6.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 258/24


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/1795 НА КОМИСИЯТА

от 5 октомври 2017 година

за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Бразилия, Иран, Русия и Украйна и за приключване на разследването по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Сърбия

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (1), и по-специално член 9, параграф 4 от него,

след консултации с държавите членки,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

1.1.   Започване

(1)

На 7 юли 2016 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антидъмпингово разследване по отношение на вноса в Съюза на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Бразилия, Иран, Русия, Сърбия и Украйна („засегнатите държави“) въз основа на член 5 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета („основния регламент“). Тя публикува известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз  (2) („известие за започване“).

(2)

Разследването бе започнато, след като на 23 май 2016 г. Европейското сдружение на производителите на стомана („Eurofer“ или „жалбоподателят“) подаде жалба от името на производители, които представляват над 90 % от общото производство на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани в Съюза.

1.2.   Заинтересовани страни

(3)

В известието за започване на процедура Комисията прикани заинтересованите страни да заявят своя интерес, за да вземат участие в разследването. Тя изрично уведоми за започването на разследването жалбоподателя, други известни производители от Съюза, известните производители износители, съответните органи на засегнатите държави, известните вносители, доставчиците и ползвателите, търговците, както и сдруженията, за които е известно, че са засегнати, и ги прикани да вземат участие.

(4)

На заинтересованите страни бе предоставена възможността да изразят становищата си в писмена форма и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури. На всички заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани и приведоха състоятелни аргументи в подкрепа на искането си, бе предоставена такава възможност.

1.3.   Изготвяне на извадка

(5)

В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 17 от основния регламент.

а)   Изготвяне на извадка от производители от Съюза

(6)

В известието за започване Комисията обяви, че е направила временен подбор на извадка от производители от Съюза. Комисията изготви извадка въз основа на най-големите представителни обеми на производството и продажбите, като следеше да бъде обхваната добре цялата територия на Съюза. Комисията прикани заинтересованите страни да представят коментари по временната извадка, но такива не бяха получени.

(7)

Вследствие на това окончателната извадка включва шест производители от Съюза от пет държави членки. Те представляват над 45 % от производството на Съюза.

б)   Изготвяне на извадка от несвързани вносители

(8)

Комисията поиска от несвързаните вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване, за да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка. Седемте вносители, които заявиха своя интерес, бяха членове на консорциум „Consortium for Imports of Hot-Rolled Flats“ („Консорциум за внос на горещовалцовани плоски продукти“ или „консорциума“). Този консорциум бе създаден ad hoc за целите на разследването от повече от 30 ползватели и несвързани вносители, установени предимно в Италия, но не само. Те представляват предимно МСП.

(9)

Stemcor London Ltd, член на консорциума, доброволно се съгласи да окаже пълно съдействие на разследването, като представи отговори на въпросника. Този несвързан вносител е установен в Лондон, Обединеното кралство, и по време на разследвания период е извършил търговска дейност с разглеждания продукт на стойност над 30 милиона британски лири. В помещенията на този несвързан вносител бе извършена проверка на място.

в)   Изготвяне на извадка от производители износители

(10)

С оглед на малкия брой известни производители износители в Иран, Русия, Сърбия и Украйна за тези държави не бе предвидено изготвяне на извадка.

(11)

Предвид потенциално големия брой производители износители в Бразилия, Комисията поиска от всички производители износители в страната да предоставят информацията, посочена в известието за започване, за да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка. Освен това Комисията се обърна към мисията на Бразилия към Европейския съюз с молба да посочи и/или да се свърже с други евентуални производители износители, които е възможно да проявят интерес да участват в разследването.

(12)

Петима производители предоставиха поисканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. Комисията установи, че две от тези дружества са свързани и затова ги счете за един производител износител (група).

(13)

В съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от трима производители износители въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент бяха проведени консултации с всички известни производители износители и със съответните бразилски органи във връзка с подбора на извадката. Не бяха получени коментари.

(14)

Подбраната извадка представлява 97,3 % от общия износ от Бразилия за Съюза, докладван от четиримата оказали съдействие производители износители.

1.4.   Отговори на въпросника

(15)

Комисията изпрати въпросници на жалбоподателя, на всички включени в извадката производители от Съюза, на всички известни производители износители в Иран, Русия, Сърбия и Украйна и на тримата включени в извадката производители в Бразилия, на ползватели и вносители, заявили своя интерес в сроковете, посочени в известието за започване.

(16)

Отговори на въпросника бяха получени от Eurofer, шестимата включени в извадката производители от Съюза и свързаните с тях центрове за производство, обработка и търговия със стомана, един ползвател от името на консорциума, един включен в извадката несвързан вносител и девет групи от производители износители в засегнатите държави.

(17)

Освен това консорциумът представи коментари след започването на процедурата. Няколко други ползватели, главно от Полша и балтийските държави, Конфедерацията на работодателите на Латвия и Сдружението на производителите в областта на машиностроенето и металообработващата промишленост на Латвия също представиха коментари след започването на процедурата.

1.5.   Контролни посещения

(18)

Комисията издири и провери цялата информация, която сметна за необходима за определянето на дъмпинга, произтичащата вреда и интереса на Съюза. В съответствие с член 16 от основния регламент бяха извършени контролни посещения в помещенията на следните дружества:

 

Производители от Съюза:

ThyssenKrupp Steel Europe AG, Duisburg, Германия;

Tata Steel IJmuiden BV, Velsen-Noord, Нидерландия;

Tata Steel UK Limited, Port Talbot, South Wales, Обединено кралство;

ArcelorMittal Mediterranee SAS, Fos-sur-Mer, Франция;

ArcelorMittal Atlantique Et Lorraine, Dunkerque, Франция;

ArcelorMittal España SA, Gozón, Испания.

 

Ползвател:

Marcegaglia Carbon Steel Spa, Gazoldo degli Ippoliti, Италия.

 

Несвързан вносител:

Stemcor London Ltd, London, Обединено кралство.

 

Производител износител от Иран:

Mobarakeh Steel Company, Mobarakeh, Esfahan, Иран.

 

Свързан вносител в Съюза:

Tara Steel Trading GmbH, Dusseldorf, Германия.

 

Производители износители от Русия:

Public Joint Stock Company Magnitogorsk Iron & Steel Works (PJSC MMK или MMK), Magnitogorsk;

Novolipetsk Steel (наричан по-долу „NLMK“), Lipetsk;

PAO Severstal („Severstal“) Cherepovets.

 

Център за производство, обработка и търговия със стомана /търговец/вносител в Съюза:

SIA Severstal Distribution, Riga, Латвия.

 

Свързани търговци/вносители извън Съюза:

NOVEX Trading (Swiss) SA („Novex“), Lugano, Швейцария;

MMK Steel Trade AG, Lugano, Швейцария;

Severstal Export GmbH (SSE), Lugano, Швейцария.

 

Производител износител от Сърбия:

Zelezara Smederevo d.o.o., Smederevo, Сърбия.

 

Свързан вносител в Съюза:

Pikaro, s.r.o., Kosice, Словакия.

 

Производители износители от Украйна:

 

Metinvest Group

Integrated Iron and Steel Works „Zaporizhstal“, PJSC, Zaporozhye, Украйна;

Ilyich Iron and Steel Works of Mariupol, PJSC, Mariupol, Украйна (проверени дистанционно от офиса на Metinvest International SA, Geneva, Швейцария).

 

Свързан търговец в Украйна:

Limited Liability Company Metinvest-SMC, LLC, Kiev, Украйна.

 

Свързан търговец извън Съюза:

Metinvest International SA, Geneva, Швейцария.

 

Свързан вносител в Съюза:

Ferriera Valsider S.p.A, Vallese di Oppeano VR, Италия.

 

Производители износители от Бразилия:

ArcelorMittal Brasil S.A, Serra, Бразилия;

Companhia Siderúrgica Nacional, São Paulo, Бразилия;

Usinas Siderúrgicas de Minas Gerais S.A., Belo Horizonte, Бразилия.

 

Център за производство, обработка и търговия със стомана /търговец/вносител в Съюза:

Lusosider Aços Planos S.A, Lisbon, Португалия.

1.6.   Разследван период и разглеждан период

(19)

Разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 юли 2015 г. до 30 юни 2016 г. („разследвания период“). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, обхвана периода от 1 януари 2013 г. до края на разследвания период („разглеждания период“).

1.7.   Регистрационен режим за вноса

(20)

На 11 октомври 2016 г. жалбоподателят подаде искане за въвеждане на регистрационен режим за вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани от засегнатите държави съгласно член 14, параграф 5 от основния регламент. На 21 ноември 2016 г. жалбоподателят представи актуализирани данни за вноса във връзка с искането му за въвеждане на регистрационен режим. След внимателно разглеждане на искането и на данните в негова подкрепа, Комисията заключи, че условията за въвеждане на регистрационен режим са изпълнени само по отношение на вноса от Бразилия и Русия.

(21)

В съответствие с това на 6 януари 2017 г. Комисията публикува Регламент за изпълнение на Комисията за въвеждане на регистрационен режим по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Русия и Бразилия (3), считано от 6 януари 2017 г. нататък.

1.8.   Последваща процедура

(22)

На 4 април 2017 г., посредством информационен документ („информационния документ“), Комисията уведоми всички заинтересовани страни, че ще продължи разследването, без да налага временни мерки върху вноса в Съюза на разглеждания продукт с произход от засегнатите държави. Информационният документ съдържа съществените факти и съображения, въз основа на които Комисията е взела решение да продължи разследването, без да налага временни мерки.

(23)

След оповестяването на информационния документ заинтересованите страни представиха своите становища в писмена форма, като предоставиха коментари относно оповестената информация и констатации. Заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани, получиха възможност за това.

(24)

На 4 май 2017 г., в присъствието на служителя по изслушванията при търговските процедури, бе проведено изслушване с жалбоподателя. На 15 май 2017 г. бяха проведени изслушвания с двамата руски производители износители, а именно PAO Severstal. На 1 юни 2017 г. бе проведено изслушване с консорциума. На 8 юни 2017 г. бе проведено второ изслушване с жалбоподателя. Освен това на 13 юни 2017 г. бе проведено изслушване с украинския производител износител Metinvest Group.

(25)

Комисията разгледа всички устни и писмени коментари, представени от заинтересованите страни в отговор на информационния документ, преди да вземе окончателно решение. Тези коментари са разгледани в настоящия регламент.

(26)

Освен това Комисията поиска от ползвателите, които заявиха своя интерес на етапа на започване на процедурата, да предоставят повече данни за сектора на машиностроенето и за други сектори, за да се оцени по-точно потенциалното въздействие на мерките върху секторите надолу по веригата, различни от сектора на производството на тръби. Тя също така прикани заинтересованите страни да представят своите коментари относно уместната форма на мерки, ако имат такива.

(27)

След оповестяването на информационния документ, 18 допълнителни ползватели заявиха своя интерес и поискаха да бъдат регистрирани като заинтересовани страни. Като заинтересовани страни бяха регистрирани 17 от 18-те ползватели. Седем от тези 18 ползвателя поискаха анонимност, тъй като се боят от наказателни мерки. В шест от седемте случая това искане бе уважено. Седмият ползвател не бе регистриран като заинтересована страна, тъй като, въпреки неколкократните напомняния, не обоснова искането си за анонимност.

(28)

Освен това Комисията продължи да събира и проверява цялата информация, която счете за необходима за изготвянето на окончателните заключения. За тази цел тя изпрати допълнителни въпросници за периода след разследвания период („периода след РП“) на шестимата включени в извадката производители от Съюза, на 74 ползватели (включително членове на консорциума) и 12 сдружения на ползватели.

(29)

Отговори на въпросниците за периода след разследвания период бяха получени от всичките шест производители от Съюза и от 23 ползватели. Освен това две от общо 12 сдружения на ползватели предоставиха допълнителна информация. Жалбоподателят, един производител от Съюза (4) и избрани ползватели (главно (5) с цел да бъде обхваната добре цялата територия на Съюза) бяха информирани, че службите на Комисията ще пристъпят към проверка на съответните данни на място.

(30)

След това в периода 29 май — 9 юни 2017 г. бяха извършени пет допълнителни контролни посещения в помещенията на следните заинтересовани страни в Европейския съюз:

ThyssenKrupp Steel Europe AG, Duisburg, Германия (производител от Съюза);

„ХЪС ООД“, Пловдив, България (ползвател, член на консорциума, посочен в съображение (8));

Technotubi SpA, Alfianello, Италия (ползвател, член на консорциума);

един италиански ползвател, който не е член на консорциума и е поискал анонимност;

Eurofer.

(31)

Всички страни бяха информирани за основните факти и съображения, въз основа на които Комисията възнамерява да наложи окончателни антидъмпингови мерки. На тези страни бе предоставен и срок, в който те имаха възможност да представят коментарите си след оповестяването на окончателните заключения.

(32)

След оповестяването на окончателните заключения на 17 юли 2017 г. („оповестяването на окончателните заключения“), на 27 юли 2017 г. бе проведено ново изслушване с жалбоподателя в присъствието на служителя по изслушванията при търговските процедури. По време на изслушването сдружението Eurofer повдигна няколко процедурни и материалноправни въпроса.

(33)

По отношение на процедурните въпроси то заяви, че Комисията не е изпълнила препоръките на служителя по изслушванията при търговските процедури, издадени след изслушването на 4 май 2017 г. (вж. съображение (24)). В доклада си от 23 юни 2017 г. служителят по изслушванията бе на мнение, че службите следва да оповестят маржовете на дъмпинга и вредата преди да се направи проверка на интереса на Съюза, „без действителните данни, използвани в изчисленията  (6)“. Освен това той настойчиво прикани службите на Комисията „своевременно да оповестят окончателния документ на заинтересованите страни и да им предоставят достатъчно време за коментар, най-малко 30 дни, вместо обичайния 10-дневен период  (7)“.

(34)

Комисията отбеляза, че е получила препоръките на служителя по изслушванията на 23 юни 2017 г., т.е. близо до датата на оповестяването на окончателните заключения (17 юли 2017 г.). По отношение на маржа на вредата тя прецени, че е било безсмислено в края на юни да се оповестят и суровите данни, без да се представят изчисленията, при положение че заинтересованите страни така или иначе са щели да получат пълните изчисления на маржа на вредата при оповестяването на окончателните заключения съвсем скоро. По време на изслушването от 27 юли 2017 г. сдружението Eurofer действително е потвърдило, че е получило пълната информация относно маржа на вредата с документа с общата информация и че въпросът е станал безпредметен. По отношение на крайния срок за представяне на коментари по оповестяването на окончателните заключения, в член 20, параграф 5 от основния регламент се предвижда, че забележките, направени след оповестяването на окончателните заключения, се вземат предвид само ако са получени „в рамките на срок, определен от Комисията за всеки конкретен случай, като този срок е най-малко 10 дни“. Оповестяването на окончателните заключения бе представено на заинтересованите страни на 17 юли 2017 г. с краен срок за коментар на 7 август 2017 г., т.е. три седмици. Макар и крайният срок да е по-кратък от 30-те дни, препоръчани от служителя по изслушванията, той все пак е двойно по-дълъг от законоустановения минимум. Поради това Комисията счете, че препоръките на служителя по изслушванията са били спазени по същество, а именно да се предостави „достатъчно“ време да се направят полезни коментари по документ, който в голяма степен възпроизвежда информацията, която Комисията вече е била споделила със страните в информационния документ от 4 април (вж. съображение (22)).

(35)

По отношение на материалноправните въпроси, повдигнати пред служителя по изслушванията, Комисията реши да ги разгледа по-долу в съответните части на настоящия регламент, тъй като бяха повдигнати отново в писмените коментари, получени след оповестяването на окончателните заключения.

(36)

На 3 август 2017 г. бе проведено изслушване с иранския производител износител, а именно Mobarakeh Steel Company. Той повдигна въпроса за техническа грешка, допусната при изчислението на неговия дъмпинг. Производителят износител обясни, че някои стойности са били неправилно закръглени, вероятно поради тяхната дължина.

(37)

Комисията анализира този въпрос и стигна до извода, че наистина е била допусната техническа грешка в изчислението на дъмпинга за иранския производител износител и тя трябва да бъде коригирана. Поради това изчислението на дъмпинга и основаните на него изчисления трябваше да бъдат извършени отново и бяха получени следните резултати: преразгледаният дъмпингов марж и ставката на антидъмпинговото мито за Mobarakeh Steel Company възлизат на 17,9 %, а съответната преразгледана МВЦ, коригирана, за да отрази увеличението на цените на суровините, възлиза на 468,49 EUR за тон.

(38)

Всички страни бяха съответно информирани за това преразглеждане с помощта на допълнително оповестяване на окончателните заключения на 4 август 2017 г. и бяха приканени да представят своите коментари.

(39)

Комисията разгледа всички устни и писмени коментари, представени от заинтересованите страни в отговор на оповестяването на окончателните заключения и на допълнителното оповестяване на окончателните заключения, преди да вземе окончателно решение. Тези коментари са представени в настоящия регламент и когато това бе целесъобразно, констатациите бяха съответно изменени.

2.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПPОДУКТ

2.1.   Разглеждан продукт

(40)

Горещовалцованите плоски продукти от стомана се произвеждат чрез горещо валцоване. Това е процес за обработка на метал, при който горещият метал преминава през една или повече двойки горещи валци с цел намаляване на дебелината и постигане на еднаквия ѝ размер, като температурата на метала е над температурата му на рекристализация. Те може да се доставят в различни форми: на рулони (омаслени или не, декапирани (травлени) или не), на метър (лист) или на тесни ленти.

(41)

Горещовалцованите плоски продукти от стомана се употребяват за две основни цели. На първо място, те са изходният материал за производството на различни стоманени продукти с добавена стойност надолу по веригата, като се започне от студеновалцованите (8) плоски и покрити продукти от стомана. На второ място, те се използват като промишлени суровини, закупувани от крайните ползватели за различни приложения, включително в строителството (производство на стоманени тръби), корабостроенето, производството на газови контейнери, превозни средства, съдове под налягане и енергопроводи.

(42)

Комисията изключи инструменталните стомани и бързорежещите стомани от обхвата на продукта на антидъмпинговата процедура по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (9).

(43)

При липсата на каквито и да било коментари по отношение на обхвата на продукта и на сходния продукт по време на това конкретно разследване и за да може обхватът на продукта в рамките на различните процедури по отношение на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани да бъде един и същ, Комисията реши да изключи инструменталните стомани и бързорежещите стомани от обхвата на продукта и на настоящата процедура.

(44)

Заинтересованите страни бяха уведомени посредством информационния документ за тяхното изключване. Комисията не получи коментари по този въпрос.

(45)

Следователно разглежданият продукт (горещовалцовани плоски продукти) се определя като някои плосковалцовани продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани, дори на рулони (включително нарязани на определени дължини продукти и тесни ленти), само горещовалцовани, неплакирани, нито покрити, с произход от Бразилия, Иран, Русия и Украйна.

Разглежданият продукт не включва:

продукти от неръждаеми стомани и от силициеви електротехнически (магнитни) стомани със зърнесто ориентирани структури,

продукти от инструментални стомани и от бързорежещи стомани,

продукти, ненавити, без релефни мотиви, с дебелина, превишаваща 10 mm, и с широчина 600 mm или повече, и

продукти, ненавити, без релефни мотиви, с дебелина 4,75 mm или повече, но непревишаваща 10 mm, и с широчина 2 050 mm или повече.

Разглежданият продукт понастоящем е класиран в кодове по КН 7208 10 00, 7208 25 00, 7208 26 00, 7208 27 00, 7208 36 00, 7208 37 00, 7208 38 00, 7208 39 00, 7208 40 00, 7208 52 10, 7208 52 99, 7208 53 10, 7208 53 90, 7208 54 00, 7211 13 00, 7211 14 00, 7211 19 00, ex 7225 19 10, 7225 30 90, ex 7225 40 60, 7225 40 90, ex 7226 19 10, 7226 91 91 и 7226 91 99.

2.2.   Сходен продукт

(46)

При разследването се установи, че следните продукти притежават едни и същи основни физически характеристики, както и една и съща основна употреба:

а)

разглежданият продукт;

б)

продуктът, произвеждан и продаван на вътрешния пазар на засегнатите държави;

в)

продуктът, произвеждан и продаван в Съюза от промишлеността на Съюза.

(47)

При липсата на каквито и да било коментари Комисията потвърди, че разглежданият продукт, произвеждан и продаван в засегнатите държави, и този, произвеждан и продаван от промишлеността на Съюза, са сходни по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

3.   ДЪМПИНГ

3.1.   Обща методология

(48)

Комисията определя в настоящия раздел общата методология, използвана за изчислението на дъмпинга. Където това е необходимо, всички въпроси, отнасящи се до отделни държави или дружества и от значение за изчисленията, са разгледани в точките за отделните държави по-долу.

3.1.1.   Нормална стойност

(49)

Комисията първо провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар на всеки оказал съдействие производител износител е представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар са представителни, ако общият обем на продажбите на сходния продукт за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки производител износител представлява най-малко 5 % от общия обем на продажбите му на разглеждания продукт за износ за Съюза по време на разследвания период.

Нормалната стойност за непредставителните видове (т.е. тези, чиито продажби на вътрешния пазар представляват по-малко от 5 % от експортните продажби за Съюза или които изобщо не се продават на вътрешния пазар) бе изчислена въз основа на производствените разходи по вид на продукта плюс сума за разходите за продажба и общите и административни разходи и за печалбата. За продажбите на вътрешния пазар, осъществени при обичайни търговски условия, е използвана печалбата за всеки вид на продукта за разглежданите видове на продукта. За всички останали сделки, които не са осъществени при обичайни търговски условия, е използвана среднопретеглена печалба.

След това Комисията установи кои видове на продукта, продавани на вътрешния пазар, са идентични или сравними с видовете, продавани за износ в Съюза, и провери дали продажбите на вътрешния пазар за всеки оказал съдействие производител износител са представителни в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на този вид на продукта за независими клиенти по време на разследвания период представлява поне 5 % от общия обем на продажбите за износ за Съюза на идентичния или сравним вид на продукта.

(50)

Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки вид на продукта по време на разследвания период, за да вземе решение дали да използва действителните продажни цени на вътрешния пазар за изчисляването на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент.

(51)

Нормалната стойност се основава на действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта, независимо дали продажбите са рентабилни, ако:

г)

обемът на продажбите на вида на продукта, продаван на нетна продажна цена, равна на изчислените производствени разходи или по-висока от тях, представлява повече от 80 % от общия обем на продажбите за този вид на продукта; както и

д)

среднопретеглената продажна цена на този вид на продукта е равна на производствените разходи за единица продукция или е по-висока от тях.

(52)

В този случай нормалната стойност бе среднопретеглената стойност на цените при всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта по време на разследвания период.

(53)

Нормалната стойност бе основана на действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта само при рентабилните продажби на вътрешния пазар на съответните видове на продукта по време на разследвания период, ако:

а)

обемът на рентабилните продажби на съответния вид на продукта представлява 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на този вид; или

б)

среднопретеглената цена на този вид на продукта е по-ниска от производствените разходи за единица продукция.

(54)

В случай на липса на продажби или на недостатъчни продажби на даден вид от сходния продукт при обичайни търговски условия или когато даден вид на продукта не е бил продаван в представителни количества на вътрешния пазар, Комисията формира нормалната стойност в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент.

(55)

Нормалната стойност бе формирана чрез добавяне на посочените по-долу елементи към средните производствени разходи за сходния продукт на всеки оказал съдействие производител износител по време на разследвания период:

а)

среднопретеглените разходи за продажба и общи и административни разходи („ПОАР“), направени от всеки оказал съдействие производител износител при продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт, при обичайни търговски условия, по време на разследвания период; както и

б)

среднопретеглената печалба, реализирана от всеки оказал съдействие производител износител при продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт, при обичайни търговски условия, по време на разследвания период.

3.1.2.   Експортна цена

(56)

Производителите износители са изнасяли за Съюза или директно за независими клиенти, или чрез свързани дружества, действащи като търговци и/или вносители.

(57)

В случаите, когато производителят износител е изнасял разглеждания продукт за Съюза директно за независими клиенти, включително чрез търговци, експортната цена бе определена въз основа на експортните цени, действително платени или подлежащи на плащане за разглеждания продукт, продаван за износ в Съюза, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(58)

В случаите, в които производителите износители са изнасяли разглеждания продукт за Съюза чрез свързано дружество, действащо като вносител, експортната цена бе формирана въз основа на цената, на която внасяният продукт е бил препродаден за първи път на независими клиенти в Съюза, в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент. В съответствие със същия член експортната цена бе формирана и в случаите, когато разглежданият продукт не е препродаван във вида, в който е внесен. В тези случаи цената бе коригирана, за да се отразят всички разходи, направени между вноса и препродажбата, включително разходите за ПОАР и печалбата.

3.1.3.   Сравнение

(59)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на производителите износители на базата на цена франко завода.

(60)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент.

3.2.   Бразилия

(61)

По време на разследвания период производителите износители от Бразилия са били пет на брой. След подбора на извадката едно дружество износител, Aperam Inox América do Sul S.A., обясни на Комисията, че погрешно е отчело продажби за Африка, които само транзитно са преминали през Съюза, като експортни продажби за Съюза. Следователно по време на разследвания период то не е извършвало износ на разглеждания продукт за Съюза. Дружеството също така обясни, че има общо дялово участие в ArcelorMittal Brasil S.A (AMB). Въз основа на това Комисията реши да третира тези две дружества като свързани дружества.

Usinas Siderúrgicas de Minas Gerais S.A. („Usiminas“) и Companhia Siderúrgica Nacional (CSN) също имат общо дялово участие. Usiminas заяви, че те следва да се разглеждат като несвързани дружества, тъй като в момента пред бразилския орган за защита на конкуренцията върви процедура за възпрепятстване на CSN да упражнява права във връзка с Usiminas. Комисията провери твърдението и предоставените от Usiminas доказателства и заключи, че дружеството CSN не е било в състояние да упражнява права във връзка с Usiminas. Комисията прие искането и третира двете дружества като несвързани. И двете дружества не изказаха възражение, когато Комисията съобщи своето решение в документа, с който дружествата бяха информирани за неналагането на временни мерки. Решението относно това дали тези две дружества са свързани или не може да се промени при последващи преразглеждания, в случай че бразилският орган за защита на конкуренцията се произнесе в различен смисъл в бъдеще.

(62)

На вътрешния пазар всички производители износители са продавали сходния продукт и пряко, и чрез свързани и несвързани търговци. По-голямата част от продавания сходен продукт е бил допълнително преработван, в резултат на което или е продължил да се счита за сходен продукт, или се е превръщал в друг продукт надолу по веригата.

(63)

Дружеството Usiminas е изнасяло разглеждания продукт за Съюза директно за независими клиенти. Другите двама производители износители са изнасяли за Съюза главно непреработени (ненарязани) рулони, които са били препродавани или допълнително обработвани от свързаното дружество в Съюза.

3.2.1.   Нормална стойност

(64)

Нормалната стойност за тримата производители износители бе определена в съответствие с общата методология, посочена в точка 3.1.1 по-горе.

(65)

За тримата производители износители нормалната стойност бе основана на цената на вътрешния пазар за съответно 14 %, 35 % и 91 % от видовете на продукта, изнасяни за Съюза, които представляват съответно 54 %, 78 % и 99 % от обема на продажбите за износ за Съюза. Нормалната стойност за останалите видове на продукта бе формирана съгласно посоченото в съображения (54) и (55).

(66)

След оповестяването на информационния документ Usiminas заяви, че сумата за ПОАР не е изчислена на ниво франко завода и че някои разходи не са свързани с разглеждания продукт и следователно трябва да бъдат изключени от сумата за ПОАР.

(67)

Комисията прие твърдението и актуализира съответно сумата за ПОАР.

(68)

След оповестяването на информационния документ CSN заяви, че за определянето на сумата за ПОАР следва да се използва последната версия на таблицата за ПОАР, представена по време на контролното посещение. Тази версия би била по-точна, тъй като някои разходи, свързани с износа, са били разпределени само върху експортните продажби, а не върху продажбите на вътрешния пазар.

(69)

Комисията отхвърли това искане, тъй като методът на разпределение, предвиден в последната версия на таблицата за ПОАР, представена от дружеството, не можа да бъде проверен, защото бе представен в края на контролното посещение. Вместо това Комисията изчисли сумата за ПОАР въз основа на предходна версия, представена по време на контролното посещение и която можа да бъде проверена. В тази версия обаче имаше някои грешки, които бяха поправени на ръка от Комисията и оповестени на CSN. CSN не предостави допълнителни коментари по отношение на тази оповестена информация. При изчислението Комисията не разпредели експортните разходи върху продажбите на вътрешния пазар. Използваният от Комисията метод на разпределение не бе оспорен от CSN.

3.2.2.   Експортна цена

(70)

Експортната цена за тримата производители износители бе определена в съответствие с общата методология, посочена в точка 3.2.1 по-горе.

(71)

За дружеството Usiminas, което е продавало разглеждания продукт за Съюза директно за независими клиенти, експортната цена бе установена в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(72)

Другите двама производители износители са продавали разглеждания продукт за Съюза чрез свързани страни. Въпреки това и за тези производители износители експортната цена бе установена в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент, тъй като Комисията имаше възможност да провери, че цените между свързаните страни са били при справедливи пазарни условия и са отразявали пазарните цени.

3.2.3.   Сравнение

(73)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на производителите износители на базата на цена франко завода.

(74)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на сравнимостта на цените, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени корекции за транспорт, застраховане, обработка, товарене и допълнителни разходи (в диапазона между 3,4 % и 4,6 % по отношение на нетния оборот), отстъпки, рабати и количества (в диапазона между 0,2 % и 3,5 % по отношение на нетния оборот) и разходи за кредити (в диапазона между 1,8 % и 2,3 % по отношение на нетния оборот).

(75)

Всички производители износители подадоха искане съгласно член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент за корекция за възстановяване на мита, като заявиха, че съществуването на схема за възстановяване на мита за някои суровини предполага, че всички техни продажби на вътрешния пазар включват косвен данък в сравнение с продажбите за износ.

(76)

Производителите износители не бяха обаче в състояние да докажат, че съществуването на схема за възстановяване на мита само по себе си би засегнало сравнимостта на цените. Освен това по време на контролното посещение производителите износители са потвърдили, че схемата за възстановяване на мита не се отразява върху продажната цена. Поради това искането не можа да бъде прието.

(77)

Дружеството Usiminas се позова на член 2, параграф 10, буква г), подточка i) от основния регламент и поиска корекция за нивото на търговия, като заяви, че всички негови продажби на вътрешния пазар са били за крайни ползватели, докато всичките му продажби за износ за Съюза са били за свързани или несвързани търговци.

(78)

Производителят износител обаче не можа да докаже наличието на последователни и отчетливи разлики в цените за различните нива на търговия, било то на неговия вътрешен пазар, или на този за износ. Поради това искането не можа да бъде прието.

(79)

След оповестяването на информационния документ Usiminas заяви, че корекцията на разходите за кредити следва също да бъде приспадната при формирането на нормалната стойност.

(80)

Комисията отхвърли това искане, тъй като корекцията на разходите за кредити представлява корекция на действителните цени, за да отразяват договорения кредитен период независимо от действителната дата на плащането. Тя представлява просто ценова корекция, която не е оправдана при формирането на нормалната стойност.

3.2.4.   Дъмпингов марж

(81)

За производителите износители Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(82)

В коментарите си по отношение на оповестяването на окончателните заключения, CSN заяви, че преразгледаните CIF стойности, използвани за изчислението на маржа на занижаване на цените, е следвало да бъдат използвани и при изчислението на дъмпинговия марж. Искането бе прието, а изчислението на дъмпинга бе съответно коригирано.

(83)

Среднопретегленият дъмпингов марж за оказалите съдействие производители, които не са включени в извадката, бе изчислен в съответствие с член 9, параграф 6 от основния регламент. Този марж бе изчислен въз основа на маржовете, установени за тримата включени в извадката производители износители.

(84)

Степента на съдействие в Бразилия е висока, тъй като износът на оказалите съдействие производители износители представлява почти 100 % от общия бразилски износ за Съюза по време на разследвания период. Въз основа на това Комисията реши да определи приложимия за цялата държава дъмпингов марж, приложим за всички други дружества, на същото равнище като този, установен за включеното в извадката дружество с най-висок дъмпингов марж, а именно Usiminas.

(85)

Дъмпинговите маржове, изразени като процент от цената CIF на граница на Съюза без платено мито, са следните:

Дружество

Дъмпингов марж

ArcelorMittal Brasil S.A

16,3 %

Aperam Inox América do Sul S.A.

16,3 %

Companhia Siderúrgica Nacional

73,0 %

Usinas Siderúrgicas de Minas Gerais S.A.

65,9 %

Друго оказало съдействие дружество (Gerdau Açominas S.A.)

49,3 %

Всички други дружества

73,0 %

3.3.   Иран

(86)

В Иран има само един производител износител на разглеждания продукт, който оказа пълно съдействие при настоящото разследване. По-голямата част от продажбите му за Съюза са били преки продажби за независими купувачи, но някои са били извършвани чрез свързан търговец, установен в Германия.

3.3.1.   Нормална стойност

(87)

Нормалната стойност за единствения производител износител бе определена в съответствие с общата методология, посочена в точка 3.1.1. по-горе. В резултат на това нормалната стойност за 61 % от видовете на продукта, представляващи 67 % от обема на износа на производителя износител за Съюза, бе основана на цената на вътрешния пазар при обичайни търговски условия. За останалите видове на продукта нормалната стойност бе формирана. В случаите обаче, в които среднопретеглената цена на даден вид на продукта е била по-ниска от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност бе формирана в съответствие с методологията, изложена в съображение (55) по-горе.

(88)

Производителят износител заяви също така, че при проверката на обичайните търговски условия и формирането на нормалната стойност Комисията е използвала погрешно съотношение на разходите за ПОАР. Действително в резултат на закръгляването е била допусната грешка, която впоследствие бе коригирана. Тази промяна няма отражение върху дъмпинговите маржове, установени в съображение (98).

3.3.2.   Експортна цена

(89)

Експортната цена бе определена в съответствие с общата методология, посочена в точка 3.1.2. по-горе, и по-специално в член 2, параграф 8 от основния регламент.

3.3.3.   Сравнение

(90)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на единствения производител износител на базата на цена франко завода.

(91)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на сравнимостта на цените, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени корекции за транспорт, застраховане, обработка, товарене и допълнителни разходи (в диапазона между 1 % и 3 %), опаковане (в диапазона между 0 % и 1 %), разходи за кредити (в диапазона между 1 % и 3 %), комисиони (в диапазона между 0,1 % и 2 %), други отстъпки (в диапазона между 0 % и 0,5 %), други фактори (в диапазона между 0 % и 1 %). По силата на член 2, параграф 10, буква и) бе направена корекция и за експортните продажби чрез свързан търговец в Съюза (в диапазона между 2 % и 6 %).

(92)

В коментарите си по отношение на оповестяването на окончателните заключения жалбоподателят заяви, че тези корекции изглежда са високи и призова Комисията да даде допълнително обяснение за тези корекции. Комисията не може да предостави допълнителни подробности относно тези корекции, без да разкрие поверителна бизнес информация. Всички тези корекции бяха анализирани и проверени от Комисията в съответствие със задължението ѝ съгласно член 9, параграф 6 от основния регламент.

(93)

В своите коментари по отношение на информационния документ производителят износител заяви, че при формирането на нормалната стойност Комисията не е приспаднала надбавките, свързани с разходите. Това твърдение е фактически неточно, тъй като Комисията е приспаднала тези надбавки. Производителят износител повтори твърдението си в своите коментари във връзка с оповестяването на окончателните заключения. Комисията обясни на производителя износител използваната в тази връзка методология и не получи други коментари.

(94)

При оценката на надбавките Комисията преразгледа доказателствата, свързани с корекцията по схемата за възстановяване на мита. Доказателствата, с които разполагаше Комисията, показаха, че докато производителят износител е получил това, което според него представлява възстановяване на мита, няма доказателства за това, че той изобщо е платил някакво мито, тъй като според информацията, предоставена от производителя износител, всички основни суровини са набавени на вътрешния пазар. Следователно митата не са били дължими „за […] съдържащите се [в продукта] материали“ по смисъла на член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент, което е предварително условие за корекцията. Поради това такава корекция не бе направена.

3.3.4.   Дъмпингов марж

(95)

Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност, определена за всеки вид на сходния продукт, със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт съгласно член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(96)

В коментарите си по оповестяването на окончателните заключения производителят износител посочи техническа грешка при изчислението на дъмпинга. Комисията отстрани техническата грешка, която се дължи на ненужно закръгляне на няколко дълги стойности, и съответно коригира своето изчисление. С помощта на допълнително оповестяване на окончателните заключения всички заинтересовани страни бяха информирани за тази промяна.

(97)

Степента на съдействие в Иран бе много висока, тъй като износът на оказалия съдействие производител износител е представлявал близо 100 % от общия износ за Съюза по време на разследвания период. Въз основа на това Комисията определи приложимия за цялата държава дъмпингов марж на същото равнище като за единствения производител износител.

(98)

Дъмпинговите маржове, изразени като процент от цената CIF на граница на Съюза без платено мито, са следните:

Дружество

Дъмпингов марж

Mobarakeh Steel Company

17,9 %

Всички други дружества

17,9 %

(99)

В своите коментари по отношение на информационния документ жалбоподателят заяви, че дъмпинговият марж, изчислен въз основа на събраните от него данни, е бил значително по-висок. Заинтересованата страна призова Комисията да представи повече подробности относно начина, по който бе изчислен дъмпинговият марж за Иран.

(100)

Комисията основава изчисленията си на действителни данни от дружеството, които бяха проверени на място. Въпросната заинтересована страна не е имала достъп до тази информация и това донякъде обяснява разминаването. Комисията не може да предостави повече подробности относно изчислението, без да разкрие поверителна бизнес информация.

(101)

В коментарите си по отношение на допълнителното оповестяване на окончателните заключения жалбоподателят поиска още допълнителна информация относно тази техническа грешка, свързана с закръглянето, като заяви, че е малко вероятно намаление на равнището на дъмпинговия марж в размер на 5 процентни пункта да се дължи на грешка при закръглянето.

(102)

Комисията не може да оповести подробното изчисление на дъмпинга на други, освен на заинтересованата страна, тъй като това ще разкрие поверителна бизнес информация. Както бе обяснено в съображение (96) по-горе, грешката се отнася до ненужно закръгляне на някои дълги стойности с над 13 знака (например 112 769 871 468,69 по погрешка е било закръглено на 1,13). Тези дълги стойности се отнасят до най-важните експортни сделки, преобразувани в местна иранска валута за изчислението на дъмпинга, откъдето идва и намалението на равнището на дъмпинговия марж в размер на 5,1 процентни пункта.

3.4.   Русия

(103)

В Русия има трима производители износители на разглеждания продукт, които оказаха пълно съдействие при настоящото разследване. Те представляват почти целият внос на разглеждания продукт от Русия в Съюза по време на разследвания период.

3.4.1.   Нормална стойност

(104)

Нормалната стойност за тримата производители износители бе определена в съответствие с общата методология, посочена в точка 3.1.1 по-горе. В резултат на това нормалната стойност за по-голямата част от видовете на продукта, изнасяни за Съюза от тримата производители износители, бе определена въз основа на цената на вътрешния пазар (76 %, представляващи 98,9 % от изнесените количества, 49 %, представляващи 86,7 % от изнесените количества, и 73 %, представляващи 96,6 % от изнесените количества).

(105)

За останалите видове на продукта нормалната стойност бе формирана в съответствие с методологията, описана по-горе в съображения (54) и (55), тъй като не е имало продажби на вътрешния пазар или тяхното количество е било твърде малко, за да се счита за представително (по-малко от 75 МТ от вид на продукта).

3.4.2.   Експортна цена

(106)

Производителите износители са изнасяли за Съюза или директно, чрез свързани вносители в Съюза, или чрез свързани търговци/вносители, установени в Швейцария. Свързаните дружества в Швейцария са купували разглеждания продукт от производителите износители и са го продавали на Съюза и за други държави.

(107)

Експортната цена бе определена в съответствие с общата методология, посочена в точка 3.1.2 по-горе.

(108)

След оповестяването на информационния документ дружеството Severstal оспори приложимостта на корекциите, направени във връзка с ПОАР и печалбата съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент, по отношение на продажбите, извършени чрез свързания с него швейцарски търговец/вносител SSE.

(109)

Според дружеството корекциите са подходящи единствено когато се прилагат на основата на конкретни сделки, когато условията на продажба изискват даден продукт да бъде доставен след митническото оформяне, т.е. при сделки, при които свързаната страна действа като вносител. За по-голямата част от продажбите чрез свързан търговец/вносител в Швейцария обаче условията на доставка не налагат на търговеца/вносителя от Швейцария да извърши митническо оформяне. В същото време Severstal заяви, че свързаният с него търговец/вносител, установен в Швейцария, следва да се счита за част от експортната мрежа на производителя, а не за вносител.

(110)

Комисията отхвърли това твърдение. При разследването бе установено, че дружеството SSE е изпълнявало функции по внос за продажбите на разглеждания продукт по време на разследвания период. Различните кодове Инкотермс (CIF, FOB, CFR, DAP или CIF) не променят факта, че дружеството SSE е действало като свързан вносител за пазара на Съюза. С оглед на факта, че търговецът/вносителят е свързан с производителя износител, член 2, параграф 9 от основния регламент предполага, че данните, получени от такъв търговец/вносител, са ненадеждни и поради това корекцията е оправдана.

(111)

Освен това Комисията констатира, че дружеството SSE не би могло да се счита за част от експортната мрежа на производителя. Не съществува никакво изключително взаимоотношение между дружеството майка и дъщерното дружество в Швейцария по отношение на продажбите за ЕС. Разследването установи, че в рамките на групата е имало и други отдели по продажби, които са се занимавали с износ за ЕС. По-конкретно дружеството майка в Русия е поддържало три различни канала за износ на разглеждания продукт за ЕС, а именно директни продажби, продажби чрез свързан център за производство, обработка и търговия със стомана в Латвия и продажби чрез свързания с него търговец/вносител в Швейцария.

(112)

Поради това Комисията стигна до заключението, че корекциите за ПОАР и печалбата за всички видове сделки за продажби чрез свързания швейцарски търговец/вносител следва да бъдат приложени в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент.

(113)

След оповестяването Severstal отново изрази категоричното си несъгласие по отношение на прилагането от страна на Комисията на член 2, параграф 9 от основния регламент. Освен това той заяви, че е бил обект на различно третиране от страна на Комисията в сравнение с други производители износители по отношение на свързаните вносители/търговци на територията на Съюза или извън нея.

(114)

Комисията потвърди подхода си, че свързани търговци/вносители могат да се третират съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент, когато те изпълняват функции по внос, дори ако са установени извън Съюза. Както е посочено в съображение (110), такъв бе случаят със SSE, докато свързаните търговци/вносители на други производители износители са се намирали в различно положение в зависимост от различните функции на всяко дружество.

(115)

Освен това Severstal оспори преценката на Комисията, че SSE не може да се счита за част от неговата експортна мрежа. Според Комисията обаче приведените от Severstal съображения, а именно, че SSE се намира под пълния контрол на дружеството майка и че печалбите и загубите се разпределят върху дружеството майка не бяха с по-голяма тежест от факторите, посочени в съображение (111), които свидетелстват за обратното. Поради това SSE не може да се разглежда като вътрешен експортен отдел на Severstal.

(116)

След оповестяването на информационния документ производителят износител NLMK също оспори приложимостта на корекциите, направени във връзка с ПОАР и печалбата съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент, по отношение на продажбите, извършени чрез свързаното с него швейцарско дъщерно дружество Novex.

(117)

Той заяви, че дружеството Novex не е действало като свързан вносител, тъй като то не е внасяло разглеждания продукт в Съюза. Дотолкова, доколкото прилагането на член 2, параграф 9 предполага, че дадено свързано дружество трябва да действа като вносител, това означава, че по отношение на експортната цена на Novex не би могла да се приложи корекция въз основа на член 2, параграф 9.

(118)

В подкрепа на това твърдение NLMK заяви, че продава за износ продукти от желязо и стомана основно посредством двама свързани търговци, а именно Novex в Швейцария и Novexco (Cyprus) Limited в Кипър. Novex отговаря за продажбите за износ за Съюза, а Novexco продава за останалата част от света. Тези дружества действат като отдели по експортните продажби на NLMK и в рамките на NLMK Group няма друга длъжност или отдел, които да се занимават с експортни продажби. NLMK не осъществява пряк износ на продукти от желязо и стомана.

(119)

Novex и Novexco са 100 % дъщерни дружества на NLMK, на които дружеството е възложило дейността по експортните продажби не само на разглеждания продукт, а на цялото си продуктово портфолио. Тези две свързани дружества действат под икономическия контрол на NLMK както с оглед на капиталовата структура на групата, така и от икономическа гледна точка. Важно е да се отбележи, че Novex и Novexco търгуват само продукти, доставяни от свързаните с тях дружества в рамките на NLMK Group. Следователно те не извършват автономна икономическа дейност, която може да бъде извършвана самостоятелно извън рамките на NLMK group.

(120)

Въпреки че всички експортни продажби на NLMK на продукти от желязо и стомана са извършени чрез Novex и Novexco, тези свързани дружества обикновено не действат като вносители на тези продукти в ЕС или другаде, с изключение на продуктите от електротехническа стомана със зърнесто-ориентирана структура, която се продава при условия DDP (доставено мито платено). Всички останали експортни продажби, извършвани от Novex и Novexco, се основават на условия на доставка, които не предполагат те да действат като вносители по отношение на съответните изделия от желязо и стомана.

(121)

Поради това NLMK счете, че дружеството Novex не би могло да се квалифицира като „вносител“ на съответните продукти, тъй като то не е извършвало митническото оформяне на стоките или други задължения, изпълнявани от един вносител.

(122)

Освен това NLMK заяви, че персоналът на Novex участва в комитета по стратегическо планиране на продажбите на NLMK Group и допринася с познанията си за експортните пазари за планирането на продажбите и ценообразуването на групата. По този начин NLMK не само е напълно наясно с цените на Novex за първия несвързан клиент, а тази цена е определена съвместно от служителите на NLMK и Novex. В същото време основните клиенти в сектора на разглеждания продукт, поне в случая на износа на NLMK за Съюза, са търговски дружества, които предпочитат сами да извършват митническото оформяне на продуктите, за да оптимизират разходите. Освен това закупуването на разглеждания продукт на цени франко борд (FOB), на цени на пристанището на износ или на цени CIF на границата на Съюза дава възможност на търговските дружества да продават в кратък срок продуктите за различни местоназначения, които предлагат най-добри цени и които може да не са непременно в Съюза. Митническото оформяне на продукта от доставчика в Съюза следователно е от ограничена полза за търговците.

(123)

В обобщение NLMK заяви, че електротехническата стомана със зърнесто-ориентирана структура се доставя предимно директно на преработвателите, докато останалите продукти от желязо и стомана се доставят основно на несвързани търговци в Съюза. Разликата във видовете, продавани на различните клиенти, води до разлика по отношение на договорените кодове Инкотермс и на ролята, изпълнявана от Novex и Novexco. С оглед на това според NLMK ситуацията, наблюдавана в случая с вноса на електротехническата стомана със зърнесто-ориентирана структура, не е представителна за действителната роля на Novex по отношение на разглеждания продукт или други продукти от желязо и стомана. NLMK заключи, че Novex следва да се разглежда като вътрешен отдел по продажбите на NLMK.

(124)

Комисията припомни, че при оценката на това дали даден производител и свързан търговец следва да се третират като единен стопански субект, а свързаният търговец като вътрешен отдел по продажбите на производителя, трябва да се вземат предвид общите функции на свързания търговец и, следователно, трябва да се вземат предвид и дейностите, свързани с продукти, различни от разглеждания продукт (10).

(125)

Въпреки че разследването потвърди, че Novex не е изпълнявало функции по внос за разглеждания продукт през разследвания период, по отношение на квалифицирането на дружеството за целите на настоящия случай следва да се отбележи следното. Novex е установено като търговско дружество по силата на швейцарското законодателство (11). Според неговия устав предметът на дейността му се състои в закупуване, продаване, разпространение и търговия с продукти и суровини от стомана в Швейцария и чужбина. Няма официално ограничение по отношение на доставчиците на продуктите, предназначени за търговия. Освен това NLMK и Novex са подписали всеобхватни рамкови договори, които уреждат продажбите и покупките между страните. Така например в тези договори са предвидени подробни процедури за подаване на искове в случай на стоки, които не отговарят на условията, санкции в случай на забавяне на плащания или доставки на стоки, както и арбитраж от трета страна в случай на спорове. Освен това Комисията отбеляза, че основната дейност на Novex според неговите финансови отчети за 2015 г. се е състояла основно в търговията със стомана, в това число и всички лихвоносни дейности, и че значителна част от покупките на стомана са от дружества в рамките на NLMK Group.

(126)

Освен това в писмото си от 7 юни 2017 г. самото дружество NLMK призна, че за продуктите от електротехническа стомана със зърнесто-ориентирана структура Novex действа като свързан вносител, факт, който подкрепя заключението, че Novex не действа като вътрешен отдел по продажбите на NLMK.

(127)

Поради тези причини Комисията стигна до заключението, че връзката на Novex с NLMK не е връзка на интегриран и вътрешен отдел по продажбите, която би могла да направи от двата правни субекта единен стопански субект, а се счита за равностойна на тази на агент, работещ на базата на комисиона по смисъла на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

(128)

След оповестяването на окончателните заключения NLMK отново заяви, че то и свързания с него търговец Novex представляват единен стопански субект. То счита, че Комисията не е взела предвид икономическата действителност на отношенията между двата субекта. По-специално той отправи критики към Комисията, като заяви, че нейният подход по отношение на Novex е бил формален и теоретичен. Novex не е регистрирано като търговско дружество и липсата на официално ограничение е без значение, тъй като в действителност то не се е снабдявало от други източници. Освен това дори и при наличие на договор между NLMK и Novex между двата субекта би имало действителна солидарност. Заявено бе, че резултатите на Novex са били напълно консолидирани в отчетите на групата.

(129)

Комисията отхвърли тези твърдения. Съществуването на рамков договор между Novex и NLMK, който управлява продажбата и покупката между тях, не може да не бъде взето предвид като нещо формално или теоретично при оценката на отношенията между двете дружества. Напротив, то показва, че двата субекта имат различни функции и че между тях липсва връзка на подчиненост. Освен това не е обичайно за вътрешен отдел по продажбите да извършва функции по внос, нещо, което Novex е правило за поне един продукт от стомана (електротехническа стомана със зърнесто-ориентирана структура). На последно място, Novex е можело по всяко едно време да реши да закупи горещовалцовани плоски продукти от други източници, нещо, което интегриран отдел по експортните продажби не би направил. Съответно Комисията поддържа позицията си, че корекция съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент е обоснована.

(130)

След оповестяването на окончателните заключения и MMK за първи път оспори прилагането на член 2, параграф 9 от основния регламент по отношение на свързания с него търговец MMK Trade Steel AG. То повтори правните становища на Severstal и заяви, че пълен контрол от страна на дружеството майка и разпределяне на печалбите и загубите върху руското дружество майка показват, че MMK Trade Steel AG е било част от единна експортна мрежа.

(131)

Комисията потвърди правното си становище, че свързани търговци/вносители могат да се третират съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент, когато те изпълняват функции по внос, дори ако са установени извън Съюза. MMK Trade Steel AG попада в тази категория, както това вече бе констатирано по време на разследването по отношение на студеновалцованите плоски продукти от стомана с произход от Китайската народна република (12).

(132)

От това следва, че Комисията не може да приеме твърдението, че MMK и MMK Trade Steel AG образуват единен стопански субект. Във всеки случай MMK е управлявал и собствен експортен отдел в Русия и е продавал част от своята стомана пряко за Европа. Поради това MMK Trade Steel AG не може да се разглежда като вътрешен експортен отдел на ММК.

3.4.3.   Сравнение

(133)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на производителите износители на базата на цена франко завода.

(134)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на сравнимостта на цените, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени корекции във връзка с физическите характеристики (в диапазона между 0 % и 2 %), за транспорт, застраховане, обработка, товарене и допълнителни разходи (в диапазона между 1 % и 8 %), опаковане (в диапазона между 0 % и 1 %), разходи за кредити (в диапазона между 0 % и 2 %), комисиони (в диапазона между 0 % и – 4 %), други фактори (в диапазона между 0 % и 1 %).

(135)

След оповестяването на информационния документ Severstal заяви, че някои корекции за ПОАР са били приложени неправилно, по-специално тези по отношение на финансовите приходи и транспортните разходи.

(136)

Според дружеството при определянето на процента на ПОАР е трябвало да бъдат взети предвид финансовите приходи. Освен това тези приходи за свързаното дъщерно дружество в Швейцария са представлявали в същото време разходи за Severstal, както се вижда от таблицата за G-PL в неговия отговор на въпросника, които на свой ред са били взети предвид при определянето на това дали продажбите на вътрешния пазар са били извършени при обичайни търговски условия.

(137)

Комисията отхвърли това твърдение. Severstal произвежда и продава широка гама от продукти и не бе в състояние да докаже, че въпросните финансови приходи, които представляват общ заем от швейцарското дъщерно дружество за дружеството майка, са били свързани с разглеждания продукт.

(138)

След оповестяването на окончателните заключения Severstal повтори твърдението си и заяви, че посочените по-горе финансови приходи представляват „лихви по заеми, отпуснати за финансиране на продукти с дълъг производствен цикъл на Severstal, сред които е и разглежданият продукт“. Освен това то поиска съответната сума да бъде разпределена единствено за разглеждания продукт. Това искане обаче не можа да бъде прието от Комисията, тъй като няма достатъчно информация защо общ заем за „продукти с дълъг производствен цикъл“ също е свързан с разглеждания продукт.

(139)

По отношение на корекцията за транспортните разходи Severstal заяви, че Комисията е приспаднала грешна сума за транспортни разходи като част от ПОАР.

(140)

Комисията прие твърдението на Severstal по отношение на транспортните разходи и за изчисленията си използва данните за действителните транспортни разходи, предоставени от дружеството. За да се избегне двойното отчитане, те бяха определени на нула, тъй като вече бяха взети предвид при изчисляването на надбавките.

3.4.4.   Дъмпингов марж

(141)

За производителите износители Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(142)

Степента на съдействие в Русия е висока, тъй като износът на оказалите съдействие производители износители представлява почти 100 % от общия износ за Съюза по време на разследвания период. Поради това Комисията реши да определи приложимия за цялата държава дъмпингов марж, приложим за всички други дружества, на същото равнище като това, установено за дружеството с най-висок дъмпингов марж, а именно групата Public Joint Stock Company Magnitogorsk Iron & Steel Works (PJSC MMK).

(143)

Дъмпинговите маржове, изразени като процент от цената CIF на граница на Съюза без платено мито, са следните:

Дружество

Дъмпингов марж

Public Joint Stock Company Magnitogorsk Iron Steel Works (PJSC MMK)

33,0 %

PAO Severstal

5,3 %

Novolipetsk Steel

15,0 %

Всички други дружества

33,0 %

3.5.   Сърбия

(144)

В Сърбия има само един производител износител на разглеждания продукт, който оказа пълно съдействие при настоящото разследване. По-голямата част от продажбите му за Съюза са били преки продажби за независими купувачи, но някои са били извършвани чрез свързан вносител, установен в Словакия.

3.5.1.   Нормална стойност

(145)

Нормалната стойност за единствения производител износител бе определена в съответствие с общата методология, посочена в точка 3.1.1. по-горе. В резултат на това нормалната стойност за 23 % от видовете на продукта, представляващи 71 % от обема на износа на производителя износител за Съюза, бе основана на цената на вътрешния пазар при обичайни търговски условия. В случаите, в които общият обем на продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта за независими клиенти по време на разследвания период е представлявал по-малко от 5 % от общия обем на продажбите за износ на идентичния или сравним вид на продукта за Съюза, нормалната стойност за този вид на продукта бе формирана на базата на ПОАР и печалбата за този вид на продукта, а не на среднопретеглените ПОАР и печалба. В случаите обаче, в които среднопретеглената цена на даден вид на продукта е била по-ниска от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност бе формирана в съответствие с методологията, изложена в съображение (55) по-горе.

3.5.2.   Експортна цена

(146)

Експортната цена бе определена в съответствие с общата методология, посочена в точка 3.1.2. по-горе, и по-специално в член 2, параграф 8 от основния регламент. По отношение на продажбите чрез свързания вносител експортната цена бе формирана въз основа на член 2, параграф 9 от основния регламент.

3.5.3.   Сравнение

(147)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на единствения производител износител на базата на цена франко завода.

(148)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на сравнимостта на цените, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени корекции за транспорт, застраховане, обработка, товарене и допълнителни разходи (в диапазона между 5 % и 9 %), разходи за кредити (в диапазона между 0 % и 1,5 %), банкови такси (в диапазона между 0 % и 1 %), комисиони (в диапазона между 0,5 % и 2 %).

3.5.4.   Дъмпингов марж

(149)

Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност, определена за всеки вид на сходния продукт, със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт съгласно член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(150)

Степента на съдействие в Сърбия бе много висока, тъй като износът на оказалия съдействие производител износител е представлявал близо 100 % от общия износ за Съюза по време на разследвания период. Въз основа на това Комисията определи приложимия за цялата държава дъмпингов марж на същото равнище като за единствения производител износител.

(151)

Дъмпинговите маржове, изразени като процент от цената CIF на граница на Съюза без платено мито, са следните:

Дружество

Дъмпингов марж

Zelezara Smederevo d.o.o.

38,7 %

Всички други дружества

38,7 %

3.6.   Украйна

(152)

В Украйна има една група от трима свързани производители износители на разглеждания продукт (наричани заедно в настоящия раздел „производителят износител“), която оказа пълно съдействие на настоящото разследване. Два от производствените обекта се намират в Мариупол в Донецка област, която по време на разследването е била зона на конфликт. По искане на производителя износител Комисията реши да изключи от изчисленията един от тези обекти, чийто износ за Съюза е бил незначителен.

(153)

В своите коментари по отношение на информационния документ жалбоподателят поиска Комисията да обясни решението си да изключи едно украинско дружество от изчисленията на дъмпинговия марж.

(154)

Комисията изключи дружеството, тъй като незначителният дял на продажбите му спрямо продажбите на групата не би оказал въздействие върху дъмпинговия марж. Освен това заради военните действия в района, проверката на съответните данни бе невъзможна. Комисията счете, че тази ситуация представлява форсмажорни обстоятелства.

(155)

На вътрешния пазар производителят износител е продавал сходния продукт и пряко, и чрез свързан търговец.

(156)

Всички продажби на производителя износител за Съюза са били извършени чрез свързан търговец в Швейцария. Търговецът е продавал разглеждания продукт както на свързани, така и на несвързани вносители в Съюза.

3.6.1.   Нормална стойност

(157)

Нормалната стойност за производителя износител бе определена в съответствие с общата методология, посочена в точка 3.1.1. по-горе. Нормалната стойност за един от производствените обекти бе основана изключително на цените на вътрешния пазар при обичайни търговски условия. Нормалната стойност за другия производствен обект бе основана отчасти на цените на вътрешния пазар при обичайни търговски условия (за 38 % от видовете на продукта, представляващи 12 % от общия обем на износа за Съюза от този обект), и отчасти бе формирана. В случаите, в които общият обем на продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта за независими клиенти по време на разследвания период е представлявал по-малко от 5 % от общия обем на продажбите за износ на идентичния или сравним вид на продукта за Съюза, нормалната стойност за този вид на продукта бе формирана на базата на ПОАР и печалбата за този вид на продукта, а не на среднопретеглените ПОАР и печалба. В случаите обаче, в които среднопретеглената цена на даден вид на продукта е била по-ниска от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност бе формирана в съответствие с методологията, изложена в съображение (55) по-горе.

(158)

Производителят износител поиска корекция за разходите за производство на един от производствените обекти, разположени в зоната на конфликт, а именно Ilyich Iron and Steel Works of Mariupol („Ilyich“), поради извънредните производствени разходи, причинени пряко или косвено от военните операции в региона. Производителят износител предложи нивото на корекцията да се определи чрез сравнение на промените на разходите за единица продукция в Ilyich с промените на разходите за единица продукция в производствения обект, незасегнат от конфликта, а именно Integrated Iron and Steel Works Zaporizhstal („Zaporizhstal“). За да уточни какво има предвид под „разходи за единица продукция“, производителят износител раздели разходите за всички продадени стоки на обема на горещовалцованите продукти от стомана, произведени през съответната календарна година. Производителят износител направи тези изчисления за периода от 2013 г. (периода преди конфликта) до 2015 г. и на тази основа предложи разходите на Ilyich да се коригират надолу с определен процент.

(159)

След като проучи внимателно предложения метод за количествено изразяване на корекцията, Комисията счете, че той е неподходящ. На първо място, разходите, определени като „разходи за единица продукция“ всъщност не са били разходите за единица продукция на горещовалцовани плоски продукт от стомана, тъй като са включвали разходите за всички продадени стоки, т.е. разходите и за други стоки. Тези други стоки представляват значителна част от производството на Zaporizhstal и дори още по-голяма част от производството на Ilyich. Методът за количествено изразяване на корекцията пренебрегва изцяло промените в количествата и разходите за другите продукти, които не са били постоянна величина през целия период, предложен в метода на производителя износител. Действително, в своите коментари производителят износител е посочил, че между 2012 и 2016 г. Ilyich значително е увеличил производството на някои от другите продукти. Методът за количествено изразяване на корекцията отдаде увеличението на разходите на спада в количеството на произведените горещовалцовани плоски продукти от стомана, с което се е повишила допълнително, вероятно значително, стойността на т.нар. от тях разходи за единица продукция. На второ място, дори ако предложените от производителя износител разходи бяха действителните производствени разходи за горещовалцовани плоски продукти от стомана, при тях произведеното количество се сравнява със себестойността на продажбите, което изключва промените в складовите наличности. Производителят износител е следвало да сравни или произведеното количество с производствените разходи, или продаденото количество със себестойността на продажбите. На трето място, методът за количествено изразяване на корекцията прави сравнение на тенденциите до 2015 календарна година и предлага резултатът от това изчисление — а именно намалението, да се приложи по отношение на данните за разследвания период (от 1 юли 2015 г. до 30 юни 2016 г.). Това е неправилно, тъй като методът е трябвало да проследи тенденциите до разследвания период.

(160)

В своите коментари по отношение на информационния документ производителят износител не е отстранил пропуските в метода за количествено изразяване на корекцията, разгледан по-горе. Вместо това той е сравнил производствените разходи по вид на продукта между двата производствени обекта по време на разследвания период, като е заявил, че резултатът от това изчисление е сходен с резултата, получен чрез метода за количествено изразяване на корекцията. Производителят износител обаче не е взел предвид обстоятелството, че самата причина за използване на метода за количествено изразяване на корекцията е, че разходите на двата производствени обекта за дадена година не могат просто да се сравнят помежду си, тъй като са били различни още преди конфликта. Действително, според данните, използвани за метода на количествено изразяване, през 2013 г. „разходите за единица продукция“ на Ilyich са били много по-високи от „разходите за единица продукция“ на Zaporizhstal. Тази разлика, изразена като съотношение, е по-голяма от разликата в производствените разходи по вид на продукта между двата производствени обекта по време на разследвания период, която производителят износител поиска да използва в подкрепа на метода.

(161)

В коментарите си по оповестяването на окончателните заключения производителят износител заяви, че Комисията не е провела с него конструктивен диалог, като поиска или уточни допълнителната информация, от която вероятно е имала нужда за правилна оценка на искането. Според него единственият момент, в който Комисията е посочила информацията и методологията, от които има нужда, за да оцени искането, е бил при оповестяването на окончателните заключения на 17 юли 2017 г.

(162)

Комисията отбеляза, че това твърдение е фактически невярно. Подробно обяснение на пропуските на предложения метод за корекция бе изпратено на производителя износител на 4 април 2017 г. в приложение 4 към информационния документ. Причината за включването на това подробно описание бе да се даде възможност и достатъчно време на производителя износител да отстрани тези пропуски. Както бе посочено в съображение (160) по-горе, производителят износител не е направил това.

(163)

В коментарите си по оповестяването на окончателните заключения производителят износител заяви, че стоките, различни от горещовалцовани продукти от стомана, посочени в съображение (159) по-горе, не са представлявали значителна част от производството на Zaporizhstal и Ilyich. В подкрепа на това твърдение производителят износител се позова на данните, предоставени на Комисията на 16 февруари 2017 г., относно производствените количества в Ilyich.

(164)

По този въпрос Комисията отбеляза, че данните, на които се позовава производителят износител, са били предоставени след като контролните посещения вече са били проведени и следователно не е могло да бъдат проверени. Освен това данните отразяват произведеното количество в тонове, а не разходите или стойността. Произведеното количество не отразява производствените разходи, особено като се има предвид, че останалите продукти са с по-висока добавена стойност, като например студеновалцованата и поцинкованата стомана. Що се отнася до данните, използвани от Комисията за нейните твърдения, в отговора си на антидъмпинговия въпросник производителят износител е предоставил данни за оборота, реализиран от цялото предприятие, оборота, реализиран от съответното разделение на предприятието, и оборота, реализиран от разглеждания продукт. Тези данни за оборота бяха проверени от Комисията по време на посещението и бяха използвани като заместител на данните за разходите, които показват, че негорещовалцованите продукти от стомана представляват значителна част от производството на Ilyich.

(165)

В допълнителни коментари относно оповестяването на окончателните заключения този производител износител изрази несъгласие със забележката на Комисията в съображение (159) above по отношение на повишаването на производството на негорещовалцовани продукти от стомана, което неправомерно е завишило „разходите за единица продукция“, използвани в метода. Производителят износител заяви, че общото увеличение на общите разходи за стоките, продадени от Ilyich, противоречи на логиката на Комисията, че увеличение на производството на други продукти може да завиши „разходите за единица продукция“, изчислени за горещовалцовани продукти от стомана.

(166)

Комисията не се съгласи с този коментар. Както бе посочено по-горе, производителят износител определи „разходите за единица продукция“, като раздели цялата сума на разходите за продадените стоки (включително тези за негорещовалцовани продукти от стомана) на количеството на горещовалцованите продукти от стомана, произведени от завода по време на съответните периоди. Както самият производител износител призна, по време на периода, който бе взет предвид при този метод, количеството на някои негорещовалцовани продукти от стомана значително се е увеличило. Полученото увеличение на производствените разходи за тези продукти бе приписано на метода, предложен от производителя износител за горещовалцованите продукти от стомана, като по този начин са били завишени „разходите за единица продукция“ (т.е. увеличението на „разходите за единица продукция“ за целия съответен период е било допълнително подсилено), въз основа на което производителят износител предложи разходите на Ilyich да бъдат коригирани. Това важи независимо от това дали общата себестойност на стоките, продавани от предприятието, е нараснала, намаляла или останала непроменена.

(167)

По отношение на коментара на Комисията в съображение (159), че методът е трябвало да проследи тенденциите до разследвания период, производителят износител изтъкна в коментарите си по отношение на оповестяването на окончателните заключения, че не е бил в състояние да предостави данните за разследвания период, които да бъдат използвани при метода, тъй като одитираният отчет за 2016 г. не е бил наличен до неотдавна.

(168)

По този въпрос Комисията отбеляза, че производителят износител е бил в състояние да представи значително количество данни за разследвания период с цел попълване на антидъмпинговия въпросник. Поради това не е ясно защо не е бил в състояние да представи данни за разследвания период с цел обосновка на предложения метод. Това важи в още по-голяма степен, като се има предвид, че, както е посочено в съображение (162) above, производителят износител е имал възможност и време да направи това.

(169)

На последно място, в коментарите си по отношение на оповестяването на окончателните заключения производителят износител подчерта факта, че разликата в производствените разходи за всеки вид на продукта по време на разследвания период между двата производствени обекта, разгледана в съображение (160) above, е в подкрепа на метода за корекция, тъй като разликата е сходна с тази, получена по този метод.

(170)

Комисията не се съгласи с този коментар. В коментарите си производителят износител не е отчел факта, че според данните, използвани за метода за количествено изразяване, „разходите за единица продукция“ на Ilyich през 2013 г. (т.е. при нормални условия, преди настъпването на конфликта) са били много по-високи, отколкото тези на Zaporizhstal. Тази разлика, изразена като съотношение, е по-голяма от разликата в производствените разходи по вид на продукта между двата производствени обекта по време на разследвания период. Това означава, че или разликата в разходите за единица продукция на Ilyich и Zaporizhstal е намаляла между 2013 г. и разследвания период (т.е. че разходите за единица продукция на Ilyich относително са намалели и са се доближили до разходите за единица продукция на Zaporizhstal), или че „разходите за единица продукция“, използвани при този метод, са напълно ненадеждни. Както е обяснено в съображение (159) по-горе, поне последното предположение е вярно, тъй като „разходите за единица продукция“, използвани при този метод, са изкривени в резултат на включването на себестойността на продажбите на други продукти, които са се променяли по различен начин в двата обекта през съответния период. От това следва, че разликата в производствените разходи за всеки вид на продукта по време на разследвания период не подкрепя точността на метода, предложен от производителя износител.

(171)

Поради причините, изложени по-горе, това твърдение бе отхвърлено.

(172)

Zaporizhstal отчете във финансовите си отчети значителни загуби вследствие на валутните разлики, възникнали от преизчисляване на сделките, които не са деноминирани в украински гривни. Производителят износител изтъкна, че тези разходи не са направени при обичайни търговски условия и следва да бъдат установени в съответствие с член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент и ограничени до равнище, което представлява нормалните условия за извършване на дейност от дружеството.

(173)

Комисията не се съгласи с този довод. Тези загуби са надлежно записани в отчетите на дружеството и са понесени по време на разследвания период. Поради това Комисията отхвърли това твърдение, като счете тези разходи за част от свързаните с дейността на дружеството ПОАР и ги включи в изчислението на нормалната стойност.

(174)

В своите коментари по отношение на информационния документ производителят износител призна, че финансовите разходи, използвани при изчислението на ПОАР на Zaporizhstal, са надлежно записани в отчетите на дружеството и са понесени по време на разследвания период. Производителят износител повтори твърдението си, че въпросните ПОАР е трябвало да се основат на член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент, тъй като някои от финансовите разходи не са били свързани с производството и/или продажбата на продуктите. В подкрепа на това твърдение производителят износител представи нов набор от данни доста след контролното посещение и след първоначалното искане. И на последно място, производителят износител посочи няколко разпоредби в основния регламент, които уреждат формирането на ПОАР и изискват то да бъде „разумно“.

(175)

Комисията не се съгласи с този анализ. В съответствие с член 2, параграф 6 от основния регламент ПОАР се основат на действителните данни за производството и продажбите. Само когато тези размери не могат да бъдат определени, може да се задейства член 2, параграф 6, буква в). Както признава и самият производител износител, действителните данни за ПОАР фигурират в отчетите му и включват и въпросните финансови разходи. Аргументът, че някои финансови разходи не са свързани с производството и/или продажбата на продукти трябва да бъде отхвърлен. На първо място, данните, представени от производителя износител в подкрепа на това твърдение, не можаха да бъде проверени на този етап от разследването. Производителят износител е бил известен предварително и е разполагал с достатъчно време да предостави тази информация по време на контролните посещения, но не се е възползвал от тази възможност. На второ място, Zaporizhstal се е занимавал единствено с производството и продажбата на своите продукти и производителят износител не е представил доказателства в подкрепа на обратното твърдение. Припомнянето на изискването, че формирането на ПОАР трябва да бъде разумно, е несъстоятелно, тъй като Комисията не е формирала въпросните ПОАР, а ги е определила в съответствие с изискванията на член 2, параграф 6 от основния регламент. По тази причина искането бе отхвърлено.

(176)

В коментарите си по отношение на оповестяването на окончателните заключения производителят износител заяви, че разглежданите разходи са свързани с цялостната икономическа дейност на завода, а не с дейността по производството и продажбите на разглеждания продукт. Той заяви също така, че Комисията не е обърнала внимание на доказателствата в подкрепа на искането му за изключване на тези разходи. След това производителят износител изтъкна, че Комисията е пренебрегнала и самия факт, че изобщо са представени доказателства в подкрепа на искането, като заяви, че не са били представени доказателства, които да опровергаят твърдението, че Zaporizhstal е извършвало дейности, свързани единствено с производството и продажбата на собствените си продукти. На последно място, що се отнася до коментара на Комисията относно новия набор от данни, представени в подкрепа на изключването на някои от финансовите разходи, производителят износител заяви, че това твърдение е направено в отговор на антидъмпинговия въпросник и съответните данни се намират в одитирания отчет, представен заедно с този отговор.

(177)

В отговор на посоченото по-горе Комисията отбеляза, че производителят износител е отправил две искания, свързани с това твърдение. Първото искане, направено в отговор на антидъмпинговия въпросник и после обосновано в съобщението му от 5 януари 2017 г., бе да се коригират финансовите разходи на Zaporizhstal до историческото равнище при нормални условия за извършване на дейност. Второто искане, направено за първи път в коментарите по отношение на информационния документ от 2 май 2017 г., след проверките на Zaporizhstal, бе да се коригират ПОАР, като се изключат разходите, за които се твърди, че не са свързани с производството и/или продажбата на разглеждания продукт.

(178)

Както бе обяснено в съображение (175) по-горе, Комисията няма възможност да коригира финансовите разходи на Zaporizhstal до историческо равнище при нормални условия за извършване на дейност, тъй като в съответствие с член 2, параграф 6 от основния регламент ПОАР се основават на действителните данни за производството и продажбите. Тези данни бяха на разположение на Комисията и бяха използвани в съответните изчисления. В коментарите по отношение на оповестяването на окончателните заключения, предоставени от производителя износител, не бяха приведени нови аргументи в тази връзка, поради което допълнително обяснение не е необходимо.

(179)

По отношение на второто искане, а именно нормалната стойност на Zaporizhstal да се коригира, като се изключат разходите, за които се твърди, че не са свързани с производството и/или продажбата на разглеждания продукт, Комисията отбеляза, че от коментарите по отношение на информационния документ не е ясно, че тези разходи не са свързани пряко или непряко с производството и/или продажбата на разглеждания продукт. Както бе посочено по-горе, според информацията, с която разполага Комисията, дейностите на Zaporizhstal са ограничени до производството и продажбата на неговия продукт. Следователно финансовите му разходи по един или друг начин биха били свързани с тези дейности. Действително, аспектите, посочени от производителя износител в коментарите му по отношение на информационния документ, като несвързани с производството и/или продажбата на разглеждания продукт, включват свързани с паричния поток инвестиции, заеми за дъщерни дружества, произвеждащи суровини, или задължения, произтичащи от доходите на наети лица. Тези разходи изглеждат поне косвено свързани с производството и/или продажбата на разглеждания продукт.

(180)

Допълнителна проверка на този въпрос бе невъзможна, тъй като това искане бе отправено едва на 2 май 2017 г., тоест доста след приключване на контролното посещение (проведено на 24 ноември 2016 г.). В съобщението от 5 януари 2017 г., което също бе представено след приключване на съответното контролно посещение, производителят износител заяви, че някои от финансовите разходи, свързани със заемите, са били направени с обща цел и не са свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт. Към този момент не бяха предоставени допълнителни подробности по този въпрос, тъй като производителят износител не поиска изключването на тези заеми, но повтори искането си за коригиране на финансовите разходи на Zaporizhstal до историческото равнище при нормални условия за извършване на дейност.

(181)

В своите коментари по отношение на оповестяването на окончателните заключения производителят износител заяви по този въпрос, че по време на контролното посещение на Zaporizhstal Комисията е разполагала с „пълна и изчерпателна версия на одитните доклади, в които ясно се повдига въпросът за допълнителните финансови разходи на предприятието, които не са свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт“. След това производителят износител заяви, че Комисията е могла да използва тази възможност, за да провери и, при необходимост, да поиска допълнителни разяснения относно доказателствата, представени от Zaporizhstal.

(182)

На първо място, Комисията отбеляза, че, както се посочва от производителя износител, пълните годишни отчети на Zaporizhstal не са били предоставени до контролното посещение, въпреки че са били поискани в антидъмпинговия въпросник. Комисията допълни, че, както бе съобщено на производителя износител в писмото от 27 октомври 2016 г., предхождащо контролното посещение, целта на посещението е била да се провери информацията във въпросниците чрез сверяване на данните, вписани в тях, с документите използвани за източници, счетоводната документация по отношение на разходите и финансите и одитираните финансови отчети. Въпросът, свързан с това, че някои от финансовите разходи на Zaporizhstal, за които се твърди, че не са свързани с производството и/или продажбата на разглеждания продукт, бе повдигнат едва на 2 май 2017 г. и бе само бегло споменат в съобщението от 5 януари 2017 г., но и двете са настъпили след приключване на контролните посещения в помещенията на Zaporizhstal. Поради това разглеждането на въпроса и проверката на тези разходи не са били и не биха могли да бъдат част от работната програма на Комисията по време на това посещение. В подкрепа на това се посочва, че въпросът с финансовите разходи, които не са свързани с производството или продажбата, бе повдигнат само защото те бяха отразени в одитираните отчети, независимо от целта на контролното посещение и ролята на Комисията в него, както бе съобщено на производителя износител в писмото, предхождащо контролното посещение. С оглед на това, както и на факта, че пълните одитирани отчети са били предоставени едва по време на контролното посещение и, както бе посочено по-горе, повече от ясно е, че съответните разходи не са свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт, тази част от искането трябва да бъде отхвърлена.

(183)

Поради причините, изложени по-горе, това искане бе отхвърлено.

3.6.2.   Експортна цена

(184)

Експортната цена бе определена в съответствие с общата методология, посочена в точка 3.1.2. по-горе, и по-специално в член 2, параграф 8 от основния регламент. По отношение на продажбите чрез свързаните вносители експортната цена бе формирана въз основа на член 2, параграф 9 от основния регламент.

(185)

Производителят износител заяви, че швейцарският търговец Metinvest International SA („MISA“) е действал само като отдел по експортните продажби на производствените обекти, тъй като не е извършвал митническо оформяне на стоките, доставени в Съюза. Освен това производителят износител добави, че не бива да се прави приспадане за ПОАР и печалбата (или номинална комисиона) на търговеца, тъй като член 2, параграф 9 от основния регламент не е приложим към настоящия случай, предвид факта, че търговецът не е установен на територията на Съюза.

(186)

По отношение на експортните продажби за независими купувачи, осъществени чрез швейцарския търговец, Комисията не формира експортната цена в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент. При все това, дори отговорността за митническото оформяне на стоките да е на купувача, това не променя факта, че продажбите се извършват от свързания търговец, който поема ПОАР и който обикновено се стреми да реализира печалба от предоставените услуги. Следователно, както е посочено в съображение (194), Комисията счита, че корекция съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент е основателна.

(187)

В своите коментари по отношение на информационния документ производителят износител заяви, че MISA не е ориентиран към печалбата търговец, а свързано дружество, на което са поверени задължения, които обикновено са от отговорността на вътрешен отдел по експортните продажби.

(188)

Въз основа на доказателствата, с които разполага, Комисията не се съгласи с това твърдение. MISA е ориентирано към печалбата дружество, което описва себе си като дружество, насочено към намиране на точния баланс между рентабилност, удовлетвореност на клиентите и управление на риска. Дейностите на MISA не са ограничени до продажбата на продуктите на Metinvest Group. Собствениците на MISA и на производствените обекти са различни. На последно място, MISA подписва подробни договори за покупка и продажба с производствените обекти. Тези споразумения съдържат наказателни клаузи за неизпълнение или за постигане на недостатъчно добри резултати при изпълнението на съответните задължения, както и механизъм за разрешаване на спорове с трети страни, който се среща по-често в договори между независими търговци, а не между отдела по производството и отдела по продажбите на едно дружество. Въз основа на тези доказателства Комисията стига до заключението, че за двата производствени обекта MISA действа по-скоро като агент, отколкото като вътрешен отдел по продажбите. Както е обяснено в съображение (194), по отношение на сделки с участието на MISA корекцията е обоснована.

(189)

В коментарите си по отношение на оповестяването на окончателните заключения производителят износител счете, предвид факта, че член 2, параграф 8 от основния регламент се прилага по отношение на продажбите чрез MISA, че Комисията е приела, че MISA действа като експортен отдел по продажбите на групата. След това производителят износител отново изрази несъгласие с прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, като заяви, че MISA не действа като агент или търговец. В подкрепа на това производителят износител заяви, че MISA продава само незначително количество продукти от специализирана пазарна ниша, които не са произведени от групата. Във връзка с това производителят износител поясни, че фактът, че MISA се опитва да намери точния баланс между рентабилност, удовлетвореност на клиентите и управление на риска или че подписва подробни договори за покупка и продажба с производствените обекти, или още че има свой собствен директор и персонал, различен от предприятията в Украйна, е в отговор на изискванията, произтичащи от задължителните законови изисквания в Украйна и Швейцария.

(190)

Както бе обяснено по-горе, Комисията не прие, че MISA е действало като експортен отдел по продажбите на групата. MISA е действало като свързан търговец и поради това Комисията приложи член 2, параграф 8 във връзка с член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. Освен това MISA не е продавало само незначително количество продукти от специализирана пазарна ниша, които не са произведени от групата, макар че това само по себе си е от съществено значение за преценката по този въпрос. MISA продава на групата и значителни количества продукти на трети страни. Що се отнася до доказателствата, описани в съображение (188) above, производителят износител само посочи, че тези елементи са задължителни по закон и не отрече позициите на MISA като експортен отдел. Няма допълнителна информация за това кои елементи са задължителни по закон. Освен това производителят износител не можа да обясни защо такива елементи като ориентираност към печалбата (който преди това бе оспорен от производителя износител в коментарите му по отношение на информационния документ) или наличието на споразумения, съдържащи наказателни клаузи за неизпълнение или за постигане на недостатъчно добри резултати при изпълнението на съответните задължения, както и механизъм за разрешаване на спорове с трети страни, според него не са в противоречие с позициите на MISA като експортен отдел. Поради това по този въпрос не са необходими допълнителни коментари.

(191)

Поради причините, изложени по-горе, това искане бе отхвърлено.

3.6.3.   Сравнение

(192)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на единствения производител износител на базата на цена франко завода.

(193)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на сравнимостта на цените, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени корекции за вносни такси (в диапазона между 0,1 % и 0,7 %), транспорт, застраховане, обработка, товарене и допълнителни разходи (в диапазона между 1 % и 8 %), опаковане (в диапазона между 0 % и 0,1 %), разходи за кредити (в диапазона между 0 % и 0,7 %), разходи след продажбата (в диапазона между 0,1 % и 0,4 %), банкови такси (в диапазона между 0 % и 0,3 %), комисиони (в диапазона между 0 % и 0,2 %).

(194)

Освен това, тъй като всички продажби за Съюза са били извършени чрез свързания търговец в Швейцария, е направена съответна корекция на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

(195)

Производителят износител поиска корекция за нивото на търговия съгласно член 2, параграф 10, буква г), подточка i) от основния регламент, като изтъкна, че каналите за продажба на сходния продукт на вътрешния пазар са били значително по-различни от тези за продажба на разглеждания продукт в Съюза и по този начин е засегната сравнимостта на цените. Той заяви също така, че съществуват редовни и отчетливи разлики във функциите и цените за различните нива на търговия на вътрешния пазар и на експортните продажби за Съюза.

(196)

Производителят износител не доказа съществуването на редовни и отчетливи разлики във функциите и цените на продавача за различните нива на търговия на вътрешния пазар на държавата износител. Действително, данните, предоставени от производителя износител, не подкрепиха тази констатация. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(197)

В своите коментари по отношение на информационния документ производителят износител се противопостави категорично на тази обосновка и я определи като произволна и необоснована. Въпреки това той не предостави доказателства за съществуването на редовни и отчетливи разлики във функциите и цените на продавача за различните нива на търговия на вътрешния пазар на държавата износител. Вместо това той насочи своето внимание само върху първата част от изискването, като заяви, че са налице редовни и отчетливи разлики във функциите и цените при продажбите на различни нива на търговия на различни пазари, без да докаже това в рамките на вътрешния пазар. Действително, Комисията провери цените на продавача за различните нива на търговия на вътрешния пазар и не успя да установи редовни и отчетливи разлики.

(198)

Производителят износител изтъкна, че ако Комисията е сметнала, че член 2, параграф 10, буква г), подточка i) от основния регламент не е приложим, тя е трябвало да използва член 2, параграф 10, буква г, подточка ii) от основния регламент. По този начин, освен неясното позоваване на prima facie доказателства, производителят износител не даде нито един довод защо тази разпоредба би била приложима. Съответните нива на търговия са съществували на вътрешния пазар и няма ясни доказателства, че някои функции се отнасят за нива на търговия, различни от това, което трябва да се използва при сравнението. Поради това тази разпоредба е неприложима в настоящия случай.

(199)

В своите коментари по отношение оповестяването на окончателните заключения производителят износител заяви, че Комисията си противоречи в своята аргументация, като посочва, че въпреки наличието на различни нива на търговия на вътрешния пазар, производителят износител не е доказал редовни и отчетливи разлики във функциите и цените на продавача за тези нива.

(200)

Комисията не смята, че това становище е противоречиво.

(201)

Освен това производителят износител изтъкна, че в съобщението си от 5 януари 2017 г. той е представил на Комисията своя анализ и сравнение на различните нива на търговия на вътрешния пазар, като ги е идентифицирал и сравнил, с което е доказал, че съществува значителна разлика в цените между тези нива.

(202)

Комисията отговори, като припомни, че в посоченото съобщение дружеството е направило сравнение на различните вътрешни канали за продажба, а не на нивата на търговия на един от неговите производствени обекти. В това вече погрешно сравнение производителят износител заяви също така, че каналът, който е съпоставим в най-голяма степен с канала за продажба на Съюза, е директният канал, т.е без участието на свързания с него местен търговец. Не бяха приведени доказателства, че това е така, особено като се има предвид, че всичките му продажби за Съюза са били извършени чрез свързан търговец в Швейцария, а именно MISA. Поради това Комисията остана на мнение, че производителят износител не е доказал съществуването на редовни и отчетливи разлики във функциите и цените на продавача за различните нива на търговия на вътрешния пазар на държавата износител.

(203)

В своите коментарите по отношение на оповестяването на окончателните заключения производителят износител също така заяви, че Комисията не е обърнала внимание на факта, че той е представил преработен списък на експортните продажби на свързаното с него дружество MISA. В този списък производителят износител е разгледал коментара на Комисията по отношение на определянето на нивата на търговия за голям брой сделки, което бе неточно в първоначалния отговор на антидъмпинговия въпросник. Производителят износител заяви, че не може да се каже, че тази информация е била предоставена на твърде късен етап от разследването, тъй като, при необходимост, Комисията е могла да я провери по време на контролното посещение на свързаните с дружеството субекти в Съюза.

(204)

Комисията не се съгласи с това твърдение. Допълнителната информация относно списъка на продажбите на MISA бе предоставена след контролното посещение в помещенията на MISA. Именно за да избегне подобна ситуация, в съобщението си от 17 януари 2017 г., преди контролното посещение в помещенията на MISA, Комисията припомни на дружество, че ако дадено твърдение или аспекти от него се нуждаят от проверка, то трябва да бъде направено в разумен срок преди провеждането на контролното посещение, за да може екипът, работещ по случая, да подготви съответната част от посещението. На последно място, дори Комисията да бе в състояние да повери данните в помещенията на MISA, това нямаше да промени посочения по-горе факт, че производителят износител не е доказал съществуването на редовни и отчетливи разлики във функциите и цените на продавача за различните нива на търговия на вътрешния пазар на държавата износител.

(205)

В коментарите си по отношение на оповестяването на окончателните заключения производителят износител повтори твърдението си, че ако Комисията счита, че доказателствата, представени от дружеството в подкрепа на искането за прилагане на член 2, параграф 10, буква г), подточка i) от основния регламент, не са успели да докажат съществуването на редовни и отчетливи разлики във функциите и цените на продавача за различните нива на търговия на вътрешния пазар, същите доказателства би могло да бъдат използвани от Комисията за прилагането на специална корекция съгласно член 2, параграф 10, буква г), подточка ii), т.е. в случаи на „липса на съответни нива на вътрешния пазар“. При все това, както е посочено по-горе, Комисията установи, че съответните нива на търговия съществуват на вътрешния пазар. Производителят износител не доказа, че съществуват редовни и отчетливи разлики във функциите и цените на продавача за тези нива, но това не променя факта, че тези нива съществуват на вътрешния пазар. Следователно условията за прилагането на член 2, параграф 10, буква г), подточка ii) от основния регламент не са изпълнени.

(206)

Поради причините, изложени по-горе, това искане бе отхвърлено.

(207)

Производителят износител заяви също така, че в интерес на справедливото сравнение нормалната стойност следва да се коригира по отношение на разходите за транспорт на сходния продукт между производствените обекти и свързания местен търговец.

(208)

В съответствие с член 2, параграф 10, буква д) от основния регламент корекция се прави за разликите в пряко свързаните разходи, направени за придвижване на разглеждания продукт и/или сходния продукт от помещенията на производителя износител до независим купувач, когато тези разходи са включени във формираната цена. Разпоредбата не обхваща разходите за транспорт между две свързани страни, които явно не са отразени в цената, прилагана по отношение на независимия купувач. Поради това Комисията отхвърли това искане.

3.6.4.   Дъмпингов марж

(209)

След оповестяването на информационния документ производителят износител представи нов набор от данни за продажбите на свързаните вносители. Този набор от данни впоследствие бе проверен от Комисията. Новите данни оказаха отражение върху изчисляването на дъмпинга, установен първоначално в информационния документ.

(210)

За производителя износител Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(211)

Степента на съдействие в Украйна бе много висока, тъй като износът на оказалия съдействие производител износител е представлявал над 95 % от общия износ за Съюза по време на разследвания период. Въз основа на това Комисията определи приложимия за цялата държава дъмпингов марж на същото равнище като за единствения производител износител.

(212)

Дъмпинговите маржове, изразени като процент от цената CIF на граница на Съюза без платено мито, са следните:

Дружество

Дъмпингов марж

Metinvest Group

19,4 %

Всички други дружества

19,4 %

4.   ВРЕДА

4.1.   Определение за промишленост на Съюза и производство на Съюза

(213)

Общо 17 дружества в Съюза предоставиха данни за производството и продажбите в рамките на проверката за представителност и посочиха, че са произвеждали сходния продукт през разследвания период. Според посочената в жалбата информация тези 17 дружества представляват около 90 % от производството на сходния продукт в Съюза.

(214)

Освен тях има пет други дружества, които са произвеждали сходния продукт по време на разследвания период.

(215)

Една заинтересована страна заяви, че включването на данните, предоставени от италианския производител Ilva, би довело до изкривяване на цялостната картина по отношение на вредата за цялата стоманодобивна промишленост в Съюза, като се има предвид специфичното положение на това дружество (13), поради което посоченият италиански производител следва да бъде изключен. Съгласно член 4, параграф 1 от основния регламент терминът „промишленост на Съюза“ означава всички производители от Съюза на сходни продукти или по-голямата част от тях. Тъй като Комисията нямаше никаква причина да ограничи анализа си до голяма част от производителите, тя бе длъжна да анализира цялата промишленост, включително Ilva. Поради това искането бе отхвърлено.

(216)

Общото производство на Съюза през разследвания период бе изчислено на около 72,9 милиона тона. Комисията установи тази стойност въз основа на информацията, предоставена от жалбоподателя и от всички известни производители от Съюза. Както бе посочено в съображение (7), в извадката бяха включени шестима производители от Съюза, които представляват над 45 % от общото производство на сходния продукт в Съюза. Това означава, че извадката е представителна.

(217)

Производителите от Съюза имат различен модел на стопанска дейност и степен на вертикална интеграция. Въпреки това като цяло промишлеността на Съюза може да се характеризира като промишленост с висока степен на вертикална интеграция, както допълнително е разяснено в съображение (219) по-долу.

4.2.   Потребление на Съюза

(218)

Както бе посочено в съображение (45) по-горе, разглежданият продукт попада в редица кодове по КН, в т.ч. в някои кодове „ex“. За да не се подцени потреблението на Съюза и тъй като тези кодове привидно имат незначително въздействие върху общото потребление, обемите на вноса по кодове „ex“ по КН бяха напълно отчетени при изчислението на потреблението на Съюза.

(219)

Тъй като промишлеността на Съюза е интегрирана преди всичко вертикално, а разглежданият продукт се разглежда като изходен материал за производството на различни продукти с добавена стойност надолу по веригата, като се започне от студеновалцованите продукти, собственото потребление и потреблението на свободния пазар бяха анализирани поотделно.

(220)

Разграничението между собственото потребление и потреблението на свободния пазар е от значение при анализа на вредата. Освен това на пазарите за собствено потребление се определят трансферни цени в рамките на групите в съответствие с различни ценови политики. За сметка на това производството, предназначено за свободния пазар на Съюза, е в пряка конкуренция с вноса на разглеждания продукт, а цените са цени на свободния пазар.

(221)

За да бъде картината на промишлеността на Съюза възможно най-пълна, Комисията набави данни за цялата дейност, свързана със сходния продукт, и определи дали производството е предназначено за собствена употреба, или за свободния пазар. Комисията установи, че по време на разследвания период около 58 % от общото производство на производителите от Съюза е било предназначено за собствена употреба.

(222)

След оповестяването на информационния документ сръбският производител износител отбеляза, че потреблението на свободния пазар на разглеждания продукт е намаляло между 2015 г. и разследвания период с повече от 1,2 милиона тона и че това предполага огромен спад в потреблението на Съюза през втората половина на 2015 г. Поради това той поиска Комисията допълнително да проучи дали предоставените от промишлеността на Съюза данни за продажбите на свободния пазар са наистина точни.

(223)

Комисията анализира данните за продажбите и потреблението, предоставени от промишлеността на Съюза, и потвърди, че тези данни за потреблението на свободния пазар са точни и надеждни.

4.2.1.   Собствено потребление на пазара на Съюза

(224)

Комисията установи собственото потребление на Съюза въз основа на собствената употреба и продажбите за собствено потребление на пазара на Съюза на всички известни производители от Съюза. На тази основа собственото потребление на Съюза се е променяло, както следва:

Таблица 1

Собствено потребление на пазара на Съюза (в тонове)

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

РП

Собствено потребление

42 418 062

42 887 175

42 271 071

42 454 866

Индекс (2013 г. = 100)

100

101

100

100

Източник: отговори на въпросника, дадени от Eurofer.

(225)

По време на разследвания период собственото потребление на Съюза на пазара на Съюза е останало стабилно.

4.2.2.   Потребление на свободния пазар на Съюза

(226)

Комисията установи потреблението на Съюза на свободния пазар въз основа на: а) продажбите на пазара на Съюза на всички известни производители от Съюза и б) вноса в Съюза от всички трети държави, отчетен от Евростат, и като се имат предвид също така данните, предоставени от оказалите съдействие производители износители от засегнатите държави. На тази основа потреблението на свободния пазар на Съюза се е променяло, както следва:

Таблица 2

Потребление на свободния пазар (в тонове)

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

РП

Потребление на свободния пазар

32 292 192

33 139 474

35 156 318

33 930 726

Индекс (2013 г. = 100)

100

103

109

105

Източник: отговори на въпросника, дадени от Eurofer.

(227)

По време на разглеждания период потреблението на свободния пазар на Съюза се е увеличило с около 5 %. Увеличението се дължи главно на икономическото възстановяване на промишлеността надолу по веригата.

4.3.   Кумулативна оценка на въздействието на вноса от засегнатите държави и обем и цени на вноса от засегнатите държави

4.3.1.   Кумулативна оценка на въздействието на вноса от засегнатите държави

(228)

Комисията провери дали вносът на разглеждания продукт с произход от засегнатите държави следва да се оценява кумулативно в съответствие с член 3, параграф 4 от основния регламент.

(229)

В тази разпоредба се посочва, че вносът от повече от една държава се оценява кумулативно, само ако се установи, че:

а)

дъмпинговият марж, определен спрямо вноса от всяка държава, е по-висок от маржa de minimis, както е определен в член 9, параграф 3, и обемът на този внос от всяка държава не е несъществен; както и

б)

кумулативната оценка на въздействието на вноса е уместна в светлината на условията за конкуренция между вносните продукти и сходния продукт от Съюза.

(230)

Дъмпинговите маржове, установени по отношение на вноса от засегнатите държави, са изброени по-горе в раздел 3 „Дъмпинг“. Всички тези маржове са над прага de minimis, предвиден в член 9, параграф 3 от основния регламент.

(231)

Обемите на вноса от Бразилия, Иран, Русия и Украйна не са оценени като незначителни по смисъла на член 3, параграф 4 от основния регламент. Пазарният дял на Бразилия, Иран, Русия и Украйна през разследвания период е бил съответно 1,79 %, 3,32 %, 4,29 % и 3,17 %, както е посочено в таблица 3 по-долу.

(232)

От друга страна обемът на вноса от Сърбия е сметнат за незначителен по смисъла на член 3, параграф 4 от основния регламент. Действително, обемът на вноса от Сърбия е намалял от 427 558 тона през 2015 г. до около 354 000 тона през РП, с което пазарният дял на страната е бил само 1,04 %. Практика на Комисията е да счита за „незначителен“ пазарен дял под прага от 1 %, установен в съответствие с основния регламент в началния етап. Комисията обаче установи, че в този случай пазарен дял от 1,04 % все още е незначителен, тъй като 0,04 % следва да се считат за несъществени, особено когато обемът на сръбския внос в относително изражение е значително по-малък от обемите на вноса от всяка една от останалите четирите държави. Действително, обемът на сръбския внос е бил почти два пъти по-малък от обема на вноса от Бразилия, държавата на предпоследно място по обем на вноса.

Таблица 3

Обем на вноса (в тонове) и пазарен дял

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

РП

БРАЗИЛИЯ

Обем на вноса от Бразилия

41 895

108 973

580 525

608 541

Пазарен дял на вноса от Бразилия

0,13 %

0,33 %

1,65 %

1,79 %

ИРАН

Обем на вноса от Иран

125 202

527 161

1 015 088

1 127 659

Пазарен дял на вноса от Иран

0,39 %

1,59 %

2,89 %

3,32 %

РУСИЯ

Обем на вноса от Русия

1 334 322

1 376 412

1 714 880

1 455 436

Пазарен дял на вноса от Русия

4,13 %

4,15 %

4,88 %

4,29 %

СЪРБИЯ

Обем на вноса от Сърбия

155 055

211 835

427 558

354 145

Пазарен дял на вноса от Сърбия

0,48 %

0,64 %

1,22 %

1,04 %

УКРАЙНА

Обем на вноса от Украйна

905 397

939 545

1 084 477

1 075 244

Пазарен дял на вноса от Украйна

2,80 %

2,84 %

3,08 %

3,17 %

ЗАСЕГНАТИ ДЪРЖАВИ

Обем на вноса от засегнатите държави

2 561 872

3 163 926

4 822 529

4 621 026

Пазарен дял на засегнатите държави

7,93 %

9,55 %

13,72 %

13,62 %

Индекс (2013 г. = 100)

100

120

173

172

Източник: данни на Евростат. Пазарният дял бе установен чрез сравнение между обемите на вноса с потреблението на Съюза на свободния пазар, както е посочено в таблица 2.

(233)

След оповестяването на окончателните заключения и по време на изслушването от 27 юли 2017 г. жалбоподателят заяви, че износът от Сърбия следва да се оценява кумулативно с вноса от останалите четири държави, тъй като той надвишава прага de minimis, определен на 1 %. Според него прагът от 1 % не позволява никакво изключение, независимо колко малко е надхвърлянето.

(234)

Комисията отхвърли този аргумент. Решението за това дали вносът следва да се оценява кумулативно трябва да се основава на всички критерии, установени в член 3, параграф 3 от основния регламент. Съгласно член 3, параграф 4 от основния регламент нито един от тези критерии няма по-голяма тежест от останалите. Ако и да е истина, че вносът от дадена държава не може да се кумулира, ако обемът му е незначителен, обратното не означава, че той задължително трябва да се кумулира. Освен това в основния регламент няма изрично определен праг на пренебрежимост. Въпреки че член 5, параграф 7 от основния регламент може да служи като насока за това какво е незначителен обем на вноса, в член 3, параграф 4 няма позоваване на тези прагове. Дори напротив, текстът предоставя достатъчно гъвкавост за Комисията да извършва анализ на всеки отделен случай, още повече, че в настоящия случай прагът е надхвърлен само с 0,04 %, което е несъществено.

(235)

Освен това Комисията установи, че сръбските експортни цени се различават от експортните цени на останалите четири държави поради следните причини:

въпреки че сръбските средни продажни цени също са регистрирали спад по време разглеждания период, по време на разследвания период те са били най-високи (365 EUR/тон) и значително по-високи от средните продажни цени на Бразилия, Иран, Русия и Украйна, които са били в диапазона между 319 EUR/тон и 346 EUR/тон, както е посочено в таблица 4 по-долу; както и

сръбските средни продажни цени са били значително по-високи от средните продажни цени на останалите четири засегнати държави.

Таблица 4

Цени на вноса (EUR/тон)

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

РП

БРАЗИЛИЯ

Средна цена на дъмпинговия внос от Бразилия

461

433

386

346

Индекс (2013 г. = 100)

100

94

84

75

ИРАН

Средна цена на дъмпинговия внос от Иран

454

415

369

316

Индекс (2013 г. = 100)

100

91

81

70

РУСИЯ

Средна цена на дъмпинговия внос от Русия

448

431

387

324

Индекс (2013 г. = 100)

100

96

86

72

СЪРБИЯ

Средна цена на дъмпинговия внос от Сърбия

468

442

400

365

Индекс (2013 г. = 100)

100

94

86

78

УКРАЙНА

Средна цена на дъмпинговия внос от Украйна

429

415

370

319

Индекс (2013 г. = 100)

100

97

86

74

ЗАСЕГНАТИ ДЪРЖАВИ

Средна цена на дъмпинговия внос от засегнатите държави

443

424

380

327

Индекс (2013 г. = 100)

100

96

86

74

Източник: данни на Евростат.

(236)

В тази връзка определянето на цените, в съчетание с незначителния обем, предполагат, че сръбският производител износител по-скоро е следвал пасивно пазарната цена по отношение на разглеждания продукт, а не я е определял. Това е видно и от факта, че намалението на неговите цени между 2015 г. и разследвания период е по-слабо и в относително изражение в сравнение с намалението на цените на останалите четири засегнати държави.

(237)

След оповестяването на окончателните заключения, по време на изслушването на 27 юли 2017 г. (вж. съображение (33)), жалбоподателят поиска от службите на Комисията да предоставят данни относно подбиването и занижаването на цените за сръбския производител износител, за да може да направи преценка на изложените в съображения (235) и (236) твърдения на Комисията, че сръбският производител износител по-скоро пасивно е следвал пазарната цена, отколкото да я е определял. Освен това според жалбоподателя няма доказателства, че сръбският производител износител просто е следвал пазарната цена.

(238)

Комисията отбеляза, че неговите цени са били над средната цена на вноса от засегнатите държави. Данните показват, че цените на сръбския внос са били най-високи през 2013 г. (468 EUR/тон) и са останали най-високи през следващите години, включително цената през РП (365 EUR/тон). Освен това индексът в таблица 4 по-горе показва, че при относителното намаляване на сръбските цени индексът е спаднал от 100 на 78, като за 2013 г. той е бил равен на 100, докато за останалите четири държави той е спаднал на 75 (Бразилия), 70 (Иран), 72 (Русия) и 74 (Украйна). Следователно жалбоподателят е бил в състояние да анализира констатацията на Комисията, че сръбският производител износител по-скоро пасивно е следвал пазарната цена, отколкото да я е определял, както по отношение на цената на вноса, така и по отношение на относителния ѝ спад между 2013 г. и РП. За тази цел Комисията не използва данни относно подбиването и занижаването на цените, тъй като изчислението на подбиването и занижаването на цените дава представа само за моментното състояние по време на разследвания период и следователно не позволява сравнение на тенденцията по отношение на цените за период от няколко години. Тъй като след прегледа на изложените в съображения (235) и (236) по-горе твърдения, жалбоподателят не представи други причини за необходимостта от оповестяването на окончателните данни относно подбиването и занижаването на цените, Комисията следователно отхвърли това искане.

(239)

Като се има предвид, че жалбоподателят не оспори данните, посочени в таблица 4, Комисията потвърди констатацията си, че сръбският износител само е следвал ценовата тенденция, определена от други вносители, а не е водил агресивна ценова стратегия като лидер по отношение на цените.

(240)

Поради това Комисията заключи, че вносът с произход от Сърбия следва да не се оценява кумулативно с вноса от останалите четири държави. С оглед на констатацията, че вносът от Сърбия е бил de minimis, по отношение на вноса на горещовалцовани плоски продукти с произход от Сърбия не е необходимо налагането на защитни мерки. Поради това в съответствие с член 9, параграф 2 от основния регламент процедурата по отношение на вноса от Сърбия следва да бъде прекратена.

(241)

Комисията направи оценка и на условията на конкуренция в рамките на дъмпинговия внос от останалите четири засегнати държави и условията на конкуренция между дъмпинговия внос и сходния продукт и установи, че те са сходни. Действително, внасяните продукти са се конкурирали помежду си и със сходния продукт, произвеждан в Съюза. Тези продукти са взаимозаменяеми и са се търгували в Съюза чрез сравними канали за продажба, като са били продавани на сходни категории крайни потребители.

(242)

След започването на разследването няколко заинтересовани страни представиха коментари по отношение на кумулативната оценка на въздействието на вноса от засегнатите държави. Мисията на Украйна към Европейския съюз, Министерството на промишлеността и търговията на Русия, един руски производител износител и двама производители износители от Бразилия оспориха целесъобразността на кумулативната оценка на вноса от техните държави с този от другите разследвани държави и заявиха, че той не следва да бъде кумулиран. Мисията на Украйна към Европейския съюз заяви, че обемът на украинския внос е бил стабилен през периода 2011—2016 г. за разлика от този от други държави и че е налице значителна разлика между географската структура на вноса от Украйна, от една страна, и на вноса от Бразилия, Иран, Русия, Сърбия и Русия, от друга. Министерството на промишлеността и търговията на Русия бе на мнение, че е необходимо да се направи подробна оценка на условията на конкуренция. Руският производител износител заяви, че неговият внос през разглеждания период всъщност е намалял, че част от него е представлявал доставки за собствено потребление в рамките на групата, които като такива не са навлизали на свободния пазар на Съюза, и че продаваните видове на продукта са били различни. Освен това един бразилски производител износител заяви, че не е следвал сходна ценова тенденция и че този внос е бил разпространен чрез различни канали за продажба в сравнение с вноса от останалите четири засегнати държави. Друг бразилски производител износител изказа твърдението, че вносът от Бразилия е незначителен и че той не следва същите тенденции като останалите четири засегнати държави по отношение на обема, пазарния дял и цената.

(243)

Комисията отхвърли тези доводи. Вносът от Русия и Украйна в Съюза се е увеличил в абсолютно изражение по време на разглеждания период. Освен това дори вносът да е намалял през разглеждания период, този факт не е критерий за определяне на това дали обемът на вноса е незначителен по смисъла на член 3, параграф 4 от основния регламент.

(244)

Условията на конкуренция между дъмпинговия внос от Бразилия, Иран, Русия и Украйна и сходния продукт бяха оценени като сходни поради изложените по-долу причини.

а)

На първо място, всички оказали съдействие производители износители от Бразилия, Иран, Русия и Украйна са използвали подобни канали за продажба, като или са продавали пряко, или чрез свързан търговец/вносител, намиращ се на територията на Съюза или извън нея. Подобни канали на продажба са били използвани и в Съюза от производителите на стомана от Съюза. Поради това внасяните продукти от останалите четири засегнати държави са се конкурирали помежду си и с разглеждания продукт, произвеждан в Съюза.

б)

На второ място, Комисията разгледа вноса в неговата цялост, независимо дали включва вътрешногрупови доставки. При липсата на такъв внос, дружествата по всяка вероятност са щели да се снабдят със сходния продукт, който представлява стандартизирана стока, от други налични източници на свободния пазар на Съюза, в това число сходния продукт, произвеждан от промишлеността на Съюза.

в)

Освен това, както е посочено в таблицата в съображение (264), подобни низходящи ценови тенденции са били наблюдавани и по отношение на Бразилия, Иран, Русия и Украйна.

г)

Видовете на продукта, произвеждани от производителите износители, са били произвеждани и продавани и от производители от Съюза. Поради това техните видове на продукта не са се различавали от тези, продавани от производителите от Съюза.

д)

По отношение на обема на руския внос, както е посочено в таблицата в съображение (262), той се е увеличил както в абсолютно изражение, така и като пазарен дял.

(245)

С оглед на изложеното по-горе Комисията стигна до заключението, че условията за кумулативна оценка на въздействието на вноса от Бразилия, Иран, Русия и Украйна са спазени. В резултат на това този внос бе разгледан кумулативно за целите на определянето на вредата.

(246)

След оповестяването на информационния документ, Комисията получи няколко коментара във връзка с кумулативната оценка на засегнатите държави, които са разгледани в съображенията по-долу.

(247)

Жалбоподателят заяви, че вносът от Сърбия е нанесъл на производителите от Съюза вреда, сходна с вредата, нанесена от вноса от останалите четири държави. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят се позова на факта, че в периода между 2013 г. и разследвания период вносът от Сърбия се е удвоил в абсолютно изражения и като пазарен дял, че цените също са спаднали през този период и че вносът от Сърбия е подбил значително цените на производителите от Съюза по време на разследвания период. Освен това жалбоподателят заяви, че пазарният дял на вноса от Сърбия е бил в размер на 1,04 %, което е малко над прага от 1 %, посочен в член 5, параграф 7 от основния регламент. Жалбоподателят се позовава и на потенциалния риск от заобикаляне, тъй като прекратяването по отношение на Сърбия би позволило на китайското дружество майка на единствения сръбски производител износител да продава за Съюза чрез своето сръбско дъщерно дружество.

(248)

Комисията отхвърля твърдението, че вносът от Сърбия е нанесъл вреда на производителите от Съюза в сходна степен като вноса от останалите държави, поради изложените по-долу причини.

На първо място, обемът на сръбския внос бе счетен за de minimis. В резултат на това той е незначителен и за него не може да бъде установено, че причинява вреда на промишлеността на ЕС. Фактът, че сръбските средни продажни цени по време на разследвания период са били значително по-високи от средните продажни цени на останалите четири засегнати държави, е още един признак, че този нисък обем на вноса не може да причинява вреда на промишлеността на ЕС.

На второ място, по отношение на пазарния дял над прага от 1 %, а именно 1,04 %, при всички случаи прагът, предвиден в член 3, параграф 4 от основния регламент, е „незначителен“. Изборът на думата „незначителен“ предполага, че Комисията разполага с известна свобода на преценка при своя анализ на обема на вноса при оценката на кумулирането. В конкретния случай, както бе обяснено в съображение (234), тази разлика от 0,04 % бе установена за несъществена както в абсолютно, така и в относително изражение.

На последно място, що се отнася до потенциалния риск от заобикаляне, Комисията отбеляза, че действителният обем на производството и производственият капацитет на единствения сръбски производител износител са били съобщени на службите на Комисията. Поради това Комисията ще обърне специално внимание на този потенциален риск от заобикаляне, като следи отблизо дали има признаци на промяна в модела на търговия, което предполага възможното заобикаляне с произход от Сърбия. И нещо по-маловажно — сръбският производител износител заяви, че основната му стратегия е да отговори на търсенето на вътрешния пазар и на търсенето от страна на балканските държави.

(249)

Освен това двама включени в извадката бразилски производители износители заявиха, че кумулативната оценка на вноса от Бразилия с този от Иран, Русия и Украйна е необоснована поради причините, изложени в следните две съображения.

(250)

Един от тях заяви, че над една трета от вноса от Бразилия не се е конкурирал с продукти от Иран, Русия и Украйна, което доказва, че каналите за продажба на вноса от Бразилия са се различавали от тези за продажба на вноса от Иран, Русия и Украйна. Освен това производителят износител изтъкна, че подобно на цените на сръбския внос бразилските цени са били значително по-високи от средните цени на вноса от Иран, Русия и Украйна и че бразилските производители износители също по-скоро са следвали пазарната цена, отколкото да са я определяли. На последно място, той заяви, че нито един от бразилските производители не е подбивал цените на промишлеността на Съюза.

(251)

Другият бразилския производител износител заяви, че извършването на подобна кумулативна оценка е нецелесъобразно поради незначителния обем на вноса от Бразилия (какъвто бе случаят и за Сърбия) и разликата в условията на конкуренция. В тази връзка по отношение на незначителния обем на вноса бразилският производител износител заяви, че пазарният дял на Бразилия е започнал да надвишава прага от 1 % от 2015 г. нататък и по време на разследвания период е възлизал едва на 1,79 %. Освен това обемът на неговия внос е бил твърде малък, за да допринесе за каквато и да било вреда и следователно е несъществен. Що се отнася до различните условия на конкуренция, той се позова на факта, че близо 60 % от вноса на разглеждания продукт от Бразилия по време на разследвания период са представлявали продажби или трансфери за свързани европейски дружества, които не влизат в пряка конкуренция с продуктите, предназначени за свободния пазар, и следователно са изправени пред различни условия на конкуренция. Освен това той оспори посоченото от Комисията в информационния документ, че вносът от Бразилия и сходния продукт на Съюза са взаимозаменяеми. Той заяви във връзка с това, че бразилските производители износители изнасят главно търговски видове горещовалцовани плоски продукти, които имат различни физически, химически и технически характеристики, както и различни крайни приложения от продуктите, продавани от промишлеността на Съюза, които са основно висококачествени видове горещовалцовани плоски продукти. Освен това той оспори твърдението, че бразилските производители износители използват канали за продажба, сходни с тези на производителите износители от останалите засегнати държави. Той заяви, че тези производители обикновено продават пряко на независими клиенти на свободния пазар в Съюза, за разлика от по-голяма част от вноса от Бразилия. На последно място, той представи коментари относно цените, сходни с тези, представени от другия бразилски производител износител.

(252)

Комисията отхвърли твърденията на двамата включени в извадката бразилски производители износители, както е посочено по-долу.

(253)

На първо място, при определянето на потреблението Комисията взе предвид целия бразилския внос, независимо от това, че той включва вътрешногрупови доставки. Причината за това е, че при липсата на такъв внос, дружествата по всяка вероятност са щели да се снабдят с горещовалцовани плоски продукти от други налични източници на свободния пазар на Съюза, в това число сходния продукт, произвеждан от промишлеността на Съюза.

(254)

На второ място, част от каналите за продажба от Бразилия не се различават от тези на Иран, Русия и Украйна. Всички оказали съдействие производители от Бразилия, Иран, Русия и Украйна използват подобни канали за продажба, като или са продавали пряко, или чрез свързан търговец/вносител, намиращ се на територията на Съюза или извън нея. Освен това що се отнася до твърдението, че 60 % от вноса на разглеждания продукт от Бразилия по време на разследвания период са представлявали продажби или трансфери за свързани европейски дружества, които не влизат в пряка конкуренция с продуктите, предназначени за свободния пазар, и следователно са изправени пред различни условия на конкуренция, може да се отбележи следното. Част от вноса на разглеждания продукт от руски производители износители също е представлявал продажби за свързани европейски дружества, част от които е била допълнително обработвана от тези свързани европейски дружества. Следователно тези производители износители са изправени пред същите условия на конкуренция.

(255)

На трето място, както е посочено в таблица 4, Комисията призна, че бразилските цени са по-високи от средните цени на вноса от Иран, Русия и Украйна. Въпреки това таблица 4 също така показа, че бразилските цени са били значително по-ниски от цените на сръбския внос по време на разглеждания период, т.е. през годините 2013, 2014, 2015 и разследвания период.

(256)

На четвърто място, що се отнася до твърдението, че бразилските производители износители също по-скоро пасивно са следвали пазарната цена, отколкото да са я определяли, цената на сръбския производител износител бе оценена в комбинация с незначителния обем на вноса. Следователно по отношение на Бразилия не може да се стигне до същото заключение.

(257)

На пето място, що се отнася до обема, както бе посочено в таблица 3, вносът от Бразилия е възлизал на 608 541 тона по време на разследвания период в сравнение с 354 145 тона за вноса от Сърбия. Съответно обемът на бразилския внос на горещовалцовани плоски продукти е бил с повече от 70 % по-висок от сръбския и е представлявал пазарен дял от 1,79 %, в сравнение с 1,04 % на вноса от Сърбия. В резултат на това този внос не бе счетен за незначителен.

(258)

На последно място, що се отнася до твърдението, че продуктовият асортимент на бразилските производители износители е бил различен, техните продукти категорично са били в пряка конкуренция с продуктите на Съюза и с тези на другите производители износители. Противно на твърдението на производителя износител разследването показа, че всички видове на разглеждания продукт, включително видовете, продавани от бразилските производители износители, също са произвеждани и продавани от производителите от Съюза. В тази връзка Комисията отбеляза, че над 99,9 % от всички видове на продукта, продавани от тримата бразилски производители износители, са били продавани и от включените в извадката производители от Съюза по време на разследвания период. Освен това на национално равнище е извършена кумулативна оценка по отношение на пълния обхват на разглеждания продукт, а не само на някои видове на разглеждания продукт.

(259)

След оповестяването на окончателните заключения бразилският производител износител CSN повтори твърдението си, че каналите за продажба и цените на вноса от Бразилия съществено се различават от тези на вноса от Иран, Русия и Украйна. По отношение на каналите за продажба той отбеляза, че дъщерното му дружество Lusosider не е нито търговец, нито вносител, а само ползвател на горещовалцовани плоски продукти. Той заяви по-специално, че положението на NLMK Europe не е същото като положението на Lusosider. Той също така посочи, че Lusosider не е имало лесен достъп до горещовалцовани плоски продукти, продавани на пазара на Съюза. Що се отнася до цените на вноса, той отбеляза, че тенденцията на цените на вноса от Бразилия е следвала същата възходяща тенденция като цените на вноса от Сърбия.

(260)

Комисията отхвърли тези твърдения като неоснователни. По отношение на каналите за продажба освен NLMK е имало и други руски дъщерни дружества, установени в Латвия и Полша, с руско дружество майка, които частично са използвали и преработвали до известна степен горещовалцовани плоски продукти по време РП, които са закупували от своето руско дружество майка. Освен това, въпреки твърдението, че Lusosider не е имал лесен достъп до горещовалцовани плоски продукти, продавани на пазара на Съюза, по време на изслушването Комисията е била информирана, че по време на разследвания период Lusosider е получавал доставки от други източници, като Турция, Тайван и Русия. Освен това Комисията не разполага с доказателства, че производителите от Съюза не са искали да доставят продукти на Lusosider, нито пък Lusosider е предоставил такива доказателства. По отношение на цените Комисията припомня, че бразилските цени са били значително по-ниски от цените на сръбския внос по време на разглеждания период, т.е. през годините 2013, 2014, 2015 и разследвания период (вж. съображение (235)). Поради това Комисията не прие искането на бразилския производител износител вносът с произход от Бразилия да не бъде оценяван кумулативно с вноса от останалите три държави.

(261)

Следователно Комисията стигна до заключението, че всички критерии, определени в член 3, параграф 4, са изпълнени за останалите четири държави и следователно вносът от Бразилия, Иран, Русия и Украйна бе разгледан кумулативно за целите на определянето на вредата.

4.3.2.   Обем и пазарен дял на вноса от Бразилия, Иран, Русия и Украйна

(262)

Вносът в Съюза от Бразилия, Иран, Русия и Украйна се е променял, както следва:

Таблица 5

Обем на вноса (в тонове) и пазарен дял

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

РП

БРАЗИЛИЯ

Обем на вноса от Бразилия

41 895

108 973

580 525

608 541

Индекс (2013 г. = 100)

100

260

1 386

1 453

Пазарен дял на вноса от Бразилия

0,13 %

0,33 %

1,65 %

1,79 %

Индекс (2013 г. = 100)

100

253

1 273

1 382

ИРАН

Обем на вноса от Иран

125 202

527 161

1 015 088

1 127 659

Индекс (2013 г. = 100)

100

421

811

901

Пазарен дял на вноса от Иран

0,39 %

1,59 %

2,89 %

3,32 %

Индекс (2013 г. = 100)

100

410

745

857

РУСИЯ

Обем на вноса от Русия

1 334 322

1 376 412

1 714 880

1 455 436

Индекс (2013 г. = 100)

100

103

129

109

Пазарен дял на вноса от Русия

4,13 %

4,15 %

4,88 %

4,29 %

Индекс (2013 г. = 100)

100

101

118

104

УКРАЙНА

Обем на вноса от Украйна

905 397

939 545

1 084 477

1 075 244

Индекс (2013 г. = 100)

100

104

120

119

Пазарен дял на вноса от Украйна

2,80 %

2,84 %

3,08 %

3,17 %

Индекс (2013 г. = 100)

100

101

110

113

ЗАСЕГНАТИ ДЪРЖАВИ

Обем на вноса от засегнатите държави

2 406 816

2 952 091

4 394 970

4 266 880

Индекс (2013 г. = 100)

100

123

183

177

Пазарен дял на засегнатите държави

7,45 %

8,91 %

12,50 %

12,57 %

Индекс (2013 г. = 100)

100

120

168

169

Източник: данни на Евростат. Пазарният дял бе установен чрез сравнение между обемите на вноса с потреблението на свободния пазар на Съюза, както е посочено в таблица 2.

(263)

От таблицата по-горе се вижда, че в абсолютни стойности вносът от засегнатите държави значително се е увеличил през разглеждания период. Успоредно с това общият пазарен дял на вноса им в Съюза се е увеличил с почти 5 процентни пункта (от 7,45 % през 2013 г. до 12,57 %, което представлява увеличение в размер на 69 %) по време на разглеждания период.

4.3.3.   Цени на вноса от засегнатите държави и подбиване на цените

(264)

Комисията установи цените на вноса по данни на Евростат. Среднопретеглената цена на вноса в Съюза от Бразилия, Иран, Русия и Украйна се е променяла, както следва:

Таблица 6

Цени на вноса (EUR/тон)

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

РП

БРАЗИЛИЯ

Средна цена на дъмпинговия внос от Бразилия

461

433

386

346

Индекс (2013 г. = 100)

100

94

84

75

ИРАН

Средна цена на дъмпинговия внос от Иран

454

415

369

316

Индекс (2013 г. = 100)

100

91

81

70

РУСИЯ

Средна цена на дъмпинговия внос от Русия

448

431

387

324

Индекс (2013 г. = 100)

100

96

86

72

УКРАЙНА

Средна цена на дъмпинговия внос от Украйна

429

415

370

319

Индекс (2013 г. = 100)

100

97

86

74

ЗАСЕГНАТИ ДЪРЖАВИ

Средна цена на дъмпинговия внос от засегнатите държави

442

423

378

323

Индекс (2013 г. = 100)

100

96

86

73

Източник: данни на Евростат.

(265)

Средните цени на вноса от засегнатите държави са намалели от 442 EUR/тон през 2013 г. на 323 EUR/тон по време на разследвания период. По време на разглеждания период спадът на средната единична цена на дъмпинговия внос е бил 27 %.

(266)

Комисията направи оценка на подбиването на цените по време на разследвания период, като сравни:

а)

среднопретеглените продажни цени за всеки вид на продукта на шестимата производители от Съюза за несвързани клиенти на свободния пазар на Съюза, коригирани на равнище франко завода; както и

б)

съответните среднопретеглени цени на равнище CIF на границата на Съюза за всеки вид на продукта при вноса от оказалите съдействие производители от засегнатата държава за първия независим клиент на пазара на Съюза, със съответните корекции за разходите след вноса.

(267)

Сравнението на цените бе извършено поотделно за всеки вид на продукта по отношение на сделки на едно и също ниво на търговия, при необходимост със съответните корекции и след приспадането на направените намаления и отстъпки. Резултатът от сравнението бе изразен като процент от оборота на производителите от Съюза по време на разследвания период. Основните корекции бяха свързани с разходите за доставка (от 3,4 % до 8,9 % за всеки включен в извадката производител от Съюза), разходи за кредити (от 0,1 % до 0,4 %) и отстъпките (от 0,1 % до 2 %).

(268)

Както бе посочено в съображение (16), само един несвързан вносител изпрати отговор на въпросника. Въз основа на доказателствата, събрани по време на контролното посещение на този несвързан вносител, бяха добавени разходи след вноса в размер на 7 EUR/тон.

(269)

Въз основа на изложеното по-горе бе установено, че дъмпинговият внос от по-голяма част от засегнатите производители износители, включени в извадката, подбива цените на промишлеността на Съюза между 8,45 % и 17,74 %, както се вижда от таблицата по-долу. Не бе установено подбиване на цените от страна на нито едно от бразилските дружества.

Таблица 7

Маржове на подбиване на цените

Държава

Дружество

Марж на подбиване на цените

Бразилия

ArcelorMittal Brasil S.A и Aperam Inox América do Sul S.A.

– 3,30 %

 

Companhia Siderúrgica Nacional

– 6,95 %

 

Usinas Siderúrgicas de Minas Gerais S.A.

– 0,12 %

Иран

Mobarakeh Steel Company

8,45 %

Русия

Novolipetsk Steel

8,87 %

 

Public Joint Stock Company Magnitogorsk Iron Steel Works (PJSC MMK)

14,0 %

 

PAO Severstal

17,74 %

Украйна

Metinvest Group

8,45 %

(270)

След оповестяването на информационния документ жалбоподателят и иранският производител износител отбелязаха, че информацията, предоставена в информационния документ, и тази в едно от приложенията към него не е последователна. Докато в документа се посочва, че по отношение на иранското дружество не е установено подбиване на цените, в специално приложение маржът на подбиване на цените за това дружество е определен на 8,45 %.

(271)

В отговор на тези коментари Комисията потвърждава, че позоваването на иранското дружество в описателната част на информационния документ е неправилно и че маржът на подбиване, посочен в приложението, е верен.

(272)

След оповестяването на окончателните заключения бразилският производител износител Usiminas заяви, че член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент изискват от Комисията да извършва точен анализ на въздействието на цените на дъмпинговия внос и да прецени дали е имало значително подбиване на цените. Този анализ не бива да се ограничава до просто математическо сравнение, а представлява динамична оценка на развитието на цените и тенденциите по отношение на връзката между цените на дъмпинговия внос и цените на сходните продукти на вътрешния пазар във времето.

(273)

Комисията отхвърли това твърдение. На първо място, тя предостави данни за среднопретеглените единични продажни цени на производителите от Съюза на свободния пазар в Съюза в таблицата в съображение (295). След това, както е посочено в съображение (297), Комисията заяви, че производителите от Съюза са били принудени да следват низходяща ценова спирала и значително са понижили продажните си цени, по-специално през 2015 г. и през разследвания период. Тъй като разглежданият продукт представлява стандартизирана стока, производителите от Съюза са били принудени да следват низходящата ценова спирала. Комисията направи подобни коментари в съображение (387). Освен това тя се позовава и на своя анализ на другите фактори, които заедно или поотделно не биха могли да нарушат причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата (вж. съображение (390)). Следователно анализът на Комисията не бе ограничен до просто математическо сравнение. Накрая, но не на последно място по значение, нито бразилският производител износител не представи някакви аргументи, нито пък Комисията е запозната с причината, поради която такъв допълнителен анализ би направил анализа на подбиването на цените по-съдържателен, предвид факта, че разглежданият продукт представлява стандартизирана стока.

4.4.   Икономическо състояние на промишлеността на Съюза

4.4.1.   Общи бележки

(274)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент при проверката на въздействието на дъмпинговия внос върху промишлеността на Съюза бе направена оценка на всички икономически показатели, имащи отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза по време на разглеждания период.

(275)

Макроикономическите показатели (производство, производствен капацитет, използване на капацитета, обеми на продажбите, запаси, растеж, пазарен дял, заетост, производителност и размер на дъмпинговите маржове) бяха оценени на равнището на цялата промишленост на Съюза. Оценката се основаваше на информацията, предоставена от жалбоподателя, която бе съпоставена с данните, предоставени от производителите от Съюза, както и с наличните официални статистически данни (Евростат).

(276)

Анализът на микроикономическите показатели (продажни цени, рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите, способност за привличане на капитал, заплати и производствени разходи) бе извършен на равнището на включените в извадката производители от Съюза. Оценката се основаваше на предоставената от тях информация, която бе надлежно проверена.

(277)

За да бъде картината на промишлеността на Съюза възможно най-пълна, Комисията набави данни за цялото производство на разглеждания продукт и определи дали производството е предназначено за собствена употреба, или за свободния пазар. За някои показатели за вредата, отнасящи се до промишлеността на Съюза, Комисията анализира отделно данните, отнасящи се до свободния пазар и до пазара за собствено потребление, и направи сравнителен анализ. Тези фактори са: продажби, пазарен дял, единични цени, разходи за единица продукция, рентабилност и паричен поток. Други икономически показатели обаче биха могли да бъдат разгледани логично само ако се има предвид цялостната дейност, включително собственото потребление от страна на промишлеността на Съюза. Тези фактори са: производство, капацитет, използване на капацитета, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите, заетост, производителност, запаси и разходи за труд. По отношение на тези фактори Комисията може да извърши съдържателна оценка само като се позове на цялостната дейност на промишлеността на Съюза. Този анализ е в съответствие със съдебната практика на съдилищата на Съюза и на СТО (14).

4.4.2.   Макроикономически показатели

4.4.2.1.   Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

(278)

През разглеждания период общото производство, производственият капацитет и използването на капацитета в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 8

Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

РП

Обем на производството (в тонове)

74 588 182

75 509 517

74 718 189

72 920 472

Индекс (2013 г. = 100)

100

101

100

98

Производствен капацитет (в тонове)

100 667 836

100 040 917

98 093 841

98 162 252

Индекс (2013 г. = 100)

100

99

97

98

Използване на капацитета

74,1 %

75,5 %

76,2 %

74,3 %

Източник: отговори на въпросника, дадени от Eurofer.

(279)

По време на разглеждания период обемът на производството на промишлеността на Съюза леко се е понижил с около 1,7 милиона тона (– 2 %).

(280)

Представените данни за капацитета се отнасят за техническия капацитет, което означава, че са отчетени възприетите в съответния отрасъл стандартни корекции, свързани с времето за настройка, поддръжка, изчакване и други обичайни прекъсвания на производството. Производственият капацитет по време на разглеждания период е намалял поради намаляване на производствения капацитет в някои обекти, главно в Белгия и Италия.

(281)

Степента на използване на капацитета се е задържала на сравнително стабилно равнище по време на разглеждания период и е варирала между 74,1 % и 76,2 %.

4.4.2.2.   Обем на продажбите и пазарен дял

(282)

През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза на свободния пазар са се променяли, както следва:

Таблица 9

Обем на продажбите и пазарен дял (свободен пазар)

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

РП

Обем на продажбите (в тонове)

27 468 243

27 910 748

27 327 906

26 027 000

Индекс (2013 г. = 100)

100

102

99

95

Пазарен дял

85,1 %

84,2 %

77,7 %

76,7 %

Индекс (2013 г. = 100)

100

99

91

90

Източник: отговори на въпросника, дадени от Eurofer, и данни на Евростат.

(283)

Обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на свободния пазар на Съюза е намалял с 5 % по време на разглеждания период, т.е. от 27,5 милиона тона на 26 милиона тона.

(284)

По време на разглеждания период пазарният дял на промишлеността на Съюза по отношение на потреблението на Съюза е намалял с повече от 8 процентни пункта, от 85,1 % на 76,7 %. Спадът в обема на продажбите на свободния пазар на Съюза и загубата на пазарен дял на промишлеността на Съюза съвпада във времето с увеличаване на потреблението на свободния пазар на Съюза, което е показател за влошаване на конкурентната позиция на производителите на стомана от Съюза.

(285)

Що се отнася до пазара за собствено потребление на Съюза, през разглеждания период обемът на собственото потребление и пазарният дял са се променяли, както следва:

Таблица 10

Обем на собственото потребление на пазара на Съюза и пазарен дял

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

РП

Обем на собственото потребление на пазара на Съюза (в тонове)

42 418 062

42 887 175

42 271 071

42 454 866

Индекс (2013 г. = 100)

100

101

100

100

Общо производство на промишлеността на Съюза (в тонове)

74 588 182

75 509 517

74 718 189

72 920 471

Процент на обема на собственото потребление в сравнение с общото производство

56,9 %

56,8 %

56,6 %

58,2 %

Източник: отговори на въпросника, дадени от Eurofer, и данни на Евростат.

(286)

Обемът на производството за собствено потребление на промишлеността на Съюза (състоящо се в трансфери и продажби за собствено потребление на пазара на Съюза) на пазара на Съюза в абсолютни стойности е останал относително стабилен по време на разглеждания период.

(287)

Делът на собственото потребление (изразен като процент от общото производство) на промишлеността на Съюза леко се е увеличил през разглеждания период, от 56,9 % през 2013 г. на 58,2 % по време на разследвания период.

4.4.2.3.   Заетост и производителност

(288)

Заетостта бе изчислена, като бяха взети предвид само наетите лица, които работят пряко във връзка със сходния продукт в различните стоманодобивни предприятия на производителите от Съюза. Този метод предостави точни данни, определянето на които е относително лесно.

(289)

През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва:

Таблица 11

Заетост и производителност

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

РП

Брой на наетите лица

(наети лица на пълно работно време)

18 632

17 739

17 829

17 722

Индекс (2013 г. = 100)

100

95

96

95

Производителност (в тонове/наето лице)

4 003

4 257

4 191

4 115

Индекс (2013 г. = 100)

100

106

105

103

Източник: отговори на въпросника, дадени от Eurofer.

(290)

Равнището на заетостта на промишлеността на Съюза се е увеличило по време на разглеждания период. По време на разследването Комисията установи, че това намаление е било причинено от необходимостта от намаляване на производствените разходи и увеличаване на ефикасността с оглед на нарастващата конкуренция от дъмпингов внос на пазара. Това е довело до намаляване на работната сила с 5 % по време на разглеждания период, без да се взема предвид непряката заетост. В резултат на това и въпреки слабото понижение на обема на производството (– 2 %) през разглеждания период производителността на работната сила на промишлеността на Съюза, разглеждана като продукция на наето лице за една година, се е увеличила (+ 3 %) Това показва, че промишлеността на Съюза се е опитала да се адаптира към променящите се пазарни условия, за да остане конкурентоспособна.

4.4.2.4.   Материални запаси

(291)

През разглеждания период запасите на производителите от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 12

Материални запаси

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

РП

Запаси в края на периода (в тонове)

2 646 989

2 653 224

2 798 420

2 469 667

Индекс (2013 г. = 100)

100

100

106

93

Запаси в края на периода като процент от производството

3,55 %

3,51 %

3,75 %

3,39 %

Индекс (2013 г. = 100)

100

99

106

95

Източник: отговори на въпросника, дадени от Eurofer.

(292)

Повечето видове на сходния продукт се произвеждат от промишлеността на Съюза при конкретни поръчки от страна на ползвателите. Поради това запасите не се считат за важен показател за вреда в отрасъла. Това се потвърждава и от анализа на изменението на запасите в края на периода като процент от производството. Както се вижда по-горе, този показател е останал относително стабилен, около 3,4 — 3,7 % от обема на производството.

4.4.2.5.   Размер на дъмпинговия марж

(293)

Всички дъмпингови маржове от Бразилия, Иран, Русия и Украйна са били значително над нивото de minimis. Въздействието на размера на действителните високи дъмпингови маржове върху промишлеността на Съюза не е пренебрежимо малко, като се имат предвид обемът и цените на вноса от Бразилия, Иран, Русия и Украйна.

4.4.2.6.   Растеж

(294)

Потреблението на Съюза (на свободния пазар) се е увеличило с около 5 % по време на разглеждания период, докато обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на свободния пазар на Съюза е намалял с около 5 %. Поради това промишлеността на Съюза е изгубила част от пазарния си дял, за разлика от пазарния дял на вноса от Бразилия, Иран, Русия и Украйна, който се е увеличил значително по време на разглеждания период.

4.4.3.   Микроикономически показатели

4.4.3.1.   Цени и влияещи на цените фактори

(295)

През разглеждания период среднопретеглените единични продажни цени на производителите от Съюза на свободния пазар в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 13

Продажни цени на свободния пазар в Съюза

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

РП

Продажна цена (EUR/тон)

498

471

427

383

Индекс (2013 г. = 100)

100

95

86

77

Производствени разходи за единица продукция (EUR/тон)

511

469

431

413

Индекс (2013 г. = 100)

100

92

84

81

Източник: отговори на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза.

(296)

Таблицата по-горе показва изменението на единичната продажна цена на свободния пазар на Съюза в сравнение със съответните производствени разходи. Като средна стойност продажните цени са били по-ниски от производствените разходи за единица продукция, с изключение на 2014 г., когато пазарът на Съюза е започнал да отбелязва растеж и пазарният дял на вноса от останалите четири засегнати държави е бил по-нисък, отколкото през разследвания период.

(297)

Производствените разходи са останали като цяло по-високи от намаляващите продажни цени, с изключение на 2014 г. С цел да ограничат загубата на пазарен дял и тъй като разглежданият продукт представлява стандартизирана стока, производителите от Съюза са били принудени да следват низходяща ценова спирала и значително са понижили продажните си цени, по-специално през 2015 г. и през разследвания период. Тъй като разглежданият продукт представлява стандартизирана стока, производителите от Съюза са били принудени да следват низходящата ценова спирала.

(298)

Някои от включените в извадката производители са прехвърлили или продали на трансферни цени някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани за собствено потребление за по-нататъшна преработка надолу по веригата, като са използвали различни политики за ценообразуване (основно по себестойност за трансферите за собствено потребление и на трансферни цени за продажбите за собствено потребление). Поради това не може да се направи сериозно заключение от изменението на цената за собствено потребление.

4.4.3.2.   Разходи за труд

(299)

През разглеждания период средните разходи за труд на производителите от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 14

Средни разходи за труд на наето лице

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

РП

Средни разходи за труд на наето лице (в евро)

63 374

66 039

66 023

67 045

Индекс (2013 г. = 100)

100

104

104

106

Източник: отговори на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза.

(300)

През разглеждания период средната заплата на наето лице се е увеличила с 4 %.

4.4.3.3.   Рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал

(301)

През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на производителите от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 15

Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

РП

Рентабилност на продажбите на свободния пазар в Съюза (процент от оборота от продажбите)

– 2,7 %

0,4 %

– 0,8 %

– 7,8 %

Паричен поток (в хиляди евро)

139 285

221 982

122 723

– 79 661

Индекс (2013 г. = 100)

100

159

88

– 57

Инвестиции (в хиляди евро)

256 013

289 582

291 771

268 839

Индекс (2013 г. = 100)

100

113

114

105

Възвръщаемост на инвестициите

– 3,5 %

0,5 %

– 1,0 %

– 8,5 %

Източник: отговори на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза.

(302)

Комисията установи рентабилността на производителите от Съюза, като изрази нетната загуба преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт на свободния пазар в Съюза като процент от оборота от тези продажби.

(303)

През разглеждания период рентабилността е претърпяла отрицателно развитие и през всички години, с изключение на 2014 г., са отбелязани загуби. Макар че загубите през 2013 г. са били свързани отчасти с последиците от дълговата криза в еврозоната, през 2014 г. и първата половина на 2015 г. производителите на стомана от Съюза са успели да постигнат частично възстановяване. Както се вижда от таблицата в съображение (295), по време на разглеждания период единичните продажни цени са намалели с 23 % поради силния ценови натиск, оказван от дъмпинговия внос от втората половина на 2015 г. нататък. Това е довело до значителна загуба в размер на 7,8 % по време на разследвания период, което представлява най-лошият резултат по време на разглеждания период.

(304)

Нетният паричен поток представлява способността на производителите от Съюза да самофинансират дейностите си. Както и при рентабилността, тенденцията при нетния паричен поток е била низходяща и е преминала в отрицателни стойности, на неустойчиви равнища.

(305)

Въпреки загубите, понесени по време на разглеждания период, инвестициите (включително замяната на някои производствени активи) са се задържали над 240 милиона евро през всички години на разглеждания период. Инвестициите обаче са останали на сравнително ниско равнище през целия период, тъй като способността за привличане на капитал е била засегната от загубите, понесени по време на разглеждания период (с изключение на малката печалба, реализирана през 2014 г.).

(306)

Възвръщаемостта на инвестициите представлява печалбата (или загубата), изразена като процент от нетната балансова стойност на инвестициите. Поради понесените загуби възвръщаемостта на инвестициите е била отрицателна през разглеждания период, с изключение на 2014 г.

4.4.3.4.   Коментари относно микроикономическите показатели

(307)

След оповестяването на информационния документ руските производители износители MMK Group и Severstal Group и руското Министерство на икономическото развитие заявиха, че в своя анализ на микроикономическите показатели Комисията не е разгледала надлежно фактора „пазар за собствено потребление“. Руските производители износители отбелязаха, че Комисията е анализирала микроикономическите показатели само за свободния пазар, който е малък сегмент от пазара, а именно само 41,8 % — 43,1 % от производството на разглеждания продукт в Съюза. Те заявиха, че анализ на микроикономическите показатели само по отношение на свободния пазар на Съюза би могъл да покаже една по-отрицателна картина, отколкото анализ на целия пазар на ЕС на сходния продукт. В тази връзка те се позоваха на констатациите в доклада на Апелативния орган на СТО по дело Съединени американски щати — антидъмпингови мерки, прилагани по отношение на някои горещовалцовани стоманени продукти от Япония  (15), които, според тях, изискват анализът на микроикономическите показатели да включва както свободния пазар, така и пазара за собствено потребление, за да може да бъде счетен за балансиран и обективен.

(308)

Комисията отхвърли твърдението, че не е извършила балансиран и обективен анализ на микроикономическите показатели на двата пазара — свободния пазар и пазара за собствено потребление.

(309)

На първо място, в съображение (277) тя обясни методологията си, като посочи по какъв начин и при какви условия е правила разграничение между данните, отнасящи се до свободния пазар, и тези, отнасящи се до пазара за собствено потребление.

(310)

На второ място, твърдението, че Комисията не е действала в съответствие с доклада на Апелативния орган на СТО, не е вярно. В своя анализ Комисията не се абстрахира от данните за пазара за собствено потребление. Действително, тя предостави данни за пазара за собствено потребление и ги взе предвид в своя анализ, когато това бе целесъобразно (в това отношение вж. съображения (224)—(225) и съображения (285)—(287)).

(311)

На трето място, в този конкретен случай по-голяма част от пазара за собствено потребление се е състоял от трансфери за собствено потребление (почти 87 % по време на разследвания период), както е показано в таблицата по-долу:

Таблица 16

Разбивка между трансферите и продажбите за собствено потребление

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

РП

Трансфери за собствено потребление (в тонове)

35 884 971

36 155 050

35 865 270

36 787 755

Продажби за собствено потребление (в тонове)

6 533 091

6 732 125

6 405 801

5 667 111

Обем на собственото потребление на пазара на Съюза (в тонове)

42 418 062

42 887 175

42 271 071

42 454 866

(312)

Такива вътрешни трансфери не постъпват на свободния пазар, тъй като продуктът се използва от интегриран производител за целите на по-нататъшна преработка, преобразуване или монтаж в рамките на интегриран процес. Тези вътрешни трансфери се характеризират с това, че за тях не се издават търговски фактури и че интегрираният производител/ползвател не е отделно юридическо лице, за разлика от продажбите за собствено потребление. В резултат на това за трансферите за собствено потребление няма продажни цени.

(313)

Освен това за трансферите за собствено потребление е много трудно да се установи рентабилността или възвръщаемостта на инвестициите, тъй като видовете на продукта (когато са трансферирани за собствено потребление) подлежат на допълнителна преработка в рамките на дружеството и под формата на различни продукти от стомана надолу по веригата, за което не се издават фактури за продажба (която е ключов фактор за определяне на приходите и един от съществените елементи, необходими, за да се определи печалба).

(314)

Както е посочено в съображение (41) обаче, различните видове на горещовалцованите плоски продукти служат за суровина за производството на различни продукти от стомана с добавена стойност надолу по веригата, като се започне от студеновалцованите (16) плоски и покрити продукти от стомана. В това отношение в регламента за временните мерки по отношение на студеновалцовани плоски продукти от стомана с произход от Китайската народна република и Руската федерация се посочва, че „ситуацията на промишлеността на Съюза на свободния пазар се е влошила значително през разглеждания период, тъй като загубите са започнали да се натрупват от 2012 г. нататък. В действителност обемът на продажбите на свободния пазар на Съюза е намалял с 14 %, продажните единични цени са спаднали с 19 %, а производствените разходи са се понижили само с 16 %. Освен това промишлеността на Съюза е загубила пазарен дял спрямо дела на вноса от засегнатите държави и е трябвало да намали инвестициите с оглед на непрекъснато отрицателната възвръщаемост на инвестициите  (17).“ Заключението в това съображение бе потвърдено на окончателния етап (18) и продължава да е в сила. Разследваният период в случая със студеновалцованите плоски продукти от стомана (19) предхожда разследвания период в рамките на настоящото разследване. Въпреки това, дори разследваният период да е различен, посочените по-горе показатели показват, подобно на свободния пазар, отрицателна картина за пазара на студеновалцовани плоски продукти от стомана, т.е. за първия пазар надолу по веригата, за който се използват трансферите и продажбите за собствено потребление на горещовалцовани плоски продукти.

(315)

В резултат на това, въз основа на аргументите, изложени по-горе, Комисията отхвърли исканията на руските производители износители и на Министерството на икономическото развитие на Русия и потвърждава, че тя е действала с дължимата грижа и е направила необходимото двата пазара да бъдат надлежно разгледани.

4.4.4.   Заключение относно съществената вреда

(316)

Въпреки конкретните действия от страна на промишлеността на Съюза да подобри ефективността чрез намаляване на разходите (като например намаляване на броя на работните часове на седмица) и поддържане на добър контрол над производствените разходи по време на разглеждания период, икономическото състояние на промишлеността на Съюза се е влошило значително: от – 2,7 % през 2013 г. загубите са достигнали – 7,8 % по време на разследвания период. Това означава, че загубите са били натрупани по време на разглеждания период, с изключение на 2014 г.

(317)

Освен това, въпреки увеличението от 5 % на потреблението на Съюза на свободния пазар, обемът на продажбите на промишлеността на Съюза е намалял с 5 %, единичните продажни цени са спаднали с повече от 20 % и производството е намаляло с 2 %. Освен това заетостта е намаляла с 5 %. Вследствие на това и останалите показатели за вреда са отбелязали отрицателно развитие.

(318)

Последиците от дълговата криза в еврозоната през 2013 г. са оказали отрицателно въздействие върху рентабилността през 2013 г., последвано от умерено възстановяване през 2014 г. При особените обстоятелства, възникнали при този случай, от втората половина на 2015 г. производителите от Съюза са продавали разглеждания продукт като цяло на цени под себестойността, за да запазят пазарния си дял. Всички производители износители от четирите засегнати държави са продавали на дъмпингови цени и цените им в повечето случаи са подбивали цените на производителите на стомана от Съюза, като по този начин са упражнявали значителен натиск върху продажните цени на промишлеността на Съюза.

(319)

Поради загубите, понесени по време на разглеждания период вследствие на факторите, описани по-горе, останалите показатели, като паричният поток и възвръщаемостта от инвестициите, са отбелязали същите низходящи тенденции като показателят рентабилност.

(320)

С оповестяването на информационния документ заинтересованите страни бяха уведомени, че Комисията е стигнала до заключението, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент, и получиха възможност да представят своите коментари.

(321)

Руските производители износители (MMK Group и Severstal Group) и Министерството на икономическото развитие на Русия заявиха, че не е възможно Комисията да е установила съществена вреда в рамките на настоящата процедура, тъй като китайските процедури (20) обхващат точно същия разглеждан продукт и de facto точно същите периоди за оценка на тенденциите, свързани с вредата, и на причинно-следствената връзка (до юни 2016 г. и дори до септември 2016 г.). Поради тази причина те отбелязаха, че силната връзка между двете процедури е довела до необходимостта от хармонизиране на констатациите за вредата и причинно-следствената връзка в рамките на двете процедури.

(322)

Бразилският производител износител Usiminas постави въпроса дали състоянието на промишлеността на Съюза би могло да се влоши от положение, при което е налице опасност от вреда, до положение на съществена вреда само за шест месеца, имайки предвид, че разследваните периоди в рамките на китайската процедура и на настоящата процедура обхващат втората половина на 2015 г. Поради същите причини Министерството на икономическото развитие на Русия също отправи искане Комисията да преразгледа определянето на съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, в рамките на настоящата процедура.

(323)

Освен това Usiminas заяви, че няколко показателя всъщност са показали стабилна или само леко отрицателна тенденция и поради това вредата, за която се твърди, че е понесена от промишлеността на Съюза, не може да се квалифицира като съществена. В тази връзка посоченият производител износител се позова на лекия спад на производството на Съюза, обема на продажбите и заетостта. Освен това той заяви, че намаляването на пазарния дял, макар и да е било по-съществено, все още е било слабо с оглед на факта, че по време на разследвания период промишлеността на Съюза е запазила господстващ пазарен дял в размер на 76,7 %.

(324)

Комисията призна, че настоящото разследване обхваща точно същия разглеждан продукт и сходен продукт като разследванията по отношение на вноса с произход от Китай.

(325)

Въпреки това настоящото разследване и разследванията по отношение на вноса с произход от Китай не обхващат едни и същи периоди, които са от значение на оценката на тенденциите по отношение на вредата и на причинно-следствената връзка. На първо място, разследването на дъмпинга и вредата в рамките на настоящото разследване обхвана периода от 1 юли 2015 г. до 30 юни 2016 г., докато проверката на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, обхвана периода от 1 януари 2013 г. до 30 юни 2015 г. Разследването на дъмпинга, субсидирането и вредата в рамките на разследванията по отношение на вноса с произход от Китай обхвана периода от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2015 г., докато проверката на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, обхвана периода от 1 януари 2012 г. до края на 2015 г. Макар да е вярно, че по отношение на разследвания период е налице припокриване от шест месеца между двете разследвания (периода от 1 юли 2015 г. до 31 декември 2015 г.), определянето на дъмпинга и на вредата при сегашното разследване и при разследванията по отношение на вноса с произход от Китай е било извършено въз основа на различни разследвани и разглеждани периоди, които са били определени в съответствие с относимите разпоредби на основния регламент и обявени в известието за започване на процедурата. Това бе ясно изложено в съображение 115 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/649 на Комисията (21) („регламента за налагане на окончателни мерки по отношение на Китай“), който гласи: „Комисията сметна, че в случая не е възможно дъмпинговият внос да се кумулира, като двете разследвания се обединят. Понятието за вноса, който е „едновременно предмет на антидъмпингово разследване“, съгласно член 3, параграф 4 от основния регламент изисква или внос на продукти, които са обхванати от едно и също разследване, или внос на продукти, обхванати от две различни разследвания, които се провеждат едновременно и чиито разследвани периоди са еднакви или съвпадат до голяма степен. В настоящия случай разследваният период при двете разследвания е различен и съвпада само за шест месеца.“

(326)

По отношение на настоящото разследване Комисията получи достатъчно доказателства за започване на процедура въз основа на твърдението за действителна вреда, по-специално поради много ниските цени по време на разследвания период. В рамките на процедурата по отношение на вноса с произход от Китай става въпрос за опасност от причиняване на вреда, обхващаща разследван период, който отчасти предхожда разследвания период в рамките на настоящата процедура, основаваща се не само на динамиката на цените и обема на вноса от КНР, но и на очакваните бъдещи действия на китайските производители износители, като се има предвид по-специално наличният им свободен капацитет.

(327)

Съдебната практика изисква Комисията да извърши анализ на различните фактори. Вносът с произход от четирите държави е нанесъл съществена вреда на промишлеността на Съюза през разследвания период в рамките на настоящата процедура.

(328)

Независимо от тази действителна вреда китайският внос представлява допълнителна опасност от причиняване на вреда на промишлеността на Съюза. Следователно предвид разликата в двата разследвани периода и констатациите, направени в рамките на настоящото разследване, опасността от нанасяне на вреда от китайския внос не може да прекъсне причинно-следствената връзка в разглеждания случай.

(329)

Комисията също така отбеляза, че методът, използван за изчисляване на маржа на вредата, който се основава на занижаването на цените, наблюдавано от страна на дружества от четирите държави, включвапоради самото си естество всяко евентуално приписване на вреда, причинена от Китай, на вноса от четирите държави.

(330)

Относно съмненията на бразилския производител износител дали състоянието на промишлеността на Съюза е могло да се влоши от положение, при което е налице опасност от вреда, до положение на съществена вреда само за шест месеца, Комисията сравни разследвания период в рамките на китайските процедури с разследвания период в рамките на настоящата процедура и констатира, че действително е било налице влошаване на състоянието на промишлеността на Съюза в рамките на този 6-месечен период. В това отношение Комисията се позовава например на последвалото намаление на производствения обем, обема на продажбите, заетостта и продажните цени на производителите от Съюза и влошеното отрицателно финансово състояние (рентабилност), както е показано в таблицата по-долу.

Таблица 17

Сравнение на някои основни макроикономически и микроикономически показателите между процедурата по отношение на вноса с произход от Китай и процедурата във връзка с петте държави за съответните разследвани периоди

 

Съображения

2015 г. (разследван период в рамките на китайската процедура)

РП

Обем на производството

(278)

74 718 189

72 920 472

Използване на капацитета

(278)

76,2 %

74,3 %

Обем на продажбите на свободния пазар

(282)

27 327 906

26 027 000

Пазарен дял на производителите от Съюза на свободния пазар

(282)

77,7 %

76,7 %

Заетост

(289)

17 829

17 722

Продажни цени

(295)

427

383

Загуби, понесени от включените в извадката производители от Съюза

(301)

– 0,8 %

– 7,8 %

(331)

Що се отнася до твърдението, че няколко показателя в действителност са показали стабилна или само леко отрицателна тенденция и поради това вредата, понесена от промишлеността на Съюза, както се твърди, не може да се квалифицира като съществена, Комисията се позова на последвалото влошаване на основните показатели за вреда, както бе посочено в съображения (316) — (319). Комисията установи, че този спад е достатъчен, за да може състоянието на промишлеността на Съюза да се определи като състояние, причинено от съществена вреда.

(332)

След оповестяването на окончателните заключения руските производители износители (MMK Group и Severstal Group) оспориха констатацията на Комисията по отношение на съществената вреда въз основа на следните съображения:

Промишлеността на Съюза е реализирала печалба от 8,6 % в периода януари — март 2017 г. (вж. съображение (425));

На 6 април 2017 г., в регламента за налагане на антидъмпингови мита в разследването във връзка с горещовалцовани плоски продукти от стомана с произход от Китай (22) окончателно бе установена липсата на съществена вреда за промишлеността на Съюза за разглеждания продукт до 31 декември 2015 г. Освен това не е установена съществена вреда до 1 януари 2016 г. и рентабилността на промишлеността на Съюза отново е достигнала 2 % в периода 1 юли — 31 декември 2016 г. (вж. също съображение (425));

Подобен коментар бе представен от бразилския производител износител Usiminas (23), който заяви, че „би желал да отбележи, че сравнението (24) не обяснява дали състоянието на промишлеността на Съюза е могло да се влоши от положение, при което е налице опасност от вреда, до положение на съществена вреда само за шест месеца .“

Умереното влошаване на икономическите показатели от 2015 г. до РП (вж. таблицата в съображение (330)) не може да бъде оценено като съществено.

(333)

Комисията отхвърли тези доводи по посочените по-долу причини.

Както бе посочено в съображение (426), в съответствие с член 6, параграф 1 от основния регламент заключението относно вредата се основа на проверени данни от РП. Събирането и проверката на данните от периода след РП, от друга страна, бе извършено в контекста на анализа на интереса на Съюза. Таблицата в съображение (301) разкри високи загуби от 2013 г. насам (с изключение на 2014 г.).

Дори като се вземат предвид данните от периода след РП, промишлеността на Съюза все още понася вреда: печалбите, реализирани през периода юли — декември 2016 г. и януари — март 2017 г. не могат да компенсират последователните периоди на високи загуби. Освен това анализът на вредата се основава на определен брой фактори, като рентабилността е само един от тях.

По отношение на регламента за налагане на антидъмпингови мита във връзка със студеновалцованите плоски продукти от стомана с произход от Китай, Комисията се позова на аргументите, изложени в съображение (325), и по-специално на факта, че сегашното разследване и разследванията по отношение на вноса с произход от Китай не обхващат едни и същи периоди от значение за оценката на тенденциите по отношение на вредата и причинно-следствената връзка.

По отношение на влошаването на икономическите показатели Комисията отново заяви, че всички основни показатели са се влошили и са довели до допълнително намаляване на обема на производството, обема на продажбите, заетостта и продажните цени на производителите от Съюза и до влошено отрицателно финансово състояние (рентабилност). Това само по себе си може да се разглежда като показател за съществена вреда.

(334)

С оглед на изложеното по-горе Комисията стигна до заключението, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.

5.   ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА

(335)

В съответствие с член 3, параграф 6 от основния регламент Комисията проучи дали вредата, понесена от промишлеността на Съюза, е причинена от дъмпинговия внос от Бразилия, Иран, Русия и Украйна. В съответствие с член 3, параграф 7 от основния регламент Комисията също така проучи дали е възможно по същото време и други известни фактори да са нанесли вреда на промишлеността на Съюза. Комисията се увери, че вредата, евентуално причинена от други възможни фактори, различни от дъмпинговия внос от Бразилия, Иран, Русия и Украйна, не се приписва на дъмпинговия внос.

(336)

Факторите, разгледани от Комисията, са: икономическата криза, фактът, че производителите от Съюза не са били достатъчно конкурентоспособни, вносът от трети държави, въздействието на състоянието на един италиански производител на стомана върху цялостната картина по отношение на вредата, резултатите от експортните продажби на производителите от Съюза, „свръхкапацитетът“ на европейската стоманодобивна промишленост и взаимовръзката между цените на горещовалцованите плоски продукти на пазара на Съюза, от една страна, и цените на суровините и на горещовалцованите плоски продукти в световен мащаб, от друга страна.

5.1.   Въздействие на дъмпинговия внос от Бразилия, Иран, Русия и Украйна

(337)

Средните продажни цени на производителите износители са спаднали от 442 EUR/тон през 2013 г. на 323 EUR/тон по време на разследвания период (– 27 %). Като непрекъснато са понижавали своите единични продажни цени по време на разглеждания период, производителите износители от Бразилия, Иран, Русия и Украйна са били в състояние да увеличат пазарния си дял от 7,45 % през 2013 г. на 12,57 % през разследвания период, както се вижда от таблицата в съображение (262). В сравнение с предходни години е отбелязано и значително увеличение на обема на вноса от засегнатите държави през 2015 г. и разследвания период.

(338)

Комисията установи, че увеличението на обема и рязкото намаление на цените на вноса от засегнатите държави по време на разглеждания период са причинили вреда на промишлеността на Съюза. Това е така, защото, изправени пред агресивната ценова стратегия на производителите износители от засегнатите държави, производителите от Съюза не са имали друг избор освен да понижат цените си и да продават на загуба, за да поддържат някакво равнище на продажби и пазарен дял. Впоследствие това е оказало отрицателно въздействие върху рентабилността на промишлеността, която е достигнала неустойчиво равнище от – 7,8 % през разследвания период.

(339)

Предвид съвпадението във времето между, от една страна, равнището на дъмпинговия внос на непрекъснато намаляващи цени и, от друга страна, загубата на обем на продажбите и спад на цените, водещи до загуби за промишлеността на Съюза, Комисията стигна до заключението, че дъмпинговият внос е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза.

5.2.   Въздействие на други фактори

5.2.1.   Икономическата криза

(340)

Комисията установи, че последиците от дълговата криза в еврозоната са оказали отрицателно въздействие върху резултатите на стоманодобивната промишленост в Съюза през 2013 г. При все това, както бе посочено в съображение (303), Комисията също така стигна до заключението, че промишлеността на Съюза е започнала да се възстановява през 2014 г. и през първата половина на 2015 г.

(341)

По-специално, пазарът е започнал да се възстановява от последиците от кризата с относително стабилно, дори нарастващо търсене от 2014 г. нататък. В резултат на това от 2014 г. промишлеността на Съюза е можела да се възползва в по-голяма степен от възстановяването на пазара. Вносът на ниски цени обаче постепенно е нараствал и е увеличавал пазарния си дял за сметка на промишлеността на Съюза. Постоянният натиск на вноса е започнал да се усеща с пълна сила през втората половина на 2015 г., началото на разследвания период.

(342)

Следователно, като се има предвид възстановяването на пазара на Съюза, което се вижда от нарастването на потреблението на свободния пазар на Съюза през разглеждания период (вж. таблицата в съображение (226)), Комисията стигна до заключението, че дълговата криза в еврозоната е оказала отрицателно въздействие предимно през 2013 г. от разглеждания период и преди началото на разследвания период. Тя обаче не е допринесла за съществената вреда, установена по време на разследвания период

5.2.2.   Внос от трети държави

5.2.2.1.   Китай

(343)

През разглеждания период обемът на вноса от Китай и неговият пазарен дял (като обем от общия внос) са се променяли, както следва:

Таблица 18

Обем, единични цени и пазарни дялове на вноса от Китай

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

РП

Китай

Обем на вноса от Китай

336 028

592 104

1 519 304

1 578 848

Индекс (2013 г. = 100)

100

176

452

470

Единични цени на вноса от Китай

505

463

404

339

Индекс (2013 г. = 100)

100

92

80

67

Пазарен дял

1,04 %

1,79 %

4,32 %

4,65 %

Дял в общия обем на вноса в Съюза

6,97 %

11,32 %

19,41 %

19,98 %

Източник: данни на Евростат.

(344)

Както е посочено в таблицата по-горе, вносът от Китай се е увеличил с 370 % по време на разглеждания период, докато вносът от трети държави, различни от Бразилия, Иран, Русия и Украйна (включително Китай), се е увеличил само с 51 %. Освен това при сравняване на абсолютните данни за вноса бе установено, че:

Китай, заедно с Русия и Украйна са били трите най-големи износители за пазара на Съюза през периода 2013—2015 г.;

Китай е бил най-големият износител за Съюза по време на разследвания период.

(345)

Освен това средните цени на вноса са намалели от 505 EUR/тон през 2013 г. на 339 EUR/тон по време на разследвания период.

(346)

Съдебната практика изисква Комисията да извърши анализ на различните фактори. Вносът с произход от Бразилия, Иран, Русия и Украйна е нанесъл съществена вреда на промишлеността на Съюза през разследвания период в рамките на настоящата процедура. Независимо от настоящото разследване, в рамките на разследването във връзка със същия продукт, внесен от Китай, Комисията стигна до заключението, че е налице причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос от Китай и опасността от причиняване на съществена вреда на промишлеността на Съюза (по-специално през втората половина на 2015 г.) (25).

(347)

Въпреки че разследването по отношение на вноса с произход от Китай и настоящото разследване не обхващат едни и същи периоди от значение за оценката на тенденциите по отношение на вредата и причинно-следствената връзка, налице е, на първо място, припокриване от шест месеца по отношение на разследвания период между двете разследвания (периода от 1 юли 2015 г. до 31 декември 2015 г.). На второ място, както е посочено в съображение 59 от регламента за налагане на окончателни мерки по отношение на продуктите с произход от Китай (26), в сравнение с първата половина на 2015 г. (712 390 тона) през първата половина на 2016 г. обемът на вноса от Китай се е увеличил с още 8,5 % (773 275 тона). Освен това, както е посочено в таблицата в съображение (343), обемът на вноса от Китай по време на разследвания период не е бил незначителен. На трето място, както е посочено в съображение 93 от регламента за налагане на окончателни мерки по отношение на вноса с произход от Китай, „китайските производители износители са прилагали агресивно ценообразуване на пазара на Съюза, особено през втората половина на 2015 г. и първата половина на 2016 г. Ако не бъдат предприети мерки и с оглед на съществуващия мащабен свръхкапацитет на Китай в областта на стоманодобива, включително за разглеждания продукт, китайските производители износители биха могли да запазят стратегията на агресивно ценообразуване, като понижат своите продажни цени до минимални равнища.“

(348)

Поради всички тези причини, и по-специално поради обема на китайския внос, който не е бил незначителен, и на агресивното ценообразуване от страна на китайските производители износители, е възможно китайският внос да е допринесъл за съществената вреда, установена по време на настоящото разследване.

(349)

От друга страна, не може да се счита, че китайският внос е единствената причина за влошаването на състоянието на промишлеността на Съюза. Ако се предположи, че въздействието на китайския внос бъде отстранено, вносът с произход от четирите държави ще продължи сам по себе си да бъде причина за вреда. По-специално, равнището на вноса по време на разследвания период от четирите засегнати държави (4,2 милиона тона по време на разследвания период) е много по-значимо и почти три пъти по-високо от равнището на китайския внос по време на разследвания период (1,6 милиона тона по време на разследвания период).

(350)

Освен това китайските производители износители бяха считани за определящи цените на пазара на Съюза, но това определяне на цените на горещовалцованите плоски продукти от страна на Китай само по себе си не е било от решаващо значение. По-скоро вносът с произход от четирите държави, в значителен обем и пазарен дял, също е понижил цените на пазара на Съюза. Без привеждането в съответствие с агресивната ценова политика от четирите държави нямаше да бъде причинена вреда.

(351)

Поради това Комисията стигна до заключението, че има вероятност вносът от Китай да е допринесъл за съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза. Това обаче не нарушава причинно-следствената връзка между вредата, причинена на промишлеността на Съюза, и дъмпинговия внос от останалите четири държави поради неговите значителни обеми и сравнително ниски цени.

(352)

Освен това въздействието на китайския износ не е приписано на четирите държави, тъй като равнището на отстраняване на вредата взема предвид единствено въздействието на дъмпинговия внос с произход от четирите държави (вж. съображение (554)).

5.2.2.2.   Други държави

(353)

През разглеждания период обемът на вноса от трети държави и пазарният дял на трети държави (като обем от общия внос) са се променяли, както следва:

Таблица 19

Количества, единични цени и пазарни дялове на вноса от трети държави (с изключение на Китай)

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

РП

Турция

Обем на вноса от Турция

1 001 157

473 194

667 119

824 099

Индекс (2013 г. = 100)

100

47

67

82

Единични цени на вноса от Турция

462

452

397

344

Индекс (2013 г. = 100)

100

98

86

74

Пазарен дял

3,10 %

– 1,43 %

1,90 %

2,43 %

Дял в общия обем на вноса в Съюза

20,76 %

9,00 %

8,45 %

10,4 %

Общо (за всички други държави, различни от Бразилия, Иран, Русия, Украйна и Китай)

Обем на вноса от всички други държави

2 081 103

1 684 531

1 914 137

2 057 998

Индекс (2013 г. = 100)

100

81

92

99

Единични цени на вноса от всички други държави

478

461

423

365

Индекс (2013 г. = 100)

100

97

89

76

Пазарен дял

6,44 %

5,08 %

5,44 %

6,07 %

Дял в общия обем на вноса в Съюза

43,16 %

32,22 %

24,24 %

26,04 %

Източник: данни на Евростат.

(354)

Един бразилски производител износител заяви, че фактът, че Турция не е предмет на настоящото разследване, е проява на дискриминация. Същият производител износител заяви, че обемът на турския внос е бил по-висок от бразилския през разглеждания период и също че цените на турския внос са били по-ниски от цените на вноса от Бразилия. Поради това тази заинтересована страна заяви, че турският внос е бил основна причина за вредата, която промишлеността на Съюза може да е понесла, и че жалбоподателят неправилно е пренебрегнал въздействието на турския внос.

(355)

Що се отнася до твърдението за дискриминация, Комисията отбеляза, че в жалбата жалбоподателят е представил prima facie доказателствата, че турските производители износители не са осъществявали дъмпингов внос на разглеждания продукт на пазара на Съюза. От друга страна, подобни изчисления за Бразилия и за останалите засегнати държави показаха, че вносът от тези държави действително е бил дъмпингов и това бе потвърдено при настоящото разследване.

(356)

Във връзка с потенциалната вреда, причинена от вноса от Турция, Комисията установи, че обемът на вноса от Турция е намалял през разглеждания период. Това означава, че дори вносът от Турция да е допринесъл за вредата, причинена на промишлеността на Съюза, той не може да е бил причина за увеличаването на отрицателните тенденции, установени при анализа на вредата. Освен това турските цени на вноса (344 EUR/тон, вж. таблицата в съображение (353)) са като средна стойност по-високи от средните цени на вноса от засегнатите държави, както бе посочено в таблицата в съображение (264), и не са били дъмпингови с оглед на prima facie доказателствата, представени в жалбата (вж. съображение (355)). Поради тези причини Комисията направи заключението, че турският внос не е прекъснал причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от четирите държави и съществената вреда, причинена на промишлеността на Съюза.

(357)

Що се отнася до обема на вноса от други трети държави, Комисията го съпостави с вноса от четирите засегнати държави. Тя отбеляза, че вносът от Бразилия, Иран, Русия и Украйна е съставлявал по-голямата част от вноса (4 266 881 тона) в Съюза по време на разследвания период и че обемът на техния внос се е увеличил със 77 % по време на разглеждания период. Техният пазарен дял е бил 12,58 % по време на разследвания период. От друга страна общият обем на вноса от всички други държави е възлизал едва на 3 636 846 тона, а пазарният им дял е бил 10,72 % по време на същия период. Както бе посочено в таблицата в съображение (353), общият обем на вноса от всички други държави с изключение на Китай е възлизал едва на 2 057 998 тона, а пазарният им дял е бил 6,07 %.

(358)

Освен това средните цени на вноса от другите трети държави (365 EUR/тон за всички други трети държави, вж. таблица 14 по-горе) са били по-високи от средните цени на вноса от Бразилия, Иран, Русия и Украйна (323 EUR/тон по време на разследвания период, вж. съображение (265)). Поради това Комисията стигна до заключението, че обемът на вноса от други трети държави не е нарушил причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от Бразилия, Иран, Русия и Украйна и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(359)

Съдебната практика изисква Комисията да извърши анализ на различните фактори. Вносът с произход от Бразилия, Иран, Русия и Украйна е нанесъл съществена вреда на промишлеността на Съюза през разследвания период. Независимо от настоящото разследване, предвид настоящите констатации относно обема и цените, направени в съображения (357) и (358), вносът от всички други държави с изключение на Китай не прекъсва причинно-следствената връзка в разглеждания случай и е оказал само ограничено въздействие, ако изобщо е оказал такова въздействие, върху цялостната картина по отношение на вредата.

5.2.3.   Резултати от експортните продажби на промишлеността на Съюза

(360)

През разглеждания период обемът на износа на включените в извадката производители от Съюза се е променял, както следва:

Таблица 20

Обем на износа на включените в извадката производители от Съюза

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

РП

Обем на износа за несвързани клиенти

2 379 035

2 777 446

2 409 721

2 075 670

Индекс (2013 г. = 100)

100

117

101

87

Средна цена (EUR/тон)

463

459

391

357

Индекс (2013 г. = 100)

100

99

84

77

Източник: отговори на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза.

(361)

Обемът на експортните продажби на включените в извадката производители от Съюза е намалял с 13 % по време на разглеждания период. Цените през разглеждания период значително са намалели — с 23 %.

(362)

Експортните продажби на включените в извадката производители от Съюза са съставлявали около 25 % от общите им продажби на свободния пазар по време на разследвания период. Също така намалението на експортните цени е следвало в процентно изражение същите тенденции като продажните цени на производителите от Съюза на пазара на Съюза.

(363)

Комисията стигна до заключението, че резултатите от експортните продажби на производителите от Съюза са допринесли за вредата, понесена от промишлеността на Съюза. Тя установи обаче, че този фактор не е прекъснал причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, било то поради същите причини като тези, изложени в съображения (350) и (351), т.е. поради значителния обем и сравнително ниските цени на вноса от четирите държави, било то поради факта, че неговото въздействие е било съвсем слабо.

5.2.4.   Специфично положение на един италиански производител от Съюза

(364)

Една заинтересована страна заяви, че включването на данните за италианския производител Ilva в данните за вредата е изкривило цялостната картина по отношение на вредата. Той заяви, че действителното производство и продажбите на италианския производител са намалели значително през разглеждания период, без това да е било свързано с вноса от засегнатите държави.

(365)

На първо място, както е посочено в съображение (215), при определянето и анализа на промишлеността на Съюза се взема предвид цялата промишленост на Съюза, в това число и италианският производител. При това положение не би било уместно този производител да бъде изключен от определянето на промишлеността на Съюза. В тази връзка фактът, че този италиански производител е понижил действителното си производство (с по-малко от 700 000 тона) по време на разглеждания период, не може напълно да обясни намаляването на общото равнище на производството на промишлеността на Съюза (– 1,7 милиона тона). Някои производители от Съюза са успели да увеличат действителното си производство по време на разглеждания период, но други (като например Ilva) — не. Същата логика се прилага и за данните за продажбите.

(366)

Освен това Ilva е невключен в извадката производител от Съюза, което означава, че не е повлиял на тенденциите, наблюдавани по отношение на микроикономическите показатели. В тази връзка Комисията отбеляза, че всички включени в извадката производители от Съюза са понесли загуби по време на разследвания период. Това потвърждава констатацията, че промишлеността на Съюза като цяло е понесла вреда.

(367)

Освен това въздействието на специфичното положение на един италиански производител върху общата картина на промишлеността на Съюза също е било ограничено. Въпреки факта, че този италиански производител е намалил производството си и обема на продажбите си, други производители от Съюза са успели да произвеждат и продават относително повече и са компенсирали намалението на производството, породено от този италиански производител. Независимо от това тези производители от Съюза не са имали друг избор, освен да следват ценовото равнище, определено от дъмпинговия внос, за да избегнат по-нататъшно свиване на пазарния си дял.

(368)

Освен това фактът, че някои производители от Съюза са се справяли относително по-добре от други на пазара на Съюза, може да е в резултат на различни фактори, но не засяга заключението, че като цяло промишлеността на Съюза е понесла вреда, причинена от дъмпинговия внос.

(369)

Поради това Комисията стигна до заключението, че въздействието на този италиански производител е било ограничено и не е допринесло за вредата, причинена на промишлеността на Съюза.

5.2.5.   Свръхкапацитет в европейската стоманодобивна промишленост и световен свръхкапацитет в стоманодобивната промишленост

(370)

Някои заинтересовани страни изказаха твърдението, че не вносът от засегнатите държави, а свръхкапацитетът на производителите от Съюза е причинил вреда на промишлеността на ЕС. В подкрепа на твърдението си тези заинтересовани страни се позоваха на Плана за действие на Комисията за стоманодобивната промишленост.

(371)

Комисията отхвърли този аргумент. Въпреки че в световен мащаб е налице проблем със свръхкапацитета в стоманодобивната промишленост (27), включително и на пазара на Съюза, Комисията установи, че три завода (28) на промишлеността на Съюза значително са понижили действителния си обем на производството по време на разглеждания период. Като цяло обемът на производството на производителите от Съюза е намалял с 2 %, както бе посочено в таблицата в съображение (278).

(372)

Както бе показано в таблицата в съображение (301), рентабилността значително се е влошила и по време на разследвания период са отбелязани рекордни загуби. Следователно това показва, че не съществува пряка връзка между относително стабилните стойности на капацитета и производството, от една страна, и увеличаването на загубите, от друга страна, като се вземе предвид желанието на промишлеността на Съюза да се адаптира към променящите се пазарни условия, за да остане конкурентоспособна.

(373)

С оглед на това Комисията стигна до заключението, че свръхкапацитетът в европейската стоманодобивна промишленост не е прекъснал причинно-следствената връзка.

(374)

По отношение на допълнителния аргумент, че вредата, понесена от промишлеността на Съюза, е причинена от световния свръхкапацитет по отношение на горещовалцованите плоски продукти, таблицата по-долу показва теоретичния свободен капацитет за производство на необработена стомана и действителните равнища на производството в Бразилия, Иран, Русия и Украйна.

Таблица 21

Капацитет за производство на необработена стомана и действителни равнища на производството на сходния продукт в Бразилия, Иран, Русия и Украйна (в хиляди тонове)

Държава

Прогнозен капацитет за производство на необработена стомана за 2015 г. (29)

Производство на необработена стомана през 2015 г. (30)

Теоретичен свръхкапацитет през 2015 г. (29)  (30)

Действително производство на горещовалцовани плоски продукти през 2014 г.

Действително производство на горещовалцовани плоски продукти през 2015 г.

Бразилия

49 220

33 256

15 964

14 229

13 388

Иран

28 850

16 146

12 704

8 276

7 872

Русия

90 000

70 898

19 102

26 898

27 509

Украйна

42 500

22 968

19 532

7 867

6 314

(375)

Този свръхкапацитет е задействал дъмпингови практики от страна на всички засегнати държави.

(376)

Следователно Комисията стигна до заключението, че световният свръхкапацитет не нарушава причинно-следствената връзка при конкретните обстоятелства по настоящия случай. Всъщност в този случай свръхкапацитетът е една от причините за дъмпинговите практики от страна на засегнатите държави.

5.2.6.   Недостатъчна конкурентоспособност на производителите от Съюза

(377)

Някои заинтересовани страни заявиха, че производителите от Съюза не са били достатъчно конкурентоспособни поради сравнително по-високите разходи за енергия (най-вече електроенергия). Друга заинтересована страна отбеляза, че промишлеността на Съюза се е характеризирала с липса на инвестиции и иновации.

(378)

По отношение на разходите за енергия, макар и важен, енергията не е основният елемент от разходите за производството на разглеждания продукт. Въз основа на неотдавнашно специализирано проучване Комисията установи, че цените на електроенергията в Европа са намалели с 12 % за периода 2010—2015 г. Вследствие на това Съюзът заема четвърто място в класацията на регионите с най-ниски цени на електроенергията в света (31). Следователно не може да се твърди, че за производителите от Съюза е налице сравнителен конкурентен недостатък в това отношение. На трето място, изтъкнатите доводи за разходите за електроенергия не може да се съвместят с факта, че през 2013 г. промишлеността на Съюза въпреки всичко е успяла да реализира печалба от около 0,4 %, както и в периода 2007—2011 г., когато този предполагаем сравнителен конкурентен недостатък по отношение на разходите също е бил налице.

(379)

Относно твърдението за липса на инвестиции и иновации, по време на разследването Комисията установи, че по време на разглеждания период все още е имало текущи инвестиции в размер на над 240 милиона евро (вж. съображение (305)). Що се отнася до твърдението, че промишлеността на Съюза не е била иновативна, тази заинтересована страна не предостави никакви доказателства в подкрепа на своето твърдение.

(380)

Поради това Комисията отхвърли твърдението, че промишлеността на Съюза не е била достатъчно конкурентоспособна и стигна до заключението, че тези фактори не са причинили вреда на промишлеността на Съюза.

5.2.7.   Ниски цени на горещовалцованите плоски продукти на пазара на Съюза поради ниски цени на суровините и/или ниски цени на горещовалцованите плоски продукти в световен мащаб

(381)

Един бразилски производител износител застъпи довода, че ниските цени на суровините за производството на стомана, и по-специално на желязната руда, са довели до понижаване на пазарните цени на горещовалцованите плоски продукти на пазара на Съюза. Украинският производител износител изтъкна, че твърдяното въздействие върху цените на вътрешния пазар на Съюза не е било причинено от вноса от засегнатите държави, а се е дължало на цялостната низходяща тенденция в цените на горещовалцованите плоски продукти в световен мащаб.

(382)

Комисията анализира динамиката на цените както на горещовалцованите плоски продукти, така и на суровините за тяхното производство през разглеждания период.

(383)

В хода на разследването Комисията потвърди, че в периода между 2012 г. и разследвания период цените на суровините са намалели. Така например цената на желязната руда е намаляла от около 141 USD за MT на 52 USD за MT, което представлява намаление с повече от 60 %.

(384)

Въпреки това при анализа на производствените разходи на най-големия включен в извадката производител от Съюза Комисията установи, че въздействието на тези спадове в цените на суровините е много по-слабо в сравнение с наблюдаваното развитие на цените. Така например делът на влаганите материали, формиран от най-важните суровини, е съставлявал около 70 % от общите му производствени разходи през 2013 г., но все още е възлизал на около 60 % от общите му производствени разходи по време на разследвания период. Това показа, че няма пряка връзка между спада в цените на суровините и намаляването на производствените разходи за горещовалцованите плоски продукти.

(385)

Освен това производствените разходи на промишлеността на Съюза са намалели общо с 19 % (вж. съображение (295)), което е било в резултат не само на по-ниските разходи за суровини, но и на постигнатата от производителите от Съюза по-висока ефективност, както е посочено в съображение (290). В допълнение през същия период средните цени на вноса са намалели с по-голям процент, т.е. с 27 % (вж. съображение (265)).

(386)

При справедливи пазарни условия би било възможно промишлеността на Съюза да поддържа равнищата на продажните си цени, за да се възползва от намаляването на разходите и отново да постигне рентабилност. Производителите от Съюза обаче е трябвало да следват тенденцията на цените на пазара на Съюза и също са понижили цените си. По време на разследвания период производителите от Съюза са били принудени да продават на цени под себестойността, за да избегнат по-нататъшно свиване на своя пазарен дял. Поради това Комисията отхвърли твърдението, че световният спад на цените на горещовалцованите плоски продукти и спадът в цените на суровините са допринесли за вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

5.3.   Заключение относно причинно-следствената връзка

(387)

Установено бе наличието на причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос от Бразилия, Иран, Русия и Украйна, от една страна, и вредата, понесена от промишлеността на Съюза, от друга страна. Налице е съвпадение във времето между рязкото нарастване на обема на дъмпинговия внос при постоянно намаляващи продажни цени от Бразилия, Иран, Русия и Украйна, от една страна, и влошаването на резултатите на Съюза, по-специално от втората половина на 2015 г. нататък, от друга страна. Промишлеността на Съюза не е имала друг избор, освен да следва ценовото равнище, определено от дъмпинговия внос, за да избегне по-нататъшно свиване на пазарния си дял. Това я е принудило да работи на загуба. В резултат на това промишлеността на Съюза не е била в състояние да се възползва от възстановяването на потреблението в Съюза и е била принудена да продава своите продукти на пазара на Съюза под себестойността им.

(388)

Комисията установи, че другите фактори, които може да са оказали въздействие върху състоянието на промишлеността на Съюза, са били: вносът от трети държави, резултатите от експортните продажби на производителите от Съюза, свръхкапацитетът на европейската стоманодобивна промишленост и световният свръхкапацитет в стоманодобивната промишленост.

(389)

В обобщение Комисията счете, че никой от доводите, представени от заинтересованите страни след оповестяване на информационния документ във връзка с тези фактори, не може да промени констатациите, които установиха причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза през РП.

(390)

Освен това Комисията стигна до заключението, че тези фактори заедно или поотделно не биха могли да нарушат причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и установената съществена вреда, понесена от промишлеността на Съюза, и че дъмпинговият внос от засегнатите държави е продължил да бъде основната причина за вредата поради следните причини. Както бе посочено в съображение (357), вносът от Бразилия, Иран, Русия и Украйна е съставлявал по-голямата част от вноса (4 266 881 тона) в Съюза по време на разследвания период и че обемът на техния внос се е увеличил със 77 % по време на разглеждания период. Освен това, както бе посочено в съображение (362), експортните продажби на включените в извадката производители от Съюза са съставлявали само незначителна част (25 %) от общите им продажби на свободния пазар, а точно свръхкапацитетът в четирите засегнати държави е една от причините за дъмпинговите практики на пазара на Съюза.

(391)

Установено бе, че някои от известните фактори, различни от дъмпинговия внос — икономическата криза, ситуацията на един конкретен италиански производител, недостатъчната конкурентоспособност на производителите от Съюза и ниските цени на горещовалцованите плоски продукти на пазара на Съюза поради ниските цени на суровините и/или ниските цени на горещовалцованите плоски продукти в световен мащаб, не са причинявали вреда на промишлеността на Съюза по време на разследвания период.

(392)

Страните бяха уведомени посредством информационния документ за тези констатации. Заинтересованите страни представиха коментари, които са разгледани в съображенията по-долу. Тези коментари бяха взети под внимание от Комисията при вземане на окончателното ѝ решение.

(393)

Руските производители износители MMK Group и Severstal Group заявиха, че твърдяната причинно-следствена връзка между вноса от засегнатите държави и влошаването на състоянието на промишлеността на Съюза в периода между 1 юли 2015 г. и 30 юни 2016 г. според тях явно е нарушена от констатациите в регламента за налагане на окончателни мерки по отношение на Китай. В тази връзка те се позоваха на значителното и бързо нарастване на обема на китайския внос от 2015 г. до края на разследвания период в рамките на настоящата процедура и на по-нататъшната тенденция на спад на цените на вноса от Китай (– 33 %), както бе посочено в съображение 161 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1778 на Комисията (32) („регламента за временните мерки по отношение на Китай“). Тези руски производители износители се позоваха по-специално на съображения 178—182, 184 и 188 от регламента за временните мерки по отношение на Китай като доказателство, че китайският внос е този, който е бил отговорен за влошеното положение в периода юли 2015 г. — юни 2016 г., а не вносът от засегнатите държави. Освен това, подобно на коментарите на руските производители износители, Министерството на икономическото развитие на Русия заяви, че китайският внос е бил решаващ фактор, който е оказал отрицателно въздействие върху състоянието на промишлеността на Съюза, а не вносът от разглежданите държави. След оповестяването на окончателните заключения тези производители износители и Министерството на промишлеността и търговията на Русия повториха същото твърдение.

(394)

Комисията отхвърли тези доводи. Съображенията, на които се позовават руските производители износители, се отнасят за периода 2012—2015 г., а не за разглеждания период в рамките на настоящата процедура. Същото важи и за низходящата тенденция в цените на китайския внос. В това отношение Комисията се позовава на разясненията, съдържащи се в съображение (325), и отново посочва, че не съществува противоречие между настоящата процедура и процедурата по отношение на вноса с произход от Китай. Действително, Комисията стигна до заключение, че вносът от Китай може да е допринесъл за съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, както бе посочено в съображение (349), но че той не е нарушил причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от засегнатите държави и съществената вреда, установена по време на разследвания период.

(395)

Министерството на икономическото развитие на Русия също така заяви, че за разлика от производителите от Съюза, делът на разходите за суровини за руските производители в общите производствени разходи са съставлявали повече от 60 % през 2015 г. В резултат на това спадът в цените на суровините е довел до по-голямо намаление на цените на горещовалцованите плоски продукти на руските производители износители, отколкото на тези на производителите от Съюза. Поради това министерството очаква Комисията да направи правилна оценка на този аспект за целите на тази процедура. Освен това руското министерство заяви, че експортните цени на промишлеността на Съюза са били значително по-ниски от средните ѝ производствени разходи за единица продукция и че липсата на рентабилност в експортната дейност на промишлеността на Съюза също може да е била фактор, причинил вреда на промишлеността на Съюза. Поради тази причина руското министерство поиска от Комисията да преразгледа определянето на причинно-следствената връзка в рамките на настоящата процедура. След оповестяването на окончателните заключения Министерството на промишлеността и търговията на Русия повтори същото твърдение относно експортната дейност на промишлеността на Съюза.

(396)

Що се отнася до аргументите на руското министерство във връзка с цените на суровините, Комисията се позова на съображение (381) и следващите, в които бе установено, че не съществува пряка връзка между спада в цените на суровините и намаляването на производствените разходи за горещовалцовани плоски продукти, що се отнася до производителите от Съюза. В действителност, ако спадът в цените на суровините е довел до по-голямо намаление на цените на горещовалцованите плоски продукти на руските производители износители, отколкото на тези на производителите от Съюза, това е трябвало да бъде отразено както при цените на вътрешния пазар, така и при експортните цени на руския производител. Комисията обаче установи, че руският производител износител е продавал своите продукти на пазара на ЕС на дъмпингови цени.

(397)

Що се отнася до липсата на рентабилност в експортната дейност на промишлеността на Съюза, Комисията се позова на съображение (360) и следващите. Тя не само потвърди, че продажните цени на износа са спаднали значително, но и че обемът на износа на включените в извадката производители от Съюза не е представлявал повече от 25 % от общите им продажби на свободния пазар през разследвания период (вж. съображение (362)). Поради това Комисията стигна до заключението, че резултатите от експортните продажби са допринесли в съвсем малка степен за вредата, понесена от промишлеността на Съюза, но че този фактор не е прекъснал причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза.

(398)

Освен това бразилският производител износител CSN заяви, че точността на оценката на причинно-следствената връзка е била повлияна неблагоприятно от i) включването на вноса, извършен от ArcelorMittal Group в оценката на вредата, и ii) съществуващото противоречие между констатациите в рамките на настоящата процедура във връзка с въздействието на вноса от Китай и заключенията на Комисията в паралелното антидъмпингово разследване относно вноса на горещовалцовани плоски продукти от Китай. По отношение на включването на вноса от ArcelorMittal Group CSN заяви, че този внос е представлявал съзнателно и злонамерено решение в рамките на групата. Бразилският производител износител Usiminas направи подобни коментари, като посочи, че по-голямата част от вноса от Бразилия е представлявал трансфери/продажби за собствено потребление, по-специално от ArcelorMittal Brazil за ArcelorMittal в Европа. По отношение на въздействието на китайския внос CSN изрази несъгласие със заключенията в съображение (349), според които китайският внос не е прекъснал причинно-следствената връзка между вредата, понесена от промишлеността на Съюза, и вноса с произход от четирите засегнати държави. В тази връзка бразилският износител се позова на увеличението на китайския внос на все по-ниски цени, който се е увеличил много по-бързо в сравнение с вноса от четирите засегнати държави.

(399)

Комисията отхвърли тези искания. По отношение на включването на вноса, осъществен от ArcelorMittal Group от свързаното с него дружество в Бразилия за свързани дружества в Съюза, Комисията отбеляза, че веднъж след като е направено заключението, че критериите за кумулативна оценка на въздействието на дъмпинговия внос по член 3, параграф 4 от основния регламент са изпълнени, анализът на причинно-следствената връзка следва да се извърши по отношение на четирите засегнати държави, взети заедно. Както бе обяснено в глава 4.3.1, условията за кумулативна оценка са изпълнени за Бразилия, Русия, Иран и Украйна. Следователно в разглеждания случай въпросът със самопричинената вреда е дали вносът от Бразилия за промишлеността на Съюза е от такова естество, че да прекъсне причинно-следствената връзка между вредата и дъмпинговия внос, разглеждан кумулативно. В това отношение Комисията отбеляза, че вносът, осъществен от ArcelorMitttal Group по време на РП, е представлявал само 5,8 % от общия обем на вноса от четирите засегнати държави. Въз основа на това тя стигна до заключението, че такъв малък обем не е бил в състояние да прекъсне причинно-следствената връзка между дъмпинга и установената вреда. Неговото въздействие върху вредата е било незначително.

(400)

Що се отнася до твърдението във връзка с китайския внос, Комисията се позова на съображение (394). Макар да е вярно, че китайският внос е нараснал с по-бързи темпове от вноса от четирите засегнати държави, равнището на вноса по време на разследвания период от засегнатите държави (4,2 милиона тона по време на разследвания период) е било почти три пъти по-високо от равнището на вноса от Китай по време на разследвания период (1,6 милиона тона по време на разследвания период). Поради това, както вече бе посочено по-горе, Комисията стигна до заключението, че вносът от Китай може да е допринесъл за съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, както бе посочено в съображение (349), но че той не нарушава причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от засегнатите държави и съществената вреда, установена по време на разследвания период.

(401)

Бразилският производител износител Usiminas заяви, че Комисията не е успяла да установи, че е налице причинно-следствена връзка между вредата и вноса на горещовалцовани плоски продукти от Бразилия. Usiminas заяви, че не следва да има никакво съмнение, че предвид малкия обем и сравнително високите цени вносът от Бразилия просто не е можел да окаже посоченото вредоносно въздействие върху промишлеността на Съюза. Usiminas заяви също така, че дори ако вносът от Бразилия, Иран, Русия и Украйна бъде кумулиран, неговият обем не би могъл да се счита за „значителен“ в съответствие с член 3, параграф 3 от основния регламент. По-специално, комбинираният пазарен дял на Бразилия, Иран, Русия и Украйна е бил най-много 12,58 % по време на разследвания период, което е било твърде малко, за да бъде причина за вредата, като се има предвид, че промишлеността на Съюза е запазила пазарен дял в размер над 75 % по време на разглеждания период. Освен това Usiminas посочи, че въз основа на данните, предоставени в информационния документ, намаляването на рентабилността на Съюза и увеличаването на обема на комбинирания внос от Бразилия, Иран, Русия и Украйна не са съвпаднали във времето. В това отношение Usiminas заяви например, че най-големи загуби в рентабилността са настъпили между 2015 г. и разследвания период, когато комбинираният пазарен дял на вноса от засегнатите държави се е увеличил едва с 0,08 %. На последно място, жалбоподателят поиска от Комисията да обясни как е било възможно положението на вноса от Бразилия, Иран, Русия и Украйна да се промени толкова драстично в такъв кратък срок, че вносът, който не е представлявал опасност от причиняване на вреда, е станал причина за действителна съществена вреда за промишлеността на Съюза.

(402)

На първо място, както бе обяснено в съображение (261), Комисията стигна до заключението, че условията за извършване на кумулативна оценка на въздействието на вноса от Бразилия, Иран, Русия и Украйна са изпълнени в съответствие с член 3, параграф 4 от основния регламент. Всички дъмпингови маржове, установени във връзка с вноса от тези държави и посочени в раздел 3 „Дъмпинг“, са били над прага de minimis и поради това не са несъществени.

(403)

На второ място, Комисията отхвърля твърдението, че обемът от засегнатите държави не може да се счита за „значителен“ по смисъла на член 3, параграф 3 от основния регламент. Комбинираният пазарен дял на вноса от Бразилия, Иран, Русия и Украйна е бил 7,45 % през 2013 г. и е достигнал 12,58 % по време на разследвания период. Освен това вносът от тези държави е нараснал значително в абсолютно изражение по време на разглеждания период — от 2,4 милиона тона през 2013 г. на 4,3 милиона тона по време на разследвания период. От друга страна пазарният дял на промишлеността на Съюза е намалял от 85,1 % на 76,7 % през същия период, което показва влошаване на конкурентната позиция на производителите на стомана от Съюза.

(404)

На трето място, вярно е, че комбинираният пазарен дял на вноса от Бразилия, Иран, Русия и Украйна се е увеличил само с 0,08 % през 2015 г. и разследвания период. По време на същия период обаче цените на вноса от Бразилия, Иран, Русия и Украйна също така значително са се понижили — със съответно 10, 14, 16 и 14 %, което е друг аспект, който трябва да се вземе предвид при определянето на това дали дъмпинговият внос от засегнатите държави е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза.

(405)

На последно място, по отношение на твърдението, че обемът на вноса от засегнатите държави не е представлявал опасност от причиняване на вреда, в съображение 188 от регламента за временните мерки по отношение на Китай се предвижда в тази връзка, че е „вероятно […] вносът от Бразилия, Иран, Русия, Сърбия и Украйна да е допринесъл за опасността от причиняване на съществена вреда (33). Това твърдение бе потвърдено в съображение 116 от регламента за налагане на окончателни мерки по отношение на Китай (34).

(406)

Освен това анализът на причинно-следствената връзка, както е посочено в съображения (337)—(339), ясно обяснява и обосновава защо вносът от Бразилия, Иран, Русия и Украйна е станал причина за съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза. Предвид съвпадението във времето между тях и равнището на дъмпинговия внос на непрекъснато намаляващи цени, както и загубата на обем на продажбите и спада на цените, водещи до загуби за промишлеността на Съюза, Комисията стигна до заключението, че дъмпинговият внос е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза.

(407)

Освен това Usiminas заяви, че вредата, понесена от промишлеността на Съюза по време на разследвания период, се е дължала поне отчасти на факта, че въздействието на икономическата рецесия е продължило да се усеща през целия разглеждан период. Той също така заяви, че вносът от Китай, както и от Турция, в допълнение към високите разходи за енергия в Съюза, са били много по-вероятна причина за твърдяната вреда, отколкото вносът от Бразилия.

(408)

Комисията отхвърли тези твърдения, както следва. Що се отнася до твърдението, че икономическата рецесия поне отчасти е била причина за вредата, по време на разследването Комисията стигна до заключението, че макар и дълговата криза в еврозоната да е оказала отрицателно въздействие през 2013 г., тя не е причинила съществената вреда, установена по време на разследвания период (вж. съображение (342)).

(409)

Що се отнася до твърдението, че други фактори (вносът от Китай и Турция и високите разходи за енергия) са били много по-вероятна причина за вредата, за която се твърди, че промишлеността на Съюза е понесла, отколкото вносът от Бразилия, Комисията посочва следното.

а)

Внос от Китай: както бе посочено в съображения (343)—(349) по-горе, Комисията заключи, че предвид обема и цените е възможно вносът от Китай да е допринесъл за съществената вреда, установена в настоящото разследване, но това не е нарушило причинно-следствената връзка между вредата, причинена на промишлеността на Съюза, и дъмпинговия внос от останалите четири държави.

б)

Внос от Турция: както бе посочено в съображение (356), вносът от Турция е намалял по време на разглеждания период. Това означава, че дори вносът от Турция да е допринесъл за вредата, причинена на промишлеността на Съюза, той не може да е бил причина за увеличаването на отрицателните тенденции, установени при анализа на вредата.

в)

Високи разходи за енергия: в тази връзка Комисията се позовава на съображение (378). Не може да се твърди, че за производителите от Съюза е налице сравнителен конкурентен недостатък по отношение на тези разходи. В резултат на спада в цените за електроенергия в периода 2010—2015 г. Съюзът заема четвърто място в класацията на регионите с най-ниски цени на електроенергията в света.

(410)

Комисията счете, че никой от доводите, представени от заинтересованите страни след оповестяване на информационния документ, не може да промени констатациите, които установиха причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза по време на разследвания период.

(411)

След оповестяването на окончателните заключения бразилското дружество CSN заяви, че въздействието на ArcelorMittal Group върху вредата следва да бъде отделено и разграничено от вноса от Бразилия. Вследствие на това разследването по отношение на Бразилия следва да бъде прекратено, тъй като с изключването на вноса от ArcelorMittal Group, определен като самопричинена вреда, пазарният дял на дъмпинговия внос ще намалее под прага „de minimis“.

(412)

Комисията отхвърли това искане. Дори Комисията да изключи вноса от ArcelorMittal Group, останалата част от бразилския внос несъмнено не би била незначителна. Освен това, както бе посочено в съображение (399), веднъж след като е направено заключението, че критериите за кумулативна оценка на въздействието на дъмпинговия внос по член 3, параграф 4 от основния регламент са изпълнени, анализът на причинно-следствената връзка следва да се извърши по отношение на четирите засегнати държави, взети заедно.

(413)

Поради това, въз основа на изложеното по-горе, Комисията стигна до заключението, че съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, е причинена от дъмпинговия внос от Бразилия, Иран, Русия и Украйна. Другите известни фактори, които по същото време са оказали въздействие върху състоянието на промишлеността на Съюза, взети поотделно или заедно, не нарушават причинно-следствената връзка.

6.   ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА

6.1.   Предварителни бележки

(414)

В съответствие с член 21 от основния регламент Комисията проучи дали може да се направи категорично заключение, че приемането на мерки в конкретния случай не е в интерес на Съюза. Тя обърна специално внимание на необходимостта да се елиминират нарушаващите търговията последици от вредоносния дъмпинг и да се възстанови реалната конкуренция. Интересът на Съюза бе определен въз основа на оценка на всички различни засегнати интереси, в това число тези на промишлеността на Съюза, на вносителите и на ползвателите.

(415)

Комисията уведоми страните за констатациите си посредством информационния документ. Заинтересованите страни представиха коментари, които са разгледани в съображенията по-долу. Освен това, както бе обяснено в съображение (28) и следващите, Комисията събра и допълнителна информация за развитията в периода след РП. След оповестяването на информационния документ тя посети няколко ползватели, сдружения и производители от Съюза, както бе посочено в съображение (29). Коментарите на страните и допълнително събраната информация за развитията в периода след РП бяха взети предвид от Комисията при вземане на окончателното ѝ решение относно интереса на Съюза и са разгледани в съображенията по-долу.

(416)

След оповестяването на информационния документ жалбоподателят изрази дълбоките си резерви по отношение на оценката на Комисията на данните от периода след РП за целите на определянето на интереса на Съюза. Жалбоподателят заяви, че въз основа на периода след РП не може да се поставят под въпрос очевидните заключения, които трябва да се изведат от данните за РП. Освен това той изтъкна, че ако Комисията реши да оцени данните от периода след РП, тя следва да разгледа и периода след март 2017 г., тъй като „данните за второто тримесечие на 2017 г. са най-доброто доказателство за това какво би се случило, ако не бъдат въведени мита  (35)“.

(417)

Освен това след оповестяването на информационния документ от членовете на консорциума, от производители износители и от мисията на Бразилия в Европейския съюз в Комисията бяха получени коментари по отношение на необходимостта да се вземат под внимание важни развития в периода след РП. Повечето от коментарите бяха във връзка с развитието на цените, по-специално че цените на разглеждания продукт и на сходния продукт значително са се увеличили след разследвания период.

(418)

Що се отнася до доводите на жалбоподателя, основен принцип по силата на член 6, параграф 1 от основния регламент е информацията, отнасяща се за период след разследвания период, обикновено да не се взема предвид. Въпреки това Комисията отбеляза, че за да се определи наличието на интерес на Съюза съгласно предвиденото в член 21, параграф 1 от основния регламент, може да бъде взета под внимание информация, отнасяща се за период след разследвания период (36). Оценката на данните от периода след РП обхвана периода след разследвания период, доколкото това е възможно. До заинтересованите страни бяха изпратени няколко допълнителни въпроса за периода след март 2017 г. и отговорите също бяха взети предвид.

(419)

Посочените развития в периода след РП, по-специално рязко покачване на цените на разглеждания продукт и на сходния продукт и недостиг на пазара на определени видове на продукта, са от значение за оценката на интереса на Съюза за налагане на подходящи мерки, особено като се имат предвид конкретните обстоятелства по настоящия случай. Ето защо решението на Комисията да проучи, по изключение, тези развития в периода след РП между юли 2016 г. и март 2017 г. (и след март 2017 г.) в контекста на оценката на интереса на Съюза е било основателно и уместно.

6.2.   Интерес на промишлеността на Съюза

(420)

Производителите, които съставляват промишлеността на Съюза, се намират в различни държави членки (Обединеното кралство, Франция, Германия, Чешката република, Словашката република, Италия, Люксембург, Белгия, Полша, Нидерландия, Австрия, Финландия, Швеция, Португалия, Унгария и Испания) и осигуряват работа на около 18 000 наети лица, пряко заети в производството на сходния продукт в различни стоманодобивни предприятия на производителите от Съюза (вж. съображение (289)).

(421)

Седемнадесет производители от ЕС оказаха съдействие по време на разследването. Един италиански производител възрази срещу започването на разследването.

(422)

Както бе посочено в съображение (387), състоянието на цялата промишленост на Съюза се е влошило, по-специално от втората половина на 2015 г., и е било засегнато неблагоприятно от дъмпинговия внос. По-специално сериозно са били засегнати показателите за вредата, свързани с финансовите резултати на включените в извадката производители от Съюза, като например рентабилността.

(423)

Освен това се очаква, че чрез налагането на окончателни антидъмпингови мита ще се възстановят справедливите търговски условия на пазара на Съюза и ще се даде възможност на промишлеността на Съюза да се възстанови. Това ще доведе до повишаване на рентабилността на промишлеността на Съюза до равнищата, които се считат за необходими при този капиталоемък промишлен отрасъл. Промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда, причинена от дъмпинговия внос от Бразилия, Иран, Русия и Украйна.

(424)

След оповестяването на информационния документ Комисията изпрати допълнителни въпросници за периода след РП на шестимата включени в извадката производители от Съюза. Отговори на въпросниците за периода след РП бяха получени от шестимата производители от Съюза и жалбоподателят бе уведомен, че службите на Комисията ще извършат проверка на съответните данни на място.

(425)

Събраните данни за периода след РП в помещенията на шестимата включени в извадката производители от Съюза показаха, че рентабилността на всеки отделен производител от Съюза е била различна. По време на РП включените в извадката производители от Съюза са понесли средни загуби в размер на – 7,8 %. По време на периодите след РП, а именно юли — декември 2016 г. и януари — март 2017 г., рентабилността е била съответно 2 % и 8,6 %. Тези проценти представляват среднопретеглените стойности на рентабилността преди данъчно облагане на всички включени в извадката производители от Съюза, както са посочени в съответните им отчети за приходите, изразени като процентен дял от продажбите им в Съюза за несвързани клиенти.

(426)

Комисията отново изтъкна, че заключението относно вредата се основа на проверени данни за РП в съответствие с член 6, параграф 1 от основния регламент. Събирането и проверката на данните от периода след РП, от друга страна, бяха извършени само в контекста на анализа на интереса на Съюза. Таблицата в съображение (301) показа високи загуби и отрицателни парични потоци от 2013 г. нататък.

(427)

Въз основа на получената допълнителна информация, Комисията установи, че цялостната оценка на развитието на печалбите и разходите по време на периодите след РП не може нито да смекчи отрицателните тенденции, установени за другите показатели за вредата, нито да компенсира четирите последователни периода на високи загуби.

(428)

Поради това Комисията стигна до заключението, че налагането на окончателни антидъмпингови мита е в интерес на промишлеността на Съюза.

6.3.   Интерес на вносителите

(429)

Както бе посочено в съображение (8), седемте вносители, които заявиха интерес, бяха членове на консорциума и се противопоставиха на налагането на мерки в рамките на това конкретно разследване.

(430)

За включения в извадката несвързан вносител дейностите, свързани с разглеждания продукт, представляват между 5 и 10 % от общия оборот през разследвания период. Той се противопостави на евентуалното налагане на антидъмпингови мерки, като се има предвид, че това би могло да доведе до допълнително намаление или спиране на вноса на разглеждания продукт.

(431)

Комисията отбеляза, че както е посочено в съображения (453) и (458), вносът на горещовалцовани плоски продукти от държави, различни от Бразилия, Иран, Русия и Украйна, е компенсирал до известна степен през първите месеци на 2017 г. количествата, които са били внесени от засегнатите държави преди започването на разследването. Поради това Комисията стигна до заключението, че налагането на мерки не би оказало значително отрицателно въздействие върху вносителите, но че те ще трябва да преминат към други източници, което ще доведе до допълнителни разходи за тези вносители.

6.4.   Интерес на ползвателите

6.4.1.   Въведение

(432)

Горещовалцованите плоски продукти от стомана се използват като промишлени суровини, закупувани от крайните ползватели за различни приложения, включително в строителството (производство на стоманени тръби), корабостроенето, производството на газови контейнери, съдове под налягане и енергопроводи.

(433)

Ползвателите се конкурират с вертикално интегрираните свързани дружества от промишлеността на Съюза на пазарите на разглеждания продукт надолу по веригата. Разглежданият продукт/сходният продукт е разходно перо и се преработва от различните ползватели.

(434)

Консорциумът направи няколко коментара на различни етапи от разследването. Освен това бяха проведени три изслушвания по негово искане.

(435)

Установеното в Италия дружество Marcegaglia Carbon Steel Spa (наричано по-долу „Marcegaglia“), което обработва разглеждания продукт/сходния продукт и произвежда, наред с другото, тръби и други продукти от стомана надолу по веригата, и е член на консорциума, представи отговори на въпросника в качеството си на член на консорциума. Както и за останалите ползватели, и за този ползвател разглежданият продукт/сходният продукт е разходно перо. Само по себе си дружеството Marcegaglia използва между 2,9 и 4,4 милиона тона от разглеждания продукт/сходния продукт годишно. Той внася между 1,6 и 2,4 милиона тона от продукта от засегнатите държави и от други трети държави. Той оказа пълно съдействие при разследването, предостави отговор на въпросника, бе посетен на място и предостави цялата информация, поискана от Комисията по време на разследването.

(436)

Освен това ползватели, различни от членовете на консорциума, и по-конкретно ползватели от Полша и балтийските държави, представиха коментари веднага след започването на производството, както бе посочено в съображение (17). Те се противопоставиха на започването на настоящото разследване. Освен това Конфедерацията на работодателите на Латвия и Сдружението на производителите в областта на машиностроенето и металообработващата промишленост на Латвия също представиха коментари, като се противопоставиха на започването на процедурата. Въпреки че по време на разследването бе потърсено съдействие от тези заинтересовани страни, дори след оповестяването на информационния документ не бяха получени допълнителни коментари.

(437)

След оповестяването на информационния документ жалбоподателят заяви, че анализът на интереса на Съюза е изкривен от факта, че в него са включени само неинтегрираните ползватели, които разчитат на износа и са се възползвали (и продължават да се възползват) от доставката на суровини на дъмпингови цени. В същото време той изтъкна, че Комисията не е взела предвид интересите на други дружества на ползватели — ползватели, свързани с производителите от Съюза, и на други ползватели, които по различни причини не са в състояние да разчитат на вноса. В тази връзка той посочи, че неналагането на мерки е оказало неблагоприятно въздействие върху ползвателите, свързани с производителите от Съюза, които трябва да се конкурират с ползватели, които разчитат на дъмпинговия внос.

(438)

Както бе посочено в съображения (28) и (29), след оповестяването на информационния документ Комисията е продължила да търси и проверява цялата информация, която счете за необходима за изготвянето на своите окончателни заключения. За тази цел Комисията изпрати допълнителни въпросници за периода след РП на 74 ползватели (в това число членове на консорциума, ползватели, свързани с производителите от Съюза, и други ползватели, които по различни причини не са в състояние да разчитат на вноса) и 12 сдружения на ползватели.

(439)

Комисията получи отговори на въпросниците за периода след РП от 25 ползватели/центрове за производство, обработка и търговия със стомана:

11 членове на консорциума (37), които представляват 33 % от всички членове на консорциума, попълниха въпросника за периода след РП. Те бяха против налагането на мерките.

Трима свързани с производителите износители ползватели попълниха въпросника. Те бяха против налагането на мерките.

Девет свързани с производителите от Съюза ползватели попълниха въпросника за периода след РП. Те подкрепиха налагането на мерките.

Двама несвързани с производителите от Съюза ползватели попълниха въпросника за периода след РП. Те подкрепиха налагането на мерките.

От общо 25 отговора на въпросника за периода след РП 14 бяха пълни.

(440)

Освен това две от общо 12 сдружения на ползватели предоставиха допълнителна информация.

(441)

В тази връзка жалбоподателят заяви, че Комисията е трябвало да заключи, че не е налице въздействие върху ползвателите, предвид ниската степен на съдействие, поради следните причини: само малък брой ползватели отговориха на първоначалния въпросник, равнището на отговор от ползвателите за голям брой въпросници за периода след РП бе ниско, в това число и от страна на членовете на консорциума, и на последно място, становищата на по-голяма част от ползвателите, които предоставиха финансови данни и подкрепиха налагането на мита, бяха до голяма степен пренебрегнати.

(442)

На първо място, Комисията отново изтъкна, че е провела разследването във връзка с интереса на Съюза в пълно съответствие с член 21 от основния регламент:

Към момента на оповестяването на информационния документ (вж. съображение (22), 4 април 2017 г.), Комисията призна, че е налице ниска степен на съдействие от страна на ползвателите по отношение на първоначалния въпросник. Тя прикани заинтересованите страни да изразят становищата си относно фактите и съображенията, които са били събрани преди това, на етапа на временните мерки. Тя също така отбеляза, че документалните доказателства, получени от един източник, противоречат на тези, получени от други източници, наред с противоречивите твърдения на промишлеността на Съюза и консорциума относно маржовете на рентабилност и възможността да прехвърлят повишаването на цените. В това отношение Комисията определи какви допълнителни процедури са нужни за събиране на необходимите доказателства в съответствие с член 21, параграф 1 (второ изречение) и член 21, параграф 2 от основния регламент, съгласно които определянето по силата на посочения член се прави само когато на всички заинтересовани страни е била предоставена възможност да изложат своите становища. Освен това в член 21, параграф 5 от основния регламент се предвижда, че Комисията трябва да разгледа информацията, надлежно предоставена след етапа на временните мерки.

(443)

Комисията намери за неубедителен довода на жалбоподателя, че равнището на отговор от ползвателите на въпросниците за периода след РП е било твърде ниско, за да се направят съществени заключения. Тя получи от ползвателите 14 пълни отговора на въпросниците за периода след РП (вж. таблицата в съображение (498)). Сред отговорите бе и този на един важен ползвател (Marcegaglia), както бе обяснено в съображение (435), който сам по себе си е използвал между 8,5 % и 13 % от общото производство на горещовалцовани плоски продукти в Съюза. Освен това отговорът на въпросника за периода след РП на Комитета за защита на производството на безшевни стоманени тръби на Европейския съюз („ESTA“) е представителен за над 100 производителя на стоманени тръби в Съюза (38). Информацията в него относно леко отрицателната рентабилност на целия сектор на производство на стоманени тръби потвърди доказателствата, получени от ползвателите, които оказаха пълно съдействие при разследването, като попълниха въпросника за периода след РП. Следователно Комисията счита, че 25-те отговора (14 от които бяха пълни отговори на ползвателите на въпросниците за периода след РП) биха могли да се считат за представителни, за да се направят заключения относно целия пазар на производителите на стоманени тръби в пълно съответствие с член 21, параграф 5 от основния регламент:

(444)

На последно място, Комисията отхвърли твърдението на жалбоподателя, че е пренебрегнала становищата на ползвателите, които са подкрепили мерките. Тяхното становище бе ясно посочено в съображение (439)и в таблицата в съображение (498). Въпреки това Комисията е наясно, че по-голямата част от тях са част от вертикално интегрираните производители на горещовалцовани плоски продукти от стомана в Съюза. Те заявиха своя интерес след като се съгласуваха помежду си, като подадоха стандартни формулировки в подкрепа на мерките без да предоставят каквато и да било конкретна информация по отношение на тяхното конкретно положение. Тъй като те като цяло просто повториха общите становища на промишлеността на Съюза, Комисията прецени, че те не представиха никакви нови данни към таблицата, които биха променили оценката на съответните интереси.

(445)

Поради това подразделите по-долу съдържат оценката на цялата информация, получена по време на разследването, и констатациите на Комисията, които бяха направени, след като бяха взети предвид всички коментари, получени от заинтересованите страни.

6.4.2.   Искания на ползвателите

(446)

Консорциумът заяви, че налагането на мерки върху вноса от засегнатите държави, в допълнение към мерките по отношение на вноса от Китай, би довело до положение, при което ползвателите вече няма да имат достъп до надеждни доставки на пазара на Съюза, по-специално на рулони за повторно валцоване с високо качество. Ползвателите, които са членове на консорциума заявиха също така по време на изслушванията, че промишлеността на Съюза не винаги доставя някои по-специализирани видове на продукта (като тези, използвани в автомобилния сектор). Те отбелязаха също така, че на производителите от Съюза е необходимо дълго време, за да доставят продуктите и че за разлика от тях търговците в Съюза осъществяват и складиране на различните видове на продукта и програмират малки доставки в удобно за ползвателите време.

(447)

Консорциумът изтъкна, че 88 % от общото производство в Съюза се осъществява само от 16 дружества, които са част от осем големи групи, и че най-голяма част от продукцията се използва на пазара за собствено потребление. Вследствие на това и поради все още относително големия си пазарен дял производителите от Съюза могат да упражняват силен натиск както на пазара на разглеждания продукт, така и на пазара надолу по веригата. Отделни членове на консорциума също потвърдиха тези твърдения по време на изслушванията.

(448)

Консорциумът заяви освен това, че „приемането на антидъмпингови мерки срещу засегнатите държави би поставило несвързаната преработвателна промишленост в ЕС в изключително уязвимо положение по отношение на конкурентите, установени в трети държави, които биха могли да продават на пазарите на ЕС продукти, получени от горещовалцовани плоски продукти, които не са обект на антидъмпингови мерки.“ Той посочи също така, че производителите на стомана в Съюза са постигнали по-добри резултати през втората половина на 2016 г. (в периода след РП) поради значителното повишение на цените на пазара на Съюза.

(449)

На 18 юли 2016 г. Сдружението на производителите в областта на машиностроенето и металообработващата промишленост на Латвия заяви, че „… Всяка мярка срещу вноса на този продукт и необходимостта да се намерят други доставчици ще доведат до значително увеличаване на производствените разходи и намаляване на конкурентоспособността на латвийските продукти с добавена стойност на всички пазари в краткосрочен и средносрочен план“. Подобни коментари, а именно, че налагането на мерки би довело до увеличение на разходите за ползвателите, бяха направени съвместно от консорциума и самостоятелно от някои от неговите членове.

6.4.3.   Анализ на исканията на ползвателите

6.4.3.1.   Недостиг на доставките

(450)

По отношение на твърдението, че налагането на мерки ще доведе до дефицит на разглеждания продукт, Комисията отбеляза на първо място, че целта на антидъмпинговите мита не е пазарът на Съюза да бъде затворен за внос изобщо, а да се възстанови равнопоставената търговия, като се премахне ефектът на вредоносния дъмпинг. Вносът от Бразилия, Иран, Русия и Украйна не следва да приключи, а да продължи, но на справедливи цени.

(451)

В същото време на практика не може да се изключи, че мерките по отношение на Бразилия, Иран, Русия и Украйна биха могли да окажат възпиращ ефект върху тези държави.

(452)

В това отношение Комисията установи, че ползвателите не зависят изключително от вноса от Бразилия, Иран, Русия и Украйна, но са купували разглеждания продукт и от производители от Съюза, както и от производители от други трети държави, като Турция, Южна Корея и Индия.

(453)

В резултат на това ползвателите биха могли потенциално да преминат към внос от други трети държави. В този контекст през 2016 г. Комисията отбеляза относително нарастване на вноса от други трети държави, като Турция, Индия и Южна Корея. В абсолютно изражение през 2016 г. тези държави са изнесли около 2,25 милиона тона.

(454)

Освен това Комисията установи по време на разследването, че промишлеността на Съюза е разполагала със свободен капацитет, както бе посочено в таблицата в съображение (278). В допълнение към това, жалбоподателят заяви, че значителна част (около 7 милиона тона) от съществуващия свободен капацитет би могла да стане функционираща в краткосрочен план, ако условията на пазара позволяват това. Жалбоподателят се позова по-специално на потенциалното възобновяване на производството на три производствени обекта в Обединеното кралство, Испания и Германия. Комисията потвърди, че тези производствени обекти съществуват и тяхното производство потенциално би могло да бъде възобновено.

(455)

След оповестяването на информационния документ Комисията получи коментари от няколко заинтересовани страни относно своите констатации по отношение на потенциалния недостиг на доставките.

(456)

Двама руски производители износители (MMK Group/Severstal Group) заявиха, че мерките биха могли да окажат възпиращ/ограничаващ вноса ефект и, като такива, да застрашат доставките на горещовалцовани плоски продукти не само за техните дъщерни дружества, но и за всички независими ползватели в Съюза.

(457)

От друга страна, жалбоподателят посочи, че вносът на горещовалцовани плоски продукти от петте засегнати държави, който през 2016 г. е възлизал на около 421 000 тона на месец, би могъл да бъде повече от компенсиран от внос от Турция, Индия, Южна Корея и Египет, който през първите три месеца на 2017 г. е възлизал на 450 000 тона на месец. Обратно на това жалбоподателят заяви, че няма гаранция за ползвателите, че вносът от тези държави ще бъде валиден и стабилен алтернативен източник на доставки, като се вземе предвид например силното вътрешно търсене на стомана в Турция и Индия. Освен това консорциумът заяви, че след налагането на временни антидъмпингови мита срещу Китай през октомври 2016 г., вносът на горещовалцовани плоски продукти от Китай е намалял с 98 %, ако периодът между октомври 2016 г. и януари 2017 г. се сравни с периода между октомври 2015 г. и януари 2016 г.

(458)

Както бе посочено в съображение (452), Комисията установи, че ползвателите не зависят изключително от вноса от Бразилия, Иран, Русия и Украйна, но през разследвания период са купували горещовалцовани плоски продукти и от производители от Съюза, както и от производители от други трети държави. В това отношение, въз основа на данните от Евростат, вносът на горещовалцовани плоски продукти от държави, различни от Бразилия, Иран, Русия и Украйна, е компенсирал през първите месеци на 2017 г. количествата, които са били внесени от засегнатите държави преди започването на разследването. Основният внос от други трети държави през първите месеци на 2017 г. бе от държави като Египет, Индия, Южна Корея и Турция. Независимо от това обемът на вноса от други държави, различни от Бразилия, Иран, Русия и Украйна, не е компенсирал в пълна степен намаления обем на вноса от Бразилия, Иран, Русия, Украйна и Китай.

Таблица 22

Сравнение на обема на вноса

Държави

Общо внос по време на РП

Средна месечна стойност по време на РП

Общо внос през първите 3 месеца на 2017 г.

Средна месечна стойност през първите 3 месеца на 2017 г.

Разлика в средната месечна стойност на вноса

Четири държави: (Бразилия, Иран, Русия и Украйна)

4 266 881

(вж. съображение (262))

355 573

386 485

128 828

– 226 745

Китай

1 578 848

(вж. съображение (343))

131 571

5 364

1 788

– 129 783

Други трети държави (Египет, Индия, Южна Корея, Турция, …)

2 057 998

(вж. съображение (353))

171 499

1 463 824

487 941

+ 316 442

Общо внос

7 903 727

658 643

1 855 673

618 557

– 40 086

Източник: данни на Евростат.

(459)

Таблицата по-горе показва, че средната стойност на общия обем на вноса е спаднала с около 40 000 тона на месец (480 000 тона годишно), ако обемът по време на разследвания период се сравни с обема през първото тримесечие на 2017 г. Това означава, че през тези периоди обемът на вноса от други трети държави е компенсирал до голяма степен, но не изцяло, намалението на обема от четирите засегнати държави и Китай.

(460)

Таблицата по-долу показва действителното производство в някои големи трети държави (Египет, Индия, Южна Корея и Турция).

Таблица 23

Действително производство на сходния продукт от трети държави (в хиляди тонове)

Държава

Капацитет за производството на необработена стомана за 2014 г. (39)

Производство на необработена стомана през 2014 г. (40)

Производство на необработена стомана през 2015 г. (40)

Теоретичен свръхкапацитет през 2014 г.

Действително производство на горещовалцовани плоски продукти през 2014 г.

Действително производство на горещовалцовани плоски продукти през 2015 г.

Египет

11 200

6 485

5 506

4 715

849

689

Индия

108 000

87 292

89 026

20 708

40 956

48 100  (41)

Южна Корея

85 900

71 543

69 670

14 357

48 587

47 489

Турция

49 400

34 035

31 517

17 883

Не се прилага (42)

Не се прилага (42)

(461)

Последните налични данни за сходния продукт за периода 2014—2015 г., представени по-горе, показват, че тези трети държави са в състояние да произвеждат и все още разполагат с известен свръхкапацитет за производството на необработена стомана. Въпреки това търсенето на стомана на вътрешния пазар на Индия (43) е голямо, а в Турция има вероятност и да нарасне (44). Нарастването на търсенето на стомана в Южна Корея (45) бе стимулирано от ръста в строителството през последните няколко години, въпреки че нови данни сочат, че темпът на този ръст сега може да се забави. Освен това производството на стомана в Египет (46) е в процес на спад, отчасти в резултат на недостиг в разпределението на природен газ, както и на решение, взето от египетските органи за премахване на субсидиите за природен газ за стоманодобивната промишленост.

(462)

Комисията също така отбеляза, че промишлеността на Съюза е заявила, че свободният капацитет би могъл да стане функциониращ веднага след като бъде възстановена справедливата конкуренция на пазара. Според някои оценки, направени от засегнатите производители от Съюза, възобновяването на производството на трите производствени обекта в Обединеното кралство, Испания и Германия ще отнеме между 2 седмици и 6 месеца. Това допълнително производство може да бъде допълнено от внос от други трети държави.

(463)

Поради това Комисията отхвърли твърдението, че налагането на мерки ще доведе до недостиг в доставките на разглеждания продукт/сходния продукт на пазара на Съюза. Комисията обаче също така стигна до заключението, че налагането на антидъмпингови мита най-вероятно би довело до по-голяма зависимост на ползвателите от промишлеността на Съюза (вж. раздел 6.4.3.2.).

6.4.3.2.   Преговорни позиции на производителите на стомана в Съюза

(464)

Както бе посочено в съображение (282), по време на РП пазарният дял на промишлеността на Съюза по отношение на потреблението на Съюза е бил 76,7 %. Следователно общият внос в Съюза е представлявал 23,3 % от потреблението на Съюза по време на РП. Над 70 % от този внос за Съюза по време на РП е бил с произход от засегнатите държави (Бразилия, Иран, Русия и Украйна) и от Китай, чийто внос е бил обект на антидъмпингови мита от 7 октомври 2016 г. (47)

(465)

Поради това, ако бъдат наложени антидъмпингови мита срещу вноса от Бразилия, Иран, Русия и Украйна, над 70 % от общия внос (в това число и вноса от Китай, който вече е обект на мерки) по време на разследвания период би бил обект на мерки, въпреки факта, че други трети държави, различни от Бразилия, Иран, Русия и Украйна, са започнали внос в Съюза след разследвания период, както бе посочено в съображение (457). Независимо от това фактът, че 70 % от целия внос по време на РП би бил обект на мерки значително ще укрепи позицията на производителите на стомана от Съюза на пазара на горещовалцовани плоски продукти в Съюза.

(466)

Комисията установи, че в състава на промишлеността на Съюза не влизат само индивидуални производители, а и групи от свързани производители в различни държави на Съюза, които вече доставят на ползватели голям обем от сходния продукт (както бе посочено по-горе в съображение (464), общият пазарен дял на промишлеността на свободния пазар на Съюза възлиза на 76,7 %). Най-голямата група производители на стомана от Съюза представлява повече от една трета от цялото производство на горещовалцовани плоски продукти в Съюза, докато трите най-големи групи производителите, взети заедно, представляват над две трети от цялото производство на горещовалцовани плоски продукти в Съюза. Комисията установи също така, че около 60 % от общото производство на производителите от Съюза е предназначено за собствена употреба.

(467)

След оповестяването на информационния документ жалбоподателят оспори твърденията на Комисията относно подобрените преговорни позиции на производителите на стомана в Съюза, като заяви, че те не отразяват основните принципи на икономиката. Той заяви, че между голям брой стоманодобивни групи на Съюза съществува и ще продължи да съществува силна конкуренция и че цените ще останат на конкурентно равнище. Освен това, за да подкрепи твърденията си в тази връзка, жалбоподателят представи икономически модел, на базата на който заяви, че „броят на доставчиците от Съюза и от трети държави е достатъчен, за да намали изразените опасения, че структурата на пазара би могла да създаде условия за силни позиции в ценообразуването, особено при наличието на непрекъснати остатъчни доставки на недъмпингови цени от страна на доставчици, изправени пред умерени маржове на вредата, което ще потвърди резултатите от количественото моделиране на въздействието върху качеството и цените  (48).“ Този икономически модел бе представен и по време на изслушването, проведено на 8 юни 2017 г.

(468)

Двама руски производители износители (MMK Group/Severstal Group) се позоваха на олигополната структура на пазара на Съюза, която, в съчетание с антидъмпинговите мерки, би могло да даде възможност за установяването на свръхконкурентни цени от страна на няколкото останали групи доставчици.

(469)

Относно доводите на жалбоподателя Комисията отбеляза:

Гореспоменатият икономически модел не прави разграничение между вноса от трети държави и от КНР. Това е пропуск в модела, тъй като статистическите данни сочат, че вносът от Китай е престанал да навлиза на пазара на Съюза от четвъртото тримесечие на 2016 г. нататък;

Икономическият модел на Eurofer не съдържа информация относно наличния капацитет в други трети държави (различни от тези, които са предмет на настоящото разследване, и Китай) (49). От техническа гледна точка това означава, че еластичност на предлагането в размер на 10 не е проверена за достатъчно голям диапазон от функцията на снабдяването;

Маржовете на дъмпинга и вредата в икономическия модел бяха приети в диапазона между 11,4 % и 22,8 %, докато най-високите изчислени маржове в рамките на настоящото разследване са по-високи — до 33 % (вж. съображение (583));

Разследването показа, че в някои случаи производителите от Съюза не са осигурявали доставките на ползвателите навреме. Следователно еластичност на предлагането на вътрешния пазар в размер на 10, използвана в икономическия модел, е спорна, а вероятно и надвишена;

Дори ако основното заключение от икономическия анализ е правилно и че адвалорните мита биха имали само ограничено въздействие върху цените и по-съществено въздействие върху обема, все още е факт, че през периода януари — март рентабилността на производителите от Съюза в периода след периода на РП се е увеличила от загуба в размер на 7,8 % на печалба от 8,6 % (януари — март 2017 г.), а рентабилността на производителите на стоманени тръби от горещовалцовани плоски продукти е била само 0,4 % за същия период.

(470)

След оповестяването на окончателните заключения жалбоподателят изказа твърдението, че констатациите на Комисията относно преговорните позиции не спазват основните икономически принципи.

На първо място, никъде не се споменава за индекса на Херфиндал-Хиршман („HHI“), който е стандартният инструмент за измерване на концентрацията на пазара и пазарната сила. Той заяви освен това, че осем основни участници на пазара и достатъчно свободен капацитет са показатели за един конкурентен пазар.

На второ място, Комисията не е трябвало да се позовава на твърденията, направени от страна на Severstal и MMK относно олигополното положение и свръхконкурентните цени, когато те са опровергани от данните и не са подкрепени с доказателства. Тези неподкрепени с доказателства твърдения са цитирани единствено в подкрепа на предубеждения.

(471)

Комисията отхвърли тези коментари като неоснователни.

На първо място, по отношение на концентрацията на пазара и преговорните позиции на стоманодобивната промишленост в Съюза, Комисията се позова на потенциалната консолидация на пазара на Съюза, изложена по-долу: ThyssenKrupp обяви, че ще прекрати стоманодобивната си дейност в Европа, а сливане с Tata Steel или друг конкурент е сред посочените публично варианти. Освен това предходният конкурент Ilva, със своя огромен производствен капацитет, бе придобит основно от ArcelorMittal, с което преговорните позиции на купувачите бяха засилени. В това отношение, въпреки намалението на производството на Ilva през разглеждания период, както бе посочено в съображение (365), Комисията бе информирана, че приобретателите са поели ангажимент да започнат да произвеждат 6,5 милиона тона стомана през 2018 г. и 9,5 милиона тона плоски продукти. Следователно Комисията е имала безспорни фактически основания да очаква допълнително повишаване на преговорните позиции на най-големия производител от Съюза на пазара на Съюза.

На второ място, Комисията твърдо отхвърли твърдението, че е пренебрегнала икономическия модел. Тя се позова недвусмислено на него в съображение (467) и изложи своите коментари в съображение (469). Освен това що се отнася до коментарите на MMK Group/Severstal Group, Комисията посочи, че тя е задължена да вземе под внимание всички доказателства по преписката. Това не означава непременно, че тя подкрепя оценката, направена в тези коментари.

(472)

Освен това жалбоподателят заяви, че Комисията неправилно е отхвърлила независимия икономически модел въз основа на твърдения за недостатъци в анализа.

На първо място, критиката на Комисията, че икономическият модел не прави разлика между вноса от трети държави и китайския внос и че не съдържа подробни данни за капацитета на третите държави, не отговаря на истината, тъй като втори преработен доклад от 15 юни е коригирал тези пропуски.

На второ място, фактът, че дъмпинговите маржове и маржовете на вредата, изчислени от Комисията, са били малко по-високи в сравнение с използваните в икономическия модел представлява очевидно несправедлив аргумент за отхвърляне на икономическия модел, тъй като жалбоподателят не е бил получил тези данни, когато е възложил проучването.

На трето място, Комисията е пренебрегнала факта, че подобрената рентабилност на производителите от Съюза се е дължала основно на увеличението на продажбите и следователно на по-високото използване на капацитета, което води до понижаване на разходите за единица продукция, а не се е дължала на повишените цени.

На четвърто място, Комисията не предостави никакви доказателства, че еластичността на предлагането на вътрешния пазар в размер на 10 е спорна.

(473)

Комисията прие първите два процедурни въпроси.

На първо място, тя действително получи две версии на доклада — една за изслушването на 8 юни 2017 г., и втора, изпратена по електронна поща на 15 юни 2017 г. В електронно писмо от 15 юни 2017 г. жалбоподателя не посочи ясно, че има разлика между двете версии, в резултат на което в документа с обща информация Комисията направи коментари само по първата версия. При все това тя проверява дали данните, които бе определила като липсващи в първата версия, са били включени във втората версия, и по този начин оттегли тази своя критика на доклада.

На второ място, Комисията прие, че жалбоподателят не е бил запознат с дъмпинговия марж и маржа на вредата към момента на създаването на възложения от него икономически модел. В това отношение Комисията прие, че този факт не може да се използва срещу проучването. В същото време обаче, това не променя факта, че данните, посочени в съображение (469), са по-точни от тези, използвани в проучването.

(474)

За разлика от това Комисията отхвърля останалите два съществени аспекти, повдигнати във връзка с нейната критика на проучването.

Подобрената рентабилност на промишлеността на Съюза след разследвания период може да бъде резултат от повишени цени или от по-ниски разходи, или от комбинирания ефект на двата елемента. Както е посочено в съображение (494), цените са се увеличили с повече от 30 % след разследвания период. В същото време разходите за суровини също са се увеличили, но не в същата степен и с по-голяма променливост. Освен това Комисията сравни степента на използване на капацитета на промишлеността на Съюза през РП (74 %) с процента на използване на капацитета през първото тримесечие на 2017 г. (76 %). Малко вероятно е тази разлика от 2 процентни пункта да е довела до значително понижаване на разходите за единица продукция, като основен фактор за подобряване на рентабилността. Въз основа на това изчисление следователно спокойно може да се предположи, че увеличенията на цените са играли важна роля за повишаването на рентабилността на промишлеността на Съюза.

По отношение на еластичността на предлагането на вътрешния пазар в размер на 10 Комисията поясни, че е събрала доказателства по досието относно някои ползватели, които са изпитали трудности при доставката на горещовалцовани плоски продукти. Тези факти бяха надлежно проверени по време на разследването, както е посочено по-подробно в съображение (506), и съмненията на Комисията по отношение на еластичността на предлагането на вътрешния пазар бяха потвърдени.

Освен това Комисията провери направеното в икономическия модел на жалбоподателя предположение, че адвалорните мита не следва да оказват влияние върху цените на Съюза, като се има предвид опитът с приетия неотдавна регламент по силата на който бяха наложени адвалорни мита върху вноса на горещовалцовани плоски продукти с произход от Китай, вариращи между 18,1 % и 35,9 %. Тя отбеляза, че след налагането на мерки върху вноса на горещовалцовани плоски продукти с произход от Китай цените на Съюза са се повишили в сравнително по-голяма степен, отколкото цените на световния пазар. По-специално разликата между цените CIF на вноса на Съюза и цените франко завода (средна аритметична стойност за отделните региони и качества) е била около 26 EUR след налагането на мерките през октомври 2016 г. и около 9 EUR за също толкова дълъг период, предхождащ налагането им. Следователно регламентът за налагане на антидъмпингови мита във връзка със горещовалцованите плоски продукти от стомана с произход от Китай е породил значително въздействие върху цените на пазара на Съюза, което проучването не е могло да обясни.

В този контекст Комисията също така счете, че в ситуацията, възникнала след края на 2016 г., допълнителни адвалорни мита върху вноса от четирите държави са щели да окажат още по-голямо въздействие върху нарастващите цени на световния пазар, както и въздействие върху цените на производителите от ЕС в допълнение към наблюдаваните дъмпинг и вреда.

Въз основа на това Комисията стигна до заключението, че ако бъдат наложени антидъмпингови мита срещу вноса от Бразилия, Иран, Русия и Украйна, има вероятност производителите на стомана в Съюза да бъдат в по-добри преговорни позиции по отношение на ползвателите.

6.4.3.3.   Намаляване на конкурентоспособността на ползвателите в сравнение с конкуренти от трети държави

(475)

Комисията направи анализ на твърдението, че налагането на антидъмпингови мита би направило несвързаната преработвателна промишленост на Съюза (например сектора на производството на тръби) изключително уязвима по отношение на конкурентите, установени в трети държави, които биха могли да продават на пазара на Съюза продукти, получени от горещовалцовани плоски продукти, които са били придобити без действащи мерки.

(476)

Комисията отбеляза, че това твърдение не е подкрепено с доказателства. Освен това в Съюза се прилагат антидъмпингови мерки по отношение на някои видове вносни тръби с произход от Китай, Русия и Беларус (50).

(477)

С оглед на изложеното по-горе и при липсата на каквито и да било други коментари, Комисията отхвърли това твърдение.

6.4.3.4.   Увеличение на разходите за ползвателите

6.4.3.4.1.   Въведение

(478)

След започването на разследването жалбоподателят заяви, че с изключение на сектора на производството на стоманени тръби, всяко едно увеличение на разходите на ползвателите не би трябвало да има съществено отражение върху по-голяма част от потребителските сектори, като например строителния сектор, сектора на автомобилостроенето и др. Що се отнася до сектора на производството на стоманени тръби жалбоподателят заяви, че производителите на тръби, които навярно биха били засегнати в най-голяма степен, биха били само тези, които разчитат на дъмпинговия внос на разглеждания продукт.

(479)

От друга страна, консорциумът заяви, че въздействието върху разходите на ползвателите не е ограничено до сектора на производството на стоманени тръби, както твърди жалбоподателят. Във връзка с това консорциумът допълни, че разглежданият продукт представлява около 85 — 95 % от разходите за производството на тръби и около 75 — 80 % от разходите за производството на други видове заварени тръби, като прецизно обработените тръби в енергетиката и машиностроенето. Освен това Консорциумът посочи (51), че ползвателите, различни от производителите на тръби, биха били засегнати в два пъти по-голяма степен от изчислената от Eurofer, поради твърдяното увеличение на цените на разглеждания продукт в периода след РП. Освен това, както бе посочено в съображение (449), Сдружението на производителите в областта на машиностроенето и металообработващата промишленост на Латвия и консорциумът заявиха също, че налагането на антидъмпингови мита би довело до увеличаване на производствените разходи на техните членове.

(480)

Както е посочено в съображение (514), потреблението/употребата на разглеждания продукт са най-големи в следните сектори: производството на стоманени тръби (32 %), строителството (20 %), автомобилостроенето (15 %) и машиностроенето (15 %).

(481)

След оповестяването на информационния документ Европейската асоциация на производителите на стоманени тръби (ESTA), която представлява над 100 производителя на стоманени тръби в 17 държави членки, обхващащи повече от 90 % от производството в Съюза, предостави, по искане на Комисията за допълнителна информация, информация, разясняваща някои ключови въпроси. Като асоциация, представляваща различни ползватели, ESTA не зае позиция по отношение на вероятното въздействие на митата върху положението на производителите на стоманени тръби. При все това тя потвърди, че горещовалцованите плоски продукти са основен фактор в ценообразуването на заварените тръби (за разлика от безшевните тръби, които се изработват от стоманени заготовки) (52).

(482)

Комисията направи оценка на цялата събрана информация и на тази основа прегледа всеки сектор поотделно.

6.4.3.4.2.   Въздействие от налагането на мерки върху разходите на производителите на стоманени тръби

6.4.3.4.2.1.   Въведение

(483)

Статистическите данни, представени от жалбоподателя (53), показаха, че секторът на производството на стоманени тръби е най-важният сектор, в който се използва разглежданият продукт. Според тези статистически данни около 32 % от цялото потребление на горещовалцовани плоски продукти се използва в сектора на производството на стоманени тръби.

(484)

Дружеството Marcegaglia, член на консорциума, което предостави пълен отговор на въпросника, преработва горещовалцовани плоски продукти и произвежда, inter alia, тръби и други продукти от стомана надолу по веригата. Само по себе си това дружество е внесло около 1,6—2,4 милиона тона горещовалцовани плоски продукти (около 20—30 % от общия внос на горещовалцовани плоски продукти) по време на разследвания период. Освен това то е закупило и 1,3—2,0 милиона тона от сходния продукт от производителите на стомана в Съюза по време на разследвания период. Комисията използва този голям ползвател, за да направи заключения за въздействието на мерките върху ползвателите от сектора на производството на стоманени тръби като цяло.

(485)

За тази цел по време на контролното посещение Комисията поиска от представителите на Marcegaglia да направят симулации, за да се оцени възможното въздействие от налагането на антидъмпингови мерки въз основа на данните за рентабилността на дружеството (отчет за доходите) за разследвания период. Тези симулации бяха извършени от представителите на дружеството, като се допусна, че точно същите количества са набавени от същите доставчици (производители от Съюза, производители износители от засегнатите държави и производители износители от други трети държави), както по време на разследвания период. При тези симулации не се взеха предвид нито увеличенията на цените на горещовалцованите плоски продукти след РП, нито дали част от това увеличение на цените може да бъде прехвърлено върху клиентите на тези ползватели.

(486)

Бяха получени следните резултати:

Една от симулациите показа, че антидъмпингово мито от 18 % върху вноса от Китай и антидъмпингово мито от 10 % върху вноса от засегнатите държави би довело до състояние на рентабилност за този италиански ползвател.

Друга симулация показа, че антидъмпингово мито от 18 % върху вноса от Китай и антидъмпингово мито от 20 % върху вноса от засегнатите държави би довело до загуба.

(487)

След оповестяването на информационния документ жалбоподателят (54) заяви, че тези симулации са били погрешни, тъй като при тях се приема, че разходите за Marcegaglia ще се увеличат с размера на митата, докато Marcegaglia е разполагало с други източници на доставка. Освен това жалбоподателят оспори констатацията, че ползвателите ще бъдат засегнати непропорционално. Въз основа на икономическия анализ на въздействието на антидъмпинговите мерки жалбоподателят заяви, че налагането на мерки би довело само до ограничено увеличение на цените на разглеждания продукт и би имало по-скоро количествен ефект (55).

(488)

При симулациите, проведени на място, не е взет под внимание фактът, че вносът с произход от Китай е бил напълно преустановен от четвъртото тримесечие на 2016 г., както бе посочено в съображение (469), както и че някои други държави са започнали внос, както бе посочено в съображение (484) (56). Поради това Комисията актуализира своите симулации, както следва:

Ако се допусне, че всички китайски доставки са заменени с доставки от други трети държави и че по отношение на Бразилия, Иран, Русия и Украйна е наложено антидъмпингово мито от 15 %, италианският ползвател би могъл да постигне малка печалба между 0 и 1 %;

Ако се допусне, че всички китайски доставки са заменени с доставки от други трети държави и че по отношение на Бразилия, Иран, Русия и Украйна е наложено антидъмпингово мито от 10 %, италианският ползвател би могъл да постигне малка печалба между 1 и 2 %;

Ако се допусне, че всички доставки от Китай, Бразилия, Иран, Русия и Украйна са заменени от доставките от други трети държави (за които не са дължими мита), италианският ползвател би могъл да постигне печалба между 2 и 4 %.

Тези симулации са консервативни, тъй като при тях не се вземат предвид възможните увеличения на цените на горещовалцованите плоски продукти в периода след РП, които се оказаха над 30 % в сравнение с РП, както е посочено в съображение (494).

(489)

По отношение на твърденията на Eurofer, основани на икономическия анализ, те са отхвърлени на основанията, посочени в съображение (469).

(490)

Комисията заключи в съображение (501), че рентабилността на ползвателите в сектора на стоманените тръби е била умерена по време и след разследвания период (до 31 март 2017 г.). Поради това тя потвърди, че има значителен риск адвалорни мита между 5,3 % и 33 % (в допълнение към по-високите цени) да причинят загуби за производителите на стоманени тръби, като се вземат предвид покачващите се цени след разследвания период. A fortiori, има опасност за МСП от консорциума последствията да са още по-драстични, тъй като преговорните им позиции по отношение на производителите от Съюза са много по-малки.

6.4.3.4.2.2.   Повишение на цените след разследвания период за сектора на производството на стоманени тръби

(491)

След оповестяването на информационния документ, както бе посочено в съображение (29), 23 ползватели попълниха допълнителни въпросници (за периода след РП). Бяха проведени две допълнителни контролни посещения с цел проверка на данните за периода след РП.

(492)

Освен това след оповестяването на информационния документ сръбският производител износител заяви, че цените на разглеждания продукт са се увеличили след края на разследвания период — от 417,5 EUR/тон на 575 EUR/тон през март 2017 г. в Северна Европа, което прави увеличение в размер на 37,7 %, и от 395 EUR/тон на 545 EUR/тон за същия период в Южна Европа. В тази връзка консорциумът заяви, че пазарът на ЕС се характеризира понастоящем с непрекъснато повишение на цените на горещовалцованите плоски продукти.

(493)

Освен това той допълни, че основната причина за повишението на цените, наблюдавано след края на разследвания период, бе ръстът в цените на суровините, а не въздействието на текущото разследване. Въпреки че се съгласи, че цените са били в диапазона между 530 и 550 EUR/тон, жалбоподателят отбеляза, че решението на Комисията да не наложи временни мерки в настоящия случай е довело до понижение на цените в периода март — април 2017 г.

(494)

Комисията установи, че цените са започнали да растат през втората половина на 2016 г. и нарастването им е продължило през първото тримесечие на 2017 г. Тези повишения на цените са били наблюдавани за всички видове на разглеждания продукт и сходния продукт. Данните, събрани за периода след РП, показаха, че цената в периода след РП в действителност се е повишила.

На първо място, въз основа на данните, получени от шестимата включени в извадката производители от Съюза, средното повишение на цените на сходния продукт е възлизало на 15,3 % за периода юли — декември 2016 г. и на 35,7 % за периода януари — март 2017 г. в сравнение със средните цени през разследвания период.

На второ място, въз основа на данните, предоставени от оказалите съдействие ползватели, повишението на цените на разглеждания продукт е възлизало на 18,2 % за периода юли — декември 2016 г. и на 50,4 % за периода януари — март 2017 г. в сравнение със средните цени през разследвания период.

(495)

Освен това Комисията установи, че цените са започнали да намаляват слабо през април и май 2017 г. Въпреки това през тези месеци цените на производителите от Съюза са останали на равнище от около 500 EUR/тон.

(496)

С оглед на изложеното по-горе Комисията установи значителни повишения на цените в периода след РП (до март 2017 г.), за всички видове на разглеждания продукт и сходния продукт. След това цените са започнали леко да се понижават, но са останали значително над равнищата на цените по време на РП.

6.4.3.4.2.3.   Рентабилността на сектора на производството на стоманени тръби

(497)

След оповестяването на информационния документ бе предоставена следната информация относно рентабилността на сектора на производството на стоманени тръби:

ESTA отговори, че общата рентабилност за 2016 г. по отношение на заварените тръби е била около – 0,3 % (57); както и

Консорциумът заяви, че по време на разследвания период ползвателите и центровете за производство, обработка и търговия със стомана, членове на консорциума, са разполагали със среден марж на печалбата в размер на 5 %. В тази връзка той посочи, че само повишение от 10 % на цената на разглеждания продукт е достатъчно дадено средностатистическо МСП да отбележи неустойчиви загуби в размер на 3,6 % (58).

(498)

Данните, събрани за периода след РП, показаха, че рентабилността е варирала значително между отделните ползватели:

Таблица 24

Рентабилност на производителите на стоманени тръби  (59)

Категория на производителите на стоманени тръби

Брой на производителите на стоманени тръби

Рентабилност по време на РП

Рентабилност в периода 1 юли 2016 г. — 31 декември 2016 г.

Рентабилност в периода 1 януари 2017 г. — 31 март 2017 г.

Членове на консорциума

5 (*1)

3,68 %

– 0,87 %

0,34 %

Производители на стоманени тръби, свързани с производители от Съюза (които подкрепят налагането на мерки)

8 (*2)

– 3,69 %

– 5,83 %

0,39 %

Производители на стоманени тръби, които подкрепят налагането на мерки (които не са свързани с производителите на Съюза)

1 (*3)

– 0,33 %

2,80 %

6,13 %

Обща среднопретеглена стойност на рентабилността

14

2,01 %

– 3,95 %

0,37 %

(499)

От таблицата по-горе се вижда, че рентабилността на производителите на стоманени тръби като цяло се подобрила през първите 3 месеца на 2017 г. в сравнение с последното шестмесечие на 2016 г. и е възлизала общо на 0,37 %. Производителите на стоманени тръби обясниха, че тъй като са очаквали цените на горещовалцованите плоски продукти да се повишат през 2016 г., те са закупили пропорционално повече горещовалцовани плоски продукти (на относително по-ниски цени), отколкото обикновено. Тези продукти са били след това използвани, когато цените на горещовалцованите плоски продукти вече са се били повишили. Въпреки това производителите на стоманени тръби, при които бяха проведени контролни посещения, изразиха очакване през второто тримесечие на 2017 г. резултатите им да се влошат.

(500)

Освен това производителите на стоманени тръби, свързани с производители от Съюза заявиха, че техните ниски или дори отрицателни маржове на печалбата, са се дължали на факта, че е трябвало да се конкурират с други производители на стоманени тръби, които са получавали известно количество горещовалцовани плоски продукти на дъмпингови цени от засегнатите държави.

(501)

Като цяло Комисията стигна до заключението, че рентабилността на ползвателите в сектора на производството на стоманени тръби е била умерена по време и след разследвания период.

6.4.3.4.2.4.   Възможност за прехвърляне на повишението на цените в сектора на производството на стоманени тръби

(502)

Консорциумът заяви, че единственият начин да запази своята рентабилност би бил да прехвърли повишението на цените. Консорциумът обаче допълни, че това не е било възможно, тъй като всяко увеличение на продажните цени над конкурентните равнища би породило загуби на пазарен дял за независимите ползватели и, съответно, печалби за интегрираните ползватели. Във връзка с прехвърлянето на увеличението на разходите ESTA заяви, че „доколкото производителите (на стоманени тръби) на ЕС са в състояние да прехвърлят увеличението на разходите на клиентите, пазарните условия продължат да са справедливи (60).

(503)

Що се отнася до въпроса дали производителите на стоманени тръби биха били в състояние да прехвърлят увеличението на разходите, Комисията отбеляза несъответствия в предоставените коментари.

От една страна някои ползватели (предимно свързаните с производители от Съюза) посочиха, че по принцип не са изпитали никакви съществени проблеми да прехвърлят увеличението на разходите върху своите клиенти през периода след РП. Те обаче подчертаха, че такова прехвърляне би било по-трудно, когато някои конкуренти разчитат на много евтин внос на горещовалцовани плоски продукти или когато самите им клиенти изпитват затруднения.

От друга страна други ползватели (предимно независимите ползватели) изразиха сериозни опасения дали биха били в състояние да прехвърлят това увеличение върху цената на горещовалцованите плоски продукти. В това отношение те дадоха за пример:

един силно конкурентен пазар, който се характеризира с ниски маржове и със затруднения при доставките на горещовалцовани плоски продукти, което не им позволява да прехвърлят увеличението на разходите върху своите клиенти; както и

положение на увеличен внос на полуготови и/или готови продукти (на по-ниски цени) от държави като Турция, бившата югославска република Македония и Беларус. Това също е намалило възможността за прехвърляне на увеличението на разходите.

(504)

След оповестяването на окончателните заключения жалбоподателят заяви, че коментарите на другите ползватели (предимно независимите ползватели), и по-специално твърдението за „затруднения при доставките на горещовалцовани плоски продукти“ в съображение (503), са спекулативни и неправилни.

(505)

Комисията отхвърли този коментар като неоснователен.

(506)

На първо място, тези ползватели са заявили в своите отговори на въпросника, че понякога са имали трудности при получаване на доставки от горещовалцовани плоски продукти, използвайки термини като „големи закъснения при доставките“ или „ограничен капацитет на производителите, което отразява недостиг на материали на пазара“. На второ място, Комисията разполагаше с доказателства по досието, че ползвателите, при които бяха проведени контролни посещения, наистина са изпитвали трудности при доставките или не са получавали доставките в срок. На трето място, Комисията също така отбелязва, че производителите на тръби, които изнасят и извън Съюза, биха имали по-малка възможност да прехвърлят своите увеличени разходи. Поради това Комисията отхвърли твърдението, че коментарите, направени от горепосочените ползватели, са спекулативни или неправилни.

(507)

Освен това жалбоподателят заяви, че тези коментари на ползвателите са в противоречие със заключенията в раздела относно „недостига на доставки“, в който Комисията „отхвърли твърдението, че налагането на мерки ще доведе до недостиг в доставките на разглеждания продукт/сходния продукт на пазара на Съюза“ (вж. съображение (463)).

(508)

В това отношение Комисията подчерта, че нейната констатация в раздел 6.4.3.1 относно недостига на доставки се състоеше от набори от прогнозни анализи. Най-напред тя разгледа въпроса дали налагането на адвалорни мита би могло да блокира вноса на горещовалцовани плоски продукти в Съюза като цяло. В тази връзка тя се увери, че са налице достатъчно алтернативни източници на внос на горещовалцовани плоски продукти от други трети държави. Освен това Комисията добави, че би могло да се очаква производството на Съюза също да се разшири и да компенсира, поне отчасти, бъдещата потенциална липса на внос на горещовалцовани плоски продукти от засегнатите държави. Следователно Комисията стигна до заключението, че налагането на мита няма да доведе до недостиг на доставки в бъдеще.

(509)

Въпросите, разгледани в прогнозния анализ в раздел 6.4.3.1, се различават от посочените по-горе затруднения на някои ползватели при доставките на горещовалцовани плоски продукти от промишлеността на Съюза от гледна точка на количествата и на спазването на сроковете. Поради това Комисията отхвърли твърдението, че позоваването на коментара на ползвателите във връзка със „затрудненията при доставките“ в съображение (503) е в противоречие с анализа на Комисията на вероятната липса на „недостиг на доставки“ при бъдещото развитие на пазара на горещовалцовани плоски продукти в съображение (463).

(510)

С оглед на разликите, констатирани между отделните категории производители на стоманени тръби, Комисията стигна до заключението, че съществува опасност ползвателите да не могат да прехвърлят в пълна степен увеличението на цените на горещовалцованите плоски продукти върху своите клиенти.

6.4.3.4.2.5.   Заключение за сектора на производство на стоманени тръби

(511)

Въз основа на изложеното по-горе Комисията стигна до заключението, че е налице значителен риск митата под формата на адвалорни мита да доведат до загуби за сектора на производството на стоманени тръби поради следните причини:

горещовалцованите плоски продукти са основният елемент в разходите по производството на заварени тръби;

цените на горещовалцованите плоски продукти значително са се увеличили след разследвания период;

маржовете на печалбата в сектора на производството на стоманени тръби са сравнително малки; както и

не е ясно дали независимите производители на стоманени тръби имат възможност да прехвърлят евентуални увеличения на цените върху своите клиенти.

(512)

След оповестяването на окончателните заключения жалбоподателят оспори заключенията на Комисията, че адвалорните мита могат да доведат до загуби за сектора на производството на стоманени тръби поради следните причини:

На първо място, Комисията е използвала основно погрешния модел на Marcegaglia, който не взема предвид основните икономически принципи. В това отношение жалбоподателят заяви, че митата биха оказали въздействие основно върху обема, а не върху цените. Освен това моделът на Marcegaglia не отчита всички доказателства за еластичността на заместване между различни източници на горещовалцовани плоски продукти. Жалбоподателят също така посочи, че, тъй като горещовалцованите плоски продукти представляват стандартизирана стока, еластичността на заместване между алтернативни доставчици е висока, без да е безкрайна, нито равна на нула.

На второ място, цените на горещовалцованите плоски продукти са се повишили след разследвания период. В резултат на това увеличението на цените на горещовалцованите плоски продукти засяга всички производители на тръби по еднакъв начин, което трябва да се вземе предвид при разглеждане на възможността за прехвърляне на това увеличение на разходите. Ако ползвателите имат възможността да прехвърлят увеличението на разходите, фактът, че цените са се увеличили не е от значение, когато се разглежда въздействието върху ползвателите.

На трето място, Комисията се позова на факта, че рентабилността на производителите на стоманени тръби е била умерена. Въпреки това, според жалбоподателя Комисията дори не е направила опит да разгледа и провери какво би било положението в дългосрочен план или да установи изходното положение за типична рентабилност. Освен това Комисията не е можела да направи извод за рентабилността на ползвателите за едно тримесечие, а именно първото тримесечие на 2017 г.

На четвърто място, от констатациите не може да се направи заключението, изведено от Комисията, че е налице значителен риск митата да причинят загуби за производителите на стоманени тръби. По-конкретно твърдението, че е налице риск разходите да не могат да бъдат прехвърлени в пълна степен, не оправдава заключението, че адвалорните мита ще доведат до загуби за сектора на производството на стоманени тръби. Освен това Комисията е определила неправилно становищата на интегрираните ползватели, които се опасяват от нарушаване на конкуренцията, тъй като други ползватели, които разчитат на дъмпингов внос, ще разполагат с нелоялно конкурентно предимство.

(513)

Комисията отхвърли голяма част от аргументите, както следва.

На първо място, както вече бе посочено в съображение (485), първо бяха направени симулации, за да се оцени възможното въздействие от налагането на антидъмпингови мерки въз основа на проверени на място данни за рентабилността на Marcegaglia (отчет(и) за доходите) за разследвания период. След това Комисията актуализира своите симулации в съображение (488). Освен това Комисията разгледа довода в икономическия модел, че, ако някои доставчици са принудени да увеличат цените си или ако техните горещовалцовани плоски продукти бъдат обект на мерки, купувачът (ползвателят) би се опитал да премине към други доставчици, които не са увеличили своите цени. Това предположение обаче не отчита факта, че между купувача (ползвателя) и доставчика има договорни задължения, които ограничават поне отчасти еластичността на заместване между различни източници на горещовалцовани плоски продукти. Действително, наред със спот пазара, ползвателите на горещовалцовани плоски продукти също сключват дългосрочни договори със своите доставчици. Фактът, че за създаването на нови търговски взаимоотношения биха били необходими някои инвестиции, също би могъл да породи тревога на първо време. Въпреки това Комисията призна, че еластичността на заместване между различни източници би се подобрила с течение на времето.

На второ място, жалбоподателят призна, че цените на горещовалцованите плоски продукти са се повишавали през четвъртото тримесечие на 2016 г. и първото тримесечие на 2017 г. и че това увеличение на цените засяга всички производители на тръби по еднакъв начин. Комисията се съгласи, че, ако ползвателите имат възможността да прехвърлят увеличението на разходите, фактът, че цените на суровините са се увеличили не е от значение, когато се разглежда въздействието върху ползвателите. Въпреки това, както бе посочено в съображения (502)—(510), Комисията изрази съмнение, че всички производители на тръби биха били в състояние да прехвърлят увеличението на разходите.

На трето място, Комисията представи в таблицата в съображение (498) финансови данни за разследвания период (12 месеца), за периода 1 юли — 31 декември 2016 г. (6 месеца) и за периода 1 януари — 31 март 2017 г. (3 месеца). Като се има предвид, че при тяхното налагане антидъмпинговите мерки могат да имат непосредствено и отрицателно въздействие, по-специално за малките и средните предприятия в сектора на производството на тръби от неръждаема стомана (61), Комисията е могла да основе своите констатации във връзка с горепосочените данни, обхващащи 21 месеца, без да прави проучване на жизнеспособността на сектора на производството на тръби в дългосрочен план.

На четвърто място, по отношение на прехвърлянето на разходите, Комисията основа констатациите си на коментарите, получени в отговорите на въпросника за периода след РП. Освен това възможността ползвателите да прехвърлят евентуалните увеличения на разходите бе допълнително обсъдена и документирана по време на контролните посещения на място. В резултат на това заключението на Комисията се основава на коментари (проверка на документите и проучване), които представляват валидни доказателства за даден разследващ орган. На второ място, Комисията изобщо не е пренебрегнала факта, че по-голяма част от производителите на стоманени тръби, са изразили опасения от нарушаване на конкуренцията. В това отношение тя подчерта, че равните условия на конкуренция ще бъдат възстановени за всички ползватели за закупуването на горещовалцовани плоски продукти на цени под равнището на МВЦ, тъй като адвалорните мита ще отстранят дъмпинга, упражняван от вноса от четирите държави. За закупуването на горещовалцовани плоски продукти на цени над равнището на МВЦ, производителят на тръби ще взема бизнес решение дали да доставя продуктите от интегриран производител от Съюза или от внос.

6.4.3.4.3.   Въздействие от налагането на мерки върху разходите на други сегменти на ползватели

6.4.3.4.3.1.   Въведение

(514)

Статистическите данни, предоставени от жалбоподателя (62), показаха също така, че освен сектора на производството на стоманени тръби, други сектори като строителството (20 %), автомобилостроенето (15 %), машиностроенето (15 %) също са важни потребители на разглеждания продукт.

(515)

Комисията потърси по време на настоящото разследване съдействие от страна на няколко ползватели от тези сектори в Полша и балтийските държави. До тях бяха изпратени въпросници, но отговори не бяха получени.

(516)

С изключение на Сдружението на производителите в областта на машиностроенето и металообработващата промишленост на Латвия нито едно друго сдружение на ползвателите не заяви своя интерес след започването на настоящото разследване. То обаче не само че не подкрепи с доказателства твърденията си, че антидъмпинговите мерки ще доведат до повишаване на разходите за сектора на машиностроенето, но и не представи допълнителни коментари. Поради това Комисията не бе в състояние да получи ясна представа за потенциалното въздействие на мерките върху този сектор.

(517)

Комисията също така взе под внимание противоречивите гледни точки на жалбоподателя и консорциума по отношение на възможното въздействие от налагането на мерки върху разходите в други сегменти на ползватели, като например автомобилостроенето и строителството, които изглеждат по-малко засегнати отколкото сектора на производството на стоманени тръби. Така например автомобилната промишленост би могла да бъде изправена пред допълнителни производствени разходи в размер на 430 милиона евро. Когато обаче се направи разбивка по разходи за единица продукция, тази сума е по-незначителна. Според оценки на консорциума и жалбоподателя увеличението на разходите за среден автомобил ще възлиза само на около 24—27 EUR за автомобил. Положението изглежда сходно в сектора на домакинските електроуреди.

6.4.3.4.3.2.   Оказване на съдействие от страна на ползватели и сдружения на ползватели след оповестяването на информационния документ

(518)

След оповестяването на информационния документ Комисията се опита да определи въздействието на мярката върху секторите, различни от сектора на производството на стоманени тръби.

(519)

В тази връзка Комисията поиска отново съдействие от страна на няколко ползватели в Полша и балтийските държави (предимно в сектора на машиностроенето), като им изпрати допълнителни въпросници за периода след РП, но отговори не бяха получени.

(520)

Освен това Комисията активно потърси съдействие и от 11 сдружения на ползватели, представляващи други сектори (строителство, автомобилостроене, машиностроене, домакински уреди). Всички тези сдружения получиха въпросници за периода след РП и от тях бе поискано да препратят въпросите на своите членове, в случай че самите сдружения не разполагат с отговорите на поставените въпроси.

(521)

Частични отговори бяха получени от две сдружения на ползватели и от дружество, което е получило въпросника за периода след РП чрез своето сдружение.

На първо място, Европейският комитет на производителите на домакинско оборудване (CECED) заяви, че не е в състояние да предостави поисканите данни, но посочи, че: „Потенциалните антидъмпингови мерки на ЕС по отношение на вноса на стомана биха имали пряко или косвено отрицателно въздействие върху производството на домакински уреди... Поради тази причина не подкрепяме протекционистки мерки, като например антидъмпингови мерки, които биха могли да влошат конкурентоспособността на нашата промишленост, освен ако не са подробно обосновани от недвусмислени доказателства.“  (63)

На второ място, Agoria, белгийският член на Orgalime (64), заяви, че разходите за горещовалцовани плоски продукти варират в зависимост от вида на крайния продукт: те могат да бъдат от 5 % (за ремаркета, камиони за сметосъбиране, железопътни линии, влекачи на ремаркета) до 100 % (за хидравлични кранове). Въпреки това в неговия отговор не стана ясно какво би било на практика въздействието върху неговата дейност.

На трето място, Electrolux Home Products Corporation N.V., което получи искането за допълнителна информация на Комисията чрез комитета CECED, посочи, че е производител на домакински уреди, който развива стопанска дейност на световния пазар. Това дружество заяви, че „Стоманата е основен елемент от разходите за производството на нашите продукти, които се продават на силно конкурентен световен пазар с нисък марж. За европейските си производствени обекти купуваме стоманата от европейски доставчици и предпочитаме да продължим да правим това. Въпреки това митата на ЕС върху вноса на стомана водят до изкуствено високи цени на стоманата, произведена на вътрешния пазар и на чуждестранни пазари, което поставя нашите предприятия в неизгодно конкурентно положение спрямо други производители, които разполагат със заводи извън ЕС и изнасят своите готови продукти за ЕС  (65).“

(522)

Комисията отбелязва, че във връзка с тези отговори не бяха предоставени изчерпателни данни по отношение на рентабилността и продажбите. Поради това Комисията не бе в състояние да получи ясна представа за потенциалното въздействие на мерките върху сектори, различни от сектора на производството на стоманени тръби.

(523)

Въпреки това, като се има предвид, че делът на отговорите, получени от ползвателите и сдруженията на ползватели в сектори, различни от сектора на производството на стоманени тръби, е нисък, въздействието на евентуално увеличение на цените бе определено като по-незначително, отколкото за сектора на производството на стоманени тръби, дори и трите отговора (вж. съображение (521)) да сочат по-скоро, че те не биха подкрепили налагането на мерки в този случай.

(524)

След оповестяването на първоначалните заключения жалбоподателят заяви, че Комисията е направила погрешно заключение, че „въздействието на евентуално увеличение на цените бе определено като по-незначително“ поради следните причини: анализът на въздействието на евентуалните мерки върху сектори, различни от сектора на производството на стоманени тръби, се характеризира с липсата на каквито и да е данни или проверени доказателства за съществено въздействие върху други сегменти на ползватели. Единственото доказателство, посочено в подкрепа на твърдението за въздействие върху ползвателите, са три писма. Освен това заключението е в явно противоречие с твърдението на Комисията, че не бяха предоставени „изчерпателни данни“ и че не е била в „състояние да получи ясна представа за потенциалното въздействие на мерките върху сектори, различни от сектора на производството на стоманени тръби“ (вж. съображение (522)). Освен това жалбоподателят заяви, че едно от сдруженията (Agoria) се е изказало в подкрепа на налагането на адвалорни мита.

(525)

Комисията призна, че в своя коментар от 7 февруари 2017 г. жалбоподателят е посочил, че „примерите показват, че за всички сектори, различни от сектора на производството на тръби, въздействието на митата е вероятно да бъде „de minimis“ и че е налице малка степен на съдействие. Освен това е вярно, че Agoria изглежда е подкрепяло налагането на адвалорни мита.

(526)

Въпреки това от коментарите на другото сдружение на ползватели и на дружеството (вж. съображение (521)) стана ясно, че те не споделят преценката на жалбоподателя, че въздействието на митата вероятно ще бъде минимално. Освен това Комисията направи оценка на увеличението на разходите за среден автомобил, което би било приблизително 24—27 EUR за автомобил (вж. съображение (517)), и на вероятното въздействие върху домакинските уреди, което тя определи като по-незначително в диапазона от 0,63 до 1,43 EUR за уред.

(527)

В този контекст Комисията внесе някои промени в общото си заключение и стигна до извода, че въздействието върху други сектори, различни от сектора на производството на стоманени тръби, ще бъде по-незначително.

6.4.3.4.3.3.   Заключение по отношение на останалите сектори, различни от сектора на производството на стоманени тръби

(528)

Комисията потвърди, че въздействието върху тези ползватели би било по-незначително, отколкото върху сектора на производството на стоманени тръби.

6.4.3.5.   Интереси на ползвателите, свързани с производителите износители

(529)

Целият внос от бразилския производител износител CSN за Съюза е постъпил в свързаното с него португалско дъщерно дружество Lusosider. То обработва този внос от горещовалцовани плоски продукти основно под формата на продукти надолу по веригата за продажби предимно на Иберийския полуостров.

(530)

По време на изслушване CSN информира службите на Комисията, че предстои да бъде взето важно инвестиционно решение и че то може да засегне Lusosider, където понастоящем работят 250 души. Руският производител износител NLMK заяви, че е разраснал с времето своите операции надолу по веригата в Съюза. В това отношение той заяви, че „налагането на антидъмпингови мерки по отношение на горещовалцованите плоски продукти, чрез ограничаване на възможностите за износ от Русия на съществено количество за неговите заводи в ЕС, значително би възпрепятствало способността на NLMK да разрасне своето производство надолу по веригата в ЕС.“ (66)

(531)

След оповестяването на информационния документ NLMK добави, че „… NLMK би искало да привлече вниманието на Европейската комисия върху рисковете, които крие налагането на антидъмпингови мерки, по-специално в случай на форсмажорни обстоятелства, като се ограничи доставката на материали от нашето дружество майка, ако това се наложи.

(532)

След оповестяването на информационния документ, трима ползватели, свързани с производителите износители поискаха да попълнят въпросника за периода след РП. Двама от тях попълниха целия въпросник, а последният отговори на въпросника само отчасти. Въз основа на получените данни Комисията отбелязва, че от 1,81 % през РП рентабилността на тези двама ползватели е достигнала 14,10 % през първите три месеца на 2017 г. Независимо от това бе установено, че рентабилността на едно дружество през първите три месеца на 2017 г. се е състояла в печалби, които са били по-скоро изключение, а не с постоянен характер, в резултат на увеличението на цените на горещовалцованите плоски продукти през периода след РП.

(533)

След оповестяването на окончателните заключения жалбоподателят заяви, че позоваването от страна на Комисията на коментара на NLMK (вж. съображение (531)) не може да скрие факта, че това дружество не е внасяло горещовалцовани плоски продукти от руското дружество майка по време на разглеждания период.

(534)

Комисията призна, че NLMK не е внасяло горещовалцовани плоски продукти от руското дружество майка по време на разглеждания период. Въпреки това NLMK доказа, че неговите клиенти изискват потвърждение, че доставките на горещовалцовани плоски продукти от NLMK са гарантирани при всички положения, включително в случай на форсмажорни обстоятелства. В такива случаи NLMK, установено в Съюза, се нуждае от подпомагане на доставките от страна на дружеството майка, установено в Русия. В противен случай то не би било в състояние да задържи големите си клиенти и да запази конкурентоспособността си на пазара на Съюза.

(535)

Комисията стигна до заключението, че налагането на мерки не е в интерес нито на португалското дъщерно дружество Lusosider, свързано с бразилския производител износител CSN, нито на белгийското дъщерно дружество NLMK, свързано с руския производител износител NLMK.

6.4.4.   Заключение относно интереса на ползвателите

(536)

С оглед на изложеното по-горе Комисията стигна до заключението, че налагането на мерки не е в интерес на ползвателите. Въздействието върху сектора на производството на стоманени тръби би било значително, но върху останалите сектори надолу по веригата то би било по-слабо.

(537)

След оповестяването на първоначалните заключения жалбоподателят заяви, че формулировката „по-слабо“ е подвеждаща и неправилна, предвид фактическите доказателства по досието:

На първо място, въздействието върху сектора на производството на тръби засяга предимно малка част от него, а именно производителите на заварени тръби, които не са свързани с производителите на горещовалцовани плоски продукти от Съюза и избират да разчитат на внос;

На второ място, краткият анализ на другите сектори, различни от сектора на производството на стоманени тръби, не потвърди никакво съществено въздействие.

(538)

Комисията отхвърли твърденията на жалбоподателя поради следните причини:

На първо място, както бе посочено в съображение (435), само по себе си дружеството Marcegaglia използва между 2,9 и 4,4 милиона тона от разглеждания продукт/сходния продукт годишно. Това означава, че между 8,5 % и почти 13 % от общия размер на потреблението на свободния пазар на Съюза са дело на това дружество, както бе посочено в таблицата в съображение (226). Освен това анализът на пазара на стоманените тръби не зависи само от анализа на Marcegaglia. Както бе посочено в съображение (8), за целите на разследването бе създаден консорциум ad hoc от повече от 30 ползватели и несвързани вносители, установени предимно в Италия, но не само. Той се състои предимно от МСП, въпреки че Marcegaglia също е член на този консорциум. В тази връзка, както бе посочено в съображения (17) и (24), този консорциум представи коментари и бе изслушан по време на изслушванията. Освен това, както бе посочено в таблицата в съображение (498), петима членове на консорциума оказаха съдействие, като предоставиха данни за периода след РП. Поради това Комисията отхвърли твърдението на жалбоподателя, че въздействието върху сектора на производството на тръби е концентрирано върху малка част от този сектор.

На второ място, що се отнася до твърдението, че няма съществено въздействие върху секторите, различни от сектора на производството на стоманени тръби, Комисията се позова на предишните си коментари в съображение (524) по-горе. Оказано е било въздействие, макар то да е било по-незначително.

(539)

Въпреки това от съображения за съгласуваност Комисията призна, че в заключението си е трябвало да използва същата формулировка „по-незначително“, както в аналитичната част на съображение (528). Поради това Комисията промени своето предишно заключение, изложено в съображение (536), както следва: С оглед на изложеното по-горе Комисията стигна до заключението, че налагането на мерки не е в интерес на ползвателите. Въздействието върху сектора на производството на стоманени тръби би било значително, но върху останалите сектори надолу по веригата то би било по-незначително.

6.5.   Заключение относно интереса на Съюза

(540)

Комисията претегли и съпостави изявения интерес на важен промишлен отрасъл на Съюза, който трябва да бъде защитен от нелоялни практики, от една страна, и възможното отрицателно въздействие на мерките върху ползвателите, от друга страна.

(541)

Налагането на мерки би позволило на промишлеността на Съюза да поддържа устойчиво равнище на печалба. Подобни мерки биха помогнали на промишлеността на Съюза да възвърне своето благосъстояние и жизнеспособност, предвид натрупаните загуби от 2013 г. насам, с изключение на скромната печалба, реализирана през 2014 г.

(542)

За разлика от това, налагането на окончателни мерки срещу Бразилия, Иран, Русия и Украйна може да окаже непропорционално отрицателно въздействие най-вече върху ползвателите, които са до голяма степен зависими от предлагането на разглеждания продукт. Това би накърнило тяхната конкурентоспособност на пазара надолу по веригата, по-специално на пазара на тръби.

(543)

Както е отбелязано по-горе, с цел осигуряване на адекватен баланс между тези разнопосочни интереси и за да се направят подходящи заключения по въпроса, Комисията сметна, че е наложително да се направи преглед на промените след края на разследвания период, т.е. след юли 2016 г. Тя взе предвид и факта, че през втората половина на 2016 г. цените на горещовалцованите плоски продукти значително са се повишили, като са прехвърлили стойността от 500 EUR/тон през февруари 2017 г.

(544)

След оповестяването на информационния документ, Комисията проучи допълнително твърденията, че цените на горещовалцованите плоски продукти са се повишили през периода след РП. Освен това тя насърчи ползвателите да предоставят допълнителни данни за няколко сектора на ползватели, за да се направи по-точна оценка на потенциалното въздействие на мерките върху секторите надолу по веригата, различни от сектора на производството на тръби. Той също така прикани заинтересованите страни да представят своите коментари относно уместната форма на мерките.

(545)

След като събра допълнителните данни, предоставени от различни заинтересовани страни, Комисията стигна до заключението, че цените на горещовалцованите плоски продукти значително са се повишили в периода след РП и че

окончателните мерки ще позволят на производителите от Съюза да възстановят печалбите си до устойчиви равнища. Ако не бъдат наложени мерки, не е ясно дали промишлеността на Съюза би била в състояние да възстанови своята жизнеспособност, предвид натрупаните загуби от 2013 г. насам, с изключение на скромната печалба, реализирана през 2014 г.

Що се отнася до интереса на ползвателите, налагането на мерки под формата на адвалорно мито по отношение на Бразилия, Иран, Русия и Украйна би оказало отрицателно въздействие най-вече върху ползвателите (по-специално в сектора на производството на стоманени тръби), което би се отразило на техните цени и заетостта.

(546)

Комисията припомня констатациите в съображение (425) по отношение на рентабилността на производителите от Съюза, както и значителното увеличение на цените след края на разследвания период. Въз основа на това Комисията счете, че е в интерес на Съюза да промени формата на мерките, за да се постигне подходящ баланс между интересите на производителите от Съюза и ползвателите в този конкретен случай. Поради това Комисията реши да наложи адвалорни мита, ограничени от минимална вносна цена (МВЦ), при която се взема предвид повишението на цените на суровините след разследвания период, поради следните причини:

От една страна, определянето на митото на равнището на адвалорното мито, ограничено от МВЦ, би позволило на производителите от Съюза да се възстановят от въздействието на вредоносния дъмпинг. Поставянето на таван на митото на равнището на действителна МВЦ би послужило като предохранителна мярка, която да им даде възможност да постигнат устойчива рентабилност.

От друга страна, поставянето на таван на митото на равнището на действителна МВЦ би предотвратило отрицателните въздействия на увеличенията на цените след разследвания период, които биха оказали значително неблагоприятно въздействие върху дейността на ползвателите.

(547)

След оповестяването на окончателните заключения жалбоподателят заяви, че констатациите на Комисията са в противоречие с изискванията по член 21, параграф 1 от основния регламент. Ако мерките са в интерес на промишлеността на Съюза, Комисията би била задължена да ги наложи, освен ако има доказателства, че те биха имали непропорционално въздействие върху ползвателите. Според жалбоподателя такива доказателства не съществуват. Освен това той заяви, че Комисията е отдала приоритет на интересите на малка подгрупа от ползватели (а именно някои производители на стоманени тръби) и не е проучила различните интереси, взети заедно. В по-общ план той отбеляза, че правилата относно интереса на Съюза предвиждат единствено налагането или неналагането на мерки. С други думи става въпрос за това дали да бъдат наложени мерки или не.

(548)

Комисията отхвърли тези твърдения като неправилни от правна гледна точка и обясни как обикновено се прави проверка на интереса на Съюза съгласно член 21 от основния регламент:

Ако мерките са в интерес на промишлеността на Съюза, Комисията е задължена да ги наложи, освен ако има доказателства, че те биха имали непропорционално въздействие върху ползвателите, вносителите, потребителите или други пряко засегнати страни. В този случай не бива да бъдат наложени мерки. В рамките на настоящото разследване обаче нито един сценарий не е под въпрос.

Налице са по-скоро ясни доказателства, които сочат, че ползвателите от най-важния сектор, използващ разглеждания продукт (а именно сектора на производството на стоманени тръби, който покрива около 32 % от цялото потребление на горещовалцовани плоски продукти, вж. съображение (483)), биха могли да бъдат непропорционално засегнати, ако бъдат наложени адвалорни митата, както и с оглед на увеличението на цените на горещовалцованите плоски продукти след разследвания период.

При този сценарий Комисията може да променя формата на мярката, за да постигне подходящ баланс между конкуриращите се интереси. В тази връзка специално внимание бе обърнато на необходимостта от защита на промишлеността на Съюза от нелоялни практики, от една страна, като в същото време се ограничат възможните отрицателни ефекти от мерките върху ползвателите (на първо място производителите на стоманени тръби), от друга страна, без да се нарушава ефективността на мярката.

(549)

В тази връзка Комисията не само проучи отделните интереси като абстрактно понятие, а, както обикновено, разгледа вероятното конкретно въздействие върху съответните предприятия. Eurofer възрази срещу използването на МВЦ и писа до комисаря по въпросите на търговията и до председателя на Европейската комисия: „Дори ако МВЦ е над производствените разходи, тя би ограничила рентабилността на промишлеността ни, въпреки че започваме да се възстановяваме от най-тежката криза от десетилетия насам (67).“

(550)

Според Комисията това твърдение по-скоро потвърждава нейното становище, че е в интерес на Съюза адвалорни мита да бъдат наложени само под равнището на МВЦ. Въпреки че МВЦ би намалила конкретния риск от загуби за някои производители на тръби, в това число и МСП, според жалбоподателят недостатъкът от използването на МВЦ се състои основно в по-високи маржове на вредата в период на възстановяване, когато той е започнал вече да бележи печалби над целевото равнище.

(551)

След оповестяването на окончателните заключения консорциумът поиска настоящото разследване да бъде прекратено от съображения във връзка с интереса на Съюза. В тази връзка той заяви, че налагането на антидъмпингови мерки, независимо от тяхната форма, би оказало пагубно въздействие върху икономическата жизнеспособност на независимите ползватели поради следните причини:

Пазарът на горещовалцовани плоски продукти в Съюза се характеризира с олигополна структура, като почти 90 % от горещовалцованите плоски продукти са произведени и доставени — както на пазари за собствено потребление, така и на свободния пазар, от някои вертикално интегрирани производители.

Предвид на вертикалната им интеграция производителите от Съюза са едновременно производители и преработватели (ползватели) на горещовалцовани плоски продукти. Това означава, че независимите ползватели са едновременно клиенти и конкуренти на няколкото мощни производители от Съюза.

(552)

Комисията отхвърли и това твърдение. Както бе посочено в съображение (548), специално внимание бе обърнато на необходимостта от защита на промишлеността в Съюза от нелоялни практики, от една страна, като в същото време се ограничат възможните отрицателни ефекти от мерките върху ползвателите (на първо място производителите на стоманени тръби), от друга страна. В търсенето на баланс между всички тези интереси, коментарите на консорциума вече бяха надлежно взети предвид.

(553)

Поради всички тези причини Комисията потвърди решението си да наложи адвалорни мита, ограничени от минимална вносна цена (вж. съображение (546)).

7.   ОКОНЧАТЕЛНИ АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ

7.1.   Равнище на отстраняване на вредата (марж на вредата)

7.1.1.   Целева цена

(554)

За да определи равнището на мерките, Комисията най-напред определи размера на митото, необходимо за отстраняване на вредата, понесена от промишлеността на Съюза. Съгласно съдебната практика целевата цена е цената, която промишлеността на Съюза би могла да постигне по приемлив начин при нормални условия на конкуренция при липсата на дъмпингов внос от четирите държави. Целевата цена е изчислена чрез определяне на производствените разходи за сходния продукт и добавяне на маржа на печалбата, който промишлеността на Съюза би могла да постигне по приемлив начин при нормални условия на конкуренция при липсата на дъмпингов внос.

(555)

Що се отнася до определянето на целева печалба, данните за разглеждания период показват само загуби, с изключение на 2014 г., когато е реализирана малка печалба, която не бе счетена за иподходяща за целите на определянето на разумен марж на печалбата, който да може да се постигне при липсата на дъмпингов внос. Както бе посочено в съображение (341), промишлеността на Съюза е можела да се възползва в по-голяма степен от възстановяването на пазара от 2014 г. нататък. Вносът на ниски цени обаче постепенно е нараствал и е увеличавал пазарния си дял за сметка на промишлеността на Съюза. Постоянният натиск на вноса е започнал да се усеща с пълна сила през втората половина на 2015 г. — началото на разследвания период.

(556)

В жалбата жалбоподателят поиска от Комисията да използва 12,9 % от оборота като разумен невредоносен марж на печалбата. Това е средната печалба преди данъчно облагане на продажбите, използвана при предишен случай на съществена вреда, датиращ от 2000 г., във връзка със същия разглеждан продукт (68).

(557)

Комисията счете, че този марж на печалбата не е подходящ и поради това не може да бъде използван, тъй като случаят датира от 2000 г. и данните от преди повече от 15 години вече не могат да се считат за представителни с оглед на настъпилите впоследствие технологични и финансови промени в промишлеността на Съюза.

(558)

Комисията също така поиска от шестимата включени в извадката производители от Съюза да представят данни за рентабилността по отношение на сходния продукт, продаван на свободния пазар на Съюза, за годините от 2007 г. до разследвания период в първоначалните си отговори на въпросника. Комисията констатира, че нито една от тези години (разглеждани самостоятелно или заедно) са представителни за определянето на целева печалба поради следните причини:

На първо място, тя припомня, че данните за рентабилността за разглеждания период не могат да се считат за подходяща референтна стойност за изчисляването на целевата печалба, тъй като нормалните условия на конкуренция не са били изпълнени поради наличието на дъмпингов внос от Китай и от четирите държави през 2015 г. и годините след това. Освен това, както е посочено в съображение 133 от регламента за окончателните мерки по отношение на вноса на горещовалцовани плоски продукти от Китай (69), 2012, 2013 и 2014 г. не могат да се считат за години при нормални условия на конкуренция, като се имат предвид последиците от дълговата криза в еврозоната и намаляването на търсенето на стомана през 2012 г.

На второ място, за всяка година преди 2012 г. рентабилността е варирала значително и нито една година или съвкупност от няколко години не може да се разглежда като представителна сама по себе си. Така например анализът обхвана и далечната 2007 г., за да се гарантира, че е взета предвид поне една година преди началото на финансовата и икономическа криза. 2007 и 2008 г. бяха обаче изключително благоприятни години, докато годините след това бяха засегнати от настъпилата през 2009 г. финансова криза, и следователно не са представителни за нормалните условия на конкуренция.

(559)

Поради това Комисията премина към друг продукт, дебели листове, в същия отрасъл на промишлеността. В тази връзка Комисията се позова на съображение 202 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/336 на Комисията (70), където тя потвърди констатацията си от Регламент (ЕС) 2016/1777 (71) и използва печалба от 7,9 %. И двата продукта имат поне две общи характеристики: на първо място, и двата продукта се произвеждат от един и същ промишлен отрасъл и, на второ място, и двата продукта са горещовалцовани, неплакирани, нито покрити.

(560)

Въз основа на това Комисията изчисли невредоносна цена на сходния продукт за промишлеността на Съюза, като добави маржа на печалбата в размер на 7,9 % към производствените разходи на включените в извадката производители от Съюза по време на разследвания период.

(561)

След оповестяването на окончателните заключения жалбоподателят счете, че целевата печалба в размер на 7,9 % е твърде ниска: той заяви, че Комисията следва да използва печалбата, реализирана през 2008 г. (т.е. целева печалба от 14,4 %), тъй като Комисията е проверила данните за рентабилността за период от 10 години, включително за 2008 г. — годината преди началото на финансовата криза. Освен това той посочи, че алтернативен метод за определяне на печалбата е да се използват данните от предишното разследване по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти (през 2000 г., когато бе постигнат марж на печалбата в размер на 12,9 %). Освен това той заяви, че Комисията не е предоставила никакви аргументи за несъответствие с подхода при разследването по отношение на продуктите с произход от Китай, когато бе използвана целева печалба от 7 %. На последно място, той изтъкна, че неотчитането на печалбите от горещовалцовани плоски продукти за различен продукт противоречи на досегашната практика. Във връзка с това той се позовава на разследването по отношение на вноса на арматурни тръби, при което „Комисията отбелязва, че данните за рентабилността, свързани с разглеждания продукт, представляват по-точна референтна стойност от данните за рентабилността на други стоманени продукти или на стоманената промишленост като цяло.

(562)

Комисията отхвърли тези доводи. Както бе посочено в съображение (558), 2008 г. бе счетена за изключително положителна година и поради това не е представителна за нормалните условия. Освен това целевата печалба, реализирана през 2000 г., е твърде далеч във времето по отношение на конкретния случай, за да представлява разумна алтернатива. Дори ако се приеме малко вероятното допускане, че от 2000 г. насам в Съюза не са настъпили никакви технологични и финансови промени, от 2000 г. насам все пак са настъпили поне някои промени в размера на пазара на Съюза в резултат на нарасналия брой на държавите членки в периода 2000—2016 г. Освен това целевата печалба, използвана при разследването по отношение на продуктите с произход от Китай, се основава на прогнозен анализ в рамките на разследването, „свързано с опасност от причиняване на вреда“, и би била дори още по-малка.

(563)

В отговор на това консорциумът заяви, че използването на целева печалба в размер на 7,9 % не е реалистично и че тази стойност е твърде висока поради следните причини:

Въпреки че горещовалцованите плоски продукти и дебелите листове се произвеждат в един и същ сектор на промишлеността и представляват горещовалцовани продукти, трябва да се отбележи, че физическите характеристики на двата продукта са различни.

Позовавайки се на разследването по отношение на дебелите листове, Комисията имплицитно е приела, че маржът на печалбата, реализирана през 2011 г., може основателно да се използва като референтна стойност за изчисляване на равнището на отстраняване на вредата. Следователно възниква въпросът защо Комисията не е използвала маржа на печалбата, определен за 2011 г. за промишлеността на Съюза в паралелното разследване по отношение на вноса на горещовалцовани продукти от КНР, а именно 3,11 %. Изборът на марж на печалбата, свързани с продукт, който е абсолютно същият като при настоящото разследване, би бил по-подходящ.

(564)

Производителят износител CSN направи сходен коментар и поиска от Комисията да вземе маржа на печалбата от 3,11 %, постигнат през 2011 г., тъй като това е била печалбата за същия продуктов обхват. Във всеки случай CSN изтъкна, че при настоящото разследване за промишлеността на Съюза следва да бъде определен разумен марж на печалбата на равнище не по-високо от 5 %.

(565)

Освен това украинският производител износител Metinvest коментира, че целева печалба в размер на 7,9 % е прекалено висока и че горещовалцованите плоски продукти и дебелите листове имат различни физически характеристики. Основният му аргумент е, че сегментът на дебелите листове има по-висок марж на печалбата поради по-високите продажни цени в сравнение с горещовалцованите плоски продукти, чиито цени са като цяло по-ниски и водят до по-ниска рентабилност. Подобен коментар бе направен от иранския производител износител Mobarakeh Steel Company, който заяви, че целева печалба в размер на 7,9 % е нереалистично висока в стоманодобивната промишленост в настоящия икономически контекст. Освен това бразилският производител износител Usiminas също отбеляза, че целева печалба в размер на 7,9 % е нереалистично висока и нередно завишена.

(566)

Както бе посочено в съображение (558), маржът на печалбата, реализирана през 2011 г. от горещовалцовани плоски продукти, не може да се използва, тъй като през нея пазарът на горещовалцовани плоски продукти все още е бил силно засегнат от икономическата и финансовата криза от 2009 г., и следователно не може да се счита за представителен. Следователно, поради причините, обяснени в съображение (559), Комисията използва целевата печалба от друг продукт, а именно дебели листове, в сходен сектор на промишлеността. Това означава, че няма отклонение, нито противоречие със стандартната практика на Комисията.

(567)

Що се отнася до твърдението, че по-високите продажни цени на дебелите листове в сравнение с тези на горещовалцованите плоски продукти ще доведат автоматично до по-голяма рентабилност, Комисията отбеляза, че съществуват много други променливи (такива като търсене и предлагане, недостиг и направени разходи) освен равнището на продажната цена като такава, които определят равнището на рентабилността. В отговор на довода, че Комисията имплицитно е приела, че печалбите от 2011 г. могат да бъдат приети като разумна референтна стойност, Комисията отбеляза следното. На първо място, въпреки че дебелите листове и горещовалцованите плоски продукти принадлежат към един и същ сектор на промишлеността, а именно стоманодобивния сектор, тези продукти имат различни пазари и възстановяването от икономическата и финансовата криза не е следвало същото темпо. Действително, по време на своето разследване Комисията не откри доказателства, че производствата на тези продукти са се възстановили успоредно, нито пък заинтересованите страни предоставиха доказателства в подкрепа на това. На второ място, в съображение 221 от Регламент (ЕС) 2016/1777 относно дебелите листове (72) Комисията само отбеляза, че рентабилността, постигната от промишлеността на Съюза, се е увеличила от 2009 г. нататък, но тя не изключи възможността второстепенни или незначителни последици от икономическата и финансовата криза да са били налице и през 2011 г. В светлината на тенденцията на нарастване на рентабилността и намаляващото въздействие на икономическата и финансовата криза върху пазара на дебели листове, тя прецени, че рентабилността, постигната през 2011 г., е разумна. Що се отнася до текущото разследване, възстановяването на рентабилността на промишлеността на Съюза показа различна тенденция в сравнение с тази, наблюдавана при разследването относно дебелите листове. Настоящото разследване установи, че рентабилността е започнала да се възстановява през 2010 г. и е надвишила равнищата, регистрирани през 2009 г., след което отново е спаднала през 2011 г. Поради това не може да се заключи, че промишлеността на Съюза се е възстановила или е започнала да се възстановява от финансовата криза от 2011 г. или че равнището на рентабилност, достигнато до 2011, е счетено за разумно подобно на това, наблюдавано при разследването относно дебелите листове.

(568)

Освен това Комисията отбеляза, че печалбата, реализирана от промишлеността на Съюза през периода януари — март 2017 г. (вж. съображение (425)), е по-висока от целевата печалба от 7,9 %. Поради тази причина Комисията прецени, че тази целева печалба не е нереалистично висока в настоящия икономически контекст.

7.1.2.   Позоваване по аналогия на член 2, параграф 9 от основния регламент за изчисляването на маржа на вредата

(569)

Когато производител износител е продавал разглеждания продукт чрез свързани вносители експортната цена бе формирана въз основа на цената на препродажбата на първия независим клиент, надлежно коригирана в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент. Тази корекция включва разходите, направени между вноса и препродажбата чрез приспадане на ПОАР за свързания вносител и разумен марж на печалбата в размер на 2 % (73), към които впоследствие бяха добавени разходите след вноса (графа 4).

(570)

След оповестяването на информационния документ и на окончателните заключения руската група дружества MMK Group оспори подхода на Комисията, при който по аналогия бе използван член 2, параграф 9 от основния регламент. Според тях това е в нарушение на самия член 2, параграф 9 от основния регламент и е опорочено от явна грешка в преценката. Те заявиха също така, че тази методология води до събирането на излишни задължения. Освен това иранският производител износител Mobarakeh Steel Company посочи, че тази методология е в нарушение на член 1, параграф 1 от основния регламент и на съдебната практика на съдилищата на Съюза и че не позволява обективно сравнение между цените на внесените видове на продукта и тези на местната промишленост. След оповестяването на окончателните заключения руският производител износител PAO Severstal, иранският производител износител Mobarakeh Steel Company и украинският производител износител Metinvest направиха подобни коментари.

(571)

На първо място, целта на изчисляването на маржа на вредата е да се определи дали ако върху експортната цена на дъмпинговия внос се наложи по-ниска митническа ставка (от ставката, основана на дъмпинговия марж), това би било достатъчно за отстраняване на вредата, причинена от дъмпинговия внос. Тази оценка следва да се основава на експортната цена на границата на Съюза, която се счита за сравнима с цената франко завода на промишлеността на Съюза. В случай на експортни продажби чрез свързани вносители, по аналогия с подхода, следван при изчислението на дъмпинговия марж, експортната цена бе формирана въз основа на цената на препродажбата за първия независим клиент, надлежно коригирана в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент. Тъй като експортната цена е необходим елемент в изчислението на маржа на вредата и тъй като този член е единствената разпоредба в основния регламент, предоставяща насоки за формирането на експортната цена, прилагането на настоящия член по аналогия е обосновано.

(572)

На второ място, Комисията счита, че установяването на съответната цена на вноса за целите на изчисленията на подбиването и на занижаването на продажните цени не следва да се влияе от това дали износът е направен към свързани или независими оператори в Съюза. Използваната от Комисията методология гарантира, че и двата случая са третирани равностойно. С други думи — изчисляването на маржа на вредата няма за цел да се измери до каква степен продажбите на свързаните вносители причиняват вреда на производителите от Съюза, а да се прецени дали износът на производителите износители оказва такова вредно въздействие чрез подбиване на цените на производителите от Съюза и занижаване на продажните цени. За тази цел съответната цена, която трябва да се вземе предвид, е тази, на която разглежданият продукт се продава в Съюза, а не цената, на която внесените материали се препродават от внасящите производители в Съюза.

(573)

На трето място, член 2, параграф 9 бе приложен само за малка част от общите продажби на украинския производител износител Metinvest. Както бе посочено в специфичното оповестяване за Metinvest, член 2, параграф 9 бе използван само във връзка с неговите продажби чрез свързани търговци в рамките на Съюза. Освен това що се отнася до иранския производител износител Mobarakeh Steel Company и противно на това, което е било посочено в специфичното оповестяване, член 2, параграф 9 не е бил приложен.

(574)

Поради това Комисията счете, че прилаганият подход е точен и отхвърли тези твърдения.

7.1.3.   Равнище на разходите след вноса

(575)

След оповестяването на информационния документ двама производители износители оспориха равнището на разходите след вноса и заявиха, че сумата от 7 EUR/тон е занижена. На първо място, руският производител износител NLMK заяви, че размерът на разходите след вноса следва да бъде най-малко 40 EUR/тон. На второ място, украинският производител износител Metinvest заяви, че този размер следва да бъде най-малко 9,44 EUR/тон, което според твърдения представлява среднопретеглената стойност на разходите след вноса на четирите субекта, свързани с украинския производител износител, установени на територията на Съюза. След оповестяването на окончателните заключения бразилският производител износител Usiminas заяви също така, че разходите след вноса са били занижени и основани на избрани данни.

(576)

Комисията отхвърли тези искания. Тя определи разходите след вноса въз основа на своя анализ на информацията, проверена в помещенията на един несвързан вносител, който заяви своя интерес. Освен това бразилският производител износител Usiminas не представи никакви допълнителни доказателства в подкрепа на твърдението си, че разходите след вноса са били занижени.

7.1.4.   Други коментари след оповестяването на окончателните заключения

(577)

Украинският производител износител Metinvest поиска да се внесе важно изменение във физическите характеристики след оповестяването на окончателните заключения от информационния документ. Той повтори твърдението си след оповестяването на окончателните заключения и заяви по-конкретно, че повечето рулони, произведени от предприятията на Metinvest, тежат 8 и 12 тона, докато промишленият стандарт в рамките на Съюза е по-скоро 24 тона. Този факт естествено доведе до съществено намаляване на цените на Metinvest по време на преговорите, за което то представи доказателство и поиска съответна корекция.

(578)

Комисията отхвърли това твърдение поради изложените по-долу причини. Бяха извършени проверки на място в съответните производствени обекти на Metinvest в периода 17—25 ноември 2016 г. и 25—27 януари 2017 г. По време на тези контролни посещения това твърдение изобщо не бе направено нито подкрепено с доказателства. Твърдението относно разликите във физическите характеристики е направено следователно твърде късно — едва след оповестяването на информационния документ (2 май 2017 г.). Освен това не можа да бъде свързано с никакви потвърдени данни и следователно не можа да бъде проверено. Освен това особените характеристики на различните видове на продукта са отразени в т.нар. контролни номера на продукта (КНП), използвани при докладването на продажбите и разходите в началото на разследването. Ако Metinvest е изпитало трудности при определянето на отделните видове на продукта (т.нар. структуриране на КНП), логично е то да е повдигнало този въпрос в началото на разследването. Освен това следва да се отбележи, че над 99 % от всички видове на продукта, които са били продадени от украинския производител износител в Съюза, са били произвеждани и продавани и от производителите от Съюза. Поради това твърдението не може да бъде прието.

(579)

Украинският производител износител Metinvest поиска от Комисията да изключи някои видове на продукта (с КНП от група 13) от изчисленията на маржа на вредата, тъй като тези видове на продукта представляват остатъчна група от видове на продукта, в която попадат всички класове стомана, различни от онези, определени с цифри от 01 до 12. В резултат на това тази остатъчна група обхваща много широк спектър от продукти.

(580)

Комисията счете, че независимо дали принадлежат към група 13 или не всички разглеждани продукт са плосковалцовани продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани, дори на рулони (включително нарязани на определени дължини продукти и тесни ленти), само горещовалцовани, неплакирани, нито покрити. Съответно определението на продукта се отнася за ясно определен продукт. Също така бе установено, че всички видове на разглеждания продукт имат едни и същи две основни употреби, както бе посочено в съображение (41).

7.1.5.   Окончателни маржове на вредата

(581)

Поради липсата на други коментари относно равнището на отстраняване на вредата, окончателните маржове на вредата са определени, както следва:

Държава

Дружество

Марж на вредата

Бразилия

ArcelorMittal Brasil S.A. и Aperam Inox América do Sul S.A.

20,2 %

 

Companhia Siderúrgica Nacional

15,7 %

 

Usinas Siderúrgicas de Minas Gerais S.A.

17,5 %

Иран

Mobarakeh Steel Company

34,0 %

Русия

Novolipetsk Steel

26,1 %

 

Public Joint Stock Company Magnitogorsk Iron Steel Works (PJSC MMK)

44,0 %

 

PAO Severstal

42,4 %

Украйна

Metinvest Group

35,5 %

7.2.   Окончателни мерки

(582)

С оглед на окончателните заключения на Комисията по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза, следва да бъдат наложени антидъмпингови мерки, с цел да не се допусне нанасянето на допълнителна вреда на промишлеността на Съюза вследствие на дъмпинговия внос.

(583)

Антидъмпинговите мита могат да имат различни форми. При все че Комисията разполага с доста голяма свобода на преценка при избора на формата на мерките, целта все пак е премахването на последиците от вредоносния дъмпинг. Адвалорно мито, определено в съответствие с правилото за по-малкото мито, със ставка, варираща от 5,3 % до 33 %, както следва:

Държава

Дружество

Дъмпингов марж

Марж на вредата

Адвалорно антидъмпингово мито

Бразилия

ArcelorMittal Brasil S.A и Aperam Inox América do Sul S.A.

16,3 %

20,2 %

16,3 %

 

Companhia Siderúrgica Nacional

73,0 %

15,7 %

15,7 %

 

Usinas Siderúrgicas de Minas Gerais S.A.

65,9 %

17,5 %

17,5 %

Иран

Mobarakeh Steel Company

17,9 %

34,0 %

17,9 %

Русия

Novolipetsk Steel

15,0 %

26,1 %

15,0 %

 

Public Joint Stock Company Magnitogorsk Iron Steel Works (PJSC MMK)

33,0 %

44,0 %

33,0 %

 

PAO Severstal

5,3 %

42,4 %

5,3 %

Украйна

Metinvest Group

19,4 %

35,2 %

19,4 %

(584)

Както бе посочено по-горе в съображение (546), целесъобразно е формата на мерките да се промени. Въз основа на специфичните обстоятелства по случая, Комисията счете, че най-подходящата форма на мерки в този случай би била адвалорно мито, ограничено от минимална вносна цена (МВЦ), при която се взема предвид повишението на цените на суровините след разследвания период.

От една страна, определянето на митото на равнището на адвалорното мито, ограничено от МВЦ, би позволило на производителите от Съюза да се възстановят от въздействието на вредоносния дъмпинг. Поставянето на таван на митото на равнището на действителна МВЦ би послужило като предохранителна мярка, която да им даде възможност да постигнат устойчива рентабилност.

От друга страна, поставянето на таван на митото на равнището на действителна МВЦ би предотвратило отрицателните въздействия на увеличенията на цените след разследвания период, които биха оказали значително неблагоприятно въздействие върху дейността на ползвателите. Освен това МВЦ би спомогнала да се избегнат сериозните нарушения в предлагането на пазара на Съюза.

(585)

Когато вносът се осъществява на CIF цена на границата на Съюза, равна или по-висока от определената МВЦ, мито не се дължи. Ако вносът се осъществява на цени под МВЦ, окончателното мито следва да бъде равно на разликата между приложимата МВЦ и нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване. Размерът на митото в никакъв случай не следва да е по-висок от ставките на адвалорното мито, определени в съображение (583) и член 1 от настоящия регламент.

(586)

Съответно, ако вносът се осъществява на цени под МВЦ, следва да бъде платена или разликата между приложимата МВЦ и нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване, или адвалорната митническа ставка, посочена в последната колона на таблицата в съображение (583), в зависимост от това коя е по-ниската от двете.

(587)

За целите на ефективното прилагане на МВЦ и въз основа на информацията, събрана по време на разследването, Комисията реши да определи една МВЦ за всички видове на разглеждания продукт.

(588)

За целите на изчисляването на тази МВЦ са взети предвид

на първо място, както установените дъмпингови маржове, така и размерът на митата, необходими за отстраняване на вредата, понесена от промишлеността на Съюза по време на разследвания период (това е първият етап — МВЦ се базира единствено на данните от разследвания период);

на второ място, повишението на цените на суровините след разследвания период (това е вторият етап — коригирана МВЦ).

(589)

На първия етап МВЦ, основана на данните от разследвания период, е равна на среднопретеглената стойност на:

когато митата се изчисляват въз основа на равнището на отстраняване на вредата: производствените разходи по време на разследвания период на производителите от Съюза и печалба (7,9 %) по отношение на двама производители износители от Бразилия (CSN и Usiminas), както и;

когато митата се изчисляват въз основа на дъмпинговия марж: нормалната стойност, включваща разходите за транспорт (за да се получи цена CIF на границата на Съюза) по отношение на всички останали производители износители.

Методологията, използвана от Комисията за изчисляване на МВЦ на първия етап е същата като използваната по неотдавнашния случай с електротехническата стомана със зърнесто-ориентирана структура (74). Както при всяко антидъмпингово разследване, Комисията събра данни за РП, които бяха проверени, за да се установят за всеки вид на продукта нормалните стойности и целевите цени, които не причиняват вреда на промишлеността на Съюза. Целевите цени за промишлеността на Съюза се състояха от производствените разходи, към които се добавя разумна печалба. На първия етап равнището на МВЦ се базира на проверените данни за РП, като наред с това се взема предвид и правилото за по-малкото мито. В случаите, в които адвалорните мита бяха основани на дъмпинговия марж, при изчисляването на МВЦ бяха използвани нормалните стойности, към които бяха добавени транспортни разходи, за да се получи цената CIF на границата на Съюза. В случаите, в които адвалорните мита бяха основани на равнището на отстраняване на вредата, беше използвана целевата цена, която не причинява вреда на промишлеността на Съюза. Тогава МВЦ бяха изчислени като среднопретеглена стойност на нормалните стойности и бяха използвани целеви цени, които не причиняват вреда. Тегловният коефициент бе определен въз основа на дела от обема на вноса в Съюза от дружествата, за които адвалорното мито се основава на установените дъмпингови маржове и на съотношението на обема на вноса от дружествата, за които адвалорното мито се основава на равнището на отстраняване на вредата. МВЦ представлява среднопретеглена стойност на цените (нормална стойност и целеви цени) на различните видове на продукта.

(590)

На втория етап МВЦ бе впоследствие сравнена с:

продажните цени на горещовалцованите плоски продукти през периода след РП на пазара на Съюза. Както е посочено в съображение (29), данни за тези цени бяха получени от ползвателите и от промишлеността на Съюза по време на разследването след оповестяването на информационния документ. Разследването показа, че като цяло базираната на данните от разследвания период МВЦ е била под продажните цени след РП, поради което не се дължи мито. Това заключение от разследването се потвърждава и от изявленията на промишлеността на Съюза и на няколко ползватели.

цените на суровините (необходими) за производството на горещовалцовани плоски продукти след разследвания период на пазара на Съюза. Във връзка с това жалбоподателят заяви, че МВЦ, която е базирана единствено на данни за разследвания период, би била прекалено ниска и съответно неефективна и неподходяща, като се има предвид, че цените са започнали да се повишават след разследвания период от исторически ниските равнища, отбелязани по време на РП. Наред с това жалбоподателят допълни, че през годините на пазара се е наблюдавала значителна нестабилност на разходите за суровини и че по време на РП цените на суровините съществено са намалели (75). Комисията проучи нестабилността на цените на суровините, необходими за производството на горещовалцовани плоски продукти, по-специално цените на коксовите въглища и на желязната руда. Тя установи по-конкретно, че цените на коксовите въглища значително са се повишили след разследвания период.

(591)

В този контекст Комисията установи, че разходите за производство на горещовалцовани плоски продукти са се увеличили със 116 EUR за тон, като сравни производствените разходи през РП с производствените разходи в периода март — май 2017 г.

Ако това общо увеличение на производствените разходи в размер на 116 EUR за тон трябва да бъде приписано изцяло на общото увеличение на разходите за суровини, това най-вероятно ще доведе до завишаване на дела на увеличението на цените на суровините в общото увеличение в производствените разходи: по-вероятно е и другите производствени разходи (като разходи за енергия и труд), също да са се повишили;

От друга страна, ако това общо увеличение на производствените разходи в размер на 116 EUR за тон трябва да бъде разпределено поравно на всички разходни компоненти на производствените разходи, тогава само 63 EUR за тон могат да бъдат приписани на увеличението на разходите за суровини: това най-вероятно би довело до занижаване на дела на увеличението на разходите за суровини в увеличението на производствените разходи, тъй като принципно се приема, че увеличението на разходите за суровини, по-специално на разходите за коксови въглища, е основната причина за увеличението на производствените разходи след разследвания период.

Поради всички тези причини достоверна стойност, която отразява увеличението на производствените разходи като резултат от увеличението на цените на суровините, варира между 63 EUR и 116 EUR, което прави допълнителна сума от 89,50 EUR за тон.

(592)

Въз основа на тази методология основаната на данните за разследвания период МВЦ бе коригирана с оглед на увеличението на цените на суровините след разследвания период и в крайна сметка бе определена на следното равнище:

Засегнати държави

Продуктов асортимент

МВЦ

(EUR/тон нетно тегло на продукта)

Бразилия, Иран, Русия и Украйна

Всички видове на продукта

472,27 EUR

(593)

Жалбоподателят (76) обясни защо мерки, като например МВЦ, не могат да се считат за подходящ вариант в този случай:

На първо място, МВЦ няма да допринесат за постигане на желания ефект, тъй като се основават на изключително ниски цени, който са преобладавали по време на РП.

На второ място, налице са колебания на цените на основните суровини, използвани за производството на горещовалцовани плоски продукти.

На трето място, фактите в настоящото разследване са доста по-различни от фактите, установени в рамките на други неотдавнашни разследвания (като например случая с вноса на електротехническа стомана със зърнесто-ориентирана структура от Китай, Япония, Корея, Русия и САЩ (77)), при които Комисията наложи МВЦ.

На четвърто място, използването на МВЦ, определени на равнището на цените по време на РП, не би довело до никакво облекчение за промишлеността, дори ако пазарните цени на горещовалцованите плоски продукти спаднат отново.

На пето място, опитът от предишни случаи, при които са били наложени МВЦ, показва, че МВЦ могат лесно да бъдат заобиколени или абсорбирани.

На шесто място, в този случай не е необходимо определяне на МВЦ предвид големия неизползван производствен капацитет в Съюза.

(594)

Комисията отхвърли тези искания. Комисията отбеляза, че твърденията на жалбоподателя се основават на статия в пресата (78), която не отразява действителната мярка, избрана като целесъобразна от Комисията. Действително, Комисията не е наложила МВЦ въз основа на цените на горещовалцованите плоски продукти по време на разследвания период, както е описано от жалбоподателя, а адвалорно мито, ограничено до МВЦ, при която се взема предвид повишението на цените на суровините след разследвания период. По-специално, в отговор на твърденията на жалбоподателя, формулирани в съображение (593), Комисията посочва следното:

На първо място, определянето на митото на равнището на адвалорното мито, ограничено от действителна МВЦ, следва да позволи на производителите от Съюза да се възстановят от въздействието на вредоносния дъмпинг и представлява предохранителна мярка за тях.

На второ място, Комисията призна, че са налице колебания на цените на основните суровини, използвани за производството на горещовалцовани плоски продукти и при изчислението на МВЦ взе предвид увеличението на цените на суровините след разследвания период.

На трето място, Комисията отбеляза, че фактите в настоящото разследване не са много по-различни от фактите, установени в рамките на други неотдавнашни разследвания (като например случая с вноса на електротехническа стомана със зърнесто-ориентирана структура от Китай, Япония, Корея, Русия и САЩ (79)). Двата случая се характеризират със значителни увеличения на цените на разглеждания продукт и на сходния продукт след разследвания период.

На четвърто място, що се отнася до твърдението, че използването на МВЦ, определени на равнището на цените по време на РП, не би довело до никакво облекчение за промишлеността, дори ако пазарните цени на горещовалцованите плоски продукти спаднат отново, Комисията изтъкна, че ако цените паднат под равнището на МВЦ, ще бъде начислено адвалорното мито (до равнището на МВЦ).

На пето място, Комисията призна, че съществува известен риск от абсорбиране или заобикаляне. Следователно, за да се сведе до минимум рискът от заобикаляне на мерките производителите износители, които желаят да се ползват от МЦВ, трябва да представят валидна търговска фактура пред митническите органи на държавите членки. Фактурата трябва да отговаря на изискванията, определени в приложение I към настоящия регламент. Вносът, който не е придружен от такава фактура, следва да се облага с адвалорното антидъмпингово мито, приложимо за въпросния производител износител в съответствие с член 1 от настоящия регламент.

На шесто място, Комисията припомня, че тя е променила формата на мерките в съответствие с интереса на Съюза, за да се постигне подходящ баланс между интересите на производителите от Съюза и ползвателите в този конкретен случай.

(595)

След оповестяването на окончателните заключения заинтересованите страни направиха следните коментари относно методологията, използвана за определяне на МВЦ и на равнището на МВЦ.

(596)

Жалбоподателят заяви, че мито, основано на МВЦ, не е подходящо поради следните причини:

На първо място, такава МВЦ би определила референтна цена на пазара и би изкривила пазарните механизми;

На второ място, разходите за суровини представляват над 50 процента от цените на горещовалцованите плоски продукти и са силно променливи. Определянето на МВЦ не е целесъобразно на този пазар;

На трето място, единна МВЦ би могла да стимулира износа на продукти с по-висока добавена стойност;

На четвърто място, това променливо мито би насърчило внос на равнища много по-ниски от МВЦ и би благоприятствало производителите износители, които продават най-много на дъмпингови и значително занижени цени;

На пето място, МВЦ не може да предотврати вредоносен дъмпинг;

На шесто място, въздействието на МВЦ има отражение върху паралелното разследване по отношение на вноса на горещовалцовани плоски продукти с произход от Китай.

(597)

Комисията отхвърли тези доводи:

На първо място, тя припомни, че, както вече бе посочено в съображение (594), тя не е наложила МВЦ въз основа на цените на горещовалцованите плоски продукти по време на разследвания период, а адвалорно мито, което е ограничено от МВЦ. Тази МВЦ взема предвид нарастването на цените на суровините след разследвания период. Тя също така не определя референтна цена на пазара, която нарушава конкуренцията поради следните причини: налагането на адвалорно мито, ограничено от МВЦ, не е имало за цел да фиксира цените на конкретни равнища, а по-скоро, както бе посочено в съображение (546), да премахне ефекта от вредоносния дъмпинг и да предпази ползвателите от евентуалните неблагоприятни въздействия от неоправданото увеличение на цените след разследвания период. Освен това МВЦ не е гарантирана минимална цена, така че производителите износители, ако желаят, могат да продават на цени под или над МВЦ. Следователно производителите износители от Съюза все още могат да се конкурират помежду си посредством различни цени, независимо от МВЦ.

На второ място, Комисията призна, че разходите за суровини представляват над половината от разходите за горещовалцовани плоски продукти (вж. съображение (384)), както и че съществуват колебания в цените на основните суровини, използвани за направата на горещовалцовани плоски продукти. Поради тази причина, както бе посочено в съображение (590), при изчислението на МВЦ тя взе предвид увеличението на цените на суровините след разследвания период.

На трето място, използването на различни МВЦ за всеки вид на продукта би довело до над 1 000 различни равнища, което не би било приложимо.

На четвърто място, всеки производител износител трябва да заплати своето собствено индивидуално адвалорно мито, когато цената е под МВЦ, което не насърчава по-нататъшни дъмпингови практики.

На пето място, МВЦ е определена на ценово равнище, което явно превишава цените на всички производители износители през РП — под 400 EUR/тон.

На шесто място, Комисията призна в съображение (324), че настоящото разследване обхваща точно същия разглеждан продукт и сходен продукт като разследванията по отношение на вноса с произход от Китай. Въпреки това, както бе описано по-подробно в съображение (325), сегашното разследване и разследванията по отношение на вноса с произход от Китай не обхващат едни и същи периоди, които са от значение на оценката на тенденциите по отношение на вредата и на причинно-следствената връзка. В тази връзка, въпреки че по отношение на разследвания период е налице припокриване от шест месеца между двете разследвания (периода от 1 юли 2015 г. до 31 декември 2015 г.), определянето на дъмпинга и на вредата при сегашното разследване и при разследванията по отношение на вноса с произход от Китай е било извършено въз основа на различни разследвани и разглеждани периоди, които са били определени в съответствие с относимите разпоредби на основния регламент и обявени в известието за започване на процедурата. С оглед на това, поради различното естество на двете разследвания, Комисията не използва двойни стандарти.

(598)

Жалбоподателят заяви също така, че единна МВЦ би била в противоречие с принципа на ЕС и СТО, съгласно който антидъмпинговите мита се налагат за отделните държави и, при възможност за отделните износители.

(599)

Във връзка с твърдението, че не се прилагат индивидуални мита за всеки производител износител, се прави позоваване на съображения (585) и (586), в които се описва методологията, според която в случай че трябва да бъде заплатено адвалорно мито, се прилагат индивидуални мита. В резултат на това съгласно член 6.10 от антидъмпинговото споразумение на СТО, Комисията определи индивидуален марж за всеки известен производител износител на продукта, предмет на разследването.

(600)

Руският производител износител PAO Severstal поиска:

специфичната за дружеството индивидуална МВЦ да бъде определена и да се прилага като антидъмпингова мярка, въз основа на недъмпинговата експортна цена, получена в резултат на настоящото разследване;

като алтернатива, ако Комисията запази подхода си една МВЦ да бъде определена за всички производители износители, да се направи разграничение на цените за видовете горещовалцовани плоски продукти, в зависимост от това дали са на рулони или не. Бе изказано твърдението, че видовете горещовалцовани плоски продукти, които не са на рулони, струват поне 15 EUR на тон по-скъпо поради допълнителните преработвателни разходи за рязане и нарязване. Поради това той поиска от Комисията да изчисли две различни МВЦ (една за видовете на продукта на рулони и друга за видовете на продукта, които не са на рулони).

(601)

Комисията отхвърли и двете искания на този руски производител износител:

Тя отново заяви, че методологията, която е използвала, е валидна. В тази връзка Комисията се позова на факта, че тази методология, включително групирането на различни производители износители, бе вече използвана в други неотдавнашни разследвания, като например случая с вноса на електротехническа стомана със зърнесто-ориентирана структура от Китай, Япония, Корея, Русия и САЩ (80). Освен това, ако специфична за дадено дружество индивидуална МЦВ би трябвало да бъде изчислена, това би означавало, че трябва да бъдат изчислени най-малко осем различни МВЦ. Това би довело до увеличаване на административната тежест, по-специално за митническите органи;

Освен това независимо дали разглежданият продукт е на рулони или не, всеки производител износител трябва да заплати своето собствено индивидуално адвалорно мито, когато цената (цената, платена за разглеждания продукт, независимо дали е на рулони или не) е по-ниска от МВЦ, въпреки че Комисията призна, че това адвалорно мито ще бъде ограничено от МВЦ. МВЦ като такава е определена за различни видове на продукта, независимо дали са цели или нарязани, например.

(602)

Украинският производител износител Metinvest приветства решението на Комисията да ограничи антидъмпинговото мито на равнището на МВЦ, тъй като това е мярка, която нарушава търговията в по-малка степен, отколкото адвалорните антидъмпингови мита. Въпреки това той заяви, че изчислената от Комисията МЦВ е твърде висока поради следната причина: Комисията е завишила увеличението на цените на суровините, тъй като при изчисленията си е взела предвид периода март — май 2017 г., който се е характеризирал със значителни колебания на цените, по-специално по отношение на коксовите въглища. Според методологията, използвана от този украински производител износител, максималният размер на корекцията на МВЦ на етап 2, съответстваща на промяна в цените на основните суровини между разследвания период и периода след разследвания период (1 юли 2016 г. — 31 март 2017 г.), не може да надвишава 58 EUR за тон, а не 89,5 EUR за тон. Поради това тя поиска от Комисията да преизчисли МВЦ.

(603)

Комисията отхвърли искането на Metinvest по посочените по-долу причини. На първо място, като се има предвид, че цените на суровините за производството на горещовалцовани плоски продукти се характеризират със своята нестабилност и дори могат да надхвърлят равнищата на цените в периода март — май 2017 г., Комисията е трябвало да изчисли МВЦ по такъв начин, че да премахне ефекта от вредоносния дъмпинг и да предпази ползвателите от евентуалните неблагоприятни въздействия от неоправданото увеличение на цените след разследвания период. На второ място, методологията, използвана от Metinvest и довела до промяна в цената на основните суровини (желязна руда и коксови въглища) има предимството, че е проста, но не взема предвид другите суровини, необходими за производството на горещовалцовани плоски продукти, като например скрап. Освен това, някои използват повече, други по-малко скрап (или друга суровина) и това трудно би могло да бъде количествено определено. В това отношение Комисията е изправена пред трудната задача да определи средния дял на всички суровини, необходими за производството на един тон горещовалцовани плоски продукти в световен мащаб.

(604)

Руският производител износител NLMK изтъкна, че Комисията не е оповестила правилно определянето на МВЦ за всеки производител износител, по-специално използваните транспортни разходи. Освен това обхватът на корекцията, внесена в нормалната стойност на NLMK във връзка с транспортните разходи, за да се определи специфичната за него МВЦ, която по-късно бе обединена с други, бе неясен и би могъл да включва и други разходи, които не следва да бъдат обхванати.

(605)

Комисията поясни, че транспортните разходи, които бяха добавени към нормалната стойност, за да се получи цената CIF за NLMK (и за другите производители износители), са били тези, докладвани от NLMK и проверени на място по време на разследването. Този факт се потвърждава и от обстоятелството, че изчислението, направено от NLMK, за да получи цената CIF въз основа на собствените му транспортни разходи, е подобно на изчисленията на Комисията. В резултат на това Комисията не е надвишила изкуствено МВЦ, установена по отношение на NLMK или на други производители износители.

(606)

Бразилският производител износител CSN и свързаното с него дружество Lusosider приветстваха предложението на Комисията за въвеждане на МВЦ с оглед на постигането на баланс между интересите на ползвателите и интересите на промишлеността на Съюза. Те обаче заявиха, че вносът, осъществен от ArcelorMittal Group от бразилското дъщерно дружество, следва да не бъде включен в изчисленията на етап 1. Освен това те посочиха, че Комисията следва да сведе до минимум изкуствения ефект от изключителното увеличение на цените на суровините върху изчисляването на МВЦ или чрез ограничаване на такива извънредни колебания на базата на исторически данни за движението на цените, или чрез използване на най-скорошния период като референтна стойност за изчисляването на увеличението на разходите. Според CSN максималният размер на корекцията на МВЦ на етап 2, съответстваща на промяна в цените на основните суровини между разследвания период и периода март — май 2017 г., не може да надвишава 68,82 EUR за тон, а не 89,5 EUR за тон. Ако се направи сравнение между средните разходи за суровини между РП и периода юни — юли 2017 г., промяната не може да надвишава 71,62 EUR за тон. Поради това тя поиска от Комисията да преизчисли МВЦ.

(607)

Искането на бразилския производител износител бе отхвърлено. На първо място, вносът от ArcelorMittal от Бразилия е упражнявал дъмпинг на пазара на Съюза, подобно на вноса от другите производители износители и поради това не следва да се третира по различен начин. На второ място, Комисията припомни, че е необходимо да изчисли МВЦ по такъв начин, че да премахне ефекта от вредоносния дъмпинг и да предпази ползвателите от евентуалните неблагоприятни въздействия от неоправданото увеличение на цените след разследвания период.

(608)

Консорциумът заяви, че методологията, използвана от Комисията, следва да бъде преразгледана в светлината на най-високите цени на суровините в периода март — май 2017 г. и изчислена, като се използва различен подход. Комисията бе на мнение, че използваната от нея методология е валидна. Дори да е вярно, че в периода март — май 2017 г. цените на суровините са достигнали най-високи стойности, Комисията отбеляза също така, че, както бе посочено в съображение (591), тя не е отдала напълно изчисленото повишение на производствените разходи в размер на 116 EUR за тон на общото увеличение на разходите за суровини.

(609)

Освен това консорциумът поиска от Комисията да определи МВЦ на равнище между 420 и 430 EUR за тон въз основа на неговата методология. Тя бе базирана на формиране на цените за по-дълъг период от време (от 2013 г. насам) и на данни от различни източници и някои допускания, като например, че промишлеността на Съюза продава на по-високи цени от 25—30 EUR/тон. В тази връзка Комисията отбеляза, че тази методология не е взела предвид нито разходите/цените на производителите износители и на производителите от Съюза по време на разследвания период, нито дъмпинговите маржове или маржовете на вредата, установени при разследването. Поради това предложената МВЦ не отговаря на изискванията на член 9, параграф 4 от основния регламент.

(610)

Както бе посочено в съображение (36), по време на изслушването на 3 август иранският производител износител повдигна въпроса за техническа грешка, допусната при изчислението на дъмпинга. Производителят износител обясни, че някои стойности са били неправилно закръглени, вероятно поради тяхната дължина.

(611)

Комисията анализира този въпрос и стигна до извода, че наистина е била допусната техническа грешка в изчислението на дъмпинга за иранския производител износител и тя бе коригирана. Поради това изчислението на дъмпинга и МВЦ трябваше да бъдe извършенo отново и бяха получени следните резултати: преразгледаният дъмпингов марж и ставката на антидъмпинговото мито за Mobarakeh Steel Company възлиза на 17,9 %, а преразгледаната МВЦ, коригирана, за да отрази увеличението на цените на суровините, възлиза на 468,49 EUR за тон.

(612)

Всички страни бяха информирани за това преразглеждане с помощта на допълнителното оповестяване на окончателните заключения на 4 август 2017 г. и бяха приканени да представят своите коментари.

(613)

В случай на промяна в пазарните обстоятелства основният регламент предвижда няколко възможности. Ако промяната е с дълготраен характер, член 11, параграф 3 от основния регламент предвижда, че може да бъде поискано преразглеждане на необходимостта от запазване на мерките. Комисията ще прецени своевременно основателността на всяко надлежно обосновано искане, така че да се поддържа балансирано ниво на защита срещу вредоносния дъмпинг.

(614)

След оповестяването на окончателните заключения жалбоподателят изказа твърдението, че формата на мярката би направила на практика невъзможно провеждането на такова преразглеждане. Освен това, дори ако трябваше да се извърши междинно преразглеждане, резултатите от него биха били получени прекалено късно, за да подпомогнат промишлеността на Съюза.

(615)

Комисията отбеляза, че такова междинно преразглеждане може да бъде проведено експедитивно и обикновено в рамките на срок от една година.

(616)

Посочените в настоящия регламент индивидуални антидъмпингови мерки за дружествата са установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те отразяват установеното по време на разследването положение по отношение на тези дружества. Тези мерки се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от засегнатите държави, произведен от посочените правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително от субекти, свързани с изрично посочените, следва да подлежи на мерките, приложими за „всички други дружества“. Индивидуалните антидъмпингови мерки не следва да се прилагат за тях.

(617)

Дадено дружество може да отправи искане за прилагане на тези индивидуални антидъмпингови мерки в случай на промяна на наименованието на неговия правен субект или създаване на нова структура за производство или продажба. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията (81). Искането трябва да съдържа цялата информация, която е от значение, включително: промени в дейността на дружеството, свързани с производството; продажби на вътрешния пазар и за износ във връзка, например, с промяната в наименованието или в структурите за производство и продажба. Комисията ще актуализира списъка на дружествата с индивидуални антидъмпингови мерки, ако това е оправдано.

(618)

С цел да се сведе до минимум рискът от заобикаляне на мерките се счита, че в случая са необходими специални мерки, с които да се осигури правилното прилагане на антидъмпинговите мерки. Тези специални мерки включват следното: представянето пред митническите органи на държавите членки на валидна търговска фактура и валидна декларация, които следва да отговарят на изискванията, изложени в постановителната част на настоящия регламент. Внос, който не е придружен от такава фактура и от клетвена декларация следва да подлежи на адвалорното мито, приложимо за всички други дружества.

(619)

В случай на промяна в схемите на търговия, дължаща се на налагането на мерките по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент, може да се започне разследване за заобикаляне на антидъмпинговите мерки и, при положение че са изпълнени всички условия, да бъдат наложени адвалорни мита.

(620)

Освен това, с цел да осигури възможно най-добра защита срещу абсорбиране на мерките, особено между свързани дружества, в случай че получи данни за такова поведение Комисията незабавно ще започне преглед по член 12, параграф 1 от основния регламент и може да подложи вноса на регистрационен режим в съответствие с член 14, параграф 5 от основния регламент.

(621)

Всички страни бяха информирани за основните факти и съображения, въз основа на които се предвижда да се препоръча налагането на окончателни антидъмпингови мита. Предоставен им бе и срок, в който да представят коментарите си след настоящото оповестяване. Коментарите, представени от другите страни, бяха надлежно разгледани, но не бе счетено, че могат да изменят направените заключения.

8.   НАЛАГАНЕ НА АНТИДЪМПИНГОВИ МИТА С ОБРАТНА СИЛА

(622)

Както бе посочено в съображение (20) по-горе, Комисията въведе регистрационен режим за вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Бразилия и Русия считано от 7 януари 2017 г., вследствие на искане от страна на жалбоподателя.

(623)

В съответствие с член 10, параграф 4 от основния регламент мита могат да се налагат с обратна сила „на продукти, въведени за целите на потреблението до 90 дни преди датата на прилагане на временни мерки“. Комисията отбелязва, че в този случай не са наложени никакви временни мерки.

(624)

По тази причина Комисията счита, че едно от условията съгласно член 10, параграф 4 от основния регламент не е изпълнено и поради това по отношение на регистрирания внос не следва да бъдат наложени мита с обратна сила.

9.   АПЕЛАТИВЕН КОМИТЕТ И ФОРМА НА МЯРКАТА

(625)

Поради причините, изложени в раздели 6 и 7, Комисията оповести намерението си да наложи мярка под формата на адвалорни мита, ограничени от минимална вносна цена.

(626)

Комитетът, създаден съгласно член 15, параграф 1 от основния регламент, даде отрицателно становище по проекта на регламент за изпълнение на Комисията и квалифицирано мнозинство от членовете на комитета гласуваха против. Следователно Комисията не можа да наложи мярката в първоначално предвидената форма.

(627)

В съответствие с член 5, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (82) („Регламент относно комитологията“), Комисията представи същия проект на регламент за изпълнение пред апелативния комитет за допълнително обсъждане.

(628)

По време на заседанието на апелативния комитет бяха обсъдени различни възможни изменения. Председателят на апелативния комитет заключи, че изменение по отношение на формата на мярката, при което адвалорните мита, ограничени от МВЦ, се заменят с мита, изразени като фиксирана сума за тон, е получило възможно най-широка подкрепа в рамките на апелативния комитет.

(629)

Впоследствие Комисията измени формата на мярката и оповести на заинтересованите страни промяната на формата на мярката.

(630)

Съгласно практиката на съдилищата на Съюза Комисията може да реши да наложи мерки под различни форми, включително под формата на специфични за дружествата фиксирани суми за тон. При вземането на решение относно формата на мерките Комисията трябва да постигне баланс между различните засегнати интереси, включително интереса на ползвателите и потребителите.

(631)

Комисията припомни, че поради това тя разполага с широки правомощия да претегли и съпостави конкуриращите се интереси и това може да бъде отразено в избора на форма на мярката. Тя изтъкна отново, че при налагането на адвалорни мита има риск от създаване на прекомерна тежест за ползвателите, особено когато съществува опасност от повишаване на цените на горещовалцованите плоски продукти.

(632)

Комисията стигна до заключението, че правилният баланс е различен от този в първоначалния ѝ анализ. Тя счете, че мярка под формата на специфична за дружеството фиксирана сума за тон по-точно отразява вредата, причинена от всеки производител износител, за който е установено, че упражнява дъмпинг. Освен това с такава мярка се гарантира, че митото отстранява вредата изцяло, и се осигурява по-добра стабилност и предвидимост за ползвателите и потребителите, тъй като е фиксирана във времето.

(633)

Комисията счете, че специфичните за дружеството фиксирани мита за тон отчитат по-добре нуждите на ползвателите в настоящия случай, отколкото адвалорните мита, тъй като те гарантират, че дори когато цените на световния пазар се увеличат значително след разследвания период, те не биха създавали прекомерна тежест за ползвателите.

(634)

Поради това Комисията счита за целесъобразно да наложи фиксирана сума за тон. За разлика от адвалорните мита, ограничени от МВЦ, една такава мярка защитава незабавно промишлеността на Съюза от вредоносен дъмпинг на определено равнище на митата, без това да означава, че вносителите и ползвателите могат да бъдат принудени да плащат по-високи мита в бъдеще. Тя съответно позволява да се постигне балансът на интересите, необходим при настоящото разследване.

(635)

Фиксираният размер на митото за тон се основава на равнище, равно на дъмпинговия марж или на маржа на вредата, установен по време на разследването за всеки оказал съдействие производител износител на разглеждания продукт, в зависимост от това кое е по-ниско, в съответствие с член 9, параграф 4, втора алинея от основния регламент.

(636)

Комисията установи специфичното мито, като раздели по-ниския от двата маржа — дъмпинговия марж или маржа на вредата, изчислен за съответния производител износител, на общия износ за тон от разглеждания продукт по време на РП. Таблицата по-долу показва приложимите ставки на окончателното антидъмпингово мито, които се основават на адвалорните мита, представени в таблицата в приложение (583).

Държава

Дружество

Ставка на окончателното мито — евро за тон нетно тегло

Бразилия

ArcelorMittal Brasil S.A

54,5

 

Aperam Inox América do Sul S.A.

54,5

 

Companhia Siderúrgica Nacional

53,4

 

Usinas Siderúrgicas de Minas Gerais S.A. (USIMINAS)

63,0

 

Gerdau Açominas S.A.

55,8

Иран

Mobarakeh Steel Company

58,0

Русия

Novolipetsk Steel

53,3

 

Public Joint Stock Company Magnitogorsk Iron Steel Works (PJSC MMK)

96,5

 

PAO Severstal

17,6

Украйна

Metinvest Group

60,5

(637)

След допълнителното оповестяване на окончателните заключения на 22 септември 2017 г. иранският производител износител заяви, че има техническа грешка в изчислението на общия му износ на разглеждания продукт по време на разследвания период, направено от Комисията.

(638)

След анализ на това твърдение на производителя износител Комисията го прие. В резултат на това преразгледаната фиксирана сума на митото за тон за Mobarakeh Steel Company (и всички други дружества) в Иран възлиза на 57,5 EUR за тон нетно тегло.

(639)

Иранският производител износител, бразилският производител износител CSN, подкрепен от свързаното с него дружество в Португалия Lusosider, бразилският производител износител Usiminas и украинският производител износител Metinvest предложиха ценови ангажименти. Руският производител износител NLMK вече бе предложил на Комисията ценови ангажимент на 13 февруари 2017 г.

(640)

На 26 септември 2017 г. 11 други заинтересовани страни (седем производители износители, един ползвател, свързан с един от тези производители износители, жалбоподателят, консорциумът и мисията на Бразилия към Европейския съюз) подадоха следните коментари.

(641)

Бразилският производител износител CSN заяви, че такава промяна във формата на мярката сериозно застрашава съществуването на свързаното с него португалско дружество Lusosider. Освен това този производител износител заяви, че промяната във формата на мярката не постига подходящ баланс между интересите на промишлеността на Съюза, от една страна, и на Lusosider и други ползватели, от друга. Той допълни, че зад промяната във формата на мярката се крие неоспорима промяна по същество. В резултат на тази промяна Lusosider и много други ползватели ще се окажат неподготвени. Свързаното с него дружество Lusosider заяви освен това, че такава съществена промяна във формата на мярката ще го принуди да премести производството си на поцинкована стомана извън Съюза. Наред с това Lusosider поясни, че ще трябва да се откаже от своя инвестиционен проект в размер на 70 милиона евро, който би му дал възможност да произвежда допълнителни 300 000 тона годишно в Португалия. В резултат на това според него строителният сектор на Иберийския полуостров в бъдеще няма да разполага с необходимите суровини, както свидетелстват допълнителни данни относно развитието на пазара на Иберийския полуостров.

(642)

Бразилският производител износител Usiminas заяви, че правата му на защита са нарушени, тъй като срок от 1,5 работни дни е прекалено кратък, за да се направи смислен коментар. Той също така отправи искане към Комисията да се върне на предишното си предложение за налагане на адвалорни мита, ограничени от МВЦ. Освен това той заяви, че поради промяната на мярката равнището на маржа на вредата става много важно. Поради това той отново посочи, че разходите след вноса, които са били приложени от Комисията, са прекалено ниски и че използваната целева печалба е била твърде висока и неоснователно завишена. Той повтори предишния си коментар, че вносът от Бразилия, за който се твърди, че е причинил съществена вреда, е под прага „de minimis“, ако се изключи вносът от бразилския производител износител, свързан с производител от Съюза, ArcelorMittal. След това той отново изтъкна, че Комисията не е избрала подходяща целева печалба. Освен това той отбеляза, че заключението на Комисията, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда през разследвания период в рамките на настоящото разследване изглежда несъвместимо с констатацията в антидъмпинговата процедура по отношение на вноса на горещовалцовани плоски продукти с произход от Китай, че в периода от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2015 г. е имало само опасност от причиняване на съществена вреда. Той заяви също така, че обикновена математическа разлика между цените на вноса от разглежданите държави и цените на вътрешния пазар на Съюза не отговаря на изискването за точен анализ на въздействието на цените по силата на основния регламент.

(643)

Невключеният в извадката оказал съдействие производител износител от Бразилия Gerdau коментира, че мярката в първоначално предвидената форма (адвалорни мита, ограничени от МВЦ) е получила подкрепата на много държави членки. Той счете, че първоначалното намерение на Комисията остава най-подходящото решение в случая.

(644)

Украинският производител износител Metinvest заяви, че допълнителното оповестяване на окончателните заключения не е подкрепено от солидни доказателства и правна обосновка и нарушава правото му на защита. Той заяви наред с това, че Комисията не е взела предвид някои ключови правни искания и доводи, които значително биха намалили дъмпинговия му марж. Той заяви също така, че предложената фиксираната сума е възпираща, дискриминационна и непропорционална в светлината на сегашните високи пазарни цени и нарастването на вноса от други държави. Продължителността на мерките следва да бъде ограничена до две години. На последно място, той отбеляза, че Комисията следва да се стреми към конструктивни решения за вноса от Украйна в съответствие с разпоредбите на Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна и поради това следва да се отдава предпочитание на ценовите ангажименти, като предложения от него.

(645)

Руският производител износител NLMK счете, че Комисията е трябвало да използва стойността CIF, която съответства на фактурната стойност на Novex, вътрешния експортен отдел на NLMK, и че приложената от Комисията корекция въз основа на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент при изчисляването на специфичното мито не е била обоснована. Той се позова и на предложението си за ценови ангажимент, като заяви, че все още не е получил отговор.

(646)

Руският производител износител Severstal заяви, че промяната във формата на мярката след документа с общата информация представлява нарушение на общите принципи на оправдани правни очаквания и на добра администрация на ЕС. Той предложи въвеждането на новата форма на мерките да се отложи с разумен срок от един месец.

(647)

Руският производител износител MMK заяви, че не е съгласен с твърдението, че избраната преработена форма на мярката отразява по-добре потребностите на ползвателите и постига по-добро балансиране на различните засегнати интереси.

(648)

Консорциумът заяви, че такава промяна във формата на мярката представлява сценарий, будещ безпокойство за независимите ползватели. Освен това той заяви, че промяната във формата на мярката не постига подходящ баланс между интересите на промишлеността на Съюза, от една страна, и на вносителите и ползвателите, от друга. Той допълни, че зад промяната във формата на мярката се крие неоспорима промяна по същество. В резултат на мерките ще се стигне до значително увеличение на покупните цени за ползвателите, което ще ги постави в неблагоприятна конкурентна позиция по отношение на производителите от Съюза. Поради това той поиска Комисията да преразгледа своята позиция и да се върне на първоначалното си предложение за ограничаване на адвалорните мита с МВЦ.

(649)

Консорциумът и руският производител износител MMK приканиха Комисията да анализира въздействието на неотдавна подписвания Меморандум за разбирателство между Tata Steel и ThyssenKrupp по отношение на комбинирането на дейностите им в Европа и неотдавнашното придобиване на Ilva от Arcelor Mittal върху анализа на интереса на Съюза.

(650)

Жалбоподателят заяви, че продължава да не е съгласен с оценката на интереса на Съюза, която бе в основата за решението на Комисията да не налага адвалорни мита. В този контекст той повтори твърдението си, че Комисията е продължила да пренебрегва правния критерий, посочен в член 21, параграф 1 от основния регламент. Той отбеляза също така, че митото за тон е било определено въз основа на исторически ниски ценови равнища, които са преобладавали през разследвания период, което означава, че такова мито не би било достатъчно, за да се отстранят същите маржове на вредоносния дъмпинг и днес. По-специално той заяви, че при изчисляването на фиксираното мито не са взети предвид промените в цените след края на разследвания период. Освен това той посочи, че налагането на фиксирани мита не е уместно при настоящото разследване поради големия брой видове на продукта, като се позова на позицията на Комисията, изразена в съображение 386 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/387 на Комисията относно пластичния чугун от Индия. Той отново отправи искането си Комисията да вземе под внимание резултатите от икономическата консултантска служба BKP, провела икономическо проучване на 12 юни 2017 г. и изготвила последващ доклад на 24 юли 2017 г. Според Eurofer те предоставят ясни доказателства, че въздействието на митата върху ползвателите би било минимално. На последно място, той заяви, че Комисията следва да преразгледа своето решение за изключване на Сърбия от разследването с оглед на непрекъснатото увеличение на пазарния ѝ дял след разследвания период и бъдещите инвестиционни планове.

(651)

Мисията на Бразилия към Европейския съюз заяви, че промяната във формата на мярката изглежда осигурява прекомерна защита за производителите и противоречи на някои от основните заключения, представени в документа с общата информация от 17 юли 2017 г., особено по отношение на значението на МВЦ за ограничаване на последиците от налагането на митата върху вносители и ползватели, а оттам и гарантиране на баланс между различните интереси. Поради това тя очаква Комисията да се върне към първоначалното си решение относно окончателните мерки в рамките на настоящото разследване.

(652)

Комисията анализира подробно всички тези коментари. Тя групира повтарящите се теми във връзка с извършването на проверката на интереса на Съюза и с правото на защита на различните заинтересовани страни в съображенията по-долу и след това разгледа отделните точки една по една.

(653)

Няколко заинтересовани страни изказаха твърдението, че промяната във формата на мярката не допринася за постигане на подходящ баланс между различните интереси. Докато производителите износители и ползвателите обърнаха внимание, че е възможно да се стигне до несъразмерно въздействие върху ползвателите, жалбоподателят продължи да е на мнение, че адвалорни мита биха били необходими. Комисията припомни най-напред, че съгласно съдебната практика тя трябва да вземе предвид правните, икономическите и политическите аспекти на досието, когато определя баланса между отделните интереси. В конкретния случай Комисията и държавите членки бяха на различни мнения по отношение на политическия анализ на баланса между отделните интереси. В такъв случай съгласно член 6 от Регламента относно комитологията председателят на апелативния комитет се стреми да намери решение, което се ползва с най-широка подкрепа в рамките на апелативния комитет. В настоящия случай решението представлява предложението за налагане на фиксирани мита.

(654)

Комисията остана на мнението, че в настоящия случай налагането на фиксирани мита в действителност осигурява подходящ баланс между всички конкуриращи се интереси поради следните причини.

(655)

На първо място, фиксираните мита премахват изцяло вредата и по този начин осигуряват незабавна защита за промишлеността на Съюза. Това е в отговор на оценката на политическия аспект, че такава незабавна и пълна защита е оправдана, както стана ясно от разискванията на заседанието на апелативния комитет. Следователно с налагането на тези мита се обръща специално внимание на необходимостта от отстраняване на нарушаващите търговията последици от вредоносен дъмпинг и възстановяване на ефективната конкуренция на пазара на Съюза, както се изисква в член 21, параграф 1, второ изречение от основния регламент.

(656)

На второ място, в настоящия случай фиксираните мита осигуряват по-добра стабилност и предвидимост за ползвателите и потребителите, тъй като те остават стабилни във времето. Налагането на такива мита следователно изключва възможността ползвателите и потребителите да бъдат принудени да заплащат по-високи мита, ако цените допълнително нараснат, което изглежда твърде вероятно. Фактът, че изчисляването на тези мита бе основано на цените, преобладаващи по време на разследвания период, е свързан косвено с въздействието на тези фиксирани мита, тъй като те са изчислени въз основа на пълни и проверени данни в момент, когато цените са били много ниски.

В резултат на това Комисията не преразгледа своята позиция и не се върна към първоначалното си предложение. Тя не съкрати продължителността на мерките в съответствие с искането, отправено от украинския производител износител, тъй като няма специална причина, поради която да се отклони от обичайния 5-годишен период, посочен в член 11, параграф 2 от основния регламент. По-конкретно, пазарът е пазар на добре утвърден продукт в стабилна регулаторна среда, за разлика, например, от пазара на иновативни продукти със значителна и променлива правителствена намеса, като например пазара на слънчеви панели.

(657)

Цените биха могли да се увеличат допълнително, ако консолидацията на промишлеността на Съюза продължи, а промишлеността на Съюза придобие по-добри преговорни позиции. В това отношение Комисията прие коментарите, че придобиването на Ilva от консорциум, чийто най-голям акционер е ArcelorMittal, и подписването между Tata Steel и ThyssenKrupp на Меморандум за разбирателство за установяване на съвместно предприятие, са от значение в това отношение. Тези промени обаче са в процес на прилагане и все още подлежат на одобрение от антитръстовите органи. Евентуалното им въздействие върху пазара е несигурно и ако има такова, то би настъпило в бъдеще. Поради това Комисията счете, че тези промени не оправдават преразглеждане на конкуриращите се интереси за целите на настоящия регламент. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че Комисията е пренебрегнала констатациите от икономическата консултантска служба BKP, Комисията потвърди своите заключения, изложени в съображения (473) и (474). По тази причина искането бе отхвърлено.

(658)

Що се отнася до твърдението, че налагането на фиксирани мита не е подходящо в настоящото разследване, предвид големия брой видове на продукта, Комисията отбеляза следното. Тя призна, че фиксираните мита не са идеалният вариант в случай на нехомогенни продукти. При конкретното разследване обаче налагането на адвалорни мита би оказало непропорционално въздействие върху ползвателите, както е посочено в съображение (548). В крайна сметка налагането на фиксирани мита следователно е за предпочитане в настоящия случай. Поради това твърдението се отхвърля.

(659)

По отношение на твърдението на жалбоподателя, че размерът на митото за тон се основава на исторически ниски равнища на цените, които са преобладавали по време на разследвания период, Комисията припомни, че антидъмпинговите мита винаги се основават и изчисляват на базата на данни от разследвания период, независимо дали те са адвалорни или фиксирани. Установяването на дъмпинговите маржове на базата на исторически ниските цени през РП в съчетание с изчисляването на митата на базата на по-високите цени в периода след РП би било равнозначно на селективен подбор, ориентиран към резултатите, и следователно не би било обосновано, тъй като се използват данни от два различни периода. Във всеки случай само данните за РП бяха пълни и проверени. Обстоятелствата, изтъкнати от жалбоподателя, не са извънредни, а нормално въздействие на пазарните сили. На последно място, при претегляне на конкуриращите се интереси, Комисията също така взе предвид факта, че използването на данни за РП смекчава въздействието на фиксираните мита, тъй като те се основават на исторически ниски цени. Поради това искането за изчисляване на фиксираното мито на база на данните от периода след РП бе категорично отхвърлено.

(660)

Няколко заинтересовани страни изказаха твърдението, че Комисията е нарушила правото им на защита, като не е определила разумен срок за представяне на коментари по отношение на допълнителното оповестяване. В тази връзка Комисията се позова на член 20, параграф 5, второ изречение от основния регламент, който предвижда, че за допълнително оповестяване на окончателните заключения може да се определи по-кратък срок от 10 дни. В настоящия случай Комисията е била длъжна да изчака резултата от обсъжданията на апелативния комитет, които се състояха на 22 септември. На същия ден тя изпрати до всички заинтересовани страни допълнителното оповестяване на окончателните заключения, което бе не повече от една страница. Следователно страните бяха информирани в петък вечерта и разполагаха с време да реагират на тази малка промяна до вторник, 14 ч. Страните имаха на разположение над 3,5 дни да подготвят коментарите си по отношение на този кратък допълнителен текст. В светлината на неотложния характер на въпроса Комисията следователно е уважила правото на защита на заинтересованите страни. В основния регламент дните за оповестяване се броят като дни, а не като работни дни, тъй като може да се очаква, че в случай като настоящия, при който всички страни са запознати отлично с графика, заинтересованите страни вземат необходимите предпазни мерки и имат готовност да работят през почивните дни.

(661)

Дружеството Severstal заяви, че промяната във формата на мярката на толкова късен етап от разследването е нарушила общите принципи на оправдани правни очаквания и на добра администрация. Комисията не може да приеме аргумента, че документ за оповестяване може да породи оправдани правни очаквания във връзка с крайния изход от дадено разследване. Точно обратното, с оповестяването се цели да се уведомят заинтересованите страни за предварителните констатации на Комисията и да им се предостави възможността да упражнят ефективно правото си на защита. Поради тази причина в придружителното писмо, изпратено до всички заинтересовани страни, изрично се посочва, че „настоящото оповестяване не предопределя всяко едно решение, което Комисията може да вземе впоследствие, но ако едно такова решение се основава на други факти и съображения, те ще бъдат доведени до знанието на Вашето дружество във възможно най-кратък срок“. Комисията това и направи с допълнителното оповестяване на окончателните заключения от 22 септември 2017 г. Следователно дадена заинтересована страна не може да се позовава на защитата на оправданите правни очаквания, преди Комисията да е приключила текущата процедура по прегледа, в случай че Комисията реши да предприеме действия в рамките на правомощията, предоставени ѝ от законодателя на Съюза (83). Поради това този аргумент също трябва да бъде отхвърлен.

(662)

Твърдението на Metinvest, че предложената форма на мярката е дискриминационна, не бе подкрепено с доказателства. Сам по себе си фактът, че вносът от други държави се е увеличил след разследвания период, не прави предложената мярка дискриминационна по смисъла на член 9, параграф 5 от основния регламент. Докато за четирите засегнати държави е установен вредоносен дъмпинг, по отношение на вноса от други държави няма подобни констатации. Следователно причината за различното третиране е, че вносът от четирите държави налага възстановяването на условията на равнопоставена конкуренция на пазара на Съюза.

(663)

На последно място, Комисията подчерта, че налагането на фиксирани мита е получило възможно най-широка подкрепа в рамките на апелативния комитет. Поради това тя отхвърли коментара на дружеството Gerdau, че много държави членки подкрепиха първоначалните мерки, като фактически неточно. Действително в рамките на апелативния комитет само ограничен брой държави членки подкрепиха това предложение.

(664)

Освен това няколко заинтересовани страни представиха коментари, които не бяха част от допълнителното оповестяване на окончателните заключения: Дружеството Usiminas се позова на използваните разходи за периода след вноса и целевата печалба, прага „de minimis“, анализа на въздействието на цените, целевата печалба и твърдението, че констатациите в настоящото разследване не са в съответствие с констатациите в разследването по отношение на вноса с произход от Китай. Metinvest заяви, че Комисията е пренебрегнала някои ключови правни искания и доводи, а NLMK посочи, че Комисията погрешно е коригирала експортната му цена. По отношение на тези твърдения Комисията отбеляза, че те вече са били разгледани след оповестяването на окончателните заключения. По отношение на твърденията на дружеството Usiminas Комисията разгледа разходите за периода след вноса в съображение (576), целевата печалба в съображения (563)—(565), прага „de minimis“ в съображения (252)—(258), анализа на въздействието на цените в съображение (273) и несъответствието с констатациите в разследването по отношение на вноса с произход от Китай в съображения (330), (331) и (597). По отношение на твърденията на Metinvest и NLMK Комисията се позова на съображения (131) и (132), както и на съображение (127) и отбеляза, че корекцията по член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент логично се е отразила и върху изчислението на фиксираното мито.

(665)

Жалбоподателят повтори становището си, че Комисията е трябвало да оповести маржовете на вредата за Сърбия и равнището на подбиване на цените. Той призова Комисията да преразгледа своето решение за изключване на Сърбия от разследването с оглед на непрекъснатото увеличение на пазарния ѝ дял на пазара на Съюза. Комисията признава, че служителят по изслушването ѝ е препоръчал да разкрие маржа на вредата и маржа на подбиване, за да се разбере по-добре дали условията по член 3, параграф 4 от основния регламент са изпълнени. Комисията обаче счита, че оповестяването на маржа на вредата и маржа на подбиване не е било необходимо за анализа на кумулирането (съображение (238)), тъй като всички необходими данни са били надлежно оповестени в информационния документ. Заключението ѝ, че обемът на сръбския внос е бил незначителен, се основава на наличните данни, отнасящи се до разследвания период в съответствие с член 3, параграф 4 от основния регламент. Използването на данни от периода след РП не е обосновано, тъй като промените, описани от жалбоподателя, не са извънредни, а резултат от нормалните колебания на пазарите. Освен това Комисията не може да основе анализа си на вредата на бъдещите инвестиционни планове на производителите износители. Ако тези планове се осъществят и се стигне до дълготрайна промяна в обстоятелствата, жалбоподателят може да подаде нова жалба във връзка с дъмпинга.

(666)

На 26 и 27 септември 2017 г. петима производители износители предложиха ценови ангажименти. Комисията отбеляза, че тези предложения за ценови ангажименти са получени след крайния срок, определен в член 8 от основния регламент, разглеждан във връзка с член 20 от основния регламент, който се отнася до оповестяването на окончателните заключения, а не до допълнителното оповестяване на окончателните заключения.

(667)

В член 8 от основния регламент се предвижда възможност за предлагане (и приемане) на ценови ангажименти при изключителни обстоятелства след този краен срок.

(668)

Комисията ще направи оценка дали тези условия са изпълнени, както и дали ценовите ангажименти могат да бъдат приети. Като се има предвид обаче, че допълнителното оповестяване на окончателните заключения се състоя в края на разследването, преди приемането на настоящия регламент Комисията не можа да извърши необходимия анализ и да прецени дали ценовите ангажименти са приемливи. Следователно по изключение и с оглед на сложността на въпроса, а именно правото на защита на заинтересованите страни, Комисията ще довърши своевременно своя анализ на по-късен етап. Това е изрично предвидено в член 8 от основния регламент, в който се предвижда възможността за приемане на ценови ангажименти при изключителни обстоятелства и след налагане на окончателната мярка. В този контекст Комисията ще анализира и значението на Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна.

(669)

Що се отнася до твърдението, че Комисията не е отговорила на предложението за ценови ангажимент, представено ѝ на 13 февруари 2017 г. от NLMK, Комисията се позова на член 8, параграф 1 от основния регламент, който предвижда, че ангажименти могат се предлагат само след временно установяване на дъмпинг и на вреда. В конкретния случай към февруари 2017 г. това все още не бе направено. Поради това предложеният от NLMK ценови ангажимент ще бъде анализиран на по-късен етап заедно с другите предложения.

(670)

Освен това, що се отнася до коментара на дружеството Lusosider, че строителният сектор на Иберийския полуостров в бъдеще няма да разполага с необходимите суровини, това твърдение ще бъде анализирано при прегледа на ценовия ангажимент, предложен от CSN/Lusosider.

(671)

Апелативният комитет не представи становище,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

(1)   Налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои плосковалцовани продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани, дори на рулони (включително нарязани на определени дължини продукти и тесни ленти), само горещовалцовани, неплакирани, нито покрити, с произход от Бразилия, Иран, Русия и Украйна.

(2)   Разглежданият продукт не включва:

продукти от неръждаеми стомани и от силициеви електротехнически (магнитни) стомани със зърнесто ориентирани структури,

продукти от инструментални стомани и от бързорежещи стомани,

продукти, ненавити, без релефни мотиви, с дебелина, превишаваща 10 mm, и с широчина 600 mm или повече, и

продукти, ненавити, без релефни мотиви, с дебелина 4,75 mm или повече, но непревишаваща 10 mm, и с широчина 2 050 mm или повече.

Разглежданият продукт понастоящем е класиран в кодове по КН 7208 10 00, 7208 25 00, 7208 26 00, 7208 27 00, 7208 36 00, 7208 37 00, 7208 38 00, 7208 39 00, 7208 40 00, 7208 52 10, 7208 52 99, 7208 53 10, 7208 53 90, 7208 54 00, 7211 13 00, 7211 14 00, 7211 19 00, ex 7225 19 10 (код по ТАРИК 7225191090), 7225 30 90, ex 7225 40 60 (код по ТАРИК 7225406090), 7225 40 90, ex 7226 19 10 (код по ТАРИК 7226191090), 7226 91 91 и 7226 91 99.

(3)   Ставките на окончателното антидъмпингово мито, приложими към продукта, описан в параграф 1 и произведен от дружествата, посочени по-долу, са следните:

Държава

Дружество

Ставка на окончателното мито — евро за тон нетно тегло

Допълнителен код по ТАРИК

Бразилия

ArcelorMittal Brasil S.A

54,5

C210

 

Aperam Inox América do Sul S.A.

54,5

C211

 

Companhia Siderúrgica Nacional

53,4

C212

 

Usinas Siderúrgicas de Minas Gerais S.A. (USIMINAS)

63,0

C213

 

Gerdau Açominas S.A.

55,8

C214

Иран

Mobarakeh Steel Company

57,5

C215

Русия

Novolipetsk Steel

53,3

C216

 

Public Joint Stock Company Magnitogorsk Iron Steel Works (PJSC MMK)

96,5

C217

 

PAO Severstal

17,6

C218

Украйна

Metinvest Group

60,5

C219

(4)   Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо за продукта, описан в параграф 1 и произведен от което и да е друго дружество, което не е конкретно посочено в параграф 2, е равна на фиксираното мито, определено в таблицата по-долу.

Дружество

Ставка на окончателното мито — евро за тон нетно тегло

Допълнителен код по ТАРИК

Всички други бразилски дружества

63,0

C999

Всички други ирански дружества

57,5

C999

Всички други руски дружества

96,5

C999

Всички други украински дружества

60,5

C999

(5)   За посочените поименно производители и в случаите, когато стоките са били повредени преди допускането им за свободно обращение и следователно действително платената или подлежащата на плащане цена се изчислява пропорционално за определянето на митническата стойност съгласно член 131, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията (84), ставката на окончателното мито, изчислена въз основа на параграф 2 по-горе, се намалява с процент, съответстващ на пропорционалното изчисление на действително платената или подлежащата на плащане цена. Тогава дължимото мито е равно на разликата между намалената ставка на окончателното мито и намалената нетна цена франко границата на Съюза преди митническо оформяне.

(6)   За всички други дружества и в случаите, когато стоките са повредени преди допускането им за свободно обращение и поради това действително платената или подлежаща на плащане цена се изчислява пропорционално с цел определяне на митническата стойност съгласно член 131, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, размерът на ставката на антидъмпинговото мито, изчислен въз основа на параграф 3 по-горе, се намалява с процент, който съответства на пропорционалното изчисление на действително платената или подлежащата на плащане цена.

(7)   Освен ако е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби в областта на митата.

(8)   Когато производител износител от Бразилия представи на Комисията достатъчно доказателства за това, че:

а)

не е изнасял за Съюза описания в член 1, параграф 1 продукт през разследвания период (1 юли 2015 г. — 30 юни 2016 г.);

б)

не е свързан с който и да било от износителите или производителите от Бразилия, спрямо които са наложени мерките по настоящия регламент; както и

в)

действително е изнасял разглеждания продукт за Съюза след разследвания период или е встъпил в неотменимо договорно задължение за износ на значително количество за Съюза, таблицата в член 1, параграф 2 може да бъде изменена, като новият производител износител бъде добавен към списъка на оказалите съдействие дружества, невключени в извадката, към които с оглед на това се прилага среднопретеглената ставка на митото за дружествата от извадката, която е 55,8 евро за тон нетно тегло.

Член 2

Антидъмпинговата процедура по отношение на вноса в Съюза на разглеждания продукт с произход от Сърбия, се прекратява в съответствие с член 9, параграф 2 от основния регламент.

Член 3

Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/5 на Комисията от 5 януари 2017 г. за въвеждане на регистрационен режим по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Русия и Бразилия се отменя окончателно без събиране на мита с обратна сила.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 5 октомври 2017 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 21.

(2)  Известие за започване на антидъмпингова про160цедура по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Бразилия, Иран, Русия, Сърбия и Украйна (ОВ C 246, 7.7.2016 г., стр. 7).

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/5 на Комисията от 5 януари 2017 г. за въвеждане на регистрационен режим по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Русия и Бразилия (ОВ L 3, 6.1.2017 г., стр. 1).

(4)  Този производител от Съюза бе избран, тъй като той бе един от включените в извадката производители от Съюза, които заявиха, че могат да увеличат своя капацитет за кратко време.

(5)  Освен това двамата ползватели, членове на консорциума, се противопоставиха на налагането на мерки. За разлика от тях другият италиански ползвател, който заяви своя интерес на по-късен етап от процедурата, подкрепи налагането на мерки.

(6)  Доклад от изслушването, изготвен от служителя по изслушванията при търговските процедури, 23 юни 2017 г., HO/AK ju-ca-11.ho(2017)3604029, стр. 3.

(7)  Доклад от изслушването, изготвен от служителя по изслушванията при търговските процедури, 23 юни 2017 г., HO/AK ju-ca-11.ho(2017)3604029, стр. 4.

(8)  Процесът на студено валцоване се определя като преминаване на листове или ленти, които преди това са били горещовалцовани и декапирани (травлени), през студени валци, т.е. под температурата на размекване на метала.

(9)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1778 на Комисията от 6 октомври 2016 г. за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (ОВ L 272, 7.10.2016 г., стр. 33).

(10)  Вж. решението от 25 юни 2015 г. по дело PT Musim Mas срещу Съвет, EU:T:2015:437, точка 52. Вж. също Доклад на работната група за DS442 на СТО, European UnionAnti-dumping Measures On Imports Of Certain Fatty Alcohols From Indonesia (Европейски съюз — Антидъмпингови мерки по отношение на вноса на някои мастни алкохоли с произход от Индонезия), параграфи 7.89 и сл.

(11)  До 2008 г. Novex е било независимо от NLMK дружество, когато NLMK е придобило целите дружества Novexco (Cyprus) limited („Novexco“) и Novex Trading (Швейцария) S.A. („Novex“), чрез закупуване на дялове. Вж. случай № COMP/M.5101 — NOVOLIPETSK STEEL/NOVEXCO/NOVEX TRADING.

(12)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1328 на Комисията от 29 юли 2016 г., ОВ L 210, 4.8.2016 г., стр. 1, съображения 64—67, отнасящи се, наред с другото, до свързания с MMK швейцарски вносител/търговец.

(13)  На 20 януари 2016 г. Европейската комисия започна подробно разследване, за да прецени дали подкрепата на италианската държава за италианския производител на стомана Ilva е била в съответствие с правилата на ЕС за държавните помощи и удължи разследването на 15 май 2016 г. Към 3 юли 2017 г. това разследване все още не бе приключено.

(14)  Съд на Европейския съюз, Дело C-315/90 Gimelec/Комисия, EU:C:1991:447, точки 16—29; доклад на апелативния орган на СТО, 24.7.2001 г., WT/DS184/AB/R, параграфи 181 — 215.

(15)  WT/DS184/AB/R, 24 юли 2001 г., стр. 69, параграф 204.

(16)  Процесът на студено валцоване се определя като преминаване на листове или ленти, които преди това са били горещовалцовани и декапирани (травлени), през студени валци, т.е. под температурата на размекване на метала.

(17)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/181 на Комисията от 10 февруари 2016 г. за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои студеновалцувани плоски продукти от стомана с произход от Китайската народна република и Руската федерация (ОВ L 37, 12.2.2016 г., стр. 1), съображение 153.

(18)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1328 на Комисията от 29 юли 2016 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои студеновалцовани плоски продукти от стомана с произход от Китайската народна република и Руската федерация (ОВ L 210, 4.8.2016 г., стр. 1), съображение 117.

(19)  Той обхваща периода от 1 април 2014 г. до 31 март 2015 г., който е различен от разследвания период, обхванат в настоящия случай (вж. съображение (19)).

(20)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/649 на Комисията от 5 април 2017 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (ОВ L 92, 6.4.2017 г., стр. 68).

(21)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/649 на Комисията от 5 април 2017 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (ОВ L 92, 6.4.2017 г., стр. 68).

(22)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/649 на Комисията от 5 април 2017 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (ОВ L 92, 6.4.2017 г., стр. 68).

(23)  Коментар на бразилския производител износител Usiminas, 7 август 2017 г., стр. 2.

(24)  Бразилският производител износител се позовава на таблица 15 от настоящия регламент. Същата таблица бе включена в документа с обща информация.

(25)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1778 на Комисията от 5 октомври 2016 г. за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (ОВ L 272, 7.10.2016 г., стр. 33), съображение 197.

(26)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/649 на Комисията от 5 април 2017 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (ОВ L 92, 6.4.2017 г., стр. 68), съображение 59.

(27)  Съобщение на Kомисията до Eвропейския парламент, Eвропейския съвет, Съвета, Eвропейския икономически и социален комитет, Kомитета на регионите и Eвропейската инвестиционна банка „Стоманодобив: запазване на устойчивите работни места и растежа в Европа“, COM(2016) 155 final, Брюксел, 16.3.2016 г. В него се предвижда следното по отношение на световния свръхкапацитет в стоманодобивната промишленост:

Страница 2: … „икономическият спад в Китай и други бързоразвиващи се икономики се отрази отрицателно на световното търсене на стомана от 2014 г. насам“;

Страница 7: … „Освен мерките, предназначени да смекчат последиците от световния свръхкапацитет, Комисията търси решение с нашите основни партньори за причините, които са в основата на проблема. За глобален проблем е необходимо глобално решение.“

(28)  Ilva, ThyssenKrupp и Tata Steel UK.

(29)  

Източник на данните за капацитета: ОИСР (ОИСР, документ DSTI/SU/SC(2016)6/Final, 5 септември 2016 г., Дирекция за наука, технологии и иновации, Updated steelmaking capacity figures and a proposed framework for enhancing capacity monitoring activity (Актуализирани стойности за капацитета за производство на стомана и предложена рамка за увеличаване на дейността по мониторинг на капацитета), приложение, стр. 7 и сл).

(30)  

Източник на данните за производството: Световна стоманодобивна асоциация, Статистически годишник за стоманата за 2015 г. (Световна стоманодобивна асоциация, Статистически годишник за стоманата за 2016 г., таблица 1 на стр. 1 и 2 и таблица 13 на стр. 35, http://www.worldsteel.org/statistics/statistics-archive/yearbook-archive.html).

(31)  Откъс от най-новото проучване на ЕК за цените и разходите за енергия, проведено на принципа „отдолу нагоре“ от консорциум консултанти, сред които Ecofys и CEPS, юли 2016 г.

(32)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/649 на Комисията от 5 април 2017 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (ОВ L 92, 6.4.2017 г., стр. 68).

(33)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1778 на Комисията от 6 октомври 2016 г. за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (ОВ L 272, 7.10.2016 г., стр. 33).

(34)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/649 на Комисията от 5 април 2017 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (ОВ L 92, 6.4.2017 г., стр. 68).

(35)  Коментар на Eurofer, 2 май 2017 г., стр. 12. Това твърдение е свързано с факта, че на временния етап Комисията реши да продължи разследването без налагане на мерки.

(36)  Решение от 25 октомври 2011 г., Transnational Company „Kazchrome“ АО и ENRC Marketing AG срещу Съвет на Европейския съюз, дело T-192/08. EU:T:2011:619, точка 221.

(37)  Въпреки че от всички членове на консорциума бе поискано да попълнят въпросниците за периода след РП, адвокатът, представляващ консорциума, посочи, че някои от тях не са разполагали с организационната структура, за да предоставят поисканата информация за периода след РП, докато други са били натоварени с приключването на финансовата година, в допълнение към официалните празници и краткия срок, предоставен за попълване на въпросника.

(38)  В своя отговор до службите на Комисията от 10 май 2017 г. ESTA посочи, че „той представлява повече от 100 производители на стомана от 17 държави от ЕС и обхваща над 90 % от производството на ЕС. Тези производители са най-различни ... от големи международни групи до МСП с един-единствен производствен обект в една държава, които биха могли да бъдат и дъщерни дружества на големи производители на стомана или семейни предприятия ..“

(39)  

Източник на данните за капацитета: ОИСР (ОИСР, документ DSTI/SU/SC(2016)6/Final, 5 септември 2016 г., Дирекция за наука, технологии и иновации, Updated steelmaking capacity figures and a proposed framework for enhancing capacity monitoring activity (Актуализирани стойности за капацитета за производство на стомана и предложена рамка за увеличаване на дейността по мониторинг на капацитета), приложение, стр. 7 и сл).

(40)  

Източник на данните за производството: Световна стоманодобивна асоциация, Статистически годишник за стоманата за 2016 г. (Световна стоманодобивна асоциация, Статистически годишник за стоманата за 2016 г., таблица 1 на стр. 1 и 2 и таблица 13 на стр. 35, http://www.worldsteel.org/statistics/statistics-archive/yearbook-archive.html).

(41)  Приблизителна оценка

(42)  Няма налични данни

(43)  САЩ, Международната търговска администрация, Мониторинг на глобалната търговия със стомана, февруари 2017, Доклад за износа на стомана на Индия, http://www.trade.gov/steel/countries/pdfs/2017/q1/exports-india.pdf

(44)  ОИСР, документ DSTI/SC(2017)1/Final, Комитет по стоманата на ОИСР, 24 март 2017 г., Развития на пазара на стомана — второ тримесечие на 2017 г., анализ на стр. 6 и стр. 9, http://www.oecd.org/industry/ind/steel-market-developments-2017Q2.pdf

(45)  ОИСР, документ DSTI/SC(2017)1/Final, Комитет по стоманата на ОИСР, 24 март 2017 г., Развития на пазара на стомана — второ тримесечие на 2017 г., анализ на стр. 7, http://www.oecd.org/industry/ind/steel-market-developments-2017Q2.pdf

(46)  ОИСР, документ DSTI/SC(2017)1/Final, Комитет по стоманата на ОИСР, 24 март 2017 г., Развития на пазара на стомана — второ тримесечие на 2017 г., анализ на стр. 10, http://www.oecd.org/industry/ind/steel-market-developments-2017Q2.pdf Вж. също така ОИСР, документDSTI/SU/SC(2016)6/Final, 5 септември 2016 г., Дирекция за наука, технологии и иновации по отношение на решението за премахване на субсидиите за природен газ, стр. 19.

(47)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1778 на Комисията от 6 октомври 2016 г. за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (ОВ L 272, 7.10.2016 г., стр. 33).

(48)  Коментар на Eurofer, „Икономически анализ на въздействието на антидъмпинговите мерки по процедура AD 635 по отношение на вноса на избрана горещовалцована плоска стомана върху продуктите в ЕС надолу по веригата, без дата, изпратен до службите на Комисията на 31 май 2017 г., стр. 1.“

(49)  Комисията представи някои от данните в настоящия регламент. Вж. съображение (460).

(50)  Европейската асоциация на производителите на стоманени тръби (ESTA) отбеляза, че навярно тези видове са заварени тръби (т. нар. „газопроводи“), но те не представляват повече от 10 % от общото производство на Съюза на заварени тръби. (електронна поща от ESTA до службите на Комисията, 1 юни 2017 г.).

(51)  Коментар от консорциума, коментари в отговор на коментара на Eurofer от 7 февруари 2017 г. направен от името на CIHFR, документ без дата, получен по електронната поща на 2 март 2017 г., стр. 4.

(52)  ESTA, AD 635 — коментари на ESTA, 10 май 2017 г.

(53)  Коментар на Eurofer, „Коментар с анализ на въздействието на антидъмпинговите мита върху ползвателите“, 7 февруари 2017 г., стр. 2.

(54)  Коментар на Eurofer, „Коментари на Eurofer относно информационния документ на Комисията“, 4 април 2017 г., стр. 9. Жалбоподателят също така посочи, че тези симулации никога не са били оповестени в неповерителното досие.

(55)  Коментар на Eurofer, „Икономически анализ на въздействието на антидъмпинговите мерки по процедура AD 635 по отношение на вноса на избрана горещовалцована плоска стомана върху продуктите в ЕС надолу по веригата, без дата, изпратен до службите на Комисията на 31 май 2017 г., стр. 1.“

(56)  Тези факти не са били налични по времето на провеждане на тези симулации.

(57)  ESTA, електронна поща от ESTA до службите на Комисията, 1 юни 2017 г.

(58)  Коментар на консорциума, „Коментари относно информационния документ на Комисията, подадени от името на CIHFR, 8 май 2017 г., стр. 9 и стр. 10.“

(59)  Тези проценти представляват среднопретеглените стойности на рентабилността преди данъчно облагане на всички производители на стоманени тръби, както са посочени в съответните им отчети за доходите за периодите, посочени в таблицата, изразени като процентен дял от продажбите им на свободния пазар на Съюза.

Източник: отговори на въпросника за периода след РП от различни производители на стоманени тръби.

(*1)  Както е посочено в съображение (439), от членовете на консорциума бяха получени 11 отговора, пет от производители на стоманени тръби и шест — от центрове за производство, обработка и търговия със стомана (това са дружества, които ограничават своите дейности до определени преработвателни операции, например рязане, нарязване и/или декапиране на продукта).

(*2)  Както бе посочено в съображение (439), бяха получени девет отговора, осем от които от производители на стоманени тръби, а един от център за производство, обработка и търговия със стомана.

(*3)  Както бе посочено в съображение (439), бяха получени два отговора, като само един от тях бе от производител на стоманени тръби. Другият бе от център за производство, обработка и търговия със стомана.

(60)  ESTA не отговори на въпроса дали производителите на стоманени тръби на практика са били в състояние да прехвърлят увеличението на разходите върху клиентите.

(61)  Коментар на Европейската асоциация на производителите на стоманени тръби, 10 май 2017 г.

(62)  Коментар на Eurofer, „Коментар с анализ на въздействието на антидъмпинговите мита върху ползвателите“, 7 февруари 2017 г., стр. 2.

(63)  Писмо от 22 май 2017 г. от Генералния директор на CECED до службите на Комисията.

(64)  Orgalime е Европейската асоциация на инженерните индустрии, която представлява интересите на машиностроителната, електрическата, електронната и металообработващата промишленост и тази на производството на метални изделия.

(65)  Писмо, получено по електронната поща на 22 май 2017 г., без дата, от главния изпълнителен директор и заместник-директор на Electrolux Home Products Corporation N.V. по въпросите на закупуването.

(66)  Коментари на Novolipetsk Steel от 25 октомври 2016 г.

(67)  И двете писма са от 27 юни 2017 г., изпратени от генералния директор на Eurofer до комисаря по въпросите на търговията и до председателя на Европейската комисия.

(68)  Решение № 284/2000/ЕОВС на Комисията от 4 февруари 2000 г. за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на някои плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с широчина 600 mm или повече, неплакирани, нито покрити, на рулони, само горещовалцовани, с произход от Индия и Тайван, за приемане на гаранциите, предложени от някои производители износители, и за прекратяване на процедурата по отношение на вноса с произход от Южна Африка (ОВ L 31, 2000 г., стр. 44), съображение 338.

(69)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/649 на Комисията от 5 април 2017 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (ОВ L 92, 6.4.2017 г., стр. 68), съображение 133.

(70)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/336 на Комисията от 27 февруари 2017 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито върху вноса на някои дебели листове от нелегирани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (ОВ L 50, 28.2.2017 г., стр. 18), съображение 202.

(71)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1777 на Комисията от 6 октомври 2016 г. за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои дебели листове от нелегирани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (ОВ L 272, 7.10.2016 г., стр. 5).

(72)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1777 на Комисията от 6 октомври 2016 г. за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои дебели листове от нелегирани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (ОВ L 272, 7.10.2016 г., стр. 28).

(73)  Използваният разумен марж на печалбата е същият като този, използван при разследване във връзка с най-близкия сходен продукт, а именно студеновалцовани плоски продукти от стомана.

(74)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1953 на Комисията от 29 октомври 2015 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито по отношение на вноса на някои плосковалцувани продукти от силициева електротехническа (магнитна) стомана със зърнесто ориентирани структури с произход от Китайската народна република, Япония, Република Корея, Руската федерация и Съединените американски щати (ОВ L 284, 30.10.2015 г., стр. 130 и следващите).

(75)  Данни, предоставени от Eurofer, 30 май 2017 г., AD635 — Горещовалцовани плоски продукти от стомана с произход от Бразилия, Иран, Русия, Сърбия и Украйна („петте държави“) — данни, предоставени от Eurofer във връзка с подходящия вид мерки, стр. 5.

(76)  Данни, предоставени от Eurofer, AD635 — Горещовалцовани плоски продукти от стомана с произход от Бразилия, Иран, Русия, Сърбия и Украйна („петте държави“) — данни, предоставени от Eurofer във връзка с подходящия вид мерки.

(77)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1953 на Комисията от 29 октомври 2015 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито по отношение на вноса на някои плосковалцувани продукти от силициева електротехническа (магнитна) стомана със зърнесто ориентирани структури с произход от Китайската народна република, Япония, Република Корея, Руската федерация и Съединените американски щати (ОВ L 284, 30.10.2015 г., стр. 109).

(78)  Доклад на Mlex за пресата: Price floor on hot-rolled steel seen as a middle ground for EU dumping-probe conundrum („Пределна минимална цена на горещовалцована стомана като компромисен вариант за определяне на дъмпинга в ЕС“), 24 май 2017 г.

(79)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1953 на Комисията от 29 октомври 2015 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито по отношение на вноса на някои плосковалцувани продукти от силициева електротехническа (магнитна) стомана със зърнесто ориентирани структури с произход от Китайската народна република, Япония, Република Корея, Руската федерация и Съединените американски щати (ОВ L 284, 30.10.2015 г., стр. 109).

(80)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1953 на Комисията от 29 октомври 2015 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито по отношение на вноса на някои плосковалцувани продукти от силициева електротехническа (магнитна) стомана със зърнесто ориентирани структури с произход от Китайската народна република, Япония, Република Корея, Руската федерация и Съединените американски щати (ОВ L 284, 30.10.2015 г., стр. 109). Следва да се отбележи, че в този конкретен случай бяха изчислени 3 МВЦ вместо една.

(81)  European Commission, Directorate-General for Trade, Directorate H, 1049 Brussels, Belgium.

(82)  ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(83)  Вж. решение от 7 май 1991 г. по дело C-69/89 Nakajima All Precision/Съвет, ECLI:EU:C:1991:186, точка 120. Вж. също така по-новото Заключение на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona, представено на 20 юли 2017 г. по дело C-256/16 Deichmann, ECLI:EU:C:2017:580, точка 49.

(84)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 558)