25.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 49/36

(1)

През юли 2014 г. Комисията бе уведомена, че Унгария е приела законодателен акт, въз основа на който оборотът от рекламни дейности се облага с данък (наричан по-нататък „данък „реклама“). С писмо от 13 август 2014 г. Комисията изпрати на унгарските органи искане за информация, на което те отговориха с писмо от 2 октомври 2014 г. С писмо от 1 декември 2014 г. Комисията изпрати до унгарските органи друг набор от въпроси, в отговор на който те изпратиха допълнителна информация с писмо от 16 декември 2014 г.

(2)

С писмо от 2 февруари 2015 г. унгарските органи бяха уведомени, че Комисията ще обмисли вземането на решение за издаване на разпореждане за преустановяване в съответствие с член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (2). С писмо от 17 февруари 2015 г. унгарските органи представиха мнението си във връзка с писмото.

(3)

С решение от 12 март 2015 г. Комисията уведоми Унгария, че е решила да открие процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от Договора (наричано по-нататък „решението за откриване на процедурата“) и издаде разпореждане за преустановяване в съответствие с член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 по отношение на мярката.

(4)

Решението за откриване на процедурата и разпореждането за преустановяване бяха публикувани в Официален вестник на Европейския съюз  (3). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си по отношение на мярката.

(5)

Комисията получи мнения от три заинтересовани страни. Комисията препрати тези мнения на Унгария, на която предостави възможност за отговор.

(6)

На 21 април 2015 г. унгарските органи изпратиха на Комисията проектопредложение за именение на данък „реклама“. На 8 май 2015 г. Комисията поиска от Унгария информация по отношение на планираното изменение.

(7)

На 4 юни 2015 г. Унгария измени данък „реклама“ без предварително уведомяване на Комисията или разрешение от нейна страна. На 5 юли 2015 г. измененията влязоха в сила.

(8)

С писмо от 6 юли 2015 г. Унгария представи съображенията си относно решението за откриване на процедурата и мненията на заинтересованите страни, както и разяснения относно изменението на данък „реклама“.

(9)

На 11 юни 2014 г. Унгария прие Закон XXII от 2014 г. относно данък „реклама“ (наричан по-нататък „Законът“), по-късно изменен на 4 юли и 18 ноември 2014 г. Законът въвежда нов специален данък върху оборота от публикуване/излъчване на реклами в Унгария и се прилага в допълнение към съществуващите данъци за предприятията в Унгария, по-специално подоходния данък. Според Унгария целта на този закон е да се насърчи принципът на споделяне на обществената тежест.

(10)

Данък „реклама“ е дължим върху оборота от публикуване/излъчване на реклами в медийното пространство, определени съгласно Закона (напр. в аудио-визуални медийни услуги; в материли за пресата; върху устройства за излагане на външни реклами; върху всеки вид превозно средство или недвижима собственост; в печатни материали и по интернет). Данъкът се прилага за всички медийни предприятия, а данъчнозадължено лице по принцип е излъчващият/публикуващият рекламата оператор. Териториалният обхват на данъка е Унгария.

(11)

Данъчната основа, по отношение на която се прилага данъкът, е оборотът на излъчващия/публикуващия оператор от предоставените от него рекламни услуги, без приспадане на разходи. Данъчните основи на свързаните помежду си дружества се събират. Ето защо приложимата данъчна ставка се определя от оборота от реклама на цялата група в Унгария.

(12)

Налице е специална данъчна основа за саморекламиране, т.е. реклама отнасяща се до собствените продукти, стоки, услуги, дейности, наименование и представяне на излъчващия/публикуващия рекламата оператор. В този случай данъчната основа по отношение на която се прилага данъкът, са преките разходи, направени от излъчващия/публикуващия рекламата оператор във връзка с нейното излъчване/публикуване.

(13)

В Закона се посочва прогресивна структура на данъчни ставки, които нарастват от 0 % и 1 % за дружества с малък или среден по размер оборот от реклама до 50 % за дружества със значителен оборот от реклама, какво следва:

(14)

Пределната ставка е била увеличена от 40 % на 50 %, считано от 1 януари 2015 г., със Закон LXXIV от 2014 г. относно изменението на определено данъчно и свързано законодателство и на Закон CXXII от 2010 г. относно Националната данъчна и митническа администрация, с който се изменя законът.

(15)

Съгласно Закона дружествата могат да приспаднат от данъчната си основа за 2014 г. 50 % от загубите, пренесени от предишни години съгласно законодателството за корпоративния данък и данъка върху дивидентите или законодателството за данъка върху доходите на физическите лица.

(16)

С изменение от 4 юли 2014 г. на Закона се ограничава приспадането за дружества, които не са реализирали печалба през 2013 г. (т.е. само ако размерът на печалбата преди данъчно облагане през счетоводната 2013 г. е нулев или отрицателен). Поради това дружествата, които са пренесли загуби от предишни години, но са реализирали печалба през 2013 г., не отговарят на условията за приспадане. Според Унгария целта на изменението е да се предотврати избягването на данъка и заобикалянето на данъчните задължения.

(17)

Възможността за приспадане на пренесени загуби се отнася единствено за дължимия за 2014 г. данък. Тя не се прилага по отношение на данъци, дължими за 2015 г. или следващите години.

(18)

Според Закона данъкоплатецът определя данъчното си задължение чрез самооценка и подава пред данъчните органи декларация до последния ден на петия месец след данъчната година.

(19)

В Закона се предвижда, че данъкоплатецът определя и декларира данъчното си задължение и плаща данъка си до последния ден на петия месец след данъчната година.

(20)

За 2014 г. данъкът се дължи пропорционално от датата на влизане в сила на Закона на 18 юли 2014 г. въз основа на оборота от реклама през 2014 г. Данъкоплатецът трябва да определи и да декларира авансов данък за 2014 г. (въз основа на оборота от реклама през 2013 г.) до 20 август 2014 г. и да го плати на две равни вноски до 20 август 2014 г. и 20 ноември 2014 г.

(21)

Според предварително получените от унгарските органи данни общият размер на събрания авансов данък за 2014 г. до 28 ноември 2014 г., е 2 640 100 000 HUF [приблизително 8 500 000 EUR]. Приблизително 80 % от всички данъчни постъпления, събрани от тези авансови плащания, са платени от една група дружества.

(22)

След приемането на решението за откриване на процедурата със Закон LXII от 2015 г. Унгария измени на 4 юни 2015 г. Закона за дънък „реклама“, като замени прогресивната скала от шест данъчни ставки от 0 % до 50 % със система с двойна ставка, а именно:

(23)

С изменението се въвежда незадължително прилагане с обратна сила до момента на влизане в сила на Закона през 2014 г. С други думи, за минали периоди данъкоплатците могат да избират дали да подлежат на облагане по новата система с двойна ставка или да продължат да подлежат на облагане по старата прогресивна скала с шест данъчни ставки.

(24)

Остават непроменени разпоредбите за приспадане от данъчната основа за 2014 г. на пренесените загуби, което е ограничено до дружества, които не са реализирали печалба през 2013 г.

(25)

Комисията откри официалната процедура по разследване, тъй като счита, че на този етап прогресивността на данъчните ставки и разпоредбите осносно приспадането на пренесените загуби от данъчната основа, както са посочени в Закона, представляват държавна помощ.

(26)

Комисията счита, че с прогресивните данъчни ставки се прави разграничение между предприятия с големи приходи от реклама (и съответно по-големите предприятия) и предприятия с по-малки придохи от реклама (и съответно по-малките предприятия), като по този начин последните получават избирателно предимство въз основа на техния размер. Комисията имаше съмнения дали платежоспособността, посочена от Унгария, може да послужи като ориентир за данъците върху оборота. По тази причина предварителната констатация на Комисията е, че прогресивният характер на ставката за данък „реклама“ съгласно Закона представлява държавна помощ, тъй като всички други критерии за такава квалификация изглеждат изпълнени.

(27)

Комисията счита също, че разпоредбите на Закона, позволяващи приспадането на загуби, пренесени от минали периоди съгласно законодателството за корпоративния данък и данъка върху дивидентите или законодателството за данъка върху доходите на физическите лица, от дължимия данък, по-специално ограничението до предприятия, които не са реализирали печалба през 2013 г., въвеждат разграничение между дружествата, които са в сходно положение от гледна точка на данъка върху оборота. Тя счита, че разпоредбите изглежда предоставят избирателно предимство на предприятия, които не са реализирали печалба през 2013 г., в сравнение с предприятията, които не са реализирали печалба през предходни години или изобщо не са били губещи. Комисията счита, че разликата в третирането не може да бъде оправдана от гледна точка на естеството и логиката на данъчната система, по-специално тъй като Унгария изтъкна, че данък „реклама“ се основава на идеята, че самото получаване на приходи от реклама обосновава тяхното облагане. Поради това Комисията счита, че тези разпоредби представляват държавна помощ, тъй като всички други критерии за такава квалификация изглеждат изпълнени.

(28)

Мерките не изглеждат съвместими с вътрешния пазар.

(29)

Комисията получи мнения от три заинтересовани страни.

(30)

Унгарската рекламна асоциация описа състоянието на рекламната индустрия в Унгария и изрази опасенията си относно данък „реклама“ като такъв. Според асоциацията данъкът налага допълнителна тежест върху сектор, който вече е засегнат поради намаляващите приходи. Тя посочва, че всеки данък „реклама“, наложен върху малките медийни дружества, може да доведе до извеждането им от пазара поради ниските им печалби.

(31)

TV2, унгарски частен телевизионен оператор, представи мнение само по отношение на приспадането на загубите, пренесени от минали периоди за целите на облагането с корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица. TV2 счита, че разпоредбите относно приспадането на загуби, пренесени от минали периоди, не е избирателно, тъй като попада в обхвата на правото на преценка на държавата членка да определи данък върху оборота, като в същото време взема под внимание елементи на данък, който се основава на платежоспособността. Ако Комисията е трябвало да намери елемент на избирателност в правилата относно приспадането на загуби от минали периоди, този елемент би могъл да бъде само допълнителното ограничение за дружествата, които не са реализирали печалба през 2013 г., а не общото правило, което позволява приспадането на загубите, пренесени от минали периоди.

(32)

RTL е съгласно с оценката на Комисията в решението за откриване на процедурата. То твърди, че са налице два допълнителни елемента на избираетелност, породени от данък „реклама“: i) данъкът ще облагодетелства обществените излъчващи операратори за сметка на търговските такива, тъй като първите се финансират основно посредством държавни средства и следователно са по-слабо засегнати от данъка; ii) данъкът ще облагодетелства притежаваните от унгарски собственици излъчващи операратори за сметка на международните участници, тъй като притежаваните от унгарски собственици излъчващи операратори имат обикновено по-ниски приходи от реклама, отколкото по-големите международни участници.

(33)

Унгарските органи оспорват твърдението, че мерките представляват държавна помощ. По същество те твърдят, че платежоспособността не отразява единствено рентабилността на дадено предприятие, но също и от неговия пазарен дял и следователно неговия оборот. Унгария твърди, че прогресивните данъчни ставки за данъка върху оборота са обосновани от платежоспособността и че попадат в рамките на националната компетентност за определяне на точни категории ставки. Унгария счита, че преходната мярка за дружествата, които не са реализирали печалба през 2013 г., е обоснована, тъй като за тези дружества данъчната тежест би била твърде висока без тази мярка.

(34)

Унгария оспорва избирателния характер на данъчната схема, по-специално с аргумента, че не е налице дерогация от референтната система, тъй като в случай на прогресивни данъци референтната система представлява комбинацията от данъчната основа и съответните данъчни ставки. Поради това дружествата в едно и също правно и фактическо положение (които имат еднаква данъчна основа) подлежат на облагане с една и съща данъчна ставка.

(35)

Унгария заяви, че в мнението на Унгарската рекламна асоциация се описва точно функционирането на унгарския рекламен пазар и по-специално се достига до заключения, че по-малките предприятия и новите участници са в по-затруднено положение, отколкото по-големите предприятия с по-голям оборот. Поради това положението на по-малките участници на рекламния пазар не е сходно с това на по-големите излъчващи/публикуващи рекламата оператори, които са в състояние да плащат повече и съответно следва да носят прогресивно увеличаваща се данъчна тежест.

(36)

Унгария е съгласна с мнението на TV2 и посочва, че в резултат на решение по дело на Съда в Гибралтар следва, че рентабилността като данъчен критерий, е обща данъчна мярка, тъй като е резултат от случайно обстоятелство.

(37)

Унгария не е съгласна с аргументите на RTL поради основания, които вече са обяснени в нейни предишни мнения. Освен това Унгария уточнява, че законът третира еднакво обществените и търговските излъчващи оператори, и всяко публикуване/излъчване на реклама срещу възнаграждение подлежи на едно и също данъчно задължение.

(38)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС „Освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(39)

Следователно определянето на дадена мярка като помощ по смисъла на тази разпоредба изисква да са изпълнени следните кумулативни условия: i) мярката трябва да може да бъде приписана на държавата и да е финансирана чрез държавни ресурси; ii) тя трябва да предоставя предимство на своя получател; iii) предимството трябва да е избирателно; и iv) мярката трябва да нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и да засяга търговията между държавите членки.

(40)

За да представлява държавна помощ, дадена мярка трябва да може да бъде приписана на държава членка и да бъде финансирана чрез държавни ресурси.

(41)

Тъй като оспорваните мерки произтичат от закон на унгарския парламент, те ясно могат да бъдат приписани на унгарската държава.

(42)

Що се отнася до финансирането на мярката чрез държавни ресурси, при което резултатът от мярката е, че държавата пропуска приходи, които би трябвало да събере от дадено предприятие при нормални обстоятелства, това условие също е изпълнено (4). В настоящия случай унгарската държава се отказва от ресурси, които в противен случай би трябвало да събере от предприятия с по-ниско равнище на съответния оборот (и съответно по-малките предприятия), ако са били обложени със същото равнище на данъка като предприятията с по-висок оборот (и съответно по-големите предприятия).

(43)

Съгласно съдебната практика на съдилищата на Съюза понятието за помощ обхваща не само положителни ползи, но и мерки, които под различни форми облекчават разходите, които обичайно натоварват бюджета на предприятието (5). Дадено предимство може да бъде предоставено чрез различни видове намаляване на данъчната тежест на дружеството, и по-специално чрез намаляване на приложимата данъчна ставка, данъчна основа или размера на дължимия данък (6). Въпреки че намаляването на данъка не включва положително прехвърляне на ресурси от държавата, то поражда предимство поради факта, че поставя предприятията, по отношение на които се прилага, в по-благоприятно финансово положение и води до загуба на приходи за държавата (7).

(44)

Законът определя прогресивни данъчни ставки, които се прилагат към годишния оборот от публикуване/излъчване на реклами в Унгария в зависимост от категориите, в които попада оборотът на предприятието. Прогресивният характер на тези ставки води до това, че процентът на данъка, налаган върху оборота на дадено предприятие, се увеличава прогресивно в зависимост от броя на категориите, в които попада оборотът. В резултат на това предприятията с малък оборот (по-малки предприятия) се облагат със значително по-ниска средна ставка от предприятията с голям оборот (по-големи предприятия). Облагането с тази значително по-ниска средна данъчна ставка намалява разходите, които предприятията с малък оборот трябва да понесат в сравнение с предприятията с голям оборот, и следователно представлява предимство в полза на по-малките предприятия спрямо по-големите предприятия за целите на член 107, параграф 1 от Договора.

(45)

По същия начин предоставената от Закона възможност за приспадане на загуби, пренесени за целите на облагането с корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица, представлява предимство за тези предприятия, които не са реализирали печалба през 2013 г., тъй като намалява тяхната данъчна основа и следователно и данъчната им тежест в сравнение с предприятията, които не могат да се възползват от това приспадане.

(46)

По смисъла на член 107, параграф 1 от Договора дадена мярка е избирателна, ако поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки. По отношение на фискалните схеми Съдът е постановил, че избирателността на мярката по принцип следва да се оценява чрез триетапен анализ (8). Първо се определя общият или обичайният данъчен режим, приложим в държавата членка: „референтна система“. Второ, следва да се определи дали дадена мярка представлява дерогация от въпросната система, доколкото при нея се прави разграничение между икономически оператори, които с оглед на присъщите за системата цели се намират в сходно фактическо или правно положение. Ако въпросната мярка не представлява дерогация от референтната система, тя не е избирателна. Ако мярката представлява дерогация (и следователно е prima facie избирателна), на третия етап от анализа трябва да се установи дали мярката, представляваща дерогация, е обоснована от естеството или общата схема на референтната данъчна система (9). Ако prima facie избирателната мярка е обоснована от естеството или общата схема на системата, тя няма да се счита за избирателна и следователно няма да попадне в обхвата на член 107, параграф 1 от Договора.

(47)

Референтната система представлява рамката, спрямо която се оценява избирателността на мярката.

(48)

В настоящия случай референтната система е прилагането на специален данък „реклама“ върху оборота от предоставянето на рекламни услуги, т.е. пълното възнаграждение получено от излъчващите/публикуващите реклами оператори за излъчването/публикуването на реклами, без приспадане на разходи. Комисията не счита, че структурата с прогресивни ставки на данък „реклама“ може да представлява част от тази референтна система.

(49)

Както Съдът (10) е установил, невинаги е достатъчно анализът на избирателността да бъде сведен до това дали дадена мярка представлява дерогация от референтната система, определена от държавата членка. Необходимо е също така да се оцени дали границите на тази система са били замислени от държавата членка по последователен начин, или напротив, по очевидно произволен или тенденциозен начин, така че да облагодетелстват някои предприятия за сметка на други. В противен случай вместо да определя общи правила, приложими за всички предприятия, от които се прави дерогация в полза на някои предприятия, държавата членка може да постигне същия резултат, заобикаляйки правилата за държавна помощ, като приспособи и комбинира своите правила по такъв начин, че самото им прилагане да води до различна тежест за различните предприятия (11). В това отношение е много важно да се припомни, че според постоянната практика на Съда член 107, параграф 1 от Договора не разграничава държавните мерки в зависимост от техните причини или цели, а ги определя в зависимост от техните последици и следователно независимо от използваните техники (12).

(50)

Прогресивната данъчна структура, въведена със Закона, изглежда като целенасочено проектирана от Унгария с цел да облагодетелства определени предприятия за сметка на други. Съгласно прогресивната данъчна структура, въведена със Закона, предприятията, които излъчват/публикуват реклами, са обект на различни данъчни ставки, нарастващи прогресивно от 0 % до 50 % в зависимост от категориите, в които попада техният оборот. Следователно се прилага различна средна данъчна ставка за предприятията, облагани с данък „реклама“ в зависимост от равнището на техния оборот.

(51)

Следователно ефектът от структурата с прогресивни ставки, въведена със Закона, е, че различните предприятия плащат съгласно различни нива на данъчно облагане (изразени като процент от техния общ годишен оборот от реклама) в зависимост от техния размер, тъй като размерът на реализирания от дадено предприятие оборот от реклама е свързан в известна степен с размера на това предприятие.

(52)

Тъй като всяко дружество се облага по различна ставка, не е възможно Комисията да определи една-единствена референтна ставка за данък „реклама“. Унгария не е представила конкретна ставка като референтна или „обичайна“ и не е обяснила защо по-високата ставка би била обоснована за предприятията с високо равнище на оборота, нито защо следва да се прилагат по-ниски ставки за предприятия с по-ниски равнища на оборота.

(53)

Посочената цел на данък „реклама“ е да насърчава принципа на споделяне на обществената тежест. С оглед на посочената цел Комисията счита, че всички оператори, които подлежат на облагане с данък „реклама“, са в сходно правно и фактическо положение. В резултат на това, освен ако не е надлежно обосновано, всички оператори следва да бъдат третирани еднакво и да плащат една и съща ставка за своя оборот, независимо от равнището на оборота. Комисията отбелязва, че последствията от прилагането на единна данъчна ставка за всички оператори са такива, че тези с по-големи обороти имат по-голям принос към държавния бюджет от тези с по-малки обороти. Унгария не е предоставила убедителен аргумент, който да обосновава дискриминацията между тези видове предприятия чрез прогресивно налагане на пропорционално по-висока данъчна тежест върху тези с по-голям оборот от реклама. Следователно Унгария целенасочено е проектирала данък „реклама“ по начин, който произволно да облагодетелства определени предприятия, а именно тези с по-ниско равнище на оборота (и съответно по-малките предприятия) в ущърб на други, а именно по-големите предприятия (13).

(54)

Следователно референтната система е избирателна по своя замисъл по начин, който не е обоснован от гледна точка на целта на данък „реклама“, а именно да се насърчава принципът на споделяне на публичната тежест и да се събират средства за държавния бюджет.

(55)

По същия начин възможността за приспадане на загубите, пренесени от минали периоди за целите на облагането с корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица, от данъчната основа за 2014 г. не може да се счита в този случай за част от референтната система най-малко поради две причини. От една страна, данакът се основава на данъчното облагане на оборота за разлика от данък печалба, което означава, че разходите обичайно не се приспадат от данъчната основа на данъка върху оборота. Унгарските органи не бяха в състояние на обяснят как в този случай възможността за приспадане на разходите може да се свърже с целта или естеството на данъка върху оборота. От друга страна, възможността за приспадане се предоставя единствено на предприятия, които не са реализирали печалба през 2013 г. Приспадането не е общо правило и тази възможност за приспадане се явява като произволна или поне не достатъчно последователна, за да бъде част от референтната система.

(56)

Според Комисията референтната система за облагане на оборота от реклама следва да представлява данък върху оборота от реклама, който да отговаря на правилата за държавна помощ, т.е. при който:

(57)

Като втора стъпка е необходимо да се определи дали мярката представлява дерогация от референтната система в полза на някои предприятия, намиращи се в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на присъщата на референтната система цел.

(58)

Прогресивността на структурата на ставките на данък „реклама“ води до разграничаване между предприятията, осъществяващи дейност, свързана с излъчване/публикуване на реклами в Унгария, въз основа на обхвата на тяхната рекламна дейност, както е отразено в оборота им от реклама.

(59)

В действителност поради прогресивния характер на ставките, определени със Закона, предприятията с оборот, попадащ в по-ниска категория, подлежат на значително по-ниско данъчно облагане от предприятията с оборот, попадащ в по-висока категория. В резултат на това предприятията с по-малък оборот подлежат както на значително по-ниска пределна данъчна ставка, така и на значително по-ниска средна данъчна ставка в сравнение с предприятията с високи равнища на оборота и следователно на значително по-ниско данъчно облагане за същите дейности. По-специално Комисията отбелязва, че за предприятия с по-високи обороти от реклама облагането с данък на оборот, попадащ в по-високата категория (30 %/40 %/50 %) е изключително високо и следователно води до значителна разлика в третирането.

(60)

Освен това данните относно авансовите данъчни плащания, предоставени от унгарските органи на 17 февруари 2015 г., показват, че данъчни ставки в размер на 30 % и 40 %/50 %, приложими към оборота от реклама, попадащ в рамките на двете най-високи категории, се прилага ефективно единствено за едно предприятие през 2014 г. и това предприятие е платило приблизително 80 % от общите приходи от авансови данъци, получени от унгарската държава. Тези цифри показват конкретните последици от разликата в третирането на предприятията съгласно Закона и избирателния характер на прогресивните ставки, определени в него.

(61)

Поради това Комисията счита, че прогресивната структура на ставките, въведена със Закона, представлява дерогация от референтната система, състояща се в налагането на данък „реклама“ на всички оператори, участващи в излъчването/публикуването на реклами в Унгария, в полза на предприятия с по-малък оборот.

(62)

Комисията също така отчита възможността предприятия, които не са реализирали печалба през 2013 г., да приспаднат от дънъчната си основа за 2014 г. загуби от минали периоди, пренесени за целите на облагането с корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица, за да се отклонят от референтната система, т.е от общото правило да се облагат оператори въз основа на техния оборот от реклама. Данъкът се основава на данъчното облагане на оборота, за разлика от данъка върху печлабата, което означава, че разходите обикновено не се приспадат от данъчната основа на данъка върху оборота.

(63)

По-специално с ограничаването на приспадането на загуби до предприятията, които не са реализирали печалба през 2013 г., се въвежда разграничение, от една страна, между предприятия, които имат пренесени загуби и не са реализирали печалба през 2013 г., и, от друга страна, предприятия, които са реализирали печалба през 2013 г., но може да са имали пренесени загуби от минали фискални години. Освен това разпоредбата не ограничава загубите, които могат да бъдат приспаднати съгласно задължението по данък „реклама“, до тези, направени през 2013 г., но позволява на предприятието, което не е реализирало печалба през 2013 г., да използва също така загубите, пренесени от предишни години. Освен това Комисията счита, че с приспадането на загуби, които вече са съществували към момента на приемането на Закона за данък „реклама“, се допуска избирателност, тъй като разрешаването на това приспадане може да облагодетелства определени предприятия с пренесени загуби в значителен размер.

(64)

Комисията счита, че с разпоредбите на Закона, позволяващи — съгласно определените от Закона условия — приспадане на пренесените загуби, се прави разграничение между предприятия, които са в сходно правно и фактическо положение, с оглед на целта на унгарския данък „реклама“.

(65)

Поради това Комисията счита, че мерките са prima facia избирателни.

(66)

Мярка, която представлява дерогация от референтната система, не е избирателна, ако е обоснована от естеството или общата схема на тази система. Такъв е случаят, когато тя е резултат от вътрешноприсъщи механизми, които са необходими за функционирането и ефективността на системата (14). Държавата членка е тази, която трябва да представи такава обосновка.

(67)

Унгарските органи твърдят, че оборотът и размерът на предприятието отразяват платежоспособността на това предприятие и следователно факта, че предприятие с по-голям оборот от реклама е по-платежоспособно, отколкото предприятие с по-нисък оборот от реклама. Комисията счита, че от предоставената от Унгария информация не се установява, че оборотът на група дружества е добър показател за платежоспособността им, нито че моделът на прогресивност на данъка е обоснован от естеството и общата схема на данъчната система.

(68)

Естествен резултат (единна ставка) от данъците върху оборота е това, че колкото по-голям е оборотът на едно дружество, толкова по-голям е данъкът, който се плаща. За разлика от данъците, основаващи се на печалбата (15), при данъците върху оборота не е предвидено да се вземат предвид и действително не се вземат предвид разходите, възникнали при реализирането на този оборот. Следователно поради липсата на конкретни доказателства за противното, нивото на генерирания оборот не може автоматично да се разглежда като отражение на платежоспособността на предприятието. Унгария не е доказала съществуването на предполагаема връзка между оборота и платежоспособността, нито че такава връзка ще бъде правилно отразена в модела на прогресивност (от 0 % до 50 % от оборота) на данък „реклама“.

(69)

Комисията счита, че прогресивните ставки за данъците върху оборота могат да бъдат обосновани само в изключителни случаи, което означава, ако конкретна цел, преследвана с данъка, действително изисква прогресивни ставки. Прогресивните данъци върху оборота могат например да бъдат обосновани, ако вторичните ефекти, произтичащи от дадена дейност, които се очаква да бъдат преодолени с данъка, също нарастват прогресивно — т.е. повече от пропорционално — заедно с оборота. Унгария обаче не предостави каквато и да е обосновка на прогресивността на данъка с вторичните ефекти, които евентуално са били създадени чрез рекламирането.

(70)

По отношение на приспадането на пренесените загуби за предприятия, които не са реализирали печалба през 2013 г., такова приспадане не може да бъде обосновано като мярка за предотвратяване на избягването на данъци и заобикалянето на данъчните задължения. С мярката се въвежда произволно разграничение между две групи дружествата, които са в сходно правно и фактическо положение. Тъй като разграничението е произволно и не е в съответствие с естеството на данъка върху оборота, както е посочено в съображения 62 и 63, не може да се разглежда като последователно правило за борба с данъчните злоупотреби, което би обосновало различно третиране.

(71)

В резултат на това Комисията счита, че платежоспособността не може да послужи за ръководен принцип за унгарския данък върху оборота от реклама. Съответно Комисията не счита, че мерките са обосновани от естеството и общата схема на данъчната система. Следователно мерките предоставят избирателно предимство на рекламните дружества с по-малък оборот (и съответно на по-малките предприятия) и на предприятия, които не са реализирали печалба през 2013 г. и могат да приспаднат пренесени загуби от данъчната основа за 2014 г.

(72)

В съответствие с член 107, параграф 1 от Договора дадена мярка трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията и да засяга търговията в рамките на Съюза, за да представлява държавна помощ.

(73)

Мерките се прилагат за всички предприятия, чийто оборот е свързан с излъчването/публикуването на реклами в Унгария. Унгарският рекламен пазар е отворен за конкуренция и се характеризира с наличието на оператори от други държави членки, така че всяка помощ в полза на някои рекламни оператори е в състояние да засегне търговията в рамките на Съюза. В действителност мерките оказват влияние върху конкуретното положение на предприятията, които подлежат на облагане с данъка. Мярката освобождава предприятията с по-ниски равнища на оборота и предприятия, които не са реализирали печалба през 2013 г., от данъчни задължения, които иначе биха били длъжни да платят, ако подлежаха на същия данък „реклама“ като предприятията с високо равнище на оборота и/или предприятията, които са реализирали печалба през 2013 г. Поради това помощта, предоставена съгласно тези мерки, представлява оперативна помощ, тъй като освобождава тези предприятия от такса, която обичайно би трябвало да понесат при извършването на своите ежедневни управленски или обичайни дейности. Според постоянната практика на Съда оперативната помощ нарушава конкуренцията (16), затова всяка помощ, предоставена на тези предприятия, следва да се счита за нарушаваща или заплашваща да наруши конкуренцията чрез укрепване на финансовото им положение на унгарския рекламен пазар. Ето защо мерките нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията и засягат търговията в рамките на Съюза.

(74)

Тъй като са изпълнени всички условия определени в член 107, параграф 1 от Договора, Комисията заключава, че данък „реклама“, с който се определя прогресивна структура на данъчните ставки, и приспадането на пренесените загуби от данъчната основа за 2014 г., ограничено до дружествата, които не са реализирали печалби през 2013 г., представляват държавна помощ по смисъла на настоящата разпоредба.

(75)

Държавната помощ се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако попада в някоя от категориите, изброени в член 107, параграф 2 от Договора (17), и може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако Комисията установи, че попада в някоя от категориите, изброени в член 107, параграф 3 от Договора (18). Въпреки това държавата членка, която предоставя помощта, е тази, която носи тежестта на доказване, че предоставената от нея държавна помощ е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 2 или параграф 3 от Договора (19).

(76)

Комисията отбелязва, че унгарските органи не са представили аргументи, с които може да се установи, че мерките са съвместими с вътрешния пазар, и че Унгария не е представила мнение относно изразените в решението за откриване на процедурата съмнения по отношение на съвместимостта на мярката. Комисията счита, че не се прилага нито едно от изключенията, предвидени в горепосочените разпоредби от Договора, тъй като не изглежда, че мерките са насочени към постигането на някоя от целите, изброени в тези разпоредби.

(77)

Следователно мерките не могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар.

(78)

Прилагането на въведения със Закон XXII от 2014 г. данък „реклама“, както е посочено в решението за откриване на процедурата, се преустановява, считано от датата на решението на Комисията за откриване на официалната процедура по разследване и издаването на разпореждане за преустановяване. Данък „реклама“ от 2014 г. обаче е променен от унгарските органи през юни 2015 г. без предварително уведомяване на Комисията и/или одобрение от нейна страна и следователно данъкът продължава да се прилага в изменената му версия. Комисията счита, че изменената версия на данък „реклама“ се основава на същите принципи като първоначалния данък и включва — поне до известна степен — същите характеристики като тези, посочени в решението за откриване на процедурата, които са накарали Комисията да открие официална процедура по разследване. В резултат на това Комисията счита, че изменената версия на данък „реклама“ попада в обхвата на решението за откриване на процедурата. В настоящия раздел Комисията оценява дали — и до каква степен — изменената версия на данъка разсейва съмненията, изразени в решението за откриване на процедурата по отношение на първоначалния данък „реклама“.

(79)

Въпреки че в изменението от 2015 г. са отразени някои опасения във връзка с държавната помощ, изразени от Комисията в решението за откриване на процедура, все пак не са отразени всички от тях.

(80)

На първо място, новата структура на ставките все още предвижда освобождаване за дружества (групи) с оборот под 100 милиона унгарски форинта, приблизително 325 000 EUR (прилага се 0 % ставка), докато останалите ще заплащат 5,3 % за тази част от оборота им, която е над 100 милион унгарски форинта. На практика това означава, че прогресивността се запазва при облагането на дружества с оборот от реклама, който е по-голям от определения праг.

(81)

Новият праг, под който се прилага ставката от 0 % (100 милиона унгарски форинта), е по-нисък от този, под който се е прилагала данъчната ставка от 0 % съгласно старото законодателство (който е 500 милиона унгарски форинта). Това обаче води до несъбирането на данъци в размер до приблизително 17 000 EUR годишно (5,3 % × 325 000 EUR).

(82)

Комисията даде на Унгария възможност да обоснове прилагането на данъчна ставка от 0 % към оборот от реклама под 100 милиона унгарски форинта съгласно логиката на данъчната система (напр. административна тежест). Унгария обаче не представи аргументи, за да докаже, че разходите за събирането на данъка (административна тежест) ще надхвърлят размера на събрания данък (около 17 000 EUR данък на година).

(83)

На второ място, с изменението се въвежда незадължително прилагане с обратна сила към момента на влизане в сила на данъка през 2014 г.: за минали периоди данъкоплатците могат да избират да прилагат новата система или старата.

(84)

Това означава, че на практика дружествата, които в миналото са подлежали на облагане с данъчна ставка от 0 % и 1 %, няма да бъдат облагани с обратна сила с данъчна ставка от 5,3 %, тъй като е малко вероятно да желаят да плащат повече данъци. Поради това незадължителното въвеждане с обратна сила на изменения данък позволява на дружествата да избегнат плащането на данъка съгласно новата система и предоставя икономическо предимство на онези, които няма да изберат ставката от 5,3 %.

(85)

На трето място, приспадането от данъчната основа за 2014 г. на загуби, пренесени от минали периоди, което е ограничено до дружества, които не са реализирали печалба през 2013 г., остава непроменено. Следователно в изменената схема не са отразени изразените в решението за откриване на процедурата опасения и те продължават да бъдат валидни.

(86)

В резултат на това Комисията счита, че измененията към Закона за данък „реклама“ от 2015 г. отразяват само отчасти опасенията, посочени в решението за откриване на процедурата по отношение на Закона за данък „реклама“ от 2014 г. В действителност измененият закон съдържа същите елементи като тези, за които Комисията е счела по отношение на предишната схема, че водят до държавна помощ. Въпреки че броят на приложимите ставки и групи е намален от 6 на 2 и най-високата ставка е значително понижена от 50 % на 5,3 %, данъкът продължава да е прогресивен, неговата прогресивност остава необоснована, а приспадането на пренесените загуби продължава да се прилага както досега. Тази оценка е валидна както за бъдещи, така и за минали периоди, т.е. от влизането в сила на изменения закон на 5 юли 2015 г. и вероятно с обратна сила към момента на влизане в сила на Закона през 2014 г.

(87)

Следователно измененията към данък „реклама“ от 2015 г. не засягат заключението на Комисията, че данък „реклама“ все още води до неправомерна и несъвместима държавна помощ.

(88)

Както вече бе посочено в съображение 78, Комисията счита, че решението за откриване на процедурата обхваща също и изменената схема. Поради това решението се отнася за Закона за данък „реклама“, който е в сила към момента на решението за откриване на процедурата, т.е. 12 март 2015 г., както и измененията му от 5 юни 2015 г.

(89)

За мерките не е постъпило уведомление или не са били обявени от Комисията за съвместими с вътрешния пазар. Тези мерки представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора и нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2015/1589. Тъй като тези мерки са приведени в действие в нарушение на задължението за отлагане, предвидено в член 108, параграф 3 от Договора, те също така представляват и неправомерна помощ по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2015/1589.

(90)

Като последица от констатацията, че мерките представляват неправомерна и несъвместима държавна помощ, последната трябва да бъде възстановена от нейните получатели съгласно член 16 от Регламент (ЕС) 2015/1589.

(91)

Що се отнася до прогресивността на данъчната ставка, възстановяването на помощта означава, че Унгария трябва да третира еднакво всички предприятия, както ако бяха облагани с единна фиксирана ставка. По подразбиране Комисията счита, че единната фиксирана ставка трябва да бъде 5,3 %, както е определено от Унгария в изменената версия на данъка, освен ако Унгария не реши в рамките на два месеца от датата на приемане на настоящото решение да определи различно равнище на единната данъчна ставка, което ще се прилага с обратна сила за всички предприятия за целия период на прилагане на данък „реклама“ (първоначалната и променената версия), или да премахне данък „реклама“ с обратна сила, считано от датата на влизането му в сила.

(92)

По отношение на помощта предоставена на предприятия, които не са били печаливши през 2013 г. в резултат от приспадане на пренесени загуби, Унгария трябва да възстанови разликата между дължимия данък при прилагане на фиксирана данъчна ставка за целия оборот от реклама на дружествата, подлежащи на облагане с данъка, без приспадане на загуби, и действително платения данък. Тази разлика отговаря на данъка, който се избягва след приспадането.

(93)

Както е посочено в съображение 56, референтната система за облагане на оборота от реклама ще представлява данък, при който:

(94)

По отношение на възстановяването това означава, че за периода между влизането в сила на данък „реклама“ през 2014 г. и датата на неговото премахване или замяна със схема, която ще отговаря напълно на правилата за държавна помощ, размерът на получената помощ от дружества с оборот от реклама следва да се изчислява като разликата между:

(95)

В случай, че разликата между размера на данък (1) и размера на данък (2) е положителна, размерът на помощта следва да бъде възстановен, включително лихвата към датата, на която е дължим данъкът.

(96)

Няма да е налице нужда от възстанояване, ако Унгария премахне данъчната система с обратна сила, считано от датата на влизане в сила на данъка „реклама“ през 2014 г. Това не възпрепятства Унгария да въведе в бъдеще, например от 2017 г., данъчна система, която не е прогресивна и с която не се прави разграничение между икономически оператори, подлежащи на данъчно облагане.

(97)

Комисията констатира, че Унгария неправомерно е привела в действие разглежданата помощ в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора.

(98)

Унгария трябва или да премахне неправомерната схема за помощ, или трябва да я замени с нова схема, която е в съответствие с правилата за държавна помощ.

(99)

Унгария трябва да възстанови помощта.

(100)

Комисията обаче отбелязва, че данъчното предимство, т.е. спестеният данък в резултат на прилагането на прага от 100 милиона унгарски форинта, може да е в съответстиве с Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията (20) (наричан по-нататък: „Регламент de minimis“). Таванът на помощта, който могат да получат група дружества, е 200 000 EUR за тригодишен период, ако бъде взето под внимание цялото подпомагане de minimis. За да отговарят на правилата de minimis, следва да се спазват всички други условия, определени в Регламента de minimis. В сучай че предимството, произтичащо от освобождаването, отговаря на правилата de minimis, то не трябва да се квалифицира като неправомерната или несъвместима държавна помощ и не трябва да се възстановява.

(101)

Настоящото решение се приема, без да се засягат евентуални разследвания относно съответствието на мерките с основните свободи, предвидени в Договора, по-специално свободата на установяване, гарантирана с член 49 от Договора,

а)

списък на получателите, които са получили помощ по посочената в член 1 схема, и общия размер на помощта, получена от всеки от тях по схемата;

б)

общата сума (главница и лихви), която трябва да се възстанови от всеки получател;

в)

подробно описание на вече предприетите и на планираните мерки за изпълнение на настоящото решение;

г)

документи, доказващи, че на получателите е наредено да възстановят помощта.