[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 13.11.2007

COM(2007) 700 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ ОТ КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Пълноценно използване на предимствата от цифровия дивидент в Европа: общ подход към използването на радиочестотния спектър, освободен при преминаване към цифрово радиоразпръскване

СЪОБЩЕНИЕ ОТ КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Пълноценно използване на предимствата от цифровия дивидент в Европа: общ подход към използването на радиочестотния спектър, освободен при преминаване към цифрово радиоразпръскване (текст от значение за ЕИП)

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Ползата от преминаването към цифрово радиоразпръскване: „цифровият дивидент“ 3

2. Какво представлява цифровият дивидент? 3

3. Ресурс с изключителна социална, културна и икономическа стойност 4

4. Само съгласуване на ниво ЕС може да освободи пълния потенциал на цифровия дивидент 6

5. Към общо планиране на радиочестотния спектър 9

6. Заключение 13

1. Ползата от преминаването към цифрово радиоразпръскване: „цифровият дивидент“

Преминаването от аналогова към цифрова наземна телевизия до края на 2012 г.[1] ще освободи безпрецедентна част от радиочестотния спектър в Европа като резултат от изключителната ефикасност на преноса на информация при цифровата технология. Този честотен спектър се нарича „ цифров дивидент “.

Въпросният цифров дивидент предоставя уникална възможност за задоволяване на бързо нарастващото търсене на безжични комуникационни услуги [2]. Той освобождава достатъчна част от честотния спектър за значително развитие и разширяване на услугите, предлагани от излъчващите оператори , като в същото време гарантира достъпа до този ценен ресурс за други важни социални и икономически приложения , като например широколентовите приложения, за да бъде преодоляно „ цифровото разделение “[3]. По тази причина цифровият дивидент потенциално създава ситуация, при която всички печелят . Действията в тази област биха подкрепили инициативата i2010[4], част от обновената Лисабонска стратегия , която акцентира върху важността на ИКТ при осигуряване на растеж и заетост като основни двигатели на новаторството и повишаването на производителността.

Пълноценното използване на цифровия дивидент обаче може да бъде постигнато само ако се наблегне на определянето на най-ценните приложения на спектъра без предварителни условия. В този смисъл настоящото съобщение предлага съгласувани действия на ниво ЕС , за да се осигури оптимално използване на дивидента както от социална , така и от икономическа гледна точка.

2. Какво представлява цифровият дивидент?

Цифровият дивидент може да бъде описан като спектъра извън честотите[5], необходими за поддържане на съществуващите услуги по радиоразпръскване в напълно цифрова среда, включително настоящите задължения за предоставяне на обществени услуги[6].

Повече телевизионни канали, използващи по-малък честотен спектър

Предлаганите на пазара системи за цифрова компресия вече позволяват предаване на между 6 и 8 стандартни цифрови телевизионни канала в спектър, който преди беше използван от един аналогов телевизионен канал[7], а подобни подобрения на ефективността се очаква да продължат да се увеличават в бъдеще. В Обединеното кралство например се планира предоставянето на 45 телевизионни канала в по-малък честотен спектър от използвания преди за излъчването на 7 национални аналогови канала[8], и се обмисля въвеждането на до двадесет допълнителни телевизионни канала в освободените честоти. С други думи, цифровият дивидент би трябвало да осигури по-голям набор от честоти от наличния към момента спектър за GSM системите в повечето държави-членки.

Спектър с „първокласно“ качество

Не всички радиочестотни ленти предлагат еднакви физически характеристики: по-високите честоти не пренасят сигнала на далечно разстояние и не проникват лесно в сградите, а ниските честоти имат ограничения в капацитета и създават повече смущения. Спектърът на цифровия дивидент е особено привлекателен, защото е част от „най-добрия“ спектър, разположен между 200 MHz и 1 GHz, и предлага оптимален баланс между капацитета за пренос и покриваното разстояние. Неговите добри показатели за разпространение на сигнала са свързани с използването на по-малко инфраструктура, а осигуряват по-широко покритие, което намалява разходите и подобрява услугата, особено при осигуряването на комуникации в сгради и достигането до по-отдалечени общности в селските райони.

Към настоящия момент обаче спектърът е силно фрагментиран

Спектърът, съставляващ цифровия дивидент, понастоящем е силно фрагментиран на относително тесни радиочестотни ленти, разпръснати в различни честоти и преплетени с цифровите канали за радиоразпръскване. Това е последица от решенията относно планирането на радиочестотния спектър, приети на Регионалната конференция по радиокомуникации на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), на която беше изготвен международен план, наричан Женевското споразумение от 2006 г., на базата на традиционното радиоразпръскване[9]. Женевското споразумение осигурява известна гъвкавост по отношение на отварянето на спектъра за друга употреба. Въпросната гъвкавост обаче е ограничена от съществуващите технически условия и на практика настоящата ситуация не позволява предоставянето на този спектър за по-ефикасна алтернативна употреба.

3. Ресурс с изключителна социална, културна и икономическа стойност

Цифровият дивидент трябва да бъде разглеждан също в по-широкия контекст на цялостния баланс между търсенето и предлагането при радиочестотния спектър. Той представлява все по-оскъден публичен ресурс, търсенето на който все повече ще нараства в съвременното общество: той е в основата на всеки вид безжична услуга, от тези с професионалната употреба например при радионавигацията, сателитните или радарни системи, до потребителските приложения като радиоразпръскването или стационарните и мобилни комуникации. Общата стойност на услугите в областта на електронните комуникации, които са зависими от използването на радиочестотния спектър в ЕС, се изчислява на над 250 млрд. EUR, което представлява около 2,2 % от годишния брутен вътрешен продукт на Европа. Тази важна роля на радиочестотния спектър като ключов фактор за растеж беше призната и от инициативата i2010, която подчертава, че по-ефективното управление на спектъра би насърчило новаторството при ИКТ, и би спомогнало за предоставянето на по-достъпни услуги на гражданите на Европа.

Ето защо обществеността има интерес цифровият дивидент да се управлява колкото е възможно по-ефикасно и ефективно, за да бъде задоволено максимално търсенето, а пречките пред ефикасната му употреба да бъдат премахнати. Тази цел е една от основните в политиката на ЕС в областта на радиочестотния спектър и е част от предложенията на Комисията по настоящия преглед на регулаторната рамка за услугите в сферата на електронните комуникации.

Ако цифровият дивидент се организира по подходящ начин, обхватът на възможните употреби е много широк, защото на практика всички безжични приложения биха могли да използват тази част от спектъра. Най-обещаващата от тези възможни употреби обаче принадлежи към категорията на услугите от областта на електронните комуникации [10]. Съществуват поне три широкообхватни категории услуги, за които спектърът на цифровия дивидент би бил много подходящ. Някои от тях вече се разглеждат от няколко държави-членки:

1. Безжични широколентови комуникации . „Повсеместният широколентов достъп за всички“ е следващото предизвикателство пред информационното общество. Безжичният достъп е може би най-обещаващото средство за преодоляване на „широколентовата пропаст“ и за премахване на „ цифровото разделение “, особено в отдалечените и селските райони[11]. Достъпът до широколентови комуникации може да има значително влияние върху конкурентоспособността на европейската икономика[12] под формата на повишена производителност и социално въздействие. Безжичните приложения осигуряват също алтернативна платформа, която би увеличила конкуренцията и ускорила внедряването на широколентовите приложения. Безжичните широколентови комуникации притежават и потенциала да подкрепят общоевропейската оперативна съвместимост на важни приложения, свързани с обществената безопасност , като например услугите на гражданската защита и оказването на помощ при бедствия. Същият честотен спектър би могъл да се използва паралелно и за подобряване на покритието при мобилните комуникации , а в по-дългосрочен план — да се отговори на нарастващото търсене на услуги, свързани с високоскоростен пренос на мобилни данни . Широколентовите комуникации биха могли да бъдат използвани от бъдещи новаторски услуги в сферата на радиоразпръскването.

2. Допълнителни услуги по наземно радиоразпръскване . При преминаването към цифрови услуги с висока разделителна способност, радиоразпръскването навлиза в период на интензивна трансформация и много нововъведения. Увеличаването на броя на каналите за радиоразпръскване предлага възможности за повишен медиен плурализъм , нарастване на произвежданото медийно съдържание и по-интерактивни услуги с по-високо качество за зрителите . Ето защо е уместно излъчващите оператори да могат да получат право на справедлив дял от цифровия дивидент в замяна на вложените от тяхна страна усилия и инвестиции в преминаването към цифрово радиоразпръскване.

3. Мобилни мултимедийни приложения . Мобилната телевизия и услугите, осигуряващи сателитно радиоразпръскване, са сред най-новаторските области на приложение в сектора на ИКТ, които предлагат впечатляващи възможности[13].

Освен тези, съществуват и други категории на употреба, които вече се експлоатират или биха могли да бъдат експлоатирани на честотите, покрити от цифровия дивидент, като нелицензираната употреба на спектъра[14] (например маломощни устройства с малък обхват, използващи много тесен честотен обхват, като медицинската телеметрия, слуховите апарати или, по-конкретно, радиочестотната идентификация (RFID), чиито растеж и нови приложения през идните години биха могли да бъдат ограничени от настоящото разпределение на радиочестотния спектър в дециметровия обхват (UHF) в Европа).

Цифровият дивидент трябва да се разглежда по същество: той представлява обществен ресурс, който има изключителен социален, културен, както и икономически потенциал; например наскоро направената оценка на очакваната печалба само за икономиката на Обединеното кралство е между 7,5 и 15 млрд. EUR за период от 20 години[15].

4. Само съгласуване на ниво ЕС може да освободи пълния потенциал на цифровия дивидент

Европа е изправена пред нуждата да гарантира оптималното използване на цифровия дивидент. Решенията, които ще бъдат взети през идващите месеци и години относно организирането, разпределението и предоставянето на дивидента, ще се отразят не само на конкурентоспособността на европейския информационен и медиен сектор, но също и на способността на Европа да въвежда иновации, за да отговори на обществените и икономически предизвикателства.

Цифровият дивидент няма граници

Електромагнитните вълни не са ограничени от националните граници: колкото по-голяма е мощността на предаване, толкова по-далече могат да стигнат сигналите извън определената зона на покритие, като създават опасност за интерференция с други системи, експлоатирани в същия или съседен честотен обхват. Избягването на смущения е техническата обосновка за управлението на спектъра и трансграничното му съгласуване. Това беше и причината за договарянето на международно равнище на Женевското споразумение през 2006 г.

Премахване на техническите пречки с цел отключване на пълния потенциал на цифровия дивидент

Както беше отбелязано по-горе, дециметровите обхвати (UHF), които са засегнати от цифровия дивидент, понастоящем са разпръснати в тесни сегменти из огромното пространство на спектъра, като резултат от плана за разпределение на спектъра от Женевското споразумение от 2006 г. По тази причина е трудно или невъзможно дивидентът да се използва по алтернативен начин. Освободените честотни обхвати често са твърде тесни, за да бъдат наистина ефективни от гледна точка на разходите за новите услуги, а възможността за тяхното развитие допълнително се ограничава от частичното прилагане на Женевското споразумение от 2006 г. на национално ниво. В резултат на това новаторското използване на дивидента, ако въобще е възможно, би било възпрепятствано от ниската ефективност на спектъра и би изисквало специфично приспособяване на оперативното оборудване към местните условия.

Проведеното от групата за политика в областта на радиочестотния спектър обществено допитване в процеса на подготовката на становище върху цифровия дивидент[16] показа, че повечето от потенциалните употреби на дивидента просто няма да се осъществяват, ако достъпът до спектъра не се съгласува по-добре между държавите-членки . Това на свой ред ще намали общата стойност на цифровия дивидент. За да бъде преодоляна тази основна пречка, има нужда от „почистване“ на спектъра на цифровия дивидент , така че той да стане по-използваем и по-съгласуван в трансграничен план . Това може да се постигне в рамките на Женевското споразумение от 2006 г. по начин, съвместим с международните споразумения със съседните страни, и с незначително приспособяване, за да бъдат спазени вътрешните изисквания на ЕС. Но това е възможно само при условие , че държавите-членки работят съвместно и се засили общностното измерение при планирането на спектъра на цифровия дивидент.

Освен това, засиленото съгласуване на спектъра в ЕС би улеснило оперативната съвместимост в ЕС , намалявайки по този начин нарушенията на правилата на конкуренцията на единния пазар, фаворизиращи определени отрасли или играчи на пазара и създавайки възможности за съществуващите или за нови играчи да стартират новаторски безжични услуги.

Икономиите от мащаба и обхвата са съществени за много потенциални употреби на цифровия дивидент

Повечето инвестиции в нови безжични технологии понастоящем се осъществяват на европейско или международно ниво. Конкретно при цифровия дивидент много от потенциалните приложения са услуги за масовия пазар, за които ефективният вътрешен пазар , произтичащ от съгласуване на европейско ниво, е съществен за насърчаване на необходимите инвестиции във внедряването на нови технологии. Новаторството , един от крайъгълните камъни на „Лисабонската стратегия“, ще бъде напълно подкрепено само при условие, че държавите-членки действат съвместно за осигуряване на достъп до цифровия дивидент при съгласувани и по-гъвкави условия. Координацията би създала положителна динамика за насърчаване на ново и жизнено промишлено и стопанско развитие и би дала тласък на икономиката. Един фрагментиран цифров дивидент би довел до възникване само на нови местни или единични приложения, които могат да не притежават необходимия мащаб, за да бъдат успешни. Съгласуваният подход в рамките на ЕС ще помогне за намаляване на регионалните различия в установените политики на ЕС, като например електронното здравеопазване, електронното образование и други услуги от обществен интерес.

Цифровият дивидент: новите решения, прилагани извън Европа

Значимостта на цифровия дивидент привлича също съществено внимание извън Европа и вече е призната от няколко правителства в други райони на света:

- В САЩ приблизително половината от дециметровия спектър (UHF) ще бъде освободена от излъчващите оператори след изключването на аналоговата телевизия през 2009 г. и вече е запазена като цифров дивидент за преразпределение за нуждите на нови услуги, основно чрез търгове, отворени за всички технологии, които се очакват през януари 2008 г. Освен това в процес на изпълнение са регулаторни планове, които ще позволят на „интелигентни“ устройства да използват т.нар. „бели полета“, оставащи между зоните на покритие на телевизионните станции.

- В Япония значителна част от радиочестотния спектър е освободена или се предвижда за нова употреба чрез търгове[17], които са отворени за всички технологии.

Гореизброените стъпки ще позволят на тези икономики да предоставят нови и новаторски услуги и приложения (например мобилна мултимедия, широколентов безжичен достъп, интегрирана инфраструктура за гражданска защита и оказване на помощ при бедствия), осигурявайки конкурентно предимство на съответната промишленост.

Общият подход към цифровия дивидент ще затвърди цялостната конкурентоспособност на Европа на глобалния пазар и ще засили позициите на нейните сектори на телекомуникациите и информационните технологии. Той ще гарантира и че спектърът на цифровия дивидент ще бъде разпределен според европейските изисквания, а няма да бъде „наложен“ поради успешното му приложение на други места по света.

Европа не може да си позволи да остане в периферията. Важно е да се решат стратегически ключовите въпроси, стоящи в основата на цифровия дивидент.

5. Към общо планиране на радиочестотния спектър

„Почистване“ на спектъра на цифровия дивидент

Подходящото планиране на честотния спектър е важно за постигане на оптимално използване на цифровия дивидент и за премахване на техническите пречки пред равните условия за потенциалните потребители.

Проведените по-рано по инициатива на Комисията технически проучвания[18] показаха ясно, че поради възникването на смущения, стандартните услуги за цифрово радиоразпръскване и други услуги, предоставяни по коренно различни мрежи за комуникация, не могат да бъдат „смесени“ в едни и същи обхвати на радиочестотния спектър. Това може да се преодолее чрез определянето на последователни или тясно свързани обхвати на радиочестотния спектър с цел създаване на групи от услуги , които използват сходни видове комуникационни мрежи . Настоящата фрагментация на цифровия дивидент обаче не позволява групиране по общи обхвати. Само съгласуваните усилилия на всички държави-членки биха могли да позволят подобно групиране, защото това е свързано с висока степен на трансгранична взаимозависимост при планирането на спектъра.

Съвместни действия

В тази връзка Комисията предлага преминаване към общ честотен план за радиоразпръскване на ниво ЕС . Това би увеличило ефикасността на честотния спектър , в сравнение с постижимото на национално ниво, а по този начин би подобрило цялостния капацитет и възможните употреби на цифровия дивидент.

Запазване на гъвкавост при решаване на въпроса с различията на национално ниво

Комисията признава, че положението с радиочестотния спектър може да е различно във всяка от държавите-членки, в зависимост от конкретната среда на радиоразпръскване, и конкретно степента на зависимост от наземното телевизионно разпръскване, по-специално за изпълнение на задълженията за предоставяне на обществени услуги. Съществуват и явни различия по отношение на времето и стратегията на националните планове за преминаване към цифрово радиоразпръскване, които трябва да бъдат взети под внимание. По тази причина общият план за радиочестотния спектър следва да бъде въведен поетапно при наличие на достатъчна гъвкавост , за да бъдат взети предвид легитимните национални особености, например местните социални и пазарни потребности. Предвид бързото развитие на технологиите, всяко общо планиране на радиочестотния спектър следва да остане под постоянно наблюдение, за да бъдат направени съответните изменения, ако това се налага.

Подготовка на почвата

Комисията предлага стартиране на подготвителна работа по намирането на решение за редица важни предизвикателства , за да бъде отворен пътят към съгласуваното групиране на радиочестотните обхвати. Това включва определяне на обема, границите и условията за достъп до всеки подобхват, резервиран за определен вид мрежа и свързаната група услуги, както и оценка на времето и средствата, необходими за постигане на гъвкаво и реалистично преминаване към съгласувано групиране. При подготвителната работа следва също да се обърне внимание на определянето на административните и технически разходи, свързани с прехвърлянето на услугите в нови честотни обхвати, когато това е необходимо, и нуждата да бъдат сведени до минимум тези разходи, когато те са неизбежни. Важно е също да бъде отворен пътят за сигурното и отговорно развитие и внедряване на инфраструктурни решения, както и да бъде проучено тяхното въздействие в дългосрочен план.

След подготвяне на почвата за приемане на съгласуван подход, Комисията ще използва обвързващ законодателен инструмент на Общността, за да приеме решение за групирането.

Установяване на „групи по приложение“ в рамките на общите честотни обхвати

Предложеното групиране на радиочестотния спектър следва да се приложи към основната част на цифровия дивидент, дециметровия обхват (UHF)[19]. То би представлявало организация на спектъра на високо равнище, на базата на която могат да се разработват планове на национално ниво и на ниво Общност, като се определят границите, в които може да се упражнява гъвкавост на национално ниво, и се позволят различни нива на съгласуване в рамките на ЕС за всяка група.

Видове мрежи във всеки подобхват | Степен на съгласуване на планирането на спектъра |

1) Еднопосочни мрежи с голяма мощност: (т.е. основно за стационарни услуги по радиоразпръскване): тази част на дециметровия обхват следва да се използва както за продължаване на излъчването на съществуващите телевизионни програми в цифров формат[20] (която по принцип е извън обхвата на цифровия дивидент), така и за внедряване на подходящи ресурси за удовлетворяване на новите потребности за радиоразпръскване при тази традиционна структура от мрежи. | Национално управление (националната част от дивидента + продължаване на излъчването на националните телевизионни канали). Техническите условия за експлоатацията на тази част от дециметровия обхват няма да бъдат предмет на формално съгласуване на ниво ЕС. Те ще продължат да бъдат предмет на индивидуално национално управление в съответствие с Женевското споразумение от 2006 г. Когато това е възможно, телевизионните канали, които понастоящем функционират извън този подобхват, ще трябва постепенно да бъдат преместени в договорения общ подобхват, на базата на механизмите за изменение от Женевското споразумение от 2006 г. |

2) Еднопосочни мрежи със средна и малка мощност (т.е. обикновено използваните за мобилни мултимедийни услуги и по-новите форми на комбинирано (интернет + телевизионни + далекосъобщителни технологии) радиоразпръскване и комуникационни услуги). | Национално управление, съчетано с незадължително съгласуване на ниво ЕС. Тези подобхвати ще бъдат предоставени при равни условия на държавите-членки, които изберат да се възползват от по-голяма икономия от мащаба и по-лесно съгласуване на спектъра за приложенията, които са съвместими с този вид мрежи. Следва да се гарантира също естественото сливане с течение на времето на подобни услуги, използващи сходни честоти. Това би могло да предостави възможност за ефективно от гледна точка на разходите внедряване на мобилна телевизия[21]. |

3) Двупосочни мрежи с малка мощност: (т.е. основно за стационарни и мобилни услуги за широколентов достъп): тази група би могла също да включва други приложения като новаторски услуги за радиоразпръскване с малка мощност. | Гъвкаво съгласуване на ниво ЕС, постепенно въвеждане, с оглед съобразяване с националните ограничения. |

Само за илюстрация, цялостното групиране би могло да изглежда по следния начин:

Подобхвати на общия радиочестотен спектър (групи)

470 MHz <UHF обхват--------------------------------> 872 MHz

Спектър, който е обект изключително на национално Спектър, съгласуван на ниво ЕСуправление

Спектър,използван за продължаване излъчването на съществуващите телевизионни и радиоуслуги свободен спектър за използване като националния дял от цифровия дивидент Примерни услуги: повече телевизионни услуги, с възможност за телевизия с висока разделителна способност (HDTV) | Примерни услуги: теснолентова мобилна телевизия | Примерни услуги: безжичен широколентов достъп, високоскоростен мобилен достъп до данни |

Еднопосочни мрежи (голяма мощност) | Еднопосочни мрежи (малка до средна мощност) | Двупосочни мрежи (малка мощност) |

част, представляваща действителния цифров дивидент.

6. Заключение

Полученият в резултат на преминаването от аналогово към цифрово радиоразпръскване цифров дивидент представлява уникална по рода си възможност за стимулиране на целия отрасъл на безжичните комуникации, както и на сектора на радиоразпръскването. Той може да даде съществен принос към целите от Лисабон за конкурентоспособност и икономически растеж и да удовлетвори широка гама от социални, културни и икономически потребности на европейските граждани.

Пълноценното използване на цифровия дивидент може да бъде постигнато само с подкрепата и активното сътрудничество на държавите-членки и всички заинтересовани страни и при условие, че се приеме общ подход към планирането на радиочестотния спектър.

Предвид факта, че цифровия дивидент вече е на разположение в някои държави-членки, а преминаването към цифрова телевизия в ЕС се очаква да завърши до 2012 г., става неотложно стартирането на процеса по вземане на решение за общия подход към използването на цифровия дивидент.

По тази причина държавите-членки се приканват

- Да улеснят въвеждането на нови услуги като работят съвместно и с Комисията за определяне на общи радиочестотни обхвати в цифровия дивидент, които могат да бъдат оптимизирани чрез установяването на групи по приложение.

Комисията:

- Ще изготви необходимите мерки за запазване и съгласуване на общите радиочестотни обхвати на ниво ЕС.

Европейският парламент и Съветът се приканват да обсъдят общия подход, изложен в настоящото съобщение, и да одобрят предложените действия.

[1] COM(2005) 204 — Съобщение за „Ускоряване на прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване“.

[2] Признато и от Европейския парламент, вж. резолюцията на ЕП „Към европейска политика за радиочестотния спектър“ (14.2.2007 г.).

[3] COM(2006) 129 за „Преодоляване на пропастта при широколентовите услуги“.

[4] COM(2005) 229 за „Европейско информационно общество за растеж и заетост“.

[5] Част от радиочестотния спектър между 174 и 230 MHz метров обхват (VHF) и от 470 до 862 MHz дециметров обхват (UHF).

[6] В допълнение, няколко държави-членки считат така наречения „спектър с редуване“ т.е. един и същ спектър в отдалечени един от друг райони (или „свободна зона“ между две зони на телевизионно покритие), като потенциално важно допълнение към цифровия дивидент.

[7] При телевизията с висока разделителна способност поради предаване на по-голямо количество информация, печалбата във вид на спектър е по-малка. Но въпреки това тя се нуждае от по-малък честотен спектър, в сравнение с аналоговата телевизия.

[8] Преди въвеждането на цифровото излъчване в Обединеното кралство имаше 5 национални канала и няколко регионални канала с ограничено излъчване, които заемаха спектър, еквивалентен на използвания от един или два национални канала.

[9] COM(2005) 461 за „Приоритети на политиката на ЕС за радиочестотния спектър при преминаването към цифрово радиоразпръскване в контекста на Регионалната конференция по радиокомуникации 2006 г. (РКР-06)“. Повече информация за конференцията може да бъде намерена на следната страница в Интернет: http://www.itu.int/ITU-R/conferences/rrc/rrc-06/index.asp.

[10] Както се вижда от френския доклад „Commission consultative des radiocommunications“ от 10.10.2007 г., който може да бъде намерен на следната страница в Интернет: http://www.arcep.fr/uploads/tx_gspublication/rapport-ccr-151007.pdf.

[11] Средно за ЕС 25 широколентовите приложения са на разположение на повече от 90 % от градското население, но са достъпни едва за 71 % от населението на селските райони (оценка на Комисията към януари 2007 г.).

[12] Широколентовите приложения са основната инфраструктура на икономиката, базирана на знанието, и са допринесли значително за икономическото въздействие на ИКТ, като на тях се дължи половината от повишението на производителността в съвременната икономика през последното десетилетие.

[13] Например очакваната пазарна цена само за мобилната телевизия е между 7 и 20 млрд. EUR до 2011 г., осигурявайки покритие на между 200 и 500 милиона потребители в цял свят (McKinsey Quarterly, март 2006 г.).

[14] Следва да се предвидят разпоредби относно определени аналогови приложения, които понастоящем функционират в дециметровия обхват (UHF): например услугите по подготовката на програми и специални събития (PMSE) или безжичните микрофони.

[15] Ofcom, Проект за преглед на цифровия дивидент в Обединеното кралство. Оценката е определена като „предпазлива“.

[16] Становище на Групата за политика в областта на радиочестотния спектър (RSPG) за влиянието на политиката на ЕС за радиочестотния спектър върху цифровия дивидент. Пълният текст може да бъде намерен на следната страница в Интернет:http://rspg.ec.europa.eu/doc/documents/opinions/rspg07_161_final_op_digdiv.pdf.

[17] Приблизително от 50 до 60 MHz.

[18] Доклад на Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT) в отговор на предоставения от Комисията мандат за технически съображения относно възможностите за хармонизация на цифровия дивидент (Част А и Част Б).

[19] Цифровият дивидент обхваща метровия (VHF) и дециметровия (UHF) обхват. Метровата честотна лента (VHF) е много по-тясна от дециметровата (UHF), по-непривлекателна е по отношение на разпространение на сигнала в спектъра, и поради това не е свързана с недостиг на радиочестотен спектър. По тази причина метровата честотна лента (VHF) би могла да бъде оптимизирана без съгласуване на ниво ЕС.

[20] Това също е частта от дециметровия обхват (UHF), която следва да се използва с предимство при изпълнение на настоящите и бъдещи изисквания за предоставяне на обществени услуги.

[21] За подробности относно предложението на Комисията за мобилна телевизия вж. съобщение на Комисията COM (2007) 409 за „Укрепване на вътрешния пазар за мобилна телевизия“, 18.7.2007 г.