1.

Допускат ли разпоредбите относно свободата на установяване правна уредба на държава членка, която забранява на дружество, учредено по нейното право, да се преобразува в дружество по правото на друга държава членка?

2.

Това е по същество въпросът, по който трябва да се произнесе Съдът в настоящото преюдициално производство. Той възниква на фона на желанието на едно полско дружество с ограничена отговорност да се преобразува в правната форма на дружество по люксембургското право, като запази своята правосубектност. Необходимото за осъществяването на това намерение заличаване на дружеството от търговския регистър на Полша обаче не е направено, тъй като за тази цел правото на посочената държава членка изисква преди това да е проведено производство по ликвидация и дружеството да е прекратено.

3.

Този случай дава възможност на Съда да уточни обхвата на приложното поле на разпоредбите относно свободата на установяване и да изясни въпрос от принципно значение. Всъщност трябва да се реши дали посочената основна свобода гарантира на дружество, учредено по правото на дадена държава членка, не само свободен избор на мястото на икономическата му дейност в рамките на Съюза, но независимо от това и трансграничната промяна на правната му форма.

4.

Така това дело ще допълни отново поредицата известни решения на Съда относно трансграничната мобилност на дружества ( 2 ). Всъщност вероятно не са много областите от правото на Съюза, които са предмет на толкова разпалени дискусии от страна на експертите и се разглеждат също така интензивно. Или, за да обобщим предвид почти колосалния брой анализи по темата ( 3 ) с една сентенция на Карл Валентин ( 4 ): „Всичко вече е казано, само че все още не всички са се изказали“.

5.

Понастоящем Съдът отново е сезиран да се произнесе с решение.

6.

Уредбата на настоящия случай в правото на Съюза е установена от разпоредбите на членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС относно свободата на установяване.

7.

Член 270 от полския Kodeks spółek handlowych (Кодекс на търговските дружества, наричан по-нататък „KSH“) гласи:

„Дружеството се прекратява:

[…]

[…]“.

8.

Член 272 от KSH гласи:

„Прекратяването на дружеството настъпва след провеждане на ликвидация, от момента на заличаването му от регистъра“.

9.

Член 288, параграф 1 от KSH гласи, че след утвърждаване на финансовия отчет от общото събрание на съдружниците и след приключване на ликвидацията посоченият отчет се обявява в седалището на дружеството и се внася в регистърния съд заедно с молбата за заличаване на дружеството от регистъра. Той се изготвя към датата, предшестваща разпределянето на остатъка от имуществото между съдружниците след удовлетворяване или обезпечаване на кредиторите.

10.

Членове 551—568 от KSH уреждат преобразуването на дружества. В тази връзка член 562, параграф 1 от KSH гласи, че за преобразуването на капиталово дружество е необходимо съответно решение на съдружниците или на общото събрание.

11.

Член 17 от Ustawa z dnia 4 lutego 2011 r. — Prawo prywatne międzynarodowe (Закон от 4 февруари 2011 г. — Международно частно право, наричан по-нататък „Закон за РРМ“) гласи, наред с друго:

„1.   Юридическото лице се урежда от правото на държавата, в която се намира неговото седалище.

2.   Ако обаче посоченото в разпоредбата на параграф 1 право предвижда приложимост на правото на държавата, съгласно което юридическото лице е учредено, се прилага това право.

[…]“.

12.

Член 19 от Закона за РРМ гласи:

„1.   От момента на прехвърляне на седалището в друга държава юридическото лице се урежда от нейното право. Придобитата правосубектност в държавата на досегашното седалище се запазва, ако това се предвижда от правото на всяка от заинтересуваните държави. Прехвърлянето на седалището в рамките на Европейското икономическо пространство не води до загуба на правосубектност.

2.   За сливането на юридически лица със седалища в различни държави е необходимо да са изпълнени изискванията съгласно правната уредба на тези държави“.

13.

Polbud-Wykonawstwo sp. z o.o. (наричано по-нататък „Polbud“) е дружество с ограничена отговорност, учредено по полското право и установено в Лонцко. На 30 септември 2011 г. неговите съдружници вземат на основание член 270, точка 2 от KHS решение за прехвърляне на „седалището на дружеството“ във Великото херцогство Люксембург. Мястото на действителното осъществяване на икономическата дейност не се променя.

14.

На това основание на 19 октомври 2011 г. Polbud подава заявление до компетентния регистърен съд за откриване на производство по ликвидация. На 26 октомври 2011 г. откриването на производството по ликвидация на дружеството е вписано в търговския регистър и е назначен ликвидатор.

15.

На 28 май 2013 г. общото събрание на Polbud решава пред нотариус в Рамбруш (Люксембург) да изпълни взетото през септември 2011 г. решение за прехвърлянето на седалището и считано от същия ден, да прехвърли седалището на дружеството в Люксембург, без да прекратява неговата правосубектност или да учредява ново юридическо лице. Освен това по-специално е решено правната форма да бъде на дружество с ограничена отговорност по люксембургското право, фирменото му наименование да се измени на Consoil Geotechnik S.à.r.l. (наричано по-нататък „Consoil“) и да се състави нов дружествен договор. Въз основа на това на 14 юни 2013 г. Consoil е вписано в дружествения регистър на Люксембург ( 5 ).

16.

След това на 24 юни 2013 г. Polbud подава до регистърния съд в Полша заявление за заличаване от търговския регистър. Polbud не е изпълнило разпореждането на съда да представи необходимите за тази цел документи за прекратяването и ликвидацията на дружеството. Напротив, то посочва, че седалището на дружеството е прехвърлено в Люксембург и че дружеството продължава да съществува по правото на тази държава членка.

17.

С определение от 19 септември 2013 г. регистърният съд отхвърля заявлението. Жалбите на заявителя срещу това определение в производствата пред първата и втората инстанция са отхвърлени.

18.

С касационна жалба от 4 юни 2014 г. дружеството в крайна сметка сезира Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша). То твърди, че от деня на прехвърлянето на седалището в Люксембург неговият личен закон вече не е полският закон и че то е станало дружество по люксембургското право. Към този момент производството по ликвидация било приключило и дружеството следвало да бъде заличено от полския регистър.

19.

Sąd Najwyższy изпитва съмнение дали отказът да бъде заличено дружеството от търговския регистър поради неизпълнение на необходимите за това според полското право условия противоречи на уредената в правото на Съюза свобода на установяване. Поради това на 22 октомври 2015 г. на основание член 267 ДФЕС той отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

При отрицателен отговор:

20.

В производството пред Съда писмени становища представят Република Полша, Португалската република и Европейската комисия. Горепосочените страни — с изключение на Португалската република — се явяват в съдебното заседание на 6 март 2017 г., наред с Polbud и Федерална република Германия.

21.

Настоящото преюдициално запитване се отнася до планираната от Polbud промяна на правната му форма в дружество с ограничена отговорност по люксембургското право. Тъй като Люксембург, както и всички останали държави членки, предвижда като условие за учредяването и съществуването на дружества по националното право седалището им да е в страната, такова начинание по необходимост е свързано с прехвърлянето на седалището ( 6 ). Това изглежда е било направено с вписването на Consoil в дружествения регистър на Люксембург ( 7 ).

22.

Според терминологията на Съда е налице трансгранично преобразуване. Има се предвид преобразуване на дадено дружество в дружество, което се урежда от правния режим на друга държава членка и се създава в хода на това преобразуване ( 8 ).

23.

Успешното преобразуване принципно зависи в еднаква степен от правните режими както на държавата членка по учредяването, така и на приемащата държава членка. В решението VALE ( 9 ) например става въпрос за положение, при което, макар приемащата държава членка да предвижда възможност за националните дружества да се преобразуват, тя не допуска трансгранични преобразувания. В настоящия случай обаче става въпрос за пречки в държавата членка по учредяване. По-специално, правните разпоредби на Полша не допускат Polbud, чиято правосубектност е трябвало да се запази под фирменото наименование Consoil, да бъде заличено от търговския регистър, без да е проведено производство по ликвидация и дружеството да е прекратено.

24.

По-нататък по същество следва да се изясни дали свободата на установяване допуска подобен подход. Особеността на случая се състои в обстоятелството, че според изложеното от запитващата юрисдикция трансграничното преобразуване не е свързано с промяна на основния предмет на дейност на дружеството. Запитващата юрисдикция си поставя въпросите дали при това положение е възможно прилагането на разпоредбите относно свободата на установяване (трети въпрос), дали е налице ограничение (първи въпрос) и дали то евентуално е обосновано (втори въпрос).

25.

Третият преюдициален въпрос, чиято формулировка в известна степен е подвеждаща, се отнася до приложното поле на разпоредбите на членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС относно свободата на установяване. Той следва да бъде разгледан най-напред. Това е необходимо, тъй като, ако планирано трансгранично преобразуване, като разглежданото в настоящия случай, изобщо не попада в обхвата на разпоредбите относно свободата на установяване, поначало не се поставят следващите въпроси дали тя е ограничена и дали ограничението е обосновано.

26.

С въпроса си запитващата юрисдикция иска да установи дали в обхвата на разпоредбите относно свободата на установяване попадат действия, с които учредено по правото на дадена държава членка дружество с цел да се преобразува в дружество, уредено по правото на друга държава членка, прехвърля седалището си по учредителния акт в другата държава членка, без да се променя „основното седалище на предприятието“, тоест, в съответствие с израза, използван от Съда в решението Cartesio ( 10 ), действителното седалище, което продължава да се намира в държавата по учредяване.

27.

Съгласно постоянната съдебна практика производствата по преобразуване на дружества принципно спадат към икономическите дейности, относно които държавите членки са длъжни да спазват свободата на установяване ( 11 ). Това обаче не означава, че подобни действия поначало попадат в обхвата на посочената основна свобода. Напротив, необходимо е винаги да са изпълнени условията по член 49 ДФЕС. Съгласно тази разпоредба ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка се забраняват, като съгласно член 54 ДФЕС дружества, създадени в съответствие със законодателството на държава членка, се третират по същия начин като физически лица, които са граждани на държавите членки.

28.

Следователно трябва да се провери дали Polbud следва да се разглежда като дружество по смисъла на член 54 ДФЕС и поради това може да се позове на свободата на установяване (вж. точка 1 по-долу), както и дали с планираното в случая преобразуване е свързано установяване в друга държава членка (вж. точка 2 по-долу).

29.

Съгласно постоянната съдебна практика в съответствие с член 54 ДФЕС въпросът дали член 49 ДФЕС е приложим спрямо дружество, което се позовава на свободата на установяване, представлява предварителен въпрос, който може да получи отговор само в приложимото национално право. Държавите членки разполагат по-специално с правомощието да определят както привръзката, която се изисква от дружеството, за да може то да се разглежда като учредено по нейното национално право и на това основание да може да се ползва от правото на установяване, така и изискваната привръзка за по-нататъшното запазване на това негово качество ( 12 ).

30.

В светлината на член 17, параграф 1 от полския Закон за РРМ е възможно да възникне съмнение дали Polbud след прехвърлянето в Люксембург на седалището на дружеството по учредителния акт все още се счита за полско дружество и в това си качество може да се позовава на свободата на установяване. Това се дължи на обстоятелството, че съгласно тази разпоредба дадено юридическо лице се урежда от правото на държавата, в която се намира неговото седалище. Съгласно изложеното от Полша в съдебното заседание полският законодател не е конкретизирал понятието „седалище“. Ако обаче с това се има предвид седалището по учредителния акт, това би означавало, че Polbud вече не следва да се разглежда като дружество по полското право.

31.

Изясняването на това обстоятелство обаче е от компетентността на запитващата юрисдикция и не е необходимо този въпрос да се разглежда понастоящем, тъй като самата запитваща юрисдикция не се съмнява, че Polbud може да се позове на свободата на установяване.

32.

На следващо място трябва да се разгледа въпросът дали е налице установяване в друга държава членка по смисъла на член 49 ДФЕС.

33.

Съгласно постоянната съдебна практика понятието за установяване се разбира много широко и включва възможността за трайно и продължително участие в икономическия живот на друга държава членка и за извличане на ползи от това ( 13 ). За тази цел е необходимо постоянно присъствие в приемащата държава членка, което да може да се констатира въз основа на обективни и проверими обстоятелства ( 14 ).

34.

Уточнявайки понятието за установяване, Съдът освен това е подчертал, че то предполага действителното извършване на икономическа дейност за неопределено време посредством устойчива структура в тази държава членка ( 15 ). В по-новата си практика Съдът е направил въз основа на това извода, че понятието за установяване предполага действително установяване в приемащата държава членка и ефективно упражняване на икономическа дейност там ( 16 ). Досега Съдът обаче е разглеждал критерия за действия по действително установяване само във връзка с наличието на ограничение ( 17 ) или на обосноваването ( 18 ) на ограничителни мерки.

35.

След като обаче установяването, от една страна, безспорно е предпоставка за прилагането на свободата на установяване, а от друга страна, в постоянната съдебна практика понятието за установяване предполага действително установяване в приемащата държава членка и действителното извършване на икономическа дейност, логично е в приложното поле на разпоредбите относно свободата на установяване да попадат само действия, които са свързани с установяване в смисъла на действително заселване.

36.

С оглед на широкото разбиране, което Съдът свързва с понятието за установяване, критериите за него са изпълнени още при наличието на някаква инфраструктура в приемащата държава членка, посредством която там може трайно и продължително да се извършва икономическа дейност. ( 19 ) Освен това съгласно практиката на Съда е достатъчно дори намерението за такова установяване ( 20 ).

37.

Що се отнася до настоящия случай, то според изложеното от запитващата юрисдикция основното място на дейност на Polbud продължава да се намира в Полша. Това не изключва дружеството все пак да осъществява дейности в Люксембург, които да представляват действително установяване по смисъла на практиката на Съда, или да има намерение за такова установяване. Ако случаят е такъв, то е възможно да се приложат разпоредбите относно свободата на установяване ( 21 ).

38.

Ако обаче Polbud цели единствено да смени приложимото спрямо него дружествено право, свободата на установяване не е релевантна. Това се дължи на обстоятелството, че тя предоставя на икономическите оператори в Съюза свободен избор на мястото на осъществяване на икономическата им дейност, но не и свободен избор на приложимото право. Ето защо трансграничното преобразуване попада в обхвата на свободата на установяване не самоцелно, а само във връзка с действително установяване.

– По решението Cartesio

39.

Не би могло да се направи друг извод по-специално въз основа на решението Cartesio ( 22 ). По него Съдът, от една страна, постановява, че държавите членки разполагат с правомощието да не допускат уредено по тяхното национално право дружество да запази това свое качество, ако то премести седалището си в друга държава членка, като по този начин премахне предвидената от националното право на държавата членка по учредяване привръзка ( 23 ). От друга страна, Съдът obiter dicens посочва, че случаят на преместване на седалището на дружество в друга държава членка без промяна на приложимото спрямо него право трябва да се разграничава от случая на преместване на дружество от една държава членка в друга държава членка, съпътствано с промяна на приложимото спрямо дружеството национално право, като се преобразува във форма на дружество, уредена по националното право на приемащата държава членка ( 24 ).

40.

Тези съображения не може да се разбират в смисъл, че Съдът е причислил трансграничните преобразувания към приложното поле на разпоредбите за свободата на установяване независимо от каквито и да било действителни действия по установяване. Напротив, цялостният анализ на неговите съображения води до заключението, че той е разграничил прехвърлянето на действителното седалище, при което приложимото спрямо съответното дружество право не се променя, от прехвърлянето, съпътствано от промяна на това право. Този извод се налага дори само поради факта, че от една страна, obiter dictum на Съда следва да се разглежда с оглед на основния извод, който го предхожда, и от друга страна, че предмет на посоченото решение по същество е прехвърлянето на действителното седалище на едно дружество ( 25 ).

– По решенията Centros и Inspire Art

41.

Освен това не е налице и противоречие с решенията Centros ( 26 ) и Inspire Art ( 27 ). Всъщност, доколкото Polbud би имало намерение като дружество, уредено по правото на държава членка, да осъществява икономическа дейност изцяло в друга държава членка, то това съответства на положението, което Съдът в посочените решения в крайна сметка приема, че е в съответствие с разпоредбите относно свободата на установяване. Необходимо е обаче да се направи разграничение. В посочените дела Съдът преценява фактическите обстоятелства съответно от гледната точка на учредено в дадена държава членка дружество, което от своя страна е имало намерение да се установи в друга държава членка, а именно в държавата, в която са били установени собствениците на дружеството. Изложеното в преюдициалното запитване обаче навежда на мисълта, че в настоящия случай става въпрос за вече съществуващо дружество, което просто иска да промени правната си форма.

42.

Обстоятелството, че в Люксембург е било регистрирано дружество Consoil, със заявената цел да запази правосубектността на Polbud, не води до друго заключение. От гледна точка на Полша това обстоятелство не може да е релевантно. Както по-специално е изтъкнал Съдът, трансграничното преобразуване на дружества предполага последователно прилагане на две национални правни системи ( 28 ). Образно казано, Polbud с единия крак вече е стъпило в Люксембург, но другият му крак все още е в Полша.

43.

Ето защо на третия преюдициален въпрос трябва да се отговори в смисъл, че действие, с което учредено по правото на дадена държава членка дружество с цел да се преобразува в дружество на друга държава членка прехвърля в нея седалището си по учредителния акт, попада в обхвата на свободата на установяване по членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС, доколкото това дружество действително се е установило или има намерение да се установи в другата държава членка с цел ефективно да упражнява икономическа дейност. Това не засяга правомощието на държавата членка да определя както привръзката, която се изисква от дружеството, за да може да се счита за учредено по нейното право, така и привръзката, която се изисква за запазването на това му качество.

44.

В случай че Polbud действително е установено в Люксембург — като преценката на това обстоятелство е от компетентността на запитващата юрисдикция — на следващо място трябва да се разгледа първият преюдициален въпрос. С него се цели да се изясни дали е налице ограничение на свободата на установяване, когато условие за необходимото за извършване на трансгранично преобразуване заличаване на въпросното дружество от търговския регистър на държавата на учредяване е преди това да се извърши неговата ликвидация и прекратяване.

45.

Съгласно постоянната съдебна практика за ограничения на свободата на установяване трябва да се считат всички мерки, които забраняват, затрудняват или правят по-малко привлекателно упражняването на тази свобода ( 29 ).

46.

Съгласно посочените от запитващата юрисдикция данни съгласно член 19, параграф 1 от Закона за РРМ прехвърлянето на седалището на полско дружество в рамките на Съюза не води до загуба на правосубектността. Правосубектността се запазвала и в случай на промяна на личния закон на дружеството. Следователно полското право принципно признава, че правосубектността на Polbud може да бъде продължи да е налице посредством Consoil. Същевременно обаче съгласно член 270, точка 2 от KSH във връзка с член 272 от KSH прехвърлянето на седалището в чужбина е свързано с прекратяване на дружеството след провеждане на ликвидация.

47.

Отказът на полските органи да заличат Polbud от търговския регистър, без преди това да е проведена ликвидация и дружеството да е прекратено, обаче е пречка за трансграничното преобразуване. Следователно налице е ограничение на свободата на установяване ( 30 ).

48.

Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че в хипотезата, в която учредено по правото на дадена държава членка дружество действително се установи или има намерение да се установи в друга държава членка с цел ефективно да упражнява икономическа дейност и се преобразува в дружество по правото на тази държава членка, прилагането на националноправни разпоредби — съгласно които условие за заличаването от регистъра на държавата на учредяването е прекратяването на дружеството след провеждането на ликвидация — представлява ограничение на свободата на установяване.

49.

На последно място остава да се разгледа вторият въпрос. По същество неговата е цел е да се установи дали задължението за провеждане на ликвидация е пропорционално средство за защита на кредиторите, на миноритарните съдружници и на работниците и служителите на дружество, което предприема трансгранично преобразуване.

50.

Съгласно изложеното от запитващата юрисдикция производството по ликвидация по-конкретно обхваща довършване на текущите сделки, събиране на вземанията, изпълнение на задълженията и осребряване на имуществото на дружеството, удовлетворяване или обезпечаване на кредиторите, представяне на финансов отчет за посочените дейности, както и определяне на субекта, който ще съхранява книжата и документите. То предхожда прекратяването на дружеството, настъпващо от момента на заличаване от регистъра.

51.

Освен в случаите по членове 51 ДФЕС и 52 ДФЕС, съгласно установената съдебна практика ограничение на свободата на установяване е допустимо само ако е обосновано с императивни съображения от общ интерес. Освен това е необходимо то да е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната с него цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ ( 31 ).

52.

По-долу ще разгледам първо довода на Полша, че изискването за ликвидация на дружеството е необходимо дори само на основания, свързани с борбата със злоупотреби (вж. точка 1 по-долу). След това ще разгледам въпроса за интересите на кредиторите, на миноритарните съдружници и на работниците и служителите, които запитващата юрисдикция изтъква в преюдициалния си въпрос (вж. точка 2 по-долу).

53.

Според Полша спорното в случая преобразуване представлява изкуствена схема, която не е обоснована от икономически съображения. Ликвидацията на дружеството била подходяща мярка, за да не се допуска предприятията да заобикалят националното право.

54.

Доводът на Полша е излишен, доколкото той се основава на предположението, че целта на Polbud е единствено да се промени приложимия спрямо него личен закон. Както беше посочено по-горе, такава хипотеза вече не би попадала в обхвата на разпоредбите за свободата на установяване. Ако обаче посочените разпоредби могат да се прилагат поради ефективното упражняване на икономическа дейност, доводът на Полша не може да бъде приет.

55.

Наистина е безспорно, че никой не може да се позовава на правото на Съюза с противоправна цел ( 32 ). Принципното задължение за провеждане на производство по ликвидация надхвърля обаче необходимото за избягването на такива практики, тъй като в крайна сметка то се равнява на недопустима обща презумпция за злоупотреби ( 33 ). Доколкото дадено трансгранично преобразуване в конкретен случай е предприето с противоправни цели, държавите членки имат правомощие да предприемат всички подходящи мерки, за да предотвратят измами или да ги преследват ( 34 ).

56.

Интересите на кредиторите, на миноритарните съдружници и на работниците и служителите са императивни съображения от общ интерес ( 35 ). При все това нищо не сочи, че задължението за провеждане на процедура по ликвидация е подходяща мярка за защита на интересите на посочените групи. Напротив, с нея трансграничните преобразувания се затрудняват или забраняват дори когато посочените интереси не са застрашени ( 36 ).

57.

Подобна мярка изглежда дори контрапродуктивна. Всъщност според изложеното от запитващата юрисдикция производството по ликвидация в крайна сметка е насочено към прекратяването на юридическото съществуване на дружеството. Така то води до положение, при което частните кредитори на дружеството губят дотогавашния си партньор по договора, прекратяват се трудовите правоотношения с всички работници и служители, а на миноритарните съдружници, както и на останалите съдружници им остава само да получат останалите от ликвидацията постъпления.

58.

Това не означава в замяна, че държава членка няма правомощия да постави трансграничните преобразувания в зависимост от определени изисквания и условия с цел да защити общия интерес. Тези мерки трябва обаче да са в съответствие с принципа на пропорционалност. По-долу ще се спра на положението на кредиторите (вж. буква а) по-долу), на миноритарните съдружници (вж. буква б) по-долу) и на работниците и служителите (вж. буква в) по-долу).

59.

Що се отнася до защитата на кредиторите, могат да бъдат зачетени само интересите на съществуващите кредитори на дружеството. Ако Polbud след осъществяването на трансграничното преобразуване в правната форма на дружество по люксембургското право продължава да осъществява дейност в Полша, за потенциалните кредитори ще е ясно, че вътрешните и външните отношения на дружеството не се уреждат от полското право ( 37 ).

60.

Налице е обаче опасност преобразуването да накърни интересите на съществуващите кредитори. По-специално е възможно в бъдеще спрямо дружеството да се прилагат не толкова строги правила по отношение на защитата на капитала и отговорността. При това положение не би могло да се възрази срещу правото на тези кредитори да поискат подходящи гаранции, ако могат да докажат, че в резултат на преобразуването удовлетворяването на техните вземания е застрашено ( 38 ).

61.

Доколкото Полша твърди освен това, че положението на кредиторите би се влошило също и от процесуалноправна гледна точка, и в това отношение изтъква, че би се наложило кредиторите да предявяват искове към дружеството пред юрисдикциите на друга държава членка, този довод е неубедителен. Ако по-специално — както може да се заключи от изложеното от запитващата юрисдикция — действителното седалище на дружеството продължава да е в Полша, може да се приеме, че там все още могат да се предявяват искове срещу него ( 39 ).

62.

По-нататък, промяната на личния закон на дружеството би могла да постави в неблагоприятно положение съдружниците, които евентуално неуспешно са възразили срещу преобразуването. Това е така, защото е възможно новият личен закон на дружеството да доведе до промени на правата и задълженията на съдружниците. При тези обстоятелства изглежда пропорционално засегнатите съдружници да имат възможност да прекратят участието си в дружеството срещу подходящо обезщетение ( 40 ).

63.

В заключение, що се отнася до защитата на работниците и служителите, от една страна, предварително следва да се отбележи, че нито запитващата юрисдикция, нито участниците в производството се спират подробно на този въпрос. От друга страна, в случая на Polbud няма и никакви данни за преместване или закриване на работни места.

64.

Преобразуването и свързаното с него прехвърляне на седалището по учредителния акт биха могли обаче да се отразят на някои права на работниците и служителите, които са свързани със седалището на дружеството по учредителния акт. На първо място, с това се има предвид правото на участие на работниците и служителите в управлението на предприятието ( 41 ). Възможно е правото на държавата членка, което се прилага спрямо дружеството след преобразуването му, евентуално да предвижда по-малка степен на участие на работниците и служителите в управлението на предприятието.

65.

Всъщност по отношение на евентуалното си отражение върху правата на работниците и служителите трансграничното преобразуване не се различава от трансграничното сливане ( 42 ). Законодателят на Съюза е уредил трансграничното сливане отделно с Директива 2005/56/ЕО ( 43 ), като в член 16 е въвел специална разпоредба за защитата на интересите на работниците и служителите, чиято цел по същество е постигането на решение по пътя на преговорите. С оглед на това не е повод за загриженост обстоятелството, че държавата членка по учредяването на дадено дружество, което предприема трансгранично преобразуване, настоява да се спазят съответни условия.

66.

В заключение, на втория преюдициален въпрос следва да се отговори, че общото задължение за провеждане на производство по ликвидация не представлява пропорционално средство за защита на кредиторите, на миноритарните съдружници и на работниците и служителите на дружество, което извършва трансгранично преобразуване.

67.

По изложените съображения предлагам на Съда да отговори по следния начин на преюдициалните въпроси, поставени от Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша):