния орган, който оценява заявленията.

11. Информация върху екомаркировката

Клетка 2 от екомаркировката съдържа следния текст:

—	много нисък разход на енергия,

—	нисък разход на вода,

—	проектиран с цел да улеснява рециклирането.

(1) ОВ L 118, 7.5.1997 г., стр. 1.

(2) ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

173

32001R1788

L 243/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1788/2001 НА КОМИСИЯТА

от 7 септември 2001 година

за определяне на подробни правила за прилагане на разпоредбите за сертификата за инспекция при внос от трети страни по член 11 от Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни (1) последно изменен с Регламент (ЕО) № 436/2001 на Комисията (2), и по-специално член 11, параграф 3, буква б) и параграф 4 от него,

като има предвид, че:

(1)	Необходимо е да се определи процедура, с цел да се координират на ниво Общност някои видове инспекции на продуктите, внасяни от трети страни, с оглед тези продукти да се пускат на пазара с указания за метода на биологично производство.

(2)

По отношение на продуктите, които се внасят съгласно процедуратапо член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, като в него е установено съдържанието на сертификата за инспекция . Не съществува разпоредба от този тип за продуктите, които се внасят съгласно процедурата по член 11, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2092/91. Следователно е необходимо да се разшири използването на този сертификат за да обхване и продуктите, внасяни съгласно член 11, параграф 6, с цел да се гарантира, че тези продукти са произведени по производствени норми, еквивалентни на тези, предвидени в член 6 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, и че инспекционните мерки, приложени спрямо тях, са също толкова ефективни, колкото мерките, предвидени в член 8 и член 9, и че тези инспекционни мерки се прилагат постоянно и ефективно в съответната трета страна.

(3)	Регламент (ЕИО) № 3457/92 на Комисията (3) предвижда сертификат за инспекция за продуктите, внасяни от трети страни съгласно разпоредбите на член 11, параграф 1 на Регламент (ЕИО) № 2092/91; за по-голяма яснота, Регламент (ЕИО) № 3457/92 се заменя с настоящия регламент.

(4)	Настоящият регламент се прилага, без да се засяга инспекционния режим, установен с член 8 и член 9 и с приложение III, раздел Б и В към Регламент (ЕИО) № 2092/91.

(5)	Настоящият регламент се прилага, без да се засягат митническите разпоредби на Общността, нито други разпоредби, отнасящи се до вноса на продукти по член 1 от Регламент ЕИО № 2092/91 с оглед на пускането им на пазара в Общността.

(6)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствието със становището на комитета, посочен в член 14 от Регламент (ЕИО) № 2092/91,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1. Настоящият регламент определя условията за използване на сертификата за инспекция, изискван съгласно член 11, параграф 1, буква б) и член 11, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, както и за представянето на този сертификат при внос, осъществен съгласно разпоредбите на член 11, параграф 6 от цитирания регламент.

2. Настоящият регламент не се прилага към продуктите:

—	които не са предназначени за пускане в свободно обращение в Общността в суров вид или след преработка.

—

които са признати за освободени от вносни мита съгласно Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета (4) относно въвеждането на общ режим на освобождаване от митнически сборове. Въпреки това настоящият регламент се прилага към продуктите, освободени от вносни мита, съгласно член 39 и член 43 от Регламент (ЕИО) № 918/83.

Член 2

По смисъла на настоящия регламент:

1.	„сертификат за инспекция“ означава сертификатът за инспекция, който обхваща една пратка и който се предвижда в член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2092/91 и в член 3, член 4 и приложението към настоящия регламент.

2.	„пратка“ означава количеството продукти с един или няколко кода по Комбинираната номенклатура, описано в общ сертификат за инспекция, превозено със същите транспортни средства и с произход от една и съща трета държава.

3.	„проверка на пратката“ означава проверката от компетентните органи на държавите-членки на сертификата за инспекция с оглед спазването на член 4, параграф 2 и когато тези органи сметнат за оправдано, проверката на продуктите с оглед на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2092/91.

4.	„пускане в свободно обращение в Общността“ означава освобождането от митницата на пратката от компетентните органи с оглед свободното движение на стоките в Общността.

5.	„компетентни органи на държавите-членки“ означава митническите или други органи, посочени от държавата-членка.

Член 3

Член 11, параграф 1, буква б) относно изискванията за издаване на сертификат за инспекция и член 11, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2092/91 се прилагат към пускането в свободно обращение в Общността на продуктите, посочени в член 1 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, независимо дали тези продукти се внасят за пускане на пазара съгласно член 11, параграф 1 или съгласно член 11, параграф 6 от този регламент.

Член 4

1. За пускането в свободно обращение в Общността на пратка продукти, посочени в член 1 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, се изисква:

a)	представяне на оригинален сертификат за инспекция на компетентния орган на държавата-членка, и

б)	проверка на пратката от компетентия орган на държавата-членка и заверяване на сертификата за инспекция съгласно параграф 11.

2. Оригиналът на сертификата за инспекция се попълва съгласно следващите параграфи от 3 до10 и по образеца и бележките в приложение I.

3. Сертификатът за инспекция се издава:

a)	от компетентната власт или орган на третата държава, посочени за съответната трета страна в приложението към Регламент (ЕИО) № 94/92 на Комисията (5);

б)	от компетентната власт или орган, одобрен да издава сертификат за инспекция по процедурата, предвидена в член 11, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2092/91.

4. Властта или органът, издаващ сертификата за инспекция:

издава сертификата и заверяват декларацията в клетка 15 само след документна проверка на всички необходими документи за инспекция, включително и програмата за производство на съответните продукти, транспортните и търговските документи, и след като този власт или орган е извършил физически инспекция на пратката, преди тя да напусне изпращащата трета страна или след като е получил ясна декларация от износителя, че съответната пратка е произведена и/или изготвена съгласно разпоредбите, определени от съответния власт или орган за внос и пускане на пазара в Европейската общност на продукти, посочени в член 1 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, съгласно член 11, параграф 1 или член 11, параграф 6 от този регламент.

б)	дава изходящ номер на всеки един от издадените сертификати и води регистър на издадените сертификати.

5. Сертификатът за инспекция се изготвя на един от официалните езици на Общността и се попълва, с изключение на печатите и подписите, или ръкописно само с главни букви, или напечатано.

Сертификатът за инспекция се изготвя за предпочитане на един от официалните езици на държавата-членка получател. При необходимост властите на съответната държава-членка могат да поискат превод на сертификата за инспекция на един от официалните езици.

Незаверени промени и зачерквания правят сертификата невалиден.

6. Сертификатът за инспекция се изготвя в един оригинален екземпляр.

Първият получател или, ако няма такъв, вносителят може да направи копие, за да информира инспекцияната власт или орган съгласно приложение III, раздел В, точка 3 от Регламент (ЕИО) № 2092/91. Всяко направено копие следва да носи надпис „КОПИЕ“ или „ДУБЛИКАТ“, напечатан или положен с клеймо.

7. Сертификатът за инспекция, посочен в параграф 3, буква б), съдържа в клетка 16, в момента на представянето му съгласно параграф 1, декларация на компетентния орган на държавата-членка, издал разрешението съгласно процедурата, предвидена в член 11, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2092/91.

8. Компетентният орган на държавата-членка, издал разрешението, може да делегира правомощието си по отношение на декларацията в клетка 16 на властта или органа, инспекцияиращи вносителя по силата на член 8 и член 9 от Регламент (ЕИО) № 2092/91 или на органите, посочени от държавата-членка като компетентни органи.

9. Декларацията в клетка 16 не е необходима:

a)	когато вносителят представи документ в оригинал, издаден от компетентния орган на държавата-членка, издал разрешението по член 11, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, като удостовери, че пратката е получила разрешение, или

б)

когато органът на държавата-членка, издала разрешението съгласно член 11, параграф 6, е предоставил пряко на органите, отговорни за проверката на пратката, достатъчно доказателства, че тя е получила разрешение. Тази процедура за пряка информация не е задължителна за държавата-членка, издала разрешението.

10. В документа, съдържащ доказателствата по букви a) и б) се означава:

—	изходящият номер на разрешението за внос и датата му на валидност;

—	името и адреса на вносителя;

—	третата страна на произход на пратката;

—	данните на издаващата власт или орган и, ако са различни, данните на инспекцияния власт или орган на третата страна;

—	наименованията на съответните продукти.

11. При проверка на пратка продукти, посочени, в член1 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, оригиналът на сертификата за инспекция се парафира от компетентните органи на държавата-членка, посочени в клетка 17, след което се изпраща на лицето, представило сертификата.

12. При получаване на пратката първият получател попълва клетка 18 на оригиналния сертификат за инспекция, за да удостовери, че пратката е получена съгласно приложение III, раздел В, точка 7 от Регламент (ЕИО) № 2092/91.

Първият получател предава оригинала на сертификата на вносителя, посочен в клетка 11 на сертификата, за да спази разпоредбите на член 11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2092/91, освен когато сертификатът трябва да придружи пратката за нуждите на обработката,посочена в член 5, параграф 1 от настоящия регламент.

Член 5

1. Когато в рамките на митнически режим с отложено плащане съгласно Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (6) за създаване на митнически кодекс на Общността, една пратка от трета страна е предназначена, преди пускането ѝ в свободно обращение в Общността, да бъде подложена в една държава-членка на една или няколко обработки, определени в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2092/91 и които могат да бъда извършени съгласно член 522, параграф 1 и член 552, параграф 1, буква а), iv) от Регламент (ЕИО) № 2464/93 на Комисията (7) относно определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92, към тази пратка, преди първата ѝ обработка, следва да се приложат мерките по член 4, параграф 1 от настоящия регламент.

Обработката може да включва операции от рода на:

—	Опаковане или преопаковане, или

—	Етикетиране с указание за метода на биологично производство.

След тази обработка парафираният оригинал на сертификата за инспекция придружава пратката и се представя на компетентния орган на държавата-членка, съгласно член 4, параграф 1, с оглед пускането ѝ в свободно обращение.

След приключването на тази процедура оригиналът на сертификата за инспекция се връща на вносителя на пратката, посочен в клетка 11 на сертификата, съгласно член 11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2092/91.

2. Когато в рамките на митнически режим с отложено плащане съгласно Регламент (ЕИО) № 2913/92 една пратка от трета страна трябва да бъде подложена в една държава-членка, преди пускането ѝ в свободно обращение в Общността, на разделяне на няколко пратки, преди разделянето ѝ към тази пратка се прилагат мерките, определени в член 4, параграф 1.

За всяка една от пратките, получени след извършеното разделяне, извлечение от сертификата за инспекция се предоставя на компетентния орган на държавата-членка съобразно образеца и обяснителните бележки в приложение II. Извлечението от сертификата се парафира от компетентните органи на държавата-членка, посочени в клетка 14.

Копие от всяко парафирано извлечение от сертификата за инспекция се съхранява заедно с оригинала на сертификата от лицето, определено като първоначален вносител на пратката и посочено в клетка 11 на сертификата за инспекция. Копието трябва да носи надпис „КОПИЕ“ или „ДУБЛИКАТ“, напечатан или положен с клеймо.

След разделянето на пратката парафираният оригинал на всяко извлечение от сертификата за инспекция придружава съответната пратка, получена след разделянето, и се представя на компетентния орган на държавата-членка съгласно член 4, параграф 1 с оглед пускането в свободно обращение на съответната пратка.

Получателят на дадена пратка, получена след разделянето, попълва при получаването ѝ оригинала на извлечението от сертификата за инспекция, описан в клетка 15, за да удостовери, че пратката е получена съгласно приложение III, раздел Б, точка 6 от Регламент (ЕИО) № 2092/91.

Получателят на една пратка съхранява извлечението от сертификата за инспекция на разположение на инспекцияната власт и/или орган в продължение най-малко на две години.

3. Операциите по обработка и разделяне, описани в параграф 1 и 2, се извършват съгласно съответните разпоредби на член 8 и член 9 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, както и на приложение III, раздел Б и В от него и по-специално точки 3 и 7 от раздел В. Операциите се извършват при спазване на член 5 от Регламент (ЕИО) № 2092/91.

Член 6

Без да се засягат мерки или действия, предприети съгласно член 9, параграф 9 и/или член 10 а от Регламент (ЕИО) № 2092/91, пускането в свободно обращение в Общността на продукти, неотговарящи на условията на посочения правилник, е в зависимост от премахване на указанията за биологичния начин на производство върху етикета, в рекламите и придружаващите документи.

Член 7

Съответните власти на държавите-членки и властите на държавите-членки, отговорни за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2092/91, както и инспекцияните власти и органи, се подпомагат взаимно в прилагането на настоящия регламент.

До 1 април 2001 г. държавите-членки се информират взаимно и информират Комисията за властите, които са определили по смисъла на член 2, параграф 5, както и делегирането на правомощия, които са предоставили за прилагане на член 4, параграф 9, буква б). Държавите-членки актуализират тази информация при всяка възникнала промяна.

Член 8

Регламент (ЕИО) № 3457/92 се отменя, считано от 1 юли 2002 г.

Член 9

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности и се прилага от 1 юли 2002 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 7 септември 2001 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 198, 22.7.1991 г., стр. 1.

(2) ОВ L 631, 3.3.2001 г., стр. 16.

(3) ОВ L 350, 1.12.1992 г., стр. 56.

(4) ОВ L 105, 23.4.1983 г., стр. 1.

(5) ОВ L 11, 17.1.1992 г., стр. 14.

(6) ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.

(7) ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА ИНСПЕКЦИЯ ПРИ ВНОС НА ПРОДУКТИ ОТ БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО В ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ

Образецът на сертификата е задължителен по отношение на:

—

текста,

—	формата, а именно само един лист,

—	оформлението и размера на клетките.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОБРАЗЕЦ НА ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ СЕРТИФИКАТА ЗА ИНСПЕКЦИЯ

Образецът на извлечението е задължителен по отношение на:

—

текста,

—

формата,

—	оформлението и размера на графите.

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

184

32001R1800

L 244/19

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1800/2001 НА КОМИСИЯТА

от 13 септември 2001 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1547/1999 по отношение на превозите на определени видове отпадъци до Гвинея

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 г. относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (1), последно изменен с Решение 1999/816/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 17, параграф 3 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) 1420/1999 на Съвета от 29 април 1999 г. за определяне на общи правила и процедури, които да се прилагат за превози на определени видове отпадъци до определени страни, които не са членки на ОИСР (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 77/2001 на Комисията (4), и по-специално член 3, параграф 5 от него,

като има предвид, че:

(1)	На 22 март 2001 г. Гвинея нотифицира Комисията, че вносът на всички отпадъци, изброени в категория GM от приложение II към Регламент (ЕИО) № 259/93 се приема, без да се прилага процедура на контрол.

(2)	Съгласно член 17, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 259/93 комитетът, създаден по силата на член 18 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (5), последно изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията (6), е бил нотифициран за официалното искане на Гвинея на 5 април 2001 г.

(3)	За да се отчете новото положение в тази страна, е необходимо едновременно да се изменят Регламент (ЕО) № 1420/1999 и Регламент (ЕО) № 1547/1999 на Комисията (7), последно изменен с Регламент ЕО № 1552/2000 (8).

(4)	Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на комитета по член 18 от Директива 75/442/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В приложение Г към Регламент ЕО № 1547/1999, между текстовете, които се отнасят до ГРЕНАДА и ХОНКОНГ, се добавя следният текст:

„ГВИНЕЯ

Всички видове, описани в раздел GM (отпадъци, които произхождат от селскостопанската и хранителната индустрия).“

Член 2

В приложение Б към Регламент (ЕО) № 1420/1999 след текста „С изключение на всички видове“, които се отнасят до Гвинея, текстът:

„GJ 120

6309 00

Употребявани дрехи и други износени текстилни артикули“

се заменя с текста:

„1.

GJ 120

6309 00

Употребявани дрехи и други износени текстилни артикули

2.	Всички видове, описани в раздел GM (отпадъци, произхождащи от селскостопанската и хранителната индустрия).“

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 13 септември 2001 година.

За Комисията

Pascal LAMY

Член на Комисията

(1) ОВ L 30, 6.2.1993 г., стр. 1.

(2) ОВ L 316, 10.12.1999 г., стр. 45.

(3) ОВ L 166, 1.7.1999 г., стр. 6.

(4) ОВ L 11, 16.1.2001 г., стр. 14.

(5) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39.

(6) ОВ L 135, 6.6.1996 г., стр. 32.

(7) ОВ L 185, 17.7.1999 г., стр. 1.

(8) ОВ L 176, 15.7.2000 г., стр. 27.

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

185

32001D0744

L 278/35

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 17 октомври 2001 година

за изменение на приложение V към Директива 1999/30/ЕО на Съвета относно пределно допустими стойности за серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух

(нотифицирано под номер С(2001) 3091)

(Текст от значение за ЕИП)

(2001/744/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 1999/30/ЕО на Съвета от 22 юни 1999 г. относно пределно допустими стойности за серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, механични частици и олово в атмосферния въздух (1), и по-специално член 7, параграф 7 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Пределно допустими стойности за серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух са предвидени в Директива 1999/30/ЕО.

(2)	Предвиденият в същата директива метод за определяне на горните и долни прагове за оценка на тези замърсители следва да се измени с оглед изясняване на процедурата за изчисление.

(3)	Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на комитета, учреден по силата на член 12, параграф 2 от Директива 96/62/ЕО на Съвета (2),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Раздел II от приложение V към Директива 1999/30/ЕС се заменя с текста в приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 17 октомври 2001 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 163, 29.6.1999 г., стр. 41.

(2) ОВ L 296, 21.11.1996 г., стр. 55.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ІІ. Определяне на превишаването на горните и долни прагове за оценка

Превишаването на горните и долни прагове за оценка следва да се определя въз основа на концентрациите през предходните пет години, когато са налице достатъчно данни. Прагът за оценка ще се счита превишен, ако е бил превишен най-малко през три отделни години от тези предходни пет години.

Когато са налице по-малко от петгодишни данни, държавите-членки могат да комбинират краткосрочни кампании за измерване в периода на годината и на места, които е вероятно да са типични за най-високите нива на замърсяване, с получените резултати от информацията в списъците на емисии и моделиране за определяне на превишаването на горните и долни прагове за оценка.“

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

187

32001D0752

L 282/69

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 17 октомври 2001 година

за изменение на приложенията към Решение 97/101/ЕО на Съвета относно взаимния обмен на информация и данни от мрежите и от пунктовете за мониторинг, измерващи замърсяването на атмосферния въздух в държавите-членки

(нотифицирано под номер С(2001)3093)

(текст от значение за ЕИП)

(2001/752/EO)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Решение 97/101/ЕО на Съвета от 27 януари 1997 г. относно взаимния обмен на информация и данни от мрежите и от пунктовете за мониторинг, измерващи замърсяването на атмосферния въздух в държавите-членки (1), и по-специално член 7 от него,

като има предвид, че:

(1)	Решение 97/101/ЕО установява система за взаимен обмен на информация и данни за замърсяването на атмосферния въздух.

(2)	Уместно е да бъдат изменени приложенията към това решение, за да се адаптират списъкът на посочените замърсители и изискванията за допълнителна информация, валидиране и одобряване.

(3)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, създаден съгласно член 12, параграф 2 от Директива 96/62/ЕО на Съвета (2),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложенията към Решение 97/101/ЕО се заменят с текста от приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 17 октомври 2001 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 35, 5.2.1997 г., стр. 14.

(2) ОВ L 296, 21.11.1996 г., стр. 55.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК НА ЗАМЪРСИТЕЛИТЕ, СТАТИСТИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ И МЕРНИ ЕДИНИЦИ

1. Замърсители, изброени в приложение I към Директива 96/62/ЕО относно качеството на въздуха

2. Замърсители, които не фигурират в приложение I към Директива 96/62/ЕО относно качеството на въздуха

Замърсителите, които трябва да бъдат декларирани съгласно директиви, различни от Директива 96/62/ЕО, са изброени в раздел 3 под номера 14 и 15. Замърсителите, които се декларират само ако има налични данни, са изброени под номера от 16 до 63.

3. Замърсители, мерни единици, период на осредняване

№	Код ISO (1)	Формула	Наименование на замърсителя	Мерни единици (2)	Средна стойност (3)	Измерена във	Съответни директиви (4)
Замърсители, изброени в приложение I към Директива 96/62/ЕО относно качеството на въздуха
1.	01	SO2	серен двуоксид	µg/m3	1 h		1999/30/ЕО 80/779/ЕИО 89/427/ЕИО (5)
2.	03	NO2	азотен двуоксид	µg/m3	1 h		1999/30/ЕО 85/203/ЕИО
3.	24	PM10	частици в суспензия (< 10µm)	µg/m3	24 h		1999/30/ЕО 96/62/ЕО
4.	39	PM2.5 (6)	частици в суспензия(< 2,5µm)	µg/m3	24 h		1999/30/ЕО 96/62/ЕО
5.	22	SPM	частици в суспензия (общо)	µg/m3	24 h		80/779/ЕИО 89/427/ЕИО
6.	19	Pb	олово	µg/m3	24 h		1999/30/ЕО 82/884/ЕО
7.	08	O3	озон	µg/m3	1 h		92/72/ЕИО
8.	V4	C6H6	бензен	µg/m3	24 h		96/62/ЕО 2000/69/ЕО
9.	04	CO	въглероден моноксид	mg/m3	1 h		96/62/ЕО 2000/69/ЕО
10.	82	Cd (7)	кадмий	ng/m3	24 h		96/62/ЕО
11.	80	As	арсен	ng/m3	24 h		96/62/ЕО
12.	87	Ni	никел	ng/m3	24 h		96/62/ЕО
13.	85	Hg	живак	ng/m3	24 h		96/62/ЕО
Замърсители, които трябва да се декларират по силата на други европейски директиви
14.	11	BS	черен дим	µg/m3	24 h		80/779/ЕИО 89/427/ЕИО
15.	35	NOx	азотен окис	µg/m3	1 h	еквивалент NO2	1999/30/ЕО
Други замърсители (8)
16.	V8	C 2H6	етан	µg/m3	24 h
17.	V9	H2C = CH2	етен (етилен)	µg/m3	24 h
18.	V3	HC = CH	етил (ацетилен)	µg/m3	24 h
19.	VN	H3C-CH2-CH3	пропан	µg/m3	24 h
20.	VP	CH2 = CH-CH3	пропен	µg/m3	24 h
21.	V6	H3C-CH2-CH2-CH3	n-бутан	µg/m3	24 h
22.	V5	H3C-CH(CH3)2	изобутан	µg/m3	24 h
23.	V1	H2C = CH-CH2-CH3	1-бутен	µg/m3	24 h
24.	V2	H3C-CH = CH2-CH3	транс-2-бутен	µg/m3	24 h
25.	V7	H3C-CH = CH-CH3	цис-2-бутен	µg/m3	24 h
26.	V0	CH2= CH-CH = CH2	бутадиен 1,3	µg/m3	24 h
27.	VK	H3C-(CH2)3-CH3	n-пентан	µg/m3	24 h
28.	VI	H3C-CH2-CH(CH3)2	изопентан	µg/m3	24 h
29.	VL	H2C = CH-CH2-CH2-CH3	1-пентен	µg/m3	24 h
30.	VM	H3C-HC = CH-CH2-CH3	2-пентен	µg/m3	24 h
31.	VF	H2C = CH-C(CH3)= CH2	изопрен	µg/m3	24 h
32.	VD	C36H14	n-хексан	µg/m3	24 h
33.	Неприложимо (9)	(CH3)2-CH-CH2-CH2-CH3	i-хексан	µg/m3	24 h
34.	VC	C7H16	n-хептан	µg/m3	24 h
35.	VH	C8H18	n-октан	µg/m3	24 h
36.	VG	(CH3)3-C-CH2-CH-(CH3)2	изооктан	µg/m3	24 h
37.	VQ	C6H5-CH3	толуен	µg/m3	24 h
38.	VA	C6H5-C2H5	етил-бензен	µg/m3	24 h
39.	VU	m,p-C6H4(CH3)2	m,p-ксилен	µg/m3	24 h
40.	VV	o-C6-H4-(CH3)2	о-ксилен	µg/m3	24 h
41.	VS	C6H3-(CH3)3	1,2,4-триметилбензeн	µg/m3	24 h
42.	VR	C6H3(CH3)3	1,2,3-триметилбензeн	µg/m3	24 h
43.	VT	C6H3(CH3)3	1,3,5-триметилбензен	µg/m3	24 h
44.	VB	HCHO	формалдехид	µg/m3	1h
45.	20	THC (NM)	общо не метанови въглеводороди	µg/m3	24 h	еквивалент C
46.	10	SA	висока киселинност	µg/m3	24 h	еквивалент SO2	82/459/ЕИО (алтернатива на SO2)
47.	неприложимо	PM1	частици в суспензия (< 1µm)	µg/m3	24 h		96/62/ЕО
48.	16	CH4	метан	µg/m3	24 h
49.	83	Cr	хром	ng/m3	24 h
50.	90	MN	манган	ng/m3	24 h
51.	05	H2S	сероводород	µg/m3	24 h
52.	неприложимо	CS2	въглероден дисулфид	µg/m3	1 h
53.	неприложимо	C6H5-CH = CH2	стирен	µg/m3	24 h
54.	неприложимо	CH2= CH-CN	акрилонитрил	µg/m3	24 h
55.	H3	ClCHCCl2	трихлоретилен	µg/m3	24 h
56.	H4	C2Cl4	тетрахлоретилен	µg/m3	24 h
57.	неприложимо	CH2Cl2	дихлорметан	µg/m3	24 h
58.	P6	BaP	бензо(а)пирен	ng/m3	24 h
59.	неприложимо	VC	винилхлорид	µg/m3	24 h
60.	09	PAN	перокси-ацетил нитрат	µg/m3	1 h
61.	21	NH3	амоняк	µg/m3	24 h
62.	неприложимо	N-dep.	влажно отлагане - азот	mg/(m2 месец)	1 месец	еквивалент N
63.	неприложимо	S-dep.	влажно отлагане – сяра	mg/(m2 месец)	1 месец	еквивалент S

4. Данни, които се изчисляват за всяка календарна година и се предават на Комисията

Държавите-членки изпращат необработени данни или необработени данни и статистически данни.

За държавите-членки, които предават необработени данни и статистически данни, се изискват:

—

за замърсителите от 1 до 61:

—

Изчисляването на медианата (50-ия перцентил), 98-ия перцентил (и 99.9-ия перцентил въз основа на стойностите, регистрирани през годината, следва да се извършва, както следва: за замърсителите, чиято средна стойност се изчислява за 1 час), както и максималната стойност, изчислени на базата на необработените данни, съответстващи на препоръчаните периоди за изчисление на средните стойности, указани в таблица по-горе,

—

за замърсителите 62 и 63:

—	общото месечно отлагане, изчислено на базата на необработените данни, съответстващи на препоръчаните периоди за изчисление на средните стойности, указани в таблица по-горе.

Х-тият перцентил следва да се избира на базата на реално измерени стойности. Всички стойности следва да се нанасят във възходящ ред:

Х-тият перцентил е концентрацията на Хk, за който k се изчислява по следната формула:

Formula

където q е равно на х/100 и N е броят реално измерени стойности.

Стойността на (q × N) следва да се закръгли към най-близкото цяло число.

Всички резултати следва да се изразяват при следните условия за температура и налягане: 293 °K и 101,3 kPa. с изключение на замърсителите 62 и 63. За съединенията под формата на частици от 2001 г. данните следва да се декларират при околните условия.

5. Предаване на данните на Комисията

Данните се предават в един от следните формати: разширен формат ISO 7168. версия 2, NASA-AMES 1001/1010 или формат, съвместим с DEM (10); или въведени в базата данни DEM.

Комисията потвърждава получаването на данните и броя на пунктове и замърсители.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО МРЕЖИТЕ, ПУНКТОВЕТЕ ЗА МОНИТОРИНГ И ИЗМЕРВАТЕЛНАТА ТЕХНИКА

Държавите-членки докладват по следните точки: I.1, от I.4.1 до I.4.4, I.5, II.1.1, II.1.4, II.1.8, II.1.10, II.1.11 и II.2.1. По възможност следва да се предостави най-пълна информация и по останалите точки.

I. ИНФОРМАЦИЯ ЗА МРЕЖИТЕ

I.1. Наименование

I.2. Съкращение

I.3. Географски обхват (местна промишленост, град, населено място, окръг, област, цялата страна, международна и т.н.)

I.4. Орган, отговорен за управление на мрежата

I.4.1. Наименование

I.4.2. Име на отговорното лице

I.4.3. Адрес

I.4.4. Телефон и факс:

I.4.5. Електронен адрес

I.4.6. Интернет страница

I.5. Времева зона (време по Гринуич, местно време)

II. ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПУНКТОВЕТЕ

II.1. Обща информация

II.1.1. Наименование на пункта

II.1.2. Име на града или, където е приложимо, на местността

II.1.3. Национален или местен референтен номер или код

II.1.4. Код на пункта съгласно настоящото решение (предоставя се от Комисията)

II.1.5. Наименование на техническия орган, отговарящ за пункта (ако този орган е различен от отговарящия за мрежата)

II.1.6. Органи или програми, на които се съобщават данните (ако е необходимо по раздели) (местен, национален, Европейска комисия, ГЕМС, ОИСР, ЕМЕП и др.).

II.1.7. Цели на мониторинга (спазване изискванията на законодателството, изчисление на експозицията (човешко здраве и/или екосистеми, и/или материали), анализ на тенденциите, изчисление на емисиите и т.н.)

II.1.8. Географски координати (съгласно ISO 6709: географска дължина и ширина и геодезична височина)

II.1.9. NUTS равнище IV (номенклатура на статистическите териториални единици)

II.1.10. Измерени замърсители

II.1.11. Измервани метеорологични параметри

II.1.12. Друга необходима информация: преобладаваща посока на вятъра, съотношение между разстоянието и височината на най-близките препятствия и др.

II.2. Класификация на пункта

II.2.1. Тип зона

II.2.1.1. Градска

Застроена непрекъсната зона

II.2.1.2. Крайградска

изцяло застроена зона: непрекъсната поредица от изолирани постройки комибинарни с неурбанизирани зони (малки езера, гори, селскостопански терени)

II.2.1.3. Селска (11)

всички зони, които не отговарят на критериите за градска/крайградска зона

II.2.2. Тип пункт по отношение на преобладаващите източници на емисии

II.2.2.1. Автомобилен трафик

пунктове, разположени така, че нивото на замърсяването се дължи главно на емисиите от движението по съседна улица/път

II.2.2.2. Промишленост

пунктове, разположени така, че замърсяването се дължи главно на емисиите от изолирани промишлени обекти или индустриални зони.

II.2.2.3. Околни условия

пунктове, за които нивото на замърсяване не се дължи нито на автомобилния трафик, нито на промишлеността (12)

II.2.3. Допълнителни сведения за пункта

II.2.3.1. Представителни зони (радиус). За трафик пунктовете посочете вместо това дължината на улицата/пътя, на който е разположена станцията

II.2.3.2. Градски и крайградски пунктове

—	население на града

II.2.3.3. Трафик пунктове

—	изчислена интензивност на движението (годишен среден дневен автомобилен трафик)

—	разстояние от края на тротоара

—	дял на тежкотоварните камиони в трафика

—	скорост на трафика

—	разстояние между фасадите на сградите и височина на сградите (улици тип „каньон“)

—	ширина на улицата/шосето (улици, различни от типа „каньон“)

II.2.3.4. „Промишлени“ пунктове

—	вид промишленост (номенклатура, избрана за кода на атмосферните замърсители)

—	разстояние от източника/зона на източника

II.2.3.5. Селски пунктове (подкатегории)

—	в близост до град

—	регионален

—

отдалечен

III. ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО КОНФИГУРАЦИЯТА НА МЕРКИТЕ ПО РАЗДЕЛИ

III.1. Оборудване

III.1.1. Наименование

III.1.2. Аналитичен принцип или метод на измерване

III.2. Характеристики на вземането на проби

III.2.1. Местоположение на мястото на вземане на проби (фасада на сграда, бордюр на тротоар, двор)

III.2.2. Височина на мястото на вземане на проби

III.2.3. Време на интегриране на резултата

III.2.4. Период на вземане на проби

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРОЦЕДУРА ЗА ВАЛИДИРАНЕ НА ДАННИТЕ И ГАРАНЦИЯ ЗА КАЧЕСТВО

Всички съобщени данни се считат за валидни.

Държавите-членки следят за въвеждането на процедура за гарантиране на качеството, съответстваща на общите цели на настоящото решение, и по-специално на целите на съответните директиви.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

КРИТЕРИИ ЗА СЪБИРАНЕ НА ДАННИТЕ И ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ПАРАМЕТРИ

Тези критерии се отнасят главно за въвеждането на данните

Ако директиви на ЕС не определят никакъв критерий за събиране на данните и изчисляване на статистическите параметри, следва да се приложат следните критерии:

а)

събиране на данните

Критериите за изчисление на едночасовите и 24-часовите стойности въз основа на данните от измерване за по-кратък период са:

- за едночасовите стойности	минимално набиране на данни: 75 %,
- за 24-часови стойности	най-малко 13 налични едночасови стойности, като не бива да липсват повече от шест последователни едночасови стойности;

б)

изчисляване на статистическите параметри

- за средното аритметично и медианата	минимално набиране на данни: 50 %,
- за перцентили 98, 99,9 и максимум	минимално набиране на данни: 75 %.

Съотношението между броя валидни данни за двата сезона на съответната година не може да надвишава 2, като двата сезона са зимата (от януари до март включително и от октомври до декември включително) и лятото (от април до септември включително).

“

(1) ISO 7168-2:1999 г.

(2) Да се използват поне две цифри за всяка декларирана стойност, например 1,4 mg/m3 или 21 µg/m3.

(3) При някои измервателни методи периодът на вземане на проби варира от няколко минути до няколко седмици. В такъв случай стойностите, за които периодът на изчисление на средните стойности е различен от този, указан в тази колона, могат да бъдат декларирани, като се укаже съответният реален период, за който се отнасят.

(4) Директиви, които са в сила към датата, на която преразгледаните приложения към решението за обмен на информация влизат в сила.

(5) За изменение на Директива 80/779/ЕИО.

(6) За PM2,5 (частици в суспензия) не съществува никакъв референтен метод към датата, на която ревизираните приложения към решението за обмен на информация влизат в сила.

(7) За тежките метали и HPA се подготвя специално законодателство на Европейския съюз, в което се предвижда по-специално списък на специфичните вещества HPA и вероятно предложение за изменение на настоящото приложение.

(8) Ако има такива.

(9) Няма такива.

(10) Модул за размяна на данни, предоставени от страна на Европейската комисия.

(11) Ако пунктът измерва концентрацията на озон, трябва да се предоставя допълнителна информация за характеристиките на околния пейзаж (II.2.3.5).

(12) Разположени така, че нивото на замърсяване се дължи основно не на специфичен източник или улица, а на общото въздействие на всички източници, разположени по вятъра в близост до станцията ( например общия трафик, източници на горене и др. на вятъра, ако пунктът е разположен в град, или всички зони източници (градове, промишлени зони), ако пунктът се намира в селска местност.

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

196

32001D0753

L 282/77

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 17 октомври 2001 година

относно въпросник за докладите на държавите-членки във връзка с прилагане на Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно излезлите от употреба превозни средства

(нотифицирано под номер С(2001) 3096)

(текст от значение за ЕИП)

(2001/753/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства (1), и по-специално член 9 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Съгласно Директива 2000/53/ЕО държавите-членки трябва да изпратят на Комисията доклад за прилагането на същата.

(2)	Докладът следва да излага подробно както транспонирането на директивата в националното законодателство, така и нейното хармонизиране. Той следва да бъде изготвен на базата на въпросника към настоящето решение.

(3)	Предвидените в настоящата директива мерки са в съответствие с становището на Комитета, създаден съгласно член 6 от Директива 91/692/ЕИО (2) на Съвета,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Държавите-членки изготвят докладите си за прилагането на Директива 2000/53/ЕО на базата на въпросник съгласно приложението.

Член 2

Адресати на настоящето решение са всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 17 октомври 2001 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 269, 21.10.2000 г., стр. 34.

(2) ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ВЪПРОСНИК

за изготвяне на доклада във връзка с транспонирането и прилагането на Директива 2000/53/ЕО за излезлите от употреба превозни средства

Не е необходимо да се повтаря вече предоставената информация, но моля уточнете еднозначно къде и кога е била предоставена тази информация.

1. Транспониране в националното право

Предоставени ли са на Комисията текстовете на националните законови и подзаконови нормативни актове, транспониращи в националното законодателство Директива 2000/53/ЕО? (Да/Не)

1.1.1.

Ако отговорът на въпрос 1.1. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.1.2.

Ако отговорът на въпрос 1.1. е „Не“, моля посочете причините.

1.2. Транспонирала ли е Държавата-членка разпоредбите, регламентирани в член 10, параграф 3, посредством договори между компетентните власти и съответния икономически сектор? (Да/Не)

1.3. Ако отговорът на въпрос 1.2. е „Да“, моля пояснете (опишете).

Производителите и техните превозни средства били ли са освободени от прилагането на член 7, параграф 4 и на членове 8 и 9, съгласно възможността за освобождаване, предвидена в член 3, параграф 3 от Директива 2000/53/ЕО? (Да/Не)

1.4.1.

Ако отговорът на въпрос 1.4. е „Да“, моля пояснете (опишете).

Предприети ли са необходимите мерки съгласно член 4, параграф 1? (Да/Не)

1.5.1.

Ако отговорът на въпрос 1.5. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.5.2.

Ако отговорът на въпрос 1.5. е „Не“, посочете причините.

Предприети ли са необходимите мерки съгласно член 4, параграф 2, буква а)? (Да/Не)

1.6.1.

Ако отговорът на въпрос 1.6. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.6.2.

Ако отговорът на въпрос 1.6. е „Не“, посочете причини.

Предприети ли са необходимите мерки съгласно член 5, параграф 1? (Да/Не)

1.7.1

Ако отговорът на въпрос 1.7. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.7.2.

Ако отговорът на въпрос 1.7. е „Не“, посочете причини.

Предприети ли са необходимите мерки съгласно член 5, параграф 2? (Да/Не)

1.8.1.

Ако отговорът на въпрос 1.8. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.8.2.

Ако отговорът на въпрос 1.8. е „Не“, посочете причини.

Предприети ли са необходимите мерки съгласно член 5, параграф 3? (Да/Не)

1.9.1. Ако отговорът на въпрос 1.9. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.9.2. Ако отговорът на въпрос 1.9. е „Не“, посочете причини.

Държавата-членка възползвала ли се е от клаузата, предвидена в член 5, параграф 3, която позволява на производителите, вносителите и събирачите, упълномощени от центрове за обработване, да издават сертификат за унищожаване при условията, определени от този параграф? (Да/Не)

1.9.3.1.

Ако отговорът на въпрос 1.9.3. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.9.4. Държавата-членка възползвала ли се е от член 5, параграф 3, последна алинея? (Да/Не)

1.9.5. Ако отговорът на въпрос 1.9.4. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.9.6. Ако отговорът на въпрос 1.9.4. е „Да“, Комисията била ли е информирана? (Да/Не)

1.9.7. Ако отговорът на въпрос 1.9.6. е „Не“, посочете причини.

Предприети ли са необходимите мерки, предвидени в член 5, параграф 4? (Да/Не)

1.10.1.

Ако отговорът на въпрос 1.10 е „Да“, моля пояснете (опишете), включително и подробна информация, съответстваща на член 5, параграф 4, втори и трети параграф.

1.10.2.

Ако отговорът на въпрос 1.10. е „Не“, посочете причини.

Предприети ли са необходимите мерки за прилагане на член 5, параграф 5? (Да/Не)

1.11.1.

Ако отговорът на въпрос 1.11. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.11.2.

Ако отговорът на въпрос 1.11. е „Не“, посочете причини.

Предприети ли са необходимите мерки за прилагане на член 6, параграф 1? (Да/Не)

1.12.1.

Ако отговорът на въпрос 1.12. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.12.2.

Ако отговорът на въпрос 1.12. е „Не“, посочете причини.

Предприети ли са необходимите мерки за прилагане на член 6, параграф 2? (Да/Не)

1.13.1.

Ако отговорът на въпрос 1.13. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.13.2.

Ако отговорът на въпрос 1.13. е „Не“, посочете причини.

1.13.3.

Ако отговорът на въпрос 1.13. е „Да“, прилагани ли са дерогациите съгласно член 6, параграф 2, втора параграф? (Да/Не)

1.13.4.

Ако отговорът на въпрос 1.13.3. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.13.5.

Ако отговорът на въпрос 1.13.3. е „Да“, резултатите предоставени ли са на Комисията? (Да/Не)

1.13.6.

Ако отговорът на въпрос 1.13.5. е „Не“, посочете причини.

Предприети ли са необходимите мерки, предвидени в член 6, параграф 3? (Да/Не)

1.14.1.

Ако отговорът на въпрос 1.14. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.14.2.

Ако отговорът на въпрос 1.14. е „Не“, посочете причини.

Предприети ли са необходимите мерки, предвидени в член 6, параграф 4? (Да/Не)

1.15.1.

Ако отговорът на въпрос 1.15. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.15.2.

Ако отговорът на въпрос 1.15. е „Не“, посочете причини.

Предприети ли са необходимите мерки, предвидени в член 6, параграф 5? (Да/Не)

1.16.1.

Ако отговорът на въпрос 1.16. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.16.2.

Ако отговорът на въпрос 1.16. е „Не“, посочете причини.

Предприети ли са необходимите мерки, предвидени в член 7, параграф 1? (Да/Не)

1.17.1.

Ако отговорът на въпрос 1.17. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.17.2.

Ако отговорът на въпрос 1.17. е „Не“, посочете причини.

Предприети ли са необходимите мерки съгласно в член 7, параграф 2? (Да/Не)

1.18.1.

Ако отговорът на въпрос 1.18. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.18.2.

Ако отговорът на въпрос 1.18. е „Не“, посочете причини.

1.18.3.

Използвана ли е разпоредбата на член 7, параграф 2, буква а), втори параграф? Ако отговорът е „Да“, дайте уточнения.

1.18.4.

Ако отговорът на въпрос 1.18.3. е „Да“, Комисията и другите държави-членки били ли са информирани? (Да/Не). Ако отговорът е „Да“, моля пояснете (опишете). Ако отговорът е „Не“, посочете причини.

Предприети ли са необходимите мерки, предвидени в член 8, параграф 1? (Да/Не)

1.19.1.

Ако отговорът на въпрос 1.19. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.19.2.

Ако отговорът на въпрос 1.19. е „Не“, посочете причини.

Предприети ли са необходимите мерки, предвидени в член 8, параграф 3? (Да/Не)

1.20.1.

Ако отговорът на въпрос 1.20. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.20.2.

Ако отговорът на въпрос 1.20. е „Не“, посочете причини.

Предприети ли са необходимите мерки, предвидени в член 8, параграф 4? (Да/Не)

1.21.1.

Ако отговорът на въпрос 1.21. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.21.2.

Ако отговорът на въпрос 1.21. е „Не“, посочете причини.

Предприети ли са необходимите мерки, предвидени в член 9, параграф 2? (Да/Не)

1.22.1.

Ако отговорът на въпрос 1.22. е „Да“, моля пояснете (опишете).

1.22.2.

Ако отговорът на въпрос 1.22. е „Не“, посочете причини.

2. Прилагане на директивата

При всяко представяне на доклад за прилагане на директивата пред Комисията е необходимо той да съдържа следната информация. Тя трябва да бъде предоставяна доколкото е налична, съобразявайки се с изискванията за защита на търговската и промишлената тайна. Предоставена информация, съдържаща данни за предприети незадължителни мерки съгласно директивата, не оказва ефект върху законовия характер на тези мерки.

Предприети ли са нови мерки съгласно член 4, параграф 1, букви а) и б)? (Да/Не)

2.1.1.

Ако отговорът на въпрос 2.1. е „Да“, моля пояснете (опишете).

2.2. Съгласно член 4, параграф 1, буква в) осигурете наличната информация относно типа и количеството както на рециклираните материали съдържащи се в излезлите от употреба превозни средства, така и на други материали и условията на пазара на рециклирани материали.

2.3. Посочете броя на излезлите от употреба превозни средства, събрани и предадени на центрове за обработване за всяка календарна година на разглеждания период.

2.4. Посочете броя на центровете за обработване, оторизирани и регистрирани съгласно член 6.

2.5. Посочете броя излезли от употреба превозни средства, предадени в центрове за обработване, с нулева или отрицателна пазарна стойност. Изчислете средната отрицателна пазарна стойност.

2.6. Посочете броя на центровете за обработване и/или площадките за временно съхранение за на излезли от употреба превозни средства, които са въвели сертифицирани системи за управление на околната среда.

Предприети ли са нови мерки съгласно член 7, параграф 1? (Да/Не)

2.7.1.

Ако отговорът на въпрос 2.7. е „Да“, моля пояснете (опишете).

2.8. Моля, осигурете информация за процента повторна употреба, рециклиране и оползотворяване през всяка календарна година от разглеждания период, с оглед на целите, фиксирани в член 7, параграф 2.

2.9. Моля осигурете подробна информация относно обработването, временното съхранение и проверката на части и компоненти, доставяни от производителите и вносителите, съгласно член 8, параграфи 3 и 4.

2.10. Моля, осигурете информация, съгласно член 9, параграф 1, при евентуални структурни промени в областта на търговията на моторни превозни средства и за събирането, обработването, шредирането, оползотворяването и рециклирането им. Посочете еднозначно дали са били констатирани нарушения в областта на конкуренцията между или в самите страни-членки.

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

200

32001D0792

L 297/7

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 23 октомври 2001 година

за създаване на механизъм на Общността за поощряване на засиленото сътрудничество в рамките на спасителните операции в областта на гражданската защита

(2001/792/ЕО, Евратом)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 308 от него, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 203 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като взе предвид становището на Комитета на регионите (4),

като има предвид, че:

(1)

Дейността на Общността по прилагане на Резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 8 юли 1991 г. за подобряване на взаимопомощта между държавите-членки в случай на природно или технологично бедствие (5) допринесе за защита на хората и опазване на природната среда и имуществото. Понастоящем е необходимо да се осигури още по-надеждна защита в случай на природно, технологично, радиологично или екологично бедствие, включително инцидентното замърсяване на морската среда на или извън територията на Европейския съюз, и да се придаде по-голяма сила на разпоредбите на резолюцията.

(2)

Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН относно трансграничното въздействие на промишлените аварии, която урежда въпроси като предотвратяването, степента на готовност за посрещане на извънредни ситуации, информирането и участието на обществеността, системите за оповестяване на промишлените аварии, способността за реагиране и взаимната помощ, влезе в сила на 19 април 2000 г. Тази конвенция бе одобрена от Общността с Решение 98/685/ЕО на Съвета (6).

(3)

Един механизъм за поощряване на засиленото сътрудничество в рамките на спасителните операции в областта на гражданската защита би могъл да допълни настоящата Програма за действие на Общността в областта на гражданската защита (7), като окаже подкрепа при сериозни извънредни ситуации, налагащи спешна реакция. Той ще улесни мобилизацията на спасителните екипи, на експертите и другите необходими ресурси в зависимост от потребностите, благодарение на една засилена общностна структура за гражданска защита, включваща център за наблюдение и информация и обща система за спешна комуникация и информация. Той ще позволи също така да се събере валидирана информация за извънредните ситуации, която да бъде разпратена на държавите-членки, както и да се споделят поуките от спасителните операции.

(4)

Този механизъм ще отчита надлежно законодателството и международните ангажименти на Европейската общност в тази област. Настоящото решение следователно не накърнява взаимните права и задължения на държавите-членки, произтичащи от двустранни и многостранни договори, които се отнасят до въпросите, обхванати от настоящото решение.

(5)	Предотвратяването има особено значение за защитата при природни, технологични и екологични бедствия, поради което следва да се обсъди необходимостта от нови мерки.

(6)

При възникване или риск от възникване на сериозна извънредна ситуация в рамките на Европейската общност, която предизвиква или може да предизвика трансграничен ефект или да доведе до молба за помощ от страна на една или няколко държави-членки, следва при необходимост извънредната ситуация да бъде оповестена чрез обща и надеждна система за спешна комуникация и информация.

(7)

Подготвителни мерки трябва да се вземат както на равнище държави-членки, така и на общностно равнище, за да може спасителните екипи да се мобилизират бързо и да се координират с необходимата гъвкавост, както и благодарение на програма за подготовка, екипите за оценка и/или координация, екипите за намеса и останалите налични ресурси да покажат ефикасна способност за реагиране и при нужда, взаимно допълване. Други подготвителни мерки могат да бъдат централизирането на информацията за медицинските ресурси и поощряването на използването на нови технологии.

(8)

В съответствие с принципа на субсидиарността един общностен механизъм ще спомогне да се подкрепят и допълнят националните политики за взаимопомощ в областта на гражданската защита. Ако държавата-членка, поискала помощ, не е достатъчно подготвена по отношение на наличните ресурси, за да реагира адекватно на сериозна извънредна ситуация, тя може да увеличи своята готовност, прибягвайки до общностния механизъм.

(9)

Механизмът трябва да позволи да се мобилизират спасителните екипи и да улесни тяхната координация, което ще допринесе за гарантирането на по-добра защита, на първо място на хората, но също така на околната среда и материалните блага, включително културното наследство, което ще допринесе да се намали броят на човешките жертви, ранените, материалните и икономическите щети и пораженията върху околната среда и да се направят по-осезаеми целите за социална кохезия и солидарност.

(10)

Изолираните и разположени в крайната периферия зони и някои други региони в Общността често имат своите особености и специфични потребности поради географското си разположение, топографията и преобладаващите в тях икономически и социални условия. Тези особености и потребности имат отрицателни последствия, препятстват предаването на помощта и разгръщането на спасителните екипи, затруднявайки транспортирането на помощта и спасителните средства и създават специфични нужди от помощ в случай на заплаха от сериозна извънредна ситуация. Предвиденият общностен механизъм ще позволи да се реагира по-добре на тези ситуации и потребности.

(11)	По отношение на спасителните операции в областта на гражданската защита, осъществявани извън Общността, механизмът би могъл да се използва като средство за улесняване и подкрепа на действията, предприети от Общността и държавите-членки в рамките на съответните им компетенции.

(12)	Общностният механизъм може при определени условия да се използва като средство за улесняване и подкрепа на управлението на кризи, посочено в дял V от Договора за Европейския съюз.

(13)	Спасителните операции се осъществяват или самостоятелно, или в рамките на операция, ръководена от международна организация, като в последния случай Общността би следвало да укрепи връзките си със съответните международни организации, световни или регионални.

(14)	Механизмът ще бъде отворен за участие за страните кандидатки.

(15)	Следва да се увеличи прозрачността, да се укрепят и засилят различните дейности в гражданската защита, за да се преследват неуморно целите на Договора.

(16)	Мерките, необходими за прилагането на настоящото решение, се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8).

(17)	Използването на същия комитет за настоящия общностен механизъм, както този за съществуващата Програма за действие на Общността в областта на гражданската защита, следва да гарантира еднородност и взаимно допълване при прилагането на механизма.

(18)	За приемането на настоящото решение Договорът за създаване на Европейската общност и договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия не предвиждат други правомощия, освен тези, посочени съответно в членове 308 и 203,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1. Създава се общностен механизъм (наричан по-долу „механизмът“), с цел да се поощри засиленото сътрудничество между Общността и държавите-членки по време на спасителни операции в областта на гражданската защита при сериозни извънредни ситуации, които са възникнали или могат да възникнат и които могат да наложат спешно реагиране.

2. Механизмът има за цел да допринесе за гарантирането на по-добра защита, на първо място, на хората, но също така на околната среда и материалните блага, включително на културното наследство, в случай на сериозна извънредна ситуация, а именно природно бедствие, технологична, радиологична или екологична катастрофа, възникнали на или извън територията на Общността, включително инцидентното замърсяване на морската среда, както се предвижда в Решение № 2850/2000/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2000 г. за определяне на рамка на Общността за сътрудничество в областта на случайното или умишленото замърсяване на водите (9).

Той не засяга задълженията, произтичащи от законодателството на Европейската общност или на Европейската общност за атомна енергия или на подписаните в тази област международни споразумения.

Главната му цел е при поискване да дава подкрепа в извънредни ситуации от този тип и да допринася за подобряване на координацията на спасителните операции, предприети от държавите-членки и Общността, като отчита специфичните потребности на изолираните, разположените в крайната периферия, островните и други региони в Общността.

3. Механизмът се състои от редица елементи и действия, а именно:

—	списък на спасителните екипи и другите спасителни средства, с които разполагат държавите-членки за организиране на спасителните работи в извънредна ситуация;

—	изготвяне и прилагане на програма за подготовка на спасителните екипи и другите спасителни средства, както и на експертите от екипите за оценка и/или координация;

—	практически и научни семинари и пилотни проекти по основните аспекти на спасителните операции;

—	сформиране и при необходимост изпращане на екипи за оценка и координация;

—	създаване и управление на център за наблюдение и информация;

—	създаване и управление на обща система за спешна комуникация и информация;

—	други дейности за подкрепа, като мерки за улесняване на транспорта на средствата, предназначени за спасителните операции.

Член 2

1. В случай на сериозна извънредна ситуация, която е възникнала или има риск да възникне в Общността и която може да има трансграничен ефект или да принуди една или няколко държави-членки да поискат помощ, държавата-членка, на чиято територия е възникнала извънредната ситуация, предупреждава незабавно:

а)

държавите-членки, които могат да бъдат засегнати от въпросната извънредна ситуация, освен ако това задължение за предупреждение не е вече изпълнено по силата на съответното законодателство на Европейската общност или на Европейската общност за атомна енергия или по силата на действащи международни споразумения, и

б)	Комисията, когато е възможно да бъде отправено евентуално искане за помощ към центъра за наблюдение и информация, за да може Комисията, ако е необходимо, да уведоми останалите държави-членки и да осигури намесата на компетентните си служби.

2. Ако е необходимо, нотифицирането се извършва посредством системата за комуникация и информация.

Член 3

За да могат ефикасно да реагират в случай на извънредна ситуация, държавите-членки:

а)

предварително определят, в рамките на компетентните си служби и по-специално службите за гражданска защита или всяка друга служба за извънредни ситуации, спасителните екипи, с които разполагат за спасителни операции, както и екипите, които могат да се сформират в много кратки срокове, за да бъдат изпратени, обикновено в срок от 12 часа от искането за помощ, като отчитат факта, че съставът на екипите зависи от типа извънредна ситуация и специфичните потребности, които тя налага;

б)	подбират експертите, които може да се наложи да работят в екип за оценка и координация на мястото на бедствието;

в)	в шестмесечен срок от приемането на настоящото решение предоставят всякаква информация от общ характер за тези екипи и експерти, както и за медицинските ресурси, посочени в член 4, буква д), и при нужда бързо актуализират тази информация;

г)

обсъждат възможността да предоставят също, според нуждите, други средства за помощ, които могат да бъдат получени от компетентните служби, като специализиран персонал и специално екипиране за извънредни ситуации, както и да се използват ресурсите, които могат да бъдат предоставени от неправителствени и други компетентни организации;

д)	с цел прилагане на настоящото решение назначават компетентни органи, определят точки за контакт и съответно информират за това Комисията.

Член 4

За постигане на целите и извършване на дейностите, определени в член 1, Комисията:

а)	създава и ръководи център за наблюдение и информация, достъпен и денонощно готов за незабавна реакция, който е на разположение на държавите-членки и на Комисията за нуждите на механизма;

б)	създава и ръководи обща система за спешна комуникация и информация, която да бъде надеждна и да позволява комуникацията и обмена на информация между центъра за наблюдение и информация и посочените от държавите-членки контактни точки;

в)

предвижда средства за мобилизиране и изпращане в най-кратки срокове на малки експертни екипи, които имат за задача:

—	да направят оценка на ситуацията, предназначена за държавите-членки, центъра за наблюдение и информация и държавата, поискала помощ;

—	при необходимост да улеснят координацията на място на спасителните операции и ако е нужно да осигурят връзка с компетентните органи на държавата, поискала помощ;

г)

изготвя програма за подготовка, с цел да се подобри координацията на спасителните операции в областта на гражданската защита, като се осигури съвместимостта и взаимното допълване на спасителните екипи, упоменати в член 3, буква а), или евентуално на другите спасителни средства, посочени в член 3, буква б), и като се усъвършенстват оценителските качества на експертите. Програмата следва да включва общи занятия и учения, както и система за обмен, позволяваща командироването на лица в екипи на други държави-членки;

д)

централизира информацията за възможностите на държавите-членки да осигурят производството на серуми и ваксини или на всякакви други необходими медицински средства, както и за възможните налични резерви за операции при сериозна извънредна ситуация, и въвежда тази информация в информационната система;

е)	създава програма за отчитане на поуките, извлечени по време на операции, извършени в рамките на механизма, и разпространява тези поуки чрез системата за информация;

ж)	стимулира и насърчава за нуждите на механизма въвеждането и използването на нови технологии, включително системи за предупреждение и тревога, за обмен на информация, използване на сателитни технологии и подпомагане на процеса на вземане на решения при регулирането на извънредни ситуации;

з)	взема мерки за улесняване на транспорта на необходимите средства за спасителните операции и другите дейности за поддръжка.

Член 5

1. В случай на извънредна ситуация, възникнала в Общността, една държава-членка може да отправи искане за помощ, формулирано максимално точно:

а)

към останалите държави-членки посредством центъра за наблюдение и информация. В този случай веднага след получаване на искането според обстоятелствата Комисията:

—	предава искането на звената за връзка на останалите държави-членки,

—	улеснява мобилизирането на екипите, експертите и останалите спасителни средства,

—	събира потвърдена информация за извънредната ситуация и я разпространява на останалите държави-членки, или

б)	пряко към другите държави-членки.

2. Всяка държава-членка, към която е отправено искане за помощ, бързо преценява дали е в състояние да окаже помощ на искащата държава и я уведомява или посредством центъра за наблюдение и информация, или пряко, като в този случай впоследствие информира и центъра, като уточнява обхвата и условията на помощта, която може да предостави.

3. Ръководенето на спасителните операции е отговорност на държавата-членка, която иска помощ. Органите на тази държава-членка дават основните насоки и ако е необходимо, определят ограниченията при извършването на задачите, поверени на спасителните екипи, без да навлизат в подробности относно тяхното изпълнение, които са задължение на отговорното лице, посочено от оказващата помощ държава-членка.

4. Искащата помощ държава-членка може да поиска екипите да ръководят операциите от нейно име. В този случай екипите, осигурени от държавите-членки и Общността, се стараят да координират операциите си.

5. Екипът за оценка и/или координация се старае да улеснява координацията между спасителните екипи и при нужда да осигурява връзка с компетентните органи на държавата-членка, поискала помощ.

Член 6

Разпоредбите на член 5 се прилагат също, ако има отправено искане за това, към операциите, извършвани извън територията на Общността. Тези операции могат да се провеждат или като самостоятелни спасителни операции, или в рамките на операция, ръководена от международна организация.

Координацията на спасителните операции в областта на гражданската защита, осъществявани в рамките на механизма извън Общността, се осигурява от държавата-членка, която в момента председателства Съвета на Европейския съюз.

Член 7

Механизмът е отворен за участие на:

—	страните кандидатки от Централна и Източна Европа съгласно условията, определени в споразуменията за асоцииране, в допълнителните протоколи към тях и в решенията на съответните съвети за асоцииране;

—	Кипър, Малта и Турция на базата на двустранни споразумения, които ще бъдат сключени с тези страни.

Член 8

1. Комисията осъществява дейностите, свързани с механизма, съгласно процедурите, предвидени в член 9, параграф 2.

2. Освен това Комисията изготвя, съгласно процедурите по член 9, параграф 3, общи правила, по-специално по отношение на:

а)	ресурсите, които могат да се предоставят за спасителните операции съгласно член 3;

б)	центъра за наблюдение и информация, предвиден в член 4, буква а);

в)	общата система за спешна комуникация и информация, предвидена в член 4, буква б);

г)	екипите за оценка и/или координация, предвидени в член 4, буква в), включително и критериите за избор на експерти;

д)	програмата за подготовка, предвидена в член 4, буква г);

е)	информацията за медицинските средства, предвидена в член 4, буква д);

ж)	операциите, осъществявани на територията на Общността на базата на Резолюцията от 8 юли 1991 г., както и операциите извън територията на Общността, предвидени в член 6.

Член 9

1. Комисията се подпомага от комитет, създаден съгласно член 4, параграф 1 от Решение 1999/847/ЕО.

2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

4. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 10

Комисията оценява прилагането на настоящото решение на всеки три години, считано от влизането му в сила, и представя заключенията от тази оценка, както и всякакви предложения за изменение на решението, на Европейския парламент и на Съвета.

Член 11

Настоящото решение влиза в сила на 1 януари 2002 г.

Член 12

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 23 октомври 2001 година.

За Съвета

Председател

A. NEYTS-UYTTEBROECK

(1) ОВ С 29 Е, 30.1.2001 г., стр. 287.

(2) Становище от 14 юни 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3) ОВ С 139, 11.5.2001 г., стр. 27.

(4) ОВ С 253, 12.9.2001 г., стр. 17.

(5) ОВ С 198, 27.7.1991 г., стр. 1.

(6) ОВ L 326, 3.12.1998 г., стр. 1.

(7) Решение 1999/847/ЕО на Съвета от 9 декември 1999 г. за създаване на Програма за действие на Общността в областта на гражданската защита (ОВ L 327, 21.12.1999 г., стр. 53).

(8) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(9) ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 1.

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

205

32001R2243

L 303/11

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2243/2001 НА КОМИСИЯТА

от 16 ноември 2001 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1547/1999 на Комисията по отношение на превозите на определени видове отпадъци до Камерун, Парагвай и Сингапур

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета от 29 април 1999 г. за определяне на общи правила и процедури, които да се прилагат за превозите на определени видове отпадъци в определени страни, които не са членки на ОИСР (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1800/2001 на Комисията (4), и по-специално член 3, параграф 5 от него,

като има предвид, че:

(1)

През месец януари 2000 г. Комисията е изпратила вербална нота до всички страни, които не са членки на ОИСР (както и на Унгария и Полша, които все още не прилагат Решение С(92)39 final на ОИСР). Тази вербална нота има три цели: а) да информира тези страни за новите регламенти на Общността; б) да поиска потвърждение на съответните позиции, указани в приложенията към Регламент (ЕО) № 1420/1999 и към Регламент (ЕО) № 1547/1999 на Комисията от 12 юли 1999 г. за определяне на процедури за контрол съгласно Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета, които да се прилагат за превози на определени видове отпадъци за определени страни, за които не се прилага Решение С(92)39 final на ОИСР (5), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1800/2001, и в) да получи отговор от тези страни, които не са отговорили през 1994 г.

(2)	Измежду отговорилите страни Парагвай е нотифицирал Комисията, че вносът на някои отпадъци, изброени в приложение II към Регламент (ЕИО) № 259/93, се приема без каквато и да е процедура за контрол. По отношение на другите отпадъци позицията на страната остава непроменена (отговор от 1 март 2000 г.).

(3)

Сингапур е нотифицирал Комисията, че вносът на определени отпадъци, които са изброени в приложение II на Регламент (ЕИО) № 259/93, се приема без каквато и да е процедура за контрол или съгласно процедурата, която се прилага към отпадъците, изброени в приложение III към същия регламент („жълта процедура“). По отношение на другите отпадъци позицията на страната остава непроменена (отговор от 4 януари 2001 г.).

(4)

Съгласно член 17, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 259/93, комитетът, създаден по член 18 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (6), последно изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията (7), е бил нотифициран за официалното искане на Сингапур на 11 януари 2001 г., както и за официалното искане на Парагвай на 8 февруари 2001 г.

(5)	За да се отчете новата ситуация в тези страни, е необходимо едновременно да се изменят Регламент (ЕО) № 1420/1999 и Регламент (ЕО) № 1547/1999.

(6)	По отношение на Камерун е необходимо да се измени раздел GA от приложение А към Регламент (ЕО) № 1420/1999, за да се бъде съгласуван с Регламент (ЕО) № 1547/1999.

(7)	Предвидените в настоящия регламент мерки са съобразени със становището на комитета по член 18 от Директива 75/442/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложения А и Г на Регламент (ЕО) № 1547/1999 се изменят съгласно приложение I към настоящия регламент.

Член 2

Приложение А към Регламент (ЕО) № 1420/1999 се изменя съгласно приложение II към настоящия регламент.

Член 3

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 16 ноември 2001 година.

За Комисията

Pascal LAMY

Член на Комисията

(1) ОВ L 30, 6.2.1993 г., стр. 1.

(2) ОВ L 316, 10.12.1999 г., стр. 45.

(3) ОВ L 166, 1.7.1999 г., стр. 6.

(4) ОВ L 244, 14.9.2001 г., стр. 19.

(5) ОВ L 185, 17.7.1999 г., стр. 1.

(6) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39.

(7) ОВ L 135, 6.6.1996 г., стр. 32.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложения А и Г към Регламент (ЕО) № 1547/1999 се изменят, както следва:

В приложение А, раздел GC („Други отпадъци, които съдържат метали“) в текста за Сингапур се добавя следната позиция:

„GC 020

Скрап от електронни уреди (като печатни платки, електронни компоненти, кабели и др.) и възстановени електронни компоненти, които са подходящи за оползотворяване на основни и благородни метали“.

В приложение Г целият текст за Парагвай се заменя със следния:

„ПАРАГВАЙ

В раздел GA („Отпадъци от метали и метални сплави в метална недисперсна форма“ (1):

GA 120	7404 00	Отпадъци и скрап от мед
GA 140	7602 00	Отпадъци и скрап от алуминий
GA 150	ex 7802 00	Отпадъци и скрап от олово
GA 160	7902 00	Отпадъци и скрап от цинк
GA 170	8002 00	Отпадъци и скрап от калай
GA 430	7204	Скрап от желязо или стомана

2.	Всички видове в раздел GH („Твърди пластмасови отпадъци“).

3.	Всички видове в раздел GI („Хартия, картон и хартиени отпадъци“).

В раздел GJ („Текстилни отпадъци“):

GJ 010	5003	Отпадъци от естествена коприна (включително пашкулите, негодни за свилоточене, отпадъци от прежди и развлакнени текстилни материали):
GJ 011	5003 10	— некардирани, нито пенирани
GJ 030	5202	Отпадъци от памук (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци)
GJ 031	5202 10	Отпадъци от прежди (включително отпадъците от конци
GJ 032	5202 91	Развлакнени отпадъци

В раздел GL („Необработен корк и дървени отпадъци“):

GL 010	ex 4401 30	Дървесни отпадъци и остатъци, независимо дали са агломерирани под формата на трупчета, брикети, топчета или други подобни форми
GL 020	4501 90	Коркови отпадъци: натрошен, гранулиран или пулверизиран корк

В приложение Г целият текст за Сингапур се заменя със следния текст:

„СИНГАПУР

В раздел GA („Отпадъци от метали и метални сплави в метална недисперсна форма (2))“

GA 430

7204

Скрап от желязо или стомана

(1) „Недисперсна форма“ не включва отпадъци под формата на прах, утайка, пепел или плътни изделия, в които са затворени течни опасни отпадъци“

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Приложение А към Регламент (ЕО) № 1420/1999 се изменя, както следва

В раздел GA („Отпадъци от метали и метални сплави в недисперсна форма относно КАМЕРУН“) Следната позиция:

„GA 130

7503 00

Отпадъци и скрап от никел“

се заменя с позицията:

„GА 140

7602 00

Отпадъци и скрап от алуминий“.

Целият текст за ПАРАГВАЙ се заменя със следния:

„ПАРАГВАЙ

Всички видове освен:

В раздел GA („Отпадъци от метали и метални сплави в недисперсна форма (1)“)

GА 120	7404 00	Отпадъци и скрап от мед
GА 140	7602 00	Отпадъци и скрап от алуминий
GА 150	ex 7802 00	Отпадъци и скрап от олово
GА 160	7902 00	Отпадъци и скрап от цинк
GА 170	8002 00	Отпадъци и скрап от калай
GА 430	7204	Скрап от желязо или стомана

2.	Всички видове в раздел GH („Твърди пластмасови отпадъци“).

3.	Всички видове в раздел GI („Хартия, картон и хартиени отпадъци“).

В раздел GJ („Текстилни отпадъци“):

GJ 010	5003	Отпадъци от естествена коприна (включително пашкулите, негодни за свилоточене, отпадъците от прежди и развлакнените текстилни материали):
GJ 011	5003 10	— некардирани, нито пенирани
GJ 030	5202	Отпадъци от памук (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци)
GJ 031	5202 10	Отпадъци от прежди (включително отпадъците от конци
GJ 032	5202 91	Развлакнени отпадъци

В раздел GL („Необработен корк и дървени отпадъци“):

GL 010	ex 4401 30	Дървесни отпадъци и остатъци, независимо дали са агломерирани под формата на трупчета, брикети, топчета или други подобни форми
GL 020	4501 90	Коркови отпадъци: натрошен, гранулиран или пулверизиран корк

Целият текст за СИНГАПУР се заменя със следния текст:

„СИНГАПУР

Всички видове освен:

В раздел GА („Отпадъци от метали и метални сплави в метална недисперсна форма (2)“)

Отпадъци от следните благородни метали и техните сплави:

GА 010	ex 7112 10	от злато
GА 020	ex 7112 20	от платина (понятието „платина“ включва платина, индий, осмий, паладий, родий и рутений)
GА 030	ex 7112 90	други благородни метали, например сребро

Забележка: живакът е специално изключен като замърсител на тези метали, техните сплави или амалгами.

Отпадъци от следните цветни метали и техните сплави:

GA 120	7404 00	Отпадъци и скрап от мед
GA 130	7503 00	Отпадъци и скрап от никел
GA 140	7602 00	Отпадъци и скрап от алуминий
GA 150	ex 7802 00	Отпадъци и скрап от олово
GA 170	8002 00	Отпадъци и скрап от калай
GA 190	ex 8102 91	Отпадъци и скрап от молибден
GA 250	ex 8108 10	Отпадъци и скрап от титан
GA 260	ex 8109 10	Отпадъци и скрап от цирконий
GA 280	ex 8111 00	Отпадъци и скрап от манган
GA 300	ex 8112 20	Отпадъци и скрап от хром
GA 320	ex 8112 40	Отпадъци и скрап от ванадий
GA 350	ex 8112 91	Отпадъци и скрап от ниобий
GA 430	7204	Скрап от желязо или стомана

В раздел GC („Други отпадъци, съдържащи метали“):

CG 020		Скрап от електронни уреди (като печатни платки, електронни компоненти, кабели и др.) и възстановени електронни компоненти, подходящи за оползотворяване на основни и благородни метали.
CG 070	ex 2619 00	Шлаки от производството на желязо и въглеродни стомани (включително нисколегирана стомана) с изключение на шлаките, които са били специално произведени по съответните национални и международни изисквания и стандарти (3)

В раздел GD („Отпадъци от експлоатацията на мините: при условие че са в недисперсна форма“):

GD 020

ex 2514 00

Отпадъци от шисти, включително грубо дялани или само нарязани с трион или по друг начин

В раздел GH („Твърди пластмасови отпадъци“):

GH 013

ex 3915 30

Отпадъци, изрезки и остатъци от пластмаса от:

—	полимери на винилхлорида

(3) Тази позиция включва употребата на тези шлаки като източник на титанов диоксид и ванадий.

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

210

32001L0080

L 309/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2001/80/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 октомври 2001 година

за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консултации с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3), в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 2 август 2001 г.,

като имат предвид, че:

(1)

Директива 88/609/ЕИО на Съвета от 24 ноември 1988 г. за ограничаването на емисиите на някои вредни вещества в атмосферата, изпускани от големите горивни инсталации (4), допринесе за намаляването и контрола на атмосферните емисии, изпускани от големите горивни инсталации. Тя следва да бъде преработена с цел постигане на по-голяма яснота.

(2)

В Петата програма за действие в областта на околната среда (5) са предвидени цели за запазване на количествата и критичните нива на някои замърсители с окислително действие, като серен двуокис (SO2) и азотни окиси (NOx), под определени граници, и по отношение на качеството на въздуха, всички хора да са ефективно защитени срещу известните рискове за здравето от замърсяването на въздуха.

(3)

Всички държави-членки подписаха Протокола от Гьотеборг от 1 декември 1999 г. към Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ-ООН) относно трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, за намаляване на окислението, еутрофизацията и озона в близост до земната повърхност, която съдържа, inter alia, ангажименти за намаляване на емисиите на серен двуокис и азотни окиси.

(4)

Комисията публикува съобщение относно стратегията на Общността за борба с окислението, в която преразглеждането на Директива 88/609/ЕИО бе определено като неотменима част от тази стратегия с дългосрочна цел да се намалят емисиите от серен двуокис и азотни окиси до такава степен, че да се намалят концентрациите до нива под критичните дози и прагове.

(5)

В съответствие с принципа на субсидиарността, предвиден в член 5 от Договора, целта за намаляване на окислителните емисии от големите горивни инсталации не може да бъде осъществена в достатъчна степен от държавите-членки, ако те действат самостоятелно, и едно несъгласувано действие не гарантира постигането на поставената цел; предвид необходимостта от намаляване на окислителните емисии в цялата Общност, ще бъде по-ефикасно да се вземат мерки на общностно равнище.

(6)

Съществуващите големи горивни инсталации допринасят в значителна степен за емисиите на серен двуокис и азотни окиси в Общността и е необходимо тези емисии да бъдат намалени. Следователно е необходимо да се адаптира подходът към различните характеристики в сектора на големите горивни инсталации в държавите-членки.

(7)

Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. относно цялостната превенция и намаляване на замърсяването (6) определя цялостен подход за превенция и намаляване на замърсяването, който обхваща в пълнота всички аспекти на постиженията в областта на екологията на една инсталация. Горивните инсталации, чиято номинална горивна мощност превишава 50 MW, попадат в приложното поле на посочената директива; съгласно член 15, параграф 3 от споменатата директива, на всеки три години Комисията публикува списък на основните емисии и отговорните източници въз основа на данни, представени от държавите-членки. Съгласно член 18 от същата директива, по предложение на Комисията и в съответствие с предвидените от Договора процедури, които изискват действие на Общността, Съветът определя пределни стойности за емисиите на основата на обмена на информация, предвиден в член 16 от посочената директива.

(8)

Спазването на пределно допустимите стойности на емисиите, предвидени в настоящата директива, трябва да бъде считано за необходимо, но не и достатъчно условие за спазване на изискванията на Директива 96/61/ЕО, отнасяща се до използването на най-добрите съществуващи техники. Това спазване може да включва определянето на по-строги ограничения на пределно допустимите стойности на емисиите за други субстанции и друга среда, както и други подходящи условия.

(9)	За период от 15 години индустрията натрупа опит във внедряването на техники за намаляване на вредните емисии, изпускани от големите горивни инсталации.

(10)

Протоколът относно тежките метали към Конвенцията на ИКЕ-ООН относно трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния препоръчва приемането на мерки за намаляване на емисиите на тежки метали от някои инсталации. Общоизвестен факт е, че предимствата от намаляването на емисиите на прах чрез подходящо оборудване ще доведат до полза по отношение на намаляването на емисиите на тежки метали, свързани с праховите частици.

(11)	Инсталациите за производство на електричество представляват голяма част от сектора на големите горивни инсталации.

(12)	Директива 96/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (7) има за цел, inter alia, разпределянето на новите производствени мощности между новопоявилите се в този сектор.

(13)	Общността се е ангажирала да намали емисиите на въглероден диоксид. В случаите, когато това е възможно, комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия позволява да се подобри чувствително цялостната ефикасност при използването на горивата.

(14)	Значително увеличената употреба на природен газ за производството на електроенергия е вече в ход и би трябвало продължи, по-специално чрез използването на газови турбини.

(15)	Поради увеличението на производството на електричество на основата на биомаса, специфичните стандарти за емисиите за това гориво са оправдани.

(16)

Резолюцията на Съвета от 24 февруари 1997 г. относно стратегията на Общността за управление на отпадъците (8) поставя акцент върху необходимостта от насърчаване на преработката на отпадъци и обявява, че трябва да се приложат подходящи стандарти на емисии по отношение на експлоатацията на инсталациите за изгаряне на отпадъци, за да се осигури високо равнище на защита на околната среда.

(17)

Индустрията е придобила опит в използването на техники и оборудване за контрол на основните вредни вещества, изпускани от големите горивни инсталации. Европейският комитет по стандартизация (СЕN) започна работа с цел да осигури рамка, която осигурява сравняването на резултатите от измерванията в Общността и гарантира високо ниво на качеството на тези измервания.

(18)

Необходимо е да се подобрят познанията относно емисиите на основните вредни вещества, изпускани от големите горивни инсталации. За да бъде наистина представителна за нивото на замърсяване, причинено от една инсталация, тази информация трябва да бъде придружена от данни за консумацията на енергия на инсталацията.

(19)	Настоящата директива не нарушава сроковете за транспортиране и изпълнение от страна на държавите-членки на Директива 88/609/ЕИО,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива се прилага спрямо горивните инсталации, чиято номинална топлинна мощност е равна или превишава 50 MW, независимо от използвания вид гориво (твърдо, течно или газообразно).

Член 2

За целите на настоящата директива:

1.	„емисия“ означава изхвърлянето в атмосферата на субстанции, изпускани от горивни инсталации;

„отпаден газ“ означава изхвърлян газ, който съдържа твърди, течни или газообразни емисии; техният волуметричен дебит е изразен в кубични метри в час, съотнесени към нормализираните температурни условия (273 К) и нормализираните условия на налягане (101,3 kРа) след приспадането на количествата водна пара, изписван по-долу като „Nm3/h“;

„пределно допустима стойност на емисия“ означава допустимото количество на субстанцията, съдържаща се в отпадните газове на горивната инсталация, които могат да бъдат изхвърлени в атмосферата за определен период; тя се определя като маса на обем отпадни газове, изразена в mg/Nm3, съотнесена към количество кислород в отпадните газове от 3 % на обем при течни или газообразни горива, от 6 % при твърди горива и от 15 % при газови турбини;

4.	„степен на десулфуризация“ означава отношението между количеството сяра, което не е изхвърлено в атмосферата от горивната инсталация за даден период, и количеството сяра, съдържано в горивото, което е вкарано в камерите на горивната инсталация и е използвано в течение на същия период;

5.	„оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице, което експлоатира горивна инсталация или което притежава или му е била делегирана по отношение на нея определяща икономическа власт;

„гориво“ означава всяко твърдо, течно или газообразно горивно вещество, което захранва горивна инсталация, с изключение на отпадъците, посочени в Директива 89/369/ЕИО на Съвета от 8 юни 1989 г. относно превенцията на замърсяването на въздуха, причинявано от новите общински инсталации за изгаряне на отпадъци (9), в Директива 89/429/ЕИО на Съвета от 21 юни 1989 г. относно намаляването на замърсяването на въздуха, причинявано от съществуващите общински инсталации за изгаряне на отпадъци (10), в Директива 94/67/ЕО на Съвета от 16 декември 1994 г. относно изгарянето на опасни отпадъци (11) или във всеки по-късен акт на Общността за отмяна или замяна на една или повече от посочените директиви;

„горивна инсталация“ означава всяко техническо съоръжение, в което се окисляват горивни продукти, с цел да се използва така получената топлина.

Настоящата директива се прилага само по отношение на горивни инсталации, предназначени за производството на енергия, с изключение на онези, които използват пряко горивния продукт в производствените си технологии. В частност, настоящата директива не се прилага по отношение на следните горивни инсталации:

а)	инсталациите, в които горивните продукти се използват за пряко затопляне, за сушене или за обработка на предмети или материали, като например отоплителните пещи или пещите за термична обработка;

б)	инсталациите за доизгаряне — т.е. всяко техническо съоръжение, което има за цел очистването на отпадните газове от горене и което не се използва като самостоятелна горивна инсталация;

в)	съоръженията за регенериране на каталитични крекинг-катализатори;

г)	съоръженията за конверсия на сероводород в сяра;

д)	реакторите, използвани в химическата индустрия;

е)	коксовите пещи;

ж)	кауперите на доменните пещи;

з)	всяко техническо съоръжение, използвано за придвижване на превозно средство, кораб или летателен апарат;

и)	газовите турбини, използвани на офшорните платформи;

й)

газовите турбини, за които е било издадено разрешение преди 27 ноември 2002 г. или които, по становището на компетентния орган, са предмет на надлежно подадена молба за разрешение преди 27 ноември 2002 г., при условие че инсталацията ще бъде пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г., без да се засяга член 7, параграф 1 и приложение VIII, точки А и Б.

Инсталациите, задвижвани от дизелови, бензинови или газови двигатели, не са обект на разпоредбите на настоящата директива.

Ако две или повече отделни нови инсталации са конструирани по такъв начин, че според компетентния орган и с оглед на техническите и икономическите фактори, техните отпадни газове биха могли да бъдат изпускани от един общ комин, то съвкупността от тези инсталации се приема за една-единствена инсталация;

8.	„смесена пещ“ означава всяка горивна инсталация, която може да бъде захранвана едновременно или последователно от два или повече вида гориво;

9.	„нова инсталация“ означава всяка горивна инсталация, за която първоначалното разрешително за строеж или при липсата на такава процедура — първоначалното разрешително за експлоатация е било дадено след 1 юли 1987 г.;

10.	„съществуваща инсталация“ означава всяка горивна инсталация, за която първоначалното разрешително за строеж или при липсата на такава процедура — първоначалното разрешително за експлоатация е било дадено преди 1 юли 1987 г.;

11.

„биомаса“ означава продуктите, съставени изцяло или частично от селскостопански или горски растителни вещества, способни да бъдат използвани като гориво, с оглед да се възобнови нейното енергийно съдържание и впоследствие отпадъците да се използват като гориво:

а)	селскостопански или горски растителни отпадъци;

б)	растителни отпадъци, изхвърляни от индустриалния сектор за хранителна преработка, ако произведената топлина е остойностена;

в)	растителни влакнести отпадъци, произлизащи от производството на растителна каша и от производството на хартия на основата на каша, ако са изгаряни заедно на мястото за производство и ако произведената топлина е остойностена;

г)	коркови отпадъци;

д)	дървени отпадъци, с изключение на дървени отпадъци, които е възможно да съдържат халогенирани органични съставки или тежки метали вследствие на обработка с дървени консерванти или поставяне на фурнир, включително в частност дървени отпадъци, които произхождат от строителни обекти;

12.	„газова турбина“ означава всеки роторен апарат, който превръща термичната енергия в механична работа и се състои като цяло от компресор, термичен агрегат, който позволява окислението на горивото, така че да се подгрява работното гориво, и турбина;

13.	„крайни периферни региони“ означава френските отвъдморски департаменти по отношение на Франция, Азорските острови и Мадейра по отношение на Португалия и Канарските острови по отношение на Испания.

Член 3

1. Най-късно до 1 юли 1990 г. държавите-членки изработват съответните програми за прогресивно намаляване на общите годишни емисии, изпускани от съществуващите инсталации. Програмите следва да съдържат сроковете и процедурите за изпълнение.

2. В съответствие с програмите, посочени в параграф 1, държавите-членки продължават да спазват таваните на емисиите и съответните определени проценти на намаляване на серния двуокис, предвидени в приложение I, колони от 1 до 6, и за азотните окиси — в приложение II, колони от 1 до 4, към посочените в тези приложения дати, до изпълнението на разпоредбите на член 4, които се прилагат спрямо съществуващи инсталации.

3. По време на изпълнението на програмите държавите-членки определят също така и общите годишни емисии съгласно приложение VIII, точка В.

4. Ако съществена и непредвидена промяна на търсенето на енергия или на разположението на някои горива или на някои производствени инсталации създава сериозни технически проблеми на някоя държава-членка при прилагането на нейната програма, изготвена съгласно параграф 1, по молба на засегнатата държава-членка и с оглед на естеството на въпросната молба, Комисията взима решение, целящо да промени за тази страна таваните на емисиите и/или датите, фигуриращи в приложения I и II, и съобщава решението си на Съвета и на държавите-членки. В срок от три месеца всяка страна може да сезира Съвета за решението, взето от Комисията. В срок от три месеца Съветът може да вземе с квалифицирано мнозинство различно решение.

Член 4

1. Без да се засяга член 17, държавите-членки вземат съответните мерки, за да гарантират, че всяко разрешение за строеж или при липса на такава процедура — всяко разрешение за експлоатация на нова инсталация, което по становището на компетентните органи е предмет на молба за разрешение преди 27 ноември 2002 г. и при условие че инсталацията ще бъде въведена в експлоатация най-късно до 27 ноември 2003 г., съдържа условия, отнасящи се до спазването на пределните стойности на емисиите, определени в част А от приложения от III до VII за серния двуокис, азотните окиси и прахта.

2. Държавите-членки взимат съответните мерки, за да гарантират, че всяко разрешение за строеж или при липса на такава процедура — всяко разрешение за експлоатация на нова инсталация, различна от тези, обхванати от параграф 1, съдържа условия, отнасящи се до спазването на пределните стойности на емисиите, определени в част Б от приложения от III до VII за серния двуокис, азотните окиси и прахта.

3. Без да се засягат Директива 96/61/ЕО и Директива 96/62/ЕО на Съвета от 27 септември 1996 г. относно оценката и управлението на качеството на околния въздух (12), държавите-членки намаляват значително емисиите до 1 януари 2008 г. най-късно, или:

а)	като взимат съответните мерки, за да гарантират, че всяко разрешение за експлоатация на съществуващи инсталации съдържа условия, отнасящи се до спазването на пределните стойности на емисиите, определени в параграф 1; или

б)	като следят съществуващите инсталации да са подчинени на националната схема за намаляване на емисиите, посочена в параграф 6;

и когато е подходящо, като прилагат членове 5, 7 и 8.

4. Без да се засягат Директиви 96/61/ЕО и 96/62/ЕО, съществуващите инсталации могат да не бъдат държани отговорни за спазването на пределно допустимите стойности на емисиите, посочени в параграф 3, и те могат да не бъдат включвани в националната схема за намаляване на емисиите, ако са изпълнени следните условия:

а)	експлоатиращият съществуваща инсталация се наема в писмена декларация, представена на компетентния орган най-късно до 30 юни 2004 г., да не експлоатира инсталацията за период от 20 000 оперативни часа, започващ от 1 януари 2008 г. и завършващ най-късно до 31 декември 2015 г.;

б)	експлоатиращият е задължен да представя всяка година на компетентния орган отчет за използваните и неизползваните часове от разрешеното време за остатъка от оперативния живот на инсталацията.

5. Държавите-членки могат да изискват спазването на пределни стойности на емисиите и по-кратки срокове за въвеждане в експлоатация, отколкото предвидените в параграфи 1, 2, 3 и 4 и в член 10. Те могат да включват други вредни вещества, както и да наложат допълнителни условия или привеждане в съответствие на инсталациите към техническия прогрес.

6. Държавите-членки могат, без да нарушават настоящата директива и Директива 96/61/ЕО и като държат сметка за разходите и ползите, както и за своите задължения съгласно Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните пределно допустими стойности за емисии на някои атмосферни замърсители (13) и съгласно Директива 96/62/ЕО, да определят и да приложат национална схема за намаляване на емисиите за съществуващите инсталации, като се държи сметка, inter alia, за спазване на определените в приложения I и II пределно допустими стойности.

Националната схема за намаляване на емисиите намалява общите годишни емисии на азотни окиси (NOx), серен двуокис (SO2) и прах от съществуващите инсталации до нивата, които биха били постигнати, като се приложат пределно допустимите стойности на емисиите, посочени в параграф 3, към съществуващите инсталации в действие през 2000 г. (включително тези, които са обект на план за рехабилитация през 2000 г., одобрен от компетентния орган, с цел да се премине към намаляването на емисиите, изисквано от националното законодателство), в съответствие с реалния годишен период на експлоатация на всяка инсталация, с използваното гориво и топлинната мощност, изчислени на основата на средните стойности от последните пет години на експлоатация до 2000 г. включително.

Затварянето на една инсталация, която е част от националната схема за намаляване на емисиите, не води до увеличаване на общите годишни емисии на останалите инсталации, влизащи във въпросната схема.

Националната схема за намаляване на емисиите не може по никакъв начин да разреши за една инсталация изключение от разпоредбите, предвидени в съответното законодателство на Общността, включително, inter alia, Директива 96/61/ЕО.

Към националните схеми за намаляване на емисиите се прилагат следните условия:

а)	схемата следва да съдържа асоциирани задачи и цели, мерки и графици, които позволяват тези задачи и цели да бъдат достигнати, както и механизъм за наблюдение;

б)	държавите-членки съобщават своите национални схеми за намаляване на емисиите на Комисията най-късно до 27 ноември 2003 г.;

в)

в срок от шест месеца, считано от съобщението, визирано в буква б), Комисията оценява дали схемата изпълва или не условията, предвидени в настоящия параграф. Ако Комисията реши, че условията не са изпълнени, тя информира държавата-членка, която в рамките на следващите три месеца следва да уведоми за мерките, които е взела, за да осигури спазването на условията, предвидени в настоящия параграф;

г)	най-късно до 27 ноември 2002 г. Комисията предоставя насоки, с цел да помогне на държавите-членки да подготвят своята схема.

7. В светлината на постигнатия прогрес по отношение на опазването на човешкото здраве и на осъществяването на целите на Общността по опазването на околната среда в областта на окисляването и на качеството на въздуха съгласно Директива 96/62/ЕО, Комисията представя доклад пред Европейския парламент и пред Съвета, най-късно до 31 декември 2004 г., в който тя оценява:

а)	необходимостта от последващи мерки;

б)	количествата тежки метали, изпускани от големите горивни инсталации;

в)	съотношението цена/ефективност и съотношението цена/ползи на новите намаления на емисиите в сектора на горивните инсталации в държавите-членки по отношение на другите сектори;

г)	техническата и икономическата изпълнимост на тези намаления на емисии;

д)	ефектът, който определените норми за сектора на големите горивни инсталации, включително съоръженията, свързани с произведените в страната твърди горива, и конкурентната ситуация на енергийния пазар, имат върху околната среда и вътрешния пазар;

е)	всяка национална схема за намаляване на емисиите, представена от държавите-членки съгласно параграф 6.

Докладът на Комисията съдържа подходящо предложение за възможните крайни дати или за най-ниските пределни стойности за дерогацията, съдържаща се в бележка под линия 2 от приложение VI, точка А.

8. Когато е подходящо, докладът, посочен в параграф 7, се придружава от съответните предложения, като се взема предвид Директива 96/61/ЕО.

Член 5

Чрез дерогация от приложение III:

Инсталации с номинална топлинна мощност равна или по-голяма от 400 MW, чието годишно използване (плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години) не надвишава следния брой часове:

—	до 31 декември 2015 г. — 2 000 часа;

—	от 1 януари 2016 г. — 1 500 часа;

следва да спазват пределно допустима стойност от 800 mg/Nm3 за емисиите от серен двуокис.

Тази разпоредба не се прилага спрямо нови инсталации, разрешението за които е дадено съгласно член 4, параграф 2.

До 31 декември 1999 г. Кралство Испания може да дава разрешения на нови електроцентрали с номинална топлинна мощност равна или по-голяма от 500 MW, използващи твърди горива, произведени в страната или от внос, пуснати в експлоатация преди края на 2005 г. и отговарящи на следните изисквания:

а)	в случая на вносни твърди горива, пределна стойност на емисиите от 800 mg/Nm3 за серен двуокис;

б)	в случай на твърди горива, произведени в страната, ниво на десулфуризация от поне 60 %,

при условие че разрешеният пълен капацитет на тези инсталации, спрямо които се прилага настоящото отклонение не надвишава:

—	2 000 MWe в случая на инсталации, изгарящи твърди горива, произведени в страната;

—	в случая на инсталации, изгарящи внесени твърди горива, или 7 500 MWe, или 50 % от целия нов капацитет на всички оторизирани инсталации, изгарящи твърди горива до 31 декември 1999 г., като се взима числото, което е по-малко от двете.

Член 6

В случая на нови инсталации, за които е издадено разрешение съгласно член 4, параграф 2, или на инсталации, покривани от член 10, държавите-членки следят техническата и икономическата изпълнимост на комбинираното производство топлина и електричество да бъдат проверявани. Когато тази изпълнимост бъде потвърдена, инсталациите могат да продължат да функционират, като се държи сметка за пазарната и дистрибуторската ситуация.

Член 7

1. Държавите-членки следва да гарантират, че е приета необходимата разпоредба в лицензите или разрешенията, посочени в член 4, за процедури относно лошото функциониране или повредите на съоръжението за редукция. В случай на повреда компетентният орган изисква от експлоатиращия да намали или да спре работата, ако връщането към нормално функциониране не е възможно в рамките на 24 часа, или да експлоатира инсталацията, като използва слабо замърсяващи горива. При всички подобни случаи компетентният орган трябва да бъде уведомен в рамките на 48 часа. Общата продължителност на работа без съоръжение за редукция за дванадесет месеца в никакъв случай не трябва да превишава 120 часа. Компетентният орган може да разреши изключение от 24-часовото и 120-часовото ограничение, предвидени по-горе, ако счете, че:

а)	съществува крайна необходимост от поддържането на енергийните доставки, или

б)	че спряната инсталация ще бъде заменена от друга инсталация, която ще рискува да предизвика общо увеличение на емисиите.

2. Компетентният орган може да разреши за максимален срок от шест месеца отмяна на задължението за спазване на пределно допустимите стойности на емисиите, предвидени в член 4 за серния двуокис, в инсталациите, които използват нормално за тази цел гориво с ниско съдържание на сяра, когато експлоатиращият не е в състояние да спазва тези пределни стойности поради прекъсване на снабдяването с гориво с ниско съдържание на сяра, произтичащо от ситуация на краен недостиг. В такива случаи Комисията следва да бъде информирана незабавно.

3. Компетентният орган може да разреши, по изключение и за период, ненадвишаващ десет дни, освен ако няма крайна необходимост от поддържането на енергийните. доставки, изключение от задължението да се спазват пределно допустимите стойности на емисиите, предвидени в член 4, когато една инсталация, която използва нормално само газообразно гориво и която в противен случай трябва да бъде оборудвана със съоръжение за очистване на отпадните газове, трябва да има възможност да използва други горива с оглед на рязко прекъсване на захранването с газ. Компетентният орган следва да бъде информиран незабавно за всеки специфичен случай веднага след неговото възникване. Държавите-членки уведомяват незабавно Комисията за случаите, посочени в предходния параграф.

Член 8

1. В случай на инсталации, оборудвани със смесена пещ, изискваща едновременното използване на две или повече горива, когато компетентният орган дава разрешението, визирано в член 4, параграфи 1 и 2, и в случаите на инсталации, посочени в член 4, параграф 3 или в член 10, той определя пределно допустимите стойности на емисиите, както следва:

а)	на първо място, като взима пределно допустимата стойност на емисиите, отнасяща се за всяко гориво и за всеки замърсител, отговарящ на номиналната топлинна мощност на горивната инсталация, както е посочена в приложения от III до VII,

б)

на второ място, като определя пределно допустимите стойности на емисиите, пресметнати на гориво; тези стойности се получават, като се умножават пределните стойности на индивидуалните емисии, посочени по-горе, по топлинната мощност, давана от всяко гориво, и като резултатът от всяко умножение се раздели на сумата от топлинните мощности, давани от всички горива;

в)	на трето място, като се събират пределно допустимите стойности на емисиите, пресметнати на гориво.

2. За чистото горене в горивните инсталации, оборудвани със смесена пещ, които използват отпадъци от дестилация и от конверсия при рафинирането на суровия петрол самостоятелно или съвместно с други горива, се прилагат разпоредбите, отнасящи се за горивото, имащо най-висока пределна стойност на емисии (определящо гориво), независимо от параграф 1 по-горе, ако по време на функционирането на горивната инсталация съотношението на отдаваната топлина от гориво към сумата от топлинните мощности, давани от всички горива, е поне 50 %.

Ако съотношението на определящото гориво е по-малко от 50 %, пределната стойност на емисия е определена на pro rata основа от отдаваната топлина от всяко от горивата спрямо сумата от топлинните мощности, давани от горивата, както следва:

а)	на първо място, като се взима пределната стойност на емисия по отношение на всяко гориво и на всеки замърсител, отговарящо на номиналната топлинна мощност на инсталацията, както е посочена в приложения от III до VII,

б)

на второ място, като се изчислява пределната стойност на емисия за определящото гориво (горивото, което има най-висока пределна стойност на емисия в съответствие с приложения от III до VII или в случай на две горива, имащи еднаква пределна стойност на емисии, това, което дава по-голямо количество топлина); тази стойност се получава, като се умножи по две пределната стойност на емисия за това гориво, определена в приложения от III до VII, и като се извади от резултата пределната стойност на емисия за горивото, което има най-ниската пределна стойност на емисия;

в)

на трето място, като се определят пределно допустимите стойности на емисиите, пресметнати за всяко гориво; тези стойности се получават, като се умножава пределната стойност на емисия, изчислена за гориво по количеството топлина, отдавано от определящото гориво, и като се умножат другите пределни стойности на емисии по количеството топлина, отдавано от всяко гориво, и като се раздели резултатът от умножението на сумата от топлинните мощности, отдавани от всички горива;

г)	на четвърто място, като се прибавят пределно допустимите стойности на емисиите, пресметнати за всяко гориво.

3. Като алтернатива на параграф 2 средните пределни стойности на емисии, дадени по-долу, могат да бъдат приложени за серния двуокис (независимо от комбинирането на използваните горива):

а)	за новите инсталации, посочени в член 4, параграфи 1 и 3: 1 000 mg/Nm3, отговарящо на средната стойност на всички инсталации от този тип в рамките на рафинерията;

б)	за новите инсталации, посочени в член 4, параграф 2: 600 mg/Nm3, отговарящо на средната стойност на всички инсталации от този тип в рамките на рафинерията, с изключение на газовите турбини.

Компетентните органи гарантират, че прилагането на тази разпоредба не предизвиква увеличение на емисиите, изпускани от съществуващите инсталации.

4. В случай на инсталации, оборудвани със смесена пещ, налагаща използването на две или повече горива, при даването на разрешението, визирано в член 4, параграфи 1 и 2, и в случай на инсталациите, обхванати от член 4, параграф 3 или от член 10, се прилагат пределните стойности на емисии, определени в приложения от III до VII, отговарящи на всяко използвано гориво.

Член 9

Изхвърлянето на отпаден газ от горивните инсталации трябва да се извършва контролирано през комин. Разрешението, визирано в член 4, и разрешенията, дадени на горивните инсталации, посочени в член 10, определят условията на изхвърляне. Компетентният орган следи височината на комина да е изчислена така, че да запазва здравето на хората и околната среда.

Член 10

Когато мощността на една горивна инсталация е увеличена с поне 50 MW, пределно допустимите стойности на емисиите, посочени в част Б от приложения от III до VII, се прилагат за новата част на инсталацията и се определят в съответствие с топлинната мощност на цялата инсталация. Тази разпоредба не се прилага спрямо случаите, посочени в член 8, параграфи 2 и 3.

Когато експлоатиращият една горивна инсталация предвижда промяна съгласно член 2, параграф 10, буква б) и член 12, параграф 2 от Директива 96/61/ЕО, се прилагат пределно допустимите стойности на емисиите, посочени в част Б от приложения от III до VII за серния двуокис, за азотния окис и прахта.

Член 11

В случай на изграждане на горивни инсталации, които биха могли да засегнат чувствително околната среда на друга държава-членка, държавите-членки следят да се предава цялата съответстваща информация и да се провеждат консултациите съгласно член 7 от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на влиянието на някои обществени и частни проекти върху околната среда (14).

Член 12

Държавите-членки взимат необходимите мерки, за да осигурят наблюдението, съгласно приложение VIII, част А, на емисиите от горивните инсталации, обхванати от настоящата директива, както и всички други стойности от значение за прилагането на настоящата директива. Държавите-членки могат даизискват това наблюдение да се извършва за сметка на експлоатиращия.

Член 13

Държавите-членки взимат необходими мерки, за да гарантират, че експлоатиращият ще уведомява компетентните органи в разумни срокове за резултатите от постоянните измервания, за резултатите от контрола на измервателните уреди и за резултатите от непостоянните измервания, както и за всички извършвани измервателни операции, за да се прецени, дали са спазени разпоредбите на настоящата директива.

Член 14

1. По отношение на постоянните измервания, пределно допустимите стойности на емисиите, определени в част А от приложения от III до VII, се приемат за спазени, ако за часовете на експлоатация за една календарна година оценката на резултатите показва:

а)	че нито една средна стойност за календарен месец не превишава пределно допустимите стойности на емисиите; и

б)

що се отнася до:

i)	серния двуокис и прахта: 97 % от всички средни стойности, отчетени за 48 часа, не превишават 110 % от пределно допустимите стойности на емисиите,

ii)	азотните окиси: 95 % от всички средни стойности, отчетени за 48 часа, не превишават 110 % от пределно допустимите стойности на емисиите.

Посочените в член 7 периоди, както и периодите на пускане в експлоатация и извеждане от експлоатация, не се вземат под внимание.

2. В случаите, в които се изискват само непостоянни измервания или други възприети процедури за определяне, пределно допустимите стойности на емисиите, определени в приложения от III до VII, се приемат за спазени, ако всяка една от сериите измервания или от другите процедури, дефинирани и установени според приетите от компетентните органи условия, не превишават пределно допустимите стойности на емисиите.

3. В случаите, посочени в член 5, параграфи 2 и 3, нивата на десулфуризация се приемат за спазени, ако оценката на измерванията, извършени съгласно предписанията на приложение VIII, точка А.3, посочва, че всички средни стойности, отчетени за един календарен месец или всички средни стойности, отчетени на интервал от един месец, достигат изискваните нива на десулфуризация.

4. В случаите на нови инсталации, за които е било дадено разрешение съгласно член 4, параграф 2, пределно допустимите стойности на емисиите за работните часове в рамките на една календарна година се приемат за спазени, ако:

а)	нито една утвърдена дневна средна стойност не е по-голяма от съответните числа, фигуриращи в част Б от приложения от III и VII, и

б)	95 % от всички почасови средни стойности в течение на годината не надвишават 200 % от съответните числа, фигуриращи в част Б от приложения от III и VII.

„Утвърдените средни стойности“ се получават, както е посочено в приложение VIII, точка А.6.

Член 15

1. Държавите-членки уведомяват Комисията за изготвените съгласно член 3, параграф 1 програми най-късно до 31 декември 1990 г.

Най-късно една година след края на различните фази за намаляване на емисиите, произхождащи от съществуващи инсталации, държавите-членки предават на Комисията обобщен доклад за резултатите от прилагането на програмите.

В средата на всяка фаза трябва да се предава и един междинен доклад.

2. Посочените в параграф 1 доклади дават обща представа за следното:

а)	всички горивни инсталации, обхванати от настоящата директива,

б)	емисиите от серен двуокис и азотни окиси, изразени в тонове на година и в концентрации на тези субстанции в отпадните газове,

в)	мерките, които са взети или които се предвиждат за намаляването на емисиите, както и промените в избора на използваното гориво,

г)	мерките, които са взети или които се предвиждат по отношение на режима на експлоатация,

д)	окончателните или предвижданите извеждания от употреба на горивни инсталации, и

е)	в краен случай, пределно допустимите стойности на емисиите, заложени в програмите за съществуващите инсталации.

При определянето на годишните емисии и на концентрациите на вредни вещества в отпадните газове, държавите-членки вземат предвид членове 12, 13 и 14.

3. Държавите-членки, които прилагат член 5 или разпоредбите, съдържащи се в забележката в приложение III или в бележката под линия в приложение VI, точка А, изготвят годишен доклад до Комисията за това.

Член 16

Държавите-членки определят санкциите, които се прилагат в случай на нарушение на националните разпоредби, приети въз основа на настоящата директива. Така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Член 17

1. Директива 88/609/ЕИО се отменя от 27 ноември 2002 г., без да се засягат параграф 2 или задълженията на държавите-членки по отношение на крайните дати за транспониране и прилагане на посочената директива, изброени в приложение IХ към настоящата директива.

2. В случай на нови инсталации, които са били лицензирани преди 27 ноември 2002 г., член 4, параграф 1 от настоящата директива, член 4, параграф 1, член 5, параграф 2, член 6, член 15, параграф 3, приложения III, VI, VIII и приложение IХ, точка А.2 от Директива 88/609/ЕИО, както е изменена с Директива 94/66/ЕО, се прилагат до 1 януари 2008 г., след което ще бъдат отменени.

3. Позоваванията на Директива 88/609/ЕИО се считат за позовавания на настоящата директива и се четат в съответствие с таблицата на съответствието в приложение Х към настоящата директива.

Член 18

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 27 ноември 2002 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. За съществуващите инсталации и за новите инсталации, за които е било дадено разрешение съгласно член 4, параграф 1, се прилагат разпоредбите на приложение VIII, точка А.2, от 27 ноември 2004 г.

3. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 19

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 20

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 23 октомври 2001 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

A. NEYTS-UYTTEBROECK

(1) ОВ С 300, 29.9.1998 г., стр. 6;

ОВ С 212 Е, 25.7.2000 г., стр. 36.

(2) ОВ С 101, 12.4.1999 г., стр. 55.

(3) Становище на Европейския парламент от 14 април 1999 г. (ОВ С 219, 30.7.1999 г., стр. 175), Обща позиция на Съвета от 9 ноември 2000 г. (ОВ С 375, 28.12.2000 г., стр. 12) и Решение на Европейския парламент от 14 март 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Европейския парламент от 20 септември 2001 г. и Решение на Съвета от 27 септември 2001 г.

(4) ОВ L 336, 7.12.1988 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 94/66/ЕО на Съвета (ОВ L 337, 24.12.1994 г., стр. 83).

(5) ОВ С 138, 17.5.1993 г., стр. 1.

(6) ОВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26.

(7) ОВ L 27, 30.1.1997 г., стр. 20.

(8) ОВ С 76, 11.3.1997 г., стр. 1.

(9) ОВ L 163, 14.6.1989 г., стр. 32.

(10) ОВ L 203, 15.7.1989 г., стр. 50.

(11) ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 34.

(12) ОВ L 296, 21.11.1996 г., стр. 55.

(13) ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 22.

(14) ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40. Директива, последно изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета (ОВ L 73, 14.3.1997 г., стр. 5).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРЕДЕЛНИ СТОЙНОСТИ И ЦЕЛИ НА НАМАЛЯВАНЕТО НА ЕМИСИИТЕ ОТ СЕРЕН ДВУОКИС (SO2) ЗА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ИНСТАЛАЦИИ (1) (2)

Държава-членка	0	1	2	3	4	5	6	7	8	9
	Емисии на SO2 от големите горивни инсталации от 1980 килотона	Пределни стойности на емисиите (килотона/година)			% на намаление по отношение на емисиите над 1980			% на намаление по отношение на коригираните емисии над 1980
		Фаза 1	Фаза 2	Фаза 3	Фаза 1	Фаза 2	Фаза 3	Фаза 1	Фаза 2	Фаза 3
		1993	1998	2003	1993	1998	2003	1993	1998	2003
Белгия	530	318	212	159	–40	–60	–70	–40	–60	–70
Дания	323	213	141	106	–34	–56	–67	–40	–60	–70
Германия	2 225	1 335	890	668	–40	–60	–70	–40	–60	–70
Гърция	303	320	320	320	+6	+6	+6	–45	–45	–45
Испания	2 290	2 290	1 730	1 440	0	–24	–37	–21	–40	–50
Франция	1 910	1 146	764	573	–40	–60	–70	–40	–60	–70
Ирландия	99	124	124	124	+25	+25	+25	–29	–29	–29
Италия	2 450	1 800	1 500	900	–27	–39	–63	–40	–50	–70
Люксембург	3	1,8	1,5	1,5	–40	–50	–60	–40	–50	–50
Нидерландия	299	180	120	90	–40	–60	–70	–40	–60	–70
Португалия	115	232	270	206	+ 102	+ 135	+79	–25	–13	–34
Обединено кралство	3 883	3 106	2 330	1 553	–20	–40	–60	–20	–40	–60
Австрия	90	54	36	27	–40	–60	–70	–40	–60	–70
Финландия	171	102	68	51	–40	–60	–70	–40	–60	–70
Швеция	112	67	45	34	–40	–60	–70	–40	–60	–70

(1) В резултат на мощностите, разрешени на 1 юли 1987 г. или по-късно, могат да възникнат допълнителни емисии.

(2) Емисиите, изпускани от горивни инсталации, оторизирани преди 1 юли 1987 г., но които не са били функциониращи преди тази дата и които не са били взети предвид при определянето на пределните стойности на емисиите в настоящото приложение, трябва да се приведат в съответствие с изискванията, определени от настоящата директива за новите инсталации, или да се вземат предвид в рамките на общите емисии, изпускани от съществуващите инсталации, които не трябва да надвишават пределните стойности, определени в настоящото приложение.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРЕДЕЛНИ СТОЙНОСТИ И ЦЕЛИ НА НАМАЛЯВАНЕТО НА ЕМИСИИТЕ АЗОТНИ ОКИСИ (NOх) ЗА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ИНСТАЛАЦИИ (1) (2)

Държава-членка	0	1	2	3	4	5	6
	Емисии на NOX (под формата на NO2) от големите горивни инсталации от 1980 килотона	Пределни стойности на емисиите на NOX (килотона/година)		% на намаление по отношение на емисиите над 1980		% на намаление по отношение на коригираните емисии над 1980
		Фаза 1	Фаза 2	Фаза	Фаза 2	Фаза 1	Фаза 2
		1993 (3)	1998	1993 (3)	1998	1993 (3)	1998
Белгия	110	88	66	–20	–40	–20	–40
Дания	124	121	81	–3	–35	–10	–40
Германия	870	696	522	–20	–40	–20	–40
Гърция	36	70	70	+94	+94	0	0
Испания	366	368	277	+1	–24	–20	–40
Франция	400	320	240	–20	–40	–20	–40
Ирландия	28	50	50	+79	+79	0	0
Италия	580	570	428	–2	–26	–20	–40
Люксембург	3	2,4	1,8	–20	–40	–20	–40
Нидерландия	122	98	73	–20	–40	–20	–40
Португалия	23	59	64	+ 157	+ 178	–8	0
Обединено кралство	1 016	864	711	–15	–30	–15	–30
Австрия	19	15	11	–20	–40	–20	–40
Финландия	81	65	48	–20	–40	–20	–40
Швеция	31	25	19	–20	–40	–20	–40

(1) В резултат на мощностите, разрешени на 1 юли 1987 г. или по-късно, могат да възникнат допълнителни емисии.

(3) По технически причини държавите-членки могат да отложат максимум с две години датата, предвидена за първата фаза на намаляване на емисиите на NOX, като информират Комисията в срок от един месец след нотифицирането на настоящата директива.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРЕДЕЛНО ДОПУСТИМИ СТОЙНОСТИ ЗА ЕМИСИИТЕ НА СЕРЕН ДВУОКИС (SO2)

Твърди горива

А. Пределно допустими стойности на емисиите за SO2 изразени в mg/Nm3 (съдържание на O2: 6 %), приложими към новите и съществуващите инсталации, посочени съответно в член 4, параграфи 1 и 3:

Забележка: Когато пределно допустимите стойности на емисиите не могат да бъдат достигнати поради характеристиките на горивото, се постига увеличение на нивото на десулфуризация от поне 60 % при инсталации с номинална топлинна мощност по-малка или равна на 100 МWth, от поне 75 % при инсталации с номинална топлинна мощност по-голяма от 100 МWth и по-малка от 300 МWth и от поне 90 % при инсталации с номинална топлинна мощност по-голяма от 300 МWth. При инсталации с номинална топлинна мощност по-голяма от 500 МWth се прилага степен на десулфуризация от поне 94 % или от поне 92 % в случай че има сключен договор за изграждането на система за десулфуризация на изпусканите газове от пушеците или на оборудване за инжектиране на калциев окис и че работите по инсталирането са започнали преди 1 януари 2001 г.

Б. Пределно допустими стойности на емисиите на SO2, изразени в mg/Nm3 (съдържание на O2: 6 %), приложими към новите инсталации, посочени в член 4, параграф 2, с изключение на газовите турбини:

Вид гориво	от 50 до 100 MWth	от 100 до 300 MWth	> 300 MWth
Биомаса	200	200	200
Общ случай	850	200 (1)	200

Забележка: Когато упоменатите по-горе пределно допустими стойности на емисиите не могат да бъдат достигнати поради характеристиките на горивото, инсталациите реализират ниво на емисия на SO2 от 300 mg/Nm3, или степен на десулфуризация от поне 92 % при инсталации с номинална топлинна мощност по-малка или равна на 300 МWth; при инсталации с номинална топлинна мощност превишаваща 300 МWth, се прилага степен на десулфуризация от поне 95 %, както и пределно допустима стойност на емисиите от 400 mg/Nm3.

(1) С изключение на крайните периферни региони, за които се прилагат стойности от 850 до 200 mg/Nm3 (линейно намаление).

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПРЕДЕЛНО ДОПУСТИМИ СТОЙНОСТИ ЗА ЕМИСИИТЕ НА СЕРЕН ДВУОКИС (SO2)

Течни горива

А. Пределно допустими стойности на емисиите за SO2, изразени в mg/Nm3 (съдържание на O2: 3 %), приложими към новите и съществуващите инсталации, посочени съответно в член 4, параграфи 1 и 3:

Б. Пределно допустими стойности на емисиите на SO2, изразени в mg/Nm3 (съдържание на O2: 3 %), приложими към новите инсталации, посочени в член 4, параграф 2, с изключение на газовите турбини:

от 50 до 100 MWth

от 100 до 300 MWth

> 300 MWth

850

от 400 до 200

(линейно намаляване) (1)

200

За две инсталации с обща топлинна мощност от 250 MWth на островите Крит и Родос, които ще получат разрешение преди 31 декември 2007 г., се прилага пределно допустима стойност на емисиите от 1 700 mg/Nm3.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРЕДЕЛНО ДОПУСТИМИ СТОЙНОСТИ ЗА ЕМИСИИТЕ НА СЕРЕН ДВУОКИС (SO2)

Газообразни горива

Вид гориво	Пределно допустими стойности (mg/Nm3)
Газообразни горива — общо	35
Втечнен газ	5
Газове с ниска калоричност, изпускани от газифицирането на отпадъци от рафинерии, газове от коксови пещи, газове от доменни пещи.	800
Газове, изпускани от газифицирането на въглища	(1)

Б. Пределно допустими стойности на емисиите на SO2, изразени в mg/Nm3 (съдържание на O2: 3 %), приложими към новите инсталации, посочени в член 4, параграф 2:

Газообразни горива — общо	35
Втечнен газ	5
Газове с ниска калоричност, изпускани от коксови пещи, газове от доменни пещи.	400
Газове с ниска калоричност, изпускани от доменни пещи	200

(1) Съветът ще определи впоследствие пределно допустими стойности на емисиите, приложими за този вид газ, на основата на предложения, които Комисията ще направи в светлината на придобития технически опит.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ПРЕДЕЛНО ДОПУСТИМИ СТОЙНОСТИ ЗА ЕМИСИИТЕ НА АЗОТНИ ОКИСИ NOX (ИЗМЕРЕНИ КАТО NO2)

А. Пределно допустими стойности на емисиите за NOХ, изразени в mg/Nm3 (съдържание на O2: 6 %за твърдите горива, 3 % за течните и газообразните горива), приложими към новите и съществуващите инсталации, посочени съответно в член 4, параграфи 1 и 3:

Вид гориво	Пределни стойности (1) (mg/Nm3)
Твърдо (2) (3):
от 50 до 500 MWth	600
> 500 MWth	500
От 1 януари 2016 г.:
от 50 до 500 MWth	600
> 500 MWth	200
Течно:
от 50 до 500 MWth	450
> 500 MWth	400
Газообразно:
от 50 до 500 MWth	300
> 500 MWth	200

Б. Пределно допустими стойности на емисиите на NOх, изразени в mg/Nm3, приложими към новите инсталации, посочени в член 4, параграф 2, с изключение на газовите турбини.

Твърди горива (съдържание на О2: 6 %)

Вид гориво	от 50 до 100 MWth от	100 до 300 MWth	> 300 MWth
Биомаса	400	300	200
Общ случай	400	200 (4)	200

Течни горива (съдържание на О2: 3 %)

от 50 до 100 MWth от	100 до 300 MWth	> 300 MWth
400	200 (5)	200

За две инсталации с номинална топлинна мощност от 250 MWth на островите Крит и Родос, които ще бъдат оторизирани преди 31 декември 2007 г., се прилага пределно допустима стойност на емисиите от 400 mg/Nm3.

Газообразни горива (съдържание на О2: 3 %)

	от 50 до 300 MWth	> 300 MWth
Природен газ (бел. 1)	150	100
Други газове	200	200

Газови турбини

Пределно допустими стойности на емисиите на NOх, изразени в mg/Nm3 (съдържание на О2: 15 %), приложими само към една газова турбина съгласно член 4, параграф 2 (пределно допустимите стойности са приложими само при товар, превишаващ 70 %):

	> 50 MWth (топлинна мощност по стандарт ISO)
Природен газ (бел. 1)	50 (бел. 2)
Течни горива (бел. 3)	120
Газообразни горива	120

Газовите турбини, предназначени за извънредни ситуации и работещи по-малко от 500 часа годишно, са изключени от тези пределни стойности. Експлоатиращите такива инсталации предават всяка година на компетентния орган отчет за отработените часове.

Бел. 1: Природният газ е естествено образувал се метан, който има максимално съдържание на инертни и други елементи от 20 об. %.

Бел. 2: 75 mg/Nm3 в следните случаи, в които капацитетът на газовата турбина е определен по стандарт ISO за основен товар:

—	газови турбини, използвани в комбинирана система на производство на топлина и електричество, с общ капацитет, превишаващ 75 %,

—	газови турбини, използвани в инсталациите с комбиниран цикъл със среден общ годишен електрически капацитет, превишаващ 55 %,

—	газови турбини за механични трансмисии.

За единичните газови турбини, които не отговарят на никоя от горните категории, но чийто капацитет превишава 35 %, определен по стандарт ISO за основен товар, пределно допустимите стойности на емисиите са 50*η/35, като η е капацитетът на газовата турбина, изразен в проценти (определен по стандарт ISO за основен товар).

Бел. 3: Тази пределно допустима стойност на емисиите не се прилага по отношение на газови турбини, които изгарят леки и средни дестилати.

(1) С изключение на крайните периферни региони, за които се прилагат следните стойности:

Твърдо, най-общо: 650

Твърдо, със съдържание на летливи елементи по-малко от 10 об. %: 1 300

Течно: 450

Газообразно: 350

(2) До 31 декември 2015 г. инсталациите с номинална топлинна мощност, превишаваща 500 MWth, чиято годишна експлоатация след 2008 г. няма да надвишава 2 000 часа годишно (плаваща средна величина, изчислена за период от 5 г.), следва:

—	за оторизираните инсталации съгласно член 4, параграф 3, буква а), да се съобразят с пределна стойност от 600 mg/Nm3 за емисиите на азотни оксиди (измерени като NO2);

—	за инсталациите, включени в национална схема съгласно член 4, параграф 6, да допринасят за спазването на схемата, изчислена на базата на пределно допустима стойност от 600 mg/Nm3.

От 1 януари 2016 г. инсталациите, чиято годишна експлоатация не превишава 1 500 часа годишно (плаваща средна величина, изчислена за период от 5 г.), следва да се съобразят с пределно допустима стойност от 450 mg/Nm3 за емисиите на азотни окиси (измерени като NO2).

(3) До 1 януари 2018 г. за инсталациите, които са работили през 12-месечния период, който приключва на 1 януари 2001 г., и продължават да работят с твърди горива, съдържащи по-малко от 10 % летливи вещества, се прилага пределно допустима стойност от 1 200 mg/Nm3.

(4) С изключение на крайните периферни региони, за които се прилага стойност 300 mg/Nm3.

(5) С изключение на крайните периферни региони, за които се прилага стойност 300 mg/Nm3.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ПРЕДЕЛНО ДОПУСТИМИ СТОЙНОСТИ НА ЕМИСИИТЕ НА ПРАХ

А. Пределно допустими стойности на емисиите на прах, изразени в mg/Nm3 (съдържание на О2: 6 % за твърдите горива, 3 % за течните и газообразните горива), приложими за новите и съществуващите инсталации, посочени съответно в член 4, параграфи 1 и 3:

Вид гориво

Номинална топлинна мощност

(MW)

Пределно допустима стойност на емисиите

(mg/Nm3)

Твърди

≥ 500

< 500

50 (2)

100

Течни (1)

всички инсталации

Газообразни

всички инсталации

5 като цяло

10 за газовете от доменните пещи

50	за металургичните газове, които могат да бъдат употребявани другаде

Б. Пределно допустими стойности на емисиите на прах, изразени в mg/Nm3, приложими към новите инсталации, посочени в член 4, параграф 2, с изключение на газовите турбини:

Твърди горива (съдържание на О2: 6 %)

от 50 до 100 MWth	> 100 MWth
50	30

Течни горива (съдържание на О2: 3 %)

от 50 до 100 MWth	> 100 MWth
50	30

За две инсталации с номинална топлинна мощност от 250 MWth на островите Крит и Родос, които ще получат разрешение преди 31 декември 2007 г., се прилага пределно допустима стойност на емисиите от 50 mg/Nm3.

Газообразни горива (съдържание на О2: 3 %)

По правило	5
Газове от доменни пещи	10
Газове, получени от стомани, които могат да бъдат използвани другаде	30

(1) Пределно допустима стойност от 100 mg/Nm3 може да бъде наложена на инсталациите с топлинна мощност, непревишаваща 500 MWth, които изгарят течни горива, чието съдържание на пепел превишава 0,06 %.

(2) Пределно допустима стойност от 100 mg/Nm3 може да бъде наложена на инсталациите, оторизирани съгласно член 4, параграф 3, с номинална топлинна мощност, превишаваща или равна на 500 MWth, които изгарят твърдо гориво, чието съдържание на топлина превишава 5 800 kj/kg (нетна калорийна стойност), съдържанието на влага превишава 45 тегл. %, комбинираното съдържание на влага и пепел превишава 60 тегл. % и стойността на калциев оксид превишава 10 %.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

МЕТОДИ ЗА ОТЧИТАНЕ НА ЕМИСИИТЕ

А. Методи за отчитане и оценка на емисиите, изпускани от горивни инсталации.

1. До 27 ноември 2004 г.

Концентрациите на серен двуокис (SO2), на прах и на азотни оксиди (NOх) се измерват текущо за новите инсталации, за които е дадено разрешение съгласно член 4, параграф 1, с номинална топлинна мощност, превишаваща 300 MW. Същевременно, наблюдението на SO2 и на прахта може да бъде ограничено до непланирани измервания или до други подходящи процедури за определяне в случаите, когато тези измервания или процедури, които трябва да бъдат проверени и признати от компетентните органи, могат да бъдат използвани за определяне на концентрацията.

В случай на нови инсталации, за които е дадено разрешение съгласно член 4, параграф 1 и които не са посочени в първа алинея, компетентните органи могат, ако сметнат за необходимо, да изискват за тези три вредни вещества извършването на постоянни измервания. Ако не се изискват постоянни измервания, периодично се извършват одобрени от компетентните органи подходящи непланирани измервания и процедури за оценка на количеството налични в емисиите субстанции.

2. От 27 ноември 2002 г. и без да се засяга член 18, параграф 2.

Компетентните органи изискват постоянни измервания на концентрациите на SO2, NOх и на прах, изпускани от отпадните газове на всички горивни инсталации, чиято номинална топлинна мощност е равна или превишава 100 MW.

Чрез дерогация от първа алинея постоянните измервания не са задължителни в следните случаи:

—	за горивните инсталации, чийто експлоатационен период е по-малък от 10 000 оперативни часа;

—	за SO2 и прах, изпускани от горивни инсталации, консумиращи природен газ или турбини, работещи с природен газ;

—	за SO2, произлизащ от газови турбини или от горивни инсталации, работещи с петрол със съдържание на сяра, което е известно, в случай на липса на оборудване за десулфуризация;

—	за SO2, изпускан от горивни инсталации, работещи с биомаса, ако експлоатиращият може да докаже, че емисиите на SO2 по никакъв начин не могат да бъдат по-високи от предписаните пределно допустими стойности на емисиите.

Ако не се изискват постоянни измервания, се изискват непланирани измервания поне на шест месеца. За да се оцени количеството на съществуващите в емисиите вредните вещества, посочени по-горе, като алтернативна мярка могат да се прилагат проверени и одобрени от компетентните органи подходящи процедури за оценка. Тези процедури се позовават на подходящите стандарти на CEN от момента, в който въпросните стандарти бъдат на разположение. При липсата на стандарти на CEN се прилагат стандартите ISO, националните или международните стандарти, които предоставят данни с еквивалентна научна стойност.

3. В случай на инсталации, които трябва да спазват определените в член 5, параграф 2 и в приложение III стойности на десулфуризация, се прилагат изискванията, които се отнасят до измерванията на емисиите на SO2, предвидени в параграф 2 от настоящата точка. Освен това редовно трябва да се следи съдържанието на сяра в горивото, което се вкарва в инсталацията.

4. Компетентните органи трябва да бъдат уведомявани за промените в съставките или вида на използваното гориво или за начина на експлоатация на централата. Те решават дали разпоредбите в областта на контрола, посочени в параграф 2, са все още подходящи или трябва да бъдат променени.

5. Постоянните измервания, извършвани съгласно параграф 2, включват подходящите експлоатационни параметри, каквито са съдържанието на кислород, температурата, налягането и съдържанието на водна пара. Когато взетите за проби газове за гориво са изсушени преди анализа на емисиите, постоянният контрол на съдържанието на водна пара в газовете за гориво не е необходим.

Представителни измервания (т.е. чрез вземане на проби и анализ) на вредните вещества и на подходящите експлоатационни параметри, както и референтните методи за вземане на проби на автоматичните измервателни апарати, се извършват веднага, след като стандартите на CEN бъдат на разположение. При липсата на стандарти на CEN, трябва да се прилагат стандартите ISO, националните или международните стандарти, които предоставят данни с еквивалентна научна стойност.

Уредите за постоянните измервания се контролират чрез паралелни измервания съгласно съответните методи поне веднъж годишно.

Стойностите на доверителните интервали от 95 % от единствен измерен резултат не превишават следните проценти на пределно допустимите стойности на емисиите:

Серен двуокис	20 %
Азотни окиси	20 %
Прах	30 %

Приетите средни часови и дневни стойности се определят въз основа на приетите средните часови стойности, измерени след изваждането на доверителния интервал, посочен по-горе.

Не се отчита всеки ден, в който повече от три средни дневни стойности е трябвало да бъдат обявени за невалидни поради повреди или операции по поддръжката на уреда за постоянен контрол. Ако поради причини от такъв характер се наложи обявяването за невалидни на повече от десет дни в годината, компетентният орган изисква от експлоатиращия да вземе мерки за подобряване на надеждността на уреда за постоянен контрол.

Б. Определяне на общите годишни емисии на горивните инсталации

До 2003 г. включително определянето на общите годишни емисии на SO2 и NOх, изпускани от новите горивни инсталации, се съобщава на компетентните органи. Когато се използва постоянен контрол, експлоатиращият горивната инсталация прибавя поотделно за всяко вредно вещество масата на вредното вещество, изпускано всеки ден въз основа на волуметричните дебити на отпадните газове. Когато не се прилага постоянен контрол, експлоатиращият определя оценка на общите годишни емисии въз основа на предвидените в точка А.1 разпоредби съгласно изискванията на компетентните органи.

Държавите-членки съобщават на Комисията общите годишни емисии на SO2 и NOх, изпускани от новите инсталации, заедно със съобщаването на изискваната в точка В.3 информация, отнасяща се до общите годишни емисии на съществуващите инсталации.

От 2004 г. и за всяка следваща година държавите-членки изготвят списък на емисиите на SO2, NOх и прах от всички горивни инсталации, чиято номинална топлинна мощност е равна или по-голяма от 50 MW. За всяка от експлоатираните инсталации на даден обект компетентният орган получава следните данни:

—	общите годишни емисии на SO2, NOх и прах (общо количество частици в суспензия),

—	общата годишна енергийна стойност по отношение на нейната нетна калорийност, разделена в пет категории горива: биомаса, други твърди горива, течни горива, природен газ, други газове.

На всеки три години в рамките на дванадесет месеца след този тригодишен период на Комисията се изпращат синтезирани резултати от този отчет, които посочват емисиите от всяка рафинерия поотделно. Годишните данни по инсталации се предоставят на Комисията по нейно искане. В рамките на дванадесет месеца след получаването на този отчет Комисията предоставя на държавите-членки в синтезиран вид сравненията и оценките на националните прегледи.

От 1 януари 2008 г. държавите-членки изпращат всяка година доклад до Комисията за съответстващите на изискванията съществуващи инсталации съгласно член 4, параграф 4, придружен от отчет за използваните и неизползваните часове от разрешеното време за остатъка от експлоатационния живот на тези инсталации.

В. Определяне на общите годишни емисии на инсталациите до 2003 г. включително

1. От 1990 г. за всяка следваща година до 2003 г. включително държавите-членки изготвят пълен отчет за емисиите на SO2 и NOХ, изпускани от съществуващите инсталации:

—	за инсталациите с мощност над 300 MWth — инсталация по инсталация;

—	за другите горивни инсталации, към които се прилага настоящата директива — на общо основание.

2. Използваните методи за изготвянето на тези отчети съответстват на тези, които се използват за определянето на емисиите на SO2 и NOХ, изпускани от горивните инсталации от 1980 г.

3. Резултатите от тези отчети се предоставят на Комисията в подходящ обобщен вид в срок от девет месеца след края на разглежданата година. Използваните методи за изготвянето на отчетите за емисиите и базисните информации се предоставят на Комисията по нейно поискване.

4. Комисията извършва систематично сравнение на националните отчети и в случай на необходимост, представя на Съвета предложения, които имат за цел да хармонизират методите за отчет на емисиите с оглед на по-ефикасното прилагане на настоящата директива.

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

КРАЙНИ СРОКОВЕ ЗА ТРАНСПОНИРАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОТМЕНЕНАТА ДИРЕКТИВА

(посочени в член 17, параграф 1)

Директива

Крайни срокове за транспониране

Крайни срокове за прилагане

88/609/ЕИО (ОВ L 336, 7.12.1988 г., стр. 1)

30 юни 1990 г.

1 юли 1990 г.

31 декември 1990 г.

31 декември 1993 г.

31 декември 1998 г.

31 декември 2003 г.

94/66/ЕО (ОВ L 337, 24.12.1994 г., стр. 83)

24 юни 1995 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ Х

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЯТА

(посочена в член 17, параграф 3)

Настоящата директива	Директива 88/609/ЕИО
Член 1	Член 1
Член 2	Член 2
Член 3	Член 3
Член 4, параграф 1	Член 4, параграф 1
Член 4, параграфи 2, 3 и 4
Член 4, параграф 5	Член 4, параграф 3
Член 4, параграфи 6, 7 и 8
Член 5	Член 5
	Член 6
Член 6
Член 7	Член 8
Член 8	Член 9
Член 9	Член 10
Член 10	Член 11
Член 11	Член 12
Член 12	Член 13, параграф 1
Член 13	Член 14
Член 14	Член 15
Член 15, параграфи 1, 2 и 3	Член 16, параграфи 1, 2 и 4
Член 16
Член 17
Член 18, параграф 1, първа алинея и параграф 3	Член 17, параграфи 1 и 2
Член 18, параграф 1, втора алинея, параграф 2 и член 19
Член 20	Член 18
Приложения от I до VIII	Приложения от I до IХ
Приложения IХ и Х	—

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

231

32001L0081

L 309/22

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2001/81/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 октомври 2001 година

относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската Общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета за регионите (3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4), в светлината на съвместния проект, одобрен от Помирителния комитет на 2 август 2001 г.,

като имат предвид, че:

(1)

Общият подход и стратегията на Петата програма за действие в областта на околната среда са одобрени с Резолюция от 1 февруари 1993 г. на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета относно програма на Общността за политика и действия във връзка с околната среда и устойчивото развитие (5), а определените в нея цели са да не се надвишават критичните съдържания и нива на киселинност в Общността. Програмата изисква всички хора да бъдат ефективно защитени срещу рискове за здравето в резултат на атмосферно замърсяване, а допустимите равнища на замърсяване да бъдат съобразени с опазването на околната среда. Програмата предвижда също установените от Световната здравна организация (СЗО) ориентировъчни стойности да станат задължителни на общностно равнище.

(2)	Държавите-членки са подписали Протокола от Гьотеборг от 1 декември 1999 г. към Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации (ООН/ИКЕ) за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния с цел намаляване на киселинността, еутрофията и приземния озон.

(3)

В Решение № 2179/98/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 24 септември 1998 г. относно преразглеждането на програмата на Европейската общност за политика и действия във връзка с околната среда и устойчивото развитие, наречена „Към устойчиво развитие“ (6), се посочва, че следва да се обърне особено внимание на разработването и изпълнението на стратегия с цел да се гарантира, че няма да се надвишават критичните съдържания, вследствие излагането на киселинни, еутрофични и фотохимични атмосферни замърсители.

(4)

Директива 92/72/ЕИО на Съвета от 21 септември 1992 г. за замърсяването на въздуха с озон (7) изисква Комисията да представи на Съвета доклад за оценка на фотохимичното замърсяване в Общността, придружен от всякакви предложения, които Комисията счита за подходящи, за контрол на замърсяването на въздуха от приземния озон и, при необходимост, за намаляване на емисиите на прекурсори на озон.

(5)

Значителни райони от територията на Общността са изложени на отлагания на киселинни и еутрофични вещества в количества, които оказват неблагоприятно въздействие върху околната среда. Установените от СЗО ориентировъчни стойности за опазване на човешкото здраве и растителността от фотохимични замърсители съществено се надвишават във всички държави-членки.

(6)	Поради това превишенията на критичните съдържания следва постепенно да се премахват и да се съблюдават ориентировъчните стойности.

(7)

Понастоящем е технически невъзможно да бъдат постигнати дългосрочните цели за премахване на неблагоприятното въздействие на киселинни вещества и за намаляване на степента на излагане на човека и околната среда на приземния озон до установените от СЗО ориентировъчни стойности. Поради това е необходимо да се предвидят междинни екологични цели за намаляване на замърсяването с киселинни вещества и озон, въз основа на които да бъдат предприети необходимите мерки за намаляване на това замърсяване.

(8)

Междинните екологични цели и мерките за тяхното постигане следва да отчитат техническата осъществимост и свързаните с това разходи и ползи. Тези мерки следва да гарантират, че всички предприети действия са разходно-ефективни за Общността като цяло и следва да отчитат необходимостта от избягване на прекомерни разходи за всяка отделна държава-членка.

(9)	Трансграничното замърсяване допринася за увеличаване на киселинността в атмосферата, еутрофията на почвата и формирането на приземен озон, поради което намаляването им налага координирани действия на Общността.

(10)	Намаляването на емисиите на замърсители, причиняващи киселинност в околната среда и формиране на приземен озон, ще доведе и до по-ниска еутрофия на почвата.

(11)

Определянето на национални тавани за емисии за всяка държава-членка за серен двуоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк е разходно-ефективен начин за постигането на междинни екологични цели. Тези пределнодопустими стойности за емисиите ще дадат възможност на Общността и държавите-членки за по-голяма гъвкавост при определяне на необходимите мерки за спазването им.

(12)

Държавите-членки следва да отговарят за въвеждането на мерки за прилагане с оглед спазването на националните тавани за емисии. Ще бъде необходимо да се оценява постигнатият напредък в спазването на пределните стойности. Поради това следва да се разработят национални програми за намаляване на емисиите, които да се докладват на Комисията и да съдържат информация за приетите или предвидени мерки за спазване на тавани за емисии.

(13)

В съответствие с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора, и като се отчита по-специално принципът на предохранителните мерки, целта на настоящата директива, а именно ограничаване на емисиите на окисляващи и еутрофични замърсители и прекурсори на озон, не може да се постигне в достатъчна степен от държавите-членки поради трансграничното естество на замърсяването, поради което може по-добре да се постигне от Общността; в съответствие с принципа на пропорционалност, настоящата директива не излиза извън рамките на необходимото за постигане на гореспоменатата цел.

(14)

Следва да се извършва своевременен преглед на постигнатия напредък от държавите-членки по отношение на таваните за емисии, както и преглед на степента, до която прилагането на таваните има вероятност да отговаря на междинните екологични цели за Общността като цяло. Този преглед следва да отчита и научно-техническия прогрес, развитието в законодателството на Общността, както и намаляването на емисиите извън Общността, като наред с другото се обръща специално внимание на постигнатия напредък от страните-кандидатки за присъединяване. При този преглед Комисията следва да извърши допълнително проучване на разходите и ползите от въвеждане на таваните за емисии, в т.ч. тяхната разходна ефективност, пределни разходи и ползи, социално-икономическо въздействие и всяко въздействие върху конкурентоспособността. При прегледа следва да се вземат предвид и ограниченията относно приложното поле на настоящата директива.

(15)

За целта Комисията следва да изготви доклад до Европейския парламент и до Съвета и, ако счита за необходимо, да предложи подходящи изменения в настоящата директива, като отчита ефекта на всяко съответно законодателство на Общността, в което, наред с другото, се определят пределни стойности за емисиите и продуктови стандарти за източниците на емисии, както и международните разпоредби за емисиите от кораби и въздухоплавателни средства.

(16)

Морският транспорт е значителен източник на емисии от серен двуоксид и азотни оксиди, както и на концентрации и отлагания от атмосферни замърсители в Общността. Поради това, тези емисии следва да бъдат намалени. Член 7, параграф 3 от Директива 1999/32/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. за намаляване на съдържанието на сяра в някои течни горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО (8) изисква Комисията да прецени какви мерки биха могли да се предприемат с оглед намаляване приноса за увеличаване на киселинността на други корабни течни горива, освен посочените в член 2, параграф 3 от същата директива.

(17)	Държавите-членки следва да се стремят възможно най-скоро да ратифицират приложение VI към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MAРПОЛ).

(18)

Поради трансграничния характер на киселинността и озоновото замърсяване, Комисията следва да продължи по-нататъшното си проучване на необходимостта от разработване на хармонизирани мерки на Общността, без да се накърняват разпоредбите на член 18 от Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. относно интегрираното предотвратяване и контрол на замърсяването (9), с цел да се избягва нарушаване на правилата на конкуренцията и да се отчита балансът между ползите от и разходите за действието.

(19)

Разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат, без да се засяга законодателството на Общността, уреждащо емисиите на тези замърсители от специфични източници и разпоредбите на Директива 96/61/ЕО на Съвета относно пределните норми за допустими емисии и използването на най-добри налични техники.

(20)	Необходимо е да се изготвят инвентаризации на емисиите, за да се следи напредъкът в спазването на таваните за емисии; те трябва да се изчисляват съгласно международно утвърдена методология, а резултатите редовно да се докладват на Комисията и на Европейската Агенция по околната среда (EАОС).

(21)	Държавите-членки следва да предвидят правила за приложимите санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното прилагане. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и с възпиращ ефект.

(22)	Необходимите мерки за прилагане на настоящата директива следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., с което се определят процедурите за упражняване на предоставените на Комисията изпълнителни правомощия (10).

(23)	Комисията и държавите-членки следва да си сътрудничат на международно ниво с оглед постигане на целите на настоящата директива,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цел

Целта на настоящата директива е да се ограничат емисиите на киселинни и еутрофични замърсители и озонови прекурсори, за да се подобри защитата на околната среда и човешкото здраве в Общността срещу рискове от неблагоприятното въздействие на киселинност, еутрофия на почвата и приземния озон, и да се осъществи напредък към постигането на дългосрочните цели за непревишаване на критичните равнища и съдържания и за ефективна защита на всички хора срещу признатите рискове за здравето от замърсяването на въздуха, чрез определяне на национални пределнодопустими стойности за емисиите, като 2010 г. и 2020 г. се приемат за базисни години, както и чрез предвидените в членове 4 и 10 последващи прегледи.

Член 2

Обхват

Настоящата директива се отнася за емисиите на територията на държавите-членки и техните изключителни икономически зони от всички посочени в член 4 източници на замърсяване, които възникват в резултат на човешката дейност.

Тя не се отнася за:

а)	емисии от международното морско корабоплаване;

б)	емисии от въздушно движение извън цикъла на излитане и кацане;

в)	за Испания, емисиите на Канарските острови;

г)	за Франция, емисиите в отвъдморските департаменти;

д)	за Португалия, емисиите на остров Мадейра и Азорските острови.

Член 3

Определения

По смисъла на настоящата директива:

a)	„AOT 40“ означава сумата от разликата между часовите концентрации на приземния озон, по-голяма от 80 μg/m3 (= 40 ppb) и 80 μg/m3 през дневните часове, натрупани от май до юли всяка година;

б)	„AOT 60“ означава сумата от разликата между часовите концентрации на приземния озон, по-голяма от 120 μg/m3 (= 60 ppb) и 120 μg/m3, натрупана през цялата година;

в)	„критично натоварване“ означава количествена оценка за излагане на въздействието на един или повече замърсители, под която според съвременните познания не настъпват значителни неблагоприятни въздействия върху определени чувствителни елементи от околната среда;

г)	„критично ниво“ означава концентрацията на замърсители в атмосферата, над която според съвременните познания могат да настъпят неблагоприятни въздействия върху рецептори, като човешки същества, растения, екосистеми или материали;

д)	„емисия“ означава изпускането на вещество от точков или дифузен източник в атмосферата;

е)

„мрежова клетка“ означава квадрат с размери 150 km × 150 km, който e мерната единица, която се използва при съставянето на карта на критичните съдържания в европейски мащаб, както и при наблюдение и контрол на емисиите и отлаганията на въздушни замърсители съгласно Съвместната програма за мониторинг и оценка на разпространяването на замърсителите във въздуха на далечни разстояния в Европа (EMEP);

ж)	„цикъл на излитане и кацане“ означава цикъл, представен от следните времена за всяка операция: захождане 4,0 минути; рулиране/работа на двигателите на празен ход на земята 26,0 минути; излитане 0,7 минути; набиране на височина 2,2 минути;

з)	„национален таван за емисии“ означава максималното количество вещество, изразено в килотонове, което може да бъде изпуснато в атмосферата от държава-членка през една календарна година;

и)	„азотни оксиди“ или „NОx“ означава количеството азотен оксид и азотен двуоксид, изразено като азотен двуоксид;

й)	„приземен озон“ означава озонът в най-ниската част на тропосферата;

к)	„летливи органични съединения“ и „ЛОС“ означава всички органични съединения, произтичащи от човешки дейности, с изключение на метан, които могат да произвеждат фотохимични окислители чрез реакции с азотни оксиди в присъствието на слънчева светлина.

Член 4

Национални тавани за емисии

1. Най-късно до 2010 г. държавите-членки ограничават годишните си национални емисии на следните замърсителите: серен двуоксид (SO2), азотни оксиди (NOx), летливи органични съединения (ЛОС) и амоняк (NH3) до количества, не по-големи от определените в приложение I тавани за емисиите, като се отчитат всички евентуални изменения вследствие на приети от Общността мерки след посочените в член 9 доклади.

2. Държавите-членки гарантират, че след 2010 г. няма да се надвишават определените в приложение I тавани за емисиите.

Член 5

Междинни екологични цели

Целта на определените в приложение I национални тавани за емисиите е най-общо до 2010 г. да се постигнат следните междинни екологични цели в Общността като цяло:

a)	Киселинност Районите, в които се надвишават критичните съдържания, се намаляват най-малко с 50 % (във всяка мрежова клетка) спрямо състоянието през 1990 г.

б)

Излагане на въздействието на опасен за човешкото здраве приземен озон

Натоварването с приземен озон, което е над критичното ниво за човешкото здраве (AOT60 = 0), се намалява с две трети във всички мрежови клетки спрямо състоянието през 1990 г. Освен това, натоварването с приземен озон не надвишава абсолютна граница от 2,9 ppm.h във всяка мрежова клетка.

в)

Излагане на въздействието на опасен за растителността приземен озон

Натоварването с приземен озон, което е над критичното ниво за посеви и полуестествени растителни култури (AOT40 = 3 ppm.h), се намалява с една трета във всички мрежови клетки спрямо състоянието през 1990 г. Освен това, натоварването с приземен озон не надвишава абсолютна граница от 10 ppm.h, изразена като превишение от 3 ppm.h на критичното ниво във всяка мрежова клетка.

Член 6

Национални програми

1. Най-късно до 1 октомври 2002 г. държавите-членки изготвят програми за прогресивно намаляване на националните емисии на посочените в член 4 замърсители с цел най-късно до 2010 г. да се спазват най-малко посочените в приложение I национални тавани емисии.

2. Националните програми включват информация за приетите и предвидени политики и мерки, както и количествени оценки за ефективността на тези политики и мерки относно емисиите на замърсители през 2010 г. Посочват се очакваните значителни промени в географското разпределение на националните емисии.

3. При необходимост, държавите-членки актуализират и преразглеждат националните програми до 1 октомври 2006 г.

4. Държавите-членки предоставят на разположение на обществеността и на съответните организации, като екологични организации, изготвените програми в съответствие с параграфи 1, 2 и 3. Предоставяната съгласно настоящия параграф информация на обществеността и на организации трябва да е ясна, изчерпателна и лесно достъпна.

Член 7

Инвентаризация на емисиите и предвижданията

1. Държавите-членки изготвят и ежегодно актуализират инвентаризациите на националните емисии и на предвижданията за емисии за 2010 г. на посочените в член 4 замърсители.

2. Държавите-членки изготвят своите инвентаризации на емисиите и предвижданията с помощта на посочените в приложение III методологии.

3. Комисията, подпомагана от Европейската агенция по околна среда, в сътрудничество с държавите-членки и въз основа на предоставената от тях информация, изготвя инвентаризации на емисиите и предвижданията за емисии на посочените в член 4 замърсители. Инвентаризациите и предвижданията се предоставят на разположение на обществеността.

4. Всяка актуализация на методологиите, които следва да се използват съгласно приложение III, се извършва в съответствие с процедурата, предвидена в член 13, параграф 2.

Член 8

Доклади от държавите-членки

1. Държавите-членки ежегодно, най-късно до 31 декември, докладват на Комисията и на Европейската агенция за околна среда националните си инвентаризации на емисиите и предвижданията си за емисии през 2010 г., изготвени в съответствие с член 7. Те докладват своите окончателни описи на емисиите за предпоследната година спрямо текущата година и прогнозните инвентаризации на емисиите за предходната година. Предвижданията за емисии включват информация, която да дава възможност за количествен анализ на използваните при изготвянето им ключови социално-икономически фактори.

2. Държавите-членки най-късно до 31 декември 2002 г. информират Комисията за изготвените програми в съответствие с член 6, параграфи 1 и 2.

Държавите-членки най-късно до 31 декември 2006 г. информират Комисията за актуализираните програми, изготвени в съответствие с член 6, параграф 3.

3. Комисията изпраща получените национални програми на другите държави-членки в срок от един месец от получаването им.

4. Комисията, в съответствие с процедурата, предвидена в член 13, параграф 2, определя разпоредби, които да гарантират последователност и прозрачност при докладване на националните програми.

Член 9

Доклади на Комисията

1. През 2004 г. и 2008 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно напредъка по прилагането на определените в приложение I национални тавани за емисии и за степента, до която има вероятност да бъдат постигнати предвидените в член 5 междинни екологични цели до 2010 г., и за степента, до която биха могли да бъдат постигнати предвидените в член 1 дългосрочни цели до 2020 г. Докладите включват икономическа оценка, включително разходна ефективност и ползи, оценка на пределните разходи и ползи, и социално-икономическото въздействие от прилагането на националните тавани за емисии върху конкретни държави-членки и отрасли. Те включват и преглед на определените в член 2 ограничения в обхвата на настоящата директива и оценка до каква степен би могло да е необходимо по-нататъшно намаляване на емисиите с оглед постигане на определените в член 5 междинни екологични цели. Те отчитат изготвените от държавите-членки доклади съгласно член 8, параграфи 1 и 2, както и, inter alia:

a)	всяко евентуално прието ново законодателство на Общността, което определя пределни стойности за емисиите и продуктови стандарти за съответните източници на емисии;

б)	развитието на най-добрите налични техники в рамките на информационния обмен съгласно член 16 от Директива 96/61/ЕО;

в)

целите за намаляване през 2008 г. на емисиите на серен двуоксид и азотни оксиди от съществуващи големи горивни инсталации, докладвани от държавите-членки съгласно Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване емисиите във въздуха на някои замърсители от големите горивни инсталации (11);

г)	намаляване на емисиите и поетите от трети страни ангажименти за намаляване, като се обръща специално внимание на мерките, които следва да се предприемат в страните-кандидатки за присъединяване, и възможностите за по-нататъшно намаляване на емисиите в районите в близост до Общността;

д)	всяко ново законодателството на Общността или международни регламент относно емисиите от кораби и въздухоплавателни средства;

е)	развитието на транспорта и всички допълнителни действия за контрол на емисиите от транспорт;

ж)	развитието в областта на селското стопанство, нови проекти в областта на животновъдството и подобряване на методите за намаляване на емисиите в селскостопанския отрасъл;

з)	всички значителни промени на пазара на енергийно снабдяване в държава-членка и нови прогнози, отразяващи предприетите действия от държавите-членки за спазване на поетите от тях международни задължения във връзка с промяната на климата;

и)	оценка на текущите и предвиждани превишения на критичните съдържания и на определените от СЗО ориентировъчни стойности за приземен озон;

й)	възможността за определяне на предлагана междинна цел за намаляване на еутрофията на почвата;

к)

нови технически и научни данни, включително оценка на неточностите вът:

i)	инвентаризациите на националните емисии;

ii)	входящите справочни данни;

iii)	сведенията за трансграничния транспорт и отлагането на замърсители;

iv)	критичните съдържания и равнища;

v)	използвания модел;

и оценка на произтичащата неточност в необходимите национални тавани за емисиите с оглед постигането на споменатите в член 5 междинни екологични цели.

л)	евентуалната необходимост от избягване на прекомерни разходи във всяка отделна държава-членка;

м)	сравнителен анализ между изчисленията по модела с наблюденията върху киселинността, еутрофията и приземния озон с цел подобряване на моделите;

н)	възможната употреба, по целесъобразност, на съответни икономически лостове.

2. През 2012 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно спазването на определените в приложение I тавани и за напредъка по отношение на определените в член 5 междинни екологични цели и определените в член 1 дългосрочни цели. Нейният доклад отчита изготвените от държавите-членки доклади, съгласно член 8, параграфи 1 и 2, както и въпросите, изброени в параграф 1, букви а)—н).

Член 10

Преглед

1. Посочените в член 9 доклади отчитат изброените фактори в член 9, параграф 1. При подготовката на всеки доклад Комисията извършва преглед на настоящата директива въз основа на тези фактори, напредъка към постигане на таваните за емисиите до 2010 г., научно-техническия прогрес и състоянието на напредъка към постигане на определените в настоящата директива междинни цели и дългосрочните цели да не се надвишават критичните съдържания и равнища, и определените от СЗО ориентировъчни стойности за качество на въздуха.

2. При прегледа, който следва да завърши през 2004 г., се извършва оценка на определените в приложение II ориентировъчни тавани емисиите в Общността като цяло. Оценката на тези ориентировъчни пределни стойности е фактор, който следва да се вземе под внимание при анализа на по-нататъшните разходно-ефективни действия, които биха могли да бъдат предприети, за да се намалят емисиите на всички съответни замърсители, с цел постигане на определените в член 5 междинни екологични цели в Общността като цяло до 2010 г.

3. Всички прегледи включват допълнително проучване на очакваните разходи и ползи от националните тавани за емисиите, изчислени с помощта на съвременни модели и използване на най-добрите налични данни с оглед постигането на възможно най-голяма точност, като се отчита и напредъкът в процеса на разширяване на Европейския съюз, както и достойнствата на алтернативни методологии въз основа на факторите, изброени в член 9.

4. Без да се засягат разпоредбите на член 18 от Директива 96/61/ЕО, за да се избегне нарушаване на правилата на конкуренцията, и като се отчита балансът между ползи и разходи за предприетите действия, Комисията допълнително проучва необходимостта от разработване на хармонизирани мерки на Общността за най-важните икономически отрасли и продукти, които допринасят за повишаване на киселинността, еутрофията и образуването на приземен озон.

5. По целесъобразност, посочените в член 9 доклади се придружават от предложения за:

a)	изменения на националните тавани за емисии, посочени в приложение I, с цел постигане на определените в член 5 междинни екологични цели и/или за изменения на тези междинни екологични цели;

б)	възможни по-нататъшни намаления на емисиите с цел постигане, за предпочитане до 2020 г., на определените в настоящата директива дългосрочни цели;

в)	мерки, които да гарантират спазването на таваните за емисиите.

Член 11

Сътрудничество с трети страни

За да се насърчава постигането на определените в член 1 цели, Комисията и държавите-членки, в зависимост от случая, без да се засягат разпоредбите на член 300 от Договора, осъществяват двустранно и многостранно сътрудничество с трети страни и съответни международни организации, като Икономическата Комисия за Европа на Обединените нации (ООН/ИКЕ), Международната морска организация (ММО) и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO), включително чрез обмяна на информация относно техническите и научни изследвания и развитие с цел подобряване на основата за улесняване намаляването на емисиите.

Член 12

Доклади за емисиите от кораби и въздухоплавателни средства

1. До края на 2002 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за степента, в която емисиите от международното мореплаване допринасят за повишаване на киселинността, еутрофията и образуването на приземен озон.

2. До края на 2004 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за степента, в която емисиите от въздухоплавателни средства, извън циклите на излитане и кацане, допринасят за повишаване на киселинността, еутрофията и образуването на приземен озон.

3. Във всеки доклад се посочва програма за действия, които биха могли да се предприемат на международно или общностно ниво като подходящи за намаляване на емисиите от съответния отрасъл и като основа за допълнително обсъждане от Европейския парламент и Съвета.

Член 13

Комитет

1. Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 12 от Директива 96/62/ЕО, наричан по-долу „Комитета“.

2. При позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Посоченият в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО срок се определя на три месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 14

Санкции

Държавите-членки определят приложимите санкции за нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и с възпиращ ефект.

Член 15

Транспониране

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 27 ноември 2002 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 16

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 17

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 23 октомври 2001 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

A. NEYTS-UYTTEBROECK

(1) ОВ С 56 Е, 29.2.2000 г., стр. 34.

(2) ОВ С 51, 23.2.2000 г., стр. 11.

(3) ОВ С 317, 6.11.2000 г., стр. 35.

(4) Становище на Европейския парламент от 15 март 2000 г. (ОВ C 377, 29.12.2000 г., стр. 159), Обща позиция на Съвета от 7 ноември 2000 г. (ОВ C 375, 28.12.2000 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 14 март 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Европейския парламент от 20 септември 2001 г. и Решение на Съвета от 27 септември 2001 г.

(5) ОВ С 138, 17.5.1993 г., стр. 1.

(6) ОВ L 275, 10.10.1998 г., стр. 1.

(7) ОВ L 297, 13.10.1992 г., стр. 1.

(8) ОВ L 121, 11.5.1999 г., стр. 13.

(9) ОВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26.

(10) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(11) ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Национални тавани за емисиите на SO2, NОX, ЛОС и NH3, които следва да се постигнат до 2010 г. (1)

Държава	SO2 Килотонове	NOx Килотонове	ЛОС Килотонове	NH3 Килотонове
Австрия	39	103	159	66
Белгия	99	176	139	74
Дания	55	127	85	69
Финландия	110	170	130	31
Франция	375	810	1 050	780
Германия	520	1 051	995	550
Гърция	523	344	261	73
Ирландия	42	65	55	116
Италия	475	990	1 159	419
Люксембург	4	11	9	7
Холандия	50	260	185	128
Португалия	160	250	180	90
Испания	746	847	662	353
Швеция	67	148	241	57
Обединено кралство	585	1 167	1 200	297
ЕО 15	3 850	6 519	6 510	3 110

(1) Тези национални пределнодопустими стойности за емисии са предназначени за постигането в най-общи линии на определените в член 5 междинни екологични цели. Постигането на тези цели се очаква да доведе до намаляване на еутрофията на почвата до такава степен, че отлаганията на прекомерно количество хранителен азот на територията на Общността над критичните съдържания да се намалят с около 30 % в сравнение със състоянието през 1990 г

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Тавани за емисиите на SO2, NОx и ЛОС (в хиляди тонове)

SO2

Килотонове

NOx

Килотонове

VOC

Килотонове

ЕС 15

3 634

5 923

5 581

Тези тавани за емисии са предназначени за постигането на определените в член 5 междинни екологични цели за Общността като цяло до 2010 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Методологии за изготвянето на инвентаризации и предвиждания за емисиите

Държавите-членки изготвят инвентаризации и предвиждания за емисиите с помощта на одобрените методологии съгласно Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, като им се препоръчва при изготвянето на тези инвентаризации и предвиждания да използват общия наръчник EMEP/CORINAIR (1).

(1) Инвентаризация на Европейската агенция по околна среда на емисиите в атмосферата.

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

241

32001L0101

L 310/19

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2001/101/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 26 ноември 2001 година

за изменение на Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламирането на храни

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взе предвид Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламирането на храни (1), и по-специално член 6, параграф 6, втора алинея, първото тире от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 64/433/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно здравословните проблеми, засягащи търговията с прясно месо в рамките на Общността (2), последно изменена с Директива 95/23/ЕО (3), съдържа определение за месо, което е било съставено за целите на хигиената и защитата на общественото здраве. Това определение обхваща всички части от животни, които са годни за консумация от човека. То не съответства, обаче, на представата на потребителя за месо и не дава информация на потребителя за действителното естество на продукта, означен с термина „месо“.

(2)

Няколко държави-членки са приели определение на термина „месо“ за етикетирането на продукти, които съдържат месо. Разнообразието на националните подходи, обаче, е довело до трудности, които имат отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар и прави необходимо изготвянето на съгласувано определение.

(3)	Приложение I към Директива 2000/13/ЕО определя някои категории хранителни съставки, които могат да бъдат означени по-скоро с името на категорията, отколкото с конкретното име на хранителната съставка, разглеждана за включване в списъка на хранителните съставки.

(4)

Категория „месо“ не е определена в това приложение, което създава трудности при прилагането на Директива 2000/13/ЕО особено по отношение на означаването в списъка на хранителните съставки и количественото обявяване на хранителните съставки. Поради това има нужда от съгласувано определение, съответстващо на наименованието на категория „… месо“, за да бъде приложена Директива 2000/13/ЕО.

(5)	С оглед правото на потребителите да бъдат добре и ясно осведомени, така че да могат да избират с какво да се хранят и да оценяват разликите в продажните цени, наименованието на използваните видове трябва да бъде елемент от цитирането на наименованието на категорията.

(6)	Определението се прилага изключително за етикетирането на продукти, които съдържат месо като хранителна съставка. Следователно то не се прилага за етикетирането на отпадъчни обрезки от месо и анатомични части, които се продават без по-нататъшна обработка.

(7)	Механичното обезкостеното месо се различава значително от „месо“, както се разбира от потребителите. Поради това то трябва да бъде изключено от обхвата на определението.

(8)

Следователно то трябва да се обозначава със своето конкретно наименование „механично обезкостено месо“ и с наименованието на видовете, в съответствие с правилото, предвидено в член 6, параграф 6 от Директива 2000/13/ЕО. Това правило за етикетиране се прилага по отношение на продуктите, обхванати от определението на Общността за „механично обезкостено месо“.

(9)	Други животински части, които са годни за консумация от човека, но които не спадат към определението на термина „месо“ за целите на етикетирането, трябва също да бъдат обозначавани с тяхното конкретно наименование в съответствие със същия принцип.

(10)

С цел да се определи „месното“ съдържание на продуктите по еднакъв начин, трябва да се установят максимални граници за съдържанието на мазнини и съединителна тъкан в продукти, които могат да бъдат обозначени с наименованието на категорията „… месо“. Тези граници не засягат специфичните разпоредби, регулиращи мляното месо и месните заготовки, предвидени в Директива 94/65/ЕО на Съвета от 14 декември 1994 г. за установяване на изискванията за производството и пускането на пазара на мляно месо и месни заготовки (4).

(11)

Ако тези максимални граници бъдат надхвърлени, но всички други критерии за определението за „месо“ са удовлетворени, „… месното“ съдържание трябва да се уточни чрез съответно понижаване и в списъка на хранителните съставки трябва да се споменава освен терминът „… месо“ също и наличието на мазнини и/или съединителна тъкан.

(12)	Също така изглежда необходимо установяването на съгласуван метод за определяне на съдържанието на съединителна тъкан.

(13)	Следователно Директива 2000/13/ЕО трябва да бъде съответно изменена.

(14)	Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложение I към Директива 2000/13/ЕО се изменя в съответствие с текста, изложен в приложението към настоящата директива.

Член 2

1. Държавите-членки разрешават търговията с продукти, които са в съответствие с Директива 2000/13/ЕО, изменена с настоящата директива, най-късно до 31 декември 2002 г.

2. Държавите-членки забраняват, считано от 1 януари 2003 г., търговията с продукти, които не са в съответствие с Директива 2000/13/ЕО, изменена с настоящата директива.

Продукти, обаче, които не са съобразени с настоящата директива и които са били етикетирани преди 1 януари 2003 г., са разрешени до изчерпване на наличните запаси.

Член 3

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 31 декември 2002 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 ноември 2001 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29.

(2) Специално издание на английски език, 1963-64 (II), стр. 175.

(3) ОВ L 243, 11.10.1995 г., стр. 7.

(4) ОВ L 368, 31.12.1994 г., стр. 10.

ПРИЛОЖЕНИЕ

В приложение I към Директива 2000/13/ЕО се добавяследният текст:

„Определение

Обозначение

Скелетни мускули (2)от бозайници и птичи видове, приети като годни за консумация от човека, с естествено включени или прилежащи тъкани, когато общото съдържание на мазнини и съединителна тъкан не надхвърля стойностите, посочени по-долу и когато месото представлява хранителна съставка на друг хранителен продукт.

Продуктите, обхванати от определението на Общността за „механично обезкостено месо“, са изключени от това определение.

Максимално съдържание на мазнини и съединителна тъкан в хранителните съставки, обозначено с термина „… месо“.

Видове	Мазнини (%)	Съединителна тъкан (3) (%)
Бозайници (с изключение на зайци и свине) и смеси от различни видове с преобладаващо месо от бозайници	25	25
Свинско	30	25
Птиче и заешко	15	10

Ако тези максимални граници са надвишени, но всички други критерии за определението за „месо“ са удовлетворени, „… месното“ съдържание трябва да се уточни чрез съответно понижаване и в списъка на хранителните съставките трябва да се споменава освен терминът „… месо“ също и наличието на мазнини и/или съединителна тъкан.

„…месо“ и наименованието/„та на …животинските видове, от които то произлиза (1).

(1) За етикетиране на английски език това обозначение може да се замени с родовото наименование на хранителната съставка от съответния животински вид.

(2) Диафрагмата и дъвкателните мускули са части от скелетната мускулатура, докато сърцето, езикът, мускулите на главата (различни от дъвкателните мускули), мускулите на китката, глезена и опашката са изключени.

(3) Съдържанието на съединителна тъкан се изчислява въз основа на съотношението между съдържанието на колаген и съдържанието на месен белтък. Съдържанието на колаген означава съдържанието на хидроксипролин, умножено по 8.“

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

244

32001R2375

L 321/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2375/2001 НА СЪВЕТА

от 29 ноември 2001 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 466/2001 на Комисията за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните

(текст от значение за ЕИП)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 315/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. за определяне на общностни процедури относно замърсителите в храните (1), и по-специално член 2, параграф 3 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че:

(1)	Регламент (EО) № 466/2001 на Комисията (2) постановява, че храните не трябва при пускането им на пазара да имат по-високо съдържание на замърсители от това, предвидено в настоящия регламент.

(2)

Терминът „диоксини“ обхваща група от 75 полихлорирани дибензо-пара-диоксини (ПХДД) и 135 полихлорирани дибензофуранови (ПХДФ) производни, от които 17 предизвикват токсикологична загриженост. Най-токсичното производно е 2,3,7,8-тетрахлордибензо-пара-диоксин (ТХДД), класифицирано от Международната агенция за изследване на рака и други уважавани международни организации като вероятен канцероген за човека. Научният комитет по храните (НКХ), паралелно със Световната здравна организация (СЗО), заключава че канцерогенният ефект на диоксините не се проявява при съдържание под една определена граница. Други неблагоприятни ефекти, като ендометриоза, невроповеденчески и имуносупресивни ефекти, се проявяват при много по-ниско съдържание и поради това се считат за важни при определянето на допустимия прием.

(3)

Полихлорираните бифенили (ПХБ) са група от 209 различни производни, които могат да бъдат разделени в две групи според токсикологичните им свойства: 12 производни проявяват токсикологични свойства като диоксините и поради това често са наричани „диоксиноподобни ПХБ“. Останалите ПХБ не проявяват диоксиноподобна токсичност, а имат различен токсикологичен профил.

(4)

Всяко производно от диоксините или диоксиноподобните ПХБ проявява различно ниво на токсичност. За да може да се оцени токсичността на тези различни производни, е въведено понятието за фактор на токсична еквивалентност (ФТЕ), за улесняване на оценката на риска и регулаторния контрол. Това означава, че аналитичните резултати, свързани с всеки от 17-те индивидуални диоксинови производни и с 12-те диоксиноподобни ПХБ производни, се изразяват чрез проста количествена единица: „токсична еквивалентна концентрация на ПХДД“ (ТЕК).

(5)	Диоксините и ПХБ са изключително устойчиви на химическо и биологично разграждане и поради това се задържат в околната среда и се натрупват в хранителните вериги за животни и хора.

(6)

Повече от 90 % от излагането на хората на диоксин произтичат от храните. Храните с животински произход обикновено допринасят с приблизително 80 % за цялостното излагане. Заразяването на животните с диоксин произтича предимно от храните за животни. Поради това тези храни, и в някои случаи почвата, предизвикват загриженост като потенциални източници на диоксин.

(7)

Научният комитет по храните (НКХ) прие становище относно оценката на риска от диоксини и диоксиноподобни ПХБ в храните на 30 май 2001 г., осъвременено на базата на нова научна информация, която е станала достъпна след приемането на становището на НКХ по настоящия въпрос на 22 ноември 2000 г. НКХ фиксира допустим седмичен прием (ДСП) на диоксини и диоксиноподобни ПХБ от 14 pg СЗО-ТЕК/кg телесно тегло. Оценките за излагането показват, че значителна част от населението на Общността има хранителен прием, надхвърлящ ДСП. Определени групи от населението в някои страни могат да бъдат изложени на по-висок риск, дължащ се на особените им хранителни навици.

(8)

Намаляването на излагането на хората на диоксини посредством консумацията на храни е следователно важно и необходимо, за да се гарантира защитата на потребителя. Особено високо съдържание на диоксин е било наблюдавано при определени групи храни. Тъй като замърсяването на храните е пряко свързано със замърсяването на храните за животни, трябва да се приеме цялостен подход за намаляване разпространението на диоксина по цялата хранителна верига, т.е. от суровините в храните за животни до хората, минавайки през животните, отглеждани за производство на храна.

(9)

НКХ препоръчва да се полагат непрекъснати усилия, за да се ограничи до възможно най-ниски нива освобождаването на диоксини и подобни съединения в околната среда. Това е най-ефективният и ефикасен начин за намаляване наличието на диоксини и сходни вещества в хранителната верига и за гарантиране на непрекъснато намаляване на рисковете за човешкия организъм. НКХ отбелязва, че последните научни изследвания на майчината кърма и човешката кръв изглежда сочат, че съдържанието на диоксин вече не намалява.

(10)

Максимално допустимото съдържание на диоксини и диоксиноподобни ПХБ са подходящ инструмент за предотвратяване на недопустимо високото излагане на човешкото население и за предотвратяване разпространяването на храни, представящи неприемливо високо ниво на замърсяване, например при случайно замърсяване и излагане. Освен това, установяването на максимално допустимо съдържание е належащо за въвеждането на система за регулаторен контрол и за осигуряването на еднакво прилагане.

(11)

Мерки, основаващи се единствено на установяването на максимално допустимото съдържание на диоксини и диоксиноподобни ПХБ в храните, не биха били достатъчно ефективни при намаляване излагането на хората на диоксини, освен ако допустимото съдържание не бъде фиксирано до толкова ниска стойност, че една голяма част от доставените храни да трябва да бъде обявена негодна за консумация от човека. Обикновено се приема, че за да се намали действително наличието на диоксини в храните, максимално допустимото съдържание трябва да бъде придружено от мерки, стимулиращи един активен подход, включващ прагове за намеса и запланирано съдържание в храните в съчетание с мерки за ограничаване на емисиите. Запланираното съдържание показва съдържанието, което трябва да бъде постигнато, за да се сведе окончателно излагането на хората за по-голямата част от населението под ДСП, фиксиран от Научния комитет. Праговете за намеса представляват инструмент на компетентните власти и на операторите, позволяващ да се изтъкнат онези случаи, при които е подходящо да се идентифицира източникът на замърсяване и да се вземат мерки за неговото намаляване или премахване не само в случая на несъответствие с разпоредбите на настоящия регламент, но и когато значителни нива на диоксини над нормалните базисни нива са открити в храните. Този подход ще доведе до постепенно намаляване на допустимото съдържание на диоксин в храните и запланираното съдържание ще бъде окончателно постигнато. Поради това препоръка на Комисията по този въпрос е адресирана до държавите-членки.

(12)

Въпреки че от токсикологична гледна точка всяко максимално допустимо съдържание трябва да се прилага за диоксини, фурани и диоксиноподобни ПХБ, понастоящем максимално допустимото съдържание е фиксирано само за диоксини и фурани, а не за диоксиноподобните ПХБ, поради много ограничените налични данни за преобладаването на последните. Наблюдението ще продължи, обаче, по-специално за наличието на диоксин-подобни ПХБ, с оглед включването на тези вещества в максимално допустимото съдържание.

(13)

Неприемливостта на съдържанието на диоксин в храните трябва да се оценява в светлината на текущите базисни нива на замърсяване, които варират от една храна до друга. Максимално допустимото съдържание трябва да бъде фиксирано, като се вземе предвид базисното замърсяване до строго, но осъществимо ниво.

(14)

За да се осигури всички оператори на хранителните вериги за животни и хора да продължат да полагат всички възможни усилия и да правят всичко необходимо, за да ограничат наличието на диоксини в храните за животни и хора, прилаганото максимално допустимо съдържание трябва да бъде преразгледано в рамките на определен период от време с цел да се фиксира по-ниско максимално допустимо съдържание. Общо намаляване от най-малко 25 % на излагането на хората на диоксини трябва да бъде постигнато до 2006 г.

(15)

Максимално допустимото съдържание е фиксирано главно за храните от животински произход. Нито едно от тях понастоящем не се прилага за продукти като конско месо, козе месо, заешко месо и яйца от патици, гъски и пъдпъдъци. На разположение са само ограничени данни за преобладаването на диоксини в тези храни. Освен това, те са от ограничено значение от гледна точка на приема и за момента не е фиксирано максимално допустимо съдържание. Нито пък се прилага максимално допустимо съдържание понастоящем за зърнени храни, плодове и зеленчуци, тъй като тези видове храни имат обикновено ниски нива на замърсяване и следователно са само слабо допринасящ фактор в общото излагане на хората на диоксини. Уместно е, обаче, нивата на диоксини и диоксиноподобни ПХБ в тези храни да се наблюдават редовно.

(16)

Растителните масла обикновено не представят значително съдържание на диоксини или диоксиноподобни ПХБ. Тъй като растителните масла, редовно се пускат на пазара или се използват като съставка в храните и се смесват с животински мазнини, е уместно да се установи максимално допустимо съдържание за растителните масла с цел контрол.

(17)

Наличните понастоящем данни не позволяват да се фиксира максимално допустимо съдържание за различните категории риба и рибни продукти. Максимално допустимото съдържание на диоксини в храните за риба означава, че рибата, отглеждана в развъдник, има значително по-ниско съдържание на диоксини. Когато бъдат получени повече данни, може да се окаже подходящо в бъдеще да се фиксира различно максимално допустимо съдържание за различните категории риба и рибни продукти или да се изключат определени категории риба, доколкото те са с ограничено значение от гледна точка на приема.

(18)

Определени видове риба, произхождащи от Балтийския регион, могат да съдържат високо ниво на диоксин. Значителна част от Балтийските мазни риби, като Балтийската херинга и Балтийската сьомга, няма да съответстват на максимално допустимото съдържание и следователно ще бъдат изключени от храната на шведите и финландците. Има указания, че изключването на риба от храната може да има отрицателно въздействие върху здравето в Швеция и Финландия. В Швеция и Финландия съществува система, която позволява да се гарантира, че потребителите са напълно информирани за хранителните препоръки, отнасящи се до ограниченията при консумацията на риба от Балтийския регион, за определени уязвими групи от населението, с цел да се избегнат потенциални рискове за здравето.

(19)

Данните от наблюдението сочат, че свободно отглежданите на открито или полуинтензивно отглежданите яйца представят по-високо съдържание на диоксини отколкото клетъчно отглежданите яйца. Мерки могат да бъдат взети, за да се осигури намаляване на съдържанието на диоксини в тези яйца. Следователно е уместно да се предвиди преходен период преди прилагането на максимално допустимото съдържание по отношение на свободно отглежданите на открито или полуинтензивно отглежданите яйца.

(20)	Важно е да се намали общото замърсяване с диоксин в храните. Следователно е необходимо да се забрани смесването на храни, съответстващи на максимално допустимото съдържание, с храни, надхвърлящи това максимално допустимо съдържание.

(21)	С оглед на несъответствията между държавите-членки и значителния риск от нарушаване на конкуренцията, са необходими мерки на Общността за защита на общественото здраве и гарантиране на единството на пазара, придържайки се към принципа на пропорционалност.

(22)	Регламент (ЕО) № 466/2001 следва съответно да бъде изменен.

(23)	Научният комитет по храните беше консултиран, в съответствие с член 3 от Регламент (ЕИО) № 315/93, за разпоредбите, които биха могли да засегнат общественото здраве.

(24)	Постоянният комитет по храните не даде положително становище. Комисията, следователно, не беше в състояние да приеме разпоредбите, които беше предвидила съгласно процедурата, определена в член 8 от Регламент (ЕИО) 315/93 на Съвета,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 466/2001 се изменя, както следва:

в член 1 се добавя следният параграф:

„1а. Чрез дерогация от параграф 1 на Швеция и Финландия се разрешава преходен период до 31 декември 2006 г., за да пуснат на пазара риба, произлизаща от Балтийския регион, която е предназначена за консумация на тяхната територия с нива на диоксин по-високи от тези, фиксирани в точка 5.2 на раздел 5 от приложение I, при условие че съществува система, която гарантира, че потребителите са напълно информирани за хранителните препоръки с оглед на ограниченията относно консумацията на риба от Балтийския регион от страна на определени уязвими групи от населението, с цел да се избегнат потенциални рискове за здравето.

Всяко бъдещо прилагане на тази дерогация ще бъде преценявано в рамките на преразглеждане на раздел 5 от приложение I, предвидено в член 5, параграф 3.

Финландия и Швеция съобщават на Комисията до 31 декември всяка година, резултатите от тяхното наблюдение върху нивата на диоксини в рибата от Балтийския регион и докладват за мерките, взети за намаляване излагането на хората на диоксини от риба от Балтийския регион.“;

добавя се следният член:

„Член 4а

По отношение на диоксини в продуктите, посочени в раздел 5 на приложение I се забранява:

а)	смесването на продукти, съответстващи на максималните нива, с продукти, надхвърлящи тези максимални нива;

б)	използването на продукти, които не са в съответствие с максималните нива като съставки за производството на други храни.“;

в член 5 се добавя следният параграф:

„3. Комисията преразглежда раздел 5 на приложение I за първи път най-късно до 31 декември 2004 г. в светлината на нови данни за наличието на диоксини и диоксиноподобни ПХБ, по-специално с оглед включването на диоксиноподобните ПХБ в нивата, които трябва да бъдат установени.

Раздел 5 от приложение I се преразглежда още веднъж най-късно до 31 декември 2006 г., с цел значителното понижаване на максимално допустимото съдържание и евентуално фиксирането на максимално допустимото съдържание за други храни.“;

4.	приложение I се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага от 1 юли 2002 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 29 ноември 2001 година.

За Съвета

Председател

M. VANDERPOORTEN

(1) ОВ L 37, 13.2.1993 г., стр. 1.

(2) ОВ L 77, 16.3.2001 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

В приложение I се добавя следният раздел 5:

„Раздел 5: Диоксин (набор от полихлорирани дибензо-пара-диоксини (ПХДД) и полихлорирани дибензофурани (ПХДФ), изразени в токсични еквиваленти на Световната здравна организация (СЗО), използвайки СЗО-ФТЕ (фактори на токсична еквивалентност, 1997 г.)

Продукти	Максимално допустимо съдържание (ПХДД + ПХДФ) (2) (pg СЗО ПХДД) Ф-ТЕК/g мазнина или продукт)	Критерии за ефективност за взимането на проби	Критерии за ефективност за методите за анализ
5.1.1. Месо и месни продукти, (5) произлизащи от:
— преживни животни (едър рогат добитък, овце)	3 pg СЗО-ПХДД/Ф-ТЕК/g мазнина (3) (4)	Директива 2001/ …/ЕО (1)	Директива 2001/…/ЕО (1)
— домашни птици и дивеч, отглеждан във ферми	2 pg СЗО-ПХДД/Ф-ТЕК/g мазнина (3) (4)	Директива 2001/ …/ЕО (1)	Директива 2001/…/ЕО (1)
— свине	1 pg СЗО-ПХДД/Ф-ТЕК/g мазнина (3) (4)	Директива 2001/ …/ЕО (1)	Директива 2001/…/ЕО (1)
5.1.2. Дроб и производни продукти	6 pg СЗО-ПХДД/Ф-ТЕК/g мазнина (3) (4)	Директива 2001/ …/ЕО (1)	Директива 2001/…/ЕО (1)
5.2. Филе от риба и рибни продукти (6) и производни продукти	4 pg СЗО-ПХДД/Ф-ТЕК/g прясно тегло (3)	Директива 2001/ …/ЕО (1)	Директива 2001/…/ЕО (1)
5.3. Мляко (7)и млечни продукти, включително масло	3 pg СЗО-ПХДД/Ф-ТЕК/g мазнина (3) (4)	Директива 2001/ …/ЕО (1)	Директива 2001/…/ЕО (1)
5.4. Кокоши яйца и яйчни продукти (8) (9)	3 pg СЗО-ПХДД/Ф-ТЕК/g мазнина (3) (4)	Директива 2001/ …/ЕО (1)	Директива 2001/…/ЕО (1)
5.5. Масла и мазнини
— Животински мазнини:
— от преживни животни	3 pg СЗО-ПХДД/Ф-ТЕК/g мазнина (3)	Директива 2001/ …/ЕО (1)	Директива 2001/…/ЕО (1)
— от домашни птици и дивеч, отглеждан във ферми	2 pg СЗО-ПХДД/Ф-ТЕК/g мазнина (3)	Директива 2001/ …/ЕО (1)	Директива 2001/…/ЕО (1)
— от свине	1 pg СЗО-ПХДД/Ф-ТЕК/g мазнина (3)	Директива 2001/ …/ЕО (1)	Директива 2001/…/ЕО (1)
— смесени животински мазнини	2 pg СЗО-ПХДД/Ф-ТЕК/g мазнина (3)	Директива 2001/ …/ЕО (1)	Директива 2001/…/ЕО (1)
— Растителни масла	0,75 pg СЗО-ПХДД/Ф-ТЕК/g мазнина (3)	Директива 2001/ …/ЕО (1)	Директива 2001/…/ЕО (1)
— Рибено масло, предназначено за консумация от човека	2 pg СЗО-ПХДД/Ф-ТЕК/g мазнина (3)	Директива 2001/ …/ЕО (1)	Директива 2001/…/ЕО (1)

(1) Директива на Комисията, която трябва да бъде приета преди 1 юли 2002 г.

(2) Горно гранични концентрации; горно граничните концентрации се изчисляват като се приеме, че всички стойности за различните еднородни, по-ниски от прага на откриване, са равни на прага на откриване.

(3) Тези максимални граници ще бъдат преразгледани за пръв път до 31 декември 2004 г. най-късно, в светлината на нови данни относно наличието на диоксини и диоксин-подобни ПХБ, по-специално с оглед включването на диоксин-подобните ПХБ в допустимото съдържание, което трябва да бъде установено и ще бъдат допълнително преразгледани до 31 декември 2006 г. най-късно, с цел значително намаляване на максимално допустимото съдържание.

(4) Максимално допустимото съдържание не се прилага за хранителни продукти, съдържащи < 1 % мазнина.

(5) Месо от едър рогат добитък, овце, свине, домашни птици и дивеч, отглеждан във ферми, както е определено в член 2, буква а) от Директива 64/433/ЕИО на Съвета (ОВ L 121, 29.7.1964 г., стр. 2012/64), последно изменена с Директива 95/23/ЕО (ОВ L 243, 11.10.1995 г., стр. 7) и член 2, параграф 1 от Директива 71/118/ЕИО на Съвета (ОВ L 55, 8.3.1971 г., стр. 23), последно изменена с Директива 97/64/ЕО (ОВ L 24, 30.1.1998 г., стр. 31) и член 2, параграф 2 от Директива 91/495/ЕИО на Съвета (ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 41), последно изменена с Директива 94/65/ЕО (ОВ L 368, 31.12.1994 г., стр. 10), с изключение на карантията, както е определена в член 2, буква д) от Директива 64/433/ЕИО и член 2, параграф 5 от Директива 71/118/ЕИО.

(6) Филе от риба и рибни продукти, както са определени в категории а), б), в), д) и е) от списъка в член 1 от Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (ОВ L 17, 21.1.2000 г., стр. 22). Максималното ниво се прилага за ракообразни, с изключение на кафявото месо на краб и за главоноги без вътрешности.

(7) Мляко (сурово мляко, мляко за производството на млечни продукти и термично обработено мляко, както е определено в Директива 92/46/ЕИО на Съвета (ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 1), последно изменена с Директива 96/23/ЕО на Съвета (ОВ L 125, 23.5.1996 г., стр. 10).

(8) Кокоши яйца и яйчни продукти, както са определени в член 2 от Директива 89/437/ЕИО на Съвета (ОВ L 212, 22.7.1989 г., стр. 87), последно изменена с Директива 96/23/ЕО на Съвета (ОВ L 125, 23.5.1996 г., стр. 10).

(9) Свободно отглеждане на открито или полуинтензивно отглеждане на яйца, както са определени в член 18 от Регламент (ЕИО) № 1274/91 на Комисията (ОВ L 121, 16.5.1991 г., стр. 11), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1651/2001 на Комисията (ОВ L 220, 15.8.2001 г., стр. 5), трябва да са в съответствие с фиксираното максимално допустимо съдържание от 10 януари 2004 г.“

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

249

32001D2455

L 331/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ № 2455/2001/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 20 ноември 2001 година

за определяне на списък на приоритетните вещества в областта на политиката за водите и за изменение на Директива 2000/60/ЕО

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след като се консултираха с Комитета на регионите,

като действаха съгласно процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4 май 1976 г. относно замърсяването на водната околна среда на Общността, причинено от определени опасни вещества (4), и директивите, приети в тази връзка, представляват понастоящем основния инструмент на Общността за борба срещу изхвърлянето на опасни вещества от локални и дифузни източници.

(2)

Контролът от страна на Общността, предвиден в Директива 76/464/ЕИО, бе заменен, хармонизиран и доразвит по силата на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. относно установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (5) изпускането

(3)

Директива 2000/60/ЕО предвижда приемането на специфични мерки на ниво на Общността срещу замърсяването на водите от някои замърсители или групи замърсители, представляващи значителен риск за или чрез водната среда, по-специално рискове, на които са изложени водите, използвани за каптиране на питейна вода. Тези мерки имат за цел постепенно да намалят, а за приоритетните опасни вещества, определени от член 2, точка 30, изречение второ от Директива 2000/60/ЕО, да преустановят или премахнат изливането, и загубата им в срок от 20 години от приемането на тези мерки на ниво на Общността, с крайна цел, както е определено в контекста на изпълнението на целите на съответните международни споразумения, да се постигнат концентрации в морската околна среда, близки до стойностите на фона — за веществата, присъстващи в природата, и близки до нулата — за синтетичните вещества, произвеждани от човека. За приемането на тези мерки е необходимо изготвянето на списък на приоритетните вещества, включително приоритетните опасни вещества, който ще представлява приложение Х към Директива 2000/60/ЕО. Списъкът бе подготвен, като се държи сметка за препоръките, съдържащи се в член 16, параграф 5 от Директива 2000/60/ЕО.

(4)

Пълното премахване на изпускането, изливането и загубата от страна на всякакви източници не е възможно що се отнася до веществата, присъстващи в природата или зараждащи се при естествени процеси, като кадмия, живака и полицикличните ароматни въглеводороди. Този факт трябва да се отчита адекватно в процеса на изготвяне на съответните специфични директиви, а мерките трябва да се насочат към премахване на изливането, изпускането и загубите във водна среда на приоритетните опасни вещества, произлизащи от човешката дейност.

(5)	Директива 2000/60/ЕО предвижда в член 16, параграф 2 научно основана методология, позволяваща да се изберат приоритетните вещества въз основа на съществения риск, който представляват за или чрез водната среда.

(6)

Описаната в Директива 2000/60/ЕО методология позволява изключително практичен способ за прилагане на опростена процедура за оценка според риска, която почива на научни принципи и държи по-специално сметка за:

—	данните, отнасящи се до присъщата за съответното вещество опасност, и по-специално до екологичната му токсичност във водна среда и за токсичността му за човека чрез водата,

—	данни от наблюдения, доказващи широко заразяване на околната среда, и

—	други изпитани фактори, показващи възможността от широко заразяване на околната среда, между които обема на производство или обема на използване на разглежданото вещество и начините на приложението му.

(7)

На тази основа Комисията разви комбинирана система за определяне на приоритетите, включваща наблюдение и моделиране (процедура COMMPS), в сътрудничество с експерти от заинтересованите страни, по-специално Научния комитет за токсичност, екотоксичност и околна среда, държавите-членки, страните-членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), Европейската агенция по околната среда, европейските бизнес асоциации, включително асоциациите, представителки на малките и средните предприятия, и европейските организации за опазване на околната среда.

(8)	Комисията следва да включи в процедурата COMMPS страните, които са кандидатки за членство в Европейския съюз и особено онези от тях, чиято територия се пресича от река, пресичаща също територията на държава- членка или от приток на такава река.

(9)	Първоначален списък от 33 приоритетни вещества или групи вещества бе изготвен на базата на процедурата COMMPS след публичен и прозрачен дебат със заинтересованите страни.

(10)

Желателно е този списък да бъде приет без забавяне, с оглед да се позволи осъществяването в подходящо време и без прекъсване на контрола на Общността по отношение на опасните вещества съгласно стратегията, описана в член 16 от Директива 2000/60/ЕО, и по-специално предложените мерки за контрол, предвидени в член 16, параграф 6 и предложенията, отнасящи се до нормите за качество, предвидени в член 16, параграф 7 за постигане целите на директивата.

(11)	Списъкът от приоритетни вещества, приет съгласно настоящото решение, трябва да замести списъка вещества, фигуриращ в съобщението на Комисията до Съвета от 22 юни 1982 г. относно опасните вещества, които могат да бъдат включени в списък I от Директива 76/464/ЕИО на Съвета (6).

(12)

Съгласно член 16, параграф 3 от Директива 2000/60/ЕО, при идентифицирането на приоритетните опасни вещества се държи сметка за избора на вещества, посочени в съответните нормативни актове на Общността относно опасните вещества и в съответните международни споразумения. Опасните вещества са определени в тази директива като „вещества или групи вещества, които са токсични, устойчиви и акумулиращи се в живите организми и други вещества или групи вещества, които в еднаква степен се смятат за съмнителни“.

(13)

Съответните международни споразумения включват между другото Конвенцията Ospar за защита на морската среда на Североизточния Атлантик, Конвенцията Helcom за защита на морската среда в зоната на Балтийско море, Конвенцията от Барселона за защита на Средиземно море от замърсяване, конвенциите, приети в рамките на Международната морска организация, споразумението на ПОСООН за трайните органични замърсители и протокола за трайните органични замърсители на Конвенцията за трансграничното замърсяване на далечни разстояния на Икономическата комисия за Европа на ООН.

(14)

Подборът на приоритетните вещества и идентифицирането на приоритетните опасни вещества с цел определянето на мерки за борба срещу изливането, изпускането и загубите им ще допринесат за осъществяване целите на Общността и за спазване на ангажиментите ѝ по международните споразумения за защита на морските води, и по-специално за осъществяване на стратегията, отнасяща се до опасните вещества, приета по време на министерската среща Ospar през 1998 г. в рамките на Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантик съгласно Решение 98/249/ЕО на Съвета (7).

(15)

При идентифицирането на приоритетните опасни вещества от списъка на приоритетните вещества следва особено да се държи сметка, inter alia, за опасните вещества, за които международните споразумения предвиждат постепенно преустановяване или прекратяване на изливането, изпускането или загубата им; по-специално опасните вещества, чието постепенно елиминиране е било признато в международните организации, между които Международната морска организация, ПОСООН или Икономическата комисия за Европа на ООН; опасните вещества, чието изливане, изпускане или загуба са предвидени в конвенцията Ospar, включително опасните вещества, идентифицирани от Dynamec селекция I (8) или III (9) на Ospar; опасните вещества, които се смятат за съмнителни, наравно с токсичните, трайните и биоакумулиращи се вещества; и тежките метали, включени в протокола за тежките метали на Споразумението за трансгранично замърсяване на атмосферата на далечно разстояние на Икономическата комисия за Европа на ООН и избраните за приоритетна дейност вещества в рамките на Ospar 1998 г. и 2000 г., които се смятат за съмнителни, наравно с токсичните, трайните и биоакумулиращи се вещества.

(16)	Ефикасността на мерките за очистване на водите налага Комисията да се стреми да синхронизира извършваните проучвания и достигнатите заключения в рамките на конвенцията Ospar и на процедурата COMMPS.

(17)

Процедурата COMMPS е замислена като динамичен инструмент за класиране на опасните вещества според приоритета, подлежащ на постоянно подобряване и развитие, с цел преразглеждане и адаптиране на първия списък приоритетни вещества най-късно до четири години след влизане в сила на Директива 2000/60/ЕО, а впоследствие поне на всеки четири години. За да се гарантира, че всички потенциално приоритетни вещества са взети предвид при следващия процес на подбор, необходимо е нито едно вещество да не бъде по принцип изключвано, да бъдат отчитани възможно най-пълните познания и в процеса на селекция да присъстват всички химически продукти и всички пестициди, предлагани на пазарите на ЕС, както и всички вещества, определени като „опасни“ от Ospar.

(18)

Ефикасността на процедурата COMMPS зависи до голяма степен от наличието на подходящи данни. Съществуващата нормативна база на Общността, отнасяща се до химическите вещества, се оказа твърде недостатъчна по отношение на данните. Целта на Директива 2000/60/ЕО може да бъде напълно осъществена само при условие, че преразглеждането на законодателството на Общността в областта на химическите вещества позволи да се получат изчерпателни данни.

(19)	Позоваването на процедурата COMMPS не изключва прибягването от страна на Комисията към методи за оценка на вредата от някои вещества, които вече са били изготвени или използвани за други мерки против замърсяването на околната среда.

(20)

Съгласно член 1, буква в) от Директива 2000/60/ЕО бъдещите преразглеждания на списъка на приоритетните вещества, посочени в член 16, параграф 4 от посочената директива, ще допринесат за прекратяване на изливането, изпускането и загубите на всички опасни вещества до 2020 г., като към този списък постепенно се добавят нови вещества.

(21)

Освен усъвършенстваната процедура COMMPS при преразглеждането и адаптирането на списъка на приоритетните вещества трябва по възможност да се взимат предвид резултатите от преразглежданията, предвидени в рамките на Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (10), Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета от 23 март 1993 г. за оценка и контрол на рисковете от съществуващите вещества (11) и Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно пласирането на пазара на биоциди (12), както и евентуално други научни данни, получени при предвидените в съществуващите или нови директиви ревизии, по специално в рамките на законодателството по химическите продукти. С цел да се ограничат разходите следва да се избягва дублирането при тестване на веществата. При адаптиране на списъците трябва да се осигури възможност дадено вещество да преминава от по-горна към по-долна категория приоритет и обратно,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

С настоящото решение се приема списък на приоритетни вещества, включващ приоритетните опасни вещества, предвиден в член 16, параграфи 2 и 3 от Директива 2000/60/ЕО. Този списък, фигуриращ в приложение на настоящото решение, се добавя към Директива 2000/60/ЕО като приложение Х.

Член 2

Списъкът на приоритетните вещества, установен с настоящото решение, замества списъка на веществата, фигуриращ в Съобщението на Комисията от 22 юни 1982 г.

Член 3

За да се гарантира вземането предвид на всички потенциално приоритетни вещества, Комисията и държавите-членки следят за наличието на данните относно веществата и тяхното въздействие, изисквани за прилагане на процедурата COMMPS.

Член 4

Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Член 5

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 ноември 2001 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

A. NEYTS-UYTTEBROECK

(1) ОВ C 177 Е, 27.6.2000 г., стр. 74 и

ОВ С 154 Е, 29.5.2001 г., стр. 117.

(2) ОВ С 268, 19.9.2000 г., стр. 11.

(3) Становище на Европейския парламент от 15 май 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 8 октомври 2001 г.

(4) ОВ L 129, 18.5.1976 г., стр. 23. Директива, последно изменена с Директива 2000/60/ЕО (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

(5) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

(6) ОВ С 176, 14.7.1982 г., стр. 3.

(7) ОВ L 104, 3.4.1998 г., стр. 1.

(8) Не неприсъщ биоразградим и log Kow (коефициент октанол-вода ≥5 или BCF (биоконцентрационен фактор) ≥5 000 и остра водна токсичност ≥0,1 mg/l или CMR, присъщ на бозайник (канцерогенност, мутагенност и токсичен за възпроизводство)

(9) Не неприсъщ биоразградим и log Kow ≥4 или BCF≥500 и остра водна токсичност ≥1 mg/l или CMR, присъщ на бозайник.

(10) ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2001/49/ЕО (ОВ L 176, 29.6.2001 г., стр. 61).

(11) ОВ L 84, 5.4.1993 г., стр. 1.

(12) ОВ L 123, 24.4.1998 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ Х

СПИСЪК НА ПРИОРИТЕТНИТЕ ВЕЩЕСТВА В ОБЛАСТТА НА ВОДИТЕ (1)

	CAS № (6)	EU № (7)	Име на приоритетното вещество	Идентифицирано като приоритетно опасно вещество
(1)	15972-60-8	240-110-8	Alachlor
(2)	120-12-7	204-371-1	Anthracene	(Х) (3)
(3)	1912-24-9	217-617-8	Atrazine	(Х) (3)
(4)	71-43-2	200-753-7	Benzenе
(5)	Няма	Няма	Вrom Difenyloeter (2)	Х (4)
(6)	7440-43-9	231-152-8	Cadmium и съединения на кадмия	Х
(7)	85535-84-8	287-476-5	C10-13-chloroalkanes (2)	Х
(8)	470-90-6	207-432-0	Chlorfenvinphos
(9)	2921-88-2	220-864-4	Chlorpyrifos	(Х) (3)
(10)	107-06-2	203-458-1	1,2- Dichloroetan
(11)	75-09-2	200-838-9	Dichlorometan
(12)	117-81-7	204-211-0	Di(2-etyloheksyl)phthalate (DEHP)	(Х) (3)
(13)	330-54-1	206-354-4	Diuron	(Х) (3)
(14)	115-29-7	204-079-4	Endosulfan	(Х) (3)
	959-98-8	Няма	(alfa-endosulfan)
(15)	206-44-0	205-912-4	Fluoranthene (5)
(16)	118-74-1	204-273-9	Hexachlorobenzene	Х
(17)	87-68-3	201-765-5	Hexachlorobutadiene	Х
(18)	608-73-1	210-158-9	Hexachlorocyclohexane	Х
	58-89-9	200-401-2	(gamma-isomer, Lindane)
(19)	34123-59-6	251-835-4	Isoproturon	(Х) (3)
(20)	7439-92-1	231-100-4	Lead и неговите съединения	(Х) (3)
(21)	7439-97-6	231-106-7	Mercury и неговите съединения	Х
(22)	91-20-3	202-049-5	Naphtalene	(Х) (3)
(23)	7440-02-0	231-111-4	Nickel и неговите съединения
(24)	25154-52-3	246-672-0	Nonylphenols	Х
	104-40-5	203-199-4	(4-(para)-nonylophenol)
(25)	1806-26-4	217-302-5	Octylphenols	(Х) (3)
	140-66-9	Няма	(para-tert-octylphenol)
(26)	608-93-5	210-172-5	Pentachlorobenzene	Х
(27)	87-86-5	201-778-6	Pentachlorophenol	(Х) (3)
(28)	Няма	Няма	Polyaromatic hydrocarbons	Х
	50-32-8	200-028-5	((Benzo(a)pyrene)
	205-99-2	205-911-9	(Benzo(b)fluoranthene)
	191-24-2	205-883-8	(Benzo(g,h,i)perylene)
	207-08-9	205-916-6	(Benzo(k)fluoranthene)
	193-39-5	205-893-2	(Indeno(1,2,3-cd)pyrene)
(29)	122-34-9	204-535-2	Simazine	(Х) (3)
(30)	688-73-3	211-704-4	Tributyltin compounds	Х
	36643-28-4	Няма	(Tributyltin-cation)
(31)	12002-48-1	234-413-4	Trichlorobenzenes	(Х) (3)
	120-82-1	204-428-0	(1,2,4-Trichlorobenzene)
(32)	67-66-3	200-663-8	Trichloromethane (Chloroform)
(33)	1582-09-8	216-428-8	Trifluralin	(Х) (3)

(1) Когато се включи група вещества, типични представители на същата група са отбелязани примерно (в скоби и без номер). Контролът ще се съсредоточи върху тези типични вещества, без да се изключва възможността за добавяне при нужда на други представители.

(2) Тези групи вещества включват обикновено твърде голям брой съединения. В момента е невъзможно да се укажат подходящи примерни параметри.

(3) Това приоритетно вещество е подложено на преразглеждане с оглед възможна идентификация като „приоритетно опасно вещество“. Комисията изпраща до Европейския парламент и Съвета предложение за окончателно класифициране на това вещество най-късно до 12 месеца след приемането на настоящия списък. Това преразглеждане засяга графика, предвиден в член 16 от Директива 2000/60/EO за предложенията на Комисията относно контрола.

(4) Само Pentabromobiphenylether (CAS № 32534-81-9).

(5) Fluoranthene фигурира в списъка само като индикатор на други, по-опасни полициклични ароматни въглеводороди.

(6) Chemical Abstract Services.

(7) EU №: Европейски инвентаризационен списък на съществуващите търговски химични вещества (EINECS) или Европейски списък на нотифицираните нови вещества (ELINCS).“

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

254

32001R2491

L 337/9

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2491/2001 НА КОМИСИЯТА

от 19 декември 2001 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 436/2001 на Комисията (2), и по-специално член 13, второ тире от него,

като има предвид, че:

(1)

Биологичното производство на земеделски продукти отбелязва значително развитие през последните години. В много случаи биологичното производство не се ограничава вече до местното производство и местната търговия, а напротив — то често пъти включва няколко оператори и операции, като например внос, транспорт, складиране и опаковане.

(2)	Приложение III към Регламент (ЕИО) № 2092/91 посочва минималните изисквания за контрол и предпазните мерки по схемата за контрол, посочена в членове 8 и 9 от настоящия регламент.

(3)

Приложение III вече включва разпоредби за основните оператори и за различните стадии, включени в биологичното производство на земеделски продукти. За да се гарантира обаче възможността за проследяване на биологичните земеделски продукти през различните стадии на търговската верига и накрая съответствието на тези продукти с разпоредбите, посочени в Регламент (ЕИО) № 2092/91 с оглед на най-новите разработки, е необходимо да са адаптират разпоредбите на приложение III.

(4)	Необходимо е държавите-членки да изпълнят мерките, посочени в приложение III, за да обезпечат даването на гаранции на потребителите, че продуктите са произведени в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2092/91.

(5)	Следователно Регламент (ЕИО) № 2092/91 следва да бъде съответно изменен.

(6)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 14 от Регламент (ЕИО) № 2092/91,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение III към Регламент (ЕИО) № 2092/91 се заменя с текста в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на шестдесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 19 декември 2001 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 198, 22.7.1991 г., стр. 1.

(2) ОВ L 63, 3.3.2001 г., стр. 16.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ III

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА КОНТРОЛ И ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПО СХЕМАТА ЗА КОНТРОЛ, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕНОВЕ 8 И 9

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1. Минимални изисквания за контрол

Изискванията за контрол в настоящото приложение се прилагат, без да накърняват мерките, приети от държавите-членки, които са необходими, за да се гарантира възможността за проследяване на продуктите, посочена в член 9, параграф 12, букви а) и в), по време на цялата производствена верига, и за да се гарантира изпълнението на разпоредбите на настоящия регламент.

2. Изпълнение

Операторите, които вече работят към датата, посочена в член 2 от Регламент (ЕО) № 2491/2001, също попадат под действието на разпоредбите, посочени в точка 3, и на разпоредбите за първоначален контрол, предвидени в раздели А, Б, В и Г на специалните разпоредби на настоящото приложение.

3. Първоначален контрол

При първоначалното изпълнение на мерките за контрол, отговорните оператори трябва да изготвят:

—	пълно описание на единицата и/или помещенията, и/или дейността,

—	всички практически мерки, които ще се предприемат на ниво единица и/или помещение, и/или дейност, така че да се гарантира съответствие с настоящия регламент и по-специално с изискванията на настоящото приложение.

Съответното описание и практическите мерки трябва да се включат в декларацията, подписана от отговорния оператор.

Освен това тази декларация трябва да включва задължението на оператора:

—	да изпълни действията съгласно членове 5, 6, 6а и където е подходящо, член 11,

—	да приеме в случай на нарушение или нередовност изпълнение на мерките, посочени в член 9, параграф 9 и където е подходящо, в член 10, параграф 3, и

—	да приеме да информира писмено купувачите на продукта, за да гарантира, че означенията, отнасящи се за метода на органично производство, са премахнати от това производство.

Тази декларация трябва да се завери от контролния орган или власт, подготвили доклада, в който се посочват възможните недостатъци и несъответствия с разпоредбите на настоящия регламент. Операторът трябва да приподпише този доклад и да предприеме необходимите коригиращи мерки.

4. Съобщения

Отговорният оператор трябва своевременно да уведоми контролния орган или власт за всяка промяна в описанието или за практическите мерки, посочени в точка 3 и в разпоредбите за първоначален контрол, предвидени в раздели А, Б, В и Г на специалните разпоредби на настоящото приложение.

5. Контролни посещения

Контролният орган или власт трябва да осъществи пълен физически контрол поне веднъж в годината на производствените/подготвителните единици или на другите помещения. Контролният орган или власт може да вземе мостри за тестване на продуктите, които не са били разрешени съгласно настоящия регламент, или за проверка на техниката на производство, която не е съобразена с настоящия регламент. Мостри могат да се вземат и анализират и с цел да се открие възможно замърсяване от неразрешени продукти. Такъв анализ обаче трябва да се извършва там, където съществува подозрение, че се използват неразрешени продукти. След всяко посещение трябва да се изготви доклад за контрола, който да се приподпише от отговорното лице за единицата, или от негов представител.

Освен това контролният орган или власт осъществява произволни контролни посещения, обявени или не. Посещенията включват по-специално онези предприятия или ситуации, при които може да съществува специфичен риск или замяна на органично произведени продукти с други продукти.

6. Документни отчети

В единицата или помещенията трябва да се водят стокови и финансови отчети, така че операторът и контролният орган или власт да могат да проследят:

—	доставчика и ако е различен, продавача или износителя на продуктите,

—	характера и количествата на земеделските продукти, посочени в член 1, които са доставени на единицата, и съответно, на всички закупени материали и използването на тези материали,

—	характера, количествата и получателите и ако са различни, купувачите на всички продукти, посочени в член 1, които са напуснали единицата или помещенията на получателя, или складовите помещения,

—	всяка друга информация, поискана от контролния орган или власт за извършване на съответния контрол.

Данните и отчетите трябва да са документирани със съответните оправдателни документи.

Отчетите трябва да показват баланса между входните и изходните ресурси.

7. Опаковка и транспорт на продуктите до други производствени/подготвителни единици или помещения

Операторите гарантират, че продуктите, посочени в член 1, се транспортират до други единици, включително до търговците на едро и търговците на дребно, само в подходящи опаковки, контейнери или превозни средства, които да са затворени по такъв начин, че да не може да се извърши замяна на съдържанието без манипулиране или повреждане на печата и да бъдат снабдени с етикет, в който да са посочени, без да се накърняват другите означения, изисквани по закон:

а)	името и адресът на оператора и ако е различен, на собственика или продавача на продукта;

б)	името на продукта, включително справка за биологичния начин на производство в съответствие с член 5;

в)	името и/или кодовият номер на контролния орган или власт, на който/която операторът е субект; и

г)	при необходимост, маркировката за определяне на пратката в съответствие със системата за маркиране — или одобрена на национално ниво, или съгласувана с контролния орган или власт, която позволява да се направи връзка между пратката и отчетите, посочени в точка 6.

Информацията съгласно букви а), б), в) и г) може да бъде представена и на придружителен документ, ако този документ е недвусмислено свързан с опаковката, контейнера или превозното средство на продукта. Този придружителен документ трябва да включва информация за доставчика и/или превозвача.

Затваряне на опаковката, контейнера или превозното средство не се изисква, ако:

—	има директен транспорт между производителя и друг оператор, като и двамата са субекти на системата за контрол, посочена в член 9, и

—	продуктите се съпровождат от документ, съдържащ информацията, изисквана съгласно предходната алинея, и

—	контролният орган или власт както на експедиращите, така и на получаващите оператори, са били информирани за тези транспортни операции и са дали съгласие за тях. Такова съгласие може да се представи за една или няколко транспортни операции.

8. Складиране на продуктите

За складирането на продуктите площите трябва да се управляват така, че да се гарантира идентифициране на пратките и да се избегне всяко смесване с продукти и/или субстанции или замърсяване от продукти и/или субстанции, които не са в съответствие с настоящия регламент.

9. Продукти, за които се предполага, че не отговарят на изискванията на регламента

Ако някой оператор реши или предположи, че определен продукт, който той е произвел, подготвил, внесъл или доставил от друг оператор, не е в съответствие с настоящия регламент, той трябва да предприеме действия или за премахване на всяко позоваване на органичния метод на производство от този продукт, или за отделяне и идентифициране на продукта. Той може да го пусне за обработване или опаковане, или да го пласира на пазара, само след елиминиране на това съмнение, освен ако продуктът не бъде пуснат на пазара без указание, отнасящо се за биологичния начин на производство. В случай на такова съмнение операторът е длъжен незабавно да информира контролния орган или власт. Контролният орган или власт може да поиска продуктът да не се пуска на пазара без означения, отнасящи се за биологичния начин на производство, докато не бъде убеден в резултат на информация, получена от оператора или от други източници, че съмнението е премахнато.

Ако контролен орган или власт има основателно подозрение, че някой оператор възнамерява да пусне на пазара продукт, който не е в съответствие с настоящия регламент, а върху него има означение за биологичния начин на производство, този контролен орган или тази власт може да поиска операторът да не търгува временно продукта с това означение. Това решение трябва да бъде допълнено от задължението от този продукт да се премахне всяко означение за биологичния начин на производство, ако контролният орган или власт е сигурен/а, че продуктът не отговаря на изискванията на настоящия регламент. Ако обаче подозрението не бъде потвърдено, горното решение се отменя не по-късно от един определен период след неговото вземане. Контролният орган или власт посочва този период. При решаването на това подозрение операторът е длъжен да сътрудничи пълноценно на контролния орган или власт.

10. Достъп до съоръженията

Операторът е длъжен да разреши на контролния орган или власт с цел контрол достъп до всички части на единицата и до всички помещения, както и до отчетите и съответните подкрепящи документи. Той трябва да предостави на контролния орган или власт всяка информация, считана за необходима за извършването на контрола.

Ако контролният орган или власт поиска това, операторът е длъжен да представи резултатите от собствения си доброволен контрол и от програмите за вземане на проби.

Освен това вносителите и първите получатели на пратките трябва да представят всички важни разрешения съгласно член 11, параграф 6 и сертификатите за контрол на вноса от трети страни.

11. Обмен на информация

Ако операторът и неговите подизпълнители се контролират от различни контролни органи или власти, посочената в точка 3 декларация трябва да включва съгласие от страна на оператора и неговите подизпълнители, че различните контролни органи или власти могат да обменят информация за контролираните от тях операции и за начина, по който да се осъществява този обмен на информация.

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

А. Производство на растения, растителни продукти, животни и/или животински продукти

Този раздел се прилага за всяка единица, участваща в производството, определено в член 4, параграф 2, на продуктите, посочени в член 1, параграф 1, буква а), за нейна сметка или за сметка на трета страна.

Производството трябва да се извършва в единица, при която производствените помещения, парцелите земя, пасищата, площите за дейности на открито, оградените места за животните, сградите за животните и ако е уместно, помещенията за складиране на културите, културните продукти, животинските продукти, суровините и входните ресурси са ясно разделени от тези за всяка друга единица, която не се произвежда в съответствие с правилата, предвидени в настоящия регламент.

Обработката, опаковането и/или търговията могат да се извършват в съответната единица, ако тези дейности се ограничават до собственото ѝ земеделско производство.

Количествата, които се продават директно на крайния потребител, се отчитат ежедневно.

Забранява се складирането в единицата на продукти, различни от разрешените с член 6, параграф 1, букви б) и в) и член 6, параграф 3, буква а).

При получаването на продукт, посочен в член 1, операторът проверява затварянето на опаковката или контейнера и наличието на указанието, посочени в точка 7 от общите разпоредби на настоящото приложение. Резултатът от тази проверка се посочва изрично в документни отчети, посочени в точка 6 от общите разпоредби.

А.1. Растения и растителни продукти от земеделското производство или събрани такива

1. Първоначален контрол

Пълното описание на единицата, посочена в точка 3 от общите разпоредби на настоящото приложение, трябва:

—	да бъде съставено, дори ако производителят ограничи дейността си до събиране на диворастящи растения,

—	да показва складовите и производствените помещения и парцелите земя и/или площите за събиране и при необходимост, помещенията в които се извършват определени операции по обработката и/или опаковането, и

—	да посочва датата на последното използване на съответните парцели и/или площи за събиране на продуктите, чието използване не е в съгласие с член 6, параграф 1, буква б).

При събиране на диви растения практическите мерки, посочени в точка 3 от общите разпоредби на настоящото приложение, трябва да включват гаранциите, дадени от трети страни, които производителят може да предостави, за да гарантира, че са спазени разпоредбите на приложение I, раздел А, точка 4.

2. Съобщения

Всяка година преди датата, посочена от контролния орган или власт, производителят трябва да уведоми контролния орган или власт за своята програма за производство на посевни културни , като даде разбивка по парцели.

3. Няколко производствени единици, управлявани от един оператор

Ако един оператор управлява няколко производствени единици в един и същи район, единиците, произвеждащи култури или растителни продукти, които не са включени в член 1, заедно със складовите помещения за входните продукти (като например торове, продукти за растителна защита, семена) трябва също да са предмет на общите мерки за контрол, предвидени в общите разпоредби на настоящото приложение, както и на специалните разпоредби за контрол, посочени в точки 1, 2, 3, 4 и 6 от общите разпоредби.

Същата разновидност като или разновидност, която не може лесно да се диференцира от тази, която се произвежда в единицата, посочена в раздел А, втори параграф, не може да се произвежда в тези единици.

Все пак производителите могат да направят изключение от правилото, посочено в последното изречение на предходната алинея:

а)

при производството на продукти от многогодишни култури, ако са спазени следните условия:

съответното производство формира част от плана за преобразуване, по отношение на който производителят поема твърдо задължение и който предвижда да започне преобразуване на последната част от площта, свързана с биологичното производство в максимално кратък срок, който в никакъв случай да не превишава максимум пет години,

2.	взети са подходящи мерки, за да се гарантира постоянното отделяне на продуктите, получени от отделните единици,

3.	контролният орган или власт е уведомен/а за реколтата на всеки от съответните продукти, най-малко 48 часа преди това,

непосредствено преди приключване на жътвата производителят информира контролния орган или власт за точните количества, които са събрани от съответните единици, заедно с всички специфични отличителни белези (като например качество, цвят, средно тегло и т.н.) и потвърждава, че са приложени мерките за отделяне на продуктите,

5.	планът за преобразуване и мерките, посочени в точки 1 и 3 от общите разпоредби, са одобрени от контролния орган или власт. Това одобрение трябва да се потвърждава ежегодно след стартиране на плана за преобразуване.

б)	при площи, предназначени за земеделска изследователска дейност, съгласувана с компетентните държавни органи на държавите-членки, при условие че са спазени условия 2, 3 и 4 и съответната част на условие 5, посочени в буква а);

в)	при производството на семена, вегетативен посадъчен материал и присадки, при условие че са спазени условия 2, 3 и 4 и съответната част на условие 5, посочени в буква а);

г)	при тревни площи, които се използват изключително за паша.

А.2. Животни и животински продукти, произведени от животновъдството

1. Първоначален контрол

Когато системата за контрол, прилагана конкретно за производството на животни, се реализира за първи път, пълното описание на единицата, посочена в точка 3 от общите разпоредби на настоящото приложение, трябва да включва:

—	пълно описание на сградите за животните, пасищата, площите за дейности на открито, оградените места за животните и т.н. и при необходимост, помещенията за складиране, опаковане и обработка на животните, животинските продукти, суровините и входните ресурси,

—	пълно описание на инсталациите за складиране на животинския тор.

Практическите мерки, посочени в точка 3 от общите разпоредби на настоящото приложение, включват:

—	план за разпръскване на животински тор, съгласуван с контролния орган или власт, заедно с пълно описание на площите, предоставени за производството на растения,

—	при необходимост, относно разпръскването на животински тор, писмените договорености с други предприятия, които да са в съгласие с разпоредбите на настоящия регламент,

—	план за управление на единицата за биологично животновъдство (например управление на храненето, възпроизводството, здравеопазването и т.н.).

2. Идентифициране на животните

Животните трябва да се идентифицират перманентно, като се използват техники, които да са пригодени за отделните видове, индивидуално за големите бозайници и индивидуално или на групи, ако се отнася за птици и дребни бозайници.

3. Регистриране на животните

Регистрирането на животните трябва да се прави във формата на регистър и този регистър трябва да е постоянно достъпен за контролния орган или власт на адреса на предприятието.

Тези регистри, които трябва да дават пълно описание на системата за управление на стадата, трябва да съдържат следната информация:

—	при видовете, ако се отнася за животни, пристигащи в предприятието: произход и дата на пристигането, период на преобразуване, маркировка за идентификация и ветеринарна регистрация,

—	ако се отнася за животни, напускащи предприятието: възраст, брой глави, тегло в случай на заколване, маркировка за идентификация и местоназначение,

—	подробности за всички загубени животни и причините за това,

—	ако се отнася за храната: тип, включително хранителни добавки, пропорции на различните съставки на дажбите и периоди на достъп до открити площи, периоди на преселване за търсене на нови пасища, ако се прилагат ограничения,

—

ако се отнася за превенция на заболяванията, както и за лечение и ветеринарни грижи: дата на лечението, диагноза, вид на лекарствения продукт, метод на лечението и предписание на ветеринарния специалист с обосновка и прилаганите периоди на прекъсване, преди животинските продукти да могат да се продават.

4. Няколко производствени единици, управлявани от един оператор

Ако производител, в съответствие с приложение I, раздел Б, точка 1.6 и с раздел В, точка 1.3 управлява няколко производствени единици, единиците, произвеждащи животни или животински продукти, които не са включени в член 1, трябва също да са предмет на системата за контрол, относно точка 1 от този подраздел за животни и животински продукти и относно разпоредбите за управление на животните, регистрация на животните и до принципите, ръководещи складирането на продуктите, които се използват от животновъдството.

Контролният орган или власт може да разреши дерогация по отношение на изискването за различните видове, включени в приложение I, част Б, точка 1.6 за предприятия, провеждащи земеделска изследователска дейност, след съгласуване с компетентния държавен орган на държавата-членка, ако са спазени следните условия:

—	взети са подходящи мерки, съгласувани с контролния орган или власт, за да се гарантира перманентното отделяне между животните, животинските продукти, животинския тор и хранителните смески на всяка от единиците;

—	производителят информира предварително контролния орган или власт за всяка доставка или продажба на животни или животински продукти,

—	операторът информира контролния орган или власт за точните количества, произведени в единиците, и за всички характеристики, които позволяват идентифициране на продуктите, и потвърждава, че са приложени мерките за отделяне на продуктите.

5. Други изисквания

Чрез дерогация от тези правила на предприятията се позволява да съхраняват алопатични ветеринарномедицински продукти и антибиотици, при условие че са били предписани от ветеринар във връзка с лечение така, както е посочено в приложение I, ако са складирани в наблюдаван участък и са записани в регистъра на стопанството.

Б. Единици за подготовка на растителни и животински продукти и на хранителни продукти, съставени от растителни и животински продукти

Този раздел се прилага за всяка единица, участваща в подготовката, определена в член 4, параграф 3, на продуктите, посочени в член 1, параграф 1, за своя сметка или за сметка на трета страна и включва по-специално:

—	единиците, участващи в опаковането и/или преопаковането на тези продукти,

—	единиците, участващи в етикетирането и/или преетикетирането на тези продукти,

1. Първоначален контрол

Пълното описание на единицата, посочена в точка 3 от общите разпоредби на настоящото приложение, трябва да показва съоръженията, които се използват за приемане, обработка, опаковане, етикетиране и складиране на земеделските продукти преди и след свързаните с тях операции, както и процедурите за транспортиране на продуктите.

2. Документни отчети

Документни отчети, посочени в точка 6 от общите разпоредби на настоящото приложение, включват удостоверяването, посочено в точка 5 от настоящия подраздел.

3. Подготвителни единици, работещи и с продукти, които не са органично произведени

Ако в определена подготвителна единица се подготвят, опаковат или складират и продукти, които не са посочени в член 1:

—	единицата трябва да има площи, отделени по място или по време в рамките на помещенията за складиране на продуктите, посочени в член 1, преди и след операциите,

—	операциите трябва да се изпълняват непрекъснато до завършване на пълния цикъл, отделени по място или по време от аналогичните операции, провеждани върху продукти, които не са включени в член 1,

—	ако тези операции не се извършват на редовни интервали от време или в определен ден, те трябва да бъдат обявени предварително — с краен срок, съгласуван с контролния орган или власт,

—	трябва да се вземат всички мерки, за да се гарантира идентифициране на партидите и да се избегнат смесвания или замени с продукти, които не са получени в съответствие с правилата, предвидени в настоящия регламент,

—	операциите върху продуктите в съответствие с правилата, предвидени в настоящия регламент, трябва да се извършват само след почистване на производственото оборудване. Ефективността на мерките за почистване трябва да се провери и регистрира.

4. Опаковане и транспортиране на продуктите до подготвителните единици

Млякото, яйцата и яйчените продукти от биологичното земеделие се събират независимо от продуктите, които не са произведени в съответствие с настоящия регламент. Чрез дерогация и предмет на предварително одобрение от страна на контролния орган или власт може да се извършва едновременно събиране, ако са взети подходящи мерки, които да предотвратят всяко възможно смесване или замяна с продукти, които не са произведени в съответствие с настоящия регламент и които гарантират идентифициране на продуктите, произведени в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент. Операторът съхранява информацията, отнасяща се за дните, часовете, района на събиране и датата и часа на получаване на тези продукти, която предоставя на контролния орган или власт.

5. Получаване на продукти от други единици

При получаването на продукт, посочен в член 1, операторът проверява затварянето на опаковката или контейнера, ако е необходимо и наличието на означенията, посочени в точка 7 от общите разпоредби на настоящото приложение. Операторът сравнява информацията върху етикета, посочена в точка 7 от общите разпоредби, с информацията от придружителните документи. Резултатът от тези проверки се отбелязва изрично в документните отчети, посочени в точка 6 от общите разпоредби.

В. Внос на растения, растителни продукти, животни, животински продукти и храни, съставени от растителни продукти и/или животински продукти от трети страни

Този раздел се прилага за всеки оператор, който участва като вносител и/или първи получател при внос и/или приемане на продукти, посочени в член 1, параграф 1, за своя сметка или за сметка на друг оператор. По смисъла на този раздел:

—	вносител означава физическото или юридическото лице в рамките на Европейската общност, което представя пратка за освобождаване с цел свободно разпространение в Европейската общност — или лично, или чрез представител,

—	първи получател означава физическото или юридическото лице, посочено в член 11, параграф 3, буква а), на което се доставя пратката и което ще я получи с цел по-нататъшна подготовка и/или продажба.

1. Първоначален контрол

Вносители

—

Пълното описание на единицата, посочена в точка 3 от общите разпоредби на настоящото приложение, трябва да включва помещенията на вносителя и тези на дейностите му във връзка с вноса, като се указват пунктовете на влизане на продуктите в Общността, както и всички други съоръжения, които вносителят възнамерява да използва за складиране на внесените продукти през времето до тяхната доставка до първия получател,

—

Освен това декларацията, посочена в точка 3 от общите разпоредби, трябва да включва задължение на вносителя да гарантира, че всички съоръжения, които вносителят ще използва за складиране на продуктите, са представени за контрол, който да се извърши или от контролния орган или властта, или ако тези складови съоръжения са разположени в друга държава-членка или в друг регион, от контролния орган или властта, който/която е одобрен/а да извършва контрол в съответната държава-членка или в съответния регион.

Първи получател

—

Пълното описание на единицата, посочена в точка 3 от общите разпоредби, трябва да показва помещенията, които се използват за приемане и складиране. Ако се извършват други дейности, като обработка, опаковане, етикетиране и складиране на земеделски продукти преди и след операциите, свързани с тях, както и транспортиране на продуктите, се прилагат съответните разпоредби на раздел В.

Ако вносителят и първият получател са едно и също юридическо лице и работят в една-единствена единица, отчетите, посочени в точка 3 от общите разпоредби, могат да бъдат оформени в рамките само на един отчет.

2. Документни отчети

Ако вносителят и първият получател не работят в една-единствена единица, и двамата трябва да водят стокови и финансови отчети.

При поискване от контролния орган или власт трябва да се предоставят всички подробности за организацията на транспорта от износителя в третата страна до първия получател и от помещенията на първия получател или складовите помещения до получателите в рамките на Общността.

3. Информация за внесените пратки

Най-късно до момента, в който сертификатът се представя на съответния държавен орган на държавата-членка в съответствие с член 4, точка 1 от Регламент (ЕО) № 1788/2001 на Комисията от 7 септември 2001 г. за определяне на подробни правила за прилагане на разпоредбите, отнасящи се за сертификата за контрол на вноса от трети страни съгласно член 11 от Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни (1), вносителят информира контролния орган или власт за всяка пратка, която ще бъде внесена в Общността, при което посочва:

—	името и адреса на първия получател,

—

всички подробности, които този контролен орган или тази власт може да поиска, като например екземпляр от сертификата за контрол на вноса на продуктите, получени при биологично земеделие. При поискване от страна на контролния орган или власт на вносителя, последният трябва да подаде информацията на контролния орган или власт на първия получател.

4. Вносители и първи получатели, работещи и с продукти, които не са биологично произведени

Ако внесените продукти, посочени в член 1, се складират в складови помещения, в които се складират и други земеделски продукти или храни:

—	продуктите, посочени в член 1, трябва да се държат отделно от другите земеделски продукти и/или храни,

—	трябва да се вземат всички мерки, за да се гарантира идентифициране на пратките и да се избегнат смесвания или замени с продукти, които не са получени в съответствие с правилата, предвидени в настоящия регламент.

5. Контролни посещения

Контролният орган или власт контролират стоковите и финансовите отчети, посочени в раздел В, точка 2, и сертификатите, посочени в член 11, параграф 1, буква б) и член 11, параграф 3 и определени с Регламент (ЕО) № 1788/2001.

Ако вносителят изпълнява вносните операции, като използва различни единици или помещения, той трябва да предостави при поискване отчетите, предвидени в точки 3 и 5 от общите разпоредби на настоящото приложение, за всяко от тези съоръжения.

6. Приемане на продукти от трета страна

Продуктите, посочени в член 1, се внасят от трета страна в подходяща опаковка или в контейнери, които да са затворени по такъв начин, че да възпрепятстват замяната на съдържанието, и да са снабдени с идентификация на износителя, както и с всички други маркировки и номера, които служат за идентифициране на партидата със сертификата за контрол на вноса от трети страни.

При получаването на продукт, посочен в член 1, който е внесен от трета страна, първият получател проверява затварянето на опаковката или контейнера и съответствието между идентификацията на пратката и сертификата, посочен в Регламент (ЕО) № 1788/2001. Резултатът от тази проверка се посочва изрично в отчетите, посочени в раздел В, точка 2.

Г. Единици, които участват в производството, подготовката или вноса на продукти, посочени в член 1, параграф 1, и които са възложили на трети страни частичното или пълно изпълнение на съответните операции

Първоначален контрол

По отношение на операциите, които са възложени на трети страни, пълното описание, посочено в точка 3 от общите разпоредби, включва:

—

списък на подизпълнителите с описание на техните дейности, както и на контролните органи или власти, с които са свързани; тези подизпълнители трябва да са дали съгласието си техните предприятия да бъдат обект на режима на контрол съгласно член 9, в съответствие с отнасящите се за това раздели от приложение III,

—

на ниво „единица“ трябва да се вземат всички практически мерки, включително, inter alia, подходяща система за документни отчети, за да се гарантира, че продуктите, които операторът пуска на пазара, могат да се проследят до техните доставчици и ако са различни, до техните продавачи, както и до техните получатели и ако са различни, до техните купувачи.

(1) ОВ L 243, 13.9.2001 г., стр. 3.“

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

263

32001R2589

L 345/18

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2589/2001 НА КОМИСИЯТА

от 27 декември 2001 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 94/92 за определяне на подробни правила за прилагане на режима на внос от трети страни, предвиден в Регламент (ЕИО) № 2092/91

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2491/2001 на Комисията (2), и по-специално член 11, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

Списъкът на третите страни, от които някои земеделски продукти трябва да произхождат, за да могат да бъдат реализирани в Европейската общност, предвиден в член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) 2092/91, е определен в приложението към Регламент (ЕИО) № 94/92 на Комисията (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 349/2001 (4). Този списък е изготвен съгласно разпоредбите на член 11, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2092/91.

(2)

Чешката република е представила на Комисията молба да се увеличи броят на категориите продукти в списъка по член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, като включи в него животните и животинските продукти. Представена е необходимата информация съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 94/92.

(3)	След преглед на информацията и разговори с чешките власти по този повод се установява, че в тази страна производството и контролът на животните и животинските продукти съответстват напълно на изискванията на Регламент (ЕИО) № 2092/91.

(4)

Въпреки това резултатът от това проучване показа също, че чешкото законодателство по отношение на продуктите, които съдържат или трябва да съдържат указания за преработката, не е еквивалентно на това, предвидено в Регламент (ЕИО) № 2092/91 относно продуктите, съдържащи повече от една съставка от земеделски произход. Следователно тези продукти не се обхващат от настоящия регламент.

(5)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са съобразени със становището на комитета, посочен в член 14 от Регламент (ЕИО) № 2092/91,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Частта от приложението от Регламент (ЕИО) № 94/92, която се отнася до Чешката република, се замества с текста в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 27 декември 2001 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 198, 22.7.1991 г., стр. 1.

(2) ОВ L 337, 20.12.2001 г., стр. 9.

(3) ОВ L 11, 17.1.1992 г.. стр. 14.

(4) ОВ L 52, 22.2.2001 г., стр. 14.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ЧЕШКА РЕПУБЛИКА

Категории продукти:

непреработени растителни продукти, селскостопански животни и непреработени животински продукти по смисъла на член 1, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2092/91, с изключение на:

—	храни от растителен произход, които носят или са предназначени да носят указания за преработката им и съдържат повече от една съставка от земеделски произход,

—	селскостопански животни и животински продукти, които носят или са предназначени да носят указания за преработката им, и

—	продукти от аквакултура;

б)

преработени храни от растителен произход и храни от животински произход, предназначени за потребление от човека, по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2092/91, с изключение на:

—	храните от растителен произход, които носят или са предназначени да носят указания за преработката им и съдържат повече от една съставка от земеделски произход,

—	храни от животински произход, които носят или са предназначени да носят указания за преработката,

—	храни, съдържащи съставки от рибното стопанство.

2.	Произход: продукти от категория 1 а) и съставки, получени при биологично производство, които се съдържат в продукти от категория 1 б), произведени в Чешката република.

3.	Контролен орган: „KEZ o.p.s.“

4.	Органи, издаващи сертификатите: „KEZ o.p.s.“ и „Служба за структурната политика и развитието на селскостопанските региони“.

5.	Крайна дата на включване: 30 юни 2003 г.“

15/ 07

Официален вестник на Европейския съюз

265

32001R2592

L 345/25

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (EО) № 2592/2001 НА КОМИСИЯТА

от 28 декември 2001 година

относно допълнителна информация и изисквания за изпитване от производителите или вносителите на определени приоритетни вещества в съответствие с Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета за оценката и контрола на риска от съществуващи вещества

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета от 23 март 1993 г. за оценката и контрола на рисковете от съществуващи вещества (1), и по-специално член 10, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

Държавите-членки, определени за докладчици съгласно Регламент (ЕИО) № 793/93 за определени приоритетни вещества, за които се провеждат дейности по оценка на риска, са извършили оценка на информацията, предоставена от производителите или вносителите за тези вещества. След консултации със заинтересованите производители или вносители, те са определили дали за целите на оценката на риска е необходимо от тези производители или вносители да се изиска да представят допълнителна информация и/или да извършат допълнително изпитване.

(2)

Производителите и вносителите са проверили дали необходимата информация за оценка на въпросните вещества не е налице от предишни производители или вносители на тези вещества, в съответствие с член 10, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 793/93. Производителите и вносителите са проверили също, съвместно с определените за докладчици държави-членки, дали изпитванията върху животни не могат да се заменят или ограничат чрез използването на други методи.

(3)	Комисията е информирана от определените за докладчици държави-членки за необходимостта от производителите или вносителите на тези вещества да се изискват допълнителна информация и изпитвания.

(4)	Определените за докладчици държави-членки са представили на Комисията протоколите за изисканото допълнително изпитване.

(5)

Член 12, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 793/93 предвижда, че в случай на вещество, което се произвежда или внася като такова или в състава на препарат на няколко производители или вносители, допълнителното изпитване може да се извършва от един производител/вносител от името на останалите заинтересовани производители или вносители. В такъв случай, останалите производители или вносители следва да се позовават на проведените изпитвания и да поемат справедлив дял от свързаните с това разходи.

(6)	Разпоредбите на настоящия регламент са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 15 от Регламент (ЕИО) № 793/93.

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Производителят/ите и вносителят/ите на веществата, изброени в приложението към настоящия регламент, които са представили информация в съответствие с изискванията на членове 3, 4, 7 и 9 от Регламент (ЕИО) № 793/93, са длъжни да предоставят информацията и извършват изпитванията, които са посочени в приложението към настоящия регламент, и предават съответните резултати на определените за докладващи държави-членки.

Изпитванията се извършват според протоколите, посочени от определените за докладващи държави-членки.

Резултатите се представят в определените в приложението срокове.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 28 декември 2001 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 84, 5.4.1993 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

	Einecs №	CAS №	Наименование на веществото	Докладващ	Изисквания за информацията от изпитванията	Месеци от датата на влизане в сила на настоящия регламент
1	200-539-3	62-53-3	Анилин (1)	Германия	Данни за образуването на анилин от каучукови химикали	9
					Данни за изпускането в отпадъчните води и обработка на отпадъчните води, които са представителни за европейската каучукова промишленост	9
					Данни за изпускането в атмосферата и прилаганите техники за пречистване на отработения въздух в каучуковата промишленост	9
					Изпитване за токсичност при опушване на растения	6
					Изпитвания за дълготрайна токсичност върху Lumbriculus variegatus и Chironomus riparius с предварително инкубирана утайка	6
					Изпитване за биологично натрупване с Lumbriculus variegatus с предварително инкубирана утайка	6
					Изпитвания за въздействие върху почвите с предварително инкубирана почва Изпитвания за биологично натрупване в почвите с предварително инкубирана почва	зависи от резултатите от действителното изпитване на 3,4-дихлоранилин (ефекти върху почвите) и резултатите от изпитванията за анилин в утайките
2	201-557-4	84-74-2	Дибутилфталат (1)	Холандия	Изпитване за токсичност върху растенията	12
3	202-627-7	98-01-1	2-Фуралдехид (2)	Холандия	Изпитване за генна мутация in vivo	12
4	202-974-4	101-77-9	4,4′-Метилендианилин (1)	Германия	Изпитване за дълготрайна токсичност върху Lumbriculus variegatus	6
5	204-211-0	117-81-7	Бис(2-етилхексил) фталат (2)	Швеция	Изследване на няколко поколения сладководни риби	18
6	204-825-9	127-18-4	Тетрахлоретилен (1)	Обединено кралство	Програма за екологично наблюдение и контрол за тетрахлоретилен и трихлороцетна киселина в Европейския съюз Пръстов отпечатъков анализ с изотоп 14С върху намиращата се в почвата трихлороцетна киселина най-малко от място с високи нива Изпитване за възможно естествено образуване на трихлороцетна киселина в почвата от най-малко едно място при естествени условия и определяне на потенциалния приток от този източник	18
7	214-604-9	1163-19-5	Бис(пентабромфенилов) етер (1)	Франция/Обединено кралство	Експериментално изследване за токсичност	3
					Изпитване за деброминация:
					— анаеробно разграждане,	3
					— фоторазграждане	6
					28-дневно изследване за токсичност при Lumbriculus variegates в утайки	6
					Растителен растеж	6
					Изпитване за токсичност при репродукцията на земен червей	6
					Изследване за респираторно инхибиране на активирана утайка	6
8	231-152-8	7440-43-9	Кадмий (3)	Белгия	Определяне на разтворимост/превръщане на веществото във вода	3
9	231-765-0	7722-84-1	Водороден пероксид (2)	Финландия	90-дневно изследване за вдишване при многократна доза	24
10	247-148-4	25637-99-4	Хексабромциклододекан (2)	Швеция	90-дневно изследване за токсичност при многократна доза	6
11	251-087-9	32536-52-0	Дифенилов етер, октабромо производно (1)	Франция/Обединено кралство	90-дневно изследване за вдишване с проучване на репродуктивните органи и параметрите на имунотоксичност	3
					Изпитване за деброминация:
					— анаеробно разграждане,	6
					— фоторазграждане	18
					или равностойна информация
					28-дневно изследване за токсичност при Lumbriculus variegates в утайки	6
					Растителен растеж	6
					Изпитване за токсичност при репродукцията на земен червей	6
					Изследване за респираторно инхибиране на активирана утайка	6
12	287-477-0	85535-85-9	Алкани, С14-17, хлоро (3)	Обединено кралство	28-дневно изследване за токсичност при Lumbriculus variegates в утайки	6
					28-дневно изследване за токсичност върху вида мушички Chironomus	6
					Изпитване за дълготраен растителен растеж	6
					Изпитване за токсичност при репродукцията на земен червей	6

(1) Вещество, изброено в приложението към Регламент (ЕО) № 1179/94 на Комисията (ОВ L 131, 26.5.1994 г., стр. 3).

(2) Вещество, изброено в приложението към Регламент (ЕО) № 2268/95 на Комисията (ОВ L 231, 28.9.1995 г., стр. 18).

(3) Вещество, изброено в приложението към Регламент (ЕО) № 143/97 на Комисията (ОВ L 25, 28.1.1997 г., стр. 13).