[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ | Брюксел, 21.6.2007 COM(2007) 349 окончателен СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ Годишен доклад за 2007 г. относно политиката за развитие на Европейската общност и прилагане на външното подпомагане през 2006 г. {SEC(2007) 840} СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ Годишен доклад за 2007 г. относно политиката за развитие на Европейската общност и прилагане на външното подпомагане през 2006 г. СЪДЪРЖАНИЕ 1. Въведение 3 2. По-добра рамка за политиката за развитие: последователност на политиката 3 3. По-добра рамка за регионални стратегии 5 4. По-добра рамка за външно подпомагане - опростяване и поясняване на регламентите 6 5. По-добра рамка за съвместна работа: ефективност на помощта 8 6. Резултати 10 Въведение Европейският съюз продължава да бъде основният световен източник на помощ за развитие, предоставяйки 46,9 млрд. EUR (56,67 %) от общата сума на официалното подпомагане за развитие (ОПР), докладвано на ОИСР за 2006 г. Външната помощ, управлявана от Европейската комисия, възлиза на около 12,1 млрд. EUR нови ангажименти за 2006 г., от които 9,8 млрд. EUR са класифицирани като ОПР. Повече от 160 държави се ползват от тази помощ. През 2006 г. се извършиха важни промени в подхода на ЕС при отношения му с останалия свят. Първо, чрез гарантиране, че политиките, които засягат развиващите се страни, подкрепят целите за развитие; второ, чрез приемане на регионални стратегии, които отразяват основните приоритети на ЕС; трето, чрез опростяване на пакета инструменти, които са правното основание за външно подпомагане; четвърто, чрез прилагане на мерки за по-тясно сътрудничество при работата със страни-партньорки и с други участници в областта на развитието с цел подобряване на ефективността на помощта; и последно, чрез подобряване на начините за измерване на резултатите и за определяне на поуките. Този преглед има за цел представянето на основните черти на всяка от тези промени. По-добра рамка за политиката за развитие: последователност на политиката След приемането през декември 2005 г. на Европейския консенсус за развитие Комисията се съсредоточава все повече върху приноса на политиките отвъд тази за развитие – като например външна търговия, селско стопанство, околна среда, сигурност, миграция, социално измерение на глобализацията, заетост и достойна работа и международно научно сътрудничество, включително изследвания в областта на здравеопазването – който могат да имат, за постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР). Налице е широко съгласие, че сама по себе си политиката за развитие няма да доведе до достатъчни резултати и че редица други политики могат да имат значително отражение. Целта на ЕС е да се увеличи положителния ефект от неговите политики, като в същото време се намали отрицателното им отражение върху развиващите се страни. По настояване на председателството на ЕС бе създадена работна програма за 2006-2007 г. за Последователност в политиката за развитие (ППР), в която се определят общите приоритети за действие. През октомври 2006 г. Съветът прие заключения, които обхващат както работната програма на председателството относно последователността в политиката за развитие, така и отчитането на проблемите на развитието при процеса на взимане на решения на Съвета. Комисията постигна успех в множество области, включително търговия, в частност при договарянето на споразуменията за икономическо партньорство със страните от АКТБ, които имат за цел насърчаване на търговията и регионалната интеграция като двигател на дългосрочно развитие. Борбата срещу свързаните с бедността заразни болести е друг добър пример чрез Партньорството между европейските и развиващите се държави при клинични тестове (ЕРДКИ). В рамките на Стратегията на ЕС за Африка [1] бе постигнат значителен успех в областта на миграцията със започването на Тематичната програма за миграция за 2007-2013 г. на стойност 380 млн. EUR, както и в областта на сигурността с подкрепата на реформата на сектора на сигурността в страните-партньорки. Миграцията е тема, за която последователността в политиката е от особена важност. В рамките на своите по-широки споразумения за сътрудничество ЕС разви диалог по въпросите на миграцията с различни страни и региони в света. Европейската политика за добросъседство е подходящ пример, като се провеждат и други процеси на диалог с партньори в Африка, Азия, Латинска Америка и Карибите[2]. Този тип диалог по принцип покрива широк кръг от въпроси, включващи например връзката между миграцията и развитието, борбата срещу незаконната миграция и трафика на хора, отражението на ситуацията на бежанците върху развитието и обединяването на усилията за по-добро управление на икономическата миграция. Той може да доведе също така до осигуряването на помощ от страна на ЕС с цел подпомагане на страните партньори при изграждането на капацитет за по-добро управление на миграционните потоци и за най-оптимално възползване от положителното взаимодействие между миграция и развитие. Също така в контекста на последователността се разискват систематично въпросите за правата на човека и доброто управление. Например през 2006 г. бяха организирани 13 мисии на ЕС за наблюдение на избори и бяха изпратени около 1400 наблюдатели на ЕС. Със своето присъствие тези мисии допринесоха за намаляване на възможностите за нарушения, манипулация и заплахи. Те повишиха прозрачността и общественото доверие в изборния процес и по този начин подкрепиха напредъка към демокрация и добро управление. В някои случаи мисиите изиграха роля в процеса на предотвратяване на конфликти, както бе в Демократична република Конго (ДРК), където най-важната досега изпратена мисия на ЕС (300 наблюдатели) контролира двата кръга от избори през юли и ноември. Тези избори създадоха условия за възстановяване на гражданския мир и на управлението, устойчиво развитие в ДРК и стабилизирането на целия регион на големите езера. По отношение на управлението Комисията предложи нов подход към „Управлението в Европейския консенсус за развитие“[3]. Той се основава на широкомащабна оценка на целия период 1994-2004 г. ЕС заключи, че е направил правилен избор при поставянето на управлението като най-важна точка от политическата си програма и програмата си за сътрудничество и че Комисията е осъществила значителен напредък при определянето на най-ефективните възможни подходи за трайни подобрения. Комисията също така отбелязва важността на подкрепата за добро управление в области, като например данъци, финанси и правосъдие, както и научно сътрудничество. Като цяло последователността е от важно значение при прилагането на политиките на ЕС за външно подпомагане. При работата си със страните партньори, Комисията играе три основни роли – политически играч, агенция за развитие и донорска администрация – и непрекъснато търси начини за по-ефективното съчетаване на тези три функции. По-добра рамка за регионални стратегии В съответствие с Консенсуса Комисията се съсредоточи също така върху това нейните цели и принципи да бъдат отразени в стратегиите за интервенция на регионално равнище. В частност, Стратегията на ЕС за Африка е първото приложение на Консенсуса и първата интегрирана европейска политическа рамка за подобряване на сътрудничеството и последователността в политиките и инструментите на ЕС и държавите-членки. Значението, което има Африка, бе демонстрирано с прилагането на тази стратегия и с ангажимента на ЕС да работи върху Съвместна стратегия ЕС-Африка, която да бъде приета по време на втората среща на върха между ЕС и Африка през втората половина на 2007 г. в Лисабон. Друго доказателство бе съвместната работна сесия между Европейската комисия и Комисията на Африканския съюз, на която екип от Европейски комисари начело с председателя Жозе Мануел Барозу се срещна с Комисията на Африканския съюз в седалището ѝ в Адис Абеба. Стратегиите за отношенията на Европейския съюз с други региони също се основават на постулатите на Консенсуса за утвърждаване на цялостно разбиране за света, като в същото време се признае необходимостта от разграничителен подход. 2006 г. бе успешна година в изграждането на стратегическо партньорство между ЕС и Латинска Америка с два основни приоритета на сътрудничеството: повишаване на социалното сближаване и насърчаване на регионалната интеграция. ЕС също така изгражда стратегическа рамка за отношенията си с Азия, основани на по-тесен политически диалог, засилена търговия и устойчиво равнище на сътрудничество за развитие. Отношенията на съюза с две важни държави от региона, Китай и Индия, се развиват в рамките на стратегически партньорства. Обхватът на тези партньорства е широк, обхващащо както икономическо сътрудничество, така и политически въпроси. Европейската политика за добросъседство (ЕПД) също набра скорост. ЕПД е сред най-важните приоритети на външните отношения на ЕС. Чрез тази политика ЕС се стреми да насърчава доброто управление и икономическото развитие в непосредствените си съседи. По време на първите осемнадесет месеца на нейното приложение политиката постави здрави основи за засилване на отношенията между съюза и неговите съседи. На 4 декември 2006 г. Комисията направи нови предложения за по-нататъшно засилване и развитие на ЕПД. Те предвиждат на страните партньори да се предложат по-добри възможности за търговия и инвестиции, улесняване на контактите между хората и на законните краткосрочни пътувания, заемане на по-активна позиция по отношение на замразените конфликти, както и отваряне на повече възможности за мобилизиране на финансирането. Чрез политиката си за разширяване и процеса на стабилизиране и асоцииране ЕС подпомага държавите с перспектива за членство да се интегрират постепенно в съюза. През 2006 г. политиката обхващаше България, Румъния, страните от Западните Балкани и Турция. България и Румъния се присъединиха към ЕС на 1 януари 2007 г. Преговорите за присъединяване са в ход с Хърватска и Турция, докато другите държави от Западните Балкани отбелязаха напредък по отношение на „пътната карта“, заложена в рамките на процеса на стабилизиране и асоцииране. През 2006 г. Комисията взе решителни мерки за засилване на политиката на ЕС спрямо Западните Балкани и своите инструменти, в частност чрез превръщането на перспективата за членство в ЕС в по-реална за гражданите на този регион. По-добра рамка за външно подпомагане - опростяване и поясняване на регламентите Политиките за външно подпомагане бяха интегрирани при проектите за нови инструменти, които са част от пълния преглед на структурата на външното сътрудничество на ЕС. През 2006 г. тези нови инструменти, установяващи опростена рамка за предоставяне на подпомагане за периода 2007-2013 г., бяха окончателно приети. Те предоставят последователна основа за действия, съчетавайки ясни цели на политиките с процедури и инструменти, необходими за постигането им. Девет финансови инструмента заместват съществуващия набор от географски и тематични регламенти. Шест инструмента ще подпомагат специфични политики с географски или тематичен фокус: - Инструментът за предприсъединителна помощ (ИПП); - Европейският инструмент за добросъседство и партньорство (ЕИДП); - Инструментът за сътрудничество за развитие (ИСР); - Инструментът за сътрудничество с индустриализираните страни (ИСИС); - Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ); - Инструментът за сътрудничество за ядрена сигурност (ИСЯС); Три инструмента ще са насочени към ситуации на кризи: - Инструментът за стабилност (ИС); - съществуващата хуманитарна помощ, която ще включва спешна хранителна помощ съгласно новите финансови перспективи; - инструментите за макрофинансова помощ. Сътрудничеството ще се прилага по страни, региони и теми чрез стратегически документи и многогодишни насочващи програми, както и чрез годишни програми за действие, които са обект на новата процедура за демократичен контрол, установена с междуинституционалното споразумение. Тази процедура предвижда Комисията систематично да информира и консултира Европейския парламент и Съвета чрез изпращане на проекти за стратегически документи. Комисията започна да води редовен диалог с Европейския парламент относно тези стратегически документи и да взема предвид позицията му при прилагането на стратегиите. Наличните средства за Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) възлизат на 10,1 млрд. EUR за развиващите се страни от Латинска Америка, Азия и Близкия изток, както и за Южна Африка. Освен географското сътрудничество ИСР също така съдържа тематични програми, които заместват съществуващите тематични регламенти. През януари 2006 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Инвестиране в хора “[4] относно тематичната програма за човешко и социално развитие. ИСР ще предостави малко над 1 млрд. EUR за тази програма за подкрепа на действия в области, които пряко се отразяват върху стандарта на живот на хората и тяхното благополучие, като се съсредоточи върху най-бедните и най-слабо развитите страни, както и върху най-необлагодетелстваните групи от населението. Въз основа на това бе подготвена стратегия за подкрепа на дейностите в обхвата на четирите основни стълба - добро здравеопазване за всички, образование, знания и умения, равенство между половете и други аспекти на социалното и човешкото развитие (включително социално сближаване, заетост, достойна работа, деца и младеж, и култура). Това е добър пример за интегрирания подход, който Комисията се опитва да насърчава. Закрилата на децата и младите хора и насърчаването на участието им в политиката на развитие са приоритетни области на тематичната програма на ИСР „Инвестиране в хората“, както и на новия инструмент за демокрация и права на човека. Преди въвеждането на опростената процедура Комисията използва около 75 различни инструмента, свързани с политиките и програмите за деца, както в рамките на, така и извън границите на ЕС. За да се увеличи последователността, да се насърчи взаимодействието, да се определят пропуските и повиши общото въздействие на инструментите върху подобрението на правата на децата, Комисията прие на 4 юли 2006 г. съобщението „ Към стратегия за правата на детето“ . Това съобщение очертава дългосрочен и задълбочен процес на увеличаване на отражението на действията на ЕС в подкрепа на децата. То също така предлага нови механизми за осигуряване на вътрешна координация и консултиране (като например Европейския форум за правата на детето) и включва предписания за ефективно участие на самите деца. Един от ангажиментите на съобщението е да се разработи План за действие за децата в сътрудничеството за развитие. За 2007-2013 г. предвиденият бюджет за съседните държави в рамките на Европейския инструмент за добросъседство и партньорство е около 12 млрд. EUR, което представлява реално 32 % повече от предишния бюджетен период. За да се постигне оптимален ефект и оползотворяване на финансирането от ЕС, Комисията предложи в рамките на Европейския инструмент за добросъседство и партньорство да се създадат два нови механизма, а именно: - Инвестиционен фонд за добросъседство, към който държавите-членки ще се приканят да участват с финансиране и който ще бъде използван за набиране на допълнителни средства чрез вземане на заеми от Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и други банки за развитие. Делът от бюджета ще бъде около 700 млн. EUR. Изчислено е, че фондът може да доведе до отпускането на заеми в размер няколко пъти по-голям от безвъзмездното финансиране. Ако държавите-членки достигнат дела на участие на Комисията, фондът би събрал значителен размер преференциални заеми; - Фонд за управление в размер на 300 млн. EUR за предоставяне на допълнително подпомагане извън основните отпуснати средства по страни с цел признаване и подкрепа работата на страните партньори, които са постигнали най-голям напредък в прилагането на плановете си за действие. ЕИДП има и специален раздел за трансгранично сътрудничество, съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие. Новите разпоредби са създадени с цел премахване на предишни недостатъци и улесняване увеличаване ефективността и улесняване на сътрудничеството. Програмирането за азиатските, латиноамериканските и съседните на ЕС държави бе почти завършено и бе започнат неформален диалог между институциите върху проектите за стратегии за ЕИДП и ИСР, в следствие на политическото споразумение върху инструментите с цел да се сведе до минимум всякакво забавяне на предоставянето на финансиране за 2007 г. С формалното влизане в сила на всички инструменти диалогът върху тези стратегии ще продължи и през 2007 г. с демократичен контрол от страна на Европейския парламент. Набор от подробни съобщения, определящи подхода и съдържанието на всяка тематична програма, бяха приети през месец януари. Това бе последвано от подробен процес на програмиране за всяка тематична програма, който ще бъде завършен в началото на 2007 г., за да позволи прилагането на програмите възможно най-скоро след това. Сътрудничеството със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) е все още основно финансирано от Европейския фонд за развитие (ЕФР), тъй като през декември 2005 г. Европейският съвет реши, че ЕФР трябва да продължи да бъде финансиран отделно от бюджета. С финансиране на стойност 22,7 млрд. EUR, 10-ият ЕФР (2008-2013 г.) поставя основата за сътрудничество със страните от АКТБ. Бяха подготвени програмни насоки за 10-ия ЕФР на базата на Консенсуса, включващ определянето на области на действие на Общността и принципа на концентриране на държавно равнище. Програмирането със страните от АКТБ бе започнато в началото на годината. Диалогът по програмиране тече в момента и трябва завърши с изработването на стратегически документи по региони и държави, които да са готови за подписване преди края на 2007 г., като приложението им да започне през януари 2008 г. По-добра рамка за съвместна работа: ефективност на помощта Ефективността на помощта е основен приоритет в политическата програма на ЕС и се посочва във всички негови инициативи през 2006 г. Както съвместното изявление за политиката за развитие, така и „Новата стратегия за Африка“ отбелязват значението на отпускането не просто на повече помощ, но на по-добра и по-ефективна европейска помощ. 10-ото споразумение за ЕФР също съдържа ясно заявление в подкрепа на ефективността на помощта. С цел превръщането на тези ангажименти в действия, през април 2006 г. бе приет План за действие („Помощ на ЕС: предоставяне на повече, по-бърза и по-ефективна помощ“ ) с подробен списък от девет конкретни цели, които да бъдат приложени до 2010 г. Те включват редовното географско планиране на помощта на ЕС на световно, регионално и местно равнище („Донорския атлас“[5]), както и предложение за Рамка за съвместно програмиране на ЕС (РСП). Днес донорският атлас се превърна в полезен инструмент както за контрол на помощта и подобряване на координацията на помощта от ЕС, така и за разпределяне на задачите, докато Рамката за съвместно програмиране бе въведена в множество държави в протичащото програмиране на 10-ия ЕФР. Прекаленото фрагментиране на подпомагането за развитие от международната общност доведе до разпиляване, дублиране и дори противоречие в дейностите по подпомагане, намалявайки потенциалното въздействие в следствие на натрупването на ненужни административни разходи и увеличаването на тежестта върху страните партньори. Донорският атлас на ЕС показва тези пропуски и дублирания. По-доброто допълване между дейностите е ключов фактор за повишаването на ефективността на помощта. През 2006 г. бяха приети насоки за ефективност на помощта и бяха предоставени обучителни курсове, както в седалището на Комисията, така и по света. Значителен принос към засилване на принципа за „собственост“ на страната партньор и на доверието от страна на държавите донори, че могат да използват системата за управление на страната партньор („приравняване“), представлява предоставянето на помощ под формата на пряка бюджетна подкрепа, администрирана напълно в рамките на собствената система на страната партньор. Европейският консенсус определя бюджетна подкрепа като „предпочитаният вариант, когато го позволяват условията“. Между 2003 г. и 2005 г. Комисията увеличи използването на системата на страните посредством бюджетната подкрепа до малко над 35 % от програмната помощ по ЕФР. Комисията е пряко включена в подкрепата на страни в несигурно положение. Например в Палестина тя работи тясно със Световната банка с цел създаването и въвеждането на Временен международен механизъм (ВММ), в който участваха 14 държави-членки и Норвегия, за да се поддържа предоставянето на важни обществени услуги и да се защитят обикновените палестинци от последиците на кризата. През 2006 г. Временният международен механизъм изплати повече от 88 млн. EUR във вид на социални помощи на служителите от обществения сектор и на пенсионерите с ниски доходи, както и почти 24 млн. EUR бяха пряко изплатени на бедни и уязвими, директно засегнати от кризата палестинци. Като цяло Комисията подкрепя използването на фондове със специално предназначение, често управлявани от ООН или от Световната банка, като начин на предоставяне на помощта в такива ситуации. Това дава гаранции, че помощта (особено за възстановяване) ще бъде по-добре координирана и максимално бързо предоставена. През 2006 г. общият размер на предоставената от Комисията помощ посредством ООН и Световната банка продължи да възлиза на 1,5 млрд. EUR. В рамките на тази година бяха сключени споразумения с двете организации относно видимостта на приноса на Комисията към тези дейности. Като важен аргумент за това са опасенията на мнозина, че европейският принос към облекчаване на страданията и подкрепата на мира в света трябва да бъде по-видим за гражданите на Европа и за бенефициерите на тази помощ. 70 % от най-бедните хора в света живеят в страни със средни доходи. Комисията признава, че икономическият растеж е важно условие за социалното развитие и стратегиите за намаляване на бедността в тези държави. Въпреки това, сам по себе си растежът не е достатъчен. В много страни със среден доход и бърз растеж, технологичните промени, глобализацията, демографията и нуждата от квалифицирана работна ръка са станали причина за увеличаване на разликите в разпределението на доходите, тъй като растежът не бе съчетан с ефективна фискална политическа програма в полза на бедните. Рискът страните със среден доход да не успеят да се възползват максимално от възможностите си и да върнат към бедността не трябва да се подценява. В този смисъл е необходима по-нататъшна добре насочена помощ за развитие, в зависимост от политиката и осъществения напредък, в много несигурни или потенциално нестабилни страни със среден доход, за да се стабилизират техните икономики, да се подкрепят реформите и да се насърчат развитието, търговската интеграция и социалното сближаване. През 2006 г. Европейската комисия изигра нарастваща роля в глобалните инициативи в областта на здравеопазването и образованието, работейки съвместно с държавите-членки на ЕС и с други донори и заинтересовани страни. От май 2006 г. Комисията е заместник председател на Глобалния фонд за борба с ХИВ/СПИН, туберкулоза и малария (ГФСТМ). От юли 2006 г. Комисията е също така съпредседател на „Ускорената инициатива - образование за всички“ (УИ). И двете инициативи са съсредоточени върху подходи в зависимост от нуждите, хармонизиране на донорите и ефективност на помощта. Резултати От започването на реформата на управлението на програмите за външно подпомагане през 2000 г. бе поставен повишен акцент върху повишаване на скоростта и качеството на предоставяне на помощ. Равнищата на прилагане, постигнати през 2006 г., показват още веднъж, че скоростта на предоставяне се подобрява. През 2006 г. общо 9,832 млрд. EUR от официалната помощ за развитие бе предоставена от Комисията и 8,130 млрд. EUR бе платена. От размера на ангажиментите, които могат да бъдат разпределени географски, а именно 7,982 млрд. EUR, почти половината ( 3,552млрд. EUR) бяха предоставени на страните от АКТБ, които получиха 2,848 млрд. EUR от общо 6,8 млрд. EUR плащания. За да оцени качеството на предоставяне, Комисия въведе процедури да гарантира, че новите ангажименти за проекти и програми са били подготвени максимално точно и че отразяват най-добрите практики в съответния сектор. През 2002 г. бе въведена система за наблюдение на резултатите от проектите. Наблюдението е основано на редовни прегледи на място от независими експерти на проектите в ход, като им се поставят ясни оценки съгласно международно признати критерии. През последните пет години, цялостните оценки показват постоянно и статистически значително подобрение. Проектите и програмите, проверени през 2006 г., продължиха да имат глобално добро изпълнение. Общото повишаване на ефективността през последните години отбеляза слабо влошаване през 2006 г., но продължава да бъде в правилната посока. Общите резултати за 2006 г. бяха задоволителни. Научените уроци от финансираните действия са основен начин за превръщането на помощта в по-ефективна. Отделът, извършват оценка в основната Генерална дирекция, отговорна за помощта за развитие, извършва оценки на стратегиите на държави, тематичните въпроси и други стратегически аспекти на програмите на ЕС, използвайки независими експерти. Като цяло различните показатели сочат, че е извършен значителен напредък в управлението на външното подпомагане от 2000 г. насам. Това се дължи основно на значителните институционални промени, като например прехвърлянето на отговорността за изпълнение на програмите към делегациите на Комисията и преструктурирането на службите в централата. Обнадеждаващи са някои важни и видими успешни случаи. Но много остава да се свърши, особено където се смята, че Комисията е бавна и негъвкава, тъй като бъдещото формиране на външното подпомагане все повече ще се основава на гъвкавостта и ускорените методи на работа с други донори[6]. С новите инструменти и новите финансови регламенти Комисията е вече по-добре подготвена за справяне с тези предизвикателства. През 2006 г. външните действия на Комисията бяха насочени към постигане на следните цели: - Подпомагане на присъединяващите се страни, страните кандидатки и потенциални кандидатки в доближаването им към ЕС посредством прилагането на политиката на разширяване и процеса на стабилизиране и асоцииране за Западните Балкани. Постижения: осигуряване на успешното присъединяване на България и Румъния към ЕС; подписване на Споразумение за стабилизиране и асоцииране с Албания и водене на преговори за такова споразумение със Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина; приемане на Инструмента за предприсъединтелна помощ приемане на съобщение за Западните Балкани, както и на годишния стратегически документ за разширяването. - Осигуряване на ефективно прилагане на Европейската политика на добросъседство. Постижения: три нови плана за действие с Армения, Азербайджан и Грузия; окончателно одобрение на плановете за действие с Египет и Ливан; приемане на Европейският инструмент за добросъседство и партньорство; неформално представяне на стратегическите документи пред Комитета за ЕИДП и пред Парламента; започване на подготовката на документите на програмата на ЕИДП за трансгранично сътрудничество; приемане на ново съобщение за засилване на европейската политика на добросъседство. - осигуряване на конструктивно ангажиране в мирния процес в Близкия Изток посредством структурата на Квартет и в тясно сътрудничество със страните. Постижения: създаване на временен международен механизъм (ВММ): помощта на ЕО за палестинския народ достигна 339 млн. EUR. - Продължаваща подкрепа за регионалната стабилност, както и за възстановяване и политически преход на Ирак. Постижения: подготовка на межуднароден пакт за Ирак; започнати преговори за споразумение за търговия и сътрудничество; приета и изпълнена програма за подпомагане за 2006 г. - Продължаване на възстановяването и рехабилитацията в отговор на бедствието от цунами. Постижения: значително засилване на темпа на изпълнение; предоставени 180 млн. EUR за рехабилитиация и възстановителни работи, основно за Индонезия, Шри Ланка и Малдивите. - Прилагане на нова политика за развитие за насърчаване на устойчивото развитие и намаляването на бедността въз основа на рамката, предложена през 2005 г., и прегледа на Целите на хилядолетието за развитие, включващ и специално действие за Африка. Постижения: политическото съдържание на Консенсуса, включен в Инструмента за развитие и сътрудничество (ИРС), програмните насоки и регионалните стратегии (напр. стратегията на ЕС за Африка). - Потвърждаване на ангажимента, свързан с правата на човека. Постижения: подновен инструмент за утвърждаване на демокрацията и правата на човека, приет в края на годината. В допълнение към горепосочените цели, Комисията осъществи напредък в следните области, за които през 2006 г. също представени ключови инициативи: - Постигане на значителен напредък в преговорите за Споразумение за икономическо партньорство с шест региона от АКТБ, за да бъде възможно влизането му в сила през 2008 г. Постижения: всички преговори напреднаха, бяха осъществени анализи и действия за изграждане на капацитет, като също бе осигурена връзка между преговорния процес и програмирането на сътрудничеството за развитие. -Принос към последващи действия по ключовите инициативи за развитие, главно относно финансиране, съгласуване, Африка и международни обществени блага в следствие на тазгодишната среща на върха на Г8 и на пленарното заседание на високо равнище относно Целите на хилядолетието за развитие. Постижения: план за действие относно ефективността на помощта („ Помощ от ЕС: предоставяне на повече, по-бърза и по-ефективна помощ“), с приет списък от девет конкретни цели, които да бъдат приложени до 2010 г. - Засилване на капацитета на Комисията за реагиране при хуманитарни бедствия, укрепване на стратегията и готовността ѝ за предотвратяване на бедствия, както и насърчаване на участието на ЕС в Глобалния фонд за борба с ХИВ/СПИН, туберкулоза и малария. Постижения: консултиране на партньорите и на държавите-членки на ЕС, което ще доведе до съобщение: „Към европейски консенсус относно хуманитарната помощ “, което ще бъде публикувано през 2007 г. годишно участие в Глобалния фонд в размер на 90 млн. EUR. [pic] [pic] [pic] [pic] [pic] [1] Стратегия на ЕС за Африка: Към евро-африкански пакт за ускоряване на развитието на Африка. COM(2005) 489 окончателен [2] Провежда се успоредно и диалог със самата група на страните от АКТБ (Африка, Карибите и тихоокеанския басейн). [3] СOM (2006) 421 окончателен, 3.8.2006 г. [4] СOM (2006) 18 окончателен от 25.1.2006 г. [5] http://ec.europa.eu/development/body/publications/descript/pub7_29_en.cfm [6] Годишен доклад за 2007 г. относно политиката за развитие на Европейската общност и прилагане на външното подпомагане през 2006 г., Секция 6.2: Оценка: Преглед на работната програма за 2006 г.