13.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 266/14


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/1831 НА КОМИСИЯТА

от 7 октомври 2015 година

за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета (1), и по-специално член 4, параграф 3, член 13, параграф 2, втора алинея, член 14, параграф 1, втора алинея и член 25 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС) № 1144/2014 бе отменен Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета (2) и бяха определени нови правила относно мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти и прилагани на вътрешния пазар и в трети държави. С него също така се предоставят правомощия на Комисията да приема делегирани актове и актове за изпълнение в тази връзка. С цел да се гарантира, че новата правна рамка функционира гладко и се прилага по еднакъв начин, някои правила трябва да бъдат приети посредством такива актове. Тези актове следва да заменят Регламент (ЕО) № 501/2008 на Комисията (3), който се отменя с Делегиран регламент (ЕС) 2015/1829 на Комисията (4).

(2)

Мерките за информиране и насърчаване следва да не са насочени към произхода. Въпреки това, по силата на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1144/2014 е възможно произходът на продуктите да се обозначава при определени условия. Следва да се определят правила, чрез които да се гарантира по-специално, че обозначаването на произхода не подкопава главното послание, което Съюзът влага в дадена програма.

(3)

С цел да се избегне всякакъв риск от объркване на целевата аудитория, що се отнася до разликата между обща кампания, при която се упоменава произходът, и кампания, при която се упоменават конкретни продукти със защитено географско указание, регистрирани съгласно схемите за качество на Съюза, упоменаването на произхода следва да е ограничено само до националния произход. При все това, като се има предвид списъкът на допустимите схеми, съдържащ се в член 5, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1144/2014, за тези конкретни схеми следва да е възможно произходът да се укаже по начин, различен от указването на националния произход. Освен това следва да е възможно да се обозначи наднационален произход, като например скандинавски, алпийски или средиземноморски, тъй като тези обозначения са общоизвестни в цяла Европа.

(4)

Мерките за информиране и насърчаване следва да не са насочени към търговски марки. Въпреки това, по силата на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1144/2014 е възможно търговските марки на продуктите да се обозначават при определени операции и при определени условия. Изобразяването на търговски марки следва да е ограничено до демонстрации и дегустации — дейности, специално насочени към увеличаване на продажбите, както и до съответните информационни и промоционални материали, които се излагат при такива специфични дейности. Следва да се определят правила, чрез които да се гарантира, че всяка търговска марка е видима в еднаква степен, а графичното ѝ представяне е в по-малък формат, отколкото представянето на главното послание на Съюза в рамките на кампанията. С цел да се запази характерът на мерките, който не е насочен към търговски марки, следва да се определят правила, чрез които да се гарантира, че — с изключение на надлежно обосновани обстоятелства — се изобразяват няколко търговски марки и че предназначената за търговски марки площ е ограничена до определен процент от информационната зона.

(5)

Регламент (ЕС) № 1144/2014 позволява на предлагащите организации да изпълняват някои части от своите програми. Следва да бъдат определени правила за прилагането на тези разпоредби.

(6)

Обикновените програми следва да се изпълняват при споделено управление между държавите членки и Съюза в съответствие с Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5), а многонационалните програми следва да се финансират съгласно правилата за пряко управление в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (6). Тъй като една и съща предлагаща организация може да има както обикновени, така и многонационални програми, правилата за изпълнение на двата вида програми следва да се различават възможно най-малко. За тази цел обикновените програми следва да се подчиняват на правила, еквивалентни на разпоредбите на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 относно безвъзмездните средства, които се прилагат при многонационалните програми, като например отсъствието на изискване за предоставяне на обезпечение, с което се гарантира удовлетворителното изпълнение на договора.

(7)

Държавите членки отговарят за правилното изпълнение на обикновените програми, избрани от Комисията. Следва да се предвиди разпоредба за определянето на национални органи, които да отговарят за прилагането на настоящия регламент. За да се осигурят еднакви условия, следва да се определят правила относно сключването на договори за изпълнение на избраните обикновени програми. За тази цел Комисията следва да предостави на държавите членки образец на договор и следва да се определят разумни срокове за сключването на договори. С оглед на различните видове мерки, които е възможно да бъдат включени в дадена програма, следва да се предвиди известна гъвкавост по отношение на началната дата на изпълнение на програмата.

(8)

В интерес на доброто финансово управление предлагащите организации и прилагащите организации следва да са задължени да съхраняват документален архив и други разходооправдателни документи, необходими за доказване на правилното изпълнение на програмата и допустимостта на декларираните разходи за финансиране от Съюза.

(9)

Държавите членки следва да контролират изпълнението на обикновените програми в съответствие с Регламент (ЕС) № 1306/2013. Те следва да са задължени също така преди сключването на договор със съответната предлагаща организация да одобряват избраната прилагаща организация и да проверяват всяко заявление за плащане преди извършване на плащане. С изключение на заявленията за авансово плащане, всички заявления за плащане следва да включват финансов отчет, в който се декларират и описват допустимите разходи, направени от предлагащата организация, отчет за техническото изпълнение на програмата, а заявленията за плащане на остатъка — и доклад за оценка.

(10)

С цел да се опрости и намали административната тежест, продължителността на периодите, за които се отнасят междинните отчети и съответните заявления за плащане, следва да се определи на една година. Освен това, когато се иска плащане на суми с определен размер, следва да се представя сертификат за финансовите отчети, издаден от независим и квалифициран одитор. Сертификатът следва да предоставя на държавите членки доказателства по отношение на допустимостта на декларираните разходи.

(11)

С цел да се даде възможност на държавите членки да проверяват дали материалите, изготвени при изпълнението на дадена програма, са в съответствие с правото на Съюза, както е предвидено в член 14, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1144/2014, и по-специално — дали са приложени разпоредбите относно главното послание на Съюза, обозначаването на произхода и изобразяването на търговски марки, следва да се въведе задължение използваните материали, включително визуалните материали, да се представят на държавата членка.

(12)

С цел да се осигурят оборотни средства на предлагащите организации, следва да се определят условията за авансово плащане. За да се защитят ефективно финансовите интереси на Съюза, авансовото плащане следва да е обвързано с предоставянето на обезпечение. Това обезпечение следва да е в сила до плащането на остатъка, когато се уравнява авансовото плащане. Тъй като е възможно предлагащите организации, установени в държавите членки, които получават финансова помощ, да срещнат трудности при предоставянето на обезпечение за целия размер на средствата, които може да бъдат отпуснати авансово, следва да се въведе специална разпоредба, чрез която да им се даде възможност да получат авансовото плащане на два транша.

(13)

В интерес на доброто финансово управление следва да се въведе изискване авансовите и междинните плащания да са по-ниски от общото финансово участие на Съюза с определен предпазен марж.

(14)

Въз основа на натрупания опит следва да се определи съдържанието на проверките на място, които трябва да се извършват от държавите членки, и по-специално честотата, обхватът и мястото на извършването им. Поради това е целесъобразно да се изисква всяка програма да подлежи на минимум една проверка на място по време на изпълнението си. Като се имат предвид фактът, че информационните и промоционалните дейности се изпълняват по различно време и често са с ограничена продължителност, и фактът, че някои програми се изпълняват извън държавата членка на произход на предлагащата организация или извън Съюза, проверките на място следва да се извършват в помещенията на предлагащата организация и — ако е целесъобразно — в помещенията на прилагащата организация.

(15)

Лихвеният процент в случай на недължими плащания следва да е съобразен със съответния лихвен процент, който се прилага за многонационалните програми.

(16)

С цел да се направи оценка на ефективността и ефикасността на програмите за информиране и насърчаване, следва да се определят разпоредби, изискващи предлагащите организации и държавите членки да осъществяват подходящ мониторинг и оценка както на програмите, така и на цялостната ефективност на политиката за насърчаване.

(17)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за общата организация на селскостопанските пазари,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се определят правила за прилагане на Регламент (ЕС) № 1144/2014 по отношение на видимостта на обозначението на произхода и търговските марки при обикновените и многонационалните програми, както и правила, съгласно които на предлагаща организация може да бъде разрешено да изпълни някои части от обикновена програма.

С него се определят и специални правила за сключване на договори, управление, мониторинг и контрол на обикновените програми, както и система от показатели за оценка на въздействието на програмите за информиране и насърчаване.

ГЛАВА II

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ОБИКНОВЕНИТЕ И МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ ПРОГРАМИ

РАЗДЕЛ 1

Видимост на обозначението на произхода

Член 2

Общи изисквания към обозначаването на произхода във всички информационни и промоционални материали

1.   Главното послание на програмата трябва да е послание на Съюза и да не акцентира върху конкретен произход.

2.   Обозначаването на произхода трябва да отговаря на следните кумулативни условия:

а)

да не представлява ограничение на свободното движение на селскостопански и хранителни продукти в разрез с член 34 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

б)

да не насърчава потребителите да купуват местни стоки единствено въз основа на произхода им и да указва не толкова самия произход, колкото специфичните свойства на продукта; и

в)

да допълва главното послание на Съюза.

3.   Главното послание на Съюза в рамките на програмата не може да се измества на заден план от материали, свързани с произхода на продукта, като например изображения, цветове, символи или музика. Произходът се обозначава на място, различно от мястото, предназначено за главното послание на Съюза.

4.   Произходът се обозначава само върху визуалните информационни и промоционални материали. В аудиоматериалите произходът не се упоменава.

Член 3

Специфично обозначаване на произхода върху информационните и промоционалните материали съгласно член 4, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕС) № 1144/2014

1.   Обозначаването на произхода върху информационните и промоционалните материали съгласно член 4, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕС) № 1144/2014 се ограничава до националния произход, и по-конкретно — наименованието на държавата членка, или до общия наднационален произход. Обозначаването на произхода може да е експлицитно или имплицитно.

2.   Спазват се условията, определени в член 4, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕС) № 1144/2014, като се има предвид значимостта на текста или символа, включително изображенията и общото представяне, които се отнасят до произхода, в сравнение със значимостта на текста или символа, които се отнасят до главното послание на Съюза в рамките на програмата.

Член 4

Обозначаване на произхода върху информационните и промоционалните материали във връзка със схеми, допустими съгласно член 5, параграф 4, букви в) и г) от Регламент (ЕС) № 1144/2014

1.   В мерките за информиране и насърчаване, в които се упоменават схеми, допустими съгласно член 5, параграф 4, буква в) от Регламент (ЕС) № 1144/2014, наименованието на най-отдалечените региони може да се обозначи в съответните графични символи, ако са изпълнени условията, посочени в Делегиран регламент (ЕС) № 179/2014 (7), и в свързаните с тях визуални материали, ако отговарят на условията, посочени в член 4, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕС) № 1144/2014.

2.   Чрез дерогация от член 3, параграф 1, в мерките за информиране и насърчаване, в които се упоменават схеми, допустими съгласно член 5, параграф 4, буква г) от Регламент (ЕС) № 1144/2014 и съдържащи в наименованието си упоменаване на произход, този специфичен произход може да се обозначи, ако те отговарят на условията, посочени в член 4, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕС) № 1144/2014.

РАЗДЕЛ 2

Видимост на търговските марки

Член 5

Общи изисквания

1.   Под „търговски марки“, както са посочени в член 4 от Регламент (ЕС) № 1144/2014, се разбира марки съгласно определенията в членове 4 и 66 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета (8) или в член 2 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9).

2.   Търговските марки на насърчаваните продукти на предлагащите организации може да са визуално изобразени само по време на демонстрации или дегустации.

Прилагат се следните определения:

а)

„демонстрации“ означава всички начини за демонстриране на качествата на даден продукт или на дадена схема пред потенциални клиенти с цел те да бъдат насърчени да закупят продукта по време на панаири или на събития, организирани от предприятия за предприятия, както и на уебсайтове;

б)

„дегустации“ означава дейности, при които потенциалните клиенти може да дегустират даден продукт по време на панаири или на събития, организирани от предприятия за предприятия, както и в точки на продажба.

3.   Търговските марки може да са визуално изобразени и върху информационните и промоционалните материали, излагани или разпространявани по време на демонстрации и дегустации.

4.   Предлагащите организации, които изобразяват търговски марки, трябва да спазват следните условия:

а)

да обосноват в заявлението за програмата защо обозначаването на търговските марки е необходимо за постигане на целите на кампанията и да потвърдят, че изобразяването на търговски марки е ограничено до демонстрации и дегустации;

б)

да съхраняват доказателства, потвърждаващи, че всички членове на съответната предлагаща организация са получили равни възможности да изобразят своите търговски марки;

в)

да гарантират, че:

i)

търговските марки са изобразени заедно и са видими в еднаква степен на място, различно от мястото, предназначено за главното послание на Съюза;

ii)

изобразяването на търговските марки не отслабва главното послание на Съюза;

iii)

главното послание на Съюза не се измества на заден план от изображения, цветове, символи, свързани с търговската марка;

iv)

изобразяването на търговските марки е ограничено до визуални материали, с изключение на рекламни артикули и сувенири, във формат, който е по-малък от формата на главното послание на Съюза. В аудиоматериалите търговските марки не се упоменават.

Член 6

Специални изисквания

1.   По време на демонстрации и дегустации търговските марки може да се изобразяват само:

а)

заедно на транспарант, разположен на предната страна на пулта на щанда или на еквивалентна опора. Транспарантът може да заема не повече от 5 % от общата площ на предната страна на пулта на щанда или на еквивалентната опора; или

б)

поотделно на самостоятелни еднакви щандове, като всяка търговска марка се изобразява по неутрален и идентичен начин на предната страна на пулта на щанда или на еквивалентната опора. В такъв случай изображението на наименованието на търговската марка може да заема не повече от 5 % от общата площ на предната страна на пулта на щанда или на еквивалентната опора.

2.   На уебсайтове търговските марки може да се изобразяват само заедно, по един от следните два начина:

а)

на банер в долната част на уебстраницата, който може да заема не повече от 5 % от общата площ на уебстраницата, като изображението на всяка търговска марка трябва да е по-малко от емблемата на Съюза, която указва съфинансиране от страна на Съюза;

б)

на специална уебстраница, различна от началната страница, като всяка търговска марка се изобразява по неутрален и идентичен начин.

3.   При печатни материали, които се разпространяват по време на демонстрации и дегустации, търговските марки може да се изобразяват само заедно на един банер в долната част на страницата, който може да заема не повече от 5 % от общата площ на тази страница.

Член 7

Брой на изобразяваните търговски марки

1.   Изобразяват се минимум пет търговски марки.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, по-малко от пет търговски марки може да се изобразяват, ако са изпълнени следните две условия:

а)

за продукта или схемата, които са предмет на програмата, в държавата членка на произход на предлагащата организация съществуват по-малко търговски марки;

б)

поради надлежно обосновани причини не е било възможно да се организира програма, която обхваща повече от един продукт или повече от една държава и позволява да бъдат изобразени повече търговски марки.

3.   Предлагащата организация надлежно обосновава изпълнението на условията по параграф 2 и представя всички необходими документи, включително доказателства, че е осъществила контакт с други предлагащи организации и им е предложила да създадат съвместно програма, която обхваща повече от един продукт или повече от една държава, както и причините, поради които такава програма не е била създадена.

4.   Когато се изобразяват по-малко от пет търговски марки, се прилагат правилата по член 6 и площта, определена за търговските марки, се намалява пропорционално.

Член 8

Обозначаване на схеми, допустими съгласно член 5, параграф 4, буква г) от Регламент (ЕС) № 1144/2014, които са регистрирани като марки

Когато програмата се отнася до схема, посочена в член 5, параграф 4, буква г) от Регламент (ЕС) № 1144/2014, членове 5, 6 и 7 не се прилагат за наименованията и графичните символи на схемите, които са регистрирани като марки.

ГЛАВА III

УПРАВЛЕНИЕ НА ОБИКНОВЕНИТЕ ПРОГРАМИ

РАЗДЕЛ 1

Изпълнение и финансиране на програмите

Член 9

Определяне на компетентните органи

Държавите членки определят компетентните национални органи, отговарящи за прилагането на настоящия регламент.

Те предоставят на Комисията имената и пълните данни на определените органи и я уведомяват за всяка настъпила промяна в тях.

Комисията оповестява тази информация на обществеността в подходяща форма.

Член 10

Сключване на договори

1.   След като Комисията приеме акт за изпълнение, предвиден в член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1144/2014, тя предава копия от избраните програми на съответните държави членки.

2.   Държавите членки незабавно информират съответните предлагащи организации дали заявленията им са приети.

3.   В срок от 90 календарни дни от уведомяването за акта на Комисията, предвиден в член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1144/2014, държавите членки сключват договори за изпълнение на програмите с избраните предлагащи организации, при условие че прилагащите организации по член 13 от посочения регламент са избрани в съответствие с процедурата по член 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/1829. След изтичане на този срок не може да се сключват договори без предварително разрешение от Комисията.

4.   Началната дата на изпълнение на програмата е първият ден от месеца, следващ датата на подписване на договора. Началната дата обаче може да бъде отложена с до 6 месеца, по-специално за да бъде съобразена със сезонния характер на продуктa, за който се отнася програмата, или с участието в конкретно мероприятие или конкретен панаир.

5.   Държавите членки използват образци на договори, предоставени им от Комисията.

6.   При необходимост държавите членки може да изменят някои условия в образците на договори, за да ги приведат в съответствие с националното си законодателство, ако това не засяга законодателството на Съюза.

Член 11

Изпълнение на програмите от предлагащите организации

Предлагащата организация може да изпълнява някои части от обикновена програма самостоятелно, ако са спазени следните условия:

а)

предлагащата организация разполага с минимум тригодишен опит в изпълнението на мерки за информиране и насърчаване; и

б)

предлагащата организация гарантира, че разходите за мярката, която тя планира да изпълни самостоятелно, не превишават обичайните пазарни цени.

Член 12

Задължения във връзка с информацията и документацията

1.   Предлагащите организации са длъжни да актуализират информацията и да уведомяват съответната държава членка за събития или обстоятелства, които биха могли да се отразят сериозно върху изпълнението на програмата или върху финансовите интереси на Съюза.

2.   Предлагащите организации и прилагащите организации са длъжни да съхраняват документален архив и други разходооправдателни документи, които доказват правилното изпълнение на програмата и разходите, декларирани като допустими, и по-специално следното:

а)

за действителни разходи: адекватен документален архив и други разходооправдателни документи с оглед доказване на декларираните разходи, като договори, договори с подизпълнители, фактури и счетоводни регистри. Практиките за определяне и анализ на разходите и процедурите за вътрешен контрол трябва да дават възможност за пряко равняване на декларираните суми, сумите, отразени в счетоводните отчети, и сумите, посочени в разходооправдателните документи.

Що се отнася до разходите за персонал, предлагащата организация и прилагащите организации са длъжни да водят отчетност за присъствие за броя декларирани часове. При отсъствие на надеждни документи за отработени часове по действието държавата членка има право да приеме алтернативен доказателствен материал за потвърждаване на броя декларирани часове, ако счете, че са налице достатъчно гаранции за неговата достоверност.

За лицата, заети изключително с работа по програмата, не се изисква да се съхраняват документи за отчетено време, а се изисква подписана декларация, потвърждаваща, че въпросните лица са работили изключително за изпълнение на действието;

б)

за разходи с единна ставка: адекватен документален архив и други разходооправдателни документи с оглед доказване на допустимостта на разходите, въз основа на които е изчислена единната ставка.

Член 13

Авансово плащане

1.   В срок от 30 дни от датата на подписване на договора, посочен в член 10, предлагащата организация може да представи на съответната държава членка заявление за авансово плащане, заедно с обезпечението, предвидено в параграф 2 от настоящия член.

2.   Авансовото плащане се извършва, при условие че предлагащата организация е депозирала в полза на държавата членка обезпечение в размер, равен на размера на авансовото плащане, в съответствие с глава IV от Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014 на Комисията (10).

3.   Авансовото плащане възлиза на не повече от 20 % от максималния размер на финансовото участие на Съюза, както е посочено в член 15 от Регламент (ЕС) № 1144/2014.

4.   Държавата членка извършва авансовото плащане или в срок от 30 дни от датата на получаване на обезпечението, предвидено в параграф 2, или в срок от 30 дни от датата, която е 10 дни преди началната дата на изпълнението на програмата, като се взима по-късната от двете дати.

5.   Авансовото плащане се уравнява при плащането на остатъка.

6.   Чрез дерогация от параграфи 1 и 5 от настоящия член предлагащите организации, установени в държави членки, които получават финансова помощ съгласно член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1144/2014, може да подават заявления за авансово плащане на два транша. Заявителите, които решат да се възползват от тази възможност, подават заявление за плащане на първия транш от авансовото плащане в срока, предвиден в параграф 1 от настоящия член. Заявление за останалата част от авансовото плащане може да се подаде само след като бъде уравнен първият транш от авансовото плащане.

Член 14

Заявление за междинни плащания

1.   С изключение на последната година от изпълнението на програмата, заявленията за междинно плащане от финансовото участие на Съюза се подават от предлагащата организация до държавата членка в срок от 60 дни от датата, на която е приключила дадена година от изпълнението на програмата.

2.   Тези заявления обхващат допустимите разходи, направени през съответната година, и се придружават от междинен отчет, включващ периодичен финансов отчет и периодичен технически отчет.

3.   Периодичният финансов отчет, посочен в параграф 2, включва:

а)

финансов отчет от всяка предлагаща организация с подробна информация за допустимите разходи, включени в програмата, и декларация, удостоверяваща, че:

предоставената информация е пълна, надеждна и вярна,

декларираните разходи са допустими в съответствие с член 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/1829,

разходите могат да бъдат доказани с адекватен документален архив и разходооправдателни документи, които ще бъдат представени при поискване или в рамките на проверките, предвидени в настоящия регламент;

б)

сертификат за финансовите отчети, изготвен за съответната предлагаща организация от одобрен външен одитор, когато финансовото участие на Съюза в действителните разходи по програмата е равно на или по-голямо от 750 000 EUR и размерът на финансовото участие на Съюза в действителните разходи, поискан като междинно плащане, е равен на или по-голям от 325 000 EUR. Сертификатът предоставя доказателства за допустимостта на предложените разходи в съответствие с член 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/1829 и за спазването на задълженията, посочени в член 12, параграф 2 от настоящия регламент;

в)

копия на фактури и разходооправдателни документи, доказващи допустимостта на разходите, когато не се изисква сертификатът, посочен в буква б).

4.   Периодичният технически отчет, посочен в параграф 2, включва:

а)

копия от всички използвани материали и визуални материали, които все още не са изпратени на държавата членка;

б)

описание на дейностите, извършени през периода, за който се отнася междинното плащане, с посочване на предвидените в член 22 показатели за изпълнението и показатели за резултатите на програмата; и

в)

обосновка на евентуалните разлики между планираните в програмата дейности и очакваните изпълнение и резултати, от една страна, и реално извършените дейности или реално постигнатите изпълнение и резултати, от друга страна.

Член 15

Заявление за плащане на остатъка

1.   Заявлението за плащане на остатъка се подава от предлагащата организация до държавата членка в срок от 90 дни от датата на приключване на програмата, за която се отнася договорът, посочен в член 10.

2.   Заявлението се счита за допустимо, ако е придружено от окончателен междинен отчет, окончателен отчет и проучване за оценка на резултатите от мерките за информиране и насърчаване.

3.   Окончателният междинен отчет, посочен в параграф 2, обхваща последната година от изпълнението на програмата. Във финансовите си отчети предлагащите организации удостоверяват, че всички постъпления са декларирани.

4.   Окончателният отчет, посочен в параграф 2, включва:

а)

окончателен финансов отчет, съдържащ окончателен обобщен финансов отчет, изготвен от предлагащата организация, в който са консолидирани финансовите отчети за всички междинни плащания и са описани всички направени разходи;

б)

окончателен технически отчет, съдържащ:

i)

преглед на извършените дейности и на изпълнението и резултатите на програмата въз основа на показателите, посочени в член 22; и

ii)

резюме за публикуване.

5.   Проучването за оценка на резултатите от мерките за информиране и насърчаване, посочено в параграф 2, се извършва от независим външен орган. Този орган използва показателите, посочени в член 22.

Член 16

Плащания от държавата членка

1.   Общият размер на междинните плащания и авансовите плащания, посочени в членове 13 и 14, не може да надвишава 90 % от общия размер на финансовото участие на Съюза, посочено в член 15 от Регламент (ЕС) № 1144/2014.

2.   Държавата членка извършва плащанията, посочени в членове 14 и 15, в срок от 60 дни от получаването на заявлението за плащане, при условие че са извършени всички проверки съгласно настоящия регламент.

3.   Когато са необходими допълнителни административни проверки или проверки на място по членове 19 и 20, държавата членка може да удължи крайния срок, посочен в параграф 2, като уведоми предлагащата организация.

Член 17

Непризнаване на недопустими разходи и събиране на недължимо платени суми

1.   В момента на междинно плащане, окончателно плащане или след извършването на тези плащания държавите членки отхвърлят всички разходи, които са счетени за недопустими, по-конкретно в резултат на проверките, предвидени в настоящия регламент.

2.   Предлагащата организация възстановява недължимо платените суми в съответствие с глава III, раздел 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията (11).

Прилага се лихвеният процент, посочен в член 83, параграф 2, буква б) от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията (12).

РАЗДЕЛ 2

Контрол върху изпълнението на програмите и уведомления от държавите членки

Член 18

Проверки на процедурата за избор на прилагащи организации

Преди подписването на договора, посочен в член 10, държавите членки проверяват дали прилагащите организации са били избрани в съответствие със състезателната процедура, предвидена в член 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/1829.

Член 19

Административни проверки на обикновените програми

1.   При административните проверки държавите членки систематично проверяват заявленията за плащане, и по-специално придружаващите ги отчети, както и допустимостта на разходите съгласно член 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/1829.

2.   Държавите членки изискват всякаква допълнителна информация, която се счита за необходима, и — ако е целесъобразно — извършват допълнителни проверки, по-специално когато:

а)

поисканите отчети не са представени или са непълни;

б)

административният преглед на сертификата за финансовите отчети не предоставя адекватни доказателства за допустимостта на разходите съгласно член 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/1829 и за спазването на задълженията, посочени в член 12, параграф 2 от настоящия регламент; или

в)

съществува съмнение относно допустимостта на разходите, декларирани във финансовите отчети.

Член 20

Проверки на място на обикновените програми

1.   Държавите членки подбират заявленията за плащане, които да бъдат проверени, въз основа на анализ на риска.

Подборът се извършва по начин, който гарантира, че всяка обикновена програма бива подложена на минимум една проверка на място по време на изпълнението ѝ между първото междинно плащане и плащането на остатъка.

2.   Проверките на място включват технически и счетоводни проверки в помещенията на предлагащата организация и — ако е целесъобразно — на прилагащата организация. Държавите членки проверяват дали:

а)

представените данни и документи са точни;

б)

разходите са декларирани в съответствие с член 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/1829 и член 12, параграф 2 от настоящия регламент;

в)

всички задължения, които са определени в договора, посочен в член 10, са изпълнени;

г)

членове 10 и 15 от Регламент (ЕС) № 1144/2014 са спазени.

Без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1848/2006 на Комисията (13), държавата членка уведомява във възможно най-кратък срок Комисията за всяка нередност, установена при проверките.

Проверките на място може да се ограничат до извадка, която обхваща минимум 30 % от допустимите разходи. Тази извадка трябва да бъде надеждна и представителна.

Когато се установи несъответствие, държавата членка проверява всички документи, свързани с декларираните разходи, или резултатите от извадката се екстраполират.

3.   Държавите членки изготвят доклад за всяка проверка на място. В доклада се посочват ясно обхватът и резултатите на извършените проверки.

Член 21

Уведомления до Комисията във връзка с обикновените програми

1.   За всички плащания, направени за обикновени програми, държавите членки представят на Комисията до 15 юли всяка година данни, които обхващат предходната календарна година и се отнасят до:

а)

финансовото изпълнение и показателите за изпълнението, посочени в член 22;

б)

въздействието на програмите, оценено въз основа на системата от показатели, посочена в член 22;

в)

резултатите от административните проверки и проверките на място, извършени в съответствие с членове 19 и 20.

2.   Уведомлението се подава по електронен път, като се използват предоставените от Комисията технически спецификации за пренос на данни.

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 22

Система от показатели за оценка на въздействието на програмите за информиране и насърчаване

1.   С настоящия регламент се установява обща рамка за оценка на въздействието на програмите за информиране и насърчаване, която се основава върху система от показатели. Тази система се състои от три набора от показатели за ефективност: показатели за изпълнението, показатели за резултатите и показатели за въздействието.

а)

Чрез показателите за изпълнението се измерва степента на изпълнение на дейностите, предвидени във всяка програма.

б)

Чрез показателите за резултатите се измерват преките и непосредствени резултати от дейностите.

в)

Чрез показателите за въздействието се измерват ползите, които надхвърлят непосредствените резултати.

2.   Във всяко предложение за програма за информиране и насърчаване, подадено от предлагащата организация до Комисията, се посочва конкретно кои показатели от всеки набор от показатели за ефективност ще се използват за оценка на въздействието на програмата. Предлагащата организация използва показателите, посочени в приложението, когато това е целесъобразно, или може да използва други показатели, ако може да докаже, че те са по-подходящи с оглед на характера на съответната програма.

Член 23

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 декември 2015 г. по отношение на предложенията за програми, представени от 1 декември 2015 г. нататък.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 7 октомври 2015 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 56.

(2)  Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета от 17 декември 2007 г. относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни (ОВ L 3, 5.1.2008 г., стр. 1).

(3)  Регламент (ЕО) № 501/2008 на Комисията от 5 юни 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни (ОВ L 147, 6.6.2008 г., стр. 3).

(4)  Делегиран регламент (ЕС) 2015/1829 на Комисията от 23 април 2015 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави (вж. стр. 3 от настоящия брой на Официален вестник).

(5)  Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549).

(6)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

(7)  Делегиран регламент (ЕС) № 179/2014 на Комисията от 6 ноември 2013 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 228/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регистъра на операторите, размера на помощта, предоставена за предлагането на продуктите на пазара извън региона, графичния символ, освобождаването от вносни мита за някои животни от рода на едрия рогат добитък и финансирането на определени специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза (ОВ L 63, 4.3.2014 г., стр. 3).

(8)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността (ОВ L 78, 24.3.2009 г., стр. 1).

(9)  Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, 8.11.2008 г., стр. 25).

(10)  Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметки, обезпеченията и използването на еврото (ОВ L 255, 28.8.2014 г., стр. 18).

(11)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността (ОВ L 255, 28.8.2014 г., стр. 59).

(12)  Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 31.12.2012 г., стр. 1).

(13)  Регламент (ЕО) № 1848/2006 на Комисията от 14 декември 2006 г. относно нередностите и възстановяването на неправилно изплатени суми във връзка с финансирането на Общата селскостопанска политика и организацията на информационна система в тази област и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 595/91 на Съвета (ОВ L 355, 15.12.2006 г., стр. 56).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на предвидените в член 22 показатели за оценка на въздействието на програмите за информиране и насърчаване

Системата от показатели във връзка с действията, предприемани от предлагащите организации в рамките на програмите за информиране и насърчаване, не отразява абсолютно всички фактори, които може да се намесят и да повлияят върху изпълнението, резултатите и въздействието на дадена оперативна програма. В този контекст информацията, предоставена от показателите, следва да се тълкува в светлината на качествената и количествената информация, свързана с други ключови фактори, които определят успеха или неуспеха при изпълнението на програмата.

1.

Показателите за изпълнението включват например:

брой на организираните мероприятия;

брой на излъчените радио- или телевизионни клипове или на публикуваните печатни или онлайн реклами;

брой на съобщенията за печата;

размер на целевата група, към която са насочени конкретните дейности (например, брой на специалистите, до които са изпратени рекламни материали);

брой на абонатите на бюлетини, които се разпространяват чрез електронна поща.

2.

Показателите за резултатите включват например:

брой на специалистите/експертите/вносителите/потребителите, участвали в мероприятията (като семинари, срещи, дегустации и др.);

брой на специалистите/експертите/вносителите/потребителите, до които са достигнали радио- или телевизионните клипове или печатните или онлайн рекламите;

брой на специалистите/експертите/вносителите/потребителите, участвали в мероприятията и осъществили контакт с организацията на производителите или с производителите;

брой на безплатните статии, които са публикувани в печата през периода, обхванат от информационната кампания;

брой на посетителите на уебсайта или на щракванията върху бутон „Харесва ми“ в съответния сайт на „Facebook“;

значимост на отзивите в медиите.

3.

Показателите за въздействието включват например:

тенденции в продажбите в сектора през годината, следваща кампаниите за насърчаване в региона, в който са осъществени тези кампании, в сравнение с предходната година и в сравнение с общите тенденции в продажбите на въпросния пазар;

тенденции в потреблението на продукта в дадената държава;

стойност и обем на износа на насърчавания продукт от Съюза;

промяна в пазарния дял на продуктите на Съюза;

тенденции в средната продажна цена на изнасяния продукт в държавата, в която е осъществена кампанията;

промяна в степента на разпознаване на графичните символи на схемите за качество на Съюза;

промяна в репутацията на качествените продукти на Съюза;

повишаване на осведомеността за характерните свойства/други качества на селскостопанските продукти на Съюза, както е предвидено в член 3, буква а) от Регламент (ЕС) № 1144/2014;

повишаване на доверието на потребителите в резултат на изпълнението на програмата;

възвръщаемост на инвестициите.