РЕШЕНИЕ НА СЪДА

9 март 1999 година(*)

„Свобода на установяване — Установяване на клон от дружество, което реално не извършва дейност — Заобикаляне на националното право — Отказ на регистрация“

[…]

По дело C‑212/97

с предмет искане, отправено до Съда на основание член 177 от Договора за ЕО от Højesteret (Дания), за постановяване във връзка с висящото пред тази юрисдикция дело между

Centros Ltd

и

Erhvervs- og Selskabsstyrelsen,

на преюдициално заключение за тълкуване на членове 52, 56 и 58 от Договора за ЕО,

СЪДЪТ,

в състав: г‑н G. C. Rodríguez Iglesias, председател, г‑н P. J. G. Kapteyn, г‑н J.‑P. Puissochet, г‑н G. Hirsch и г‑н P. Jann, председатели на състави, г‑н G. F. Mancini, г‑н J. C. Moitinho de Almeida, г‑н C. Gulmann, г‑н J. L. Murray, г‑н D. A. O. Edward, г‑н H. Ragnemalm , г‑н L. Sevón, г‑н M. Wathelet (докладчик), г‑н R. Schintgen и г‑н K. M. Ioannou, съдии,

генерален адвокат: г‑н A. La Pergola,

секретар: г‑н H. von Holstein, заместник-секретар,

като разгледа представените писмени становища:

–        за Erhvervs- og Selskabsstyrelsen, от Kammeradvokaten, в лицето на г‑н Karsten Hagel-Sørensen, адвокат в Копенхаген,

–        за датското правителство, от г‑н Peter Biering, началник на отдел в министерството на външните работи, в качеството на представител,

–        за френското правителство, от г‑жа Kareen Rispal-Bellanger, заместник-директор на дирекцията по юридическите въпроси в министерството на външните работи, и г‑н Gautier Mignot, секретар по външните въпроси в същата дирекция, в качеството на представители,

–        за нидерландското правителство, от г‑н Adriaan Bos, правен съветник в министерството на външните работи, в качеството на представител,

–        за правителството на Обединеното кралство, от г‑жа Stephanie Ridley, от Treasury Solicitor's Department, в качеството на представител, подпомаган от г‑н Derrick Wyatt, QC,

–        за Комисията на Европейските общности, от г‑н Antonio Caeiro, юридически съветник, и г‑н Hans Støvlbæk, член на юридическия отдел, в качеството на представители,

като взе предвид доклада от съдебното заседание,

като изслуша устните становища на Erhvervs- og Selskabsstyrelsen, представлявана от адв. Karsten Hagel-Sørensen, на френското правителство, представлявано от г‑н Gautier Mignot, на нидерландското правителство, представлявано от г‑н Marc Fierstra, правен съветник в министерството на външните работи, в качеството на представител, на шведското правителство, представлявано от г‑н Erik Brattgård, departementsråd, правен секретариат на министерството на външните работи, в качеството на представител, на правителството на Обединеното кралство, представлявано от г‑н Derrick Wyatt, и на Комисията, представлявана от г‑н Antonio Caeiro и г‑н Hans Støvlbæk, на съдебното заседание от 19 май 1998 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 16 юли 1998 г.,

постанови настоящото

Решение

[…]

1        С акт от 3 юни 1997 г., постъпил в Съда на 5 юни същата година, Højesteret отправя на основание член 177 от Договора за ЕО преюдициален въпрос относно тълкуването на членове 52, 56, и 58 от същия договор.

2        Въпросът възниква в рамките на спор между Centros Ltd (наричано по-нататък „Centros“), „private limited company“, регистрирано на 18 май 1992 г. в Англия и Уелс, и Erhvervs- og Selskabsstyrelsen (главна дирекция по въпросите на търговията и на дружествата) на датското министерство на търговията относно отказа на този административен орган да регистрира клон на Centros в Дания.

3        От преписката по делото е видно, че след учредяването си Centros не извършва никаква дейност. Законодателството на Обединеното кралство не предвижда по отношение на дружествата с ограничена отговорност каквито и да било изисквания, свързани със събирането и внасянето на минимален капитал, поради което дружественият капитал на Centros, възлизащ на 100 UKL, не е внесен, нито предоставен на разположение на дружеството. Той е разпределен на два дружествени дяла, притежавани от г‑н и г‑жа Bryde, датски граждани, живеещи в Дания. Г‑жа Bryde е директор на Centros, чието седалище е регистрирано в Обединеното кралство, на адреса на приятел на г‑н Bryde.

4        Съгласно датското право Centros, в качеството си на „private limited company“, се разглежда като чуждестранно дружество с ограничена отговорност. Правилата за регистрация на клонове („filialer“) на такива дружества се определят от „anpartsselskabslov“ (Закон за дружествата с ограничена отговорност).

5        Член 117 от този закон разпорежда по-специално, че:

„1)      Чуждестранните дружества с ограничена отговорност и дружества с аналогична правна форма, установени в някоя от държавите членки на Европейските общности, могат да извършват дейност в Дания посредством клон.“

6        През лятото на 1992 г. г‑жа Bryde отправя искане до Erhvervs- og Selskabsstyrelsen за регистриране на клон на Centros в Дания.

7        Erhvervs- og Selskabsstyrelsen отказва регистрацията, като изтъква мотива, че Centros, което не извършва никаква търговска дейност в Обединеното кралство, в действителност се опитва да учреди в Дания не клон, а основно място на дейност, заобикаляйки националните правни норми, свързани по-специално с внасянето на минимален капитал, чийто размер Закон № 886 от 21 декември 1991 г. определя на 200 000 DKR.

8        Centros обжалва решението за отказ на Erhvervs- og Selskabsstyrelsen пред Østre Landsret.

9        С решение от 8 септември 1995 г. Østre Landsret уважава доводите на Erhvervs- og Selskabsstyrelsen, след което Centros подава жалба до Højesteret.

10      В рамките на това производство Centros поддържа, че отговаря на изискваните от Закона за дружествата с ограничена отговорност условия за регистриране на клон на чуждестранно дружество. Тъй като било законно учредено в Обединеното кралство, то имало право по силата на член 52 във връзка с член 58 от Договора да учреди клон в Дания.

11      Според Centros фактът, че не е извършвало никаква дейност след учредяването си в Обединеното кралство, не засягал правото му на свободно установяване. В Решение от 10 юли 1986 г. по дело Segers (79/85, Recueil, стр. 2375) Съдът в действителност бил приел, че членове 52 и 58 от Договора не допускат властите на държава членка да откажат на директор на дружество да се ползва от национален режим за здравно осигуряване поради единствения мотив, че седалището на дружеството му е в друга държава членка, дори то да не е извършвало там търговска дейност.

12      Erhvervs- og Selskabsstyrelsen от своя страна счита, че отказът на регистрация не противоречи на членове 52 и 58 от Договора, когато учредяването на клон в Дания се явява средство за избягване на националните разпоредби, свързани със събирането и внасянето на минимален капитал. Освен това отказът на регистрация бил обоснован от необходимостта да се защитят публични или частни кредитори и контрагенти, както и от необходимостта да се води борба срещу случаите на фиктивна несъстоятелност.

13      При тези обстоятелства Højesteret решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Съвместим ли е с член 52, както и с членове 56 и 58 от Договора за ЕО, отказ на регистрация на клон на дружество, установено в друга държава членка, учредено законно с дружествен капитал от 100 UKL (приблизително 1 000 DKR) и съществуващо в съответствие със законодателството на тази държава членка, когато самото дружество не извършва търговска дейност, а възнамерява да учреди споменатия клон, за да извършва изцяло дейността си в държавата, където той ще бъде учреден, и когато има основание да се счита, че използваният метод е насочен към избягване на учредяването на дружеството в последната държава членка, за да не се внесе минималният капитал от 220 000 DKR (понастоящем 125 000 DKR)?“

14      С въпроса си националният съд иска да установи по същество дали членове 52 и 58 от Договора допускат държава членка да откаже регистрация на клон на дружество, учредено в съответствие със законодателството на друга държава членка, в която е седалището му, без да извършва там търговска дейност, когато предназначението на клона е да позволи на разглежданото дружество да извършва изцяло дейността си в държавата, в която той ще бъде учреден, избягвайки по този начин учредяването там на дружество и заобикаляйки прилагането на правилата за учредяване на дружества, които там са по-строги по отношение на минималния дружествен капитал, който следва да се внесе.

15      Най-напред следва да се уточни, че Erhvervs- og Selskabsstyrelsen по никакъв начин не оспорва възможността всяко акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност, чието седалище е в друга държава членка, да извършва дейност в Дания посредством клон. Следователно тя принципно приема регистрацията в Дания на клон на дружество, учредено съгласно правото на друга държава членка. Erhvervs- og Selskabsstyrelsen по-специално добавя, че ако Centros беше имало търговска дейност в Англия и Уелс, тя е щяла да приеме регистрацията на неговия клон в Дания.

16      Според датското правителство член 52 от Договора не бил приложим в делото по главното производство, тъй като ставало въпрос за положение, което било изцяло вътрешно за Дания. Г‑н и г‑жа Bryde, датски граждани, всъщност учредили в Обединеното кралство дружество, което реално не извършвало дейност, изключително с цел да извършват дейност в Дания посредством клон и по този начин да избегнат прилагането на датското законодателство за учредяване на дружества с ограничена отговорност. При тези обстоятелства учредяването на дружество от граждани на една държава членка в друга държава членка не представлявало международен елемент, който е от значение за правото на Общността, и по-специално за правото на установяване.

17      В това отношение следва да се отбележи, че положение, при което дружество, учредено съгласно правото на една държава членка, в която е неговото седалище според устройствения му акт, иска да учреди клон в друга държава членка, попада в приложното поле на общностното право. В това отношение е без значение фактът, че дружеството е учредено в първата държава членка единствено с цел да се установи във втората държава членка, където да извършва основно, и дори изцяло своята икономическа дейност (вж. в този смисъл Решение по дело Segers, посочено по-горе, точка 16).

18      Обстоятелството, че съпрузите Bryde учредяват дружеството Centros в Обединеното кралство с цел да избегнат датското законодателство, налагащо внасянето на минимален дружествен капитал — което не е оспорено нито в писмените становища, нито по време на заседанието — също не изключва възможността създаването от това британско дружество на клон в Дания да попада в приложното поле на свободата на установяване по смисъла на членове 52 и 58 от Договора. Въпросът за прилагането на членове 52 и 58 от Договора в действителност е различен от въпроса дали дадена държава членка може да предприема мерки за предотвратяване на използването от някои свои граждани на предоставените от Договора възможности с цел неправомерно избягване на тяхното национално законодателство.

19      По въпроса дали, както твърдят съпрузите Bryde, отказът на регистрация в Дания на клон на тяхното дружество, учредено съгласно правото на друга държава членка, където е седалището му, представлява пречка за свободата на установяване, следва да се напомни, че свободата на установяване, която член 52 от Договора признава на гражданите на Общността, включва за тях правото на достъп и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице, както и правото им да създават и ръководят предприятия при условията, определени от правото на държавата, където се извършва установяването, за нейните собствени граждани. Освен това съгласно член 58 от Договора дружествата, учредени в съответствие със законодателството на държава членка, които имат седалище, централно управление или основно място на дейност в рамките на Общността, се приравняват на физически лица, граждани на държавите членки.

20      От това непосредствено следва, че тези дружества имат право да извършват дейността си в държава членка посредством представителство, клон или дъщерно дружество, като местонахождението на тяхното седалище, централно управление или основно място на дейност служи, по подобие на гражданството при физическите лица, за определяне на връзката им с правния ред на определена държава (вж. в този смисъл Решение по дело Segers, точка 13, Решение от 28 януари 1986 г. по дело Комисия/Франция, 270/83, Recueil, стр. 273, точка 18, Решение от 13 юли 1993 г. по дело Commerzbank, С‑330/91, Recueil, стр. І‑4017, точка 13 и Решение от 16 юли 1998 г. по дело ICI, С‑264/96, Recueil, стр. І‑4695, точка 20).

21      Постоянната практика на държава членка при определени обстоятелства да отказва регистрация на клон на дружество със седалище в друга държава членка обаче води до възпрепятстване на дружествата, учредени в съответствие със законодателството на тази друга държава членка, да упражняват правото си на установяване, предоставено им с членове 52 и 58 от Договора.

22      Следователно подобна практика представлява пречка за упражняване на свободите, гарантирани от тези разпоредби.

23      Според датските власти съпрузите Bryde не можели да се позоват на тези разпоредби, тъй като с предвижданата от тях комбинация от предприятия се целяло единствено да се заобиколи прилагането на националното право, регулиращо учредяването на дружествата с ограничена отговорност, и поради това представлявало злоупотреба с правото на установяване. Следователно Кралство Дания имало право да предприеме мерки, за да се противопостави на тази злоупотреба, като откаже регистрацията на клона.

24      Наистина, от практиката на Съда следва, че държавите членки имат право да предприемат мерки, насочени към възпрепятстване на възможността някои нейни граждани, под прикритието на предоставените от Договора облекчения, да заобикалят с цел злоупотреба прилагането на националното им законодателство, както и правните субекти да се позовават на общностните норми с цел злоупотреба или измама (вж. по-специално в областта на свободно предоставяне на услуги — Решение от 3 декември 1974 г. по дело Van Binsbergen, 33/74, Recueil, стp. 1299, точка 13, Решение от 3 февруари 1993 г. по дело Veronica Omroep Organisatie, C‑148/91, Recueil, стp. I‑487, точка 12 и Решение от 5 октомври 1994 г. по дело TV10, C‑23/93, Recueil, стp. I‑4795, точка 21; в областта на свободата на установяване — Решение от 7 февруари 1979 г. по дело Knoors, 115/78, Recueil, стp. 399, точка 25 и Решение от 3 октомври 1990 г. по дело Bouchoucha, C‑61/89, Recueil, стp. I‑3551, точка 14; в областта на свободното движение на стоки — Решение от 10 януари 1985 г. по дело Leclerc и др., 229/83, Recueil, стp. 1, точка 27; в областта на социалното осигуряване — Решение от 2 май 1996 г. по дело Paletta, C‑206/94, Recueil, стp. I‑2357, точка 24; в областта на свободното движение на работници — Решение от 21 юни 1988 г. по дело Lair, 39/86, Recueil, стp. 3161, точка 43; в областта на общата селскостопанска политика — Решение от 3 март 1993 г. по дело General Milk Products, C‑8/92, Recueil, стp. I‑779, точка 21; в областта на дружественото право — Решение от 12 май 1998 г. по дело Kefalas и др., C‑367/96, Recueil, стp. I‑2843, точка 20).

25      При все това, макар националните юрисдикции да могат във всеки отделен случай и въз основа на обективни доказателства да вземат предвид поведението на съответните лица с цел измама или злоупотреба, за да им откажат при необходимост ползването от разпоредбите на общностното право, на които се позовават, при преценката на подобно поведение те трябва да вземат предвид и целите, които се преследват с разглежданите общностни разпоредби (Решение по дело Paletta, посочено по-горе, точка 25).

26      По отношение на делото по главното производство следва да се посочи, че националните разпоредби, чието прилагане заинтересованите лица са се опитали да избегнат, регулират учредяването на дружества и не представляват правни норми, свързани с извършването на определена професионална дейност. Разпоредбите от Договора, свързани със свободата на установяване, обаче са насочени точно към това да позволят на дружествата, учредени в съответствие със законодателството на дадена държава членка и със седалище, централно управление или основно място на дейност в рамките на Общността, да извършват дейност в други държави членки посредством представителство, клон или дъщерно дружество.

27      При тези обстоятелства фактът, че гражданин на държава членка, който иска да учреди дружество, е избрал да го създаде в държавата членка, чиито норми в областта на дружественото право му изглеждат най-малко ограничителни, и да създаде клонове в други държави членки, не може сам по себе си да представлява злоупотреба с правото на установяване. Всъщност правото да се учреди дружество в съответствие със законодателството на дадена държава членка и да се създадат клонове в други държави членки е присъщо на упражняването в рамките на единния пазар на гарантираната от Договора свобода на установяване.

28      Обстоятелството, че дружественото право в Общността не е напълно хармонизирано, няма особено значение в това отношение; освен това Съветът винаги може въз основа на правомощията, предоставени му от член 54, параграф 3, буква ж) от Договора за ЕО, да завърши това хармонизиране.

29      Освен това от точка 16 от Решение по дело Segers, посочено по-горе, е видно, че фактът, че дадено дружество не извършва никаква дейност в държавата членка, където е седалището му, а извършва дейността си единствено в държавата членка, където се намира неговият клон, не е достатъчен, за да се докаже, че е налице поведение с цел злоупотреба или измама, въз основа на което държавата членка да откаже на това дружество възможността да се ползва от общностните разпоредби, свързани с правото на установяване.

30      При тези обстоятелства отказът на държава членка да регистрира клон на дружество, учредено в съответствие с правото на друга държава членка, в която е седалището му, с мотива, че клонът е предназначен да му позволи да извършва цялостната си икономическа дейност в приемащата държава, поради което по отношение на него ще се избегнат изискванията на националното законодателство за събиране и внасяне на минимален капитал, е несъвместим с членове 52 и 58 от Договора, доколкото с този отказ се възпрепятства осъществяването на правото на свободно установяване на клонове, чието спазване именно е гарантирано от членове 52 и 58.

31      Накрая следва да се постави въпросът дали разглежданата национална практика би могла да е обоснована с оглед на доводите, които датските власти изтъкват.

32      Като се позовава на член 56 от Договора, както и на практиката на Съда, свързана с императивните съображения от общ интерес, Erhvervs- og Selskabsstyrelsen поддържа, че задължението за дружествата с ограничена отговорност за събиране и внасяне на минимален дружествен капитал преследва две цели: от една страна, да засили финансовата стабилност на дружествата с оглед защита на публичните кредитори от риска публичните вземания да станат несъбираеми, тъй като, за разлика от частните кредитори, те не могат да обезпечават вземанията си чрез гаранции или попечителства, и от друга страна, по-общо, да предпази всички кредитори, публични или частни, като предотврати риска от фиктивна несъстоятелност поради неплатежоспособност на дружества, чийто първоначален капитал е бил недостатъчен.

33      Erhvervs- og Selskabsstyrelsen добавя, че не съществува по-малко ограничително средство за постигане на тези две цели. В действителност другото възможно средство за защита на кредиторите, а именно въвеждането на правила, които да предвиждат възможността при известни условия да се ангажира личната отговорност на съдружниците, било още по-ограничително от задължението за събиране и внасяне на минимален дружествен капитал.

34      Изтъквайки, че посочените доводи не се отнасят до член 56 от Договора, следва да се напомни, че съгласно практиката на Съда националните мерки, които биха могли да затруднят или да възпрепятстват упражняването на основните свободи, гарантирани от Договора, трябва да отговарят на четири условия: те трябва да се прилагат без дискриминация, да са обосновани от императивни съображения от общ интерес, да са в състояние да гарантират осъществяването на целта, която преследват, и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ (вж. Решение от 31 март 1993 г. по дело Kraus, C‑19/92, Recueil, стp. I‑1663, точка 32 и Решение от 30 ноември 1995 г. по дело Gebhard, C‑55/94, Recueil, стp. I‑4165, точка 37).

35      Тези условия не са изпълнени в делото по главното производство. Най-напред разглежданата практика не може да постигне целта, за която е предвидена, а именно да защити кредиторите, тъй като ако съответното дружество беше извършвало дейност в Обединеното кралство, неговият клон щеше да бъде регистриран в Дания и тогава датските кредитори щяха да бъдат не по-малко застрашени.

36      Тъй като разглежданото в делото по главното производство дружество се явява дружество по английското, а не по датското право, кредиторите му са информирани, че то е подчинено на законодателство, различно от това, с което в Дания се регулира учредяването на дружества с ограничена отговорност, и могат да се позоват на някои общностни правни норми, които ги закрилят, като например на Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 година, приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (OВ L 222, стp. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 21) и на Единадесета директива 89/666/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно изискванията за оповестяване на данни за клонове, открити в една държава членка от някои видове дружества, регулирани от правото на друга държава (OВ L 395, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 100).

37      Освен това, обратно на изложеното от датските власти, биха могли да се предприемат по-малко ограничителни или по-малко накърняващи основните свободи мерки, предоставящи например законна възможност на публичните кредитори да получат необходимите гаранции.

38      Накрая, фактът, че дадена държава членка не може да откаже регистрация на клон на дружество, учредено в съответствие със законодателството на друга държава членка, в която е седалището му, не изключва възможността за първата държава да предприема всякакви мерки за предотвратяване или санкциониране на измамите, било по отношение на самото дружество, при необходимост съвместно с държавата членка, в която то е учредено, било по отношение на съдружниците, за които е доказано, че чрез учредяване на дружество в действителност се опитват да избегнат от задълженията си към частните или публични кредитори, установени на територията на съответната държава членка. Във всички случаи борбата с измамите не може да обоснове практика на отказ на регистрация на клон на дружество със седалище в друга държава членка.

39      Поради това на отправения въпрос следва да се отговори, че членове 52 и 58 от Договора за ЕО не допускат държава членка да откаже регистрация на клон на дружество, учредено в съответствие със законодателството на друга държава членка, в която се намира седалището му и в която то не извършва търговска дейност, когато предназначението на клона е да позволи на разглежданото дружество да извършва изцяло дейността си в държавата, в която ще бъде учреден клонът, избягвайки учредяването там на дружество и заобикаляйки по този начин прилагането на правилата за учредяване на дружества, които там са по-строги по отношение на внасянето на минимален дружествен капитал. Това тълкуване все пак не изключва за властите на съответната държава членка възможността да предприемат всякакви мерки за предотвратяване или санкциониране на измамите, било по отношение на самото дружество, евентуално в сътрудничество с държавата членка, в която то е учредено, било по отношение на съдружниците, за които е доказано, че чрез учредяването на дружество в действителност се опитват да избегнат задълженията си към частни или публични кредитори, установени на територията на съответната държава членка.

 По съдебните разноски

40      Разходите, направени от датското, френското, нидерландското, шведското правителство, както и от правителството на Обединеното кралство и от Комисията, представили становища пред Съда, не подлежат на възстановяване. С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред националната юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения

СЪДЪТ,

произнасяйки се по въпроса, отправен от Højesteret с акт от 3 юни 1997 г., реши:

Членове 52 и 58 от Договора за ЕО не допускат държава членка да откаже регистрация на клон на дружество, учредено в съответствие със законодателството на друга държава членка, в която се намира седалището му и в която то не извършва търговска дейност, когато предназначението на клона е да позволи на разглежданото дружество да извършва изцяло дейността си в държавата, в която ще бъде учреден клонът, избягвайки учредяването там на дружество и заобикаляйки по този начин прилагането на правилата за учредяване на дружества, които там са по-строги по отношение на внасянето на минимален дружествен капитал. Това тълкуване все пак не изключва за властите на съответната държава членка възможността да предприемат всякакви мерки за предотвратяване или санкциониране на измамите, било по отношение на самото дружество, евентуално в сътрудничество с държавата членка, в която то е учредено, било по отношение на съдружниците, за които е доказано, че чрез учредяването на дружество в действителност се опитват да избегнат задълженията си към частни или публични кредитори, установени на територията на съответната държава членка.

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 март 1999 година.

* Език на производството: датски.