ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 15.6.2016
COM(2016) 396 final
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
Консултация относно възможностите за риболов за 2017 г. съгласно общата политика в областта на рибарството
{SWD(2016) 199 final}
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 15.6.2016
COM(2016) 396 final
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
Консултация относно възможностите за риболов за 2017 г. съгласно общата политика в областта на рибарството
{SWD(2016) 199 final}
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
Консултация относно възможностите за риболов за 2017 г.
съгласно общата политика в областта на рибарството
Въведение
В настоящото съобщение са изложени принципите за предложенията на Комисията относно възможностите за риболов за 2017 г. Държавите членки, консултативните съвети, заинтересованите страни и широката общественост се приканват да дадат предложения относно тези политически насоки до 1 септември 2016 г. В съобщението е включен и годишният доклад относно изпълнението на задължението за разтоварване на сушата, напредъкът за постигане на максимален устойчив улов и състоянието на рибните запаси 1 .
Възможностите за риболов за 2017 г. ще бъдат определени съгласно целите на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) от 2014 г. и въз основа на най-добрите налични научни становища 2 . Съгласно ОПОР риболовният натиск върху въпросните запаси следва да бъде приведен във възможно най-кратък срок (но не по-късно от 2020 г.) в съответствие с целта за постигане на максимален устойчив улов, предвидена в член 2, параграф 2 от регламента за ОПОР. Когато липсват научни становища, Комисията ще прилага подхода на предпазливост в съответствие с целите на ОПОР.
Съобщението е изготвено с оглед на споразумението, постигнато от съзаконодателите в началото на 2016 г. относно многогодишен план за запасите в Балтийско море 3 . Този план ще залегне в основата на предложенията за общия допустим улов (ОДУ) за въпросните запаси.
Що се отнася до Средиземно море, въпреки че възможностите за риболов не са определени чрез ОДУ на равнището на ЕС 4 , прекомерният улов преобладава. Комисията смята, че са необходими спешни мерки за подобряване на това положение.
Допълнителен елемент, който трябва да бъде взет предвид, е въвеждането на задължението за разтоварване на сушата в Балтийско море и при риболова на пелагични видове (от 2015 г.), а постепенно и на някои дънни видове в Атлантическия океан и Северно море (от 2016 г.). През 2017 г. в посочените водни басейни ще бъдат включени повечето риболовни райони, както и флотите за дънен риболов в Средиземноморския и Черноморския басейн.
Споразумение относно многогодишен план за запасите в Балтийско море
Важна стъпка към постигането на целите на ОПОР е споразумението на Европейския парламент и на Съвета относно предложението за многогодишен план за Балтийско море. В плана са определени целеви показатели за максималния устойчив улов със срокове за съответните запаси и са въведени диапазони за смъртността от риболов, съответстващи на постигането на максималния устойчив улов (FMSY). Тези диапазони, определени въз основа на експертно становище 5 , обхващат всички равнища на смъртността от риболов, при които в дългосрочен план ще бъде постигнат максималният устойчив улов в Балтийско море.
В диапазоните на FMSY има два сегмента. При нормални условия възможностите за риболов следва да се определят в онзи сегмент от диапазона, който е с по-ниски стойности на FMSY. Сегментът на диапазона с по-високите стойности може да се използва за определяне на ОДУ при специфични обстоятелства 6 : ако въз основа на научни становища или доказателства това е необходимо, за да се постигнат целите на ОПОР при ситуации на смесен риболов, или когато съществува опасност даден запас да бъде сериозно засегнат поради динамика на рибните запаси между видовете или в рамките на един и същи вид. Горният сегмент на диапазона може да се използва и за ограничаване на годишните изменения на ОДУ (до не повече от 20 %). Когато даден запас падне под научно определени равнища, се предвиждат коригиращи мерки за възстановяване на запаса над равнището, което дава възможност за постигане на максимален устойчив улов в дългосрочен план.
Това споразумение е важна стъпка за изпълнението на ОПОР, за която приемането на многогодишни планове е с приоритетно значение. Съответно Комисията ще ускори изготвянето на предложения за многогодишни планове за други морски басейни в ЕС.
Риболовни дейности в Средиземно море
Комисията остава особено загрижена за Средиземно море. Много от проучените запаси са подложени на улов значително над прогнозните целеви показатели за максималния устойчив улов. Пред Средиземно море стоят значителни предизвикателства за постигането на максималния устойчив улов за повечето рибни запаси до 2020 г. Комисията призова всички заинтересовани страни да предприемат спешни действия за обръщане на тенденциите за уловите и биомасата 7 . Всички участници (държави членки, международни организации като Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM), заинтересовани страни) трябва да поемат отговорност и да разработят конкретни мерки за постигане на устойчивост.
Комисията ще продължи да насърчава чрез GFCM мерките за подобряване на запасите, поделяни с трети държави (напр. дълбоководните запаси в Сицилийския пролив или дребните пелагични и дълбоководни запаси в Йонийско и Егейско море) и ще ускори изготвянето на предложения за многогодишни планове на ЕС за запасите, експлоатирани почти изключително от рибари на ЕС (риболов на дребни пелагични видове в Адриатическо море и дълбоководен риболов в западната част на Средиземно море). Успоредно с това държавите членки следва спешно да приключат преразглеждането на националните планове за управление 8 с включване на целевите показатели за максималния устойчив улов.
Предложения за общия допустим улов (ОДУ) през 2017 г.
Запаси с оценка за максималния устойчив улов
За да се постигне максималният устойчив улов най-късно до 2020 г., трябва са се увеличи делът на запасите, експлоатирани на равнища, отговарящи на максималния устойчив улов. В тази връзка Комисията поиска от научните консултативни органи да следят измененията на смъртността от риболов и състоянието на запасите във всички морски басейни на ЕС с оглед на целта за постигане на максималния устойчив улов до 2020 г.
Важна стъпка за постигането на тази цел е намерението на Комисията да предложи ОДУ, който да бъде в съответствие с постигането на целта на максималния устойчив улов през 2017 г. Това ще изисква поемане на ангажимент от страна на Съвета да съобрази своите решения с този подход. Максималният устойчив улов дава възможност за най-голям улов през неопределен период от време без увреждане на запасите.
По отношение на запасите с оценка за максималния устойчив улов (с изключение на запасите в Балтийско море) във връзка с предложенията за ОДУ през 2017 г. Комисията възнамерява да използва наличните точкови стойности за максималния устойчив улов, докато не бъдат приети нови многогодишни планове за други морски басейни.
Ако постигането на максималния устойчив улов се забави след 2017 г., това би било приемливо само при добре обосновани обстоятелства, когато много голямото намаляване на възможностите за риболов ще застраши сериозно социалната и икономическата устойчивост на засегнатите риболовни флоти. В тези изключителни случаи Комисията очаква от съответните държави членки да предоставят реални доказателства за такива социални и икономически последици.
Увеличаването на броя на рибните запаси, експлоатирани в съответствие с максималния устойчив улов, по-стабилните запаси и изгледите за по-голям добив съвпадат с подобряване на общата ситуация от гл. т. на икономическата ефективност на флота на ЕС. Пример за европейска риболовна дейност с увеличена възвращаемост от устойчив риболов е уловът на морски език и писия (камбала) в Северно море. Икономическата ефективност на флотите, зависещи от улова на писия, се подобри значително с въвеждането на плана за управление, с който риболовът бе сведен до равнищата на максималния устойчив улов. Тъй като запасите се експлоатират на тези равнища, разтоварванията на сушата за единица усилие и стойността за единица усилие се увеличиха за всички сегменти, и по-специално за британските и нидерландските траулери. Положителна икономическа тенденция се забелязва и в някои флоти, участващи в улов на пикша. Подробности са дадени в работния документ на службите на Комисията, приложен към настоящото съобщение.
Когато съществуващите многогодишни планове са в съответствие с риболова съгласно максималния устойчив улов през 2017 г., те следва да се прилагат. За планове, които вече не са в съответствие с целта за максималния устойчив улов, например защото включват по-малко амбициозна цел, Комисията възнамерява да приеме предложения за ОДУ въз основа на максималния устойчив улов през 2017 г.
За запаси (с оценка за максималния устойчив улов), поделяни с трети държави, Комисията продължава да се стреми към постигане на споразумение с нашите партньори, основано на същия подход. За запасите, управлявани от регионални организации за управление на рибарството (РОУР), Комисията следва подхода, определен от Съвета в указанията за водене на преговори с РОУР, които предвиждат спазването на едни и същи стандарти и принципи с прилаганите в ЕС.
Други запаси
За запаси без пълна оценка за максималния устойчив улов се обмислят алтернативни параметри. Предложенията за ОДУ се основават на наличните биологични становища, без да се застрашава опазването на съответните запаси. За тези запаси могат да се посочат няколко различни случая.
Запаси, за които са налични данни, позволяващи определянето на приблизителни стойности за максимален устойчив улов
Тези запаси се оценяват с модели за прогнозни тенденции, а ІСЕS дава количествени препоръки за улова 9 . Подходът е подобен за запаси с пълна оценка за максималния устойчив улов.
Запаси, при които се използват тенденции, изготвени на базата на проучвания или на динамични редове за улова
При липса на оценка за максималния устойчив улов научните становища предлагат ограничения на улова. Комисията ще използва становището на ІСЕS за тези запаси и ще преценява ситуацията конкретно за всеки отделен случай, като прилага подхода на предпазливост и предлага пропорционални намалявания, ако е необходимо.
Запаси с презумпция за стабилност
През 2013 г. Съветът реши ОДУ за 26 рибни запаси да остане непроменен до 2018 г., освен ако биологични становища не посочат необходимост от корекция. Като цяло тук става дума за запаси, които се експлоатират само като прилов, характеризират се с ниска степен на оползотворяване на квотите, не са от голямо икономическо значение и за тяхното състояние е налице само ограничена информация. Комисията възнамерява да продължи с този подход, като вземе предвид евентуални указания на ICES за преразглеждане и предлагане на корекции на ОДУ, когато това е в съответствие с такова становище.
Запаси без биологично становище
При липса на биологично становище подходящи предложения за ОДУ следва да се прилагат съгласно подхода на предпазливост по систематичен, предварително определен и прозрачен начин в съответствие с член 2, параграф 2 от регламента за ОПОР. ICES работи за по-нататъшното разработване на инструменти за запълване на съществуващите празноти.
ОДУ и задължението за разтоварване на сушата на целия улов
Съгласно разпоредбите на ОПОР възможностите за риболов на запасите, обхванати от задължението за разтоварване на сушата, трябва да се определят при отчитане на улова, а не на разтоварванията на сушата, въз основа на биологичните становища. Това не би следвало да застраши изпълнението на целта за максималния устойчив улов, нито да доведе до увеличаване на смъртността от риболов.
Обратната връзка с операторите и държавите членки подчерта значението на тези корекции на ОДУ за избягване на така наречения ефект на „блокиращи“ видове — ситуации, при които пълното използване на квотата за един запас може да доведе до спиране на риболова въпреки наличието на квоти за други запаси. Корекциите на ОДУ са част от общия пакет мерки за изпълнение на задължението за разтоварване на сушата, включително подобрени стратегии за замяна на квоти и продължаване на ограничено изхвърляне на улова, за което се прилагат условия за оцеляване и минимални изключения. Коригирането на техническите мерки и адаптирането съобразно региона на подходите за селективност и избягване трябва също да изиграят важна роля за избягване на ефектите на „блокиращи“ видове в бъдеще. Предложението на Комисията за нова рамка на техническите мерки 10 дава допълнителен принос за решаване на този проблем.
Групите от държави членки в различните морски басейни се готвят за допълнително въвеждане на задължението за разтоварване на сушата през 2017 г., за което се очаква допълнително включване на важни видове, които определят риболова, както е посочено в член 15, параграф 1 от ОПОР от 2014 г. Както и през 2016 г., Комисията предвижда корекции на ОДУ за запасите, обхванати от задължението за разтоварване на сушата, от 2017 г. нататък. Комисията ще предостави метода, използван за изчисляване на миналогодишните корекции на ОДУ, на своя Научно-технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) за становище. Когато липсват проверени или пълни данни за премахване на изхвърления улов, Комисията възнамерява да изчисли корекциите на ОДУ въз основа на екстраполация на данните, когато това е приемливо от методологична гл.т.
За запасите или улова, за които задължението за разтоварване на сушата влиза в сила през по-късните години, през 2017 г. не са нужни корекции на ОДУ. Ако са предвидени корекции на ОДУ за запаси, които се управляват съвместно с международни партньори (трети държави, РОУР), тези корекции са предмет на консултации и преговори със съответните партньори.
Развитие на състоянието на запасите
Напредък в постигането на максимален устойчив улов
За да може да докладва относно напредъка в постигането на максимален устойчив улов, НТИКР извърши оценка на напредъка по целевите показатели за максимален устойчив улов по отделни запаси и по морски басейни. Тази оценка предоставя данни за броя на запасите, експлоатирани на равнища на максималния устойчив улов, за нивата на общата смъртност от риболов и за съответни параметри на биомасата. В работния документ на службите на Комисията, приложен към настоящото съобщение, са дадени подробности за анализа на НТИКР от 2016 г. 11
Обща и регионална оценка
Според НТИКР има общ напредък към максималния устойчив улов 12 . Във всички региони на ОДУ нивото на риболов над максималния устойчив улов е намаляло значително. През 2014 г. нивото на риболов 13 спрямо FMSY беше 104 % (спрямо 147 % през 2003 г. и 120 % през 2008 г.). Най-добри резултати са отбелязани в Северно море (в широките му граници), където през 2014 г. средната смъртност от риболов на флотите беше 92 % спрямо FMSY (148 % през 2003 г.; 123 % през 2008 г.). Въпреки тенденциите на значително намаление други региони и риболовни райони са все още подложени на прекомерен улов спрямо FMSY.
В съобщението относно възможностите за риболов от 2015 г. 14 се докладва за 32 от 62 запаса с оценка за максималния устойчив улов, експлоатирани в съответствие с максималния устойчив улов през 2013 г. 15 В анализа на годишния доклад на НТИКР 16 се посочва, че през 2014 г. 31 от общо 59 запаса с оценка за максималния устойчив улов са били експлоатирани в съответствие с максималния устойчив улов 17 . Съобщавайки за данните от 2013 г. и 2014 г., докладът на НТИКР посочва, че както изглежда, историческата тенденция на голям напредък към равнищата на максималния устойчив улов може би се забавя. Това по всяка вероятност не се дължи непременно само на прекомерен улов, но и на променящите се условия на околната среда и на други биологични фактори.
Независимо от това в Средиземно море и Черно море запасите са подложени до голяма степен на прекомерен улов и/или са в лошо състояние. В Средиземно море такъв е по-специално случаят със запасите, експлоатирани главно или изключително от оператори на ЕС.
Балтийско море
В Балтийско море за 2016 г. четири ОДУ бяха определени на равнището на максималния устойчив улов (херинга в западната и централната част, писия) или под това равнище (сьомга в главния басейн). ОДУ за атлантическа треска в западната част, който бе намаляван от години, през 2016 г. отново бе намален с 20 %, като запасите от посочения вид продължават да будят загриженост.
Намаленията на ОДУ за херинга в Ботническия залив (-24 %), херинга в залива на Рига (-10 %), копърка (-5 %) и запазването на същото ниво за сьомгата във Финландския залив ще придвижат улова към стойностите на максималния устойчив улов. За сьомгата във Финландския залив е въведен предпазен ОДУ, а за атлантическата треска в източната част на Балтийско море се прилага подходът при недостатъчно данни. ОДУ за сьомга в основния басейн се поддържа стабилен на ниско равнище с цел да спомогне за по-нататъшно подобряване на най-бедните речни запаси от сьомга.
Северно море
Атлантическата треска ще подлежи на улов за първи път в съответствие с максималния устойчив улов през 2016 г., което ще позволи 15 % увеличение на ОДУ, като сега запасът се възстановява на равнищата, наблюдавани в средата на 80-те години на миналия век. ОДУ на пикша и сайда за 2016 г. също са в съответствие с максималния устойчив улов. Това позволи увеличение с 30 % за пикша, но наложи 6 % намаляване за сайда. ОДУ за норвежки омар (Nephrops) в Skagerrak, както и в зоните Fladen grounds, Firth of Forth и Moray Firth ще бъдат в съответствие с максималния устойчив улов.
Другите запаси се експлоатират над FMSY или за тях няма оценка за максимален устойчив улов. Атлантическата треска в Kattegat остава на ниско равнище, но биомасата се е увеличила след 2009 г.
Пелагични запаси в североизточната част на Атлантическия океан
По-голямата част от запасите от херинга (Северно море, Ирландско море и Келтско море) се експлоатират в съответствие с максималния устойчив улов със съответни стойности на ОДУ за 2016 г. за тези запаси. Положителна е ситуацията и за сафрида в южната и в западната част, а ОДУ позволява и през 2016 г. риболов на равнища, съответстващи на максималния устойчив улов.
Въз основа на споразумението от 2014 г. между Фарьорските острови, Норвегия и ЕС за устойчивото управление на скумрия и като се вземе предвид стратегията за управление, представена на ІСЕS през 2016 г., бе договорен ОДУ за 2016 г., отговарящ на 20 % под равнището за 2015 г. Уловът остава над FMSY. За синия меджид няма споразумение между крайбрежните държави. ЕС и Фарьорските острови установиха едностранните си квоти на равнището на FMSY, а Норвегия и Исландия определиха своите квоти на по-високо равнище. През 2016 г. уловът ще бъде доста над FMSY. Няма споразумение между крайбрежните държави за атлантическо-скандинавска херинга, но и 5-те страни се съгласиха да установят едностранните си квоти на равнището на FMSY. Уловът през 2016 г. ще бъде малко над FMSY поради по-високата едностранна квота на Фарьорските острови.
Иберийско-атлантическа зона и Бискайски залив
Продължава тенденцията на нарастване на запасите от мерлуза в северната част. Запасите от мерлуза в южната част и от мегрим са над безопасните биологични граници, но се експлоатират над максималния устойчив улов. Морският дявол се експлоатира устойчиво и е в добро състояние. Запасите от норвежки омар (в Кантабрийско море и на север от Иберийския полуостров) все още са изчерпани, докато на юг запасът е стабилен или дори се увеличава.
Хамсията в Бискайския залив се експлоатира устойчиво, запасът има пълна възпроизводителна способност и е по-голям от средното за последните години. Смъртността от риболов на морския език се увеличи напоследък, но запасът е в безопасни граници. За Бискайския залив и Иберийско-атлантическите зони има само ограничен брой оценки на запасите.
Води на запад от Шотландия, Ирландско море и Келтско море
Запасите от пикша на запад от Шотландия и в Ирландско море отбелязаха подобрение, но тези от атлантическа треска и меджид продължават да бъдат на ниски равнища и се характеризират с висока смъртност от риболов и високи равнища на изхвърляне. Държавите членки и предприятията от сектора разработиха технически мерки за намаляване на смъртността при атлантическата треска и за избягване на нежелан улов (напр. в Ирландско море). Значителни усилия ще са необходими за решаване на потенциалните проблеми със задължението за разтоварване на сушата. Нужни са повече усилия за подобряване на познанията и за аналитичните оценки за няколко вида, като напр. меджид и атлантическа треска в зона VІ и треска в Ирландско море.
ОДУ на атлантическа треска и пикша в Келтско море беше намален в резултат на прекратяване на неотдавнашното солидно попълване на запасите. Подобреното попълване на запасите през 2013 г. се очаква да доведе до по-голяма биомаса на атлантическа треска за 2017 г. При пикшата изхвърленият улов все още е проблем, въпреки че намаля, наред с други причини, благодарение на задължителните средства за избягване на неговия улов. ОДУ бе повишен значително за меджид (за който през 2016 г. се прилага задължението за разтоварване на сушата). За по-голямата част от запасите от норвежки омар вече са налице становища за максималния устойчив улов. Норвежкият омар в Porcupine Bank продължава да бъде управляван с подкатегория за ОДУ и сезонна забрана на риболова.
При някои от рибните запаси, включително атлантическа треска в Ирландско море и норвежки омар в части от зона IX, нивата са много ниски. Запасите от морскит език в източната част на Ламанша е все още в лошо състояние и през 2015 г. бе въведена стратегия за управление за възстановяване на рибните запаси.
Дълбоководни видове
Възможностите за риболов на дълбоководните запаси се определят в рамките на двугодишен цикъл, като през ноември ще бъдат договорени ОДУ за 2017 и 2018 г. Комисията проследява ангажиментите, поети от държавите членки през 2015 и 2016 г., и ще продължи да отчита специфичните характеристики на всички запаси.
Средиземно море и Черно море
В Средиземно море някои рибни запаси се експлоатират най-вече от риболовни кораби на ЕС, докато други се експлоатират съвместно с държави извън ЕС. Общото равнище на прекомерния улов е около 2 до 3 пъти по-голямо от FMSY 18 . Приблизително 9 % от запасите се експлоатират на равнища под максималния устойчив улов, а други 9 % се експлоатират на равнища, близки до максималния устойчив улов 19 . Въпреки подобренията от последно време броят на запасите с неизвестно състояние все още е голям. За някои рибни запаси, като например от мерлуза, барбуня, чернокоремен морски дявол и син меджид, настоящите проценти на смъртност от риболов са били до шест пъти по-високи от максималния устойчив улов. Комисията се стреми към подобрено събиране на данни за всички засегнати запаси и поиска от НТИКР становища за нови запаси.
При запасите, поделяни с трети държави, предизвикателствата са още по-големи. В момента се подготвят мерки както на равнището на ЕС, така и на международно равнище, за постигане на целите за максимален устойчив улов.
Що се отнася до икономическото въздействие от преминаването към максималния устойчив улов, същите потенциални ползи от устойчив риболов, установени в риболовните райони в Северно море и Атлантическия океан, могат да се открият и в средиземноморските риболовни райони, където запасите са особено намалели и където смъртността от риболов трябва да се намали значително, за да падне под FMSY.
Има примери за риболовни райони в Средиземно море, където запасите се експлоатират на равнища, съобразени с постигането на стойностите за максималния устойчив улов, и флотите показват положителни тенденции, по-специално при разтоварване на сушата (дълбоководна розова скарида и барбуня в южната и централната част на Тиренско море). Като се има предвид твърде нееднородното естество на средиземноморските риболовни райони, последиците от възстановяването на рибните запаси не се проявяват незабавно в рентабилността и заетостта поради различни причини, сред които пазарните условия и колебанията на цените.
На срещата на високо равнище за състоянието на запасите в Средиземно море (Катания, февруари 2016 г.) бе постигнато съгласие, че са необходими спешни действия за обръщане на тенденциите на спад с оглед на голямото предизвикателство за постигане на максималния устойчив улов за всички рибни запаси до 2020 г. Постигнато бе съгласие, че държавите членки и заинтересованите страни трябва да работят съвместно с Комисията за определяне на ключовите запаси и риболовните райони с цел предприемане на действия, подходящи инструменти за всеки отделен случай и времева рамка за обръщане на тенденцията на спад: бе взето решение за прилагане и принудително изпълнение на съществуващите правила и за по-интензивно събиране, достъпност и анализ на данните.
Черно море все още е изправено пред големи предизвикателства, свързани със стопанисването и управлението на ресурсите, които отчасти се дължат на поделянето на запаси с трети държави. Комисията ще продължи да работи над подобренията заедно с държавите членки и GFCM.
Доклад относно изпълнението на задължението за разтоварване на сушата 20
С Регламент (ЕС) 2015/812 („Омнибус“) 21 бе въведено задължение за Комисията да докладва ежегодно относно изпълнението на задължението за разтоварване на сушата 22 . Настоящият доклад обхваща 2015 г. и се основава на информация от държавите членки, консултативните съвети и други източници (браншови сдружения, НПО).
Като цяло държавите членки използват широк обхват от мерки за насърчаване на спазването на задължението за разтоварване на сушата, в това число уебсайтове, дискусионни форуми, публикувани указания и консултации относно новите изисквания. Някои държави членки активно информират, други адаптират националното лицензиране и управление на квотите или проучват опростеното управление на риболовните райони и намаляването на регулаторната тежест за рибарите. Пречка за разбирането на задълженията на сектора бяха забавянията с така наречения регламент „Омнибус“.
Някои държави членки отложиха принудителното изпълнение на мерките за контрол и съответствие до приемането на регламента „Омнибус“, но по принцип съответствието започна да се прилага през януари 2015 г. Това помогна да се събере опит относно действителния характер на задължението за разтоварване на сушата въпреки несигурността относно принудителното изпълнение от страна на държавите членки. Контролът и съответствието бяха окачествени по принцип като „учене чрез практика“ с възможности за подобряване и адаптиране. Подкрепа бе оказана от Европейската агенция за контрол на рибарството и държавите членки работиха заедно по планове за съвместни действия. Държавите членки определят рисковете по региони и съответни стратегии за наблюдение и принудително изпълнение, имащи за цел да се осигурят равнопоставени условия. Докладвано е за малък брой нарушения.
Като подготовка за задължението за разтоварване на сушата при дънен риболов за 2016 г. предприятията и органите си сътрудничат при проучването на инструменти за контрол (напр. дистанционно електронно наблюдение и затворена телевизионна система (ССТV)), анализи на последното изтегляне на мрежите с цел проучване на риска от неспазване и проучване на улова, по-специално във връзка с плановете за оценка на риска. В някои региони бяха проведени обсъждания на гъвкавостта на квотите между видовете.
Трудно е да се извърши оценка на социално-икономическите въздействия на задължението за разтоварване на сушата на ранния му етап. Работи се по някои проекти за икономически оценки. В докладите се поставя въпросът за възможното увеличаване на работното натоварване (обработка, транспорт на нежелан улов) и за това, че приходите от продажби на маломерен улов често пъти са недостатъчни за покриване на допълнителните разходи. Малките кораби за риболов на пелагични видове отчитат загуби, когато улавят големи количества видове, за които нямат квота: от сектора подчертават, че лизингът за квотите е поскъпнал значително.
Налице са малко на брой конкретни указания относно необходимостта от коригиране на условията на труд и складовите съоръжения на борда, но има известна информация за специфични нужди, като преразглеждането на риболовните практики с цел да се осигурят достатъчно периоди за почивка на екипажа, и въпросите, свързани със стабилността на плавателния съд. Промените в хладилните траулери включват поставяне на решетки на изходящите отвори за морската вода (с цел да се избегне изхвърлянето на риба) или затваряне на улеите за изхвърляне на улов.
Разтовареният маломерен улов не може да се използва за пряка консумация от човека. Възможностите за използване на такъв улов зависят от (местните) пазари и търсенето от купувачи или преработвателни предприятия. Очаква се държавите членки да подкрепят сектора при търсенето на нови пазари (включително използване на финансиране от ЕФМДР), но не се съобщава за съществени действия. Държавите членки поискаха тълкуване на термина „пряка консумация от човека“ и Комисията осигури възможност за диалог по този въпрос. Очаква се подобряване на селективността и избягването с цел допълнително намаляване на равнищата на нежелан улов с течение на времето.
В рамките на Европейския фонд за рибарство (2007—2013 г.) няколко проекта за пристанищна инфраструктура бяха финансирани във връзка със задължението за разтоварване на сушата. Съгласно приетите неотдавна оперативни програми за 2014—2020 г. от Европейския фонд за морско дело и рибарство се очаква подкрепа за изпълнението на задължението за разтоварване на сушата.
На настоящия ранен етап не се съобщава за значителни трудности или силни въздействия върху риболовните операции съгласно задължението за разтоварване на сушата при дънен риболов и риболов в Балтийско море. В контекста на балтийския многогодишен план чрез съгласувана корекция на настоящото допустимо отклонение при дънния промишлен риболов ще бъде даден отговор на безпокойството във връзка със считаните за неприемливи настоящи равнища.
В обобщение, досега секторът и административните органи положиха значителни усилия за изпълнение на изискванията, свързани със задължението за разтоварване на сушата. Въвеждането на задължението за разтоварване на сушата при дънен риболов от 2016 г. поставя на преден план така наречените „блокиращи“ видове като основно предизвикателство пред успешното изпълнение на задължението за разтоварване на сушата. Безпокойствата на сектора са, че „блокиращите“ видове могат да доведат до намалена или забавена замяна на квоти — важен инструмент за спазване на задължението за разтоварване на сушата. Съчетанието от мерки за изпълнение, предлагани от ОПОР, следва да допринесе за облекчаване на проблема. Ръководителите и секторът трябва обаче да си сътрудничат, за да намерят оптималното съчетание от достъпни мерки за приложимо и осъществимо задължение за разтоварване на сушата. Допълнителни подробности са дадени в работния документ на службите на Комисията, приложен към настоящото съобщение.
Заключение
Комисията ще продължи амбициозното си провеждане на ОПОР от 2014 г. и по принцип ще предложи възможности за риболов за 2017 г. в съответствие с целевите показатели за максимален устойчив улов в ОПОР, като ще осигури постигането на тези целеви показатели във възможно най-кратък срок. Изпълнението на първия многогодишен план съгласно ОПОР от 2014 г. подготвя почвата за постепенно въвеждане на този инструмент за управление на приоритетите в други морски басейни на Съюза като средство за улесняване на постигането на основните цели на ОПОР.
Европейският съюз и неговите флоти продължават своя напредък към стабилност и своевременно постигане на целта за максимален устойчив улов. Напредъкът в тенденцията в северните води може да изглежда забавен, но при продължаващия повсеместно спад на смъртността от риболов няма индикации, че е застрашен напредъкът към постигане на целевия показател за максималния устойчив улов до 2020 г. Съвсем различна е обаче ситуацията в Средиземно море, където е налице бавен напредък както по отношение на познанията за ресурсите, така и по отношение на устойчивата експлоатация на запасите. Съюзът трябва да положи повече усилия в зоните, които бележат най-бавен напредък.
Що се отнася до изпълнението на задължението за разтоварване на сушата, съгласно първоначалната информация от държавите членки и заинтересованите страни относно неговото въвеждане през 2015 г. няма данни за големи проблеми. Очакват ни обаче някои предизвикателства, които ще изискват съгласувани усилия от сектора и административните органи.
График
Работата е планирана съгласно графика по-долу.
|
Месец(и) |
Действие |
|
Юни—Септември |
Обществена консултация относно съобщението |
|
Май/Юни/Октомври |
Становище за запасите от ІСЕS |
|
Юли |
Семинар относно становището за запасите със заинтересованите страни |
|
Септември |
Приемане на предложенията за ОДУ за Балтийско море |
|
Октомври |
Заседание на Съвета относно ОДУ за Балтийско море |
|
Приемане на предложенията за ОДУ за дълбоководните запаси |
|
|
Ноември |
Заседание на Съвета относно ОДУ за дълбоководните запаси |
|
Приемане на предложенията за Атлантическия океан/Северно море/Черно море |
|
|
Декември |
Заседание на Съвета относно ОДУ за Атлантическия океан/Северно море/Черно море |
Регламент (ЕС) 2015/812 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г.