19.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/37


Жалба, подадена на 19 април 2017 г. — Германия/Комисия

(Дело T-229/17)

(2017/C 195/50)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: T. Henze, J. Möller, M.Winkelmüller, F. van Schewick и M. Kottmann, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени Решение (ЕС) 2017/133 на Комисията от 25 януари 2017 година относно запазването с ограничение в Официален вестник на Европейския съюз на позоваването на хармонизирания стандарт EN 14342:2013 „Подова настилка от дървесина и паркет: Характеристики, оценка на съответствието и маркировка“ в съответствие с Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 21, 2017 г., стр. 113),

да отмени Решение (ЕС) 2017/145 на Комисията от 25 януари 2017 година относно запазването с ограничение в Официален вестник на Европейския съюз на позоваването на хармонизирания стандарт EN 14904:2006 „Покрития за спортни площадки. Използване на покрития за много спортове на закрито. Изисквания“ в съответствие с Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 22, 2017 г., стр. 62),

да отмени съобщение на Комисията в рамките на изпълнението на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ C 259, 2014 г., стр. 1) в частта му, в която се отнася до хармонизирания стандарт EN 14342:2013 „Подова настилка от дървесина и паркет: Характеристики, оценка на съответствието и маркировка“,

да отмени съобщение на Комисията в рамките на изпълнението на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ C 76, 2017 г., стр. 32) в частта му, в която се отнася до хармонизирания стандарт EN 14904:2006 „Покрития за спортни площадки. Използване на покрития за много спортове на закрито. Изисквания“ и

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

1.

Първото основание е изведено от нарушение на съществени процесуални разпоредби

Федерална република Германия посочва, че при приемането на оспорваните решения Комисията нарушила съществени процесуални разпоредби, установени в член 18 от Регламент (EС) № 305/2011 (1). Според жалбоподателя, тъй като Комисията не е сезирала комитета по член 5 от Директива 98/34/EО (2), предвиденото консултиране със съответния европейски орган по стандартизацията било незаконосъобразно, а оспорваните решения не били приети „въз основата на становището“ на посочения в член 5 комитет.

2.

Второто основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране

С второто основание жалбоподателят се оплаква, че оспорваните решения нарушават задължението за мотивиране по член 296, параграф 2 ДФЕС, тъй като не било изразено никакво становище по централните въпроси съгласно член 18, параграф 1 от Регламент (EС) № 305/2011, а именно дали съответните хармонизирани стандарти отговарят напълно на изискванията, установени в съответния мандат, и дали гарантират спазването на основните изисквания към строежите. От това следвало, че нито Федерална република Германия, нито Общият съд не могат да преценят кои са правните и фактическите съображения, на които се основава Комисията.

3.

Третото основание е изведено от нарушение на Регламент (EС) № 305/2011

По-нататък жалбоподателя твърди, че с оспорваните решения и с оспорваните съобщения се нарушават материалноправни разпоредби от Регламент (EС) № 305/2011.

Първо с оспорваните решения и с оспорваните съобщения се нарушавал член 17, параграф 5, първа и втора от Регламент (EС) № 305/2011, тъй като противно на посочените разпоредби Комисията не доказала доколко съответните хармонизирани стандарти отговарят напълно на изискванията, установени в съответния мандат, и по този начин не преценила правилно обстоятелството, че в действителност отсъствало подобно пълно съответствие.

Второ с оспорваните решения и с оспорваните съобщения се нарушавал член 18, параграф 2 във връзка с член 3, параграфи 1 и 2, както и член 17, параграф 3, първа алинея от Регламент (EС) № 305/2011. Комисията не взела предвид обстоятелството, че разглежданите в настоящия случай разпоредби не съдържали никаква процедура и критерии за оценяване на експлоатационните показатели, що се отнася до отделянето на т.нар. други опасни вещества, поради което тези актове били непълни, що се отнася до съществена характеристика на строителни продукти и следователно се застрашавало спазването на основните изисквания към строежите.

Накрая с приемането на оспорваните актове Комисията допуснала допълнителна грешка в преценката, тъй като не взела предвид предоставената с член 18, параграф 2 от Регламент (EС) № 305/2011 възможност в Официален вестник да публикува с ограничения позоваванията на съответния хармонизиран стандарт.


(1)  Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ L 88, 2011 г., стр. 5).

(2)  Директива 98/48/EО на Европейския Парламент и на Съвета от 20 юли 1998 година за изменение на Директива 98/34/EО относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и правила (ОВ L 217, 1998 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 282).