6.11.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/11

1.

Позволява ли или задължава общностното право (и по-конкретно член 267 ДФЕС) върховната юрисдикция на държава членка да сезира „служебно“ Съда на Европейския съюз с преюдициален въпрос, включително на такъв стадий от съдебното производство, на който Конституционният съд е отменил решение на върховната юрисдикция, което се основава преди всичко на прилагането на общностната правна уредба относно опазването на околната среда, като е задължил тази юрисдикция да се придържа към правните становища на Конституционния съд относно нарушаването на материалните и процесуалните конституционни права на страна в производството, без да държи сметка за общностния обхват на разглежданото дело или, с други думи, когато, заседавайки като последна инстанция, Конституционният съд е достигнал до извода, че не е необходимо да се отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в рамките на това производство и по разглежданото дело временно е изключил прилагането

2.

Може ли да бъде постигната основната цел на комплексното предотвратяване, която е определена по-конкретно в съображения 8, 9 и 23, както и в членове 1 и 15 от Директива 96/61/ЕО на Съвета за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (1), и по-общо в общностната правна уредба относно околната среда, т.е. предотвратяването и намаляването на замърсяването на околната среда, включително чрез приобщаването на обществеността към целта да се постигне висока степен на опазване на околната среда като цяло, в рамките на производство, при което не се гарантира достъп на обществеността в началото на процедурата за комплексно предотвратяване, до всички релевантни документи (член 6 във връзка с член 15 от Директива 96/61/ЕО), и по-специално до решението за изграждане на инсталация — депо за отпадъци, но като впоследствие липсващият документ бъде приложен по делото в първоинстанционното производство при условие, че той няма да бъде оповестяван на останалите участници в производството, тъй като става дума за търговска тайна, или — казано с други думи — може ли основателно да се предположи, че решението за изграждане на инсталацията (и най-вече неговата обосновка) оказва съществено влияние върху доводите, становищата и останалите предложения?

3.

Постигат ли се целите на Директива 85/337/ЕИО на Съвета относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (2), по-специално от гледна точка на общностната правна уредба относно околната среда, и по-конкретно от гледна точка на предвиденото в член 2 условие, съгласно което преди да бъдат одобрени определени проекти, те следва да бъдат оценени с оглед на въздействието им върху околната среда, когато приетото през 1999 г. първоначално становище на Министерството на околната среда, с което преди време е приключвала процедурата по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), е удължено след няколко години с обикновено решение, без да се извърши нова ОВОС? С други думи може ли да се приеме, че валидността на решение, което вече е прието в приложение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, е неограничена?

4.

Общото условие, произтичащо от Директива 96/61/ЕО (и по-специално от нейния преамбюл и от членове 1 и 5а) — а именно че държавите членки гарантират предотвратяването и намаляването на замърсяването на околната среда, като следят и за това заинтересуваните лица да разполагат с редовни, справедливи и бързи административни и съдебни производства — във връзка с член 10а от Директива 85/337/ЕИО, както и от член 6 и от член 9, параграфи 2 и 4 от Конвенцията от Орхус, включва ли и възможността посочените лица да поискат постановяването на привременна административна или съдебна мярка по националното право (например разпореждане за спиране на изпълнението на комплексно решене), която позволява временно, т.е. до постановяване на решене по същество, да се спре изграждането на проектираната инсталация?

5.

Възможно ли е незаконосъобразно, посредством съдебно решение, с което се осъществява условието по Директива 96/61/ЕО, по Директива 85/337/ЕИО или по член 9, параграфи 2 и 4 от Конвенцията от Орхус, т.е. в приложение на предвиденото в посочените разпоредби право на обществеността на справедлива съдебна защита по смисъла на член 191, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който се отнася до политиката на Европейския съюз в областта на околната среда, да се наруши правото на собственост на управителя на инсталацията, гарантирано по-конкретно в член 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, например като в рамките на съдебно производство се отмени валидно предоставеното на заявителя комплексно разрешение за нова инсталация?