21.4.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 125/27 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно авторското право в цифровия единен пазар“
[COM(2016) 593 final – 2016/0280 (COD)]
и относно
„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми“
[COM(2016) 594 final – 2016/0284 (COD)]
и относно
„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно определени позволени начини за ползване на произведения и други закриляни обекти, защитени с авторско право и сродните му права, в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не им позволяват четенето на печатни материали, и за изменение на Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество“
[COM(2016) 596 final – 2016/0278 (COD)]
(2017/C 125/03)
Докладчик: |
Juan MENDOZA CASTRO |
Консултация |
Европейски парламент, 6.10.2016 г. |
|
Съвет, 26.10.2016 г. и 24.10.2016 г. |
Правно основание |
член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
Компетентна секция |
„Единен пазар, производство и потребление“ |
Приемане от секцията |
13.1.2017 г. |
Приемане на пленарна сесия |
25.1.2017 г. |
Пленарна сесия № |
522 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
144/0/2 |
1. Заключения и препоръки
1.1 |
ЕИСК приветства пакета от мерки за привеждане на авторското право в съответствие с изискванията на цифровата икономика. |
1.2 |
ЕС не разполага с интегрирана система за авторските права. За да се създаде такава система, основната цел е да се премахне раздробеността на пазара, като същевременно се увеличи защитата на творците, включително от технологичните гиганти, които доминират пазарите. |
1.3 |
Областта на авторското право е много сложна, поради наличието на много заинтересовани страни с различни интереси, но които се нуждаят едни от други. Законодателството трябва да постигне баланс между правата на всички тях, избягвайки бюрократичната тежест и ненужните изисквания. |
1.4 |
Във връзка с „постепенния“ подход на Комисията, ЕИСК предлага да се преразгледа и консолидира действащото законодателство, в т.ч. да се направят промени в други директиви, да се обмисли дали е целесъобразно предлагането на мерки относно случаите на търсачки в интернет и безплатен пренос на съдържание посредством безжични мрежи, а определени аспекти да бъдат уредени посредством регламент. |
1.5 |
Комитетът припомня важността и необходимостта ЕС да ратифицира Маракешкия договор относно авторското право за слепи хора. |
1.6 |
Онлайн предавания на излъчващите организации и цифрово препредаване на телевизионни и радиопрограми: ЕИСК счита, че предложението на Комисията е целесъобразно и ще насърчи разпространението на европейски филмови продукции. Принципът „държава на произход“ не е в разрез с принципа на териториалност на закона и свободата на договаряне. |
1.7 |
Адаптиране на изключенията към цифровата и трансгранична среда: въпреки че в предложенията на Комисията проблемите са очертани правилно, ЕИСК предлага поредица от промени за по-доброто адаптиране на авторските права към настоящите изисквания. Тези промени са, както следва:
|
1.8 |
Решението, с което Съдът на ЕС обяви, че при определени условия отдаването под наем на цифрови книги може да се отъждестви с това на традиционните книги (5), удовлетворява многократно отправяно искане от страна на ползвателите на библиотеки и учебни заведения. |
1.9 |
Заслужава положителна оценка предложението относно цифровизацията, разпространението и трансграничната употреба на произведения извън търговско обращение (дял III, глава 1). |
1.10 |
Целесъобразно е да се извърши хармонизиране чрез европейски правила на „панорамното“ изключение. |
1.11 |
ЕИСК подкрепя изключителното право, с което издателите в продължение на двадесет години да разрешават или забраняват цифровото използване на техни публикации в пресата. |
1.12 |
Комитетът изразява своето съгласие със задължението на доставчиците на услуги на информационното общество, които съхраняват и осигуряват обществен достъп до голям брой произведения или други обекти, защитени с авторско право и качени от техните ползватели, да предприемат подходящи и пропорционални мерки, за да гарантират спазването на споразуменията с носителите на права или да избягват даването на достъп до подобни произведения или обекти ( value gap ). |
1.13 |
ЕИСК счита, че предложението на Комисията е стъпка напред в защитата на правата на авторите, които трябва да имат право на справедливо възнаграждение за техните творчески усилия, тяхната връзка с търговския успех на произведенията и поддържането на високо ниво на защита и финансиране на произведенията. |
1.14 |
Целесъобразно е да се изтъкне необходимостта институциите на гражданското общество да допринасят за по-голямата осведоменост на ползвателите относно спазването на законите в областта на авторското право. ЕИСК подкрепя усилията на Комисията в борбата срещу пиратството и всяка форма на незаконно използване на съдържание, защитено от закона. |
2. Предложенията на Комисията
2.1 |
Развитието на цифровите технологии промени начина, по който се създават, изработват, разпространяват и използват произведенията и други защитени обекти. Възникнаха нови начини на използване, както и нови субекти и нови бизнес модели. В цифровата среда също така се активизира трансграничното използване и на практика се предлагат нови възможности за достъп на потребителите до защитено с авторско право съдържание. |
2.2 |
Въпреки че целите и принципите на рамката на ЕС в областта на авторското право стъпват на стабилна основа, възниква необходимост те да се приспособят към новите реалности. Освен това се налага намеса на равнището на ЕС с цел да се избегне раздробеността на вътрешния пазар. |
2.3 |
На този фон приетата през май 2015 г. Стратегия за цифров единен пазар (6) очерта необходимостта „да се намалят различията между националните режими за авторското право и да се даде възможност за по-широк достъп на потребителите в ЕС до произведения онлайн“, като подчерта значението на засиления трансграничен достъп до услуги, свързани със защитено с авторско право съдържание, и изясни ролята на онлайн услугите в разпространението на произведения и други обекти. |
2.4 |
През декември 2015 г. Комисията публикува съобщение (7), в което са набелязани целенасочени действия и е очертана дългосрочна визия, отразяваща нуждата от ускоряване на изграждането на единния пазар в тази област, осъвременяване на правилата в съответствие с цифровите реалности, гарантиране на запазването на конкурентоспособността на европейските творчески отрасли и поддържане на добър баланс между авторското право и другите цели на обществената политика. |
2.5 |
В допълнение към неотдавнашното предложение относно трансграничната преносимост (8) Комисията предлага набор от законодателни мерки, включващ три цели:
|
2.6 |
На първо място, с предложения регламент (9) се цели да се създадат благоприятни условия за нови начини за онлайн и цифрово трансгранично разпространение на телевизионни и радиопрограми, сравними с приложимите при по-традиционното спътниково излъчване и кабелно препредаване. С новите правила, вдъхновени от предвидените в Директивата относно спътниковото излъчване и кабелното препредаване (10), ще стане възможно по-лесно и по-бързо да се ползват правата, които са необходими за някои онлайн услуги, предоставяни от радио- и телевизионните разпространители, както и за определени услуги за препредаване. Целта на тези правила е да се улесни развитието на пазара и по-широкото разпространение на европейски радио- и телевизионни продукции. Това на свой ред ще доведе до по-голям избор за потребителите и по-голямо културно многообразие. |
2.7 |
Успоредно с това, с предложението за Директива относно авторското право в цифровия единен пазар (11) се въвежда нов механизъм за договаряне, който ще улесни сключването на лицензионни споразумения с цел осигуряване на достъп до аудио-визуални произведения чрез платформи за видео по заявка. Той е част от по-широкообхватни политически усилия за отстраняване на многобройните фактори, които са в основата на недостатъчната достъпност на европейските аудио-визуални произведения, особено филми, в целия ЕС. |
2.7.1 |
На проблемите, свързани с лицензирането, и съпътстващите го правни и договорни трудности във връзка с използването на европейските аудио-визуални произведения при услуги за видео по заявка, също ще бъде потърсено решение в рамките на структуриран диалог със заинтересованите страни с цел да се оптимизират лицензионните практики и да се улесни сключването от тази индустрия на споразумения, водещи до по-продължително използване и по-широка достъпност на европейските творби. Комисията ще докладва за резултатите от този диалог до края на 2018 г. |
2.7.2 |
На последно място, с предложението за Директива се въвеждат и решения за по-лесно лицензиране на права от страна на институциите в областта на културното наследство с цел цифровизацията и разпространението на произведения, които са изчерпани в търговската мрежа, но са с голяма културна стойност. Достъпът до произведения в нетърговски заведения, като например образователни организации, обществени библиотеки, несвързани с киноразпространението места, също е много важен за насърчаването на културното многообразие, образованието и участието в обществото. Освен това Комисията понастоящем проучва заедно с Асоциацията на директорите на европейските филмови агенции (EFAD) и аудио-визуалната индустрия възможностите за създаване и финансиране през 2017 г. на каталог на европейски филми с образователна цел. |
2.8 |
Успоредно с това бяха приети две законодателни предложения (12) за прилагането в законодателството на ЕС на Маракешкия договор, който изисква страните да въведат изключения за подпомагането на достъпа на лицата с увреждания до книги и други печатни материали във формати, които са достъпни за тях. Предложението за директива ще установи задължително изключение и ще уреди прилагането му за създаване и обмен на такива копия в достъпен формат в рамките на единния пазар. Предложението за регламент ще даде възможност за трансграничен обмен на такива копия между ЕС и трети държави, които са страни по Договора. |
3. Общи бележки
3.1 |
ЕИСК приветства пакета от мерки за привеждане на авторското право в съответствие с изискванията на цифровата икономика. |
3.2 |
Европейското изкуство заема водещи позиции в световен план, но филмовото производство, издателската индустрия и музикалното и художественото творчество трябва да се изправят пред раздробеността на пазара, голямото богатство, произтичащо от културното и езиковото многообразие, преминаването към цифрови технологии и финансовите затруднения. |
3.3 |
Опростяването на системата за издаване на разрешения трябва да допринесе за намаляване на раздробеността, за улесняване на трансграничния достъп до онлайн съдържание и за установяване на по-голям баланс в защитата на авторите, най-вече спрямо бизнес гигантите, които контролират цифровите пазари. |
3.4 |
Областта на авторското право е много сложна поради наличието на много заинтересовани страни с различни интереси, но които се нуждаят едни от други. Законодателството трябва да постигне баланс между правата на всички тях. |
3.5 |
За тази цел Комисията следва „постепенен“ подход (13) и не предлага цялостно преразглеждане, а допълнение към съществуващата уредба. ЕИСК предлага да се обмисли:
|
4. Мерки за осигуряване на по-широк достъп до съдържание в целия ЕС
4.1 Онлайн предавания на излъчващите организации и цифрово препредаване на телевизионни и радиопрограми (18)
4.1.1 |
В ЕС секторът на програмирането и предаването на телевизионни и радиопрограми наброява почти 12 000 предприятия, в които работят 255 000 души, а оборотът е в размер на 66,5 млрд. евро (19). Реформата е необходима, тъй като съществуващите механизми за улесняване на разрешаването на авторските и сродните права не обхващат онлайн предаванията и някои цифрови препредавания. |
4.1.2 |
ЕИСК подкрепя включването на принципа „държава на произход“, който вече е установен в областта на спътниковото излъчване и кабелното препредаване (20) и не е в разрез с принципа на териториално действие на закона и свободата на договаряне. |
4.1.3 |
ЕИСК счита, че една технологично неутрална промяна на законодателството относно цифровото препредаване трябва да улесни процеса на придобиване на права за новите доставчици и по този начин също така да подобри достъпа до съдържание, важно за потребителите. |
4.1.4 |
Реформата с основание предвижда, че когато са налице трудности, свързани с издаването на лицензии, държавите членки ще следят за това „безпристрастен орган“ да улеснява споразуменията относно достъпа и предлагането на аудио-визуални произведения чрез платформи за видеоизлъчване по заявка. |
5. Адаптиране на изключенията към цифровата и трансгранична среда (21)
5.1 |
Библиотеките, музеите и архивите на Европа предлагат културно пространство за европейските граждани и са от съществено значение за предаване на знания, образование и научни изследвания. В същото време те имат важен икономически принос в областта на авторското право (22). |
5.2 |
Поради липсата на хармонизация, сложно законодателство, географски пречки и езикови различия, европейските научни работници са в по-неблагоприятно положение в сравнение с водещите нации, като например САЩ. Поради това реформата трябва да се стреми към три цели: разширяване и адаптиране на новите технологични реалности, установяване на хармонизирана и задължителна форма и правна сигурност по отношение на регулирането на изключенията и ограниченията (23). |
5.3 |
Декларацията от Хага (2014 г.) подчертава огромния потенциал за научни изследвания и иновации в областта на извличането на текст и данни. За научните работници, МСП и големите технологични компании извличането на текст и данни е основен инструмент, който не се използва достатъчно в ЕС поради правни, технологични и договорни ограничения. |
5.4 |
Комисията предлага да се установят задължителни изключения за различни сценарии:
|
5.5 |
Въпреки че счита, че предложенията на Комисията правилно очертават проблемите, ЕИСК предлага промени с цел по-добро адаптиране на законодателството към съвременните потребности (вж. заключенията). Важно е, наред с другите аспекти, предвидените изключения от авторското право да не бъдат отменени от договорни споразумения или технологични инструменти; от друга страна, е целесъобразно да се преразгледа изключението от авторското право по отношение на научните изследвания с нетърговска цел (член 5, параграф 3, буква а), тъй като то се счита за много трудно приложимо (24). |
5.6 |
ЕИСК настоява също за хармонизиране на изключението „свобода на панорамата“, според което частни лица могат да снимат и обменят чрез интернет снимки на произведения като сгради и скулптури, намиращи се на обществени места. Въпреки че потвърждава значението на това изключение, Комисията реши да запази възможното му прилагане, с незадължителен характер, в държавите членки. |
5.7 Авторски права и сродни права за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания
5.7.1 |
Комитетът припомня важността и необходимостта ЕС да ратифицира бързо Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, който влезе в сила на 30 септември 2016 г. Договорът ще даде възможност на много слепи или с нарушено зрение европейски граждани да имат достъп до повече произведения и по този начин ще им отвори вратата за култура, образование и заетост и ще насърчи реалното социално включване. |
5.7.2 |
Предложенията за регламент (25) и директива (26) ще позволят на Съюза да изпълни международно задължение, поето в рамките на Маракешкия договор. Освен това е в съответствие със задълженията на Съюза, произтичащи от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. |
5.8 |
Лицензиране и по-широк достъп до съдържание: С основание ще се разреши цифровизацията и разпространението на произведения извън търговско обращение, публикувани за първи път в ЕС (член 7), а предоставянето на лицензия в дадена държава членка ще се прилага в целия ЕС (член 8). |
5.9 Ново сродно право за издателите на публикации в пресата
5.9.1 |
Съгласно член 11, параграфи 1 и 4 от предложението за директива (27) държавите членки признават изключителното право на тези издатели в продължение на двадесет години да разрешават или забраняват цифровото използване на техните публикации в пресата. |
5.9.2 |
ЕИСК подкрепя тази мярка с цел да се гарантира честно и справедливо разпределение на стойността между издателите на печатни издания, които ги произвеждат, и онлайн платформите, които ги използват. |
5.9.3 |
ЕИСК припомня, че много издатели на печатни издания — които са от съществено значение за демокрацията — се намират във финансова криза, която се проявява в спирането на издания и значителни загуби на работни места, а тези, които използват техните публикации, трупат все повече приходи (28). |
5.10 Използване на защитено съдържание онлайн
5.10.1 |
Доставчиците на услуги на информационното общество, които съхраняват големи обеми произведения и други обекти, качени от техните ползватели и защитени с авторски права, и осигуряват на публиката достъп до тях, предприемат в сътрудничество с носителите на права мерки за гарантиране на действието на споразуменията, сключени с носителите на права за използване на техни произведения или други обекти, идентифицирани от носителите на права в сътрудничество с доставчиците на услуги. От една страна, ще има мерки като „ефективни технологии за разпознаване на съдържание“, а от друга, доставчиците на услуги ще предоставят на носителите на права „адекватна информация“ и ще създават механизми за подаване на жалби и правна защита. Държавите членки ще улесняват сътрудничеството между страните (29). |
5.10.2 |
Мярката, която ЕИСК счита за целесъобразна, е насочена към преодоляване на несъответствието на стойността ( value gap ), което съществува понастоящем между носителите на права и доставчиците на услуги на информационното общество. Това ще позволи на носителите на авторски права да вземат по-добри решения относно използването на техните произведения. Има примери за услуги, основаващи се на реклама, които не компенсират в достатъчна степен творците за авторските им права, за разлика от онлайн услугите, които се заплащат в рамките на абонамент (30). |
6. По-добро функциониране на пазара за авторското право
6.1 |
ЕИСК споделя твърдението на Комисията, според което нарушаването на авторските права в търговски мащаб, характеризиращо се с паразитно поведение спрямо работата и инвестициите на други, представлява понастоящем сериозна заплаха за европейските творци. Без ефективна и балансирана система, която гарантира тяхното спазване, авторските права и другите права на интелектуална собственост са незащитени, а инвестициите в творчество и иновации парализирани (31). |
6.2 |
Авторите трябва да имат право на справедливо възнаграждение за техните творчески усилия, тяхната връзка с търговския успех на произведенията и поддържането на високо ниво на защита и финансиране на произведенията (32). |
6.3 |
В предложението, което ЕИСК счита за целесъобразно, се установяват мерки, насочени към укрепване на договорните позиции на авторите. Докато държавите членки трябва да гарантират задължението за прозрачност, както и механизми за адаптиране на договорите и извънсъдебното уреждане на споровете, реформата укрепва капацитета за водене на преговори на авторите и творците (33). |
6.4 |
Следва да се подчертае, че е необходимо публичните и частните организации на гражданското общество да допринасят в съответните им области за повишаване на осведомеността на ползвателите относно факта, че авторите трябва да бъдат възнаградени за произведенията им в рамките, установени от законите. |
Брюксел, 25 януари 2017 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Georges DASSIS
(1) Както е предвидено в Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. (ОВ L 111, 5.5.2009 г., стр. 16—22, член 5) и Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. (ОВ L 77, 27.3.1996 г., стр. 20-28, член 15).
(2) Член 5 в предложението на Комисията COM(2016) 593 final.
(3) Член 5, параграф 3, буква н) от Директивата относно информационното общество (ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10).
(4) http://libereurope.eu/blog/2016/10/14/basic-guide-eu-copyright-limitations-exceptions-libraries-educational-research-establishments/.
(5) Дело C-174/15 Vereniging Openbare Bibliotheken/Stichting Leenrecht (ОВ C 14, 16.1.2017 г., стр. 6).
(6) COM(2015) 192 final.
(7) COM(2015) 626 final.
(8) COM(2015) 627 final.
(9) COM(2016) 594 final.
(10) Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 г. (ОВ L 248 от 6.10.1993 г., стр. 15).
(11) COM(2016) 593 final.
(12) COM(2016) 596 final, COM(2016) 595 final.
(13) Съобщение COM(2016) 592 final.
(14) Директива 2006/116/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. (консолидирана версия) (ОВ L 372, 27.12.2006 г., стр. 12-18).
(15) Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 299, 27.10.2012 г., стр. 5-12).
(16) Становище на ЕИСК (ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 51).
(17) Вж. решението на Съда на ЕС по Дело C-484/14 Tobias Mc Fadden/Sony Music Entertainment Germany GmbH (ОВ C 419, 14.11.2016 г., стр. 4-5).
(18) Вж. бележка род линия 9.
(19) Евростат: Programming and broadcasting statistics (Статистически данни за програмиране и предаване на телевизионни и радиопрограми) (2015 г.).
(20) Вж. бележка род линия 10.
(21) Вж. бележка род линия 11.
(22) Техните покупки възлизат на 4,8 млрд. евро годишно: Outsell report, „Library Market Size, Share, Performance and Trends“.
(23) Вж. Към една модерна и по-европейска рамка за авторското право. EBLIDA (Европейското бюро на библиотечните, информационните и документационните асоциации); Europeana; Association of European Research Libraries (LIBER); Public Libraries 2020; Международната федерация на асоциациите на библиотекарите и библиотеките (IFLA).
(24) Вж. бележка род линия 4.
(25) COM(2016) 595 final.
(26) COM(2016) 596 final.
(27) Вж. бележка род линия 11.
(28) През 2015 г. интернет платформите са регистрирали приходи в размер на 153,650 млрд. щ.д., които според прогнозите ще достигнат 260,360 млрд. щ.д. през 2020 г. Вж. https://www.statista.com/statistics/237800/global-internet-advertising-revenue/.
(29) Вж. член 13.
(30) Според Jan Hückmann & Dora Grunwald, YouTube, който има един милиард ползватели, е платил през 2015 г. 630 млн. щ.д. за разходи за авторски права, а Spotify, който има над 10 милиона ползватели, е платил 2 млрд. щ.д. Вж. аргументите на Google срещу тази мярка на следния адрес: https://europe.googleblog.com/2016/09/european-copyright-theres-better-way.html.
(31) Вж. бележка род линия 13.
(32) Вж. бележка род линия 16.
(33) Понастоящем обхванати в Директива 2014/26/ЕС (ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 72).