Референтни документи (BREF)

Дейност

Изгаряне на отпадъци (ИО)

Изгаряне на оборски тор

Предприятия за третиране на отпадъци (ТО)

Компостиране и анаеробно разлагане на оборски тор

Мониторинг на емисиите съгласно Директивата относно емисиите от промишлеността

Мониторинг на емисиите във въздуха и водата

Икономически показатели и сумарни въздействия върху компонентите на околната среда (СВКОС)

Икономически показатели и сумарни въздействия на различните техники върху компонентите на околната среда

Емисии от съхранението (ЕС)

Съхранение и боравене със суровини

Енергийна ефективност (ЕЕ)

Общи аспекти на енергийната ефективност

Промишленост за производство на храни, напитки и млечни продукти (ХНМП)

Производство на фуражи

Използвано понятие

Определение

Ad libitum

Осигуряване на свободен достъп до фуражи или вода, като по този начин животното може само да регулира съответно приетото количество според биологичните си нужди.

Жизнено пространство за едно животно

Предоставеното пространството на едно животно в дадена система за отглеждане, при отчитане на максималния капацитет на съоръжението.

Консервационна обработка

Метод на култивиране на почвата, при който преди и след засаждането на следващата култура на полето се оставят остатъците от селскостопанските култури от предходната година (като царевични стъбла или житни стърнища), с цел да се намали ерозията на почвата или отмиването ѝ.

Съществуващо стопанство

Стопанство, което не е ново.

Съществуваща инсталация

Инсталация, която не е нова.

Стопанство

Инсталация, съгласно посоченото в член 3, точка 3 от Директива 2010/75/ЕС, в която се отглеждат свине или птици.

Оборски тор

Полутечен и/или твърд оборски тор.

Ново стопанство

Стопанство, получило първо разрешение за експлоатация след публикуването на настоящите заключения за НДНТ, или изцяло обновено стопанство след публикуването на настоящите заключения за НДНТ.

Нова инсталация

Инсталация, получила първо разрешение за експлоатация в стопанството след публикуването на настоящите заключения за НДНТ, или изцяло подменена инсталация върху съществуващи основи след публикуването на настоящите заключения за НДНТ.

Инсталация

Част от стопанството, в която се извършва един от следните процеси или дейности: отглеждане на животни в помещения, съхранение и обработване на оборски тор. Инсталацията се състои от една постройка (или съоръжение) и/или от необходимото оборудване за извършване на процесите или дейностите.

Чувствителен рецептор

Зона, която се нуждае от специална защита срещу замърсяване, като например:

Полутечен оборски тор

Изпражнения и урина, смесени или не с постелъчен материал и вода, от които е получен полутечен оборски тор със съдържание на сухо вещество до 10 %, който се разлива под действието на гравитацията и може да бъде изпомпван.

Твърд оборски тор

Изпражнения или екскременти и урина, смесени или не с постелъчен материал, които не се разливат под действието на гравитацията и не може да бъдат изпомпвани.

Общ амонячен азот

Амоняк-N (NH4-N) и неговите съединения, включително пикочна киселина, които лесно се разпадат до NH4-N.

Общ азот

Общият азот, изразен като N, включва свободния амоняк и амониевите йони (NH4–N), нитритите (NO2–N), нитратите (NO3–N) и органичните азотни съединения.

Общ екскретиран азот (N)

Общият азот, отделен в резултат от метаболитните процеси при животните чрез урината и изпражненията.

Общ фосфор

Общият фосфор, изразен като P2O5, включва всички неорганични и органични фосфорни съединения, разтворени или свързани с частици.

Общ екскретиран фосфор

Общият фосфор, отделен в резултат от метаболитните процеси при животните чрез урината и изпражненията.

Отпадъчни води

Отточни дъждовни води, обикновено смесени с оборски тор, вода, получена от почистването на повърхности (напр. подове) и оборудване, както и от работата на системите за пречистване на въздуха. Тази вода може също да бъде наричана замърсена вода.

Използвано понятие

Определение

Птици за разплод

Птици за размножаване (мъжки и женски), отглеждани за яйца за люпене.

Бройлери

Пилета, отглеждани за производство на месо.

Бройлери за разплод

Пилета за размножаване (мъжки и женски), отглеждани за яйца за производство на бройлери.

Опрасени свине майки

Свине майки в периода от раждането до отбиването на прасенцата.

Свине за угояване

Свине за угояване, обикновено отглеждани от екземпляри с живо тегло 30 kg, предназначени за клане или за първо оплождане. Тази категория включва малки прасенца, свине в заключителен стадий на угояване и нечифтосани женски.

Бременни свине

Бременни свине, включително млади женски свине.

Кокошки носачки

Кокошки на възраст между 16 и 20 седмици за производство на яйца.

Свине за разплод

Свине майки, готови за оплождане и преди да са забременели.

Свиня

Животно от рода на свинете, независимо от възрастта, отглеждано за разплод или за угояване.

Прасенца

Прасета на възраст от раждането до отбиването.

(Домашни) птици

Кокошки (пилета), пуйки, токачки, патици, гъски, пъдпъдъци, гълъби, фазани и яребици, отглеждани или държани затворени за развъждане, за производство на месо или яйца за консумация или за възстановяване на запасите от пернат дивеч.

Ярки

Млади пилета под възрастта за снасяне на яйца. Когато ярката се отглежда за производство на яйца, тя става кокошка носачка и на възраст между 16 и 20 седмици започва да снася яйца. Когато се отглеждат за развъждане, младите женски и мъжки пилета до 20-седмична възраст се определят като ярки.

Свине майки

Женски свине през периода на оплождането, бременността и раждането.

Отбити от кърмене прасенца

Малки прасенца в периода от отбиването до угояването, обикновено отглеждани от живо тегло от около 8 kg до 30 kg.

Техника

Приложимост

а)

Правилно местоположение на инсталацията/стопанството и пространствено разположение на дейностите с цел:

Може да не е общоприложима за съществуващи инсталации/стопанства.

б)

Обучение на персонала по-конкретно в областта на:

Общоприложима

в)

Изготвяне на план за реагиране при извънредни ситуации с цел справяне с неочаквани емисии и инциденти, като например замърсяване на водните басейни. Това може да включва:

Общоприложима

г)

Редовна проверка, ремонт и поддръжка на конструкции и оборудване, като например:

Това може да включва чистотата на стопанството и борбата с вредителите.

Общоприложима

д)

Съхранение на мъртви животни по начин, който предотвратява или намалява емисиите.

Общоприложима

Техника (3)

Приложимост

а)

Намаляване на съдържанието на суров протеин чрез хранителни дажби с балансирано съдържание на азот в зависимост от нуждата от енергия и лесно смилаеми аминокиселини

Общоприложима

б)

Многофазово хранене с дажби, чийто състав е адаптиран към специфичните изисквания на периода на отглеждане

Общоприложима

в)

Добавяне на контролирани количества основни аминокиселини към дажби с ниско съдържание на суров протеин

Приложимостта може да бъде ограничена, когато нископротеиновите фуражи се окажат икономически нерентабилни. Синтетичните аминокиселини не се прилагат в органичното животновъдство.

г)

Използване на одобрени добавки към фуражите, които намаляват общия екскретиран азот

Общоприложима

Параметър

Категория животни

Свързан с НДНТ общ екскретиран азот (4)  (5)

(kg екскретиран азот/жизнено пространство за едно животно/година)

Общ екскретиран азот, изразен като N.

Отбити от кърмене прасенца

1,5 — 4,0

Свине за угояване

7,0 — 13,0

Свине майки (включително прасенца)

17,0 — 30,0

Кокошки носачки

0,4 — 0,8

Бройлери

0,2 — 0,6

Патици

0,4 — 0,8

Пуйки

1,0 — 2,3 (6)

Техника (7)

Приложимост

а)

Многофазово хранене с дажби, чийто състав е адаптиран към специфичните изисквания на периода на отглеждане.

Общоприложима

б)

Използване на одобрени добавки към фуражите, които намаляват общия екскретиран фосфор (напр. фитаза).

Фитазата може да не е приложима за органичното животновъдство.

в)

Използване на неорганични фосфати с висока смилаемост за частично заменяне на традиционните източници на фосфор във фуражите.

Общоприложима в рамките на ограниченията, свързани с наличието на неорганични фосфати с висока смилаемост.

Параметър

Категория животни

Свързан с НДНТ общ екскретиран фосфор (8)  (9)

(kg екскретиран P2O5/жизнено пространство за едно животно/година)

Общ екскретиран фосфор, изразен като P2O5.

Отбити от кърмене прасенца

1,2 — 2,2

Свине за угояване

3,5 — 5,4

Свине майки (включително прасенца)

9,0 — 15,0

Кокошки носачки

0,10 — 0,45

Бройлери

0,05 — 0,25

Пуйки

0,15 — 1,0

Техника

Приложимост

а)

Водене на документация за използването на водата.

Общоприложима

б)

Установяване и отстраняване на течове.

Общоприложима

в)

Използване на машини за почистване с високо налягане за почистване на помещенията за отглеждане на животните и на оборудването.

Не се прилага за инсталации за птици, където се използват системи за сухо почистване.

г)

Подбор и използване на подходящо оборудване (напр. нипелни поилки, кръгли поилки, корита за поене) за конкретната категория животни, като се гарантира наличието на вода (ad libitum).

Общоприложима

д)

Редовна проверка и (ако е необходимо) коригиране на калибрирането на оборудването за поене на животните.

Общоприложима

е)

Повторно използване на незамърсена дъждовна вода като вода за почистване.

Може да е неприложима за съществуващи стопанства поради високите разходи.

Приложимостта може да бъде ограничена от рискове за биологичната сигурност.

Техника (10)

Приложимост

а)

Замърсените зони в стопанството да се ограничават максимално като територия.

Общоприложима

б)

Намаляване на използването на вода.

Общоприложима

в)

Отделяне на незамърсената дъждовна вода от потоците на отпадъчните води, които трябва да се пречистят.

Може да е неприложима за съществуващи стопанства.

Техника (11)

Приложимост

а)

Отвеждане на отпадъчните води в специален контейнер или в съоръжение за съхраняване на полутечен тор.

Общоприложима

б)

Пречистване на отпадъчните води.

Общоприложима

в)

Разпръскване на отпадъчни води върху почвата например чрез използване на система за напояване като пръскачка, подвижна напоителна система, цистерна, централен инжектор.

Приложимостта може да бъде ограничена поради ограниченото наличие на подходящи земи в съседство със стопанството.

Приложима само за отпадъчни води с доказано ниско ниво на замърсяване.

Техника (12)

Приложимост

а)

Високоефективни отоплителни/охладителни и вентилационни системи.

Може да е неприложима за съществуващи инсталации.

б)

Оптимизиране и управление на отоплителните/охладителните и вентилационните системи, особено където се използват системи за пречистване на въздуха.

Общоприложима

в)

Изолация на стените, подовете и/или таваните на помещенията за отглеждане на животните.

Може да е неприложима за инсталации, в които се използва естествена вентилация. Изолацията може да е неприложима за съществуващи инсталации поради ограничения на конструкцията.

г)

Използване на енергоспестяващо осветление.

Общоприложима

д)

Използване на топлообменници. Може да се използва една от следните системи:

Топлообменниците въздух — земя са приложими само когато има налично пространство, тъй като е необходима голяма почвена площ.

е)

Използване на термопомпи за оползотворяване на отпадната топлина.

Приложимостта на термопомпите за геотермално оползотворяване на отпадната топлина е ограничена, когато се използват хоризонтални тръби, тъй като е необходимо пространство.

ж)

Оползотворяване на отпадната топлина чрез затоплян/охлаждан под с постеля (комбинирана система за подово отопление/охлаждане).

Не се прилага за инсталации за свине.

Приложимостта зависи от възможността за инсталиране на затворено подземно хранилище за циркулиращата вода.

з)

Използване на естествена вентилация.

Не се прилага за инсталации с централна вентилационна система.

При инсталациите за свине техниката може да е неприложима за:

При инсталациите за птици техниката може да не е приложима:

Техника

Описание

Приложимост

а)

Осигуряване на подходящо разстояние между инсталацията/стопанството и чувствителните рецептори.

На етап планиране на инсталацията/стопанството се предвижда подходящо разстояние между инсталацията/стопанството и чувствителните рецептори, като се прилагат изискванията за минимални стандартни разстояния.

Може да не е общоприложима за съществуващи инсталации/стопанства.

б)

Местоположение на оборудването

Нивата на шум може да се намалят чрез:

За съществуващи инсталации, преместването на оборудването може да бъде ограничено поради липса на място или прекомерни разходи.

в)

Експлоатационни мерки

Това включва мерки като:

Общоприложима

г)

Оборудване с ниско ниво на шум

Това включва оборудване като:

НДНТ 7, буква г), подточка iii) се прилага само за инсталации за свине.

Пасивните хранилки, които позволяват подаване на неограничено количество фураж, се прилагат само когато оборудването е ново или подменено или когато за животните не се изисква ограничаване на храненето.

д)

Оборудване за контролиране на шума;

Това включва:

Приложимостта може да бъде ограничена поради изисквания за пространство и от съображения за здравето и безопасността.

Не се прилага за шумопоглъщащи материали, възпрепятстващи ефективното почистване на инсталацията.

е)

Намаляване на шума.

Разпространението на шума може да се намали чрез разполагане на препятствия между излъчващите шум съоръжения и приемниците на шума.

Техниката може да не е общоприложима от съображения за биологична сигурност.

Техника (13)

Приложимост

a)

Намаляване на образуването на прах вътре в помещенията за животни. За тази цел може да се използва една или комбинация от следните техники:

1.

Ненарязаната слама не се прилага в системи за полутечен оборски тор.

Общоприложима

Общоприложима

Общоприложима

Общоприложима

Приложимостта може да бъде ограничена от съображения за хуманно отношение към животните.

б)

Намаляване на концентрациите на прах вътре в помещенията чрез прилагане на една от следните техники:

Приложимостта може да бъде ограничена от чувствителността на животното към охлаждането по време на разпръскването на мъглата, по-конкретно в чувствителните етапи от живота на животното, както и/или от неговата чувствителност към студени или влажни климатични условия.

Приложимостта може да бъде ограничена и при системи за твърд оборски тор в края на периода на отглеждане поради високи емисии на амоняк.

Приложима само за инсталации за птици, където птиците са на възраст над 21 дена. Приложимостта за инсталации за кокошки носачки може да бъде ограничена поради риска от замърсяване на оборудването, намиращо се в помещението.

Може да е неприложима за инсталации за свине или за съществуващи инсталации за птици по технически и/или икономически причини.

в)

Пречистване на изпускания въздух от система за пречистване на въздуха като:

Прилага се само за инсталации с тунелна вентилационна система.

Прилага се само за инсталации за птици с тунелна вентилационна система.

Тази техника може да не е общоприложима поради високите разходи за прилагането ѝ.

Прилага се за съществуващи инсталации само където се използва централна вентилационна система.

Прилага се само за инсталации за полутечен оборски тор.

За поставянето на филтърното оборудване е необходима достатъчна площ извън помещенията за животните.

Тази техника може да не е общоприложима поради високите разходи за прилагането ѝ.

Прилага се за съществуващи инсталации само където се използва централна вентилационна система.

Техника (14)

Приложимост

а)

Осигуряване на подходящо разстояние между стопанството/инсталацията и чувствителните рецептори

Може да не е общоприложима за съществуващи стопанства/инсталации.

б)

Използване на система за отглеждане, където се прилага един или комбинация от следните принципи:

Намаляването на температурата на въздуха в помещението, на притока и скоростта на въздуха може да е неприложимо по съображения, свързани с хуманното отношение към животните.

Отстраняването на полутечен оборски тор чрез промиване не се прилага за свинеферми, разположени в близост до чувствителни рецептори, поради пиковото отделяне на миризми.

Вж. приложимост за помещенията за отглеждане на животни в НДНТ 30, НДНТ 31, НДНТ 32, НДНТ 33 и НДНТ 34.

в)

Оптимизиране на отвеждането на изпускания от помещенията за животните въздух чрез използването на една или на комбинация от следните техники:

Разположението на оста на билото на покрива не се отнася за съществуващи инсталации.

г)

Използване на система за пречистване на въздуха, като например:

Тази техника може да не е общоприложима поради високите разходи за прилагането ѝ.

Прилага се за съществуващи инсталации само където се използва централна вентилационна система.

Биофилтърът се прилага само за инсталации за полутечен оборски тор.

За биофилтъра е необходима достатъчна площ извън помещенията за животните, където да се постави филтърното оборудване.

д)

Използване на една или на комбинация от следните техники за съхранение на оборски тор:

Вж. приложимост на НДНТ 16, буква б) за полутечния оборски тор.

Вж. приложимост на НДНТ 14, буква б) за твърдия оборски тор.

Общоприложима

Общоприложима

е)

Обработване на оборския тор с използване на една от следните техники с цел намаляване до минимум на емисиите на миризми по време на (или преди) разпръскването му върху почвата

Вж. приложимост на НДНТ 19, буква г).

Вж. приложимост на НДНТ 19, буква е).

Вж. приложимост на НДНТ 19, буква б).

ж)

Използване на една или на комбинация от следните техники за разпръскване на оборски тор върху почвата:

Вж. приложимост на НДНТ 21, буква б), НДНТ 21, буква в) или НДНТ 21, буква г).

Вж. приложимост на НДНТ 22.

Техника (15)

Приложимост

а)

Намаляване на съотношението между площта на излъчващата повърхност и обема на купа твърд оборски тор.

Общоприложима

б)

Покриване на купа твърд оборски тор.

Техниката е общоприложима, когато твърдият оборски тор е изсушен или преминал през процес на предварително сушене в помещенията за отглеждане на животните. Може да е неприложима за неизсушен твърд оборски тор, в случай че към купа често се добавя нов тор.

в)

Съхранение на изсушен твърд оборски тор в торохранилище.

Общоприложима

Техника (16)

Приложимост

а)

Съхранение на изсушен твърд оборски тор в торохранилище

Общоприложима

б)

Използване на циментов силоз за съхранение на твърд оборски тор

Общоприложима

в)

Съхранение на твърд оборски тор върху твърд непромокаем под, оборудван с дренажна система и резервоар за оттока

Общоприложима

г)

Избор на съоръжение за съхранение с достатъчно капацитет за съхраняване на твърдия оборски тор през периодите, когато разпръскването върху почвата не е възможно

Общоприложима

д)

Съхранение на твърд оборски тор върху обработваема земя на купове, разположени далеч от повърхностни и/или подземни водни потоци, в които може да навлезе течен отток

Прилага се само за временни купове върху обработваема земя, чието място се променя всяка година.

Техника (17)

Приложимост

а)

Подходяща конструкция и управление на съоръжението за съхранение на полутечен оборски тор чрез използване на комбинация от следните техники:

Може да не е общоприложима за съществуващи съоръжения за съхранение.

Прекомерно високите съоръжения за съхранение на полутечен оборски тор може да не са приложими поради по-големите разходи и рисковете за безопасността.

Може да не е общоприложима за съществуващи съоръжения за съхранение.

Общоприложима

б)

Покриване на съоръжението за съхранение на полутечен оборски тор. За тази цел може да се използва една от следните техники:

Може да е неприложима за съществуващи инсталации по икономически съображения и структурни ограничения, свързани с устойчивостта на вятър и допълнително натоварване.

Меките покривни съоръжения не се прилагат за зони, където преобладаващите климатични условия могат да причинят повреди в конструкцията им.

Използването на пластмасови гранули, леки насипни материали и геометрични пластмасови плочки не е приложимо за течни оборски торове, които образуват естествена кора.

Размесването на полутечния оборски тор при разбъркване, пълнене и изпразване може да направи невъзможно използването на някои плаващи материали, които могат да доведат до утаяване или до запушване на помпите.

Образуването на естествена кора може да е неприложимо при студени климатични условия и/или при полутечен оборски тор с ниско съдържание на сухо вещество.

Образуването на естествена кора не се прилага за съоръжения за съхранение, където разбъркването, пълненето и/или изпразването на полутечен оборски тор прави естествената кора нестабилна.

в)

Подкиселяване на полутечен оборски тор

Общоприложима

Техника (18)

Приложимост

а)

Намаляване до минимум на разбъркването на полутечния оборски тор

Общоприложима

б)

Покриване на ограденото с насип съоръжение за съхранение на полутечен оборски тор (лагуна) с меки и/или плаващи покривни съоръжения, като например:

Пластмасовите листи може да бъдат неприложими за големи съществуващи лагуни по структурни причини.

Сламата и леките насипни материали може да бъдат неприложими за големи лагуни, където въздушното течение не позволява повърхността на лагуната да се поддържа напълно покрита.

Използването на леки насипни материали не е приложимо за течни оборски торове, които образуват естествена кора.

Размесването на полутечния оборски тор по време на разбъркването, напълването и изпразването може да направи невъзможно използването на някои плаващи материали, които могат да доведат до утаяване или до запушване на помпите.

Образуването на естествена кора може да е неприложимо при студени климатични условия и/или за полутечен оборски тор с ниско съдържание на сухо вещество.

Образуването на естествена кора не се прилага за лагуни, където разбъркването, напълването и/или изпразването на полутечен оборски тор прави естествената кора нестабилна.

Техника (19)

Приложимост

а)

Използване на съоръжения за съхранение, които са устойчиви на механични, химични и топлинни влияния.

Общоприложима

б)

Избор на съоръжение за съхранение с достатъчен капацитет за съхраняване на полутечния оборския тор през периодите, когато разпръскването върху почвата не е възможно.

Общоприложима

в)

Конструиране на непропускливи съоръжения и оборудване за събиране и пренасяне на полутечен оборски тор (напр. ями, канали, тръби и помпени станции)

Общоприложима

г)

Съхраняване на полутечен оборски тор в оградени с насип съоръжения (лагуни) с непромокаема основа и стени, напр. глина или пластмасово покритие (или с двойно покритие)

Общоприложима за лагуни

д)

Инсталиране на система за улавяне на течове, състояща се например от геомембрана, дренажен слой и дренажна тръбопроводна система

Прилага се само за нови инсталации.

е)

Проверка на конструктивната цялост на съоръженията за съхранение поне веднъж годишно.

Общоприложима

Техника (20)

Приложимост

а)

Механично разделяне на полутечен оборски тор. Това включва например:

шнеков сепаратор;

Прилага се само когато:

Използването на полиакриламид като флокулатор може да е неприложимо поради риска от образуване на акриламид.

б)

Анаеробно разграждане на оборски тор в инсталация за биогаз

Тази техника може да не е общоприложима поради високите разходи за прилагането ѝ.

в)

Използване на външен канал за сушене на оборски тор

Прилага се само за оборски тор от инсталации за кокошки носачки. Не се прилага за съществуващи инсталации без ленти за оборски тор.

г)

Аеробно разлагане (аерация) на полутечен оборски тор

Прилага се само когато е важно да се намалят патогенните организми и миризмите преди разпръскването върху почвата. При студени климатични условия може да е трудно да се поддържа необходимото ниво на аерация през зимата.

д)

Нитрификация–денитрификация на полутечен оборски тор

Не се прилага за нови инсталации. Прилага се само за съществуващи инсталации/стопанства, когато е необходимо отстраняването на азота поради ограничено наличие на земи за разпределяне на оборския тор.

е)

Компостиране на твърд оборски тор

Прилага се само когато:

Техника

а)

Оценка на приемащата оборския тор земя с цел определяне на рисковете от оттичане, като се вземе предвид следното:

б)

Поддържане на достатъчно разстояние между площите, върху които се разпръсква оборския тор (като се оставя необработена ивица земя) и:

в)

Избягване на разпръскването на оборски тор, когато съществува значителен риск от оттичане. По-специално оборски тор не се разпръсква, когато:

г)

Адаптиране на количествата на разпръскване върху почвата, като се вземе предвид съдържанието на азот и фосфор в оборския тор, както и характеристиките на почвата (напр. азотното съдържание), потребностите на сезонните култури и климатичните и почвените условия, които биха причинили оттичане.

д)

Синхронизиране на разпръскването на оборски тор върху почвата с хранителните нужди на културите.

е)

Редовна проверка на площите, върху които се разпръсква оборският тор, с цел установяване на признаци за оттичане и реагиране по подходящ начин при необходимост.

ж)

Осигуряване на адекватен достъп до съоръжението за съхранение на оборски тор и гарантиране на ефективно товарене на оборския тор без разпиляване.

з)

Проверка на изправността на машините за разпръскване на оборския тор, както и че са настроени за разпределяне на правилното количество.

Техника (21)

Приложимост

а)

Разреждане на полутечен оборски тор, последвано от техники като напоителна система с ниско налягане

Не се прилага за култури, отглеждани за сурова консумация, поради риск от замърсяване.

Не се прилага, когато типът на почвата не позволява бързо проникване на разредения полутечен оборски тор в почвата.

Не се прилага, когато културите не изискват напояване.

Прилага се за площи, които лесно се свързват със стопанството посредством тръбопровод.

б)

Разпръсквач за ивично торене чрез прилагане на една от следните техники:

Приложимостта може да бъде ограничена, когато съдържанието на слама в полутечния оборски тор е твърде високо или когато съдържанието на сухо вещество в полутечния оборски тор е по-високо от 10 %.

Тороразпръсквачка не се прилага при зърнени култури, които вече са в период на вегетация и са засети на слята повърхност.

в)

Инжектор за плитки бразди (отворени бразди)

Не се прилага за каменисти, плитки или слегнали почви, където е трудно да се постигне еднаква дълбочина на проникване.

Приложимостта може да бъде ограничена, ако културите могат да бъдат увредени от машините.

г)

Инжектор за дълбоки бразди (затворени бразди)

Не се прилага за каменисти, плитки или слегнали почви, където е трудно да се постигне еднаква дълбочина на проникване и ефективно затваряне на браздата.

Не се прилага по време на вегетацията на културите. Не се прилага за пасища, освен ако последните ще се превръщат в обработваема земя или ще се засяват повторно.

д)

Подкиселяване на полутечен оборски тор

Общоприложима

Параметър

Свързано с НДНТ забавяне между разпръскването и внасянето на оборски тор в почвата (в часове)

Време

0 (22) — 4 (23)

Техника (24)

Периодичност

Приложимост

а)

Изчисляване на емисиите чрез използване на масовия баланс на азота и фосфора въз основа на приемания фураж, съдържанието на суров протеин в дажбите, общия фосфор и показателите на животните

Веднъж годишно за всяка категория животни.

Общоприложима

б)

Оценка на емисиите чрез анализ на оборския тор за общо съдържание на азот и фосфор

Техника (25)

Периодичност

Приложимост

а)

Оценка на емисиите чрез използване на масовия баланс въз основа на отделения и на общия (или на общия амонячен) азот, наличен във всеки етап от управлението на оборския тор

Веднъж годишно за всяка категория животни.

Общоприложима

б)

Изчисление чрез измерване на концентрацията на амоняк и степента на вентилация, като се използват методи на ISO, методи от национални или международни стандарти или други методи, които осигуряват данни с равностойно научно качество.

Винаги когато настъпят значителни промени в поне един от следните параметри:

Прилага се само за емисии от всяко отделно помещение за животни.

Не се прилага за инсталации, оборудвани със система за пречистване на въздуха. В този случай се прилага НДНТ 28.

Поради високите разходи за измерванията тази техника може да не е общоприложима.

в)

Оценка чрез използване на емисионни коефициенти.

Веднъж годишно за всяка категория животни.

Общоприложима

Техника (26)

Периодичност

Приложимост

а)

Изчисляване чрез измерване на концентрацията на прах и степента на вентилация чрез използване на методите от стандартите EN или на други методи (ISO, национални и международни) и методи, които осигуряват данни с равностойно научно качество

Веднъж годишно

Прилага се само за емисии на прах от всяко отделно помещение за животни.

Не се прилага за инсталации, оборудвани със система за пречистване на въздуха. В този случай се прилага НДНТ 28.

Поради високите разходи за измерванията тази техника може да не е общоприложима.

б)

Оценка чрез използване на емисионни коефициенти

Веднъж годишно

Поради високите разходи за установяване на емисионните коефициенти тази техника може да не е общоприложима.

Техника (27)

Периодичност

Приложимост

а)

Проверка на работата на системата за пречистване на въздуха чрез измерване на амоняка, миризмите и/или праха при съществуващите на практика условия в стопанството и съгласно предписания протокол за измерване, както и чрез използването на методите от стандартите EN или на други методи (ISO, национални и международни), при което се осигуряват данни с равностойно научно качество

Еднократно

Не се прилага, ако системата за пречистване на въздуха е проверена едновременно с подобна система за отглеждане и при подобни условия.

б)

Контрол на ефективното функциониране на системата за пречистване на въздуха (напр. чрез непрекъснато записване на оперативните параметри или чрез използване на системи за сигнализиране)

Ежедневно

Общоприложима

Параметър

Описание

Прилагане

а)

Потребление на вода

Записване чрез използване например на подходящи разходомери или по фактури.

Основните процеси, свързани с потреблението на вода в помещенията за животните (почистване, хранене и др.) може да се наблюдават поотделно.

Мониторингът на основните процеси, свързани с потреблението на вода, може да е неприложим за съществуващи стопанства в зависимост от конфигурацията на водоснабдителната мрежа.

б)

Потребление на електроенергия

Записване чрез използване например на подходящи разходомери или по фактури. Потреблението на електроенергия в помещенията за животните се следи отделно от другите инсталации в стопанството. Основните процеси, свързани с потреблението на електроенергия в помещенията за животните (отопление, вентилация, осветление и др.), може да се наблюдават поотделно.

Мониторингът поотделно на основните процеси, свързани с потреблението на електроенергия, може да е неприложим за съществуващи стопанства в зависимост от конфигурацията на електроснабдителната мрежа.

в)

Разход на гориво

Записване чрез използване например на подходящи разходомери или по фактури.

Общоприложима

г)

Брой постъпващи и напускащи животни, включително новородени и умрели, където е целесъобразно.

Записване чрез използване например на съществуващи регистри.

д)

Консумация на фураж

Записване чрез използване например на фактури или съществуващи регистри.

е)

Генериране на оборски тор

Записване чрез използване например на съществуващи регистри.

Техника (28)

Категория животни

Приложимост

а)

Една от следните техники, при която се прилага един или комбинация от следните принципи:

Всички свине

Не се прилага за нови инсталации, освен при наличие на комбинация от дълбока яма със система за пречистване на въздуха, охлаждане на полутечния оборски тор и/или намаляване на pH на полутечния оборски тор.

Всички свине

Може да не е общоприложима за съществуващи инсталации по технически и/или икономически съображения.

Всички свине

Всички свине

Всички свине

Може да не е общоприложима за съществуващи инсталации по технически и/или икономически съображения.

Когато течната фракция на полутечния оборски тор се използва за промиване, тази техника може да е неприложима за стопанства, разположени в близост до чувствителни рецептори, поради пиково отделяне на миризми по време на промиването.

Свине за разплод и бременни свине

Може да не е общоприложима за съществуващи инсталации по технически и/или икономически съображения.

Свине за угояване

Свине за разплод и бременни свине

Системите с твърд оборски тор не се прилагат за нови инсталации, освен ако това не е оправдано с оглед на хуманното отношение към животните.

Може да е неприложима за естествено вентилирани инсталации, разположени на места с топъл климат, както и за съществуващи инсталации с принудителна вентилация за отглеждане на отбити от кърмене прасенца и свине за угояване.

НДНТ 30, буква а), точка 7 може да изисква наличие на обширно пространство.

Отбити от кърмене прасенца

Свине за угояване

Свине за разплод и бременни свине

Отбити от кърмене прасенца

Свине за угояване

Отбити от кърмене прасенца

Свине за угояване

Отбити от кърмене прасенца

Може да не е общоприложима за съществуващи инсталации по технически и/или икономически съображения.

Свине за угояване

Опрасени свине майки

Свине за разплод и бременни свине

Не се прилага за съществуващи инсталации без плътен циментов под.

Опрасени свине майки

Общоприложима

Отбити от кърмене прасенца

Може да не е общоприложима за съществуващи инсталации по технически и/или икономически съображения.

Свине за угояване

Свине за угояване

Опрасени свине майки

Свине за угояване

Не се прилага за места със студени климатични условия.

Може да не е общоприложима за съществуващи инсталации по технически и/или икономически съображения.

б)

Охлаждане на оборския тор

Всички свине

Не се прилага, когато:

в)

Използване на система за пречистване на въздуха, като например:

Всички свине

Може да не е общоприложима поради високите разходи за прилагането.

Прилага се за съществуващи инсталации само където се използва централна вентилационна система.

г)

Подкиселяване на полутечния оборски тор

Всички свине

Общоприложима

д)

Използване на плаващи топки в канала за оборски тор

Свине за угояване

Не се прилага за инсталации, снабдени с ями със скосени стени, както и за инсталации, в които отстраняването на полутечния тор се извършва чрез промиване.

Параметър

Категория животни

НДНТ-СЕН (29)

(kg NH3/жизнено пространство за едно животно/година)

Амоняк, изразен като NH3

Свине за разплод и бременни свине

0,2 — 2,7 (30)  (31)

Свине майки (включително прасенцата) в боксове

0,4 — 5,6 (32)

Отбити от кърмене прасенца

0,03 — 0,53 (33)  (34)

Свине за угояване

0,1 — 2,6 (35)  (36)

Техника (37)

Прилагане

а)

Отстраняване на оборския тор чрез транспортни ленти (в случаите на системи за отглеждане в уголемени или неуголемени клетки) поне със следната периодичност:

Системите за отглеждане в уголемени клетки не се прилагат за ярки и пилета за разплод на бройлери.

Системите за отглеждане в неуголемени клетки не се прилагат за кокошки носачки.

б)

При системи за отглеждане без клетки:

Не се прилага за нови инсталации освен ако не са оборудвани със система за пречистване на въздуха.

Приложимостта в съществуващи инсталации може да е ограничена от изискването за цялостен преглед на системата от помещения за отглеждане.

Тази техника може да се прилага само в инсталации с достатъчно пространство под скарите.

Поради високите разходи за осъществяване на тази техника прилагането ѝ в съществуващите инсталации може да бъде ограничено.

Прилагането в съществуващи инсталации зависи от ширината на помещението.

Общоприложима

в)

Използване на система за пречистване на въздуха, като например:

Може да не е общоприложима поради високите разходи за прилагането.

Прилага се за съществуващи инсталации само където се използва централна вентилационна система.

Параметър

Начин на отглеждане

НДНТ-СЕН

(kg NH3/жизнено пространство за едно животно/година)

Амоняк, изразен като NH3

Система за отглеждане в клетки

0,02 — 0,08

Система за отглеждане без клетки

0,02 — 0,13 (38)

Техника (39)

Прилагане

а)

Принудителна вентилация и система за поене без течове (при плътен под с дебела постеля)

Общоприложима

б)

Система за принудително изсушаване на постелята чрез използване на вътрешния въздух (при плътен под с дебела постеля)

За съществуващи инсталации прилагането на системи за принудително въздушно изсушаване зависи от височината на тавана.

Системите за принудително въздушно изсушаване може да бъдат неприложими на места с топъл климат в зависимост от температурата вътре в помещението.

в)

Естествена вентилация и система за поене без течове (при плътен под с дебела постеля)

Естествената вентилация не се прилага за инсталации с централна вентилационна система.

Естествената вентилация може да е неприложима през първоначалния стадий от отглеждането на бройлерите и поради екстремни климатични условия.

г)

Постеля върху лентата за оборски тор и принудително сушене с въздух (при стелажни системи)

За съществуващи инсталации прилагането зависи от височината на страничните стени.

д)

Затоплян и охлаждан под с постеля (при комбинирана система за подово отопление/охлаждане)

За съществуващи инсталации приложимостта зависи от възможността за инсталиране на затворено подземно съоръжение за съхраняване на циркулиращата вода.

е)

Използване на система за пречистване на въздуха, като например:

Може да не е общоприложима поради високите разходи за прилагането.

Прилага се за съществуващи инсталации само където се използва централна вентилационна система.

Параметър

НДНТ-СЕН (40)  (41)

(kg NH3/жизнено пространство за едно животно/година)

Амоняк, изразен като NH3

0,01 — 0,08

Техника (42)

Прилагане

а)

Една от следните техники чрез използване на естествена или принудителна вентилация

За съществуващи инсталации с дебела постеля, комбинирана със скаров под, прилагането зависи от конструкцията на съществуващата постройка.

Прилага се само за отглеждането на мускусни патици (Cairina Moschata) по санитарно-хигиенни причини.

б)

Използване на система за пречистване на въздуха, като например:

Може да не е общоприложима поради високите разходи за прилагането.

Прилага се за съществуващи инсталации само където се използва централна вентилационна система.

Техника (43)

Прилагане

а)

Естествена или принудителна вентилация и система за поене без течове (при плътен под с дебела постеля)

Естествената вентилация не се прилага за инсталации с централна вентилационна система.

Естествената вентилация може да е неприложима през първоначалния стадий от отглеждането и поради екстремни климатични условия.

б)

Използване на система за пречистване на въздуха, като например:

Може да не е общоприложима поради високите разходи за прилагането.

Прилага се за съществуващи инсталации само където се използва централна вентилационна система.

Техника

Описание

Намаляване на използването на вода

Количеството на отпадъчните води може да бъде намалено чрез използване на техники като предварително почистване (напр. механично сухо почистване) и на машини за почистване с високо налягане.

Отделяне на дъждовната вода от потоците на отпадъчните води, които трябва да се пречистят

Отделянето се извършва чрез прилагане на разделно събиране с помощта на правилно проектирана и поддържана дренажна система.

Пречистване на отпадъчните води

Пречистването може да се извърши чрез утаяване и/или биологично пречистване. Пречистването на отпадъчни води с нисък товар от замърсители може да бъде осъществено чрез създаване на заблатени зони, изкуствени езера, изкуствени влажни зони, попивни кладенци и др. Може да се използва система за улавяне на първия отток за разделяне преди биологичното пречистване.

Разпръскване на отпадъчни води върху почвата, например чрез използване на система за напояване като пръскачка, подвижна напоителна система, цистерна, централен инжектор

Потоците от отпадъчни води могат да бъдат утаени например в утаители или лагуни преди разпръскването върху почвата. Твърдата фракция, която се получава в резултат на това, също може да бъде разпръсната върху почвата. Водата може да бъде изпомпена от хранилищата и доведена до тръбопровод, свързан с пръскачка или подвижна напоителна система, с която водата се разпръсква върху почвата в малки количества. Напояването може също да се извършва и с оборудване за подаване на контролирано количество вода, за да се гарантира ниска траектория на пръскането (режим на ниско пръскане) и големи капки.

Техника

Описание

Оптимизиране и управление на отоплителните/охладителните и вентилационните системи, особено където се използват системи за пречистване на въздуха

При тази техника се вземат предвид изискванията за хуманно отношение към животните (напр. концентрация на замърсители във въздуха, подходяща температура) и тя може да се постигне посредством няколко мерки:

Изолация на стените, подовете и/или таваните на помещенията

Изолационният материал може да е естествено непромокаем или да е с непромокаемо покритие. Пропускливите материали се снабдяват с пароизолация, тъй като влажността е основната причинна за повреждане на изолационния материал.

Един от подходящите изолационни материали за птицеферми може да са топлоотразяващите мембрани, които се състоят от ламинирани пластмасови фолиа, изолиращи помещенията за отглеждане на птиците срещу изпускането на въздух и срещу влагата.

Използване на енергоспестяващо осветление

Постигането на по-енергоспестяващо осветление може да се осъществи чрез:

Използване на топлообменници. Може да се използва една от следните системи:

При топлообменниците въздух–въздух входящият въздух поглъща топлината от изпускания от инсталацията въздух. Тези топлообменници може да са изградени от елоксиран алуминий или от PVC тръби.

При топлообменниците въздух–вода водата преминава през алуминиеви ребра, разположени в изпускателните тръби, и абсорбира топлината от изпускания въздух.

При топлообменниците въздух–земя свеж въздух циркулира във вкопани в земята тръби (напр. на дълбочина от около 2 метра), като по този начин се извлича полза от слабите сезонни колебания в температурата на почвата.

Използване на термопомпи за оползотворяване на отпадната топлина

Температурата се абсорбира от различни източници (вода, полутечен оборски тор, земя, въздух и др.) и се пренася на друго място чрез флуид, циркулиращ в затворен кръг, на принципа на цикъла на обратното охлаждане. Топлината може да бъде използвана за производство на пречистена вода или за захранване на отоплителната или охладителната система.

При тази техника може да се абсорбира топлина от различни вериги, като например системи за охлаждане на полутечен оборски тор, системи за геотермалната енергия, системи за рециркулация на използваната във филтрите вода, реактори за биологично третиране на полутечен оборски тор или отработени газове от двигател с биогаз.

Оползотворяване на отпадната топлина чрез затоплян/охлаждан застлан под (комбинирана система за подово отопление/охлаждане)

Под пода се инсталира затворена водна верига, а друга такава се изгражда на по-голяма дълбочина за съхраняване на излишната топлина или за връщането ѝ в помещението за отглеждане на птиците, когато е необходимо. Двете водни вериги се свързват с термопомпа.

В началото на периода на отглеждане подът се затопля със складираната топлина с цел постелята да се поддържа суха, като не се допуска образуването на кондензат; през втория период на отглеждане птиците произвеждат топлина в излишък, която се запазва във веригата за съхранение, като в същото време подът се охлажда, което намалява разграждането на пикочната киселина поради по-ниската активност на микроорганизмите.

Прилагане на естествена вентилация

Свободната вентилация в помещението за отглеждане на птици се получава в резултат от термични въздействия и/или вятър. Помещенията за отглеждане на птици може да бъдат снабдени с отвори по билото на покрива и също, ако е необходимо, на предните страни на покрива в допълнение към регулируемите отвори в страничните стени. Отворите може да са снабдени със защитни мрежи срещу вятър. При горещо време може да се използват допълнително вентилатори.

Техника

Описание

Разпръскване на водна мъгла

Водата се разпръсква под високо налягане през дюзи, за да се получат ситни капчици, които абсорбират топлината и падат на земята под действието на гравитацията, като овлажняват праховите частици, които също стават достатъчно тежки, за да могат да паднат на земята. Необходимо е да се избягва наличието на мокра или влажна постеля.

Йонизация

В помещението се създава електростатично поле с цел получаване на отрицателни йони. Свободните отрицателни йони наелектризират циркулиращите във въздуха прахови частици; частиците се събират по пода и по повърхностите в помещението под действието на гравитацията и силата на електростатичното поле.

Разпръскване на масло

Чисто растително масло се разпръсква през дюзи вътре в помещението за отглеждане. Смес от вода и около 3 % растително масло също може да се използва за разпръскване. Циркулиращите прахови частици полепват по капчиците мазнина и се събират върху постелята. Върху постелята също се полага тънък слой растително масло за предотвратяване на праховите емисии. Необходимо е да се избягва наличието на мокра или влажна постеля.

Техника

Описание

Осигуряване на подходящо разстояние между инсталацията/стопанството и чувствителните рецептори

В етапа на планиране на инсталацията/стопанството се предвижда подходящо разстояние между инсталацията/стопанството и чувствителните рецептори, като се прилагат изискванията за минимални стандартни разстояния или чрез прилагане на дисперсионно моделиране с цел предвиждане/симулиране на концентрацията на миризми в околните зони.

Покриване на полутечния или твърдия оборски тор по време на съхранението му

Вж. описанието в раздел 4.5 за твърд оборски тор.

Вж. описанието в раздел 4.6 за полутечен оборски тор.

Намаляване до минимум на разбъркването на полутечния оборски тор

Вж. описанието в раздел 4.6.1.

Аеробно разлагане (аерация) на течен/полутечен тор

Вж. описанието в раздел 4.7.

Компостиране на твърд оборски тор

Анаеробно разлагане

Разпръсквач за ивично наторяване, инжектор за плитки или дълбоки бразди за разпръскване на полутечен тор върху почвата

Вж. описанията в раздел 4.8.1.

Своевременно внасяне на оборския тор в почвата

Вж. описанията в НДНТ 22.

Техника

Описание

Съхранение на изсушен твърд оборски тор в торохранилище

Торохранилището обикновено е проста конструкция с непромокаем под и покрив, в която е осигурена достатъчна вентилация, за да се избегне създаването на анаероби условия, както и с врата за достъп за извършване на транспортиране. Изсушеният тор от домашни птици (напр. постеля на бройлери и кокошки носачки, изсушени на въздух екскременти на кокошки носачки, които се събират на лента) се транспортира по ленти или с челни товарачи от помещението за отглеждане на птиците до торохранилището, където може да бъде съхраняван за дълъг период от време без риск от повторно овлажняване.

Използване на циментов силоз за съхранение

Долна плоча от водонепропусклив цимент, върху която от три страни може да са изградени стени и която е покрита, напр. покривна конструкция над платформа за оборски тор, покрив от устойчива на UV-лъчи пластмаса и др. Подът е под наклон (напр. 2 %) в посока към преден дренажен улей. Течните фракции и евентуалният отток, причинен от валежи от дъжд, се събират в непропусклива циментова яма и се обработват впоследствие.

Съхранение на твърд оборски тор върху плътен непромокаем под, оборудван с дренажна система и резервоар за оттока

Торохранилището е оборудвано с твърд непромокаем под, дренажна система, като например дренажни тръби, и е свързано с резервоар за събиране на течните фракции и на евентуалния отток, причинен от валежи от дъжд.

Избор на съоръжение за съхранение с достатъчен капацитет за съхраняване на оборския тор през периодите, когато разпръскването върху почвата не е възможно

Периодът, през който е разрешено разпръскването върху почвата на оборски тор, зависи от местните климатични условия, от законодателството и др.; поради това е необходимо наличие на площ за съхранение с достатъчен капацитет.

Наличният капацитет позволява също така да се синхронизира времето за разпръскване върху почвата с нуждите на насажденията от азот.

Съхранение на твърд оборски тор върху обработваема земя на купове, разположени далеч от повърхностни и/или подземни водни потоци, в които може да навлезе течен отток

Твърдият оборски тор се натрупва директно върху почвата в полето преди разпръскването му, което се извършва за ограничен период от време (напр. в рамките на няколко дни или седмици). Местоположението на торохранилището се променя всяка година и се разполага колкото е възможно по-далече от повърхностни и подпочвени води.

Намаляване на съотношението между площта на излъчващата повърхност и обема на купа оборски тор

Оборският тор може да бъде уплътнен или да се използва тристенно съоръжение за съхранение.

Покриване на купа твърд оборски тор

Може да се използват материали като покривала от устойчива на UV-лъчи пластмаса, торф, дървени стърготини или дървесни частици. Плътно прилепващите покривала намаляват обмена на въздух и анаеробното разграждане в куповете оборски тор, което води до намаляване на емисиите във въздуха.

Техника

Описание

Намаляване на съотношението между площта на излъчващата повърхността и обема на съоръжението за съхранение на полутечен оборски тор

При съоръжения за съхранение с правоъгълна форма съотношението между височината и площта на повърхността е равно на 1:30–50. При съоръжения за съхранение с кръгла форма подходящи размери на контейнера се постигат при съотношение височина — диаметър равно на 1:3 до 1:4.

Страничните стени на съоръжението за съхранение на полутечен тор може да са с по-голяма височина.

Намаляване на скоростта на вятъра и обмена на въздух по повърхността на полутечния оборски тор чрез поддържане на по-ниски нива на запълване на торохранилището

Увеличаването на запасната височина (разстоянието между повърхността на полутечния тор и горния ръб на съоръжението за съхранение на полутечен тор) на непокритото съоръжение за съхранение има ветрозащитен ефект.

Свеждане до минимум на размесването на полутечния оборски тор

Поддържане на минимално разбъркване на полутечния оборски тор. Тази дейност включва:

Твърдо покривно съоръжение

Покрив или капак, който може да бъде направен от цимент, панели от стъклопласт или полиестерни листи с плоска горна страна или с конична форма, които се поставят върху циментови или метални резервоари или силози. Покривното съоръжение е добре уплътнено и прилепва плътно с цел да се намали обменът на въздух и да не се допусне навлизането на дъжд и сняг.

Гъвкави покривни съоръжения

Покривно съоръжение тип палатка: покривно съоръжение, състоящо се от централен поддържащ прът и спици, излизащи във всички посоки от горната му част. Върху спиците се разпъва текстилно покривало, което се завързва към основата на рамката. Непокритите участъци са сведени до минимум.

Куполно покривно съоръжение: покривно съоръжение с извита рамка, изградена от метални елементи и свързани с болтове сглобки, което се поставя над съоръжения за съхранение с кръгла форма.

Плоско покривно съоръжение: покривно съоръжение, състоящо се от гъвкав, самоносещ композитен материал, закрепен с щифтове към метална конструкция.

Плаващи покривни съоръжения

Естествена кора

Върху повърхността на полутечен оборски тор, който има достатъчно съдържание на сухо вещество (поне 2 %), може да се образува кора в зависимост от естеството на твърдите частици в полутечния оборски тор. За да бъде ефективна, кората трябва да е плътна, да не бъде нарушавана и да покрива цялата повърхност на полутечния оборски тор. След като се образува кора, съоръжението за съхранение се пълни под повърхността ѝ, за да се избегне разрушаването ѝ.

Слама

Към полутечния оборски тор се добавя нарязана слама, от която се образува кора. Този процес като цяло е ефективен при съдържание на сухото вещество над 4–5 %. Препоръчва се дебелина на слоя от поне 10 cm. Разнасянето може да бъде намалено, като по време на добавянето на полутечен оборски тор се добавя слама. Може да бъде необходимо слоевете слама да бъдат частично или изцяло подновявани през годината. След като се образува кора, съоръжението за съхранение се пълни под повърхността ѝ, за да се избегне разрушаването ѝ.

Пластмасови гранули

За покриване на повърхността на полутечния оборски тор се използват полистиренови топчета с диаметър 20 cm и тегло 100 g. Необходимо е редовно подменяне на повредените елементи и повторно запълване на непокритите участъци.

Леки насипни материали

Материали като керамзит (лека експандирана глина), продукти на основата на керамзит, перлит или зеолит се добавят към повърхността на полутечния оборски тор за образуване на плаващ слой. Препоръчва се плаващият слой да е 10–12 cm. Когато частиците карамзит са по-малки, и по-тънкият слой може да бъде ефикасен.

Плаващи меки покривни съоръжения

Пластмасови плаващи покривни съоръжения (напр. покривала, платна, фолия), които стоят над повърхността на полутечния оборски тор. За да се задържи покривното съоръжение на място, се използват поплавъци и тръби, като под него се осигурява празно пространство. Тази техника може да се комбинира със стабилизиращи елементи и конструкции, които да позволяват движение във вертикална посока. Необходимо е изпускане, както и отстраняване на дъждовната вода, която се събира отгоре.

Геометрични пластмасови плочки

Плаващи шестоъгълни пластмасови тела се разпределят автоматично по повърхността на полутечния оборски тор. Може да се покрие около 95 % от повърхността.

Надуваем навес

Покривно съоръжение, направено от PVC тъкан, снабдено с надуваем джоб, което плава над полутечния оборски тор. Тъканта е закрепена към периферна метална конструкция с помощта на обтягащи въжета.

Меки пластмасови листи

Непромокаеми листи от устойчива на UV-лъчи пластмаса (напр. HDPE) се прикрепят върху поплавъци и се завързват за горния ръб на съоръжението. Това не им позволява да се преобърнат при размесването на оборския тор, нито да бъдат отнесени от вятър. Покривните съоръжения могат също така да бъдат оборудвани с колекторни тръби за отстраняване на газове, с други технологични отвори (напр. за използването на оборудване за хомогенизиране) и със система за събиране и отстраняване на дъждовната вода.

Техника

Описание

Използване на съоръжения за съхранение, които са устойчиви на механични, химични и топлинни въздействия

Може да се използват подходящи бетонови смеси и в редица случаи да се направи облицовка на циментови стени или да се положат пластове от непромокаем материал върху метални стени.

Избор на съоръжение за съхранение с достатъчен капацитет за съхраняване на оборския тор през периодите, когато разпръскването върху почвата не е възможно

Вж. раздел 4.5.

Техника

Описание

Механично разделяне на полутечен оборски тор

Разделяне на течни и твърди фракции с различно съдържание на сухо вещество чрез използване например на шнекови сепаратори, декантер–центруфугиращи сепаратори или разделяне със сита и филтърни преси. Разделянето може да бъде ускорено чрез коагулация и флокулация на твърдите частици.

Анаеробно разграждане на оборски тор в инсталация за биогаз

Анаеробни микроорганизми разграждат органичната материя на оборския тор в затворен реактор без приток на кислород. Произвежда се и се събира биогаз с цел генериране на енергия, т.е. производство на топлина, комбинация от топлина и електрическа енергия и/или транспортно гориво. Част от произведената топлина се рециклира по време на процеса. Стабилизираният остатък (ферментационният продукт) може да се използва като тор (с достатъчно количество твърд ферментационен продукт след компостиране).

Твърдият оборски тор може да се разлага едновременно с полутечния и/или с други съпътстващи вещества, като се осигурява съдържание на сухо вещество под 12 %.

Използване на външен канал за сушене на оборски тор

Оборският тор се събира от помещенията за отглеждане на кокошки носачки и се отстранява по ленти, които го отвеждат навън до специална затворена конструкция с множество перфорирани припокриващи се ленти, образуващи тунел. През лентите се вдухва топъл въздух, който за около два-три дни изсушава оборския тор. Тунелът се вентилира с въздух, който се извлича от помещението за отглеждане на кокошките носачки.

Аеробно разлагане (аерация) на полутечен оборски тор

Биологично разграждане на органична материя при аеробни условия. Съхраняваният полутечен оборски тор се аерира непрекъснато или на партиди посредством потопени или плаващи аератори. Оперативните показатели се контролират с цел да се предотврати излитането на азота, например като се поддържа възможно най-ниска степен на размесване на полутечния оборски тор. Остатъкът може да се използва като тор (компостиран или не) след концентриране.

Нитрификация–денитрификация на полутечен оборски тор

Част от органичния азот се превръща в амоняк. Амонякът се оксидира от нитрифициращи бактерии, като се превръща в нитрит и нитрат. Поставен за известен период в анаеробни условия, нитратът може да се превърне в N2 в присъствието на органичен въглерод. Във вторичен басейн полутечният оборски тор се утаява, като част от него се използва повторно в басейна за аериране. Остатъкът може да се използва като тор (компостиран или не) след концентриране.

Компостиране на твърд оборски тор

Контролирано аеробно разграждане на твърд оборски тор с помощта на микроорганизми, водещо до получаването на краен продукт (компост), който е достатъчно стабилен, за да бъде транспортиран, съхраняван или разпръскван върху почвата. Съдържанието на миризми, патогенни микроорганизми и вода в оборския тор е намалено. Твърдата фракция на полутечния оборски тор също може да бъде компостирана. Притокът на кислород се осигурява чрез механично обръщане на пластовете или чрез принудителна аерация на куповете оборски тор. Могат да се използват също така варели и цистерни за компост. Биологичен инокулум, зелени остатъци и други органични отпадъци (напр. ферментационен продукт) могат да бъдат компостирани заедно с твърд оборски тор.

Техника

Описание

Разреждане на полутечен оборски тор

Съотношението на разреждане с вода е от 1:1 до 50:1. Сухото вещество на разтворения полутечен оборски тор е под 2 %. Избистрената течна фракция при механичното разделяне на полутечния оборски тор и утайката от анаеробното разграждане също могат да бъдат използвани.

Напоителна система с ниско налягане

Разреденият полутечен оборски тор се инжектира в тръбопровода за водата за напояване, откъдето се изпомпва под ниско налягане към системата за напояване (напр. пръскачка или подвижна напоителна система).

Разпръсквач за ивично наторяване (маркуч за подаване на тор)

Множество гъвкави маркучи, закачени на широка релса, монтирана на цистерната с полутечен оборски тор. През маркучите на нивото на почвата се разпръсква полутечен оборски тор на широки успоредни ивици. Подходящо е техниката да се прилага между редовете на поникнали полски култури.

Разпръсквач за ивично наторяване (тороразпръсквачка)

Полутечният оборски тор се разпръсква посредством твърди тръби, които завършват с метални „ботуши“, конструирани за разпръскване на полутечен оборски тор на тесни ивици директно в почвата и под листната маса на културите. Някои видове тороразпръсквачки са конструирани така, че да правят плитки бразди в почвата с цел улесняване проникването на тора.

Инжектор за плитки бразди (отворени бразди)

С помощта на дискови или зъбни брани се прорязват вертикални прорези (обикновено с дълбочина 4–6 cm) в почвата, които образуват бразди, в които се излива полутечният оборски тор. Инжектираният полутечен оборски тор се излива изцяло или частично под повърхността на почвата, като след изливането му браздите обикновено са отворени.

Инжектор за дълбоки бразди (затворени бразди)

Зъбни или дискови брани, които се използват за култивиране на почвата и за впръскване на полутечен оборски тор в нея, преди пълното покриване на полутечния оборски тор с помощта на затъпкващи колела или ролери. Дълбочината на затворените бразди варира между 10 cm и 20 cm.

Подкиселяване на полутечен оборски тор

Вж. раздел 4.12.3.

Техника

Описание

Изчисляване на емисиите чрез използване на масовия баланс на азота и фосфора въз основа на приемания фураж, съдържанието на суров протеин в дажбите, общия фосфор и показателите на животните

Масовият баланс се изчислява за всяка категория животни, отглеждани в стопанството, като това съвпада с края на цикъл на отглеждане, по следните формули:

Nдажби се определя от количеството приет фураж и от съдържанието на суров протеин в дажбите. Рдажби се определя от количеството приет фураж и от съдържанието на общ фосфор в дажбите. Съдържанието на суров протеин и общ фосфор може да се определи чрез един от следните методи:

Nзадържан и Рзадържан могат да бъдат определени чрез един от следните методи:

В масовия баланс се отчитат специално всички значителни промени във фуражите (напр. промяна на комбиниран фураж).

Оценка на емисиите чрез анализ на оборския тор за общо съдържание на азот и фосфор

Измерва се общото съдържание на азот и фосфор в представителна съставна проба от оборски тор, а общото количество на отделените азот и фосфор се изчислява въз основа на данните за обема (на полутечния оборски тор) или за теглото (на твърдия оборски тор) на оборския тор. При системите за твърд оборски тор се отчита също и съдържанието на азот в постелята.

За да има съставната проба представителен характер, пробите трябва да се вземат поне от 10 различни места и/или дълбочини, за да се формира съставна проба. При постеля на птици пробите се вземат от дъното на постелята.

Техника

Описание

Оценка на емисиите чрез използване на масовия баланс въз основа на отделения и на общия (или амонячен) азот, наличен във всеки етап от управлението на оборския тор

Емисиите на амоняк се определят въз основа на количеството екскретиран амоняк от всяка категория животни и чрез използване на общия азотен (или общия амонячен азот — ОАА) поток и на коефициента на изпарение (КИ) през всеки етап от управлението на оборския тор (отглеждане в помещения за животни, съхранение, разпръскване върху почвата).

Формулите, които се прилагат за всеки етап от управлението на оборския тор, са:

където:

КИ е резултат на измервания, планирани и осъществени съгласно национален или международен протокол (напр. протокол VERA) и валидирани за стопанство, прилагащо идентичен вид техника при сходни климатични условия. Като алтернатива данни, от които да бъде получен КИ, може да се вземат от европейски или други международно признати документи с насоки.

При масовия баланс се отчита специално всяка значителна промяна във вида на отглежданите в стопанството животни и/или в прилаганите техники по отношение на помещенията, съхранението и разпръскването на тор върху почвата.

Изчисление чрез измерване на концентрацията на амоняк (или прах) и степента на вентилация, като се използват методи на ISO, методи от национални или международни стандарти или други методи, които осигуряват данни с равностойно научно качество

Пробите от амоняк (или прах) се вземат в продължение на минимум шест дни, разпределени в рамките на една година. Дните за вземане на проби се разпределят, както следва:

Вземането на проби се основава на 24-часови периоди и се извършва на входа/изхода за въздуха. След това се измерва концентрацията на амоняк (или прах) на изхода за въздуха, коригира се спрямо концентрацията на входящия въздух и дневните стойности на емисиите на амоняк (или прах) се извличат чрез измерване и умножаване на степента на вентилация и концентрацията на амоняк (или прах). От средната дневна стойност на емисиите на амоняк (или прах) може да се изчисли средната годишна стойност на емисиите на амоняк (или прах) от дадено помещение за отглеждане на животни, ако се умножи по 365 и като се коригира за евентуалните периоди, през който в помещението не се отглеждат животни.

Степента на вентилация, необходима за определяне на потока на емисиите, се установява както чрез изчисления (напр. с помощта на данни от крилчат анемометър или от система за контрол на вентилацията) в помещения с принудителна вентилация, така и с помощта на трасиращи газове (изключва се използването на SF6 и на всеки газ, съдържащ хлорофлуорокарбони (CFC) в естествено вентилирани помещения, които позволяват правилно смесване на въздуха.

При инсталации с множество входове/изходи мониторинг се извършва само на местата за вземане на проби, считани за представителни (по отношение на очакваните масови емисии).

Оценка чрез използване на емисионни коефициенти

Емисиите на амоняк (или прах) се определят въз основа на емисионни коефициенти, извлечени от измервания, планирани и осъществени съгласно национален или международен протокол (напр. протокол VERA) в стопанство, прилагащо идентичен вид техника (във връзка със системите за отглеждане, съхранение и/или разпръскване на оборски тор върху почвата) и намиращо се при сходни климатични условия. Като алтернатива емисионни коефициенти може да се вземат от европейски или други международно признати документи.

Използването на емисионни коефициенти отчита специално всяка значителна промяна във вида на отглежданите в стопанството животни и/или в прилаганите техники за помещенията за отглеждане на животни, за съхранение и разпръскване на тор върху почвата.

Техника

Описание

Проверка на работата на системата за пречистване на въздуха чрез измерване на амоняка, миризмите и/или праха при съществуващите на практика условия в стопанството съгласно предписания протокол за измерването, както и чрез използването на методите на EN стандарти или на други методи (ISO, национални и международни), които осигуряват данни с равностойно научно качество

Проверката се извършва чрез измерване на амоняка, миризмите и/или праха на входа и изхода, както и всички допълнителни параметри, свързани с функционирането (напр. нивото на въздушния поток, пада на налягането, температурата, нивата на pH, проводимостта). Измерванията се извършват през лятото (за период от поне осем седмици при ниво на вентилация > 80 % от максималното ниво на вентилация) и през зимата (за период от поне осем седмици при ниво на вентилация < 30 % от максималното ниво на вентилация) при наличие на представителна извадка за управлението и капацитета на запълване на помещенията за отглеждане на животните и само ако е изтекъл подходящ период от време (напр. четири седмици) след последната смяна на водата за овлажняване на филтъра. Могат да се прилагат различни стратегии за вземане на проби.

Контрол на ефективното функциониране на системата за пречистване на въздуха (напр. чрез непрекъснато записване на оперативните параметри или чрез използване на системи за сигнализиране)

Водене на електронен дневник с цел документиране на всички измервания и оперативни данни за период от 1—5 години. Документираните параметри зависят от вида на системата за пречистване на въздуха и може да включват:

Други параметри може да се записват ръчно.

Техника

Описание

Намаляване на съдържанието на суров протеин чрез използване на фуражи с балансирано азотно съдържание в зависимост от енергийните нужди и на лесно смилаеми аминокиселини

Намаляване на излишъка от суров протеин, като се гарантира, че не се надвишават препоръчваните количества. Дажбите са балансирани, така че да отговарят на нуждите на животните от енергия и лесносмилаеми аминокиселини.

Многофазово хранене с дажби, чийто състав е адаптиран към специфичните изисквания на периода на производство

Фуражният микс съответства на нуждите на животните, по-конкретно по отношение на необходимата енергия, аминокиселини и минерали в зависимост от теглото на животното и/или етапа на производство.

Добавяне на контролирани количества основни аминокиселини към дажби с ниско съдържание на суров протеин

Определено количество богат на протеини фураж се заменя с нископротеинов фураж с цел допълнително намаляване на съдържанието на суров протеин. Дажбите се допълват със синтетични аминокиселини (напр. лизин, метионин, треонин, триптофан, валин), така че да няма недостиг в аминокиселинния профил.

Използване на одобрени добавки към фуражите, които намаляват общия екскретиран азот

Одобрени (съгласно Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета (44) вещества, микроорганизми или препарати като ензими (напр. ензими за разграждане на нескорбялни полизахариди, протеази) или пробиотици се добавят към фуража или водата за по-добър ефект върху ефективността на фуражите например чрез подобряване на смилаемостта на фуражите или повлияване на стомашно-чревната флора.

Техника

Описание

Многофазово хранене с дажби, чийто състав е адаптиран към специфичните изисквания на периода на отглеждане

Чрез микса на фуражите се постига по-точен баланс между нуждите на животните от прием на фосфор и наличния във фуража фосфор в зависимост от теглото на животното и/или от етапа на производство.

Използване на одобрени добавки към фуражите, които намаляват общия екскретиран фосфор (напр. фитаза)

Одобрени (съгласно Регламент (ЕО) № 1831/2003) вещества, микроорганизми или препарати като ензими (напр. фитаза) се добавят към фуража или водата за по-добър ефект върху ефективността на фуражите например чрез подобряване на смилаемостта на фитатния фосфор във фуражите или повлияване на стомашно-чревната флора.

Техника

Описание

Биофилтър

Изпусканият въздух преминава през филтрационен пласт от органичен материал, като например коренище, дървесни частици, груба дървесна кора, компост или торф. Филтърният материал се поддържа винаги влажен чрез периодично напръскване на повърхността. Праховите частици и отделящите миризма съединения се абсорбират от мокрия слой и се окисляват или разграждат от микроорганизмите, които живеят върху влажния постелъчен материал.

Биоскрубер (или влажен биологичен филтър)

Уплътнен вертикален филтър с инертен запълващ материал, който обикновено се поддържа непрекъснато влажен чрез пръскане с вода. Замърсителите на въздуха се абсорбират през течната фаза и впоследствие се разграждат с помощта на микроорганизми, които живеят в елементите на филтъра. Може да се постигне намаляване на амоняка между 70 % и 95 %.

Сух филтър

Изпусканият въздух се издухва към екран, направен например от многопластова пластмаса, който е поставен пред монтиран в стената вентилатор. Преминаващият въздух е подложен на силни промени на посоката, което води до разделянето на частиците под въздействието на центробежните сили.

Дву- или трифазна система за пречистване на въздуха

При двуфазна система първата фаза (мокър киселинен скрубер) обикновено се комбинира с биоскрубер (втора фаза). При трифазна система първата фаза, състояща се от мокър скрубер, обикновено се комбинира с втора фаза (мокър киселинен скрубер), последвана от преминаване през биофилтър (трета фаза). Може да се постигне намаляване на амоняка между 70 % и 95 %.

Мокър скрубер

Изпусканият въздух преминава през уплътнено филтърно съоръжение с помощта на диаметрален вентилатор. Върху уплътняващия материал непрекъснато се пръска вода. Прахът се отстранява и се утаява във водния резервоар, който се източва преди повторното му напълване.

Влагоуловител

С помощта на вентилатори изпусканият въздух се насочва надолу към вана с вода, където праховите частици се омокрят. След това потокът се пренасочва нагоре под ъгъл от 180 градуса. Нивото на водата периодично се покачва, за да се компенсира изпарението.

Мокър киселинен скрубер

Изпусканият въздух се насочва през филтър (напр. стена от филтърен материал), по която се пръска циркулираща киселинна течност (напр. сярна киселина). Може да се постигне намаляване на амоняка между 70 % и 95 %.

Вид под

Описание

Изцяло скаров под

Под, при който цялата повърхност е скарова — под от метал, цимент или пластмаса, с отвори, позволяващи на изпражненията и урината да падат в канал или яма отдолу.

Частично скаров под

Под, една част от който е плътна, а друга скарова, от метал, цимент или пластмаса, с отвори, позволяващи на изпражненията и урината да падат в канал или яма отдолу. Замърсяването на плътния под се предотвратява чрез правилно управление на параметрите на вътрешния климат, особено в горещо време, както и/или чрез правилното проектиране на системите за отглеждане.

Плътен циментов под

Под, при който цялата площ е от плътен цимент. Подът може в различна степен да бъде покрит с постеля (напр. слама). Подът обикновено е под наклон, за да се улесни оттичането на урината.

Техника

Описание

Дълбока яма (при напълно или частично скаров под), само ако се използва в комбинация с допълнителни мерки за намаляване на емисиите, като например:

Под скаровия под на боксовете има дълбока яма, която прави възможно съхранението на полутечния оборски тор, като той се отстранява от нея рядко. При свинете за угояване може да се използва преливен канал за оборски тор. Отстраняването на полутечния оборски тор за разпръскване върху почвата или към външно торохранилище се извършва с колкото е възможно по-голяма ритмичност (напр. поне на всеки два месеца), освен ако няма технически ограничения (напр. капацитет за съхранение).

Вакуумна система за често отстраняване на полутечен оборски тор (в случаите, когато подът е напълно или частично скаров)

Отвори в долната част на ямата или канала, които са свързани към изпускателна тръба, по която полутечният оборски тор се отвежда до външно торохранилище. Полутечният оборски тор се изхвърля често чрез отваряне на клапа или запушалка на главната тръба за полутечния оборски тор, например веднъж или два пъти седмично; създава се лек вакуум, който позволява пълното изпразване на ямата или канала. Необходимо е да се достигне определена дълбочина на течния оборски тор преди системата да може да функционира правилно, за да се постигне ефективно действие на вакуума.

Скосени стени на канала за оборски тор (в случаите, когато подът е напълно или частично скаров)

Каналът за оборския тор има V-образно сечение при точката за изпразването му отдолу. Наклонът и гладкостта на повърхността улесняват изпразването на течния оборски тор. Оборският тор се отстранява поне два пъти седмично.

Скрепер за периодично отстраняване на полутечен оборски тор (в случаите, когато подът е напълно или частично скаров)

От всяка страна на централния улей има V-образен канал с две наклонени повърхности, по който урината може да се оттича в колекторна яма посредством тръба, разположена в долната част на канала за полутечен оборски тор. Твърдата фракция на оборския тор се отстранява често от ямата (напр. ежедневно) посредством скрепер. Препоръчва се на подлагания на остъргване под да се нанесе покритие, за да се получи (по-)гладка повърхност

Изпъкнал под и отделни канали за оборски тор и за вода (в случаите, когато боксовете са частично скарови)

Каналите за оборския тор и за водата се изграждат от срещуположни страни на изпъкналия под или на гладкия плътен циментов под. Каналът за водата се изгражда под страната на бокса, където свинете обикновено се хранят и пият. За пълнене на водните канали може да се използва водата за почистване на боксовете. Каналът е частично запълнен с поне 10 cm вода. Каналът за оборския тор може да се изгради с промивни улеи или скосени стени, които обикновено се промиват два пъти на ден, например с вода от другия канал или с течната фракция на полутечния оборски тор (съдържание на сухото вещество не по-високо от прибл. 5 %).

V-образни ленти за оборски тор (в случаите, когато подът е напълно или частично скаров)

В каналите за оборски тор се движат V-образни ленти за оборски тор, покриващи цялата им повърхност, така че всички изпражнения и урина падат върху тях. Лентите се пускат поне два пъти на ден, за да се пренасят поотделно урината и изпражненията до затворени торохранилища. Лентите са изработени от пластмаса (полипропилен или полиетилен).

Редуцирана яма за събиране на оборски тор (при напълно или частично скаров под)

Боксът е снабден с тясна яма с ширина от около 0,6 m. Ямата може да бъде разположена във външна алея.

Често отстраняване на течен оборски тор чрез промиване (при напълно или частично скаров под)

Много често отстраняване (напр. веднъж или два пъти дневно) на полутечния оборски тор чрез промиване на каналите с течната фракция на полутечния оборски тор (съдържание на сухо вещество не по-високо от около 5 %) или с вода. Течната фракция на полутечния оборски тор може също така да бъде аерирана преди промиването. Тази техника може да се комбинира с индивидуални различни решения за оформяне на долната част на каналите или ямите, например улеи, тръби или постоянен слой полутечен оборски тор.

Помещения за отглеждане от тип бокс (при напълно или частично скаров под)

В боксовете, намиращи се в естествено вентилиращи се помещения за отглеждане на животните, се обособяват отделни функционални зони. Зоната за лежане (около 50–60 % от общата площ) се състои от равен изолиран циментов под с покрити изолирани помещения за отглеждане или боксове с подвижен покрив, който може да бъде издиган или спускан с цел контролиране на температурата и вентилацията. Зоните за игра и хранене са разположени на скаров под, под който се намира яма за събиране на оборския тор, отстраняван често например чрез вакуум. Върху плътния циментов под може да се използва слама.

Система с цялостна постеля (в случаите, когато подът е от плътен цимент)

Изцяло бетонен под, почти напълно покрит с пласт слама или друг лигноцелулозен материал.

При помещенията с под с постеля твърдият оборски тор се отстранява често (напр. два пъти седмично). Като алтернатива в помещенията с дебела постеля отгоре се добавя нова слама, а образуваният оборски тор се отстранява в края на периода на отглеждане. Могат да се обособят отделни функционални зони — за лежане, хранене, движение и дефекация.

Външна алея с постеля (в случаите, когато подът е от плътен цимент)

Малка вратичка позволява на свинята да излиза и да се изхожда на външна алея с циментов под с постеля. Оборският тор пада в канал, откъдето се почиства със скрепер веднъж дневно.

Боксове за хранене/лежане с плътен под (в случаите, когато се използват боксове с постеля)

Свинете майки се отглеждат в помещение, разделено на две функционални зони — основна зона с постеля и множество боксове за хранене/лежане, които са с плътен под. Оборският тор попива в слама или друг лигноцелулозен материал, който се доставя и сменя редовно.

Събиране на оборски тор във вода

Оборският тор се събира във водата за почистване, която се намира в канала за оборски тор и се допълва до ниво от около 120—150 mm. Скосените стени на канала не са задължителни. След всеки цикъл на отглеждане каналът за оборски тор се изпразва.

Комбинация от водни канали и канали за оборски тор (в случаите, когато подът е напълно или частично скаров)

Свинята майка се отглежда само на точно определено място (чрез използване на родилни боксове), с обособена зона за дефекация. Ямата за оборски тор е разделена на широк воден канал в предната част и малък канал за оборски тор в задната част, където повърхността на оборския тор е намалена. Предният канал е частично запълнен с вода.

Корито за оборски тор (при напълно или частично скаров под)

Предварително отлято корито (или яма) се поставя под скаров под). В единия край коритото е по-дълбоко, с наклон от поне 3° по посока на централния канал за оборски тор; оборският тор се изхвърля, когато нивото му достигне около 12 cm. При наличие на воден канал коритото може да се раздели на зона за водата и зона за оборския тор.

Система с постоянно внасяне на слама (в случаите, когато има плътен циментов под)

Свинете се отглеждат в помещения с плътен под, в които е обособена наклонена зона за лежане и зона за дефекация. На животните се осигурява слама ежедневно. Вследствие от дейността на свинете постелята се изтиква и разпределя по наклона (4–10 %) на бокса до улея за събиране на оборски тор. Твърдата фракция може да се отстранява често (напр. ежедневно) посредством скрепер.

Боксове с постеля с комбинирана обработка на оборския тор (полутечен и твърд оборски тор)

Родилните боксове имат отделни функционални зони: застлана зона за лежане, зона за движение, зона за отделяне на изпражнения със скарови или перфорирани подове и зона за хранене, обособена върху плътен под. На прасенцата се осигурява покрито гнездо с постеля. Оборският тор се отстранява периодично с помощта на скрепер. Твърдият оборски тор се отстранява ръчно от зоните с плътен под всеки ден. Редовно се осигурява постелъчен материал. Системата може да се съчетае с двор.

Използване на плаващи топки в канала за оборски тор

Пълни наполовина с вода топки, направени от специална пластмаса с незалепващо покритие, плават по повърхността на каналите за оборски тор.

Техника

Описание

Тръби за охлаждане на полутечен оборски тор

Понижаването на температурата на полутечния оборски тор (обикновено под 12 °C) се постига посредством инсталиране на система за охлаждане, която се разполага над полутечния оборски тор, над циментовия под или се вгражда в пода. Интензивността на охлаждането може да е от 10 W/m2 до 50 W/m2 за бременните свине и за свинете за угояване, отглеждани на частично скарови подове. Системата се състои от тръби, в които циркулира охлаждащ агент или вода. Тръбите са свързани със съоръжение за топлообмен с цел извличане на енергия, която може да се използва за затопляне на други части на стопанството. Ямата или каналите трябва редовно да се изпразват поради относително малката топлообменяща повърхност на тръбите.

Техника

Описание

Подкиселяване на полутечен оборски тор

Към полутечния оборски тор се добавя сярна киселина, за да се намали pH в ямата с полутечен оборски тор до около 5,5. Добавянето може да се осъществява в резервоар за обработка на оборски тор, след което да се извърши аерация и хомогенизация. Част от третирания полутечен оборски тор се изпомпва обратно в ямата за съхранение под подовете на помещенията за отглеждане. Системата за третиране е напълно автоматизирана. Преди (или след) разпръскване върху кисели почви, може да е необходимо да се добави вар за неутрализиране на pH на почвата. Като алтернатива подкиселяването може да се извърши директно в торохранилището за полутечен оборски тор или непрекъснато по време на разпръскването върху почвата.

Система за отглеждане

Описание

Система за отглеждане в неуголемени клетки

Пилета за разплод на бройлери се отглеждат в неуголемени клетки, снабдени с кацалки, застлана зона и полог. Ярките трябва да се отглеждат съгласно подходящи установени практики за управление (напр. определени системи за хранене и поене) и условия на околната среда (напр. естествена светлина, кацалки, постеля), за да могат да се адаптират към животновъдните системи, в които ще попаднат през по-нататъшния си живот. Клетките обикновено се подреждат на три или повече реда.

Система за отглеждане в уголемени клетки

Уголемени клетки с наклонени подове, направени от заварена телена мрежа или пластмасови скари, оборудвани с фиксиращи приспособления и снабдени с по-голямо пространство за хранене, пиене, лежане в полога, чесане, кацане и събиране на яйца. Капацитетът на клетките може да варира от около 10 до 60 птици. Клетките обикновено се подреждат на три или повече реда.

Дебела постеля с яма за оборски тор

Поне една трета от общата площ на пода на помещението за отглеждане е покрита с постеля (напр. пясък, талаш, слама). Останалата част от пода е скарова, като под нея е разположена яма за оборски тор. Над скаровата зона са разположени приспособления за хранене и поене. Вътре и извън помещението за отглеждане може да има допълнителни конструкции като веранди и система за свободен начин на отглеждане.

Отглеждане във волиери

Волиерите се разделят на различни функционални зони — за хранене, поене, снасяне на яйца, чесане на птиците и почивка. Използваемата площ се увеличава с помощта на издигнати скарови подове, комбинирани с етажиращо съоръжение. Скаровата площ варира от 30 % до 60 % от общата площ на пода. Останалата част от пода обикновено е с постеля.

В птицефермите за кокошки носачки и бройлери за разплод системата за отглеждане може да се комбинира с веранди, със или без система за свободен начин на отглеждане.

Отстраняване на оборския тор по транспортни ленти (в случаите на системи за отглеждане в уголемени или неуголемени клетки) поне със следната периодичност:

Лентите за отстраняване на оборския тор се поставят под клетките. Честотата на отстраняване може да е веднъж всяка седмица (със сушене с въздух) или по-често (без сушене с въздух). Лентата за събиране може да се вентилира с цел сушене на оборския тор. Може също да се използва ускорено сушене с въздух на лентата с оборски тор.

Ленти или скрепери за оборски тор (при наличие на дебела постеля с яма за оборския тор)

Оборският тор се отстранява посредством скрепери (периодично) или ленти (веднъж седмично за изсушения оборски тор или два пъти седмично, ако няма сушене).

Система за принудителна вентилация и рядко отстраняване на оборския тор (при наличие на дебела постеля с яма за оборския тор) само ако се използва в комбинация с допълнителни мерки за намаляване на емисиите, като например:

Отглеждането в помещения с дебела постеля (вж. описанието по-горе) се комбинира с рядко отстраняване на оборския тор, например в края на цикъла на отглеждане. Гарантира се минимално съдържание на сухо вещество около 50–60 %. Това се постига с подходяща система за принудителна вентилация (напр. вентилатори и смукателна система на нивото на пода).

Сушене на оборския тор с принудително подаване на въздух през тръби (при наличие на дебела постеля с яма за оборския тор)

Отглеждането в помещения с дебела постеля (вж. описанието по-горе) се комбинира със сушене на оборския тор посредством принудителна вентилация през тръби, издухващи въздух (напр. при 17–20 °C и 1,2 m3/птица) върху оборския тор, съхраняван под скаровия под.

Сушене с принудително подаван въздух на оборския тор чрез използване на перфориран под (при наличие на дебела постеля с яма за оборския тор)

Системата с дебела постеля (вж. описанието по-горе) е оборудвана с перфориран под, намиращ се под оборския тор, което позволява принудително издухване на въздух отдолу. Оборският тор се отстранява в края на цикъла на отглеждане.

Ленти за оборски тор (при отглеждане във волиера)

Оборският тор се събира на ленти, разположени под скаровия под и се отстранява поне веднъж седмично чрез вентилирани или невентилирани ленти. Подовете с постеля и плътните подове могат да се комбинират във волиерите за ярки.

Сушене на постелята чрез принудително подаване на вътрешен въздух (при плътен под с дебела постеля)

При системата за отглеждане в помещения с дебела постеля без яма за оборски тор могат да се използват вътрешни системи за рециркулиране на въздуха с цел сушене на постелята, за да се отговори на физиологичните нужди на птиците. За тази цел може да се използват вентилатори, топлообменници и/или отоплителни съоръжения.

Техника

Описание

Естествена или принудителна вентилация с непропускаща система за поене (при плътен под с дебела постеля)

Помещението е затворено и добре изолирано, снабдено с естествена или принудителна вентилация, и може да се комбинира с веранда и система за свободен начин на отглеждане. Плътният под е изцяло покрит с постеля, към която може да се добавя материал при необходимост. Изолацията на пода (напр. цимент, глина, мембрана) предпазва от кондензация на вода в постелята. Твърдият оборски тор се отстранява в края на цикъла на отглеждане. Конструкцията и режимът на работа на системата за питейна вода не позволява изтичане и разливане на вода върху постелята.

Система за принудително изсушаване на постелята чрез използване на вътрешния въздух (при плътен под с дебела постеля)

За сушене на настилката, за да се отговори на физиологичните нужди на птиците, могат да се използват вътрешни системи за рециркулиране на въздуха. За тази цел може да се използват вентилатори, топлообменници и/или отоплителни съоръжения.

Постеля върху лентата за оборски тор и принудително сушене с въздух (при стелажни системи)

Многоетажна система за отглеждане на стелажи, снабдена с ленти за оборския тор, покрити с постеля. Между редовете стелажи се оставят коридори за вентилация. Въздухът постъпва през единия коридор и се насочва към постелъчния материал върху лентата с оборски тор. Постелъчният материал се отстранява в края на цикъла на отглеждане. Системата може да се използва в комбинация с отделен първоначален етап, в който малките бройлери се излюпват и отглеждат за ограничен период от време, като се използват ленти за оборския тор с постелъчен материал и многоредова система.

Затоплян и охлаждан под с постеля (при комбинирани системи)

Вж. раздел 4.2.

Техника

Описание

Периодично добавяне на постеля (при плътен под с дебела постеля или дебела постеля, комбинирана със скаров под)

Постелъчният материал се поддържа сух чрез непрекъснато добавяне (напр. ежедневно) на пресен материал при необходимост. Твърдият оборски тор се отстранява в края на цикъла на отглеждане.

Помещенията за отглеждане може да са снабдени с естествена или усилена вентилация и да се комбинират със система за свободен начин на отглеждане.

При наличие на дебела постеля, комбинирана със скаров под, подът в зоната за поене е скаров (около 25 % от общата площ на пода).

Периодично отстраняване на оборския тор (при напълно скаров под)

Скари покриват ямата, където се съхранява оборският тор и откъдето той се изнася във външното торохранилище. Периодичното преместване на оборския тор във външно торохранилище може да се осъществява:

Системите за отглеждане може да са снабдени с естествена или принудителна вентилация и да се комбинират със система за свободен начин на отглеждане.

Техника

Описание

Естествена или принудителна вентилация с непропускаща система за поене (при плътен под с дебела постеля)

Плътният под е изцяло покрит с постеля, към която може да се добавя материал при необходимост. Изолацията на пода (напр. с цимент, глина) предпазва от кондензация на вода в постелята. Твърдият оборски тор се отстранява в края на цикъла на отглеждане. Конструкцията и режимът на работа на системата за поене не позволява изтичане и разливане на вода върху постелята. Естествената вентилация може да се комбинира със система за свободен начин на отглеждане.