–

за ENEA S.A., от K. Cichocki и T. Młodawski, radcowie prawni,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, M. Rzotkiewicz и K. Rudzińska, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от É. Gippini Fournier, K. Herrmann и P. Němečková, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 107, параграф 1 и на член 108, параграф 3 ДФЕС.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между ENEA S.A. и Prezes Urzędu Regulacji Energetyki (председателя на Комисията за енергийно регулиране, Полша) (наричана по-нататък „URE“) относно налагането на имуществена санкция на ENEA S.A. поради нарушение на неговото задължение за изкупуване на електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия (наричана по-нататък „електрическата енергия от комбинирано производство“), от присъединени към мрежата източници за производство на енергия, намиращи се на полска територия.

3

Член 9a, параграф 8 от Ustawa Prawo Energetyczne (Закон за енергетиката) от 10 април 1997 г. (Dz. U. № 135, позиция 1144) в неговата редакция, приложима в главното производство (наричан по-нататък „Закон за енергетиката“), предвижда:

„Енергийно предприятие, осъществяващо производство на електрическа енергия или търговия с нея и продаващо тази енергия на крайни потребители, присъединени към мрежата на територията на Република Полша, е задължено в обхвата на разпоредбите, приети на основание параграф 10, да изкупува предлаганата [електрическа енергия от комбинирано производство] от присъединени към мрежата източници за производство на енергия, намиращи се на територията на Република Полша“.

4

Член 56, параграф 1, точка 1a от Закона за енергетиката гласи:

„Налага се имуществена санкция на всеки субект:

5

Член 56, параграф 2 от този закон предвижда:

„Председателят на [URE] налага имуществената санкция по параграф 1“.

6

Член 56, параграф 2b от посочения закон гласи:

„Постъпленията от имуществените санкции, налагани в случаите, определени в параграф 1, точка 1a, поради неспазване на задълженията по член 9a, параграф 1 и параграфи 6—8, се внасят в Narodowy Fundusz Ochrony Środowiska i Gospodarki Wodnej [Национален фонд за опазване на околната среда и управление на водите]“.

7

Съгласно член 5, точка 2 от Rozporządzenie Ministra Gospodarki i Pracy w sprawie szczegółowego zakresu obowiązku zakupu energii elektrycznej wytwarzanej w skojarzeniu z wytwarzaniem ciepła (Наредба на министъра на икономиката и труда относно конкретния обхват на задължението за изкупуване на електрическа енергия, произведена в комбинация с топлинна енергия) от 9 декември 2004 г.:

„Задължението, посочено в член 9a, параграф 8 от Закона [за енергетиката], се счита за изпълнено, ако изкупената електрическа енергия, произведена от присъединени към мрежата източници за комбинирано производство на енергия или произведена от съответното енергийно предприятие от собствени източници за комбинирано производство на енергия и продадена на клиенти, които изкупуват електрическа енергия за собствени нужди, представлява дял от общия обем на годишните продажби на електрическа енергия на тези клиенти, най-малко:

[…]

8

За периода от 1 януари 2003 г. до 1 юли 2007 г. Законът за енергетиката предвижда схема за подпомагане на производството на електрическа енергия от комбинирано производство посредством задължение за изкупуване. Това задължение се отнася до предприятията, които продават електрическа енергия на крайните потребители, включително производителите и доставчиците, действащи като посредници. Това задължение се състои в изискването 15 % от общия обем на техните продажби на електрическа енергия на крайните потребители за 2006 г. да бъде от комбинирано производство.

9

ENEA е дружество, чийто капитал на 100 % се притежава от полската държава, което произвежда и продава електрическа енергия. За 2006 г. то не изпълнява задължението си за изкупуване на електрическа енергия от комбинирано производство, тъй като само 14,596 % от общия обем на годишните му продажби е от такова производство. В резултат от това с решение от 27 ноември 2008 г. председателят на URE му налага имуществена санкция.

10

ENEA подава жалба срещу това решение, която е отхвърлена в първоинстанционното производство. Размерът на имуществената санкция е намален от въззивната инстанция, но жалбата е отхвърлена в останалата ѝ част. Затова ENEA подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция. В подкрепа на тази жалба за първи път дружеството посочва, че задължението за изкупуване на електрическа енергия от комбинирано производство съставлява нова държавна помощ, която е неправомерна, тъй като Европейската комисия не е уведомена за нея. По тази причина дружеството счита, че имуществената санкция не може да бъде надлежно наложена.

11

Що се отнася до квалифицирането на разглежданото задължение като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, запитващата юрисдикция счита, че са изпълнени условията за предоставяне на селективно предимство, както и възможността за нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки. Дружеството счита също така, че държавата носи отговорност за предвиденото задължение за изкупуване, доколкото то произтича от закона. ENEA обаче има съмнения, що се отнася до наличието на намеса посредством държавни ресурси.

12

В това отношение Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) уточнява, че посоченото дружество е било задължено да продава на крайните потребители на електрическа енергия минимален дял електрическа енергия от комбинирано производство или чрез производство на този вид електрическа енергия, или чрез изкупуване на този вид електрическа енергия от други производители. В последния случай цената за изкупуване на електрическа енергия от комбинирано производство се определя чрез споразумение между предприятието, носител на задължението за изкупуване, и производителя на този вид електрическа енергия.

13

При утвърждаване на прилаганата от електроенергийните дружества тарифа председателят на URE може да определя равнището на цените на електрическата енергия от комбинирано производство, което приема за обосновано при изчисляването на максималната продажна цена на електрическата енергия на крайните потребители.

14

Запитващата юрисдикция посочва също така, че делото по главното производство е много сходно с това, по което е постановено решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), доколкото наложеното на предприятията задължение за изкупуване се финансира със собствените им средства. При все това, обратно на делото, по което е постановено решение PreussenElektra, в настоящото главно производство по-голямата част от предприятията, на които е възложено ефикасното изпълнение на задължението за изкупуване, са публични, 100 % от капитала на които се притежава от полската държава. В този контекст запитващата юрисдикция счита за необходимо Съдът да се произнесе по тълкуването на своята практика в светлината на фактическите особености на делото по главното производство.

15

При тези условия Sąd Najwyższy (Върховният съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

16

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална мярка, с която както на частни, така и на публични предприятия се налага задължение за изкупуване на електрическа енергия от комбинирано производство, съставлява държавна помощ.

17

В самото начало следва да се напомни, че квалифицирането на мярка като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС предполага да са изпълнени четири условия, а именно: да е налице намеса на държавата или чрез ресурси на държавата, тази намеса да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, да предоставя селективно предимство на своя получател и да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (решения от 17 март 1993 г., Sloman Neptun, C‑72/91 и C‑73/91, EU:C:1993:97, т. 18 и от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др., C‑262/12, EU:C:2013:851, т. 15).

18

От акта за преюдициално запитване се установява, че според запитващата юрисдикция трите последни условия са изпълнени.

19

Поради това следва първият въпрос да се преформулира като насочен към установяване на обстоятелството дали член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална мярка като разглежданата в главното производство, с която както на частни, така и на публични предприятия се налага задължение за изкупуване на електрическа енергия от комбинирано производство, съставлява намеса на държавата или чрез ресурси на държавата.

20

В това отношение следва да се напомни, че за да могат да бъдат квалифицирани като помощи по член 107, параграф 1 ДФЕС, предимствата трябва, от една страна, да бъдат пряко или непряко предоставени чрез държавни ресурси, и от друга страна, отговорността за тях да се носи от държавата (решения от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 24 и от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др., C‑262/12, EU:C:2013:851, т. 16).

21

На първо място, за да се установи дали държавата носи отговорност за дадена мярка, следва да се прецени дали публичните органи са участвали в приемането на тази мярка (решения от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 52 и от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др., C‑262/12, EU:C:2013:851, т. 17).

22

В това отношение е достатъчно да се посочи, че разглежданото в главното производство задължение за снабдяване с електрическата енергия от комбинирано производство е въведено със Закона за енергетиката, поради което трябва да се счита, че държавата носи отговорност за тази мярка (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др., C‑262/12, EU:C:2013:851, т. 18).

23

На второ място, що се отнася до условието за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата, това условие се отнася до помощите, предоставени пряко от държавата, но също и до тези, които са предоставени посредством публична или частна организация, учредени или определени от държавата с цел да управляват помощта (решения от 22 март 1977 г., Steinike & Weinlig, 78/76, EU:C:1977:52, т. 21, както и от 13 март 2001 г., PreussenElektra, C‑379/98, EU:C:2001:160, т. 58).

24

Поради това мярка, която се състои по-конкретно в задължение за изкупуване на енергия, може да попадне в обхвата на понятието за помощ, макар да не предполага прехвърляне на държавни ресурси (решение от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др., C‑262/12, EU:C:2013:851, т. 19, както и цитираната съдебна практика).

25

Всъщност член 107, параграф 1 ДФЕС обхваща всички имуществени средства, които публичните органи могат ефективно да използват, за да подкрепят предприятия, без да бъде релевантно дали тези средства спадат постоянно или не към патримониума на държавата. Макар съответстващите на разглежданата мярка суми да не се притежават постоянно от държавата, обстоятелството, че те остават непрекъснато под публичен контрол и следователно на разположение на компетентните национални власти, е достатъчно, за да бъдат квалифицирани като държавни ресурси (решения от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 37, от 17 юли 2008 г., Essent Netwerk Noord и др., C‑206/06, EU:C:2008:413, т. 70, както и от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др., C‑262/12, EU:C:2013:851, т. 21).

26

Подобна хипотеза обаче трябва да се разграничи от тази, в която предприятия, главно частни, не са упълномощени от държавата да управляват държавни ресурси, а са обвързани от задължение за изкупуване със свои собствени финансови ресурси (решения от 17 юли 2008 г., Essent Netwerk Noord и др., C‑206/06, EU:C:2008:413, т. 74, както и от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др., C‑262/12, EU:C:2013:851, т. 35).

27

В това отношение следва да се посочи, че разглежданият в главното производство механизъм се състои в налагане на задължение на доставчиците на електрическа енергия да продадат част от електрическата енергия от комбинирано производство, която съставлява 15 % от годишния обем на продажбите им на електрическа енергия на крайните потребители.

28

Председателят на URE е утвърждавал максималните тарифи за продажба на електрическа енергия на крайните потребители, поради което произтичащата от това задължение за изкупуване финансова тежест не е можела систематично да бъде прехвърляна от предприятията на крайните потребители.

29

Така от данните, с които разполага Съдът, следва, че при определени условия доставчиците на електрическа енергия са купували електрическата енергия от комбинирано производство на по-висока цена от тази, на която са предлагали електроенергия на крайните потребители, от което за тях произтичат допълнителни разходи.

30

Следователно, тъй като не е налице цялостно прехвърляне на подобни допълнителни разходи върху крайните потребители, тези разходи не се финансират чрез въведени от държава членка задължителни вноски и не е налице механизъм за пълно компенсиране (вж. в този смисъл решения от 17 юли 2008 г., Essent Netwerk Noord и др., C‑206/06, EU:C:2008:413, както и от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др., C‑262/12, EU:C:2013:851), следва да се приеме, както генералният адвокат е посочил в точка 86 от заключението си, че предприятията, носители на задължението за снабдяване с електрическа енергия, не са упълномощени от държавата да управляват държавни ресурси, а финансират задължението за изкупуване със свои собствени финансови ресурси.

31

Що се отнася до довода на ENEA и Комисията, че това задължение за изкупуване е било възложено основно на публични предприятия, уредени от частното право, което позволявало да се приеме, че посоченото задължение се финансира посредством държавни ресурси, следва да се напомни, че ресурси на публично предприятие могат да се считат за държавни ресурси, когато това предприятие, посредством упражняването на своето доминиращо влияние, е в състояние да насочи използването на своите средства, за да финансира предимства в полза на други предприятия (вж. в този смисъл решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 38).

32

Както обаче генералният адвокат е посочил в точки 91, 94—96 и 100 от заключението си, само по себе си обстоятелството за наличие на мажоритарно участие на държавата в капитала на част от предприятията, които имат задължение за изкупуване, не позволява в контекста на главното производство да се направи извод за наличието на доминиращо влияние, което дава възможност за насочване на използването на средствата на тези предприятия по смисъла на съдебната практика, цитирана в предходната точка.

33

Всъщност е видно, че задължението за изкупуване се е прилагало по еднакъв начин спрямо доставчиците на електрическа енергия, независимо дали мажоритарният дял от техния капитал е бил притежаван от държавата или от частни оператори.

34

Освен това, от предоставените на Съда данни, по-специално в съдебното заседание, не се установява, че поведението на ENEA е зависело от инструкции на публичните органи. Обратно на това, посочва се, че решението да отхвърли през 2006 г. офертите за продажба на електрическа енергия от комбинирано производство е последвало от търговски решения, взети напълно самостоятелно.

35

Освен това, обратно на становището на Комисията, обстоятелството, че съответната държава членка е отговорна за мярката, както беше прието за установено в точка 22 от настоящото решение, не позволява да се направи извод за наличието на доминиращо влияние на тази държава в предприятие, в което тя е мажоритарен акционер по смисъла на решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия (C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 38 и 39). Всъщност в това отношение от намесата на държавата в качеството на законодател не може да се изведе никакво доказателство по отношение на нейните действия като мажоритарен акционер в предприятие.

36

Що се отнася до довода на ENEA относно налагането на имуществената санкция, чийто размер се внася в Националния фонд за опазване на околната среда и управление на водите в случай на неизпълнение на задължението за изкупуване, се налага изводът, че от предоставените на Съда данни не може да се определи дали към момента на настъпване на фактите в главното производство събраните по този начин суми са били предназначени да бъдат използвани в подкрепа на предприятията, произвеждащи електрическа енергия от комбинирано производство.

37

Следователно на първия въпрос трябва да се отговори, че член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална мярка като разглежданата в главното производство, с която както на частни, така и на държавни предприятия се налага задължение за изкупуване на електрическа енергия от комбинирано производство, не съставлява намеса на държавата или чрез ресурси на държавата.

38

Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория и третия въпрос.

39

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална мярка като разглежданата в главното производство, с която както на частни, така и на държавни предприятия се налага задължение за изкупуване на електрическа енергия от комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, не съставлява намеса на държавата или чрез ресурси на държавата.