27.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 57/19


Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

2013/C 57/09

Настоящата публикация предоставя право на възражение в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни  (1)

„PRÉS-SALÉS DU MONT-SAINT-MICHEL“

ЕО №: FR-PDO-0005-0813-25.06.2010

ЗГУ ( ) ЗНП ( Х )

1.   Наименование

„Prés-salés du Mont-Saint-Michel“

2.   Държава членка или трета държава:

Франция

3.   Описание на земеделския продукт или храна:

3.1.   Вид продукт:

Клас 1.1.

Прясно месо (и карантия)

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1:

Месото с наименование за произход „Prés-salés du Mont-Saint-Michel“ е от агнета на възраст до 12 месеца и характеристиките му се обуславят от морска паша. Тези агнета произхождат от овни от следните раси: „Suffolk“, „Roussin“, „Rouge de l’Ouest“, „Vendéen“, „Cotentin“, „Avranchin“, „Charollais“, или овни, родени от майки с произход от стопанства, притежаващи разрешение за паша на солени мочурища. Женските овце за разплод са родени от овце, отгледани в географския район и пасли на солени мочурища.

Кланичните трупове имат следните характеристики:

тегло не по-малко от 14 kg,

леко изпъкнал профил на кланичните трупове: „профил с прави линии до леко вдлъбнат“ и „средно до силно развити мускули“ (клас U, R и O по таблицата за класификация на кланични трупове EUROP),

степен на залоеност „тънък слой тлъстина, покриваща трупа частично до почти изцяло“ (класове 2 и 3 по таблицата EUROP),

твърд външен и вътрешен слой бяла до кремавобяла тлъстина, разпределена равномерно.

Месото се предлага за продажба охладено. Не се допуска размразеното месо отново да се замразява.

3.3.   Суровини (само за преработени продукти):

3.4.   Фураж (само за продукти от животински произход):

Храненето на агнетата и овцете майки се състои основно от паша на солени мочурища. Отглеждането на агнетата се осъществява на последователни периоди, които са периодът след агненето, периодът на морска паша и евентуално периодът на угояване.

През периода след агненето, който продължава от агненето до най-малко 45 дни и най-много 105 дни, храната на агнетата се състои основно от майчино мляко и може да се допълва със сухо мляко, фуражи или концентрати.

През периода на морска паша, който продължава поне 70 дни, агнетата пребивават на солени мочурища в предварително определени индивидуални пасищни участъци и в случай на наводнение — в резервни участъци. Те се хранят основно (освен пашата се допускат най-много 400 g концентрати/ден, давани вечер) или изключително с трева.

През незадължителния период на угояване (за агнетата, хранени изключително с трева през периода на морска паша) с максимална продължителност от 30 или 40 дни според сезона, агнето получава фуражи и концентрирани храни и вече не пасе на солените мочурища.

Във всички случаи периодът на морска паша, включително пашата на резервните участъци при заливане на соленото мочурище при високи приливи, възлиза най-малко на половината от целия живот на животното.

Фуражите, приемани през различните етапи на отглеждане на животните, са с произход от географския район и се състоят от прясна трева, опасана или съхранена под формата на сено или пресована полусуха със съдържание на над 50 % сухо вещество, корени, клубени и зеленчуци.

Даването на царевичен силаж е забранено, считано от 1 юни 2013 г.

Концентратите, давани на овцете и агнетата според случая на различните етапи на отглеждане на животните, се състоят от следните съставки:

зърнени култури, продукти и странични продукти от тях: ечемик, царевица, пшеница, тритикале, овес,

семена от маслодайни култури, продукти и странични продукти от тях: соево, слънчогледово, рапично и ленено брашно, соеви зърна и люспи,

протеинови насаждения: грах, лупина, бакла,

клубеноплодни, кореноплодни, продукти и странични продукти от тях: пулп от захарно цвекло,

фуражи: люцерна, слама,

меласа: меласа от захарна тръстика,

добавки,

минерали, витамини.

100 % от фуражите и 50 % от концентратите са с произход от географския район.

За хранене на овцете в стопанствата са разрешени само растения, странични продукти и храни, които нямат генетично модифициран произход. Никакъв продукт от животински произход, с изключение на млечни продукти, не трябва да влиза в състава на храните, използвани при отглеждането на агнетата „prés-salés“.

3.5.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район:

Агнене, отглеждане и клане.

3.6.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.:

3.7.   Специфични правила за етикетиране:

Идентифицирането и етикетирането на месото с наименование за произход „Prés-salés du Mont-Saint-Michel“ се осъществяват върху кланичния труп след периода на зреене с помощта на постоянно маркиране с неизтриваемо мастило на надписа „Prés-salés MSM“ върху основните части, които са плешката, ребрата и бутовете.

По веригата до крайния дистрибутор кланичният труп и разфасовките от него се придружават от етикет, на който се посочват най-малко следните данни:

името на наименованието,

означението „ЗНП“ или „защитено наименование за произход“,

логото за ЗНП на Европейския съюз,

името на овцевъда,

номерът на стопанството,

националният идентификационен номер на животното,

датата на клане,

мястото на клане и кланичния номер,

означението „времето на зреене върху костите между датата на клане на агнетата и датата на продажба на дребно на крайния потребител е поне 4 пълни дни“.

4.   Кратко определение на географския район:

Географският район, в чиито граници протичат раждането, отглеждането и клането на агнетата, се състои от следните 42 кантона, 6 от които частично, от департаментите Manche и Ille-et-Vilaine:

 

Департамент Manche:

 

Всички общини на кантоните Avranches, Barneville-Carteret, Beaumont-Hague, Bréhal, Bricquebec, Cherbourg-Octeville, Cherbourg-Octeville-Sud-Ouest, Coutances, Ducey, Equeurdreville-Hainneville, Granville, la Haye-Pesnel, Isigny-le-Buat, Jullouville, Lessay, Montmartin-sur-Mer, Les Pieux, Pontorson, Saint-Hilaire-du-Harcouët, Saint-James, Saint-Malo-de-la-Lande, Saint-Ovin, Saint-Sauveur-le-Vicomte, Sartilly, Tourlaville, Valognes, Vesly.

 

Общините на кантон Haye-du-Puits, с изключение на общините Appeville, Coigny, Cretteville, Houtteville, Prétot-Sainte-Suzanne, Vindefontaine.

 

В кантон Saint-Sauveur-Lendelin — общините Muneville-le-Bingard, La Ronde-Haye.

 

Департамент Ille-et-Vilaine:

 

Всички общини на кантоните Antrain, Dol-de-Bretagne, Fougères-Nord, Fougères-Sud, Louvigné-du-Désert, Pleine-Fougère, Saint-Aubin-du-Cormier, Saint-Brice-en-Coglès.

 

В кантон Cancale — общините La Fresnaie, Hirel, Saint-Benoit-des-Ondes.

 

В кантона Saint-Aubin d’Aubigné — общините Andouillé-Neuville, Gahard, Romazy, Saint-Aubin-d’Aubigné, Sens-de-Bretagne и Vieux-Vy-sur-Couesnon.

 

В кантоните Vitré-est и Vitré-ouest — общините Balazé, Châtillon-en-Vendelais, Montautour, Princé, Saint-M'Hervé, Vitré.

5.   Връзка с географския район:

5.1.   Специфична характеристика на географския район:

Природни фактори, допринасящи за връзката

Географският район се намира около Нормандско-бретонския залив и се простира по бреговата ивица на департаментите Manche и Ille-et-Vilaine. Той се отличава с големината на крайбрежието си и със силното морско и океанско въздействие върху своя климат. В сърцето на този географски район ливади, редовно заливани от морето и наричани солени мочурища (или herbus), осигуряват основната част от храната за животните. Тези солени мочурища образуват горната част на зоната, заливана от приливите. Те са се развили на местно ниво на дъното на залива Mont-Saint-Michel и на устията в западната част на Cotentin, където протича фино утаяване на завет от вълни и силни течения. Субстратът на соленото мочурище, известен като „tangue“, е съставен от много фини варовити тиня и пясъци. Тези пространства са дълбоко прорязани от канали, разклоняващи се на по-малки каналчета и образуващи по този начин изключително гъста мрежа, която разделя ливадите на няколко оперативни единици и създава множество препятствия пред придвижването на овцете.

Растителността, приспособена към солеността на почвата и заливането, се състои от растения, наречени халофити. Много от тях като puccinellia maritima, приморски триостреник (triglochin maritima) или halimione portulacoïdes, последното особено след като е замръзнало, са много апетитни и следователно представляват основната храна на агнетата „Prés-salés du Mont-Saint-Michel“.

Човешки фактори, допринасящи за връзката

За производството на агнета в залива на Mont-Saint-Michel има свидетелства, датиращи още от X век, когато местните монаси са имали правото на „brebiage“ (отглеждане на агнета). За производството на овце през същата епоха в пристанищната област на Cotentin се споменава в учредителната харта на абатството на Lessay — става въпрос за даряването на две кошари на абатството; по-късно през 1181 г., десятъкът на това абатство освен другото се състои и от две трети от овчата вълна (Харта на Хенри II Плантагенет).

До първата половина на XX век, с изключение на полдерите на Mont-Saint-Michel, където овчарите водят сравнително големи стада в солените мочурища, овцете биват водени на групи от по 2 до 4 животни, вързани заедно. През втората половина на XX век започват да се създават по-специализирани стопанства, разполагащи с кошари.

За да отговорят на физическите ограничения на средата, животновъдите винаги са подбирали своите разплодни животни по специален начин, така че да използват възможно най-добре репродуктивния капацитет на женските, способността на животните да се придвижват по нестабилен терен и растежа на агнетата, съобразен с растителния цикъл на растенията върху солените мочурища. Така женските животни са с произход от стадото, а мъжките се купуват отвън и принадлежат към раси, които са добре приспособени към условията на живот в солените мочурища и чието натрупване на мускулна маса е сравнително по-бавно.

Отглеждането на агнетата „prés-salés“ се е развило и благодарение на построяването на кошари и овладяването на ливадите, разположени на сушата в близост до солените мочурища. Тяхното съществуване е задължително, за да могат да се приютяват животните по време на ражданията и когато морските ливади са залети от високите приливи.

За да се справят с голямата хетерогенност на растежа на отделните животни в стадото и климатичните рискове, животновъдите са разработили стратегии за допълващо хранене, адаптирани към географския район. Когато убежищата на животните са в близост до брега, раздаването на допълващите храни може да се извършва вечерта след пашата. Когато убежищата са отдалечени, животновъдите могат да извършват угояването само преди клането. В основната си част тези храни са произведени в географския район, макар че една част, особено онези с азотно съдържание, могат да идват отвън.

В условията на местните отношения между овцевъдите, месарите и кланиците този по-специален начин на отглеждане е довел до постоянен избор на близки кланици, където са се запазили начините и уменията за клане на овце. Специфичните умения за клане се изразяват по-специално в кратък период на изчакване при добри условия между пристигането в кланицата и клането, както и в особено внимателни начини на клане, транжиране и изкормване, които запазват покривната тлъстина и не допускат замърсяване на кланичния труп. Регламентирани са също така условията на зреене. След тези операции се оценява съответствието на кланичните трупове, по-специално като се отчита качеството на тлъстината и вида на кланичните трупове.

5.2.   Специфична характеристика на продукта:

Кланичните трупове се отличават с твърда и бяла тлъстина, която е равномерно разпределена. Те са с тънък пласт тлъстина, леко изпъкнал профил и бутовете са доста издължени. Месото се отличава с подчертания си розов цвят, дължината на фибрите и прошарения си вид (междумускулна тлъстина). След изпичане то предлага обилна и постоянна сочност по време на цялото дъвчене, интензивни и трайни аромати в устата, както и отсъствие на мазен вкус.

Специфичността на това месо е призната отдавна, както го доказват думите на Pierre Thomas du Fosse, учен и литератор от Rouen, дошъл в Pontorson през лятото на 1691 г.: „Тревата на морския бряг е като мащерка, тя придава на овчето месо толкова изискан вкус, че бихме го предпочели пред яребицата и фазана.“

Тази отдавнашна известност се потвърждава в по-нови времена от отсъждането на апелативния съд на Caen от 24 януари 1986 г., в което се уточнява, че овцете, редовно водени на периодично заливаните от морето пасища, обичайно се наричат „prés-salés“ и че месото на тези така отгледани животни се счита за притежаващо специално качество.

5.3.   Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ):

Връзката между месото „Prés-salés du Mont-Saint-Michel“ и мястото му на производство минава през консумацията на специфичната растителност в солените мочурища и физическите упражнения, които изпълняват животните, за да си я набавят. Частта на това физическо упражнение от връзката с района е значителна в солените мочурища на залива Mont-Saint-Michel, които предоставят широки пространства за обхождане, както и в онези от пристанищната област на Cotentin, въпреки че там размерът на ливадите е по-скромен. Наистина фуражният капацитет на солените мочурища е доста нисък и редкостта на специалната трева, с която се хранят овцете, ги принуждава да извършват дълги преходи, за да се нахранят. В резултат кланичните трупове са с леко изпъкнал профил, а цветът на местото е подчертан.

Тези характеристики на месото се подсилват от другите ограничения на това пространство с нестабилен терен, което е прорязано от мрежа от дълбоки канали и е изложено на суровия климат. Поради суровите условия животните не могат да дойдат в солените мочурища твърде млади и трябва да останат там достатъчно дълго, за да може месото им напълно да се възползва от тази специфична храна.

В резултат от условията на отглеждане, освен структура с не много изпъкнал профил, животните притежават твърда сланина в ограничено количество, както и особен мирис, лишен от мазен вкус.

Тези характеристики се запазват благодарение на клането на животните в близост до местата на отглеждане. Тази близост предполага ограничена продължителност на транспорта, което предпазва животните от стрес, имащ потенциално лошо влияние върху качеството на месото, и по този начин позволява да се съхранят органолептичните качества, придобити при отглеждането. Освен това този начин на отглеждане на овцете е дал възможност за развитие и поддържане в кланиците от определения географски район на специфични умения, съобразени с качеството на тази суровина, като запазване на покривната тлъстина и забрана на измиването на кланичните трупове с вода при едновременно съдействие за контрол на съответствието на кланичните трупове.

Сочността на агнетата „prés-salés“, призната от гастрономите, придава на месото голяма известност, доказвана вече повече от век от продажните цени, които надхвърлят с 50 % до 100 % цените на обикновеното агнешко месо.

Препратка към публикуваната спецификация:

(член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 (2)

https://www.inao.gouv.fr/fichier/CDCPresSalesMontSaintMichel.pdf


(1)  Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.

(2)  Виж бележка под линия на стр. 1.