22.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 75/10

(1)

С Регламент (ЕО) № 2022/95 (2) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на амониев нитрат с произход от Русия. След преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките и междинно преразглеждане, с Регламент (ЕО) № 658/2002 (3) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на амониев нитрат с произход от Русия. След ново преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките и междинно преразглеждане, с Регламент (ЕО) № 661/2008 (4) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на амониев нитрат с произход от Русия. Също след преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките, с Регламент за изпълнение (ЕС) № 999/2014 (5) Комисията наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на амониев нитрат с произход от Русия.

(2)

С Решение 2008/577/ЕО (6) („решението“) Комисията прие ценова гаранция („гаранцията“) от някои производители, в това число руските производители ОАО „Акрон“ и ОАО „Дорогобуж“, членове на холдинговото дружество „Акрон“ (наричани заедно „Акрон“), относно вноса на амониев нитрат, произвеждан от тези дружества и продаван на първия независим клиент в Съюза.

(3)

Със същото решение Комисията прие и гаранция от украинското дружество ПАО„Азот“ (гр. Черкаси). Срокът на действие на мерките върху вноса на амониев нитрат с произход от Украйна изтече на 17 юни 2012 г. (7), поради което на същия ден изтече и срокът на съответната гаранция.

(4)

Със същото решение Комисията прие и гаранция от групата „Еврохим“. С Решение 2012/629/ЕС (8) Комисията отхвърли приетата гаранция, предложена от групата „Еврохим“, поради неприложимост на гаранцията.

(5)

Приетата от „Акрон“ гаранция се основава на следните три елемента: 1) индексиране на минималните цени в съответствие с публичните международни котировки, 2) количествен таван и 3) ангажимент продуктите, обхванати от гаранцията, да не се продават на същите клиенти в Европейския съюз, на които се продават други продукти, с изключение на определени други продукти, за които „Акрон“ поема ангажимент да спазва специален режим на цените.

(6)

Както се посочва в съображение 14 от Решение 2008/577/ЕО, при приемането на гаранцията Комисията е счела, че поради структурата за продажби на „Акрон“ рискът от заобикаляне на гаранцията е ограничен.

(7)

През май 2012 г. „Акрон“ уведоми Комисията за намерението си да придобие дял в химически завод в Съюза. През август 2012 г. дружеството уведоми Комисията за промяна в корпоративната си структура, а именно че е придобило миноритарно дялово участие в посочения химически завод в Съюза, и изтъкна, че тази корпоративна промяна няма отражение върху прилагането на гаранцията. След като направи оценка на представените от „Акрон“ доказателства, първоначално Комисията сметна, че тази промяна в корпоративната структура на дружеството няма отражение върху гаранцията. Понастоящем обаче Комисията разполага с нови доказателства, които сочат, че когато я е уведомило за промяна в структурата си, дружеството е представило непълна информация. По-специално Комисията не е била уведомена, че освен химични продукти посоченият производител от Европейския съюз също така произвежда и продава торове, в това число амониев нитрат. Освен това доказателствата, с които понастоящем разполага Комисията, сочат, че след като през август 2012 г. дружеството я е уведомило за това, дяловото участие на „Акрон“ се е увеличило още повече.

(8)

Комисията анализира възможните последствия предвид доказателствата, с които разполага, и счете, че е налице голям риск от кръстосано компенсиране. Ако обектът за производство и продажба на торове в Европейския съюз, в който „Акрон“ има дялово участие, продава някои свои продукти на същите клиенти като „Акрон“, цените по тези трансакции могат да се определят така, че да компенсират минималната вносна цена, за която е поета гаранция. Подобна компенсация обаче не би могла да се открие чрез дейности за наблюдение, тъй като ценовата структура на повечето продукти, произвеждани от обекта за производство и продажба на торове, в който „Акрон“ има дялово участие, не се посочва в никакви обществено достъпни източници. Поради това не може да се прецени дали цените, заплатени от клиентите, отговарят на стойността на продуктите, или отразяват евентуална отстъпка, направена с цел да се компенсират трансакциите, обект на гаранцията, за които трябва да се спазва минимална вносна цена. Вследствие на това наблюдението на гаранцията би станало неприложимо и неосъществимо.

(9)

Комисията надлежно уведоми „Акрон“ и обяви, че предвид обстоятелствата, описани в съображения 7 и 8, счита, че гаранцията следва да бъде оттеглена. На дружеството бе дадена възможност за коментар.

(10)

„Акрон“ представи писмени изявления и получи възможност представителите му да бъдат изслушани. В отговор на документа за оповестяването „Акрон“ отново изтъкна доводите, приведени от дружеството, когато то за първи път беше уведомено за обстоятелството, че гаранцията е несъвместима с дяловото му участие в дружество — производител на торове в Съюза. Доводите на „Акрон“ са разгледани в документа за оповестяването и в настоящия регламент.

(11)

Няколко страни изпратиха писмени изявления до Комисията, с които подкрепят становището на „Акрон“ (те обаче не са адресати на оповестяването от страна на Комисията и не са поканени да представят коментари). Страните заявиха, че не участват в практики за кръстосано компенсиране с „Акрон“. Въпреки това тези изявления сами по себе си не намаляват риска от кръстосано компенсиране. При всяко положение установената практика на Комисията е да не приема ценови гаранции, ако съществува голям риск от кръстосано компенсиране, независимо дали е налице компенсиране, или не.

(12)

Представителите на „Акрон“ заявиха, че са действали добросъвестно, когато съгласно определението за свързана страна и в съответствие с точка 5.14 от гаранционното споразумение са уведомили Комисията за някои промени в корпоративната структура на дружеството.

(13)

Освен това според „Акрон“ дружеството трябва да се разглежда като финансов инвеститор в дружество в Съюза, а придобитото дялово участие му предоставя само ограничени законови права в процеса на вземане на решения и следователно то няма контрол над дружеството в Съюза по смисъла на конкурентното право на Съюза.

(14)

Представителите на „Акрон“ подчертаха, че съгласно правото на Съюза и националното законодателство в областта на конкуренцията не се допускат обмен на чувствителна търговска информация, нито съгласуване на продажбите с конкурентите на дружеството в Съюза или на друго място, което е задължителна предпоставка за кръстосано компенсиране.

(15)

Комисията счита, че приведените от „Акрон“ доводи следва да бъдат отхвърлени поради следните причини:

(16)

На първо място, предложената от „Акрон“ гаранция съдържа определение за свързана страна. Съгласно първата клауза на гаранционното споразумение дялово участие от 5 % или повече в друго дружество е достатъчно основание дружеството да бъде счетено за свързана страна; този процент следва да се вземе предвид при оценката на възможността за наблюдение и приложимостта на гаранцията.

(17)

Освен това Комисията отново изтъква проблемите във връзка с кръстосано компенсиране, изложени в съображение 8. Не може да се изключи и възможността някои ценови котировки (които са основата на механизма за индексиране на цените по гаранцията) да бъдат повлияни от продажбите на свързания производител в Съюза.

(18)

Самите представители на „Акрон“ признават, че дяловото участие в дружеството на производителя в Съюза е основание да се допусне съществуването на риск от кръстосано компенсиране, макар да опровергават това. Съображения от областта на конкурентното право — на национално равнище или на равнището на Съюза — с довода, че на теория подобно поведение не е в интерес на „Акрон“, нямат отношение към възможността за наблюдение и приложимостта на гаранцията. Подобни съображения сами по себе си не намаляват риска от кръстосано компенсиране.

(19)

„Акрон“ заяви, че кръстосаното компенсиране е в разрез с търговския интерес както на самото дружество, така и на свързания производител в Съюза. Това твърдение само по себе си не намалява риска от кръстосано компенсиране, тъй като понятието за търговски интерес не може да се преценява абстрактно. Също така според оценката на Комисията не е възможно да се изключат стимули за кръстосано компенсиране, тъй като и свързаният производител в Съюза, и „Акрон“ продават в Съюза продукти, различни от амониев нитрат, потенциално на едни и същи клиенти. Проследяването на тези продажби в Съюза би било неосъществимо или направо невъзможно. В това отношение следва да се обърне внимание на сложната структура на групите дружества в състава на „Акрон“ и на свързания производител в Съюза. Поради това съществува голям риск от кръстосано компенсиране при продажбите на амониев нитрат или други продукти на едни и същи клиенти.

(20)

На второ място, производителят в Съюза не може да подлежи на наблюдение, тъй като не може да бъде страна по гаранцията — съгласно член 8 от основния регламент гаранции могат да се предлагат само от износители.

(21)

На трето място, дори ако производителят от Съюза може да бъде страна по гаранцията, quod non, наблюдението за изпълнението на такава гаранция би било неосъществимо, както е посочено в съображения 8 и 19 по-горе.

(22)

С оглед на гореизложеното и въз основа на наличните към момента доказателства Комисията заключи, че след промяната в корпоративната структура на дружеството е налице голям риск от кръстосано компенсиране и приетата гаранция от „Акрон“ става неприложима, поради което следва да бъде отхвърлена.

(23)

На последно място, „Акрон“ предложи да се приложи допълнителен механизъм за наблюдение в рамките на гаранцията. По-конкретно „Акрон“ предложи редовно да предоставя на Комисията заверен отчет за паричните потоци между двете групи дружества. Този нов механизъм обаче още повече ще усложни и утежни наблюдението на гаранцията и няма да намали установените рискове и проблеми във връзка с кръстосаното компенсиране.

(24)

Нито един от доводите, представени от „Акрон“, не променя оценката на Комисията, че наблюдението на гаранцията вече е неосъществимо.

(25)

С оглед на гореизложеното, в съответствие с член 8, параграф 9 от основния регламент, както и в съответствие с условията на гаранцията, според които Комисията има право да я оттегли едностранно, Комисията заключи, че приемането на предложената от „Акрон“ гаранция следва да бъде оттеглено, а Решение 2008/577/ЕО на Комисията следва да бъде отменено. Съответно за вноса на разглеждания продукт, произведен от „Акрон“ (допълнителен код по ТАРИК A532), следва да се прилага окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 999/2014 на Комисията,