Обяснителен меморандум

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

· Контекст на политиката

Преминаването към електронна публична администрация, особено в трансгранично измерение, е важна цел за Европейския съюз и държавите членки. Електронното фактуриране има изключителният потенциал да допринесе за постигането на тази цел.

Широко признатите ползи от електронното фактуриране накараха няколко държави — членки на ЕС (Дания, Австрия, Швеция и Финландия) да изискат подаването на електронни фактури при обществените поръчки в целия или част от публичния сектор. Тези инициативи „отдолу-нагоре“ обаче в по-голямата си част се основават на национални стандарти, повечето от които не са оперативно съвместими. Поради тази причина те водят до увеличаване на сложността и разходите за предприятията, които желаят да участват в трансгранични обществени поръчки, и създават пречки пред достъпа до пазара. В резултат на това електронното фактуриране в Европа е все още слабо използвано — по този начин са обменени от 4 до 15 % от всички фактури. Инициативата за електронното фактуриране при обществените поръчки ще предотврати по-нататъшното фрагментиране на вътрешния пазар и ще улесни въвеждането на електронното фактуриране. Като се има предвид, че обществените поръчки, обхванати от директивите за възлагане на обществени поръчки, представляват около 3,7 % от БВП на ЕС, подемането на инициатива, насочена към премахване на пречките пред достъпа до пазара на електронно фактуриране при обществените поръчки, ще превърне обществения сектор във „водещ пазар“ в тази област и образец за по-широкото използване на електронното фактуриране в икономиката.

През последните няколко години значителен брой участници призоваха за действия на европейско равнище за стимулиране на пазара на електронно фактуриране в ЕС, особено при обмена на фактури между правителствата. В съобщението „Реализиране на ползите от електронното фактуриране за Европа“, COM (2010) 712, Комисията призова електронното фактуриране да се превърне в основен режим на фактуриране в ЕС до 2020 г. В резолюция през април 2012 г. Европейският парламент призова електронното фактуриране да стане задължително при обществените поръчки до 2016 г., а държавите членки призоваха за мерки за насърчаване на електронното фактуриране по време на неофициалната среща през февруари 2012 г. на Съвета по въпросите на конкурентоспособността и в заключенията на Европейския съвет от юни 2012 г. Следователно изглежда е настъпил моментът да се предприеме инициатива за електронно фактуриране при обществените поръчки и да бъдат успешно отстранени пречките пред достъпа до пазара, предизвикани от недостатъчната оперативна съвместимост на електронното фактуриране.

Законодателно предложение в тази област също така ще допълни протичащото в момента осъвременяване на разпоредбите на ЕС за обществените поръчки, което е ключова дейност в рамките на Акта за единния пазар I, по-специално по отношение на предложенията относно пълното преминаване към електронни обществени поръчки. И накрая, действията за насърчаване на използването на електронното фактуриране при обществените поръчки се разглеждат от Комисията като приоритет. Израз на това е включването на инициативата за електронно фактуриране в областта на обществените поръчки в Акта за единния пазар II, като едно от набелязаните в него основни действия.

· Връзка с въпроса за стандартизацията

Предложението предвижда съответният европейски орган по стандартизация, в случая — Европейският комитет по стандартизация (CEN), да изработи нов европейски стандарт за електронно фактуриране. Това ще бъде направено въз основа на мандат, предоставен от Европейската комисия, който ще бъде изготвен на по-късен етап. Мандатът ще включва списък с минималните изисквания, които ще трябва да бъдат включени в стандарта. Работата ще се извършва в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1025/2012.

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

· Консултации със заинтересованите страни

Съдържанието на настоящото предложение се основава на обширни консултации със заинтересованите страни. В Брюксел бяха проведени две заседания на Многостранния европейски форум по електронното фактуриране (EMSF) (на 26 септември 2012 г. и 7 март 2013 г.), които дадоха трибуна за обсъждането на градивните елементи на потенциална инициатива на ЕС относно електронното фактуриране при обществените поръчки. Материалите, които се обсъждаха от четирите групи за действия на форума, предоставиха практическа информация от представителите на националните форуми на различни заинтересовани лица и оператори, като например доставчици на услуги и предприятия. Освен това на членовете на форума беше раздаден въпросник, целта на който беше да се съберат данни относно съществуващите системи за електронно фактуриране и тяхната ефективност, разходи и ползи. Получените 20 отговора (19 на националните форуми и от един орган по стандартизация) също бяха широко използвани при оценката на въздействието.

На заседанието на 19 септември 2012 г. инициативата беше представена и обсъдена с Консултативния комитет за обществени поръчки (ККОП), състоящ се от представители на държавите членки. Неформални двустранни срещи бяха проведени също с представители на различни сдружения на производителите, включително Европейската асоциация на доставчици на услуги за електронно фактуриране (EESPA), Business Europe и Европейската асоциация на занаятчиите, малките и средни предприятия (UEAPME).

И накрая, между 22 октомври 2012 г. и 14 януари 2013 г. беше проведена онлайн консултация чрез инструмента за интерактивно създаване на политики (IPM), за да се събере информация за текущата употреба на електронното фактуриране и становища относно потенциална инициатива на ЕС в тази област. Общественият отговор на консултацията бе много положителен, като бяха получени над 700 отговори.

В резултат на различните консултации със заинтересованите страни Комисията получи добра представа за мненията на различните заинтересовани страни.

· Оценка на въздействието

Оценката на въздействието бе представена на Комитета за оценка на въздействието (КОВ) през февруари 2013 г. По време на срещата, проведена на 20 март 2013 г., КОВ повдигна редица въпроси, които по негово мнение ще трябва да бъдат разгледани допълнително, и поиска повторно представяне на оценката на въздействието.

Преразгледаната оценка на въздействието бе предоставена отново на КОВ на 19 април 2013 г. Основните изменения в отговор на становището на КОВ бяха свързани със по-добро определяне на проблема и анализа на субсидиарността и пропорционалността, подобряване на анализа на въздействието и по-добро представяне на становищата на заинтересованите страни.

На 8 май 2013 г. КОВ издаде положително становище.

След като бяха анализирани пет различни варианта, в оценката на въздействието се стигна до заключението, че най-подходящото решение е възлагащите органи и възложителите да бъдат задължени, считано от определена дата, да приемат електронни фактури, отговарящи на нов общ европейски стандарт за фактуриране. Това би спомогнало за преодоляване на фрагментарността, която е характерна за сегашното разнообразие от национални системи за електронно фактуриране, и за гарантиране целостта на вътрешния пазар. Избраният подход ще съчетае силния стимул, произтичащ от задължението за осигуряване на оперативна съвместимост на електронното фактуриране при обществените поръчки, с по-гъвкавия подход по отношение на най-подходящия начин за гарантиране на използването на електронното фактуриране.

Окончателният доклад за оценката на въздействието и нейното обобщение са публикувани заедно с настоящото предложение.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

· Правно основание

Настоящото предложение се основава на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Тъй като предвижда създаването на общ европейски стандарт и задължава държавите членки да гарантират, че възлагащите органи и възложителите не отказват да приемат електронни фактури, отговарящи на този европейски стандарт, настоящото предложение ще премахне бариерите пред достъпа до пазарите на трансграничните обществени поръчки и пречките пред търговията. Следователно то ще подобри условията за функциониране на вътрешния пазар.

· Принцип на субсидиарност

Съгласно принципа на субсидиарност Съюзът може да предприема действие само ако и доколкото целите на предложеното действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а могат да бъдат по-добре постигнати на равнище ЕС. Поради описаните по-долу причини е необходимо действие на ЕС за премахване на пречките за навлизане на пазара и препятствията пред търговията, свързани със съществуването на различни национални правила и стандарти, и за осигуряване на оперативна съвместимост. Следователно предложението е в съответствие с принципа на субсидиарност. Броят на съществуващите стандарти, изисквания и решения продължава да бъде много голям и изглежда, че мрежите за електронно фактуриране се увеличават, а няма да намаляват, като остават тясно обвързани с националните характеристики. Предприетите от държавите членки инициативи „отдолу-нагоре“ задълбочиха проблема с оперативната съвместимост, тъй като на пазара се появяват все повече стандарти за електронно фактуриране, което допълнително увеличава разходите и сложността по осигуряването на оперативна съвместимост. В резултат на това предприетите от държавите членки действия не са достатъчни, за да се гарантира оперативната съвместимост на електронното фактуриране при трансграничното възлагане на обществени поръчки.

Обосновката за действие на равнището на ЕС произтича от транснационалното естество на проблема с недостатъчната оперативна съвместимост между националните и (частни) системи за електронно фактуриране. Като се имат предвид трансграничното естество на сделките при обществените поръчки, обхванати от директивите за възлагане на обществени поръчки, и липсата на значими резултати при някои държави членки в усилията за решаване на проблемите с оперативната съвместимост, действие на ЕС за електронно фактуриране при обществените поръчки изглежда единственото решение, с което да се координират техните действия и да се предотврати още по-голямо раздробяване на вътрешния пазар. Освен това единствено ЕС може да действа в качеството на безпристрастен арбитър при обсъждането на оперативната съвместимост и да препоръча обективно най-добрия подход за премахване на пречките за навлизане на пазара.

Няма много признаци, че без действия от страна на ЕС настоящата ситуация относно електронното фактуриране при обществените поръчки ще се промени или подобри в обозримо бъдеще.

· Принцип на пропорционалност

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като то не излиза извън границите на необходимото, за да се постигне целта за осигуряване на правилно функциониране на вътрешния пазар.

Различните варианти на политика бяха анализирани в оценката на въздействието, като се стигна до заключението, че предпочитаният вариант е също така оптимален по отношение на пропорционалността — избраният подход ще съчетае силния стимул, произтичащ от задължението да се осигури оперативната съвместимост на електронното фактуриране при обществените поръчки, с по-гъвкавия подход по отношение на най-подходящия начин за гарантиране на използването на електронното фактуриране.

· Избор на инструменти

Изборът на правна форма за законодателното предложение на Комисията се определя едновременно от избраното правно основание и от съдържанието на предложението. Както беше споменато преди това, член 114 ДФЕС е подходящото правно основание за предложението. По принцип този член позволява използването на директива или регламент като правна форма на предложението. Изборът на директива е най-подходящ, тъй като целите на предложението могат да бъдат постигнати в достатъчна степен чрез налагане на задължение на държавите членки за постигане на определен резултат, като същевременно им се предостави свобода при избора на формата и методите.

· Мерки за транспониране и обяснителни документи

Вероятно ще бъдат необходими национални мерки на различни равнища (законодателни, регулаторни, административни и технически) за транспониране на настоящата директива и за да могат възлагащите органи и възложителите да го прилагат. Единствено държавите членки могат да обяснят как различните мерки транспонират директивата и начина, по който те взаимодействат помежду си. Следователно уведомлението за мерките за транспониране трябва да бъде съпроводено от такива обяснителни документи.

4.           ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Всички последици за бюджета, свързани с разработването на европейски стандарт от съответната европейска организация за стандартизация, вече са обхванати от разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1025/2012. Настоящото предложение няма допълнителни финансови последици, надхвърлящи ресурсите, които вече са предвидени за действия по стандартизацията в настоящата и бъдещата многогодишна финансова рамка.

2013/0213 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно електронното фактуриране при обществените поръчки

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[1],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[2],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)       Понастоящем в държавите членки съществуват и се използват няколко глобални, национални, регионални и частни стандарти за електронни фактури. Нито един от тези стандарти не е доминиращ и повечето от тях не са оперативно съвместими.

(2)       Поради липсата на общ стандарт, когато насърчават използването на електронни фактури при обществените поръчки или ги въвеждат като задължително изискване, държавите членки решават да разработят собствени технически решения, основани на специфични национални стандарти. Следователно броят на различните стандарти, съществуващи съвместно в отделните държави членки, се увеличава и е вероятно в бъдеще да продължи да нараства.

(3)       Разнообразието от оперативно несъвместими стандарти води до прекомерна сложност, правна несигурност и допълнителни оперативни разходи за икономическите оператори, които използват електронни фактури в отделните държави членки. Икономическите оператори, които желаят да извършват трансгранични дейности по възлагане на обществени поръчки, често трябва да спазват нов стандарт за електронно фактуриране всеки път, когато навлизат на нов пазар. Различните правни и технически изисквания по отношение на електронните фактури представляват пречки пред достъпа до пазара в трансграничните обществени поръчки и пречки пред търговията, тъй като те разколебават икономическите оператори да участват в трансгранични дейности по възлагане на обществени поръчки. Това ограничава основните свободи и оказва по този начин пряко въздействие върху функционирането на вътрешния пазар.

(4)       Вероятно тези пречки за търговията в рамките на Съюза ще се увеличат в бъдеще, тъй като се разработват все повече оперативно несъвместими национални и частни стандарти и тъй като използването на електронни фактури при обществените поръчки става все по-популярно или задължително в държавите членки.

(5)       Следва да бъдат премахнати или намалени пречките пред търговията, произтичащи от съвместното съществуване на няколко правни изисквания и технически стандарти за електронно фактуриране и от липсата на оперативна съвместимост. За да се постигне тази цел, следва да бъде разработен общ европейски стандарт за семантичен модел на данните от основната електронна фактура.

(6)       Комисията следва да прилага съответните разпоредби на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация[3], за да поиска от съответната европейска организация за стандартизация да изработи европейски стандарт за семантичен модел на данните от основната електронна фактура. В своето искане до съответната европейска организация за стандартизация Комисията следва да изиска този европейски стандарт да бъде технологично неутрален, за да се избегне всякакво нарушаване на конкуренцията. Тъй като електронните фактури може да съдържат лични данни, Комисията следва също така да изиска този европейски стандарт да гарантира защитата на личните данни в съответствие с Директива 95/46/ЕО от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни[4]. В допълнение към тези минимални изисквания в своето искане до съответната европейска организация за стандартизация Комисията следва да определи допълнителни изисквания за съдържанието на европейския стандарт и краен срок за неговото приемане.

(7)       Европейският стандарт за семантичен модел на данните от основната електронна фактура следва да се основава на съществуващите спецификации, включително по-специално онези, разработени от европейски или международни организации като CEN (CWA 16356 и CWA 16562), ISO (финансова фактура въз основа на методология ISO 20022 ) и UN/CEFACT (CII V. 2.0). Стандартът следва да не налага използването на електронни подписи. Този европейски стандарт следва да определи семантични елементи на данните, отнасящи се в частност до допълнителни данни за продавача и купувача, идентификатори на процеса, елементи на фактурата, подробни данни за позициите във фактурата, информация за доставките, банкова информация и условия. Той също следва да е съвместим със съществуващите стандарти за плащания, за да може да се извършва автоматична обработка на плащанията.

(8)       Когато европейският стандарт, изготвен от съответната европейска организация за стандартизация, отговаря на изискванията, съдържащи се в искането на Комисията, в Официален вестник на Европейския съюз следва да бъде публикуван номерът на този европейски стандарт;

(9)       Възлагащите органи и възложителите следва да не отказват да приемат електронни фактури, които отговарят на общия европейски стандарт под претекст, че не изпълняват други технически изисквания (например национални или секторни специфични изисквания).

(10)     Настоящата директива следва да се прилага по отношение на електронните фактури, получени от възлагащи органи и възложители и издадени във връзка с изпълнението на договори, възложени в съответствие с Директива [заменила Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги[5]], Директива [заменила Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги[6]] или Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО[7].

(11)     Целта на оперативната съвместимост е да може информацията да се представя и обработва по последователен начин от различните оперативни системи, независимо от техните технологии, програми или платформи. Пълната оперативна съвместимост включва способността за оперативно взаимодействие по отношение на съдържанието (семантична), формата (синтактична) и преноса на данни. Семантична оперативна съвместимост означава, че точният смисъл на обменяната информация се запазва и се разбира по недвусмислен начин, независимо от начина, по който тя е физически представена или предоставена.

(12)     Като гарантира семантичната оперативна съвместимост и подобрява правната сигурност, настоящата директива също така ще насърчи въвеждането на електронното фактуриране при обществените поръчки, като по този начин държавите членки, възлагащите органи, възложителите и икономическите оператори ще могат да извлекат съществени ползи под формата на икономии, въздействие върху околната среда и намаляване на административната тежест.

(13)     В заключенията на Европейския съвет от 28 и 29 юни 2012 г. се посочва, че следва да се даде приоритет на мерки, насочени към по-нататъшното развитие на трансграничната онлайн търговия, включително чрез улесняване на прехода към електронно фактуриране.

(14)     В своята резолюция от 20 април 2012 г. Европейският парламент обърна внимание на разпокъсаността на пазара в резултат от националните разпоредби за електронно фактуриране, като подчерта съществените ползи от електронното фактуриране и подчерта значението на правната сигурност и осигуряване на ясни технически условия и отворени и оперативно съвместими решения за електронно фактуриране, основаващи се на общи законови изисквания, бизнес процеси и технически стандарти. Поради тези причини Европейският парламент призова електронното фактуриране при обществените поръчки да стане задължително от 2016 г.

(15)     През [месец] 2013 г. Многостранният европейски форум по електронното фактуриране, създаден с Решение на Комисията на 2 ноември 2010 г.[8], прие препоръка относно оперативната съвместимост за електронното фактуриране чрез използването на семантичен модел на данните.

(16)     Тъй като възлагащите органи и възложителите ще бъдат в състояние да приемат електронни фактури, които отговарят на стандарти, различни от общия европейски стандарт, както и фактури на хартиен носител, освен ако не е предвидено друго в националното законодателство, настоящата директива не поражда никакви допълнителни разходи или тежест за предприятията, включително микро-, малки и средни предприятия по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия[9].

(17)     Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност[10] вече съдържа разпоредби за електронното фактуриране. Следва да се гарантира, че разпоредбите на настоящата директива не засягат условията за издаването и приемането на електронни фактури за целите на ДДС.

(18)     С цел да се даде възможност на възлагащите органи и възложителите да предприемат след създаването на европейски стандарт необходимите технически мерки, за да се съобразят с разпоредбите на настоящата директива, срокът за транспонирането ѝ от 48 месеца е обоснован.

(19)     Тъй като целите за премахване на пазарните бариери и пречки пред търговията, което произтичат от съществуването на различни национални правила и стандарти, и за осигуряване на оперативна съвместимост не могат да бъдат постигнати от държавите членки в достатъчна степен и следователно могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, определен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на посочените цели.

(20)     В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и Комисията от 28 септември 2011 г. относно обяснителните документи[11], държавите членки се ангажираха в случаите, когато това е оправдано, да прилагат към уведомлението за мерките си за транспониране един или повече документи, поясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответните части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1 Приложно поле

Настоящата директива се прилага за електронните фактури, издавани във връзка с изпълнението на договори, възложени в съответствие с Директива [заменила Директива 2004/18/ЕО], Директива [заменила Директива 2004/17/ЕО] или Директива 2009/81/ЕО.

Член 2 Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

(1) „електронна фактура“ означава фактура, която е издадена и получена в какъвто и да било електронен формат;

(2) „семантична модел на данните“ означава структуриран и логически взаимосвързани набор от термини и значения, които определят съдържанието, обменяно в електронните фактури;

(3) „основна електронна фактура“ означава подмножество на информацията, съдържаща се в електронната фактура, което е от съществено значение, за да се осигури трансгранична оперативна съвместимост, включително необходимата информация, за да се гарантира спазването на правните изисквания;

(4) „възлагащи органи“ означава възлагащите органи съгласно определенията в член 2 от Директива [заменила Директива 2004/18/ЕО];

(5) „възложители“ означава възложителите, както е определено в член 4 от Директива [заменила Директива 2004/17/ЕО] ;

(6) „европейски стандарт“ означава европейски стандарт съгласно определението в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1025/2012.

Член 3 Въвеждане на европейски стандарт

1.           Комисията изисква от съответната европейска организация за стандартизация да изработи европейски стандарт за семантичен модел на данните от основната електронна фактура.

Комисията изисква европейският стандарт за семантичен модел на данните от основната електронна фактура да бъде неутрален в технологично отношение и да гарантира защитата на личните данни в съответствие с Директива 95/46/ЕО.

Искането се приема в съответствие с процедурата, предвидена в член 10, параграфи 1—5 от Регламент (ЕС) № 1025/2012.

2.           Когато европейският стандарт, изготвен в отговор на искането по параграф 1, отговаря на посочените в искането изисквания, Комисията публикува номера на този европейски стандарт в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4 Електронни фактури, отговарящи на европейския стандарт

Държавите членки гарантират, че възлагащите органи и възложителите не отказват да получават електронни фактури, които отговарят на европейския стандарт, чийто референтен номер е публикуван в съответствие с член 3, параграф 2.

Член 5 Директива 2006/112/ЕО

Настоящата директива не засяга разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета.

Член 6 Транспониране

1.           Държавите членки въвеждат в сила законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за спазване на настоящата директива, най-късно 48 месеца след влизането ѝ в сила. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.           Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 7 Преглед

Комисията прави преглед на въздействието на директивата върху вътрешния пазар и на използването на електронното фактуриране при обществените поръчки и докладва за това на Европейския парламент и Съвета до 30 юни 2023 г. Когато е уместно, предлага законодателни промени.

Член 8 Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 9 Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент                         За Съвета

Председател                                                Председател

[1]               ОВ C , г., стр. .

[2]               ОВ C , г., стр. .

[3]               ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12.

[4]               ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

[5]               ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.

[6]               ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 1.

[7]               ОВ L 216, 20.8.2009 г., стр. 76.

[8]               ОВ С 326, 3.12.2010 г., стр. 13.

[9]               ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.

[10]             ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1.

[11]             ОВ С 369, 17.12.2011 г., стр. 14.