ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 15.7.2016

COM(2016) 471 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА 2015 ГОДИНА
ОТНОСНО ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
И НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРЛАМЕНТИ

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА 2015 ГОДИНА

ОТНОСНО ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
И НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРЛАМЕНТИ

1.    Въведение

Изминалата 2015 г. бе първата пълна работна година на новата Комисия, ръководена от председателя Жан-Клод Юнкер. Когато определяше политическите приоритети за своя мандат, председателят Юнкер подчерта важността на отношенията между Комисията и националните парламенти, по-специално що се отнася до прилагането на принципа на субсидиарност. Той също така изрази своето намерение да проучи начини за подобряване на взаимодействието с националните парламенти „като начин за доближаване на Европейския съюз до неговите граждани“ 1 .

Заявеното намерение на Комисията да изгради ново партньорство с националните парламенти беше отразено в писмата относно мандата, които председателят Юнкер адресира до останалите членове на Комисията. В тях той ги призова лично да представят и разясняват важните предложения или инициативи на националните парламенти. В резултат на подновеното внимание към значението на преките лични контакти през 2015 г. членовете на Комисията направиха повече от 200 посещения на националните парламенти (вж. раздел 4 за подробна информация).

Комисията също така предприе стъпки за вдъхване на нов живот на двата ѝ традиционни канала за писмена комуникация с националните парламенти, а именно политическия диалог и механизма за контрол на субсидиарността. Комисията преустанови предходната си практика, при която отговорите на становищата на националните парламенти бяха подписвани единствено от заместник-председателя, отговорен за междуинституционалните отношения. Сега отговорите се подписват съвместно от първия заместник-председател и от заместник-председателя или члена на Комисията, отговарящ за съответната област на политиката. Така се подчертава политическото значение, което Комисията отдава на този диалог. Комисията също така предприе стъпки през 2015 г. за подобряване на начина, по който тя отговаря на становищата на националните парламенти, с цел да се засили политическият характер на отговорите, като същевременно продължат да се предоставят отговори по същество на всички повдигнати технически въпроси.

В настоящия единадесети годишен доклад относно отношенията между Комисията и националните парламенти се поставя акцент върху политическия диалог, предприет от Комисията през 2006 г., за да се осигури рамка за обмен на информация и мнения във всички области на политиката по отношение както на законодателните, така и на незаконодателните инициативи. Механизмът за контрол на субсидиарността, който дава на националните парламенти правото да оценяват съответствието с принципа на субсидиарност на законодателните предложения, които не попадат в областите на изключителна компетентност на Европейския съюз, е разгледан в годишния доклад за 2015 г. относно субсидиарността и пропорционалността 2 . Този доклад се публикува успоредно с настоящия доклад и трябва да се разглежда като допълнение към него.

2.    Писмени становища от националните парламенти

а. Общи съображения

В отражение на политическия ангажимент на новата Комисия към по-целенасочен подход, фокусиран върху приоритетите и резултатите, нейната работна програма за 2015 г. съдържа 23 нови инициативи, които трябва да бъдат приети през годината. Тази цифра бележи рязък спад в сравнение със средния брой нови инициативи, надвишаващ 130, предложени във всяка годишна работна програма за предходните пет години.

Съсредоточаването на Комисията върху ограничен брой ключови въпроси от значение за европейските граждани и намаляването на новите инициативи доведоха до спад в общия брой на становищата (в това число мотивирани становища), получени от националните парламенти. През 2015 г. броят им е намалял с над 30 %, от 506 получени становища през 2014 г. на 350 през 2015 г. (вж. приложение 1) 3 .

б. Участие и обхват

Както и през предходните години, дейността в рамките на политическия диалог, измерена чрез броя изпратени становища до Комисията, остава неравномерно разпределена сред националните парламенти. Десетте най-активни камари формират приблизително 70 % от всички становища, независимо от спада от 80 % през 2014 г.

Най-голям брой становища бяха представени от португалската Assembleia da República. Нейните 55 становища представляват приблизително 15 % от общия получен брой. Въпреки това низходящата тенденция — както като абсолютен брой на представените от нея становища, така и като съотношение към общия брой — продължи (227 становища през 2012 г. (31 %), 192 през 2013 г. (31 %) и 118 през 2014 г. (23 %)). Другите националните парламенти или камари, които са изпратили десет или повече становища през 2015 г., са румънската Camera Deputaţilor (47), чешкият Senát (25), италианският Senato della Repubblica (25), френската Assemblée nationale (23), House of Lords на Обединеното кралство (22), германският Bundesrat (20), румънският Senat (14), испанските Congreso de los Diputados и Senado (11), чешката Poslanecká snĕmovna (10) и шведският Riksdag (10).

За разлика обаче от последните години, когато становищата бяха ясно фокусирани върху законодателните предложения, нарастващ брой камари избраха да представят становища по незаконодателни предложения, като например съобщения и зелени книги. В тази категория попадат единадесет от деветнадесетте документа на Комисията, по повод на които са изготвени най-много становища от националните парламенти. Комисията насърчава националните парламенти да вземат по-голямо участие в предзаконодателния етап и приветства така изразения интерес.

в. Основни въпроси на политическия диалог и резултати от политиката

Следните документи на Комисията бяха сред онези, които привлякоха особено внимание — десет или повече становища — от страна на националните парламенти през 2015 г. (вж. приложение 3 за повече подробности).

1.Съобщение на Комисията „Работна програма на Комисията за 2015 г. Ново начало“ 4

2.Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на механизъм за преместване в кризисни ситуации и за изменение на Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство 5

3.Предложение за Регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия 6

4.Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за стратегически инвестиции и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 7

5.Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане 8

Поради факта, че във връзка с три от тези документи са представени и мотивирани становища от една или повече камари, се прави позоваване на годишния доклад относно субсидиарността и пропорционалността, където е предоставено по-подробно описание на аспектите, свързани с принципа на субсидиарност.

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Работна програма на Комисията за 2015 г. Ново начало“

Първата работна програма на Комисията „Юнкер“ се отличаваше с ясна промяна спрямо миналото. Тя съдържаше ангажимент за съсредоточаване на усилията и ресурсите на Комисията върху онези предложения, които вероятно ще окажат най-голямо въздействие върху заетостта и растежа. В нея бяха представени сравнително ограничен брой нови предложения, насочени към десетте приоритета от политическите насоки на председателя Юнкер, и бяха изброени за оттегляне около 80 законодателни предложения, внесени от предходни състави на Комисията. Те бяха замразени, изпреварени от събитията или разводнени в хода на преговорите до такава степен, че вече не беше възможно да постигнат първоначалната си цел 9 . В работната програма за 2015 г. беше заложен също ангажимент за преразглеждане на 79 съществуващи законови акта с цел да се прецени дали те все още са целесъобразни.

Работната програма за 2015 г. беше приета на 16 декември 2014 г. и изпратена от първия заместник-председател ФрансТимерманс на председателите на комисиите по европейски въпроси във всички национални парламенти. В отговор бяха получени 26 становища, с което тя се превърна в най коментирания документ на Комисията през разглежданата година. Те включват самостоятелни становища относно работната програма, представени от 12 камари 10 , както и съвместно становище от 14 камари 11 , в което всяка камара определя своите собствени приоритети измежду предложените от Комисията инициативи. Съвместното становище беше внесено след неформална среща относно ролята на националните парламенти, организирана в Брюксел на 19 януари 2015 г. от нидерландската Tweede Kamer. На срещата бяха обсъдени и начини за подобряване на мотивираното становище или процедурата „жълт картон“ (yellow card)(вж. раздел 3 по-долу). Всички камари, подписали съвместното становище, определиха като приоритет стратегията за цифровия единен пазар. Други инициативи, определени като приоритетни от почти всички камари, включват стратегическата рамка за енергийния съюз, пакета за трудова мобилност, Стратегията за търговия и инвестиции за работни места и растеж и европейската програма за миграцията.

В своите отговори на получените становища Комисията приветства интереса, изразен от националните парламенти към работната програма, и широката подкрепа за фокусирането на Комисията върху по-малък брой инициативи, които добавят стойност на европейско равнище. Тя приветства също така възможността, предоставена от работната програма, за обмен на мнения по приоритетите с националните парламенти на ранен етап.

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на механизъм за преместване в кризисни ситуации и за изменение на Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство

В отговор на кризата с бежанците и в съответствие с европейската програмата за миграцията 12 , предложението на Комисията за механизъм за преместване в кризисни ситуации има за цел установяването на структуриран механизъм за солидарност. Комисията може да го задейства по всяко време, за да се окаже помощ на държава членка, намираща се в ситуация на криза и изключителен натиск върху системата ѝ за убежище в резултат на мащабен и прекомерен приток на граждани на държави извън ЕС. Такива бъдещи извънредни ситуации и преразпределянето на гражданите на държави извън ЕС ще бъдат определяни от Комисията въз основа на обективни и проверими критерии. Това е част от пакет от предложения, включващ спешното преместване на 120 000 бежанци от Гърция, Унгария и Италия, общ европейски списък на сигурни страни на произход и повишаване ефективността на политиката на връщане.

Относно предложението през 2015 г. бяха изготвени дванадесет становища, в това число пет мотивирани становища 13 . В тези становища националните парламенти твърдят:

че ЕС не разполага с компетентност да въведе постоянен механизъм за преместване на бежанци, който да бъде задействан от Комисията;

че предложението за регламент няма да има реална добавена стойност спрямо съществуващите възможности за действия на държавите членки; и

че проектът на регламент излиза извън рамките на необходимото за постигане на целта и следователно е в нарушение на принципите на субсидиарност и пропорционалност.

В своите отговори Комисията отбеляза, че предложението е част от по-широк пакет от амбициозни мерки, които вече са предложени или предстои да бъдат предложени, за реагиране на настоящата криза с бежанците. По отношение на правното основание Комисията подчерта, че предложението трябва да бъде прието, като се използва същото правно основание като Регламент (ЕС) № 604/2013, който се предвижда да измени. Комисията припомни, че кризата с бежанците е подложила системите за убежище на държавите членки на изключителен натиск, който би могъл да застраши прилагането на дъблинските правила. В това отношение настоящата система не предвижда дерогация от критериите за поемане на отговорност, в следствие на което се пораждат дисбаланси и в някои случаи кризата се задълбочава.

Освен това Комисията твърди, че един кризисен механизъм за преместване на кандидатите ще позволи на ЕС — без всеки път да е необходима продължителна процедура за приемане — да реагира на спешна ситуация и да оказва помощ на държавите членки, изправени пред извънредна ситуация. Комисията подчерта, че действията на отделните държави членки няма да бъдат достатъчни за разрешаване на тези ситуации. С прилагането на некоординирани решения не може да бъде постигнат всеобхватен отговор на прекомерния приток на хора, нито справедливо разпределение на отговорностите между държавите членки.

Ето защо според Комисията е ясно, че действията на отделните държави членки не могат да отговорят в задоволителна степен на общите предизвикателства, пред които са изправени всички държави членки в тази област.

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия

Когато търсеше одобрение от Европейския парламент като председател на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер заяви намерението си за преразглеждане на законодателството относно разрешаването на генетично модифицирани организми. В рамките на настоящата система държавите членки не успяха да постигнат квалифицирано мнозинство за или против разрешаването, като по този начин окончателното решение относно разрешаването винаги се вземаше от Комисията. Предложеното преразглеждане ще позволи на държавите членки да вземат окончателни решения на национално равнище за ограничаване или забрана на използването на генетично модифицирани храни и фуражи, след като те са били разрешени на европейско равнище. Такива решения могат да бъдат вземани само при условие, че националната клауза за неучастие е съвместима с правото на Съюза и не е свързана със здравни и екологични съображения. Последните се оценяват за Европейския съюз като цяло от Европейския орган за безопасност на храните.

Комисията получи 12 становища, включително две мотивирани становища, които са описани по-подробно в годишния доклад за 2015 г. относно субсидиарността и пропорционалността 14 . Други въпроси, които са предмет на критика, включват непредвидените разходи за производителите и вносителите и потенциалното нарушаване на единния пазар. Твърди се също така, че генетично модифицирани култури може да бъдат забранени по политически, а не научни съображения. Няколко национални парламента изразиха мнението, че предложението е пагубно за безопасността на генетично модифицираните храни и фуражи в ЕС, но имаха различни виждания по отношение на подходящия механизъм за оценка на риска. Например ирландските Houses of the Oireachtas изразиха мнение, че единствено Европейският орган за безопасност на храните следва да отговаря за оценяване на безопасността на генетично модифицираните организми на европейско равнище. От своя страна, германският Bundesrat призова за цялостна преработка на процедурата за оценка на риска.

Европейският парламент отхвърли предложението на първо четене на 28 октомври 2015 г. на фона на съмнения относно неговата съвместимост с единния пазар и неговата приложимост. Съветът все още не е взел отношение по предложението. Комисията, от своя страна, е определила предложението като една от инициативите, по които желае да постигне бърз напредък със съзаконодателите (Европейския парламент и Съвета) 15 .

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за стратегически инвестиции и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013

Първият приоритет, посочен от председателя Юнкер в неговите политически насоки за новата Комисия, се отнася до засилването на конкурентоспособността на Европа и стимулирането на инвестициите с цел създаване на работни места. През януари 2015 г., в тясно сътрудничество с Европейската инвестиционна банка, Комисията представи предложение за създаване на Европейски фонд за стратегически инвестиции. Целта беше да се преодолее сегашният недостиг на инвестиции в Европейския съюз чрез мобилизиране на частно финансиране за стратегически инвестиции, чието цялостно финансиране не може да бъде осигурено на пазара. Фондът съсредоточава дейността си върху стратегическите инвестиции в инфраструктура и иновации, както и върху рисковото финансиране за малки и средни предприятия и предприятия със средна капитализация в цяла Европа.

Тази основна политическа инициатива беше в основата на единадесет становища в рамките на политическия диалог 16 . Като цяло националните парламенти приветстваха предложението за създаване на механизъм за подкрепа на стратегическите инвестиции на европейско равнище. Те призоваха за бързо привеждане на предложението в изпълнение и настояха за прозрачен процес на подбор на проектите, които ще получат финансиране.

В същото време редица национални парламенти изразиха опасения, че средствата, предназначени за наука, научни изследвания и иновации по програма „Хоризонт 2020“, ще бъдат намалени с цел да бъде финансиран Европейският фонд за стратегически инвестиции. Няколко камари отправиха призив средствата на фонда да се съсредоточат за инвестиции, които допринасят за научните изследвания и иновациите в Европа. Австрийският Bundesrat и германският Bundesrat се противопоставиха на използването на предложения фонд като средство за финансиране на проекти за ядрена енергия. На последно място, редица камари, включително италианският Senato della Repubblica, румънската Camera Deputaţilor, румънският Senat и словашкият Národná Rada, призоваха за балансирано разпределение на средствата в Европа с цел намаляване на регионалните различия.

След като беше одобрен в Европейския парламент и в Съвета, Регламентът за създаване на Европейски фонд за стратегически инвестиции влезе в сила на 25 юни 2015 г. Този срок отговаря на амбициозната цел, поставена в съобщението на Комисията „План за инвестиции за Европа“ 17 , фондът да започне да функционира до юни 2015 г. Както беше договорено от съзаконодателите, Регламентът намали с 500 милиона евро предложеното намаляване на финансовите средства, разпределени за „Хоризонт 2020“. За Механизма за свързване на Европа предложеното съкращение от 3,3 милиарда евро беше намалено на 2,8 милиарда евро. По отношение на прозрачността на Европейския портал за инвестиционни проекти, в член 15, параграф 1 от Регламента се посочва, че Комисията, с подкрепата на Европейската инвестиционна банка, ще създаде портал, който да служи като общодостъпна и лесна за използване база данни за проекти, в която се осигурява съответната информация за всеки проект.

По отношение на избора на проекти, съзаконодателите добавиха една член относно критериите за допустимост за използването на гаранцията на Европейския съюз. В него се посочва, че Европейският фонд за стратегически инвестиции се предвижда да подкрепя проекти, които:

I.са икономически жизнеспособни;

II.са съгласувани с политиките на Съюза, включително с целта за териториално сближаване;

III.осигуряват допълняемост, както е определено в член 5 от Регламента;

IV.спомагат за максималното мобилизиране на капитал от частния сектор; и

V.са жизнеспособни от техническа гледна точка.

Разпоредбата относно изискването за съгласуваност с политиките на Съюза и целта за териториално сближаване е ясен отговор на призивите да се осигури регионално равновесие.

От влизането в сила на Регламента групата на Европейската инвестиционна банка вече е одобрила широк спектър от проекти, които да получат подкрепа от Фонда. Европейската инвестиционна банка изчислява, че до май 2016 г. Фондът е довел до мобилизиране на инвестиции на стойност около 100 милиарда евро в Европа 18 .

Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане

В работната програма за 2015 г. се съдържа ясен ангажимент за засилване на усилията за борба с укриването на данъци и данъчните измами. През годината Комисията прие редица предложения, предназначени да отговорят на обществените призиви за справедливост и данъчна прозрачност. В същото време с тях се гарантират условия на равнопоставеност за предприятията в рамките на единния пазар. Предложената директива е част от по-широк пакет от мерки за данъчна прозрачност, приет на 18 март 2015 г. Тя също така отразява работата, извършена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и страните от Г-20 за справяне с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Предложението подкрепя по-систематичен и задължителен подход към обмена на информация между държавите членки и Комисията. Това ще обхваща всички бъдещи данъчните становища във връзка с трансгранични сделки, както и всички становища, издадени през предходните десет години, които все още са валидни към датата, на която предложената директива влиза в сила 19 .

Комисията получи десет становища по това предложение, включително едно мотивирано становище от шведския Riksdag, в което се оспорва съответствието на предложението с принципа на субсидиарност 20 . Аргументите, изтъкнати от шведския Riksdag, и отговорът на Комисията, са описани по-подробно в годишния доклад за 2015 г. относно субсидиарността и пропорционалността.

Що се отнася до останалите камари, които представиха становища, много от тях изразиха подкрепа за предприемането на действия на европейско равнище за борба с агресивното данъчно планиране, но няколко камари изразиха опасения във връзка с конкретни елементи на предложението. По-специално, някои камари изразиха съмнения относно изискването в предложението държавите членки да бъдат задължени да обменят информация по всички данъчни становища — при условие, че те все още са валидни — издадени през десетгодишния период преди датата, на която се очаква предложената директива да влезе в сила (1 януари 2016 г.). Две камари възразиха срещу каквото и да е действие със задна дата 21 . Няколко камари изразиха безпокойство във връзка с административната тежест, която предложената директива ще наложи, и това доколко прилагането ѝ от 1 януари 2016 г. е практически осъществимо 22 . Словашкият Národná Rada подчерта необходимостта от ясно определяне на вида информация, която ще се обменя, както и на задълженията за държавите членки, за да се избегне обменът на информация, която не е от значение. Германският Bundesrat счита, че само онези държави членки, които са пряко засегнати от конкретното данъчно становище, следва да участват в обмена на информация.

След обсъждания в Европейския парламент и Съвета предложената директива беше приета на 8 декември 2015 г., само девет месеца след като Комисията внесе първоначалното си предложение 23 . В приетата директива се запазват основните принципи, предложени от Комисията, но тя се различава от първоначалното предложение по няколко елемента. На първо място, на държавите членки ще бъде даден срок до края на 2016 г. за транспониране на новите правила в националното законодателство, така че Директивата ще влезе в сила на 1 януари 2017 г., година по-късно от първоначално планираното. На второ място, изискването за обмен на информация относно данъчните становища, издадени в рамките на десетгодишния период преди влизането в сила на Директивата, беше съкратено на пет години, и беше добавена допълнителна разпоредба за данъчните становища, издадени, изменени или подновени през 2012 и 2013 г. 24 . На последно място, в Директивата също така са определени по-подробно видът на информацията, която следва да се обменя между държавите членки, както и по-ограниченият набор от основни данни, които следва да бъдат съобщавани на Комисията. Тази информация трябва да позволява на Комисията да наблюдава и оценява по всяко време ефективното прилагане на задължителния автоматичен обмен на информация относно предварителните данъчни становища във връзка с трансгранични сделки и предварителните споразумения за ценообразуване.

3.    По-широк контекст

През 2015 г. националните парламенти продължиха обсъждането относно тяхната роля в европейския процес на вземане на решения. За тази цел те имаха възможност да се възползват от докладите, изготвени от три камари през 2014 г. 25 .

През януари 2015 г. неформална работна група, съставена от няколко парламентарни камари, проведе среща в Брюксел, за да обсъди работната програма на Комисията за 2015 г. Групата обсъди също така как да се подобри процедурата за мотивирано становище или „жълт картон“, изложена в Протокол (№ 2) към Договорите относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Дискусиите по тази последна точка, както и евентуалното въвеждане на засилена форма на политическия диалог — известна също като „зелен картон“ (greencard) 26 — бяха проведени във втора неформална работна група във Варшава през май. Резултатите бях докладвани на LIII-то заседание на КОСАК (Конференция на комисиите по европейски въпроси). Работната група за укрепване на политическия диалог и подобряване на процедурата за мотивирано становище се срещна отново през октомври по време на люксембургското председателство на КОСАК 27 .

По време на срещата на председателите на КОСАК през юли първият заместник-председател Timmermans призна, че националните парламенти търсят начини да играят по-положителна и проактивна роля по европейските въпроси, например чрез използване на процедурата за „зелен картон“. Той подчерта изключителното право на Комисията на инициатива, но посочи, че Комисията ще разгледа конструктивно всички инициативи, които могат да разчитат на широката подкрепа на националните парламенти. В същото време обаче той подчерта задължението на Комисията да работи в съответствие с действащите договори, което включва предвидения в Протокола осемседмичен срок, в рамките на който националните парламенти могат да издават мотивирано становище относно проект на законодателен акт.

Малко след заседанието на председателите на КОСАК 16 парламентарни камари се събраха по инициатива на House of Lords на Обединеното кралство, за да подпишат съвместно пилотен „зелен картон“. С него Комисията беше призована — когато внася преработения пакет за кръговата икономика — да възприеме стратегически подход към намаляването на разхищаването на храни в рамките на Европейския съюз 28 . Инициативата относно разхищаването на храни беше подкрепена и от други два национални парламента и от една камара 29 . В своя отговор Комисията благодари на камарите за техните предложения, които тя оцени като ясно доказателство за готовността им да допринасят по активен и конструктивен начин към дебата за политиките на европейско равнище. Някои от предложенията за дарения на храни, събиране на данни и мониторинг впоследствие бяха отразени в пакета за кръговата икономика, приет през декември 30 .

И накрая, в съответствие с член 12 от Договора за Европейския съюз националните парламенти играят специална роля в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, като участват в механизмите за оценка на изпълнението на политиките на Съюза в това пространство и като участват в политическия контрол на Европол и в оценката на дейностите на Евроюст. В този контекст през 2013 г. Комисията внесе предложение за Регламент относно Европол 31 , привеждащо тази агенция в съответствие с изискванията на Договора от Лисабон. В него, наред с друго, се предлага въвеждането на механизъм за контрол на дейностите на Европол от страна на Европейския парламент заедно с националните парламенти. След почти три години междуинституционални преговори съзаконодателите достигнаха до споразумение. Окончателният компромис предвижда сформирането на съвместна група за парламентарен контрол (СГПК), която ще бъде създадена от компетентната комисия на Европейския парламент и националните парламенти.

4.    Двустранни контакти и посещения

Членовете на Комисията откликнаха на призива на председателя Юнкер за изграждане на „ново партньорство с националните парламенти“, като направиха над 200 посещения на национални парламенти през 2015 г. Почти всички 28 национални парламента бяха посетени от председателя Юнкер, заместник-председателите или членовете на Комисията, като в много камари се състояха повече от едно посещения. В допълнение, някои национални парламенти изпратиха делегати до Брюксел или свикаха заседания на комисии там и се възползваха от възможността да се срещнат с членовете на Комисията.

От особено значение са посещенията в държавите членки, предприети от членовете на Комисията, за да представят ключови инициативи на заинтересованите страни и гражданите. Така например Планът за инвестиции за Европа, един от основните приоритети на Комисията през първата година от нейния мандат, беше популяризиран от заместник-председателя Юрки Катайнен в кампания, която се проведе в почти всички държави членки и включваше посещения на националните парламенти. По същия начин заместник-председателят Марош Шевчович използва обширната си обиколка във връзка с енергийния съюз за обсъждане на ползите от новата политика на Комисията с членове на националните парламенти в почти всички държави членки 32 . И накрая, в отговор на засиления обществен интерес по въпроси, свързани с търговията, комисар Сесилия Малмстрьом посети голям брой национални парламенти, за да разисква въпроси, включително Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, по което Европейският съюз води преговори със Съединените щати.

От гледна точка на Комисията тези преки контакти с националните парламенти имат жизненоважна роля за насърчаване на по-добро разбиране и подкрепа на политиките на Съюза. Това бе подчертано от първия заместник-председател Тимерманс в неговото изявление по време на заседанието на председателите на КОСАК през юли 2015 г., проведено в Люксембург (вж. следващия раздел).

Както и в предишни години, служители на Комисията присъстваха на различни заседания на комисии на националните парламенти. В допълнение, служителите на Комисията редовно бяха канени да представят ключовите инициативи на заседанията на постоянните представители на националните парламенти в Брюксел. Освен това служителите, отговарящи за европейския семестър, към представителствата на Комисията в държавите членки поддържаха редовни контакти с националните парламенти по въпросите, свързани с европейския семестър, и по други икономически въпроси.

5.    Основни срещи и конференции

Ангажиментът на Комисията с националните парламенти продължи през цялата 2015 г., като тя беше взе участие в редица важни междупарламентарни заседания и конференции.

КОСАК

Конференция на комисиите по европейски въпроси (КОСАК) продължи да провежда редовния цикъл на своите заседания два пъти на всеки шест месеца. На едното от заседанията се събират всички председатели на парламентарните комисии, а второто е пленарна сесия. Европейският парламент присъства на всички заседания като член на КОСАК. Комисията, която има статут на наблюдател в КОСАК, също присъства на всички заседания. В съответствие със своята стандартна практика, Комисията предостави писмен отговор на документите, приети от КОСАК на нейните две пленарни сесии, проведени през годината.

На заседанието на председателите на КОСАК през февруари, на което присъства първият заместник-председател Тимерманс, делегатите обсъдиха приоритетите на латвийското председателство и Източното партньорство в навечерието на Срещата на върха на Източното партньорство в Рига, която се проведе през май. На LIII-то пленарно заседание на КОСАК, което се проведе от 31 май до 2 юни, участниците обсъдиха редица въпроси, включително политиките на Съюза в областта на енергетиката и търговията, с участието съответно на заместник-председателя Шевчович и комисар Малмстрьом. Друга важна точка от дневния ред беше парламентарният контрол на въпроси на Европейския съюз 33 .

На заседанието на председателите на КОСАК, проведено по време на председателството на Съвета на Люксембург, делегатите обсъдиха — в присъствието на първия заместник-председател Тимерманс — как може да се засили политическият диалог (вж. раздел 3 по-горе). LIV-то заседание на КОСАК, проведено в Люксембург от 30 ноември до 2 декември, предостави форум за дебат по европейската програма за миграцията, стратегията за цифров единен пазар — с програмна реч на заместник-председателя Андрус Ансип — и политиката на разширяване 34 .

Европейска парламентарна седмица и конференции, организирани по член 13

Третата европейска парламентарна седмица се проведе в Европейския парламент от 3 до 4 февруари 2015 г. Събитието събра парламентаристи от цяла Европа, за да обсъдят икономически, бюджетни и социални въпроси. На първото събитие от седмицата — междупарламентарното заседание относно цикъла на европейския семестър за 2014 г. и за 2015 г. — председателят Юнкер направи основно изказване, с допълнителни програмни речи от заместник-председател Катайнен и комисар Мариан Тейсен. Второто събитие — Междупарламентарната конференция по член 13 от Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз (наричан също „фискалният пакт“) — бе организирано и председателствано съвместно от латвийския Saeima и Европейския парламент. След приемането на основни принципи от Конференцията на председателите на националните парламенти в Европейския съюз в Рим през април 2015 г. междупарламентарната конференция прие процедурни правила по време на заседанието си в Люксембург на 9—10 ноември 2015 г.

Конференции на ОВППС/ОПСО

Друг важен форум за обмен между националните парламенти и институциите на ЕС продължи да бъде Междупарламентарната конференция за общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана (ОВППС/ОПСО). Шестото заседание на конференцията, организирано от латвийския Saeima, се проведе през март, последвано от седмо заседание през септември 2015 г. с домакин люксембургската Chambre des Députés. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, Федерика Могерини, присъства на двете заседания, на които бяха обсъдени приоритетите и стратегиите на Съюза в двете области на политиката.

6.    Заключения и перспективи

По време на първата пълна година от мандата си под председателството на Жан-Клод Юнкер новата Комисия постигна значителен напредък при изпълнението на своя ангажимент да изгради ново партньорство с националните парламенти. Броят на становищата, получени в рамките на политическия диалог и механизма за контрол на субсидиарността, отбеляза спад, което отразява съсредоточаването на новата Комисия върху по-ограничен брой ключови инициативи. Въпреки това членовете на Комисията осигуриха високо ниво на лично взаимодействие с националните парламенти чрез многобройни посещения в държавите членки, участие в междупарламентарни заседания и други мероприятия.

Комисията признава, че националните парламенти в ролята си на представители на европейските граждани на национално равнище играят важна роля в преодоляването на различията между европейските институции и обществеността. Комисията продължава да зачита баланса между институциите, действащи на европейско равнище, и си дава сметка за своето право на инициатива. Въпреки това тя доказа, че е готова да разглежда предложения от националните парламенти, като например тяхната съвместна инициатива във връзка с разхищаването на храни, които показват къде действията на европейско равнище могат да доведат до допълнителни ползи.

Настоящата Комисия възнамерява да гради върху основите, които положи през първата пълна година от своя мандат, за да изгради по-близки отношения с националните парламенти. В своята работна програма за 2016 г. Комисията заяви намерението си да проучи по-нататъшни стъпки, за да се гарантира, че гласът на националните парламенти се чува отчетливо при разработването на европейските политики. Комисията очаква положителния принос, който националните парламенти ще направят за този важен дебат.

(1)

     „Ново начало за Европа: моята програма за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна“, Политически насоки за следващата Европейска комисия ( http://ec.europa.eu/priorities/docs/pg_bg.pdf ).

(2)

     COM(2016) 469 final.

(3)

     Включително осем мотивирани становища, получени в рамките на механизма за контрол на субсидиарността.

(4)

     COM(2014) 910 final от 16 декември 2014 г.

(5)

     COM(2015) 450 final от 9 септември 2015 г.

(6)

     COM(2015) 177 final от 22 април 2015 г.

(7)

     COM(2015) 10 final от 13 януари 2015 г.

(8)

     COM(2015) 135 final от 18 март 2015 г.

(9)

     След обсъждания с другите институции Комисията впоследствие потвърди оттеглянето на 73 внесени законодателни предложения, ОВ C 80, 7.3.2015 г., стр. 17.

(10)

     Хърватският Hrvatski sabor, чешкият Senát, френската Assemblée nationale, френският Sénat, германският Bundesrat, унгарският Országgyűlés, италианският Senato della Repubblica, литовският Seimas, полският Senat, португалската Assembleia da República, шведският Riksdag и House of Lords на Обединеното кралство.

(11)

     Едно писмо, което се брои за 14 становища, от нидерландската Tweede Kamer, подписано съвместно от Hrvatski sabor, кипърската Vouli ton Antiprosopon, чешките Poslanecká sněmovna и Senát, нидерландската Eerste Kamer, унгарския Országgyűlés, италианския Senato della Repubblica, литовския Seimas, полския Senat, португалската Assembleia da República, румънската Camera Deputaților, словашкия Národná Rada и House of Lords на Обединеното кралство.

(12)

     COM(2015) 240 final от 13 май 2015 г.

(13)

     Чешката Poslanecká sněmovna (мотивирано становище), чешкият Senát (две становища, от които едното мотивирано), германският Bundesrat, унгарският Országgyűlés (мотивирано становище), италианската Camera dei Deputati, италианският Senato della Repubblica, полският Senat, румънската Camera Deputaților (две становища, от които едното мотивирано), словашкият Národná Rada (мотивирано становище), испанските Congreso de los Diputados и Senado. Допълнително становище беше получено от кипърската Vouli ton Antiprosopon през 2016 г.

(14)

     Мотивираните становища бяха представени от нидерландската Tweede Kamer и испанските Congreso de los Diputados и Senado. Белгийската Chambre des représentants/Belgische Kamer van volksvertegenwoordigers също представи становище, с което оспорва съответствието на предложението с принципа на субсидиарност, но то беше получено след изтичането на 8-седмичния срок, предвиден в Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Останалите девет становища бяха представени от австрийския Bundesrat, българското Народно събрание, хърватския Hrvatski Sabor, кипърската Vouli ton Antiprosopon, чешкия Senát, германския Bundesrat, ирландските Houses of the Oireachtas, португалската Assembleia da República и румънския Senat.

(15)

     Вж. приложение III към „Работна програма на Комисията за 2016 г.: Време е за промяна“.

(16)

     Австрийският Bundesrat, чешкият Senát, германският Bundesrat, френската Assemblée nationale, италианският Senato della Repubblica, италианската Camera dei Deputati, португалската Assembleia da República, румънската Camera Deputaților, румънският Senat, словашкият Národná Rada, испанските Congreso de los Diputados и Senado.

(17)

     COM(2014) 903 final от 26 ноември 2014 г.

(18)

      https://ec.europa.eu/priorities/sites/beta-political/files/201606_eu_wide_en.pdf .

(19)

     Данъчното становище е потвърждение, което данъчните органи дават на данъкоплатците за това как ще се изчислява техният данък. Често предприятията искат такова становище, преди да въведат големи или сложни търговски структури.

(20)

     Останалите девет становища бяха представени от белгийската Chambre des représentants, френската Assemblée nationale, германския Bundesrat, италианския Senato della Repubblica, португалската Assembleia da República, румънската Camera Deputaţilor, румънския Senat, словашкия Národná Rada, испанските Congreso de los Diputados и Senado.

(21)

     Германският Bundesrat и румънската Camera Deputaților.

(22)

     Германският Bundesrat, италианският Senato della Repubblica и румънският Senat.

(23)

     Директива (ЕС) 2015/2376 на Съвета от 8 декември 2015 г., ОВ L 332, 18.12.2015 г., стр. 1.

(24)

     Информация, свързана с предварителни данъчни становища във връзка с трансгранични сделки и предварителни споразумения за ценообразуване, издадени, изменени или подновени между 1 януари 2012 г. и 31 декември 2013 г., трябва да се съобщава, само ако все още е валидна към 1 януари 2014 г. Информация относно данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване, издадени между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2016 г., трябва да се съобщава, независимо от това дали те все още са валидни.

(25)

     Трите доклада бяха докладът на датския Folketing, озаглавен „Двадесет и три препоръки за засилване на ролята на националните парламенти в променящото се европейско управление“(„Twenty-three recommendations to strengthen the role of national parliaments in a changing European governance“), докладът на House of Lords на Обединеното кралство, озаглавен „Ролята на националните парламенти в Европейския съюз“ („The Role of National Parliaments in the European Union“), и докладът на нидерландската Tweede Kamer, озаглавен „Напредък в Европа — относно ролята на Tweede Kamer и националните парламенти в Европейския съюз“ („Ahead in Europe – on the role of the Tweede Kamer and national parliaments in the European Union“). За по-подробно описание на съдържанието на трите доклада направете справка с годишния доклад на Комисията за 2014 г. относно отношенията с националните парламенти.

(26)

     Идеята за „зелен картон“присъства в доклада на House of Lords на Обединеното кралство „Ролята на националните парламенти в Европейския съюз“, като способ да се даде възможност на група национални парламенти „да прави конструктивни стратегически и законодателни предложения и законодателни предложения“.

(27)

      http://www.cosac.eu/54-luxembourg-2015/cosac-working-group-30-october-2015/ .

(28)

     Страните, подписали това съвместно становище, са: българското Народно събрание, хърватският Hrvatski Sabor, кипърската Vouli ton Antiprosopon, чешката Poslanecká sněmovna, нидерландската Tweede Kamer, френските Assemblée nationale и Sénat, унгарският Országgyűlés, италианският Senato della Repubblica, латвийският Saeima, литовският Seimas, люксембургската Chambre des Députés, малтийската Kamra tad-Deputati, португалската Assembleia da República, словашкият Národná Rada и House of Lords на Обединеното кралство.

(29)

     Датският Folketing, ирландските Houses of the Oireachtas и чешкият Senát.

(30)

     Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 2.12.2015 г. „Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“, COM(2015) 614 final.

(31)

     COM(2013) 173 final.

(32)

      http://ec.europa.eu/priorities/energy-union-tour_en .

(33)

  http://www.cosac.eu/53-latvia-2015/ .

(34)

 http://www.cosac.eu/54-luxembourg-2015/.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 15.7.2016

COM(2016) 471 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

ДОКЛАДА НА КОМИСИЯТА

Годишен доклад за 2015 година
относно отношенията между Европейската комисия и националните парламенти

Приложение 1

Брой становища, получени от Комисията през 2015 г., по национални парламенти/камари (политически диалог и механизъм за контрол на субсидиарността)

Държава членка	Камара	Общ брой становища 1	Брой мотивирани становища (Протокол № 2) 2
Португалия	Assembleia da Republica	55	0
Румъния	Camera Deputaților	47	1
Чешка република	Senát	25	1
Италия	Senato della Repubblica	25	0
Франция	Assemblée nationale	23	0
Обединено кралство	House of Lords	22	0
Германия	Bundesrat	20	0
Румъния	Senat	14	0
Испания	Congreso de los Diputados и Senado (двете камари)	11 3	1 4
Чешка република	Poslanecká sněmovna	10	1
Швеция	Riksdag	10	1
Ирландия	Dáil Éireann и Seanad Éireann (двете камари)	9 5	0
Франция	Sénat	8	0
Обединено кралство	House of Commons	8	0
Австрия	Bundesrat	7	0
Италия	Camera dei Deputati	7	0
Словакия	Národná rada	7	1
Нидерландия	Tweede Kamer	6	1
Хърватия	Hrvatski sabor	5	0
Унгария	Országgyűlés	5	1
Литва	Seimas	4	0
Кипър	Vouli ton Antiprosopon	4	0
Полша	Senat	3	0
Белгия	Chambre des représentants/ Belgische Kamer van volksvertegenwoordigers	2	0 6
България	Народно събрание	2	0
Дания	Folketing	2	0
Германия	Bundestag	2	0
Люксембург	Chambre des Députés	2	0
Нидерландия	Eerste Kamer	2	0
Финландия	Eduskunta	1	0
Латвия	Saeima	1	0
Малта	Kamra tad-Deputati	1	0
Австрия	Nationalrat	0	0
Белгия	Sénat de Belgique/Senaat	0	0
Естония	Riigikogu	0	0
Гърция	Vouli ton Ellinon	0	0
Полша	Sejm	0	0
Словения	Državni zbor	0	0
Словения	Državni svet	0	0
ОБЩО		350	8

Приложение 2

Документи на Комисията, за които е получен най-голям брой становища 7 през 2015 г. (политически диалог и механизъм за контрол на субсидиарността)

	Документ на Комисията	Заглавие	Общ брой становища 8	Брой мотивирани становища (Протокол № 2) 9
1	COM(2014) 910	Съобщение на Комисията „Работна програма на Комисията за 2015 г. Ново начало“	26 10	0
2	COM(2015) 450 11	Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на механизъм за преместване в кризисни ситуации и за изменение на Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство	12 12	5
3	COM(2015) 177	Предложение за Регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия	12 13	2
4	COM(2015) 10 14	Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за стратегически инвестиции и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013	11 15	0
5	COM(2015) 135 16	Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане	10 17	1
6	COM(2015) 80 18	Съобщение на Комисията „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“	9	0
7	COM(2015) 452 19	Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общ списък на ЕС на сигурните страни на произход за целите на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, и за изменение на Директива 2013/32/ЕС	8 20	0
8	COM(2015) 63	Зелена книга „Изграждане на съюз на капиталовите пазари“	7	0
9	COM(2015) 46	Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд, що се отнася до увеличаването на първоначалната сума за предварително финансиране, изплащана за оперативни програми, подпомагани по линия на инициативата за младежка заетост	7 21	0
10	COM(2015) 216 22	Съобщение на Комисията „Предложение за междуинституционално споразумение за по-добро регулиране“	7	0
11	COM(2015) 82 23	Съобщение на Комисията „Пътят към целта от 10 % междусистемна електроенергийна свързаност Подготвяне на европейската електроенергийна мрежа за 2020 г.“	7	0
12	COM(2014) 903	Съобщение на Комисията „План за инвестиции за Европа“	6 24	0
13	COM(2015) 240	Съобщение на Комисията „Европейска програма за миграцията“	6	0
14	COM(2015) 192	Съобщение на Комисията „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“	6	0
15	COM(2015) 451 25	Предложение за Решение на Съвета за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия, Гърция и Унгария	5	0
16	COM(2015) 453 26	Съобщение на Комисията „План за действие на ЕС относно връщането“	5	0
17	COM(2015) 337 27	Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции	5 28	0
18	COM(2015) 81 29	Съобщение на Комисията „Парижкият протокол — план за овладяване на изменението на климата в периода след 2020 г.“	5	0
19	COM(2015) 340 30	Съобщение на Комисията „Започване на процеса на обществени консултации относно новата структура на енергийния пазар“	5	0

Приложение 3

Брой становища, получени от Комисията през 2015 г., по водещи служби на Комисията (политически диалог и механизъм за контрол на субсидиарността)

Водеща служба на Комисията	Общ брой становища 31
ГД „Миграция и вътрешни работи“	63
Генерален секретариат	58
ГД „Икономически и финансови въпроси“	29
ГД „Околна среда“	28
ГД „Енергетика“	25
ГД „Здравеопазване и политика за потребителите“	18
ГД „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“	14
ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“	13
ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“	10
ГД „Морско дело и рибарство“	10
ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“	9
ГД „Земеделие и развитие на селските райони“	8
Европейска служба за външна дейност 32	8
ГД „Правосъдие и потребители“	8
ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“	8
ГД „Търговия“	8
ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“	7
ГД „Действия по климата“	5
ГД „Мобилност и транспорт“	5
ГД „Образование и култура“	4
ГД „Регионална и селищна политика“	4
ГД „Международно сътрудничество и развитие“	2
Служба за инструментите в областта на външната политика	2
Правна служба	2
ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“	1
Евростат	1
ОБЩО	350

(1)

     В това число становища и мотивирани становища, получени от националните парламенти.

(2)

     За да може дадено становище да се определи като мотивирано становище съгласно определението в Протокол № 2, в него трябва ясно да се посочва нарушение на субсидиарността и то трябва да бъде изпратено до Комисията в срок от осем седмици, считано от момента на изпращането на законодателното предложение до националните парламенти.

(3)

     Броят се за единадесет становища от двете камари.

(4)

     Брои се за едно мотивирано становище от двете камари.

(5)

     Броят се за девет становища от двете камари.

(6)

     Chambre des Représentants/Belgische Kamer van volksvertegenwoordigers изпрати становище с твърдение за нарушение на принципа на субсидиарност. Това становище обаче беше изпратено след изтичане на 8-седмичния срок от изпращането на законодателното предложение до националните парламенти от страна на Комисията.

(7)

     В таблицата са класирани всички документи на Комисията, за които са получени най-малко пет становища.

(8)

     В това число становища и мотивирани становища, получени от националните парламенти.

(9)

     За да може дадено становище да се определи като мотивирано становище съгласно определението в Протокол № 2, в него трябва ясно да се посочва нарушение на субсидиарността и то трябва да бъде изпратено до Комисията в срок от осем седмици, считано от момента на изпращането на законодателното предложение до националните парламенти.

(10)

     От тях 14 становища са преброени в писмо, изпратено от нидерландската Tweede Kamer от нейно име, кипърската Vouli ton Antiprosopon, чешките Poslanecká sněmovna и Senat, хърватския Hrvatski sabor, унгарския Országgyűlés, литовския Seimas, италианския Senato della Repubbilca, нидерландската Eerste Kamer, полския Senat, португалската Assembleia da República, румънската Camera Deputaților, словашкия Národná Rada и House of Lords на Обединеното кралство.

(11)

     Едно от становищата, свързано с този документ на Комисията, изготвено от чешкия Senát, се отнася и за COM(2015) 451, COM(2015) 452, COM(2015) 453, както и за JOIN(2015) 40. Едно становище от италианската Camera dei Deputati се отнася и за COM(2015) 451 и COM(2015) 452.

(12)

     От които едно становище бе представено съвместно от двете испански камари и друго бе представено съвместно от двете камари на Houses of the Oireachtas на Ирландия — всяко от тях се брои за едно становище от двете камари.

(13)

     От които едно постъпи съвместно от двете камари на Испания — брои се за едно становище от двете камари.

(14)

Едно от становищата във връзка с този документ на Комисията, представено от Assemblée nationale на Франция, се отнася и за COM(2015) 11 и COM(2015) 12. Едно становище, представено от Camera dei Deputati на Италия, се отнася и за COM(2014) 903; и едно становище, представено от Assembleia da República на Португалия, се отнася и за COM(2015) 11.

(15)

     От които едно постъпи съвместно от двете камари на Испания — брои се за едно становище от двете камари.

(16)

     Едно от становищата във връзка с този документ на Комисията, представено от Senato della Repubblica на Италия, се отнася и за COM(2015) 129.

(17)

     От които едно постъпи съвместно от двете камари на Испания — брои се за едно становище от двете камари.

(18)

     Едно от становищата във връзка с този документ на Комисията, представено от чешкия Senát, се отнася и за COM(2015) 82. Едно становище от чешката Poslanecká sněmovna се отнася и за COM(2015) 82; едно становище от италианския Senato della Repubblica се отнася и за COM(2015) 81 и COM(2015) 82; едно становище от италианската Camera dei Deputati се отнася и за COM(2015) 81 и COM(2015) 82; и едно становище от румънския Senat се отнася и за COM(2015) 81 и COM(2015) 82.

(19)

     Едно от становищата във връзка с този документ на Комисията, представено от чешкия Senát, се отнася и за COM(2015) 450, COM(2015) 451, COM(2015) 453, както и за JOIN(2015) 40. Друго получено становище от чешкия Senát се отнася и за COM(2015) 453 и COM(2015) 40. Едно становище, представено от Camera dei Deputati на Италия, се отнася и за COM(2015) 450 и COM(2015) 451.

(20)

     От които едно постъпи съвместно от двете камари на Испания — брои се за едно становище от двете камари.

(21)

     От които едно постъпи съвместно от двете камари на Испания — брои се за едно становище от двете камари.

(22)

     Едно от становищата във връзка с този документ на Комисията, представено от чешкия Senát, се отнася и за COM(2015) 215. Едно становище, постъпило от френския Sénat, се отнася и за COM(2015) 215; едно становище, постъпило от френската Assemblée nationale, се отнася и за COM(2015) 215; едно становище, постъпило от Камарата на лордовете на Обединеното кралство, се отнася и за COM(2015) 215; и едно становище, постъпило от италианския Senato della Repubblica, се отнася и за COM(2015) 215.

(23)

     Едно от становищата във връзка с този документ на Комисията, представено от чешкия Senát, се отнася и за COM(2015) 80: едно становище от чешката Poslanecká sněmovna се отнася и за COM(2015) 80; едно становище от италианския Senato della Repubblica се отнася и за COM(2015) 80 и COM(2015) 81; едно становище от италианската Camera dei Deputati се отнася и за COM(2015) 80 и COM(2015) 81 и едно становище от румънския Senat се отнася и за COM(2015) 80 и COM(2015) 81.

(24)

     Допълнително становище от френския Sénat във връзка с този документ на Комисията беше получено през 2014 г.

(25)

     Едно от становищата във връзка с този документ на Комисията, представено от чешкия Senát, се отнася и за COM(2015) 450, COM(2015) 452 и COM(2015) 453, както и за JOIN(2015) 40. Едно от становищата, представено от италианската Camera dei Deputati, се отнася съвместно до COM(2015) 450 и COM(2015) 452.

(26)

     Две от становищата във връзка с този документ на Комисията бяха изпратени от чешкия Senát. Първото от тях се отнася и за COM(2015) 450, COM(2015) 451, COM(2015) 452 и JOIN (2015) 40. Второто се отнася и за COM(2015) 452 и JOIN(2015) 40.

(27)

     Едно от становищата във връзка с този документ на Комисията, представено от чешкия Senát, се отнася и за COM(2015) 339, COM(2015) 340 и COM(2015) 341.

(28)

     От които едно постъпи съвместно от двете камари на Испания — брои се за едно становище от двете камари.

(29)

     Едно от становищата във връзка с този документ на Комисията, представено от италианския Senato della Repubblica, се отнася съвместно до COM(2015) 80 и COM(2015) 82.

(30)

     Едно от становищата във връзка с този документ на Комисията, представено от чешкия Senát, се отнася и за COM(2015) 337, COM(2015) 339 и COM(2015) 341. Едно становище, представено от италианската Camera dei Deputati, се отнася за COM(2015) 339.

(31)

     В това число становища и мотивирани становища, получени от националните парламенти.

(32)

     ЕСВД не е служба на Комисията, а е независим орган.