[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 29.9.2008

COM(2008) 594 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Съобщение относно бъдещите мрежи и интернет {SEC(2008) 2507}{SEC(2008) 2516}

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение 3

2. Нововъзникващи тенденции ще отправят предизвикателство към цифровата икономика 4

3. Предизвикателства и отговори 6

3.1. Стимулиране на инвестициите във високоскоростен широколентов достъп 6

3.2. Широколентов достъп за всички 7

3.3. Запазване на интернет отворен: конкуренция и конвергенция 8

3.4. Полагане на основите на интернет на бъдещето 10

3.5. Неприкосновеност на личния живот и сигурност 11

4. Заключение 12

1. Въведение

През последното десетилетие интернет предизвика значителни промени в нашите икономики и общества. Той се доказа като забележителна комуникационна и мрежова инфраструктура, която се приспособява постепенно във все по-голяма степен към нуждите на своите потребители. Той създаде световна „паяжина“ за споделяне на знания, творчество и съвместна работа и бе основен двигател на глобализацията.. Той промени комуникационните навици и доведе до преосмисляне на медийния сектор чрез спомагане за конвергенцията на електронните комуникации и медийните услуги. Нови и традиционни участници се адаптират към предизвикателствата чрез нови бизнес модели.

Революцията в интернет не е приключила. През следващите няколко години интернет ще стане много по-бърз благодарение на навлизането на широколентови мрежи с много висока скорост, което ще позволи да бъдат пуснати много нови интерактивни медийни и информационни услуги. Интернет ще разшири присъствието си; той ще бъде достъпен винаги и навсякъде благодарение на широкото развитие на евтин безжичен широколентов достъп и на обединяването на стационарните и безжичните комуникации. Ще се появи „интернет на нещата“ и така мрежата ще стане среда, в която си взаимодействат машини, превозни средства, уреди, сензори и много други устройства. Това ще осигури основа за много нови приложения, като контрол на енергопотреблението, системи за безопасност в транспорта и охрана на сгради. И накрая, според редица прогнози, доставяният като услуга в мрежата софтуер ще понижи разходите и ще увеличи ефективността, като доведе до голям скок на производителността за всички предприятия — големи и малки. Използван ефективно, интернетът на бъдещето ще донесе новаторство, нарастване на производителността, нови пазари, растеж и повече работни места през следващото десетилетие.

Европейците масово възприеха широколентовия достъп и интернет услугите. Това променя икономиката и преобразява начина на живот. Но ползите от тези значителни промени за европейската икономика ще бъдат реализирани в пълен размер, само ако бъдат решени няколко проблема. На първо място интернет икономиката трябва да се запази отворена, а именно за нови бизнес модели. Това изисква продължаване и засилване на сегашното регулиране на пазарите на електронните комуникации, целящо повишаване на конкуренцията, и подходяща защита на потребителите. Второ, оборудването на мрежи за интернет на бъдещето ще изисква: големи инвестиции в инфраструктурата за създаване на високоскоростен интернет; развитие на архитектурата на интернет с оглед да отговори на бъдещите потребности; и по-голям достъп до радиочестотния спектър на гъвкав принцип, което да позволи популяризирането на безжичните услуги. Трето, експоненциалният ръст на интернет ще породи проблеми във връзка със сигурността и неприкосновеността на личния живот. Отговорност на държавните органи е да гарантират гражданите да могат да имат доверие, че интернет на бъдещето ще бъде лесно използваем и достъпен, безопасен и зачитащ неприкосновеността на личния им живот.

Настоящото съобщение трябва да се разглежда като подготвителен етап към интернета на бъдещето, с акцент върху създаването на рамкови условия, за да бъде запазен интернет динамичен и отворен и да бъде повишена сигурността му. Съобщението разглежда тези въпроси, разисквани понастоящем на световната сцена[1], и ги транспонира в европейски контекст, като прави преглед на основните предстоящи предизвикателства (раздел 2) и свързаните с тях политически предизвикателства (раздел 3). Предвид на значението на интернет икономиката за конкурентоспособността на ЕС, то предлага също така индекс за развитието на широколентовия достъп за следене на напредъка в изграждането на инфраструктурата на високоскоростния интернет (раздел 4).

Но докато Европа се модернизира, подготвяйки се за икономиката на бъдещето — в контекста на Лисабонската програма след 2010 г. — ще бъде изключително важно да се изградят и стабилни основи за растежа, който може да настъпи в резултат на този интернет на бъдещето. Затова през идните месеци ще бъде необходима по-разгърната дискусия относно отражението на този напредък върху политиката, за да бъде разработена по-широка политическа реакция в отговор на интернет като генерализирана инфраструктура за модернизиране на икономиката и обществото.

2. Нововъзникващи тенденции ще отправят предизвикателство към цифровата икономика

Еволюция на социалните мрежи и на интернет на услугите

Web 2.0 Нови и лесни за ползване приложения като блогове, споделяне на медии и социални мрежи разширяват участието в интернет. През 2007 г. 24 % от европейските граждани пуснаха материали или участваха в онлайн форуми[2]. Enterprise 2.0, който представлява бизнес еквивалентът на web 2.0, е на път да последва бързия възход на сайтовете на социални мрежи, като се прогнозира основаващият се на интернет софтуер за предприятия да нараства в световен мащаб с около 15 % през периода 2006—2011 година[3]. |

Широкото навлизане на широколентовия достъп причини промяна в начина на използване на интернет[4]. По-конкретно, чрез фундаментален напредък в областта на машините за търсене преминахме от предоставянето на информация, което беше типично за системата WWW (World Wide Web или накратко „уеб”) в средата на 1990-те години, към днешната WWW, известна като „Web 2.0“ и характеризираща се с растящото участие на потребителите в нея. Експертите вече говорят за следващо поколение на системата WWW, което ще позволи нейното използване да бъде автоматизирано[5]. Ще се развиват и авангардни функции като например 3-измерен уеб, както се популяризира от среди като Second Life („Втори живот“). Хората в Европа са много активни в използването на тези възникващи услуги на Web 2.0, поне толкова, колкото и във всяка друга част на света, което означава, че има възможност следващото поколение разработки в областта на социалните мрежи да бъде създадено в ЕС.

Очаква се прилаганите в предприятията инструменти за социални мрежи да създадат Enterprise 2.0 на основата на инструменти за сътрудничество. Това, заедно с появата на софтуера като услуга, ще доведе до ново поколение компютърни услуги, предоставяни при поискване и със силно намалени общи разходи. Предприятията крайни потребители ще могат по-лесно и по-евтино да използват софтуер в собствените си продукти и услуги, което ще доведе до внушителен скок на производителността в цялата икономика.[6]

Възходът на „интернет на нещата“

Следене на здравословното състояние Носени върху тялото сензори и „интернет на нещата“ улесняват използването на леки системи за следене на жизнено важни параметри на здравословното състояние като сърдечен пулс, честота на дишане и кръвно налягане. Пациентите просто могат да носят системи за следене, като в същото време продължават ежедневната си дейност. Това е особено полезно в контекста на застаряващото европейско общество с много хора, страдащи от хронични заболявания. |

Идеята за „интернет на нещата“ се изразява в непрекъсната връзка на устройства, сензори, обекти, помещения, машини, превозни средства и т.н. чрез стационарни и безжични мрежи. Свързаните сензори, устройства и етикети могат да взаимодействат с околната среда и да изпращат информацията на други обекти чрез междумашинни комуникации. Такива приложения са пряко приложими в транспорта — чрез умни автомобили, логистика и системи за контрол на движението, в околната среда — чрез умни сгради, както и в системите за охрана, като водят до голямо повишаване на ефективността общо в икономиката. В по-далечен план се очаква пазарната стойност за радиочестотната идентификация (RFID) да нарасне 5 пъти в световен мащаб в периода до 2018 г.[7] с перспектива да бъдат разработени новаторски приложения.

Номадско използване

Използването на ИКТ от мигриращи потребители ще оспори традиционния смисъл на „на работа“ Мигрирането на потребителите ще направи моделите на трудова дейност по-слабо обвързани с време и място. Това ще породи значителни предизвикателства както за работодателите, така и за служителите. За да се осигури по-голяма устойчивост в трудовата и образователната дейност на основата на работа и образование от дома, все повече нараства необходимостта от осъществяване на мигрируемостта, която ИКТ могат да осигурят. |

Потребителите във все по-голяма степен възприемат широк набор от преносими устройства като преносимите компютри, цифровите персонални помощници (PDA), устройствата за възпроизвеждане на звукозаписи във формат MP3, преносимите телевизори, устройствата за спътникова навигация (GPS) или преносимите конзоли за електронни игри. Гражданите и предприятията ще искат лесен и бърз достъп до своите предпочитани интернет услуги, където и да бродят. Tова развитие — мобилен Web 2.0, приспособен към нуждите на потребителите — не само ще създаде много нови възможности за бизнес и ще промени моделите на организация на трудовата дейност, но ще се появят и много приложения със социална полза, например помощ за намиращи се на път хора с увреждания или аварийни екипи.

Мрежите и бизнес моделите се адаптират към работа с повече данни

Една непосредствена последица от предходните тенденции е стремителното нарастване на трафика на данни по интернет. Както показва диаграмата, към 2011 г. цифровите данни по мрежи и интернет се очаква да бъдат 10 пъти повече отколкото през 2006 година[8].

Растящият трафик от данни ще спомогне за прехода към широколентов достъп от второ поколение, основаващ се на интернет протокола (добавящ интелект в опорните мрежи) и предлагащ значително по-високи скорости („мрежи от следващо поколение“).

Най-голяма нужда от увеличаване на широчината на честотната лента съществува в мрежата за осигуряване на достъп, т.е. абонатната мрежа. Този преход към мрежи с широко използване на влакнестооптични линии и безжичен достъп е едно от най-значителните предизвикателства пред европейските далекосъобщителни мрежи през следващите години, но този преход трябва да се осъществи, за да се превърне „интернет на бъдещето“ в реалност.

3. Предизвикателства и отговори

Отговорът на очертаните по-горе предизвикателства изисква държавните органи да поддържат среда, която да е благоприятна за инвестиции и нововъведения, като предоставят ясни и предвидими правила, в която достъпът до интернет се запазва отворен чрез стимулиращо конкуренцията регулиране, в която потребителите са мощен фактор чрез възможност за избор и информиране и в която неприкосновеността на личния живот и сигурността са по-твърдо застъпени в принципите за проектиране на бъдещия интернет. Това са принципите на политиката, които ЕС подкрепя също на международни дискусии относно управлението на интернет

3.1. Стимулиране на инвестициите във високоскоростен широколентов достъп

Регулаторната рамка на ЕС за електронните комуникации отвори пазарите и стимулира инвестициите. Последните данни от ОИСР показват, че четири държави-членки са водещи в глобалната класация за широколентов достъп[9]. Конкурентният натиск остава най-ефективната сила за преминаването към широколентов достъп. Но, тъй като абонатните линии за достъп се усъвършенстват за осигуряване на високоскоростен интернет през следващите години — за „достъп от следващо поколение“ — от решаващо значение ще бъде интернет да се запази отворен, а пазарите на електронни комуникации — конкурентни.

Това предизвикателство произтича от големите инвестиционни разходи за строителни работи, които са необходими за изграждане на каналите за тези нови мрежи, широко използващи влакнеста оптика, като те представляват до 80 % от общите разходи, както и от несигурността дали потребителите ще са готови да платят достатъчно висока цена за услугите, доставяни посредством мрежи от следващо поколение, за да бъдат тези инвестиции рентабилни. Освен това операторите не са поставени при равни условия по отношение на такива инвестиции. В някои случаи исторически, т.е заварени оператори може да са в състояние да използват повторно своите собствени шахти по улиците и каналите в сградите, така че достъпът до тези шахти, когато има място, се превръща във важен фактор за запазване на пазарите отворени. Но когато трябва да се изградят напълно нови съоръжения, предвид на несигурността, с която се сблъскват инвеститорите, е нужно да се гарантира, че регулирането на достъпа не отнема всички стимули за разработване на мрежи за достъп от следващо поколение. По тази причина Комисията подготвя препоръка, която ще предостави на регулаторите насоки как да поддържат конкуренцията относно мрежите за достъп, като същевременно позволяват на инвеститорите достатъчно висока възвращаемост на техните инвестиции.

Същевременно държавните органи и особено тези на общинско равнище могат да насърчават инвестициите в нови мрежи и да снижават строителните разходи чрез улесняване на достъпа до своята канализационна мрежа или чрез координиране на такова модернизиране с работата по пътната мрежа или по други комунални съоръжения и по специално по електрическата мрежа или канализацията. Те могат да съдействат и чрез позволяване на достъп до инфраструктури и предоставяне на достатъчен свободен достъп до канализацията на обекти, на които строителството започва от нулата, както и чрез картографиране на съществуващата инфраструктура или осигуряване на публичен достъп до плановете за строителни работи. Накрая, те могат да улеснят координацията между доставчиците на услуги и собствениците на сгради, когато се извършва предварително окабеляване на нови сградни обекти.

Въз основа на сегашното законодателство на ЕС, местните власти могат да наложат съвместното ползване на съоръжения по съображения за териториално-селищното устройство и опазването на околната среда[10], но е нужно да се направи повече за повишаване на информираността и за обмен на най-добри практики в тази област — например чрез форуми на заинтересовани страни, каквито са учредени в някои държави-членки. Освен това, в случай на неуспех на пазара държавните органи могат да предоставят пряко финансиране, като изцяло се съобразяват с правилата за държавна помощ. Такова финансиране следва да е ограничено до предоставянето на пасивна инфраструктура (например канали, шахти или неизползвани (резервни) оптични нишки) на основата на отворения достъп: т.е. всички оператори трябва да имат достъп до мрежата на недискриминационна основа.

3.2. Широколентов достъп за всички

Широколентовият достъп вече се ползва от около 40 % от европейските домакинства. Тъй като неговото използване продължава да се разширява и понеже той се превръща в ежедневна необходимост, ще нараства рискът от информационна изолация на граждани, които не разполагат с широколентов достъп или не могат да си го позволят. По този начин, в хода на нашия напредък към интернет на бъдещето, днешното цифрово разделение може да се превърне в утрешно „информационно изключване“, като някои членове на обществото са изоставени и постоянно ощетени поради географското си местоположение или неравенство в ресурсите и уменията. С развитието на технологиите гарантирането, че ползите от високоскоростните мрежи са налице и в селските, както и в градските райони, ще се превърне в политически приоритет.

Една от основните цели на стратегията i2010 за политика на Комисията в областта на информационното общество е да се насърчава обхващащо всички социални групи информационно общество чрез предприемането на активни мерки за „широколентов достъп за всички“. Тази стратегия за „широколентов достъп за всички“ беше изложена в съобщението на Комисията от март 2006 г. „Преодоляване на различията в широколентовия достъп“[11]. По-конкретно, то показва как регионалните и местните власти в ЕС могат да мобилизират общностните структурни фондове и фондове за развитие на селските райони особено в отдалечени и селски райони не само за инфраструктура, но и за електронни услуги и приложения за гражданите (електронно здравеопазване, електронно управление, електронно обучение и електронно приобщаване). Освен това, Комисията активно ще актуализира и обобщи своите насоки относно правилата за държавна помощ, приложими за проекти за широколентов достъп, включително достъп от следващо поколение, според развитието на съдебната практика.[12] В заключение, Комисията в скоро време ще приеме съобщение, в което се прави преглед на обхвата на универсалната услуга и се поставя началото на дебат относно ролята на универсалната услуга в постигането на целта „широколентов достъп за всички“.

3.3. Запазване на интернет отворен: конкуренция и конвергенция

Конвергенцията размива пазарните граници между далекосъобщенията, битовата електроника, медийните услуги и интернет дружествата. Далекосъобщителните и кабелните оператори във все по-голяма степен предлагат в пакет телевизия, достъп до интернет, стационарна и мобилна телефония („четворна комбинация“). Нови медийни и интернет дружества доставят информационно съдържание за изтегляне от интернет или навлизат в предоставянето на информационни услуги чрез мобилни комуникации. Всички тези пазари се местят и обединяват, така че е нужна бдителност, за да се осигури запазването на ефективна конкуренция.

На този фон възникна загриженост относно запазване на „ мрежова неутралност “ в хода на еволюцията на интернет. Нови техники за мрежово управление позволяват определяне на приоритет в трафика. Операторите могат да използват тези инструменти за оптимизиране на потоците трафик и за гарантиране на добро качество на обслужване в период на стремително нарастващо търсене и растящо задръстване на мрежата по време на върхово потребление. Но управлението на трафика може да се използва и за антиконкурентни практики като например несправедливо отдаване на приоритет на определен трафик или неговото забавяне, а в екстремни случаи — блокирането му.

По тази причина Комисията включи в своите законодателни предложения за реформа на Директивата за универсалната услуга[13] мерки за по-добра защита на интересите на крайните потребители и на тяхното право на информация по отношение на всякакви ограничения в достъпа до законни услуги, както и спецификация на изискванията за минимално качество на услугата, за да предотврати влошаване на обслужването[14]. В допълнение правилата на ЕО относно конкуренцията (членове 81 и 82 от Договора за EО) ще изиграят решаваща роля за предотвратяване и премахване на антиконкурентното поведение. Тези разпоредби дават възможност за справяне както с поведението на злоупотреба от страна на операторите на мрежи с господстващо положение, така и с координираното поведение, което има за цел изключване на други услуги или алтернативни оператори от пазара.

Конвергенцията води и до необходимост от комуникации на множество различни устройства и услуги помежду им. Например, разпространението на услуги за мигриращи потребители, т.е. непрекъснато местещи се на друго място потребители, изисква мрежи, абонатни устройства, защита на съдържанието и приложни програми за сигурност, които да са оперативно съвместими. През по-голямата част от времето тези проблеми се решават чрез пазарни механизми: ползата за всички от отворените интерфейси и стандарти е, че пазарът може да се разраства за всички. Доминиращи участници могат обаче, като това е особено актуално в присъствието на мрежови външни фактори, да се опитат да използват собствени стандарти, за да обвържат потребителите с продуктите си или да извлекат много големи суми за право на ползване (роялти) от участниците в пазара, което в крайна сметка да забави нововъведенията и да не позволи на нови участници да навлязат на пазара. Правилата на ЕС относно конкуренцията ще играят важна роля за справяне с такива практики.

Ето защо отворените стандарти са толкова важни, макар че тяхното поддържане е по-сложно с прехода към глобални стандарти в областта на ИКТ. Последният преглед от експертната група Aho на финансираните от ЕС научни изследвания в областта на ИКТ заключи, че по-действеното използване на политиката по стандартизацията може да играе решаваща роля за новаторство и растеж в контекста на вътрешния пазар, както наистина беше демонстрирано от лидерството на Европа в областта на мобилната телефония (стандартът GSM) и мобилната телевизия (стандартът DVB-H)[15]. Комисията даде ход на политическа стратегия за справяне с въздействието на тези промени върху своята политика в области като стандартизация в ИКТ[16] и развитие на паневропейски обществени услуги[17].

Създаването на съдържание е друга голяма област с потенциален икономически растеж, който зависи от развитието на интернет на бъдещето. Политиката относно медийното съдържание, т.е. първото поколение интерактивни информационни услуги, намери израз в Съобщението за онлайн съдържанието[18], в което Комисията вече определи множество въпроси, които трябва да се решат, за да се подобри достъпността и разпространението на съдържание, а предстоящата Препоръка за онлайн съдържанието ще разгледа прозрачността и оперативната съвместимост на цифровото управление на правата, процедурите за лицензиране и мерките за борба с пиратството. Предвид че правата на интелектуална собственост остават фактор от жизненоважно значение за определянето на устойчиви бизнес модели за цифрово съдържание, стремежът на Комисията бе да структурира в Зелена книга дебата относно дългосрочното бъдеще на политиката за авторските права в икономиката на знанието[19]. Но подходът на EС към процедурите за лицензиране и политиката за авторските права в цифрова среда все още не подкрепя напълно появата на нови бизнес модели, основани на създадено от потребителя съдържание и прехода към подходи, които се основават на принципа „притежаване и споделяне“, по отношение на интелектуалната собственост. Също така интернетът на бъдещето все още не гарантира нито закрила на подрастващите, нито защита на целостта на информацията.

3.4. Полагане на основите на интернет на бъдещето

Интернет се доказа като забележително издръжлив и способен да се разраства, за да отговори практически на всички изисквания, поставени към него. Огромният мащаб и сложност на обработването на данни при мигриране на потребители и на „интернет на нещата“ обаче ще подложи на изпитание съществуващата интернет архитектура. Интернет трябва да се развива, за да се справи с тези промени, като изхожда от досегашните си принципи, за да отговори на растящите изисквания за способност за разширяване, мобилност, гъвкавост, сигурност, надеждност и издръжливост.

Например броят на т.нар. интелигентни радиоетикети (електронни етикети, информацията от които се предава чрез радиовълни), които са ключов двигател на „интернет на нещата“, се прогнозира да нарасне 300 пъти през следващите десет години, от 2 милиарда понастоящем[20]. Но все още не е напълно сигурно нито дали ще има достатъчно ресурси в радиочестотния спектър за свързване на такова количество етикетирани обекти, сензори и други интелигентни устройства, нито дали ще се разполага с достатъчно интернет адреси за всички тези обекти, освен ако преходът към протокола IPv6 не се осъществи безпроблемно.

Някои мерки вече са взети. На първо място Комисията предложи целта до 2010 г. 25 % от европейските потребители на интернет да са в състояние да се свързват към интернет, като използват IPv6, и призова държавите-членки, доставчиците на интернет услуги и заинтересованите страни от промишлеността да започнат да улесняват прехода към IPv6[21].

Втората мярка е да се предвидят основните предизвикателства, поставяни от „интернет на нещата“, а именно неговата архитектура и модел за управление. Въпросите по управлението, приложими и за „интернет на нещата“, са от основно значение и станаха обект на внимание в световен мащаб чрез процеса на Световната среща на високо равнище за информационното общество (WSIS). Комисията започва публична консултация относно „интернет на нещата“ и предоставя основата за това в съответния работен документ, подготвен от нейните служби и издаден заедно с настоящото съобщение. Дискусията ще доведе до съобщение на Комисията в началото на 2009 г., в което се излага поредица от конкретни действия.

В по-дългосрочна перспектива, изследвания относно интернет на бъдещето вече започнаха по целия свят с инициативата GENI в САЩ и програмата AKARI l в Япония. Седмата рамкова програма за научни изследвания ще държи Европа в предните позиции на това наистина глобално развитие. Сега е време за по-последователно координиране на тези усилия чрез създаване на ясна пътна карта за технологиите в тази област. Комисията възнамерява също така да консолидира разпокъсаните изследователски усилия, отнасящи се до интернет на бъдещето, чрез проучване на обхвата за напълно развито публично-частно партньорство на европейско равнище[22] за изследване на ключовите принципи на проектиране, включително възможност за връзка от край до край, отвореност, неутралност и прозрачност.

3.5. Неприкосновеност на личния живот и сигурност

Неприкосновеността на личния живот в интернет вече представлява сериозен проблем. Бъдещият интернет само ще увеличи потребностите от по-издръжлива и сигурна мрежа. Предвижданите рискове за неприкосновеността на личния живот произтичат от правенето на профили на потребителите, използването на идентификатори за потребители или обекти във връзка с радиочестотното идентифициране (RFID), незабелязано обработване и свързване или разкриване на информация, като например повторно използване на лична информация в социални мрежи или използването на RFID за правене на профили на потребителите. Проучване[23] от 2008 г. на Евробарометър показва, че две трети от потребителите са обезпокоени от даването на лична информация по интернет. Определено е необходимо да се вземат мерки интернет на бъдещето да се направи безопасен чрез неговото конструктивно решение.

Законодателството на Общността за защита на данните е неутрално спрямо технологията и следователно е добре приспособено към бъдещи предизвикателства. Прилагането на тези правила се нуждае обаче от постоянен мониторинг. Предстоящото съобщение на Комисията относно „RFID, защита на данните, неприкосновеност на личния живот и сигурност“ ще предостави насоки относно проектирането и действието на приложенията на RFID по законен, етично допустим и социално и политически приемлив начин, зачитащ правото на неприкосновеност на личния живот и гарантиращ защита на личните данни и съответна информационна сигурност. Техниките за защита на данните представляват първата отбранителна линия срещу незаконно използване на интернет. През последните години се наблюдава експоненциален растеж както на мащаба, така и на сложността на породената от интернет заплаха за сигурността. В рамките на политиката на Комисията за борба с кибернетичните престъпления бяха очертани редица действия за противодействие на тези заплахи[24]. Интернет на бъдещето вероятно ще въведе нови уязвимости. В тази връзка има възможности за постигане на по-голяма сигурност на етапа на проектиране на архитектурата, но е нужно да се увеличат усилията между държавите-членки за гарантиране на сигурността и целостта на мрежите и услугите, така че Европа да може да покаже международно лидерство на глобалната сцена. За тази цел Комисията понастоящем подготвя ориентирана към бъдещето стратегия относно неприкосновеността на личния живот и доверието в повсеместното информационно общество.

4. Заключение

Социално-икономическият потенциал на интернета на бъдещето все още не е очертан в пълния си размах, но вече заема централно място в стратегиите за развитие в много региони на световната икономика и започва да заема своето място в Европа като част от програмата след Лисабон. Този потенциал включва: скок в производителността, който е необходим за поддържане на растежа и благосъстоянието в условията на глобална конкуренция, застаряване на работната ръка и разходи за постигане на устойчивост на околната среда, както и много обществени нововъведения, които могат да поддържат непрекъснато нарастващи темпове на подобряване на качеството на живот на европейците.

Отключването на този потенциал обаче изисква реакция, за да се гарантира, че интернетът на бъдещето ще се превърне в стабилна платформа за европейско новаторство и растеж. Основните изисквания са интернет, който да бъде високоскоростен, достъпен повсеместно за всички, международно отворен и конкурентоспособен, както и сигурен и безопасен за използване, с прозрачни и ефикасни процедури за управление. Тези основни условия за достъпност, отвореност, прозрачност и сигурност са в основата на краткосрочната програма на Комисията относно интернета на бъдещето и тази програма може да бъде обощена в следните шест точки за действие:

1. Изграждане на инфраструктури на високоскоростния интернет, които са отворени за конкуренция и дават на потребителите реални възможности за избор. Комисията счита, че сегашният подход на насърчаване на конкуренцията предоставя най-добрия начин за постигане на тези цели. Съобразно това, в допълнение към своите предложения от 2007 г. за реформа на рамката за електронни комуникации,

2. в началото на 2009 г. Комисията ще издаде насоки за прилагането на правилата в държавите-членки за електронни комуникации в препоръка относно мрежите за достъп от следващо поколение .

3. Насърчаване на достъпа на всички до връзка с добро качество към интернет на достъпна цена. Като част от прилагането на своята политика за „преодоляване на различията в широколентовия достъп“:

4. Комисията активно ще актуализира и обобщи своята практика относно правилата за държавна помощ, приложими за проекти за широколентов достъп .

5. Като част от своя преглед на обхвата на универсалната услуга Комисията ще стартира през есента на 2008 г. дебат относно ролята на универсалната услуга в постигането на целта „широколентов достъп за всички“ .

6. Поддържане на интернет отворен за конкуренция, новаторство и избор от страна на потребителя, като се избягва обвързването на потребителите с определени услуги и продукти. Предложения по тази цел бяха включени през 2007 г. в реформата на рамката за електронни комуникации и се очаква те да бъдат приети през 2009 г.

7. Комисията ще продължи да прилага правилата на ЕС относно конкуренцията към практики, пречещи на конкуренцията и избора на потребителите чрез интернет.

8. Комисията ще приеме в началото на 2009 г. „Бяла книга относно стандартизацията в областта на ИКТ“ .

9. Започване на дебат относно проектирането и развитието на интернет на бъдещето. За целта:

10. Комисията ще приложи плана за действие, както е посочено в съответното съобщение за насърчаване на въвеждането на IPv6[25] и ще направи оценка на напредъка, направен от държавите-членки и промишлеността до 2010 г.;

11. Комисията започва обществен дебат относно архитектурата и управлението на „интернет на неща“, който ще доведе до съобщение в началото на 2009 г. ;

12. Комисията ще проучи също така възможността за създаване на равнището на ЕС на публично-частно партньорство за изследвания относно интернет на бъдещето и ще докладва за това в началото на 2010 г.

13. Предоставяне на ясни насоки относно прилагането на съществуващите правила за защита на данните и последователна стратегия за сигурен интернет на бъдещето, така че Европа да може по-добре да отговори на бъдещи заплахи за сигурността и да води международен дебат. За целта:

14. Комисията ще приеме през есента на 2008 г. препоръка за прилагането на общи правила за защита на данните при използването на радиочестотни системи за идентификация (RFID) ;

15. подготвя се съобщение относно неприкосновеността на личния живот и доверието в повсеместното информационно общество.

16. Съобразяване с решаващата роля за цялото това развитие на международната политика, регулаторния диалог и сътрудничеството в научните изследвания, поради което:

17. Комисията ще публикува до края на 2008 г. съобщение относно външното измерение на политиките относно информационното общество.

Като цяло, преходът към интернет на бъдещето може да се осъществи, само когато високоскоростният достъп до интернет е на разположение на всички. Поради това, стратегиите за широколентовия достъп ще и трябва да останат в центъра на вниманието на ръководителите, вземащи политически решения. Ето защо Комисията предложи „индекс за развитието на широколентовия достъп“ в своя годишен доклад за напредъка по Лисабонската стратегия[26], който беше одобрен от Европейския съвет през пролетта. Индексът отразява потребностите от скорост, покритие, достъпни цени, нововъведения, висококачествени услуги и благоприятен социално-икономически контекст. Следователно „индексът за развитието на широколентовия достъп“ представлява комплексен показател, който комбинира тези различни измерения и дава възможност на държавите-членки да измерват резултатите и да разберат по-добре в кои области е нужно да се обърне повече политическо внимание[27].

Постигнатите резултати по широколентовия достъп потвърждават, че водещите в това отношение държави логично са тези, които успешно прилагат съчетание от политики, основаващи се на конкуренция, новаторство и приобщаване. Тези принципи активно се подкрепят от политиката на ЕС: регулирането на далекосъобщенията е пример за най-добра практика в насърчаването на конкуренцията, понижаване на цените и инвестиране в мрежи; тя се допълва от всеобхватна политика за „широколентов достъп за всички“ и съобразена с потребностите политика, които стимулират развитието и използването на усъвършенствани услуги.

[pic]

[1] Министерска среща на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) — Бъдещето на интернет икономиката — юни 2008 г. и Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество (WSIS) http://www.itu.int/wsis .

[2] Проучване на Евростат относно използването на ИКТ в домакинствата и от частни лица в Общността, 2007 г.

[3] Източник : Gartner Dataquest Market Databook, September 2007 Update.

[4] OECD DSTI/ICCP/IE(2007)4/окончателен.

[5] Семантичният уеб беше предложен първоначално от изобретателя на World Wide Web Тим Бърнърс Лий – вж. http://www.sciam.com/article.cfm?id=the-semantic-web.

[6] Напр.: Nessi: European Software Strategy, юни 2008 г.

[7] IDTechEx: Перспективи за пазара на RFID 2008—2018 г.

[8] IDC: „The Diverse and Exploding Digital Universe“, март 2008 г., IDC.

[9] ОИСР, декември 2007 г.

[10] Вж. член 12 от Рамкова директива 2002/21/ЕО.

[11] COM (2006) 129.

[12] Актуализациите се намират на предназначената за целта интернет страница на Комисията:

http://ec.europa.eu/comm/competition/sectors/telecommunications/overview_en.html

[13] COM (2007) 698.

[14] Вж. преработените член 20, параграф 5 и член 22, параграф 3 от Директивата за универсалната услуга.

[15] Information Society Research and Innovation: Delivering results with Sustained Impact, май 2008 г., наличен на http://ec.europa.eu/dgs/information_society/evaluation/data/pdf/fp6_ict_expost/ist-fp6_panel_report.pdf

[16] COM (2008) 133.

[17] Вж. текущия преглед на Европейската рамка за оперативна съвместимост на „http://ec.europa.eu/idabc/en/document/7728“.

[18] COM(2007) 836

[19] ЗЕЛЕНА КНИГА – „Авторските права в икономиката на знанието“ – COM(2008) 466.

[20] IDTechEx (2008) — анализатор в областта на радиочестотната идентификация (RFID).

[21] COM (2008) 313.

[22] Декларация от конференцията в Блед - http://www.future-internet.eu/publications/bled-declaration.html.

[23] Флаш Евробарометър поредица #225 „Защита на данните в Европейския съюз — проучване на възприятията на гражданите“, проведено от Генерална дирекция „Правосъдие, свобода и сигурност“, 2008 г.

[24] COM (2007) 267.

[25] COM (2008) 313.

[26] COM (2007) 803.

[27] За подробни показатели и резултати вж. работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящото съобщение.