1. ВЪВЕДЕНИЕ

В Програмата за промяна се подчертава подпомагането на приобщаващия растеж и създаването на работни места като ключов приоритет за външно сътрудничество на ЕС. В този контекст смесеното финансиране се счита за важен инструмент за привличане на допълнителни ресурси и повишаване на въздействието от помощта на ЕС.

В съответствие с Решение № 1080/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставяне на гаранция от ЕС за външно кредитиране от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Съветът и Европейският парламент (ЕП) поискаха от Комисията да проучи и след това да докладва относно разработването на „Платформа на ЕС за външно сътрудничество и развитие“ с цел оптимизиране на функционирането на механизмите за съчетаване на безвъзмездните средства и заемите в областта на външната дейност.

В последващия си доклад към Съвета и ЕП от 26 октомври 2012 г. Комисията предложи да създаде новата Платформа на ЕС за смесено финансиране в областта на външното сътрудничество (EUBEC) под формата на експертна група към Комисията. В съответствие с това дейността на платформата официално започна на първото заседание на „групата по политиката“, проведено на 14 декември 2012 г.

В съответствие с ангажимента на Комисията да докладва на ЕП и Съвета настоящият документ представлява първият подобен доклад и обхваща дейността на платформата от нейното създаване на 14 декември 2012 г. до края на юли 2014 г. [1]

Комисията председателстваше заседанията на платформата и също така даде своя активен принос на политическо и техническо равнище заедно с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), държавите членки, ЕП и финансовите институции (ФИ). Комисията приветства ползотворното  сътрудничество и постигнатите резултати, както е отразено в препоръките на настоящия доклад.

Ролята на платформата не е да замени или да дублира съществуващи структури за вземане на решения.

2. ЦЕЛИ

В доклада на Комисията до Съвета и ЕП от 26 октомври 2012 се описват общата цел и обхватът на платформата.

Платформата следва да подобри качеството и ефективността на механизмите на ЕС за смесено финансиране в областта на развитието и външното сътрудничество, като надлежно се отчитат рамките на политиката, които уреждат отношенията на ЕС с различните държави партньори, и по-специално политиките на ЕС за развитие, съседство и разширяване.

Платформата следва да осигури насоки за хармонизирането на ключовите принципи по отношение на дейностите за смесено финансиране, като същевременно позволява диференциране по сектори и региони.

Платформата следва да се концентрира върху секторите, в които ще има най-голяма полза от използването на финансови инструменти в рамките на и между географските райони.

Платформата също така следва да спомогне за подобряване на съгласуваността между дейностите за смесено финансиране и политиките на ЕС.

3. ПРЕГЛЕД НА ДЕЙНОСТТА НА ПЛАТФОРМАТА ПРЕЗ 2013—2014 г.

Платформата е съставена от група по политиката и технически групи.

Група по политиката

Групата по политиката е съставена от представителите на държавите — членки на ЕС, ЕСВД и Комисията, като ЕП също е поканен. Могат да се канят и други участници като наблюдатели.

Дейността на платформата започна на първото заседание на „групата по политиката“ (14 декември 2012 г.), която договори работния план за 2013 г., който впоследствие беше преработен през юни и декември 2013 г. Групата по политиката заседава пет пъти, през декември 2012 г., юни и декември 2013 г., април и юли 2014 г., и обсъди дейността на техническите групи и допълнителни подбрани теми въз основа на предоставена от Комисията информация, например бъдещото управление на механизмите на ЕС за смесено финансиране и ролята на ФИ извън ЕС в механизмите на ЕС за смесено финансиране.

Участващите в техническата дейност ФИ бяха поканени да участват на заседанията на групата по политиката като наблюдатели. Комисията председателства заседанията и изпълнява функциите на секретариат, като осигурява координация и комуникация.

Технически групи

Техническите групи (ТГ) се състоят от представители на Комисията, ЕСВД, ФИ и редица държави членки. В техническата дейност на платформата участват и представители на ЕП. Споделянето и обменът на експертен опит между участниците са изключително важни и са от полза за всички.

Към настоящия момент са създадени пет специфични ТГ, чиято дейност беше допълнена от няколко заседания на ТГ по взаимосвързани въпроси. Те бяха насочени към следните цели:

ТГ 1 „Преглед на съществуващи механизми за смесено финансиране“ — ТГ 2 „Повишаване на дейностите за смесено финансиране“ — Рамка за измерване на резултатите (РИР) — ТГ 3 „Подобряване на процесите“ — ТГ 4 „Популяризиране на финансовите инструменти“ — ТГ 5 „Сключване на договори, мониторинг и докладване“

Тази техническа дейност бе допълнена от четири семинара: a) по въпроса за „Включване на политиката в областта на изменението на климата в другите политики в механизмите за смесено финансиране“, б) „Устойчивост на обслужването на дълга“, в) „Смесено финансиране и официална помощ за развитие (ОПР) и г) кръгла маса с европейските агенции за експортно кредитиране (АЕК).

ЕП взе активно участие в обсъждането във връзка с платформата както в групата по политиката, така и в техническите групи.

Участие на гражданското общество и частния сектор

Бяха проведени четири срещи с представители на организации на гражданското общество (ОГО) — две срещи на 30 април и 24 юли 2013 г., сесия за събиране на идеи как със смесеното финансиране да се катализира частното финансиране, организирана в контекста на Европейските дни на развитието на 26 ноември 2013 г. и насочена към ОГО и инвеститори от частния сектор, и още една среща на 3 юли 2014 г., в която участваха ОГО и частния сектор.

4. ДЕЙНОСТ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ГРУПИ

4.1 ПРЕГЛЕД НА СЪЩЕСТВУВАЩИ МЕХАНИЗМИ ЗА СМЕСЕНО ФИНАНСИРАНЕ

Първоначалната техническа дейност в рамките на платформата беше свързана с широкообхватен преглед на съществуващи механизми на ЕС за смесено финансиране и обмен на най-добри практики, при което бяха направени следните заключения:

i) Съществуващите механизми на ЕС за смесено финансиране демонстрират положителни признаци по отношение на резултатите за подкрепа на външните политики на ЕС, макар че процедурите за разработване, проверка/оценка/подбор, мониторинг и докладване във връзка с операциите трябва допълнително да се рационализират, хармонизират и подобрят.

ii) Механизмите за смесено финансиране са постигнали своята цел да мобилизират значителни публични ресурси за финансирането на инвестиционни проекти в подкрепа на външните политики на ЕС. Все още не са изчерпани всички възможности за допълнително използване на финансови инструменти (например рисков капитал, гаранции, лихвени субсидии).

iii) Необходими са допълнителни подобрения по отношение на системите за мониторинг и докладване както на равнище механизми, така и на равнище проекти.

iv) Финансираните по механизмите за смесено финансиране на проекти обхващат редица сектори и могат да бъдат с различен размер, като се използват различни видове подкрепа в зависимост от нуждите. Тази гъвкавост определено допринася за уместността и качеството на портфейла от проекти, като дава възможност на Комисията да определи оперативни приоритети в зависимост от конкретните регионални политики и нужди. Повишеното участие на делегациите на ЕС в процеса на разработване ще повиши допълнително уместността на портфейла от проекти.

v) ФИ прилагат подходящи процеси и стандарти при разработването и подготовката на проекти и проектните предложения се оценяват чрез механизми за партньорска проверка и вътрешна проверка от Комисията/ЕСВД. Добавената стойност на безвъзмездните средства се проследява в проектната документация и се оценява в процеса на проверка, но въпреки това следва допълнително да се прецизира и анализира във формуляра на заявлението за безвъзмездни средства с оглед на измеримостта. Изчисленията за финансов ливъридж и формулярите на заявленията за безвъзмездни средства следва да се хармонизират и качеството на предоставяната от ФИ информация да се подобри допълнително с цел повишаване на ефективността на оценките/подбора, мониторинга и докладването.

vi) Едни от основните успехи на механизмите за смесено финансиране са подобрената координация, обменът на информация и сътрудничеството между европейските донори на помощ, както и с неевропейските донори на помощ — в по-малка степен и в специфични региони. Това беше постигнато както чрез участие на отделните донори в официалните органи за управление на механизмите на ЕС за смесено финансиране, така и чрез неформална координация на местно равнище и на равнище седалище или чрез множеството меморандуми за разбирателство с ЕС/Комисията, които са в сила понастоящем. При все това следва да се подчертае, че петимата основни европейски партньори обхващат по-голямата част от одобрените досега операции. Поради това следва да се положат усилия да се насърчи по-широкото участие сред донорите на помощ от ЕС в механизмите за смесено финансиране. Може да се положат усилия и за засилено участие на неевропейските донори на помощ. Този въпрос бе обсъден допълнително в контекста на платформата, като беше заключено, че участието на неевропейски ФИ и по-специално регионални банки, действащи като водещи ФИ, следва да бъде проучено от съвета на съответната рамка за смесено финансиране, като се следва целенасочен подход въз основа на специфичната добавена стойност, генерирана от конкретен проект или регион. Освен това, когато неевропейски ФИ вече действат като водещи ФИ в конкретни механизми за смесено финансиране, тяхната роля следва да се запази, ако са изпълнени условията във връзка с тяхната добавена стойност. Координацията и сътрудничеството между европейските и неевропейските ФИ продължава да бъде от решаващо значение и поради тази причина неевропейските ФИ следва да бъдат поканени да участват в съответните заседания като наблюдатели.

vii) Като общо правило държавите/регионите партньори участват на техническо равнище за всеки проект от самото начало, като ангажираността е обща характеристика на финансираните чрез заем помощи. Държавите/регионите партньори следва да участват по систематичен начин и на съответното равнище във фазите на разработване и подготовка на проектите (проведената консултация следва да се документира във формуляра на заявлението за безвъзмездни средства). Координацията следва да се осъществява на местно равнище между делегациите на ЕС и ФИ по отношение на държавите/регионите партньори, за да се гарантира максимално въздействие на финансираните от механизмите за смесено финансиране проекти върху развитието. По редица от горепосочените точки бяха проведени допълнителни последващи технически дейности, които са описани по-нататък.

4.2 ПОВИШАВАНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА, ПРОЗРАЧНОСТТА И ОТЧЕТНОСТТА НА ДЕЙНОСТИТЕ ЗА СМЕСЕНО ФИНАНСИРАНЕ — РАМКА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ, УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ПРОЦЕДУРИТЕ — СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ, МОНИТОРИНГ И ДОКЛАДВАНЕ

След провеждането на горепосочения преглед на съществуващите механизми за смесено финансиране и с оглед придобития досега опит техническата дейност, насочена конкретно към разглеждане на три ключови предизвикателства, беше разделена между ТГ2, ТГ3 и ТГ5:

(1) Подобрена техническа оценка на проектите за смесено финансиране

Бяха положени усилия за допълнително подобряване на процеса на оценяване на проектите, като критериите за оценка бяха хармонизирани във възможно най-голяма степен между отделните механизми въз основа на най-добри практики.

Извършената техническа дейност доведе до създаването на подобрен и хармонизиран формуляр на заявлението за безвъзмездни средства, който да се използва при отделните механизми на ЕС за смесено финансиране. Бяха изготвени подробни насоки, които придружават формуляра на заявление и целят да осигурят информация и пояснения на заявителите относно попълването на формуляра. В новите насоки по-специално се обяснява как въпросът с добавената стойност и ливъриджа на всички поискани безвъзмездни средства следва да бъде обоснован и представен по по-структуриран и измерим начин, като същевременно се доразработват и други области, например финансовата структура на проектите, когато е уместно. Екологичните и социалните аспекти се съпоставят със стандартите на ЕС както при всички други проекти, финансирани от ЕС. Изрично се въвежда въпросът с устойчивостта на обслужването на дълга, като се използва информацията от семинарите, проведени с колегите от Международния валутен фонд (МВФ). Включен е и нов раздел относно показателите, който е свързан с новата рамка за измерване на резултатите (вж. по-долу). Новият формуляр на заявление беше въведен в началото на 2014 г. за нови предложения за проекти по всички механизми, управлявани от ГД „Развитие и сътрудничество“ — EuropeAid. Като се основава на дейността на EUBEC, работната група на инвестиционната рамка за Западните Балкани (WBIF) работи по допълнително рационализиране и подобряване на съответните оперативни процедури.

(2) Разработване на стандартизирана рамка за измерване на резултатите

Бяха извършени технически дейности по новата рамка за измерване на резултатите, чиято цел е да помогне на Комисията и ФИ да предоставят предварителна информация относно очакваните резултати от проектите, финансирани по механизмите, да измерят последващите резултати от своите дейности по финансиране и допълнително да подобрят докладването относно постиженията по механизмите, като всичко това отразява изискванията на новия Финансов регламент, рамките на Комисията за резултатите, както и приоритетите и целите на политиките на ЕС за външно сътрудничество.

В резултат беше приета рамка, съставена от общ набор от показатели за резултатите, отразяващи предвидените резултати и получените продукти от проектите. Изборът на показатели се ръководеше от редица съображения, например съгласуване с целите и приоритетите на механизмите, целите на политиката на ЕС за външно сътрудничество и Финансовия регламент, както и настоящите практики на ФИ и възможността за обединяване и за докладване пред широката общественост (наред с други). Рамката включва определение на всеки договорен показател и също така изисква от заявителите да опишат количествено очакваното въздействие на предлагания проект. Новата рамка за резултатите беше включена в новия формуляр на заявление и в насоките (вж. по-горе) и бе въведена в началото на 2014 г. за нови предложения за проекти.

(3) Хармонизиране на сключването на договори, мониторинга и докладването

В извършването на техническата дейност участваха Комисията, службите на ЕСВД в седалището и делегациите, както и ФИ. Основната цел на ТГ беше да работи по хармонизирането и ускоряването на процеса по сключване на договори в рамките на механизмите чрез изготвяне на уместни и подробни насоки, които ще спомогнат за въвеждането на съответната договорна информация в проектните досиета, представени на управителните органи на механизмите, с цел да се опрости сключването на договори за проектите. ТГ5 се насочи към обясняване и поясняване на договорните определения и процеси, които трябва да се интегрират предварително в информационните досиета на проектите, за да може да се изгради пълна представа за изпълнението на проекта, финансовите потоци и съответната отговорност на заинтересованите страни. Поради това съответната договорна информация беше включена от съображения за ефективност в подробните насоки относно попълването на формуляра на заявление. В допълнение към това беше изготвен набор от препоръки/най-добри практики за докладване и мониторинг въз основа на придобития опит на Комисията и ФИ при изпълнението на проекти, както и за изискванията на приложимата към финансовите инструменти правна рамка, създадена с Финансовия регламент.

Комисията приветства усилията на платформата да се стреми да гарантира добре структуриран, прозрачен и ефективен процес за подбор на проекти с ефективни процеси за сключване на договори и подходящи процедури за мониторинг и докладване, насочени към резултати, които се основават по подходящ начин на уместни и актуални правни изисквания.

Комисията отчита важния напредък, постигнат в рамките на платформата чрез разработването на нови — хармонизирани — инструменти, които да се използват за всички механизми за смесено финансиране, например подобрения формуляр на заявление и придружаващите насоки.

4.3 ДОПЪЛНИТЕЛНО РАЗВИТИЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

Основаните на пазара инвестиции представляват ключов фактор за развитие и важен параметър, който отличава развитите от развиващите се икономики. Примерите включват отпускането на банкови заеми на малки и средни предприятия, инвестициите на публични и частни дружества за комунални услуги в производство на електроенергия или ключови инфраструктурни проекти като пътища или железопътни линии.

Разширеното използване на специфични финансови инструменти (например гаранции, собствен капитал, механизми за рискове, свързани с местната валута, както и други механизми за споделяне на риска) се мотивира от необходимостта ограничените налични бюджетни средства да се използват възможно най-ефикасно, както и от оценката, че безвъзмездните средства невинаги са най-добрият инструмент за развитие на тези видове икономическа дейност и понякога се провалят напълно.

Използването на специфични финансови инструменти се препоръчва, когато пазарните участници, сред които може да има и институции за финансиране на развитието, не осигуряват нужното финансиране в достатъчен размер или при подходящи условия за иначе финансово жизнеспособни проекти поради наличието на пазарни дефекти.

В допълнение към преодоляването на пазарните дефекти или ситуациите на неоптимални инвестиции финансовите инструменти трябва да осигурят ясно определена допълняемост (добавена стойност) и ливъридж от бюджетните средства на ЕС и техният дизайн трябва да гарантира съгласуването на интересите на Комисията и нейните партньори по изпълнението.

Въз основа на горепосоченото и на практическия опит на членовете на платформата последната подбра редица сектори, в които следва да се проучи допълнително увеличеното използване на горепосочените финансови инструменти, например инфраструктура, микро-, малки и средни предприятия, селско стопанско, социален сектор. Макар че видът и равнището на помощта от ЕС трябва да се оценят в контекста на всеки индивидуален проект, платформата одобри някои основни принципи относно минималните изисквания, максималните прагове на помощ и механизми за гарантиране на съгласуването на интересите на Комисията и допустимата финансова институция, която отговаря за изпълнението.

Комисията подкрепя усилията на платформата да насърчи по-нататъшното използване на финансовите инструменти. Тъй като тези финансови инструменти представляват относително сложни продукти, техният дизайн ще се адаптира внимателно към оперативната среда на отделните държави партньори.

Освен това Комисията ще прилага основния принцип на ЕС за финансовите инструменти: правилото без условни пасиви, което гарантира, че финансовите пасиви за ЕС в резултат на финансов инструмент в никакъв случай не могат да надхвърлят размера на съответното бюджетно задължение, което е било поето за него.

5. БЪДЕЩО УПРАВЛЕНИЕ НА МЕХАНИЗМИТЕ НА ЕС ЗА СМЕСЕНО ФИНАНСИРАНЕ

С оглед подобряването на ефективността на операциите за смесено финансиране във връзка с изпълнението на техните политически цели за намаляване на бедността и за социално и икономическо развитие, както и с оглед на ефективността на тяхното управление, включително намаляване на разходите по транзакциите, платформата се съгласи да организира четири „рамки“ за смесено финансиране в съответствие с инструментите за финансиране (Европейски фонд за развитие — Европейски инструмент за съседство — Инструмент за сътрудничество за развитие — Инструмент за предприсъединителна помощ). Същевременно с оглед на отразяването на различните регионални стратегически приоритети, подобряването на политическия ливъридж и ефективното използване на операциите за смесено финансиране в политическия диалог, както и с оглед на целите на докладването се предлага за всяка рамка да се посочат географски определени „механизми“.

Финансирането ще бъде осигурено най-вече от регионалните програми, определени по отделните инструменти, в съответствие със заложените в програмните документи приоритети и цели и в диалог с държавите партньори и съответните регионални организации. Когато е уместно и подходящо, финансирането може да бъде осигурено и от конкретни национални/регионални програми[2] с оглед подпомагане на приоритети и цели в тези държави/региони, определени в съответните програмни документи. Ако бъде проявен интерес от държавите — членки на ЕС, или други донори за оказване на принос към операциите за смесено финансиране, това ще бъде извършено чрез предназначени за тази цел специални фондове. Ще бъде изградена единна структура за управление за всяка рамка за смесено финансиране, която ще управлява средствата от Комисията и вноските от държавите членки или други донори чрез специалните фондове. Тази рамка ще важи за всички региони, включително Африка. Като се основава на дейността на EUBEC, работната група на инвестиционната рамка за Западните Балкани работи по допълнително рационализиране и подобряване на съответните оперативни процедури.

Вземането на решения ще бъде организирано в двустепенна структура. Становищата по предложенията за проекти ще бъдат формулирани на равнището на съвета. Тези становища ще се изготвят чрез оценка на техническо равнище.

Съветите[3], председателствани от Комисията, включват ЕСВД, държавите — членки на ЕС, като гласуващи членове, и ФИ като наблюдатели. Те ще бъдат отговорни за изготвянето на становища относно индивидуални операции за смесено финансиране, ще осигуряват насоки за участващите институции, ще извършват мониторинг и преглед на разработваните проекти, ще проучват резултатите от проектите, ще извършват мониторинг на портфейла от одобрени проекти и също така по целесъобразност ще използват специфичния експертен опит на ФИ, като гарантират разделение на труда.

Техническата оценка на предложенията за проекти ще включва редовни технически заседания, председателствани от Комисията (които ще включват съответните генерални дирекции според нуждите) с участието на ЕСВД[4] и ФИ, на които ще се обсъжда разработването на проекти и ще се оценяват проектите, които следва да бъдат представени на съветите.

Подобреният (и допълнително хармонизиран) формуляр на заявление за проект, разработен в рамките на платформата, вече е въведен и допринася за гарантиране на добре структуриран, прозрачен и ефективен процес за подбор на проекти[5].

Секретариатът съдейства на съвета във всички негови задачи, подпомага организирането на комуникационните събития и общото изпълнение на комуникационната стратегия, организира оценката на предложенията на техническо равнище и функционира като централното звено за контакт за всички заинтересовани страни, които участват в рамките за смесено финансиране. Структурата и функционирането на секретариата ще трябва да се адаптират спрямо новата обща структура и процеса на вземане на решения; Комисията ще осигури секретариат за всяка мрежа на ЕС за смесено финансиране и съответните ѝ механизми, като евентуално може да проучи варианта за възлагането на специфични задачи на подизпълнители.

Предложеният преработен процес за вземане на решения цели рационализиране, опростяване и подобряване на ефективността на процеса за вземане на решения, както и привеждане в съответствие с новите изисквания, определени във Финансовия регламент, когато проектите се изпълняват в условията на непряко управление. Преработеният процес за вземане на решения включва: i) подобрена координация на ранен етап, което ще гарантира насочване на ресурсите към определените приоритети, ii) по-широкообхватна и разширена техническа оценка за допълнително подобряване на качеството и улесняване на обмена на експертен опит, като по целесъобразност се използва специфичният експертен опит на ФИ, iii) повишена гъвкавост с по-оптимална продължителност на времето, отделено за техническата оценка, спрямо относителната сложност на всяко предложение и iv) намален брой на стъпките в процеса. След като дадено предложение бъде оценено като технически зряло, водещата ФИ[6] ще бъде в състояние да представи окончателен преработен формуляр на заявление на секретариата с оглед представянето му на съвета.

Що се отнася до рамките за смесено финансиране, управлявани от ГД „Развитие и сътрудничество“ — EuropeAid, Комисията, ЕСВД и държавите членки ще проведат диалог (председателстван съвместно от ЕСВД и Комисията) относно стратегическа ориентация, общи насоки с държавите бенефициери и съответни регионални организации. Това може да бъде осъществено в контекста на съществуващи форуми за координация на регионални или подрегионални политики или, когато няма такива подходящи форуми, в рамките на специални стратегически срещи в съответствие с принципа на ангажираността в рамките на нашето сътрудничество за развитие. В случая с WBIF установените обсъждания на стратегическо равнище, в които участват държавите бенефициери, следва да се разширят допълнително, като се насърчи „единното разработване по сектори“ за всяка държава.

Участието на гражданското общество на равнище проект понастоящем се управлява от ФИ като част от техните процеси на одобрение и управление, пряко или като се гарантира, че организаторът на проекта провежда съответните обществени консултации. Ролята на делегациите/географските звена следва да се изразява в привличане на представители на местното гражданско общество в съответствие с общата практика за други условия за изпълнение. В допълнение към това Комисията ще засили допълнително своите усилия за повишаване на достъпа до информация за организациите от гражданското общество, включително за регионалните организации, на равнището на механизмите. В Брюксел се организират редовни срещи относно смесеното финансиране.

6. ПРЕГЛЕД НА ЗАКЛЮЧЕНИЯТА И ПРЕПОРЪКИТЕ

(1)        В контекста на придобития досега опит съществуващите механизми на ЕС за смесено финансиране оказват положително въздействие върху резултатите в подкрепа на външните политики на ЕС.

(2)        В резултат на извършената техническа работа бе изготвен подобрен и хармонизиран формуляр на заявление за безвъзмездни средства, който да се използва при различните механизми на ЕС за смесено финансиране. Разработени са подробни насоки, които придружават формуляра на заявление с цел предоставяне на информация и пояснения на заявителите относно неговото попълване. Изрично бе въведен въпросът за устойчивостта на обслужването на дълга и ще бъдат предприети последващи мерки във връзка с провеждащото се понастоящем преработване на рамката на МВФ.

(3)        Разработена е нова рамка за резултатите, която беше включена в новия формуляр на заявление и в насоките (вж. по-горе).

Комисията приветства усилията на платформата да се стреми да гарантира добре структуриран, прозрачен и ефективен процес за подбор на проекти с ефективни процеси за сключване на договори и подходящи процедури за мониторинг и докладване, насочени към резултати, които се основават по подходящ начин на уместни и актуални правни изисквания и са съгласувани с приоритетите и целите на политиките на ЕС за външно сътрудничество.

В този контекст Комисията отчита важния напредък, постигнат в рамките на платформата чрез разработването на нови хармонизирани инструменти, които да се използват за всички съществуващи механизми за смесено финансиране, например подобрения формуляр на заявление и придружаващите го насоки.

(4)        Бяха определени ключови области, в които следва допълнително да се проучи увеличеното използване на специфични финансови инструменти. Те са избрани въз основа на своето практическо значение и също така включват области, към които следва да се насочат бъдещите действия по механизмите за смесено финансиране:

- гаранции, собствен капитал и други механизми за споделяне на риска за инфраструктурни проекти и микро-, малки и средни предприятия;

- нови сектори: гаранции и механизми за споделяне на риска за селскостопанския, социалния и други сектори.

Комисията подкрепя препоръките на платформата бъдещите рамки на ЕС за смесено финансиране да използват в по-голяма степен специфични финансови инструменти, по-специално в секторите на инфраструктурата, микропредприятията, малките и средните предприятия, селското стопанско и социалния сектор — като надлежно се отчита оперативната среда в държавите партньори и правилото без условни пасиви. Тя ще работи в тясно сътрудничество със своите партньори по финансиране на развитието с цел на пазара да бъдат предложени иновативни финансови инструменти с голямо въздействие върху развитието.

 (5)       Платформата заключи, че следва да се организират четири „рамки“ за смесено финансиране в съответствие с инструментите за финансиране (Европейски фонд за развитие — Европейски инструмент за съседство — Инструмент за сътрудничество за развитие — Инструмент за предприсъединителна помощ). Четирите съответни съвета (съвета на Европейския фонд за развитие — съвета на Европейски инструмент за съседство — съвета на Инструмент за сътрудничество за развитие — управителния комитет на инвестиционната рамка за Западните Балкани) ще вземат под внимание оперативните заключения, свързани с проектите. Преработеният процес за вземане на решения ще спомогне за рационализиране, опростяване и подобряване на ефективността, както и спазване на новите изисквания, определени във Финансовия регламент.

Комисията подкрепя по-нататъшното рационализиране на механизмите за смесено финансиране в четири рамки за смесено финансиране с цел подобряване на ефективността на операциите за смесено финансиране при изпълнението на техните политически цели и намаляването на разходите.

Комисията в тясно сътрудничество с ЕСВД и държавите — членки на ЕС, ще положи усилия да гарантира ефективно и ефикасно изпълнение на препоръките за преработена структура за управление на механизмите за смесено финансиране.

(6)        Участието на неевропейски ФИ и по-специално регионални банки, действащи като водещи ФИ, следва да бъде проучено от съвета на съответната мрежа за смесено финансиране, като се следва целенасочен подход въз основа на специфичната добавена стойност, генерирана от конкретен проект или регион. Освен това, когато неевропейски ФИ вече действат като водещи ФИ в конкретни механизми за смесено финансиране, тяхната роля следва да се запази, ако са изпълнени условията във връзка с тяхната добавена стойност. Координацията и сътрудничеството между европейските и неевропейските ФИ продължават да бъдат от решаващо значение и поради тази причина неевропейските ФИ следва да бъдат поканени да участват в съответните заседания като наблюдатели.

(7)        Активното участие на държавите — членки на ЕС, ЕП, ЕСВД и службите на Комисията, широк кръг от публични ФИ, многостранни и двустранни, европейски и неевропейски — бе от огромно значение за постигнатия досега видим успех. То бе допълнено от обмена с ОГО и достигането до други участници.

Комисията счита, че платформата на ЕС е демонстрирала ясно своята стойност за привличането на широк кръг от заинтересовани страни за обмен на експертни знания по всички аспекти на смесеното финансиране в рамките на външното сътрудничество. Комисията препоръчва платформата на ЕС да доразвие своя опит и успехи до настоящия момент и да продължи да работи по конкретни въпроси, свързани със смесеното финансиране в рамките на външното сътрудничество.

И накрая — в съответствие с работния план, представен от Комисията и приет от групата по политиката, бяха определени следните въпроси, по които вече се работи в хода на 2014 г.

•           Мобилизиране на ресурси от частния сектор

•           Най-добри практики и възможност за финансиране в областта на изменението на климата

[1] Допълнителни подробни работни документи и доклади могат да бъдат намерени на адрес: http://ec.europa.eu/transparency/regexpert/index.cfm?Lang=BG, тъй като платформата е регистрирана експертна група E02852 към Комисията.

[2] Както и от тематични програми в по-ограничена степен.

[3] В случая с WBIF тази структура се нарича управителен комитет, в който ЕСВД не участва.

[4] ЕСВД не участва в техническата оценка на предложенията за проекти на WBIF.

[5] В случая с WBIF това отразява факта, че основните заявители са държави бенефициери.

[6] Само по отношение на механизми, управлявани от ГД „Развитие и сътрудничество“ — EuropeAid.