52013PC0919

Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпускани от средни горивни инсталации /* COM/2013/0919 final - 2013/0442 (COD) */


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Общ контекст – основания и цели на предложението

Решението на Европейския парламент и на Съвета относно обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г. „Благоденствие в рамките на нашата планета“[1] беше важна движеща сила в процеса на преразглеждане на политиката на ЕС относно качеството на въздуха особено с установяването на необходимостта от мерки за борба със замърсяването на въздуха при източника.

В съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент „Програма за чист въздух за Европа“[2] се призовава за действия с цел ограничаване на емисиите на замърсяващи въздуха вещества, изпускани от горивни инсталации с номинална топлинна мощност между 1 и 50 MW (наричани по-долу „средни горивни инсталации“), като по този начин се завърши регулаторната рамка за сектора на горивните инсталации също и с оглед на увеличаване на полезното взаимодействие между политиките относно замърсяването на въздуха и изменението на климата.

Средните горивни инсталации се използват за много разнообразни приложения (включително производство на електроенергия, домашно/жилищно отопление и охлаждане, осигуряване на топлинна енергия/пара за промишлени процеси и т.н.) и представляват важен източник на емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прахови частици. Приблизителният брой на средните горивни инсталации в ЕС е 142 986.

Изгарянето на гориво в нови малки горивни инсталации и уреди може да бъде обхванато от разпоредби за прилагането на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението[3]. Изгарянето на гориво в големи горивни инсталации се контролира с Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването)[4], считано от 7 януари 2013 г., и с Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации[5], която продължава да се прилага по отношение на съществуващите големи горивни инсталации до 31 декември 2015 г.

Емисиите на замърсители на въздуха от средни горивни инсталации като цяло не са регулирани на равнище ЕС и следователно е уместно съществуващото законодателство по отношение на горивните инсталации да се допълни с разпоредби за тази категория.

Съгласуваност с други политики и цели на Съюза

Настоящото предложение е част от новата рамка за действие в областта на качеството на въздуха в ЕС, както е посочено в преработената Тематична стратегия на ЕС за замърсяването на въздуха, и е в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж[6], като укрепва тези цели. Обърнато е внимание на защитата на интересите на малките и средните предприятия по принципа „Мисли първо за малките“[7].

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Консултация със заинтересованите страни

Бяха направени консултации със заинтересованите страни и обществеността в рамките на поредица от формални и неформални мероприятия, включително два онлайн въпросника, едно проучване на Евробарометър и непрекъснат диалог под формата на многостранни и двустранни срещи. Беше проведена и консултация с държавите членки по време на заседанията на експертната група по качество на въздуха. Значителна част от заинтересованите страни подчертаха важността на проверките от ЕС при източника с оглед споделяне на тежестта за намаляване на замърсяването, и изразиха положително становище за контролиране на емисиите от средните горивни инсталации, като отбелязаха обаче, че е необходимо да се ограничи административната тежест, която би могла да стане прекомерна както за операторите, така и за компетентните органи в случай на „пълен“ разрешителен режим. Получената информация от заинтересованите страни беше взета под внимание при разработването на различните възможни варианти за контролиране на емисиите от средните горивни инсталации.

Първата проучвателна обществена онлайн консултация бе извършена в края на 2011 г. с оглед разширяване на информационната база за първоначалното разработване на варианти на политика. Интернет консултация се проведе в продължение на 12 седмици от 10 декември 2012 г. на уебсайта на Европейската комисия „Вашият глас в Европа“. За консултацията се използваха два въпросника — един кратък, адресиран към широката общественост, а вторият е по-дълъг и по-обстоен, като включва въпроси относно контрола при източниците и е адресиран към експертите и заинтересованите страни. Получени бяха отговори от общо 1934 лица от широката общественост, както и от 371 експерта и заинтересовани страни. Около 40 % от последните изразиха съгласие относно необходимостта от регулиране на горивните инсталации с мощност под прага от 50 MW, определен в Директивата за емисиите от промишлеността (ДЕП) на равнище ЕС, като за представителите на бизнеса този дял е 20 %, за самостоятелните експерти — 43 %, за представителите на органите на държавната власт — 48 %, а за неправителствените организации — 55 %. Представителите на бизнеса и на органите на държавната власт предпочитат по-олекотен разрешителен режим или регистрационен режим, докато около половината от самостоятелните експерти и НПО са за „пълен“ разрешителен режим с общи за ЕС норми за допустими емисии.

Цялата съпътстваща информация е на разположение на уебсайт[8], посветен на тази инициатива.

Резултат от оценката на въздействието

Както беше посочено в оценката на въздействието (ОВ) при прегледа на Тематичната стратегия относно замърсяването на въздуха, макар че общата структура на политиката относно качеството на въздуха е логична и съгласувана, трябва да се осигури по-добро съответствие в практическото прилагане между проверките при източника, таваните за емисиите и стандартите за качество на атмосферния въздух, а именно за да се гарантира, че местните постижения в спазването на стандартите за качество на атмосферния въздух не са компрометирани от: а) неуспешно ограничаване на замърсяването от значителни точкови източници или от продукти (напр. действителни емисии в световен мащаб); или б) значителни фонови концентрации, произтичащи от общото емисионно замърсяване.

Бяха оценени няколко варианта на политика с цел да бъде набелязан икономически ефективен пакет от мерки за постигане на напредък по пътя към дългосрочната цел на ЕС (след 2020 г.) за по-нататъшно намаляване на въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето и околната среда. Това включваше разглеждането на подбрани допълнителни мерки на ЕС за контрол при източника, една от които се отнася за емисиите от средните горивни инсталации. Резултатът от оценката е, че общ за целия ЕС инструмент за контрол на емисиите от средните горивни инсталации би разширил до всички държави членки обхвата на техническите мерки, определени като икономически ефективни при многосекторния анализ, което доведе до заключението да се предложи нормативен акт за контролиране на емисиите от такива инсталации на равнище ЕС.

От петте разгледани и задълбочено анализирани варианти на политиката за контрол на емисиите от средните горивни инсталации е предпочетен вариантът на задаване на норми за допустими емисии в съответствие с тези, предвидени в Директива 2010/75/ЕС и в редица държави членки за инсталации с мощност 50—100 MW, и допълнени с множество норми за допустими емисии, предвидени за нови инсталации в изменения Протокол от Гьотеборг[9]. С оглед да се ограничат разходите, свързани с намаляването на азотните оксиди, нормите за допустими емисии следва да се основават главно на прилагането на първични мерки за намаляване на емисиите. Когато обаче качеството на въздуха не отговаря на стандартите на ЕС, държавите членки следва да прилагат по-строги норми.

За да се избегне значителното въздействие върху МСП, които експлоатират повечето средни горивни инсталации, в предложението залегнаха редица мерки за смекчаване на това въздействие: операторите няма да се нуждаят от разрешително, а само ще трябва да уведомяват за работата на инсталацията компетентните органи, които ще извършват регистрацията; препоръчано беше и поетапно изпълнение, така че на съществуващите инсталации да се предостави по-дълъг преходен период за привеждане в съответствие с нормите, като този период да бъде още по-дълъг за категорията на най-малките инсталации; предвидени са ограничени или опростени задължения за мониторинг и докладване.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Обобщение на предлаганите мерки

С предложението за установяване на разпоредби за средните горивни инсталации се цели запълването на съществуваща празнота в нормативната уредба. С него се въвеждат минимални изисквания, като административната тежест се поддържа на възможно най-ниско равнище и се обръща специално внимание на положението на МСП.

По-долу се дава конкретна информация относно съдържащите се в предложението членове и приложения.

В член 1 се уточнява, че директивата има за цел да се намалят емисиите във въздуха на серен диоксид, азотни оксиди и прахови частици от средни горивни инсталации и по този начин да се понижат възможните рискове за здравето на човека и околната среда от такива емисии.

В член 2 се определя обхватът на директивата така, че да се избегне припокриване с Директива 2009/125/ЕО или с глава III или IV от Директива 2010/75/ЕС, а също така се освобождават някои горивни инсталации въз основа на техните технически характеристики или използването им в специални дейности.

Член 3 съдържа определенията на понятия за целите на настоящата директива.

В член 4 се урежда задължението на компетентния орган да регистрира средните горивни инсталации въз основа на уведомление от страна на оператора. Елементите на такова уведомление са изброени в приложение І.

Член 5 съдържа разпоредби относно нормите за допустими емисии, а съответните стойности, приложими за съществуващи и нови инсталации, са дадени в приложение II. Предлага се нормите за допустими емисии да се прилагат за съществуващите горивни инсталации след фиксиран период от време, считано от датата на прилагане на настоящата директива, с цел да им се осигури достатъчно време, за да се адаптират технически към изискванията на настоящата директива. Съгласно член 5, параграф 4 от държавите членки се изисква да прилагат по-строги норми за допустими емисии спрямо отделни инсталации, разположени в зони, в които не са спазени пределно допустимите стойности за качество на въздуха. В приложение III са посочени базовите стойности за тази цел, които отразяват постигнатото с помощта на най-напредналите налични технологии.

Изискванията за мониторинг са посочени в член 6 и приложение IV. Предлага се това приложение да бъде адаптирано в съответствие с техническия и научния прогрес чрез делегирани актове (съгласно членове 14 и 15).

Членове 7 и 8 от предложението съдържат разпоредби, целящи да се осигури ефективно прилагане и изпълнение на настоящата директива. По-специално е въведена разпоредба, изискваща от операторите незабавно да докладват на компетентния орган случаите на несъответствие. Държавите членки следва да гарантират също така, че операторът и компетентният орган вземат необходимите мерки в случай на несъответствие с настоящата директива. Освен това се предлага въвеждането на изисквания за държавите членки да създадат система за екологични проверки на средните горивни инсталации, попадащи в обхвата на настоящата директива, или да прилагат други мерки, за да проверяват съответствието с нея.

В член 9 се предвиждат задължения за оператора и за компетентния орган в случай на промени в средна горивна инсталация.

Член 10 се отнася до правото на достъп до информация и за тази цел се прави позоваване на Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета [10].

С член 11 се въвежда изискването държавите членки да определят компетентните органи, отговорни за изпълнението на задълженията, произтичащи от настоящата директива.

В член 12 се установява механизъм за докладване. Докато първият доклад на държавите членки до Комисията, който трябва да се представи до 30 юни 2019 г., трябва да съдържа обобщение на данните от ключово значение за прилагането на настоящата директива, следващите доклади трябва да съдържат качествена и количествена информация относно прилагането на настоящата директива, всички предприети действия с цел проверка на съответствието на експлоатацията на средните горивни инсталации с настоящата директива и всички правоприлагащи действия, предприети за тази цел. В член 13 се определят също така задълженията на Комисията за докладване.

В член 14 се определя приложимата процедура на делегиране с оглед адаптирането на приложение IV към научния и техническия прогрес чрез делегирани актове, в съответствие с член 13.

Членове 15, 16 и 17 съдържат съответно разпоредби за санкции, приложими при нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно предложението, за транспонирането най-късно до xx/xx/xx на предложението в законодателството на държавите членки и за неговото влизане в сила.

В приложение I се посочва информацията, която операторът съобщава на компетентния орган.

В приложение II са посочени нормите за допустими емисии, приложими за съществуващи и нови горивни инсталации, в съответствие с член 5, параграф 2 и член 5, параграф 3.

В приложение III се посочват базовите стойности за прилагането на по-строги норми за допустими емисии в съответствие с член 5, параграф 4.

В приложение IV подробно са описани изискванията, приложими за мониторинг на емисиите.

Обяснителни документи

Комисията счита, че са необходими обяснителни документи, за да се подобри качеството на информацията относно транспонирането на директивата, поради причините, посочени по-долу.

Пълното и правилно транспониране на директивата е от съществено значение, за да се гарантира, че ще бъдат постигнати нейните цели (т.е. защита на здравето на човека и на околната среда). Като се има предвид, че някои държави членки вече регулират емисиите на замърсители на въздуха от средни горивни инсталации, транспонирането на настоящата директива вероятно няма да се осъществи чрез един нормативен акт, а по-скоро чрез различни изменения или нови предложения в съответните области. Освен това изпълнението на директивата често е силно децентрализирано, тъй като отговорността за прилагането ѝ, а в някои държави членки дори за транспонирането ѝ, се носи от органите на регионалната и местната власт.

Горепосочените фактори могат да увеличат риска от неправилно транспониране и прилагане на директивата и да усложнят задачата на Комисията за наблюдение на прилагането на правото на ЕС. Наличието на ясна информация по отношение на транспонирането на директивата е от основно значение за осигуряване на съответствието на националното законодателство с нейните разпоредби.

Изискването за предоставяне на обяснителни документи може да породи допълнителна административна тежест за онези държави членки, които не се придържат към тази практика. Обяснителните документи обаче са необходими за ефективна проверка на пълното и правилно транспониране, което е от съществено значение поради посочените по-горе причини, и не съществуват по-малко обременяващи мерки, позволяващи извършването на ефективна проверка. Освен това обяснителните документи могат да допринесат значително за намаляване на административната тежест, свързана с наблюдението на съвместимостта от Комисията; без тях ще са необходими значителни ресурси и многобройни контакти с националните власти, за да бъдат проследени методите за транспониране във всички държави членки. Поради това възможната допълнителна административна тежест във връзка с предоставянето на обяснителни документи е пропорционална на преследваната цел, а именно — да се гарантира ефективно транспониране и да се постигнат напълно целите на директивата.

С оглед на гореизложеното е целесъобразно държавите членки да се приканят да допълват своите уведомления за мерки за транспониране с един или повече документи, обясняващи връзката между разпоредбите на директивата и съответните части на националните инструменти за транспониране.

Правно основание

Тъй като основна цел на директивата е опазването на околната среда в съответствие с член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предложението се основава на член 192, параграф 1 от ДФЕС.

Принципи на субсидиарност и пропорционалност и избор на правен инструмент

Принципът на субсидиарност се прилага, доколкото предложението не е от изключителната компетентност на Съюза.

Целите на предложението не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и действие на равнището на Съюза ще постигне по-добре тези цели поради изложените по-долу причини.

При все че емисиите във въздуха често причиняват трансгранично замърсяване, емисиите на замърсители на въздуха от средни горивни инсталации като цяло засега не са регулирани на равнище ЕС. Водещата идея, залегнала в настоящото предложение, е да се определят служещи като минимални стандарти за опазване на околната среда и защита на всички граждани на ЕС норми за допустими емисии с цел ограничаване на емисиите във въздуха на серен диоксид, азотни оксиди и прахови частици от средни горивни инсталации.

Следователно всички държави членки трябва да предприемат мерки за спазване на минималните изисквания; различаващите се национални разпоредби могат да попречат на трансграничните икономически дейности. Действие на равнище ЕС е необходимо и носи добавена стойност в сравнение с отделните действия на национално равнище.

Следователно предложението е в съответствие с принципа на субсидиарност.

Избраният правен инструмент е директива, тъй като в предложението се определят общи цели и задължения, оставяйки достатъчно гъвкавост на държавите членки при избора на мерки за привеждане в съответствие и тяхното конкретно изпълнение. Следователно предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност.

4.           ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението няма отражение върху бюджета на ЕС.

5.           НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ

Предложението се отнася до въпрос от значение за Европейското икономическо пространство и поради това следва да се прилага в неговите граници.

2013/0442 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпускани от средни горивни инсталации

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[11],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[12],

в съответствие с обикновената законодателна процедура[13],

като имат предвид, че:

(1)       В Решение XXX/XXXX на Европейския парламент и на Съвета[14] (относно Програмата за действие) се отчита, че емисиите на замърсители във въздуха бяха значително намалени през последните десетилетия, но в същото време равнищата на замърсяване на въздуха все още са обезпокоителни в много части на Европа, а гражданите на Съюза продължават да бъдат изложени на действието на замърсяващи въздуха вещества с потенциал да застрашат тяхното здраве и благополучие. Съгласно Програмата за действие екосистемите продължават да страдат от прекомерни азотни и серни отлагания, дължащи се на емисии от транспорта, неустойчиви земеделски практики и производството на електроенергия.

(2)       С цел да се гарантира здравословна околна среда за всички, в Програмата за действие се призовава мерките на местно равнище да бъдат допълнени от адекватна политика както на национално, така и на съюзно равнище. Това налага по-специално да се увеличат усилията за осигуряване пълното спазване на законодателството на Съюза в областта на качеството на въздуха и да се определят стратегически цели и действия за периода след 2020 г.

(3)       Научни оценки показват, че замърсяването на въздуха причинява намаляване със средно осем месеца на продължителността на живота на гражданите на Съюза.

(4)       Емисиите на замърсители от изгарянето на гориво в средни горивни инсталации като цяло не са регулирани на равнището на Съюза, въпреки че все повече способстват за замърсяването на въздуха — по-специално поради увеличеното използване на биомаса като гориво под влияние на политиката за климата и енергетиката.

(5)       Изгарянето на гориво в малки горивни инсталации и уреди може да бъде обхванато от актовете за изпълнение на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението[15]. Изгарянето на гориво в големи горивни инсталации попада в обхвата на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета[16], считано от 7 януари 2013 г., докато Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[17] продължава да се прилага до 31 декември 2015 г. спрямо големите горивни инсталации, посочени в член 30, параграф 2 от Директива 2010/75/ЕС.

(6)       В доклада на Комисията от 17 май 2013 г.[18] относно прегледите, предприети съгласно член 30, параграф 9 и член 73 от Директива 2010/75/ЕС, се заключава, че е доказано наличието на ясен потенциал за икономически ефективно намаляване на емисиите във въздуха от изгарянето на гориво в средни горивни инсталации.

(7)       Международните задължения на Съюза относно замърсяването на въздуха за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон, както и на емисиите на прахови частици, са договорени в рамките на Протокола от Гьотеборг към Конвенцията за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, която беше изменена през 2012 г., за да се укрепят съществуващите ангажименти за намаляване на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, амоняк и летливи органични съединения, и да се въведат нови ангажименти за намаляване на фините прахови частици (PM 2,5), които трябва да бъдат изпълнени от 2020 г. нататък.

(8)       В съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент „Програма за чист въздух за Европа“[19] се призовава за действия с цел ограничаване на емисиите на замърсяващи въздуха вещества, изпускани от средни горивни инсталации, като по този начин се завърши регулаторната рамка за сектора на горивните инсталации. Стратегията допълва програмата за намаляване на замърсяването за периода до 2020 г., предвидена в съобщението на Комисията от 21 септември 2005 г., озаглавено „Тематична стратегия относно замърсяването на въздуха“[20], и определя цели за намаляване на въздействието за периода до 2030 г. За постигане на стратегическите цели следва да се установи регулаторна програма, включително мерки за намаляване на емисиите от средни горивни инсталации.

(9)       Настоящата директива не следва да се прилага за продукти, свързани с енергопотреблението, обхванати от мерки по прилагането, приети в съответствие с Директива 2009/125/ЕО, или от глава III или IV от Директива 2010/75/ЕС. Някои други горивни инсталации също следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива въз основа на техните технически характеристики или използването им в специални дейности.

(10)     За да се осигури контрол върху емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и прахови частици във въздуха, всяка средна горивна инсталация следва да е в експлоатация само ако е поне регистрирана от компетентния орган въз основа на уведомление от оператора.

(11)     За целите на контрола върху емисиите във въздуха от средни горивни инсталации в настоящата директива следва да бъдат определени норми за допустимите емисии и изисквания за мониторинг.

(12)     За да се предостави достатъчно време за техническо адаптиране на съществуващите средни горивни инсталации към изискванията на настоящата директива, нормите за допустими емисии следва да започнат да се прилагат за тези горивни инсталации след определен срок, считано от датата на прилагане на настоящата директива.

(13)     В съответствие с член 193 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) настоящата директива не препятства държавите членки да запазят в сила или да въведат по-строги защитни мерки — например с цел спазване на стандарти за качество на околната среда. По-специално в зоните, в които не са спазени пределно допустимите стойности за качеството на въздуха, държавите членки следва да прилагат по-строги норми за допустими емисии, като например базовите стойности, посочени в приложение III към настоящата директива: това би спомогнало и за екологичните иновации в Съюза, като ще улесни по-конкретно достъпа на малките и средните предприятия до пазара.

(14)     Държавите членки следва да гарантират, че и операторите на средни горивни инсталации, и компетентният орган вземат необходимите мерки в случай на несъответствие с разпоредбите на настоящата директива.

(15)     За да се ограничи тежестта за малките и средните предприятия, които експлоатират средни горивни инсталации, административните задължения на операторите за уведомяване, мониторинг и докладване следва да бъдат пропорционални, като същевременно позволяват ефективна проверка на съответствието от компетентните органи.

(16)     С цел да се осигури последователността и съгласуваността на информацията от държавите членки относно изпълнението на настоящата директива и да се насърчи обменът на информация между държавите членки и Комисията, Комисията, подпомагана от Европейската агенция за околната среда, следва да разработи инструмент за докладване по електронен път, който да е на разположение и за вътрешно ползване от държавите членки за целите на докладването и управлението на данните в национален мащаб.

(17)     С оглед на адаптирането към научния и техническия прогрес, в съответствие с член 290 от ДФЕС на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове за адаптиране на разпоредбите относно мониторинга на емисиите, посочени в приложение IV. От особено значение е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на равнище експерти. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното, своевременно и надлежно предаване на необходимите документи на Европейския парламент и на Съвета.

(18)     Тъй като целите на настоящата директива, а именно подобряването на качеството на околната среда и на здравето на човека, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно могат да бъдат по-успешно постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, прогласен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, прогласен в същия член, мерките по настоящата директива не надхвърлят необходимото за постигане на тези цели.

(19)     Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз, По-специално настоящата директива е насочена към гарантиране на прилагането на член 37 от тази харта, отнасящ се за опазването на околната среда.

(20)     В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията от 28 септември 2011 г. относно обяснителните документи[21] държавите членки се ангажираха в случаите, когато това е оправдано, да прилагат към уведомлението за мерките си за транспониране един или повече документи, поясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответните части от националните инструменти за транспониране. Законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано по отношение на настоящата директива,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1 Предмет

С настоящата директива се установяват правила за контрол на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и прахови частици, изпускани във въздуха от средни горивни инсталации, като по този начин се цели да се намалят емисиите във въздуха и възможните рискове за здравето на човека и околната среда от такива емисии.

Член 2 Приложно поле

1.           Настоящата директива се прилага спрямо горивните инсталации, чиято номинална входяща топлинна мощност е равна на или по-голяма от 1 MW и по-малка от 50 MW (наричани по-нататък „средни горивни инсталации“), независимо от използвания вид гориво.

2.           Настоящата директива не се прилага за:

а)      горивни инсталации, които попадат в обхвата на глава III или глава IV от Директива 2010/75/ЕС;

б)      продукти, свързани с енергопотреблението, които попадат в обхвата на мерки за изпълнение, приети в съответствие с Директива 2009/125/ЕО, когато с тези актове за изпълнение се установяват норми за допустими емисии на замърсителите, изброени в приложение II към настоящата директива;

в)      горивни инсталации, в които газообразните продукти на горенето се използват за пряко нагряване, сушене или друг вид обработка на предмети или материали;

г)      инсталации за доизгаряне, които са предназначени за очистването на отпадъчните газове от промишлени процеси чрез горене и които не се експлоатират като самостоятелни горивни инсталации;

д)      технически съоръжения, използвани в задвижването на превозно средство, кораб или въздухоплавателно средство;

е)      горивни инсталации, които попадат в обхвата на мерки за изпълнение, приети в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета[22], когато с тези актове за изпълнение се определят норми за допустими емисии за замърсителите, изброени в приложение II към настоящата директива.

Член 3 Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

(1) „емисия“ е изпускането от горивната инсталация на вещества във въздуха;

(2) „норма за допустими емисии“ е допустимото количество на дадено вещество, съдържащо се в отпадъчните газове от горивната инсталация, които могат да бъдат изпуснати във въздуха в течение на определен период;

(3) „азотни оксиди“ (NOx) са азотен оксид и азотен диоксид, изразени като азотен диоксид (NO2);

(4) „прахови частици“ са частици с всякаква форма, структура или плътност, диспергирани в газовата фаза при условията на мястото на вземането на пробата, които могат да бъдат събрани посредством филтриране при определени условия след вземане на представителни проби от подлежащия на анализ газ и които остават преди филтъра и върху филтъра след изсушаване при определени условия;

(5) „горивна инсталация“ е всяко техническо съоръжение, в което се окисляват горивни продукти с цел да се използва така получената топлина;

(6) „съществуваща горивна инсталация“ е горивна инсталация, въведена в експлоатация преди [1 година след датата на транспониране];

(7) „нова горивна инсталация“ е горивна инсталация, различна от съществуваща горивна инсталация;

(8)  „двигател“ е газов двигател, дизелов двигател или двигател, работещ с два вида гориво;

(9) „газов двигател“ е двигател с вътрешно горене, който работи в съответствие с цикъла на Ото и използва искрово запалване, за да изгаря горивото;

(10) „дизелов двигател“ е двигател с вътрешно горене, който работи в съответствие с дизеловия цикъл и използва запалване чрез сгъстяване, за да изгаря горивото;

(11) „двигател, работещ с два вида гориво“ е двигател с вътрешно горене, който използва запалване чрез сгъстяване и работи в съответствие с дизеловия цикъл, когато изгаря течни горива, и в съответствие с цикъла на Ото, когато изгаря газообразни горива;

(12) „газова турбина“ е всяка ротационна машина, която превръща термичната енергия в механична работа и се състои главно от компресор, термичен агрегат, в който се окислява горивото, така че да се подгрява работният флуид, и турбина; тук влизат газови турбини с отворен цикъл и с комбиниран цикъл, както и газови турбини, работещи в когенерационен режим, като всички те са със или без допълнително горене;

(13) „гориво“ е всяко твърдо, течно или газообразно горивно вещество;

(14) „отпадък“ e всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи;

(15) „биомаса“ е който и да е от следните продукти или отпадъци:

а)      продуктите, състоящи се от растителни материали от селското и горското стопанство, които могат да бъдат използвани като гориво с цел да се оползотвори тяхното енергийно съдържание;

б)      следните отпадъци:

а)       селскостопански или горски растителни отпадъци;

б)      растителни отпадъци от хранителната промишленост, при условие че получената при изгарянето им топлинна енергия се оползотворява;

в)      влакнести растителни отпадъци от производството на целулоза от дървесина и производство на хартия от целулоза, при условие че се изгарят съвместно на мястото на образуването им и получената в резултат топлинна енергия се оползотворява;

г)       коркови отпадъци;

д)      дървесни отпадъци с изключение на тези, които вследствие обработката им с консерванти за дървесина или нанасянето на покрития могат да съдържат халогенирани органични съединения или тежки метали, включително по-специално дървесни отпадъци, произхождащи от строителство и събаряне;

(16) „експлоатационни часове“ е времето, изразено в часове, през което дадена горивна инсталация изпуска емисии във въздуха;

(17) „оператор“ е всяко физическо или юридическо лице, което експлоатира или контролира горивната инсталация, или, ако това е предвидено в националното законодателство, всяко лице, на което са били делегирани икономически правомощия от определящо значение за техническото функциониране на инсталацията;

(18) „пределно допустима стойност“ е ниво, определено на основата на научните познания, с цел да се избегне, предотврати или намали вредното въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда като цяло, което следва да бъде постигнато в определен срок и да не бъде превишавано след постигането му, както е определено в Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[23];

(19) „зона“ е част от територията на държава членка, обособена от последната за целите на оценката и управлението на качеството на въздуха, както е определена в Директива 2008/50/ЕО.

Член 4 Регистрация

1.           Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че средните горивни инсталации се експлоатират само ако са регистрирани от компетентния орган.

2.           Процедурата за регистрация включва поне уведомление от оператора до компетентния орган за това, че експлоатира или възнамерява да експлоатира средна горивна инсталация.

3.           Уведомлението от оператора за всяка средна горивна инсталация трябва да съдържа поне информацията, посочена в приложение I.

4.           Компетентният орган регистрира средната горивна инсталация в срок от един месец след уведомлението от оператора и информира оператора за това.

5            Съществуващите средни горивни инсталации могат да бъдат освободени от задължението за уведомяване, посочено в параграф 2, при условие че цялата информация, посочена в параграф 3, е била предоставена на компетентните органи.

Тези горивни инсталации се регистрират в срок от [тринадесет месеца след датата на транспониране].

6.           В регистъра, поддържан от компетентните органи, за всяка средна горивна инсталация се съдържа като минимум информацията, посочена в приложение I, както и всяка информация, получена чрез проверка на резултатите от мониторинга или други проверки за съответствие, посочени в членове 7 и 8.

Член 5 Норми за допустими емисии

1.           Без да се засягат разпоредбите на глава II от Директива 2010/75/ЕС, когато е приложимо, нормите за допустими емисии, определени в приложение II, се прилагат за отделните средни горивни инсталации.

2.           От 1 януари 2025 г. емисиите във въздуха на серен диоксид, азотни оксиди и прахови частици от съществуващи средни горивни инсталации с номинална входяща мощност, по-голяма от 5 MW, не трябва да превишават нормите за допустими емисии, определени в част 1 от приложение II.

От 1 януари 2030 г. емисиите във въздуха на серен диоксид, азотни оксиди и прахови частици от съществуващи средни горивни инсталации с номинална входяща мощност, равна на или по-малка от 5 MW, не трябва да превишават нормите за допустими емисии, определени в част 1 от приложение II.

Държавите членки могат да освободят съществуващи средни горивни инсталации, които работят не повече от 500 експлоатационни часа годишно, от задължението за спазване на нормите за допустими емисии, определени в част 1 от приложение II. В този случай за инсталациите, използващи твърди горива, се прилага норма от 200 mg/Nm³ за допустимите емисии на прахови частици.

3.           От [1 година след датата на транспониране] емисиите във въздуха на серен диоксид, азотни оксиди и прахови частици от нови средни горивни инсталации не трябва да превишават нормите за допустими емисии, определени в част 2 от приложение II.

Държавите членки могат да освободят нови средни горивни инсталации, които работят не повече от 500 експлоатационни часа годишно, от задължението за спазване на нормите за допустими емисии, определени в част 2 от приложение II. В този случай за инсталациите, използващи твърди горива, се прилага норма от 100 mg/Nm³ за допустимите емисии на прахови частици.

4.           В зоните, в които не са спазени пределно допустимите стойности за качество на въздуха в ЕС, определени в директива 2008/50/ЕО, държавите членки прилагат за отделните средни горивни инсталации в тези зони норми за допустими емисии, основаващи се на базовите стойности, посочени в приложение III, или на по-ниски стойности, установени от държавите членки, освен ако се докаже пред Комисията, че прилагането на такива норми за допустими стойности би довело до несъразмерни разходи и че други мерки, гарантиращи спазването на пределно допустимите стойности за качество на въздуха, са включени в плановете за качество на въздуха, изисквани съгласно член 23 от Директива 2008/50/ЕО.

5.           Комисията организира обмен на информация с държавите членки и заинтересованите страни относно базовите стойности за определянето на по-строгите норми за допустими емисии, посочени в параграф 4.

6.           Компетентният орган може да предостави дерогация за максимален срок от шест месеца от задължението за спазване на нормите за допустими емисии, предвидено в параграфи 2 и 3, за серния диоксид по отношение на средни горивни инсталации, които обикновено използват нискосернисто гориво, когато операторът не е в състояние да спазва тези норми поради водещо до сериозен недостиг прекъсване на снабдяването с нискосернисто гориво.

Държавите членки незабавно информират Комисията за всяка дерогация, предоставена съгласно първа алинея.

7.           Компетентният орган може да предостави дерогация от задължението за спазване на нормите за допустими емисии, предвидено в параграфи 2 и 3, когато дадена средна горивна инсталация, използваща само газообразно гориво, по изключение трябва да използва други горива вследствие на внезапно прекъсване на снабдяването с газ и поради тази причина се налага да бъде оборудвана с вторично пречиствателно съоръжение. Срокът, за който се предоставя тази дерогация, не може да надхвърля 10 дни, освен ако операторът докаже пред компетентния орган необходимостта от по-дълъг срок.

Държавите членки незабавно информират Комисията за всяка дерогация, предоставена съгласно първа алинея.

8.           Когато дадена средна горивна инсталация използва едновременно два или повече вида гориво, нормата за допустими емисии за всеки замърсител се изчислява при спазване на следната последователност:

а)           от приложение ІІ се взема нормата за допустими емисии, отнасяща се за всеки вид гориво;

б)           изчислява се среднопретеглената по видове гориво норма за допустими емисии: тази норма се получава, като се умножи индивидуалната норма за допустими емисии, посочена в буква а), по входящата топлинна мощност, отдавана от съответното гориво, и резултатът от умножението се раздели на сумата от входящите топлинни мощности, отдавани от всички горива;

в)           сумират се среднопретеглените по видове гориво норми за допустими емисии.

Член 6 Мониторинг на емисиите и на функционирането на пречиствателното съоръжение

1.           Държавите членки гарантират, че операторите осъществяват мониторинг на емисиите поне в съответствие с приложение IV.

2.           За средни горивни инсталации, които използват няколко вида гориво, мониторингът на емисиите се осъществява при изгарянето на гориво или на горивен микс, което вероятно би довело до най-високото равнище на емисии, в продължение на представителен период на нормални експлоатационни условия.

3.           Всички резултати от мониторинга се записват, обработват и представят по начин, който позволява на компетентния орган да провери дали се спазват нормите за допустими емисии.

4.           По отношение на средните горивни инсталации, прилагащи вторично пречиствателно съоръжение с цел спазване на нормите за допустими емисии, се осъществява непрекъснат мониторинг на ефективното функциониране на това съоръжение и резултатите от него се записват.

Член 7 Проверка за съответствие

1.           Държавите членки изграждат система за екологични проверки на средните горивни инсталации или прилагат други мерки за проверка на съответствието с изискванията на настоящата директива.

2.           Операторите на средни горивни инсталации оказват на представителите на компетентния орган цялото необходимо съдействие за провеждането на всякакви проверки и посещения на място, вземане на проби и събиране на информация, нужна за изпълнението на задълженията им за целите на настоящата директива.

3.           Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират възможно най-кратки периоди на пускане и спиране на средните горивни инсталации, както и на всякакви неизправности. В случай на неизправност или повреда на вторичното пречиствателно съоръжение операторът незабавно уведомява компетентния орган.

4.           В случай на несъответствие държавите членки гарантират, че:

а)           операторът информира незабавно компетентния орган;

б)           операторът предприема незабавно необходимите мерки, за да осигури възстановяване на съответствието във възможно най-кратък срок;

в)           компетентният орган изисква от оператора да предприеме всички подходящи допълнителни мерки, които този компетентен орган счита за необходими за възстановяване на съответствието.

Ако съответствието не може да бъде възстановено, компетентният орган временно спира работата на инсталацията и отнема регистрацията ѝ.

Член 8 Проверка на резултатите от мониторинга

1.           Държавите членки гарантират, че никоя валидна стойност на емисиите, които са обект на мониторинг в съответствие с приложение IV, не превишава нормите за допустими емисии, посочени в приложение II.

2.           Операторът на дадена средна горивна инсталация съхранява следните данни:

а)           без да се засягат разпоредбите на член 4, параграф 5 — доказателство за уведомяването на компетентния орган;

б)           доказателство за регистрацията от компетентния орган;

в)           резултатите от мониторинга, позоваване на които се съдържа в член 6, параграфи 3 и 4;

г)           когато е приложимо — запис за експлоатационните часове във връзка с член 5, параграф 2, втора алинея;

д)           запис за горивата, използвани в инсталацията, както и за всякакви неизправности или повреди на вторичното пречиствателно съоръжение.

3.           Данните, посочени в параграф 2, се съхраняват за период от най-малко десет години.

4.           Данните, изброени в параграф 2, се предоставят на разположение на компетентния орган при поискване, за да се провери дали съответстват на изискванията на настоящата директива.

Член 9 Изменения в средни горивни инсталации

1.           Операторът уведомява компетентния орган за всяко планирано изменение в средната горивна инсталация, което би довело до промяна в приложимите норми за допустими емисии. Това уведомяване се извършва поне един месец преди осъществяването на изменението.

2.           Въз основа на уведомление от оператора в съответствие с параграф 1 компетентният орган регистрира съответното изменение в едномесечен срок.

Член 10 Достъп до информация

Без да се засяга Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[24], компетентният орган предоставя на обществеността достъп, включително по интернет, до регистъра на средни горивни инсталации.

Член 11 Компетентни органи

Държавите членки определят компетентните органи, отговорни за изпълнението на задълженията, произтичащи от настоящата директива.

Член 12 Докладване

1.           Държавите членки докладват до [2 години след датата на транспониране] на Комисията в обобщен вид данните, изброени в приложение I, като включват и приблизителна оценка на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прахови частици от тези инсталации, групирани по вид гориво и по капацитет.

2.           Държавите членки изпращат на Комисията втори и трети доклад, съдържащ актуализация на данните, посочени в параграф 1, съответно до 1 октомври 2026 г. и 1 октомври 2013 г.

Докладите, изготвени съгласно първа алинея, съдържат качествена и количествена информация относно изпълнението на настоящата директива, всички действия, предприети с цел проверка на съответствието на експлоатацията на средни горивни инсталации с настоящата директива и всички правоприлагащи действия, предприети за постигане на нейните цели.

3.           За целите на докладването, посочено в параграфи 1 и 2, Комисията предоставя на разположение на държавите членки инструмент за докладване по електронен път.

4.           В срок от дванадесет месеца след получаването на докладите на държавите членки в съответствие с параграфи 1 и 2, и като взема предвид информацията, предоставена на разположение в съответствие с член 5, параграфи 6 и 7 и член 10, Комисията представя обобщен доклад до Европейския парламент и до Съвета.

5.           Вторият обобщен доклад на Комисията съдържа преглед на изпълнението на настоящата директива, в който се обръща специално внимание на необходимостта базовите стойности, посочени в приложение III, да се установят като норми за допустими емисии за целия Съюз, и се придружава от законодателно предложение, ако това е целесъобразно.

6.           При изпълнението на своите задължения съгласно параграфи 3—5 Комисията се подпомага от Европейската агенция за околната среда.

Член 13 Изменение на приложенията

Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 14, за да адаптира приложение IV към техническия и научния прогрес.

Член 14 Упражняване на делегирането

1.           Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.           Правомощието за приемане на делегираните актове, посочени в член 13, се предоставя на Комисията за период от пет години, считано от [датата на влизане в сила]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на това правомощие не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощието се продължава мълчаливо всеки път за същия срок, освен ако Европейският парламент или Съветът не възрази срещу подобно продължаване не по-късно от четири месеца преди изтичането на съответния срок.

3.           Делегирането на правомощието, посочено в член 13, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява делегирането на посоченото в него правомощие. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.           Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

5.           Делегиран акт, приет съгласно член 13, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са направили възражение в срок от два месеца, след като Европейският парламент и Съветът са били уведомени за него, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са информирали Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 15 Санкции

Държавите членки определят системата от приложими санкции в случай на нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното изпълнение. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки уведомяват Комисията за тези разпоредби най-късно до [датата на транспониране] и я уведомяват във възможно най-кратък срок за всяко последващо изменение, което ги засяга.

Член 16 Транспониране

1.           Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до [дата: 1,5 години след влизането в сила]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.           Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 17 Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 18 Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на  година.

За Европейския парламент                        За Съвета

Председател                                                Председател

[1]               COM(2012) 710 final [след приемане: OВ L , г., стр. ].

[2]               COM(2013) xxx final.

[3]               OВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10.

[4]               OВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.

[5]               ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1.

[6]               Съобщение на Комисията „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, COM(2010) 2020 окончателен, 3.3.2010 г.

[7]               Съобщение на Комисията „Мисли първо за малките!“ — „Small Business Act“ за Европа, COM(2008) 394 окончателен, 25.6.2008 г.

[8]               http://ec.europa.eu/environment/air/review_air_policy.htm.

[9]               Протокол към Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (1999 г.).

[10]             ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26.

[11]             OВ C […], […] г., стр. […].

[12]             OВ C […], […] г., стр. […].

[13]             Позиция на Европейския парламент от хх/хх/хххх г. (OВ C […], […] г., стр. […]) и позиция на Съвета на първо четене от xx/xx/xxxx г. (OВ C […], […] г., стр. […]). Позиция на Европейския парламент от хх/хх/хххх г. (OВ C […], […] г., стр. […]) и решение на Съвета от xx/xx/xxxx г.

[14]             Решение XXX/XXXX на Европейския парламент и на Съвета от […] г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г. „Благоденствие в рамките на нашата планета“ (OВ L […], […] г., стр. […]).

[15]             Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стp. 10).

[16]             Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).

[17]             Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации (ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1).

[18]             COM(2013) 286 final.

[19]             COM(2013) xxx final

[20]             COM(2005) 446 окончателен.

[21]             ОВ С 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

[22]             Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1).

[23]             Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1).

[24]             Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26).

ПРИЛОЖЕНИЯ

към предложението

за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпускани от средни горивни инсталации

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Информация, която операторът съобщава на компетентния орган

1. Номинална входяща топлинна мощност (MW) на средната горивна инсталация

2. Вид на средната горивна инсталация

3. Вид и дял на използваните горива съгласно категоризацията на горивата, посочена в приложение II

4. Дата на започване на експлоатацията на средната горивна инсталация

5. Сектор на дейност на средната горивна инсталация или съоръжението, в което се използва тя (код по NACE)

6. Очакван брой експлоатационни часове на средната горивна инсталация и средно работно натоварване

7. Приложими норми за допустимите емисии, заедно с декларация, подписана от оператора, в която същият се ангажира да експлоатира инсталацията съгласно тези норми от съответната дата, посочена в член 5

8. В случай на позоваване на член 5, параграф 2, втора алинея — декларация, подписана от оператора, в която същият се ангажира да експлоатира инсталацията не повече от 300 часа годишно

9. Наименование и седалище на оператора, а в случай на стационарна средна горивна инсталация — адрес, на който се намира инсталацията.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Норми за допустими емисии за горивни инсталации, за които се отнася член 5, параграф 1

Всички норми за допустими емисии, посочени в настоящото приложение, са определени при следните условия: температура 273,15 К, налягане 101,3 kPa, с корекция за съдържанието на водна пара в отпадъчните газове и при стандартно съдържание на O2 в отпадъчните газове, равно на 6 % за горивни инсталации, използващи твърди горива, 3 % за за горивни инсталации, различни от двигатели и газови турбини, използващи течни и газообразни горива, и 15 % за двигатели и газови турбини.

Част 1

Норми за допустими емисии за съществуващи горивни инсталации

1. Норми за допустими емисии (mg/Nm³) за средни горивни инсталации, различни от двигатели и газови турбини

Замърсител || Твърда биомаса || Други твърди горива || Течни горива, различни от тежко гориво || Тежко течно гориво || Природен газ || Газообразни горива, различни от природен газ

SO2 || 200 || 400 || 170 || 350 || - || 35

NOX || 650 || 650 || 200 || 650 || 200 || 250

Прахови частици || 30(1) || 30 || 30 || 30 || - || -

(1) 45 mg/Nm3 за инсталации с входяща топлинна мощност, по-малка или равна на 5 MW

2. Норми за допустими емисии (mg/Nm³) за двигатели и газови турбини

Замърсител || Тип инсталация || Течни горива || Природен газ || Газообразни горива, различни от природен газ

SO2 || Двигатели и газови турбини || 60 || - || 15

NOX || Двигатели || 190 (1) || 190 (2) || 190 (2)

Газови турбини (3) || 200 || 150 || 200

Прахови частици || Двигатели и газови турбини || 10 || - || -

(1) 1850 mg/Nm³ в следните случаи:

i) за дизелови двигатели, конструирането на които е започнало преди 18 май 2006 г.;

ii) за двигатели, работещи с два вида гориво, в режим на работа с течно гориво.

(2) 380 mg/Nm³ за двигатели, работещи с два вида гориво, в режим на работа с газообразно гориво.

(3) Нормите за допустими емисии са приложими само при натоварване над 70 %.

Част 2

Норми за допустими емисии за нови средни горивни инсталации

1. Норми за допустими емисии (mg/Nm³) за средни горивни инсталации, различни от двигатели и газови турбини

Замърсител || Твърда биомаса || Други твърди горива || Течни горива, различни от тежко гориво || Тежко течно гориво || Природен газ || Газообразни горива, различни от природен газ

SO2 || 200 || 400 || 170 || 350 || - || 35

NOX || 300 || 300 || 200 || 300 || 100 || 200

Прахови частици || 20(1) || 20 || 20 || 20 || - || -

(1) 25 mg/Nm3 за инсталации с входяща топлинна мощност, по-малка или равна на 5 MW 2. Норми за допустими емисии (mg/Nm³) за двигатели и газови турбини

Замърсител || Тип инсталация || Течни горива || Природен газ || Газообразни горива, различни от природен газ

SO2 || Двигатели и газови турбини || 60 || - || 15

NOX || Двигатели || 190 (1) || 95 (2) || 190

Газови турбини (3) || 75 || 50 || 75

Прахови частици || Двигатели и газови турбини || 10 || - || -

(1) 225 mg/Nm³ за двигатели, работещи с два вида гориво, в режим на работа с течно гориво.

(2) 190 mg/Nm³ за двигатели, работещи с два вида гориво, в режим на работа с газообразно гориво.

(3) Нормите за допустими емисии са приложими само при натоварване над 70 %.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Базови стойности за по-строги норми за допустими емисии, за които се отнася член 5, параграф 4

Всички норми за допустими емисии, посочени в настоящото приложение, са определени при следните условия: температура 273,15 К, налягане 101,3 kPa, с корекция за съдържанието на водна пара в отпадъчните газове и при стандартно съдържание на O2 в отпадъчните газове, равно на 6 % за горивни инсталации, използващи твърди горива, 3 % за за горивни инсталации, различни от двигатели и газови турбини, използващи течни и газообразни горива, и 15 % за двигатели и газови турбини.

Базови стойности на норми за допустими емисии (mg/Nm³) за средни горивни инсталации, различни от двигатели и газови турбини

Замърсител || Номинална входяща топлинна мощност (MW) || Твърда биомаса || Други твърди горива || Течни горива || Природен газ || Газообразни горива, различни от природен газ

NOX || 1 - 5 || 200 || 100 || 120 || 70 || 120

> 5 - 50 || 145 || 100 || 120 || 70 || 120

Прахови частици || 1 - 5 || 10 || 10 || 10 || - || -

> 5 - 50 || 5 || 5 || 5 || - || -

Базови стойности на норми за допустими емисии (mg/Nm³) за двигатели и газови турбини

Замърсител || Тип инсталация || Течни горива || Природен газ || Газообразни горива, различни от природен газ

NOX || Двигатели || 150 || 35 || 35

Газови турбини (1) || 50 || 20 || 50

(1) Базовите стойности са приложими само при натоварване над 70 %.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Мониторинг на емисиите

1.         Изисква се периодично измерване на SO2, NOx и праховите частици поне веднъж на всеки три години за средни горивни инсталации, чиято номинална входяща топлинна мощност е по-голяма от 1 MW и по-малка от 20 MW, и поне веднъж годишно за средни горивни инсталации, чиято номинална входяща топлинна мощност е равна на или по-голяма от 20 MW и по-малка от 50 MW.

2.         Измервания се изискват само за замърсители, за които в приложение II е определена норма за допустими емисии за съответната инсталация.

3.         Първите измервания се извършват в срок от три месеца след регистрацията на инсталацията.

4.         Като алтернатива на посочените в точка 1 измервания на SO2 могат да се прилагат други процедури, проверени и одобрени от компетентния орган, за определяне на емисиите на SO2.

5.         Вземането на проби, анализът на замърсяващите вещества и измерванията на параметрите на процеса, както и всякакви алтернативи, използвани съгласно точка 4, се извършват в съответствие със стандартите на CEN. При липса на стандарти на CEN, се прилагат стандарти на ISO, национални или други международни стандарти, гарантиращи получаването на данни с равностойно научно качество.