—

за Consiglio nazionale dei geologi, от A. Lagonegro, avvocatessa,

—

за италианското правителство, от г-жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г-н S. Fiorentino, avvocato dello Stato,

—

за френското правителство, от г-н G. de Bergues, г-жа E. Belliard и г-жа B. Beaupère-Manokha, в качеството на представители,

—

за унгарското правителство, от г-н M. Fehér, г-жа K. Molnár и г-жа K. Szíjjártó, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от г-н J.-P. Keppenne, г-н L. Malferrari и г-н G. Conte, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 101 ДФЕС и член 267, трета алинея ДФЕС.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Consiglio nazionale dei geologi (Национален съвет на геолозите, наричан по-нататък „CNG“) и Autorità garante della concorrenza e del mercato (наричан по-нататък „Органът“) и между Органа и CNG относно установяването от същия на картел, ограничаващ конкуренцията, въведен в действие посредством правила за професионална етика, приети от CNG и отнасящи се до определянето на възнагражденията на геолозите.

3

Съгласно член 2 от Закон № 112 за професионалната правоспособност на геолозите (legge n. 112 — Disposizioni per la tutela del titolo e della professione di geologo) от 3 февруари 1963 г. (GURI, бр. 57 от 28 февруари 1963 г., наричан по-нататък „Закон № 112/1963), упражняването на посочената професия в Италия е обусловено от вписването в регистъра, който се води от Националното сдружение на геолозите.

4

Член 8 от този закон предвижда, че всички геолози, вписани в посочения регистър, съставляват сдружението и избират CNG.

5

Член 9 от посочения закон гласи:

„[CNG] изпълнява следните задължения, наред с възложените му по силата на други закони:

6

Съгласно текста на член 14, параграф 1 от Закон № 616 за приложение на Закон № 112 от 3 февруари 1963 г. за професионалната правоспособност на геолозите (legge n. 616 — Norme integrative per l’applicazione della L. 3 febbraio 1963, n. 112, contenente norme per la tutela del titolo e della professione di geologo, GURI, бр. 201 от 13 август 1966 г.):

„На лице, вписано в специалния регистър или списък, което уронва достойнството или престижа на професията, в съответствие с тежестта на деянието се налага една от следните дисциплинарни санкции:

7

Член 2 от Декрет-закон № 223 относно неотложни разпоредби за икономическо и социално възстановяване, за ограничаване и рационализация на обществените разходи и относно намеса в областта на приходите от данъци и на борбата срещу данъчните измами (decreto-legge n. 223 — Disposizioni urgenti per il rilancio economico e sociale, per il contenimento e la razionalizzazione della spesa pubblica, nonché interventi in materia di entrate e di contrasto all’evasione fiscale, GURI, бр. 153 от 4 юли 2006 г.), преобразуван и изменен в Закон № 248 (наричан по-нататък „Декрет-закон № 223/2006“), предвижда:

„1.   Съгласно общностните принципи за свободна конкуренция и за свободно движение на хора и услуги, и с цел да се гарантира на потребителите на услуги възможност за реален избор при упражняване на техните права и възможност за сравняване на предлаганите услуги на пазара, считано от датата на влизане в сила на настоящия декрет-закон, се отменят законовите и подзаконовите разпоредби, които по отношение на свободните професии и интелектуалните дейности предвиждат:

3.   Договорните разпоредби и тези относно професионалната етика, както и кодексите за саморегулиране, които съдържат визираните в параграф 1 предписания, се адаптират, включително чрез приемане на мерки, целящи да се гарантира качеството на професионалните услуги, най-късно на 1 януари 2007 г. При липсата на адаптиране и считано от същата дата, правилата, които противоречат на разпоредбите на параграф 1, са във всеки случай нищожни“.

8

Съгласно текста на член 2233 от Гражданския кодекс, който се отнася за интелектуалните професии:

„Възнагражденията, които не са били определени между страните и които не могат да се определят съобразно тарифите и практиката, се определят от съда след съгласуване с професионалното сдружение, към което принадлежи лицето, упражняващо професията.

Във всеки случай размерът на възнаграждението трябва да бъде съобразен със значимостта на работата и с достойнството на професията.

[…]“.

9

Членове 17—19 от Етичния кодекс относно упражняването на професията геолог в Италия, одобрен от CNG на 19 декември 2006 г., последно изменен на 24 март 2010 г. (наричан по-нататък „Етичният кодекс“), гласят:

„Член 17 — Тарифни параметри

При определяне на професионалното възнаграждение геологът спазва изискванията на Декрет-закон № 223/2006, принципа на адекватност съгласно член 2233, втора алинея от Гражданския кодекс и във всички случаи всички приложими в тази област законови разпоредби. Съсловната тарифа, одобрена с Наредба на министъра от 18 ноември 1971 г., изменена, и тарифата за строителни услуги, одобрена с Наредба на министъра от 4 април 2001 г., в частта, приложима за геолозите, съдържат обективни насоки в техническо и професионално отношение при преценката, планирането и определянето на възнагражденията между страните.

Член 18 — Определяне на възнагражденията

В рамките на действащата нормативна уредба, като израз на гаранция за качеството на услугите, геологът, упражняващ професионална дейност в съответните форми — индивидуално, като търговец или в съдружие, трябва винаги да определя припадащото му се възнаграждение, като съобразява мащабите и трудността на заданието, престижа на професията и необходимите технически познания и ангажираност.

Отчитайки принципите на конкуренцията в професионално отношение, Сдружението следи за спазването [на тези правила].

Член 19 — Процедури за възлагане на обществени поръчки

В процедурите за възлагане на обществени поръчки, при които публичният орган законосъобразно не прилага съсловната тарифа като критерий за определяне на възнаграждението, геологът все пак е задължен в офертата си да съобрази мащабите и трудността на заданието, престижа на професията и необходимите технически познания и ангажираност“.

10

С решение от 23 юни 2010 г., прието въз основа на резултатите от проучване (наричано по-нататък „решението на Органа“), Органът констатира, че Националният съвет на геолозите нарушава член 101 ДФЕС, като подтиква членовете си към уеднаквяване на икономическото им поведение чрез прилагането на съсловната тарифа. По-конкретно, Органът приема, че Етичният кодекс представлява решение на сдружение на предприятия, което има за резултат ограничаване на конкуренцията в нарушение на член 101 ДФЕС.

11

Според Органа квалификацията, по силата на член 17 от посочения кодекс, на съсловната тарифа като легитимен критерий с оглед на определянето на възнагражденията подтиква геолозите да определят възнагражденията си съобразно тази тарифа. Формалното позоваване в споменатия член 17 от Декрет-закон № 223/2006, с който се отменят фиксираните и минималните тарифи, не било от естество да посочи на геолозите възможността да определят професионалните си възнаграждения на основата на свободно споразумение между страните.

12

Освен това задължението, предвидено в членове 18 и 19 от Етичния кодекс, възнаграждението да се определя според общи клаузи като престижа и достойнството на професията, при липсата на критерии, допринасящи да се характеризират тази клаузи чрез специфично позоваване на определянето на тарифите на професионалните услуги, насърчавало също така да се приема за задължителна съсловната тарифа и по този начин пречело на възприемането на самостоятелно поведение на пазара. Впрочем обстоятелството, че член 17 от същия кодекс препраща към член 2233 от Гражданския кодекс, който споменава достойнството на професията, подкрепяло тази теза.

13

CNG обжалва решението на Органа пред Tribunale аmministrativo regionale per il Lazio.

14

С решение от 25 февруари 2011 г. тази юрисдикция отхвърля жалбата на CNG. В частност тя споделя становището на Органа, че посочването на съсловната тарифа като легитимен критерий при определянето на възнагражденията подтиква геолозите да се адаптират към тази тарифа, което води до ограничаване на конкуренцията. В същото време посочената юрисдикция приема, че Органът не е представил достатъчно доказателства, за да подкрепи тезата, че позоваването на достойнството на професията като един от критериите, които трябва да се вземат предвид при определянето на възнагражденията на геолозите, предполага, че съсловната тарифа има задължителен характер. Тя обаче преценява, че тази грешка не е достатъчна, за да се отмени обжалваното решение.

15

CNG обжалва решението на Tribunale amministrativo regionale per il Lazio пред Consiglio di Stato. Органът също подава жалба срещу това решение, по отношение на констатираната в същото частична опороченост на мотивите на решението на Органа.

16

В производството пред запитващата юрисдикция CNG е предложил да се поставят на Съда няколко преюдициални въпроса относно съответствието на националните разпоредби, както законови, така и подзаконови, като съдържащите се в Етичния кодекс, с правото на Съюза в областта на конкуренцията.

17

Макар запитващата юрисдикция да приема, че повечето предложени от CNG въпроси по принцип са относими за решаването на спора по главното производство, тя констатира все пак, че те са формулирани общо. Освен това посочената юрисдикция преценява, че някои от посочените въпроси са явно ирелевантни в делото по главното производство, в частност тези, които се отнасят до Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета от 25 юли 1985 година относно Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ) (OB L 199, стр. 1; Специално издание на български език, глава 17, том 1, стр. 83).

18

Така запитващата юрисдикция поставя на Съда въпроси за обхвата на член 267, трета алинея ДФЕС, що се отнася до нейната компетентност да избере и преформулира въпросите, предложени от едната страна в главното производство, и нейното евентуално задължение да упражни такъв избор или да направи такова преформулиране.

19

Колкото до въпросите относно правната уредба на Съюза в областта на конкуренцията, запитващата юрисдикция преформулира представените от CNG въпроси.

20

При тези обстоятелства Consiglio di Stato решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

21

С въпросите си по член 267, трета алинея ДФЕС запитващата юрисдикция иска по същество да се определи обхватът на нейното правомощие да избира и преформулира поставените от страна по главното производство въпроси и нейното евентуално задължение да прави това.

22

В този контекст тя пита Съда в частност дали посочената разпоредба допуска прилагането на национални правила, които биха имали за последица да лишат националната юрисдикция от възможност да упражни своята компетентност за отправяне на преюдициално запитване, или да я задължат да възпроизведе предложените от страните въпроси.

23

Освен това, в случай че тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че налага на последната национална съдебна инстанция безусловно задължение за отправяне по реда на преюдициалното производство на въпрос за тълкуването на правото на Съюза, повдигнат от една от страните по спора, запитващата юрисдикция пита Съда какво е евентуалното въздействие на изискването за разумна продължителност на производството, закрепено в правото на Съюза, върху задълженията на последната съдебна инстанция по член 267, трета алинея ДФЕС.

24

Впрочем Consiglio di Stato поставя въпрос относно обстоятелствата, при които неспазването на задължението за отправяне на преюдициално запитване, предвидено в член 267, трета алинея ДФЕС, може да съставлява явно нарушение на правото на Съюза като предпоставка за извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на посоченото право.

25

В това отношение следва да се припомни най-напред че доколкото не съществува възможност за съдебно обжалване на решението на дадена национална юрисдикция, последната по принцип е длъжна да сезира Съда по смисъла на член 267, трета алинея ДФЕС, щом пред нея бъде повдигнат въпрос относно тълкуването на Договора за функционирането на Европейския съюз (вж. Решение от 4 ноември 1997 г. по дело Parfums Christian Dior, C-337/95, Recueil, стр. I-6013, точка 26).

26

От връзката между втора и трета алинея от член 267 ДФЕС следва, че посочените в трета алинея юрисдикции имат същото право на преценка, както всяка друга вътрешна юрисдикция, да определят дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза, за да им даде възможност да се произнесат с решение. Ето защо тези юрисдикции не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, повдигнат пред тях, ако въпросът е ирелевантен, т.е. ако отговорът му, независимо от това какъв е той, не би могъл по никакъв начин да повлияе решаването на спора (Решение от 6 октомври 1982 г. по дело Cilfit и др., 283/81, Recueil, стр. 3415, точка 10).

27

Когато обаче тези юрисдикции счетат, че прибягване към правото на Съюза е необходимо, за да им даде възможност да решат определен спор, с който са сезирани, член 267 ДФЕС им вменява по принцип задължението да сезират Съда с всеки въпрос за тълкуване, който може да възникне (вж. Решение по дело Cilfit и др., посочено по-горе, точки 11—20).

28

Съдът нееднократно е постановявал, че въведената с член 267 ДФЕС система с цел да бъде гарантирано единството при тълкуването на правото на Съюза в държавите членки създава пряко сътрудничество между Съда и националните юрисдикции чрез производство, което не зависи от инициативата на страните (Решение от 16 декември 2008 г. по дело Cartesio, C-210/06, Сборник, стр. I-9641, точка 90 и Решение от 21 юли 2011 г. по дело Kelly, C-104/10, Сборник, стр. I-6813, точка 62).

29

Определянето и формулирането на въпросите, които да се отправят до Съда, се извършва от националната юрисдикция и страните по главното производство не могат да променят съдържанието им (вж. Решение от 14 април 2011 г. по дело Vlaamse Dierenartsenvereniging и Janssens, C-42/10, C-45/10 и C-57/10, Сборник, стр. I-2975, точка 43 и Решение от 21 декември 2011 г. по дело Danske Svineproducenter, C-316/10, Сборник, стр. I-13721, точка 32).

30

Макар посочената юрисдикция да е свободна да покани страните по спора, с който е сезирана, да предложат формулировки на преюдициалните въпроси, които могат да бъдат възприети при тяхното отправяне до Съда, така или иначе в крайна сметка единствено запитващата юрисдикция следва да вземе решение както за формата, така и за съдържанието им (Решение по дело Kelly, посочено по-горе, точка 65).

31

От гореизложеното следва, че задача единствено на запитващата юрисдикция е да определи и формулира преюдициалните въпроси относно тълкуването на правото на Съюза, които са необходими за решаването на спора по главното производство.

32

Що се отнася до националните процесуални правила, на които се позовава запитващата юрисдикция, без обаче да уточнява изрично обхвата им, е достатъчно във всички случаи да се припомни, че такива правила не могат да накърняват предоставеното на национална юрисдикция като запитващата юрисдикция правомощие и задължение по силата на член 267 ДФЕС (вж. в този смисъл Решение по дело Cartesio, посочено по-горе, точки 93, 94 и 98).

33

Следва впрочем да се подчертае, че националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост по собствена инициатива оставя без приложение всяка разпоредба на националното законодателство, която им противоречи, в частност процесуална, без да е необходимо да изчаква предварителната отмяна на тази национална разпоредба по законодателен път или по какъвто и да било друг конституционен способ (вж. в този смисъл Решение от 5 октомври 2010 г. по дело Eлчинов, C-173/09, Сборник, стp. I-8889, точка 31).

34

По-нататък, що се отнася до евентуалното въздействие на изискването за разумна продължителност на производството, също изтъкнато от запитващата юрисдикция, следва да се отбележи, че питането на посочената юрисдикция е формулирано от нея само в хипотезата, при която член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба налага на последната национална съдебна инстанция безусловно задължение за отправяне по реда на преюдициалното производство на въпрос за тълкуването на правото на Съюза, повдигнат от страна по спора. При тези условия и предвид това, което произтича от точки 25—33 от настоящото решение, не следва да се отговаря на посоченото питане.

35

Що се отнася, на последно място, до явното нарушение на правото на Съюза като предпоставка за извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на посоченото право, важно е да се отбележи, че този въпрос е явно ирелевантен и хипотетичен в делото по главното производство. Всъщност от акта за преюдициално запитване не е видно, че спорът по главното производство се отнася до посочената отговорност, нито дори че този въпрос е бил засегнат от някоя от страните в спора по главното производство чрез процесуално възражение.

36

С оглед на изложените съображения на въпросите, отнасящи се до член 267, трета алинея ДФЕС, следва да се отговори, че тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че задача единствено на запитващата юрисдикция е да определи и формулира преюдициалните въпроси относно тълкуването на правото на Съюза, които тя счита за относими за решаването на спора по главното производство. Национални правила, които биха имали за последица накърняване на тази компетентност, трябва да бъдат оставени без приложение.

37

Като се има предвид, че в конкретния случай запитващата юрисдикция действително преформулира въпросите, поставени от CNG, следва да се разгледат въпросите, както са преформулирани.

38

По същество посочената юрисдикция иска да се установи дали член 101 ДФЕС допуска професионално сдружение като Националното сдружение на геолозите в Италия да приема правила за професионална етика, предвиждащи като критерии за определяне на възнагражденията, освен качеството и значимостта на извършената услуга, и достойнството на професията, вследствие на което се стига до определяне на възнагражденията в размер под определено равнище — положение, което може да се приравни на случая на установяване на минимални тарифи и може да бъде санкционирано поради неспазване на посочените правила.

39

Освен това тя пита Съда дали националното право може да предвиди защита на конкуренцията, по-стриктна от тази по правната уредба на Съюза. В това отношение е важно да се отбележи, че релевантността на този въпрос за решаването на спора по главното производство не е видна от акта за преюдициално запитване. Действително, същият не съдържа елементи, позволяващи да се установи полезността на отговора в това отношение за решаването на спора по главното производство. Такова обяснение обаче би било необходимо, при положение че от предоставената на Съда преписка по делото е видно, че този спор засяга законосъобразността на решение на Органа, което прилага член 101 ДФЕС, а не националните правила в областта на картелите, ограничаващи конкуренцията. Поради това посоченият въпрос трябва да се обяви за недопустим.

40

Същото важи и по отношение на въпросите във връзка с тълкуването на Регламент № 2137/85 и Директиви 2005/36 и 2006/123.

41

Колкото до въпроса, посочен в точка 38 от настоящото решение, трябва да се разгледа доколко професионална организация като Националното сдружение на геолозите в Италия трябва да се счита за сдружение на предприятия по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато приема правила като предвидените в Етичния кодекс.

42

При това разглеждане трябва да се провери дали, когато приема правила като обсъжданите по главното производство, едно професионално сдружение трябва да се счита за сдружение на предприятия, или обратно, за публичен орган, поради това че неговата дейност е прикрепена към упражняването на прерогативи на публична власт (вж. Решение от 19 февруари 2002 г. по дело Wouters и др., C-309/99, Recueil, стр. I-1577, точка 57 и цитираната съдебна практика).

43

По отношение на естеството на дейността на CNG, от членове 8 и 9 от Закон № 112/1963 произтича, че всички геолози, вписани в предвидения в тази разпоредба регистър, съставляват сдружението и избират CNG, като същият има за задача да следи за спазването на нормативната уредба, уреждаща професията, и на всички останали разпоредби, засягащи професията, и да прилага дисциплинарни мерки.

44

Трябва обаче да се отбележи, че когато приема акт като Етичния кодекс, професионална организация като Националното сдружение на геолозите не упражнява нито обществена задача, основана на принципа на солидарност, нито правомощия, характерни за публичен орган. Тя се явява регулативен орган на професия, чието упражняване впрочем представлява икономическа дейност (вж. в този смисъл Решение по дело Wouters и др., посочено по-горе, точка 58).

45

В светлината на тези съображения при това положение е важно да се констатира, че професионална организация като Националното сдружение на геолозите има поведение на сдружение на предприятия по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС при изработването на правила на професионалната етика като разглежданите по главното производство.

46

По отношение на въпроса дали разглежданите по главното производство правила на професионалната етика съставляват решение с оглед на член 101 ДФЕС е важно да се припомни, че дори препоръчване на цени, какъвто и да е неговият точен правен статут, може да се счита за такова решение (Решение от 27 януари 1987 г. по дело Verband der Sachversicherer/Комисия, 45/85, Recueil, стр. 405, точка 32).

47

В конкретния случай обвързващият характер на Етичния кодекс по отношение на геолозите, както и възможността на същите да се налагат санкции в случай на неспазване на посочения кодекс, трябва да доведе до това правилата, които намират израз в него, да се считат за съставляващи решение с оглед на член 101 ДФЕС.

48

Предпоставка за прилагането на правилата на Съюза в областта на конкуренцията спрямо определен картел или определена злоупотреба е картелът или злоупотребата да може да засегне търговията между държавите членки (вж. Решение от 13 юли 2006 г. по дело Manfredi и др., C-295/04-C-298/04, Recueil, стр. I-6619, точка 40).

49

За тази цел решение, споразумение или практика трябва въз основа на съвкупност от обективни фактически и правни обстоятелства да позволяват с достатъчна степен на вероятност да се предвиди, че могат да упражнят пряко или непряко, действително или потенциално въздействие върху търговските потоци между държавите членки, и то по начин, който поражда опасения, че могат да възпрепятстват осъществяването на единния пазар между държавите членки (вж. Решение по дело Manfredi и др., посочено по-горе, точка 42).

50

Картел, който обхваща цялата територия на държава членка, поради самото си естество води до засилване на националното разделяне на пазарите, като така възпрепятства търсеното с Договора взаимно икономическо обвързване (вж. Решение от 18 юни 1998 г. по дело Комисия/Италия, C-35/96, Recueil, стр. I-3851, точка 48 и Решение по дело Manfredi и др.,посочено по-горе, точка 45).

51

Такова действие може да има разглежданото по главното производство решение на сдружение на предприятия, тъй като италианското право предвижда задължително членство на геолозите на цялата територия на Италианската република в професионалното сдружение, което предполага тяхното подчиняване на правила за професионална етика и тяхната дисциплинарна отговорност за неспазване на тези правила.

52

С оглед на изложените съображения следва да се констатира, че правилата на професионалната етика, които посочват като критерии за определяне на възнаграждението на професионалиста достойнството на професията, както и качеството и значимостта на работата, могат да ограничат конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.

53

Следва все пак да се отбележи, че не всяко решение на сдружение на предприятия, което ограничава свободата на действие на страните или на една от тях, задължително попада в обхвата на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС. Всъщност за целта на прилагането на тази разпоредба в конкретен случай следва най-напред да се отчете общият контекст, в който е взето или проявява последиците си решение на разглежданото сдружение на предприятия, и по-конкретно неговите цели, които в случая се изразяват в това да се осигурят необходимите гаранции на крайните потребители на въпросните услуги. По-нататък следва да се разгледа дали ограничаващите конкурецията последици, които произтичат от тях, са присъщи на преследването на посочените цели (вж. в този смисъл Решение по дело Wouters и др., посочено по-горе, точка 97).

54

В този контекст е важно да се провери дали така наложените ограничения с правилата, разглеждани по главното производство, се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на легитимни цели (вж. в този смисъл Решение от 18 юли 2006 г. по дело Meca-Medina и Majcen/Комисия, C-519/04 P, Recueil, стр. I-6991, точка 47).

55

Предвид преписката, с която Съдът разполага, той не е в състояние да прецени дали наличието на критерий, свързан с достойнството на професията, може да се приеме за необходим за изпълнението на легитимна цел като свързаната с гаранциите, предоставени на крайните потребители на геоложки услуги, особено при положение че посоченият критерий се добавя към други критерии за определяне на възнагражденията, тясно свързани с качеството на работата на посочените геолози, като например значимостта и трудността на заданието и необходимите технически познания и ангажираност.

56

Запитващата юрисдикция трябва да прецени, с оглед на общия контекст, в който проявява действието си Етичният кодекс, включително с оглед на цялостната национална правна рамка, както и на практиката по прилагане на посочения кодекс от националното сдружение на геолозите, дали е налице ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Посочената юрисдикция трябва да провери също така дали, в светлината на всички относими елементи, с които тя разполага, правилата на посочения кодекс, по-конкретно що се отнася до прилагания от тях критерий, свързан с достойнството на професията, могат да се считат за необходими за изпълнение на посочената легитимна цел, свързана с гаранциите, предоставени на потребителите.

57

С оглед на всички гореизложени съображения на въпросите относно правната уредба на Съюза в областта на конкуренцията следва да се отговори, че правила като предвидените в Етичния кодекс, предвиждащи като критерии за определяне на възнагражденията на геолозите, освен качеството и значимостта на извършената услуга, и достойнството на професията, представляват решение на сдружение на предприятия по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, което може да има за резултат ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Запитващата юрисдикция трябва да прецени, с оглед на общия контекст, в който проявява действието си посоченият етичен кодекс, включително с оглед на цялостната национална правна рамка, както и на практиката по прилагане на този кодекс от националното сдружение на геолозите, дали е налице ограничаване на конкуренцията в конкретния случай. Посочената юрисдикция трябва да провери също така дали, в светлината на всички относими елементи, с които тя разполага, правилата на посочения кодекс, по-конкретно що се отнася до прилагането в тях на критерия, свързан с достойнството на професията, могат да се считат за необходими за изпълнение на легитимната цел, свързана с гаранциите, предоставени на потребителите на геоложки услуги.

58

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: