18.3.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 74/1 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/458 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 15 март 2017 година
за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 по отношение на засилването на проверките в съответните бази данни по външните граници
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 2, буква б) от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),
като имат предвид, че:
(1) |
Извършването на проверки по външните граници остава една от основните мерки за защита на пространството без граничен контрол по вътрешните граници и допринася съществено за това да се гарантира сигурността на Съюза и гражданите му в дългосрочен план. Тези проверки се извършват в интерес на всички държави членки. Една от целите на тези проверки е да предотвратяват всяка заплаха за вътрешната сигурност и обществения ред на държавите членки независимо от произхода на тази заплаха, включително когато тя идва от граждани на Съюза. |
(2) |
Понастоящем лицата, които съгласно правото на Съюза се ползват с право на свободно движение, подлежат на минимални проверки, основани на бърза и целенасочена проверка на валидността на пътния документ за преминаване на границата. Явлението „чуждестранни бойци терористи“, много от които са граждани на Съюза, показва необходимостта от засилване на проверките по външните граници по отношение на лицата, които съгласно правото на Съюза се ползват с право на свободно движение. |
(3) |
Поради това пътните документи на лицата, които съгласно правото на Съюза се ползват с право на свободно движение, следва при влизане и излизане от територията на държавите членки системно да се проверяват в съответните бази данни за пътни документи, които са били откраднати, незаконно присвоени, изгубени или невалидни, с цел да се гарантира, че тези лица не прикриват истинската си самоличност. |
(4) |
Държавите членки са задължени системно да проверяват гражданите на трети държави във всички релевантни бази данни при влизане. Следва да се гарантира, че тези проверки се извършват системно и при излизане. |
(5) |
Граничните служители следва да проверяват системно и лицата, които съгласно правото на Съюза се ползват с право на свободно движение, в Шенгенската информационна система (ШИС) и съответни други бази данни на Съюза. Това не следва да засяга справката с националните бази данни и базите данни на Интерпол. |
(6) |
За тази цел държавите членки следва да гарантират, че на контролно-пропускателните пунктове на външните граници техните гранични служители имат достъп до съответните национални и на Съюза бази данни, включително ШИС и базата данни на Интерпол относно откраднати или изгубени пътни документи, за да се гарантира пълното прилагане на настоящия регламент. |
(7) |
Тези системни проверки следва да се извършват при пълно спазване на съответното право на Съюза, включително Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), в съответствие с член 4 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета (2), и следва да зачитат изцяло човешкото достойнство, в съответствие с член 7 от посочения регламент. |
(8) |
В съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) 2016/399 държавите членки следва да разположат подходящ личен състав и ресурси в достатъчна численост за извършване на системни проверки, за да се предотврати прекомерното чакане и забавяне на трафика по външните граници в резултат на тези проверки. |
(9) |
Задължението за извършване на системни проверки при влизане и при излизане се прилага за външните граници на държавите членки. То се прилага, както при влизане, така и при излизане, също и за вътрешните граници на държавите членки, за които проверката в съответствие с приложимите процедури за оценка по Шенген вече е завършена успешно, но за които решението относно отмяната на проверките по вътрешните им граници съгласно относимите разпоредби на съответните актове за присъединяване все още не е взето. С цел да се избегне подлагането на лицата, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза, на подобни проверки два пъти, когато преминават вътрешните сухопътни граници на тези държави членки, при излизане следва да съществува възможност тези лица да подлежат на несистемни проверки въз основа на оценка на риска. |
(10) |
В резултат на развитието на технологиите стана възможно по принцип да се прави справка в съответните бази данни по начин, който има ограничено въздействие върху продължителността на преминаване на границата, тъй като проверките както на документите, така и на лицата могат да се извършват успоредно. В този контекст значение биха могли да имат вратите за автоматизиран граничен контрол. Използването на данни за пътниците, получени в съответствие с Директива 2004/82/ЕО на Съвета (3) или в съответствие с друго право на Съюза или национално право, също би могло да спомогне за ускоряване на процеса на извършване на необходимите проверки по време на процеса на преминаване на границата. Следователно е възможно да се засилят проверките по външните граници, без това да окаже прекомерен отрицателен ефект върху добросъвестните пътници, с цел по-добро идентифициране на лицата, които възнамеряват да прикрият истинската си самоличност или по отношение на които е налице съответен сигнал, подаден по съображения за сигурност или с цел задържане. Системни проверки следва да се извършват по всички външни граници. |
(11) |
Ако обаче извършването на системни проверки в базите данни на границите би имало непропорционално въздействие върху потока на движение по границите, на държавите членки следва да се разреши да не извършват тези системни проверки, ако въз основа на оценка на риска бъде установено, че подобно ограничаване на проверките не би довело до риск за сигурността. Тази оценка на риска следва да се изпраща на Европейската агенция за гранична и брегова охрана („Агенцията“), създадена с Регламент (ЕС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета (4), и да бъде предмет на редовно докладване до Комисията и до Агенцията. Възможността да не се извършват тези системни проверки обаче следва да се прилага само за ограничен преходен период по отношение на въздушните граници. На граничните контролно-пропускателни пунктове, където не се извършват такива системни проверки, следва да се установи самоличността на лицата, които съгласно правото на Съюза се ползват с право на свободно движение, въз основа на представянето или показването на автентичен пътен документ, който е валиден за преминаване на границата. За посочената цел тези лица следва да подлежат на бърза и целенасочена проверка на валидността на пътния документ за преминаване на границата, включително проверка за наличие на признаци за фалшификация или подправяне, когато е подходящо, чрез използване на технически устройства. В случай на съмнения относно пътния документ или когато са налице признаци, че определено лице би могло да представлява заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на държавите членки, граничните служители следва да направят справка във всички относими бази данни в съответствие с настоящия регламент. |
(12) |
Когато държава членка възнамерява да извърши целеви проверки в съответните бази данни във връзка с лица, които съгласно правото на Съюза се ползват с право на свободно движение, тя следва незабавно да уведоми останалите държави членки, Агенцията и Комисията. Комисията, в сътрудничество с държавите членки, следва да разработи процедура за това уведомяване в съответствие с Практическото ръководство за гранична охрана (Шенгенско ръководство). |
(13) |
С Регламент (ЕО) № 2252/2004 (5) на Съвета Съюзът въведе като биометрични идентификатори портретната снимка и пръстовите отпечатъци като защитни елементи в паспортите и пътните документи, издадени от държавите членки. Тези защитни елементи бяха въведени, за да станат паспортите и пътните документи по-сигурни и за да се установи надеждна връзка между притежателя и паспорта или пътния документ. Ето защо държавите членки следва да проверяват поне един от посочените биометрични идентификатори, ако са налице съмнения относно автентичността на пътния документ за преминаване на границата или относно самоличността на притежателя му. Същият подход следва да се прилага при проверките на граждани на трети държави, когато е възможно. |
(14) |
За да се улеснят системните проверки в базите данни, държавите членки следва постепенно да извадят от употреба пътните документи без машинночитаема зона. |
(15) |
Настоящият регламент не засяга прилагането на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6). |
(16) |
Държавите членки следва да въвеждат данни в базите данни на Съюза както в свой интерес, така и в интерес на другите държави членки. Те следва също така да гарантират, че данните са точни и актуални и че са законно получени и въведени. |
(17) |
Доколкото целта на настоящия регламент — а именно засилването на проверките в базите данни по външните граници в отговор по-специално на нарасналата терористична заплаха — се отнася до една от мерките за защита на пространството без граничен контрол по вътрешните граници и следователно правилното функциониране на Шенгенското пространство, тя не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки поотделно, а може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза. Следователно Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел. |
(18) |
В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент, Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право. |
(19) |
Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета (7); следователно Обединеното кралство не участва в неговото приемане и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане. |
(20) |
Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (8); следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. |
(21) |
По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (9), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (10). |
(22) |
По отношение на Швейцария, настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (11), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (12). |
(23) |
По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (13), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (14). |
(24) |
Що се отнася до използването на ШИС, настоящият регламент представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла съответно на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г., на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г. и на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2011 г. Резултатите от търсенето в ШИС следва да не засягат член 1, параграф 4 от Решение 2010/365/ЕС на Съвета (15). |
(25) |
Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата. |
(26) |
Регламент (ЕС) 2016/399 следва да бъде съответно изменен, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Член 8 от Регламент (ЕС) 2016/399 се изменя, както следва:
1) |
Параграф 2 се заменя със следното: „2. При влизане и при излизане лицата, които съгласно правото на Съюза се ползват с право на свободно движение, подлежат на следните проверки:
2а. Когато проверките в базите данни, посочени в параграф 2, букви а) и б), биха имали непропорционално въздействие върху потока на движение, дадена държава членка може да вземе решение да извършва такива проверки целево на определени гранични контролно-пропускателни пунктове, вследствие на оценка на рисковете, свързани с обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от държавите членки. Обхватът и продължителността на временното ограничаване на проверките до целеви проверки в базите данни не надвишават строго необходимото и се определят в съответствие с оценка на риска, извършена от съответната държава членка. В оценката на риска се посочват причините за такова временно ограничаване на проверките до целеви проверки в базите данни, взема се предвид, inter alia, непропорционалното въздействие върху потока на движението и се предоставят статистически данни за пътниците и инцидентите, свързани с трансграничната престъпност. Оценката на риска се актуализира редовно. Лица, които по принцип не подлежат на целеви проверки в базите данни, подлежат, като минимум, на проверка с цел установяване на тяхната самоличност въз основа на представянето или показването на пътни документи. Тази проверка се състои от бърза и целенасочена проверка на валидността на пътния документ за преминаване на границата, включително проверка за наличие на признаци за фалшификация или подправяне, когато е подходящо чрез използване на технически устройства, и в случай на съмнения относно пътния документ или когато са налице признаци, че това лице може да представлява заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на държавите членки, граничните служители извършват справка в базите данни, посочени в параграф 2, букви а) и б). Съответната държава членка незабавно предава оценката си на риска и нейните актуализации на Европейската агенция за гранична и брегова охрана („Агенцията“), създадена с Регламент (ЕС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета (*2) и на всеки шест месеца докладва на Комисията и на Агенцията относно извършването на целеви проверки в базите данни. Съответната държава членка може да вземе решение за класифициране на оценката на риска или на части от нея. 2б. Когато държава членка възнамерява да извърши целеви проверки в базите данни съгласно параграф 2а, тя съответно незабавно уведомява другите държави членки, Агенцията и Комисията. Съответната държава членка може да вземе решение за класифициране на оценката на риска или на части от нея. В случай че държавите членки, Агенцията или Комисията имат опасения във връзка с намерението за извършване на целеви проверки в базите данни, те незабавно уведомяват въпросната държава членка за тези опасения. Въпросната държава членка взема под внимание тези опасения. 2в. До 8 април 2019 г. Комисията предава на Европейския парламент и на Съвета оценка на прилагането и резултатите от параграф 2. 2г. По отношение на въздушните граници параграфи 2a и 2б се прилагат за максимален преходен период от шест месеца от 7 април 2017 г. В изключителни случаи, когато на конкретно летище съществуват специфични инфраструктурни затруднения, които изискват по-дълъг период от време за адаптиране, за да се даде възможност за извършването на системни проверки в базите данни без непропорционално въздействие върху потока на движение, шестмесечният преходен период, посочен в първа алинея, може да се удължи за това конкретно летище най-много с 18 месеца в съответствие с процедурата, посочена в трета алинея. За тази цел най-късно три месеца преди изтичането на преходния период, посочен в първа алинея, държавата членка уведомява Комисията, Агенцията и другите държави членки за специфичните инфраструктурни затруднения на съответното летище, предвидените мерки за тяхното отстраняване и необходимия срок за изпълнението им. Когато съществуват специфични инфраструктурни затруднения, които изискват по-дълъг период за адаптиране, в рамките на един месец от получаване на уведомлението, посочено в трета алинея и след консултиране с Агенцията, Комисията разрешава на съответната държава членка да удължи преходния период за съответното летище и, когато е приложимо, определя продължителността на това удължаване. 2д. Проверките в базите данни, посочени в параграф 2, букви а) и б), могат да се извършват предварително на основа на данните за пътниците, получени в съответствие с Директива 2004/82/ЕО на Съвета (*3) или в съответствие с друго право на Съюза или национално право. Когато такива проверки бъдат извършени предварително на основа на такива данни за пътниците, предварително получените данни се сверяват на граничния контролно-пропускателен пункт спрямо данните в пътния документ. Самоличността и гражданството на въпросното лице, както и автентичността и валидността на пътния документ за преминаване на границата също са предмет на проверка. 2е. Чрез дерогация от параграф 2 лицата, които съгласно правото на Съюза се ползват с право на свободно движение и които преминават вътрешните сухопътни граници на държавите членки, за които проверката в съответствие с приложимите процедури за оценка по Шенген вече е завършена успешно, но за които решението относно отмяната на проверките по вътрешните им граници съгласно относимите разпоредби на съответните актове за присъединяване все още не е взето, може да подлежат на посочените в параграф 2 проверки при излизане само на несистемна основа, въз основа на оценка на риска. (*1) Регламент (ЕО) 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 г. относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (ОВ L 385, 29.12.2004 г., стр. 1)." (*2) Регламент (ЕС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. за европейската гранична и брегова охрана, за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 863/2007 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета и Решение 2005/267/ЕО на Съвета (ОВ L 251, 16.9.2016 г., стр. 1)." (*3) Директива 2004/82/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно задължението на превозвачите да съобщават данни на пътниците (ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 24).“;" |
2) |
Параграф 3, буква а), подточки i) и ii) се заменят със следното:
|
3) |
Параграф 3, буква а), подточка vi) се заменя със следното:
|
4) |
Параграф 3, буква ж), подточки i) и ii) се заменят със следното:
|
5) |
Параграф 3, буква ж), подточка iii) се заменя със следното:
|
6) |
Параграф 3, буква з), подточка iii) се заличава; |
7) |
В параграф 3 се добавят следните букви:
|
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.
Съставено в Страсбург на 15 март 2017 година.
За Европейския парламент
Председател
A. TAJANI
За Съвета
ПредседателI. BORG
I. BORG
(1) Позиция на Европейския парламент от 16 февруари 2017 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 7 март 2017 г.
(2) Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 77, 23.3.2016 г., стр. 1).
(3) Директива 2004/82/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно задължението на превозвачите да съобщават данни на пътниците (ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 24).
(4) Регламент (ЕС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. за европейската гранична и брегова охрана, за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 863/2007 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета и Решение 2005/267/ЕО на Съвета (ОВ L 251, 16.9.2016 г., стр. 1).
(5) Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 г. относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (ОВ L 385, 29.12.2004 г., стр. 1).
(6) Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77).
(7) Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43).
(8) Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20).
(9) ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.
(10) Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31).
(11) ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.
(12) Решение 2008/146/ЕО на Съвета от 28 януари 2008 г. за сключване от името на Европейската общност на Споразумение между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1).
(13) ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 21.
(14) Решение 2011/350/ЕС на Съвета от 7 март 2011 г. за сключване от името на Европейския съюз на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, по отношение на премахването на проверките по вътрешните граници и движението на хора (ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 19).
(15) Решение 2010/365/ЕС на Съвета от 29 юни 2010 г. относно прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с Шенгенската информационна система в Република България и в Румъния (ОВ L 166, 1.7.2010 г., стр. 17).