11.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 66/15

(1)

В Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) се установяват общи стандарти и процедури, които държавите членки да прилагат за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни.

(2)

Механизмът за оценка по Шенген (2) и информацията, събрана чрез Европейската мрежа за миграцията (3), дадоха възможност да се извърши задълбочена оценка на това, как държавите членки изпълняват политиката на Съюза в областта на връщането.

(3)

Оценките показват, че свободата на преценка на държавите членки, която Директива 2008/115/ЕО позволява, е довела до непоследователно транспониране в националните законодателства, което има отрицателно влияние върху ефективността на политиката на Съюза в областта на връщането.

(4)

След влизането в сила на Директива 2008/115/ЕО и с оглед на нарастващия миграционен натиск върху държавите членки предизвикателствата, на които политиката на връщане на Съюза трябва да отговори, се увеличиха и този аспект на цялостната европейска миграционна политика бе изведен на преден план. В заключенията си от 20 — 21 октомври 2016 г. (4) Европейският съвет призова за укрепване на националните административни процедури за връщане.

(5)

В декларацията от срещата на държавните и правителствените ръководители в Малта (5) на 3 февруари 2017 г. беше подчертана необходимостта от преразглеждане на политиката на връщане на ЕС въз основа на обективен анализ на начина, по който се използват правните, оперативните, финансовите и практическите инструменти, с които разполагат ЕС и държавите членки. В декларацията беше приветствано намерението на Комисията да представи в кратък срок актуализиран план за действие на ЕС относно връщането и да предостави насоки за по-оперативно връщане от страна на ЕС и на държавите членки и ефективно обратно приемане въз основа на действащите достижения на правото на ЕС.

(6)

С оглед на настоящото увеличаване на броя на гражданите на трети страни, които влизат и пребивават незаконно в държавите членки, и с цел да се осигури подходящ капацитет за закрила на нуждаещите се, е необходимо да се използват в пълна степен възможностите за гъвкавост, предвидени в Директива 2008/115/ЕО. По-ефективното прилагане на тази директива ще намали възможностите за злоупотреба с процедурите и ще отстрани недостатъците, като същевременно се гарантира защитата на основните права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(7)

В настоящата препоръка се предоставят насоки как да се използват разпоредбите на Директива 2008/115/ЕО, за да се постигне по-голяма ефективност при процедурите за връщане, и се отправя призив към държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да премахнат правните и практическите пречки пред връщането.

(8)

Една ефективна политика за връщане на Съюза изисква ефективни и пропорционални мерки за залавянето и установяването на самоличността на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, бързо обработване на техните случаи и достатъчен капацитет, за да се осигури присъствието на тези лица с оглед на тяхното връщане.

(9)

За да се организира връщането, на национално равнище е нужна съгласувана и добре интегрирана организация от мултидисциплинарни компетентности. Освен това то налага използването на процедури и инструменти, които да позволяват на компетентните органи да имат своевременен достъп до информация, както и да дават възможност за сътрудничество между всички участници в различните процедури.

(10)

Необходими са служители с разностранни профили и умения, които заедно да обединяват всички необходими компетентности, така че националните органи да бъдат в състояние да отговарят на нуждите, особено в случаите, когато държавите членки понасят значителна тежест при изпълнение на задължението за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. При организиране на този интегриран и координиран подход държавите членки следва да използват в пълна степен наличните финансови инструменти, програми и проекти на Съюза в областта на връщането, по-специално Фонд „Убежище, миграция и интеграция“. Във връзка с това държавите членки следва да вземат предвид и миграционния натиск, с който трябва да се справят компетентните органи.

(11)

В съответствие с член 6, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО държавите членки следва систематично да издават решение за връщане на граждани на трети страни, които пребивават незаконно на тяхна територия. Законодателството и практиката в държавите членки не способстват за пълното изпълнение на това задължение при всички обстоятелства, като по този начин се подкопава ефективността на системата за връщане на Съюза. Така например някои държави членки не издават решения за връщане след отрицателно решение по молба за убежище или за разрешение за пребиваване или не издават подобни решения по отношение на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, които не притежават валиден документ за самоличност или за пътуване.

(12)

В зависимост от институционалното устройство на държавите членки, по-специално в случаите, когато в процеса на връщане участват различни органи, след издаването на решение за връщане не следва непременно или непосредствено искане до органите на трети страни за проверка на самоличността на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна и за издаване на валиден документ за пътуване.

(13)

Съгласно член 13 от Кодекса на шенгенските граници (6) лице, което незаконно е преминало граница и което няма право на престой на територията на съответната държава членка, се задържа и за него се прилагат процедурите, съобразени с Директива 2008/115/ЕО.

(14)

В Директива 2008/115/ЕО се предвижда при нейното прилагане да се взема надлежно предвид здравословното състояние на съответните граждани на трети страни, както и да се предоставят спешни медицински грижи и основно лечение на болести преди връщането. От основно значение е обаче да се гарантира изпълнението на решенията за извеждане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни и да се предприемат мерки за предотвратяването на действия, които затрудняват или възпрепятстват връщането, като например представянето на нови неверни медицински оплаквания. Освен това е необходимо да се въведат мерки, с които по ефективен начин да се преодолее проблемът с подаването на молби за убежище единствено с цел да се забави или затрудни изпълнението на решения за връщане.

(15)

Директива 2008/115/ЕО задължава незаконно пребиваващия гражданин на трета страна да напусне територията на Съюза, но изисква решенията за връщане да бъдат изпълнени само от издаващата ги държава членка. Процесът на връщане може да бъде започнат във всяка държава членка, в която е заловен съответният незаконно пребиваващ гражданин на трета страна. Взаимното признаване на решенията за връщане, както е предвидено в Директива 2001/40/ЕО на Съвета (7) и Решение 2004/191/ЕО на Съвета (8), ще ускори процеса на връщане и ще възпре неразрешените вторични движения в рамките на Съюза.

(16)

Задържането може да бъде важен елемент за по-голяма ефективност на системата за връщане на Съюза, като в съответствие с член 15, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО то следва да се използва единствено ако не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки мерки. Задържането може да способства за успешната подготовка и организация на операциите по връщане, по-конкретно когато то е необходимо, за да се гарантира, че незаконно пребиваващите граждани на трети страни няма да се укрият.

(17)

Някои държави членки задържат незаконно пребиваващите лица за максимален срок, който е значително по-кратък от допускания от Директива 2008/115/ЕО срок и от срока, необходим за успешното приключване на процедурата за връщане. Тези кратки срокове на задържане спъват ефективното извеждане.

(18)

Между отделните държави членки има значителни разлики в прилаганите крайни срокове за обжалване на решения, свързани с връщането, като те варират от няколко дена до един месец или повече. Крайният срок следва да осигури достатъчно време, така че да се гарантира достъп до ефективна защита и да бъдат спазени основните права, но същевременно следва да се има предвид, че дългите срокове могат да имат отрицателно въздействие върху процедурите за връщане.

(19)

Незаконно пребиваващите граждани на трети страни следва да се ползват от правото да бъдат изслушани от компетентния орган, преди да бъде взета каквато и да било индивидуална мярка, която ги засяга.

(20)

Съгласно Директива 2008/115/ЕО жалбите срещу решения за връщане следва да имат автоматичен суспензивен ефект, когато в случай на връщане съответният гражданин на трета страна би бил изложен на реален риск от малтретиране, в противоречие с член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно тълкуването на Съда на Европейския съюз (9).

(21)

Голям брой държави членки провеждат многократни оценки на риска от нарушаване на принципа на забрана за връщане на различните етапи от процедурата за убежище и процедурата за връщане, което може ненужно да забави връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни.

(22)

Връщането на непридружено малолетно или непълнолетно лице в третата страна на произход и събирането му отново с членовете на неговото семейство може да е във висшия интерес на детето. Забраната да се издават решения за връщане на непридружени малолетни или непълнолетни лица, която съществува в националното право на няколко държави членки, не дава възможност на държавите членки да спазват изцяло задължението си да отчитат висшия интерес на детето и да обръщат внимание на конкретните обстоятелства във всеки един случай. Такива забрани могат да породят неочаквани последствия за незаконната имиграция, като подбуждат непридружени малолетни или непълнолетни лица да предприемат опасни пътувания, за да стигнат до територията на Съюза.

(23)

Решенията относно правния статут на непридружени малолетни или непълнолетни лица и решенията за връщане на такива лица следва винаги да се основават на индивидуални, мултидисциплинарни и надеждни оценки на техния висш интерес, включително издирване на семейството и оценка на дома. Тези оценки следва да бъдат надлежно документирани.

(24)

В съответствие с член 17 от Директива 2008/115/ЕО, който определя условията, при които държавите членки могат да задържат непридружени малолетни и непълнолетни лица и семейства с малолетни или непълнолетни лица единствено като крайна мярка и за най-краткия подходящ срок, държавите членки следва да гарантират наличието на алтернативи на задържането на деца. Когато обаче не съществуват такива алтернативи, абсолютната забрана на задържането в такива случаи може да възпрепятства пълното спазване на задължението да бъдат взети всички необходими мерки, така че да се гарантира връщането, което води до отмяна на операции по връщане поради укриване на лицата.

(25)

В очакване да бъде прието предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно използването на Шенгенската информационна система за целите на връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави (10) държавите членки следва да се възползват изцяло от възможността да въвеждат сигнали за забрана за влизане в съответствие с член 24, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета (11).

(26)

Настоящата препоръка следва да се отправи до всички държави членки, обвързани от Директива 2008/115/ЕО.

(27)

Държавите членки следва да дадат указания на своите национални органи, компетентни за изпълнението на задачи, свързани с връщането, да прилагат настоящата препоръка при изпълнение на служебните си задължения.

(28)

Настоящата препоръка спазва основните права и принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално настоящата препоръка осигурява пълното зачитане на човешкото достойнство и прилагането на членове 1, 4, 14, 18, 19, 24 и 47 от Хартата и трябва да бъде прилагана в съответствие с това,

1)

За да се даде отговор на процедурните, техническите и оперативните пречки за постигането на по-ефективни връщания, до 1 юни 2017 г. държавите членки следва да засилят своя капацитет за извършване на връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, като осигурят интегриран и координиран подход.

2)

Целите на подобен интегриран и координиран подход в областта на връщането следва да бъдат:

3)

В рамките на интегрирания и координиран подход в областта на връщането следва да се изпълняват по-специално следните задачи:

4)

Държавите членки следва да гарантират, че звената или структурите, натоварени с изпълнението на интегрирания и координиран подход, разполагат с всички необходими човешки, финансови и материални ресурси.

5)

С цел да се гарантира, че систематично се издават решения за връщане на граждани на трети страни, които нямат или са загубили правото си да пребивават в Европейския съюз, държавите членки следва:

6)

Държавите членки следва да гарантират, че решенията за връщане се издават с неограничен срок на действие, така че да могат да бъдат прилагани във всеки един момент, без да е необходимо повторно стартиране на процедурите за връщане след определен период от време. Това следва да не засяга задължението да се отчита всяка промяна в личното положение на съответните граждани на трети страни, включително рискът от нарушаване на принципа на забрана за връщане.

7)

Държавите членки следва систематично да включват в решенията за връщане информацията, че от гражданите на трети страни се изисква да напуснат територията на държавата членка и да достигнат трета страна, с цел да се възпрепятстват и предотвратят неразрешените вторични движения.

8)

Държавите членки следва да се възползват от изключението по член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2008/115/ЕО, когато това може да доведе до по-ефективни процедури, по-специално в ситуации на значителен миграционен натиск.

9)

С цел да се осигури бързото връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни държавите членки следва:

10)

С цел да се осигури на практика извеждането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, държавите членки следва:

11)

Държавите членки следва да обмислят налагането, в съответствие с националното си законодателство, на санкции на незаконно пребиваващите граждани на трети страни, които умишлено възпрепятстват процеса на връщане. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи и не трябва да възпрепятстват постигането на целта на Директива 2008/115/ЕО.

12)

Държавите членки следва:

13)

За да се гарантира спазването на правата на детето и като се отчитат в пълна степен висшият интерес на детето и семейният живот в съответствие с член 5 от Директива 2008/115/ЕО, държавите членки следва:

14)

Като се съблюдават основните права и условията, установени с Директива 2008/115/ЕО, в своето национално законодателство държавите членки не следва да изключват възможността за задържане на малолетни или непълнолетни лица, когато това е строго необходимо, за да се гарантира изпълнението на окончателно решение за връщане, доколкото държавите членки не са в състояние да гарантират по-леки мерки в сравнение със задържането, които да могат да бъдат ефективно прилагани с цел да се гарантира ефективно връщане.

15)

Всяко от следните обективни обстоятелства следва да представлява оборима презумпция, че е налице опасност от укриване:

16)

Държавите членки следва да предвидят надлежно отчитане на следните критерии като показател за опасността незаконно пребиваващият гражданин на трета страна да се укрие:

17)

Държавите членки следва да предоставят възможност за доброволно напускане единствено след искане от страна на съответния гражданин на трета страна, като същевременно гарантират, че гражданите на трети страни са информирани за възможността да подадат подобно заявление.

18)

В решението за връщане държавите членки следва да предвиждат най-краткия възможен срок за доброволно напускане, необходим за организиране и осъществяване на връщането, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по случая.

19)

При определянето на продължителността на срока за доброволно напускане държавите членки следва да оценят конкретните обстоятелства по случая, и по-специално перспективата за връщане и готовността на незаконно пребиваващия гражданин на трета страна да сътрудничи с компетентните органи с оглед на връщането.

20)

Срок, по-дълъг от седем дни, следва да се разрешава само когато незаконно пребиваващият гражданин на трета страна сътрудничи активно с оглед на връщането.

21)

Не следва да се предоставя срок за доброволно напускане в случаите, предвидени в член 7, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО, по-специално когато е налице опасност лицето да се укрие, според предвиденото в точки 15 и 16 от настоящата препоръка, и в случай на предишни присъди за тежки престъпления в други държави членки.

22)

До 1 юни 2017 г. държавите членки следва да разполагат с оперативни програми за подпомагане на доброволното връщане, които да са в съответствие с общите стандарти за програми за подпомагане на доброволното връщане и на реинтеграцията, разработени от Комисията в сътрудничество с държавите членки и одобрени от Съвета (14).

23)

Държавите членки следва да предприемат действия, за да подобрят процеса на разпространение на информация относно доброволното връщане и програмите за подпомагане на доброволното връщане сред незаконно пребиваващите граждани на трети страни, в сътрудничество с националните образователни, социални и здравни услуги.

24)

За пълноценно използване на забраните за влизане държавите членки следва: