ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Борбата с избягването на данъци и данъчните измами е сред политическите приоритети на Европейския съюз (ЕС) с оглед на създаването на по-широкообхватен и справедлив единен пазар. В тази връзка Комисията представи през последните години редица инициативи за насърчаване на по-справедлива данъчна система. Засилването на прозрачността е един от основните стълбове на стратегията на Комисията за борба с избягването на данъци и с данъчните измами. По-специално изключително важно е данъчните администрации да си обменят информацията, която им е необходима за ефикасното изпълнение на техните задължения.

Държавите членки срещат все по-големи трудности да противодействат на свиването на своите национални данъчни основи, тъй като схемите за данъчно планиране стават все по-сложни и се възползват от повишената мобилност на капитали и хора във вътрешния пазар. Това води до нарушения и липса на справедливост, които застрашават правилното функциониране на пазара. Тези вредни схеми обикновено се състоят от договорености, които обхващат различни юрисдикции и пренасочват облагаемата печалба към благоприятни данъчни режими или водят до цялостно намаляване на данъчните задължения на данъчнозадълженото лице. В резултат на това държавите членки често търпят съществено намаление на данъчните приходи, което ги възпрепятства да провеждат благоприятстващи растежа данъчни политики.

Неотдавнашните разкрития, включително т.нар. „досиета от Панама“, показаха как някои посредници очевидно са съдействали активно на клиентите си да използват договорености за агресивно данъчно планиране, за да намалят данъчната си тежест и да укриват средства в офшорни зони. При все че някои сложни операции и корпоративни структури може да бъдат използвани за напълно законни цели, ясно е, че упражняването на определени дейности, включително използването на офшорни структури не може да бъде оправдано, като понякога може да се окаже дори незаконно. Използват се различни и сложни структури, често с участието на дружество, което се намира в юрисдикция с ниско или непрозрачно данъчно облагане, за да се създаде дистанция между действителните собственици и капиталите им с цел да се осигури ниска или нулева данъчна ставка и/или изпиране на приходите от престъпна дейност. Някои данъчнозадължени лица използват фиктивни дружества, регистрирани в данъчни оазиси/убежища, като назначават директори, които прикриват тяхното богатство и доходи често с произход от незаконна дейност, като скриват самоличността на действителните собственици на дружества (действителни собственици).

Освен това в съответствие с Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г 1 . в ЕС е в сила общият стандарт за предоставяне на информация (ОСПИ) за чуждестранни сметки, който се прилага по отношение на информация за данъчни периоди, считано от 1 януари 2016 г. Ето защо е изключително важно информацията, която може да остане извън обхвата на тази директива, да бъде уловена посредством въвеждането на задължение за посредниците да оповестяват договорености за потенциално агресивно данъчно планиране.

Предложението за законодателство допълва други правила и инициативи — като например Четвърта директива срещу изпирането на пари 2 , която понастоящем се преразглежда, насочени към преодоляване на настоящата липса на прозрачност или несигурност по отношение на действителните собственици. Целта е да се повиши прозрачността и да се подобри достъпът до информация на ранен етап, тъй като по този начин органите ще могат по-бързо и по-точно да извършват оценка на риска и да вземат своевременни и добре информирани решения относно защитата на данъчните си приходи. По-конкретно, ако данъчните органи получават информация относно договорености за потенциално агресивно данъчно планиране преди началната дата за тяхното изпълнение, те ще могат да ги проследяват и да предприемат подходящи мерки за борба с произтичащите от тях данъчни рискове. За целта информацията следва в най-добрия случай да бъде получавана предварително, т.е. преди дадена договореност да започне да се изпълнява и/или използва. Това ще даде възможност на органите своевременно да оценят риска от тези договорености и, ако е необходимо, да отстранят нормативните пропуски и да предотвратят загубата на данъчни приходи. Крайната цел е да се разработи механизъм, който ще има възпиращ ефект; т.е. механизъм, който ще разубеди посредниците да участват в изготвянето и предлагането на пазара на такива договорености.

•Съгласуваност със съществуващите разпоредби в тази област на политиката

Многобройни призиви бяха отправени към ЕС да поеме лидерството в тази област и да разгледа по-задълбочено ролята на посредници. Европейският парламент призова по-специално за по-строги мерки срещу посредниците, които подпомагат схеми за отклонение от данъчно облагане 3 . На неофициалното заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси през април 2016 г 4 . държавите членки, вдъхновени от действие 12 от плана на ОИСР/Г20 за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) 5 , приканиха Комисията да обмисли инициативи за правила за задължително оповестяване с цел въвеждането на по-ефективни демотивиращи мерки за посредниците, които подпомагат схеми за отклонение от данъчно облагане. През май 2016 г. Съветът представи заключения по повод на съобщението на Комисията относно външна стратегия и на препоръката относно изпълнението на мерки срещу злоупотребата с данъчни спогодби 6 . В този контекст Съветът по икономически и финансови въпроси прикани Комисията „да обмисли законодателни инициативи за правила за задължително оповестяване, въз основа на действие 12 от проекта на ОИСР относно BEPS, с цел въвеждане на ефективни демотивиращи мерки за посредниците, които участват в схеми за укриване или избягване на данъци“ 7 .

С цел да се повиши прозрачността, в действие 12 от плана на ОИСР/Г20 се препоръчва страните да въведат режим за задължително оповестяване на договорености за агресивно данъчно планиране, без да се определя минимален стандарт за това. Окончателният доклад по действие 12 бе публикуван през октомври 2015 г. като част от набора от действия по BEPS. Препоръчаните от ОИСР мерки против свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби бяха одобрени от Г-20 и повечето държави — членки на ЕС, се ангажираха, в качеството си на членки на ОИСР, да ги прилагат. Освен това настоящият председател на Г-20 — Германия, определи данъчната сигурност като един от основните си приоритети 8 . Изцяло в духа на приоритетите на Г-20, предоставянето на данъчните администрации на навременна информация относно изготвянето и използването на договорености за потенциално агресивно данъчно планиране ще им осигури допълнителен инструмент за предприемане на подходящи мерки срещу определени договорености за данъчно планиране, като по този начин ще се увеличи данъчната сигурност.

В съобщението си от юли 2016 г. относно по-нататъшни мерки за увеличаване на прозрачността и за борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци 9 Комисията очерта приоритетните области за действие през следващите месеци на равнището на ЕС и на международно равнище. Повишаването на прозрачността в дейността на посредниците беше набелязано като една от областите, изискващи бъдещо действие.

Предложението за законодателство е продиктувано от широкообхватния политически приоритет за прозрачност в данъчното облагане, която е предпоставка за ефективна борба срещу избягването на данъци, данъчните измами и агресивното данъчно планиране. Преди няколко години държавите — членки на ЕС, одобриха набор от законодателни инструменти за подобряване на прозрачността, чието изпълнение налага националните данъчни органи да си сътрудничат тясно при обмена на информация. Директива 77/799/ЕИО на Съвета 10 беше заменена с Директива 2011/16/ЕС на Съвета 11 , с което бе поставено началото на засилено административно сътрудничество между данъчните органи в ЕС. С новата директива бяха създадени полезни инструменти за по-добро сътрудничество в следните области: обмен на информация при поискване; спонтанен обмен; автоматичен обмен на изчерпателен списък от данни; участие в административни разследвания; паралелни проверки; и уведомяване на другите данъчни органи относно данъчни решения.

Автоматичният обмен на информация представлява ключов елемент от предложението за законодателство, тъй като се предвижда информацията, оповестена от посредниците пред данъчните органи, да се обменя автоматично с други данъчни органи в ЕС. Това е последната от редица инициативи на ЕС, с които се въвежда изискване за задължителен автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане:

·Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (ДАС), която предвижда задължителен автоматичен обмен на информация, ако е налична, по отношение на пет нефинансови категории доходи и капитал, считано от 1 януари 2015 г.: 1) доходи от трудови правоотношения, 2) директорски възнаграждения, 3) животозастрахователни продукти, които не попадат в обхвата на други директиви, 4) пенсии и 5) собственост и доходи от недвижимо имущество.

·Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 16 декември 2014 г 12 . по отношение на автоматичния обмен на информация за финансови сметки между държавите членки въз основа на общия стандарт за докладване на ОИСР, която предвижда прилагането на автоматичен обмен на информация за финансови сметки, държани от неместни лица;

·Директива (ЕС) 2015/2376 на Съвета от 8 декември 2015 г 13 . по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация относно предварителните данъчни становища във връзка с трансгранични сделки;

·Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г 14 . по отношение на задължителния автоматичен обмен между данъчните администрации на информация относно отчитането по държави;

·Предложение на Комисията за Директива 2016/0107 на Европейския парламент и на Съвета от 12 април 2016 г. 15 относно оповестяването на информация за корпоративния данък от страна на някои предприятия и клонове. Предложението предвижда публикуването на информация за корпоративния данък, посредством която широката общественост ще получи достъп до данни, свързани с данъчното облагане на мултинационалните предприятия, за всяка страна поотделно. Това предложение все още се обсъжда в Европейския парламент и Съвета в съответствие с обикновената процедура;

·Споразумения между държави членки и трети държави 16 относно автоматичния обмен на информация за финансови сметки въз основа на общия стандарт за докладване на ОИСР.

Следва да се поясни, че съществуващите данъчни инструменти на равнището на ЕС не съдържат изрични разпоредби, изискващи държавите членки да обменят информация за схеми за избягване на данъци и/или за данъчни измами, за които са узнали. Директивата относно административното сътрудничество съдържа общо задължение за националните данъчни органи при определени обстоятелства спонтанно да съобщават информация на другите данъчни органи в рамките на ЕС. Това включва загуба на данъчни приходи в дадена държава членка или данъчни икономии в резултат на фиктивни прехвърляния на печалби в рамките на групи от дружества. Настоящата инициатива цели да обхване случаите на договорености за потенциално агресивно данъчно планиране, като въведе задължителен автоматичен обмен на информация за такива случаи, получена в резултат от въвеждането на задължението за оповестяване от страна на посредниците.

•Съгласуваност с други политики на Съюза (възможни бъдещи инициативи, които имат отношение към тази област на политиката)

Възпиращият ефект от предложеното ex ante оповестяване на договорености за потенциално агресивно данъчно планиране може да бъде засилен, ако задължението за оповестяване на информация пред данъчните органи обхване и одиторите, които извършват одит на финансовите отчети на данъчнозадълженото лице. При изпълнение на професионалните си задачи те имат достъп до значителни количества данни. По този начин те могат да открият договорености, които биха могли да бъдат квалифицирани като практики на агресивно данъчно планиране. Потенциалните ползи от оповестяването на тези договорености пред органите действително биха били в допълнение към задължителното оповестяване на подобни схеми от посредници, т.е. лицата, които ги изготвят, популяризират и предоставят консултантски услуги във връзка с тях и др. Следователно в бъдеще може да се очаква законодателство с цел практическото прилагане на тази инициатива.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Член 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) представлява правната основа за законодателни инициативи в областта на прякото данъчно облагане. Въпреки че в член 115 прякото данъчно облагане не е изрично посочено, в него се прави позоваване на директиви за сближаване на националните законодателства, каквито са директивите, които се отнасят пряко до създаването или функционирането на вътрешния пазар. За да бъде изпълнено това условие, е необходимо предложеното законодателство на ЕС в областта на прякото данъчно облагане да има за цел да коригира съществуващите несъответствия във функционирането на вътрешния пазар. В много случаи това би означавало, че мерките на ЕС се отнасят изключително до трансгранични ситуации.

Липсата на прозрачност улеснява дейностите на някои посредници, занимаващи се популяризиране и продажба на договорености за агресивно данъчно планиране с трансгранични измерения. Вследствие на това държавите членки се сблъскват с прехвърлянето към юрисдикции с ниски данъчни ставки на печалби, които иначе биха били генерирани и подлежали на облагане на тяхната територия, и често търпят свиване на данъчната си основа. Освен това в резултат на подобна ситуация предприятия, които отказват да участват в такива незаконни дейности, се оказват в условия на нелоялна данъчна конкуренция. Крайният резултат е нарушено функциониране на вътрешния пазар. Следователно подобно положение може да бъде преодоляно само чрез единен подход, насочен към подобряване на функционирането на вътрешния пазар, както е предвидено в член 115 от ДФЕС.

•Субсидиарност

Опитът показва, че националните разпоредби срещу практики на агресивно данъчно планиране не могат да бъдат напълно ефективни. Това е така, тъй като значителен брой от структурите, създадени с цел избягване на данъци, имат трансгранично измерение, докато капиталът и хората стават все по-мобилни особено в условията на интегриран пазар, като вътрешния пазар на ЕС. Очевидна е необходимостта от съвместни действия на равнището на ЕС за подобряване на настоящото положение, които може успешно да допълнят съществуващите инициативи в тази област, по-специално в контекста на ДАС. Този извод се налага и от факта, че съществуващите инструменти на национално равнище са само частично ефективни за повишаване на прозрачността.

Затова вътрешният пазар се нуждае от стабилен механизъм за отстраняване по съгласуван начин на тези пропуски и на съществуващите нарушения, като се гарантира, че данъчните органи своевременно ще получават необходимата информация относно договорености за потенциално агресивно данъчно планиране с трансгранично измерение.

Като се има предвид, че със задължителното оповестяване на информация се цели данъчните органи да получават информация за договорености, последствията от които излизат извън рамките на една-единствена юрисдикция, е необходимо подобна инициатива да бъде предприета чрез действия на равнището на ЕС, за да се гарантира съгласуван подход по отношение на установения проблем. Некоординирани действия, предприети от държавите членки по собствена инициатива, биха създали палитра от правила относно оповестяването, което посредниците трябва да извършват във връзка с такива договорености. В резултат на това съществува вероятността нелоялната данъчна конкуренция между държавите членки да се запази.

Дори в случаите, когато само една държава членка участва в договореност за потенциално агресивно данъчно планиране или поредица от договорености с трета държава, съществува трансграничен елемент, който би могъл да създаде риск от нарушаване на функционирането на вътрешния пазар. Причина за това е, че структурата на вътрешния пазар се основава на принципа на свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали и се асоциира с ползи, произтичащи от директивите относно корпоративното данъчно облагане. Следователно действителното ниво на защита на вътрешния пазар като цяло се определя спрямо най-слабо развитата държава членка. Ето защо трансгранична договореност за потенциално агресивно данъчно планиране с участието на една държава членка в действителност оказва въздействие върху всички държави членки.

Ако решението по този въпрос бъде оставено на отделните национални инициативи, това би означавало, че някои могат да решат да действат, а други — не. Това важи в още по-голяма степен, тъй като действие 12 от плана за действие по BEPS не е минимален стандарт и следователно би могло да се прилага в различна степен в ЕС. Всъщност 39 от 131 заинтересовани страни отговориха в обществената консултация, че при липса на действие на равнище ЕС, не биха били въведени никакви изисквания за прозрачност, а 107 от тях заявиха, че е възможно или много вероятно да бъдат въведени различни изисквания за прозрачност. Поради всички тези причини въвеждането със законодателен акт на ЕС на изискване за оповестяване, съчетано с обмен на информация, би разрешило установените проблеми и би допринесло за подобряване на функционирането на вътрешния пазар.

Нещо повече, изискването за оповестяване на равнището на ЕС ще донесе добавена стойност в сравнение със самостоятелни инициативи на държавите членки в тази област. Причина за това е, че оповестяването на договореностите за потенциално агресивно данъчно планиране ще даде възможност на данъчните администрации да добият пълна представа за въздействието на трансгранични сделки върху общата данъчна основа, особено ако това оповестяване е съчетано със задължителен обмен на информация. Следователно ЕС е в по-добра позиция от всяка държава членка поотделно да гарантира ефективността и завършеността на системата за обмен на информация.

•Пропорционалност

Решението, което се предлага в рамките на политиката, се ограничава до регулирането на договорености за потенциално агресивно данъчно планиране с трансгранично измерение. Като се има предвид, че установените нарушения във функционирането на вътрешния пазар обикновено излизат извън границите на една държава членка, ограничаването на обхвата на общите правила до трансгранични ситуации в ЕС представлява необходимият минимум за справяне с проблемите по ефективен начин. Следователно предложените правила представляват пропорционален отговор на установения проблем, тъй като те не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите за по-добре функциониращ вътрешен пазар без нарушения.

•Избор на инструмент

Правното основание за настоящото предложение е член 115 от ДФЕС, в който изрично се предвижда, че законодателство в тази област може да бъде прието единствено под правната форма на директива. Следователно не е допустимо да се използва друг вид правен акт на ЕС, когато се касае за приемането на обвързващи правила в сферата на прякото данъчно облагане.

В допълнение предложената директива представлява пето изменение на ДАС от 2014 г. насам, след директиви 2014/107/ЕС, (ЕС) 2015/2376, (ЕС) 2016/881 и (ЕС) 2016/2258 на Съвета.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Оценки

Предложеното законодателство изменя ДАС, като се предвижда задължително оповестяване на договорености за потенциално агресивно данъчно планиране и се разширява обхватът на автоматичния обмен на информация между данъчните органи, за да бъдат включени такива договорености. Предложените изменения са продиктувани от необходимостта от уреждането на нова тема в подкрепа на усилията на държавите членки за ограничаване на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци. Предложените изменения не са насочени към отстраняване на установените слабости на базисния инструмент (т.е. ДАС), а вместо това разширяват обхвата му, включвайки допълнителна тема, като необходимостта от действие се подкрепя от констатациите от работата на ОИСР по действие 12 и от консултациите на Комисията със заинтересовани страни.

Досега не е извършвана оценка на ДАС. Първият доклад в тази връзка трябва да бъде представен до 1 януари 2018 г, след което Комисията ще трябва на всеки 5 години да представя доклад пред Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на ДАС. За целта държавите членки се ангажираха да представят на Комисията информация и статистически данни, необходими за оценка на ефективността на административното сътрудничество.

Предложението за законодателство е замислено по най-ефикасния начин, като предвидената рамка ще се възползва от съществуващия информационно-технологичен инструмент за обмен на информация (след извършване на съответните корекции), който беше първоначално създаден за нуждите на обмена на информация относно предварителните данъчни становища във връзка с трансгранични сделки (ДАС 3).

•Консултации със заинтересованите страни

На 10 ноември 2016 г. Европейската комисия започна обществена консултация, за да събере идеи за бъдещи действия на ЕС за създаването на възпиращи фактори за консултанти и посредници, които подпомагат схеми за потенциално агресивно данъчно планиране.

Бяха представени няколко възможни варианти и получени общо 131 отговора от заинтересованите страни. Най-голямата част от отговорите беше получена от търговски/стопански сдружения/професионални асоциации (27 % от отговорите) и от граждани (20 % от отговорите). В географски план най-големият дял от отговорите бяха получени от Германия (24 % от отговорите).

46 респонденти отговориха, че са ползвали професионални данъчни консултации, като в повече от половината от случаи тази услуга е била предоставена от данъчни консултанти, които представляват най-голямата професионална група (52 %). Освен това 30 респонденти отговориха, че те предоставят данъчни консултации, а половината от тях заявиха, че поддържат контакт с данъчните органи.

•Държави членки

Заложеният в предложението за законодателство принцип е в съответствие с тенденциите в областта на международното данъчно облагане, като принципите, изложени в плана на ОИСР/Г20 за борба с BEPS. Повечето държави членки са членки на ОИСР, която между 2013 г. и 2015 г. организира широки обществени консултации със заинтересованите страни за всяко едно от действията по проекта за борба с BEPS. Следователно държавите членки, които са членки на ОИСР, участваха в продължителни и задълбочени дискусии по действията от проекта на ОИСР за борба с BEPS и следва да се допуска, че тяхното становище относно тази инициатива е взето предвид.

На 2 март 2017 г. ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ организира заседание на работна група IV, на която държавите членки имаха възможността да обсъдят въпроса за оповестяването от страна на посредниците на договорености за потенциално агресивно данъчно планиране, съчетано с автоматичен обмен на информация между данъчните органи.

Освен това Комисията организира дискусии, насочени конкретно към представители на държавите членки, които вече имат практически опит с правилата за задължително оповестяване на национално равнище.

•Оценка на въздействието

На 24 май 2017 г. Комитетът за регулаторен контрол даде положително становище на извършената от Комисията оценка на въздействието на съответните варианти на политиката (SEC (2017) 307) 17 . Той отправи няколко препоръки за подобрения, които бяха взети предвид в окончателния доклад относно оценката на въздействието (SWD (2017 236) 18 .

Различните варианти на политика бяха оценявани спрямо базовия сценарий от гледна точка на критериите за ефективност, ефикасност и съгласуваност. Предизвикателството се състои в това как да се изготви пропорционална система, насочена към най-агресивните форми на данъчно планиране. В доклада на ОИСР по действие 12 от плана за борба с BEPS са дадени примери за подходи, възприети от данъчните органи в редица юрисдикции в целия свят, включително в трите национални режима за задължително оповестяване, които съществуват в рамките на ЕС, а именно в Ирландия, Португалия и Обединеното кралство.

В резултат от обществената консултация беше изработен списък с варианти на политики за заинтересованите страни. Някои от тези варианти се отнасят до вида на подходящия правен инструмент за реализиране на предложената инициатива. А именно, коя от двете форми представлява оптималното решение - законодателен акт или акт с незадължителен характер под формата на препоръка или кодекс за поведение. Сред вариантите, които предполагат правила със задължителна сила, заинтересованите страни бяха приканени да разгледат предимно възможността за постигане на съгласие по обща рамка за оповестяване на информация пред данъчните органи или като алтернатива — съчетаването на оповестяването с автоматичен обмен на оповестените данни между данъчните органи в ЕС.

След провеждането на консултациите със заинтересованите страни стана ясно, че всички варианти на политики, които предвиждат обвързващи правила биха имали сходни резултати. Следователно, ако е налице (задължително) оповестяване на данни пред данъчните органи, то винаги позволява някаква форма на обмен на информация. Това е така, защото спонтанният обмен представлява част от общата рамка на Директивата относно административното сътрудничество. Ето защо обменът на информация присъства под различна форма при всички варианти на политика, които предполагат оповестяване на данни.

Освен това беше отчетено, че реално сравнение между вариантите на политики може на практика да се прави само между ситуация, при която е налице задължение за оповестяване на информация относно договорености за потенциално агресивно данъчно планиране (съчетано с обмен на информация), и ситуация, при която не съществува такова задължение, т.е. т.нар. запазване на статуквото. Освен това перспективата за ограничаването на обмена на информация до спонтанен обмен не изглежда съвместима с поредицата от инициативи, които Комисията наскоро предприе в областта на прозрачността. Така например рамката за обмен на информация предполага автоматичен обмен както при правилата за прилагане на общия стандарт за предоставяне на информация (ОСПИ) в ЕС, така и при правилата за предварителните данъчни становища във връзка с трансгранични сделки.

Предпочитан вариант

Беше предпочетен вариант, при който от държавите членки се изисква i) да въведат изрично задължение за своите национални данъчни органи да определят правилата за оповестяването на схеми за потенциално агресивно данъчно планиране с трансграничен елемент; и ii) да гарантират, че техните национални данъчни органи автоматично обменят тази информация с данъчните органи на други държави членки посредством механизма, предвиден в ДАС.

Ползи от предпочетения вариант

Изискването за оповестяване съгласно режима на задължително оповестяване ще засили натиска върху посредниците да се въздържат от изготвянето, предлагането на пазара и прилагането на договорености за агресивно данъчно планиране. По подобен начин данъчнозадължените лица ще са по-малко склонни да създават или използват такива схеми, ако знаят, че те ще трябва да бъдат оповестявани съгласно режим на задължително оповестяване. Понастоящем данъчните органи имат ограничена информация за договорености за данъчно планиране извън тяхната юрисдикция и такова оповестяване би могло да им предостави навременна информация, която да им помогне да реагират своевременно с оперативни мерки, законодателни и/или регулаторни промени. Освен това получените данни могат да бъдат използвани за оценка на риска и целите на одита. Тези ползи ще подпомогнат държавите членки да защитят данъчната си основа и да повишат/подобрят събирането на данъчните приходи. Режимът на задължително оповестяване също ще спомогне за създаването на равнопоставени условия за предприятията, тъй като подобни схеми за целите на избягването на данъци в трансграничен контекст е по-вероятно да се използват от големите дружества, отколкото от МСП. В обществен аспект наличието на режим на задължително оповестяване ще създаде по-справедлива данъчна среда предвид гореспоменатите ползи.

Разходи за предпочитания вариант

Разходите от предложението от гледна точка на националните данъчни приходи зависят от начина, по който държавите членки ще адаптират законодателствата си и ще предвидят ресурси за спазване на задълженията си за оповестяване. При все това се предвижда, че съществуващите системи за отчитане и обмен на информация, като например централният регистър за предварителни данъчни становища, могат да се използват като рамка за извършването на автоматичния обмен между националните органи на информация относно подлежащите на оповестяване договорености за данъчно планиране.

Разходите за посредниците следва да бъдат минимални, тъй като подлежащата на оповестяване информация е вероятно налична в обобщаващите таблици, с които схемата се популяризира сред данъчнозадължените лица. Само при ограничен набор от обстоятелства ще се изисква данъчнозадължените лица сами да оповестяват тези схеми и по този начин да правят разходи, свързани със задължителното оповестяване.

Пригодност на регулаторната рамка

Предложението е замислено така, че да се намали до минимум регулаторната тежест за посредниците, данъчнозадължените лица и публичните администрации. Предпочетеният вариант на политика представлява пропорционален отговор на установения проблем, тъй като не надхвърля необходимото за постигане на целите на Договорите за по-добре функциониращ вътрешен пазар без нарушения. Всъщност общите правила ще бъдат ограничени толкова, доколкото е необходимо да се установи обща рамка за оповестяване на потенциално вредни договорености. Например:

i) правилата определят ясно отговорността за оповестяване, за да се избегне двойно отчитане;

ii) общите правила са ограничени до регулиране на договорености за потенциално агресивно данъчно планиране с трансгранично измерение в рамките на ЕС;

iii) няма изискване за публикуване на информацията за оповестените данъчни схеми, само автоматичен обмен между държавите — членки на ЕС;

iv) налагането на санкции за неспазване на националните разпоредби, с които се транспонира директивата в националното законодателство, ще останат в суверенните правомощия на държавите членки.

В допълнение крайната цел на хармонизирания подход е информиране на компетентните национални органи относно потенциално агресивни договорености. Впоследствие държавите членки решават как да преследват случаите на незаконни договорености.

Правен инструмент

По отношение на законодателните варианти бяха разгледани три възможности:

i.препоръка на Комисията (необвързващ инструмент), за да се насърчат държавите членки да въведат задължителен режим на оповестяване и ангажиране на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия);

ii.кодекс за поведение на ЕС за посредниците (необвързващ инструмент) за някои регулирани професии;

iii.Директива на ЕС (обвързващ инструмент), която да изисква от държавите членки да въведат задължителен режим на оповестяване, съчетан с обмен на информация.

След оценка на различните варианти беше предпочетен вариантът, който приема правната форма на директива. Анализът показва, че този вариант има ясни предимства от гледна точка на ефективността, ефикасността и съгласуваността, тъй като разрешаването на установените проблеми е свързано с минимални разходи. Освен това вариантът с директива има предимство и спрямо базисния вариант за запазване на статуквото.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Вж. законодателната финансова обосновка.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и процедури за наблюдение, оценка и докладване

Държавите членки представят на Комисията годишна оценка на ефективността на автоматичния обмен на информация и на постигнатите във връзка с него практически резултати. Освен това за целите на оценяване на настоящата директива те представят съответната информация и списък със статистически данни, определен от Комисията в съответствие с процедурата по член 26, параграф 2 (мерки за изпълнение). На всеки пет години считано от 1 януари 2013 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящата директива. Резултатите от настоящото предложение (с което се изменя ДАС) ще бъдат включени в доклада за оценката до Европейския парламент и до Съвета, които ще бъде изготвен преди 1 януари 2023 г.

•Обяснителни документи (за директивите)

Не се прилага.

•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

Предложеното законодателство се състои основно от следните елементи:

·Оповестяване пред данъчните органи, съчетано с автоматичен обмен на информация (АОИ)

Предложената директива задължава посредниците да оповестяват пред данъчните органи договореностите за потенциално агресивно данъчно планиране, ако професионалните им задължения налагат участието в такива договорености с оглед на тяхното изготвяне и популяризиране. Задължението е в сила само за трансгранични ситуации, т.е. ситуации между повече от една държава членка или между държава членка и трета държава. Единствено при тези обстоятелства може да се обоснове необходимостта от въвеждането на общ набор от норми — вместо уреждане на въпроса на национално равнище, предвид потенциалното въздействие върху функционирането на вътрешния пазар. За да се гарантира максимална ефективност на предложените мерки и предвид трансграничното измерение на подлежащите на оповестяване договорености, оповестената информация ще се обменя автоматично между националните данъчни органи. На практика правилата предвиждат обменът да се извършва чрез изпращане на информация за оповестените договорености до централен регистър, до който имат достъп всички държави членки.

С цел да следи за правилното прилагане на директивата Комисията също ще има ограничен достъп до обменяната информация (т.е. във същата степен както при предварителните данъчни становища във връзка с трансгранични сделки).

·Кой носи отговорността за оповестяването

Задължението за оповестяване се отнася до онези „лица“ (т.е. физически или юридически лица или предприятия без юридическа правосубектност), които са определени като посредници.

Липса на посредник по смисъла на директивата

Задължението за оповестяване няма да се прилага по отношение на посредниците в случаите на право на запазване на поверителност или поради факта, че посредникът не се намира на територията на Съюза. Освен това може да се окаже, че посредник въобще не съществува, тъй като данъчнозадълженото лице само изготвя и прилага схемата. И при тези обстоятелства обаче данъчните органи трябва да могат да получават информация относно договорености, които са потенциално свързани с агресивно данъчно планиране. Вместо това задължението за оповестяване се прехвърля върху данъчнозадължените лица, които използват такава договореност.

·Повече от едно лице се квалифицира като посредник или данъчнозадължено лице

Широко разпространена практика е посредникът да поддържа присъствие в няколко държави посредством офиси, предприятия и др. и да ангажира и други местни независими лица в предоставянето на данъчни консултации по определени договорености. В такива случаи единствено посредникът, който носи отговорност пред данъчнозадължените лица за изготвянето и изпълнението на договореността(ите), следва да подава изискваната информация пред данъчните органи.

Ако задължението за подаване на информация е прехвърлено върху данъчнозадълженото лице и повече от една свързана страна се очаква да използва една и съща подлежаща на оповестяване трансгранична данъчна договореност, само данъчнозадълженото лице, което е договорило условията с посредника, носи отговорност за подаване на информацията.

·Срокове за оповестяване и АОИ

Като се има предвид, че е по-вероятно оповестяването да постигне търсения възпиращ ефект, когато съответната информация достигне до данъчните органи на ранен етап, предложението предвижда подлежащите на оповестяване трансгранични договорености да бъдат оповестявани преди схемата(ите) да започне(ат) да се прилага(т). Затова посредниците трябва да оповестяват подлежащите на оповестяване договорености в рамките на 5 дни считано от деня след деня, на който данъчнозадълженото лице е получило тези договорености.

Когато оповестяването е прехвърлено върху данъчнозадължените лица при липсата на отговорен посредник, срокът за оповестяване е малко по-дълъг; в рамките на 5 дни считано от деня след деня, в който подлежащата на оповестяване трансгранична договореност или първата стъпка от поредица от подобни договорености, е започнала да се прилага.

Последващият автоматичен обмен на информация относно тези договорености се извършва на всяко тримесечие. Вследствие на по-ранното оповестяване на тази информация данъчните органи, които са най-силно засегнати от такава договореност, ще получат достатъчно данни, за да предприемат своевременно действия срещу избягването на данъци.

·Списък на типичните белези вместо определение на понятието „агресивно данъчно планиране“

Усилията за определяне на понятието „агресивното данъчно планиране“ биха могли да се окажат напразни, тъй като с годините структурите за агресивно данъчно планиране са станали изключително сложни и са предмет на непрекъснати промени и корекции в отговор на мерките за противодействие от страна на данъчните органи. Затова предложението включва обобщение на характеристиките и елементите на сделките, които представляват ясен признак за наличието на избягване на данъци или на злоупотреби. Тези характеристики и елементи се наричат „типични белези“ и е достатъчно дадена договореност да попадне в обхвата на някой от тях, за да бъде разглеждана като подлежаща на оповестяване пред данъчните органи.

·Автоматичен обмен на информация посредством общата комуникационна мрежа на ЕС (CCN)

Що се отнася до оперативните аспекти на задължителния автоматичен обмен на информация, предложението за директива се позовава на механизма, въведен с Директива (ЕС) 2015/2376 на Съвета, т.е. общата комуникационна мрежа (CCN). Тя ще представлява общата рамка за обмен на информация, като за целта обхватът ѝ ще бъде разширен.

Информацията ще се записва в защитен централен регистър за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане. Държавите членки също ще предприемат поредица от практически мерки, включително мерки за стандартизиране на предаването на цялата изисквана информация, чрез въвеждането на стандартен формуляр. Това ще включва уточняване на езиковия режим за обмена на информация и съответно модернизирането на CCN.

·Ефективни санкции за неспазване на национално равнище

Предложението за законодателство оставя на държавите членки да определят санкции за нарушаване на националните правила, с които се транспонира настоящата директива в националния им правен ред. Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на общата рамка. Санкциите трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

·Мерки за изпълнение

С цел да се въведат еднакви условия за изпълнението на предложената директива и по-точно задължителния автоматичен обмен на информация между данъчните органи, на Комисията се предоставят изпълнителни правомощия по следните теми:

i.да приеме стандартен формуляр с ограничен брой компоненти, в който се урежда включително езиковият режим;

ii.да приеме необходимите практически процедури за актуализирането на централния регистър за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане.

Тези правомощия ще бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета.

·Делегирани актове

С оглед на евентуалната необходимост от актуализиране на типичните белези въз основа на информацията, получена във връзка с оповестените договорености, Комисията се оправомощава да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

2017/0138 (CNS)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености, в областта на данъчното облагане

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 113 и 115 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския парламент 19 ,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 20 ,

в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1)През последните години Директива 2011/16/ЕС на Съвета 21 беше изменяна няколко пъти в отговор на новите инициативи в областта на данъчната прозрачност на равнището на Съюза. В този контекст с Директива 2014/107/ЕС на Съвета 22 беше въведен общ стандарт за предоставяне на информация (ОСПИ) за финансови сметки в рамките на Съюза. Стандартът, разработен в рамките на световния форум на ОИСР, предвижда автоматичен обмен на информация за финансови сметки, притежавани от местни лица, които не са данъчнозадължени субекти, и създава рамка за този обмен в световен мащаб. Директива 2011/16/ЕС бе изменена с Директива (ЕС) 2015/2376 на Съвета 23 , в която се предвижда автоматичен обмен на информация относно предварителните данъчни становища във връзка с трансгранични сделки, и с Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета 24 , която предвижда оповестяване и задължителен автоматичен обмен между данъчните органи на информация относно отчитането на многонационалните предприятия по държави (ОПД). Осъзнавайки, че информацията относно борбата срещу изпирането на пари може да е от полза за данъчните органи, с Директива (ЕС) 2016/2258 на Съвета 25 се въведе задължение за държавите членки да предоставят на данъчните органи достъп до комплексната проверка на клиента, извършвана от финансовите институции по силата на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета 26 . Въпреки че Директива 2011/16/ЕС е изменяна няколко пъти с цел усъвършенстване на средствата, които данъчните органи могат да използват в борбата с избягването на данъци и данъчните измами, все още съществува потребност от засилване на прозрачността в някои конкретни аспекти на съществуващата нормативна уредба в областта на данъчното облагане.

(2)Държавите членки срещат все по-големи трудности да противодействат на свиването на националните си данъчни основи, тъй като структурите за данъчно планиране стават изключително сложни и често се възползват от повишената мобилност на капитали и хора във вътрешния пазар. Тези структури обикновено се състоят от договорености, които са сключени в различни юрисдикции и пренасочват облагаемата печалба към по-благоприятни данъчни режими или водят до цялостно намаляване на данъчните задължения на данъкоплатеца. В резултат на това държавите членки често търпят значителни намаления в своите данъчни приходи, което ги възпрепятства да провеждат благоприятстващи растежа данъчни политики. Поради това е изключително важно данъчните органи на държавите членки да получават изчерпателна и съществена информация относно договореностите за потенциално агресивно данъчно планиране. Тази информация ще позволи на органите своевременно да реагират срещу вредните данъчни практики и да отстранят пропуските в нормативната уредба, като приемат необходимото законодателство или извършват подходящи оценки на риска и данъчни одити.

(3)Като се има предвид, че повечето от договореностите за потенциално агресивно данъчно планиране излизат извън границите на една юрисдикция, ползата от тяхното оповестяване допълнително ще се увеличи, ако информацията се обменя между държавите членки. По-специално, автоматичният обмен на информация между данъчните администрации е от решаващо значение, за да могат те да разполагат с необходимата информация, която ще им позволи да предприемат действия в случай на агресивни данъчни практики.

(4)Осъзнавайки, че упражняването на стопанска дейност в условията на прозрачност може да допринесе за възпрепятстване на избягването на данъци и данъчните измами във вътрешния пазар, Комисията бе призована да предприеме инициативи за задължително оповестяване на договорености за потенциално агресивно данъчно планиране в духа на действие 12 от плана на ОИСР за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS). В този контекст Европейският парламент призова за по-строги мерки срещу посредниците, които подпомагат договорености, които могат да доведат до отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци.

(5)Необходимо е да се припомни как някои финансови посредници и други данъчни консултанти активно са подпомагали техните клиенти да укриват средства в офшорни зони. Освен това общият стандарт за предоставяне на информация, въведен с Директива 2014/107/ЕС на Съвета 27 , може още да се подобри, при все че той представлява значителна стъпка напред в установяването на прозрачна данъчна рамка в Съюза, поне що се отнася до информацията за финансови сметки.

(6)Оповестяването на договорености за потенциално агресивно данъчно планиране с трансгранично измерение може успешно да подпомогне усилията за създаване във вътрешния пазар на среда на справедливо данъчно облагане. Поради тази причина въвеждането на задължение за посредниците да уведомяват данъчните органи относно някои трансгранични договорености, които евентуално биха могли да се използват за целите на избягването на данъци, би представлявало стъпка в правилната посока. Важно е, като втора стъпка след задължителното оповестяване, данъчните органи да обменят получената информация с колегите си в другите държави членки, за да се постигне по-всеобхватна политика. По този начин следва да се подобри и ефективността на общия стандарт за предоставяне на информация. Освен това е изключително важно Комисията да получи достъп до достатъчно количество информация, за да може да следи за правилното прилагане на настоящата директива. Достъпът на Комисията не освобождава дадена държава членка от задължението ѝ да уведомява Комисията за държавните помощи.

(7)Безспорно е, че е по-вероятно оповестяването на трансграничните договорености за потенциално агресивно данъчно планиране да постигне търсения възпиращ ефект, когато съответната информация достигне до данъчните органи на ранен етап, т.е преди оповестените договорености да започнат да се изпълняват. Когато задължението за оповестяване се прехвърля върху данъчнозадължените лица, би било практично срокът за оповестяването на тези трансгранични договорености за потенциално агресивно данъчно планиране да бъде малко удължен, тъй като е възможно данъчнозадължените лица да не са запознати с естеството на договореностите в момента на тяхното сключване. За улесняване на администрациите на държавите членки последващият автоматичен обмен на информация относно тези договорености би могъл да се извършва на тримесечие.

(8)С цел да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и да се предотвратят пропуски в предложената нормативна рамка, задължението за оповестяване следва да бъде наложено на всички оператори, които обикновено участват в изготвянето, предлагането на пазара, организирането или управлението на изпълнението на подлежащата на оповестяване трансгранична сделка или поредица от такива сделки, както и на лицата, които предоставят помощ или консултации. Не бива да се игнорира фактът, че в определени случаи задължението за оповестяване няма да може да бъде наложено на посредника поради правото за запазване на поверителност или поради липсата на посредник, когато данъчнозадълженото лице само изготвя и прилага схемата. Изключително важно е при такива обстоятелства данъчните органи да продължат да получават информация относно данъчните договорености, които потенциално са свързани с агресивно данъчно планиране. Поради това следва да се предвиди възможност в подобни случаи задължението за оповестяване да се прехвърли върху данъчнозадълженото лице, което се възползва от тази договореност.

(9)С времето договореностите за агресивно данъчно планиране стават все по-сложни и са предмет на непрекъснати промени и корекции в отговор на мерките за противодействие от страна на данъчните органи. Поради това би било по-ефективно договореностите за потенциално агресивно данъчно планиране да бъдат квалифицирани чрез изготвяне на списък с характеристиките и елементите на сделките, които представляват ясен признак за наличието на избягване на данъци или данъчни измами, вместо да се въвежда определение на понятието „агресивно данъчно планиране“. Тези показатели се наричат „типични белези“.

(10)Като се има предвид, че основната цел на това законодателство следва да бъде гарантирането на правилното функциониране на вътрешния пазар, от решаващо значение е регулирането на равнището на Съюза да не надхвърля необходимото за постигане на предвидените цели. Ето защо е необходимо обхватът на общите изисквания за оповестяване да се ограничи само до трансгранични ситуации, т.е. ситуации между повече от една държава членка или между държава членка и трета държава. Предвид тези ситуации може да се обоснове необходимостта от въвеждането на общ набор от норми — вместо уреждане на въпроса на национално равнище, предвид потенциалното въздействие върху функционирането на вътрешния пазар.

(11)Като се има предвид, че оповестените договорености биха имали трансгранично измерение, е важно съответната информация да се предоставя на данъчните органи в другите държави членки, за да се гарантира, че настоящата директива възпира в максимална степен практиките на агресивно данъчно планиране. Механизмът за обмен на информация в контекста на предварителните данъчни становища във връзка с трансгранични сделки и предварителните споразумения за ценообразуване също следва да бъде използван за целите на задължителния и автоматичен обмен между данъчните органи в рамките на Съюза на информация относно трансгранични договорености за потенциално агресивно данъчно планиране.

(12)С цел да се улесни автоматичният обмен на информация и да се подобри ефикасното използване на ресурсите информацията следва да се обменя посредством разработената от Съюза обща комуникационна мрежа (CCN). Информацията ще се записва в защитен централен регистър за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане. Държавите членки ще трябва да предприемат редица практически мерки, включително мерки за стандартизиране на предаването на цялата изисквана информация, като за целта въведат стандартен формуляр. Това ще включва уточняване на езиковия режим за предвиждания обмен на информация и съответното модернизиране на CCN.

(13)С цел да се подобрят перспективите за ефективното прилагане на настоящата директива държавите членки следва да определят санкции за нарушаването на националните правила, с които се прилага настоящата директива, и да гарантират, че тези санкции действително се прилагат на практика, че са пропорционални и имат възпиращ ефект.

(14)С цел допълване или изменение на някои несъществени елементи от настоящата директива, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощията да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с актуализирането на списъка с типичните белези, в който да бъдат добавяни договорености за потенциално агресивно данъчно планиране или поредица от такива договорености, станали известни вследствие на актуализирана информация относно тези договорености или поредица от договорености, получена във връзка със задължителното оповестяване на такива договорености.

(15)С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящата директива, и по-специално за автоматичния обмен на информация между данъчните органи, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за приемане на стандартен формуляр с ограничен брой компоненти, в който се урежда включително езиковият режим. По същата причина на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да приема необходимите практически договорености за актуализирането на централния регистър за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 28 .

(16)В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета 29 бяха проведени консултации с Европейския надзорен орган по защита на данните. Всякаква обработка на лични данни, извършвана в рамките на настоящата директива, трябва да отговаря на изискванията на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 30 и на Регламент (ЕО) № 45/2001.

(17)Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(18)Тъй като целта на настоящата директива, а именно подобряването на функционирането на вътрешния пазар чрез въвеждането на възпиращи фактори за използването на трансгранични договорености за агресивно данъчно планиране, не може да бъде достатъчно добре постигната от държавите членки, действащи поотделно, по некоординиран начин, но може по-скоро да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза поради факта, че тя е насочена към схеми, които са разработени, за да се възползват евентуално от недостатъците на пазара, които произтичат от взаимодействието между различните национални данъчни правила, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел, особено като се има предвид, че нейният обхват е ограничен до договорености с трансгранично измерение между повече от една държава членка или между държава членка и трета държава.

(19)Поради това Директива 2011/16/ЕС следва да бъде съответно изменена,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 2011/16/ЕС се изменя, както следва:

(1)Член 3 се изменя, както следва:

а)точка 9 се изменя, както следва:

i)буква а) се заменя със следното:

„а)за целите на член 8, параграф 1 и членове 8а, 8аа и 8ааа — системно предоставяне на друга държава членка на предварително определена информация, без предварително отправено искане, на предварително определени редовни интервали от време. За целите на член 8, параграф 1 позоваването на понятието „налична информация“ се отнася за информация в данъчните регистри на предоставящата я държава членка, която е достъпна в съответствие с процедурите за събиране и обработване на информация в тази държава членка;“;

ii)буква в) се заменя със следното:

„в)за целите на останалите разпоредби на настоящата директива, различни от разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 3а, и на членове 8а, 8аа и 8ааа — системно предоставяне на предварително определена информация в съответствие с букви а) и б) от настоящата точка.“;

б)добавят се следните точки:

„18.„трансгранична договореност“ означава договореност или поредица от договорености между повече от една държава членка или между държава членка и трета държава, когато е изпълнено поне едно от следните условия:

а)не всички страни по договореността или поредицата от договорености са местни лица за данъчни цели в една и съща юрисдикция;

б)една или повече от страните по договореността или поредицата от договорености е едновременно местно лице за данъчни цели в повече от една юрисдикция;

в)една или повече от страните по договореността или поредицата от договорености извършва стопанска дейност в друга юрисдикция чрез място на стопанска дейност, разположено в тази юрисдикция, и договореността или поредицата от договорености представлява част или цялата стопанска дейност на мястото на стопанска дейност;

г)една или повече от страните по договореността или поредицата от договорености извършва стопанска дейност в друга юрисдикция чрез място на стопанска дейност, което не е разположено в тази юрисдикция, и договореността или поредицата от договорености представлява част или цялата стопанска дейност на мястото на стопанска дейност;

д)такава договореност или поредица от договорености има данъчни последици за две или повече юрисдикции.

19.„подлежаща на оповестяване трансгранична договореност“ означава всяка трансгранична договореност или поредица от договорености, която има поне един от типичните белези, посочени в приложение IV.

20.„типичен белег“ означава типична характеристика или особеност на договореност или поредица от договорености, както са посочени в приложение IV.

21.„посредници“ означава всяко лице, което носи отговорност към данъчнозадълженото лице по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането или управлението на данъчните аспекти на подлежаща на оповестяване трансгранична договореност или поредица от такива договорености, в хода на предоставянето на услуги, свързани с данъчно облагане. „Посредник“ означава също всяко такова лице, което предоставя пряко или чрез други лица, с които то е свързано лице, материална помощ, съдействие или съвет по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането или управлението на данъчните аспекти на подлежаща на оповестяване трансгранична договореност.

За да бъде посредник, дадено лице следва да отговаря поне на едно от следните допълнителни условия:

а)да бъде учредено и/или регулирано съгласно законодателството на държава членка;

б)да бъде местно лице за данъчни цели на държава членка;

в)да бъде регистриран член на професионална организация, свързана с правни, данъчни или консултантски услуги, в поне една държава членка;

г)да бъде установено в поне една държава членка, откъдето лицето упражнява професията си или предоставя правни, данъчни или консултантски услуги.

22.„данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което използва подлежаща на оповестяване трансгранична договореност или поредица от такива договорености с цел евентуално оптимизиране на данъчното си положение;

23.„свързано предприятие“ означава данъчнозадължено лице, което е свързано с друго данъчнозадължено лице по най-малко един от следните начини:

а)данъчнозадълженото лице участва в управлението на друго данъчнозадължено лице, като е в състояние да упражнява значително влияние върху другото данъчнозадължено лице;

б)данъчнозадълженото лице участва в контрола на друго данъчнозадължено лице, като притежава над 20 % от правото на глас;

в)данъчнозадълженото лице участва в капитала на друго данъчнозадължено лице чрез капиталов дял, който пряко или непряко надвишава 20 % от капитала.

Ако едни и същи данъчнозадължени лица участват в управлението, контрола или капитала на повече от едно данъчнозадължено лице, всички въпросни данъчнозадължени лица се считат за свързани предприятия.

При косвени участия удовлетворяването на изискванията по букви б) и в) се определя, като се умножат процентите на участие в дружествата от различните йерархични нива. Данъчнозадължено лице, което притежава над 50 % от правото на глас, се смята, че притежава 100 % от правото на глас.

Физическо лице, неговата съпруга/неговият съпруг и роднините му по пряка възходяща или низходяща линия се считат за едно данъчнозадължено лице.

(2)В глава II, раздел II се добавя следният член:

„Член 8aaa

Обхват и условия на задължителния автоматичен обмен на информация относно подлежащите на оповестяване трансгранични договорености

1.Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да въведе изискване за посредниците да подават информация пред компетентните данъчни органи относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност или поредица от такива договорености, в срок от пет работни дни, считано от деня след деня, в който посредникът е предал на едно или повече данъчнозадължени лица за изпълнение подлежащата на оповестяване трансгранична договореност или поредица от такива договорености, или ако първата стъпка от поредица от договорености вече е изпълнена.

2.Всяка държава членка предприема необходимите мерки, с които да освободи посредниците от задължението за подаване на информация относно подлежащата на оповестяване трансгранична договореност или поредицата от такива договорености, в случай че националното право на тази държава членка предвижда правото на запазване на поверителност. В такъв случай посредниците информират данъчнозадължените лица, че поради правото на запазване на поверителност последните носят отговорността за подаване на информация относно такава договореност или поредица от договорености.

Посредниците могат да имат право на дерогация съгласно първа алинея единствено доколкото те упражняват дейност в рамките на съответните национални законодателства, които регулират техните професии.

Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при липсата на посредник по смисъла на член 3, точка 21 данъчнозадълженото лице е задължено да подаде информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност или поредица от такива договорености. Данъчнозадълженото лице подава информацията в рамките на пет работни дни, считано от деня след деня, в който е започнало изпълнението на подлежащата на оповестяване трансгранична договореност или поредица от такива договорености или е изпълнена първата стъпка от поредица от подобни договорености.

3.Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че когато повече от един посредник участва в подлежаща на оповестяване трансгранична договореност или поредица от такива договорености, информацията по параграф 1 се подава само от посредника, който носи отговорност пред данъчнозадълженото лице за изготвянето и прилагането на договореността или поредицата от договорености.

Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че когато данъчнозадълженото лице е задължено да подава информацията относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност или поредица от такива договорености, и тази договореност или поредица от договорености се използва от повече от едно данъчнозадължени лица, които са свързани предприятия, информацията по параграф 1 се подава само от данъчнозадълженото лице, което е договорило условията по договореността или поредицата от договорености с посредника.

4.Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да изиска от посредниците и данъчнозадължените лица да подадат информация относно подлежащите на оповестяване трансгранични договорености, изпълнени между [дата на политическото споразумение] и 31 декември 2018 г. Посредниците и данъчнозадължените лица, според случая, подават информацията относно подлежащите на оповестяване трансгранични договорености до 31 март 2019 г.

5.Компетентният орган на държава членка, в която е подадена информацията съгласно параграф 1 от настоящия член, съобщава на компетентните органи на всички други държави членки посочената в параграф 6 от настоящия член информация чрез автоматичен обмен, следвайки практическите договорености, приети в съответствие с член 21, параграф 1.

6.Информацията, която дадена държава членка трябва да съобщи в съответствие с параграф 5, включва следното:

а)идентифициране на посредниците и данъчнозадължените лица, в т.ч. тяхното наименование, място на постоянно пребиваване за данъчни цели и данъчен идентификационен номер (ДИН) и, ако е целесъобразно, лицата, които са свързани предприятия с посредника или данъчнозадълженото лице;

б)подробности за типичните белези, посочени в приложение IV, според които трансграничната договореност или поредица от договорености е определена като подлежаща на оповестяване;

в)обобщение на съдържанието на подлежащата на оповестяване трансгранична договореност или поредица от такива договорености, включително посочване на името, под което тя е позната, ако има такова, и общо описание на съответните стопански дейности или договорености, без да се разкрива търговска, промишлена или професионална тайна или търговски процес, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред;

г)датата, на която трябва да започне или е започнало изпълнението на подлежащата на оповестяване договореност или на първата стъпка от поредица от подобни договорености;

д)подробности за националните данъчни разпоредби, чието прилагане създава данъчно предимство, ако е приложимо;

е)стойността на сделката или поредицата от сделки, включени в подлежащата на оповестяване трансгранична договореност или поредица от такива договорености;

ж)идентификация на другите държави членки, които участват или има вероятност да бъдат засегнати от подлежащата на оповестяване трансгранична договореност или поредица от такива договорености;

з)идентификация на всички лица в другите държави членки, ако има такива, които има вероятност да бъдат засегнати от подлежащата на оповестяване трансгранична договореност или поредица от такива договорености, като се посочва с кои държави членки са свързани засегнатите посредници или данъчнозадължени лица.

7.С цел улесняване на обмена на информация по параграф 5 от настоящия член Комисията приема, като част от процедурата за одобряване на стандартния формуляр, предвиден в член 20, параграф 5, практическите процедури, необходими за прилагането на настоящия член, включително мерки за стандартизиране на съобщаването на информацията по параграф 6 от настоящия член.

8.Комисията няма да има достъп до информацията, посочена в параграф 6, букви а), в) и з).

9.Автоматичният обмен на информация се осъществява в рамките на един месец след края на тримесечието, през което е подадена информацията. Първият обмен на информация се извършва преди края на първото тримесечие на 2019 г.“.

(3)Член 20, параграф 5 се заменя със следното:

„5.Комисията приема стандартни формуляри, с които се урежда включително езиковият режим, в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2, в следните случаи:

а)преди 1 януари 2017 г. — за автоматичния обмен на информация относно предварителни данъчни становища във връзка с трансгранични сделки и предварителни споразумения за ценообразуване съгласно член 8а;

б)преди 1 януари 2019 г. — за автоматичния обмен на информация относно подлежащи на оповестяване трансгранични договорености съгласно член 8ааа.

Тези стандартни формуляри няма да включват елементи, различни от елементите от обмена на информация, изброени в член 8а, параграф 6 и член 8aaa, параграф 6, и всички други полета, свързани с тези елементи, които са необходими за постигане на целите, определени съответно в членове 8а и 8ааа.

Езиковият режим, посочен в първа алинея, не възпрепятства държавите членки да съобщават информацията, посочена в членове 8а и 8ааа, на някой от официалните езици на Съюза. Въпреки това езиковият режим може да предвижда, че основните елементи на обменяната информация се изпращат също така и на друг официален език на Съюза.“.

(4)Член 21, параграф 5 се заменя със следното:

„5.До 31 декември 2017 г. Комисията създава и обезпечава в техническо и логистично отношение защитен централен регистър на държавите членки за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане, в който информацията, съобщавана съгласно член 8а, параграфи 1 и 2, се записва в изпълнение на изискванията за автоматичен обмен, предвидени в посочените параграфи.

До 31 декември 2018 г. Комисията създава и обезпечава в техническо и логистично отношение защитен централен регистър на държавите членки за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане, в който информацията, съобщавана съгласно член 8ааа, параграфи 5, 6 и 7, се записва в изпълнение на изискванията за автоматичен обмен, предвидени в посочените параграфи.

Компетентните органи на всички държави членки имат достъп до информацията в регистъра. Комисията също има достъп до информацията в този регистър, но в рамките на ограниченията, предвидени в член 8а, параграф 8 и член 8ааа, параграф 8. Комисията приема необходимите практически договорености в съответствие с процедурата по член 26, параграф 2.

Докато защитеният централен регистър започне да функционира, автоматичният обмен по член 8а, параграфи 1 и 2 и член 8ааа, параграфи 5, 6 и 7 се извършва в съответствие с параграф 1 от настоящия член и приложимите практически договорености.“.

(5)Член 23, параграф 3 се заменя със следното:

„3. Държавите членки представят на Комисията годишна оценка за ефективността на автоматичния обмен на информация, предвиден в членове 8, 8а, 8аа и 8ааа, както и за постигнатите практически резултати. Формата и условията за представянето на годишната оценка се приемат от Комисията посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2.“.

(6)В глава V се добавя следният член:

„Член 23aa

Изменения на приложение IV

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 26а за изменение на приложение IV с цел включване в списъка с типичните белези на договорености за потенциално агресивно данъчно планиране или поредици от такива договорености, станали известни вследствие на актуализирана информация, получена във връзка със задължението за оповестяване на такива договорености.“.

(7)Член 25a се заменя със следното:

„Член 25a

Санкции

Държавите членки установяват правилата относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива и отнасящи се до членове 8аа и 8ааа, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното изпълнение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.“.

(8)в глава VIІ се добавят следните членове:

„Член 26a

Делегиране

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 23аа, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящата директива.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 23аа, може да бъде оттеглено по всяко време от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Решението поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта на Съвета.

5.Делегиран акт, приет съгласно член 23аа, влиза в сила единствено ако Съветът не е представил възражение в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Съвета, или ако преди изтичането на този срок Съветът е уведомил Комисията, че няма да представи възражения. Посоченият срок може да бъде удължен с два месеца по инициатива на Съвета.

Член 26aa

Уведомяване на Европейския парламент

Комисията уведомява Европейския парламент за приетите от нея делегирани актове, за представените във връзка с тях възражения и за оттегляне на делегираните правомощия от Съвета.“.

(9)Добавя се приложение IV, чийто текст се съдържа в приложението към настоящата директива.

Член 2

1.Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от 31 декември 2018 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Разпоредбите се прилагат от 1 януари 2019 г.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на година.

За Съвета

Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД

1.3.Естество на предложението/инициативата

1.4.Цели

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.6.Срок на действие и финансово отражение

1.7.Планирани методи на управление

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Система за управление и контрол

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5.Участие на трети страни във финансирането

3.3.Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености, в областта на данъчното облагане

1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД 31

14.03

1.3.Естество на предложението/инициативата

☒Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност

◻Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност след пилотен проект/подготвителна дейност 32

◻Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност

◻Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност

1.4.Цели

1.4.1.Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата

В работната програма на Комисията за 2017 г. целта за „по-справедливо данъчно облагане на дружества“ фигурира сред приоритетите й. Една от задачите, които попадат в обхвата на тази тема, е „прилагане в законодателството на ЕС на международното споразумение относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) (законодателна/незаконодателна, включително оценката на въздействието)“. Настоящото предложение за задължително оповестяване на информация относно договорености за потенциално агресивно данъчно планиране се основава до голяма степен на констатациите и данните за задължително оповестяване, изложени в доклада по действие 12 от плана на ОИСР за борба срещу BEPS.

1.4.2.Конкретни цели и съответни дейности във връзка с УД/БД

Конкретна цел

Целта на предложеното законодателство е да се повиши прозрачността и да се подобри достъпът до информация на ранен етап, тъй като по този начин органите ще могат по-бързо и по-точно да извършват оценки на риска, да вземат своевременни и добре информирани решения относно това как да защитават данъчните си приходи. По-конкретно, ако данъчните органи получават информация относно договорености за потенциално агресивно данъчно планиране преди те да бъдат използвани, те ще могат да проследяват тези договорености и да предприемат подходящи мерки за борба с произтичащите от тях данъчни рискове. За целта информацията следва в най-добрия случай да бъде получена предварително, т.е. преди дадена договореност да започне да се изпълнява и/или използва. Това ще даде възможност на органите своевременно да оценят риска от тези договорености и, ако е необходимо, да отстранят нормативните пропуски и да предотвратят загубата на данъчни приходи. Крайната цел е да се разработи механизъм, който ще има възпиращ ефект; т.е. механизъм, който ще разубеди посредниците да участват в изготвянето и предлагането на пазара на такива договорености.

Съответни дейности във връзка с УД/БД

БД 3

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

Първо, автоматичният обмен на информация между държавите членки за оповестената информация относно договорености за потенциално агресивно данъчно планиране ще означава, че всички държави членки ще могат правилно да преценяват дали дадена договореност или поредица от договорености оказват (дори непреднамерено) въздействие върху тях и ще могат да реагират адекватно.

Второ, по-голямата прозрачност относно договорености за потенциално агресивно данъчно планиране следва да засили стимулите за установяването на по-справедливи условия на конкуренция в областта на данъчното облагане. Освен това задължителното оповестяване и автоматичният обмен на информация относно договорености за потенциално агресивно данъчно планиране следва да възпират посредниците и данъчнозадължените лица от популяризирането и участието в агресивно данъчно планиране, тъй като данъчните органи на повече от една държава членка ще разполагат с необходимата информация, за да откриват и реагират на тези практики на данъчно планиране.

1.4.4.Показатели за резултатите и за отражението

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи изпълнението на предложението/инициативата.

По отношение на предложението ще се прилагат изискванията на Директива 2011/16/ЕС, която то изменя, във връзка със следното: i) предоставянето от държавите членки на годишна статистика във връзка с обмена на информация; и ii) представянето въз основа на тези статистически данни на доклад от Комисията относно, наред с другото, ефективността на автоматичния обмен на информация.

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Нужди, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план

Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество ще бъде изменена, за да се въведе основно задължение за посредниците и като резервен вариант — за данъчнозадължените лица, да оповестяват пред техните данъчни органи трансгранични договорености за потенциално агресивно данъчно планиране. Данъчните органи ще споделят тази информация с другите държави членки чрез система за задължителен автоматичен обмен на информация. В този контекст властите ще бъдат задължени да изпращат оповестяваната информация до централен регистър, до който всички държави членки ще имат пълен достъп. Комисията ще има ограничен достъп до регистъра с цел да се гарантира, че разполага с достатъчно информация, за да следи за прилагането на директивата.

1.5.2.Добавена стойност от намесата на ЕС

Изискването за оповестяването на договорености за потенциално агресивно данъчно планиране на равнището на ЕС ще донесе добавена стойност в сравнение с инициативи на отделните държави членки в тази област, тъй като, подкрепено от изискването за обмен на информация, то ще даде възможност на данъчните администрации да добият пълна представа за отражението на трансгранични сделки върху общата данъчна основа. Следователно ЕС е в по-добра позиция спрямо държавите членки поотделно да гарантира ефективността и целостта на системата за обмен на информация.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

Режими за задължително оповестяване на схеми за потенциално агресивно данъчно планиране съществуват в Ирландия, Португалия и Обединеното кралство. От данните, публикувани от Обединеното кралство, става ясно, че правителството използва получената информация, за да предприема ежегодно набор от мерки за борба с избягването на данъци. От 2004 г. насам са били приети общо 49 мерки, в резултат на което са предотвратени възможности за избягване на данъци в размер на над 12 милиарда евро. Данъчната и митническата служба на Обединеното кралство отбеляза, че съществуват многобройни неофициални сведения, че режимът за оповестяване на схемите за избягване на данъци е променил икономическите условия на дейността по избягване на данъци.

1.5.4.Съвместимост и евентуална синергия с други подходящи инструменти

Тъй като целта на предложението е да измени Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество, процедурите, мерките и информационно-технологичните инструменти, които вече са установени или са в процес на разработване по силата на посочената директива, ще бъдат на разположение с цел използването им за целите на настоящото предложение.

1.6.Срок на действие и финансово отражение

◻Предложение/инициатива с ограничен срок на действие

–◻Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

– ◻ Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ

☒Предложение/инициатива с неограничен срок на действие

–Периодът на започване на изпълнението е от 2017 г. до 2021 г.,

–последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Планирани методи на управление 33

☒ Пряко управление от Комисията

–☒ от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

–◻ от изпълнителните агенции

◻ Споделено управление с държавите членки

◻ Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

–◻ трети държави или органите, определени от тях;

–◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);

–◻ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

–◻ органите, посочени в членове 208 и 209 от Финансовия регламент;

–◻ публичноправни органи;

–◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

–◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

–◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

–Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

Настоящото предложение се основава на съществуващите нормативна уредба и системи за автоматичен обмен на информация относно предварителните данъчни становища във връзка с трансгранични сделки, която беше разработена съгласно член 21 от Директива 2011/16/ЕС в контекста на предишно изменение. Комисията, в сътрудничество с държавите членки и чрез мерки по прилагането, ще разработи стандартизирани формуляри и ще определи формата за обмен на информация. Що се отнася до мрежата CCN, която ще позволи обмен на информация между държавите членки, Комисията отговаря за разработването й, а държавите членки се задължават да създадат подходяща национална инфраструктура, която ще даде възможност за обмен на информация чрез мрежата CCN.

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

Държавите членки се задължават:

- да предоставят на Комисията годишна оценка за ефективността на автоматичния обмен на информация, предвиден в членове 8, 8а, 8аа (и предложения 8ааа), както и за постигнатите практически резултати.

- да представят списък със статистически данни, определени от Комисията в съответствие с процедурата от член 26, параграф 2 (изпълнителни мерки), за целите на оценка на настоящата директива.

Съгласно член 27 от Директивата относно административното сътрудничество (ДАС) Комисията трябва да представя доклад относно нейното прилагане на всеки пет години, считано от 1 януари 2013 г. Резултатите от това предложение (с което се изменя ДАС) ще бъдат включени в доклада до Европейския парламент и до Съвета, който ще бъде представен до 1 януари 2023 г.

2.2.Система за управление и контрол

2.2.1.Установени рискове

Бяха установени следните евентуални рискове:

тъй като структурата и характеристиките на схемите за данъчно планиране се променят постоянно, някои от типичните белези може да станат неактуални през идните години, поради което директивата предвижда на Комисията да се предоставят правомощия за актуализиране на списъка с типичните белези за включване в него на трансгранични договорености за агресивно данъчно планиране, станали известни вследствие на актуална информация, получена във връзка със задължителното оповестяване на такива договорености. За целта Комисията ще приеме в съответствие с член 26а делегирани актове за изменение на приложението.

- държавите членки се задължават да предоставят на Комисията статистически данни, които тя ще използва при изготвяне на оценката си за прилагане на директивата. Комисията се задължава на всеки 5 години да представя изготвен въз основата на тези данни доклад.

- по-конкретно относно автоматичния обмен на информация, държавите членки се задължават да представят на Комисията годишна оценка за неговата ефективност.

2.2.2.Информация за изградената система за вътрешен контрол

За да следи за правилното прилагане на директивата, Комисията ще разполага с ограничен достъп до централния регистър, до който държавите членки ще изпращат информация за трансгранични схеми за потенциално агресивно данъчно планиране.

В съответствие с Регламент (ЕС) № 1286/2013 от 11 декември 2013 г. вътрешната система за контрол ще се подпомага по линия на програмата „Фискалис“, по която ще бъдат осигурени средства за:

— съвместни действия (например под формата на проектни групи);

— изграждане на европейски информационни системи.

Главните елементи на стратегията за контрол са следните:

Договори за възлагане на обществени поръчки

Процедурите за контрол при обществени поръчки, определени във Финансовия регламент: всички договори за обществени поръчки се сключват при спазване на установената процедура за проверка на плащането от службите на Комисията, като се вземат предвид договорните задължения и доброто финансово и общо управление. Във всички договори, сключени между Комисията и бенефициерите, се предвиждат мерки за борба с измамите (проверки, доклади и др.). Изготвя се подробно задание, което формира основата на всеки отделен договор. При процеса на приемане се следва точно методологията TEMPO на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“: резултатите се преглеждат, изменят се при необходимост и накрая изрично се приемат (или отхвърлят). Фактури не се плащат без „писмо за приемане“.

Техническа проверка при обществена поръчка

ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ извършва проверки на резултатите и осъществява надзор на операциите и услугите, извършвани или предоставяни от изпълнителите. Освен това тя редовно извършва одити на качеството и сигурността на изпълнителите. При одитите на качеството се проверява съответствието на реално прилаганите от изпълнителите процеси с правилата и процедурите, определени в техните планове за качество. Одитите на сигурността са насочени към специфичните процеси, процедури и структура.

В допълнение към горепосочените проверки ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ извършва традиционните финансови проверки:

Предварителна проверка на поетите задължения

Всички поети задължения в ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ се проверяват от ръководителя на отдел „Човешки ресурси и финанси“. В съответствие с това 100 % от сумите, за които са поети задължения, са подложени на предварителна проверка. Тази процедура осигурява висока степен на увереност по отношение на законосъобразността и редовността на операциите.

Предварителна проверка на плащанията

100 % от плащанията се проверяват предварително. Освен това поне едно плащане (от всички категории разходи) седмично се избира на случаен принцип за допълнителна предварителна проверка, която се извършва от ръководителя на отдел „Човешки ресурси и финанси“. Няма количествена цел за обхвата, тъй като целта на тази проверка е плащанията да се проверяват „на случаен принцип“ с оглед да се удостовери, че всички плащания се изготвят в съответствие с изискванията. Останалите плащания се обработват ежедневно в съответствие с приложимите правила.

Декларации на вторично оправомощените разпоредители с бюджетни кредити

Всички вторично оправомощени разпоредители с бюджетни кредити подписват декларации в подкрепа на годишния доклад за дейността за съответната година. Тези декларации обхващат операциите по програмата. Вторично оправомощените разпоредители с бюджетни кредити декларират, че операциите, свързани с изпълнението на бюджета, са извършени в съответствие с принципите на добро финансово управление, че въведените системи за управление и контрол дават задоволителна увереност по отношение на законосъобразността и редовността на операциите, както и че рисковете, свързани с тези операции, са правилно установени и докладвани, както и че са предприети действия за ограничаването им.

2.2.3.Оценка на разходите и ползите от проверките и на очаквания риск от грешка

Въведените проверки осигуряват на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ достатъчна гаранция за качеството и редовността на разходите и за намаляването на риска от неспазване. Горепосочените мерки в стратегията за контрол намаляват потенциалните рискове под целевото равнище от 2 % и достигат до всички бенефициери. Всякакви допълнителни мерки за по-нататъшно намаляване на риска биха довели до непропорционално големи разходи и поради това такива не се предвиждат.

Общите разходи, свързани с изпълнението на горепосочената стратегия за контрол — за всички разходи по програмата „Фискалис 2020“ — са ограничени до 1,6 % от общата сума на извършените плащания. Очаква се това процентно съотношение да бъде в сила и за тази инициатива.

Стратегията за контрол на програмата ограничава практически до нула риска от неспазване и е пропорционална на отчетените рискове.

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва разследвания, включително проверки и инспекции на място в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета 34 и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета 35 , за да установи дали е налице измама, корупция или всякаква друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор за финансиране съгласно настоящата директива.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

·Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка

Бюджетен ред

Вид наразхода

Вноска

14.03.01

Многогод./едногод 36 ..

от държави от ЕАСТ 37

от държави кандидатки 38

от трети държави

по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент

1А — за конкурентоспособност за растеж и работни места

Усъвършенстване на функционирането на данъчните системи

Многогод.

НЕ

·Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка

Бюджетен ред

Вид наразхода

Вноска

Номер
[Функция………………………………………]

Многогод./едногод..

от държави от ЕАСТ

от държави кандидатки

от трети държави

по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент

[XX.YY.YY.YY]

ДА/НЕ

3.2.Очаквано отражение върху разходите

[Тази част следва да бъде попълнена, като се използва таблицата за бюджетни данни от административно естество (вторият документ в приложението към настоящата финансова обосновка), която е качена в CISNET за провеждането на вътрешни консултации между службите.]

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова
рамка

Конкурентоспособност за растеж и заетост

ГД: ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“			ГодинаN 39	ГодинаN+1	ГодинаN+2	ГодинаN+3	ГодинаN+4	ГодинаN+5	ОБЩО
•Бюджетни кредити за оперативни разходи
Номер на бюджетния ред 14.03.01	Поети задължения	(1)	0,060	0,260	0,060	0,050	0,050		0,480
	Плащания	(2)		0,060	0,260	0,060	0,050	0,050	0,480
Номер на бюджетния ред	Поети задължения	(1а)
	Плащания	(2a)
Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми 40
Номер на бюджетния ред		(3)
ОБЩО бюджетни кредити за ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“	Поети задължения	=1+1а +3	0,060	0,260	0,060	0,050	0,050		0,480
	Плащания	=2+2а +3		0,060	0,260	0,060	0,050	0,050	0,480

• ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи	Поети задължения	(4)	0,060	0,260	0,060	0,050	0,050		0,480
	Плащания	(5)	0,000	0,060	0,260	0,060	0,050	0,050	0,480
• ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми		(6)
ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 1A от многогодишната финансова рамка	Поети задължения	=4+ 6	0,060	0,260	0,060	0,050	0,050		0,480
	Плащания	=5+ 6	0,000	0,060	0,260	0,060	0,050	0,050	0,480

Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една функция:

• ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи	Поети задължения	(4)	0,060	0,260	0,060	0,050	0,050		0,480
	Плащания	(5)	0,000	0,060	0,260	0,060	0,050	0,050	0,480
• ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми		(6)
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1—4 от многогодишната финансова рамка (Референтна стойност)	Поети задължения	=4+ 6	0,060	0,260	0,060	0,050	0,050		0,480
	Плащания	=5+ 6	0,000	0,060	0,260	0,060	0,050	0,050	0,480

Функция от многогодишната финансова
рамка

„Общо административни разходи“

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

		ГодинаN	ГодинаN+1	ГодинаN+2	ГодинаN+3	ГодинаN+4	ОБЩО
ГД: ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“
• Човешки ресурси		0,069	0,069	0,028	0,014	0,014	0,194
• Други административни разходи		0,004	0,004	0,002	0,001	0,001	0,012
ОБЩО ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“	Бюджетни кредити	0,073	0,073	0,030	0,015	0,015	0,206

ОБЩО бюджетни кредити
за ФУНКЦИЯ 5
от многогодишната финансова рамка

(Общо поети задължения = Общо плащания)

0,073

0,073

0,030

0,015

0,015

0,206

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

		ГодинаN 41	ГодинаN+1	ГодинаN+2	ГодинаN+3	ГодинаN+4	ГодинаN+5	ОБЩО
ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИИ 1—5 от многогодишната финансова рамка	Поети задължения	0,133	0,333	0,090	0,065	0,065		0,686
	Плащания	0,073	0,133	0,290	0,075	0,065	0,050	0,686

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

–◻ Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

–☒ Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите ⇩			ГодинаN		ГодинаN+1		ГодинаN+2		ГодинаN+3			Година N+4		ОБЩО
	РЕЗУЛТАТИ
	Вид 42	Среден разход	Брой	Разходи	Брой	Разходи	Брой	Разходи	Брой	Разходи		Брой	Разходи	Общ брой		Общо разходи
КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1 43 …
Спецификация:				0,060		0,060										0,120
Разработване						0,140										0,140
Съхраняване								0,020		0,010			0,010			0,040
Подпомагане						0,020		0,020		0,020			0,020			0,080
Обучение																—
Управление на услугите, свързани с информационните технологии (ІТSM) (инфраструктура, хостинг услуги, лицензи и т.н.),						0,040		0,020		0,020			0,020			0,100
Междинен сбор за конкретна цел № 1				0,060		0,260		0,060		0,050			0,050			0,480
КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2…
Резултат
Междинен сбор за конкретна цел № 2
ОБЩО РАЗХОДИ				0,060		0,260		0,060			0,050		0,050		0,480

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1.Обобщение

–◻ Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

–☒ Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

ГодинаN 44

ГодинаN+1

ГодинаN+2

ГодинаN+3

ГодинаN+4

ОБЩО

ФУНКЦИЯ 5от многогодишната финансова рамка

Човешки ресурси

0,069

0,069

0,028

0,014

0,014

0,194

Други разходи с административен характер

0,004

0,004

0,002

0,001

0,001

0,012

Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 5от многогодишната финансова рамка

0,073

0,073

0,030

0,015

0,015

0,206

Извън ФУНКЦИЯ 5 45 от многогодишната финансова рамка

Човешки ресурси

Други разходис административен характер

Междинен сборизвън ФУНКЦИЯ 5от многогодишната финансова рамка

ОБЩО

0,073

0,073

0,030

0,015

0,015

0,206

Нуждите от бюджетни кредити за човешки ресурси и за другите разходи с административен характер ще бъдат покрити с бюджетните кредити на ГД, които вече са отпуснати за управлението на дейността и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства, и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.3.2.Очаквани нужди от човешки ресурси

–◻ Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

–☒ Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

		ГодинаN	ГодинаN+1	Година N+2	Година N+3	Година N+4
•Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и срочно наети служители)
XX 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията)		0,5	0,5	0,2	0,1	0,1
XX 01 01 02 (Делегации)
XX 01 05 01 (Непреки научни изследвания)
10 01 05 01 (Преки научни изследвания)
• Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време — ЕПРВ) 46
XX 01 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет)
XX 01 02 02 (ДНП, МП, КНЕ, ПНА и МЕД в делегациите)
XX 01 04 yy 47	В централата:
	в делегациите
XX 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Непреки научни изследвания)
10 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Преки научни изследвания)
Други бюджетни редове (да се посочат)
ОБЩО		0,5	0,5	0,2	0,1	0,1

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства, и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и срочно наети служители

Подготовка на заседания и кореспонденция с ДЧ; работа по изготвяне на формулярите, информационно-технологичните формати и централната директория;

Възлагане на външни изпълнители работата по информационната система

Външен персонал

Не се прилага.

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

–☒ Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

–◻ Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Обяснете какво препрограмиране е необходимо, като посочите съответните бюджетни редове и суми.

[...]

–◻ Предложението/инициативата налага да се използва инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка.

Обяснете какво е необходимо, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.

[...]

3.2.5.Участие на трети страни във финансирането

–Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни.

–Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

Бюджетни кредити в млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

	ГодинаN	ГодинаN+1	ГодинаN+2	ГодинаN+3	Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)	Общо
Да се посочи съфинансиращият орган
ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити

3.3.Очаквано отражение върху приходите

–☒ Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

–◻ Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

–◻ върху собствените ресурси

–◻ върху разните приходи

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред:	Налични бюджетни кредити за текущата финансова година	Отражение на предложението/инициативата 48
		ГодинаN	ГодинаN+1	ГодинаN+2	ГодинаN+3	Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)
Статия….

За разните „целеви“ приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

[...]

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

[...]

(1) Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане (ОВ L 359, 16.12.2014 г., стр. 1—29).

(2) Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/EО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/EО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).

(3)

Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2016 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие ( 2016/2038(INI) ) http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=TA&reference=P8-TA-2016-0310&format=XML&language=BG

(4) Неофициално заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси от 22 април 2016 г.

(5) ОИСР - план за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) (2015): „ Обществено обсъждане по действие 12 от проекта относно BEPS : Правила за задължителното оповестяване “. За допълнително разяснение вж. също така записа в речника.

(6) Съвет на Европейския съюз (2016), Заключения относно „Съобщението на Комисията относно външна стратегия и препоръката относно изпълнението на мерки срещу злоупотребата с данъчни спогодби —заключения на Съвета “, 25.5.2016 г. (May 2016 ECOFIN Conclusions).

(7) Заключения на Съвета по икономически и финансови въпроси от май 2016 г., точка 12.

(8) Приоритети на Г-20: https://www.g20.org/Webs/G20/EN/G20/Agenda/agenda_node.html

(9) Европейска комисия, Съобщение относно по-нататъшни мерки за увеличаване на прозрачността и за борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци COM(2016) 451 final , 5.7.2016 (Panama Communication).

(10) Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 г. относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане и облагане на застрахователните премии (ОВ L 336, 27.12.1977 г., стр. 15—20).

(11) Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (ОВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1).

(12) Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане (ОВ L 359, 16.2.2014 г., стр. 1).

(13) Директива (ЕС) 2015/2376 на Съвета от 8 декември 2015 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане (ОВ L 332, 18.12.2015 г., стр. 1).

(14) Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане (ОВ L 146, 3.6.2016 г., стр. 8).

(15) Предложение на Комисията за Директива 2016/0107 (COD) на Европейския парламент и на Съвета от 12 април 2016 г. за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на информация за корпоративния данък от страна на някои предприятия и клонове.

(16) Съюзът е сключил няколко такива споразумения с определени европейски трети държави.

(17) http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/?fuseaction=ia

(18) http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/?fuseaction=ia

(19) ОВ C , г., стр. .

(20) ОВ C , г., стр. .

(21) Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (ОВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1).

(22) Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане (ОВ L 359, 16.2.2014 г., стр. 1).

(23) Директива (ЕС) 2015/2376 на Съвета от 8 декември 2015 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане (ОВ L 332, 18.12.2015 г., стр. 1).

(24) Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане (ОВ L 146, 3.6.2016 г., стр. 8).

(25) Директива (ЕС) 2016/2258 на Съвета от 6 декември 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари (OВ L 342, 16.12.2016 г., стp. 1)

(26) Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/EО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/EО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).

(27) Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане (ОВ L 359, 16.2.2014 г., стр. 1).

(28) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(29) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(30) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(31) УД: управление по дейности; БД: бюджетиране по дейности.

(32) Съгласно член 54, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(33) Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_bg.html

(34) Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.)

(35) Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (OB L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).

(36) Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

(37) ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(38) Държави кандидатки и, ако е приложимо, държави потенциални кандидатки от Западните Балкани.

(39) Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

(40) Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(41) Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

(42) Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).

(43) Съгласно описанието в точка 1.4.2. „Конкретни цели…“.

(44) Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

(45) Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(46) ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.

(47) Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).

(48) Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.

ФУНКЦИЯ 5от многогодишната финансова рамка
Човешки ресурси	0,069	0,069	0,028	0,014	0,014	0,194
Други разходи с административен характер	0,004	0,004	0,002	0,001	0,001	0,012
Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 5от многогодишната финансова рамка	0,073	0,073	0,030	0,015	0,015	0,206

Извън ФУНКЦИЯ 5 45 от многогодишната финансова рамка

Човешки ресурси

Други разходис административен характер

Междинен сборизвън ФУНКЦИЯ 5от многогодишната финансова рамка