13.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 167/19

1.

Нарушенията на член 101 и член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), наричани по-долу „правилата за конкуренция на ЕС“, причиняват големи вреди на икономиката като цяло и възпрепятстват правилното функциониране на вътрешния пазар. За да бъдат предотвратени тези вреди, Комисията има правомощия да налага глоби на предприятия и сдружение на предприятия за нарушаване на правилата на ЕС за конкуренцията (1). Целта на глобите, налагани от Комисията, е възпираща, а именно да бъдат санкционирани засегнатите предприятия (специфично възпиране) и да бъдат възпрени другите предприятия от възприемането или продължаването на поведение, което противоречи на членове 101 и 102 от ДФЕС (общo възпиране) (2).

2.

Освен това нарушенията на член 101 и член 102 от ДФЕС причиняват големи вреди на потребителите и предприятията. Всяко физическо или юридическо лице, което е понесло вреди поради нарушение на правилата на ЕС за конкуренцията, има право на обезщетение. Както многократно подчерта Съдът (3), това право е гарантирано от правото на ЕС. Целта на глобите е възпираща, докато с исковете за обезщетение се цели отстраняването на претърпените вреди вследствие на дадено нарушение. По-ефективните средства за правна защита, с които потребителите и предприятията разполагат, за да получат обезщетение, сами по себе си също ще произведат благоприятни ефекти по отношение на възпирането от бъдещи нарушения и осигуряването на по-добро спазване на тези правила (4).

3.

Количественото определяне на претърпените вреди представлява съществено затруднение за съдилищата и страните при производствата по искове за обезщетение. Количественото определяне се основава на сравнение на действителното положение на ищците с положението, в което те биха се намирали, ако нарушението не е било извършено. При всяка хипотетична оценка на начина, по който биха се развили пазарните условия и взаимодействията на пазарните участници без нарушението, често възникват сложни и специфични икономически проблеми, свързани с правото в областта конкуренцията. Съдилищата и страните все по-често се сблъскват с тази проблематика и си задават въпроси относно необходимостта да разгледат наличните методи и техники за разрешаването им.

4.

Членове 101 и 102 от ДФЕС засягат публичната политика (5) и са от основно значение за функционирането на вътрешния пазар, който включва система, чиято цел е да гарантира, че конкуренцията не се нарушава (6). Тези разпоредби в Договора пораждат права и задължения за лицата, били те предприятия или потребители. Тези права стават част от правните средства, с които разполагат лицата (7), и са защитени по силата на Хартата на основните права на Европейския съюз (8). В съответствие с правото на ЕС националните съдилища са задължени да налагат спазването на тези права и задължения пълноценно и ефективно във всички заведени пред тях производства.

5.

Сред правата, гарантирани от законодателството на ЕС, е правото на обезщетение за претърпени вреди вследствие на нарушение на член 101 и член 102 от ДФЕС: пълната ефективност на правилата на ЕС в областта на конкуренцията би била изложена на риск, ако увредените страни не могат да предявят искове за обезщетение за вредите, които са им били нанесени вследствие на нарушаването на тези правила. Всяко лице може да поиска обезщетение за понесени вреди, когато има причинно-следствена връзка между вредата и споразумение или практика, забранени от правилата на ЕС за конкуренцията (9).

6.

Обезщетение за претърпените вреди означава увредените страни да бъдат поставени в ситуацията, в която биха се намирали, ако не е било извършено нарушение на член 101 или член 102 от ДФЕС. Следователно на лицата, които са понесли вреди поради нарушаване на тези пряко приложими правила на ЕС, следва да бъде възстановена пълната действителна стойност на понесените загуби: правото на пълно обезщетение включва действителната загуба (damnum emergens), обезщетение за пропуснати ползи в резултат на нарушението (lucrum cessans) (10) както и право на лихва от момента на възникването на вредата (11).

7.

Доколкото не съществуват правила на ЕС относно исковете за обезщетение при нарушения на член 101 и член 102 от ДФЕС, всяка държава-членка трябва да определи в своята национална правна система на подробни правила, уреждащи упражняването на правото на обезщетение, гарантирано от правото на ЕС. Въпреки това тези правила не следва да затрудняват прекомерно или да правят невъзможно упражняването на правата, предоставени съгласно правото на ЕС (принцип на ефективност). Освен това те не следва да бъдат по-малко благоприятни от националните правила относно искове за обезщетение за нарушения на подобни правила (принцип на еквивалентност) (12).

8.

Що се отнася до количественото определяне на вредите, доколкото то не се урежда в правото на ЕС, държавите-членки определят в правни норми подходящите стандарти за доказване и изискваната степен на точност при посочването на размера на претърпените вреди. Освен това тежестта на доказване се разпределя и съответните отговорности на страните за представяне на факти в съда се определят съгласно националните правила. Националното право може да предвижда изместване на тежестта на доказване, след като ищецът е доказал определен набор от фактори, както и опростени правила за изчисляване и презумпции с оборим или неоспорим характер. Освен това в националното законодателство се уреждат степента и начинът на оправомощаване на съдилищата да определят в количествено изражение претърпените вреди въз основа на приблизителни най-добри оценки и да се позовават на съображения за справедливост. Всички тези национални правила и процедури относно количественото определяне на вредата следва да бъдат определени и прилагани в отделните случаи по начин, който позволява на страните, увредени вследствие на нарушение на правото на ЕС в областта на конкуренцията, да получат пълно обезщетение за претърпените вреди, без да срещат прекомерни трудности. При никакви обстоятелства тези правила не могат да бъдат по-малко ефективни отколкото при подобни искове, основаващи се на националното право.

9.

Една от последиците на принципа на ефективност е, че приложимите национални правни норми и тяхното тълкуване следва да отразяват трудностите и ограниченията, присъщи на количественото определяне на вредите по дела в областта на конкуренцията. За количественото определяне на тези вреди се изисква действителната ситуация на увредената страна да се сравни със ситуацията, в която тази страна би се намирала при липса на нарушение. Това не може да се наблюдава в действителност, тъй като не е възможно да се знае със сигурност как биха се развили пазарните условия и взаимодействията между участниците на пазара при липса на нарушение. Възможна е само оценка за вероятния сценарий, ако нарушението не е било извършено. Количественото определяне на вредите по дела в областта на конкуренцията по своята същност винаги се характеризира със значително ограничена степента на сигурност и точност, която може да се очаква. Понякога са възможни само приблизителни оценки (13).

10.

В този контекст службите на Комисията изготвиха практическо ръководство за количествено определяне на вредите при искове за обезщетения за нарушения на член 101 и член 102 от ДФЕС („практическото ръководство“).

11.

Целта на практическото ръководство е да се помогне на националните съдилища и страните, участващи в искове за обезщетения чрез по-широко разпространение на информация, която е от значение за количественото определяне на вредите, причинени от нарушения на правилата на ЕС за конкуренцията. Следователно в него се предоставят сведения относно различните форми на вреда, които обикновено са причинени от антиконкурентни практики, и по-специално се съдържат сведения относно наличните методи и техники за количествено определяне на тези вреди. По-широкото разпространение на тази информация ще повиши ефективността на исковете за обезщетение. Освен това то има за цел да направи тези искове по-предвидими, като по този начин се повишава правната сигурност за всички заинтересовани страни. Практическото ръководство може също така да помогне на страните за постигането на консенсусно решение на техните спорове, независимо дали в рамките на съдебното производство или извън него, или да намерят алтернативно решаване на спорове.

12.

Практическото ръководство е с чисто информативна цел и не обвързва националните съдилища и страните. Следователно то не изменя правните норми на държавите-членки, уреждащи исковете за обезщетение, и не засяга правата и задълженията на държавите-членки и на физическите и юридическите лица съгласно законодателството на ЕС.

13.

По-специално, на практическо ръководство не следва да се гледа като на повишаващо или снижаващо стандартите на доказване или равнището на подробност на фактите, които страните следва да предоставят съгласно изискванията на правните системи на държавите-членки. То не следва да се възприема и като засягащо правилата и практиките в държавите-членки относно тежестта на доказване. В своите правни системи националните съдилища често възприемат прагматични подходи по отношение на определянето на размера на отсъденото обезщетение, в това число използването на презумпции, изместването на тежестта на доказване или правомощията на съдилищата да извършват оценки въз основа на приблизителни най-точни хипотези. С практическото ръководство се цели да бъде предоставена информация, която може да бъде използвана в рамките на националните правни норми и практики, а не вместо тях. Следователно в зависимост от приложимите правни разпоредби и особеностите на всеки отделен случай може да е достатъчно за страните да предоставят факти и доказателства за размера на вредите, които са по-малко подробни отколкото фактите и доказателства, които се изискват съгласно някои методи и техники, посочени в практическото ръководство.

14.

В практическото ръководство са разяснени специфичните особености, включително силните и слабите страни, на различните налични методи и техники за количествено определяне на вредите при нарушения на антитръстовите правила. Приложимото право трябва да даде отговор на въпроса кой подход за количествено определяне може да се счита за подходящ в конкретните обстоятелства на даден случай. Наред със стандартите и тежестта на доказване съгласно приложимото законодателство сред елементите от значение са наличието на данни, съответните разходи и време и тяхната пропорционалност по отношение на стойността на иска за обезщетение.

15.

Освен това в практическото ръководство се представят и обсъждат редица практически примери. Те показват типичните ефекти, които обикновено произвеждат нарушенията на правилата на ЕС за конкуренцията, и как горепосочените методи и техники за количествено определяне на вредите могат да бъдат приложени на практика.

16.

Икономическите знания относно вредите, причинени от нарушения на антитръстовите правила, и методите и техниките за количествено им определяне могат да претърпят развитие във времето в съответствие с теоретичните и емпиричните икономически изследвания и съдебната практика в тази област. Следователно практическото ръководство не следва да се разглежда като цялостно или окончателно представяне на наличните познания, методи и техники.