1.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 27/115

(1)

Съгласно Директива 98/24/ЕО Комисията трябва да предложи цели на Съюза под формата на индикативни гранични стойности на професионална експозиция (ИГСПЕ) за защитата на работниците от рискове, произтичащи от експозиция на опасни химични вещества.

(2)

С член 3, параграф 2 от Директива 98/24/ЕО Комисията се оправомощава да установява или преразглежда ИГСПЕ, като отчита наличните техники за измерване, посредством мерки, приети в съответствие с процедурата, посочена в член 17 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета (2).

(3)

При изпълнението на тази задача Комисията се подпомага от Научния комитет за граничните стойности на професионална експозиция на химични агенти (НКГСПЕ), създаден с Решение 2014/113/ЕС на Комисията (3).

(4)

Съгласно Директива 98/24/ЕО „гранична стойност на професионална експозиция“ е, освен ако не е посочено друго, границата на претеглената като функция на времето средна стойност на концентрацията на даден химичен агент във въздуха в дихателната зона на даден работник спрямо определен референтен период.

(5)

Индикативните гранични стойности на професионална експозиция (ИГСПЕ) са основаващи се на здравни критерии стойности, които НКГСПЕ извежда от най-новите научни данни, които са на разположение, и са приети от Комисията при отчитане на наличните техники за измерване. Те представляват пределните нива на експозиция, под които, като цяло, не се очакват вредни последици от конкретния химичен агент след краткотрайна или ежедневна експозиция в течение на трудовия живот. Тези стойности съставляват цели на Съюза, чието предназначение е да бъдат в помощ на работодателите при определяне и оценка на рисковете и при прилагане на мерки за превенция и защита в съответствие с Директива 98/24/ЕО.

(6)

Съгласно препоръките на НКГСПЕ ИГСПЕ се установяват по отношение на претеглена във времето средна стойност за референтен период от осем часа (дългосрочни гранични стойности на експозиция), а за определени химични агенти — по отношение на по-кратки референтни периоди, най-често претеглена във времето средна стойност за период от петнадесет минути (краткосрочни гранични стойности на експозиция), за да се отчетат последиците от краткосрочната експозиция.

(7)

За всеки един химичен агент, за който има установена ИГСПЕ на равнището на Съюза, се изисква държавите членки да установят национална гранична стойност на професионална експозиция. При установяването ѝ от тях се изисква да вземат предвид граничната стойност на Съюза, като определят характера на националната гранична стойност в съответствие с националното законодателство и практика.

(8)

ИГСПЕ са важна част от общите разпоредби за защита на работниците от рисковете, произтичащи от експозиция на опасни химични вещества.

(9)

В съответствие с член 3 от Директива 98/24/ЕО НКГСПЕ оцени отношението между въздействието върху здравето на опасните химични агенти, посочени в тридесет и едно вписвания в приложението към настоящата директива, и степента на професионална експозиция и препоръча за всички тези химични агенти да бъдат установени ИГСПЕ за експозиция чрез вдишване по отношение на претеглена във времето средна стойност за референтен период от осем часа. По тази причина е уместно в приложението към настоящата директива да бъдат установени дългосрочни гранични стойности на експозиция за всички агенти.

(10)

За някои от тези агенти НКГСПЕ също така препоръча да бъдат установени гранични стойности по отношение на по-кратки референтни периоди и/или забележки във връзка с кожата.

(11)

Четири от тези химични агенти — азотен моноксид, калциев дихидроксид, литиев хидрид и оцетна киселина — понастоящем са посочени в приложението към Директива 91/322/ЕИО на Комисията (4).

(12)

Един от тези химични агенти, 1,4-дихлоробензен, понастоящем е посочен в списъка в приложението към Директива 2000/39/ЕО на Комисията (5).

(13)

Друг химичен агент, бисфенол А, понастоящем е посочен в списъка в приложението към Директива 2009/161/ЕС на Комисията (6).

(14)

За всички тези агенти НКГСПЕ препоръча да бъдат установени нови ИГСПЕ. По тази причина е уместно в приложението към настоящата директива да бъдат включени преразгледани гранични стойности за тези шест химични агента и да бъдат заличени вписванията за същите тези химични агенти от приложенията към директиви 91/322/ЕИО, 2000/39/ЕО и 2009/161/ЕС.

(15)

За един от химичните агенти, посочени като тридесет и едно вписвания в приложението към настоящата директива — акриловата киселина, НКГСПЕ препоръча краткосрочна гранична стойност на експозиция по отношение на референтен период от една минута. По тази причина в приложението към настоящата директива е уместно да бъде установена краткосрочна гранична стойност на експозиция за този химичен агент.

(16)

С цел да се осигури най-доброто равнище на защита, за някои вещества е необходимо да се вземе предвид възможността за проникването им през кожата. Сред химичните агенти, посочени като тридесет и едно вписвания в приложението към настоящата директива, НКГСПЕ установи възможността за значително поглъщане през кожата за глицерол тринитрат, въглероден тетрахлорид, циановодород, метилен хлорид, нитроетан, 1,4-дихлоробензен, метилформат, тетрахлоретилен, натриев цианид и калиев цианид. По тази причина е уместно в приложението към настоящата директива, в допълнение към ИГСПЕ, да бъдат включени забележки, показващи възможността за значително поглъщане през кожата за тези химични агенти.

(17)

Консултативният комитет за безопасност и здраве на работното място (7), с който бе направена консултация съгласно член 3, параграф 2 от Директива 98/24/ЕО, отбеляза, че има опасения по отношение на техническата осъществимост на предложените ИГСПЕ за азотния моноксид и азотния диоксид в мините с подземен добив и в прокарването на подземни тунели, както и по отношение на въглеродния моноксид в мините с подземен добив. Освен това Комитетът потвърди, че понастоящем съществуват предизвикателства, свързани с наличието на методики за измерване, които да могат да се използват за доказване на съответствието с предложената гранична стойност за азотен диоксид в мините с подземен добив и в прокарването на подземни тунели. По тази причина е уместно на държавите членки да бъде дадена възможност да ползват преходен период по отношение на прилагането в мините с подземен добив и в прокарването на подземни тунели на граничните стойности, определени в приложението към настоящата директива за азотен моноксид, азотен диоксид и въглероден моноксид, а Комисията — да разгледа споменатите по-горе въпроси преди края на преходния период. По време на преходния период държавите членки могат да продължават да прилагат съществуващите гранични стойности, вместо да прилагат стойностите, установени в приложението към настоящата директива.

(18)

В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и Комисията от 28 септември 2011 г. относно обяснителните документи (8) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към нотификацията на мерките си за транспониране един или повече документи, в които да обясняват връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните нормативни актове за транспонирането ѝ.

(19)

По отношение на настоящата директива Комисията счита, че предоставянето на тези документи под формата на таблица, показваща взаимовръзката между националните мерки и настоящата директива, е обосновано предвид факта, че за някои агенти вече съществуват национални гранични стойности на професионална експозиция в националното законодателство, както и предвид разнообразието и техническия характер на правните инструменти за установяване на гранични стойности на професионална експозиция на национално равнище.

(20)

Консултативният комитет за безопасност и здраве на работното място даде своите становища на 27 ноември 2014 г. и на 21 май 2015 г.

(21)

Мерките, предвидени в настоящата директива, съответстват на становището на Комитета за технически прогрес, учреден по силата на член 17 от Директива 89/391/ЕИО,

а)

по отношение на азотен моноксид: съществуващите гранични стойности, установени съгласно Директива 91/322/ЕИО;

б)

по отношение на азотен диоксид и въглероден моноксид: националните гранични стойности, които са в сила на 1 февруари 2017 г.