Брюксел, 18.10.2017

COM(2017) 610 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

План за действие за подобряване на готовността за действие срещу химически, биологични, радиологични и ядрени рискове за сигурността


ВЪВЕДЕНИЕ: ПРОМЕНЯЩА СЕ ЗАПЛАХА

Понастоящем ЕС е изправен пред различни терористични заплахи и нападения, при които се проявява насилие, както от работещи в мрежа групи, така и от самостоятелно действащи лица. Терористични групи и радикализирани лица се опитаха да извършат нападения с голям брой жертви в ЕС с цел максимално увеличаване на броя на жертвите, както и оказване на психологическо и икономическо въздействие върху обществото.

Терористичните организации не са използвали химически, биологични, радиологични и ядрени вещества в Европа. Съществуват обаче основания да се счита, че терористичните групи може да имат намерението да се сдобият с химически, биологични, радиологични и ядрени материали или оръжия и добиват необходимите знания и умения за тяхното използване 1 . Даиш е използвала химически оръжия в Сирия и Ирак и се счита, че е в състояние 2 да произвежда и използва тези оръжия. По-малки по мащаб инциденти доказаха интереса на Даиш към иновациите и разработването на биологични и радиологични оръжия 3 . Следва да се отбележи, че въпреки че думите „химически, биологични, радиологични и ядрени“ се използват в целия документ, вероятността за нападение с ядрено оръжие от недържавен участник се счита за по-ниска от тази за химически, биологични или радиологични нападения.

Това следва да се разглежда в контекста на технологичните разработки, които могат да бъдат използвани от терористи за злонамерени цели. Даиш е използвала безпилотни летателни системи (БЛС) за наблюдение и командване или за извършване на нападения с взривни вещества 4 .

Потенциалът на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените нападения заема важно място в терористичната пропаганда, като джихадистките медии изразяват намерения за извършване на химически, биологични, радиологични и ядрени нападения и посочват — на различни платформи в социалните медии — възможни тактики за нападенията и цели 5 . Химическите, биологичните, радиологичните и ядрените заплахи са признати от Съвета за сигурност на ООН 6 , който изрази загриженост по отношение на променящия се риск от разпространение, включително използване от недържавни действащи страни.

Това подчертава необходимостта Европейският съюз да повиши своята устойчивост и да подобри готовността си за справяне с химическа, биологична, радиологична и ядрена заплаха през следващите години.

НЕОБХОДИМОСТ ОТ ЗАСИЛВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО В ЕС

Нарастващата заплаха налага да разгледаме слабостите и механизмите си за защита срещу евентуални терористични нападения с химически, биологични, радиологични и ядрени материали. Засега се счита, че вероятността химическите, биологичните, радиологичните и ядрените заплахи да се реализират е нисък, но че рисковете във връзка с последиците са високи. Дори в малък мащаб едно химическо, биологично, радиологично и ядрено нападение може да окаже съществено въздействие върху обществата и икономиките, срещу които е извършено, водейки до значително и дълготрайно прекъсване на дейностите, до широкоразпространен страх и до несигурност. Както човешките, така и финансовите разходи, свързани с нападения, при които се използва например устройство за радиоактивно разпръскване (известно също като мръсна бомба) 7 , или нападение с антракс, осъществено с помощта на безпилотни летателни системи, могат да бъдат изключително високи.

За повишаването на устойчивостта срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи от гледна точка на предотвратяването, готовността за действие и реакцията са необходими значителни инвестиции от страна на държавите членки. По тази причина е необходимо по-тясно сътрудничество на равнището на ЕС, за да се учат държавите членки една от друга, обединявайки експертните знания и активи и използвайки синергиите на трансгранично равнище. В подробната оценка на политиката на ЕС в областта на сигурността 8 се изтъква необходимостта от засилено сътрудничество на равнището на ЕС, основано на по-добро разбиране на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената заплаха и на обединяването на ресурсите с цел подобряване на готовността за действие при евентуални химически, биологични, радиологични и ядрени нападения.

В Директивата относно борбата с тероризма 9 се включват за първи път разпоредби за всички направления на химическия, биологичния, радиологичния и ядрения тероризъм. С нея се налагат задължения на държавите членки, що се отнася до реагирането на терористично нападение, включително задължението за оказване на медицинска помощ на всички жертви. Инициативите, предложени в настоящото съобщение, ще помогнат на държавите членки да изпълнят задълженията си за оказване на помощ на жертвите при нападения с химически, биологични, радиологични и ядрени материали.

Настоящият план за действие има за цел засилване на европейското сътрудничество с цел укрепване на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност с акцент върху предотвратяването и реагирането на химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи и терористични нападения, както и върху подготовката за такива заплахи и нападения. Действията, очертани в настоящото съобщение, ще помогнат на държавите членки да защитят своите граждани и инфраструктура. Много от предложените действия следват подход, обхващащ всички опасности, и ще допринесат също за подобряването на готовността за действие при всякакви широкомащабни химически, биологични, радиологични и ядрени инциденти, които не са свързани с тероризъм.

НАДГРАЖДАНЕ НА ПЛАНA ЗА ДЕЙСТВИЕ В ОБЛАСТТА НА ХИМИЧЕСКИТЕ, БИОЛОГИЧНИТЕ, РАДИОЛОГИЧНИТЕ И ЯДРЕНИТЕ МАТЕРИАЛИ ЗА ПЕРИОДА 2010—2015 Г.

Настоящият план за действие стъпва върху работата, започната в ЕС с плана за действие в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали за периода 2010—2015 г. 10 Той разглежда пропуските, установени при неговото изпълнение, и взема предвид възникващите заплахи. На равнището на ЕС планът за действие за периода 2010—2015 г. доведе до по-добро разбиране на заплахата, до по-голям обмен на информация (разработване на глосара за ХБРЯ-В и включване на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените инциденти в Европейската информационна система за бомбите) и до постижения, като например разработването на инфраструктура за обучение на ЕС (Европейски център за обучение по ядрена сигурност — EUSECTRA). Биологичната област също отбеляза важно развитие в законодателен план с приемането на Решение 1082/2013/ЕС за сериозните трансгранични заплахи за здравето, с което се въвеждат разпоредби за засилване на готовността за действие и на реакцията в ЕС.

Държавите членки, с които бяха проведени допитвания във връзка с изпълнението на плана за действие за периода 2010—2015 г., докладваха за голям брой дейности, които се осъществяват на национално равнище, включително обучения и учения. Те съобщиха също така за известни трудности при координирането на различните действащи страни. Заинтересованите страни подчертаха например необходимостта от по-нататъшно задълбочаване на знанията относно химическите, биологичните, радиологичните и ядрените рискове, от насърчаване на междусекторното сътрудничество и от допълнителни инвестиции в обученията и ученията 11 . Провеждането на трансгранични/междусекторни обучения и учения — в идеалния случай организирани структурирано и следващи предварително договорени учебни програми — беше посочена като една от областите, в които ЕС може да осигури добавена стойност. Държавите членки изтъкнаха също недостатъчния обмен на информация относно химическите, биологичните, радиологичните и ядрените инциденти, заплахи, оборудване и технологии, разработени за справяне с тези заплахи. Те подчертаха и необходимостта от развиване на сътрудничеството с други партньори, които не попадат в обхвата на предходния план за действие в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали, като например военните и ключовите трети държави.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПО-ЦЕЛЕНАСОЧЕН И ПО-КООРДИНИРАН ПОДХОД

Въз основа на тези постижения този нов план за действие следва целенасочен подход в съответствие с програмата на ЕС от 2012 г. за химическите, биологичните, радиологичните и ядрените вещества и експлозиви, в която Съветът прикани Комисията да изготви по-целенасочена политика, насочена към избрани ключови приоритети с ясна добавена стойност от ЕС и видими резултати.

Планът за действие предоставя възможност на държавите членки да подсилят капацитета си за готовност за действие срещу нарастващите заплахи чрез доброволно участие в поредица от инициативи, предложени по линия на плана за действие.

Този план за действие се корени в твърдото убеждение, че за борбата с химическите, биологичните, радиологичните и ядрените рискове е необходим хоризонтален подход, обхващащ различни сектори и действащи страни, като например правоприлагането, управлението на извънредни ситуации, защитата на критичната инфраструктура и на обществените пространства, общественото здраве и частния сектор. Някои от предложените действия ще допринесат също за увеличаване на устойчивостта на критичните инфраструктури в ЕС, особено що се отнася до атомните централи и химическите обекти.

Налице е също така ясна нужда от увеличаване на вътрешните и външните действия в областта на сигурността, по-специално чрез насочване на усилията на ЕС посредством инициативата за центрове на ЕС за високи постижения в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали. Един от основните приоритети ще бъде да се гарантират сигурността на границите и капацитетът за откриване на незаконно влизащи химически, биологични, радиологични и ядрени материали. Митническите служители имат ключова роля в обезпечаването на сигурността на външните граници и тази на веригите на доставки. Адаптирането на системите за информация за товарите е от съществено значение за засилването на наблюдението и основания на риска контрол на международните вериги на доставки, за да се гарантира, че в ЕС не влизат незаконно химически, биологични, радиологични и ядрени материали. Необходими са и мерки за засилване на контрола на износа при търговия с изделия с двойна употреба. Сътрудничеството и координацията със стратегическите и регионалните партньори на ЕС са от съществено значение. Ще се търсят синергии с всички значими заинтересовани страни, включително военните действащи страни, ЕАО, НАТО и частния сектор.

Поради това планът за действие преследва следните четири цели:

1) намаляване на достъпността на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали;

2) осигуряване на по-надеждна готовност за действие и реагиране в случай на химически, биологични, радиологични и ядрени инциденти, свързани със сигурността;

3) изграждане на по-здрави вътрешни и външни връзки в областта на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност с ключови регионални и международни партньори на ЕС; и

4) подобряване на знанията ни в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените рискове.

Като работи по тези стълбове, ЕС може да осигури по-надеждна рамка за намаляване на заплахата от химически, биологични, радиологични и ядрени нападения, за засилване на мерките за сигурност, за повишаване на устойчивостта и за подготвяне за ефективна реакция в случай на нападение.

Предложените действия ще бъдат подкрепени чрез мобилизиране на финансиране по линия на различните съществуващи инструменти на Комисията, включително „Хоризонт 2020“, направление „Полиция“ на фонд „Вътрешна сигурност“ и Механизма за гражданска защита на Съюза (МГЗС), или по линия на широкия набор от инструменти за външно финансиране (напр. Инструмента за сътрудничество за развитие, Европейския инструмент за съседство и Инструмента, допринасящ за стабилността и мира).

ЦЕЛ 1: НАМАЛЯВАНЕ НА ДОСТЪПНОСТТА НА ХИМИЧЕСКИТЕ, БИОЛОГИЧНИТЕ, РАДИОЛОГИЧНИТЕ И ЯДРЕНИТЕ МАТЕРИАЛИ

Способността на терористите да извършат химически, биологични, радиологични и ядрени нападения зависи от достъпността на агентите, веществата и материалите, необходими за създаването на химически, биологични, радиологични и ядрени оръжия. Подобно на вече свършената работа в областта на взривните вещества и огнестрелните оръжия, ЕС трябва да контролира по-добре достъпа до високорискови химически, биологични, радиологични и ядрени материали и да оптимизира способността ни за откриване на такива материали на възможно най-ранния етап, като ограничава или контролира достъпа. Трябва да бъдат предприети мерки за преодоляване и на значителния проблем, който представляват вътрешните заплахи за критичната инфраструктура и съоръжения, притежаващи химически, биологични, радиологични и ядрени материали. Освен това налице е несъмнена необходимост, потвърдена от държавите — членки на ЕС, за допълнително подобряване на обмена на информация относно химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали, включително заплахите и инцидентите по отношение на сигурността, свързани с такива материали, като например кражбата или трафика на химически, биологични, радиологични и ядрени материали. Това може да бъде постигнато чрез използване в максимална степен на съществуващите инструменти и системи за обмен на информация.

Поради това Комисията набелязва следните приоритетни действия, които трябва да бъдат предприети в тясно сътрудничество с държавите членки и други заинтересовани страни.

Ангажимент

Действие

Резултат и срок

1.1

Оптимизиране на обмена на информация относно химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали

Държавите членки да включват по-систематично техническа информация за химическите, биологичните, радиологичните и ядрените оръжия и за инцидентите, свързани с химически, биологични, радиологични и ядрени материали, в Европейската информационна система за бомбите (EBDS) 12 , управлявана от Европол. Следва да се обмисли възможността за създаване на система за докладване, отразяваща случващото се в областта на прекурсорите на взривни вещества.

По-добро използване на други инструменти за обмен на информация, като например базата данни за незаконен трафик и инциденти 13 на МААЕ 14 .

Проучване на връзките с други информационни системи, като например ЕСИТДУ (Електронна система за изделия и технологии с двойна употреба) 15 , съдържащи информация за изделия и лица, заподозрени в извършване на „вредна“ търговия.

Редовно докладване от страна на Европол на Консултативната група на ЕС по химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност относно използването на EBDS (считано от 2018 г.). Сътрудничество на Комисията с държавите — членки на ЕС, за подобряване на обмена на информация чрез EBDS.

Описание от Европол на информационните системи, нуждите и евентуалните недостатъци от гледна точка на обмена на информация до средата на 2018 г.

1.2

Засилване на основания на риска митнически контрол с цел откриване на опасни химически, биологични, радиологични и ядрени материали на границата

Подобряване на събираната от търговията информация за товарите и повишаване на капацитета на митническите органи за откриване в сътрудничество с други агенции с цел наблюдаване на международните вериги на доставки и съответно откриване и контрол на незаконно влизащите химически, биологични, радиологични и ядрени материали.

Повишаване на осведомеността относно химическата, биологичната, радиологичната и ядрената заплаха сред митническите и правоприлагащите органи и подобряване на междуведомственото сътрудничество и обмена на информация между митническите и другите органи, в съответствие със стратегията и плана за действие на ЕС за управление на риска в областта на митниците (COM(2014) 527).

Постигане на споразумение с държавите членки (до средата на 2018 г.) за създаване на общо хранилище на информация за товарите.

Проучване от Групата за проекта за технологии за разкриване в областта на митниците на способностите за откриване на биологични и химически материали в международните вериги на доставки.
Да се докладва до средата на 2018 г.

Разширяване на радиологичното/ядреното обучение за правоприлагащи, митнически и други служители на първа линия в базата за обучения на EUSECTRA 16 .

1.3

Засилване на контрола на износа от ЕС

Предотвратяване на достъпа на външни действащи страни (държавни и недържавни) до изделия с двойна употреба и до химически, биологични, радиологични и ядрени изделия чрез търговията.

Актуализиране през 2018 г. на списъците на ЕС с високорискови химически, биологични, радиологични и ядрени материали и оценяване на обхвата и естеството на техническите взаимодействия между химическите, биологичните, радиологичните и ядрените изделия и изделията с двойна употреба.

1.4

Предприемане на мерки срещу вътрешните заплахи

Обмен на най-добри практики за проверка на препоръките и на правоспособността в съоръжения, в които се съхраняват химически, биологични, радиологични и ядрени материали, като биологичните лаборатории или ядрените съоръжения.

Описване на съществуващите практики за проверка на препоръките до края на 2017 г.

ЦЕЛ 2: ОСИГУРЯВАНЕ НА ПО-НАДЕЖДНА ГОТОВНОСТ ЗА ДЕЙСТВИЕ И РЕАГИРАНЕ В СЛУЧАЙ НА ХИМИЧЕСКИ, БИОЛОГИЧНИ, РАДИОЛОГИЧНИ И ЯДРЕНИ ИНЦИДЕНТИ, СВЪРЗАНИ СЪС СИГУРНОСТТА

Оперативната готовност за действие е от решаващо значение за ефективното смекчаване на последиците от химическо, биологично, радиологично и ядрено нападение или инцидент. Поради присъщия трансграничен и транснационален характер на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената заплаха сътрудничеството на равнището на ЕС може да добави стойност чрез насърчаване на дейностите за изграждане на капацитет в ЕС, като например трансграничното сътрудничество в областта на обучението, ученията и ответните действия, улесняването на взаимопомощта, осигуряването на насоки, насърчаването на въвеждането на минимални стандарти в целия Съюз и където е необходимо, финансирането на транснационални проекти в тази област.

Комисията вече е организирала многобройни обучения и учения на равнището на ЕС, насочени към междусекторното сътрудничество в случай на химически, биологични, радиологични и ядрени нападения. Например учението ARETE от 2014 г. бе съсредоточено върху сътрудничеството между правоприлагащите органи и органите за гражданска защита в случай на сложна химическа и терористична ситуация, при която са взети заложници. Освен това Комисията финансира редица курсове за обучение, организирани в сътрудничество с органите на държавите членки, на тема междусекторни ответни действия при нападение с радиологична мръсна бомба. Тези инициативи бяха допълнени с учения, организирани в областта на гражданската защита, и обучения, организирани от Европол и CEPOL.

По-нататъшните действия ще се базират на този опит и ще обединят различните инициативи за готовност за действие и реакция в съгласувана програма, като се увеличат в максимална степен възможностите за обучение и учения за държавите членки и се подобри последователността в подходите на държавите членки.

Допълнителни действия за улесняване на междуведомственото сътрудничество ще бъдат набелязани след семинара на ЕС за сътрудничество между екипите за първоначално реагиране на мястото на бедствието след терористични нападения, който бе проведен през октомври 2017 г. При голям химически, биологичен, радиологичен и ядрен инцидент в ответните действия ще трябва да участват различни заинтересовани страни, включително частният сектор, например когато трябва да се гарантира, че са осигурени медицински мерки за противодействие.

Поради това Комисията набелязва следните приоритетни действия, които трябва да бъдат предприети в тясно сътрудничество с държавите членки и други заинтересовани страни.

Ангажимент

Действие

Резултат и срок

2.1

Укрепване на готовността за действие и реакцията на ЕС в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали чрез междусекторни обучения и учения

В сътрудничество с държавите членки Комисията ще подсили обучението и ученията за екипите за първоначално реагиране, провеждани от правоприлагащите органи, органите за гражданска защита, здравните структури и когато е приложимо, граничните и митническите органи и военните партньори. Обучението и ученията ще се провеждат по линия на съществуващите финансови и оперативни инструменти, по-специално Механизма за гражданска защита на Съюза (МГЗЕС), CEPOL и направление „Полиция“ на фонд „Вътрешна сигурност“.

Ще се насърчава изготвянето на обща програма за обучение на ЕС в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали в тясно сътрудничество с експерти от държавите — членки на ЕС.

Описване на съществуващите дейности на ЕС за обучение до януари 2018 г.

Проучване на допълнителните нужди от Консултативната група на ЕС до второто тримесечие на 2018 г.

Започване на нови курсове и учения през четвъртото тримесечие на 2018 г.

Провеждане на допълнителни учения на равнището на ЕС (подобни на учението ARETE от 2014 г.) през 2019 г.

2.2

Укрепване на капацитета на ЕС за реагиране при химически, биологични, радиологични и ядрени инциденти чрез Механизма на ЕС за гражданска защита

За да се осигури по-добра подкрепа за държавите членки в случай на голям химически, биологичен, радиологичен и ядрен инцидент, държавите членки и Комисията ще продължат да укрепват съществуващия капацитет на ЕС за спешно реагиране (EERC) на Механизма за гражданска защита на Съюза, включително Медицинския корпус на ЕС. Насърчаване на държавите членки да продължат да заделят нов капацитет, свързан с химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали, за капацитета на ЕС за спешно реагиране.

Подпомагане на държавите членки при процеса на регистриране и сертифициране на модули в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали и на други капацитети в капацитета на ЕС за спешно реагиране.

Преглед на първоначалната цел по отношение на капацитета в областта на бедствията, причинени с химически, биологични, радиологични и ядрени материали.

Проверка на междусекторната готовност за действие и реакция при пандемии.

Оценка на пропуските в областта на ответните действия при бедствия, причинени с химически, биологични, радиологични и ядрени материали, през 2018 г.

Безвъзмездни средства за адаптиране за регистриране/сертифициране на модули.

Междусекторни симулационни учения относно планирането на непрекъснатостта на дейността по време на пандемия (2018 г.).

Семинари относно готовността за действие и прилагането на Международните здравни правила и относно най-добрите практики, свързани с проверките при влизане и излизане. Планирани за 2017—2018 г.

2.3

Анализ на пропуските при откриването на химически, биологични, радиологични и ядрени материали

В тясно сътрудничество с Консултативната група по химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали Комисията ще проучи степента, в която съществуващото оборудване за откриване е способно да открива химически, биологични, радиологични и ядрени материали. Резултатите ще бъдат използвани в дейностите на резерва от експерти по откриване и в работата по стандартизация.

Изготвяне на първоначалния доклад за анализ на пропуските, съдържащ препоръки, до третото тримесечие на 2018 г.

2.4

Подобряване на ранното предупреждение и реагиране, както и на обмена на информация за сериозните трансгранични заплахи за здравето 17  

Реорганизиране на системата за ранно предупреждение и реагиране (СРПР) с цел подобряване на ситуационната осведоменост и управлението на инциденти за сериозните трансгранични заплахи за здравето, както и с цел свързване на СРПР с други системи за бързо сигнализиране и информиране на ЕС.

Новата платформа следва да бъде готова до средата на 2018 г.

2.5

Укрепване на готовността за действие на лабораториите в ЕС срещу сериозни трансгранични заплахи за здравето

Гарантиране на бързо идентифициране и характеризиране и на бързи механизми за размяна на проби; предоставяне на подкрепа на по-слабо оборудваните държави членки.

2015—2018 г.

Изпълнение от държавите членки с подкрепата на Комисията в рамките на съвместното действие EMERGE 18 за ефикасна реакция при много опасни и новопоявяващи се патогени на равнището на ЕС.

2.6

Повишаване на готовността за действие на държавите членки при трансгранични заплахи за здравето

Повишаване на готовността за действие на държавите членки при трансгранични заплахи за здравето чрез съвместно възлагане на обществени поръчки за медицински мерки за противодействие (въз основа на член 5 от Решение 1082/2013/ЕС относно сериозните трансгранични заплахи за здравето).

Укрепване на готовността за действие, както и на действията, предприемани във входните пунктове (въздушни, морски и наземни).

Държавите членки и Комисията следва да изготвят обща визия на равнището на ЕС за това как да се подобри обхватът на ваксинирането в ЕС и да започнат действия за подсилване на доставката на ваксини и управлението на запасите от ваксини, за подобряване на оперативната съвместимост и взаимодействието на информационните системи по въпросите на имунизацията, за подобряване на доверието във ваксините и справяне с колебанието по отношение на тях, както и за повишаване на ефективността на научноизследователската и развойната дейност при ваксините на равнището на ЕС.

Съвместно възлагане на обществени поръчки за ваксини заедно със съответните държави членки; 2018 г. (подготвителните дейности са в ход).

2017—2020 г. (съвместното действие се подготвя).

2017—2020 г. (съвместното действие се подготвя).

2.7

Подобряване на осведомеността, готовността за действие и реакцията при биологични рискове, включително нововъзникващи заплахи

Подобряване на междусекторната осведоменост в ЕС относно биологичните рискове, произтичащи от случайно или доброволно освобождаване, чрез обучение, като например съвместния курс на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и Европол за „междусекторна осведоменост относно биологичните рискове и тяхното смекчаване“, предназначен за здравните служби за спешна помощ, правоприлагащите органи и органите за гражданска защита.

Подпомагане на държавите членки в борбата им срещу биотероризма, включително изготвяне на национални стратегии за готовност за действие при проблеми, свързани с биотероризма, чрез изготвяне — в сътрудничество с мрежа от експерти от държавите членки — на насочен към ЕС наръчник относно заплахите, произтичащи от биотероризма.

Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията следва да помогне на държавите членки да повишат осведомеността и да обменят най-добри практики във връзка с биологията „направи си сам“, включително любителските експерименти, използването на биологични агенти и на техники на генното инженерство извън лабораторни условия и от необучени лица и рисковете за биологичната безопасност и биологичната сигурност 19 .

Следващото издание на курса следва да бъде през второто тримесечие на 2018 г. (допълнителни сесии следва да бъдат организирани, когато е необходимо).

Изготвяне на наръчника до третото тримесечие на 2018 г.

Материали за повишаване на осведомеността за рисковете, свързани с нововъзникващите биотехнологии

Дейността ще започне през третото тримесечие на 2017 г. и ще продължи от четвъртото тримесечие на 2017 г. до първото тримесечие на 2018 г.

2.8

Резерв от експерти от държавите членки по откриване на химически, биологични, радиологични и ядрени материали

Включване в резерва от експерти по откриване на взривни вещества 20 на експертите по химически, биологични, радиологични и ядрени материали, за да се помогне на държавите членки напр. да обезпечат сигурността на мащабни събития. Дейностите на резерва от експерти по откриване ще се основават, наред с другото, на изготвените насоки за защита на обществените пространства.

Обучение за резерва от експерти по откриване следва да бъде проведено през третото тримесечие на 2018 г. с цел експертите да започнат дейност през 2019 г.

2.9

Укрепване на капацитета и мрежите за ядрена сигурност

Насърчаване на пълноценното използване на Европейския център за обучение по ядрена сигурност (EUSECTRA) за съвместни обучения по разкриване на радиологични и ядрени материали.

Вторият етап на кампанията за обучения в областта на митниците в EUSECTRA следва да започне през четвъртото тримесечие на 2017 г.

 

2.10

Засилване на сътрудничеството в областта на ядрената криминалистика

Обхватът и пълнотата на капацитета на ядрената криминалистика се различават съществено, като само няколко държави членки са в състояние да извършват задълбочена проверка на ядрени и радиоактивни материали. Повечето държави членки разчитат само на основен капацитет, който се допълва от по-напредналия капацитет, предлаган например от Съвместния изследователски център на Комисията.

Комисията ще продължи да разработва нормативната уредба (споразумения с държавите членки) за използването на тези служби на Комисията и за да се осигури за държавите членки както общо обучение, така и обучение за напреднали в тази област.

Разработване до края на 2018 г. на нормативна уредба за използването на капацитета на службите на Комисията в областта на ядрената криминалистика.

ЦЕЛ 3: ИЗГРАЖДАНЕ НА ПО-ЗДРАВИ ВЪТРЕШНИ И ВЪНШНИ ВРЪЗКИ И АНГАЖИМЕНТ В ОБЛАСТТА НА ХИМИЧЕСКАТА, БИОЛОГИЧНАТА, РАДИОЛОГИЧНАТА И ЯДРЕНАТА СИГУРНОСТ С КЛЮЧОВИ РЕГИОНАЛНИ И МЕЖДУНАРОДНИ ПАРТНЬОРИ НА ЕС



Химическите, биологичните, радиологичните и ядрените заплахи могат да възникнат както във, така и извън Съюза. Работата извън пределите на Съюза, както и изграждането на по-здрави партньорства и на по-тесни вътрешни и външни връзки по отношение на сигурността са неразделна част от стратегията на ЕС за борба с тероризма и с химическите, биологичните, радиологичните и ядрените рискове. Призивът за „по-сплотен Съюз“ между вътрешните и външните измерения на политиките за сигурност е основен приоритет в глобалната стратегия на ЕС 21 и в контекста на Съвместната декларация на ЕС и НАТО от 2016 г.

Химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност трябва да бъде включена във външната дейност на ЕС чрез развиване на капацитета в трети държави (по-специално в съседните на ЕС държави) и засилване на сътрудничеството със стратегическите партньори и специализираните международни организации, като например Интерпол, МААЕ и ОЗХО, въз основа на подновения ангажимент на Съвета за сигурност на ООН да се попречи на терористите да се сдобиват с оръжие за масово унищожение. Необходимо е също да се изградят по-тесни връзки между дейностите, предприети в рамките на центровете на ЕС за високи постижения в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали. В това отношение следва да се даде приоритет на съседните на ЕС държави.

Поради това Комисията набелязва следните приоритетни действия, които трябва да бъдат предприети в тясно сътрудничество с държавите членки и други заинтересовани страни.

Ангажимент

Действие

Резултат и срок

3.1

Установяване на сътрудничество в областта на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност с ключовите международни партньори, включително в контекста на диалозите относно борбата с тероризма и сигурността

Задълбочаване на сътрудничеството със стратегическите партньори, имащи опит с химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали:

1) обмен на информация относно химическите, биологичните, радиологичните и ядрените заплахи и рискове;

2) обмен на най-добри практики;

3) съвместни обучения или учения.

Редовно обсъждане на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност в рамките на диалозите относно борбата с тероризма и сигурността със съответните трети държави, за да се набележат възможни дейности за сътрудничество и изграждане на капацитет.

В контекста на съществуващия диалог относно химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали — провеждане на семинар със Съединените щати относно сигурността на радиоактивните източници — второто тримесечие на 2018 г.

Семинар на ЕС и САЩ относно съвместните наказателни и епидемиологични разследвания — четвъртото тримесечие на 2018 г.

Отправяне на покана до стратегическите партньори за участие в специални заседания на Консултативната група по химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност, когато е целесъобразно.

3.2

Установяване на сътрудничество с НАТО по въпросите, свързани с химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали

Полагане на усилия за по-тясно сътрудничество с НАТО по отношение на трети държави, по-специално в следните области:

1) обмен на информация;

2) изграждане на капацитет;

3) обучение;

4) учения.

Създаване на синергии с НАТО относно начините, по които борбата с тероризма може да се подпомогне от развитието на отбранителните способности, наред с друго, в областта на безпилотните летателни апарати (БЛА) и химическите, биологичните, радиологичните и ядрените оръжия.

Изготвяне в сътрудничество с акредитирания от НАТО център за високи постижения в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали на специални модули за обучение на партньорите на центъра на ЕС за високи постижения в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали.

Семинар на ЕС и НАТО през първото и второто тримесечие на 2018 г.

Общи обучения, напр. в акредитирания от НАТО център за високи постижения в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали (четвъртото тримесечие на 2017 г.) и предвидени за 2018/2019/2020 г.

2018 г. — въз основа на извлечените поуки от първите кръгове общи обучения.

3.

Установяване на сътрудничество със специализираните международни организации

ЕСВД и Комисията ще работят със специализираните многостранни организации (Интерпол, МААЕ, ОЗХО 22 , КБО ЗПП 23 , Службата на ООН по въпросите на разоръжаването 24 ), за да обменят най-добри практики и да търсят синергии, по-специално в сферата на обмена на информация и изграждането на капацитет в трети държави.

Редовно отправяне на покана до тези организации за участие в заседанията на Консултативната група по химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност, както и в обучения и учения

ЦЕЛ 4: ПОДОБРЯВАНЕ НА ЗНАНИЯТА НИ В ОБЛАСТТА НА ХИМИЧЕСКИТЕ, БИОЛОГИЧНИТЕ, РАДИОЛОГИЧНИТЕ И ЯДРЕНИТЕ РИСКОВЕ

Химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали са технически сложна и бързо развиваща се област, която трябва да се наблюдава внимателно. Понастоящем експертните знания в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали са разпределени неравномерно в рамките на Европейския съюз и се притежават от множество различни правителствени, академични и частни действащи страни. Трябва да се изготви рамка на равнището на ЕС, за да се обединят съответните действащи страни, да се изградят партньорства в тези сектори, да се набележат съвместно допълнителните нужди и да се извлече максимална полза от научните изследвания на ЕС.    

4.1 Създаване на мрежа на ЕС за сигурност в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали 

За да се подобри координацията на равнището на ЕС, мрежа на ЕС за сигурност в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали ще обедини всички действащи страни в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали както на стратегическо (определяне на политиката), така и на оперативно равнище, за да се преодолее разпокъсаността на усилията. В нея ще участват държавите членки, институциите на ЕС и съответните агенции и когато е целесъобразно, ключовите международни партньори и частният сектор. Мрежата ще се опира на три стълба: 1) консултативна група, в която участват всички координатори на държавите членки по химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност, 2) мрежа за подкрепа, съставена от съществуващите центрове в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали на територията на ЕС и 3) център на знания в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали, създаден в Европейския център за борба с тероризма към Европол.

Целите на мрежата ще бъдат: 1) да поддържа цялостно и актуализирано разбиране на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените рискове, произтичащи от и извън ЕС, и да подпомага изготвянето на политики и инициативи за отстраняване на установените пропуски; 2) да развива сътрудничеството и координацията на оперативно равнище (напр. обмена на информация и на най-добри практики); и 3) да улеснява гражданско-военното сътрудничество в области от взаимна полза.

Ангажимент

Действие

Резултат и срок

4.1.1

Създаване на специална консултативна група по химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност на ЕС

Държавите членки следва да назначат национални координатори по химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност като основни точки за контакт в държавите членки за целите на изпълнението на плана за действие на ЕС в областта на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност.

Като се опира на предишната консултативна група по химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали, която бе създадена по силата на плана за действие за периода 2010—2015 г. с мандат да наблюдава изпълнението на този план за действие, Комисията ще създаде нова специална консултативна група по химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност на ЕС за целите на настоящия план за действие, в която ще участват координаторите на държавите членки по химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност, Комисията и съответните агенции на ЕС, Европейската служба за външна дейност и други съответни публични и частни заинтересовани страни в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали, чиито дейности ще бъдат следните:

1) редовно разглеждане и анализиране на променящите се химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи и рискове (в сътрудничество с Центъра на ЕС за анализ на информация (INTCEN) и Европол);

2) установяване на пропуските в предотвратяването, откриването, готовността за действие и реакцията в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали и предлагане на нови инициативи в сферата на политиката, имащи за цел отстраняването на тези пропуски;

3) описване на съществуващите експертни центрове и определяне на реда и условията за съвместна работа, за да се насърчат синергиите и взаимното допълване.

Съставяне на списък на координаторите във всички държави членки до декември 2017 г.

Провеждане на първото заседание на Консултативната група до януари 2018 г., а впоследствие — периодично (2—3 заседания годишно)

Извършване до април 2018 г. на първия анализ на пропуските, който следва да се преразглежда периодично

Редовен и систематичен обмен на добри практики във връзка с установените рискове и пропуски

Първо описание на съществуващите експертни центрове — до май 2018 г.

4.1.2

Създаване на мрежа на ЕС за подкрепа в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали

На оперативно равнище мрежа на ЕС за подкрепа в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали, съставена от съществуващите експертни центрове и мрежи в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали, ще подпомага дейността на Консултативната група по химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност при:

1) създаването на структура на ЕС за експертна подкрепа (в тясно сътрудничество с Европол), която може да дава насоки и съвети и по технически и научни въпроси на държавите членки и институциите на ЕС в областта на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност, включително по време на инциденти;

2) улесняването на идентифицирането и разпространението на добри практики и извлечени поуки;

3) споделянето на експертни знания и поддържането на връзка със съществуващите центрове за високи постижения в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали в Европа и извън нея.

От заинтересованите държави членки ще бъде поискано да посочат до декември 2017 г. структури, които биха могли да участват в мрежа на ЕС за подкрепа в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали.

До октомври 2017 г. Комисията следва да публикува покана за представяне на предложения за проекти в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали по линия на направление „Полиция“ на фонд „Вътрешна сигурност“ 25 .

Изцяло функционираща мрежа до лятото на 2018 г.

4.1.3

Европол (Европейският център за борба с тероризма) следва да създаде център на знания в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали

Европол (Европейският център за борба с тероризма) следва да превърне съществуващия си екип в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали в център на знания, който ще подпомага правоприлагащите органи по отношение на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност, включително химическите, биологичните, радиологичните и ядрените оръжия и заплахи, като:

1) предоставя аналитични продукти във връзка с химическите, биологичните, радиологичните и ядрените заплахи и инциденти;

2) улеснява сътрудничеството и обмена на информация (по-специално чрез EBDS и мрежи като Европейската мрежа за обезвреждане на взривни устройства (EЕOD) 26 ) между правоприлагащите органи и други действащи страни (включително военни такива), както и с мрежата си от международни партньори;

3) организира обучения (в сътрудничество със CEPOL);

4) предоставя оперативна подкрепа и изпраща на място експерти по химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали в подкрепа на разследването на химически, биологични, радиологични и ядрени инциденти;

Оптимизиране на използването на съществуващия капацитет на Европол с цел подобряване на колективните знания за химическите, биологичните, радиологичните и ядрените заплахи

Систематичен обмен на информация, свързана с химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали, посредством EBDS

Изпращане на място на експерти по химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали в подкрепа на разследвания

4.2 Извличане на максимална полза от научните изследвания на ЕС в областта на сигурността

По-добро използване на научните изследвания на ЕС в областта на сигурността посредством дейности за разпространение на резултатите от научните изследвания, както и чрез гарантиране, че научноизследователските дейности отговарят на оперативните нужди в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали. Комисията ще разшири обхвата на изпитването на оборудване, ще насърчава хармонизирането на стандартите и ще подкрепя разработването на общия капацитет посредством разширения си резерв от експерти по откриване.



Ангажимент

Действие

Резултат и срок

4.2.1

Подкрепа на разпространението и използването на резултатите от научните изследвания

Доразвиване на платформата на потребителската общност за безопасни, сигурни и устойчиви общества (Community of Users on Secure, Safe and Resilient Societies — потребителската общност), която обединява научни изследователи, създатели на политики, представители на промишлеността и на МСП и практикуващи лица в тези сфери, включително екипите за първоначално реагиране, с цел превръщане на резултатите от научните изследвания в конкретни действия.

Увеличаване на разпространението на резултатите от научните изследвания и насърчаване на обмена на информация с цел подобряване на диалога между различните действащи страни в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали и осигуряване на редовна актуална информация за резултатите от научните изследвания също в контекста на Консултативната група на ЕС по химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност и нейната мрежа за подкрепа.

Представяне през ноември 2017 г. на програмата за дейността на потребителската общност за 2018 г., включваща 18 тематични семинара, включително 6 теми, свързани с химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали, като например химическите опасности и безопасността и сигурността на водата. На семинарите ще бъде дадена годишна актуална информация за текущите научни изследвания и дейностите за изграждане на капацитет и ще бъдат набелязани бъдещите приоритети.

Приключване до декември 2017 г. на доклада за проектите по „Хоризонт 2020“ във връзка с поканите за представяне на предложения за периода 2014—2016 г.

Редовно публикуване на резултатите от научноизследователските проекти в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали чрез мрежа на ЕС за сигурност в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали

4.2.2

Набелязване на допълнителните нужди от научни изследвания и предприемане на мерки във връзка с нововъзникващите химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи

Гарантиране, че научноизследователските проекти са съсредоточени върху нуждите на крайните потребители в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали

Приоритетно третиране на научноизследователските усилия, имащи за цел:

1) предоставяне на решения за начина, по който да се смекчат нововъзникващите химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи, например БЛС или биохакерство;

2) подобряване на капацитета на държавите членки за намаляване на риска от бедствия — от подготовката/готовността за действие и мониторинга до ответните действия и възстановяването.

Постоянен диалог в рамките на различните европейски форуми, например Консултативната група по химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали и новите действия по поканата за представяне на предложения от 2017 г. по линия на „Хоризонт 2020“

Изпълнението на новите проекти в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали, избрани в рамките на поканата за представяне на предложения от 2017 г., следва да започне през първото тримесечие на 2018 г.

Публикуване на покана за представяне на предложения в областта на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност през второто тримесечие на 2018 г.

4.2.3

Насърчаване на хармонизирането чрез стандартизиране и сертифициране на продуктите и системите във връзка с химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност

Разширяване на обхвата на настоящото изпитване на оборудването за откриване на химически, биологични, радиологични и ядрени материали с цел да се предложат области за стандартизация. Работата в тази област ще послужи също за информиране на практикуващите лица за функционирането на оборудването и за осигуряване на обучение за резерва от експерти по откриване.

Продължаване на преднормативните научноизследователски дейности в рамките на европейската референтна мрежа на Комисията за защита на критична инфраструктура 27 с цел изготвяне на споразумения за семинари на CEN (Eвропейски комитет по стандартизация) 28 ; определяне на областите, свързани с химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали, в които могат да бъдат определени мандати за CEN, и публикуване на нови покани за представяне на предложения в подкрепа на стандартизацията в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали по линия на „Хоризонт 2020“.

До края на 2018 г. увеличаване на капацитета за изпитване на ефективността на оборудването за откриване на химически, биологични, радиологични и ядрени материали в държавите членки и набелязване на нуждите от стандартизация, за които могат да бъдат изготвени мандати за CEN

Публикуване на покани за представяне на предложения за научни изследвания, свързани със стандартизацията, през второто тримесечие на 2018 г. и второто тримесечие на 2019 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ

С оглед на променящите се заплахи Европа трябва да обедини ресурси и експертни знания с цел разработване на новаторски, устойчиви и ефективни решения. Усилията за сътрудничество в целия ЕС, следващи насоките, определени в настоящия план за действие, могат да доведат до значително повишаване на сигурността и до осезаеми резултати.

Предложенията, представени в настоящото съобщение, ще подготвят условията за по-ефективно и по-целенасочено сътрудничество на ЕС в областта на защитата, готовността за действие и ответните действия срещу химическите, биологичните, радиологичните и ядрените заплахи. Комисията насърчава държавите членки да се възползват от различните възможности, описани в настоящото съобщение, и приканва Европейския парламент и Съвета да одобрят настоящия план за действие и да участват активно в неговото изпълнение в тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни. Комисията ще разгледа постигнатия напредък най-късно след две години.

(1)  Европол, Доклад от 2017 г. за обстановката и тенденциите, свързани с тероризма (TE-SAT), стр. 16, който може да бъде намерен на адрес: www.europol.europa.eu/sites/default/files/documents/tesat2017.pdf . Вж. също изявленията на генералния директор на ОЗХО: www.globaltimes.cn/content/1044644.shtml .
(2)  Интерпол — Оценка на заплахите от ИДИЛ, свързани с химически оръжия, извън Ирак и Сирия, 7 февруари 2017 г.
(3)  През 2016 г. в Мароко бе заловена клетка на Даиш, подготвяща нападение с елементарно биологично оръжие. Интерпол — Биологичните заплахи и инциденти представляват нарастваща заплаха за критичните инфраструктури и общественото здраве; 24 октомври 2016 г. Освен това бе установено, че високопоставен служител в Европа, работещ в ядрената област, е под наблюдение от терористи, свързани с нападенията в Париж и Брюксел. Европол, TE-SAT 2016; стр. 14. Secrétariat général de la défense et de la sécurité nationale (Франция), Chocs futurs - Etude prospective à l'horizon 2030, май 2017 г., стр. 88: http://www.sgdsn.gouv.fr/
(4)  Заплахата от терористични нападения с използване на БЛС се разглежда в плана за действие за подобряване на защитата на обществените пространства (COM(2017)XXX).
(5)  Европол, TE-SAT 2017; стр. 16.
(6)  Резолюция S/RES/2325 (2016) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от 14 декември 2016 г.
(7)  Вж. например von Winterfeldt, Detlof and Rosoff, Heather, „A Risk and Economic Analysis of Dirty Bomb Attacks on the Ports of Los Angeles and Long Beach“ (2007 г.). Published Articles & Papers. Документ 39. http://research.create.usc.edu/published_papers/39 . Авторите са разгледали последиците от нападение с мръсна бомба на пристанището на Лос Анджелис. Освен разходите за почистване, например последиците от спирането на дейностите на пристанището и на съответните предприятия биха стрували до 100 милиарда евро. https://pdfs.semanticscholar.org/5cc0/3b4436d06165aac72041315c824fbef44d5b.pdf .
(8) COM(2017) 407, SWD(2017) 278 final. 26.7.2017 г.
(9) ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6.
(10)  Съвет на Европейския съюз, документ 15505/1/09 REV 1, приет от Съвета през декември 2009 г. с цел укрепване на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност в целия ЕС.
(11)  В рамките на прегледа към държавите членки бяха също отправени конкретни въпроси относно бъдещите приоритетни области за сътрудничество.
(12)  Европейската информационна система за бомбите (EBDS) е ИТ платформа, даваща възможност на държавите членки да обменят навременна и подходяща информация и разузнавателни данни за взривните вещества и за химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали и свързаните с тях инциденти. Тъй като за тази система е необходима сигурна връзка от по-високо ниво, Европол създаде допълваща онлайн платформа на Европол за експерти, където потребителите могат да си взаимодействат и сътрудничат посредством виртуални общности.
(13)  Базата данни за незаконен трафик и инциденти (БДНТИ) е информационната система на МААЕ за инциденти, свързани с незаконен трафик и други неразрешени дейности и събития, при които се използват ядрени и други радиоактивни материали извън обхвата на регулаторния контрол.
(14)  Международна агенция за атомна енергия.
(15)  Електронната система за изделия и технологии с двойна употреба (ЕСИТДУ) е защитена електронна система, хоствана на сървър на Комисията и служеща за обмен на информация между държавите членки. Тя функционира изцяло от 2012 г. и целта ѝ е да подобри обмена на отказите за износ на изделия с двойна употреба между държавите — членки на ЕС. Основната обработвана информация включва описанието на стоките обект на отказ и страните, засегнати от отказите, като например държавите членки, износителя, брокера, получателя и крайния потребител. 
(16)  Европейският център за обучение по ядрена сигурност бе създаден с цел разрешаване на проблемите, породени от кражбата на радиоактивни материали, която може да бъде свързана с престъпни и терористични действия. Той осигурява практическо обучение, при което се използват истински ядрени материали, за служителите на първа линия, инструкторите и други експерти в областта. Центърът се намира в Съвместния изследователски център на Европейската комисия в Карлсруе и Испра.
(17)  Както е определено в член 2 от Решение 1082/2013/ЕС за сериозните трансгранични заплахи за здравето: 1. заплахи с биологичен произход (заразни болести; антимикробна резистентност и вътреболнични инфекции във връзка със заразни болести (наричани по-долу „свързаните с тях конкретни здравни проблеми“); биотоксини или други вредни биологични агенти, които не са свързани със заразни болести; 2. заплахи с химичен произход; 3. заплахи с екологичен произход; 4. заплахи с неизвестен произход; 5. събития, които могат да представляват извънредни ситуации от международно значение, свързани с общественото здраве, съгласно МЗП, при условие че попадат в една от категориите заплахи, посочени в букви а)—г).
(18)   http://www.emerge.rki.eu/Emerge/EN/Home/Homepage_node.html .
(19)  Предлаганите на пазара биологични комплекти „направи си сам“ позволяват на потребителя да създава генетично модифицирани микроорганизми. Напредъкът в тази област може да доведе до умишлено нападение или до случайно замърсяване с модифицирани вируси или бактерии. Вж. също: Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията, Rapid Risk Assessment: Risk related to the use of ‘do-it-yourself’ CRISPR-associated gene engineering kit contaminated with pathogenic bacteria, https://ecdc.europa.eu/en/publications-data/rapid-risk-assessment-risk-related-use-do-it-yourself-crispr-associated-gene .
(20)  Резервът от експерти бе въведен в плана за действие на ЕС относно незаконния трафик и използване на огнестрелни оръжия и взривни вещества от 2015 г. (COM(2015) 624 final) с цел да се окаже на държавите членки оперативна подкрепа в областта на откриването на взривни вещества.
(21)

22    „Обща визия, общи действия: по-силна Европа — Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“. http://eeas.europa.eu/archives/docs/top_stories/pdf/eugs_review_web.pdf

(22)  Организация за забрана на химическото оръжие.
(23)  Конвенция за биологичните оръжия — Звено за подпомагане на прилагането.
(24)  Служба на ООН по въпросите на разоръжаването.
(25)  Поканата за представяне на предложения ще подпомогне изпълнението на настоящия план за действие, както и на плана за действие на ЕС за защита на обществените пространства и препоръката на Комисията относно прилагането на Регламент 98/2013. Поканата може да допринесе, наред с друго, за създаването на структура на ЕС за експертна подкрепа или на регионални мрежи, които по-късно ще бъдат включени в мрежата за подкрепа.
(26)  Европейската мрежа за обезвреждане на взривни устройства (EEODN) е мрежа от сапьори и експерти в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали, която се управлява от Европол. Мрежата предоставя възможност на членовете си да обменят най-добри практики и извлечени поуки, както и да участват в общи обучения. EEODN организира ежегодни конференции, съчетани с обучения.
(27)   Европейската референтна мрежа за защита на критична инфраструктура (ERNCIP) е съфинансираният от Комисията проект, координиран от Съвместния изследователски център, чиято цел е да се осигури рамка, в която експерименталните съоръжения и лабораториите ще споделят знания и експертен опит с цел хармонизиране на протоколите за изпитвания в цяла Европа, което ще допринесе за подобряване на защитата на критичните инфраструктури срещу всички видове заплахи и опасности и за създаване на единен пазар за решения в областта на сигурността. Три от работните групи се занимават с химическите, биологичните, радиологичните и ядрените заплахи: химически и биологични рискове за питейната вода; откриване на пренасяни по въздуха в закрити пространства химически и биологични агенти и радиологични и ядрени заплахи за критичната инфраструктура.
(28)  Европейски комитет по стандартизация.