28.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 246/42

Докладчик:

Mihai MANOLIU

1.1.

Европейските граждани трябва да участват активно в насърчаването на енергийната ефективност, да бъдат инициативни и да сътрудничат в рамките на общи проекти, както и да се борят за преодоляване на пречките от икономически, административен и регулаторен характер. Общата цел е изпълнението на целите, договорени в рамките на COP21, с множеството произтичащи от това предимства: нови инвестиции (саниране на сгради, подобряване на удобствата, интелигентно и справедливо отчитане на потреблението), които могат да създадат работни места, понижаване на равнището на енергийната бедност, намаляване на замърсяването и подобряване на общественото здраве, както и намаляване на зависимостта от внос на енергия. ЕИСК призовава държавите членки да се ангажират категорично с прилагането на Директивата относно енергийната ефективност, тъй като новите цели, предложени за 2030 г., са по-амбициозни от определените за 2020 г.

1.2.

Енергийната ефективност е въпрос от голямо значение за бъдещето на европейската енергийна система. Повишаването на енергийната ефективност във всички области на енергопотреблението може да бъде важно средство за намаляване на разходите за европейската икономика и най-вече принципът „енергийната ефективност на първо място“ може да се превърне във фактор за подобряване на финансовата достъпност. Този принцип ще доведе до необходимостта от намаляване на търсенето на скъпоструващи инфраструктури за замяна. Задължението за икономии на енергия е съвместимо с устойчивото развитие (устойчива и сигурна ситуация) и синергиите трябва да се използват, за да се подкрепи ефективен преход към издръжлива и интелигентна енергийна система с ниски въглеродни емисии (трансрегионални разпределителни системи, управление на търсенето и системи за съхранение).

1.3.

ЕИСК отбелязва предложението на Комисията за установяване на обвързваща цел за енергийна ефективност от 30 % до 2030 г., но счита, че би било необходимо всяко повишение на 27-процентната цел надлежно да се обоснове, като се изтъкнат съответните икономически предимства и равнището на необходимите инвестиции за постигането на тези цели. Изключително важно е в оценката на въздействието да се вземат под внимание всички мерки, предвидени в законодателните пакети за енергетиката и климата.

1.4.

С цел да се преодолеят основните пречки пред прилагането на член 7 от Директивата за енергийната ефективност, ЕИСК призовава да се повиши равнището на осведоменост на крайните потребители чрез предоставяне и популяризиране на информация относно плановете за енергийна ефективност и алтернативните мерки. Необходими са допълнителни инвестиции и всяка държава членка ще трябва да инвестира в надеждни информационни, комуникационни, образователни и подкрепящи действия, които да стимулират гражданите и предприятията, така че да се ускори постигането на политическата цел в областта на климата и енергийната ефективност.

1.5.

ЕИСК призовава държавите членки да обърнат по-голямо внимание на домакинствата, намиращи се в условия на енергийна бедност, и на социалните жилища, за които следва да се гарантират доставки на енергия на постоянно ниски цени. Друга важна цел в това отношение е да се повиши енергийната ефективност на жилищния сграден фонд и да се установят минимални стандарти за даваните под наем жилища (енергийни одити).

1.6.

Комитетът отбелязва, че е важно крайният потребител да бъде обучен в техниките за комбинирано производство на топлинна и електроенергия (когенерация, климатизация), интелигентно отчитане на потреблението и изготвянето на планове за саниране. Това е от съществено значение, за да се гарантира, че инвеститорите, публичните власти и предприятията имат нужната увереност за осъществяването на проекти с голям потенциал за ефективност и за участие във финансирането на научните изследвания и развойната дейност.

1.7.

ЕИСК се надява разпоредбите, в които се определят европейските финансови инструменти (заеми, гаранции, собствен капитал за привличане на средства, безвъзмездни средства), да бъдат от такова естество, че да привличат и частни инвестиции за енергийни проекти. Не трябва да се пренебрегва аспектът, свързан с безвъзмездните средства за проектите със силно социално въздействие. Такива финансови схеми трябва да бъдат предоставяни и за проекти, насочени към потребители с ниски доходи. Препоръчва се за националните планове да бъдат изготвени насоки за прозрачност и съпоставимост. Комитетът счита, че е необходимо да се подкрепят приоритетно домакинствата, намиращи се в условия на енергийна бедност, като същевременно на държавите членки се осигури стабилна политическа рамка в дългосрочен план с цел устойчиво местно развитие.

1.8.

ЕИСК счита, че това може да се постигне чрез техническа подкрепа за прилагането на Директивата относно енергийната ефективност посредством иновативни схеми за финансиране, основани на пазарен принцип. Енергийният одит (определение на МСП, премахване на двойното сертифициране, въвеждане на единен подход по отношение на разширения минимален праг) е количествен елемент, който играе съществена роля не само от гледна точка на предоставянето на финансови стимули, но и като инструмент за повишаване на енергийната ефективност и едновременно с това предимство по отношение на конкурентоспособността. Необходими са също и правилен подход за гарантиране на качеството и национални програми за обучение за доставчиците на услуги за енергийна ефективност.

1.9.

С цел повишаване на енергийната ефективност за потребителите Комитетът препоръчва да се извършат анализи на разходите и ползите на национално равнище, които да доведат до икономии на разходите.

1.10.

ЕИСК призовава да се възприеме цялостен подход и да се пристъпи към подобряване на енергийната ефективност в цялата транспортна система въз основа на непрекъснатото технологично развитие на превозните средства и на задвижващите системи, на прехода към енергийно ефективни видове транспорт и на интелигентните транспортни системи (ИТС), които повишават равнището на използване на наличния капацитет. Такъв подход трябва да бъде предвиден и за въздушния и морския транспорт. Ползвателите трябва да бъдат информирани за разхода на горива, свързан с всеки вид транспорт, включително по отношение на съответните пределни стойности за емисиите на CO2.

2.1.

ЕИСК е съгласен, че принципът „енергийната ефективност на първо място“ представлява ключов елемент на Енергийния съюз и целта на настоящото предложение за изменение е осъществяването на този принцип на практика. „Най-евтината, най-чистата и най-сигурната е тази енергия, която изобщо не се потребява. Енергийната ефективност е един от най-разходоефективните начини за подкрепа на прехода към икономика с ниски въглеродни емисии и за създаване на възможности за растеж, работни места и инвестиции.“

2.2.

Докато за 2020 г. беше определена цел за 20-процентно повишаване на енергийната ефективност, за периода до 2030 г. бяха анализирани редица цели (между 27 % и 40 %). Най-амбициозната от тях е предложена в резолюцията на Европейския парламент, която препоръчва обвързваща цел от 40 %. След анализ на ползите по отношение на заетостта и икономическия растеж, сигурността на доставките, намаляването на емисиите на парникови газове, здравето и околната среда, Комисията предложи обвързваща цел за енергийната ефективност от 30 %. ЕИСК счита, че с оглед на това повишаване е изключително важно да се анализира внимателно въздействието на целите за енергийна ефективност върху другите цели, определени в законодателните предложения, свързани с енергетиката и в частност върху Схемата за търговия с емисии на Европейския съюз (СТЕ на ЕС).

2.3.

За да постигнат тези мобилизиращи цели, държавите членки (с помощта на своите социални и икономически съвети) и доставчиците и дистрибуторите на енергия ще трябва да постигат икономии на енергия от 1,5 % годишно (ключова област на политика). Комитетът одобрява предложението за удължаване на срока на задължението за икономии на енергия за периода след 2020 г., като се запази равнището от 1,5 % годишно, чрез обвързващи механизми и гъвкави алтернативни мерки на равнището на държавите членки по отношение на изпълнението на задълженията за икономии.

2.4.

Новият подход, който ЕИСК подкрепя, ще предложи на държавите членки, както и на инвеститорите, дългосрочната перспектива, необходима за изготвянето на техните инвестиционни стратегии и планове с оглед постигането на целта, определена на равнището на ЕС, чрез прилагането на адаптирани на национално и регионално равнище политики и по този начин ще им позволи да извлекат значителни ползи до 2030 г., по-специално намаляване със 17 % на крайното енергийно потребление (спрямо 2005 г.), засилване на икономическия растеж, съответстващ на увеличение на БВП с 0,4 %, понижаване на цените на електроенергията за домакинствата и предприятията (от 161 на 157 евро/мВт/ч), създаване на възможности за бизнес, водещи до разкриване на достойни (подходящи) работни места, контрол на замърсяването и увреждането на здравето (с намаляване на разходите между 4,5 и 8,3 млрд. евро) и повишаване на сигурността на енергийните доставки (намаляване на вноса на природен газ с 12 % през 2030 г.).

2.5.

Според ЕИСК информирането на основните участници в енергийния пазар, предоставянето на домакинствата и индустриалните потребители на подходяща, ясна и сбита информация относно тяхното потребление, както и укрепването на законните им права по отношение на отчитането (дистанционно отчитане на измервателните уреди) и фактурирането, включително на топлинната енергия, са елементи от съществено значение. Не трябва да се забравят уязвимите потребители, които, благодарение на намаляването на сметките за електроенергия, би следвало да подобрят своите удобства и жизнено равнище.

2.6.

Въпреки това с оглед на защитата на уязвимите потребители директивата не трябва да налага индивидуално отчитане в държави, в които по закон наемодателят трябва да покрива енергийните разходи на наемателя, особено като се има предвид, че тези закони в областта на отдаването под наем създават голям стимул за наемодателите за саниране с цел енергийна ефективност. Също така следва да се подчертае фактът, че в някои държави членки жизненият цикъл на много индивидуални измервателни уреди, инсталирани наскоро, в съответствие с действащото законодателство на ЕС, далеч надхвърля определения от Комисията краен срок за замяната им с устройства с дистанционно отчитане (2027 г.). Замяната на тези измервателни уреди може да бъде счетена за ненужен допълнителен разход от потребителите в ЕС и поради това следва да се избягва.

2.7.

ЕИСК счита, че е особено важно да се засилят социалните аспекти, свързани с енергийната ефективност и с борбата срещу енергийната бедност, по-специално по отношение на уязвимите потребители. Държавите — членки на ЕС, трябва да обърнат по-голямо внимание на социалните мерки. Прилагането на директивата е от съществено значение за благосъстоянието.

2.8.

Не трябва да се забравя връзката между целите за енергийна ефективност и тези в областта на климата — и едните, и другите се стремят да намалят емисиите на парникови газове. Това изискване води до политики, даващи тласък на интензивността и скоростта на възприемането на нови технологии. Тези нови технологии ще генерират икономии на енергия в транспорта, промишлеността и сградите, както и за домакинствата. И накрая, съгласно член 7 от предложението за директива (реални икономии на енергия, конкретни мерки за енергийна ефективност), новите технологии ще представляват за държавите членки разходоефективен начин за постигане на националните цели по Схемата за търговия с емисии (СТЕ) и Решението за разпределяне на усилията.

2.9.

Що се отнася до действащото понастоящем законодателство относно енергийната ефективност, Европейският парламент направи следните констатации: „Директивата за енергийната ефективност [се прилага] в недостатъчна степен, но осигурява рамка за реализиране на икономии на енергия“; „конкуриращите се правни разпоредби забавят напредъка по отношение на опазването на околната среда, създават бюрокрация и повишават разходите за енергия“; „[необходима е] повече съгласуваност на законодателството в областта на енергетиката“; „повече енергийна ефективност [води до] повече растеж и работни места“.

2.10.

Във връзка с това ЕИСК изразява убеждението, че в новото законодателно предложение относно енергийната ефективност ще бъдат взети под внимание настоящото становище, както и мерките, предложени от Европейския парламент.

3.1.1.

Член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Директива 2012/27/ЕС представляват правното основание за мерките в областта на енергетиката. Следователно директива за изменение представлява подходящ инструмент.

3.1.2.

ЕИСК счита, че целите за енергийна ефективност досега не можаха да бъдат постигнати отчасти поради факта, че държавите членки действат самостоятелно в тази област. Следователно са необходими координирани действия на равнище ЕС, за да се подкрепят мерките в държавите членки. Енергийните проблеми създават политически, икономически (вътрешен пазар, развитие, инвестиции, нормативна уредба), както и социални предизвикателства (потребление на енергия, проблеми с ценообразуването, несигурност, работни места), а също и проблеми със сигурността на енергийните доставки. Не трябва да се пренебрегват и проблемите, свързани с изменението на климата.

3.1.3.

ЕИСК изрично подчертава, че за да се гарантира, че до 2030 г. ще бъдат реализирани икономиите, за които държавите членки доброволно поеха ангажимент, е наложително да се спазва принципът на субсидиарност и да се поддържа гъвкавост по отношение на енергетиката и енергийния микс.

3.2.1.

Бяха оценени различни равнища на намаляване на първичната енергия в сравнение със ситуацията от 2007 г. и с оглед на формулирането на целта беше направен анализ на първичното и крайното потребление на енергия от гледна точка първо на икономиите на енергия, а впоследствие — на енергоемкостта. Резултатите от дебатите показаха, че мнозинството от заинтересованите участници подкрепят определянето на цел от 30 % за 2030 г.

3.2.2.

Анализите показаха предпочитание към следните варианти:

3.2.3.

Едно от важните заключения се отнася до въздействието в социалната сфера: на всеки 1,2 милиона евро, вложени в енергийната ефективност, съответстват приблизително 23 пряко поддържани работни места.

3.2.4.

Намаляването на разходите за горива в резултат на мерките за енергийна ефективност, насочени към лица, намиращи се в условия на енергийна бедност, се разглежда като положително въздействие, което би могло да спомогне за решаването на някои проблеми, свързани със социалното изключване.

3.2.5.

ЕИСК приветства факта, че предложението за изменение на директивата ще окаже положително въздействие върху МСП, благодарение на съдържащите се в него конкретни мерки и програми за подкрепа (схеми за покриване на разходите за енергийни одити) и стимули за извършване на енергийни одити. Благодарение на санирането на сгради, както и на удължаването на настоящия краен срок на действие на член 7 до 2030 г., малките строителни фирми ще могат да се възползват от възможности за бизнес. Сключването на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат с енергийни доставчици също ще стимулира предприятията за енергийни услуги, които често са МСП.

3.2.6.

Същевременно ЕИСК счита, че предлаганите мерки по отношение на отчитането и фактурирането на потреблението на енергия ще доведат до изясняване и актуализиране на действащите разпоредби, за да се вземе под внимание технологичният напредък, по-специално уредите за дистанционно отчитане на потреблението на топлинна енергия (отопление, климатизация). Освен това информацията относно енергийното потребление ще бъде точна, индивидуализирана и на чести интервали, в съответствие с националните енергийни политики.

3.2.7.

Що се отнася до последиците в бюджетен или административен план, въпреки удължаването на срока за изпълнение предложението не би следвало да доведе до допълнителни разходи, тъй като държавите членки вече са въвели съответните мерки и структури. Разходите във връзка със схемите за задължения за енергийна ефективност ще се прехвърлят на крайните потребители. Предимството за тях ще бъде, че все пак ще се възползват от намалени сметки за електроенергия в резултат на намаленото потребление. Предложението няма отражение върху бюджета на ЕС.

3.2.8.

Новото енергийно управление ще доведе до гъвкава и прозрачна система за анализ, планиране, докладване и мониторинг, основана на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и изменението на климата. Изпълнението на националните планове за постигането на целите в областта на енергийната ефективност и напредъкът към постигането на общата цел на ЕС ще бъдат наблюдавани. За тази цел ще се наблюдават показателите за постигнат успех в съответствие с предпочетения вариант: правилно транспониране и прилагане, по-голям напредък по отношение на изпълнението, предоставяне на повече информация на потребителите, намаляване на административната тежест и точна информация относно постигнатите икономии.

3.3.1.

Индикативната 27-процентна цел беше заменена с обвързваща 30-процентна цел на равнището на ЕС. Всяка държава членка трябва да определи национална цел за енергийна ефективност за 2020 г. въз основа на крайното и първичното потребление на енергия. Комисията ще направи оценка на напредъка, като анализира всички съобщени цели, за да определи дали е постигната целта на равнището на ЕС. Ако напредъкът на равнището на ЕС не е достатъчен, Комисията може да предложи съответни мерки. Процесът на оценяване ще бъде определен подробно в рамките на управлението на енергийния съюз.

3.3.2.

Държавите членки ще трябва да определят дългосрочни стратегии за мобилизиране на инвестициите, необходими за санирането на техния национален сграден фонд. Параграфът, в който фигурира тази разпоредба, ще бъде прехвърлен от Директивата относно енергийната ефективност в Директивата относно енергийните характеристики на сградите (ДЕХС). ЕИСК счита, че ДЕХС е много важен инструмент за постигане на целите, които си е поставил ЕС, тъй като сградите са най-големият потребител на енергия в Европа (с над 40 % от общото крайно енергийно потребление).

3.3.3.

Комитетът счита, че концепцията за когенерация е определяща за осигуряването на едновременно производство в една и съща инсталация (блок, състоящ се от генератор с парна турбина или двигател с вътрешно горене и др.) на електрическа и топлинна енергия (под формата на гореща вода, пара или охлаждаща течност). Високоефективната когенерация предполага, че комбинираното производство позволява постигането на икономии на първична енергия от най-малко 10 % спрямо референтните стойности на електроенергията и топлинната енергия, които биха били произвеждани поотделно. За разлика от традиционните (кондензационни) електроцентрали, които превръщат едва 33 % от първичната енергия в електроенергия, високоефективните когенерационни централи комбинират двата процеса (едновременно производство на електро- и топлинна енергия) и преобразуват до 90 % от първичната енергия.

3.3.4.

Когенерацията има значителни предимства: енергийна ефективност, гъвкавост при избора на гориво, лесна експлоатация и поддръжка, безопасност, удобства за потребителя, ниски разходи през целия жизнен цикъл, по-ниски капиталови разходи и гъвкавост при планирането на системата.

3.3.5.

Освен доставянето на енергия от подходящи източници (с ниски въглеродни емисии) и оптимизирането на енергопотреблението, съхранението на електроенергия може да представлява решение за предприятията, които произвеждат енергия от възобновяеми източници и желаят да оптимизират своето потребление в зависимост от нуждите си или за онези, които искат да намалят разходите си, като намаляват потреблението на електроенергия в периодите на върхово натоварване и използват по-евтината електроенергия извън часовете на върхово натоварване.

3.3.6.

ЕИСК изразява съгласие с възприетия от Комисията подход спрямо член 7, който се изменя, така че задължението за икономии на енергия да се удължи до 2030 г. и да се запази целта за икономии в размер на 1,5 % годишно. През 2027 г., а след това на всеки 10 години, ще бъде извършвана оценка на постигнатия напредък в изпълнението на мерките, докато се прецени, че са постигнати дългосрочните цели на ЕС за 2050 г. в областта на енергетиката и климата.

3.3.7.

Комитетът приветства изменението на членовете, които уреждат отчитането и фактурирането, тъй като с него се изясняват аспекти, свързани с отоплението, охлаждането и снабдяването с гореща вода за битови цели от централен източник. Индивидуалните измервателни уреди обаче не трябва да бъдат налагани от законодателството на ЕС в държави, в които наемодателят има правно задължение да плаща енергийните разходи на наемателя (брутен наем, подлежащ на преговори между организациите на наемателите и наемодателите под надзора на държавата). Що се отнася до отчитането на потреблението на газ, на крайния потребител трябва да се предоставя индивидуален измервателен уред, който ясно да показва неговото потребление.

3.3.8.

Информацията относно потреблението на газ ще се основава на реалното потребление, благодарение на система, която дава възможност на крайния клиент за самоотчитане. Ще бъде въведено изискване свързаните с потреблението и фактурирането данни да бъдат предоставяни на доставчиците на енергийни услуги. Фактурата, предоставяна в електронен формат, ще трябва да бъде ясна и разбираема за потребителя. Предвид предложените подобрения, ЕИСК изразява желание държавите членки да се ангажират по-активно в търсенето на решения на проблема с разходите за измерването, които да са целесъобразни както от социална, така и от икономическа гледна точка (кой ще плаща за измервателните уреди?). Този въпрос е от съществено значение за гарантирането на справедлив и адекватен подход с оглед определянето на равни условия за достъп до енергия.

3.3.9.

От известно време енергийният сектор отправя искане за преразглеждането на коефициента на първичната енергия, който се основава на крайното потребление на енергия за изразени в кВт/ч икономии в държавите членки. Методологията и новият коефициент, които се предлагат, представляват значително подобрение. ЕИСК приветства факта, че коефициентът по подразбиране е 2,0 % и че държавите членки могат да прилагат различен коефициент, при условие че надлежно обосноват решението си. Енергийният сектор изразява загриженост относно неблагоприятния начин на изчисление, прилаган за ядрената енергия, за която се счита за целесъобразен коефициент 1 (к.п.д. на електропроизводството 100 %), подобно на прилагания за останалите енергийни източници без въглеродни емисии.