14.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/5

—

Член 2 от Договора за Европейския съюз, в който се посочва, че „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства“;

—

Парижката декларация, приета на 17 март 2015 г. (1), в която се подчертава значението на „укрепването на способността на децата и младите хора да развиват критично мислене и преценка, така че, особено в контекста на интернет и социалните медии, да са в състояние да разбират реалността, да разграничават факти от мнения, да разпознават пропагандата и да се противопоставят на всички форми на индоктриниране и изказвания, проповядващи омраза“;

—

Съвместния доклад „Образование и обучение 2020“ от 15 декември 2015 г. (2), в който като основен приоритет за новия работен цикъл (2015—2020 г.) се определят последващите действия във връзка с Парижката декларация „чрез съвместни анализи, партньорско обучение, срещи, разпространение на добри практики и конкретни мерки, подпомогнати с финансиране“;

—

Резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 24 февруари 2016 г. относно насърчаването на социално-икономическото развитие и приобщаване в ЕС чрез образование (3), в която се съдържа ангажиментът „да се насърчават цифровата и медийната грамотност на младите хора, както и способността им да мислят критично, наред със социалните им умения и гражданските им компетентности“;

—

Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот (4), в която като ключови компетентности, които всички граждани следва да придобият, се набелязват: „компетентност в областта на цифровите технологии“, която изисква „критично и рефлективно отношение към наличната информация и отговорно използване на интерактивните медии“; „социални и граждански компетентности“, които включват „способността да се разбират различни гледни точки и готовност да се зачитат ценностите на другите“; и „културни познания и умения за изразяване“, които включват „чувство за идентичност, като основа за изграждането на открито отношение и уважение към многообразието“;

—

Заключенията на Съвета от ноември 2012 г. относно европейската стратегия за по-добър интернет за децата (5), в които се подчертава, че „секторът на образованието, както и родителите, имат важната задача да съдействат на децата при използването на предлаганите от интернет възможности по ползотворен и творчески начин, както и при идентифицирането и справянето с рисковете, с които се сблъскват в интернет“, както и че „самите учители и родители се нуждаят от подкрепа и обучение, за да следят не само бързите и непредсказуеми промени във виртуалния живот на децата, но и постоянно променящите се нови технологии“;

—

Съобщението на Комисията от януари 2014 г.относно предотвратяване на радикализацията, водеща до тероризъм и екстремистко насилие (6), в което като главни действия, които да бъдат предприети за предотвратяване на радикализацията, се открояват „по-тясното сътрудничество с гражданското общество и частния сектор за справяне с предизвикателствата в интернет и активизиране на усилията за насърчаване на младите хора да развиват критично мислене спрямо екстремистките послания“;

—

Заключенията на Съвета от ноември 2014 г. относно европейската аудио-визуална политика в цифровата епоха (7), в които Комисията и държавите членки се приканват да „насърчават добрите практики и научни изследвания относно включването на медийната грамотност във формалното образование и обучение, както и в неформалното и самостоятелното учене“;

—

Заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно ролята на сектора на младежта в интегриран и междусекторен подход за предотвратяване и борба с водещата до насилие радикализация сред младите хора, в които държавите членки и Комисията се приканват да подкрепят младите хора в „борбата с екстремистките влияния в интернет и социалните медии и при развиването на критично мислене и подходящите знания, умения и компетентности за разбиране на различните източници и намерения зад предоставяната информация, включително пропагандата и словото на омразата“ (8);

1.

Да насърчават отделянето на достатъчно внимание за развиване на медийната грамотност и критичното мислене в образованието и обучението на всички равнища, включително чрез гражданско и медийно образование.

2.

Да полагат усилия за повишаване на компетентностите в областта на цифровите технологии сред учащите се от всички възрасти, в перспективата на ученето през целия живот, като важна предпоставка за укрепване на способността им да участват активно в демократичния живот на нашите модерни общества, както и за повишаване на пригодността им за заетост.

3.

Да обмислят възможността за използване, наред с националните рамки и инструменти, на европейската рамка за компетентност в областта на цифровите технологии за гражданите, рамката от компетентности на демократичната култура на Съвета на Европа и Глобалната рамка за оценка на медийната и информационната грамотност на ЮНЕСКО.

4.

Да насърчават социално безопасна среда на обучение, онлайн и офлайн, в която спорните въпроси да могат да се обсъждат открито и свободата на словото да се зачита, и да дават възможност на преподавателите да инициират и модерират такива дискусии.

5.

Да подпомагат преподавателите и училищните ръководители на всички нива на образование и обучение да развиват, посредством първоначално обучение и непрекъснато професионално развитие, своята собствена компетентност в областта на цифровите технологии, както и педагогическите си умения, необходими, за да използват нови технологии и образователни ресурси със свободен достъп в обучението, и да работят по въпросите на медийната грамотност и критичното мислене по ефективен начин с учащи се от всички възрасти и с различен произход.

6.

Да работят с родителите и други участници в обществото като цяло за намаляване на цифровото разделение между поколенията и за насърчаване на споделена култура на диалог и взаимното разбирателство.

7.

Да укрепват диалога, сътрудничеството и партньорствата между сектора на образованието и обучението и медийния сектор, включително журналистите, както и всички други заинтересовани страни, в т.ч. гражданското общество и младежките организации, като се има предвид, че ефективното развитие на медийна грамотност и критично мислене налага мултидисциплинарен подход, и се напомня за важната роля на неформалното и самостоятелното учене в това отношение.

8.

Да насърчават новаторски, творчески и основани на широко участие начини за развиване на медийна грамотност и критично мислене в образованието и обучението, например чрез осъществяване на изследвания и чрез проучване на потенциала на културата и изкуствата, междукултурни подходи и медийно производство в училище, като средства за укрепване на отвореността към други култури и активното гражданство.

1.

Да продължат да утвърждават, в контекста на стратегическата рамка „Образование и обучение 2020“, партньорското учене, включително чрез събиране и разпространяване на добри практики в областта на медийната грамотност и критичното мислене, като същевременно обръщат специално внимание на ефективното достигане до учащите се в неравностойно положение и тези, застрашени от маргинализация.

2.

Да осигурят съгласуваност на политиките на равнище ЕС в областта на медийната грамотност, така че да има допълване с експертната работа, която се извършва в различни имащи отношение области на политиката като образованието, политиката за младежта, културата и аудио-визуалната политика, както и в областта на борбата с тероризма, като същевременно се отчитат особеностите на сектора на образованието и обучението.

3.

Да подпомагат усилията за осигуряване на преподавателите с необходимите умения и инструменти за ефективна работа в областта на медийната грамотност и критичното мислене с учащи се от всякаква възраст и произход, наред с другото като се използва порталът за училищно образование и се насърчава обучението между партньори посредством платформата e-Twinning.

4.

Да продължат сътрудничеството си с други многостранни форуми, например Съвета на Европа (12), ЮНЕСКО и ОИСР, и да вземат под внимание тяхната работа, тъй като предизвикателствата пресичат границите и засягат държави както в Европейския съюз, така и извън него.

5.

Да насърчават оползотворяването на възможностите за финансиране по всички имащи отношение фондове и програми на ЕС, в частност Еразъм+, Механизма за свързване на Европа, европейските структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“, „Творческа Европа“ и „Европа за гражданите“, в подкрепа на тези усилия.