|
3.4.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 104/32 |
Преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht (Германия), постъпило на 27 декември 2017 г. — Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften eV/Tetsuji Shimizu
(Дело C-684/16)
(2017/C 104/46)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesarbeitsgericht
Страни в главното производство
Жалбоподател: Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften eV
Ответник: Tetsuji Shimizu
Преюдициални въпроси
|
1) |
Допуска ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (Директива 2003/88/ЕО) (1) или член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) национална правна уредба като тази на член 7 от Bundesurlaubsgesetz [Федерален закон за отпуските] (по-нататък „BUrlG“), която предвижда като ред за ползване на правото на годишен отпуск работникът да подаде искане, в което да посочи през кое време желае да го ползва, за да може в края на референтния период правото на отпуск да не бъде загубено, без да се изплати съответното обезщетение, и която уредба по този начин не задължава работодателя да определи едностранно и задължително за работника кога да ползва отпуска си в рамките на референтния период? |
|
2) |
При утвърдителен отговор на първия въпрос: Важи ли същото и когато трудовото правоотношение е между частноправни субекти? |