ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 30.11.2016
COM(2016) 759 final
2016/0375(COD)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
относно управлението на Енергийния съюз,
за изменение на Директива 94/22/ЕО, Директива 98/70/ЕО, Директива 2009/31/ЕО, Регламент (ЕО) № 663/2009, Регламент (ЕО) № 715/2009, Директива 2009/73/ЕО, Директива 2009/119/ЕО на Съвета, Директива 2010/31/ЕС,
Директива 2012/27/ЕС, Директива 2013/30/ЕС и Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013
(текст от значение за ЕИП)
{SWD(2016) 394 final}
{SWD(2016) 395 final}
{SWD(2016) 396 final}
{SWD(2016) 397 final}
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•Основания и цели на предложението
Постигането на устойчив Енергиен съюз с амбициозна политика в областта на климата, както и на основно преобразуване на нашата енергийна система, може да бъде реализирано единствено чрез обединени и координирани действия — законодателни и незаконодателни — на равнището на ЕС и на национално равнище. За постигането на тази цел на Европейския съюз е необходимо надеждно управление, което да бъде гаранция, че всички политики и мерки на различните равнища са съгласувани и достатъчно амбициозни и се допълват взаимно. Основната цел на настоящата инициатива е за този процес да бъде създадена необходимата законодателна основа с оглед на реализирането на Енергийния съюз, като за да бъде управлението успешно, тя ще трябва да бъде допълнена от незаконодателни мерки и действия.
В съответствие с твърдия ангажимент на Комисията за по-добро регулиране предложението ще доведе до значително намаляване на административната тежест за държавите членки, Комисията и другите институции на ЕС. Прилаганите в момента изисквания за докладване (за Комисията и за държавите членки) в областта на енергетиката и климата осигуряват ползи, изразяващи се в подробна информация за конкретни области на разглежданите политики, и подкрепят изпълнението на секторното законодателство. От друга страна обаче те са разпръснати в многобройни отделни законодателни актове, приети в различно време, което е причина за известно дублиране, непоследователност и припокриване помежду им и за това областите на енергетиката и на климата да не бъдат обединени. Освен това някои от сега действащите изисквания са определени с оглед на постигането на съответните цели за 2020 г. и поради това не са подходящи като изисквания в подкрепа на изпълнението на Рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за 2030 г., нито са хармонизирани с изискванията за планиране и докладване по Парижкото споразумение относно изменението на климата.
Чрез предложението задълженията за докладване, разпръснати в основите актове на законодателството на ЕС в областта на политиките за енергетиката, климата и други свързани с Енергийния съюз области, ще бъдат събрани на едно място, като така ще се постигне много голямо опростяване на задълженията. В предложението изискванията за докладване се намаляват, синхронизират и актуализират, а дублирането на задължения се премахва. Чрез предложението се интегрират, рационализират или отменят общо повече от 50 съществуващи отделни задължения за планиране, докладване и мониторинг от нормативната уредба в областта на енергетиката и климата (31 задължения се интегрират, а 23 се отменят). Рационализираният процес на политическо управление между Комисията и държавите членки, в който активно участие вземат и други институции на ЕС, ще синхронизира периодичността и сроковете на задълженията, ще увеличи значително прозрачността и сътрудничеството и по този начин ще донесе допълнителни ползи, изразяващи се в намаляване на административната тежест.
В своите заключения от 24 октомври 2014 г. Европейският съвет прие Рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за 2030 г. въз основа на предложението на Комисията. В заключенията се посочва, че е необходимо да се разработи надеждна и прозрачна система на управление без каквато и да било ненужна административна тежест, която да подпомогне да се гарантира осъществяването на целите на енергийната политика на ЕС, като същевременно се предвиди необходимата гъвкавост за държавите членки и напълно се зачита тяхната свобода да определят своя енергиен микс. Подчертава се също така, че управлението следва да се основава на съществуващите градивни елементи, като националните програми в областта на климата, националните планове за енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност, и че е необходимо отделните направления за планиране и докладване да бъдат рационализирани и обединени.
Стратегията за Енергиен съюз от 25 февруари 2015 г. разшири периметъра на управление извън Рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и включи в него всички пет измерения на Енергийния съюз (енергийна сигурност, солидарност и доверие; вътрешноевропейски енергиен пазар; постигане на по-умерено потребление; декарбонизация, включително използване на възобновяеми енергийни източници; и научни изследвания, нововъведения и конкурентоспособност).
В съобщението „Състояние на Енергийния съюз“ от 18 ноември 2015 г. и в указанията на Комисията към държавите членки относно националните им планове в областта на енергетиката и климата, приложени към него, въпросът беше разгледан по-подробно и беше посочено, че неговото управление следва да бъде уредено със законодателни разпоредби.
В заключенията на Съвета по енергетика от 26 ноември 2015 г. беше посочено, че системата за управление ще бъде основен инструмент за ефикасно и ефективно изграждане на Енергийния съюз. Успоредно с това, в рамките на Техническата работна група по националните планове в областта на енергетиката и климата Комисията и държавите членки провеждат редовни обсъждания.
В резолюцията „Към постигане на Европейски енергиен съюз“ на Европейския парламент от 15 декември 2015 г. се призовава управлението на Енергийния съюз да бъде амбициозно, надеждно, прозрачно, демократично и изцяло да включва Европейския парламент, както и да гарантира постигането на целите за 2030 г. в областта на енергетиката и климата.
С оглед на тази основа настоящото предложение си поставя за цел да определи регулаторната рамка за управлението на Енергийния съюз, като я положи върху два основни стълба: първо, рационализиране и интегриране на съществуващите задължения за планиране, докладване и мониторинг в областта на енергетиката и климата, с цел да бъдат отчетени по-добре принципите за по-добро регулиране и, второ, определянето на солиден политически процес между държавите членки и Комисията, в който активно да участват и други институции на ЕС, с цел постигане на целите на Енергийния съюз, по-специално конкретните цели за 2030 г. в областта на енергетиката и климата.
На 5 октомври 2016 г. Европейският съюз ратифицира Парижкото споразумение относно изменението на климата, което влезе в сила на 4 ноември 2016 г. Предлаганият регламент допринася за изпълнението на Парижкото споразумение, включително на неговия 5-годишен цикъл на преглед, и гарантира, че изискванията за мониторинг, докладване и проверка по РКООНИК и Парижкото споразумение са включени по съгласуван начин в управлението на Енергийния съюз.
•Съгласуваност със съществуващите разпоредби в областта на разглежданите политики
Въз основа на резултатите от проверката за пригодност на законодателство в областта на енергетиката и на съответните части от достиженията на правото в областта на климата предложеният регламент оставя непроменени, отменя или изменя задълженията за планиране и докладване на държавите членки и задължения на Комисията за мониторинг, съдържащи се понастоящем в секторното законодателство. Предложението бе изготвено успоредно с преразглеждането на Директивата за енергийната ефективност, Директивата относно енергийните характеристики на сградите, Директивата за възобновяемите енергийни източници и други законодателни актове, обхванати от Инициативата за устройството на енергийния пазар, с цел постигане на пълна съгласуваност между тези начинания. Гарантирана е също така последователността с други законодателни актове на ЕС в сферата на енергетиката и климата.
Освен това в предложението е включен изцяло и Регламентът относно механизма за мониторинг (РММ) в областта на климата с цел да се гарантира интеграцията между тази област и енергетиката. Предложението продължава като цяло подхода на съществуващите разпоредби за планиране, докладване и мониторинг по РММ, който е следствие от по-ранен процес на рационализиране на тези задължения в сферата на климата. В предложението обаче разпоредбите на РММ са синхронизирани с тези на законодателството в областта на енергетиката, актуализирани са, така че да отговарят на целите на мониторинга на изпълнението на предлаганите регламенти относно разпределянето на усилията и относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF). Тъй като предложението обхваща редица области, взето бе решение да не се предлага преработване на РММ. При все това Комисията отдава голямо значение на запазването на цялото съдържание на РММ, по отношение на което не се въвеждат изменения с настоящото предложение.
•Съгласуваност с другите политики на Съюза
Инициативата е свързана и с други области на политика, като транспорта, околната среда, промишлеността, икономиката, научните изследвания и конкурентоспособността. Важно е обаче да се отбележи, че настоящата инициатива — що се отнася до рационализирането и интегрирането на планирането и докладването — е ориентирана към областта на енергетиката и климата, като същевременно включва и някои направления за планиране и докладване от други области. Това е необходимо с цел гарантирането на управляем процес, съсредоточен върху основните цели на Енергийния съюз.
Препоръките на Комисията към държавите членки, предвидени в предлагания регламент, допълват и са съгласувани с препоръките, отправяни в контекста на европейския семестър, при които фокусът е върху макроикономическите въпроси и въпросите на структурната реформа (при които в редки случаи има връзка с енергетиката и климата). Управлението, от друга страна, засяга специфични за политиката в областта на енергетиката и климата въпроси. Там, където специфичните за политиката в областта на енергетиката и климата въпроси са от значение за макроикономическите или структурните реформи, те също следва да бъдат част от европейския семестър.
2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
•Правно основание
Правното основание на всички разпоредби на регламента са членове 191, 192 и 194 от ДФЕС.
Предлаганият регламент преследва легитимна цел в обхвата на тези членове. Като цяло за приемането на мерки в съответствие с член 192, параграф 1 и член 194, параграф 2 от ДФЕС се прилага обикновената законодателна процедура.
•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)
Необходимостта от зачитане на принципа за субсидиарност е едно от основните съображения, на които почива системата за управление на Енергийния съюз, която изхожда от подхода, че държавите членки сами следва да определят своите национални планове и целите и мерките в тях.
Необходимост от действие на ЕС
Тъй като няколко елемента от Стратегията за Енергийния съюз се отнасят за цели, определени на равнище ЕС, за да се гарантира постигането на тези цели, както и съгласуваността на енергийните политики и политиките в областта на климата в ЕС и между неговите държави членки, са необходими действия на равнище ЕС, като същевременно се запази възможността за гъвкавост от страна на държавите членки. Освен това на по-голямата част от енергийните предизвикателства, пред които е изправен Съюзът, не може да се отговори чрез некоординирани национални действия. Това се отнася и за изменението на климата, което поначало е с трансграничен характер и не може да бъде преодоляно само чрез местни, национални и дори европейски действия.
Освен това поради трансграничното значение на всяко едно от измеренията на Енергийния съюз, за да бъде стимулирано още по-голямо сътрудничеството между държавите членки, са необходими действия на равнище ЕС. Нито едно от измеренията на Енергийния съюз не може да бъде постигнато ефективно, ако липсва система за управление на равнище ЕС между държавите членки и Комисията, която да насърчава регионалното сътрудничество в енергийната политика и политиката в областта на климата. Действия на равнище ЕС са необходими също така, за да се гарантира, че ЕС е готов да вземе пълноценно участие в процеса на преглед в рамките на Парижкото споразумение.
И на последно място, действия на равнище ЕС са необходими още, за да се рационализират съществуващите задължения за планиране, докладване и мониторинг, определени в законодателството на ЕС, които могат да бъдат изменяни и/или отменяни единствено чрез законодателни предложения на равнище ЕС.
Добавена стойност от участието на ЕС
Създаването на стабилна система за управление на Енергийния съюз ще спомогне да се гарантира, че ЕС и неговите държави членки колективно ще постигнат приетите цели на Европейския съюз, включително конкретните цели за 2030 г. за енергетиката и климата, и намират координирани и общи решения на общите предизвикателства по икономически ефективен и достъпен начин. Това е абсолютно наложително с оглед на значителната нужда от инвестиции в енергийния сектор през следващите десетилетия.
На държавите членки ще бъде осигурена рационализирана и опростена рамка за планиране и докладване на техните политики в областта на енергетиката и климата. По-ефективните и съгласувани административни процедури в националните органи и между държавите членки ще дадат възможност за по-ефективно разработване и изпълнение на политиките в областта на енергетиката и климата. На частния сектор ще бъдат осигурени по-прозрачни национални регулаторни рамки като основа за вземането на инвестиционни решения в областта на енергетиката и климата; гражданите пък ще разполагат с по-качествена информация относно реализирането на Енергийния съюз и на вързаните с него политики.
•Пропорционалност
За да се гарантира, че всички държави членки по съизмерим начин дават своя принос към процеса и постигането на общите цели, да се повиши регулаторната стабилност и сигурността на инвеститорите и да се осигури общ мониторинг между държавите членки и Съюза, е необходимо предложението за системата за управление да бъде включено в законодателството и да не бъде възприеман незаконодателен подход.
Подходът към националното планиране и докладване се основава на проверката за пригодност (вж. по-долу), чиято основна цел беше да даде оценка на пропорционалността на настоящия подход и — според нуждите — да подобри спазването на принципа на пропорционалност.
Подходът за периодичен процес между държавите членки и Комисията се основава на препоръки на Комисията, а не например на решения на Комисията, с цел да се гарантира пропорционалност и пълно зачитане на правата на държавите членки съгласно член 194 от ДФЕС.
•Избор на инструмент
Необходим е регламент, а не директива, за да се осигури пряка приложимост на разпоредбите и по този начин да се гарантира съпоставимост на националните планове в областта на енергетиката и климата. Пряката приложимост има и допълнителното предимство, че плановете ще бъдат готови много преди 2021 г.
Освен това много от разпоредбите на регламента не са насочени към държавите членки и поради това не могат да бъдат изпълнени чрез транспониране в националното законодателство (например задълженията на Комисията, процеса във връзка с препоръките на Комисията, Европейската агенция за околната среда и т.н.).
3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
•Пригодност и опростяване на законодателството
Гарантирането на регулаторна пригодност и опростяването на законодателството е една от основните цели на предлагания регламент. В съответствие с ангажимента на Комисията за по-добро регулиране, настоящото предложение бе подготвено с приобщаване на всички заинтересовани страни и при спазване на принципа на прозрачност и в постоянно взаимодействие с тях.
Проверката за пригодност (REFIT), направена във връзка с предлагания регламент, сочи, че благодарение на новия подход може да се очаква значително намаляване на административната тежест за държавите членки, както и за Комисията, но това въздействие може да се определи количествено само отчасти поради ограничената наличност на надеждни данни. Същевременно новият подход ще доведе до редица предимства, които ще повишат в значителна степен съгласуваността и ефективността. Предложението не съдържа изключения по отношение на микропредприятията, нито специален подход към МСП, тъй като те не са засегнати от инициативата.
Предлаганият регламент ще засили ролята на електронното докладване, като се очаква това да намали още повече административната тежест.
•Оценка на въздействието
Оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение, бе разработена и изготвена в съответствие с приложимите указания за по-добро регулиране и получи положително становище от Комитета за регулаторен контрол. Препоръчаните от него подобрения бяха включени в окончателната ѝ версия. По отношение на вариантите за политика за рационализирането на задълженията за планиране, докладване и мониторинг бяха оценени варианти, започващи от указания към държавите членки (незаконодателен инструмент) и стигащи до различни правни подходи за рационализиране и обединяване на съществуващите задължения.
На оценка бяха подложени и различни варианти на политика по отношение например на актуализациите и периодичността на националните планове и доклади и мониторинга от страна на Комисията; итеративния процес между държавите членки и Комисията, включително препоръките към държавите членки; възможностите за отговор чрез политиките в случаите, когато съвкупните усилия на държавите членки не биха били достатъчни за постигането на договорените цели на равнище ЕС; ролята на регионалните консултации при разработването на националните планове.
В резултат на оценката на въздействието се стигна до извода, че един нов, единен законодателен акт, с цялостно включване в него на Регламента относно механизма за мониторинг (РММ), е предпочитаният вариант. Посочена беше необходимостта да се даде възможност за известни официални актуализации на националните планове и двугодишните доклади за напредъка, представяни от държавите членки, и на мониторинговите доклади на Комисията (включително на годишните доклади за специфични области на разглежданите политики). Стигна се също така до заключението, че периодичният процес между държавите членки и Комисията следва да обхваща и разработването (амбициозността), и изпълнението (реализацията) на националните планове и че има необходимост от препоръки от страна на Комисията по националните планове и докладите за напредъка. В допълнение бе заключено, че са необходими задължителни регионални консултации с другите държави членки по проектите и окончателните варианти на националните планове, за да се гарантира адекватна координация на националните процеси на планиране и на политиките в контекста на Енергийния съюз.
Представената по-горе комбинация от предпочитани варианти на разглежданите политики ще доведе до най-добри резултати, изразяващи се в облекчаване на административната тежест и по-голяма гъвкавост за държавите членки, като същевременно ще се гарантира управление, което е достатъчно надеждно, за да подсигури изпълнението на целите на Енергийния съюз.
Означение на резюмето на оценката на въздействието: SWD(2016)395
Означение на положителното становище на Комитета за регулаторен контрол: SEC(2016)494
•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство
Във връзка с изготвянето на предлагания регламент бе извършена проверка за пригодност на задълженията за планиране, докладване и мониторинг в рамките на достиженията на правото на ЕС в областта на енергетиката (REFIT). При проверката за пригодност бе направена също така оценка на взаимовръзките между задълженията за планиране, докладване и мониторинг, предвидени в достиженията на правото в областта на енергетиката, и задълженията по основните актове на ЕС в областта на климата.
Общото заключение от проверката за пригодност е, че макар съществуващите задължения за планиране, докладване и мониторинг в достиженията на правото на ЕС в областта на енергетиката да са постигнали като цяло добри резултати, има потенциал за значително подобрение на сега действащото законодателство на ЕС в областта на енергетиката, както и за укрепване на взаимовръзките със законодателството в областта на климата, което значително ще подобри настоящото съотношение между разходите и ползите.
Въз основа на това проверката за пригодност доведе до категоричния извод, че за да се гарантира съгласуваност и да се даде възможност на държавите членки и на Комисията изцяло да използват наличните синергии и да се осигури последователността между различните направления в планирането и докладването, а също така и за да може системата да бъде годна за прилагане с оглед на новата обща рамка на Енергийния съюз, включително на целите по Рамката за климата и енергетиката до 2030 г., ще бъде необходимо планирането и докладването от страна на държавите членки и мониторингът от страна на Комисията да се интегрират системно. Предлаганият регламент изпълнява препоръките на проверката за пригодност, с изключение на няколко случая, в които това не бе възможно поради това, че периодичността не съвпада с предвижданата в Регламента относно управлението или задължението е твърде специализирано.
•Консултации със заинтересованите страни
На 11 януари 2016 г. започна обществена консултация с цел събиране на становищата и приноса на заинтересованите страни и гражданите. Консултацията продължи повече от 12 седмици и приключи на 22 април 2016 г.
В проведеното онлайн проучване се включиха 103 участници, като допълнително по електронна поща бяха получени още отговори, 15 от които от държави членки. Отговорите по тази обществена консултация бяха включени в оценката на Комисията и в проверката за пригодност на съществуващите задължения за планиране и докладване, както и в оценката на въздействието, на която се основава настоящият предлаган регламент.
Мнозинството от участниците в консултацията признават важността на съществуващите задължения за планиране и докладване, но също така са съгласни, че има нужда от повече рационализиране, синхронизиране и интегриране на съществуващите задължения за планиране и докладване с цел да не бъдат допускани празноти, припокривания и несъответствия и усилията за рационализиране да бъдат съсредоточени в по-голяма степен върху задълженията за докладване, които са по-тясно свързани с целите на рамката за 2030 г. Няколко заинтересовани страни изтъкнаха необходимостта от по-добро интегриране на сегашните национални планове в тези области, като посочиха също така, че е нужно задълженията за планиране като цяло да бъдат рационализирани и намалени.
Мнозинството участници считат, че един-единствен законодателен акт е предпочитаният вариант за рационализиране на задълженията за планиране и отчитане в областта на енергетиката и климата в периода след 2020 г. Сред държавите членки разделението между привържениците на законодателните и на незаконодателните варианти беше по-изразено.
Повечето от участниците в консултацията считат, че националните планове следва да отразяват и петте измерения на Енергийния съюз, да се изготвят въз основа на подробен образец (становището е потвърдено и от държавите членки в рамките на техническата работна група) и да са недвусмислено насочени към областите с количествени цели на ЕС. Ограничен брой участници, включително и няколко държави членки, обаче се обявиха в подкрепа на кратки стратегически национални планове. Няколко заинтересовани страни, включително повечето държави членки, настояха, че е необходимо да не се допуска да се стигне до нова административна тежест или до допълнителни разходи.
Що се отнася до политическия процес, на който се подчинява окончателното оформяне и прегледа на плановете, много от участниците се застъпиха за прозрачен процес на планиране на широка основа, който да допринесе за укрепване на доверието на инвеститорите и за широка подкрепа сред обществеността.
И на последно място, участниците в консултацията като цяло изразиха съгласие, че новата система за управление следва да улесни координацията на националните енергийни политики и да насърчи регионалното сътрудничество и че Комисията следва да играе важна роля в този процес.
По-подробно резюме на обществената консултация се съдържа в оценката на въздействието.
•Събиране и използване на експертни становища
Проверката за пригодност и оценката на въздействието, на които почива предлаганият регламент, бяха подкрепени от две проучвания, извършени по поръчка на Комисията от Trinomics и Amec Foster Wheeler през първата половина на 2016 г.
За определяне на обхвата на националните планове по предлагания регламент и приложение 1 към него (образец за националните планове) и на подхода към тях допринесе работата на техническата работна група по националните планове в областта на енергетиката и климата, която се председателства от Комисията и в която са представени всички държави членки.
Като източник на информация за допълване на анализа бе използван също и експертният опит, съдържащ се в приноса на заинтересованите страни, взели участие в обществената консултация.
•Основни права
Тъй като предлаганата политика основно е насочена към държавите членки като институционални участници, тя е съвместима с Хартата за основните права.
4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
Основната цел на настоящото предложение е да се рационализират задълженията за планиране, докладване и мониторинг и да се създаде механизъм за управление. От държавите членки ще се изисква през определени периоди от време да представят на Комисията интегрирани планове и доклади. Въз основа на информацията, предоставена от държавите членки, Комисията следва да изготви необходимите мониторингови доклади. За изпълнението на задачите на Комисията ще бъдат предвидени длъжностни лица, срочно наети служители или външен персонал, работещи в областта на политиките за енергетиката и климата, в рамките на съществуващите общи прогнози за човешките ресурси на Комисията. Що се отнася до Европейската агенция за околната среда (ЕАОС), в допълнение към съществуващото програмиране на човешките ресурси за ЕАОС ще бъде необходимо постепенно да бъдат въведени още договорно наети служители (до 3-ма през 2020 г.).
Разходите за изпълнението на предлагания регламент от ГД „Енергетика“ и ГД „Действия по климата“, които са представени в приложената законодателна финансова обосновка, ще бъдат вместени изцяло в настоящия програмиран финансов пакет за съответните бюджетни позиции до 2020 г. Що се отнася до финансовите ресурси, необходими за Европейската агенция за околната среда, те ще бъдат в допълнение на настоящата финансова рамка.
5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ
•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване
Докладването и оценките от страна на държавите членки и на Комисията, предвидени в настоящия регламент, ще гарантират подробен мониторинг на прилагането на регламента.
Регламентът ще подлежи на официален преглед през 2026 г. При прегледа следва да се вземат предвид резултатите от глобалната инвентаризация (global stocktake), предвидена в Парижкото споразумение.
•Обяснителни документи (за директивите)
•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението
В глава 1 от предлагания регламент са определени обхватът и предметът му и се дават определения на използваните понятия.
В глава 2 е формулирано задължението на държавите членки до 1 януари 2019 г. да изготвят интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г., както и за следващите десетгодишни периоди. В приложение І е предвиден задължителен образец за плановете, в който се съдържат повече елементи например по политиките, мерките и аналитичната основа.
В същата глава е предвиден също така периодичен процес на консултации между Комисията и държавите членки преди окончателното оформяна на плановете въз основа на проектите на националните планове, които се представят на Комисията до 1 януари 2018 г. и на всеки десет години след това за следващите десетгодишни периоди. В тази рамка Комисията ще може да прави препоръки по отношение на равнището на амбициозност, конкретните цели и приноса както и относно конкретните политики и мерки, включени в плана. Другите държави членки също ще могат да правят бележки по проектоплана в рамките на регионални консултации. Плановете трябва да бъдат актуализирани до 1 януари 2024 г. (все още с 2030 г. като хоризонт).
В глава 3 е формулирано задължението на държавите членки да изготвят и докладват на Комисията своите дългосрочни стратегии за ниски емисии с 50-годишен хоризонт, които са от ключово значение, за да се осигури принос за икономическа трансформация, създаване на работни места, стопански растеж и постигане на по-общи цели за устойчиво развитие, както и за справедлив и икономически ефективен напредък към постигането на целта, определена в Парижкото споразумение относно изменението на климата.
В глава 4 от предлагания регламент е посочено задължението на държавите членки да изготвят двугодишни доклади за напредъка в изпълнението на плановете след 2021 г. по петте измерения на Енергийния съюз. В тези доклади за напредъка от държавите членки се изисква също така те да докладват на всеки две години за своето национално планиране и своите национални стратегии за адаптиране към изменението на климата, като времевата рамка е съгласувана с Парижкото споразумение.
В тази глава са посочени конкретно и докладите, които трябва да се изготвят ежегодно, например с оглед на изпълнението на международни ангажименти на Европейския съюз и неговите държави членки и осигуряване на необходимата база за оценката на съответствието по Регламент [За Службата за публикации: акт номер ХХХ относно обвързващите стойности годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. в подкрепа на устойчив Енергиен съюз и в изпълнение на поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата] и Регламент [За Службата за публикации: акт номер ХХХ за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата]. Тези доклади се отнасят например за инвентаризациите на парниковите газове и до подкрепата за развиващите се страни и дават възможност на Съюза и на неговите държави членки да покажат постигнатия напредък в изпълнението на своите ангажименти по РКООНИК и Парижкото споразумение. Предвидени са също така разпоредби относно прозрачността при използването на приходите, генерирани от продажбата на търгове на квотите по Директивата за установяване на Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове (Директивата за СТЕ).
В същата глава е предвидено също така необходимото съдържание на докладите по всички пет измерения и се създава платформа за електронно докладване, която следва да стъпва върху и да използва резултатите от съществуващите процеси на докладване, бази данни и електронни инструменти, като тези на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС), Евростат и Съвместния изследователски център (JRC).
В глава 5 от предлагания регламент са определени необходимите мониторинг и оценка от страна на Комисията с цел проследяване на напредъка на държавите членки спрямо целите, поставени в националния план. Описана е и процедурата, чрез която Комисията отправя препоръки как да бъде увеличена амбициозността на националните планове или относно изпълнението на плановете с оглед постигане на опредените цели.
В същата глава е предвидена освен това сумарна оценка на първите национални планове с цел да бъдат открити евентуалните празноти спрямо целите за ЕС като цяло. Предвидено е Комисията да отправя препоръки въз основа на докладите за напредъка и да предприема действия на равнище ЕС или да изисква предприемането на мерки от държавите членки, в случай че оценката на напредъка покаже, че конкретните цели на ЕС за 2030 г. в областта на енергетиката и климата няма да бъдат постигнати (напр. намаляване на потенциалните пропуски по отношение на амбициозността и изпълнението или пълното им отстраняване). Определен е и подходът към годишния доклад на Комисията за състоянието на Енергийния съюз.
В глава 6 от предлагания регламент са определени изискванията относно националните системи за инвентаризация за емисиите на парникови газове, политиките, мерките и прогнозите. Създаването на такива системи е международно задължение. Те ще подпомогнат също така изпълнението на националните планове по отношение на измерението „Декарбонизация“.
В тази глава е определено също така правното основание за създаването на национални регистри и регистър на Съюза, чрез които да се отчита национално определения принос и които да дават възможност да се използват международно прехвърлените резултати от намаляването на въздействието върху климата по член 4, параграф 13 и член 6 от Парижкото споразумение.
В глава 7 от предлагания регламент са определени механизмите и принципите на сътрудничество и подкрепа между държавите членки и Съюза. Там е уредена и ролята на Европейската агенция за околната среда да подкрепя, както е уместно, Комисията в дейността ѝ за мониторинг и докладване по регламента.
В глава 8 от предлагания регламент се съдържат необходимите разпоредби, чрез които на Комисията се предоставят някои правомощия да приема делегирани актове и актове за изпълнение в точно определени случаи.
С глава 9 от предлагания регламент се създава Комитет за Енергийния съюз (комитет в рамките на процедурата за разглеждане по Регламент (ЕС) № 182/2011) и се определят процедури за прегледа на регламента през 2026 г., отменят се и се изменят други законодателни актове на ЕС, за да се гарантира съгласуваност, предвидени са и разпоредби относно преходните мерки и влизането в сила.
2016/0375 (COD)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
относно управлението на Енергийния съюз,
за изменение на Директива 94/22/ЕО, Директива 98/70/ЕО, Директива 2009/31/ЕО, Регламент (ЕО) № 663/2009, Регламент (ЕО) № 715/2009, Директива 2009/73/ЕО, Директива 2009/119/ЕО на Съвета, Директива 2010/31/ЕС,
Директива 2012/27/ЕС, Директива 2013/30/ЕС и Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 и член 194, параграф 2 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта за законодателен акт на националните парламенти,
[като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,]
[като взеха предвид становището на Комитета на регионите,]
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1)С настоящия регламент се определя необходимата законодателна основа за надеждно и прозрачно управление, което да гарантира постигането на общите цели и конкретните цели на Енергийния съюз чрез допълващи се, последователни и амбициозни усилия от страна на Съюза и неговите държави членки, като същевременно се утвърждават принципите на Съюза за по-добро регулиране.
(2)Европейският енергиен съюз следва да обхване пет основни измерения: енергийна сигурност; вътрешноевропейския енергиен пазар; енергийна ефективност; декарбонизация; и научни изследвания, нововъведения и конкурентоспособност.
(3)Целта, която си поставя един устойчив Енергиен съюз, в центъра на който стои амбициозна политика по отношение на климата, е да осигури на потребителите в Съюза — били те домакинства или търговски дружества — сигурна, устойчива, конкурентоспособна и икономически достъпна енергия, а за това е необходима фундаментална промяна на европейската енергийна система. Посочената цел може да бъде постигната само чрез координирани действия, съчетаващи законодателни и незаконодателни актове на равнището на Съюза и на национално равнище.
(4)Предложението на Комисията е разработено успоредно на и е прието заедно със серия от инициативи в секторната енергийна политика, по-специално по отношение на енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и устройството на енергийния пазар. Тези инициативи образуват пакет, обединен от общата тема за поставяне на енергийната ефективност на първо място, за глобална лидерска позиция на Съюза в областта на възобновяемите енергийни източници и за справедливи сделки за енергийните потребители.
(5)На 24 октомври 2014 г. Европейският съвет прие рамка на Съюза в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. въз основа на четири основни цели: намаляване с поне 40 % на емисиите на парникови газове от цялата икономика, подобряване с поне 27 % на енергийната ефективност, с перспектива тази цел да се увеличи на 30 %, дял от поне 27 % на потребяваната в Съюза енергия от възобновяеми източници и поне 15 % междусистемна електроенергийна свързаност. В рамката бе посочено, че целта за енергията от възобновяеми източници е обвързваща на равнището на Съюза и че тя ще бъде постигната чрез приноса на държавите членки, водени от необходимостта за колективно постигане на целта на Съюза.
(6)Обвързващата цел за 2030 г. за поне 40-процентно намаление в сравнение с 1990 г. на вътрешните емисии на парникови газове от цялата икономика бе официално одобрена като планиран национално определен принос на Съюза и на неговите държави членки към Парижкото споразумение относно изменението на климата по време на заседанието на Съвета по околна среда на 6 март 2015 г. Парижкото споразумение относно изменението на климата бе ратифицирано от Съюза на 5 октомври 2016 г. и влезе в сила на 4 ноември 2016 г. То заменя подхода, възприет в рамките на Протокола от Киото от 1997 г., чието действие няма да продължи след 2020 г. Поради това системата на Съюза за мониторинг и докладване на емисиите и поглъщанията следва да бъде актуализирана с оглед на тези промени.
(7)Европейският съвет заключи също така на 24 октомври 2014 г., че следва да бъде разработена надеждна и прозрачна система на управление без каквато и да било ненужна административна тежест, която да подпомогне осъществяването на целите на енергийната политика на ЕС, като същевременно се предвиди необходимата гъвкавост за държавите членки и напълно се зачита тяхната свобода да определят своя енергиен микс. Европейският съвет изтъкна, че системата за управление следва да се основава на съществуващите градивни елементи, като националните програми в областта на климата, националните планове за енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност, и че е необходимо отделните направления за планиране и докладване да бъдат рационализирани и обединени. Декларирано бе също така съгласие да бъдат засилени ролята и правата на потребителите, прозрачността и предвидимостта за инвеститорите — наред с другото чрез системно следене на основните показатели за финансово достъпна, безопасна, конкурентоспособна, сигурна и устойчива енергийна система — както и да се улесни координацията на националните енергийни политики и да се засили регионалното сътрудничество между държавите членки.
(8)В Стратегията на Комисията за Енергиен съюз от 25 февруари 2015 г. се посочва необходимостта от интегрирано управление, чрез което да се гарантира, че всички свързани с енергията дейности — на равнището на Съюза, на регионално, национално и местно равнище — допринасят за постигането на целите на Съюза; по този начин периметърът на управление бе разширен извън Рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и обхвана и петте основни измерения на Енергийния съюз.
(9)В своето съобщение „Състояние на Енергийния съюз“ от 18 ноември 2015 г. Комисията посочи по-конкретно, че интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, засягащи и петте измерения на Енергийния съюз, са необходими инструменти за по-стратегическо планиране на политиките в областта на енергетиката и климата. Като част от съобщението „Състояние на Енергийния съюз“ указанията на Комисията до държавите членки относно интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата дават основата, за да започнат държавите членки разработването на национални планове за периода 2021—2030 г. и определят основните стълбове на процеса на управление. В съобщението „Състояние на Енергийния съюз“ бе посочено, че управлението следва да бъде уредено със законодателни разпоредби.
(10)В заключенията на Съвета от 26 ноември 2015 г. бе посочено, че системата на управление на Енергийния съюз ще бъде основен инструмент за неговото ефикасно и ефективно изграждане и за постигането на неговите цели. Бе подчертано, че системата на управление следва да се основава на принципите за интегриране на стратегическото планиране и докладване относно прилагането на политиките за климата и енергетиката и на координацията между участниците, отговарящи за политиките за климата и енергетиката на равнище ЕС, на регионално и национално равнище. Изтъкнато беше също така, че чрез управлението следва да се гарантира постигането на приетите цели в областта на енергетиката и климата за 2030 г., както и да се следи колективният напредък на ЕС в постигането на целите на политиката по всички пет измерения на Енергийния съюз.
(11)В резолюцията „Към постигане на Европейски енергиен съюз“ на Европейския парламент от 15 декември 2015 г. се призовава рамката за управление на Енергийния съюз да бъде амбициозна, надеждна, прозрачна, демократична, изцяло да включва Европейския парламент и да гарантира постигането на целите за 2030 г. в областта на енергетиката и климата.
(12)Поради това основната цел на управлението на Енергийния съюз следва да бъде да осигури възможност за постигането на целите на Енергийния съюз и по-специално целите на Рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за 2030 г. По тази причина настоящият регламент е свързан със секторно законодателство, чрез което се изпълняват целите за 2030 г. в областта на енергетиката и климата. Макар че държавите членки се нуждаят от гъвкавост, за да избират политики, които най-добре да отговарят на техните национални енергийни миксове и предпочитания, тази гъвкавост трябва да бъде съвместима с по-нататъшната пазарна интеграция, засилената конкуренция, постигането на целите в областта на климата и енергията и постепенното преминаване към нисковъглеродна икономика.
(13)Преходът към нисковъглеродна икономика налага промени в начина на инвестиране, както и стимули по протежение на целия спектър на политиките. Постигането на намаление на емисиите на парникови газове изисква повишаване на ефективността и засилване на иновациите в европейската икономика и по-специално следва да доведе и до подобряване на качеството на въздуха.
(14)Тъй като парниковите газове и замърсителите на въздуха до голяма степен имат едни и същи източници, политиката, разработена с оглед намаляването на емисиите на парникови газове, може да има успоредни ползи за качеството на въздуха, които биха могли да компенсират някои или всички разходи за смекчаване на емисиите на парникови газове в краткосрочен план. Тъй като данните, докладвани по Директива 2001/81/ЕО, представляват важен принос за инвентаризацията на парниковите газове и националните планове, следва да се признае важността на компилирането и докладването на съответстващи помежду си данни по Директива 2001/81/ЕО и за инвентаризацията на парниковите газове.
(15)Опитът, натрупан при изпълнението на Регламент (ЕС) № 525/2013, разкри необходимостта от синергии между и съгласуваност на докладването по други правни инструменти, по-специално Директива 2003/87/ЕО, Регламент (ЕО) № 166/2006, Регламент (ЕО) № 517/2014 и Регламент (ЕО) № 1099/2008. Използването на съгласувани данни за докладване на емисиите на парникови газове е от решаващо значение, за да се осигури качеството на докладването на емисиите.
(16)В съответствие с твърдия ангажимент на Комисията за по-добро регулиране, управлението на Енергийния съюз следва да доведе до значително намаляване на административната тежест за държавите членки, Комисията и другите институции на Съюза и да спомогне за гарантиране на последователност и адекватност на политиките и мерките на равнището на Съюза и на национално равнище по отношение на преобразуването на енергийната система с цел преминаването към нисковъглеродна икономика.
(17)Постигането на целите на Енергийния съюз следва да се гарантира чрез съчетаване на инициативи на Съюза със съгласувани национални политики, определени в интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. В секторното законодателство на Съюза в сферата на енергетиката и климата са определени изисквания за планиране, които се доказаха като полезни инструменти за постигане на промени на национално равнище. Тяхното въвеждане в различни моменти от време стана причина за припокриване и недостатъчно добро обмисляне на синергиите и взаимодействията между отделните области на разглежданите политики. Поради това настоящото отделно планиране, докладване и следене в сферата на енергетиката и климата следва да бъде във възможно най-голяма степен рационализирано и интегрирано.
(18)Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата следва да обхващат десетгодишни периоди и в тях да се съдържа преглед на настоящата енергийна система и настоящите политики. В тях следва да се определят националните цели за всяко от петте основни измерения на Енергийния съюз и съответните политики и мерки за тяхното постигане, като плановете следва да почиват на аналитична основа. В националните планове, обхващащи първия период от 2021 до 2030 г., следва да се обърне специално внимание на целите за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове, за енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност и междусистемна свързаност на електроенергийните системи. Държавите членки следва да се стремят да гарантират последователността и приноса на своите национални планове за целите за устойчиво развитие.
(19)За националните планове следва да бъде определен задължителен образец, за да се гарантира, че всички национални планове са достатъчно подробни и да се улесни сравняването и агрегирането им, като в същото време се осигури достатъчно гъвкавост за държавите членки да определят подробно съдържанието на националните планове, като отразяват националните предпочитания и специфика.
(20)Изпълнението на политиките и мерките в областта на енергетиката и климата оказва въздействие върху околната среда. Поради това държавите членки следва да гарантират, че на обществеността се предоставят на ранен етап ефективни възможности за участие в изготвянето на проектите на плановете и за изразяване на становище по тях в съответствие, където е приложимо, с разпоредбите на Директива 2001/42/ЕО и на Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда от 25 юни 1998 г. (Конвенцията от Орхус). Държавите членки следва също така да гарантират участието на социалните партньори в изготвянето на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата.
(21)Регионалното сътрудничество е от основно значение за гарантиране на ефективното постигане на целите на Енергийния съюз. Държавите членки следва да имат възможността да представят бележки по плановете на другите държави членки, преди те да бъдат окончателно оформени с цел да се избегне непоследователността и потенциално отрицателното въздействие върху други държави членки и да се гарантира колективното изпълнение на общите цели. Регионалното сътрудничество при изготвянето и окончателното оформяне на националните планове, както и при последващото им изпълнение следва да бъде от основна важност за повишаване на ефективността и ефикасността на мерките и за насърчаване на пазарната интеграция и енергийната сигурност.
(22)Националните планове следва да бъдат стабилни, за да могат да гарантират прозрачността и предсказуемостта на националните политики и мерки и така да дадат сигурност на инвеститорите. За обхванатия десетгодишен период обаче следва да се предвиди една актуализация на националните планове, за да се даде възможност на държавите членки да ги адаптират към значително променили се обстоятелства. За плановете, обхващащи периода от 2021 до 2030 г., държавите членки следва да могат да актуализират плановете си през 2024 г. Конкретните цели, целите и приносът следва да се променят само с цел да отразят по-висока степен на амбициозност, по-специално по отношение на целите за 2030 г. в областта на енергетиката и климата. Като част от актуализациите държавите членки следва да положат усилия за смекчаване на евентуалните неблагоприятни въздействия върху околната среда, проличали при интегрираното докладване.
(23)Стабилните дългосрочни стратегии за ниски емисии са от основно значение, за да се осигури принос за икономическа трансформация, създаване на работни места, стопански растеж и постигане на по-общи цели за устойчиво развитие, както и за справедлив и икономически ефективен напредък към постигането на целта, определена в Парижкото споразумение относно изменението на климата. Освен това страните по Парижкото споразумение относно изменението на климата са приканени да съобщят до 2020 г. своите дългосрочни стратегии за развитие при ниски емисии на парникови газове за периода до средата на века.
(24)Както и по отношение на планирането, в секторното законодателство на Съюза в областта на климата и енергетиката се съдържат изисквания за докладване — много от тях доказали се като полезни инструменти за постигане на промяна на национално равнище — които обаче са приети в различни моменти от време, което е станало причина за припокривания и недостатъчно отчитане на синергиите и взаимодействията между областите на разглежданите политики, като намаляването на емисиите от парникови газове, енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и пазарната интеграция. За да се постигне точният баланс между необходимостта да се гарантира надеждно проследяване на изпълнението на националните планове и необходимостта да се намали административната тежест, държавите членки следва да изготвят двугодишни доклади за напредъка в изпълнението на плановете и за другите промени в енергийната система. Въпреки това за някои видове докладване, особено във връзка с изискванията за докладване в областта на климата, произтичащи от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и от регламенти на Съюза, ще бъде необходимо да останат на годишна база.
(25)Интегрираните доклади за напредъка на държавите членки следва да отразяват елементите, определени в образеца за националните планове. Образецът за националните доклади за напредъка следва да бъде подробно определен в последващ(и) акт(ове) за изпълнение с оглед на техническото му естество и факта, че първите доклади за напредъка трябва да бъдат представени през 2021 г. Докладите за напредъка следва да се изготвят, за да се гарантира прозрачност спрямо Съюза, другите държави членки и действащите лица на пазара, в т.ч. и потребителите. Те следва комплексно да обхващат и петте измерения на Енергийния съюз и — за първия период — едновременно с това да акцентират върху областите, обхванати от конкретните цели по Рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г.
(26)РКООНИК задължава Съюза и неговите държави членки да съставят, редовно да актуализират, да публикуват и да докладват на Конференцията на страните национални инвентаризации на антропогенните емисии по източници и на поглъщанията по поглътители за всички парникови газове, като използват съвместими методики, договорени от Конференцията на страните. Инвентаризациите на парниковите газове са от основно значение, за да може да бъде проследяван напредъкът в изпълнението на измерението „Декарбонизация“ и да бъде оценявано съответствието със законодателството в областта на климата, по-специално с Регламент [За Службата за публикации: акт номер ХХХ относно обвързващи стойности годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. в подкрепа на устойчив Енергиен съюз и в изпълнение на поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата] (Регламент [ ] [ESR]) и Регламент [За Службата за публикации: акт номер ХХХ за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата] (Регламент [ ] [LULUCF]) .
(27)Съгласно Решение 1/СР.16 на Конференцията на страните по РКООНИК се изисква въвеждане на национални мерки за оценка на антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители за всички парникови газове. Настоящият регламент следва да направи възможно въвеждането на тези национални мерки.
(28)Опитът от прилагането на Регламент (ЕС) № 525/2013 показа значението на прозрачността, точността, съгласуваността, изчерпателността и сравнимостта на информацията. Въз основа на този опит настоящият регламент следва да гарантира, че като ключов елемент от докладите за напредъка, държавите членки включват информация за своите политики, мерки и прогнози. Информацията в тези доклади следва да има съществена роля за потвърждаване на навременното изпълнение на ангажиментите по Регламент [ ] [ESR]. Функциониращите и непрекъснато подобряващи се системи на равнището на Съюза и на държавите членки, придружени от усъвършенствани указания във връзка с докладването, следва значително да допринесат за постоянното подобряване на информацията, необходима за проследяване на напредъка по отношение на намаляването на въглеродните емисии.
(29)Настоящият регламент следва да осигури докладването от страна на държавите членки за приспособяване към изменението на климата и предоставянето на развиващите се страни на финансова и технологична помощ, както и на помощ изграждане на капацитет, като по този начин способства за осъществяването на ангажиментите на Съюза в рамките на РКООНИК и Парижкото споразумение. Освен това информацията относно националните действия за адаптиране и подкрепа е важна и в контекста на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, особено по отношение на приспособяването към неблагоприятните последици от изменението на климата, свързани със сигурността на енергийните доставки в Съюза, като например във връзка с наличието на вода за охлаждане на електрическите централи и наличието на биомаса за енергийни цели, и информация за подкрепа във връзка с външното измерение на Енергийния съюз.
(30)С цел да се ограничи административната тежест за държавите членки и Комисията, последната следва да създаде интернет платформа за докладване, която да улесни комуникацията и сътрудничеството. Това следва да гарантира своевременното предаване на докладите и да спомогне за повишаване на прозрачността на националната отчетност. Платформата за електронно докладване следва да допълва, да надгражда и да използва резултатите от съществуващите процеси на докладване, бази данни и електронни инструменти, като тези на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС), Евростат (ESTAT), Съвместния изследователски център (JRC) и опита от дейността на Схемата на Съюза за управление по околна среда и одит (EMAS).
(31)Що се отнася до данните, които трябва да бъдат предоставени на Комисията посредством националното планиране и докладване, информацията от държавите членки не следва да дублира данни и статистика, които вече са били предоставени чрез Евростат в контекста на Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика, във формата, определен съгласно задълженията за планиране и докладване по настоящия регламент, и продължават да са на разположение в Евростат с непроменени стойности. Когато са налични и когато това е целесъобразно от гледна точка на сроковете, докладваните данни и прогнози, представени в националните планове в областта на енергетиката и климата, следва да надграждат и да са съвместими с данните на Евростат и с методологията, използвана за докладване на европейската статистика в съответствие с Регламент (ЕО) № 223/2009.
(32)От основно значение е Комисията да направи оценка на проектите на националните планове, както и на изпълнението на нотифицираните национални планове, посредством доклади за напредъка, с оглед на колективното постигане на целите на Стратегията за Енергиен съюз, през първия период, по-специално по отношение на целите на равнище ЕС за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и националното участие за постигането на тези цели. Тази оценка следва да се извършва на всеки две години и, само при необходимост – ежегодно, като следва да бъде консолидирана в докладите на Комисията за състоянието на Енергийния съюз.
(33)Въздухоплаването оказва въздействие върху климата в световен мащаб в резултат на емисиите на CO2, както и на други емисии, в т.ч. емисиите на азотни оксиди, и на механизми като увеличаването на перестите облаци. С оглед на бързо развиващото се научно разбиране на тези въздействия, в Регламент (ЕС) № 525/2013 бе предвидено извършването на актуална оценка на несвързаното с емисии на CO2 въздействие на въздухоплаването върху климата в световен мащаб. Моделирането, което се използва за тази цел, следва да бъде приведено в съответствие с научния прогрес. Въз основа на своите оценки на това въздействие Комисията би могла да разгледа съответни варианти на мерки за противодействие.
(34)С цел да се осигури последователност между националните и съюзните цели и политики и целите на Енергийния съюз, следва да се осигури постоянен диалог между Комисията и държавите членки. По целесъобразност Комисията следва да отправя препоръки към държавите членки, включително по отношение на степента на амбициозност на националните планове, последващото изпълнение на политиките и мерките в нотифицираните национални планове и други национални политики и мерки от значение за реализирането на Енергийния съюз. Държавите членки следва да се съобразяват във възможно най-голяма степен с тези препоръки и в следващите си доклади за напредъка да обяснят по какъв начин те са били изпълнени.
(35)Ако степента на амбициозност на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и техните актуализации не е достатъчна за колективното постигане на целите на Енергийния съюз и по-специално, за първия период, на целевите стойности за 2030 г. в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, Комисията следва да предприеме мерки на равнище ЕС, за да гарантира колективното постигане на тези цели и задачи (като по този начин се отстранят евентуалните различия в степента на амбициозност). Ако напредъкът на Съюза в посока на постигането на тези цели и задачи е недостатъчен, Комисията може, в допълнение към отправените препоръки, да приеме мерки на равнище ЕС или да изиска от държавите членки да приемат допълнителни мерки с цел да се осигури тяхното постигане (като по този начин се отстраняват евентуалните различия в степента на постигане). Тези мерки следва да вземат под внимание ранни амбициозни приноси на държавите членки за постигане на целите за 2030 г. по отношение на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност при разпределянето на усилията за колективно постигане на целта. В областта на енергията от възобновяеми източници тези мерки могат да включват също така финансово участие от страна на държавите членки в платформа за финансиране, управлявана от Комисията, която да се използва за финансирането на проекти за енергия от възобновяеми източници на територията на Съюза. Препоръките и мерките в областта на енергията от възобновяеми източници следва да вземат предвид ранните амбициозни приноси на държавите членки в колективното постигане на целите на Съюза за 2030 г. Националните цели на държавите членки в областта на възобновяемата енергия за 2020 г. следва да служат като базови дялове в областта на енергията от възобновяеми източници от 2021 г. нататък. В областта на енергийната ефективност допълнителните мерки могат по-специално да имат за цел подобряването на енергийната ефективност на продуктите, сградите и транспорта.
(36)Съюзът и държавите членки следва да се стремят да предоставят възможно най-актуална информация за своите емисии и поглъщания на парникови газове. Настоящият регламент следва да дава възможност за изготвянето на такива оценки във възможно най-кратки срокове чрез използването на статистическа и друга информация, напр., доколкото е уместно, данни, получени с космически средства и предоставяни от програмата „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността“ и от други сателитни системи.
(37)По силата на Регламент [ ] [ESR] продължава да се прилага подходът на разпределяне на ангажиментите на годишна база, възприет съгласно Решение № 406/2009/ЕО. Това изисква цялостен преглед на инвентаризациите на парниковите газове на държавите членки, за да се даде възможност за оценка на съответствието и прилагане на коригиращи действия при необходимост. За да се гарантира, че спазването на Регламент [ ] [ESR] се оценява по надежден, съгласуван, прозрачен и навременен начин, е необходимо да се установи на равнището на Съюза процедура за преглед на данните от инвентаризациите на парникови газове, представени от държавите членки.
(38)Държавите членки и Комисията следва да осигурят тясно сътрудничество по всички въпроси, отнасящи се до прилагането на Енергийния съюз и настоящия регламент, с активното участие на Европейския парламент. По целесъобразност Комисията следва да подпомага държавите членки в прилагането на настоящия регламент, по-специално по отношение на изготвянето на националните планове и свързаното с това изграждане на капацитет.
(39)Държавите членки следва да гарантират, че интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата вземат предвид най-актуалните, специфични за всяка държава препоръки, формулирани в контекста на европейския семестър.
(40)Европейската агенция за околната среда следва да съдейства на Комисията, по целесъобразност и в съответствие с годишната си работна програма, в дейностите по оценка, мониторинг и докладване.
(41)На Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), за да може да изменя общата рамка за интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата (образец), да създаде платформа за финансиране, в която държавите членки могат да участват с финансови вноски в случай че целта на Съюза за 2030 г. не бъде колективно постигната, да взема предвид промените в потенциала за глобално затопляне (ПГЗ) и международно утвърдените ръководства за инвентаризациите, да установява съществени изисквания за системата на Съюза за инвентаризация и да създава регистри съгласно член 33. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът следва да получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти следва да получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. Тя следва също да взема предвид, когато е необходимо, решенията, приети съгласно РКООНИК и Парижкото споразумение.
(42)За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на член 15, параграф 3, член 17, параграф 4, член 23, параграф 6, член 31, параграфи 3 и 4 и член 32, параграф 3 от настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията.
(43)При изпълнението на задачите си съгласно настоящия регламент Комисията следва да бъде подпомагана от Комитет за Енергийния съюз, който да ѝ оказва съдействие в изготвянето на актове за изпълнение. Този Комитет следва да замени и да поеме задачите на Комитета по изменение на климата и други комитети, в зависимост от случая.
(44)Комисията следва да направи преглед на прилагането на настоящия регламент през 2026 г. и да направи подходящи предложения за изменение, за да се гарантира правилното прилагане на регламента и постигането на неговите цели. При прегледа следва да се отчетат промените в обстоятелствата и, при необходимост, да се вземат предвид резултатите от глобалния преглед, предвиден в Парижкото споразумение.
(45)Настоящият регламент включва, изменя, заменя и отменя някои задължения за планиране, докладване и мониторинг, съдържащи се понастоящем в секторното законодателство на Съюза в областта на енергетиката и климата, за да се гарантира целенасочен и интегриран подход към основните направления на планиране, мониторинг и докладване. Следователно директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, регламенти (ЕО) № 663/2009, (EC) № 715/2009, Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2009/119/ЕО на Съвета, директиви 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета следва да бъдат съответно изменени.
(46)Настоящият регламент също така включва в пълна степен разпоредбите на Регламент (ЕС) № 525/2013. Поради това Регламент (ЕС) № 525/2013 следва да бъде отменен считано от 1 януари 2021 г. Въпреки това, за да се гарантира, че прилагането на Решение № 406/2009/ЕО продължава съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 и че някои аспекти, свързани с изпълнението на Протокола от Киото, остават в обхвата на законодателството, е необходимо някои разпоредби да останат в сила след тази дата.
(47)Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен чрез самостоятелни действия на държавите членки и следователно, поради обхвата и последиците от предложеното действие, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА 1
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Предмет и обхват
1.
С настоящия регламент се установява механизъм за управление за
а)изпълнението на стратегии и мерки, разработени с цел постигане на общите и конкретните цели на Енергийния съюз, и — по-специално през първия десетгодишен период от 2021 до 2030 г. — на целите на ЕС за 2030 г. в областта на енергетиката и климата;
б)осигуряването на своевременно, прозрачно, точно, съгласувано, съпоставимо и пълно докладване от страна на Съюза и неговите държави членки до секретариата на РКООНИК и Парижкото споразумение относно изменението на климата.
Механизмът за управление се основава на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, обхващащи десетгодишни периоди — от 2021 г. до 2030 г., съответстващи им интегрирани национални доклади за постигнатия напредък от държавите членки в областта на енергетиката и климата и уредба за интегриран мониторинг от страна на Европейската комисия. В него се определя структуриран, периодичен процес между Комисията и държавите членки с оглед на окончателното оформяне на националните планове и тяхното последващо изпълнение, включително по отношение на регионалното сътрудничество и съответните действия на Комисията.
2.
Настоящият регламент се прилага по отношение на следните пет измерения на Енергийния съюз:
(1)енергийна сигурност,
(2)енергиен пазар,
(3)енергийна ефективност,
(4)декарбонизация и
(5) научни изследвания, иновации и конкурентоспособност.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат определенията от [преработка на Директива 2009/28/ЕО, предложена с COM(2016) 767], Директива 2010/31/ЕС и Директива 2012/27/ЕС.
Освен това се прилагат и следните определения:
(1)„съществуващи политики и мерки“ означава изпълнявани и приети политики и мерки;
(2)„изпълнявани политики и мерки“ означава политики и мерки, за които към датата на представяне на националния план се отнася едно или няколко от следните положения: има влязло в сила национално законодателство, договорени са едно или повече доброволни споразумения, заделени са финансови ресурси, мобилизирани са човешки ресурси;
(3)„приети политики и мерки“ означа политики и мерки, за които е взето официално правителствено решение към датата на представяне на националния план или доклад за напредъка и по отношение на които има ясен ангажимент за преминаване към тяхното изпълнение;
(4)„планирани политики и мерки“ означава възможности, които са в процес на обсъждане и за които има реален шанс да бъдат приети и изпълнявани след датата на представяне на националния план или доклад за напредъка;
(5)„прогнози“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и за отстраняването им от поглътители или чрез промени в енергийната система, включително най-малкото количествени оценки за последователност от четири бъдещи години, имащи последна цифра 0 или 5 и непосредствено следващи отчетната година;
(6)„прогнози без отчитане на мерки“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители, от които е изключено въздействието на всички политики и мерки, които се планират, приемат или прилагат след годината, определена като отправна точка за съответната прогноза;
(7)„прогнози с отчитане на мерки“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители, в които е включено въздействието по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове или промените в енергийната система от приетите и прилаганите политики и мерки;
(8)„прогнози с отчитане на допълнителни мерки“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители или промени в енергийната система, в които е включено въздействието по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове от политиките и мерките, приети и прилагани с цел смекчаване на изменението на климата или изпълнение на цели в областта на енергетиката, както и въздействието на планираните за тази цел политики и мерки;
(9)„цели на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата“ означава задължителната за Съюза като цяло цел за 2030 г. за най-малко 40-процентно намаление на вътрешните емисии на парникови газове от цялата икономика спрямо количествата от 1990 г., обвързващата за Съюза като цяло цел за 2030 г. за най-малко 27-процентен дял на енергията от възобновяеми източници в енергопотреблението на Съюза, целта на равнището на Съюза за 2030 г. за подобрение на енергийна ефективност с най-малко 27 %, която ще бъде преразгледана до 2020 г. с оглед да се зададе 30-процентно подобрение за Съюза, както и целта за 2030 г. за 15-процентна междусистемна електроенергийна свързаност, или евентуални последващи цели в това отношение, приети от Европейски съвет или от Съвета и Парламента за 2030 г.
(10)„национална система за инвентаризация“ означава система от институционални, правни и процедурни договорености, установени в дадена държава членка, за оценка на антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове и за докладване и архивиране на информацията от инвентаризацията;
(11)„показател“ означава количествен или качествен фактор или променлива величина, които допринасят за по-добро разбиране на напредъка в изпълнението;
(12)„политики и мерки“ означава всички инструменти, които допринасят за изпълнението на целите на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и/или за изпълнението на задълженията по член 4, параграф 2, букви а) и б) от РКООНИК, сред които може да се включват и такива, които нямат за основна цел ограничаването и намаляването на емисиите на парникови газове или промяната на енергийната система;
(13)„система за политики и мерки, както и прогнози“ означава система от институционални, правни и процедурни договорености, установени за докладване относно политиките и мерките, както и прогнозите за антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове и относно енергийната система, както се изисква, inter alia, в член 32 от настоящия регламент;
(14)„технически корекции“ означава корекции на оценките от националните инвентаризации на парниковите газове, които се правят в контекста на прегледа, извършен съгласно член 31, когато представените при инвентаризацията данни са непълни или са изготвени по начин, несъгласуван с приложимите международни правила или указания, или с правилата или указанията на Съюза, и които са предназначени да заменят първоначално представените оценки;
(15)„осигуряване на качеството“ означава планова система от процедури за преглед, с оглед осигуряване на изпълнението на целите по отношение на качеството на данните и докладването на възможно най-добрите оценки и информация, за да се подобри ефективността на програмата за контрол на качеството и да се окаже съдействие на държавите членки;
(16)„контрол на качеството“ означава система от рутинни технически дейности за измерване и контрол на качеството на събираните информация и оценки с цел осигуряване на целостта, точността и пълнотата на данните, установяване и отстраняване на грешки и пропуски, документиране и архивиране на данните и другите използвани материали и водене на отчет за всички дейности по осигуряване на качеството;
(17)„основни показатели“ означава показателите за напредъка по отношение на петте измерения на Енергийния съюз, предложени от Комисията;
(18)„план СЕТ“ означава стратегическия план за енергийните технологии, определен в Съобщение (2015) 6317 на Комисията;
ГЛАВА 2
ИНТЕГРИРАНИ НАЦИОНАЛНИ ПЛАНОВЕ В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА И КЛИМАТА
Член 3
Интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата
1.
До 1 януари 2019 г. и на всеки десет години след това всяка държава членка нотифицира до Комисията свой интегриран национален план в областта на енергетиката и климата. Плановете съдържат елементите, определени в параграф 2 и в приложение I. Първият план обхваща периода от 2021 г. до 2030 г. Следващите планове обхващат десетгодишните периоди, непосредствено следващи периода, обхванат от предхождащия ги план.
2.
Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата се състоят от следните основни раздели:
а)преглед на процеса за определяне на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, състоящ се от резюме, описание на консултациите със заинтересованите страни, тяхното участие и резултатите от тях, както и на регионалното сътрудничество с други държави членки в изготвянето на плана;
б)описание на националните цели, конкретни цели и принос за всяко от петте измерения на Енергийния съюз;
в)описание на политиките и мерките, предвидени с цел постигане на съответните цели, конкретни цели и принос, определени по буква б);
г)описание на положението към момента по отношение на петте измерения на Енергийния съюз, включително с оглед на енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и прогнози по отношение на целите, посочени в буква б), при вече съществуващи (изпълнявани и приети) политики и мерки;
д)оценка на въздействието на планираните политики и мерки за постигане на целите, посочени в буква б);
е)приложение, изготвено в съответствие с изискванията и структурата, определени в приложение II към настоящия регламент, в което са определени методиките и мерките по политиките за постигане на изискването за икономии на енергия в съответствие с член 7, букви а) и б) и приложение IV към Директивата относно енергийната ефективност [изменена с предложение COM(2016)761].
3.
При изготвянето на националните планове, посочени в параграф 1, държавите членки отчитат взаимовръзките между петте измерения на Енергийния съюз и използват, където е приложимо, данни и допускания, които са последователни за петте измерения.
4.
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 36 от настоящия регламент за изменение на приложение І с цел неговото адаптиране към измененията в рамката на политиката на Съюза в областта на енергетиката и климата, развитията в енергийния пазар и новите изисквания по РКООНИК и Парижкото споразумение относно изменението на климата.
Член 4
Национални цели, конкретни цели и принос за всяко от петте измерения на Енергийния съюз
Държавите членки определят в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата следните основни цели, конкретни цели и принос, както е посочено в приложение І, раздел A.2:
а)по измерението „Декарбонизация“:
(1)по отношение на емисиите и поглъщанията на парникови газове и с оглед на приноса към постигането на общата за цялата икономика на ЕС цел за намаляване на емисиите на парникови газове:
i.обвързващата национална цел на държавата членка за емисиите на парникови газове и обвързващите годишни национални лимити по Регламент [ ] [ESR];
ii.ангажименти на държавата членка съгласно Регламент [ ] [LULUCF];
iii.където е приложимо, други национални цели и конкретни цели, съвместими със съществуващите дългосрочни стратегии за ниски емисии;
iv.където е приложимо, други цели и конкретни цели, включително секторни цели и цели за адаптиране;
(2)по отношение на енергията от възобновяеми източници:
i.с оглед на постигането на обвързващата за Съюза цел за 2030 г. за най-малко 27-процентен дял на енергията от възобновяеми източници, както е посочено в член 3 от [преработка на Директива 2009/28/ЕО, предложена с COM(2016) 767] — принос към тази цел като дял за държавата членка на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергопотребление през 2030 г. с линейна крива за този принос, отнасяща се за периода след 2021 г.;
ii.криви за секторния дял на енергията от възобновяеми енергийни източници в крайното енергопотребление от 2021 г. до 2030 г. в отоплението и охлаждането, електроенергетиката и транспортния сектор;
iii.криви по видове технологии за възобновяеми енергийни източници, които технологии държавата членка възнамерява да използва, за да постигне реализиране на общите и секторните криви за енергията от възобновяеми източници от 2021 г. до 2030 г., включително общо очаквано брутно енергопотребление по видове технологии и по сектори в млн. т н.е., обща планирана инсталирана мощност по видове технологии и сектори в MW;
б)по измерението „Енергийна ефективност“:
(1)индикативен национален принос в сферата на енергийната ефективност за постигането на обвързващата 30-процентна цел на Съюза за 2030 г. за подобрение на енергийната ефективност, както е посочена в член 1, параграф 1 и член 3, параграф 4 от Директива 2012/27/ЕС [изменена с предложение COM(2016)761], на базата на първичното или на крайното енергопотребление, първичните или крайните икономии на енергия или на енергийната интензивност;
Държавите членки изразяват своя принос като абсолютно равнище на първичното енергопотребление и крайното енергопотребление през 2020 г. и 2030 г., с линейна крива за този принос след 2021 г. Те обясняват възприетата от тях методика и използваните коефициентите на преобразуване;
(2)кумулативен размер на икономиите на енергия, които ще бъдат постигнати през периода 2021 — 2030 г. съгласно член 7 относно задълженията за икономии на енергия съгласно Директива 2012/27/ЕС, [изменена с предложение COM(2016)761];
(3)цели за дългосрочно саниране на националния сграден фонд от жилищни и търговски сгради (и обществени, и частни);
(4)обща разгъната застроена площ, която ще бъде санирана, или еквивалентните годишни икономии на енергия, които ще бъдат постигнати от 2020 г. до 2030 г., съгласно член 5 от Директива 2012/27/ЕС, по отношение на санирането на сгради на националната администрация;
(5)други национални цели за енергийна ефективност, включително дългосрочни конкретни цели или стратегии и секторни цели в области като транспорт, отопление и охлаждане;
в)по измерението „Енергийна сигурност“:
(1)национални цели по отношение на увеличаване на диверсификацията на енергийните източници и доставките от трети държави;
(2)
национални цели по отношение на намаляване на зависимостта от внос на енергия от трети държави;
(3)национални цели по отношение на готовността за справяне с ограничени или прекъснати доставки от даден енергиен източник съгласувано с плановете, които ще бъдат изготвени съгласно Регламент [предложен с COM(2016) 52 относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010] и съгласно Регламент [предложен с COM(2016) 862 относно готовността за справяне с рискове в електроенергийния сектор и за отмяна на Директива 2005/89/EО], включително график за изпълнението на целите;
(4)национални цели по отношение на използването на местни енергийни източници (по-специално възобновяеми енергийни източници);
г)по измерението „Вътрешноевропейски енергиен пазар“:
(1)равнище на междусистемна електроенергийна свързаност, което държавата членка се стреми да постигне за 2030 г., като се отчита целта за 2030 г. за междусистемна електроенергийна свързаност от поне 15 %; държавите членки обясняват възприетата от тях методика;
(2)основни национални цели по отношение на електропреносната и газопреносната инфраструктура, необходими за постигането на общите цели и конкретните цели по всяко едно от петте измерения на стратегията за Енергийния съюз;
(3)национални цели, свързани с други аспекти на вътрешноевропейския енергиен пазар, като интегриране и обединяване на пазари, включително график за постигане на целите;
(4)национални цели по отношение на гарантирането на адекватността на електроенергийната система както и гъвкавостта на енергийната система по отношение на производството на енергия от възобновяеми източници, включително график за постигане на целите;
(д)по измерението „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“:
(1)национални цели и конкретни цели за финансиране на публични и частни научни изследвания и иновации, свързани с Енергийния съюз; ако е приложимо, включително график за постигане на целите. Общите цели и конкретните цели следва да съответстват на определените в стратегията за Енергийния съюз и плана СЕТ;
(2)национални цели за 2050 г. за въвеждането на нисковъглеродни технологии;
(3)национални цели по отношение на конкурентоспособността.
Член 5
Процес за определяне на приноса на държавите членки в сферата на енергията от възобновяеми източници
1.
Когато определят своя принос по отношение на дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергопотребление през 2030 г. и през последната година на периода, обхванат в последващите национални планове в съответствие с член 4, буква а), точка 2, подточка i), държавите членки вземат предвид следното:
а)мерките, предвидени в [преработка на Директива 2009/28/ЕО, предложена с COM(2016) 767] ;
б)мерките, приети с оглед на постигането на целта за енергийна ефективност, приета в съответствие с Директива 2012/27/ЕС;
в)други мерки за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници в рамките на държавите членки и на равнището на Съюза; както и
г)обстоятелствата, засягащи реализацията на инсталации за възобновяеми енергийни източници, като:
i) справедливо разпределение на реализацията на територията на Европейския съюз;
ii)икономически потенциал;
iii)географски и природни ограничения, включително такива при районите и регионите без междусистемна свързаност; както и
iv)равнище на междусистемните електроснабдителни връзки между държавите членки.
2.
Държавите членки трябва колективно да осигурят такъв сбор на техните приноси, който да съответства в 2030 г. на поне 27-процентен дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергопотребление на равнището на Съюза.
Член 6
Процес за определяне на приноса на държавите членки в сферата на енергийната ефективност
1.
Когато определят своя индикативен национален принос по отношение на енергийната ефективност за 2030 г. и последната година на периода, обхванат в последващите национални планове в съответствие с член 4, буква б), подточка i), държавите членки осигуряват следното:
а)енергопотреблението в Съюза през 2020 г. да не надвишава 1 483 млн. т н.е. първична енергия и 1 086 млн. т н.е. крайна енергия, енергопотреблението в Съюза през 2030 г. да не надвишава 1 321 млн. т н.е. първична енергия и 987 млн. т н.е. крайна енергия за първия десетгодишен период;
б)да е изпълнена задължителната цел на Съюза за 2030 г., посочена в членове 1 и 3 от Директива 2012/27/ЕС [изменена с предложение COM(2016)761].
Освен това държавите членки отчитат следното:
а)мерките, предвидени в Директива 2012/27/ЕС;
б)другите мерки за насърчаване на енергийната ефективност в рамките на държавите членки и на равнището на Съюза също се отчитат.
2.
Когато определят своя принос по параграф 1, държавите членки могат да вземат предвид обстоятелства, засягащи първичното и крайното енергопотребление, като:
а)оставащия потенциал за енергоспестяване по икономически ефективен начин;
б)изменението и прогнозите за брутния вътрешен продукт;
в)промените във вноса и износа на енергия;
г)разработването на всички възобновяеми енергийни източници, ядрената енергия, улавянето и съхранението на въглероден диоксид; както и
д)ранни действия.
Член 7
Национални политики и мерки за всяко от петте измерения на Енергийния съюз
Държавите членки описват в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата в съответствие с приложение I основните съществуващи (изпълнявани и приети) и планирани политики и мерки за постигане по-специално на целите, определени в националните планове, включително мерките за гарантиране на регионално сътрудничество и подходящо финансиране на национално и регионално ниво.
Член 8
Аналитична основа на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата
1.
Държавите членки описват в съответствие със структурата и формата, посочени в приложение I, текущото положение по отношение на всяко от петте измерения на Енергийния съюз, включително енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове към момента на представяне на националния план или въз основа на последните налични данни. Освен това държавите членки посочват и описват прогнози за всяко от петте измерения на Енергийния съюз за първия десетгодишен период, обхващащ времето поне до 2040 г. (включително за 2030 г.), за които се очаква да се осъществят благодарение на съществуващи (изпълнявани и приети) политики и мерки.
2.
В своите интегрирани национални планове държавите членки описват своята оценка на национално — и където е приложимо — на регионално равнище по следните въпроси:
а)въздействията върху развитието на енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове за първия десетгодишен период поне до 2040 г. (включително за 2030 г.) на планираните политики и мерки, включително сравнение с прогнозите, базиращи се на съществуващите (изпълнявани и приети) политики и мерки, посочени в параграф 1;
б)макроикономическото, екологичното и социалното въздействие, както и въздействието по отношение на професионалните умения, на планираните политики и мерки, посочени в член 7 и по-подробно уточнени в приложение I, за първия десетгодишен период поне до 2030 г., включително сравнение с прогнозите, базиращи се на съществуващите (изпълнявани и приети) политики и мерки, посочени в параграф 1;
в)оценка на взаимодействието между съществуващите (изпълнявани и приети) политики и мерки и планираните политики и мерки в рамките на едно измерение на политиката и между съществуващите (изпълнявани и приети) политики и мерки и планираните политики и мерки по различни измерения за първия десетгодишен период поне до 2030 г. Прогнозите относно сигурността на доставките, инфраструктурата и интеграцията на пазара трябва да бъдат свързани със солидни сценарии по отношение на енергийната ефективност.
Член 9
Проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата
1.
До 1 януари 2018 г. и на всеки десет години след това държавите членки изготвят и представят на Комисията проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката, посочени в член 3, параграф 1.
2.
В съответствие с член 28 Комисията може да даде препоръки по проектите на плановете. В тези препоръки се посочва по-специално:
а)равнището на амбициозност на целите, конкретните цели и приноса с оглед на колективното постигане на целите на Енергийния съюз и по-специално на целите на Съюза за 2030 г. за енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност;
б)политиките и мерките, отнасящи се до цели на равнището на Съюза и на държавите членки, и други политики и мерки, които потенциално са от трансгранично значение;
в)взаимодействията между и последователността на съществуващите (изпълнявани и приети) и планираните политики и мерки, включени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата в рамките на едно измерение, както и между различните измерения на Енергийния съюз.
3.
Когато оформят окончателно своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, държавите членки отчитат във възможно най-голяма степен евентуално получените от Комисията препоръки.
Член 10
Обществена консултация
Без да се засягат други изисквания на правото на Съюза, държавите членки осигуряват предоставяне на обществеността на ранен етап на ефективни възможности за участие в изготвянето на проектите на плановете, посочени в член 9 от настоящия регламент, и прилагат, когато представят своите проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата на Комисията, обобщение на становищата, изразени от обществеността. Доколкото са приложими разпоредбите на Директива 2001/42/ЕО се счита, че консултациите, проведени в съответствие с посочената директива, отговарят също така на изискванията за провеждане на консултации с обществеността съгласно настоящия регламент.
Член 11
Регионално сътрудничество
1.
Държавите членки си сътрудничат помежду си на регионално равнище, за да постигнат по ефективен начин целите, конкретните цели и приноса, определени в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата.
2.
Преди да представят проектите на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата на Комисията в съответствие с член 9, параграф 1, държавите членки набелязват възможности за регионално сътрудничество и провеждат консултации със съседните им държави членки и останалите държави членки, проявили интерес. Държавите членки определят в своите проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата резултатите от тези регионални консултации, включително, там, където е приложимо, как са били отчетени получените бележки.
3.
Комисията улеснява сътрудничеството и консултациите между държавите членки по проектите на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, които са ѝ представени съгласно член 9 с оглед на тяхното окончателно оформяне.
4.
Държавите членки вземат предвид бележките, получени от други държави членки в съответствие с параграфи 2 и 3, в своите окончателни интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и обясняват как са били отчетени получените бележки.
5.
За целите, посочени в параграф 1, държавите членки продължават да си сътрудничат на регионално равнище при изпълнението на политиките и мерките в своите планове.
Член 12
Оценка на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата
Комисията прави оценка на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и на техните актуализации, нотифицирани в съответствие с членове 3 и 13. Тя оценява по-специално дали:
а)целите, конкретните цели и приносът са достатъчни за колективното постигане на целите на Енергийния съюз, а по-специално за първия десетгодишен период — на целите на рамката на Съюза в областта на климата и енергетиката до 2030 г. по член 25;
б)плановете отговарят на изискванията по членове 3 и 11 и на препоръките на Комисията, отправени съгласно член 28.
Член 13
Актуализация на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата
1.
До 1 януари 2023 г. и на всеки 10 години след това държавите членки представят на Комисията проект за актуализация на последно нотифицирания от тях интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, посочен в член 3, или потвърждават пред Комисията, че планът продължава да бъде валиден.
2.
До 1 януари 2024 г. и на всеки 10 години след това държавите членки нотифицират до Комисията актуализацията на последно нотифицирания от тях интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, посочен в член 3, освен ако са потвърдили, че планът продължава да бъде валиден съгласно предвиденото в параграф 1.
3.
Държавите членки изменят единствено общите цели, конкретните цели и приноса, определени в актуализацията, посочена в параграф 2, с цел да отразят по-високо равнище на амбициозност спрямо определеното в последно нотифицирания национален план в областта на енергетиката и климата.
4.
Държавите членки полагат усилия в актуализирания план да смекчат евентуалните неблагоприятни въздействия върху околната среда, установени като част от интегрираното докладване съгласно членове 15 — 22.
5.
Когато изготвят актуализацията по параграф 2 от настоящия член, държавите членки вземат предвид последните препоръки, отправени към тях в контекста на европейския семестър.
6.
По отношение на подготовката и оценката на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата се прилагат процедурите, определени в член 9, параграф 2 и в член 11.
ГЛАВА 3
ДЪЛГОСРОЧНИ СТРАТЕГИИ ЗА НИСКИ ЕМИСИИ
Член 14
Дългосрочни стратегии за ниски емисии
1.
Държавите членки изготвят и представят пред Комисията до 1 януари 2020 г. и на всеки 10 години след това своите дългосрочни стратегии за ниски емисии, които са с 50-годишна перспектива и имат за цел да дадат принос към:
а)изпълнението на ангажиментите на Съюза и на държавите членки съгласно РКООНИК и Парижкото споразумение относно изменението на климата за ограничаване на антропогенните емисии на парникови газове и подобряване на поглъщанията от поглътители;
б)изпълнението на целта за задържане на увеличението на средната глобална температура да е значително по-малко от 2 °C над равнищата от прединдустриалния период и продължаването на усилията за ограничаване на увеличението на температурата до 1,5 °C над равнищата от прединдустриалния период;
в)постигането на дългосрочно намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията на парникови газове по поглътители във всички сектори в съответствие с целта на Съюза, в контекста на необходимите според МКИК намаления на емисиите от страна на развитите страни като група, с оглед на намаляване по икономически ефективен начин на емисиите с 80 до 95 % до 2050 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.
2.
Дългосрочните стратегии за ниски емисии обхващат:
а)общото намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията на парникови газове по поглътители;
б)намаляването на емисиите и увеличаването на поглъщанията на парникови газове по поглътители в отделните сектор, в т.ч. производството на електроенергия, промишлеността, транспорта, сградния сектор (жилищни сгради и сгради от третичния сектор), селското стопанство и земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF);
в)очаквания напредък по отношение на прехода към икономика с ниски емисии на парникови газове, включително по отношение на парниково-газовата интензивност, CO2 интензивността на брутния вътрешен продукт и стратегии за ориентирани в това отношение научни изследвания, развойна дейност и иновации;
г)връзки с друго дългосрочно национално планиране.
3.
Дългосрочните стратегии за ниски емисии и интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, посочени в член 3, трябва да са във взаимно съответствие.
4.
Държавите членки трябва навременно да предоставят на обществеността достъп до своите дългосрочни стратегии за ниски емисии и всички техни актуализации.
ГЛАВА 4
ДОКЛАДВАНЕ
Раздел 1
Двугодишни доклади за напредъка и последващи действия по тях
Член 15
Интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата
1.
Без да се засяга член 23, до 15 март 2021 г. и на всеки две години след това всяка държава членка докладва на Комисията относно изпълнението на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата чрез интегриран национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата, обхващащ и петте основни измерения на Енергийния съюз.
2.
Докладите по параграф 1 обхващат следните елементи:
а)информация относно постигнатия напредък в изпълнението на общите цели, конкретните цели и приноса, определени в интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата и в изпълнението на политиките и мерките, необходими за тяхното постигане;
б)информацията, посочена в членове 18 — 22 и, където е уместно, актуализации на политиките и мерките в съответствие с тези членове;
в)политики и мерки и прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители в съответствие с член 16;
г)информация относно националното планиране по отношение на адаптирането към изменението на климата и относно стратегиите в тази област в съответствие с член 17, параграф 1;
д)копия от двугодишните доклади, а в годините, за които това е приложимо — от националните съобщения, представени на секретариата на РКОНИК;
е)оценки, както е уместно, на подобреното качество на въздуха и намаляването на емисиите на замърсители на въздуха и на други ползи от конкретни мерки за енергийна ефективност;
ж)годишните доклади, посочени в член 17, параграф 2 и член 23.
Съюзът и държавите членки представят на секретариата на РКООНИК двугодишни доклади съгласно Решение 2/СР.17 на Конференцията на страните по РКООНИК и национални съобщения съгласно член 12 от РКООНИК.
3.
Комисията приема актове за изпълнение, в които определя структурата, формата, техническите подробности и процедурите за представяне на информацията по параграфи 1 и 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 37, параграф 3.
4.
По отношение на периодичността и обема на информацията и актуализациите по параграф 2, буква б) трябва да се постигне баланс с необходимостта да се гарантира достатъчна сигурност за инвеститорите.
5.
Когато Комисията е отправила препоръки съгласно член 27, параграф 2 или член 27, параграф 3, съответната държава членка включва в своя доклад, посочен в параграф 1, информация относно приетите политики и мерки или такива, които предстои да бъдат приети и изпълнявани с оглед отговор на тези препоръки. В тази информация се включва подробен график на изпълнението.
Член 16
Интегрирано докладване относно политиките и мерките в областта на парниковите газове и относно прогнозите
1.
До 15 март 2021 г. и на всеки две години след това държавите членки предоставят на Комисията информация за:
а)своите национални политики и мерки, определени в приложение IV, и
б)своите национални прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и за поглъщанията по поглътители, структурирани по вид газ или групи газове (флуоровъглеводороди и перфлуоровъглероди), посочени в приложение ІІІ, част 2. Националните прогнози отчитат евентуалните политики и мерки, приети на равнището на Съюза, и съдържат информацията, посочена в приложение V.
2.
Държавите членки докладват най-актуалните прогнози, с които разполагат. Когато дадена държава членка не представи пълни прогнозни очаквания до 15 март на всяка втора година и Комисията установи, че пропуските в оценките не могат да бъдат попълнени от тази държава членка след откриването им чрез процедурите на Комисията за осигуряване или контрол на качеството, Комисията може да изготви изискваните оценки, за да състави прогнозите на Съюза, в консултации със съответната държава членка.
3.
Съответната държава членка съобщава на Комисията всички съществени промени в информацията, докладвана съгласно параграф 1 през първата година от периода на докладване, в срок до 15 март на годината след предишния доклад.
4.
Държавите членки предоставят на обществеността в електронна форма своите национални прогнози по параграф 1 както и всички имащи отношение оценки на разходите и на въздействието на националните политики и мерки за прилагането на политиките и мерките на Съюза за ограничаване на емисиите на парникови газове, заедно с всички съществуващи технически доклади, на които се основават посочените оценки. Посочените прогнози и оценки включват описание на използваните модели и методически подходи, определения и основни допускания.
Член 17
Интегрирано докладване относно националните действия за адаптиране, финансовата и технологичната помощ, оказвана на развиващите се страни, и приходите от търгове за квоти
1.
До 15 март 2021 г. и на всеки две години след това държавите членки предоставят на Комисията информация относно своите национални планове и стратегии за адаптиране към изменението на климата, като представят осъществените или планираните действия за улесняване на адаптирането към изменението на климата, включително информацията, посочена в приложение VI, част 1.
2.
До 15 март 2021 г. и всяка година след това (година Х) държавите членки предоставят на Комисията информация за:
а)подкрепата за развиващите се страни, включително информацията, посочена в приложение VІ, част 2;
б)използването на приходите, получени от държавата членка от продажбата на квоти чрез търгове в съответствие с член 10, параграф 1 и член 3г, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/87/ЕО, включително информацията, посочена в приложение VI, част 3.
3.
Държавите членки предоставят на обществеността докладите, представени на Комисията съгласно настоящия член.
4.
Комисията приема актове за изпълнение, в които определя структурата, формата и процедурите за докладване на информация от държавите членки съгласно настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 37, параграф 3.
Член 18
Интегрирано докладване относно енергията от възобновяеми източници
Държавите членки включват в своите интегрирани доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата информация за:
а)изпълнението на следните криви и цели:
(1)национална крива за общия дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергопотребление от 2021 до 2030 г.
(2)национални криви за секторния дял на енергията от възобновяеми енергийни източници в крайното енергопотребление от 2021 до 2030 г. в електроенергетиката, отоплението и охлаждането и транспортния сектор;
(3)криви по вид технология за енергия от възобновяеми източници, използвани, за да се постигнат общите и секторните криви за енергията от възобновяеми източници от 2021 до 2030 г., включително общо очаквано брутно енергопотребление по видове технологии и сектори в млн. т н.е. и обща планирана инсталирана мощност по видове технологии и сектори в MW;
(4)криви за потреблението на енергия от биомаса, поотделно за отопление, в електроенергетиката и транспорта, и за доставките на биомаса по видове суровини, с посочване на националното производство спрямо вноса. За горската биомаса — оценка на произхода ѝ и на въздействието ѝ върху поглътителя LULUCF;
(5)ако е приложимо, други национални криви и цели, включително дългосрочни и секторни (като дял на биогоривата, дял на биогоривата от ново поколение, дял на биогоривата от основни култури, отглеждани върху земеделска земя, дял на електроенергията, произведена от биомаса без използване на топлина, дял на енергия от възобновяеми източници в местните топлофикационни системи, използване на енергия от възобновяеми източници в сградите, енергия от възобновяеми източници, произведена от градове, енергийните общности и самостоятелните потребители);
б)изпълнението на следните политики и мерки:
(1)изпълнявани, приети и планирани политики и мерки за постигане на национален принос към задължителната цел на равнището на Съюза за 2030 г. по отношение на енергията от възобновяеми източници, както е посочено в член 4, буква а), точка 2, подточка i), включително специфични за сектора или технологията мерки със специален преглед на изпълнението на мерките, залегнали в членове 23, 24 и 25 от [преработка на Директива 2009/28/ЕО, предложена с COM(2016) 767];
(2)специални мерки за регионално сътрудничество;
(3)без да се засягат разпоредбите на членове 107 и 108 от ДФЕС, специални мерки относно финансовата подкрепа, включително подкрепата от Съюза и използването на фондовете на Съюза за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници електроенергетиката, отоплението и охлаждането и транспорта;
(4)специални мерки за изпълнение на изискванията на членове 15, 16, 17, 18, 21 и 22 от [преработка на Директива 2009/28/ЕО, предложена с COM(2016) 767];
(5)мерки за насърчаване на използването на енергия от биомаса, особено за мобилизирането на нова биомаса, като се отчита наличието на биомаса (и националния потенциал, и вноса от трети държави) и другите видове използване на биомасата (секторите на основата на селското и горското стопанство) както и мерки за устойчивостта на произвежданата и използвана биомаса;
(6)допълнителна информация в съответствие с приложение VII, част 1.
Член 19
Интегрирано докладване относно енергийната ефективност
Държавите членки включват в своите интегрирани доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата информация за изпълнението на:
а)изпълнението на следните национални криви, общи цели и конкретни цели:
(1)кривата за първичното и крайното енергопотребление от 2020 г. до 2030 г. като принос на националните икономии на енергия за постигането на целта за 2030 г. на равнището на Съюза, включително използваната методология;
(2)цели за дългосрочното обновяване на националния фонд от публични и частни жилищни и търговски сгради;
(3)ако е приложимо, актуализация на други национални цели, определени в националния план;
б)изпълнението на следните политики и мерки:
(1)изпълнявани, приети и планирани политики и мерки и програми за постигане на индикативния национален принос по отношение на енергийната ефективност за 2030 г. както и други цели, представени в член 6, включително планирани мерки и инструменти (също с финансов характер) с оглед повишаване на енергийните характеристики на сградите, мерки за използване на потенциала за подобряване на енергийната ефективност на газовата и електроенергийната инфраструктура и други мерки за утвърждаване на енергийната ефективност;
(2)ако е приложимо, пазарно базирани инструменти, които осигуряват стимули за подобрения в енергийната ефективност, включително, но не ограничени до енергийни данъци, такси и помощи;
(3)национална схема за задължения за енергийна ефективност и алтернативни мерки в съответствие с член 7 от Директива 2012/27/ЕС [изменена с предложение COM(2016)761] в съответствие с приложение II към настоящия регламент;
(4)дългосрочна стратегия за санирането на националния фонд от публични и частни жилищни и търговски сгради, включително политики и мерки за стимулиране на икономически ефективното основно и поетапно значително саниране;
(5)политики и мерки за насърчаване на енергийните услуги в публичния сектор и мерки за премахване на регулаторните и нерегулаторните пречки пред използването на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат и на други модели услуги за енергийна ефективност;
(6)регионално сътрудничество в сферата на енергийната ефективност, ако е приложимо;
(7)без да се засягат разпоредбите на членове 107 и 108 от ДФЕС, мерки за финансиране, включително подкрепа от Съюза и използване на фондовете на Съюза в сферата на енергийната ефективност на национално равнище, ако е приложимо;
в)допълнителна информация в съответствие с приложение VII, част 2.
Член 20
Интегрирано докладване относно енергийната сигурност
Държавите членки включват в своите интегрирани доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата информация за изпълнението на:
а)националните цели за диверсификацията на енергийните източници и държавите на доставка, акумулирането на енергия и реагирането на потребителите в зависимост от моментното натоварване;
б)националните цели по отношение на намаляването на зависимостта от внос на енергия от трети държави;
в)националните цели за развитие на способностите за справяне с ограничени или прекъснати доставки от даден енергиен източник, включително на газ и електроенергия;
г)националните цели по отношение на използването на вътрешни енергийни източници, по-специално възобновяеми енергийни източници;
д)изпълняваните, приетите и планираните политики и мерки за постигане на целите, посочени в букви а) — в).
е)регионалното сътрудничество при изпълнението на целите и политиките, посочени в букви а) — г);
ж)без да се засягат разпоредбите на членове 107 и 108 от ДФЕС, мерки за финансиране, включително подкрепа от Съюза и използване на фондовете на Съюза в тази сфера на национално равнище, ако е приложимо.
Член 21
Интегрирано докладване относно вътрешноевропейския енергиен пазар
1.
Държавите членки включват в своите интегрирани доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата информация за изпълнението на следните цели и мерки:
а)равнище на междусистемна електроенергийна свързаност, която съответната държава членка се стреми да постигне през 2030 г. във връзка с целта за 15 % междусистемна електроенергийна свързаност;
(1)основни национални цели по отношение на електропреносната и газопреносната инфраструктура, необходима за постигането на целите и конкретните цели по всяко едно от петте основни измерения на Енергийния съюз;
(2)ако е приложимо, предвиждани основни инфраструктурни проекти, различни от проектите от общ интерес;
(3)национални цели, свързани с други аспекти на вътрешноевропейския енергиен пазар, като интегриране и обединяване на пазари, ако е приложимо;
(4)национални цели по отношение на енергийната бедност, включително брой на домакинствата, засегнати от енергийна бедност;
(5)национални цели по отношение на гарантирането на адекватността на електроенергийната система, ако е приложимо;
(6)изпълнявани, приети и планирани политики и мерки за постигане на целите, посочени в точки 1 — 5;
(7)регионално сътрудничество при изпълнението на целите и политиките, посочени в точки 1 — 6;
(8)без да се засягат разпоредбите на членове 107 и 108 от ДФЕС, мерки за финансиране, включително подкрепа от Съюза и използване на фондовете на Съюза, в сферата на вътрешния енергиен пазар на национално равнище, ако е приложимо;
(9)мерки за повишаване на гъвкавостта на енергийната система с оглед на производството на енергия от възобновяеми източници, включително използване на подхода за свързване на пазарите за сделки в рамките на деня и на трансгранични балансиращи пазари.
2.
Информацията, предоставена от държавите членки по параграф 1, трябва да съответства на и — според необходимостта — да се основава на доклада от националните регулатори по член 58, параграф 1, буква д) от [преработка на Директива 2009/72/ЕО, предложена с COM(2016) 864] и член 41, параграф 1, буква д) от Директива 2009/73/ЕО.
Член 22
Интегрирано докладване относно научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността
Държавите членки включват в своите интегрирани доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата по член 15 информация за изпълнението на следните цели и мерки:
а)национални цели и политики, чрез които целите и политиките по плана СЕТ се въвеждат в националния контекст;
б)национални цели за общи (публични и частни) разходи за научни изследвания и иновации във връзка с чистите и енергийните технологии, както и за разработки във връзка с разходите и работните характеристики на технологиите;
в)ако е уместно, национални цели, включително дългосрочни цели за 2050 г. за въвеждането на технологии за декарбонизация на енергийно и въглеродно интензивни сектори на промишлеността и, ако е приложимо, за свързана с това инфраструктура за транспортиране, използване и съхранение на въглерод;
г)национални цели за постепенно премахване на енергийните субсидии;
д)изпълнявани, приети и планирани политики и мерки за постигане на целите, посочени в букви б) и в).
е)сътрудничество с други държави членки за изпълнението на целите и политиките, посочени в букви б) — г), включително координация на политиките и мерките чрез плана СЕТ, като съгласуване на научноизследователски програми и общи програми;
ж)мерки за финансиране, включително подкрепа от Съюза и използване на фондовете на Съюза в тази сфера на национално равнище, ако е приложимо.
Раздел 2
Годишно докладване
Член 23
Годишно докладване
1.
До 15 март 2021 г. и всяка година след това (година Х) държавите членки предоставят на Комисията:
а)приблизителни инвентаризации на парниковите газове за година Х-1;
б)информацията, посочена в член 6, параграф 2 от Директива 2009/119/ЕО;
в)информацията, посочена в приложение IX, точка 3 от Директива 2013/30/ЕС в съответствие с член 25 от посочената директива.
За целите по буква а) въз основа на приблизителните инвентаризации на парниковите газове на държавите членки или, ако дадена държава членка не е съобщила данните от приблизителната си инвентаризация до тази дата — въз основа на собствените си оценки, Комисията ежегодно извършва приблизителна инвентаризация на парниковите газове в Съюза. До 30 септември всяка година Комисията предоставя тази информация на обществеността.
2.
Считано от 2023 г. държавите членки определят и съобщават на Комисията окончателните данни от инвентаризацията на парниковите газове до 15 март от всяка година (Х) и неокончателните данни до 15 януари от всяка година, включително информацията за парниковите газове и за инвентаризацията, посочена в приложение ІІІ. Докладът относно окончателните данни от инвентаризацията на парниковите газове включва също така актуален национален доклад за инвентаризация.
3.
До 15 април всяка година държавите членки представят на секретариата на РКООНИК национални инвентаризации, съдържащи информацията, подадена до Комисията по окончателните данни по инвентаризацията на парниковите газове в съответствие с параграф 2 от настоящия член. Комисията в сътрудничество с държавите членки ежегодно прави инвентаризация на парниковите газове в Съюза и изготвя доклад за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза, който представя на секретариата на РКООНИК до 15 април от всяка година.
4.
Държавите членки докладват на Комисията неокончателните и окончателните данни от националните инвентаризации съответно до 15 януари и 15 март 2027 г. и 2032 г., изготвени за техните отчети за LULUCF за целите на докладите за съответствието по член 12 от Регламент [ ] [LULUCF].
5.
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 36 с цел:
а)изменение на приложение III, част 2 чрез добавяне или заличаване на вещества в списъка на парниковите газове;
б)допълване на настоящия регламент чрез приемане на стойности за потенциалите за глобално затопляне и определяне на указания за инвентаризациите, приложими съгласно съответните решения, приети от органите на РКООНИК и Парижкото споразумение относно изменението на климата.
6.
Комисията приема актове за изпълнение, в които определя структурата, техническите подробности, формата и процедурите за представяне от държавите членки на данните от инвентаризациите на парниковите газове по параграф 1, инвентаризациите на парниковите газове по параграф 2 и отчетените емисии на парникови газове и отчетените поглъщания в съответствие с членове 5 и 12 от Регламент [ ] [LULUCF]. Когато предлага актове за изпълнение Комисията отчита графиците на РКООНИК и Парижкото споразумение относно изменението на климата за мониторинга и докладването на тази информация и съответните решения, приети от органите на РКООНИК или Парижкото споразумение относно изменението на климата, с цел да гарантира спазването от страна на Съюза на задълженията му за докладване като страна по РКООНИК и Парижкото споразумение относно изменението на климата. В същите актове за изпълнение се посочват и времевите рамки на сътрудничеството и координацията между Комисията и държавите членки при изготвянето на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 37, параграф 3.
РАЗДЕЛ 3
Платформа за докладване
Член 24
Платформа за електронно докладване
1.
Комисията създава онлайн платформа за докладване с цел улесняване на комуникацията между Комисията и държавите членки и насърчаване на сътрудничеството между държавите членки.
2.
След като платформата започне да функционира, държавите членки трябва да я използват за да подават чрез нея до Комисията докладите, посочени в настоящата глава.
ГЛАВА 5
СУМАРНА ОЦЕНКА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ПЛАНОВЕ И ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ НА СЪЮЗА — МОНИТОРИНГ ОТ СТРАНА НА КОМИСИЯТА
Член 25
Оценка на напредъка
1.
Най-късно до 31 октомври 2021 г. и на всеки две години след това Комисията оценява, по-конкретно въз основа на интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, на друга информация, представена съгласно настоящия регламент, на показателите и на европейските статистически данни, когато такива са налице, следното:
а)напредъка на равнището на Съюза към постигането на целите на Енергийния съюз, включително, по отношение на първия десетгодишен период, целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата, по-специално с цел избягване на евентуалните различия в постигането на целите на Съюза за 2030 г. за енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност;
б)напредъка, постигнат от всяка държава членка по отношение на постигането на нейните цели, задачи и участие и изпълнението на политиките и мерките, заложени в нейния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата;
в)общото въздействие на въздухоплаването върху климата в световен мащаб, включително чрез емисии, различни от емисии на CO2, или различни ефекти, въз основа на данните за емисиите, предоставени от държавите членки съгласно член 23, и Комисията подобрява тази оценка, като се позовава по целесъобразност на нови научни постижения и на данни за въздушния трафик.
2.
В областта на енергията от възобновяеми източници като част от оценката, посочена в параграф 1, Комисията оценява напредъка, постигнат по отношение на дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергопотребление на Съюза въз основа на линейна крива, като се започне от 20 % през 2020 г. до минимум 27 % през 2030 г., както е посочено в член 4, буква а), точка 2, подточка i).
3.
В областта на енергийната ефективност като част от оценката, посочена в параграф 1, Комисията оценява напредъка по отношение на колективното постигане на максимално потребление на енергия на равнището на Съюза от 1321 млн. т н.е. (милиона тона нефтен еквивалент) първично енергийно потребление и 987 млн. т н.е. крайно енергийно потребление през 2030 г., както е посочено в член 4, буква б), точка 1.
При извършването на своята оценка Комисията предприема следните стъпки:
а)проучва дали е постигната междинната цел на Съюза за 2020 г. за енергийно потребление от не повече от 1483 млн. т н.е. първична енергия и 1086 млн. т н.е. крайна енергия;
б)оценява дали напредъкът на държавите членки показва, че Съюзът като цяло е на път да постигне целта за равнище на енергийното потребление през 2030 г., както е посочено в първата алинея, като се вземе предвид оценката на информацията, предоставена от държавите членки в техните интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата;
в)да използва резултати от моделиране във връзка с бъдещите тенденции в енергийното потребление на съюзно и на национално равнище, както и от други допълнителни анализи.
4.
До 31 октомври 2021 г. и всяка година след това Комисията оценява, по-специално въз основа на информацията, докладвана съгласно настоящия регламент, дали Европейският съюз и неговите държави членки са постигнали достатъчен напредък по отношение на изпълнението на следните точки:
а)задълженията по член 4 от РКООНИК и по член 3 от Парижкото споразумение, които са залегнали в решенията, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или от Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение;
б)задълженията, определени в член 4 от Регламент [ ] [ESR] и член 4 от Регламент [ ] [LULUCF];
в)целите, определени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата с оглед постигането на целите на Енергийния съюз и за първия десетгодишен период, с оглед на изпълнението на целите за 2030 г. в областта на енергетиката и климата.
5.
До 31 октомври 2019 г. и на всеки четири години след това Комисията прави оценка на прилагането на Директива 2009/31/ЕО.
6.
В своята оценка Комисията следва да вземе предвид най-актуалните, специфични за всяка държава препоръки, формулирани в контекста на европейския семестър.
7.
Комисията докладва за своята оценка в съответствие с настоящия член като част от доклада за състоянието на Енергийния съюз, посочен в член 29.
Член 26
Последващи мерки в случай на несъответствия с общите цели на Енергийния съюз и целите съгласно регламента относно разпределянето на усилията
1.
Въз основа на оценката по член 25 Комисията издава препоръки до съответната държава членка съгласно член 28, ако по отношение на развитието на политиката в тази държава членка бъдат установени несъответствия с общите цели на Енергийния съюз.
2.
Комисията може да издава становища относно плановете за действие, представени от държавите членки съгласно член 8, параграф 1 от Регламент [ ] [ESR].
Член 27
Мерки в отговор на недостатъчната амбициозност на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и недостатъчния напредък за постигане на конкретните цели и целите на Съюза в областта на енергетиката и климата
1.
Ако въз основа на своята оценка на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и тяхното актуализиране в съответствие с член 12 Комисията заключи, че конкретните цели, общите цели и финансовото участие в националните планове или техните актуализации са недостатъчни за колективното постигане на целите на Енергийния съюз и, по-специално за първия десетгодишен период — на конкретните цели на Съюза за 2030 г. в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, тя приема мерки на равнището на Съюза с цел да гарантира колективното постигане на тези общи цели и конкретни цели. По отношение на енергията от възобновяеми източници, тези мерки вземат под внимание степента на амбициозност на приносите на държавите членки за постигане на целта на Съюза за 2030 г., посочени в националните планове и в техните актуализации.
2.
Ако въз основа на своята оценка в съответствие с член 25, параграф 1, буква б) Комисията стигне до заключението, че постигнатият от дадена държава членка напредък в постигането на конкретните цели, общите цели, финансовото участие или изпълнението на политиките и мерките, предвидени в нейния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата е недостатъчен, тя издава препоръки до съответната държава членка в съответствие с член 28. При издаването на тези препоръки Комисията взема предвид по-ранните амбициозни усилия на държавите членки в целта на Съюза за 2030 г. по отношение на енергията от възобновяеми източници.
3.
Ако въз основа на своята сумарна оценка на интегрираните национални доклади за напредъка на държавите членки в областта на енергетиката и климата в съответствие с член 25, параграф 1, буква а), подкрепени по целесъобразност от други източници на информация, Комисията стигне до заключението, че е налице риск да не бъдат постигнати целите на Енергийния съюз и, по-специално, за първия десетгодишен период, целите съгласно Рамката на Съюза за политиките в областта на климата и енергетиката за 2030 г., тя може, в съответствие с член 28, да отправи препоръки до всички държави членки с оглед на смекчаването на този риск. В допълнение към препоръките, Комисията по целесъобразност взема мерки на равнището на Съюза за да гарантира по-специално постигането на целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност. По отношение на енергията от възобновяеми източници тези мерки вземат предвид по-ранните амбициозни усилия на държавите членки да допринесат за постигането на целите на Съюза за 2030 г.
4.
В областта на енергията от възобновяеми източници, без да се засягат мерките на равнището на Съюза, посочени в параграф 3, ако през 2023 г. въз основа на своята оценка съгласно член 25, параграфи 1 и 2 Комисията стигне до заключението, че линейната крива на Съюза, упомената в член 25, параграф 2, не е колективно постигната, държавите членки гарантират че всички различия ще бъдат отстранени най-късно до 2024 г. с помощта на допълнителни мерки, като например:
а)коригиране на дела на енергията от възобновяеми източници в сектора на отоплението и охлаждането, посочен в член 23, параграф 1 [преработка на Директива 2009/28/ЕО, предложена с COM(2016) 767];
б)коригиране на дела на енергията от възобновяеми източници в сектора на транспорта, посочен в член 25, параграф 1 [преработка на Директива 2009/28/ЕО, предложена с COM(2016) 767];
в)финансово участие в платформа за финансиране, създадена на равнището на Съюза в подкрепа на проекти за енергия от възобновяеми източници, управлявани пряко или косвено от Комисията;
г)други мерки за увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници.
Тези мерки вземат под внимание степента на амбициозност на по-ранното участие на съответната държава членка в целта на Съюза за 2030 г. по отношение на енергията от възобновяеми източници.
Ако дадена държава членка не поддържа базовия дял енергия от възобновяеми източници в брутното си крайно потребление на енергия, посочено в член 3, параграф 3, от [преработка на Директива 2009/28/ЕО, предложена с COM(2016) 767] от 2021 г. нататък, съответната държава членка трябва да гарантира отстраняването на всички различия по отношение на базовия дял посредством финансово участие в платформата за финансиране, посочена в буква в). За целите на настоящата алинея и буква в) от първата алинея държавите членки могат да използват приходите си от годишните квоти за емисии по Директива 2003/87/ЕО.
Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 36, с които да определя всички необходими разпоредби за създаването и функционирането на платформата за финансиране, посочена в буква в).
5.
В областта на енергийната ефективност, без да се засягат други мерки на равнището на Съюза в съответствие с параграф 3, ако през 2023 г. въз основа на своята оценка съгласно член 25, параграфи 1 и 3 Комисията стигне до заключението че напредъкът в посока на колективното постигане на целта на Съюза по отношение на енергийната ефективност, посочена в първото изречение на член 25, параграф 3, е недостатъчен, до 2024 г. тя приема мерки в допълнение към посочените в Директива 2010/31/ЕС и Директива 2012/27/ЕС, за да гарантира изпълнението на обвързващите цели за енергийна ефективност на Съюза за 2030 г. Тези допълнителни мерки могат по-специално да подобрят енергийната ефективност на:
а)продукти, съгласно Директива 2010/30/ЕС и Директива 2009/125/ЕО;
б)сгради, съгласно Директива 2010/31/ЕС и Директива 2012/27/ЕС;
в)и транспорт.
Член 28
Препоръки на Комисията към държавите членки
1.
Когато е целесъобразно Комисията отправя препоръки към държавите членки, за да се осигури постигането на целите на Енергийния съюз.
2.
Когато в настоящия регламент се прави позоваване на настоящия член, се прилагат следните принципи:
а)съответната държава членка взема предвид в максимална степен препоръката, в дух на солидарност между държавите членки и Съюза и между самите държави членки;
б)държавата членка изготвя свой интегриран национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата през годината, която следва годината, в която е издадена препоръката, като в него посочва по какъв начин е взела предвид в максимална степен препоръката и как я е изпълнила или възнамерява да я изпълни. Тя представя обосновка за случаите, в които не се е съобразила с препоръката;
в)препоръките следва да допълват най-актуалните, специфични за всяка държава препоръки, формулирани в контекста на европейския семестър.
Член 29
Доклад за състоянието на Енергийния съюз
1.
До 31 октомври всяка година Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за състоянието на Енергийния съюз.
2.
Докладът за състоянието на Енергийния съюз обхваща, наред с друго, следните елементи:
а)оценката, извършена в съответствие с член 25;
б)когато е целесъобразно, препоръките съгласно член 28;
в)сведения за функционирането на пазара на въглерод, посочен в член 10, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО, включително информацията за прилагането на Директива 2003/87/ЕО, посочена в член 21, параграф 2 от същата директива;
г)отчет за устойчивостта на добива на биомаса за енергийни цели в Съюза, съдържащ информацията, посочена в приложение VIII;
д)информация за доброволните схеми, по отношение на които Комисията е приела решение в съответствие с член 27, параграф 4 от [преработка на Директива 2009/28/ЕО, предложена с COM(2016) 767], включително информацията, посочена в приложение IX към настоящия регламент;
е)цялостен доклад за напредъка по прилагането на [преработка на Директива 2009/72/ЕО, предложена с COM(2016) 864] в съответствие с член 70 от същата директива;
ж)цялостен доклад за напредъка по прилагането на преработка на Директива 2009/73/ЕО в съответствие с член 52 от същата директива;
з)сведения за схемите за задължения за енергийна ефективност, както е посочено в член 7, буква а) от Директива 2012/27/ЕС [измененa с предложение COM(2016) 761];
и)сведения за напредъка на държавите членки в създаването на пълноценен и функциониращ енергиен пазар;
й)сведения за действителното качество на горивото в различните държави членки и географския обхват на горивата с максимално съдържание на сяра 10 mg/kg, с цел да се представи общ преглед на данните за качеството на горивата в различните държави членки, докладвани съгласно Директива 98/70/ЕО;
к)други въпроси от значение за осъществяването на Енергийния съюз, включително публична и частна подкрепа.
ГЛАВА 6
НАЦИОНАЛНИ И СЪЮЗНИ СИСТЕМИ ЗА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ И ПОГЛЪЩАНИЯТА ПО ПОГЛЪТИТЕЛИ
Член 30
Национални и съюзни системи за инвентаризация
1.
Най-късно до 1 януари 2021 г. държавите членки подготвят, поддържат и се стремят постоянно да усъвършенстват национални системи за инвентаризация с цел да оценяват антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парниковите газове, посочени в част 2 от приложение III към настоящия регламент, и да осигуряват навременност, прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на своите инвентаризации на парниковите газове.
2.
Държавите членки гарантират, че компетентните им органи по инвентаризацията имат достъп до информацията, определена в приложение Х към настоящия регламент, използват системите за докладване, създадени в съответствие с член 20 от Регламент (ЕС) № 517/2014, за да подобрят прогнозите за флуорираните газове при националните инвентаризации на парниковите газове и са в състояние да провеждат годишните проверки за съгласуваност, посочени в букви и) и й) от част 1 от приложение III към настоящия регламент.
3.
Създава се система на Съюза за инвентаризация, за да се осигурят навременност, прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на националните инвентаризации във връзка с инвентаризацията на парниковите газове в Съюза. Комисията управлява, поддържа и се стреми постоянно да усъвършенства тази система, която включва създаване на програма за осигуряване и контрол на качеството, определяне на цели за качеството и съставяне на план за осигуряване и контрол на качеството на инвентаризацията, както и на процедури за изготвяне на оценки за емисиите за целите на съставянето на съюзната инвентаризация в съответствие с параграф 5 от настоящия член и прегледите, посочени в член 31.
4.
Комисията извършва първоначална проверка на точността на предварителните данни от инвентаризацията на парниковите газове, които държавите членки представят в съответствие с член 23, параграф 2. Тя изпраща резултатите от посочената проверка на държавите членки в рамките на шест седмици от крайния срок за подаване. До 15 март държавите членки отговарят на всички съществени въпроси, възникнали по повод на предварителната проверка, и едновременно с това изпращат окончателните данни от инвентаризацията за годината Х-2.
5.
Когато до 15 март дадена държава членка не е изпратила данните от инвентаризацията, необходими за целите на съюзната инвентаризация, Комисията може да изготви оценки, за да допълни представените от държавата членка данни, в консултации и тясно сътрудничество със съответната държава членка. За тази цел Комисията използва приложимите указания за извършване на националните инвентаризации на парниковите газове.
6.
Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 36, с които да определя правила относно съдържанието, структурата, формата и процедурите за представяне на информацията, свързана с националните системи за инвентаризация, както и изискванията за въвеждането, експлоатацията и функционирането на националните и съюзните системи за инвентаризация. При изготвянето на тези актове Комисията взема предвид всички съответни решения, приети от органите на РКООНИК или на Парижкото споразумение.
Член 31
Преглед на данните от инвентаризациите
1.
През 2027 г. и 2032 г. Комисията провежда цялостен преглед на данните от националните инвентаризации, предоставени от държавите членки съгласно член 23, параграф 3 от настоящия регламент с цел мониторинг на намаляването или ограничаването на емисиите на парникови газове от страна на държавите членки съгласно членове 4, 9 и 10 от Регламент [ ] [ESR], както и на намаляването на емисиите и засилване на поглъщанията по поглътители от страна на държавите членки съгласно членове 4 и 12 от Регламент [ ] [LULUCF] и други поставени в законодателството на Съюза цели за намаляване или ограничаване на емисиите на парникови газове. Държавите членки участват пълноценно в този процес.
2.
Цялостният преглед, посочен в параграф 1, включва:
а)проверки за прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на подадената информация;
б)проверки за установяване на случаи, когато данните от инвентаризацията са подготвени по начин, който не съответства на ръководствата на РКООНИК или на правилата на Съюза;
в)проверки за установяване на случаи, при които отчитането на LULUCF е извършено по начин, който не съответства на ръководствата на РКООНИК или на правилата на Съюза, както и
г)изчисляване по целесъобразност на произтичащите от това необходими технически корекции в консултации с държавите членки.
3.
Комисията приема актове за изпълнение, в които определя графика и процедурата за извършване на цялостния преглед, включително изпълнението на задачите, изложени в параграф 2 от настоящия член и за осигуряване на необходимите консултации с държавите членки с оглед приключването на прегледите. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 37, параграф 3.
4.
Чрез акт за изпълнение Комисията определя общата сумарна стойност на емисиите за съответните години в резултат на коригираните данни от инвентаризацията за всяка държава членка след приключване на прегледа, разделени на данни за емисиите от значение за член 9 от Регламент [ ] [ESR] и данни за емисиите, посочени в приложение III, част 1, буква в) от настоящия регламент, като също така определя общата сумарна стойност на емисиите и поглъщанията от значение за член 4 от Регламент [ ] [LULUCF].
5.
Един месец след датата на публикуване на акт за изпълнение, приет съгласно параграф 4 от настоящия член, данните за всяка държава членка, вписани в регистрите по член 13 от Регламент [ ] [LULUCF], се използват за проверката за съответствие с член 4 от Регламент [...] [LULUCF], включително промените в тези данни в резултат на използването от тази държава членка на възможностите за гъвкавост съгласно член 11 от Регламент [ ] [LULUCF].
6.
Един месец след датата на проверката за съответствие с Регламент [ ] [LULUCF], посочена в параграф 5 от настоящия член, данните за всяка държава членка, вписани в регистрите по член 11 от Регламент [ ] [ESR], се използват за проверката за съответствие съгласно член 9 от Регламент [ ] [ESR] за годините 2021 и 2026. Проверката за съответствие съгласно член 9 от Регламент [ ] [ESR] за всяка от годините от 2022 до 2025 и от 2027 до 2030 се извършва на дата, която се пада един месец след датата на проверката за съответствие за предходната година. Това включва промените в тези данни в резултат на използването от тази държава членка на възможностите за гъвкавост съгласно членове 5, 6 и 7 от Регламент [ ] [ESR].
Член 32
Системи за политики и мерки и прогнози на национално равнище и на равнището на Съюза
1.
Най-късно до 1 януари 2021 г. държавите членки и Комисията поддържат и се стремят непрекъснато да усъвършенстват системи съответно на национално равнище и на равнището на Съюза за докладване относно политиките и мерките и за докладване на прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители. Тези системи включват съответните институционални, правни и процедурни договорености, установени в рамките на дадена държава членка и на Съюза за оценяване на политиката и изготвяне на прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители.
2.
Държавите членки и Комисията имат съответно за цел да осигурят навременност, прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на докладваната информация относно политиките и мерките и относно прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители съгласно посоченото в член 16, включително използването и прилагането на данни, методи и модели, както и осъществяването на дейности по осигуряване и контрол на качеството и анализ на чувствителността.
3.
Комисията приема актове за изпълнение, в които определя структурата, формата и процедурите за представяне на информация за системите за политики и мерки и прогнози на национално равнище и на равнището на Съюза съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член и член 16. Когато предлага тези актове Комисията взема предвид съответните решения, приети от органите на РКООНИК или на Парижкото споразумение, включително на международно договорените изисквания за докладване, както и графиците за мониторинг и докладване на посочената информация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 37, параграф 3.
Член 33
Създаване и поддържане на регистри
1.
Съюзът и държавите членки създават и поддържат регистри за точно отчитане на национално определения принос съгласно член 4, параграф 13 и на международно прехвърлените резултати от намаляването на последиците в съответствие с член 6 на Парижкото споразумение.
2.
Съюзът и държавите членки могат да водят своите регистри в консолидирана система заедно с още една или повече държави членки.
3.
Данните в регистрите, посочени в параграф 1 от настоящия член, се предоставят на централния администратор, определен съгласно член 20 от Директива 2003/87/ЕО.
4.
Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 36 за създаване на регистрите, посочени в параграф 1 от настоящия член, и за привеждане в действие, посредством регистрите на Съюза и на държавите членки, на необходимото техническо изпълнение на съответните решения на органите на РКООНИК или на Парижкото споразумение, в съответствие с параграф 1.
ГЛАВА 7
СЪТРУДНИЧЕСТВО И ПОДКРЕПА
Член 34
Сътрудничество между държавите членки и Съюза
1.
Държавите членки и Съюзът си сътрудничат и се координират изцяло помежду си и със Съюза по отношение на задълженията си по настоящия регламент, по-специално по отношение на:
а)процеса на подготовка, приемане, съобщаване и оценка на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата в съответствие с членове 9 — 12;
б)процеса на изготвяне, приемане, съобщаване и оценка на интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата в съответствие с член 15 и годишното докладване в съответствие с член 23;
в)процеса, свързан с препоръките на Комисията и съобразяването с тези препоръки съгласно член 9, параграфи 2 и 3, член 15, параграф 5, член 26, параграф 1 и член 27, параграфи 2 и 3;
г)извършването на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза и съставянето на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза съгласно член 23, параграф 3;
д)изготвянето на националните съобщения на Съюза съгласно член 12 от РКООНИК и на двугодишния доклад на Съюза съгласно Решение 2/CP.17 или съответните последващи решения, приети от органите по РКООНИК;
е)прегледа и процедурите за съответствие по РКООНИК и Парижкото споразумение съгласно всички приложими решения по РКООНИК, както и процедурата на Съюза за преглед на данните от инвентаризациите на парниковите газове на държавите членки, посочена в член 31 от настоящия регламент;
ж)всякакви корекции съгласно процедурата за преглед, посочена в член 31, или други промени в инвентаризациите и в докладите за инвентаризациите, които са предадени или предстои да бъдат предадени на секретариата на РКООНИК;
з)съставянето на приблизителната инвентаризация на парниковите газове в Съюза съгласно член 23, параграф 1, буква а) и последната алинея на член 23, параграф 1.
2.
По искане на държава членка Комисията може да предостави техническа помощ на държавите членки във връзка със задълженията по настоящия регламент.
Член 35
Роля на Европейската агенция за околната среда
Европейската агенция за околната среда подпомага Комисията в нейната работа що се отнася до декарбонизацията и до измерението „Енергийна ефективност“ с цел спазване на членове 14, 15, 16, 17, 18, 19, 23, 24, 25, 29, 30, 31, 32 и 34 в съответствие с годишната си работна програма. Това включва съдействие по целесъобразност при:
а)обобщаването на докладваната от държавите членки информация за политиките и мерките, както и за прогнозите;
б)изпълнението на процедурите за осигуряване и контрол на качеството на докладваната от държавите членки информация за прогнозите и за политиките и мерките;
в)изготвянето на оценки или допълване на оценките, с които разполага Европейската комисия, относно прогнозите данни, които не са докладвани от държавите членки;
г)събиране на данни от европейската статистика, когато такива данни са налични и подходящи с оглед на графика, съгласно изискванията за съставянето на доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно състоянието на Енергийния съюз;
д)разпространение на събраната по настоящия регламент информация, включително поддържане и актуализиране на база данни за политиките и мерките на държавите членки за намаляване на изменението на климата и на Европейската платформа за адаптиране към изменението на климата относно въздействията, уязвимостта и адаптирането към изменението на климата;
е)изпълняване на процедурите по осигуряване и контрол на качеството при извършването на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза;
ж)компилиране на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза и изготвяне на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза;
з)изготвяне на оценки за данните, които не са докладвани при националните инвентаризации на парниковите газове;
и)извършването на прегледа, посочен в член 31;
й)компилиране на приблизителната инвентаризация на парниковите газове в Съюза.
ГЛАВА 8
ДЕЛЕГИРАНЕ
Член 36
Упражняване на делегирането на правомощия
1.
Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2.
Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 4, член 23, параграф 5, член 27, параграф 4, член 30, параграф 6 и член 33, параграф 4, се предоставя на Комисията за срок от пет години [считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове със същата продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3.
Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 4, член 23, параграф 5, член 27, параграф 4, член 30, параграф 6 и член 33, параграф 4, може да бъде отменено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4.
Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.
5.
Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
6.
Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграф 4, член 23, параграф 5, член 27, параграф 4, член 30, параграф 6 и член 33, параграф 4, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът представят възражения в срок от два месеца след като са били уведомени за него или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът уведомят Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с [два месеца] по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
ГЛАВА 9
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 37
Комитет за Енергийния съюз
1.
Комисията се подпомага от Комитет за Енергийния съюз. Този Комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 и работи в съответните секторни състави, които са от значение за настоящия регламент.
2.
Този Комитет заменя Комитета, създаден по силата на член 8 от Решение № 93/389/ЕИО, член 9 от Решение № 280/2004/ЕО и член 26 от Регламент (ЕС) № 525/2013. Позоваванията на Комитета, създаден съгласно тези правни актове, се тълкуват като позовавания на Комитета, създаден с настоящия регламент.
3.
При позоваване на настоящия член се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Член 38
Преглед
До 28 февруари 2026 г. и на всеки пет години след това Комисията представя отчет пред Европейския парламент и пред Съвета за действието на настоящия регламент, за неговия принос за управлението на Енергийния съюз и за съответствието на разпоредбите от настоящия регламент във връзка с планирането, докладването и мониторинга с други законодателни актове на Съюза или бъдещи решения, свързани с РКООНИК и Парижкото споразумение. Комисията може по целесъобразност да отправя предложения.
Член 39
Изменения в Директива 94/22/ЕО
Директива 94/22/ЕО се изменя, както следва:
(1)в член 8 се заличава параграф 2;
(2)заличава се член 9.
Член 40
Изменения в Директива 98/70/ЕО
Директива 98/70/ЕО се изменя, както следва:
(1)В член 8, параграф 4 се заличава второто изречение ;
(2)в член 7а, параграф 1, трета алинея, се заменя буква а) със следното:
„общото количество на всеки вид доставено гориво или енергия; и“;
(3)в член 7а, параграф 2, първото изречение се заменя със следното:
„Държавите членки изискват от доставчиците да намалят възможно най-плавно емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните горива и енергия с до 10 % до 31 декември 2020 г. спрямо основните стандарти за горивата, посочени в приложение II към Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета.“.
Член 41
Изменение в Директива 2009/31/ЕО
В член 38 от Директива 2009/31/ЕО се заличава параграф 1.
Член 42
Изменения в Регламент 663/2009/ЕО
Регламент (ЕО) № 663/2009 се изменя, както следва:
(1)в член 27 се заличават параграфи 1 и 3;
(2)заличава се член 28.
Член 43
Изменения в Регламент (ЕО) 715/2009/ЕО
Член 29 от Регламент (ЕО) № 715/2009 се заличава.
Член 44
Изменения в Директива 2009/73/ЕО
Директива 2009/73/ЕО се изменя, както следва:
(1)заличава се член 5;
(2)член 52 се заменя със следното:
„Член 52
Докладване
Комисията провежда мониторинг и прегледи по отношение на прилагането на настоящата директива и представя доклад за цялостния напредък пред Европейския парламент и пред Съвета като приложение към доклада за състоянието на Енергийния съюз, посочен в член 29 от Регламент [XX/20XX] [настоящия регламент].“
Член 45
Изменение в Директива 2009/119/ЕО на Съвета
В член 6 от Директива 2009/119/ЕО на Съвета параграф 2 се заменя със следното:
„2. До 15 март на всяка календарна година всяка държава членка предоставя на Комисията резюме на регистъра на запасите, посочен в параграф 1, в което се посочват най-малко количествата и вида на запасите за извънредни ситуации, включени в регистъра към последния ден на предходната календарна година“.
Член 46
Изменения в Директива 2010/31/ЕС
Директива 2010/31/ЕС се изменя, както следва:
(1)В член 2а от Директива 2010/31/ЕС [изменен с предложение COM(2016) 765] се добавя следният параграф 4:
„4. Дългосрочната стратегия съгласно параграф 1 се подава до Комисията като част от интегрирания националeн план в областта на енергетиката и климата в съответствие с член 3 от Регламент [XX/20XX] [настоящия регламент].“;
(2)в член 5, параграф 2, втора алинея се заличава изречението „Докладът може да бъде включен в плановете за действие в областта на енергийната ефективност, посочени в член 14, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО.“
(3)В член 9, параграф 5 първото изречение се заменя със следното:
„Като част от своя доклад за състоянието на Енергийния съюз, посочен в член 29 от Регламент [XX/20XX] [настоящия регламент], на всеки две години Комисията изготвя доклад до Европейския парламент и до Съвета по отношение на постигнатия от държавите членки напредък в увеличаването на броя на сградите с близко до нулево енергопотребление. Въз основа на тази докладвана информация Комисията разработва план за действие и, при необходимост, предлага препоръки и мерки в съответствие с членове 27 и 28 от Регламент [XX/20XX], [настоящия регламент] за увеличаване на броя на тези сгради и за насърчаване на най-добрите практики по отношение на ефективната от гледна точка на разходите трансформация на съществуващите сгради в сгради с близко до нулево енергопотребление“;
(4)в член 10 се заличават параграфи 2 и 3
Член 47
Изменения в Директива 2012/27/ЕС
Директива 2012/27/ЕС се изменя, както следва:
(1)в член 4 се заличава последният параграф;
(2)в член 18, параграф 1 се заличава буква д);
(3)в член 24 се заличават параграфи 1 — 4 и 11;
(4)заличава се приложение XIV.
Член 48
Изменениe в Директива 2013/30/ЕС
В член 25 от Директива 2013/30/EС параграф 1 се заменя със следното:
„1. Държавите членки докладват ежегодно на Комисията, като част от годишното докладване съгласно член 23 от Регламент [XX/20XX] [настоящия регламент], информацията, посочена в приложение IX, точка 3.“.
Член 49
Изменения в Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета
Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета се изменя, както следва:
(1)В приложение I, част 2, се заличават точки 2, 3, 4 и 7 .
(2)Приложение III се изменя, както следва:
а)Точка 1 се заменя със следното:
б)„1. Държавите членки трябва да докладват данните, посочени в точка 3. Трябва да се докладват данни за всички горива и енергоносители, пуснати на пазара във всяка една държава членка. Когато няколко вида биогорива се смесват с изкопаеми горива, трябва да се предоставят данни за всяко биогориво.“
в)в точка 3 се заличават букви д) и е).
(3)Приложение IV се изменя, както следва:
а)заличават се следните образци за докладване на информация, предоставени за съгласуваност на докладваните данни:
- Произход — самостоятелни доставчици
- Произход — съвместни доставчици
- Място на закупуване
б)в бележките по формуляра се заличават точки 8 и 9.
Член 50
Отмяна
Регламент (ЕС) № 525/2013 се отменя считано от 1 януари 2021 г. в съответствие с преходните разпоредби, определени в член 51. Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат според таблицата на съответствие в приложение XI.
Член 51
Преходни разпоредби
Чрез дерогация от член 50 от настоящия регламент член 7 и член 17, параграф 1, букви а) и г) от Регламент (ЕС) № 525/2013 продължават да се прилагат по отношение на докладите, съдържащи данните, изисквани съгласно тези членове за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.
Член 19 от Регламент (ЕС) № 525/2013 продължава да се прилага по отношение на прегледите на данните от инвентаризациите на емисиите на парникови газове за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.
Член 22 от Регламент (ЕС) № 525/2013 продължава да се прилага по отношение на представянето на доклада, изискван съгласно този член.
Член 52
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 33, член 46, параграфи 2 — 4 и член 47, параграфи 3 и 4 се прилагат считано от 1 януари 2021 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на година.
За Европейския парламент
За Съвета
Председател
Председател
ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА
Службите на Комисията
1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
1.1.Наименование на предложението/инициативата
1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД
1.3.Естество на предложението/инициативата
1.4.Цели
1.5.Мотиви за предложението/инициативата
1.6.Срок на действие и финансово отражение
1.7.Планирани методи на управление
2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
2.1.Правила за мониторинг и докладване
2.2.Система за управление и контрол
2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности
3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове
3.2.Очаквано отражение върху разходите
3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите
3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи
3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи
3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка
3.2.5.Участие на трети страни във финансирането
3.3.Очаквано отражение върху приходите
ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА
1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
1.1.Наименование на предложението/инициативата
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно управлението на Енергийния съюз
1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД
32: Енергетика
34: Действия в областта на климата
1.3.Естество на предложението/инициативата
☑ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност
◻ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност след пилотен проект/подготвителна дейност
◻ Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност
◻ Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност
1.4.Цел(и)
1.4.1.Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата
Предложеният регламент има за цел да осигури съгласувано и последователно изпълнение на Стратегията за Енергиен съюз във всичките ѝ пет измерения, както и колективното постигане на целите на Енергийния съюз чрез съчетаване на действия на ЕС и национални мерки въз основа на рационализирано планиране, задължения за докладване и мониторинг и функционален управленски процес между Комисията и държавите членки.
Създаването на Енергиен съюз е част от десетте политически приоритета на Комисията, а настоящото предложение е важен елемент от стратегическата рамка за Енергийния съюз.
Предложението се изготвя съвместно от ГД „Енергетика“ и ГД „Действия по климата“
1.4.2.Конкретни цели и съответни дейности във връзка с УД/БД
Конкретна цел №
За ГД „Енергетика“: Конкретна цел 6: Изпълнение и последващи действия във връзка с цялостната Стратегия за Енергиен съюз.
За ГД „Действия по климата“: Конкретна цел 6: Изпълнение на Стратегията за Енергийния съюз в посока към подобрен механизъм на управление в областта на климата и енергетиката, включително рационализиране на докладването и планирането за периода след 2020 г. (координация с ГД „Енергетика“)
Съответни дейности във връзка с УД/БД
Разходите на ГД „Енергетика“ се осъществяват по линия на дейност във връзка с БД 32.02 - „Конвенционална и възобновяема енергия“ (или БД1: Конвенционална и възобновяема енергия).
В плана за управление за 2016 г. и в съответствие с новата структура на конкретните цели на Енергийния съюз, БД 1 допринася за постигането на всичките 6 конкретни цели, включително аспектите, свързани с конкурентоспособността по конкретна цел 5.
За ГД „Действия по климата“ това е дейност във връзка с БД 34 02 — „Действия по климата на равнището на ЕС и на международно равнище“
1.4.3.Очаквани резултати и отражение
Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.
Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и съответните доклади за напредъка следва да свеждат до минимум административната тежест за държавите членки и Комисията, като същевременно се подобряват качеството на информацията и прозрачността, осигурява се навременно изпълнение и мониторинг на целите на Енергийния съюз и се подобряват взаимовръзките и полезните взаимодействия между областите на енергетиката и климата.
Рационализирането на съществуващите задължения за планиране и докладване от страна на държавите членки и за мониторинг от страна на Комисията ще подобри положението за всички заинтересовани страни в съответствие с принципите за ефективност, ефикасност, добавена стойност от действията на равнище ЕС, целесъобразност и съгласуваност, заложени в Програмата за по-добро регулиране.
Освен това настоящото предложение определя съдържанието и подходящата периодичност на националните планове, докладите за напредъка и интегрирания мониторинг от страна на Комисията, както и съответния управленски процес между държавите членки и Комисията, включително регионалното сътрудничество. С него се цели синхронизиране с 5-годишните цикли на преглед съгласно Парижкото споразумение за климата.
1.4.4.Показатели за резултатите и за отражението
Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи изпълнението на предложението/инициативата.
Прилагането на предложението следва да гарантира прозрачна информация относно напредъка на държавите членки и на ЕС като цяло за постигане на целите на Енергийния съюз за 2030 г. и след това и да предостави рамка за управление, подходяща за изпълнението на стратегията за Енергиен съюз.
Показател за изпълнението на предложението е: Брой на държавите членки, които предоставят интегрирани планове във времето (както е посочено в регламента).
1.5.Мотиви за предложението/инициативата
1.5.1.Нужди, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план
Държавите членки ще трябва да представят по-рядко национални планове и доклади, изисквани съгласно различните секторни законодателни инструменти; вместо това те ще трябва периодично да представят интегрирани планове и доклади пред Комисията. Въз основа на информацията, предоставена от държавите членки, Комисията следва да изготви необходимите мониторингови доклади.
1.5.2.Добавена стойност от намесата на ЕС
На първо място, като се има предвид че няколко елемента от Стратегията за Енергийния съюз се отнасят за цели, определени на равнище ЕС, за да се гарантира постигането на тези цели, както и съгласуваността на енергийните политики и политиките в областта на климата в ЕС и между неговите държави членки, са необходими действия на равнище ЕС, като същевременно се запази възможността за гъвкавост от страна на държавите членки.
Освен това на по-голямата част от енергийните предизвикателства, пред които е изправен Съюзът, не може да се отговори чрез некоординирани национални действия. Това се отнася и за изменението на климата, което по своето естество е проблем с трансграничен характер и не може да бъде преодоляно само чрез действия на местно и национално равнище. Поради това е необходима координация на действията в областта на климата на европейско и на световно равнище. Следователно е оправдано предприемането на действия на равнище ЕС за мониторинг на напредъка по изпълнението на политиките в областта на енергетиката и климата в целия ЕС в съответствие с целите на Енергийния съюз, както и на функционирането на вътрешноевропейския енергиен пазар.
На второ място, поради трансграничното значение на всяко едно от измеренията на Енергийния съюз, за да бъде стимулирано още повече сътрудничеството между държавите членки, са необходими действията на равнище ЕС. Нито едно от измеренията на Енергийния съюз не може да бъде постигнато ефективно при липсата на процес на управление на равнище ЕС между държавите членки и Комисията, която да насърчава в по-голяма степен регионалния подход в енергийната политика и политиката в областта на климата. Необходимо е също така да се създаде подходяща рамка, за да се гарантира, че ЕС е готов да вземе пълноценно участие в процеса по Парижкото споразумение, като се осигури възможно най-голяма степен на синхронизация и полезни взаимодействия.
На трето място, действията на равнище ЕС са оправдани с оглед на целта на инициативата за рационализиране на съществуващите задължения за планиране, докладване и мониторинг, тъй като съществуващото законодателство на ЕС в областта на енергетиката, както и Регламентът относно механизма за мониторинг могат да бъдат изменяни само посредством законодателни предложения, с цел да се намали административната тежест за държавите членки и за Комисията и да се засили съгласуваността на планирането и докладването, както и да се гарантира съпоставимост на националните планове и доклади за напредъка.
1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото
Повечето от настоящите задължения за планиране, докладване и мониторинг предоставят ползи под формата на полезна информация за конкретна област на политиката и подпомагане на изпълнението на специфичните цели на политиката, предвидени в секторното законодателство. Настоящите задължения за докладване от страна на Комисията гарантират, че Комисията информира Европейския парламент, Съвета и широката общественост относно резултатите, постигнати от законодателството на ЕС и напредъка, постигнат от ЕС и неговите държави членки при изпълнението на съответните им задължения съгласно международните ангажименти по РКООНИК.
Съществуващата рамка обаче е неподходяща за целите за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и за целите на Енергийния съюз, тъй като тя не гарантира съгласуваност на политиките по задълженията в областта на енергетиката и последователността между областите на енергетиката и климата. Освен това някои от съществуващите планове и доклади се разглеждат като причиняващи значителни административни разходи.
1.5.4.Съвместимост и евентуална синергия с други подходящи инструменти
Предложението е съгласувано с прегледа на Директива 2009/28/ЕО (Директива относно енергията от възобновяеми източници), на Директива 2010/31/ЕС (Директивата относно енергийните характеристики на сградите), на Директива 2012/27/ЕС (Директива относно енергийната ефективност) и инициативата за структурата на пазара.
Предложението също така е съвместимо с Решение 406/2009/ЕО (Решение за поделяне на усилията, валидно в периода 2013—20 г.), с документа, предложен за негов наследник за периода 2021—30 г., COM(2016) 482 final - 2016/0231 (COD) (Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. в подкрепа на устойчив Енергиен съюз и в изпълнение на поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата), както и с предложението относно LULUCF, COM(2016) 479 final - 2016/0230 (COD) (Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 година и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата). Тези инициативи са насочени към установяването на специфична за отделните сектори законодателна рамка за периода след 2020 г., докато настоящото предложение установява общата рамка за управление с оглед на постигането на целите на Енергийния съюз.
Предложението е съгласувано също така с Директива 2009/31/ЕО относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации.
1.6.Срок на действие и финансово отражение
◻ Предложение/инициатива с ограничен срок на действие
–◻
Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ
–◻
Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ
☑ Предложение/инициатива с неограничен срок на действие
–Изпълнение с период на започване на дейност от 2018 г. с неограничена продължителност,
–последвано от функциониране с пълен капацитет.
1.7.Планиран(и) метод(и) на управление
☑ Пряко управление от Комисията
–☑ от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;
–◻
от изпълнителните агенции
◻ Споделено управление с държавите членки
x Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:
–◻ трети държави или органите, определени от тях;
–◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);
–◻ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;
–x органите, посочени в членове 208 и 209 от Финансовия регламент;
–◻ публичноправни органи;
–◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;
–◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;
–◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.
–Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.
Бележки
Участието на Съвместния изследователски център (JRC) и на ЕАОС ще бъде необходимо за изпълнението на изискванията на настоящия регламент.
2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
2.1.Правила за мониторинг и докладване
Да се посочат периодичността и условията.
Регламентът определя периодичността и условията за планиране, докладване и мониторинг от страна на държавите членки и на Комисията. За изпълнението на задачите на Комисията по мониторинг ще е необходима техническа помощ от външен изпълнител. Освен това е предвидено да бъде създаден нов инструмент за комуникация, включително интернет платформа и публично достъпен уебсайт за обмен на информация и най-добри практики и тяхното разпространение сред широката общественост.
2.2.Система за управление и контрол
2.2.1.Установен(и) риск(ове)
Възможно е държавите членки да закъснеят с изпълнението на техните задължения за планиране и докладване. Това е още една причина да бъде създадена база данни в интернет. Качеството и пълнотата на данните също могат да съставляват значителен риск, особено в началото на процеса.
Рисковете, свързани с функционирането на интернет платформата, са свързани предимно с проблеми на информационните системи, като евентуален срив в системата и проблеми с поверителността.
2.2.2.Информация за изградената система за вътрешен контрол
Предвидените методи за контрол са определени във Финансовия регламент и в Правилата за прилагане.
2.2.3.Оценка на разходите и ползите от проверките и на очаквания риск от грешка
2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности
Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.
Не се предвиждат специфични мерки, различни от прилагането на Финансовия регламент.
3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове
Съществуващи бюджетни редове
По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.
|
Функция от многого-дишната финансова рамка
|
Бюджетен ред
|
Вид
разход
|
Вноска
|
|
|
Номер
[…][Функция………………………...……………]
|
Многогод./едногод.
|
от държави от ЕАСТ
|
от държави канди-датки
|
от трети държави
|
по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент
|
|
5 Админи-страция
|
32 01 01
Разходи, свързани с длъжностните лица и временно наетите лица в област на политиката „Енергетика“
|
Едногод.
|
НЯМА
|
НЯМА
|
НЯМА
|
НЯМА
|
|
5 Админи-страция
|
32 01 02
Разходи за външен персонал и други разходи за управление в подкрепа на област на политика „Енергетика“
|
Едногод.
|
НЯМА
|
НЯМА
|
НЯМА
|
НЯМА
|
|
5 Админи-страция
|
34 01 01
Разходи, свързани с длъжностните лица и временно наетите лица в област на политиката „Дейност в областта на климата“
|
Едногод.
|
НЯМА
|
НЯМА
|
НЯМА
|
НЯМА
|
|
5 Админи-страция
|
34 01 02
Разходи за външен персонал и други разходи за управление в подкрепа на област на политиката „Дейност в областта на климата“
|
Едногод.
|
НЯМА
|
НЯМА
|
НЯМА
|
НЯМА
|
|
1A
|
32 02 02
Дейности за подкрепа на европейската енергийна политика и вътрешния енергиен пазар
|
Многогод.
|
НЯМА
|
НЯМА
|
НЯМА
|
НЯМА
|
|
2
|
34.02.01
Намаляване на емисиите на парникови газове (смекчаване)
|
Многогод.
|
НЯМА
|
НЯМА
|
НЯМА
|
НЯМА
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Поискани нови бюджетни редове
По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.
|
Функция от многого-дишната финансова рамка
|
Бюджетен ред
|
Вид
разход
|
Вноска
|
|
|
Номер
[Функция………………………………………]
|
Многогод./едногод.
|
от държави от ЕАСТ
|
от държави канди-датки
|
от трети държави
|
по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент
|
|
|
[…][XX.YY.YY.YY]
|
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
3.2.Очаквано отражение върху разходите
3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите
Прогнозните разходи, посочени в настоящия раздел, ще бъдат напълно интегрирани в сегашния програмиран финансов пакет за въпросните бюджетни редове до 2020 г.
млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)
|
Функция от многогодишната финансова
рамка
|
Номер 1A
|
Функция 1А — „Конкурентоспособност за растеж и заетост“
|
|
ГД: <ENER>
|
|
|
Година
2018
|
Година
2019
|
Година
2020
|
|
Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)
|
ОБЩО 2018+2019+2020
|
|
• Бюджетни кредити за оперативни разходи
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Номер на бюджетния ред
|
Поети задължения
|
(1)
|
0
|
0,500
|
0,500
|
|
|
|
|
1,000
|
|
|
Плащания
|
(2)
|
0
|
0,150
|
0,350
|
|
|
|
|
0,500
|
|
Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Номер на бюджетния ред
|
|
(3)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО бюджетни кредити
за ГД <ENER>
|
Поети задължения
|
=1+1a +3
|
0
|
0,500
|
0,500
|
|
|
|
|
1,000
|
|
|
Плащания
|
=2+2а
+3
|
0
|
0,150
|
0,350
|
|
|
|
|
0,500
|
• ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи
|
Поети задължения
|
(4)
|
0
|
0,500
|
0,500
|
|
|
|
|
1,000
|
|
|
Плащания
|
(5)
|
0
|
0,150
|
0,350
|
|
|
|
|
0,500
|
|
• ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми
|
(6)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО бюджетни кредити
ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ <1A.>
от многогодишната финансова рамка
|
Поети задължения
|
=4+ 6
|
0
|
0,500
|
0,500
|
|
|
|
|
1,000
|
|
|
Плащания
|
=5+ 6
|
0
|
0,150
|
0,350
|
|
|
|
|
0,500
|
млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)
|
Функция от многогодишната финансова
рамка
|
2
|
Устойчив растеж: Природни ресурси
|
|
ГД: < CLIMA>
|
|
|
Година
2018
|
Година
2019
|
Година
2020
|
|
|
ОБЩО
2018+2019+2020
|
|
• Бюджетни кредити за оперативни разходи
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
бюджетен ред 34 02 01
|
Поети задължения
|
(1a)
|
0
|
0,500
|
0,500
|
|
|
|
|
1,000
|
|
|
Плащания
|
(2a)
|
0
|
0,150
|
0,350
|
|
|
|
|
0,500
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО бюджетни кредити
За ГД < CLIMA >
|
Поети задължения
|
=1a +1b
|
0
|
0,500
|
0,500
|
|
|
|
|
1,000
|
|
|
Плащания
|
=2a+ 2b
|
0
|
0,150
|
0,350
|
|
|
|
|
0,500
|
• ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи
|
Поети задължения
|
(4a)
|
0
|
0,500
|
0,500
|
|
|
|
|
1,000
|
|
|
Плащания
|
(5a)
|
0
|
0,150
|
0,350
|
|
|
|
|
0,500
|
|
• ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми
|
(6a)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО бюджетни кредити
за ФУНКЦИЯ <2>
от многогодишната финансова рамка
|
Поети задължения
|
|
0
|
0,500
|
0500
|
|
|
|
|
1,000
|
|
|
Плащания
|
|
0
|
0,150
|
0,350
|
|
|
|
|
0,500
|
Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една функция:
|
• ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи
|
Поети задължения
|
(4)
|
0
|
1,000
|
1,000
|
|
|
|
|
2,000
|
|
|
Плащания
|
(5)
|
0
|
0,300
|
0,700
|
|
|
|
|
1,000
|
|
• ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми
|
(6)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО бюджетни кредити
по ФУНКЦИИ 1 — 4
от многогодишната финансова рамка
(Референтна сума)
|
Поети задължения
|
=4+ 6
|
0
|
1,000
|
1,000
|
|
|
|
|
2,000
|
|
|
Плащания
|
=5+ 6
|
0
|
0,300
|
0,700
|
|
|
|
|
1,000
|
Функция от многогодишната финансова
рамка
|
5
|
„Административни разходи“
|
млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)
|
|
|
|
Година
2018
|
Година
2019
|
Година
2020
|
|
|
ОБЩО
2018+2019+2020
|
|
ГД: <ENER, CLIMA>
|
|
• Човешки ресурси
|
2,356
|
2,356
|
2,356
|
|
|
|
|
7.068
|
|
• Други административни разходи
|
0,280
|
0,280
|
0,280
|
|
|
|
|
0,840
|
|
ОБЩО ГД <ENER, CLIMA>
|
Бюджетни кредити
|
2,636
|
2,636
|
2,636
|
|
|
|
|
7,908
|
|
ОБЩО бюджетни кредити
за ФУНКЦИЯ 5
от многогодишната финансова рамка
|
(Общо поети задължения = Общо плащания)
|
2,636
|
2,636
|
2,636
|
|
|
|
|
7,908
|
млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)
|
|
|
|
Година
2018
|
Година
2019
|
Година
2020
|
|
|
ОБЩО
2018+2019+2020)
|
|
ОБЩО бюджетни кредити
по ФУНКЦИИ 1 — 5
от многогодишната финансова рамка
|
Поети задължения
|
2,636
|
3,636
|
3,636
|
|
|
|
|
9,908
|
|
|
Плащания
|
2,636
|
2,936
|
3,336
|
|
|
|
|
8,908
|
3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи
–◻
Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи
–☑
Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:
Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)
|
Да се посочат целите и резултатите
⇩
|
|
|
Година
2018
|
Година
2019
|
Година
2020
|
|
Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)
|
ОБЩО
2018+2019+2020
|
|
|
РЕЗУЛТАТИ
|
|
|
Вид
|
Среден разход
|
Бр.
|
Разходи
|
Бр.
|
Разходи
|
Бр.
|
Разходи
|
Бр.
|
Разходи
|
Бр.
|
Разходи
|
Бр.
|
Разходи
|
Бр.
|
Разходи
|
Общ брой
|
Общо разходи
|
|
КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1…
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Техническа помощ за мониторинг на напредъка на държавите членки от страна на Комисията
|
|
|
|
0
|
|
0,250
|
|
0,440
|
|
|
|
|
|
|
|
|
0,690
|
|
- Разработване и експлоатация на база данни
|
|
|
|
0
|
|
0,250
|
|
0,060
|
|
|
|
|
|
|
|
|
0,310
|
|
- Договор за услуги в подкрепа на действия по климата, мониторинг
|
SER (Стратегически енергиен преглед)
|
|
|
|
1
|
0,500
|
1
|
0,500
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1,000
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Междинен сбор за конкретна цел № 1
|
|
0
|
|
1,000
|
|
1,000
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2,000
|
|
КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2…
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Резултат
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Междинен сбор за конкретна цел № 2
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО РАЗХОДИ
|
|
0
|
|
1,000
|
|
1,000
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2,000
|
3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи
3.2.3.1.Обобщение
–◻
Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи
–☑
Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:
млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)
|
|
Година
2018
|
Година
2019
|
Година
2020
|
|
Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)
|
ОБЩО
2018+2019+2020
|
|
ФУНКЦИЯ 5
от многогодишната финансова рамка
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Човешки ресурси
|
1,686+ 0,670
|
1,686+
0,670
|
1,686+
0,670
|
|
|
|
|
7,068
|
|
Други административни разходи
|
0,280
|
0,280
|
0,280
|
|
|
|
|
0,840
|
|
Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 5
от многогодишната финансова рамка
|
2,636
|
2,636
|
2,636
|
|
|
|
|
7,908
|
|
Извън ФУНКЦИЯ 5
от многогодишната финансова рамка
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Други разходи
с административен характер
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Междинен сбор
извън ФУНКЦИЯ 5
от многогодишната финансова рамка
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО ВСИЧКО
|
2,636
|
2,636
|
2,636
|
|
|
|
|
7,908
|
Нуждите от бюджетни кредити за човешки ресурси и за другите разходи с административен характер ще бъдат покрити с бюджетните кредити на ГД, които вече са отпуснати за управлението на дейността и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.
3.2.3.2.Очаквани нужди от човешки ресурси
–◻
Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси.
–☑
Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:
Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време
|
|
Го-дина
2018
|
Го-дина
2019
|
Го-дина
2020
|
|
Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)
|
|
• Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и временно наети лица)
|
|
|
|
XX 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията)
|
12+5
|
12+5
|
12+5
|
|
|
|
XX 01 01 02 (Делегации)
|
|
|
|
|
|
|
XX 01 05 01 (Непреки научни изследвания)
|
|
|
|
|
|
|
10 01 05 01 (Преки научни изследвания)
|
|
|
|
|
|
|
• Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време: FTE)
|
|
XX 01 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет)
|
1
|
1
|
1
|
|
|
|
XX 01 02 02 (ДНП, МП, КНЕ, ПНА и МЕД в делегациите)
|
|
|
|
|
|
|
XX 01 04 yy
|
— в централата
|
|
|
|
|
|
|
|
— в делегациите
|
|
|
|
|
|
|
XX 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Непреки научни изследвания)
|
|
|
|
|
|
|
10 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — Преки научни изследвания)
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО
|
18
|
18
|
18
|
|
|
32 е съответната област на политиката или бюджетен дял (DG ENER)
34 е съответната област на политиката (DG CLIMA)
Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.
Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:
|
Длъжностни лица и временно наети служители
|
12 (ENER) + 5 (CLIMA)
|
|
Външен персонал
|
1 (ENER)
|
3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка
–☑
Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.
–◻
Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.
Обяснете какво препрограмиране е необходимо, като посочите съответните бюджетни редове и суми.
–◻
Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка.
Обяснете какво е необходимо, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.
3.2.5.Участие на трети страни във финансирането
–Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни.
–Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:
Бюджетни кредити в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)
|
|
Година
N
|
Година
N+1
|
Година
N+2
|
Година
N+3
|
Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)
|
Общо
|
|
Да се посочи съфинансиращият орган
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити
|
|
|
|
|
|
|
|
|
3.3.Очаквано отражение върху приходите
–☑
Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.
–◻
Предложението/инициативата има следното финансово отражение:
–◻
върху собствените ресурси
–◻
върху разните приходи
млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)
|
Приходен бюджетен ред:
|
Налични бюджетни кредити за текущата финансова година
|
Отражение на предложението/инициативата
|
|
|
|
Година
N
|
Година
N+1
|
Година
N+2
|
Година
N+3
|
Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)
|
|
Член ………….
|
|
|
|
|
|
|
|
|
За разните „целеви“ приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.
Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.
Законодателна финансова обосновка — „Агенции“
Европейската агенция за околната среда
1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
1.1.Наименование на предложението/инициативата
1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД
1.3.Естество на предложението/инициативата
1.4.Цел(и)
1.5.Мотиви за предложението/инициативата
1.6.Срок на действие и финансово отражение
1.7.Планирани методи на управление
2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
2.1.Правила за мониторинг и докладване
2.2.Система за управление и контрол
2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности
3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове
3.2.Очаквано отражение върху разходите
3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите
3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити на [орган]
3.2.3.Очаквано отражение върху човешките ресурси на [орган]
3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка
3.2.5.Участие на трети страни във финансирането
3.3.Очаквано отражение върху приходите
ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА
1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
1.1.Наименование на предложението/инициативата
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно управлението на Енергийния съюз
1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД
32: Енергетика
34: Действия в областта на климата
1.3.Естество на предложението/инициативата
☑ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност
◻ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност след пилотен проект/подготвителна дейност
◻ Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност
◻ Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност
1.4.Цел(и)
1.4.1.Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата
Предложеният регламент има за цел да осигури съгласувано и последователно изпълнение на Стратегията за Енергиен съюз във всичките ѝ пет измерения, както и колективното постигане на целите на Енергийния съюз чрез съчетаване на действия на ЕС и национални мерки въз основа на рационализирано планиране, задължения за докладване и мониторинг и функционален управленски процес между Комисията и държавите членки.
Създаването на Енергиен съюз е част от десетте политически приоритета на Комисията, а настоящото предложение е важен елемент от стратегическата рамка за Енергийния съюз.
Предложението се изготвя съвместно от ГД „Енергетика“ и ГД „Действия по климата“
1.4.2.Конкретни цели и съответни дейности във връзка с УД/БД
Конкретна цел №
За ГД „Енергетика“: Конкретна цел 6: Изпълнение и последващи действия във връзка със стратегията за Енергиен съюз като цяло.
За ГД „Действия по климата“: За ГД „Действия по климата“: Конкретна цел 6: Изпълнение на Стратегията за Енергийния съюз в посока към подобрен механизъм на управление в областта на климата и енергетиката, включително рационализиране на докладването и планирането за периода след 2020 г. (координация с ГД „Енергетика“)
Съответни дейности във връзка с УД/БД
Разходите на ГД „Енергетика“ се осъществяват по линия на дейност във връзка с БД 32.02 - „Конвенционална и възобновяема енергия“ (или БД1: Конвенционална и възобновяема енергия).
В плана за управление за 2016 г. и в съответствие с новата структура на конкретните цели на Енергийния съюз, БД 1 допринася за постигането на всичките 6 конкретни цели, включително аспектите, свързани с конкурентоспособността по конкретна цел 5.
За ГД „Действия по климата“ това е дейност във връзка с БД 34 02 — „Действия по климата на равнището на ЕС и на международно равнище“.
Предложението също така засяга Стратегическа област 1.3 от многогодишната работна програма на Европейската агенция за околната среда: „Информиране на изпълнението на политиката за намаляване на последиците от изменението на климата и енергетиката“, както и стратегическа област 3.2: „Развитие на технически системи“.
1.4.3.Очаквани резултати и отражение
Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.
Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и съответните доклади за напредъка следва да свеждат до минимум административната тежест за държавите членки и Комисията, като същевременно се подобряват качеството на информацията и прозрачността, осигурява се навременно изпълнение и мониторинг на целите на Енергийния съюз и се подобряват взаимовръзките и полезните взаимодействия между областите на енергетиката и климата.
Рационализирането на съществуващите задължения за планиране и докладване от страна на държавите членки и за мониторинг от страна на Комисията ще подобри положението за всички заинтересовани страни в съответствие с принципите за ефективност, ефикасност, добавена стойност от действията на равнище ЕС, целесъобразност и съгласуваност, заложени в Програмата за по-добро регулиране.
Освен това настоящото предложение определя съдържанието и подходящата периодичност на националните планове, докладите за напредъка и интегрирания мониторинг от страна на Комисията, както и съответния управленски процес между държавите членки и Комисията, включително регионалното сътрудничество. С него се цели синхронизиране с 5-годишните цикли на преглед съгласно Парижкото споразумение за климата.
1.4.4.Показатели за резултатите и за отражението
Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи изпълнението на предложението/инициативата.
Прилагането на предложението следва да гарантира прозрачна информация относно напредъка на държавите членки и на ЕС като цяло за постигане на целите на Енергийния съюз за 2030 г. и след това и да предостави рамка за управление, подходяща за изпълнението на стратегията за Енергиен съюз.
Показател за изпълнението на предложението е: Брой на държавите членки, своевременно представили интегрирани планове, двугодишни доклади за напредъка и годишни доклади (съгласно посоченото в регламента).
1.5.Мотиви за предложението/инициативата
1.5.1.Нужди, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план
Държавите членки ще трябва да представят по-рядко национални планове и доклади, изисквани съгласно различните секторни законодателни инструменти; вместо това те ще трябва периодично да представят интегрирани планове и доклади пред Комисията. Въз основа на информацията, предоставена от държавите членки, Комисията следва да изготви необходимите мониторингови доклади.
1.5.2.Добавена стойност от намесата на ЕС
На първо място, като се има предвид че няколко елемента от Стратегията за Енергийния съюз се отнасят за цели, определени на равнище ЕС, за да се гарантира постигането на тези цели, както и съгласуваността на енергийните политики и политиките в областта на климата в ЕС и между неговите държави членки, са необходими действия на равнище ЕС, като същевременно се запази възможността за гъвкавост от страна на държавите членки.
Освен това на по-голямата част от енергийните предизвикателства, пред които е изправен Съюзът, не може да се отговори чрез некоординирани национални действия. Това се отнася и за изменението на климата, което по своето естество е проблем с трансграничен характер и не може да бъде преодоляно само чрез действия на местно и национално равнище. Поради това е необходима координация на действията в областта на климата на европейско и на световно равнище. Следователно е оправдано предприемането на действия на равнище ЕС за мониторинг на напредъка по изпълнението на политиките в областта на енергетиката и климата в целия ЕС в съответствие с целите на Енергийния съюз, както и на функционирането на вътрешноевропейския енергиен пазар.
На второ място, поради трансграничното значение на всяко едно от измеренията на Енергийния съюз, за да бъде стимулирано още повече сътрудничеството между държавите членки, са необходими действията на равнище ЕС. Нито едно от измеренията на Енергийния съюз не може да бъде постигнато ефективно при липсата на процес на управление на равнище ЕС между държавите членки и Комисията, която да насърчава в по-голяма степен регионалния подход в енергийната политика и политиката в областта на климата. Необходимо е също така да се създаде подходяща рамка, за да се гарантира, че ЕС е готов да вземе пълноценно участие в процеса съгласно Парижкото споразумение, като се осигури възможно най-голяма степен на синхронизация и полезни взаимодействия.
На трето място, действията на равнище ЕС са оправдани с оглед на целта на инициативата за рационализиране на съществуващите задължения за планиране, докладване и мониторинг, тъй като съществуващото законодателство на ЕС в областта на енергетиката, както и Регламентът относно механизма за мониторинг могат да бъдат изменяни само посредством законодателни предложения, с цел да се намали административната тежест за държавите членки и за Комисията и да се засили съгласуваността на планирането и докладването, както и да се гарантира съпоставимост на националните планове и доклади за напредъка.
1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото
Повечето от настоящите задължения за планиране, докладване и мониторинг предоставят ползи под формата на полезна информация за конкретна област на политиката и подпомагане на изпълнението на специфичните цели на политиката, предвидени в секторното законодателство. Настоящите задължения за докладване от страна на Комисията гарантират, че Комисията информира Европейския парламент, Съвета и широката общественост относно резултатите, постигнати от законодателството на ЕС и напредъка, постигнат от ЕС и неговите държави членки при изпълнението на съответните им задължения съгласно международните ангажименти по РКООНИК.
Съществуващата рамка обаче е неподходяща за целите за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и за целите на Енергийния съюз, тъй като тя не гарантира съгласуваност на политиките по задълженията в областта на енергетиката и последователността между областите на енергетиката и климата. Освен това някои от съществуващите планове и доклади се разглеждат като причиняващи значителни административни разходи.
1.5.4.Съвместимост и евентуална синергия с други подходящи инструменти
Предложението е съгласувано с прегледа на Директива 2009/28/ЕО (Директива относно енергията от възобновяеми източници), на Директива 2010/31/ЕС (Директивата относно енергийните характеристики на сградите), на Директива 2012/27/ЕС (Директива относно енергийната ефективност) и инициативата за структурата на пазара.
Предложението също така е съвместимо с Решение 406/2009/ЕО (Решение за поделяне на усилията, валидно в периода 2013—20 г.), с документа, предложен за негов наследник за периода 2021—30 г., COM(2016) 482 final - 2016/0231 (COD) (Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. в подкрепа на устойчив Енергиен съюз и в изпълнение на поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата), както и с предложението относно LULUCF, COM(2016) 479 final - 2016/0230 (COD) (Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 година и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата). Тези инициативи са насочени към установяването на специфична за отделните сектори законодателна рамка за периода след 2020 г., докато настоящото предложение установява общата рамка за управление с оглед на постигането на целите на Енергийния съюз.
Предложението е съгласувано също така с Директива 2009/31/ЕО относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации.
1.6.Срок на действие и финансово отражение
◻ Предложение/инициатива с ограничен срок на действие
–◻
Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ
–◻
Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ
☑ Предложение/инициатива с неограничен срок на действие
–Изпълнение с период на започване на дейност от 2018 г. с неограничена продължителност,
–последвано от функциониране с пълен капацитет.
1.7.Планиран(и) метод(и) на управление
☑ Пряко управление от Комисията
–☑ от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;
–
от изпълнителните агенции
◻ Споделено управление с държавите членки
x Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:
–◻ трети държави или органите, определени от тях;
–◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);
–◻ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;
–x органите, посочени в членове 208 и 209 от Финансовия регламент;
–◻ публичноправни органи;
–◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;
–◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;
–◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.
–Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.
Бележки
Участието на ЕАОС ще бъде необходимо за изпълнението на изискванията на настоящия регламент.
2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
2.1.Правила за мониторинг и докладване
Да се посочат периодичността и условията.
Регламентът определя периодичността и условията за планиране, докладване и мониторинг от страна на държавите членки и на Комисията. За изпълнението на задачите на Комисията по мониторинг ще е необходима техническа помощ от външен изпълнител. Освен това е предвидено да бъде създаден нов инструмент за комуникация, включително интернет платформа и публично достъпен уебсайт за обмен на информация и най-добри практики и тяхното разпространение сред широката общественост.
2.2.Система за управление и контрол
2.2.1.Установен(и) риск(ове)
Възможно е държавите членки да закъснеят с изпълнението на техните задължения за планиране и докладване. Това е още една причина да бъде създадена база данни в интернет.
Рисковете, свързани с функционирането на интернет платформата, са свързани предимно с проблеми на информационните системи, като евентуален срив в системата и проблеми с поверителността.
2.2.2.Информация за изградената система за вътрешен контрол
Предвидените методи за контрол са определени във Финансовия регламент и в Правилата за прилагане.
2.2.3.Оценка на разходите и ползите от проверките и на очаквания риск от грешка
2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности
Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.
Не се предвиждат специфични мерки, различни от прилагането на Финансовия регламент.
3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове
Съществуващи бюджетни редове
По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.
|
Функция от многогодишната финансова рамка
|
Бюджетен ред
|
Вид
разход
|
Вноска
|
|
|
Номер
[Функция………………………...…………]
|
Многогод./едногод.
|
от държави от ЕАСТ
|
от държави кандидатки
|
от трети държави
|
по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент
|
|
[2]
|
[34 02 01: Намаляване на емисиите на парникови газове (смекчаване)
|
Многогод.
|
НЯМА
|
НЯМА
|
НЯМА
|
НЯМА
|
|
|
[07 02 06 : Европейска агенция за околната среда…]
|
Едногод.
|
ИМА
|
ИМА
|
ИМА
|
НЯМА
|
Поискани нови бюджетни редове
По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.
|
Функция от многогодишната финансова рамка
|
Бюджетен ред
|
Вид
разход
|
Вноска
|
|
|
Номер
[Функция………………………………………]
|
Многогод./едногод.
|
от държави от ЕАСТ
|
от държави кандидатки
|
от трети държави
|
по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент
|
|
|
[XX.YY.YY.YY]
|
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
3.2.Очаквано отражение върху разходите
3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите
млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)
|
Функция от многогодишната финансова
рамка
|
Номер
2
|
[Устойчив растеж: Природни ресурси.
..……………………………………………………………….]
|
|
[Орган]: <ЕАОС – Европейска агенция за околната среда…….>
|
|
|
Година
2017
|
Година
2018
|
Година
2019
|
Година
2020
|
Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)
|
ОБЩО
2018-2020
|
|
Дял 1: Разходи за персонал
|
Поети задължения
|
(1)
|
|
0,035
|
0,140
|
0,210
|
|
|
|
0,385
|
|
|
Плащания
|
(2)
|
|
0,035
|
0,140
|
0,210
|
|
|
|
0,385
|
|
Дял 2: Разходи за инфраструктура и оперативни разходи
|
Поети задължения
|
(1a)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Плащания
|
(2a)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Дял 3: Оперативни разходи
|
Поети задължения
|
(3a)
|
|
0,250
|
0,500
|
0,500
|
|
|
|
1,250
|
|
|
Плащания
|
(3b)
|
|
0,250
|
0,500
|
0,500
|
|
|
|
1,250
|
|
ОБЩО бюджетни кредити
за [орган] <ЕАОС…….>
|
Поети задължения
|
=1+1a +3a
|
|
0,285
|
0,640
|
0,710
|
|
|
|
1,635
|
|
|
Плащания
|
=2+2a
+3b
|
|
0,285
|
0,640
|
0,710
|
|
|
|
1,635
|
3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити на [орган]
–◻
Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи
–◻
Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:
Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)
|
Да се посочат целите и резултатите
⇩
|
|
|
Година
2017
|
Година
2018
|
Година
2019
|
Година
2020
|
Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)
|
ОБЩО
|
|
|
РЕЗУЛТАТИ
|
|
|
Вид
|
Среден разход
|
Бр.
|
Раз-ходи
|
Бр.
|
Раз-ходи
|
Бр.
|
Раз-ходи
|
Бр.
|
Раз-ходи
|
Бр.
|
Раз-ходи
|
Бр.
|
Раз-ходи
|
Бр.
|
Раз-ходи
|
Общ брой
|
Общо разходи
|
|
КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1…
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Създаване на платформа за докладване
|
|
|
|
|
1
|
0,250
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
0,250
|
|
Помощ за осигуряване/контрол на качеството - докладващи държави членки
|
|
|
|
|
|
|
1
|
0,500
|
1
|
0,500
|
|
|
|
|
|
|
1,000
|
|
- Резултат
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Междинен сбор за конкретна цел № 1
|
|
|
1
|
0,250
|
1
|
0,500
|
1
|
0,500
|
|
|
|
|
|
|
1,250
|
|
КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2…
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Резултат
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Междинен сбор за конкретна цел № 2
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО РАЗХОДИ
|
|
|
1
|
0,250
|
1
|
0,500
|
1
|
0,500
|
|
|
|
|
|
|
1,250
|
3.2.3.Очаквано отражение върху човешките ресурси на ЕАОС
3.2.3.1.Обобщение
–◻
Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи
–x
Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:
млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)
Очаквано отражение върху персонала (допълнително) — външен персонал
|
Договорно нает персонал
|
2018
|
2019
|
2020
|
Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)
|
|
Функционална група IV
|
0,5 CA
|
2 CA
|
3 CA
|
Неограничена продължителност
|
|
Функционална група III
|
|
|
|
|
|
Функционална група II
|
|
|
|
|
|
Функционална група I
|
|
|
|
|
|
Общо
|
0,5 CA
|
2 CA
|
3 CA
|
|
Освен 9-тимата срочно наети служители (4 AD + 5 AST), които понастоящем работят в ЕАОС по задачи, свързани с настоящия регламент, ЕАОС се нуждае от 3 допълнителни договорно наети служители за покриване на:
Намаляване на последиците от изменението на климата и възобновяеми източници на енергия, което включва оценка на информацията за националните прогнози/траектории, политики и мерки и биомаса,
Намаляване на последиците от изменението на климата и енергийна ефективност, което включва оценка на информацията за националните прогнози/траектории, политики и мерки и
Интегрирано докладване в областта на климата и енергетиката;
Създаване, управление и поддържане на нови канали за докладване и инфраструктура за електронно докладване във връзка с потоците от данни под нейна отговорност.
В част 3 от приложение V следва да се включи описание на изчислението на разходите за еквивалентите на пълно работно време.
3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка
–x
Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.
–◻
Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.
Обяснете какво препрограмиране е необходимо, като посочите съответните бюджетни редове и суми.
–◻
Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка.
Обяснете какво е необходимо, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.
3.2.5.Участие на трети страни във финансирането
–Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни.
–Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:
млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)
|
|
Година
N
|
Година
N+1
|
Година
N+2
|
Година
N+3
|
Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)
|
Общо
|
|
Да се посочи съфинансиращият орган
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити
|
|
|
|
|
|
|
|
|
3.3.Очаквано отражение върху приходите
–◻
Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.
–◻
Предложението/инициативата има следното финансово отражение:
–◻
върху собствените ресурси
–◻
върху разните приходи
млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)
|
Приходен бюджетен ред:
|
Налични бюджетни кредити за текущата финансова година
|
Отражение на предложението/инициативата
|
|
|
|
Година
N
|
Година
N+1
|
Година
N+2
|
Година
N+3
|
Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)
|
|
Член ………….
|
|
|
|
|
|
|
|
|
За разните „целеви“ приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.
Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 30.11.2016
COM(2016) 759 final
ПРИЛОЖЕНИЯ
към
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
относно управлението на Енергийния съюз,
за изменение на Директива 94/22/ЕО, Директива 98/70/ЕО, Директива 2009/31/ЕО, Регламент (ЕО) № 663/2009, Регламент (ЕО) № 715/2009, Директива 2009/73/ЕО, Директива 2009/119/ЕО на Съвета, Директива 2010/31/ЕС,
Директива 2012/27/ЕС, Директива 2013/30/ЕС и Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013
{SWD(2016) 394 final}
{SWD(2016) 395 final}
{SWD(2016) 396 final}
{SWD(2016) 397 final}
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ОБЩА РАМКА ЗА ИНТЕГРИРАНИ НАЦИОНАЛНИ ПЛАНОВЕ В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА И КЛИМАТА
Част 1
Обща рамка
|
РАЗДЕЛ A: НАЦИОНАЛЕН ПЛАН
|
|
1.ПРЕГЛЕД И ПРОЦЕС НА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЛАНА
|
|
1.1.Общ преглед
I.Политически и икономически контекст на плана, контекст по отношение на околната среда, социален контекст на плана
II.Всеобхватна стратегия, която включва петте измерения на Енергийния съюз
III.Обща таблица с ключовите цели, политики и мерки на плана
|
|
1.2.Преглед на настоящата ситуация в областта на политиките
I.Енергийната система на национално и европейско равнище и контекст на политиките по националния план.
II.Настоящите политики и мерки в областта на енергетиката и климата в петте измерения на Енергийния съюз
III.Основни въпроси с трансгранично значение
IV.Административна организация за изпълнение на политиките в областта на енергетиката и климата
|
|
1.3.Консултации и участие на националните и европейските организации и резултати от тях
I.Участие на Парламента
II.Участие от страна на местните и областните органи
III.Консултации със заинтересованите страни, включително социалните партньори и ангажиране на гражданско общество
IV.Консултации с други държави членки
V.Повтарящ се процес с участие на Европейската комисия
|
|
1.4.Регионално сътрудничество при подготвянето на плана
I.Въпроси, които могат да бъдат предмет на съвместно или координирано планиране с други държави членки
II.Обяснение как в плана се разглежда регионалното сътрудничество
|
|
2.НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ
|
|
2.1.Измерение „Декарбонизация“
2.1.1.Емисии и поглъщане на парникови газове (за плана, обхващащ периода от 2021 до 2030 г., рамката за 2030 г. предвижда намаление ot поне 40 % на емисиите на парникови газове от цялата икономика на ЕС в сравнение с 1990 г.)
I.Задължителните национални цели за 2030 г. по отношение на емисиите на парникови газове в секторите извън обхвата на СТЕ на ЕС, годишните задължителни национални пределни стойности и ангажиментите по силата на Регламента за LULUCF.
II.Ако е приложимо, други национални цели, и цели, които са в съответствие със съществуващите дългосрочни стратегии за ниски емисии. Ако е приложимо, други цели, включително секторни цели и цели за адаптиране към изменението на климата.
2.1.2.Енергия от възобновяеми източници (Рамкова цел за 2030 г.)
I.Планираният от съответната държава членка дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергопотребление през 2030 г. като неин национален принос за постигане на задължителната на равнище ЕС цел за минимум 27-процентен дял през 2030 г.
II.Линейна крива за дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергопотребление от 2021 г. до 2030 г. за постигане на задължителната цел на равнище ЕС
III.Криви за дела по сектори на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергопотребление от 2021 г. до 2030 г. в електроенергетиката, отоплението и охлаждането и транспортния сектор.
IV.Криви по технологии за енергия от възобновяеми източници, които дадена държава членка предвижда да използва, за да се съобрази с общите и секторните криви за енергия от възобновяеми източници за периода 2020—2030 г., включително очакваното общо брутно крайно потребление на енергия за всяка технология и сектор в млн. т н.е., както и общи планирани инсталирани мощности (разделени на нови мощности и увеличение на мощността на съществуващи инсталации) за всяка технология в MW
V.Криви за потреблението на енергия от биомаса, разпределени между топлинната и електрическата енергия и транспорта, и криви за осигуряването на биомаса от суровини, съответно от вътрешно производство и от внос. За биомасата с произход от горското стопанство - оценка на произхода ѝ, както и оценка на въздействието върху въглеродните поглътители в областта на LULUCF.
VI.Ако е приложимо, други национални криви и цели, включително дългосрочни или секторни (например дял на биогоривата от ново поколение, дял на енергията от възобновяеми източници в топлоснабдаването, използването на енергия от възобновяеми източници в сградния сектор, енергия от възобновяеми източници, произведена от градовете, енергийните общности и самостоятелните потребители).
|
|
2.2.Измерение „Енергийна ефективност“ (Рамкова цел за 2030 г.)
I.Приносът на индикативната национална енергийна ефективност за постигане на обвързващата цел на Съюза за 2030 г. за 30-процентно подобрение та на енергийната ефективност, както е посочена в член 1, параграф 1 и член 3, параграф 4 от Директива 2012/27/ЕС [изменена с предложение COM(2016)761], въз основа на първичното или на крайното енергопотребление, първичните или крайните икономии на енергия, или на енергийната интензивност; изразен като абсолютно равнище на първично енергопотребление и крайно енергопотребление през 2020 и 2030 г. при линейна графика за посочения принос след 2021 г.; включително използваната методика и коефициентите на преобразуване;
II.кумулативно количество икономии на енергия, които да се постигнат за периода 2021—2030 г. по член 7 от Директива 2012/27/ЕС [изменена с предложение COM(2016)761], по въпросите на задълженията за енергоспестяване
III.Целите за дългосрочно саниране на националния фонд от жилищни и административни сгради (частни и обществени)
IV.Пълната разгъната застроена площ, която трябва да се санира, или еквивалентните годишни икономии на енергия, които трябва да бъдат постигнати за периода от 2021 г. до 2030 г. съгласно член 5 от Директива 2012/27/ЕС за саниране на сградите на централната администрация
V.Ако е приложимо, други национални цели, включително дългосрочни цели или стратегии и секторни цели. Национални цели в области като енергийната ефективност в транспортния сектор, както и по отношение на отоплението и охлаждането
|
|
2.3.Измерение „Сигурност на доставките“
I.Национални цели по отношение на диверсификацията на енергийните източници и доставките от трети държави, акумулирането на енергия и реагирането на потребителите в зависимост от моментното натоварване (demand response)
II.Национални цели по отношение на намаляването на зависимостта от внос на енергия от трети държави;
III.Национални цели по отношение на готовността за справяне с ограничени или прекъснати доставки на даден енергоносител (включително газ и електроенергия) и, където е приложимо, времева рамка за изпълнение на целите
IV.Националните цели по отношение на разгръщане на собствени енергийни източници (по-специално възобновяеми източници)
|
|
2.4.Измерение „Вътрешен енергиен пазар“
2.4.1.Взаимосвързаност на електроенергийните системи (Рамкова цел за 2030 г.)
I.Нивото на взаимосвързаност на електроенергийните системи, което е определено от държавите членки като цел за 2030 г. във връзка с целта на Европейския съвет от октомври 2014 г.
2.4.2.Електропреносна инфраструктура
I.Основните национални цели за електропреносната и газопреносната инфраструктура, които са необходими за постигането на целите по измеренията, посочени в точка 2
II.Ако е приложимо, главни разглеждани инфраструктурни проекти, различни от проектите в от общ интерес (ПОИ)
2.4.3.Интеграция на пазара
I.Национални цели, свързани с други аспекти на вътрешния енергиен пазар като например интегрирането и обединяването на пазари, ако е приложимо, включително график за постигането на целите
II.Национални цели, свързани с осигуряване на адекватност на електроенергийната система, ако е приложимо, както и с повишаване на гъвкавостта на енергийната система във връзка с производството на енергия от възобновяеми източници, включително график за постигането на целите
III.Национални цели за защита на потребителите на енергия и подобряване на конкурентоспособността на сектора на пазара на енергия на дребно
2.4.4.Енергийна бедност
I.Национални цели във връзка с енергийната бедност, включително график за постигането на целите
|
|
2.5.Измерение „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“
I.Национални цели и цели за финансиране за публични и частни научни изследвания и иновации във връзка с Енергийния съюз, включително, ако е подходящо, график за постигане на целите; Отразяване на приоритетите на стратегията за Енергийния съюз и за Стратегическия план за енергийните технологии
II.Ако е подходящо, национални цели, включително дългосрочни цели (2050 г.) за внедряването на нисковъглеродни технологии, в това число цели за декарбонизация на сектора на енергетиката и на енергийно и въглеродно интензивните промишлени отрасли, и, ако е приложимо, цели за съответната инфраструктура за транспортиране и съхранение на СО2
III.Национални цели по отношение на конкурентоспособността
|
|
3.ПОЛИТИКИ И МЕРКИ
|
|
3.1.Измерение „Декарбонизация“
3.1.1.Емисии и поглъщане на парникови газове (за плана, обхващащ периода между 2021 и 2030 г., рамковата цел за 2030 г.
I.Политики и мерки за изпълнение на целите съгласно Регламент [ ] [ESR], посочени в точка 2.2.1 и политики и мерки за съобразяване с Регламент [ ] [LULUCF], с които се обхващат всички основни източници и сектори за засилване на поглъщанията, с идея за дългосрочната визия и цел за нисковъглеродна икономика с ниски въглеродни емисии в 50-годишна перспектива и постигане на баланс между емисии и поглъщания в съответствие с Парижкото споразумение
II.Регионално сътрудничество в тази област
III.Без да се засяга приложимостта на правилата за държавната помощ, финансовите мерки, в това число подкрепата от страна на ЕС и използването на фондовете на ЕС в тази област и на национално равнище, ако е приложимо
3.1.2.Енергия от възобновяеми източници (Рамкова цел за 2030 г.)
I.Политики и мерки за изпълнение на националното участие в обвързващата цел за 2030 г. на равнище ЕС за енергия от възобновяеми източници и за кривите, представени в точка 2.1.2, включително секторни мерки и мерки с оглед на конкретна технология
II.Специфични мерки за регионално сътрудничество, както и очакван излишък на произведена енергия от възобновяеми източници, който може да бъде прехвърлен в други държави членки с цел да се постигнат целите за националния принос и кривите, представени в точка 2.1.2.
III.Специфични мерки за финансова подкрепа, включително подкрепа от страна на ЕС и използване на средства от фондовете на ЕС за насърчаване и използване на енергия от възобновяеми източници в електроенергетиката, отоплението и охлаждането и транспорта
IV.Специфични мерки за въвеждане на обслужване на едно гише, рационализиране на процедурите, осигуряване на информация и обучение, както и създаване на възможности за потребителите, ползващи собствено производство на енергия от възобновяеми източници и енергийните общности
V.Оценка на необходимостта от изграждане на нова инфраструктура за районно отопление и охлаждане, получени от източници на енергия от възобновяеми източници
VI.Специфични мерки за насърчаване на използването на енергия от биомаса, особено за мобилизирането на нови ресурси от биомаса, като се взема предвид:
- наличието на ресурси от биомаса: потенциалът за собствено производство и внос от трети страни
- други видове употреба в други сектори (селско стопанство и секторите във връзка с горското стопанство); както и мерки за осигуряван на устойчивостта на добива и употребата на биомаса
3.1.3.Други елементи на измерението
I.Националните политики и мерки, засягащи сектора на Схемата за търговия с емисии (СТЕ) и оценката на взаимната допълняемост и въздействието на СТЕ на ЕС, ако е приложимо
II.Стратегии, планове и мерки за приспособяване към изменението на климата
III.Политики и мерки за постигане на националните цели, ако е приложимо
IV.Политики и мерки за постигане на мобилност с ниски емисии (включително електрификацията на транспорта)
|
|
3.2.Измерение „Енергийна ефективност“ (Рамкова цел за 2030 г.)
Планираните политики, мерки и програми за постигане на индикативните национални цели за енергийна ефективност за 2030 г., както и на другите цели, представени в точка 2.2, в това число планираните мерки и инструменти (също и от финансово естество) за насърчаване на енергийната ефективност на сградите, по-специално по отношение на следното:
I.Схеми за задължения за енергийна ефективност и алтернативни мерки по член 7 от Директива 2012/27/ЕС [изменена с предложение COM(2016)761] (предстои да се изготвят в съответствие с приложение II)
II.Дългосрочна стратегия за саниране на националния сграден фонд от жилищни и административни сгради (обществени и частни) , включително политики и мерки за насърчаване на разходноефективно значително саниране и поетапно значително саниране на сгради.
III.Описание на политиката и мерките за насърчаване на енергийните услуги в публичния сектор с цел премахване на регулаторните и нерегулаторните пречки, които възпрепятстват разпространението на договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат и на други модели на услуги за енергийна ефективност
IV.Други планирани политики, мерки и програми за постигане на индикативните национални цели за енергийна ефективност за 2030 г., както и другите цели, представени в точка 2.2 (напр. мерки за насърчаване обществените сгради да служат за пример за енергийно-ефективни обществени поръчки, мерки за насърчаване на енегийни обследвания , мерки за информиране и обучаване на потребителите, както и други мерки за насърчаване на енергийната ефективност)
V.Описание на мерките за разработване на мерки за използване на потенциала за подобряване на енергийна ефективност на газопреносната и електропреносната инфраструктура
VI.Регионално сътрудничество в тази област, ако е приложимо
VII.Финансови мерки, включително подкрепа от ЕС и използване на средства от фондовете на ЕС на местно и национално равнище
|
|
3.3.Измерение „Сигурност на доставките“
I.Политики и мерки за постигане на целите, посочени в точка 2.3
II.Регионално сътрудничество в тази област
III.Финансови мерки, включително подкрепа от ЕС и използване на средства от фондовете на ЕС на местно и национално равнище
|
|
3.4.Измерение „Вътрешен енергиен пазар“
3.4.1.Електроенергийна инфраструктура
I.Политики и мерки за постигане на целевото ниво на свързаност, посочено в точка 2.4.1
II.Регионално сътрудничество в тази област
III.Финансови мерки, включително подкрепа от ЕС и използване на средства от фондовете на ЕС на местно и национално равнище
3.4.2.Електропреносна инфраструктура
I.Политики и мерки за постигане на основните инфраструктурни цели, посочени в точка 2.4.2, включително, ако е приложимо, специфични мерки, позволяващи изпълнението на проекти от общ интерес (ПОИ) и други основни инфраструктурни проекти
II.Регионално сътрудничество в тази област
III.Финансови мерки, включително подкрепа от ЕС и използване на средства от фондовете на ЕС на местно и национално равнище
3.4.3.Интеграция на пазара
I.Политики и мерки за постигане на целите, посочени в точка 2.4.3
II.Мерки за повишаване на гъвкавостта на енергийната система по отношение на производството на енергия от възобновяеми източници, включително въвеждането на свързване на пазарите в рамките на деня и трансграничните балансиращи пазари
III.Мерки за гарантиране на приоритетен достъп и диспечерско управление на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници или от високоефективно комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия и за предотвратяване на съкращаването или преразпределението на такава енергия
IV.Политики и мерки за защита на потребителите, по-специално уязвимите и енергийно бедните потребители и за подобряване на конкурентоспособността и достъпността на пазара на дребно на електроенергия
V.Описание на мерките за създаване на условия за оптимизация на потреблението и за нейното развитие, включително такива, които се отнасят до тарифи, подкрепящи динамично ценообразуване
3.4.4.Енергийна бедност
I.Политики и мерки за постигане на целите, посочени в точка 2.4.4
|
|
3.5.Измерение „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“
I.Политики и мерки за постигане на целите, посочени в точка 2.5
II.Сътрудничество с други държави членки в тази област, включително информация как целите и политиките на Стратегическия план за енергийните технологии са приспособени към съответния национален контекст
III.Финансови мерки, включително подкрепа от ЕС и използване на средства от фондовете на ЕС на местно и национално равнище
|
|
РАЗДЕЛ Б: АНАЛИТИЧНА ОСНОВА
|
|
4.НАСТОЯЩА СИТУАЦИЯ И ПРЕДВИЖДАНИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПОЛИТИКИ И МЕРКИ ,
|
|
4.1.Прогнозно развитие на основните външни фактори, които въздействат върху развитието на енергийната система и емисиите на парникови газове
I.Макроикономически прогнози (БВП и прираст на населението)
II.Секторни промени, които се очаква да окажат въздействие върху енергийната система и емисиите на парникови газове
III.Глобални тенденции в енергетиката, международни цени на изкопаемите горива, цени на въглеродните емисии в СТЕ
IV.Изменения на разходите за съответните технологии
|
|
4.2.Измерение „Декарбонизация“
4.2.1.Емисии и поглъщане на парникови газове
I.Тенденции в областта на емисиите и поглъщането на парникови газове в рамките на СТЕ, в секторите, обхванати от Регламента за разпределяне на усилията и LULUCF и в различни сектори на енергетиката
II.Прогнози за секторното развитие при съществуващите национални и европейски политики и мерки най-малко до 2040 г. (включително и 2030 г.)
4.2.2.Енергия от възобновяеми източници
I.Текущият дял на енергията от възобновяеми източници в общото крайно енергопотребление, а също и в различи сектори (отопление и охлаждане, електроенергетика и транспорт), както и за всяка технология във всеки от секторите
II.Прогнози за развитието при съществуващите национални и европейски политики и мерки най-малко до 2040 г. (включително и 2030 г.)
|
|
4.3.Измерение „Енергийна ефективност“
I.Текущо първично и крайно енергопотребление в икономиката и по сектори (включително промишленост, жилищен сектор, сектор на услугите и транспорт)
II.Текущ потенциал за прилагането на високоефективно комбинирано производство на енергия и на ефективни районни отоплителни и охладителни системи
III.Прогнози при съществуващите политики, мерки и програми за енергийна ефективност съгласно описаното в точка 1.2, подточка ii) за първичното и за крайното потребление на енергия за всеки сектор най-малко до 2040 г. (включително и за 2030 г.)
IV.Оптимални по отношение на разходите нива на минимални енергийни характеристики, получени в резултат от националните изчисления съгласно член 5 от Директива 2010/31/ЕС.
|
|
4.4.Измерение „Сигурност на доставките“
I.Настоящ енергиен микс, собствени енергийни източници, зависимост от внос, включително относими рискове
II.Прогнози за развитието при съществуващите национални и европейски политики и мерки най-малко до 2040 г. (включително и 2030 г.)
|
|
4.5.Измерение „Вътрешен енергиен пазар“
4.5.1.Взаимосвързаност между националните електроенергийни системи
I.Текущо равнище на взаимосвързаност между националните електроенергийни системи и основни междусистемни електропроводи
II.Прогнози за изискванията за разширяване на междусистемните електропроводи най-малко до 2040 г. (включително 2030 г.)
4.5.2.Електропреносна инфраструктура
I.Основни характеристики на съществуващата инфраструктура за пренос на елекроенергия и газ
II.Прогнози за изискванията за разширяване на мрежите най-малко до 2040 г. (включително 2030 г.)
4.5.3.Пазари на газ и електроенергия, енергийни цени
I.Текуща ситуация на пазарите на газ и електроенергия, включително енергийни цени
II.Прогнози за развитието при съществуващите национални и европейски политики и мерки най-малко до 2040 г. (включително и 2030 г.)
|
|
4.6.Измерение „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“
I.Текущото положение на сектора на нисковъглеродни технологии и позицията им на глобалния пазар
II.Текущо равнище на разходите от публични и частни източници за изследвания и иновации в нисковъглеродните технологии, настоящ брой на патентите, настоящ брой на научните работници
III.Текущо ниво на разходите за енергия, включително в международен контекст
IV.Прогнози за развитието по точки i) — iii) при съществуващите национални и европейски политики и мерки най-малко до 2040 г. (включително и 2030 г.)
|
|
5.ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ПЛАНИРАНИТЕ ПОЛИТИКИ И МЕРКИ
|
|
5.1.Въздействие на описаните в раздел 3 планирани политики и мерки върху развитието на енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове, включително сравнение с прогнозите, базиращи се на съществуващите политики и мерки (посочени в раздел 4)
I.Прогнози за развитието на енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и за емисиите на замърсители на въздуха в съответствие с Директива [предложена с COM/2013/0920] при планираните политики и мерки най-малко в продължение на десет години след периода, обхваната от плана (включително последната година от периода, обхванат от плана), включително относимите политики и мерки на ЕС.
II.Оценка на взаимодействието между политиките (между съществуващите и планираните политики и мерки в дадено измерение на политиката и между съществуващите и планираните политики и мерки от различните измерения) най-малко до последната година на периода, обхванат от плана.
|
|
5.2.Въздействие на планираните политики и мерки, описани в раздел 3, на равнището на макроикономиката, природна среда, уменията и ефективността на разходите най-малко до последната година от периода, обхванат от плана, включително сравнение с прогнозите, основани на съществуващите политики и мерки.
|
|
5.3.Въздействие на планираните политики и мерки, описани в раздел 3 върху другите държави членки и регионално сътрудничество най-малко до последната гонина от плана, обхванат от плана, включително сравнение с прогнозите, основани на съществуващите политики и мерки.
I.Въздействие върху енергийните системи в съседните и други държави членки в региона до възможната степен
II.Влияния върху енергийните цени и интегрирането на пазара на продукти и енергия
III.Въздействие върху регионалното сътрудничество
|
Част 2
Списък на параметри и променливи, които трябва да се докладват в раздел Б на националните планове
Следните параметри, променливи, енергийни баланси и показатели трябва да се докладват в раздел Б - „Аналитична основа“ на националните планове:
1.Общи параметри и променливи
(1)Население, [милиони]
(2)БВП, [млн. евро]
(3)Брутната добавена стойност по сектори (вкл. основните промишлени сектори, строителството, услугите и селското стопанство), [млн. евро]
(4)Брой на домакинствата [хиляди броя]
(5)Размер на домакинствата [души/домакинство]
(6)Разполагаем доход на домакинствата [евро]
(7)Брой пътникокилометри Всички видове транспорт, т.е., разделяне между автомобилния транспорт (ако е възможно с отделни данни за леките коли и автобусите), железопътния транспорт, въздушния транспорт и националния воден транспорт (когато е подходящо) [милиони пътнико-километри]
(8)Товарен транспорт в тон-километри: всички видове транспорт с изключение на международния морски транспорт, т.е., разделение между автомобилния транспорт, железопътния транспорт, въздушния транспорт, националния воден транспорт (по вътрешни водни пътища и националния морски транспорт), [милиони тон-километри]
(9)Международни цени за внос на нефт, газ, въглища и гориво [eвро/GJ или евро/toe] – в съответствие с препоръките на Комисията
(10)Цени на въглеродните емисии в СТЕ на ЕС [евро/EUA]- в съответствие с препоръките на Комисията
(11)Допускания за обменния курс спрямо еврото и американския долар (ако е приложимо) [евро/валута и USD/валута]
(12)Брой отоплителни денградуси (HDD)
(13)Брой охладителни денградуси (CDD)
(14)Допускания за разходите за технологията, използвани в моделирането на основната технология
2.Енергийни баланси и показатели
2.1.Енергийни доставки
(1)Местен добив по видове горива и енергоносители (всички видове горива: въглища, суров нефт, природен газ, ядрена енергия, възобновяеми енергийни източници, [ktoe (хиляди тонове нефтен еквивалент)]
(2)Нетен внос по видове горива и енергоносители (включително електроенергия, като се указва нетен внос от ЕС и от страни извън ЕС), [ktoe]
(3)Зависимост от вноса от трети страни, [%]
(4)Основни вносители (държави) за основните енергоносители (вкл. газ и електроенергия)
(5)Брутно вътрешно потребление на гориво по видове източници (в това число твърди горива, всички енергийни продукти: въглища, суров нефт и нефтопродукти, природен газ, ядрена енергия, електроенергия, топлинна енергия, възобновяеми енергийни източници, отпадъци) [ktoe]
2.2.Електроенергия и топлинна енергия
(1)Брутно производство на електроенергия, [TWh]
(2)Брутно производство на електроенергия по видове горива (всички енергийни продукти), [GWhe]
(3)Дял на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия в общото производство на топлинна и на електрическа енергия, [%]
(4)Електрогенериращи мощности по източници, в това число изведени от експлоатация и нови инвестиции (MW)
(5)Производство на топлинна енергия от топлоелектрически централи
(6)Производство на топлинна енергия от когенерационни централи, включително промишлена отпадна топлина
(7)Капацитет за трансгранична взаимосвързаност за пренос на газ и електроенергия [определение за елекроенергия в съответствие с резултатите от текущите обсъждания на основание на цел за 15-процентна взаимосвързаност] и прогнозни коефициенти на използване на този капацитет
2.3.Сектор на преобразуването на енергия
(1)Входящо количество гориво в топлоелектрическите централи (включително твърдо гориво, нефт, газ), [ktoe]
(2)Входящи количества гориво в други процеси на преобразуване, [ktoe]
2.4.Енергопотребление
(1)Първично и крайно енергопотребление, [ktoe]
(2)Крайно енергопотребление по сектори (включително промишленост, транспорт (с посочване на данни поотделно за пътническия и товарния, когато такива са налични), домакинства, услуги, селско стопанство) [ktoe]
(3)Крайно енергопотребление по видове горива (всички енергийни продукти), [ktoe]
(4)Крайно неенергийно потребление, [ktoe]
(5)Първична енергийна интензивност на икономиката като цяло (потребление на първична енергия на БВП [toe/евро]
(6)Крайна енергийна интензивност по сектори (включително промишлеността, жилищата, услугите (третичния сектор), пътническия транспорт (с посочване на данни поотделно за пътническия и товарния транспорт, когато такива са налични), товарен транспорт)
2.5.Цени
(1)Цените на електроенергията по тип на използващ сектор (жилища, промишленост, услуги)
(2)Национални цени на дребно на горивата (с включени всички данъци, по източник и сектор) (евро/ktoe)
2.6.Инвестиции
Инвестиционни разходи за енергия в сравнение с БВП (и спрямо брутната добавена стойност за промишлеността)
2.7.Възобновяеми
(1)Брутно крайно потребление на енергия от възобновяеми източници и дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, включително по сектори (електроенергия, енергия за отопление и охлаждане, транспорт) и по технологии
(2)Производство на електроенергия и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници в сградите (съгласно определението в член 2, параграф 1 от Директива 2010/31/ЕС; тук се включват разделените данни относно произведената, потребената и подадена в мрежата енергия от слънчеви фотоволтаични системи, слънчеви топлинни системи, биомаса, термопомпи, геотермални системи, както и от други децентрализирани възобновяеми източници)
(3)Ако е приложимо, други национални криви, включително дългосрочни или секторни такива (дял на изработвани от хранителни суровини биогорива и на биогорива от ново поколение, делът на възобновяемите енергийни източници в топлоснабдяването, както и енергията от възобновяеми източници, произведена от градовете и енергийните общности, както е определено в член 22 от [преработен текст на Директива 2009/28/ЕО съгласно предложеното в COM(2016) 767])
3.Показатели във връзка с емисиите и поглъщанията на парникови газове
(1)Емисии на парникови газове по сектори на политиките (СТЕ, Решение за разпределяне на усилията (ESR), и LULUCF)
(2)Емисии на парникови газове, определени в съответствие с методиката на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), по сектори и по газове (където е подходящо, се дават данни поотделно за СТЕ и ESR) [tCO2eq]
(3)Въглероден интензитет на икономиката като цяло [tCO2eq]
(4)Показатели във връзка с емисиите на CO2
а)Въглероден интензитет на производство на електроенергия и пара [tCO2eq/MWh]
б)Въглероден интензитет на крайно енергопотребление по сектори (включително промишлеността, жилищата, услугите, пътническия транспорт, товарния транспорт) [tCO2eq/toe]
(5)Параметри във връзка с емисии, различни от CO2
а)Селскостопански животни: Млекодайни крави (хиляди глави), немлекодайни животни (хиляди глави), овце (хиляди глави), свине (хиляди глави), птици (хиляди глави)
б)Внесено от прилагане на изкуствени торове количество азот (kt азот)
в)Внесено от прилагане на оборски тор количество азот (kt азот)
г)Азот, фиксиран от азотофиксиращи посеви (kt азот)
д)Азот от остатъци от селскостопански култури, върнати в почвата (kt азот)
е)Площ на обработваеми биологични почви (хектари)
ж)Генериране на твърди битови отпадъци (ТБО)
з)Твърди битови отпадъци (ТБО), които се депонират
и)Дял на уловен СН4 от общото количество генериран СН4 в депата
ПРИЛОЖЕНИЕ II
УВЕДОМЯВАНЕ ЗА ПРЕДПРИЕТИТЕ ОТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ МЕРКИ И МЕТОДИКИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 7 ОТ ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС [ИЗМЕНЕНА С ПРЕДЛОЖЕНИЕ COM(2016)761]
Държавите членки уведомяват Комисията за предложената от тях подробна методика по приложение V, точка 4 за функционирането на схемите за задължения за енергийна ефективност и за алтернативните мерки , посочени в членове 7а, 7б, и в член 20, параграф 6 от същата директива.
1.Изчисление на равнището на изискваните икономии на енергия, което трябва да се постигне за целия период от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г., като се показва как се взимат предвид следните елементи:
а)обемът на годишните продажби на енергия за крайните клиенти на всички дистрибутори на енергия или всички предприятия за продажба на енергия на дребно, като се вземат средните стойности за последния тригодишен период (2016, 2017 и 2018 г.) преди 1 януари 2019 г. [ktoe]
б)обемите продадена енергия, използвани в транспорта се изключват от това изчисление, [ktoe];
в)количеството енергия, произведена за собствени нужди, се изключва от това изчисление, [ktoe];
г)източници, използвани за изчисление на данните за продажбата на енергия, включително обосновка за използването на алтернативни статистически източници и всякакви разлики в получените количества (ако са използвани други източници, различни от Евростат);
д)кумулативна сума на икономиите на енергия, които да се постигнат за целия период от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. (преди освобождаванията по параграф 2), [ktoe];
е)прилагане на освобождаванията б), в), г) и д), посочени в член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2012/27/ЕС:
i) обем на продажбите на енергия, използвана за промишлени дейностите приложения в [ktoe], включен в списъка в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, изключен от изчислението в съответствие с буква б),
ii) обем на икономиите на енергия в [ktoe], постигнати в секторите на преобразуването, разпределението и преноса на енергия в съответствие с буква в),
iii) обем на икономиите на енергия в [ktoe] от индивидуални действия, осъществени след 31 декември 2008, чието влияние продължава да е налице и през 2020 г. и след това в съответствие с буква г);
iv) обем на енергията в [ktoe], произведена за собствена употреба върху или във сгради в резултат от мерки на политиката за насърчаване на технологиите за възобновяема енергия в съответствие с буква д), [ktoe];
ж)кумулативна сума на икономиите на енергия, (след прилагане на освобождаванията по параграф 2), [ktoe]
2.Мерки на политиките с оглед на постигането на изискванията за икономии, посочени в член 7, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС:
2.1.схеми за задължения за енергийна ефективност, посочени в член 7а от Директива 2012/27:
а)Описание на схемата за задължения за енергийна ефективност;
б)очакван натрупан годишен размер на икономиите и продължителност на периода(периодите) на задължения;
в)задължени страни и техните отговорности;
г)целеви сектори;
д)отговарящи на условията действия, предвидени съгласно мярката;
е)информация за прилагането на разпоредбите съгласно член 7, параграф 7 от Директива 2012/27/ЕС:
i) конкретни действия, дял от икономиите, които трябва да се постигнат в домакинствата, засегнати от енергийна бедност и в социалните жилища в съответствие с буква а);
ii) икономии, постигнати от доставчици на енергийни услуги или други трети страни в съответствие с буква б);
iii) банкирането и заемането на средства в съответствие с буква в);
ж)информация за търговията с икономии на енергия (ако има такава);
2.2.Алтернативни мерки, посочени в член 7б и член 20, параграф 6 от Директива 2012/27/ЕС (с изключение на данъчното облагане):
а)вид на мярката на политиката;
б)Кратко описание на мярката на политиката, включително замислените характеристики за всяка нотифицирана мярка на политиката;
в)Очаквана обща кумулативна и годишна сума на икономиите за всяка мярка и/или сума на икономиите през евентуални междинни периоди;
г)прилагащи, участващи, изпълняващи страни и техните отговорности за изпълнение на мярката/мерките на политиката;
д)целеви сектори;
е)отговарящи на условията действия, предвидени съгласно мярката;
ж)конкретни мерки на политиката или индивидуални действия срещу енергийната бедност.
2.3.Информация за данъчните мерки
а)Кратко описание на данъчните мерки;
б)срок на действие на данъчната мярка;
в)очаквана кумулативна и годишна сума на икономиите за всяка мярка;
г)целеви сектори;
д)допълнителност на икономиите на енергия, чрез описание на подхода за изчисляване на икономиите и се включва еластичността на използваните цени в съответствие с приложение V, точка 4.
3.Методика за изчисляване на мерките, нотифицирана съгласно членове 7а, 7б и член 20, параграф 6 от Директива 2012/27/ЕС (с изключение на данъчните мерки):
а)методи за измерване, използвани в съответствие с приложение V, точка 1 от Директива 2012/27/ЕС;
б)методи за изразяване на икономиите на енергия (първичните или крайните икономии на енергия);
в)продължителност на отделните действия и подходи, които се използват да се вземе предвид продължителността на икономиите;
г)кратко описание на методиката на изчисляване, включително как се гарантира допълнителността и реалното съществуване на икономиите;
д)информация как се действа в случай на припокриване между мерките и индивидуалните действия, за да се избегне двойно отчитане на икономиите на енергия;
е)промени във връзка с климата и използван подход (ако е приложимо).
4.Наблюдение и проверка
а)кратко описание на системата за наблюдение и проверка и на процеса на проверка;
б)изпълнителен публичен орган и основните му функции в системата на наблюдение и проверка във връзка със схемата за задължения за енергийна ефективност и/или алтернативни мерки;
в)независимост на наблюдението и проверката от задължените, участващите или изпълняващите страни;
г)статистически значим дял от мерките за подобряване на енергийната ефективност и дял и критерии, използвани за определяне и подбор на представителна извадка;
д)задължения за докладване на задължените страни (икономии на енергия, постигнати от всяка задължена страна или всяка подкатегория от задължените страни, както и обща сума на икономиите на енергия в рамките на схемата).
е)Публикуване на постигнатите (всяка година) икономии на енергия в рамките на схемата за енергийна ефективност, както и на алтернативните мерки;
ж)информация за наложените санкции в случай на неспазване;
з)информация за мерките, предвидени в случай, че напредъкът не е задоволителен.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИНВЕНТАРИЗАЦИИТЕ НА ПАРНИКОВИТЕ ГАЗОВЕ
Част 1
Информация, която да бъде включена в докладите, посочени в член 23, параграф 2:
а)антропогенните емисии на парникови газове, посочени в настоящото приложение, и антропогенните емисии на парникови газове, посочени в член 2, параграф 1 от Регламент [ ] [ESR] за годината X-2;
б)данните за антропогенните емисии на въглероден моноксид (СО), серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx) и летливи органични съединения, които са съгласувани с вече докладваните данни съгласно член 7 от Директива 2001/81/ЕО за годината Х-2;
в)антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията на CO2 по поглътители в резултат на LULUCF, за годината Х-2 в съответствие с методиките, посочени в част 3 от настоящото приложение; Тези данни също така трябва да бъдат от значение за доклада да съответствие съгласно член 12 от Регламент [ ] [LULUCF];
г)всякакви промени в информацията, посочена в букви а)—в) за годините между съответната базова година или период и годината X-3, като се посочват причините за тези промени;
д)информация относно показателите, както са изложени в част 4 от настоящото приложение, за годината Х-2;
е)обобщена информация за извършените прехвърляния съгласно член 5 от Регламент [ ] [ESR] и член 11 от Регламент [ ] [LULUCF] за годината Х-1;
ж)информация за стъпките, предприети за подобряване на оценките при инвентаризациите, по-специално в областите, които са подлежали на корекция или за които е имало препоръки след експертните прегледи;
з)действителното или прогнозното разпределение на верифицирани емисии, докладвани по оператори на инсталации съгласно Директива 2003/87/ЕО, по категории източници от националните инвентаризации на парниковите газове, и съотношението на тези верифицирани емисии към общите докладвани емисии на парникови газове за тези категории източници за годината Х-2;
и)резултатите от проверките за съгласуваност на докладваните при инвентаризациите на парниковите газове емисии за годината Х-2 с верифицираните емисии, докладвани съгласно Директива 2003/87/ЕО;
й)резултатите от проверките за съгласуваност на използваните данни за оценка на емисиите при инвентаризациите на парниковите газове за годината Х-2 с:
i)данните, използвани при инвентаризациите на замърсителите на въздуха съгласно Директива 2001/81/ЕО;
ii)данните, докладвани съгласно член 19, параграф 1 и приложение VII от Регламент (ЕО) № 517/2014;
iii)данните за Енергийния сектор, докладвани съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и приложение Б към него;
к)описание на промените в националната система за инвентаризация;
л)описание на промените в националния регистър;
м)информация за плановете им за осигуряване и контрол на качеството, обща оценка за неопределеност, обща оценка за пълнота и други елементи от доклада за националната инвентаризация на парниковите газове, необходими за изготвяне на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза.
н)Информация за намеренията на държавата членка да използва гъвкавост в член 5, параграф 4 и параграф 5 от Регламент [ ] [ESR].
Държавите членки могат да поискат дерогация от буква в), за да приложат методика, различна от посочената в част 3 от настоящото приложение, ако изискваното подобрение на методиката не може да бъде постигнато навреме, така че да бъде взето предвид в инвентаризациите на парниковите газове за периода 2021—2030 г., или разходите за подобряване на методиката биха били несъразмерно високи в сравнение с ползите от прилагането на такава методика за подобряване на отчитането на емисиите и поглъщанията в резултат на слабото значение на емисиите и поглъщанията от съответните въглеродни депа. Държави членки, които желаят да се възползват от дерогацията, подават мотивирано искане до Комисията в срок до 31 декември 2020 г., като посочват срока, до който подобрението на методиката може да бъде въведено и/или да бъде предложена алтернативна методика, както и оценка на потенциалните въздействия върху точността на отчитането. Комисията може да изиска представянето на допълнителна информация в определен разумен срок. Ако Комисията счете, че искането е обосновано, тя предоставя дерогацията. Ако искането бъде отхвърлено, Комисията излага мотивите за своето решение.
Част 2
Обхванатите парникови газове са:
Въглероден диоксид (CO2)
Метан (CH4)
Двуазотен оксид (N2O)
Серен хексафлуорид (SF6)
Азотен трифлуорид (NF3)
Хидрофлуоровъглероди (HFC):
|
—
|
HFC-23 CHF3
|
|
—
|
HFC-32 CH2F2
|
|
—
|
HFC-41 CH3F
|
|
—
|
HFC-125 CHF2CF3
|
|
—
|
HFC-134 CHF2CHF2
|
|
—
|
HFC-134a CH2FCF3
|
|
—
|
HFC-143 CH2FCHF2
|
|
—
|
HFC-143a CH3CF3
|
|
—
|
HFC-152 CH2FCH2F
|
|
—
|
HFC-152a CH3CHF2
|
|
—
|
HFC-161 CH3CH2F
|
|
—
|
HFC-227ea CF3CHFCF3
|
|
—
|
HFC-236cb CF3CF2CH2F
|
|
—
|
HFC-236ea CF3CHFCHF2
|
|
—
|
HFC-236fa CF3CH2CF3
|
|
—
|
HFC-245fa CHF2CH2CF3
|
|
—
|
HFC-245ca CH2FCF2CHF2
|
|
—
|
HFC-365mfc CH3CF2CH2CF3
|
|
—
|
HFC-43-10mee CF3CHFCHFCF2CF3 or (C5H2F10)
|
Перфлуорoвъглероди (PFC):
|
—
|
PFC-14, перфлуорoметан, CF4
|
|
—
|
PFC-116 перфлуороетан, CH2F6
|
|
—
|
PFC-218 перфлуоропропан, CH3F8
|
|
—
|
PFC-318 перфлуоробутан, CH4F8
|
|
—
|
Перфлуороциклопропан, с-CH3F6
|
|
—
|
PFC-3-1-10, перфлуоробутан, C4F10
|
|
—
|
PFC-4-1-12, перфлуоропентан, C5F12
|
|
—
|
PFC-5-1-14, перфлуорохексан, C6F14
|
|
—
|
PFC-9-1-18, C10F18
|
Част 3 - методики за наблюдение и докладване в сектора на LULUCF
Пространствени данни за преобразуването на земеползването с цел идентификация и проследяване на категориите земеползване и преобразуванията между категориите земеползване.
Методика от ниво 1 (Tier 1), която използва калибрирани в световен мащаб стандартни емисионни фактори и стойности на параметрите в съответствие с насоките на IPCC от 2006 г. за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове.
За емисиите и поглъщанията на въглероден пул, на който се падат най-малко 25—30 % от емисиите или поглъщанията в дадена категория източник или поглътител, която е приоритизирана в рамките на националната система за инвентаризация на държавата членка, тъй като оценката за нея оказва значително влияние върху общата инвентаризация на държавата на парниковите газове от гледна точка на абсолютното равнище на емисиите и поглъщанията, тенденцията на емисиите и поглъщанията или неточността по отношение на емисиите и поглъщанията в категориите земеползване — най-малкото методика от ниво 2, като се използват национално определени емисионни фактори и стойности на параметрите, съобразени с националните условия в съответствие с указанията на IPCC от 2006 г.
Държавите членки се насърчават да прилагат методика от ниво 3, като използват непараметрично моделиране, съобразено с националните обстоятелства и описващо физическото взаимодействие на биофизичната система, в съответствие с указанията на IPCC от 2006 г. за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове.
Част 4 - показатели на инвентаризациите
|
Наименование на показателя
|
Показател
|
|
ТРАНСФОРМАЦИЯ B0
|
Специфични емисии на CO2 от електроцентрали за обществени и собствени нужди, t/TJ
Емисии на CO2 от топлоелектроцентрали за обществени и собствени нужди, изразени като kt, разделени на цялото количество продукти, получени от топлоелектроцентрали за обществени и собствени нужди, PJ
|
|
ТРАНСФОРМАЦИЯ E0
|
Специфични емисии на CO2 от електроцентрали за собствени нужди, t/TJ
Емисии на CO2 от топлоелектроцентрали за собствени нужди, изразени като kt, разделени на цялото количество продукти, получени от топлоелектроцентрали за собствени нужди, PJ
|
|
ПРОМИШЛЕНОСТ A1.1
|
Обща интензивност на емисиите на CO2 — черна металургия, t/млн. евро
Общо емисии на CO2 от черната металургия, kt, разделени на брутната добавена стойност в черната металургия
|
|
ПРОМИШЛЕНОСТ A1.2
|
Свързана с енергията интензивност на емисиите на CO2 — химическа промишленост, t/млн. евро
Свързани с енергията емисии на CO2 — химическа промишленост, kt, разделени на брутната добавена стойност в химическата промишленост
|
|
ПРОМИШЛЕНОСТ A1.3
|
Свързана с енергията интензивност на емисиите на CO2 — производство на стъкло, керамика и строителни материали, t/млн. евро
Свързани с енергията емисии на CO2 в производството на стъкло, kt, разделени на брутната добавена стойност в производството на стъкло, керамика и строителни материали
|
|
ПРОМИШЛЕНОСТ A1.4
|
Свързана с енергията интензивност на емисиите на CO2 — производство на храни, напитки и тютюневи изделия, t/млн. евро
Свързани с енергията емисии на CO2 в производството на храни, напитки и тютюневи изделия, kt, разделени на брутната добавена стойност в производството на храни, напитки и тютюневи изделия
|
|
ПРОМИШЛЕНОСТ A1.5
|
Свързана с енергията интензивност на емисиите на CO2 — хартиена промишленост и печатарска дейност, t/млн. Евро.
Свързани с енергията емисии на CO2 в хартиената промишленост и печатарската дейност, kt, разделени на брутната добавена стойност в хартиената промишленост и печатарската дейност, млн. евро (EC95)
|
|
ДОМАКИНСТВА A0
|
Специфични емисии на CO2 за битово отопление, t/m2
Емисии на CO2 от домакинствата при битово отопление, разделени на площта на постоянно заетите жилища, изразена в милиони m2
|
|
УСЛУГИ B0
|
Специфични емисии на CO2 от търговския и институционалния сектор за отопление на сгради, kg/m2
Емисии на CO2 от търговския и институционалния сектор за отопление на сгради, kt, разделени на площта на сградите в сектора на услугите, изразена в милиони m2
|
|
ТРАНСПОРТ B0
|
Специфични емисии на CO2 от дизелови пътнически автомобили, g/100 km
|
|
ТРАНСПОРТ B0
|
Специфични емисии на CO2 от бензинови пътнически автомобили, g/100 km
|
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОЛИТИКИТЕ И МЕРКИТЕ В ОБЛАСТТА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ
Информация, която да бъде включена в докладите, посочени в член 16:
а)описание на националните системи за докладване относно политиките и мерките и за докладване на прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители съгласно член 32, параграф 1, или информация за всякакви промени, внесени в тези системи, когато посоченото описание вече е предоставено;
б)актуална информация за дългосрочните стратегии за ниски нива на емисии, посочени в член 14, както и за напредъка в изпълнението на тези стратегии;
в)информация за националните политики и мерки или групи от мерки и за прилагането на политики и мерки или групи от мерки на Съюза, които водят до ограничаване или намаляване на емисиите на парникови газове по източници или до повишаване на поглъщанията по поглътители, представени по сектори и организирани по видове газове или групи от газове (HFC и PFC), посочени в част 2 от приложение III. Тази информация се отнася до приложимите и имащи отношение национални политики и политики на Съюза и включва:
i)целта на политиката или мярката и кратко описание на политиката или мярката;
ii)вида на инструмента на политиката;
iii)състоянието на изпълнението на политиката или мярката, или групата от мерки;
iv)показатели за контрол и оценка на напредъка във времето;
v)количествени оценки на въздействието върху емисиите по източници и поглъщанията по поглътители за парниковите газове с разбивка на:
–резултатите от предварителната оценка на въздействието на отделните политики и мерки или групите от тях върху смекчаването на изменението на климата. Оценките се извършват за поредица от четири бъдещи години, които завършват на 0 или 5 и които започват да се броят веднага след годината на докладване, като се разграничават емисиите на парникови газове, включени в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, и онези, които са включени в обхвата на Регламент [ ] [ESR] и Регламент [ ] [LULUCF];
–резултатите от последващите оценки на въздействието на отделните политики и мерки или групите от тях върху смекчаването на изменението на климата, когато са налични, като се разграничават емисиите на парникови газове, включени в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, и онези, които са включени в обхвата на Регламент [ ] [ESR] и Регламент [ ] [LULUCF];
vi)оценките на прогнозираните разходи и ползи от политиките и мерките, както и оценките на направените разходи и постигнатите ползи от политиките и мерките;
vii)всякакви позовавания на оценки на разходите и въздействието на националните политики и мерки, на информация за прилагането на политиките и мерките на Съюза, с които се постига ограничаване или намаляване на емисиите на парникови газове по източници или за повишаване на поглъщанията по поглътители, и към техническите доклади, на които се основават посочените оценки;
viii)оценка на приноса на политиката или мярката за осъществяването на дългосрочната стратегия за ниски емисии, посочена в член 14;
г)информация относно планираните допълнителни национални политики и мерки, предвидени с оглед на ограничаване на емисиите на парникови газове над техните ангажименти по силата на Регламент [ ] [ESR] и Регламент [ ] [LULUCF];
д)Информация за връзките между различните политики и мерки, докладвани съгласно буква в) и начина, по който те съдействат за реализацията на различните прогнозни сценарии.
ПРИЛОЖЕНИЕ V
ПРОГНОЗНА ИНФОРМАЦИЯ В ОБЛАСТТА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ
Информация, която да бъде включена в докладите, посочени в член 16:
а)прогнози без отчитане на мерките, ако такива са налични, прогнози с отчитане на мерките и прогнози с отчитане на допълнителните мерки;
б)прогнози за общите количества парникови газове и отделни оценки за очакваните емисии на парникови газове за източниците на емисии, включени в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, и за онези, които са включени в обхвата на Регламент [ ] [ESR], както и за очакваните емисии по източници и поглъщанията по поглътители, които са включени в обхвата на Регламент [ ] [LULUCF];
в)въздействие на политиките и мерките, установени съгласно член 16, параграф 1, буква а). Когато тези политики и мерки не са включени, това изрично се посочва и обяснява;
г)резултати от анализа на чувствителността, извършен за изготвяне на прогнозите и информация за използваните модели и параметри;
д)всички имащи отношение позовавания на оценката и техническите доклади, на които се основават прогнозите, посочени в член 16, параграф 4.
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО НАЦИОНАЛНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЗА АДАПТИРАНЕ КЪМ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА, ФИНАНСОВАТА И ТЕХНОЛОГИЧНАТА ПОМОЩ, ОКАЗВАНА НА РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ, ПРИХОДИ ОТ ТЪРГОВЕ НА КВОТИ
Част 1
Доклади за дейностите по адаптиране
Информация, която да бъде включена в докладите, посочени в член 17, параграф 1:
а)основни цели и институционална рамка за адаптиране;
б)прогнози за изменението на климата, включително екстремните метеорологични явления, въздействия на изменението на климата, оценка на уязвимостта по отношение на климата, на рисковете и на основни климатични опасности;
в)капацитет за адаптиране;
г)планове и стратегии за адаптиране;
д)институционални параметри, включително управление и вертикална и хоризонтална координация, системи за наблюдение и оценка;
е)постигнат напредък в прилагането, включително добри практики и промените на управлението.
Част 2
Докладване за помощта на развиващите се страни
Информация, която да бъде включена в докладите, посочени в член 17, параграф 2:
а)информация за финансовата помощ, за която е поет ангажимент и която е оказана на развиващите се страни за година X-1, в това число:
i)количествена информация относно публичните и мобилизираните финансови ресурси от държавата членка. Информацията за финансовите потоци трябва да се основава на т.нар. „показатели от Рио де Жанейро“ за помощта във връзка със смекчаването на изменението на климата и с помощта за адаптацията към изменението на климата и други системи за проследяване, въведени от Комитета за подпомагане на развитието на ОИРС;
ii)качествена методологическа информация, обясняваща метода, използван за изчисляване на количествената информация, която включва и обяснение на методиката за количествено определяне на данните, и в съответните случаи, също и друга информация за определенията и методиките, които са използвани за определяне на цифрови данни, особено на информацията, докладвана за мобилизираните финансови потоци;
iii)налична информация за дейностите на държавите членки във връзка с финансираните с публични средства проекти за трансфер на технологии и за изграждане на капацитет за развиващите се страни съгласно РКООНИК, включително дали прехвърлените технологии или проектите за изграждане на капацитет са използвани за смекчаване на последиците от изменението на климата или адаптиране към последиците от изменението на климата, държава реципиент, обем на предоставената помощ и вид на прехвърлената технология или проект за изграждане на капацитет;
б)информация за година Х и следващите години за планираното предоставяне на помощ, включително информация за планираните дейности във връзка с финансираните с публични средства проекти за трансфер на технологии и проекти за изграждане на капацитет за развиващите се страни съгласно РКООНИК и за технологиите, които са обект на трансфера и за проектите за изграждане на капацитет, включително дали прехвърлените технологии или проектите за изграждане на капацитет са предвидени за смекчаване на въздействието върху климата или адаптиране към неговото изменение, държава реципиент, обем на предоставената помощ и вид на прехвърлената технология или проект за изграждане на капацитет;
Част 3
Докладване на приходи от търгове за квоти за емисии
Информация, която да бъде включена в докладите, посочени в член 17, параграф 2, буква б):
а)информация за използването през годината Х-1 на приходите, генерирани от дадена държава членка чрез тръжна продажба на квоти за емисии съгласно член 10, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО, включително информация за тези приходи, която е използвана за една или повече от целите, посочени в член 10, параграф 3 от същата директива, или финансовата равностойност на тези приходи, както и предприетите действия съгласно посочения член;
б)информация за определеното от дадена държава членка използване на всички приходи, генерирани от нея чрез тръжна продажба на квоти за емисии от въздухоплаването, съгласно член 3г, параграф 1 или 2 от Директива 2003/87/ЕО; посочената информация се предоставя в съответствие с член 3г, параграф 4 от същата директива;
Приходите от търгове, които не са изплатени към момента на представяне на доклада от държавата членка на Комисията съгласно член 17, параграф 2, буква б), се остойностяват количествено и се отчитат в докладите за следващите години.
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ДОКЛАДВАНЕ
Част 1
Допълнителни задължения за докладване в областта на енергията от възобновяеми източници
Освен ако не е посочено друго, докладва се следната информация съгласно член 18б, параграф 6:
а)функционирането на системата от гаранции за произход от възобновяеми източници на електроенергия, газ, енергия за отопление и охлаждане, нивата на издаване и отмяна на гаранциите за произход и полученото в резултат от това годишно национално потребление на енергия от възобновяеми източници, както и взетите мерки на системата за осигуряване на надеждност и защита срещу измами;
б)обобщената информация от националните бази данни, посочена в член 25, параграф 4 от [преработен текст на Директива 2009/28/ЕО, предложен с COM(2016)767] относно биогоривата, биогаза, получен от суровините, посочени в приложение IX към [преработен текст на Директива 2009/28/ЕО, предложен с COM(2016)767], възобновяемите транспортни горива от небиологичен произход, изкопаемите горива и електроенергията, получени от отпадъци, пуснати на пазара от доставчиците на горива, включително информация за вида на горивата, съдържанието им на енергия, и, ако е приложимо, суровинната им база, както и, ако е подходящо, характеристиките им за икономии на емисии на парникови газове; Когато националната база данни не съдържа действителни стойности, държавите членки могат да използват типични стойности, или когато е подходящо, стойностите по подразбиране, посочени в части „А“ и „Б“ от приложение V към [преработен текст на Директива 2009/28/ЕО, предложен с COM(2016)767];
в)развитията в областта на наличието, произхода и използването на биомаса за енергийни цели;
г)промените в цените на стоките и земеползването в държавите-членки, настъпили във връзка с увеличеното използване на биомаса и на други видове енергия от възобновяеми източници;
д)очакваното свръхпроизводство на енергия от възобновяеми източници, което може да бъде прехвърлено към други държави членки, така че те да се съобразят с член 3, параграф 7 от [преработен текст на Директива 2009/28/ЕО, предложен с COM(2016)767] и да постигнат националните приноси и криви, посочени в член 5, точка а), подточка 2 от същата директива;
е)очакваното търсене на енергия от възобновяеми източници, което трябва да се задоволи от източници, различни от собствено производство до 2030 г., включително внесени суровини от биомаса;
ж)разработването и делът на биогоривата, произвеждани от суровини, изброени в приложение IX към [преработен текст на Директива 2009/28/ЕО, предложен с COM(2016)767], в т.ч. оценка на ресурсите, насочена към аспекта устойчивост във връзка с ефекта от замяната на хранителни и фуражни суровини за производството на биогорива, като се отчитат надлежно принципите на йерархията на отпадъците, установени с Директива 2008/98/ЕО, и принципът на комбинирано използване на биомасата като суровина и енергиен източник, вземайки под внимание регионалните и местните икономически и технически условия, поддържането на необходимия въглероден запас в почвата и качеството на почвата и екосистемите;
з)очакваното въздействие на производството или използването на транспортни биогорива, течни и други горива от биомаса върху биоразнообразието, водните ресурси, наличието и качеството на водата, качеството на въздуха в рамките на държавата членка;
и)рисковете или наблюдаваните случаи на измама във веригата на доставка на транспортните биогорива, течните и другите горива от биомаса;
й)информация за това, как е била направена прогноза за дела на биоразградимите отпадъци в отпадъците, използвани за производство на енергия, както и какви стъпки са предприети за подобряване и проверка на прогнозите;
к)производство на електроенергия и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници в сградите (съгласно определението в член 2, параграф 1 от Директива 2010/31/ЕС; тук се включват разделените данни относно произведената, потребената и подадена към мрежата енергия от слънчеви фотоволтаични системи, слънчеви топлинни системи, биомаса, термопомпи, геотермални системи, както и от други децентрализирани възобновяеми източници);
л)ако е приложимо, дял на изработвани от хранителни суровини биогорива и на биогоривата от ново поколение, дял на възобновяемите енергийни източници в топлоснабдяването, както и енергията от възобновяеми източници, произведена от градовете и енергийните общности, както е определено в член 22 от [преработка на Директива 2009/28/ЕО съгласно предложеното в COM(2016) 767];
м)Първични доставки на твърда биомаса (в 1000 m3, освен в точка 1), буква б), подточка iii), където се използват тонове)
(1)Биомаса от горското стопанство, използвана за производство на електроенергия (вътрешно производство, внос и износ)
а)Първична биомаса от горите, използвана пряко за производството на енергия
i)клони и вършина (доброволно докладване)
ii)пънове (доброволно докладване)
iii)обла дървесина (разделена на промишлена обла дървесина и дърва за огрев)
б) продукти с горскостопански произход, използвани пряко за производство на енергия
i)кори (доброволно докладване)
ii)дървесни трески, стърготини и други дървесни частици
iii)черна луга и сурово талово масло
в)Дървесина втора употреба, използвана пряко за производство на енергия
г)Преработено гориво въз основана дървесина, получено от суровини, неспоменати в точки 1а), 1б) или 1в):
i)Дървени въглища
ii)дървесни пелети и дървесни брикети
(2)Биомаса от селското стопанство, използвана за производство на електроенергия (вътрешно производство, внос и износ)
а)Енергийни култури за електроенергия или топлинна енергия (включително дървесни култури с кратък цикъл на ротация)
б)Остатъци от земеделски култури за електроенергия или топлинна енергия
(3)Биомаса от органични отпадъци, използвана за производство на енергия (вътрешно производство, внос и износ)
а)Органична фракция в промишлени отпадъци
б)Органична фракция в общински отпадъци
в)Отпадъчни утайки
н)крайно потребление на енергия от твърда биомаса (общо количество на твърдата биомаса, използвана за производство на енергия в следните сектори):
(1)Енергиен сектор
а)Електроенергетика
б)Комбинирано производство на топлинна енергия и електроенергия
в)Топлинна енергия
(2)Енергия в рамките на промишлеността (потребена и произведена за собствени цели електрическа енергия, комбинирано производство на топлинна енергия и електроенергия и топлинна енергия)
(3)Пряко крайно потребление в жилищния сектор
(4)Други
Част 2
Допълнителни задължения за докладване в областта на енергийната ефективност
В съответствие с член 19, буква в), в областта на енергийната ефективност се включва и следната допълнителна информация:
а)основни законодателни и незаконодателни политики и мерки, финансови мерки и програми, изпълнени през годините Х-2 и Х-1 (като Х е годината, през която трябва да се представи докладът) с оглед на постигането на целите, предвидени съгласно член 4, буква б), с които се насърчават пазарите за енергийни услуги, подобряват се енергийните характеристики на сградите, мерки за използване на потенциала за енергийна ефективност на газовата и електрическата инфраструктура и при отопление и охлаждане, за подобрение на информираността и повишаване на квалификацията, други мерки за насърчаване на енергийната ефективност;
б)икономии на енергия, постигнати с помощта на член 7 от Директива 2012/27/ЕС [изменен с предложение COM(2016)761] през години Х-3 и Х-2;
в)напредъкът във всеки сектор и причините, поради които енергийно потребление е останало без промяна или е нараснало през години Х-3 и Х-2 в секторите на крайното потребление;
г)сумарната разгъната застроена площ на сградите с разгъната използваема разгъната застроена площ над 250 m2, притежавани и ползвани от централната администрация на държавата членка, които към 1 януари на години Х-2 и Х-1 не отговарят на изискванията за енергийните характеристики по член 5, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС;
д)сумарната разгъната застроена площ на отопляваните и/или охлажданите сгради, притежавани и ползвани от централната администрация на държавите членки, които са били санирани през години Х-3 и Х-2 съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС, или размерът на икономиите на енергия в отговарящите на условията сгради, ползвани и притежавани от централната администрация, съгласно член 5, параграф 6 от Директива 2012/27/ЕС;
е)броят на енергийните обследвания, които извършени през години Х-3 и Х-2. Освен това, общият брой на големите дружества на територията на съответната държава членка, към които се прилага член 8, параграф 4 от Директива 2012/27/ЕС, и броят на енергийните обследвания, извършени в тези предприятия през години X-3 и X-2;
ж)приложен национален коефициент на първичната енергия при електропроизводството;
з)Броят и разгърната застоена площ на новите и санираните сгради с близко до нулево енергопотребление през годините Х-2 и Х-1, съгласно определеното в член 9 от Директива 2010/31/ЕС;
и)Връзка в интернет към уебсайта, на който е достъпен списъкът или интерфейсът на доставчиците на енергийни услуги, посочени в буква в) от член 18, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС.
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
ДОКЛАД НА ЕС ЗА УСТОЙЧИВОСТТА НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА БИОМАСАТА, ИЗПОЛЗВАНА ЗА ЕНЕРГИЙНИ ЦЕЛИ
Докладът на ЕС за устойчивостта на производство на биомасата, използвана за енергийни цели, се приема веднъж на две години от Комисията заедно с доклада за състоянието на Енергийния съюз в съответствие с член 29, параграф 2, буква г), и съдържа най-малко следната информация:
а)относителните екологични ползи и разходи за различните транспортни биогорива, течни горива от биомаса и други горива от биомаса, влиянието на политиката на внос на Съюза върху тези ползи и разходи, последиците за сигурността на доставките и начините за поддържане на баланс между вътрешното производство и вноса
б)въздействието на производството и използването на биомаса върху устойчивостта в Съюза и в трети страни, включително последиците за биоразнообразието;
в)данни и анализ на съществуващите и предвижданите устойчиви предлагане и търсене на биомаса, включително въздействието на увеличеното търсене на биомаса върху секторите, използващи биомаса;
г)технологичното разработване, наличността и устойчивостта на биогоривата, произвеждани от суровините, изброени в приложение IX към [преработен текст на Директива 2009/28/ЕО, предложен с COM(2016)767], включително оценка във връзка с ефекта от замяната на хранителни и фуражни суровини при производството на биогорива, като се отчитат надлежно принципите на йерархията на отпадъците, установени с Директива 2008/98/ЕО, и принципът на комбинирано използване на биомасата като суровина и енергиен източник, вземайки под внимание регионалните и местните икономически и технически условия, поддържането на необходимия въглероден запас в почвата и качеството на почвата и екосистемите;
д)информация относно и анализ на наличните резултати от научните изследвания на непреките промени в земеползването във връзка с всички начини за производство, придружени от оценка дали установеният диапазон на неопределеност в анализа, който е в основата на преценките за емисиите вследствие на непреки промени в земеползването, може да бъде стеснен и дали може да се отчете евентуалното въздействие на политиките на Съюза, например политиките в областта на околната среда, климата и селското стопанство; както и
е)по отношение на трети държави и държави членки, които са значителен източник на транспортни биогорива, течни и други горива от биомаса, които са обект на потребление в рамките на Съюза, — информация за националните мерки, предприети за спазване на критериите за устойчивост и критериите за намаляване на емисиите на парникови газове, предвидени в член 26, параграфи 2—7 от [преработен текст на Директива 2009/28/ЕО, предложен с COM(2006)767], по отношение на защитата на почвата, водата и въздуха.
При докладване на намалението на емисии на парникови газове в резултат на използването на биомаса Комисията използва стойностите, докладвани от държавите членки в съответствие с приложение IX, част 1, буква б), включително временните средни стойности на предвижданите количества емисии вследствие на непреки промени в земеползването и съответния диапазон, базирани на анализа на чувствителността, посочени в приложение VIII към [преработен текст на Директива 2009/28/ЕО, предложен с COM(2016)767]. Комисията прави публично достояние данните относно временните средни стойности на предвижданите количества емисии вследствие на непреки промени в земеползването и съответния диапазон, базирани на анализа на чувствителността. Освен това Комисията оценява доколко и как биха се изменили предвижданите данни за преки намаления на емисиите, ако при използване на метода на заместването бъдат отчетени страничните продукти.
ПРИЛОЖЕНИЕ IX
ДОБРОВОЛНИ СХЕМИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОИТО КОМИСИЯТА Е ПРИЕЛА РЕШЕНИЕ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 27, ПАРАГРАФ 4 ОТ [преработен текст на ДИРЕКТИВА 2009/28/ЕО, ПРЕДЛОЖЕН С СОМ(2016)767]
Докладването на доброволните схеми по отношение на които Комисията е приела решение съгласно член 27, параграф 4 от [преработен текст на Директива 2009/28/ЕО, предложен с COM(2016)767], който трябва да приема веднъж на две години заедно с доклада за състоянието на Енергийния съюз в съответствие с член 29, параграф 2, буква д), трябва да съдържа оценката на Комисията по отношение най-малко на следното:
а)независимостта, условията и редът и честотата на одитите, както във връзка с отразеното в това отношение в документацията по схемата към момента, в който съответната схема е била одобрена от Комисията, така и във връзка с най-добрата промишлена практика;
б)разполагаемостта, опитът и прозрачността при прилагането им, на методи за установяване на неизпълнение и действия при неизпълнение, като се обръща особено внимание на случаите или твърденията за сериозни закононарушения от страна на членовете на схемата;
в)прозрачността, по-специално във връзка с достъпността на схемата, наличието на преводи на приложимите езици на държавите и регионите, от които произхождат суровините, достъпността на списъка на сертифицираните оператори и съответните сертификати, както и на одиторските доклади;
г)участието на заинтересованите страни, по-специално консултациите с местните общности преди да се вземе решение, по време на изготвянето на проекта за схемата и нейното преразглеждане, както и при извършването на одити и при действията в отговор на техните препоръки;
д)общата стабилност на схемата, по-специално с оглед на правилата относно акредитацията, квалификацията и независимостта на одиторите и на съответните органи по схемата;
е)пазарните актуализации на схемата, броят на сертифицираните суровини и биогорива, посочени по държава на произход и по вид, броят на участниците;
ж)доколко лесно и ефективно е въвеждането на система, която проследява доказателствата за спазване на критериите за устойчивост, които схемата дава на своя член (своите членове), като целта на такава система е да служи за предотвратяване на измами, по-специално по отношение на разкриването, третирането и последващите действия във връзка със съмненията за измама и други нередности, и при целесъобразност броят случаи на разкрити нередности или измами;
з)възможността образуванията да бъдат упълномощени да признават и да упражняват мониторинг над сертифициращите органи;
и)критериите за признаване или акредитация на сертифициращите органи;
й)правилата за начина на упражняване на мониторинг над сертифициращите органи;
к)начините за улесняване или подобряване на насърчаването на най-добри практики.
ПРИЛОЖЕНИЕ X
НАЦИОНАЛНИ СИСТЕМИ ЗА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ
Информацията, посочена в член 30, включва следното:
а)данните и методите, докладвани за дейностите и инсталациите съгласно Директива 2003/87/ЕО за целите на националните инвентаризации на парниковите газове с цел да се гарантира съгласуваност на докладваните данни за емисиите на парникови газове в рамките на схемата на Съюза за търговия с емисии и в рамките на националните инвентаризации на парниковите газове;
б)данните, събирани чрез системите за докладване на флуорираните газове за различните сектори по силата на член 20 от Регламент (ЕО) № 517/2014 за целите на националните инвентаризации на парниковите газове;
в)емисиите, основните данни и методиките, докладвани по инсталации съгласно Регламент (ЕО) № 166/2006 за целите на националните инвентаризации на парниковите газове;
г)данните, докладвани съгласно Регламент (ЕО) № 1099/2008;
д)Данните, събирани чрез географско проследяване на площи в контекста на съществуващите програми и проучвания на Съюза и държавите членки, включително LUCAS (Рамково изследване на земеползването/земното покритие) и Европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“.
ПРИЛОЖЕНИЕ XI
ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
|
Регламент (ЕС) № 525/2013
|
Настоящият регламент
|
|
Член 1
|
Член 1, параграф 1
|
|
Член 2
|
—
|
|
Член 3
|
—
|
|
Член 4
|
Член 14
|
|
Член 5
|
Член 30, параграф 1 Член 30, параграф 2 Член 30, параграф 6 Приложение X
|
|
Член 6
|
Член 30, параграф 3 Член 30, параграф 6
|
|
Член 7
|
Член 23, параграф 2 Член 23, параграф 3 Член 23, параграф 5 Член 23, параграф 6 Приложение III
|
|
Член 8
|
Член 23, параграф 1, буква а); Последна алинея от член 23, параграф 1 Член 23, параграф 6
|
|
Член 9
|
Член 30, параграф 4 Член 30, параграф 5
|
|
Член 10
|
Член 33
|
|
Член 11
|
—
|
|
Член 12
|
Член 32
|
|
Член 13
|
Член 16, параграф 1, буква а); Член 16, параграф 3 Член 16, параграф 4 Приложение IV
|
|
Член 14
|
член 16, параграф 1, буква б); Член 16, параграф 2 Член 16, параграф 3 Член 16, параграф 4 Приложение V
|
|
Член 15
|
Член 17, параграф 1 Приложение VІ, част 1.
|
|
Член 16
|
Член 17, параграф 2, буква а); Приложение VІ, част 2.
|
|
Член 17
|
член 17, параграф 2, буква б); Член 17, параграф 3 Член 17, параграф 4 Приложение VІ, част 3.
|
|
Член 18
|
Член 15, параграф 2, буква д) Втората алинея на член 15, параграф 2
|
|
Член 19
|
—
|
|
Член 20
|
—
|
|
Член 21
|
член 25, параграф 1, буква в); Член 25, параграф 4 Член 25, параграф 7
|
|
Член 22
|
—
|
|
Член 23
|
член 34, параграф 1, буква г); Член 34, параграф 1, буква д); Член 34, параграф 1, буква е) Член 34, параграф 1, буква ж) Член 34, параграф 1, буква з
|
|
Член 24
|
Член 35
|
|
Член 25
|
—
|
|
Член 26
|
Член 37
|
|
Член 27
|
—
|
|
Член 28
|
Член 50
|
|
Член 29
|
—
|