СЪОБЩЕНИЕ ОТ КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ДО СЪВЕТА, ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И ДО КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Европейска стратегия за по-добър интернет за децата

Както бе подчертано в Програмата на ЕС за правата на детето[1], в дългосрочен план недостатъчните инвестиции в политиките, засягащи децата[2], могат да се отразят сериозно на нашите общества. Програмата в областта на цифровите технологии за Европа[3] цели участието на всички европейци в цифровата ера, но децата имат специфични нужди и са уязвими в интернет, което следва да бъде обект на особено внимание, така че интернет да бъде извор на възможности и знания за децата, средство да общуват, да развиват уменията си и да подобрят своите перспективи за намиране на работа и за квалификация[4].

Децата ползват все повече интернет, чрез все по-разнообразни устройства и от все по-ранна възраст. Следователно е необходимо да се разработи сега подходяща стратегия, която покрива техните нужди. Следва да се разработят нови и по-качествени интернет услуги и съдържание за деца. Безопасността на децата в онлайн пространството трябва да бъде гарантирана. От друга страна, анализите показват, че по-доброто и по-широко използване на интернет от децата открива възможност за интензивно предприемачество в иновативни онлайн съдържание и услуги. Възползвайки се от размера на вътрешния пазар, европейските компании са в изгодна позиция да използват тези възможности за растеж и създаване на работни места.

Както се подчертава в заключенията на Съвета относно защитата на децата в света на цифровите технологии от 28 ноември 2011 г., нужно е съчетание от политики, за да се осигури по-благоприятна интернет среда за децата. Разработват се мерки на европейско, национално или секторно ниво. Те трябва да бъдат включени в общоевропейска стратегия, която да задава общи за всички основни изисквания и да предпазва от разпокъсване. Използването на регламент остава възможно, но по целесъобразност е за предпочитане да се избягва в полза на по-гъвкави инструменти за саморегулиране, както и на мерки за обучение и развитие на уменията за безопасна работа с интернет.

Стратегията се основава на четири основни „стълба“, които взаимно се подсилват: 1) стимулиране качеството на онлайн съдържанието за младежите; 2) повече осведоменост и развитие на уменията за безопасна работа с интернет; 3) създаване на безопасна онлайн среда за децата; и 4) борба срещу сексуалното малтретиране и сексуалната експлоатация на деца. Със стратегията се предлага поредица от мерки от страна на Комисията, държавите членки и по цялата верига на създаване на добавена стойност в отрасъла.

1.           Защо е необходима европейска стратегия сега?

1.1.        Нови възможности за децата и за предприемачите

Макар в началото интернет да не бил създаден с мисълта, че ще се ползва и от деца, според родителите на 75 % от децата на възраст 6—17 години в Европа техните деца ползват интернет[5]. Юношите на 15 и 16 години споделят, че за първи път са ползвали интернет на 11-годишна възраст, а 9—10-годишните твърдят, че са започнали да използват интернет, когато са били средно на 7 години. 33 % от ползващите интернет на възраст между 9 и 16 години казват, че извършват това чрез мобилни телефони или други преносими устройства[6].

Децата имат специфични нужди и слаби места и трябва да се отчита, че те ползват интернет по различен начин. Интернет и ИКТ предоставят на децата много възможности да играят, учат, да бъдат креативни, да общуват и изразяват мнението си, да си сътрудничат и да бъдат дейни в обществото, да бъдат по-осведомени за света около тях, да развиват основни умения и да упражняват правата си[7]. Но децата се нуждаят и от защита.

Обгрижването на децата и задоволяването на нуждите им разкрива широка гама от възможности за предприемачите. Пазарът на цифрово съдържание в световен мащаб се очаква да надхвърли 113 млрд. EUR през 2012 г.[8]. Пазарът на приложенията за мобилни телефони, на стойност 5 млрд. EUR, се очаква да нарасне на 27 млрд. EUR до 2015 г. главно благодарение на игровите приложения и наличието на над 5 милиарда абонамента за мобилна телефония в световен мащаб. Според очакванията продажбите на световния пазар на видеоигри ще надхвърлят 62 млрд. EUR[9]. С широкото разпространение на таблетите, смартфоните и преносимите компютри, които децата използват усилено, потенциалът на пазара за интерактивно творческо и образователно онлайн съдържание за малки деца и юноши е значителен. Онлайн и мобилните приложения, както и онлайн игрите предоставят безпрецедентни възможности за развитие на предприемачеството особено за малките и средни предприятия (МСП) и създателите на съдържание, тъй като те им позволяват пряк контакт с потенциалните потребители или клиенти. Самите деца могат да станат създатели на онлайн съдържание и да започнат бизнес.

1.2.        Недостатъци и проблеми към днешна дата

1.2.1.     Фрагментация на пазара

Докладът на Комисията[10] относно начина, по който съществуващите препоръки за безопасност на децата се прилагат в държавите членки, показва, че като цяло те полагат все повече усилия да отговорят на съвременните предизвикателства, свързани с интернет, но предприетите мерки са недостатъчни. В отделните държави членки са налице различни политики за регулиране или саморегулиране — например в областта на родителския контрол, възрастовата категоризация на съдържанието и докладването на вредно и незаконно съдържание.

В Обединеното кралство доставчиците на интернет услуги (ДИУ) приеха свой Кодекс за дейността[11], с който се насърчава „активният избор“[12], а прилагането на кодекса зависи от отделните ДИУ; във Франция ДИУ трябва да предоставят софтуер за родителски контрол безплатно; в Германия официално одобрен „софтуер за безопасно сърфиране за деца“ спомага, за да се предпазят децата от достъп до уебсайтове с вредно за тях съдържание. В други страни не съществуват подобни разпоредби.

Германия също така прилага рамка, която дава възможност за саморегулиране и позволява на доставчиците да категоризират различните видове онлайн съдържание, като например видеоматериали, уебсайтове или онлайн игри. В Обединеното кралство една от препоръките на доклада Bailey[13] бе да се категоризират възрастово музикалните клипове. В други страни не съществуват разпоредби за категоризиране на онлайн съдържание.

Във Финландия и Белгия също бяха договорени етични кодекси на отрасъла, отнасящи се до социалните медии във Финландия и до по-широк кръг от доставчици в Белгия.

В страни като Обединеното кралство, Испания, Италия или Чешката република се прилагат различни механизми за докладване на вредно и незаконно съдържание и поведение с помощта на различни заинтересовани страни, като например полицията, НПО или самия отрасъл.

Тези мерки могат да имат положителен ефект на националните пазари и потребителите, но също така може да доведат до по-голяма разпокъсаност на пазара и да създадат пречки особено за европейските доставчици, в това число и МСП, които не разполагат с необходимите ресурси да се съобразяват с различаващите се между отделните държави практики и съответно не могат да се възползват от единния цифров пазар. Същевременно е ясно, че не всички деца в Европа имат еднакви права, подготвеност и защита в онлайн пространството.

1.2.2.     Пазарът не съумява да осигури мерки за защита и качествено съдържание в цяла Европа

Децата все още не се разглеждат като целева група, която си струва инвестициите. Интегрирането на инструменти за тяхна закрила, които им дават възможност да ползват интернет по безопасен и отговорен начин (напр. тези за родителски контрол), в устройства или услуги често се разглежда като допълнителни разходи и фирмите още повече се въздържат да разработват и внедряват подобни инструменти, ако не са уверени, че ще има достатъчен пазар, който да оправдае инвестициите.

Сравнителен анализ на различните видове софтуер за родителски контрол[14] показва, че повечето инструменти действат само за английски език. Новите устройства пораждат допълнителни проблеми: малко са инструментите, подходящи за игрови конзоли, таблети и мобилни телефони — устройствата, които се ползват все по-често от децата, за да сърфират в интернет — и липсват решения за потребителите, които разглеждат съдържание през мобилни телефони или таблети, но ползват за това някакво приложение, а не браузър.

Едновременно с това е налице недостиг на качествено съдържание. Според общоевропейско проучване[15] едва 32 % от децата на възраст между 9 и 12 години смятат, че има достатъчно „добри неща за деца“ на тяхната възраст за занимания онлайн[16].

При приложенията се прилагат системи за категоризация на съдържанието, които не са били разработени за европейския пазар и потребителите в ЕС.

1.2.3.     Управление на риска за изграждане на доверие при предоставянето на услуги и съдържание

Според проучванията в цяла Европа, независимо от значителните различия между отделните държави, подреждането на рисковете по важност е доста сходно във всяка държава[17]. През 2010 г. 40 % от децата в Европа споделят, че са се сблъсквали с една от следните рискови ситуации: разговори в интернет с лица, които никога не са срещали лично; попадане на публикации на потребители, които говорят положително за анорексията, самонараняването, наркотиците или самоубийството; попадане на снимки със сексуално онлайн съдържание и злоупотреба с лични данни; действителни срещи с хора, с които са се запознали най-напред във виртуалното пространство; кибертормоз[18]. Появяват се и нови модели на поведение, като например разпространението на видеоклипове, заснети с мобилен телефон, на физическа разправа с други деца[19] или изпращане или получаване на снимки и съобщения със сексуално съдържание до и от връстници[20].

Все по-популярни са нови услуги с потенциално отражение върху правото на неприкосновеност на личния живот, като например геолокализацията. Рекламите са също навсякъде в интернет и децата не са развили критично отношение към тях[21].

Освен това трафикантите на хора ползват все по-често интернет, за да достигнат до жертвите си, включително деца, и да рекламират услугите си[22]. Интернет е също така среда, в която лесно се разпространяват материали със сексуално малтретиране на деца. Макар това да не е свързано с използването от децата на интернет, то ги засяга в ролята им на жертви. Според Internet Watch Foundation (IWF) над 40 % от потвърдените интернет адреси, на които са публикувани материали със сексуално малтретиране на деца се намират (по местоположение на хостващия доставчик) в Европа и Русия. Изображения с такова съдържание вече се разпространяват онлайн и по други канали, различни от уебсайтовете (например в мрежите от типа peer-to-peer за пряк обмен на файлове между потребителите). Предвид наднационалния характер на интернет и факта, че изображенията със сексуално малтретиране на деца са незаконни в цяла Европа, е необходимо в тази област да се вземат мерки на европейско равнище.

1.2.4.     Липса на умения

До 2015 г. се очаква за 90 % от работните места във всички сектори да се изисква техническа квалификация, но едва 25 % от младите хора в ЕС смятат, че са „много добри“ в основните умения във връзка с интернет (използване на интернет за провеждане на телефонни разговори, създаване на уебстраница, използване на мрежи peer-to-peer за пряк обмен на файлове)[23]. Някои проучвания сочат, че съществува сериозен дефицит на умения за ползване на цифровите технологии сред европейските деца въпреки популярното схващане, че те се „раждат научени да работят на компютър“. Например 38 % от децата на възраст между 9 и 12 години в Европа, които използват интернет, споделят, че имат личен профил в някоя от социалните мрежи. Едва 56 % от децата на възраст 11—12 години обаче заявяват, че знаят как да променят настройките за защита на личните си данни[24]. Отново според проучванията активността в интернет зависи от уменията за ползване на цифровите технологии[25]. Следователно придобиването на умения за безопасно ползване на интернет може да спомогне и за други умения, свързани с други дейности в интернет.

2.           Нова екосистема: Европейска стратегия за по-добър интернет за децата

През годините са разработвани множество политики на европейско равнище в помощ на децата. Те обаче често бяха насочени към конкретни проблеми, например с ударение върху медийните канали[26] или технологичните платформи[27], и не бяха обединени в съгласувана рамка. В досегашните си политики ЕС не отделяше достатъчно внимание на факта, че децата представляват специфична група потребители на интернет и имат нужда от съобразена с потребностите им безопасна среда. Европа се нуждае от стратегия, която да предотврати разпокъсването на пазара и да създаде по-безопасна и обогатяваща онлайн среда за всички деца в ЕС.

Предложението е да се съчетаят редица инструменти от законодателството, саморегулирането и финансовата помощ. Законодателството няма да загуби значението си, но ще бъде отдадено предпочитание на саморегулирането, което остава най-гъвкавата рамка за постигане на осезаеми резултати в тази област. Това трябва да е обаче динамичен процес, който да отговаря на новите предизвикателства, като например сближаването на технологиите[28], и който осигурява подходящи механизми за сравнителни оценки и независимо наблюдение. Комисията ще финансира мерки по стратегията и по линия на Програмата за по-безопасен интернет (2009—2013 г.)[29], „Инструмента за свързване на Европа“[30] и програмата „Хоризонт 2020“[31] от 2014 г. нататък.

2.1.        Висококачествено интернет съдържание за деца и младежи

Стимулирането на разработването на висококачествено интернет съдържание за деца и младежи е от полза както за тях, така и за развитието на единния цифров пазар. Стратегията подкрепя две направления на действие, които са ясно взаимосвързани и могат да доведат до резултати единствено, ако се изпълняват успоредно.

2.1.1.     Стимулиране разработването на креативно и образователно интернет съдържание за деца и младежи

Малките деца се нуждаят от „детски площадки онлайн“, където да могат да играят и да учат; за тийнейджърите ще е обогатяващо, ако има творчески и образователни игри, които да ги стимулират творчески и спомагат за използването от тях на интернет по градивен начин. Същевременно технологиите ще присъстват все повече в класните стаи на всички възрастови групи. Интерактивното обучение посредством електронни технологии може да стимулира творчеството и критичното мислене. За тази цел е необходимо да се съдейства за създаване на съдържание, което ще е в услуга както на развитието на децата, така и на европейския единен цифров пазар. Някои държави членки, като Германия, предприеха инициативи за стимулиране на създаването на качествено съдържание за деца, отговарящо на специфични критерии и/или стандарти, и за неговото разгласяване.

2.1.2.     За повече градивност при използването на интернет от малките деца

Мнозинството от младите хора все още са само потребители, а не създатели на онлайн съдържание. Целта е да се насърчава творчеството и полезното използване на интернет, което не само ще им позволи да развиват уменията си да боравят с цифрови технологии, но и ще им даде възможност да се развиват и да направляват своя свят по един безопасен, творчески начин, да изграждат общности и да вземат активно участие в обществото. Това може да доведе и до технологични иновации и до създаването на нови фирми, които да обогатят единния цифров пазар.

Комисията:

· ще поддържа оперативно съвместими платформи за инструменти, гарантиращи достъп до съобразено с възрастта съдържание (като бели списъци[32] или подходящи за деца браузъри), следейки за постоянен качествен контрол;

· ще стимулира иновациите при творческото съдържание от и за деца, чрез подкрепа за проекти и инициативи като конкурса за „Най-добро детско съдържание в мрежата“.

Отрасълът следва да:

· разработва и предлага специфично, интерактивно качествено съдържание за деца, както и лесни за употреба инструменти, които насърчават детското творческо мислене и са с педагогическа насоченост;

· оказва финансова и/или техническа подкрепа за инициативи в тази област, идващи от самите деца, училища или от неправителствени организации.

Държавите членки следва да:

·           работят наравно с Комисията и активно да насърчават инициативи, насочени към създаването на висококачествено онлайн съдържание за деца;

· се координират помежду си в тази област, с помощта на Комисията, и да прилагат стандарти за качество за детското онлайн съдържание[33].

2.2.        Повече осведоменост и подготвеност

Децата, техните родители, настойници и учители трябва да са запознати с рисковете, пред които са изправени децата в интернет и да познават инструментите и начините децата да се защитят или да се справят с тези рискове. Децата трябва да развиват своето критично мислене и грамотност в боравенето с цифровите технологии и медии, за да играят активна роля в едно приобщаващо общество. Те се нуждаят от възможност и насоки как да ползват подходящи за тяхната възраст инструменти, които ще им помогнат да ползват интернет безопасно и отговорно. Мерките за осведомяване и развитие на уменията за безопасна работа с интернет следва да се съсредоточат върху приучването на децата към самозащита и лична отговорност в интернет.

2.2.1.     Грамотност в боравенето с цифровите технологии и медии[34] и училищно обучение по безопасно ползване на интернет

За децата, които ползват интернет, е от решаващо значение да боравят грамотно с цифровите технологии и медии. Тъй като децата започват да ползват интернет много рано, е необходимо обучението по безопасното му използване да започва в ранна детска възраст и стратегиите за прилагането му да се пригодят към различните нужди и степени на самостоятелност на малките деца и юношите. Училищата са най-доброто място за обучение на повечето деца, независимо от възрастта, доходите или средата им, както и на другите основни фигури, които трябва да са запознати с въпросите на сигурността в интернет, като учителите и родителите (косвено). Безопасността в интернет, като конкретна тема, понастоящем присъства в учебните програми в 23 образователни системи в цяла Европа[35], но не се преподава достатъчно поради липсата на съответни педагогически онлайн ресурси. В програмата в областта на цифровите технологии за Европа също се призовава за училищно обучение по безопасност в интернет.

Държавите членки следва да:

· ускорят прилагането от 2013 г. на стратегии, които включват обучение по безопасност в интернет като част от училищните програми;

· засилят неформалното обучение по безопасност в интернет и да изготвят политики за училищно обучение в тази област и подходяща подготовка за учителите;

· подкрепят публично-частните партньорства за постигане на горните цели.

Комисията ще:

· подкрепя установяването и споделянето на най-добри практики между държавите членки в областта на формалното и неформалното обучение по безопасност в интернет, създаването на адекватно образователно съдържание, и публично-частните партньорства, целящи достигане до децата, родителите, учителите и лицата, обгрижващи деца;

· разработи специален модул в рамките на Europass, посветен на уменията за работа с цифровите технологии и ще подобри показателите за употребата и въздействието на ИКТ в образованието.

Отрасълът следва да:

· участва в публично-частни партньорства в подкрепа на разработването на интерактивни инструменти и платформи, предоставящи образователни и информационни материали за учители и деца, на основата на съществуващи инициативи[36]

2.2.2.     По-мащабни дейности за осведомяване и участие на младежта

Добрите практики трябва да се разпространяват, така че кампаниите за повишаване на осведомеността да достигат последователно всички деца, родители, учители и лица, обгрижващи деца, в целия ЕС[37]. Стратегиите за повишаване на информираността трябва да са съобразени с различните нива на развитие на по-малките деца и юношите, като особено внимание бъде обърнато на най-малките и най-уязвими деца, в т.ч. децата с умствени увреждания и нарушена способност за обучение. Едновременно с това обучението от връстници е успешна стратегия за децата от всички възрасти за запознаването им с техните права и задължения в интернет.

Комисията ще:

· финансира от 2014 г. създаването на общоевропейска оперативно съвместима инфраструктура за услуги в подкрепа на центровете за по-безопасен интернет, която ще предоставя информация за безопасното ползване на интернет и инструменти за разпространение на информацията сред обществеността, както и платформи за младежко участие. Платформата ще включва и референтни показатели за обмена на най-добри практики[38];

· преработи Европейския младежки портал в съответствие със стратегията на ЕС за младежта[39], за да предостави сигурна и динамична виртуална среда за обмен на информация сред младите. Целта е порталът да се превърне в еталон за качествена информация за младите хора в областта на обучението, работата, доброволчеството, младежкия обмен, културата, творчеството, здравето и други области, свързани с младите хора в Европа, и за онлайн участието на младежта, с амбицията информацията да достига до всички млади европейци, включително и до тези в по-неравностойно положение.

Държавите членки следва да:

·           работят наравно с Комисията на ниво национални кампании за повишаване на осведомеността;

· привличат деца за участие в разработването на националните кампании и/или законодателство, които оказват въздействие върху тяхното използване на интернет;

· подкрепят наравно с Комисията националните младежки работни групи.

Отрасълът следва да подкрепи разгръщането на дейностите за осведомяване като:

· подпомага финансово и технически НПО и педагозите в създаването на необходимите ресурси;

· разпространява информационни материали сред своите клиенти в магазините си или онлайн.

2.2.3.     Надеждни и опростени за ползване инструменти за съобщаване

За да бъдат децата подготвени срещу рискове, като кибертормоза и установяването на контакт с деца за сексуални цели (grooming)[40], следва да се разработят стабилни механизми за съобщаване на съдържанието и контактите, които са потенциално опасни за децата, посредством достъпни в целия ЕС онлайн услуги и устройства.

Тези механизми също така ще способстват за по-лесното съобщаване на престъпления в киберпространството от страна на гражданите, особено в контекста на разработваната мрежа от национални платформи за сигнализиране за киберпрестъпления и бъдещия Европейски център по киберпрестъпност[41].

Инструментите ще са и допълнение към „горещите“ телефонни линии 116, на които се предлага помощ и съдействие за изчезнали деца и техните родители[42], тъй като насилието срещу деца в интернет може да бъде сред причините за изчезването им от дома.

Отрасълът следва:

· да създаде и разгърне в целия ЕС, в сътрудничество със съответните национални участници, механизъм, позволяващ на децата, ползващи услугите на доставчиците да съобщават за опасно съдържание и поведение. Той трябва да добие известност, да е лесен за намиране и разпознаване, общодостъпен и винаги на разположение във всеки един момент на ползване на интернет, когато детето може да има нужда от него. Той следва да предлага ясни и прости категории за съобщаване и ясна административна инфраструктура (back-office) за вземане на бързи и адекватни мерки. Обработката на съобщаваната информация следва да е съобразена с действащото законодателство за защита на данните.

Комисията ще:

· улеснява сътрудничеството между представителите на отрасъла, подписали общоевропейски споразумения за саморегулиране, и специалните телефонни линии за помощ за по-безопасен интернет;

· разгледа възможното приемане на регулаторни мерки, ако някоя инициатива на отрасъла не постига резултати;

· продължи да следи за правилното прилагане на Директивата за универсалната услуга, що се отнася до задължението на държавите членки да въведат и поддържат в действие оперативни горещи телефонни линии „116 000“ и ще осигури финансиране за въвеждането и функционирането на горещи линии за изчезнали деца.

Държавите членки следва да:

· осигурят необходимата подкрепа за въвеждането и разгръщането на механизми за съобщаване, особено в случаите, когато е необходимо сътрудничество с партньори като телефонните линии за оказване на помощ и правоприлагащите органи;

· следят за ефективното им функциониране на национално равнище.

· въведат в действие горещи линии „116 000“.

2.3.        Създаване на безопасна интернет среда за децата

Развитието на уменията за безопасна работа с интернет и обучението на децата трябва да бъдат засилени, но е необходима и допълнителна закрила на децата. Това се налага, защото децата не винаги осъзнават потенциалните рискове в интернет и/или невинаги са наясно с потенциалните последици от своите действия. Сблъскването им с опасно поведение или съдържание в интернет може да до психически травми или до рискове във физическия свят. Затова е необходимо да се въведат мерки, за да не попадат децата на подобно съдържание или поведение. Предлаганите мерки се отнасят както за по-малките деца, така и за юношите, тъй като децата от различни възрасти използват новите технологии по различни начини и не е възможно да се намери универсално решение за всички деца или за тяхната безопасност в интернет. Разликите в подхода между възрастовите групи се посочват, когато това е необходимо.

2.3.1.     Настройки съобразно възрастта за защита на личните данни

Въпреки че рисковете за неприкосновеността на личния живот съществуват за всички потребители, децата са особено уязвима група. Много малките деца по-специално не знаят как да променят своите настройки за защита на личните данни и не разбират евентуалните последствия от действията си, като например възможността да се превърнат в лесна мишена за сприятеляване с цел сексуално малтретиране или да изложат на риск своето добро име в интернет. Следователно при децата автоматичните настройки за защита на личните данни следва да се осъществяват по начин, който да гарантира максимална безопасност за децата.

От отрасъла се очаква да:

· въведе[43] прозрачни, съобразени с възрастта автоматични настройки за защита на личните данни, с ясно означение и предупреждения за непълнолетните лица относно евентуалните последствия от въвеждането на каквито и да е изменения в техните автоматични настройки за защита на личните данни и контекстуално показване на зададеното ниво на защита за всяко сведение, което те трябва да въведат, задължително или не, при създаване на профил в интернет;

· въведе технически средства за електронно идентифициране и удостоверяване на автентичността.

Комисията:

· предложи нов регламент за защита на личните данни, в който се отделя специално внимание на неприкосновеността на личния живот на децата и се въвежда правото на субекта „да бъде забравен“;

· възнамерява да предложи през 2012 г. общоевропейска рамка за електронно удостоверяване на автентичността, която ще позволи използването на лични характеристики (възраст, в частност), за гарантиране спазването на възрастовите разпоредби на предлагания регламент за защита на данните;

· ще подкрепя научноизследователската и развойна дейност за разработване и внедряване на технически средства за електронно идентифициране и удостоверяване на автентичността при съответните услуги в целия ЕС.

Държавите членки следва да:

· гарантират прилагането на законодателството на ЕС в тази област на национално равнище;

· насърчават отрасъла да приеме мерки за саморегулиране и да следят за тяхното прилагане на национално равнище.

· подкрепят дейностите за повишаване на осведомеността на национално равнище.

2.3.2.     Повече възможности за родителски контрол и по-широкото му използване

80 % от родителите са на мнение, че повече и по-добри инструменти за родителски контрол ще помогнат на децата им да ползват интернет по-безопасно и ефективно[44]. Въпреки това, средно едва 28 % от родителите в Европа блокират или филтрират уебсайтовете, които посещават децата им[45]. Без да засягат свободата на изразяване, инструментите за родителски контрол представляват допълнителна мярка, която допринася за защитата на по-малките деца от неподходящо онлайн съдържание, защото осигуряват настройки за филтриране на съдържанието и за проследяване на сърфирането в интернет. Необходимо е по-голямо разпространение и използване на тези инструменти на повече езици, за да се позволи на родителите да направят информиран избор дали да ги използват.

Отрасълът следва:

· да осигури наличието на инструменти за родителски контрол, които да са лесни за конфигуриране и за ползване и са общодостъпни чрез всички налични в Европа потребителски устройства за интернет. Инструментите трябва да действат безотказно на всички видове устройства и за всеки вид съдържание, включително за генерираното от потребители. Те следва да са съобразени с най-добрите практики, за да се осигури отчетност и прозрачност. Следва да се разпространява информация за инструментите, така че да се осигури възможно най-широка осведоменост за тях и масовото им използване.

Комисията ще:

· подкрепя сравнителния анализ и изпробването на инструментите за родителски контрол и съответните поддържащи услуги, за да се развият уменията на родителите и децата за безопасна работа с интернет;

· подпомага НИРД, за да се проучи как системите за възрастова категоризация и за класификация на съдържанието могат да се използват от ефективни инструменти за родителски контрол, които да действат за повече езици;

· разгледа възможността от въвеждане на законодателни мерки, ако саморегулирането на отрасъла не даде резултат.

Държавите членки се приканват:

· да подкрепят усилията на отрасъла в тази област и да следят прилагането им в устройствата, продавани на тяхна територия;

· редовно да изпитват и сертифицират инструментите за родителски контрол;

· да насърчават предоставянето им.

2.3.3.     По-широко използване на възрастово категоризиране и на класифициране на съдържанието

Един от рисковете, пред които са изправени децата в онлайн пространството е да попаднат на неподходящо съдържание (като например материали с насилие или порнография). Целта е да се изготви общоприложим, прозрачен и последователен подход към възрастовото категоризиране и класифицирането на съдържанието в целия ЕС за най-различно съдържание или услуги (включително онлайн игри, приложения и друго образователно и културно съдържание) и да се проучат новаторски решения (напр. категоризация от потребителите или автоматизирана категоризация). Системата трябва да представя на родителите разбираеми възрастови категории, с уточнението че едно и също съдържание може да се класифицира като подходящо за различни възрастови групи в различните страни. Този подход следва да се използва последователно във всички сектори, като по този начин се прекрати различното прилагане на сегашните системи при различните медии, за да се възползва пазарът от конкуренцията.

Отрасълът следва:

· да установи европейски подход към възрастовото категоризиране и към класифицирането на съдържанието, приложим при всички описани по-горе услуги, надграждайки върху успешните до момента инициативи като PEGI;

· проучи как инструментите за родителски контрол могат да ползват тези системи.

Комисията ще подкрепи:

· саморегулирането в тази област, но също така ще разгледа възможността за приемане на законодателни мерки, ако саморегулирането не даде резултат;

· въвеждането от 2014 г. на оперативно съвместими платформи, които да предоставят съобразени с възрастта услуги.

Държавите членки се приканват:

· да си сътрудничат съгласно своите нормативни уредби в тази област и да насърчават съответните заинтересовани страни на национално равнище да допринасят за формулирането и прилагането на европейски системи за възрастово категоризиране и за класификация на съдържанието.

· да съдействат за разглеждането на оплакванията, което е необходимо за правилното функциониране на тези системи.

2.3.4.     Онлайн реклама и неразумни разходи

Децата, особено по-малките, нямат развит критичен поглед върху рекламните послания. Във виртуалните светове, децата често могат да плащат за виртуални стоки през своите мобилни телефони, като се обаждат или изпращат текстови съобщения, т.е. без да е необходимо предварително родителско съгласие[46]. Децата могат да потърсят и достъп до хазартни и други игри онлайн. Те могат да изтеглят мелодии за мобилни телефони или неволно да се включват в интернет през мобилните си телефони. Всичко това може да доведе до високи разходи.

Целта е да се гарантира, че изискванията спрямо рекламите в уебсайтовете за деца ще гарантират ниво на защита, сравнима с тази при рекламите в аудио-визуалните услуги[47], и че при поведенческата реклама не се създава пазарен сегмент с детска насоченост, както и да се гарантира, че разходите на децата през интернет или през мобилните им телефони не са непредвидено високи.

Отрасълът трябва да спазва действащото законодателство[48], особено по отношение на поведенческите онлайн профили и реклама. Той следва:

· да предоставя прозрачна, ясна и съобразена с възрастта информация за цената на онлайн услугите и да избягва автоматичните настройки, които биха осигурили на децата лесен достъп до специални услуги с допълнително заплащане.

· да избягва директните послания и призиви към децата да купуват виртуални стоки или да правят вложения със своите мобилни телефони, или по други начини, за които не се изисква предварително родителско съгласие. Следва да се предвидят навременни контекстуални предупреждения относно допълнителни разходи, за да се позволи съзнателен избор на децата и родителите;

· да доразвива предписанията за саморегулиране на Европейското сдружение за стандарти по отношение на поведенческата реклама[49] и активно да прилага мерки за предпазване на децата от неуместни реклами под каквато и да е форма в онлайн медии;

· приеме мерки, които да възпрепятстват достъпа на деца до сайтове за хазартни игри.

Комисията ще:

· засили правоприлагането на съществуващите правила на ЕС и ще стимулира допълнителните мерки за саморегулиране, за да бъдат децата по-добре защитени от неподходящи реклами и неразумни разходи;

· разгледа възможността за приемане на допълнителни законодателни мерки, ако саморегулирането не даде резултат;

· разгледа по-обстойно въпроса за децата като потребители в новата Програма за потребителите.

· разгледа как най-добре може да се подобри закрилата на непълнолетните в Съобщение относно хазарта в интернет в рамките на вътрешния пазар, което ще бъде представено през 2012 г.

Държавите членки се приканват:

· да гарантират, че законодателството в тази област се съблюдава от фирмите, осъществяващи дейност на национално равнище;

· да подпомагат отрасъла в разработването на кодекси за поведение относно неподходящите реклами в интернет и да следят за тяхното прилагане на национално равнище.

2.4.        Борба срещу сексуалното малтретиране и сексуалната експлоатация на деца

Интернет се използва все повече за разпространението на изображения със сексуално малтретиране на деца. Съществуват редица проблеми, които трябва да бъдат решени: необходимо е жертвите да се идентифицират, спасят и оградят с внимание, да се предприемат действия срещу извършителите и да се ограничи по-нататъшното разпространение на изображения, като се откриват и премахват от интернет изображенията със сексуално малтретиране на деца и се предотврати тяхното повторно зареждане в интернет.

2.4.1.     По-бързо и системно откриване на материалите със сексуално малтретиране на деца, разпространявани по разнообразни канали в интернет, сигнализиране и премахване

Необходимо е да се повиши още повече осведомеността за съществуващите служби (горещите линии), на които гражданите могат да съобщават за незаконно онлайн съдържание, включително чрез включването им в евентуални бъдещи общоевропейски механизми и мерки за сигнализиране на киберпрестъпления. Трябва да се подобри системното откриване в интернет, премахване и предотвратяване на повторното зареждане на изображения със сексуално малтретиране на деца.

Действията в тази област трябва да са съобразени с новата Директива относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография[50], Директивата за електронната търговия[51], а също и с действащото законодателство за защита на данните и Хартата на основните права на ЕС.

Комисията ще:

· подкрепя сътрудничеството между отрасъла, правоприлагащите органи и горещите линии, за да се подобри процеса и да се съкрати срока за премахване на изображенията със сексуално малтретиране на деца; ще съгласува съвместното ползване на инструменти и ресурси и ще продължи да поддържа мрежата от горещи линии INHOPE, за да улесни съобщаването на незаконно съдържание от страна на гражданите, да осигури проследяването с подходящи мерки за скъсяване на срока за премахване на подобно съдържание и за да проучи начините за допълнително популяризиране на тези горещи линии;

· подкрепя НИРД за разработване и внедряване на новаторски технически решения в полицейските разследвания, а именно за по-ефективното откриване и съпоставяне на материали със сексуално малтретиране на деца, разпространявани по различни канали в интернет, и за премахване на изображения със сексуално малтретиране на деца, както и за предотвратяване на повторното им зареждане;

· подкрепя обучения по правоприлагане;

· приеме хоризонтално законодателно предложение за процедурите по уведомяване и предприемане на действия. То ще е насочено, в частност, към преодоляването на пречките пред използването на ефективен механизъм за уведомяване и премахване на всички категории незаконно съдържание, включително изображенията със сексуално малтретиране на деца[52].

Държавите членки следва да:

· заделят повече ресурси за правоприлагащите органи, които се борят срещу разпространението в интернет на материали с малтретиране на деца;

· гарантират, че в съответствие с Директивата относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, разследващите лица разполагат с ефективни инструменти, с които по-лесно да идентифицират децата-жертви, и да осигурят ефективни защитни механизми, уреждащи отговорното използване на тези инструменти в съгласие с демократичните принципи.

· подкрепят наравно функционирането и популяризирането на националните горещи линии, на които гражданите могат да сигнализират за незаконно съдържание в интернет.

· подкрепят по-тясното сътрудничество между горещите линии и отрасъла за премахването на материалите с малтретиране на деца.

Отрасълът:

· се насърчава да предприеме мерки, в това число и енергични действия за премахване от интернет на материалите със сексуално малтретиране на деца;

· следва да засили сътрудничеството с правоприлагащите органи и горещите линии, за да се доуточнят процедурите за уведомяване и премахване и да се установят референтни показатели;

· се насърчава да разработи и въведе в употреба инструменти за повече ефективност в процедурите за откриване на изображенията със сексуално малтретиране на деца, уведомяване и премахване на съдържание, както и за предотвратяване на повторното му зареждане в интернет.

2.4.2.     Сътрудничество с международни партньори в борбата срещу сексуалното малтретиране и сексуалната експлоатация на деца

Интернет не признава граници и затова международното сътрудничество е от решаващо значение. Необходим е глобален подход за по-координирани и трайни решения на проблемите. Материали за сексуално малтретиране на деца могат да бъдат разглеждани и съобщавани в една държава, докато самите те се намират на сървър в друга държава, а са били заредени в интернет от трета държава: повече от половината от материалите с малтретиране на деца, съобщени на Фондацията за наблюдение на интернет през 2011 г., са били на сървъри извън Европа[53]. Според същия доклад методите за разпространение на материалите и начините за достъп до тях продължават да се изменят заедно с новостите в технологиите: това налага горещите линии да доразвиват своите стратегии и инструменти, така че да могат съвместно да откриват и премахват материали с малтретиране на деца в постоянно променяща се онлайн среда.

Комисията ще:

· насърчава мрежата от горещи линии INHOPE да привлича нови членове в международен план, освен присъединилите се вече партньори като Русия, Япония, САЩ, Южна Африка, Австралия и Южна Корея;

· подкрепя прилагането на Конвенцията на Съвета на Европа за престъпленията в киберпространството и на нейните принципи, като осигурява технически и правни мерки за защита;

· работи с международни партньори в структури като Работната група ЕС — САЩ в областта на киберсигурността и киберпрестъпленията, която определя общи приоритети в тази област, включително сътрудничество за премахване на детската порнография от интернет и за осигуряване на децата на необходимите знания и умения да ползват безопасно интернет;

· организира съвместна конференция на ЕС и САЩ през есента на 2012 г.

· се постарае да привлече и другите региони на света и ще подкрепя сътрудничеството в световен мащаб.

Държавите членки се приканват:

· да подкрепят усилията на Комисията за насърчаване на сътрудничеството с международни партньори.

Отрасълът се приканва да:

· обменя най-добри практики в тази област и да си сътрудничи с партньори по целия свят

3.           Заключение

Макар интернет, използваните устройства за достъп до него и разпространените днес услуги първоначално да не са били създадени да се ползват и от деца, изследванията показват, че децата се изявяват все по-често като важни потребители. Следователно те се обособяват като група, която заслужава внимание: днешните навици на децата в интернет ще са от значение за утрешния цифров свят. Съгласуваните европейски усилия в тази област ще спомогнат за разработването на оперативно съвместими и устойчиви инфраструктури, които предлагат по-добър интернет за децата, и ще стимулират растежа и иновациите. Наличието на повече информация и усъвършенстването на знанията и уменията на децата в цифровата област ще подобрят перспективите и квалификацията им за работа и ще им вдъхнат увереност в цифровата епоха, в която живеем. Реализирането на потенциала на интерактивното съдържание за деца ще допринесе за постигането на динамичен европейски цифров единен пазар. Необходимо е ефективно саморегулиране на отрасъла по отношение на защитата, знанията и уменията на младежта, с подходящи референтни показатели и независими системи за наблюдение, за да се изгради доверие в един устойчив и отговорен модел на управление, който може да донесе по-гъвкави, навременни и съобразени с пазара решения в сравнение с която и да е законодателна инициатива. Същевременно Комисията ще продължи да подкрепя повдигането на въпроси относно безопасността на децата в интернет в рамките на прояви като Форума за управление на интернет и да обменя добри практики с други активни в тази област международни организации. Тя ще продължи да насърчава работата по финансирани от ЕС проекти с международни партньори и да организира международната конференция „Форум за по-безопасен интернет“, която от 2004 г. насам събира заинтересовани страни от цял свят по въпросите за безопасността на децата в интернет.

Органите на държавите-членки, отрасълът и други заинтересовани страни се приканват да подкрепят предложената стратегия и да предприемат стъпки за осигуряване на успешното ѝ прилагане в сътрудничество с всички други заинтересовани групи.

Комисията ще въведе сравнителна оценка по показатели за политиките и мерките за детска безопасност в интернет в цяла Европа, включително анализ на използваните ресурси и тяхното разпределение между Комисията, държавите членки, частния сектор и доброволческите организации. Тя също така внимателно ще следи за прилагането на действащите споразумения за саморегулиране, подписани от отрасъла.

Общ преглед на мерките

Мярка || Основни участници || Срок

Стълб 1. Висококачествено онлайн съдържание за деца и младежи

Стимулиране на разработването на креативно и образователно онлайн съдържание за деца и младежи || Комисията с подкрепата на държавите членки и отрасъла || От 2012 г. постоянно

Градивно използване на интернет от децата || Комисията с подкрепата на държавите членки и отрасъла || От 2012 г. постоянно

Стълб 2. Повече осведоменост и подготвеност

Грамотност в боравенето с цифровите технологии и медии и училищно обучение по безопасно ползване на интернет || Държавите членки с подкрепата на Комисията и на отрасъла || До 2013 г.

По-мащабни дейности за осведомяване и привличане на младежта за участие || Комисията с подкрепата на държавите членки и отрасъла || От 2012 г. постоянно

Надеждни и опростени за ползване инструменти за съобщаване || Отрасълът, с подкрепата на Комисията и държавите членки || Първи резултати до края на 2012 г. Цялостно въвеждане в срок от 18 месеца

Стълб 3. Създаване на безопасна интернет среда за децата

Съобразени с възрастта настройки за защита на данните || Отрасълът, с подкрепата на Комисията и държавите членки || Първи резултати до края на 2012 г. Цялостно въвеждане в срок от 18 месеца

Повече възможности за родителски контрол и по-широкото му използване || Отрасълът, с подкрепата на Комисията и държавите членки || Първи резултати до края на 2012 г. Цялостно въвеждане в срок от 18 месеца

По-широко използване на възрастово категоризиране и на класифициране на съдържанието || Отрасълът, с подкрепата на Комисията и държавите членки || Първи резултати до края на 2012 г. Цялостни предложения в рамките на 18 месеца

Онлайн реклама и неразумни разходи || Отрасълът, с подкрепата на Комисията и държавите членки || От 2012 г. постоянно

Стълб 4. Борба със сексуалното малтретиране и сексуалната експлоатация на деца

По-бързо и системно откриване на материалите със сексуално малтретиране на деца, разпространявани по разнообразни канали в интернет, сигнализиране и премахване || Комисията с подкрепата на държавите членки и отрасъла || Постоянно от 2012 г., първи резултати до края на 2012 г.

Сътрудничество с международни партньори в борбата срещу сексуалното малтретиране и сексуалната експлоатация на деца || Комисията, с подкрепата на държавите членки и отрасъла || От 2012 г. постоянно

[1]               COM(2011) 60 окончателен.

[2]               В този контекст „деца“ се отнася към лицата, ненавършили 18 години, съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето.

[3]               COM(2010) 245 окончателен/2.

[4]               Ключови приоритети на стратегията на ЕС за електронни умения. „Електронните умения през 21-ви век“ COM(2007) 496.

[5]               Бюлетин Евробарометър 2008.

[6]               Източник: Livingstone, S., Haddon, L., Görzig, A., & Ólafsson, K: Risks and safety on the internet: The perspective of European children. Full findings. (2011), produced under the EUKidsOnline II project („Рискове и безопасност в интернет: гледната точка на децата в Европа. Окончателни резултати“), 2011 г. Проучването е извършено в рамките на проекта EUKidsOnline II).

[7]               Както се посочва в Програмата на ЕС за правата на детето (COM(2011) 60 окончателен), включваща общи принципи, които да гарантират безупречност в мерките на ЕС за осигуряване на спазване на Хартата за основните права и на Конвенцията на ООН за правата на детето. Като част от Програмата на ЕС за правата на детето, Комисията създаде Kids' Corner online — Детски кът в интернет (http://europa.eu/kids-corner/) и създаде Европейския уебсайт за правата на детето (http://ec.europa.eu/0-18/).

[8]               http://www.tavess.com/DigitalContentDelivery_June11.php към 20.3.2012 г. Всички стойности, изразени в долари, са обърнати в EUR по курса към 20.3.2012 г.

[9]               The Economist, онлайн издание, към 20.3.2012 г. Всички стойности, изразени в долари, са обърнати в EUR по курса към 20.3.2012 г. http://www.economist.com/node/21541164?frsc=dg%7Cb

[10]             Закрила на децата в цифровия свят — COM (2011) 556 окончателен.

[11]             Кодекс за дейността в областта на родителския контрол (Code of Practice on Parental controls), подписан от BT, Talk Talk, Virgin Media and Sky          http://www.productsandservices.bt.com/consumer/assets/downloads/BT_TalkTalk_Sky_Virgin_Code_of_Practice_28_Oct.pdf

[12]             Т.е. при продажбата клиентите биват запитвани дали искат да разполагат с родителски контрол и той им се осигурява безплатно.

[13]             http://www.education.gov.uk/inthenews/inthenews/a0077662/bailey-review-of-the-commercialisation-and-sexualisation-of-childhood-final-report-published

[14]             Комисията финансира проучването SIP Bench, което дава експертна оценка на продукти, инструменти и услуги, които позволяват на потребителите да предотвратяват достъпа до неподходящо за деца онлайн съдържание.

[15]             Виж бележка под линия 6.

[16]             През 2011 г. Комисията проведе общоевропейски конкурс за качествено онлайн съдържание за деца заедно с центровете за по-безопасен интернет в Белгия, Чешката република, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Италия, Латвия, Холандия, Полша, Португалия, Словения и Испания. Конкурсът се проведе в две категории: съдържание, създадено от възрастни, и съдържание, създадено от тийнейджъри за по-малки деца. Съдържанието, създадено от възрастни, бе много неравномерно разпределено между участващите държави — от 3-ма доставчици на съдържание в Португалия, 6 в Италия и 7 в Словения до 84 в Полша, 92 в Германия и 200 в Холандия.

[17]             Източник: Livingstone, S., & Haddon, L.: EU Kids Online Final Report (2009), доклад в рамките на проекта EUKidsOnlineI.

[18]             Източник: O'Neill, B., Livingstone, S., & McLaughlin, S: Final recommendations for policy, methodology and research’ (2011) („Окончателни препоръки за политическите насоки, методологията и проучванията“), 2011 г., представени в рамките на проекта EUKidsOnline II.

[19]             Известно като happy slapping.

[20]             Известно като sexting.

[21]             ОИСР. The protection of children online: Risks faced by children online and policies to protect them („Защитата на децата в интернет: рисковете, които срещат децата в интернет и политики за тяхната закрила“), OECD Digital Economy Papers, 2011, No 179, OECD Publishing.

[22]             Виж Europol Organised Crime Threat Assessment report 2011 и Council of Europe study on the Misuse of the Internet for the recruitment of victims of trafficking in human beings, 2007.

[23]             Информационна листовка за електронни умения: http://eskills-week.ec.europa.eu/c/document_library/get_file?uuid=6f0a6d8e-49e7-42ac-8f2b-f5adba460afc&groupId=10136

[24]             Източник: Livingstone, S., Ólafsson, K. & Staksrud, E.: Social Networking, Age and Privacy (2011), в рамките на проекта EUKidsOnline II.

[25]             Виж бележка под линия 6.

[26]             Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги); Препоръка 98/560/ЕО на Съвета от 24 септември 1998 г. относно развитието на конкурентоспособността на европейската индустрия за аудиовизуални и информационни услуги чрез насърчаване на националните структури, имащи за цел постигането на сравнително и ефективно ниво на защита на непълнолетните и човешкото достойнство; Препоръка 2006/952/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно защитата на непълнолетните лица и на човешкото достойнство, и на правото на отговор по отношение на конкурентоспособността на европейската индустрия за аудиовизуални и онлайн информационни услуги.

[27]             Споразумението „Европейска рамка за по-безопасно използване на мобилните телефони от децата и юношите“, подписано от мобилните оператори, свидетелства за техния ангажимент да осигуряват механизми за контрол на достъпа, да повишават осведомеността и образоваността, да прилагат категоризирането на търговското съдържание и да се борят с незаконното съдържание в общностните продукти за мобилни устройства или в интернет; „Принципи за по-безопасни мрежи за социални контакти в ЕС“ бяха подписани от доставчиците на услуги за социални мрежи, с което те се ангажираха да разпространяват повече информация в областта на безопасното ползване на интернет, да осигуряват съобразени с възрастта услуги, да предоставят инструменти и технологии, които правят потребителите по-сигурни и по-уверени, да осигурят лесни за ползване механизми за докладване, да реагират на съобщенията за незаконно съдържание или поведение, да позволяват и насърчават безопасен подход към личните данни и неприкосновеността на личния живот, и да оценяват средствата за анализ на незаконното или забранено съдържание/поведение; „PEGI“ е общоевропейско споразумение за възрастова категоризация на компютърни и видеоигри, което обхваща 30 европейски държави.

[28]             Саморегулирането първоначално ще се основава на „Обединението за превръщане на интернет в по-добро място за децата“, създадено с посредничеството на Европейската комисия и което има подкрепата на големи компании, развиващи дейност в Европа във всички промишлени отрасли и които са се ангажирали да работят за изпълнението на пет конкретни мерки до декември 2012 г.

[29]             Решение № 1351/2008/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година за създаване на многогодишна програма на Общността за защита на децата при използване на интернет и други комуникационни технологии

[30]             Механизъм за свързване на Европа (МСЕ), създаден с Многогодишната финансова рамка — Бюджет за стратегията „Европа 2020“, COM(2011) 500, части I и II; Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа, COM(2011) 665 — без да се засягат крайното решение и окончателните суми по предложенията за МСЕ и Многогодишната финансова рамка на ЕС, отчитайки по-широкия политически контекст на стратегията „Европа 2020“

[31]             Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации, без да се засягат крайното решение и окончателните суми по предложението за програмата „Хоризонт 2020“ и Многогодишната финансова рамка на ЕС, отчитайки по-широкия политически контекст на стратегията „Европа 2020“

[32]             В този контекст терминът се отнася до списък с одобрени уебсайтове, които предлагат висококачествено съдържание в интернет за младите хора. Списъците ще се изготвят и поддържат от специалисти в съответната сфера (държавни и/или частни служители) въз основа на предложения за сайтове от страна на потребителите или директни заявления от фирми, които желаят да бъдат включени, напр. германската инициатива fragfinn.

[33]             През 2010 г. беше изготвен списък с насоки за създаването и предоставянето на онлайн съдържание за деца и младежи в рамките на Програмата за по-безопасен интернет.

http://ec.europa.eu/information_society/activities/sip/docs/competition/final_draft.pdf

[34]             Комисията изложи „Европейски подход към медийната грамотност в цифрова среда“ в своето Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите със същото заглавие (COM(2007) 833) и със своята Препоръка от 20.8.2009 г. относно медийната грамотност в цифрова среда за по-конкурентоспособна аудиовизуална индустрия и индустрия на съдържанието и за приобщаващо общество на знанието (C(2009) 6464).

[35]             http://eacea.ec.europa.eu/education/eurydice/documents/thematic_reports/121EN.pdf.

[36]             Като www.teachtoday.eu

[37]             Доразвивайки и съществуващи инициативи като Европейската седмица на електронните умения

[38]             При условие, че бъде прието необходимото законодателство

[39]             COM(2009) 200 окончателен и Резолюция на Съвета от 27 ноември 2009 г. относно обновена рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.)

[40]             „Установяването на контакт с деца за сексуални цели“ или т.нар. grooming се отнася до съзнателни действия с цел сприятеляване и установяване на емоционална връзка с дадено дете, с оглед на сетнешни сексуални актове или експлоатация

[41]             COM(2012) 140 окончателен

[42]             Решение на Комисията 2007/116/ЕО от 15.2.2007 г. за резервиране на националния номерационен обхват, започващ със 116 за хармонизирани номера при хармонизираните услуги със социална значимост; Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7.3.2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга).

[43]             Мерките във връзка с неприкосновеността на личния живот и защитата на данните трябва да се въвеждат съгласно съответното европейско законодателство, включително преработваната понастоящем Директива за защита на личните данни. Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни. Комисията представи предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни — COM(2012) 11 окончателен.

[44]             Виж бележка под линия 5.

[45]             Виж бележка под линия 6.

[46]             Нидерландската фондация My Child online („Моето дете онлайн“) публикува през 2011 г. доклада Pas op je Portemonnee („Пази портмонето си“), в който твърди, че има все повече оплаквания по повод разходите на децата във виртуални светове. Докладът от Обединеното кралство Briefing on the internet, e-commerce, children and young people („Информация за интернет, електронната търговия, децата и младежите“) дава обща представа за проблемите, свързани с децата и електронната търговия.

[47]             Както се посочва в Директивата за аудио-визуалните медийни услуги

[48]             Включително Директивата за защита на данните и Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации, които са в сила понастоящем. Рекламите и търговските практики, насочени към деца, следва да са съобразени с Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за нелоялните търговски практики.

[49]             http://www.easa-alliance.org/page.aspx/386.

[50]             Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, криминализира престъпленията, свързани с детската порнография, установяването на контакт с деца за сексуални цели, сексуалното малтретиране чрез уебкамера или разглеждането в интернет на детска порнография без сваляне на файлове.

[51]             Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), която дава основата за процедурите по уведомяване и спиране.

[52]             Обявено в Съобщението за съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите, COM(2011) 942.

[53]             Internet Watch Foundation (гореща линия в Обединеното кралство): Annual and Charity Report 2011.